(В сила от 01.01.2007 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 42, ал. 1 съдът служебно се произнася по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице.
(2)(Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2023 г.) В случаите по чл. 42, ал. 2 прокурорът внася искането за вземане на тази мярка в съответния окръжен съд, ако деянието, за което е издадена Европейска заповед за арест, е включено в списъка по чл. 36, ал. 3 или съставлява престъпление по законодателството на Република България.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Съдът се произнася незабавно по вземането на мярката за неотклонение по реда на чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Съдът назначава на лицето защитник и преводач, ако не владее български език, и го запознава с основанието за задържането му, съдържанието на Европейската заповед за арест, както и с правото му да изрази съгласие за предаване на компетентните органи на издаващата държава членка и последиците от това.
(5)(Нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Съдът уведомява исканото лице за правото му на защитник в издаващата държава членка, който да подпомага защитника в Република България чрез информация и съвети. Ако лицето заяви, че желае да упражни това право, съдът незабавно уведомява за това компетентния орган на издаващата държава членка.
(6)(Нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Правото на лицето по ал. 5 не засяга сроковете по чл. 45, ал. 3 и чл. 48, ал. 3, съгласно които съдът решава дали лицето да бъде предадено.
(7)(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 52 от 2008 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) По искане на задържаното лице окръжният съд може да измени мярката задържане под стража в друга мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест, по реда на чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс.