(В сила от 01.01.2007 г.)
(1) Когато местонахождението на исканото лице на територията на държава - членка на Европейския съюз, е известно, издаващият орган може да изпрати Европейската заповед за арест пряко до изпълняващия орган в държавата членка. Когато издаващият орган не разполага с информация за изпълняващия орган на държавата членка, той се консултира с Европейската съдебна мрежа.
(2) Издаващият орган може да подаде сигнал за исканото лице в ШИС чрез органите на Министерството на вътрешните работи.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Сигналът по ал. 2 се подава в съответствие с чл. 26 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1862".
(4)(Доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Сигналът за издирване в ШИС се придружава от информацията по чл. 37, ал. 1 и 2 и се приравнява на Европейска заповед за арест. Издаващият орган може да разпореди временно дезактивиране на сигнала при условията и в срока по чл. 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1862.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Изпращането на Европейска заповед за арест се осъществява по реда на чл. 38а.
(6) Трудностите по установяване на автентичността на документ, необходим за изпълнение на Европейска заповед за арест, се разрешават пряко от издаващия и изпълняващия орган или с участието на централните органи на държавите членки.