(1) За целите на официалния контрол проби се вземат по ред, определен в приложимото право на Европейския съюз и националната нормативна уредба в областта на храните, или по реда на българските държавни стандарти (БДС) - БДС, БДС EN, БДС EN ISO, БДС ISO.
(2) Когато в приложимото право на Европейския съюз или националната нормативна уредба не е определен метод за вземане на проби за лабораторно изпитване за съответния замърсител/показател, се взема двойна лабораторна проба от храните, която трябва да бъде представителна за партидата.
(3) Пробите се вземат в минималния размер за извършване на лабораторните изпитвания съгласно приложение № 1, освен ако със стандарт или в приложимото право на Европейския съюз или националната нормативна уредба не е определено друго.
(4) Необходимото количество на двойната лабораторна проба по ал. 2 се определя от целта, вида и показателите на изпитване, като следва да бъде достатъчно и за извършване на повторно лабораторно изпитване по чл. 18, ал. 3 и за лабораторно изпитване по чл. 19, ал. 3, в случай на оспорване на второто експертно становище по раздел IV.
(5) При вземането на проби по ал. 2 се спазва следната последователност:
- 1. вземат се точкови проби от различни части на партидата съгласно изискванията на приложение № 2, които след смесването им формират обща проба;
- 2. от общата проба чрез смесване, размесване, разбъркване или хомогенизиране се съставя средна проба;
- 3. получената средна проба се разделя на две равни части, при което се получава двойна лабораторна проба, минималният размер за която е посочен в приложение № 1.