(В сила от 01.01.2007 г.)
(1) Лице, предадено на Република България от държава членка, може да бъде предадено на трета държава членка въз основа на Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването му на Република България, без съгласието на изпълняващия орган, когато:
- 1. лицето даде съгласие да бъде предадено на трета държава членка въз основа на Европейска заповед за арест по реда на чл. 61, ал. 3;
- 2. исканото лице не се ползва от принципа на особеността по чл. 61, ал. 2, т. 1 и 4 - 6.
(2) След предаване на лице от Република България въз основа на Европейска заповед за арест в издаващата държава, съгласие за предаване на лицето на трета държава членка се дава от окръжния съд, постановил решение за изпълнение на заповедта, при условията и по реда, предвидени в чл. 62, ал. 2.
(3) Лице, предадено на Република България въз основа на Европейска заповед за арест, може да бъде предадено на трета държава, която не е членка на Европейския съюз, само със съгласието на изпълняващата държава членка.