(Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)
(1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:
- 1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването и на кредитора или за негова сметка на друго лице;
- 2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването и на кредитора.
(2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
(3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.