към чл. 6, ал. 1, т. 2 Изисквания за целите на национално одобряване на типа на ремаркета и сменяема прикачна техника Раздел І Списък на изискванията за целите на национално одобряване на типа на ремаркета и сменяема прикачна техника № Предмет Препратка към делегиран регламент или приложение от тази наредба ППС Категории превозни средства Ra Rb Sa Sb 1. Конструкция на цялото превозно средство Приложение № 3, раздел ІV - X X X X 2. Изисквания към спирането на прикачни превозни средства Приложение № 3, раздел ІІ - X X X X 3. Светлинни, светлинно-сигнални устройства и техните светлинни източници Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 Приложение XI, т. 2 и т. 3 Y X X X X 4. Осветителни уредби Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение XII, приложимите части от т. 1, т. 5, т. 6 и Допълнения от 1 до 3 - X X X X 5. Външна страна на превозното средство и неговите принадлежности Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХIV - X X X X 6. Устройства срещу неразрешено използване Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХVIII, т. 3 - Z Z X X 7. Регистрационна табела Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХIХ - X X X X 8. Задължителни табели и регламентирани обозначения Приложение № 10 - X X X X 9. Размери и маса на прикачното превозно средство Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХХI - X X X X 10. Максимална маса с товар Приложение № 3, раздел V - X X X X 11. Безопасност на електрическите системи Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХХIV, т. 1 и т. 2 - X X X X 12. Задни защитни приспособления Приложение № 3, раздел VІ - X X NA NA 13. Странична защита Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХХVII - NA X NA NA 14. Гуми Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХХХ - X X X X 15. Системи против изпръскване Делегиран регламент (ЕС) 2015/208 приложение ХХХI, т. 1.2, т. 1.3 и т. 1.4 Y NA X NA NA 16. Механични теглително-прикачни устройства Приложение № 3, раздел ІІІ - X X X X 17. Максималното контактно налягане, упражнявано върху твърда пътна настилка Чл. 17. т. 5, буква "б" от Регламент (ЕС) № 167/2013 - X X X X 18. Инструкция за експлоатация Делегиран регламент (ЕС) 1322/2014 приложение ХХII - X X X X 19. Защита от механични опасности Делегиран регламент (ЕС) 1322/2014 приложение ХХIV - Z Z X X 20. Защитни и предпазни устройства Делегиран регламент (ЕС) 1322/2014 приложение ХХV, т. 2 - Z Z X X 21. Информация, предупреждения и маркировки Делегиран регламент (ЕС) 1322/2014 приложение ХХVI, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 - Z Z X X Легенда : NA - не е приложимо; X - приложимо; Y - съответните актове за моторни превозни средства се приемат като равностойни, съгласно посоченото в делегирания регламент; Z - приложимо единствено за сменяема прикачна техника, попадащо в категория R поради това, че съотношението между технически допустимата максимална маса с товар и масата без товар е равно или по-голямо от 3,0. Забележка. "Ремарке" означава превозно средство в областта на селското или горското стопанство, чието основно предназначение е да бъде теглено от трактор и което е предназначено основно да превозва товари или да обработва материали и при което съотношението между технически допустимата максимална маса с товар и масата без товар е равно или по-голямо от 3,0. Раздел ІІ Изисквания към спирането на ремаркета и сменяемо прикачно оборудване А. Изисквания към конструкцията и монтажа на спирачните устройства на ремаркета и сменяемо прикачно оборудване 1. Общи положения В целия текст на настоящото приложение се приема, че максималната конструктивна скорост е в посока напред на хода на прикачното превозно средство. 1.1. Спирачни компоненти, отделни технически възли и части: 1.1.1. Спирачните компоненти, отделните технически възли и части трябва да са проектирани, конструирани и монтирани така, че при нормална експлоатация на прикачното превозно средство да позволяват, независимо от вибрациите, на които може да бъде подложено, да отговаря на долуизложените изисквания. 1.1.2. Спирачните компоненти, отделните технически възли и части трябва да са проектирани, конструирани и монтирани така, че да са устойчиви на корозията и стареенето, на които са изложени. 1.1.3. Спирачните накладки не трябва да съдържат азбест. 1.1.4. Не се допуска монтирането на компоненти, отделни технически възли и части (като например клапани), което да позволява показателите на спирачната уредба да бъдат променяни от ползвателя на прикачното превозно средство, така че в експлоатация тя да остава извън обхвата на изискванията на това приложение. Компонент, отделен технически възел и част, които могат да бъдат манипулирани само от производителя чрез използване на специален инструмент или осигуряването на пломба срещу вмешателство, или и двете, се разрешават, при условие че ползвателят на прикачното превозно средство не е в състояние да изменя този компонент, отделен технически възел и част или че всяка промяна от ползвателя е лесно разпознаваема от компетентните органи. 1.1.5. Прикачното превозно средство трябва да бъде оборудвано с устройство за разпределяне на спирачните усилия в зависимост от товара, с изключение на следните случаи: 1.1.5.1. Ако прикачно превозно средство, чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 30 km/h не може да бъде оборудвано по технически причини с устройство за разпределяне на спирачните усилия в зависимост от товара, то може да бъде оборудвано с устройство, което има поне три дискретни задания за регулирането на спирачните усилия. 1.1.5.2. В особения случай, в който прикачно превозно средство позволява конструктивно да бъдат задавани само две отделни условия "без товар" и "с товар", прикачното превозно средство може да има само две дискретни задания за регулирането на спирачните усилия. 1.1.5.3. Превозни средства от категория S, които не съдържат друг товар и консумативи. 2. Функции на спирачната уредба 2.1. Работна спирачна уредба Трябва да е възможно регулирането на действието на работната спирачна уредба. Водачът трябва да има възможност да осъществява спирачното действие от мястото на водача, без да отделя ръцете си от органа за управление на посоката. 2.2. Спирачна уредба за паркиране 2.2.1. Спирачната уредба за паркиране трябва да позволява прикачното превозно средство да се задържи неподвижно по наклон нагоре или надолу, дори в отсъствието на водача, като работните части на спирачната уредба се задържат в блокирано положение от чисто механично устройство. Водачът трябва да може да постига това спирачно действие съобразно изискванията на т. 4.11. 2.2.2. Работната спирачна уредба на прикачното превозно средство и спирачната уредба за паркиране на трактора могат да бъдат задействани едновременно при условие, че водачът може по всяко време да проверява дали полезното действие на спирачната уредба за паркиране на комбинацията от превозни средства, постигнато посредством чисто механичното въздействие на спирачната уредба за паркиране, е достатъчно. 3. Съединения между трактори и прикачни превозни средства 3.1. Съединения за пневматични спирачни уредби 3.1.1. Съединенията от пневматичните спирачни уредби между тракторите и прикачните превозни средства трябва да бъдат осигурени в съответствие с т. 3.1.1.1 и 3.1.1.2: 3.1.1.1. един пневматичен захранващ тръбопровод и една пневматична линия за управление; 3.1.1.2. един пневматичен захранващ тръбопровод, една пневматична линия за управление и една линия за електрическо управление. 3.2. Съединения за хидравлични спирачни уредби 3.2.1. Вид връзки 3.2.1.1. Хидравлична линия за управление: линията, свързваща мъжкия съединител на трактора и женския съединител на прикачното превозно средство. Съединителите трябва да са в съответствие с ISO 5676:1983. 3.2.1.2. Допълнителен хидравличен тръбопровод: линията, свързваща мъжкия съединител на трактора и женския съединител на прикачното превозно средство. Съединителите трябва да са в съответствие с ISO 16028:2006, размер 10. 3.3. Гъвкавите маркучи и кабели, свързващи тракторите и прикачните превозни средства, трябва да са част от прикачното превозно средство. 4. Характеристики на спирачните уредби 4.1. Превозни средства от категории R1a, R1b (при които сумата на технически допустимите маси на ос не надвишава 750 kg) и S1a, S1b (при които сумата на технически допустимите маси на ос не превишава 750 kg) не е необходимо да бъдат оборудвани с работна спирачна уредба. Ако обаче превозните средства от тези категории са оборудвани с работна спирачна уредба, тя трябва да отговаря на същите изисквания като тези за категория R2 или S2 според случая. 4.2. Превозни средства от категории R1b и S1b (при които сумата на технически допустимите маси на ос надвишава 750 kg) и R2 се оборудват с работна спирачна уредба от тип с непрекъснато действие, полунепрекъснато действие или от инерционен тип. Ако обаче превозните средства от тези категории са с работна спирачна уредба от тип с непрекъснато или полунепрекъснато действие, те трябва да отговарят на същите изисквания, които важат за категория R3. 4.3. Работната спирачна уредба на прикачни превозни средства от категории R3, R4 или S2 трябва да бъде от тип с непрекъснато или полунепрекъснато действие. 4.3.1. Чрез дерогация от изискването на т. 4.3 инерционна спирачна уредба може да се монтира в превозни средства от категории R3a и S2a с максимална маса, ненадвишаваща 8000 kg, при следните условия: 4.3.1.1. Конструктивна скорост, ненадвишаваща 30 km/h, когато спирачките не действат върху всички колела. 4.3.1.2. Конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, когато спирачките действат върху всички колела. 4.3.1.3. Отзад на ремаркетата от категория R3a, оборудвани с инерционни спирачки, трябва да е поставена трайна табелка (с диаметър 150 mm), показваща максималната конструктивна скорост. На нея трябва да се чете "30 km/h" или "40 km/h" според случая. 4.4. Работната спирачна уредба трябва: 4.4.1. Да въздейства поне на две колела на всяка ос в случай на прикачно превозно средство от категории Rb и Sb. 4.4.2. Да разпределя по подходящ начин действието си между осите. 4.4.3. Да съдържа в най-малко един от резервоарите за въздух, ако е монтиран такъв, устройство за почистване и за източване на кондензата на подходящо и леснодостъпно място. 4.5. Действието на всяка спирачна уредба трябва да е разпределено симетрично между колелата на всяка ос по отношение на средната надлъжна равнина на прикачното превозно средство. 4.5.1. В случай обаче на прикачно превозно средство със значително различни натоварвания на колела от лявата и дясната страна на прикачното превозно средство, действието на спирачната уредба съответно може да се отклонява от симетричното разпределение на спирачните усилия. 4.6. Неизправности в линията с електрическо управление не трябва да предизвикват задействане на спирачките противно на намеренията на водача. 4.7. Необходимите за постигане на предписаната степен на ефективност спирачни повърхности трябва да са в постоянен контакт с колелата или посредством сигурна връзка, или посредством компоненти, които не са склонни към повреждане. 4.8. Износването на спирачките трябва да може лесно да се компенсира посредством система за ръчно или автоматично регулиране. В допълнение органът за управление и компонентите между него и спирачките трябва да имат ходов резерв и ако е необходимо, подходящо средство за компенсиране, така че когато спирачките се нагреят или накладките стигнат определена степен на износване, да се осигурява ефективно спиране, без да е необходимо незабавно регулиране. 4.8.1. Регулирането на износването на работните спирачки трябва да бъде автоматично. Монтирането на устройства за автоматично регулиране обаче не е задължително за превозните средства от категории R1, R2, R3a, S1 и S2a. Спирачките, оборудвани с устройства за автоматично регулиране, трябва да са такива, че след последователно загряване и охлаждане да продължават да осигуряват свободния ход (колелата се движат свободно, т.е. могат да се въртят на ръка). Температурата, представителна за температура на студена спирачка, трябва да е < 100°C. Загряването се провежда на хоризонтален път, като прикачното превозно средство се тегли от превозно средство. По време на изпитването силата, прилагана върху органа за управление на работната спирачна уредба на прикачното превозно средство, се настройва така, че съпротивлението на прикачното превозно средство да остане постоянно (7% от максималното статично натоварване на ос на прикачното превозно средство). Ако наличната мощност за теглене е недостатъчна, изпитването може да се проведе при по-ниска скорост, но на по-голямо разстояние, както е показано в следната таблица: Скорост (km/h) Разстояние (m) 40 1700 30 1950 20 2500 15 3100 4.8.1.1. В случай на прикачни превозни средства, оборудвани с устройство за автоматично регулиране от категории R3a, R4a, S2a и R3b, R4b, S2b, при които сумата от технически допустимите маси на ос не надвишава 10 000 kg, трябва да са изпълнени експлоатационните изисквания от т. 4.8.1. 4.8.1.2. В случай на прикачни превозни средства от категории R3b, R4b, S2b, оборудвани с устройство за автоматично регулиране, при които сумата на технически допустимите маси на ос надвишава 10 000 kg, трябва да са изпълнени експлоатационните изисквания от т. 4.8.1. 4.9. Спирачната уредба трябва да е такава, че да осигурява автоматично спиране на прикачното превозно средство, в случай че връзката се разедини, докато прикачното превозно средство е в движение. 4.9.1. Превозни средства от категории R1 и S1 без спирачна уредба трябва да бъдат оборудвани, в допълнение към основното прикачно устройство, с вторична връзка (верига, стоманено въже и др.), която може, в случай на разкачване на основното прикачно устройство, да предотврати тегличът да докосва земята и да осигури известно остатъчно управление на прикачното превозно средство. 4.9.2. Превозни средства от категории R1, R2, R3а, S1 и S2a, в които се допуска да се монтира и е монтирана инерционна спирачна уредба, трябва да бъдат оборудвани с устройство (верига, стоманено въже и др.), което в случай на разкачване на основното прикачно устройство да може да задейства спирачките на прикачното превозно средство. 4.9.3. Свързващите тръбопроводи, определени в т. 3.2.1.1 и 3.2.1.2, на прикачни превозни средства с хидравлична спирачна уредба трябва да се разединяват на трактора или на прикачното превозно средство с незначителен теч по време на разделянето на връзката. Силата за разединяване на единичен свързващ тръбопровод не трябва да превишава стойностите, посочени в ISO 5675:2008. Отклонявайки се от стойностите, предписани в т. 4.2.4 от посочения стандарт, силата на разединяване за два тръбопровода не трябва да надвишава 2500 N. 4.10. На всяко прикачно превозно средство, за което се изисква да е оборудвано с работна спирачна уредба, трябва да е осигурена спирачна уредба за паркиране, дори когато прикачното превозно средство е отделено от трактора. Спирачната уредба за паркиране трябва да може да се задейства от човек, стоящ на земната повърхност. 4.11. Ако прикачното превозно средство е оборудвано с устройство, което позволява да бъде прекъснато задействането на спирачната уредба и това устройство е различно от спирачната уредба за паркиране, устройството трябва да е така проектирано и конструирано, че принудително да се връща в положение "в покой" не по-късно от възобновяването на подаването на сгъстен въздух или хидравлично масло или електрическо захранване към прикачното превозно средство. 4.12. На всяко прикачно превозно средство, което е оборудвано с хидравлична спирачна уредба, спирачната уредба трябва да е проектирана така, че когато допълнителната линия е изключена, спирачната уредба за паркиране или работната спирачна уредба да се задейства автоматично. 4.13. При прикачни превозни средства от категории R3, R4 и S2 с пневматични спирачни уредби, когато налягането в захранващия тръбопровод пада със скорост не по-малка от 100 kPa/s, автоматичното спиране на прикачното превозно средство трябва да заработи, преди налягането в този тръбопровод да спадне на 200 kPa, а в случай на хидравлични спирачни уредби трябва да са изпълнени изискванията на т. 4.15.2. 4.14. Когато допълнително оборудване се захранва с енергия от работната спирачна уредба, работната спирачна уредба трябва да бъде защитена, за да се гарантира, че налягането в акумулатора(ите) за енергия на работната спирачка се поддържа на поне 80 % от зададената стойност за налягането в линията за управление или еквивалентна зададена цифрова стойност - 650 kPa при пневматични спирачни уредби и 11 500 kPa при хидравлични спирачни уредби. 4.15. В допълнение към горното прикачни превозни средства с хидравлични спирачни уредби трябва да съответстват на следното: 4.15.1. Когато налягането в допълнителния тръбопровод спадне до 1200 kPa, трябва да започне автоматичното спиране на прикачното превозно средство. 4.15.2. На прикачното превозно средство може да бъде монтирано устройство с цел временно освобождаване на спирачките, в случай че няма подходящ трактор на разположение. За тази временна цел допълнителният тръбопровод трябва да бъде свързан към устройството. Когато допълнителният тръбопровод се разединява от устройството, спирачките трябва да се връщат отново автоматично в задействано състояние. Б. Изисквания, приложими за изпитването на спирачните уредби на прикачни превозни средства 1. Изисквания за ефективност на спирачните уредби 1.1. Работна спирачна уредба 1.1.1. Изисквания към изпитванията на превозните средства от категория R1 или S1 Ако прикачните превозни средства от категория R1 или S1 са оборудвани с работна спирачна уредба, показателите на уредбата трябва да отговарят на изискванията към превозните средства от категория R2 или S2. 1.1.2. Изисквания към изпитванията на превозните средства от категория R2 Ако работната спирачна уредба е с непрекъснато или полунепрекъснато действие, сборът на силите, които се упражняват в периферията на колелата, чиито спирачки са задействани, трябва да бъде най-малко Х % от максималното статично натоварване на колело. X = 50 за прикачно превозно средство с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 30 km/h X = 35 за прикачно превозно средство с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 30 km/h Когато прикачното превозно средство е оборудвано с пневматична спирачна уредба, по време на спирачното изпитване налягането в линията за управление не трябва да е по-голямо от 650 kPa, а налягането в захранващия тръбопровод не трябва да е по-голямо от 700 kPa. Ако на прикачното превозно средство е монтирана хидравлична спирачна уредба, по време на спирачното изпитване налягането в линията за управление не трябва да надвишава 11 500 kРa, а налягането в допълнителния тръбопровод трябва да е между 1500 kPa и 1800 kPa. Изпитвателната скорост трябва да е 60 km/h или максималната конструктивна скорост на прикачното превозно средство, като се използва по-ниската от двете посочени скорости. 1.1.3. Изисквания към изпитванията на превозните средства от категории R3, R4 или S2 Сборът на силите, които се упражняват в периферията на колелата, чиито спирачки са задействани, трябва да бъде най-малкоХ % от максималното статично натоварване на колело. X = 50 за прикачно превозно средство от категории R3, R4 и S2 с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 30 km/h X = 35 за прикачно превозно средство от категории R3a, R4a и S2a с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 30 km/h Когато на прикачното превозно средство е монтирана пневматична спирачна уредба, по време на спирачното изпитване налягането в линията за управление не трябва да надвишава 650 kРa, а налягането в захранващия тръбопровод не трябва да е по-голямо от 700 kРa. Изпитвателната скорост трябва да е 60 km или максималната конструктивна скорост на прикачното превозно средство, като се използва по-ниската от двете посочени скорости. Ако на прикачното превозно средство е монтирана хидравлична спирачна уредба, по време на спирачното изпитване налягането в линията за управление не трябва да надвишава 11 500 kРa, а налягането в допълнителния тръбопровод трябва да е между 1500 kPa и 1800 kPa. 1.1.4. Методите за определяне ефективността на спирачните системи са съгласно т. 2 от настоящия раздел. 1.2. Спирачна уредба за паркиране 1.2.1. Спирачната уредба за паркиране, с която е оборудвано прикачното превозно средство, трябва да може да задържа прикачното превозно средство с товар неподвижно при отделяне от трактора на наклон от 18 %. 1.2.2. Изискването по 1.2.1 трябва да е изпълнено дори в период на охлаждане. Той се счита за изтекъл, когато спирачките са достигнали температура, която е с 10°C над околната температура. 1.2.3. Методът за определяне на ефективността на спирачната уредба за паркиране е съгласно т. 3 от настоящия раздел. 2. Метод за определяне на спирачната ефективност на спирачната уредба 2.1. Общи положения 2.1.1. Ефективността на работната спирачна уредба се основава на измерване на спирачното закъснение. Средната стойност на спирачното закъснение се изчислява от началната скорост и спирачния път по формулата: a = v2 _ 2s , където a е средното спирачно закъснение, измерено в m/s2; v - началната скорост в m/s; s - спирачният път в m. 2.1.2. Ефективността, определена за спирачната уредба за паркиране, се основава на нейната възможност да задържа състава или само прикачното превозно средство неподвижно по и срещу наклон. 2.2. Общи изисквания 2.2.1. Състоянието на прикачното превозно средство по отношение на масата трябва да е определено за всеки тип изпитване и трябва да е записано в протокола от изпитването. 2.2.2. Пътят или площадката за изпитване трябва да има сухо и чисто покритие от бетон, асфалт или подобна повърхност, позволяваща добро сцепление. 2.2.3. Изпитването трябва да се провежда, когато скоростта на вятъра е под 10 m/s. 2.2.4. Околната температура трябва да бъде в интервала -10°С до +35°С и трябва да се записва в протокола. 2.2.5. Спиращият(ите) мост(ове)/ос(оси) трябва да е(са) оборудван(и) с максималния размер гуми, определени от производителя. Гумите трябва да са напомпани с предписаното от производителя на прикачното превозно средство налягане. 2.2.6. Преди началото на сериите от изпитвания спирачките трябва да са сработили и регулирани в съответствие с инструкциите на производителя. След това спирачките не трябва да се настройват ръчно по време на еднакви серии от изпитвания. В началото на всяко изпитване спирачките трябва да са студени. Спирачките се считат за студени, ако са спазени следните условия: а) температурата, измерена на диска или отвън на барабана, е под 100°С; b) в случай на напълно затворени спирачки, включително на потопените в масло, температурата, измерена от външната страна на кутията, трябва да е под 50°С или посочената от производителя; с) спирачките трябва да не са действали през последния един час. 2.2.7. Действието на работната спирачна уредба трябва да се измерва без блокиране на колелата, без необичайни вибрации и до пълното спиране на превозното средство или състава от превозни средства. 2.2.8. Изискванията за точност на измерването, дадени в таблицата, трябва да се спазват при провеждане на изпитването. Таблица - изисквания за точност на измерването Измерване Отклонение, % Постъпателна скорост ±3 Маса на превозното средство ±3 Спирачно закъснение ±3 Спирачен път ±1 Приложена сила върху органа за управление ±5 Налягане на гумите ±5 Налягане на течността (газа) в спирачната система ±5 2.3. Определяне на ефективността на спирачната уредба 2.3.1. Метод за определяне на спирачната ефективност на спирачната уредба на прикачно превозно средство - изпитване на ефективността на студени спирачки. По време на всички изпитвания на ефективността на работната спирачна уредба прикачното превозно средство трябва да е прикачено към теглещо превозно средство, което е препоръчано от производителя. 2.3.1.1. Условия на изпитването 2.3.1.1.1. Площадката за изпитване не трябва да има надлъжен наклон, по-голям от 1 %, и напречен, по-голям от 3 %. 2.3.1.1.2. В случай на прикачно превозно средство с товар неспиращата ос трябва да е натоварена максимално съгласно технически допустимата максимална маса с товар, посочена от производителя. При прикачно превозно средство с повече от една ос и със спирачки на всички колела предната ос трябва да е натоварена максимално. 2.3.1.1.3. В случай на превозно средство с товар неспиращият мост трябва да е натоварен максимално. За колесните превозни средства спиращият(ите) мост(ове) трябва да са снабдени с най-големите по диаметър гуми, предписани от производителя за този тип превозно средство. За превозни средства със спирачки на всички колела предният мост трябва да е натоварен до максималния, технически допустим товар. 2.3.1.1.4. Температурата на трансмисията и крайната предавка на превозното средство трябва да бъде предписаната за транспорт от производителя. Ако такава температура не е посочена от производителя, се извършва движение на превозното средство без използване на спирачките в рамките на 10 минути. 2.3.1.2. Процедура 2.3.1.2.1. Прикачното и теглещото превозно средство се движат с постоянна максимална конструктивна скорост за прикачното превозно средство, но непревишаваща 60 km/h. Измерва се спирачното закъснение за серия от различни прилагани сили върху органа за управление на спирачната уредба. 2.3.1.2.2. Ако органът за управление на спирачната уредба на прикачното превозно средство е независим от този на теглещото, задействат се само спирачките на прикачното превозно средство. 2.3.1.2.3. Ако механизмът за предаване на спирачен момент не е механичен, се измерва подходящ параметър при всяко спиране, като налягане на течността, по такъв начин, че измерването да не се намесва на динамичните характеристики на спирачната уредба. 2.3.1.2.4. Процедурата се повтаря за серия от различни прилагани сили върху органа за управление на спирачната уредба до достигане на максималната такава, при която колелата не се блокират, или до максимална приложена сила от 600 N за педали или 400 N за ръчно-управляемите органи, ако спиращите колела не блокират. 2.3.1.2.5. Ако спирачките на прикачното превозно средство сработват преди тези на теглещото или ако органът за управление на спирачната уредба за двете превозни средства е общ, се провежда изпитване за теглещото превозно средство в съответствие с т. 2.3.2. Използва се същата маса както, когато е прикачен към прикачното превозно средство, и същите сили за органа за управление на спирачната уредба както при изпитването, определено в т. 2.3.1.2.4. 2.3.1.2.6. За всяка стойност на приложена сила върху органа за управление на спирачната уредба се изчислява спирачната сила на прикачното превозно средство по една от следващите формули, която е най-подходяща, в нютони а) Ако се употребяват спирачките само на прикачното превозно средство: F2 = (m1 - m2) a3 , където F2 е спирачната сила на прикачното превозно средство, в нютони; m1 - масата на теглещото превозно средство, в килограми; m2 - масата на прикачното превозно средство, в килограми; a3 - максималното средно спирачно закъснение на прикачното и теглещото превозно средство, взети заедно, в метри за секунда на квадрат. b) Ако се употребяват спирачките на теглещото и прикачното превозно средство: F2 = (m1 + m2) a3 - m1a1 , където F2, m1, m2 и a3 имат същите значения, както в подточка а); а1 е спирачното закъснение в метри за секунда на квадрат, измерено само на теглещото превозно средство съгласно т. 2.3.2, при същата стойност на приложена сила върху органа за управление, при която е получено максималното средно спирачно закъснение а3 при състав от двете превозни средства. 2.3.1.2.7. Изпитването се повтаря с прикачно превозно средство без товар. 2.3.2. Метод за определяне на спирачната ефективност на спирачната уредба на теглещото превозно средство - изпитване на ефективността на студени спирачки 2.3.2.1. Условия на изпитването 2.3.2.1.1. Площадката за изпитване не трябва да има надлъжен наклон, по-голям от 1%, и напречен, по-голям от 3%. Ако има възможност, по време на изпитването мостът без спирачки трябва да е изключен от спиращия мост. 2.3.2.1.2. В случай на превозно средство с товар неспиращият мост трябва да е натоварен максимално. За колесните превозни средства спиращият(ите) мост(ове) трябва да са снабдени с най-големите по диаметър гуми, предписани от производителя за този тип превозно средство. За превозни средства със спирачки на всички колела предният мост трябва да е натоварен до максималния, технически допустим товар. 2.3.2.1.3. Температурата на трансмисията и крайната предавка на превозното средство трябва да бъде предписаната за транспорт от производителя. Ако такава температура не е посочена от производителя, се извършва движение на превозното средство без използване на спирачките в рамките на 10 минути. 2.3.2.2. Процедура 2.3.2.2.1. При превозно средство с товар, движещо се с устойчива максимална конструктивна скорост или с 60 km/h, ако конструктивната скорост е по-голяма от 60 km/h, двигателят се изключва от двигателните мостове или ако това не е възможно, органът за управление на честотата на въртене на двигателя се поставя в позиция на минимална честота на въртене. Забележка. Помощна спирачка, вариатори за промяна предавателното отношение или други помощни спирачни устройства не трябва да се използват по време на изпитването освен ако те не се задействат автоматично от управлението на спирачките. Описание и използването на такива устройства трябва да се отбелязват в протокола от изпитването. 2.3.2.2.2. Прилага се непосредствено постоянна сила върху органа за управлението на спирачната уредба, докато превозното средство премине в покой. Спирачното закъснение се определя по формулата от т. 2.1.1. 2.3.2.2.3. Процедурата се извършва при същата стойност на приложена сила върху органа за управление, при която е получено максималното средно спирачно закъснение а3 при състав от двете превозни средства. 3. Метод за определяне на ефективността на спирачната уредба за паркиране 3.1. Спирачната уредба за паркиране, включително и в случаите, когато е комбинирана с друга спирачна уредба, трябва да задържа в неподвижно състояние прикачното превозно средство с товар при наклон 18 % нагоре или надолу. 3.2. Допуска се използването на спирачна уредба за паркиране, при която предписаната ефективност се постига след неколкократно задействане. 3.3. Спирачната уредба за паркиране, с която е оборудвано прикачното превозно средство, трябва да е в състояние да задържи прикачното превозно средство с товар неподвижно, когато то е отделено от теглещото превозно средство, нагоре или надолу по наклон от 18%. Приложената към спирачния механизъм сила не трябва да надвишава 600 N. 4. Енергийни резервоари и източници на енергия за пневматични спирачки 4.1. Вместимост на резервоарите. 4.1.1. Общи изисквания. а) Прикачните превозни средства, при които работата на спирачните устройства зависи от използването на сгъстен въздух, трябва да са оборудвани с резервоари, чийто капацитет да отговаря на изискванията в т. 4.1.2 по-долу. б) При проверяване на съответствието с изискванията на т. 4.1.2 спирачките трябва да се регулират възможно най-точно. 4.1.2. Изисквания. а) Монтираните към прикачните превозни средства резервоари трябва да бъдат такива, че след осем пълнотактови активирания на работното спирачно устройство на теглещото превозно средство подаваното към работните части налягане да не е по-малко от половината от налягането, получено при първото задействане на спирачките. б) По време на изпитването трябва да се изпълнят следните изисквания: - налягането в резервоарите в началото на изпитването трябва да е равно на максималното налягане, определено от производителите; - захранващата уредба трябва да е блокирана (да е прекратено подаването на сгъстен въздух); освен това резервоарът или резервоарите на допълнителното оборудване трябва да бъдат изолирани; - по време на изпитването не трябва да има допълвания на резервоара; - при всяко задействане на спирачките налягането в главния въздухопровод трябва да отговаря на посоченото от производителя максимално налягане. Раздел ІІІ Изисквания относно механични прикачни устройства 1. Определения За целите на настоящото приложение: 1.1. "Прикачно устройство между трактора и тегленото превозно средство" означава компонентите, които се монтират на трактораи на прикачното превозно средство с цел осигуряване на механичната връзка между тези превозни средства. 1.2. "Тип прикачни устройства между трактора и тегленото превозно средство" означават части, които не се различават помежду си по следните основни характеристики: - естеството на компонентите на прикачното устройство; - халките на теглича; - външната форма, размерите или принципа на действие; - материала; - стойността на математически изчислената еквивалентна сила D в съответствие с изпитванията по динамичния метод или теглените маси в съответствие с изпитванията по статичния метод, както и вертикалното натоварване в точката на присъединяването S. 1.3. "Базов център на прикачното устройство" означава точката върху оста на щифта, разположена на равни разстояния от крилата, в случай на вилка, и точката, която се явява резултат от пресичането на равнината на симетрия на куката и образувателната на вдлъбнатата част на куката на нивото на съприкосновението с халката, когато последната е в положение за теглене. 1.4. "Височина на прикачното устройство над земната повърхност" означава разстоянието между хоризонталната равнина, минаваща през базовия център на прикачното устройство, и хоризонталната равнина, върху която са разположени колелата на прикачното превозно средство. 1.5. "Вертикално натоварване в точката на присъединяването" означава натоварването, упражнявано върху базовия център на прикачното устройство в статични условия. 2. Общи изисквания 2.1. Компонентите на прикачното устройство, монтирано на прикачното превозно средство, трябва да удовлетворяват изискванията по отношение на размерите и якостните качества, изложени в т. 3.1 и 3.2, и изискванията по отношение на вертикалното натоварване в точката на присъединяване, изложени в т. 3.3. 2.2. Компонентите на прикачното устройство трябва да бъдат проектирани и изработени така, че при нормални условия на експлоатация да продължават да функционират задоволително и да запазват характеристиките, предписани в това приложение. 2.3. Халката на теглича трябва да може да се завърта хоризонтално на най-малко 60° от двете страни на надлъжната ос на невградено прикачно устройство. Освен това тя трябва да може да се завърта вертикално на 20° (нагоре и надолу) по всяко време. Ъглите на отклонение не трябва да бъдат достигани едновременно. 2.4. Челюстта трябва да дава възможност за осево завъртане на тегличните халки на най-малко 90° надясно и наляво около надлъжната ос на прикачното устройство при фиксиран спирачен момент между 30 и 150 Nm. 3. Специални изисквания 3.1. Размери Размерите на компонентите на прикачното устройство, монтирани на прикачното превозно средство, трябва да съответстват на размерите, които се допускат от комбинациите в следващата таблица: Компонент на прикачно устройство, монтиран на трактора Компонент на прикачно устройство, монтиран на прикачното превозно средство В съответствие със стандартISO 6489-1:2001 (тип кука) В съответствие със стандарт ISO 5692-1:2004 (прикачна халка, отвор 50 mm, центриран, диаметър на халката 30 mm) или в съответствие със стандарт ISO 20019:2001 (прикачна халка, отвор 50 mm, центриран, диаметър на халката 30 - 41 mm), или в съответствие със стандарт ISO 5692-3:2011 (въртящи се теглични халки; съвместими само с форма Y, отвор 50 mm) В съответствие със стандартISO 6489-5:2011 (прикачно устройство с нешарнирна скоба) В съответствие със стандарт ISO 5692-3:2011 (въртящи се теглични халки) В съответствие със стандартISO 6489-2:2002 (тип скоба) В съответствие със стандарт ISO 5692-2:2002 (съединителна халка, цокъл 40 mm) или в съответствие със стандарт ISO 8755:2001 (ухо на теглича 40 mm), или в съответствие със стандарт ISO 1102:2001 (ухо на теглича 50 mm; съвместими единствено с ISO 6489-2:2002, форма А - неавтоматичен) В съответствие със стандартISO 6489-3:2004 (теглич) Подходящ тип прикачно устройство, посочен в тази колона, чиито размери отговарят на определените за трактора или тези на тегличните халки на превозни средства от категория Sa и на закрепването към тракторния теглич в съответствие с ISO 21244:2008. В съответствие със стандартISO 24347:2005 (сферичен елемент) В съответствие със стандарт ISO 24347:2005 (сферичен елемент с диаметър 80 mm) В съответствие със стандартISO 6489-4:2004 (тип с щифт) В съответствие със стандарт ISO 5692-1:2004 (прикачна халка, отвор 50 mm, центриран, диаметър на халката 30 mm) или в съответствие със стандарт ISO 5692-3:2011 (въртящи се теглични халки; съвместими само с форма Y, отвор 50 mm) 3.2. Якост Механичните прикачни устройства трябва да имат ЕС одобрение на типа като компонент съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013. Като алтернатива производителят може да избере да представи одобрение на типа, предоставено съгласно Правило № 55 на ИКЕ на ООН. Към всички прикачни устройства трябва да се прилагат указанията за експлоатация на производителя. Тези указания трябва да включват номера на ЕС одобрението на типа за компонент, както и на стойностите на D (kN) и Т (тонове), в зависимост от конкретното изпитване, на което е било подложено прикачното устройство. 3.3. Вертикално натоварване в точката на присъединяването (S) Стойността на максималното статично вертикално натоварване се определя от производителя. Тя обаче не трябва да надвишава 3000 kg освен за прикачни устройства със сферичен елемент, при които максималната стойност не надвишава 4000 kg. Допустимото статично вертикално натоварване не трябва да бъде по-голямо от технически допустимото статично вертикално натоварване, препоръчано от производителя на тракторите, или от статичното вертикално натоварване, предвидено за прикачното устройство в съответствие с данните от одобрението на типа за компонент. Раздел ІV Изисквания към конструктивната цялост на превозното средство 1. Превозните средства се проектират и конструират така, че да бъдат достатъчно здрави, за да издържат използване по предназначение през нормалния срок на експлоатация, като се отчита редовната и плановата поддръжка и специфичните настройки на оборудването, ясно и недвусмислено посочени в ръководството за оператора, предоставено с превозното средство. Производителят на превозното средство трябва да представи подписана декларация в този смисъл. 2. Монтирането и сглобяването на превозни средства в монтажните предприятия, по-специално процесите, свързани с рамата на превозното средство, шасито, каросерията и силовото предаване, трябва да бъдат обхванати от система за осигуряване на качеството, за да се гарантира, че главните механични връзки като заварки и резбови съединения, както и други съответни характеристики на материалите са проверени и утвърдени по подходящ начин. 3. Министърът на земеделието чрез лицата по чл. 4, ал. 1 или оправомощена от него техническа служба с нужната компетентност проверява системата за осигуряване на качество в рамките на проверките за съответствие с разпоредбите относно производството, посочени в чл. 17, 18, 19, 20 и 21. 4. Министърът на земеделието чрез лицата по чл. 4, ал. 1 трябва да се увери, че в случай на изтегляне от пазара поради сериозен риск за безопасността на него могат да бъдат предоставени незабавно специфичен анализ на конструкциите, компонентите и/или частите на превозното средство посредством инженерни изчисления, методи на виртуално изпитване и/или конструктивно изпитване, ако бъде отправено съответно искане. Раздел V Изисквания относно максималната маса с товар 1. Определения За целите по настоящото приложение се прилагат определенията на "теглено с теглич превозно средство" и "теглено с твърд теглич превозно средство", дадени в чл. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/68. Прилагат се също така следните определения: 1.1. "Технически допустима максимална маса с товар" означава максималната маса на превозно средство в зависимост от неговите конструктивни особености и експлоатационни характеристики, независимо от товароносимостта на гумите. 1.2. "Технически допустима максимална маса на ос" означава масата, съответстваща на максимално допустимото статично вертикално натоварване, предавано на пътя от колелата на оста, в зависимост от конструктивните особености и експлоатационните характеристики на оста и превозното средство, независимо от товароносимостта на гумите. 2. Изисквания 2.1. Технически допустимата максимална маса с товар, така както е посочена от производителя, се приема от министъра на земеделието чрез лицата по чл. 55 като допустима максимална маса с товар, при условие че: 2.1.1. резултатите от всякакви изпитвания, провеждани от технически служби, оправомощени по чл. 26, и по-специално такива, отнасящи се до спирачната уредба и управлението, са удовлетворителни; 2.1.2. технически допустимата максимална маса с товар и технически допустимата максимална маса на ос не надвишават стойностите, дадени в таблицата, в зависимост от категорията на превозното средство. Таблица Допустима максимална маса с товар и допустима максимална маса на ос в зависимост от категорията на превозното средство Категория превозно средство Брой оси Допустима максимална маса (t) Допустима максимална маса на ос Задвижваща ос (t) Водена ос (t) R 1 Не е приложимо 11,5 10 2 18 (с товар) 11,5 * 3 24 (с товар) 11,5 * 4 или повече 32 (с товар) 11,5 * S 1 Не е приложимо 11,5 10 2 18 (с товар) 11,5 * 3 24 (с товар) 11,5 * 4 или повече 32 (с товар) 11,5 * * Съответната стойност, получена за сумата от максимално допустимите маси на ос, е сумата от осовите натоварвания в приложение I, точки от 3.1 до 3.3 към Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (ОВ, L 235, 17.9.1996 г., стр. 59). 2.2. Сума на технически допустимите максимални маси на ос 2.2.1. За превозни средства от категории R и S, които не създават значително статично вертикално натоварване за трактора (превозно средство, теглено с теглич), сумата от максимално допустимите маси на ос трябва да бъде равна или по-висока от максимално допустимата маса на превозното средство в състояние с товар. 2.2.2. За превозни средства от категории R и S, които създават значително статично вертикално натоварване върху трактора (превозно средство, теглено с твърд теглич и прикачно превозно средство със средна ос), максимално допустимата маса на превозното средство се счита, че е сумата от максимално допустимите маси на ос и се прилага за целите на одобряване на типа вместо съответната максимално допустима маса, посочена в третата колона в таблицата. Раздел VІ Изисквания относно задните защитни конструкции 1. Общи положения Превозните средства от категория R трябва да са проектирани така, че да осигуряват ефективна защита срещу вклиняване под задната част на превозни средства от категории M1 и N1 11. Те трябва да съответстват на изискванията на т. 2 и 3. 2. Изисквания 2.1. Превозните средства от категории Ra и Rb трябва да са така конструирани и/или оборудвани, че по цялата си ширина да осигуряват ефективна защита срещу вклиняване под задната част на превозни средства от категории M1 и N1. 2.1.1. Превозното средство се изпитва при следните условия: - то трябва да бъде в положение на покой върху хоризонтална, равна, твърда и гладка повърхност; - предните колела трябва да бъдат в положение право напред; - гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на превозното средство; - превозното средство може, ако това е необходимо за достигане на изискваните сили при изпитването, да бъде задържано по който и да е метод, специфициран от производителя на превозното средство. Ако превозното средство е оборудвано с хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване или с устройство за автоматично коригиране на нивото в зависимост от товара, то трябва да бъде изпитвано с окачване или устройство за автоматично коригиране на нивото в нормалното състояние на движение, зададено от производителя. 2.2. Приема се, че всяко превозно средство от една от категориите R1a, R1b, R2a или R2b удовлетворява посоченото в т. 2.1 условие: - ако отговаря на посочените в т. 2.3 условия; или - ако пътният просвет в задната част на превозното средство без товар не надвишава 55 cm по протежение на ширина, която не е по-къса от тази на задния мост с повече от 10 cm от всяка страна на превозното средство (с изключение на всякакви издатини на гумите близо до земята). Когато има повече от един заден мост, се взема предвид ширината на най-широкия от тях. Това изискване трябва да е спазено най-малко по дължината на линия на разстояние не повече от 45 cm от крайната задна част на превозното средство. 2.3. Приема се, че всяко превозно средство от една от категориите R3a, R3b, R4a или R4b удовлетворява посоченото в т. 2.1 условие, ако: - превозното средство е оборудвано със специална задна защитна конструкция срещу вклиняване в съответствие с изискванията по т. 2.4; или - задната част на превозното средство е така конструирана и/или оборудвана, че поради формата и характеристиките на неговите компоненти може да се приеме, че те заместват задната защитна конструкция срещу вклиняване; приема се, че компоненти, чиято комбинирана функция отговаря на изискванията по т. 2.4, формират задна защитна конструкция срещу вклиняване. 2.4. Устройството за защита срещу вклиняване отзад, оттук нататък наричано "устройството", обикновено се състои от напречник и съединителни компоненти, свързани към страничните елементи на шасито или техните заместители. 2.4.1. За превозни средства, оборудвани с подемна платформа, задната защитна конструкция може да бъде прекъсната заради платформата. В такива случаи се прилагат следните разпоредби: 2.4.1.1. страничното разстояние между монтажните елементи на задната защитна конструкция и елементите на подемната платформа, които налагат прекъсването на конструкцията, трябва да бъде не повече от 2,5 cm; 2.4.1.2. отделните елементи на задната защитна конструкция трябва във всеки случай да имат ефективна повърхност най-малко 350 cm2; 2.4.1.3. отделните елементи на задната защитна конструкция трябва да имат достатъчни размери, за да отговарят на изискванията на т. 2.4.5.1, с които се определя относителното разположение на изпитвателните точки; ако точките Р1 се намират в областта на прекъсване, посочена в т. 2.4.1, трябва да се използват точки Р1, които се намират по средата на всяка странична секция на задната защитна конструкция; 2.4.1.4. не е необходимо да се прилага т. 2.4.2 за зоната на прекъсване на задната защитна конструкция и за подемна платформа. Устройството има следните характеристики: 2.4.2. трябва да е монтирано възможно най-близо до задната част на превозното средство; когато превозното средство е без товар, долният ръб на устройството не трябва в нито една точка да е на повече от 55 cm над земната повърхност; 2.4.3. широчината на устройството не трябва да надвишава в нито една точка ширината на задния мост, измерена в крайните точки на колелата, с изключение на издатината на гумите близо до земята, нито пък може да е по-къса с повече от 10 cm от всяка страна; когато има повече от един заден мост, се взема предвид широчината на най-широкия от тях; 2.4.4. височината на профила на напречния елемент не трябва да е по-малка от 10 cm; страничните краища на напречния елемент не трябва да са извити назад или да имат остър външен ръб; приема се, че това условие е изпълнено, когато страничните краища на напречния елемент са закръглени от външната страна и имат радиус на кривината не по-малък от 2,5 mm; 2.4.5. устройството може да е така проектирано, че да може да се променя местоположението му в задната част на превозното средство; в такъв случай трябва да има сигурен метод за закрепването му в работно положение, така че да се изключи случайно преместване; трябва да е възможно обслужващото лице да променя положението на устройството, прилагайки сила не по-голяма от 40 daN; 2.4.6. устройството трябва да предлага достатъчна устойчивост спрямо сили, прилагани успоредно на надлъжната ос на превозното средство, и когато е в работно положение, да е свързано със страничните елементи на шасито или това, което ги замества. Приема се, че това изискване е изпълнено, ако се докаже, че по време на и след прилагане на споменатите сили хоризонталното разстояние между задната част на устройството и крайната задна част на превозното средство не надвишава 40 cm в нито една от точките P1, P2 и P3. При измерване на това разстояние следва да се изключи всяка част на превозното средство, която се намира на повече от 3 m над земята, когато превозното средство е без товар; 2.4.6.1. точки P1 са разположени на 30 cm от надлъжните плоскости, които са допирателни към външните краища на колелата на задния мост; точки P2, които са разположени на линията, която съединява точки Р1, са симетрични спрямо средната надлъжна равнина на превозното средство и са на разстояние една от друга от 70 до 100 cm включително, като точното им местоположение се посочва от производителя; височината на точки P1 и P2 над земята трябва да се определи от производителя на превозното средство в рамките на линиите, които хоризонтално ограничават устройството; височината обаче не трябва да надвишава 60 cm при превозно средство без товар; P3 е централната точка на правата линия, която свързва точки P2; 2.4.6.2. хоризонтална сила, съответстваща на 25% от максималната технически допустима маса на превозното средство, но ненадвишаваща 5 x 104 N, трябва да бъде приложена последователно към двете т. P1 и към т. P3; 2.4.6.3. хоризонтална сила, съответстваща на 50% от максималната технически допустима маса на превозното средство, но ненадвишаваща 10 x 104 N, трябва да бъде приложена последователно към двете т. P2; 2.4.6.4. силите, посочени в т. 2.4.6.2 и 2.4.6.3, трябва да се прилагат поотделно; производителят може да определи в какъв ред да се прилагат силите; 2.4.6.5. когато се провежда практическо изпитване за проверка съгласно посочените изисквания, трябва да се спазват следните условия: 2.4.6.5.1. устройството трябва да е свързано към страничните елементи на шасито или към това, което ги замества; 2.4.6.5.2. посочените сили трябва да се прилагат с помощта на подходящо съединени (например посредством карданни съединения) щанги, успоредно на средната надлъжна равнина на превозното средство и посредством повърхност с размери не повече от 25 cm на височина (точната височина се посочва от производителя) и 20 cm на ширина, с радиус на кривината от 5 ± 1 mm при вертикалните ръбове; центърът на повърхнината се разполага последователно в т. Р1, Р2 и Р3. 2.5. По изключение от предходните изисквания превозните средства от следните категории могат да не съответстват на изискванията в настоящото приложение, що се отнася до задната защита срещу вклиняване: - "провесени" ремаркета и други подобни ремаркета за превоз на дървени трупи или други много дълги предмети; - превозни средства, при които задната защита срещу вклиняване е несъвместима с тяхната употреба. 3. Освобождавания Превозни средства, при които всякаква задна защитна конструкция е несъвместима с монтираните в тяхната задна част работни устройства, са освободени от изискването. В противен случай задната част на превозното средство трябва да се оборудва със защитна конструкция, която не възпрепятства функцията на неговите работни устройства. 1Съгласно приложение II, раздел А към Директива 2007/46/ЕО.