(1) Психологическите изследвания по чл. 3, т. 2 и 3 имат за цел определяне на психологическата съвместимост на служителите с изискванията на заеманото направление на дейност към момента на длъжност или с тези на ново направление, което предстои да заемат.
(2) Психологическата съвместимост по чл. 3, т. 2 и 3 се определя съобразно изискванията за съответните направления на дейност чрез изследване и установяване на:
- 1. мотивация за преназначаване в съответното направление на дейност, професионални интереси и ценностни ориентации;
- 2. делови качества, особености на характера и индивидуален стил на поведение;
- 3. самооценка и ниво на претенции;
- 4. емоционална стабилност, стресоустойчивост и механизми на психична защита;
- 5. комуникативни умения и социална компетентност;
- 6. интелектуален потенциал, познавателна активност и обща осведоменост;
- 7. затруднения в психичното и социалното функциониране;
- 8. нарушения в психичното здраве, които влияят отрицателно върху способността за работа с класифицирана информация.