Чл. 9

(1) Омбудсманът:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) разглежда жалби и сигнали срещу държавните и общинските органи и техните администрации и срещу лица, на които е възложено осъществяването на публична функция или предоставянето на обществени услуги, когато при извършваните от тях административни действия се накърняват права и свободи или не се създават необходимите условия за зачитането им, както и срещу частноправни субекти за нарушени или застрашени права и свободи;
2. 2. прави проверки по постъпили жалби и сигнали;
3. 3. предприема действия по своя инициатива, когато констатира, че неговата намеса е необходима с оглед зачитането на правата и свободите;
4. 4. прави предложения и препоръки за зачитане на правата и свободите, за отстраняване на последиците от накърняването на определени права и свободи, за отстраняване на причините, довели до това, включително предложения за промени в нормативната уредба; 4а. (нова - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти;
5. 5. осъществява функциите на Национален превантивен механизъм;
6. 6. предоставя становища на Народното събрание и на Министерския съвет по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека;
7. 7. защитава правата на децата с предвидените в Закона за омбудсмана и този правилник средства;
8. 8.(доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) отправя предложения и препоръки до Народното събрание и до Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на международни актове в областта на правата на човека; наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека;
9. 9. сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, и предлага на органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията да сезират Конституционния съд, ако прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
10. 10. отправя искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление до Върховния касационен съд и/или Върховния административен съд;
11. 11. посредничи между лицата по т. 1 и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;
12. 12. изисква информация от лицата по т. 1 във връзка с разглежданите случаи;
13. 13. проверява, включително на място, когато е необходимо, дейността на лицата по т. 1 и присъства при обсъждане и вземане на решения;
14. 14. публично изразява мнение по зачитането на правата и свободите и може да поиска да бъде изслушан от Народното събрание;
15. 15. уведомява прокуратурата за резултатите от своите проверки, когато има данни за извършено престъпление;
16. 16. изготвя и внася годишен доклад в Народното събрание;
17. 17. информира Народното събрание за отделни случаи на накърняване и незачитане на права и свободи и изготвя доклади по тях;
18. 18. извършва и други действия във връзка със зачитането на правата и свободите.

(2) Правомощията на омбудсмана не се отнасят до:

1. 1. дейността на Народното събрание, президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Сметната палата;
2. 2. осъществяването на съдебната власт от съда, прокуратурата и следствието;
3. 3. въпросите, свързани с националната сигурност и външната политика.

(3) Омбудсманът не може да води дела от името на лицата, които са се обърнали към него, и не може да ги представлява пред съд и пред лицата по ал. 1, т. 1.