Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № . . . . . от ……… 2024 година за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2009 г., бр. 31 от 2011 г., бр. 57 и 98 от 2015 г., бр. 69 от 2020 г. и бр. 74 от 2021 г.) М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И : § 1. В чл. 3 ал. 1 и 2 се изменят така: ,,(1) Възнагражденията се изплащат: 1. в случаите на чл. 21, т. 1 и 4 ЗПП – след осъществяване на дейностите, удостоверено с отчет по съответния образец; 2. при процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП – след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството, установено с акт на съда или на прокурора; 3. за представителство в извънсъдебни процедури по чл. 21, т. 3 ЗПП – след приключване на производството, удостоверено със съответния акт или документ. (2) При предоставяне на правна помощ по дела, продължаващи повече от 6 месеца, или по които са проведени повече от две съдебни заседания, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в размер до 50 на сто от максимално предвиденото за извършената работа. В случай че адвокатът не е бил назначен, а делата продължават повече от 6 месеца или са проведени повече от две съдебни заседания, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2. В този случай от окончателно определеното се прихваща изплатеното авансово възнаграждение.“ § 2. В чл. 4 ал. 2 се изменя така: ,,(2) Преценката по ал. 1 се прави от Националното бюро за правна помощ (НБПП) по предложение на адвокатския съвет въз основа на критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет.“ § 3. В чл. 5 се създават ал. 3 и 4: ,,(3) В случаите на предоставени от адвокат месечни консултации по Националния телефон за правна помощ (НТПП) се подава отчет до НБПП по утвърден образец до края на следващия месец. (4) В случаите на предоставени консултации от адвокат от Регионален център за консултиране (РЦК) се подава отчет по утвърден образец ведно с приложени към него документи до съответния адвокатски съвет за изготвяне на становище и изпращане до НБПП.“ § 4. Член 6 се изменя така: ,,Чл. 6. Адвокатският съвет извършва проверка на отчета на адвоката относно документите по чл. 5, ал. 1 и 4, както и на срока за отчитане по чл. 38, ал. 4, изречение първо ЗПП, заверява отчета и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ.“ § 5. В чл. 7, ал. 3 накрая се добавя ,,и решение на председателя на НБПП“. § 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: ,,(2) Възнаграждение за процесуално представителство се определя и дължи за всяка фаза и за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.“ § 7. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: ,,(1) При предоставяне на правна помощ в случаите по чл. 21, т. 1, 3 и 4 ЗПП, когато адвокатът предоставя правна помощ на повече от едно лице, възнаграждението му може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. (2) При процесуалното представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, когато адвокатът предоставя правна помощ на повече от едно лице, възнаграждението му може да бъде увеличено за всяко допълнително лице с до 50 на сто от максимално предвидения размер.“ 2. Алинея 4 се изменя така: ,,(4) При процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от ЗПП и при реално участие на адвоката в повече от три открити съдебни заседания от неговото назначаване, с изключение на производствата за мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда и разпит пред съдия, които се заплащат на самостоятелно правно основание, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Когато процесуалното представителство по съдебното дело е свързано с особена фактическа и/или правна сложност на случая или участието на адвоката по делото е продължило повече от една година от неговото назначаване, възнаграждението му може да бъде определено в двоен размер съобразно определения му размер.“ § 8. В чл. 10, ал. 1 след думите ,,правоспособност на адвоката“ се добавя ,,освобождаване или замяна на адвоката“ а думата ,,изключване“ се заменя със ,,заличаване“. § 9. В чл. 11 ал. 1 се изменя така: ,,(1) При изменение на обвинението в хода на досъдебното производство или в първата инстанция на наказателното производство възнаграждението на защитника се определя въз основа на по-тежкото обвинение.“ § 10. Член 13 се изменя така: ,,Чл. 13. Възнагражденията за правна помощ по чл. 21, т. 1 и 3 ЗПП са: 1. за реално дадени консултации: а) за консултация, предоставена по НТПП – 30 лв. на предоставена такава, но не повече от три на астрономичен час; б) за консултация, включително предоставена по заявление до НБПП или в РЦК – 100 лв.; 2. за изготвяне на документи: а) за изготвяне на споразумение преди започване на съдебното производство, включително в процедура по медиация, жалби и сигнали до прокуратурата, полицията, държавни и общински органи и др. - от 50 до 100 лв.; б) за изготвяне на документи по административни и административно-наказателни производства - от 50 до 100 лв.; в) за изготвяне на искова молба за образуване на съдебно или арбитражно производство – от 50 до 100 лв.“ § 11. В чл. 14, ал. 1 думите ,,от 60 до 150“ се заменят с ,,от 120 до 190“. § 12. В чл. 15 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите ,,от 50 до 140“ се заменят с ,,от 100 до 180“. 2. В т. 2 думите ,,от 60 до 170“ се заменят с ,,от 120 до 210“. § 13. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите ,,от 75 до 210“ се заменят с ,,от 150 до 270“. 2. В т. 2 думите ,,от 100 до 280‘‘ се заменят с ,,от 200 до 350“. § 14. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите ,,от 100 до 280“ се заменят с ,,от 200 до 350“. 2. В т. 2 думите ,,от 150 до 420“ се заменят с ,,от 310 до 530“. § 15. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите ,,от 150 до 320“ се заменят с ,,от 310 до 400“. 2. В т. 2 думите ,,от 250 до 700“ се заменят с ,,от 510 до 880“. § 16. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите ,,от 200 до 560“ се заменят с ,,от 410 до 710“. 2. В т. 2 думите ,,от 400 до 1120“ се заменят с ,,от 820 до 1410“. § 17. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите ,,от 300 до 700“ се заменят с ,,от 610 до 880“. 2. В т. 2 думите ,,от 500 до 1400“ се заменят с ,,от 1020 до 1760“. § 18. Член 21 думите ,,от 80 до 170“ се заменят с ,,от 130 до 210“. § 19. В чл. 22 ал. 1 се изменя така: ,,(1) Възнаграждението за правна помощ на граждански ищец или граждански ответник се определя по реда на чл. 25. Възнаграждението за правна помощ на частния тъжител или частния обвинител, както и за правна помощ, предоставена от резервен защитник в наказателното производство, се определя съобразно предвиденото в наредбата възнаграждение според квалификацията на престъплението.“ § 20. В чл. 22а думите ,,от 50 до 140“ се заменят с ,,от 80 до 180“. § 21. В чл. 22б думите ,,от 80 до 170“ се заменят с ,,от 130 до 210“. § 22. В чл. 22в думите ,,от 80 до 170“ се заменят с ,,от 130 до 210“. § 23. В чл. 22д, ал. 1 думите ,,от 80 до 170“ се заменят с ,,от 130 до 210“. § 24. В чл. 22е думите ,,от 80 до 170“ се заменят с ,,от 130 до 210“. § 25. В чл. 22ж се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите ,,от 50 до 140“ се заменят с ,,от 70 до 180“. 2. В т. 2 числото ,,210“ се заменя с ,,270“. § 26. В чл. 23 се правят следните изменения: 1. Точки 1 и 2 се изменят така: ,,1. по трудови дела за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно – от 100 до 230 лв., а по трудови дела с определен материален интерес - от 150 до 450 лв.; 2. по дела за прекратяване на брак: по взаимно съгласие - от 160 до 230 лв.; по исков ред – 450 лв., като при уреждане на имуществени отношения се заплаща отделно от 150 до 440 лв.;“. 2. В т. 3 думите ,,от 100 до 180“ се заменят с ,,от 200 до 230“. 3. В т. 4 думите ,,от 80 до 180“ се заменят с ,,от 160 до 230“. 4. В т. 5 думите ,,от 80 до 150“ се заменят с ,,от 160 до 190“. 5. В т. 6 думите ,,от 50 до 150“ се заменят с ,,от 100 до 190“. § 27. В чл. 24 думите ,,от 100 до 240“ се заменят с ,,от 200 до 300“, а думите ,,от 100 до 360“ се заменят с ,,от 130 до 450“. § 28. В чл. 25, ал. 1 думите ,,от 100 до 360“ се заменят с ,,от 200 до 450“. § 29. В чл. 25а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите ,,от 50 до 120“ се заменят с ,,от 80 до 150“. 2. В ал. 2 думите ,,от 50 до 120“ се заменят с ,,от 80 до 150“. 3. В ал. 3 думите ,,от 50 до 150“ се заменят с ,,от 80 до 190“. § 30. В чл. 26 думите ,,от 50 до 180“ се заменят с ,,от 80 до 230“. § 31. Член 27 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите ,,от 50 до 120“ се заменят с ,,от 60 до 150“. 2. В ал. 2 думите ,,от 50 до 150“ се заменят с ,,от 100 до 190“. § 32. В чл. 27а думите ,,от 100 до 180“ се заменят с ,,от 160 до 230“. § 33. В чл. 27б думите ,,от 100 до 180“ се заменят с ,,от 160 до 230“. § 34. В чл. 27в думите ,,от 80 до 150“ се заменят с ,,от 130 до 190“. § 35. В чл. 27г думите ,,от 80 до 150“ се заменят с ,,от 130 до 190“. § 36. В чл. 27д думите ,,от 80 до 150“ се заменят с ,,от 130 до 190“. § 37. В чл. 27е думите ,,от 80 до 150“ се заменят с ,,от 130 до 190“. § 38. В чл. 27ж думите ,,от 80 до 150“ се заменят с ,,от 130 до 190“. § 39. В чл. 27з думите ,,от 80 до 150“ се заменят с ,,от 130 до 190“. § 40. В чл. 27и думите ,, от 100 до 400“ се заменят с ,,от 150 до 590“. § 41. В чл. 27к думите ,,от 100 до 400“ се заменят с ,,от 150 до 590“. § 42. В чл. 27л думите ,,от 80 до 180“ се заменят с ,,от 120 до 230“. § 43. В член 27м се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: ,,(1) Възнаграждението за представителство на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, в производства пред Държавната агенция за бежанците – от 80 до 200 лв.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) За представителство на лицата по ал. 1 пред други административни органи, в това число социални, здравни, образователни и други институции в Република България – от 50 до 120 лева.“ § 44. В чл. 28, ал. 2 числото ,,10“ се заменя с ,,20“. Заключителни разпоредби § 45. Параграфи 11-18 и § 20-43 влизат в сила от 1 януари 2025 г. § 46. В едногодишен срок от влизане в сила на тази наредба НБПП и Висшият адвокатски съвет съвместно изготвят критериите по чл. 4, ал. 2. МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА ----------------------------------------------------------------------------------------------- ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО: НИКОЛАЙ ЗАШЕВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „СЪВЕТ ПО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“: ЛЮБОМИР ТАЛЕВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 2006 г., изм. и доп., ДВ, бр. 59 от 2009 г., доп. ДВ, бр. 31 от 2011 г., изм. и доп., ДВ, бр. 57 и 98 от 2015 г., доп., ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. и доп., ДВ, бр. 74 от 2021 г. ) Лице за контакт: Силвия Соколова - държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; Галина Димитрова - държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Телефон и ел. поща: 02/9234 410 S_Sokolova@justice.government.bg 02/9234 553 G_dimitrova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: ,,Неактуална регламентация по на служебните защитници‘‘ В изпълнение на политиката за осигуряване държавата се изразява основно в предприемането качествена и ефективна правна помощ и справедлив адекватно финансиране на правната помощ. държавата, произтича от изискването за достъп процес, правната помощ е и условие, без което се отчита и от европейския законодател при Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския относно правната помощ за заподозрени и за искани за предаване лица в рамките на чл. 7 от нея държавите членки вземат финансирането, за да гарантират, че съществува правна помощ. отношение на размерите на възнагражденията на равен достъп до правосъдие ролята на на мерки и действия за гарантирането на съдебен процес, чрез обучение на адвокати и Доколкото правната помощ, осигурявана от до правосъдие и осигуряване на справедлив съдебната система не може да функционира, което очертаване задълженията на държавите членки в парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година обвиняеми в рамките на наказателното производство и производството по европейска заповед за арест. Съгласно необходимите мерки, включително по отношение на ефективна и с адекватно качество система за 2 Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) урежда реда, условията и случаите за заплащане на предоставената от служебните защитници правна помощ, както и размера на адвокатските възнаграждения по видовете дела и тяхната правна квалификация. От приемането на наредбата през 2006 г. до настоящия момент размерът на адвокатските възнаграждения е променян само веднъж през 2021 г., когато максималните размери на възнагражденията, определени в Наредбата за заплащането на правната помощ, бяха увеличени с различен процент в зависимост от вида на делата и техния дял от общия обем на предоставената правна помощ. Най-голямото увеличение беше с 40 на сто по наказателни производства по раздел ІІІ от глава четвърта на Наредбата, които са с най-висок дял от всички дела, по които се предоставя правна помощ. Максималните размери на възнагражденията за първична правна помощ по граждански и административни дела, в преобладаващата им част, се увеличи с 20 на сто. Минималните размери на адвокатските възнаграждения се запазиха без промени. Неудовлетвореността на адвокатите от размерите на адвокатските възнаграждения расте и води до увеличаване на отказите от участие в следващи фази на производството или до откази от поемане на служебни защити и заличаване от Националния регистър за правна помощ на адвокати. Това затруднява нормалното функциониране на системата за правна помощ, тъй като води до замяна на един с друг адвокат и се отразява върху нормалното протичане на процеса, като го забавя във времето и рефлектира върху неговата ефективност и качество , което от своя страна води до недоволство и недоверие у гражданите. Допълнителен аргумент, който обосновава необходимостта от промяна в размерите на адвокатските възнаграждения на служебно определените адвокати, е увеличената разлика в заплащането на договорното възнаграждение (при упълномощаване на адвокат) и възнаграждението на служебно назначения адвокат след промените в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 68 от 2020 г. и ДВ, бр. 88 от 2022 г.). Във връзка с това следва да се отбележи, че служебно определеният адвокат е длъжен да води възложеното му дело, по което осъществява правна помощ, по реда на Закона за адвокатурата, със същата грижа, както и упълномощеният от клиента адвокат, т.е. има еднакви задължения и отговорности като упълномощения адвокат. Независимо че минималната работна заплата не може да служи като измерител за заплащането на адвокатския труд, значителният ръст на минималната работна заплата за период, в който размерът на възнагражденията по НЗПП е останал непроменен, е показателен за несъответствието между изплащаните възнаграждения и стойността на полагания адвокатски труд. За периода от приемането на Наредбата (2006 г.), включването на нови възнаграждения за предоставена правна помощ (2009 г. и 2015 г.), и изменение в съществуващите размери (2021 г.), справка в Националния статистически институт сочи следните нива на индекс на потребителски цени/инфлация: : Индексът на потребителските цени за месец Април 2024 г. спрямо месец Януари 2006 г. e 204.3%, т.е. инфлацията е 104.3%. Индексът на потребителските цени за месец Април 2024 г. спрямо месец Юли 2009 г. e 159.4%, т.е. инфлацията е 59.4%. Индексът на потребителските цени за месец Април 2024 г. спрямо месец Декември 2015 г. e 145.8%, т.е. инфлацията е 45.8%. 3 на г. Предлагайки разглежданите покупателната Наредбата актуализирани инфлацията, Броят на до 2024 г. за през 2006 през заличените е: този периоди месец способност, г.) 2021 съответно Април метод за процент ще г. изследван адвокати Индексът 2024 на най-ниските бъдат възнаграждения от на г. спрямо т.е. адаптиране инфлация, увеличени към 2009 Националния на с месец инфлацията размера възнаграждения с 26 %. г. и потребителските е която малко За 2015 Октомври 26.0%. на е над г. регистър цени (минимумите, останалите за общоприет 100%, 2021 г. e възнагражденията а ще правна обективен въведени бъде помощ 126.0%, – най-високите установения с и приложим за периода през измерител на приемането на последно процентът от 2019 Година Общо вписани адвокати Брой заличени адвокати Заличени поради смърт Други причини за заличаване % заличени 2019 6164 104 10 94 1,69 2020 6350 159 23 136 2,50 2021 6308 236 53 183 3,74 2022 6324 218 28 190 3,45 2023 6375 184 21 163 2,89 2024 6679 103 18 85 1,54 Общо 38200 1004 153 851 на на на и За периода отписват от Извърши Наредбата така изложените наказателните представителства спрямо 2022 гражданските, се очаква Наредбата. Справка на 2019 колегията, се за е г. От са извършените анализ дела -2024 заплащането резултати и в което следващите г. в както и на на е намаление посока на представената се отразява разходи за по видно, периоди НБПП други изплатената правната че таблица и адвокатски са правна за на увеличение е в увеличение правната причини. периода изплатените постъпвали помощ помощ, гражданските. 37,96% видно на възнаграждения помощ ЗПП който 2021 за искания не по вид е г. до 2022 увеличение по гл.IV за изисква дело представен 2023 Годишният г. на възнаграждения. предоставената от спрямо заличаване молбите определени в г. има процент 2021 наказателните Тази правна Наредбата от да на г. за се приложената нарастване и заплащане адвокати, мотивират. по Глава преди изменение 30,28% дела и тенденция помощ по на които се четвърта таблица. От всичко на брой за 2023 г. намаление продължава гл. IV от Вид дело 2021 2022 изменение 2023 изменение бр. стойност бр. стойност бр. стойност бр. стойност бр. стойност административни дела 17 1550 32 3570 15 202 47 4530 15 960 граждански дела 3516 483740 976 175430 -2540 -308310 906 164140 -70 -11290 наказателни дела 939 128960 3549 547455 2610 418495 3782 593480 233 46025 изпълнително дело 1 200 1 400 0 200 2 450 1 50 РНБПП 455 39320 2241 168450 1786 129130 4117 284470 1876 116020 ОБЩО 4928 653770 6799 895305 1871 239717 8854 1047070 2055 151765 Процентно изменение 37,96% 36,94% 30,28% 17,06% 4 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Проблемът с адекватното заплащане на служебните адвокати не може да се реши в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Описаните проблеми могат да се решат само с промени в Наредбата за заплащането на правната помощ, като се увеличат размерите на адвокатските възнаграждения. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Няма задължителните действия, произтичащи от актове от правото на ЕС или от нормативни актове от по-висока степен. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Проблем 2: ,, Липса на регламентирано възнаграждение за новите видове правна помощ и констатирана необходимост от прецизиране на някои от разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ‘‘ С измененията и допълненията в Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) се даде възможност за ползването на нови правни средства за защита на граждани, които отговарят на условията за правна помощ, а именно: консултации и/или подготовка на документи за производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното оспорване по административен ред и представителство пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. Под извънсъдебни процедури се разбира административнонаказателни производства, производството по издаване на индивидуален административен акт, производства по оспорване на индивидуален административен акт по административен ред, производства пред арбитраж и процедура по медиация. Това са производства пред административни органи от изпълнителната власт, в чиито правомощия е издаването на индивидуални административни актове, засягащи социални права на гражданите, дискриминация, бежански права, потребителски права и др. Тези органи могат да бъдат Държавната агенция за бежанците, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на потребителите и други административни органи. Към извънсъдебните органи за решаване на спорове освен изброените спадат и арбитражите за решаване на спорове. Предимството за гражданите при ползването на тези нови правни средства за защита се състои в това, че те благоприятстват достъпа до правосъдие чрез осигуряването на по-бързи и по- евтини начини за защита и при по-малко формалности. Ползването на тези нови правни възможности е от естество да предотврати внасянето на спора в съда и да спомогне за намаляване на случаите на оспорване по съдебен ред и съдебните дела. За да се осигури практическото приложение на новите разпоредби се предлага допълнение, с което се въвежда възнаграждение за новите видове правна помощ. За част от разпоредбите от нормативния акт, уреждащи условията и реда за заплащането на адвокатското възнаграждение, както и принципите на заплащане, е констатирана необходимост от 5 прецизиране по отношение на отчитането на предоставената правна помощ и координацията на органите, имащи отношение към предоставянето й. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващата нормативна уредба. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Описаните проблеми могат да се решат само с промени в Наредбата за заплащането на правната помощ, с които да се уредят възнагражденията за новите видове правна помощ, както и се прецизират действащите разпоредби на акта. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Няма задължителните действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: ,,По-високо качество на служебната защита/правна помощ и като резултат – подобряване на условията за достъп до правосъдие и ефективни правни средства за защита чрез: • включване на по-голям брой адвокати в системата за правна помощ; • по-голяма заинтересованост на адвокатите от възложените им служебни защити; • по-висока мотивация на адвокатите в работата им по служебни защити; • по-висока степен на удовлетвореност на гражданите; • по-високо доверие на гражданите в института на служебния защитник; • повишаване на авторитета на служебните защитници; Цел 2: ,, Регламентиране на възнаграждение за новите видове правна помощ и прецизиране на някои от разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ‘‘ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1 и 2. 1. Адвокатите, вписани в Националния регистър за правна помощ - 6 678; 2. Адвокатските колегии (27); 3. Гражданите, на които се предоставя правна помощ. През последния тригодишен период, броят на решенията за изплатени адвокатски възнаграждения нараства. За процесуално представителство, консултации на Националния телефон за правна помощ и в Регионалните центрове за консултиране през 2021 г. са платени 26 647 бр. решения за 7 025 720 лв., през 2022 г. 6 са платени 29 336 бр. решения за 9 396 720 лв. и през 2023 г. са платени 32 111 бр. решения за 9 905 460 лв. Данните показват ръст спрямо началото на периода с 5 464 бр. решения и съответно 2 879 740 лв. Възнагражденията за администриране на правната помощ, изплащани на Адвокатските съвети всяко тримесечие, нарастват пропорционално на адвокатските възнаграждения, тъй като се определят процентно спрямо сумата, изплатена на адвокатите от съответната адвокатска колегия. 4. Националното бюро за правна помощ, адвокатските съвети, съдилищата и Висшия адвокатски съвет като органи от системата за правна помощ, които осъществяват контрол по предоставената правна помощ от адвокатите и осигуряват тяхното обучение с цел осигуряване на ефективна правна помощ и повишаване на нейното качество, са заинтересовани от: повишаване на доверието в института на служебния адвокат, на авторитета и престижа на адвокатската професия; ефективна защита на правата и интересите на гражданите и справедлив процес срещу адекватно заплащане на положения от служебните адвокати труд. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват, няма да бъдат постигнати и заложените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - множество възражения от страна на адвокатите; - заличаване от Националния регистър за правна помощ; - голяма част от служебните адвокати биха могли да преустановяват участието си в производството на определена фаза или инстанция, което не може да гарантира ефективност и качество на правната помощ, поради необходимостта от замяна на адвоката. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 7 Вариант 2: „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г.‘‘ Описание: При този вариант ще бъдат решени констатираните проблеми, ще бъдат постигнати и заложените цели. По конкретните видове правна помощ увеличението на възнагражденията са следните: - по раздел I. „Първична правна помощ“ – увеличенията на минималните и на максималните размери на възнаграждения са съответно с 26 %, с 46 % и със 104 % в зависимост от това към кой период за последно са индексирани; - по раздел II „Представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и при неотложни случаи по дела за мерки за процесуална принуда и разпити пред съдия в досъдебното производство“ – увеличенията на минималните и на максималните размери на възнаграждения са съответно с 26 % и със 104 % в зависимост от това към кой период за последно са индексирани; - по раздел III „Процесуално представителство по наказателни дела“ – увеличенията на минималните и на максималните размери на възнаграждения са съответно с 26 %, с 46 %, с 60 % и със 104 % в зависимост от това към кой период за последно са индексирани; - по раздел IV „Процесуално представителство по граждански и административни дела“ – увеличенията на минималните и на максималните размери на възнаграждения са съответно с 26 %, с 46 %, с 60 % и със 104 % в зависимост от това към кой период за последно са индексирани; - по раздел IVа „Процесуално представителство и защита по специално уредени производства“ – увеличенията на минималните и на максималните размери на възнаграждения са съответно с 26 %, с 46 % и с 60 % в зависимост от това към кой период за последно са индексирани. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие ще се постигне адекватно заплащане на правната помощ по видове дела и видове правна помощ, което ще удовлетвори интересите на служебните адвокати и гражданите, както и ще стимулира и мотивира адвокатите за подобряване на качеството на правната помощ, което от своя страна ще бъде в полза на гражданите - потребители на правната помощ. Ще бъде постигнато актуализиране на размера на възнагражденията с установения процент на инфлация, която е общоприет обективен измерител на покупателната способност. При актуализирането на размера на възнагражденията, както и определянето на възнаграждения за новите видове правна помощ може да се очаква по-висока мотивация на адвокатите в работата им по служебни защити. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 8 (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очакват се възражения срещу определените размери на адвокатските възнаграждения, затруднения за органите от системата за правна помощ при определянето на адвокат, поради липса на мотивация от страна на адвокатите, вписани в регистъра за правна помощ, откази от възложена им служебна защита и предоставяне на правна помощ. Отрицателните въздействия ще окажат въздействие върху достъпа на гражданите до правна помощ и ще доведат до затруднено съдопроизводството. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват, като няма да бъде постигната посочената цел. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 9 При предоставена правна помощ по случаи, които не са уредени в Наредбата, адвокатът няма правно основание да получи възнаграждение, а това би довело до отказ от предоставяне на правна помощ поради липса на мотивация на адвокатите в работата им по служебни защити. Няма да бъдат прецизирани разпоредбите относно отчитането на предоставената правна помощ и координацията на органите, имащи отношение към предоставянето й, които са предпоставки за повишаване на ефективността при реализацията на политиката за осигуряване на равен достъп до правосъдие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г.‘‘ Описание: При този вариант ще бъдат решени констатираните проблеми, ще бъдат постигнати заложените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализирането на този вариант може да се очаква: • включване на по-голям брой адвокати в системата за правна помощ; • намаляване на случаите от отказ от предоставяне на правна помощ; • по-висока мотивация на адвокатите в работата им по служебни защити; • повишаване на ефективността при реализацията на политиката за осигуряване на равен достъп до правосъдие; • осигуряване на практическото приложение на новите разпоредби на Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) чрез въвеждането на възнаграждение за новите видове правна помощ. Предимството за гражданите при ползването на тези нови правни средства за защита се състои в това, че те благоприятстват достъпа до правосъдие чрез осигуряването на по-бързи и по-евтини начини за защита и при по-малко формалности. • прецизиране на разпоредбите от Наредбата за заплащането на правната помощ, уреждащи условията и реда за заплащането на адвокатското възнаграждение, както и принципите на заплащане. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчита. 10 1.1. 1.2. Административна въздействия, Опишете тежест: (въздействията Опишете качествено (при включително върху всяка специфичните въздействия При този вариант върху малките и възможност – и количествено) заинтересована значителни с акцент върху информиране, такси, регулаторни административната средните предприятия; всички значителни страна/група заинтересовани и кои второстепенни. малките и средните режими, тежест административна потенциални страни. Пояснете кои предприятия и административната административни услуги и др.) не се променя. тежест) икономически, социални и екологични въздействия се очаква да бъдат тежест (задължения за Вариант изготвяне Не са - откази - - липса 1.1. 1.2. Описание: Положителни въздействия Отрицателни от недостатъчна на Специфични Въздействия Административна въздействия, Опишете 3: „Ненормативна Този вариант на указания или идентифицирани очаквани вследствие на възложена служебна ефективност мотивация на въздействия: върху малките тежест: Опишете качествено (при включително върху всяка специфичните въздействия намеса‘‘: предполага насоки. Този (икономически/социални/екологични) положителни прилагането на (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) защита и и качество на адвокатите в работата (върху всяка заинтересована Не са и средните При този вариант възможност – и количествено) заинтересована значителни с акцент върху информиране, такси, регулаторни разрешаване на вариант не може икономически, този вариант. страна/група предоставяне на правната помощ; им по служебни страна/група идентифицирани очаквани предприятия: административната всички значителни страна/група заинтересовани и кои второстепенни. малките и средните режими, идентифицирания да преодолее въздействия: социални заинтересовани страни) въздействия: правна помощ; защити. заинтересовани страни) специфични Не се отчитат. тежест потенциални страни. Пояснете кои предприятия и административната административни услуги и др.) проблем чрез обучения, посочените проблеми. или екологични въздействия. не се променя. икономически, социални и екологични въздействия се очаква да бъдат тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: По-високо качество на служебната защита/правна помощ и като резултат – подобряване на условията за достъп до правосъдие и ефективни правни средства за ниска висока ниска 11 защита. т с о н с а к и ф Е Цел 1: ,По-високо качество на служебната защита/правна помощ и като резултат – подобряване на условията за достъп до правосъдие и ефективни правни средства за защита. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: По-високо качество на служебната защита/правна помощ и като резултат – подобряване на условията за достъп до правосъдие и ефективни правни средства за защита. ниска висока ниска 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 1 Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Регламентиране на възнаграждение за новите видове правна помощ и прецизиране на някои от разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ. ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел 2: Регламентиране на възнаграждение за новите видове правна помощ и прецизиране на някои от разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ. ниска висока ниска 12 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Регламентиране на възнаграждение за новите видове правна помощ и прецизиране на някои от разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ. ниска висока ниска 1.2. Посочете ефикасност, При Осъществяването поставените прозрачност, 1.1. Сравнете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва реализирането на втория цели. Изпълнението на обществен вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите степента, до която на първия и вариант „при втория сценарий контрол, ефективност, на ключовите им определените цели, до която вариантите могат да бъдат постигнати разходи; вариантите съответстват третия вариант действие“ позволява позволява ефикасност положителни и отрицателни съгласно основните критерии постигат целите при определено на действащите не се постигат в максимална постигането на и съгласуваност. въздействия. за сравняване на вариантите: на предложението; ниво на ресурсите или при най-малко стратегически документи. поставените цели. степен да се изпълнят максимална публична 6. Вариант Избор допълнение Министерския на препоръчителен 2 „Приемане на на Наредбата съвет от 2006 Посочете вариант: проект на за заплащането г.‘‘ препоръчителните Постановление на на правната варианти за решаване на Министерския помощ, приета поставения проблем/проблеми. съвет за изменение и с Постановление № 4 на 6.1. Не се свързана Закона 1.1. 1.2. Промяна прилагането очакват предоставянето за Изборът Ако се в административната на препоръчителния промени в на правна със защитата на правната помощ. следва да е съотносим предвижда въвеждането ограничаване на тежест вариант административната помощ по своята законните права с посочените специфични на такса, представете административното регулиране за физическите (включително тежест за същност не е и интереси въздействия на образуването на нейния и административния и юридическите по отделните физическите и административна на гражданите, препоръчителния вариант размер съгласно контрол върху лица от проблеми): юридически лица, тъй като дейност, а е дейност, попадащи в обхвата на за решаване на всеки проблем. Методиката по чл. 7а от Закона за стопанската дейност. 13 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регистри. В проекта не се съдържат разпоредби, касаещи воденето и поддържането на регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 14 Проектът на акт ще се съгласува с всички министри и с администрацията на Министерския съвет, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът ще се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Закон за правната помощ; 2. Наредба за заплащането на правната помощ. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: https://www.nsi.bg/bg; https://lex.bg/laws/ldoc/2135511185; https://lex.bg/laws/ldoc/2135515376; Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 1.10.2024 г. X Д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

СОФИИЙСКА АДДВОКАТССКА КОЛЕЕГИЯ София 1309 бул. Тоодор Алекссандров 1377, ет.2 и 3 registerr@sak-sas.bbg Изх. № 1797 Дата 044.11.2024 г.. ДО МИНИСТТЪРА НА ППРАВОСЪЪДИЕТО Г-жа Мария Павловва С Т А Н О В ИИ Щ Е Относнно: прооект на ППостановлеение на ММинистерсския съвет за измеенение и доппълнение нна Наредбаата за запллащане на правната помощ, От Адвокатсккия съвет на Софиййската адввокатска колегия, ппредставляяван от Председателяя на САК – адвокат ССтефан Маарчев УУВАЖАЕММА ГОСППОЖО МИИНИСТЪРР НА ПРАВВОСЪДИЕЕТО, УУВАЖАЕММИ ДАМИИ И ГОСППОДА МИННИСТРИ, ННа 04.10.2024 г. в поортала за ообществении консултаации strateggy.bg е публикуван проект на Постаановление на Министерския ссъвет за иизменение и допълннение на Наредббата за запплащанетоо на правнната помоощ, приетаа с Постаановление № 4 на Министтерския съъвет от 20006 г. (по-ддолу само Проекта), като е оппределен ии срок за становиища до 04.111.2024 г. ВВ изпълнеение на Решение на Софийски адвокатскки съвет от 16.10.20224 г. и в рамките на праввомощиятаа на адвоккатския съъвет да оорганизираа правнатаа помощ, предосттавяна от адвокати от колеггията (чл. 89, т. 155 от ЗАддв) и да защитава професионалните права на адвокатитее от колеггията (чл. 889, т. 5 отт ЗАдв), иззлагам на Вашетоо вниманиее становищще и предлоожение по публикуваания проектт, което Вии моля да имате ппредвид прри изготвяяне на оконнчателния текст на ппроекта наа Постановвление на Министтерския съввет: II. Принциипни съобрражения ппо повод ннормативнната уредбба на запллащането на праввната поммощ: ППроектът ее насочен ккъм преодооляване на два основвни проблеема в дейсстващата норматтивна уреддба на запллащането ии организаацията на пправната поомощ в Бъългария, а именноо: - актуализиране на уредбата относно размерите на възнагражденията, изплащани за предоставена правна помощ, и - уреждане на възнаграждения за нови видове правна помощ, въведени с изменения в Закона за правната помощ (обн. в ДВ, бр. 102/2022 г.), за които не е предвидено в НЗПП размер на възнаграждение. Макар да заслужава принципна подкрепа идеята да бъдат актуализирани размерите на адвокатските възнаграждения, проектът концептуално следва да бъде преосмислен в бъдеще по следните съображения: 1. Намираме, че усилията на българския законодател, включително и на Министъра на правосъдието/Министерския съвет като органи с нормативна компетентност да издават подзаконови актове за прилагане на Закона за правната помощ, следва да бъдат насочени към създаване на еднакъв нормативен стандарт за заплащане на правната помощ, осигурявана от адвокати, включително в случаите, за които е приложим Закона за правната помощ. Съществуването на Наредба за заплащането на правната помощ, предоставяна по ЗПП, е ненужно. Нормативният режим за определяне на адвокатски възнаграждения следва да бъде уеднаквен и да е приложим за всички случаи, когато възнаграждението не е свободно договорено между адвокат и клиент, каквито са случаите и на предоставяна правна помощ по Закона за правната помощ. 2. Изискването за достъп до правосъдие и осигуряване на справедлив процес е задължение на държавата, поради което и правната помощ е условие, без което съдебната система не може да функционира. Задължение на държавата е да осигури и нормативните условия, и финансирането, с които да осигури адекватна адвокатска защита във всички случаи, в които е необходимо да бъде предоставена правна помощ или интересите на правосъдието изискват представителство от адвокат. Това се отчита и от европейския законодател при очертаване задълженията на държавите членки в Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искане за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест, която задължава държавите членки вземат необходимите мерки, „включително по отношение на финансирането, за да гарантират, че съществува ефективна и с адекватно качество система за правна помощ.“ (чл. 7 от Директива 2016/1919). Съюзът на адвокатурите и правните общества в Европа през 2023 г. актуализира 1 издадените през 2010 г. Препоръки към държавите относно правната помощ , в които също се подчертава, че държавите имат правното задължение да осигурят качеството на правната помощ, включително като дължимите възнаграждения за правна 1 Препоръките на ССВЕ относно правната помощ са достъпни на сайта на организацията Съюза на европейските адвокатури и правните общества: EN_AtJ_20230331_CCBE-Recommendations-on-legal- aid.pdf С. 2 помощ да бъдат адекватни и да съответстват на очакваното качество на правната помощ. В препоръките се подчертава същественото значение на адекватното бюджетиране (бюджетно финансиране) на системата за правна помощ, като при определяне на бюджета за правна помощ всички адвокати предоставящи правна помощ и адвокатските съвети, са надлежно консултирани и становището им е взето предвид (т. 4.3. от Препоръките). Изискването за достъп до съд е компрометирано не само когато едно лице е лишено от правна помощ поради липса на достатъчно средства за заплащането й, но също и когато възнаграждението, плащано от държавата на адвоката, предоставящ правна помощ на такова лице, е толкова ниско, че по този начин се поставя в сериозен риск възможността за ефективна защита и/или за правен съвет въобще. Поради това ССВЕ подчертава, че държавите следва да създадат такава система за правна помощ, която осигурява на доставчиците на правна помощ справедливо възнаграждение за тяхната дейност, като в случаите, в които е налице разлика между средните пазарни цени на адвокатски възнаграждения за подобни дейности и размерите, плащани от системата за правна помощ, държавата трябва да намали тези разлики или да уеднакви размерите на възнагражденията. 3. С Решение на Съда на ЕС по дело С-438/2022 г., постановено на 25.01.2024 г., по преюдициално запитване от Софийски районен съд прие, че чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС) следва да се тълкува в смисъл, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, без санкция на публичен орган, на която наредба е придаден задължителен за съда характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, пар. 1, тъй като представлява ограничение на конкуренцията по смисъла на Съюзното право. Постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. е продължение на практиката на СЕС по съединени дела С-427/2016 г. и С-428/2016 г., според която Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена въз основа на законовата делегация на чл. 36, ал. 3 ЗА, е възприемана и квалифицирана като акт, приет от съсловна организация на адвокатите, която не е публичен орган, което представлява ограничение на конкуренцията ако определените размери на адвокатските възнаграждения нямат санкция на публичен орган. От началото на м. февруари 2024 г. е в ход законодателна инициатива, започната от Висшия адвокатски съвет в рамките на правомощието му по чл. 122, ал. 1, т. 11, предл. 2 от ЗАдв, насочена към изменение на разпоредбата на чл. 36 от ЗАдв, с което да се овласти Министъра на правосъдието като публичен орган, натоварен с обща компетентност да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на правосъдието (чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието), да приема по предложение на Висшия адвокатски съвет Наредба за критериите за определяне на адвокатски възнаграждения при липса на договор и при определяне на отговорността за съдебни разноски. В рамките на мандата на 50-тото Народно събрание, на 11.09.2024 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, който на 20.09.2024 г. беше С. 3 върнат от Президента за повторно разглеждане по реда на чл. 101 от Конституцията и до момента същият не е приет в рамките на повторно разглеждане. Ветото на Президента относно част от текстовете касаеше конкретни разпоредби, но не съдържаше никакви възражения срещу законодателният подход адвокатските възнаграждения при липса на договор и при определяне на отговорността за разноски, да се определят по критерии, „предвидени в наредба, издадена от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет“ В законодателната програма на 51-то Народно събрание ще бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (освен ако не бъде внесен за повторно гласуване върнатият на 20.09.2024 г. ЗИДЗА, приет на 11.09.2024 г. от 50-тото Народно събрание), който най-вероятно ще следва същия законодателен подход – адвокатските възнаграждения при липса на договор и когато се определя отговорността за съдебни разноски, ще се определят въз основа на критериите в Наредба, приета/издадена от Министъра на правосъдието. Доколкото този законодателен подход е подкрепен и от Министъра на правосъдието в хода на проведените обсъждания на първо и второ гласуване в Комисията по конституционни и правни въпроси към 50-тото Народно събрание, с голяма степен на вероятност се очаква в следващите месеци промените в Закона за адвокатурата да станат факт и Министърът на правосъдието да разполага с компетентност да издаде (независимо дали по предложение на Висшия адвокатски съвет 2 или след съгласуване с Висшия адвокатски съвет ) Наредбата, с която да се определят критериите за определяне на адвокатски възнаграждения при липса на договор. 4. За да се гарантира еднакъв процесуален стандарт на адвокатска защита по всички дела, включително на лицата, които поради своето уязвимо социално и икономическо положение нямат средства да си осигурят адвокатска защита, законът задължава адвокатът да води възложеното дело по реда на Закона за правната помощ със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента (чл. 44, ал. 2 ЗА). Нормативна гаранция за еднаквия процесуален стандарт на защитата, предоставяна по възлагане, и при липса на договор (каквито са всички случаи на предоставяна правна помощ по ЗПП у нас), може да бъде единствено уеднаквяването на режима, по който се определя размера на възнагражденията. Съществуването на два паралелни нормативни режима, които подлежат на изменения с водещото участие на един и същ орган на изпълнителната власт – Министъра на правосъдието (по чието предложение МС приема към момента Наредбата за заплащане на правната помощ въз основа на делегацията по чл. 38 от ЗПП, респ. който е предвидено да приема по предложения на Висшия адвокатски съвет 2 В представено становище от Министъра на правосъдието до ККПВ към 50-тото Народно събрание (достъпно на сайта на Народното събрание: Парламентарни комисии - Народно събрание на Република България), е изразена принципна подкрепа за законопроекта, като е предложен алтернативен подход – наредбата да се приема от Министъра на правосъдието не по предложение на Висшия адвокатски съвет, а след съгласуване с Висшия адвокатски съвет. Доколкото процедурата по обществени консултации, предвидена в чл. 26 от ЗНА, във всички случаи ще е част от процеса по приемане на наредбата от Министъра на правосъдието – независимо дали същата ще се предлага от ВАдвС или ще се съгласува с него, то принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност (чл. 26, ал. 1 ЗНА) ще се спазват както при първоначланото приемане на Наредбата, така и при последващите й изменения. С. 4 Наредбата по чл. 36, ал. 3 от ЗА в редакцията съгласно ЗИДЗА, приет на 11.09.2024 г. и невлязъл в сила), е ненужно, а и недопустимо. Подобен подход – създаване на единен режим за определяне на адвокатски възнаграждения при липса на договор въз основа на една Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ще бъде изцяло в унисон с изискванията на Правото на ЕС в областта на правната помощ, както и с Препоръките на ССВЕ относно правната помощ от 2010 г., актуализирани през 2023 г. Като си даваме сметка, че всички тези съображения с принципен характер, са извън предмета на текущата законодателна процедура, ги излагаме пред Вас, за да бъдат взети предвид при бъдещи законодателни процедури по изменение на Закона за адвокатурата, респ. Закона за правната помощ – в които ще участва Министерство на правосъдието и Министерски съвет. Намираме, че е наложително да бъде предвидено, че нормативните критерии за определяне на възнагражденията на адвокат при всички случаи на липса на договор (включително когато се прилага Закона за правната помощ), ще бъдат уредени единствено в Наредбата, която предстои да бъде издадена въз основа на изменение в чл. 36 от Закона за адвокатурата - от Министъра на правосъдието по предложение на или след съгласуване с Висшия адвокатски съвет. II. Конкретни съображения по предлаганите разпоредби: . 1. На първо място, следва да се отчете, че инициативата за попълване на празнотите в уредбата за заплащането на правната помощ, в т.ч. за видовете правни дейности, които в понастоящем действащата Наредба не са предвидени, заслужава подкрепа. Заслужава подкрепа също така инициативата за актуализиране на размерите на възнагражденията, предвидени в Наредбата, въпреки изразеното принципно възражение срещу избраното законодателно разрешение в светлината на необходимите и очаквани промени в Закона за адвокатурата и създаването на законово основание в Закона за адвокатурата Министърът на правосъдието да приема Наредба, с която да бъдат уредени критериите за определяне на адвокатски възнаграждения при липса на договор. Софийският адвокатски съвет обаче счита, че тези размери следва не да бъдат с фиксирани граници, а да подлежат на автоматично актуализиране, мотиви и конкретни съображения за което са изложени по-долу (т. 5 по-долу). 2. Относно § 1 от Проекта: Възприетият подход за индивидуализиране и внасяне на яснота в различните хипотези на чл. 3, ал. 1 и 2 от НЗПП (§ 1 от Проекта) намираме за удачен с оглед избягването на съмнение относно момента, в който се дължи изплащане на адвокатско възнаграждение по ЗПП. Подкрепяме предлаганото изменение в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 НЗПП относно необходимостта при продължителни дела адвокатът да получи част от С. 5 възнаграждението си авансово – с оглед разноските, които адвокатът извършва в рамките на такова продължително производство, за да предоставя правна помощ (за консумативи, пътни разноски и др.п.). Считаме, обаче, че в случаите, в които адвокатът не е назначен, промените са неясни и няма да дадат адекватно разрешение на съществуващите в практиката проблеми. Към момента се срещат случаи, в които след формалното посочване на адвоката от адвокатския съвет, съдът, поискал посочване на адвокат, не издава акт за назначаване на адвоката докато не бъдат надлежно и редовно призовани всички участници в съдебното производство и не се пристъпи към даване ход на делото в открито съдебно заседание. Това често става след изтичането на много повече от 6 месеца и явяването на адвоката в много повече от 2 насрочени съдебни заседания (в които поради нередовно призоваване на други участници или поради други пречки ход на делата не се дава), в който период адвокатът извършва множество действия в продължителен период от време – проучва делото, явява се на насрочените съдебни заседания като определен служебен защитник, и т.н., което е свързано с времева ангажираност и разход на средства като разноски за осъществяване на правната помощ. Проектът предвижда промяна в чл. 3, ал. 2 от НЗПП, като бъде създадено 2 изречение със следното съдържание: „В случай че адвокатът не е бил назначен, а делата продължават повече от 6 месеца или са проведени повече от две съдебни заседания, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2.“ Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НЗПП не е предвидено да бъде изменяна и същата предвижда „За проучване на дело от адвокат, който след определянето му по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за правна помощ не е назначен и не е участвал като процесуален представител в производството, възнаграждението, което се заплаща еднократно, е от 50 до 150 лв. съобразно обема на материалите по делото и времевата му ангажираност.“ Предлагаме в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от НЗП в края да бъде добавен изразът „максимално възнаграждение“, като по този начин във всички случаи, в които се прилага чл. 3, ал. 2, изр. 2 от НЗПП ще се определя максималният размер на възнаграждението по чл. 10, ал. 2 НЗПП – 150 лв. 3. Относно § 2 от Проекта, който предвижда изменение в чл. 4, ал. 2 в следния смисъл: (2) Преценката по ал. 1 се прави от Националното бюро за правна помощ (НБПП) по предложение на адвокатския съвет въз основа на критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет. Предвиденото с § 2 изменение на чл. 4, ал. 2 от Наредбата изглежда, че внася яснота в уредбата, тъй като в настоящата си редакция разпоредбата на чл. 4, ал. 2 не дава отговор на въпроса кога преценката за недобросъвестно и некомпетентно предоставена правна помощ се прави от адвокатския съвет и кога - от НБПП, съответно как се процедира при противоречие в преценката на двата органа. С. 6 Намираме, обаче, че при промяната на чл. 4, ал. 2 в предлаганата посока, е наложително да бъде изменена и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от НЗПП, която не е предвидено да бъде променена и ще продължи да има следното съдържание: „(3) Националното бюро за правна помощ се произнася с решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет“. Наред с това при промените е необходимо да бъде последователно и докрай следван принципа за независимост и самоуправление на адвокатурата. Преценката за добросъвестно изпълнение на задълженията от адвокат по предоставяне на правна помощ и съответно за компетентността на предоставената правна помощ, е възложена на адвокатския съвет в рамките на правомощието му да следи за изпълнението на задълженията на членовете на колегията (чл. 89, т. 6 ЗАдв) и да възбужда и поддържа дисциплинарни нарушения срещу членовете на колегията (чл. 89, т. 7 ЗАдв). Тази компетентност на адвокатския съвет е изключителна и е част от законовото проявление на конституционните принципи на независимост и самоуправление на адвокатурата (чл. 134, ал. 1 от ЗА). Некомпетентното и недобросъвестно предоставяне на правна помощ от адвокат по конкретен случай би представлявало дисциплинарно нарушение, а в хипотезата, когато то е по дело, по което се предоставя правна помощ - ще представлява и основание да не се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ (както предвижда чл. 4, ал. 1 от НЗПП). Поради това считаме, че във всички случаи преценката за недобросъвестност и некомпетентност на предоставената правна помощ следва да се прави единствено от адвокатския съвет. Окончателната преценка в този случай, както и при всички случаи на изплащане на възнаграждения по НЗПП, ще се извършва от НБПП, но винаги по предложение на адвокатския съвет. Считаме, че възможността НБПП „служебно“ да отказва изплащане на възнаграждение, както е предвидено към момента в чл. 4, ал. 3 от НЗПП, е несъвместимо с принципите на независимост и самоуправление на адвокатурата, поради което и предлагаме разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и а. 3 от НЗПП да бъдат изменени и прецизирани както следва: (2) Преценката по ал. 1 се прави от адвокатския съвет въз основа на критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет, който прави мотивирано предложение до Националното бюро за правна помощ да откаже изплащане на възнаграждение. (3) Националното бюро за правна помощ се произнася с решение по предложението на адвокатския съвет и може да откаже изплащането на възнаграждение.“ Тези промени ще съответстват на философията на системата за заплащане на правна помощ, която предвижда, че адвокатският съвет извършва проверка на отчета на адвоката за предоставена правна помощ и въз основа на преценка за вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ, предлага на НБПП изплащането на конкретен размер на възнаграждението (чл. 5, ал. 1 и чл. 6 НЗПП). С. 7 4. Относно § 7 и предлаганите промени в чл. 9 от НЗПП: Разпоредбата на чл. 9 от НЗПП урежда критериите, въз основа на които посочените в НЗПП конкретни размери на възнаграждения за предоставена правна помощ, могат да бъдат увеличавани с оглед продължителността на делото, броя на представляваните лица и времето на предоставяне на правната помощ и т.н. Промените в чл. 9, ал. 1, 2 и 4 НЗПП по същество прецизират текстовете, като ги съобразяват с промените в чл. 21 от Закона за правната помощ. Считаме, обаче, че в съответствие с поставените цели при изработването на проекта би било да се предвиди допълнително увеличаване на възнагражденията в случаите, в които се предоставя правна помощ в почивни и празнични дни. Към момента разпоредбата на чл. 9, ал. 3 предвижда: „За правна помощ в почивни, празнични дни, както и в часовете от 22,00 до 6,00 часа на следващия ден възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер.“ Считаме, че предоставянето на правна помощ в почивен ден, в часовете от 22 до 6.00 ч., или по време на официални празници, следва да бъде заплащано допълнително с далеч по-висок процент. Отделно от това редакцията на разпоредбата, която предвижда, че „възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто…“, не следва еднозначен извод, че във всички случаи възнаграждението се увеличава или че се увеличава поне с някакъв минимален процент. В Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието, е предвидено специално правило, според което „За експертизи, извършени в почивни дни, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 % до 150 %, а през дните на официални празници - от 100 % до 200 %.“ (чл. 25, ал. 3 от Наредбата). Съпоставката на това правило с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НЗПП показва, че е далеч по-целесъобразно да бъде отчетена спецификата между почивен ден и официален празник, като наред с това увеличението да бъде предвидено задължително с определен минимален процент – т.е. да бъде в диапазон „от – до“. Няма нито правни, нито житейски, нито икономически съображения да се приеме, че работата на вещите лица по дела в почивни дни и по време на официални празници, следва да бъде заплатена допълнително с по-висок процент спрямо основното им възнаграждение за тяхната, от работата на адвоката в почини дни и по време на официални празници. Тъкмо напротив – следва да има еднакъв подход при определянето на всички възнаграждения на лица, които са професионални участници в съдебните производства и работата в почивни дни или по време на официални празници да се заплаща с един и същ процент в увеличение спрямо основното възнаграждение. По тези съображения предлагаме да бъде променена разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, която да се промени както следва: „За правна помощ в почивни дни, както и в часовете от 22,00 до 6,00 часа на следващия ден, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 % до 150 % от максималния размер, а през дните на официалните празници – от 100 % до 200 % от максималния размер.“ С. 8 5. По отношение на измененията в размерите на адвокатските възнаграждения. 5.1. Считаме, че макар да са в правилна посока, измененията в размерите на възнагражденията не са пропорционални и балансирани и няма да бъдат в състояние да постигнат целите, които проектът преследва – да повиши качеството на предоставяната правна помощ чрез подобряване на мотивацията на адвокатите, които са включени в системата за правна помощ, повишаване авторитета им и доверието на гражданите в работата на служебните защитници. В проекта е налице силно изразен дисбаланс в процента увеличение на минималните размери (които се увеличават почти навсякъде с около 100 %), и на максималните размери (които се увеличават със средно 25-30 %). Значителните увеличения са само в долния праг (минимумите) на възнагражденията, с което на практика се поставят под въпрос ефективността на увеличенията (и постигането на всички цели на законопроекта), тъй като максималният размер на възнагражденията се увеличава реално с 25-30 %, което ще се окаже и крайният икономически ефект за адвокатите, предоставящи правна помощ. 3 Така например минималните възнаграждения по чл. 16, т. 1 и т. 2 се променят със 100 %, но максималните възнаграждения се променят съответно с 33.3 % (по т. 1) и с 25 % (по т. 2). Както в този, така и във всички други случаи по НЗПП увеличението на максималния размер на възнаграждението следва да бъде със същия процент, с който се увеличава минималнят размер на възнаграждението. Ето защо считаме, че в окончателния проект следва да се предвиди увеличаване на максималните размери на адвокатските възнаграждения със същия процент, с който се предвижда увеличаване и на минималните размери на адвокатските възнаграждения – със 100 %. В противен случай проектът няма да бъде в състояние да изпълни заложените цели на проекта – да осигури по-високо качество на служебната защита/правна помощ и като резултат – да подобри условията за достъп до правосъдие и ефективни правни средства за защита. Промените биха постигнали тъкмо обратен ефект. Така например след измененията в НЗПП през 2021 г., при които бяха променени незначително единствено максималните размери на възнагражденията (между 20 и 40 %), адвокатите, вписани в НРПП, възприеха промените като имитиране на реформа в заплащането на правната помощ и не с е стигна нито до повишаване на мотивацията им, нито до 3 § 13 от проекта предвижда следните изменения в чл. 16: 1. В т. 1 думите ,,от 75 до 210“ се заменят с ,,от 150 до 270“. 2. В т. 2 думите ,,от 100 до 280‘‘ се заменят с ,,от 200 до 350“. При приемане на НЗПП през 2006 г. възнагражденията са били съответно от 75 до 150 лв. по т. 1 (което представлява от 47 до 94 % от МРЗ към 2006 г.), и от 100 до 200 лв. (от 62,5 % до 125 % от МРЗ към 2006 г.). След увеличението през 2021 г., когато беше увеличен незначително само максимумът на възнагражденията, сега се предвижда значително увеличаване само на минималният размер и като краен резултат нивата на възнагражденията ще бъдат около 4 пъти по- ниски, ако се приеме за обективен измерител МРЗ към момента – 933 лв. Подобно е съотношението и при всяка друга конкретна разпоредба от НЗПП. С. 9 увеличаване броя на адвокатите, вписани в НРПП. И в този случай промените (ако и максималните възнаграждения не се увеличат със 100 % спрямо сегашните размери) ще имат подобен ефект и: - Ще доведат до задълбочаване на тенденцията все по-голям брой адвокати да напускат системата за правна помощ, като заявяват отписване от НРПП; - Ще демотивират допълнително адвокатите в работата им по служебни защити, което няма да доведе до подобряване качеството на правната помощ; - Ще намалят доверието на гражданите в института на служебния защитник; - Ще намалят авторитета на служебните защитници. 5.2. Както беше посочено по-горе, изразяваме подкрепа към принципния подход на Проекта за актуализиране на адвокатските възнаграждения, изплащани за предоставена правна помощ по реда на ЗПП в съответствие с инфлационните процеси . Считаме, обаче, че фиксирането на конкретни размери на възнагражденията (минимален и максимален размер за съответния вид правна помощ) е неефективно, не отговаря на съвременните изисквания за устойчиво законодателно разрешение, защото ще налага актуализиране поне веднъж на няколко години (ако не и веднъж годишно) на уредбата, което безспорно ще води до непрекъснат дисбаланс между размерите на възнагражденията, пазарните нива на възнагражденията и икономическата обстановка в страната. Това важи с особена сила в хипотеза на силно изразени инфлационни процеси, както и евентуално предстоящо приемане на еврото като официална парична единица в Република България. Ето защо Софийският адвокатски съвет счита, че всички посочени минимални, максимални или фиксирани размери (суми) на възнагражденията по Наредбата следва да бъдат обвързани със санкциониран от държавата (държавен орган) измерител, чрез който да се отчитат а промените в икономическата обстановка и така да се постигне автоматично „индексиране“ на размерите на възнагражденията. 5.2.1. Размерите на адвокатските възнаграждения могат да бъдат уредени като определяеми и да се обвържат с минималната работна заплата, каквото становище беше застъпено и от участвалите в работната група представители на адвокатурата. Аргументите в полза на това разрешение са няколко. На първо място, Министерският съвет приема с постановление ежегодно минималните размери на работната заплата. МС също така е и органът, на който законът възлага приемането (съответно изменението) на Наредбата, предмет на обсъждане понастоящем. Следователно чрез обвързването на възнагражденията по Наредбата с МРЗ за страната се облекчава работата на Министерския съвет, от една страна, а от друга се взема предвид предполагаемото сходство в начина на обновяване на размерите на посочените величини. С. 10 На следващо място, както бе посочено, обвързването на възнагражденията за правна помощ с МРЗ, която бива актуализирана всяка година, би минимизирало повдигането на въпроса за изменение на наредбата ежегодно и би преодоляло създаването на значителен дисбаланс между инфлационните процеси и размерите на фиксираните възнаграждения, до какъвто се стига неизбежно при всяка промяна на фиксираните размери на възнагражденията. Подобно правило е предвидено, например, в Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието, като при отчитане на дейността на вещите лица „За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата. (чл. 24, ал. 1 от Наредбата). Броят на действително отработените часове от вещите лица се установява от справка-декларация (чл. 24, ал. 2 от Наредбата). Ето защо Софийският адвокатски съвет намира, че е целесъобразно размерите на адвокатските възнаграждения по НЗПП да бъдат обвързани процентно с минималната работна заплата в страната за съответната година, като текстовете следва да бъдат съобразени с настоящия размер на МРЗ (933 лв.), и предлаганите промени в НЗПП да съдържат не суми (минимална и максимална) а процент на минималното и максимално възнаграждение. По-долу изброяваме само няколко примера: „Чл. 14. (1) Възнагражденията за правна помощ по чл. 28 ЗПП са от 13 % до 21 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на правната помощ. Чл. 15. По дела, по които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 11 % до 20 % от установената МРЗ за страната към датата на възлагане на правната помощ; 2. за всяка съдебна инстанция - от 13 % до 23 % от установената МРЗ за 4 страната към датата на възлагане на правната помощ. Чл. 16. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 16 % до 30 % от установената МРЗ за страната към датата на възлагане на правната помощ; 4 При приемането на Наредбата за заплащане на правната помощ през 2006 г. размерите на възнагражденията, съотнесени с МРЗ към този момент, показват, че същите са били значително по-висок процент от МРЗ, отколкото се оказват в момента. Така например разпоредбата на чл. 15 от НЗПП към 2006 г. (когато МРЗ е 160 лв.) предвижда възнаграждения за досъдебната фаза от 50 до 100 лв. (от 31,25 % до 62,5 %, от МРЗ към 2006), а за всяка съдебна инстанция - от 60 до 120 лв. (от 37,5 % до 75 % от МРЗ). Подобно е съотношението и във всички други случаи, което показва, че посочените статистически данни в Доклада към Проекта неточно отразяват реалното намаляване размерите на възнагражденията по НЗПП в периода от 2006 г. до 2024 г. и планираното увеличение не е в състояние дори да доближи възнагражденията до нивата, които същите са имали при приемането на МРЗ спрямо икономическата ситуация 2006-2007 г. С. 11 2. за всяка съдебна инстанция - от 22 % до 38 % от установената МРЗ за страната към датата на възлагане на правната помощ. Чл. 17. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 21 % до 38 % от установената МРЗ за страната към датата на възлагане на правната помощ.; 2. за всяка съдебна инстанция - от 33 % до 57 % от установената МРЗ за страната към датата на възлагане на правната помощ. Чл. 18. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 15 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 33 % до 43 %; 2. за всяка съдебна инстанция - от 55 % до 95 %. Чл. 19. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 21 % до 60 %; 2. за всяка съдебна инстанция - от 43 % до 120 %. Чл. 20. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 32 % до 75 %; 2. за всяка съдебна инстанция - от 54 % до 150 %. Чл. 21. По дела за мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда или разпит пред съдия възнаграждението е от 9 % до 19 % за всяка съдебна инстанция. 5.2.2. Алтернативен подход е възнагражденията да бъдат определени в абсолютни суми за минимален и максимален размер, като се предвиди автоматично индексиране и на минималните, и на максималните възнаграждения само за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП – за процесуално представителство, но не съответно на ръста на МРЗ, а на ръста във възнагражденията на магистратите, определян ежегодно от Висшия съдебен съвет в бюджета на Съдената власт за следващата календарна година. Така например за следващата 2025 г. ВСС е предвидил увеличаване на 5 възнагражденията на магистрати с 16.68 %, като точният процент на увеличението ще бъде ясен при окончателните разчети на Министерство на финансите и изготвянето на Закона за държавния бюджет за 2025 г., а за всяка от бюджетните години 2026-2028 г. е направен бюджетен разчет за ръст от 10 %. Ако в уредбата бъде въведен обективен измерител за определяне на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, който не е Минималната работна заплата, а увеличението (процентната промяна) на възнагражденията на магистратите, ще се отчете както обществената значимост на адвокатската професия, така и значението на правната помощ в съдебните производства за функционирането на правосъдието, достъпа до съд и ефективните правни средства за защита. Този подход ще отчита много по-ефективно връзката на правната помощ по процесуално представителство с ролята й за функционирането на съдебната власт и няма 5 Приетият от ВСС проекто-бюджет на съдебната власт за 2025 г. и бюджетни прогнози за 2026-2028 г., приети по предложение на Министъра на правосъдието, предвижда увеличаване със средно 16.68 % на възнагражденията на магистрати за 2025 г. спрямо 2024 г., както и ръст от по 10 % за всяка от бюджетните години 2026-2028 г. - VSS Information Center. С. 12 да позволи изоставане на ръста на възнагражденията за правна помощ спрямо ръста на възнагражденията в съдебната система. При възприемането на подобно законодателно разрешение е необходимо в Наредбата да бъде предвидено правило, че всички определени в НЗПП минимални и максимални възнаграждения за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП, подлежат на автоматично индексиране (увеличаване) всяка година с процент, съответстващ на процента, с който се увеличават възнагражденията на магистратите по Закона за съдебната власт. Подобно правило може да бъде или включено в общите правила в НЗПП (например чл. 12а), или да бъде формулирано като преходна разпоредба към Проекта, със следното примерно съдържание: „Определените минимални и максимални възнаграждения за процесуално представителство по тази наредба се увеличават всяка година с процента, с който в годишния бюджет на Съдебната власт се предвижда увеличаване на възнагражденията за магистрати.“ 5.3. В заключение, Софийският адвокатски съвет намира, че предложените изменения с Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. са в правилна насока, но в практически план по-целесъобразно е обвързването на възнагражденията по наредбата с величина, която отчита измененията в икономическата обстановка в страната (за сравнение може да се види какъв е бил размерът на МРЗ 2006 и какъв е сега), в частност – минималната работна заплата, като автоматичното актуализиране на възнагражденията по този начин гарантира равновесие на заинтересованите страни, както и отпадане на необходимостта от периодични обсъждания и изменения в Наредбата. Отделно от това увеличенията следва да бъдат пропорционални и балансирани и да предвиждат увеличаване с един и същ процент (минимум 100 %) както на минималните, така и на максималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящото становище е съгласувано и се подкрепя във всички негови части и от: 1. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Благоевград, 2. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия - Бургас 3. Председателя на адвокатска колегия - Варна 4. Председателя на Адвокатска колегия - Видин 5. Председателя на Адвокатска колегия - Враца 6. Председателя на Адвокатска колегия - Габрово 7. Председателя на Адвокатска колегия - Добрич 8. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия - Кърджали 9. Председателя на АК - Кюстендил 10. Председателя на Адвокатска колегия - Ловеч 11. Председателя на Адвокатска колегия - Монтана 12. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия - Пазарджик С. 13 13. Председателя на АК - Перник 14. Председателя на Адвокатска колегия - Плевен 15. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия - Пловдив 16. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Разград 17. Председателя на Адвокатска колегия - Русе 18. Председателя на Адвокатска колегия - Силистра 19. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия - Сливен 20. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия - Смолян 21. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия - София 22. Председателя на Адвокатска колегия – Стара Загора 23. Председателя на Адвокатска колегия - Търговище 24. Адвокатския съвет на Адвокатска колегия - Хасково 25. Председателя на АК - Шумен 26. Адвокатския съвет на Адвокатска колегия - Ямбол, но с цел процесуална икономия и спазване на определения срок за изразяване на становища в срока за обществени консултации, е подписано само от председателите на Адвокатска колегия Благоевград, Адвокатска колегия Бургас, Адвокатска колегия Пазарджик, адвокатска колегия Пловдив, адвокатска колегия Смолян, адвокатска колегия София и адвокатска колегия Хасково. ……………………………………… …………………………………. адв. Мария Георгиева, адв. Юрий Бошнаков Председател на АК Благоевград Председател на АК Бургас ……………………………………… …………………………………. адв. Александър Чалъков, адв. Георги Баев Председател на АК Пазарджик Председател на АК Пловдив ……………………………………… …………………………………. адв. Елена Даскалова-Радева, адв. Стефан Марчев Председател на АК Смолян Председател на АК София ……………………………………… адв. Меглена Гунчева, Председател на АК Хасково С. 14

Вх. № 493/22.10.2025г. НА ВНИМАНИЕТО НА : Адвокатска колегия – Благоевград Висш адвокатски съвет Министерски съвет на РБългария СТАНОВИЩЕ от адвокат МАРИЕЛ БАДАЛОВА, вписана в АК-Благоевград, с адрес на упражняване на дейността -гр.Петрич, ул."Рокфелер" №27 ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ Измененията в Наредбата за заплащане на правната помощ УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, С оглед предложения Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение идопълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ изразявам следното становище: 1.Предложената актуализация на заплащането на правната помощ е обидна спрямо всеки един адвокат. Недопустимо е трудът на една маникюристка или козметичка да бъде в пъти по-заплатен от този на адвоката. В никакъв случай не искам да обиждам хората с тези професии, но повечете колеги са на мнение, че място за сравнение между тези професии не може да има. Освен това, така предложените обидно ниски адвокатски възнаграждения водят да подценяване на труда ни, като договорни такива. С така предложената промяна ще се получи масов отлив на вписани 2 адвокати в НБПП, като липсата им може да провали провеждането не само на наказателните дела, по които защитата е задължителна, но и на гражданските такива. Така предложените размерите на адвокатските възнаграждения за служебни защитници следва да съответстват на два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения за служебни защитници са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В настящия случай е видно, че това не е така. 2.На второ място, но не по важност изразявам несъгласие с твърдението, че Националното бюро за правна помощ е държавният орган, чрез който държавата, взаимодействайки си с адвокатурата, осъществява достъпа до правосъдие на лицата, които не могат да си наемат адвокати. Идеята за създаването на този орган бе от правната помощ да могат да се ползват лицата, които живеят под прага на бедност или отговарят на другите условия, визирани в закона. Това са лица, които получават помощи; лица, настанени в кризисни центрове; майки в риск (които трудно отглеждат децата си и съществува риск да ги изоставят); чужди граждани по Закона за убежището и бежанците– назначават им представители от адвокати вписани в Националния регистър за правна помощ, които следва да се грижат за техните законни права и интереси, докато са на територията на България. Това е чудесно, но само на хартия. При повърхностен анализ на предадените отчети от назначените служебни защитници адвокати се стига до категоричния извод, че същите защитават не посочените по-горе нуждаещи се лица. А всъщност въпросното „нуждаещо се лице" е закорявал престъпник, със свидетелство за съдимост от няколко страници, живеещо и паразитиращо цял живот на гърба на съвестните данъкоплатци. Още повече, че същите лица се занимават с престъпления, свързани с отглеждане и разпространение на наркотични вещества, каналджийство и други подобни тежки престъпления. Същите водят висок стандарт на живот, но 3 документално са в „неравностойно положение", т.к. друг е собственик на имотите им. И за кътровски труд за престъпление, за което се предвижда ЛОС до 10г. например, адвокатът ще получи възнаграждение в размер от 310-530 лева, което е подигравка за труда на всеки адвокат, който за да придобие това качество полага неимверни усилия за дълъг период от време. Т.е. с тази Наредба за пореден път се омаловажава висококвалифицирания и професионален труд на адвоката. В тази връзка и с цел дисциплиниране на извършителите на престъпления правя предложение всеки извършител на престъпно деяние да има правото да се възползва от услугите на служебен защитник само веднъж. Защото съм била свидетел, как такова лице си позволи по наказателно дело за разпространение и държане на наркнтични вещества да поиска три пъти смяна на назначените му служебни защитници и с оглед охрана на интересите му съдът уважаваше исканията му. Това е отново неуважение към адвокатската гилдия. 3.Изразявам и несъгласие със заложената промяна Адвокатския съвет на съответната колегия да няма възможност след приемане на измененията и допълненията в Наредбата за заплащане на правната помощ, да предостави становище по отношение на възнаграждението, което се следва за положения труд на адвоката – служебен защитник. Именно колегите в съответната Адвокатска колегия са тези, които знаят така да се каже „на терен" как се случват нещата, т.е. какви действия трябва да осъществи съответния служебен защитник и какво време му е необходимо за съответното действие. А не както се вижда например на Постановление за привличане – явяване на адвоката в например в 10.00, привличане – в 10.10ч. Това не значи, че адвоката е отделил 10 мин. за това действие. Но това е ясно на органите по места. Служителят от НБПП няма как да е запознат, в кой район е разположен сътветното РПУ или ГПУ, първо трябва да се придвижиш от кантората си до там, след това да чакаш явяване на преводач, след това превозване от ареста до стаята на разследващия орган на задържаното чуждо лице и т.н., който действия отнема почти половин работен ден. 4 Ето защо, становищата за определяне на възнаграждението, което се следва за положения труд на адвоката – служебен защитник следва да се изготвят от съответната адвокатска колегия, определила същия. Именно Адвокатската колегия, определила служебния защитник може най-точно и правилно да съобрази и оцени количеството на осъществената дейност и нейната сложност. УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, Надявам се да съм била максимално ясна и да съм успяла да хвърля светлина над готвените промени в Наредбата, за да им се обърне едно допълнително и по-задълбочено внимание, с цел постигането на законодателна ефективност, прецизност и уважение към адвокатската професия. Обръщам се към Вас с апел за мобилизация и отговорен подход към Проекта. Защото все пак желязото се кове докато е горещо, а промени в тази Наредба няма да се правят всяка година. Нека, при приемане на кавито и да било промени в Наредбата водещо да бъде становището, че адвокатската дейност по представителство пред съд и която и да е институция не е проста услуга, а дейност в интерес на правосъдието, която основна цел е осигуряване защита на правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Независимо, че генерира доход за адвоката има различна от стопанската цел – да осигури ефективна защита и да гарантира правото на справедлив процес. С УВАЖЕНИЕ: (адв.Мариела Бадалова)

Изх. № 154/2024г. Дата 04.11.2024 г. ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО Г-жа Мария Павлова С Т А Н О В И Щ Е Относно: проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, От Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Стара Загора, представляван от Председателя на САК – адвокат Златина Йовчева УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с публикувания на 04.10.2024 г. в портала за обществени консултации strategy.bg е проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. (по-долу само Проекта) и в изпълнение на Решение на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Стара Загора от 04.11.2024 г., излагам на Вашето внимание становище и предложение по публикувания проект, което Ви моля да имате предвид при изготвяне на окончателния текст на проекта на Постановление на Министерския съвет. В рамките на правомощията на адвокатския съвет да организира правната помощ, предоставяна от адвокати от колегията (чл. 89, т. 15 от ЗАдв) и да защитава професионалните права на адвокатите от колегията (чл. 89, т. 5 от ЗАдв), изразяваме следните конкретни съображения по предложените за изменение и допълнение разпоредби: 1. Подкрепяме инициативата за попълване на празнотите в уредбата за заплащането на правната помощ, в т.ч. за видовете правни дейности, които в понастоящем действащата Наредба не са предвидени. Подкрепяме и инициативата за актуализиране на размерите на възнагражденията, предвидени в Наредбата, въпреки принципното ни възражение срещу неоправдано голямата разлика между средните пазарни цени на адвокатски възнаграждения за подобни дейности и размерите, плащани от системата за правна помощ. Считаме, че усилията на държавата трябва да бъдат насочени към намаляване на тези разлики или уеднаквяване на размерите на възнагражденията. Считаме, че размерите на възнагражденията, плащани от системата на правната помощ не следва да бъдат с фиксирани граници, а да подлежат на автоматично актуализиране, като подробни мотиви и конкретни съображения са изложени по-долу (т.5). 2. Относно § 1 от Проекта: Намираме за удачно индивидуализирането и внасянето на яснота в различните хипотези на чл. 3, ал. 1 и 2 от НЗПП (§ 1 от Проекта) с оглед избягването на съмнение относно момента, в който се дължи изплащане на адвокатско възнаграждение по ЗПП. Подкрепяме предлаганото изменение в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 НЗПП относно необходимостта при продължителни дела адвокатът да получи част от възнаграждението си авансово – с оглед разноските, които адвокатът извършва в рамките на такова продължително производство, за да предоставя правна помощ (за консумативи, пътни разноски и др.п.). Проектът предвижда промяна в чл. 3, ал. 2 от НЗПП, като бъде създадено 2 изречение със следното съдържание: „В случай че адвокатът не е бил назначен, а делата продължават повече от 6 месеца или са проведени повече от две съдебни заседания, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2.“ Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НЗПП не е предвидено да бъде изменяна, поради което предлагаме в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от НЗП пред текста „размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2“ да бъде добавено „максималния“, като разпоредбата придобие следния вид: „В случай че адвокатът не е бил назначен, а делата продължават повече от 6 месеца или са проведени повече от две съдебни заседания, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в максималния размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2.“ Съображения: Към момента се срещат случаи, в които след формалното посочване на адвоката от адвокатския съвет, съдът, поискал посочване на адвокат, не издава акт за назначаване на адвоката докато не бъдат надлежно и редовно призовани всички участници в съдебното производство и не се пристъпи към даване ход на делото в открито съдебно заседание. Това често става след изтичането на много повече от 6 месеца и явяването на адвоката в много повече от 2 насрочени съдебни заседания (в които поради нередовно призоваване на други участници или поради други пречки ход на делата не се дава), в който период адвокатът извършва множество действия в продължителен период от време – проучва делото, явява се на насрочените съдебни заседания като определен служебен защитник, и т.н., което е свързано с времева ангажираност и разход на средства като разноски за осъществяване на правната помощ. С посочване, че авансовото плащане ще се определя в максималният размер на възнаграждението по чл. 10, ал. 2 НЗПП ще се постигне яснота, че във всички случаи, в които се прилага чл. 3, ал. 2, изр. 2 от НЗПП, възнаграждението ще е 150 лв.(максималния размер на действащата разпоредба на чл.10, ал.2). 3. Относно § 2 от Проекта, който предвижда изменение в чл. 4, ал. 2 в следния смисъл: (2) Преценката по ал. 1 се прави от Националното бюро за правна помощ (НБПП) по предложение на адвокатския съвет въз основа на критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет. Предвиденото с § 2 изменение на чл. 4, ал. 2 от Наредбата изглежда, че внася яснота в уредбата, тъй като в настоящата си редакция разпоредбата на чл. 4, ал. 2 не дава отговор на въпроса кога преценката за недобросъвестно и некомпетентно предоставена правна помощ се прави от адвокатския съвет и кога - от НБПП, съответно как се процедира при противоречие в преценката на двата органа. Намираме, обаче, че при промяната на чл. 4, ал. 2 в предлаганата посока, е наложително да бъде изменена и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от НЗПП, която не е предвидено да бъде променена и ще продължи да има следното съдържание: „(3) Националното бюро за правна помощ се произнася с решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет“. Наред с това при промените е необходимо да бъде последователно и докрай следван принципа за независимост и самоуправление на адвокатурата. Преценката за добросъвестно изпълнение на задълженията от адвокат по предоставяне на правна помощ и съответно за компетентността на предоставената правна помощ, е възложена на адвокатския съвет в рамките на правомощието му да следи за изпълнението на задълженията на членовете на колегията (чл. 89, т. 6 ЗАдв) и да възбужда и поддържа дисциплинарни нарушения срещу членовете на колегията (чл. 89, т. 7 ЗАдв). Тази компетентност на адвокатския съвет е изключителна и е част от законовото проявление на конституционните принципи на независимост и самоуправление на адвокатурата (чл. 134, ал. 1 от ЗА). Некомпетентното и недобросъвестно предоставяне на правна помощ от адвокат по конкретен случай би представлявало дисциплинарно нарушение, а в хипотезата, когато то е по дело, по което се предоставя правна помощ - ще представлява и основание да не се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ (както предвижда чл. 4, ал. 1 от НЗПП). Поради това считаме, че във всички случаи преценката за недобросъвестност и некомпетентност на предоставената правна помощ следва да се прави единствено от адвокатския съвет. Окончателната преценка в този случай, както и при всички случаи на изплащане на възнаграждения по НЗПП, ще се извършва от НБПП, но винаги по предложение на адвокатския съвет. Считаме, че възможността НБПП „служебно“ да отказва изплащане на възнаграждение, както е предвидено към момента в чл. 4, ал. 3 от НЗПП, е несъвместимо с принципите на независимост и самоуправление на адвокатурата, поради което и предлагаме разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от НЗПП да бъдат изменени и прецизирани както следва: (2) Преценката по ал. 1 се прави от адвокатския съвет въз основа на критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет, който прави мотивирано предложение до Националното бюро за правна помощ да откаже изплащане на възнаграждение. (3) Националното бюро за правна помощ се произнася с решение по предложението на адвокатския съвет и може да откаже изплащането на възнаграждение.“ Тези промени ще съответстват на философията на системата за заплащане на правна помощ, която предвижда, че адвокатският съвет извършва проверка на отчета на адвоката за предоставена правна помощ и въз основа на преценка за вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ, предлага на НБПП изплащането на конкретен размер на възнаграждението (чл. 5, ал. 1 и чл. 6 НЗПП). 4. Относно § 7 и предлаганите промени в чл. 9 от НЗПП: Разпоредбата на чл. 9 от НЗПП урежда критериите, въз основа на които посочените в НЗПП конкретни размери на възнаграждения за предоставена правна помощ, могат да бъдат увеличавани с оглед продължителността на делото, броя на представляваните лица и времето на предоставяне на правната помощ и т.н. Промените в чл. 9, ал. 1, 2 и 4 НЗПП по същество прецизират текстовете, като ги съобразяват с промените в чл. 21 от Закона за правната помощ. Считаме, обаче, че в съответствие с поставените цели при изработването на проекта би било да се предвиди допълнително увеличаване на възнагражденията в случаите, в които се предоставя правна помощ в почивни и празнични дни. Към момента разпоредбата на чл. 9, ал. 3 предвижда: „За правна помощ в почивни, празнични дни, както и в часовете от 22,00 до 6,00 часа на следващия ден възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер.“ Считаме, че предоставянето на правна помощ в почивен ден, в часовете от 22 до 6.00 ч., или по време на официални празници, следва да бъде заплащано допълнително с далеч по-висок процент. Отделно от това редакцията на разпоредбата, която предвижда, че „възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто…“, не следва еднозначен извод, че във всички случаи възнаграждението се увеличава или че се увеличава поне с някакъв минимален процент. В Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието, е предвидено специално правило, според което „За експертизи, извършени в почивни дни, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 % до 150 %, а през дните на официални празници - от 100 % до 200 %.“ (чл. 25, ал. 3 от Наредбата). Съпоставката на това правило с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НЗПП показва, че е далеч по-целесъобразно да бъде отчетена спецификата между почивен ден и официален празник, като наред с това увеличението да бъде предвидено задължително с определен минимален процент – т.е. да бъде в диапазон от – до. Няма нито правни, нито житейски, нито икономически съображения да се приеме, че работата на вещите лица по дела в почивни дни и по време на официални празници, следва да бъде заплатена допълнително с по-висок процент спрямо основното им възнаграждение, от работата на адвоката. Тъкмо напротив – следва да има еднакъв подход при определянето на всички възнаграждения на лица, които са професионални участници в съдебните производства. По тези съображения предлагаме да бъде променена разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, която да се промени както следва: „За правна помощ в почивни дни, както и в часовете от 22,00 до 6,00 часа на следващия ден, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 % до 150 % от максималния размер, а през дните на официалните празници – от 100 % до 200 % от максималния размер.“ 5. По отношение на измененията в размерите на адвокатските възнаграждения. 5.1. Считаме, че макар да са в правилна посока, измененията в размерите на възнагражденията не са пропорционални и балансирани и няма да бъдат в състояние да постигнат целите, които проектът преследва – да повиши качеството на предоставяната правна помощ чрез подобряване на мотивацията на адвокатите, които са включени в системата за правна помощ, повишаване авторитета им и доверието на гражданите в работата на служебните защитници. В проекта е налице силно изразен дисбаланс в процента увеличение на минималните размери (които се увеличават почти навсякъде с около 100 %), и на максималните размери (които се увеличават със средно 25-30 %). Значителните увеличения са само в долния праг (минимумите) на възнагражденията, с което на практика се поставят под въпрос ефективността на увеличенията (и постигането на всички цели на законопроекта), тъй като максималният размер на възнагражденията се увеличава реално с 25-30 %, което ще се окаже и крайният икономически ефект за адвокатите, предоставящи правна помощ. Ето защо считаме, че в окончателния проект следва да се предвиди увеличаване на максималните размери на адвокатските възнаграждения със същия процент, с който се предвижда увеличаване и на минималните размери на адвокатските възнаграждения – със 100 %. 5.2. Както беше посочено по-горе, изразяваме подкрепа към принципния подход на Проекта за актуализиране на адвокатските възнаграждения, изплащани за предоставена правна помощ по реда на ЗПП в съответствие с инфлационните процеси . Считаме, обаче, че фиксирането на конкретни размери на възнагражденията (минимален и максимален размер за съответния вид правна помощ) е неефективно, не отговаря на съвременните изисквания за устойчиво законодателно разрешение, защото ще налага актуализиране поне веднъж на няколко години (ако не и веднъж годишно) на уредбата, което безспорно ще води до непрекъснат дисбаланс между размерите на възнагражденията, пазарните нива на възнагражденията и икономическата обстановка в страната. Ето защо считаме, че всички посочени минимални, максимални или фиксирани размери (суми) на възнагражденията по Наредбата следва да бъдат обвързани със санкциониран от държавата (държавен орган) измерител, чрез който да се отчитат а промените в икономическата обстановка и така да се постигне автоматично „индексиране“ на размерите на възнагражденията. 5.2.1. Размерите на адвокатските възнаграждения могат да бъдат уредени като определяеми и да се обвържат с минималната работна заплата, каквото становище беше застъпено и от участвалите в работната група представители на адвокатурата. Аргументите в полза на това разрешение са няколко. На първо място, Министерският съвет приема с постановление ежегодно минималните размери на работната заплата. МС също така е и органът, на който законът възлага приемането (съответно изменението) на Наредбата, предмет на обсъждане понастоящем. Следователно чрез обвързването на възнагражденията по Наредбата с МРЗ за страната се облекчава работата на Министерския съвет, от една страна, а от друга се взема предвид предполагаемото сходство в начина на обновяване на размерите на посочените величини. На следващо място, както бе посочено, обвързването на възнагражденията за правна помощ с МРЗ, която бива актуализирана всяка година, би минимизирало повдигането на въпроса за изменение на наредбата ежегодно и би преодоляло създаването на значителен дисбаланс между инфлационните процеси и размерите на фиксираните възнаграждения, до какъвто се стига неизбежно при всяка промяна на фиксираните размери на възнагражденията. Подобно правило е предвидено, например, в Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието, като при отчитане на дейността на вещите лица „За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата. (чл. 24, ал. 1 от Наредбата). Броят на действително отработените часове от вещите лица се установява от справка-декларация (чл. 24, ал. 2 от Наредбата). Ето защо считаме, че е целесъобразно размерите на адвокатските възнаграждения по НЗПП да бъдат обвързани процентно с минималната работна заплата в страната за съответната година, като текстовете следва да бъдат съобразени с настоящия размер на МРЗ (933 лв.), и предлаганите промени в НЗПП да съдържат не суми (минимална и максимална), а процент на минималното и максимално възнаграждение. По-долу посочваме пример: „Чл. 14. (1) Възнагражденията за правна помощ по чл. 28 ЗПП са от 13 % до 21 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на правната помощ. Чл. 21. По дела за мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда или разпит пред съдия възнаграждението е от 9 % до 19 % за всяка съдебна инстанция. Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Стара Загора, счита че предложените изменения с Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. са в правилна насока, но в практически план по-целесъобразно е обвързването на възнагражденията по наредбата с величина, която отчита измененията в икономическата обстановка в страната, в частност – минималната работна заплата, като автоматичното актуализиране на възнагражденията по този начин гарантира равновесие на заинтересованите страни, както и отпадане на необходимостта от периодични обсъждания и изменения в Наредбата. Отделно от това увеличенията следва да бъдат пропорционални и балансирани и да предвиждат увеличаване с един и същ процент (минимум 100 %) както на минималните, така и на максималните размери на адвокатските възнаграждения. В заключение, считаме че усилията на държавата следва да са насочени към концептуална промяна и към създаване на еднакъв нормативен стандарт за заплащане на правната помощ, осигурявана от адвокати, включително в случаите, за които е приложим Закона за правната помощ. За да се гарантира еднакъв процесуален стандарт на адвокатска защита по всички дела, включително на лицата, които поради своето уязвимо социално и икономическо положение нямат средства да си осигурят адвокатска защита, законът задължава адвокатът да води възложеното дело по реда на Закона за правната помощ със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента (чл. 44, ал. 2 ЗА). Нормативна гаранция за еднаквия процесуален стандарт на защитата, предоставяна по възлагане, и при липса на договор (каквито са всички случаи на предоставяна правна помощ по ЗПП у нас), може да бъде единствено уеднаквяването на режима, по който се определя размера на възнагражденията. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията на Съгласуването се извършва на основание Становище на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните съвет актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за Становище по ред: Единствено съгласуване заплащането на правната помощ Номер и дата: X В отговор на №: 92-23-10/03.09.2024 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ съвет Устройствения правилник и на неговата на Министерския администрация I. В случай, чрез включване • • • II. Предлагаме които да бъде III. Предлагаме посочване на процесуални В очакваното Относно раздел 1 „Проблем/проблеми че е налична информация, на статистически данни по Брой на заличените адвокати поради отказ от поемане на възнаграждението; Ефективността на служебната по друг подходящ критерий; За всеки вид дело от Глава помощ да се посочи: брой различните дела; размер на общ размер на изплатените Относно раздел 2 „Цели“: към формулираната Цел проследена степента на постигането Относно раздел 4 „Варианти на описанието на Вариант предложените размери на представителства по дела. допълнение на описаните повишение на мотивацията на за решаване“: предлагаме изложението години относно: от Националния служебни защити заради защита, измерена в четвърта на Наредбата за проведени процесуални определеното възнаграждение възнаграждения по вид 1 да бъдат обособени ѝ. действие. Анализ на 2 „Приемане на увеличение на положителни въздействия служебните защитници. на раздела да се разшири регистър за правна помощ неудовлетвореност от процент спечелени дела или заплащането на правната представителства по по вид на делото и на делото; измерими индикатори, чрез въздействията“: проект…“ да се допълни чрез възнаграждението по съответните предлагаме да се включи и гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 Считаме, че посочването на размер на предвижданото увеличение (от 26% до малко над 100%) представлява част от общото описание на Вариант 2, поради което не следва да бъде част от описанието на положителните въздействия. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X (ИСКРЕН ИВАНОВ)

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ - ГАБРОВО СЪВЕТ НА АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ - ГАБРОВО ул. Априловска № 9 5300 гр. Габрово БУЛСТАТ 107031914 тел. + 359 66 80 73 27 Технически сътрудници До: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Във връзка с: ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ПРАВНАТА ПОМОЩ СТАНОВИЩЕ от Адвокатския съвет при Адвокатска колегия - гр. Габрово адрес: гр. Габрово, ул. "Априловска" № 9, ет. 2 представляван от адв. Евгени Василев Попов - председател на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия - гр. Габрово УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, В установения срок и на основание чл. 26, ал. 4 ЗНА представям настоящото становище по публикувания на интернет-страницата на Портала за обществени консултации Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП). Позицията на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия - гр. Габрово (АС при АК - Габрово) във връзка с представения проект е следната: 1. АС при АК - Габрово споделя аргументите относно предложения проект, изложени в резюмето на Портала за обществени консултации, че: а) за адвокатите, предоставящи правна помощ: - предложените промени са необходими с оглед постигане на адекватно заплащане на правната помощ; - ще бъдат удовлетворени интересите на служебните адвокати; стр. 1/4 - ще стимулира и мотивира адвокатите за подобряване на качеството на правната помощ; б) за гражданите: - ще се постигне подобряване на условията за достъп до правосъдие; - ще се осигури и практическото приложение на новите разпоредби на Закона за правната помощ (обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г.) чрез въвеждането на възнаграждение за новите видове правна помощ; - ще се благоприятства достъпът до правосъдие чрез осигуряването на по-бързи и по-евтини начини за защита при по-малко формалности. АС при АК - Габрово споделя и аргументите, изложени от министъра на правосъдието в публикувания Проект за доклад към Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, по-конкретно относно причините, налагащи изменение на наредбата (т. 1 от проекта за доклад) и относно очакваните резултати от изменението (т. 3 от проекта за доклад). По отношение на допълнителните средства, свързани с прилагането на промените и посочени в т. 4 от проекта за доклад, АС при АК - Габрово приема техния размер за оправдан предвид целите. Следва да се отчете, че част от тези средства ще постъпят обратно в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. 2. Във връзка с конкретните промени, предложени в проекта, АС при АК - Габрово дава становище, както следва: - § 4 (изменения на чл. 6 НЗПП): Измененият текст на чл. 6, извън връзката му с предложената нова ал. 4 на чл. 5, отразява в детайли действията на адвокатските съвети по администриране на постъпващите отчети от адвокатите, вписани в НРПП, по-конкретно относно служебната проверка за окомплектоването на отчета и подаването му в срок, както и относно определянето на предложение за размера на възнаграждението. Изменението е в съответствие със задължението на адвокатските съвети да съдействат на НБПП в обработката на отчетите, във връзка с изпълнението на което през 2022 г. беше увеличено и възнаграждението по чл. 19 ЗПрП. - § 6 (изменения на чл. 8 НЗПП): Предложеният текст на нова ал. 2 нормира вече установената практика НБПП да заплаща отделно и допълнително правната помощ, предоставена при връщане на делото за ново разглеждане. Текстът би могъл да се въведе както чрез предложената нова ал. 2 на чл. 8 НЗПП, така и като нова ал. 7 на чл. 9 НЗПП. - § 7 (изменения на чл. 9 НЗПП): Предложеното изменение на ал. 2 е логично и справедливо, предвид обема на допълнително положения адвокатски труд в редките хипотези на защита на повече от две лица. Същото се отнася и за допълнението на изр. 2 от ал. 4, което в новата си редакция добавя особената фактическа и правна сложност като критерий за увеличение на възнаграждението на адвоката в двоен размер. стр. 2/4 - § 9 (изменения на чл. 11, ал. 11 НЗПП): Предложеното изменение касае случаите, в които е налице изменение на обвинението към по-тежко в хода на досъдебното производство, доколкото досегашната редакция включва единствено хипотезите на изменение в съдебната фаза пред първата инстанция. Предложението следва да бъде подкрепено, доколкото предоставящият правна помощ адвокат - без значение в коя фаза на наказателното производство се намира неговият подзащитен - трябва да адаптира и реорганизира защитата си предвид изменението на обвинението. - § 10 (изменения на чл. 13 НЗПП): Предложеното изменение на т. 1, б. "б" относно възнаграждението за предоставени консултации в РЦК е от особено значение за адекватното предоставяне на правна помощ на най- уязвимите и нуждаещи се от правна помощ лица. Досегашното възнаграждение за консултации в РЦК по чл. 13, т. 3 НЗПП в размер на 30 лв. на час на практика най-често се материализира във възнаграждения на стойност 30 лв., която е несъизмерима с квалификацията на адвокатите и с естеството на адвокатския труд, както и с ангажимента адвокатът да дава консултации извън кантората си. - § 11 (изменения на чл. 14 НЗПП): Предложеното изменение на ал. 1, с което диапазонът на възнаграждението за правна помощ по чл. 28 ЗПП се променя от 60 лв. до 150 лв. на от 120 лв. до 190 лв. ще мотивира дежурните адвокати и ще облекчи адвокатските съвети при осигуряването на правна помощ в посочената хипотеза, при която нерядко се налага адвокатът да се явява в извънработно време или в почивен ден (въпреки предвиденото в този случай допълнително възнаграждение по чл. 9, ал. 3 НЗПП). Следва да се отчете, че предоставянето на правна помощ в този случай се е увеличило значително предвид нормативните изменения и допълнения от последните години, съгласно които е задължително предоставянето на правна помощ на непълнолетните лица, задържани за 24 часа по реда на ЗМВР. - § 19 (изменения на чл. 22, ал. 1 НЗПП): Предложеното изменение основателно насочва към разпоредбата на чл. 25 при определяне на възнаграждение за правна помощ на граждански ищец и граждански ответник, предвид гражданскоправния характер на правоотношението в рамките на наказателно производство. Досегашната редакция, при която този тип възнаграждения са обвързани с квалификацията на престъплението, не е прецизна и изисква корекция. - § 44 (изменения на чл. 28, ал. 2 НЗПП): Изменението коригира несъответствие между НЗПП и горестоящ нормативен акт, предвид настоящата редакция на чл. 19 ЗПрП (доп. ДВ, бр. 102 от 2022 г.) - § 12 - § 18, § 20 - § 43 (изменения на чл. 15 - чл. 21 и на чл. 22а - 22в и 22д - 27м НЗПП): Увеличенията на минималните и максималните размери на възнагражденията, предвид ниския им размер в действащата редакция стр. 3/4 на НЗПП, са явяват задължителни за нормалното функциониране на системата за правна помощ. Досегашните възнаграждения са непропорционални (1) предвид квалификацията на адвокатите и естеството на адвокатския труд и (2) в контекста на инфлационните процеси в страната, както и (3) предвид факта, че от приемането й през 2006 г. НЗПП е актуализирана само веднъж през 2021 г. Несвоевременното и недостатъчно увеличаване на възнагражденията по НЗПП правят служебния защитник уязвим участник в производствата, по които е назначен. Предложените увеличения ще спомогнат да се преодолее съществуващият дисбаланс между вложения адвокатски труд и неговото възнаграждение. Увеличения в размери под предложените биха били недостатъчни. С уважение: адв. Евгени Попов Председател на Адвокатския съвет Адвокатска колегия - Габрово стр. 4/4

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ул. „Цар Калоян" № 1-а, 1000 София, тел. 986-21-67, 987-55-13, e-mail: arch@vas.com Изх. 940 Дата 04.11.2024 г. ДО МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО С Т А Н О В И Щ Е от ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ Относно: Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление №4 на МС от 2006 г, обявен за обществено обсъждане на 04.10.2024 година, със срок на обществените консултации до 04.11.2024 година УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, На 04.10.2024 г. в Портала за обществени консултации на Министерски съвет http://www.strategy.bg беше обявен за обществена консултация проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление №4 на МС от 2006 г, („Проекта" или „ПИДНЗПП"). 2 На основания чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, в определения срок за обществена консултация – до 04.11.2024 г., Висшият адвокатски съвет изразява настоящото становище по проекта, без то да претендира, че изчерпва всички бележки и предложения за необходимите промени в проекта. 1. По систематиката на Проекта. 1.1. ПИДНЗПП предвижда създаване на нова разпоредба на чл. 3, ал. 1 и 2 от НЗПП. Разпоредбата на § 1 предвижда изменения на чл. 3 ал. 1 и 2. В ал. 1 се създават три точки, съдържанието на които прецизно е изменено съобразно разпоредбата на чл. 21 от ЗПП. В ал. 2 се прави прецизно допълнение, като се предвижда допълнителна възможност адвокатът да направи искане за авансово плащане на част от възнаграждението в размер до 50 на сто от максимално предвиденото за извършената работа," когато са проведени повече от две съдебни заседания" и „в случаите, че адвокатът не е бил назначен, а делата продължават повече от 6 месеца или са проведени повече от две съдебни заседания, може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2" Висшият адвокатски съвет счита, че с предвижданата нова възможност за адвокатите да направят искане за авансово плащане при горните хипотези, ще доведе до подобряване системата за заплащане на правната помощ и ще гарантира интереса на служебните адвокати. Ето защо, Висшият адвокатски съвет счита, че разпоредбата на § 1 от Проекта отговоря на целите и интересите на лицата, които са обхванати от приложното поле на НЗПП и е насочена към улесняване на процедурата по предоставяне на правна помощ и заплащането й. 1.2. ПИДНЗПП предвижда изменение на чл. 4 ал. 2 . Разпоредбата на § 2 предвижда изменение на алинея 2 на чл. 4 със съдържание: " 3 Преценката по ал. 1 се прави от Националното бюро за правна помощ (НБПП), по предложение на адвокатския съвет, въз основа критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет." Тази нова редакция на разпоредбата прецизно и ясно регламентира, че критериите трябва да бъдат разработени съвместно с ВАдС, а не с адвокатските съвети, тъй като нормата на чл. 20а от ЗПП указва, че „Националното бюро за правна помощ и органите по чл. 20 издават съвместни указания по прилагането на закона", които органи са - Висшия адвокатски съвет, адвокатските съвети, органите на съдебната власт и на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и с Министерството на правосъдието, Държавната агенция за бежанците, Държавна агенция „Национална сигурност" и други държавни и общински органи във връзка с предоставянето на правната помощ, част които нямат отношение и компетентност точно по този въпрос и критериите трябва да бъдат единни и общи за цялата адвокатура. Висшият адвокатски съвет счита, че тази нова разпоредба ще гарантира предвидимост за адвокатите, които за недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай могат да не получава възнаграждение. 1.3. ПИДНЗПП предвижда създаване на две нови алинеи в чл. 5 Разпоредбата на § 3 предвижда в чл.5 създаване на ал. 3 и 4, със следното съдържание: /3/ В случаите на предоставени от адвоката месечни консултации по Националния телефон за правна помощ /НТПП/ се подава отчет до НБПП по утвърден образец до края на следващия месец. /4/ В случаите на предоставени консултации от адвокат от Регионален център за консултиране /РЦК/ се подава отчет по утвърден образец ведно с приложението към него документи по съответния адвокатски съвет за изготвяне на становище и изпращане до НБПП" Прави впечатление, че за отчета по ал. 3 е предвиден едномесечен срок, а по ал. 4 – срок няма. Висшият адвокатски съвет счита, че срокът по ал. 3 е неоправдано кратък и при евентуално наличие на обективни причини за пропускане на този срок, даващият консултации адвокат може да не получи възнаграждение, още повече, че не се предвижда възможност за искане за възстановяване на срока, както е 4 предвидено в чл.38 ал.4 от ЗПП, която разпоредба регламентира други случаи на възстановяване на срок за подаване на отчет. Ето защо, Висшият адвокатски съвет счита, че разпоредбата на § 3, с която се създава нова ал. 3, трябва да бъде допълнена. 1.4. Относно предлаганите изменения касателно размера на адвокатските възнаграждения: С разпоредбата на § 10 се правят изменение на чл. 13, които са балансирани и прецизирани. С разпоредбата на § 11 до § 44 вкл. от проекта, се предлага изменение на размера на възнагражденията , вкл. изменения на минималния и максималния размер. В частичната предварителна оценка на въздействие, финансовата обосновка и доклада на министъра на правосъдието е предложен вариант за увеличение на минималните и максималните размери на възнагражденията на база следните нива на индексът на потребителските цени и инфлацията ,към периоди: Април 2024 - януари 2006 – 204,3% ИПЦ и 104,3 % Инф Април 2024 - юли 2009 – 159,4% ИПЦ и 59,4 % Инф Април 2024 - декември 2015 – 145,8% ИПЦ и 45,8 % Инф Април 2024 - октомври 2021 – 126,0% ИПЦ и 26,0 % Инф Предложен е метод за адаптиране на размера на възнагражденията – установени през разглежданите периоди с процента на инфлация, като общоприет обективен измерител на покупателната способност, като най-ниските възнаграждения /минимумите/ ще бъдат увеличени с малко над 100%, а най-високите и последно актуализирани през 2021 г. възнаграждения с 26 %. За останалите е приложен процентът на инфлация, съответно изследван към 2009 г. и към 2015 г. С увеличението само на минималните размери на възнагражденията със 100% не се постига търсения краен ефект за увеличение на възнагражденията. Висшият адвокатски съвет счита, че база за увеличение на максималния размер на възнагражденията трябва да бъде размерът на същите към 2006 г., тъй като при увеличенията на максималните размери на възнагражденията през 2009 г. и 2021 г. не е отчетен правилно процентът на инфлация към онзи момент и не е приложен този метод. Висшият адвокатски съвет счита, че при база на размера 2006 г. към април 2024 г. – когато инфлацията е 104.3 % - максималният размер на 5 възнагражденията трябва да бъде увеличен с 104.3 %, съотносимо към база - максималния размер на същите към 2006 г. По този начин се гарантира постигане на адекватно заплащане на правната помощ, ще бъдат удовлетворени интересите на служебните адвокати, ще стимулира и мотивира адвокатите за подобряване на качеството на правната помощ. С оглед на това, Висшият адвокатски съвет предлага следните изменения по конкретни текстове, съответно тези числа/думи - размери на възнаграждения да заменят старите думи „от…..до……" , за които счита, че максималните размери не са правилно адаптирани в увеличение: Чл. 14. (1) Възнагражденията за правна помощ по чл. 28 ЗПП са от 120 до 240 лв. Чл. 15. По дела, по които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 100 до 200 лв.; 2. за всяка съдебна инстанция - от 120 до 240 лв. Чл. 16. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 150 до 300 лв.; 2. за всяка съдебна инстанция - от 200 до 400 лв. Чл. 17. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 200 до 400 лв.; 2. за всяка съдебна инстанция - от 310 до 600 лв. Чл. 18. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 15 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 310 до 460 лв.; 2. за всяка съдебна инстанция - от 510 до 1000 лв. Чл. 19. (По дела, при които за престъплението се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 410 до 800 лв.; 2. за всяка съдебна инстанция - от 820 до 1600 лв. Чл. 20. По дела, при които за престъплението се предвижда наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, възнаграждението е: 1. за досъдебната фаза - от 610 до 1000 лв.; 2. за всяка съдебна инстанция - от 1020 до 2000 лв. 6 Чл. 21. По дела за мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда или разпит пред съдия възнаграждението е от 130 до 240 лв. за всяка съдебна инстанция. Чл. 23. Възнагражденията на адвоката, определен да осъществява правна помощ за една инстанция по граждански дела, са: 1. по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно - от 100 до 240 лв., а по трудови дела с определен материален интерес - от 150 до 450 лв.; 2. по дела за прекратяване на брак: по взаимно съгласие - от 160 до 240 лв.; по исков ред 600 лв., като при уреждане на имуществени отношения се заплаща от 150 до 720 лв. 3. за бащинство и оспорване на бащинство - от 200 до 300 лв.; 4. за други неоценяеми искове - от 160 до 240 лв.; 5. за охранителни производства и производства за обезпечение на доказателства - от 160 до 240 лв.; 6. за дела за издръжка - от 100 до 200 лв. Чл. 24. По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 400 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Чл. 25. (1) За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 600 лв. Чл. 25а. За приподписване на касационна жалба и за отстраняване на нередовностите є по чл. 284, ал. 2 и чл. 285 от Гражданския процесуален кодекс, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е от 80 до 160 лв. без явяване в съдебно заседание (2) За изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 80 до 160 лв., а с явяване-150 лв. Чл. 27. За правна помощ в производство по издаване на изпълнителен лист и в производство за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 100 до 200 лв. (2) За представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 200 лв. В приложение към настоящето сме направили анализ по Приложение № 1 на проекта за необходимите средства годишно , съобразно направените по-горе предложения за увеличение размера на възнагражденията по посочените текстове. 7 2. Предложения за нови разпоредби в ПИДНЗПП: Предложението на Висшия адвокатски съвет е да бъде създадена Допълнителна разпоредба, със следното съдържание: Чл. 5, ал. 3 се допълва с второ изречение: „В случай че адвокатът е пропуснал срока, той може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени обстоятелства, които не е могъл да предвиди и за чието настъпване не носи отговорност. Искането се разглежда на заседание на НБПП" В заключение, Висшият адвокатски съвет счита, че промяната на възнагражденията в предложеното по-горе увеличение, независимо, че не отчита действителната необходимост за актуализиране на възнагражденията, е по-балансирано и справедливо от предложените размери в проекта, с оглед работата на адвокатите в подпомагане на държавата в тази й социална дейност и политика. Висшият адвокатски съвет се надява, че направените в настоящото становище бележки и предложения, ще бъдат полезни и ще бъдат взети предвид още на тази фаза от процеса и изготвянето на окончателния проект на ПИДНЗПП. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: АДВ. Д-Р ИВАЙЛО ДЕРМЕНДЖИЕВ Очаквани разходи от увеличение на възнагражденията по Наредбата за правната помощ сравнително по Приложение № 1 членове от НЗПП | брой за 31.12.2023 | изплатена сума до 31.12.2023 | предложение спрямо % на инфл.на макс.с-ст | общо очаквани разподи след увеличение | абсолютна стойност на очаквано увеличение Раздел I чл.13 т.1 | 839 | 25 170,00 | 100 | 83 900,00 | 58 730,00 чл.13 т.2 | 380 | 30 400,00 | 100 | 38 000,00 | 7 600,00 чл.13 т.3 | 4 907 | 137 850,00 | | 178 010,00 | 40 160,00 в т.ч. НТПП | 4467 | 124 650,00 | 30 | 134 010,00 | в т.ч. РЦК | 440 | 13 200,00 | 100 | 44 000,00 | Общо Раздел I | | 193 420,00 | | 299 910,00 | 106 490,00 Раздел II чл.14 | 301 | 45 150,00 | 240 | 72 240,00 | 27 090,00 Общо Раздел II | | 45 150,00 | | 72 240,00 | 27 090,00 Раздел III чл.15 | 711 | 118 020,00 | | 158 440,00 | 40 420,00 т.1 | 305 | | 200 | 61 000,00 | т.2 | 406 | | 240 | 97 440,00 | чл.16 | 8211 | 1 908 200,00 | | 2 726 000,00 | 817 800,00 т.1 | 5584 | | 300 | 1 675 200,00 | т.2 | 2627 | | 400 | 1 050 800,00 | чл.17 | 10142 | 3 432 660,00 | | 4 891 800,00 | 1 459 140,00 т.1 | 5907 | | 400 | 2 362 800,00 | т.2 | 4215 | | 600 | 2 529 000,00 | чл.18 | 1595 | 804 140,00 | | 1 151 120,00 | 346 980,00 т.1 | 822 | | 460 | 378 120,00 | т.2 | 773 | | 1000 | 773 000,00 | чл.19 | 143 | 122 080.00 | | 174 400,00 | 52 320,00 т.1 68 800 54 400,00 т.2 75 1600 120 000,00 чл.20 178 208 600,00 298 000,00 89 400,00 т.1 58 1000 58 000,00 т.2 120 2000 240 000.00 чл.21 4031 636 280,00 240 967 440,00 331 160,00 чл.22а 17 2 280,00 180 3 090,00 810 чл.22б 90 15 470,00 210 18 909,00 3 439,00 чл.22в 173 29 410,00 210 36 330,00 6 920,00 чл.22д 3435 583 780 721 350,00 137 570,00 т.1 3435 210 721 350,00 чл.22е 814 138 380,00 210 170 940,00 32 560,00 чл.22ж 124 18 620,00 23 940,00 5 320,00 т.1 106 180 19 080,00 т.2 18 270 4 860,00 Общо Раздел III 8 017 920,00 11 341 759,00 3 323 839,00 Раздел IV чл.23 371 75 300,00 108 460,00 33 160,00 т.1 пр.1 3 240 720 т.1 пр.2 12 450 5 400,00 т.2 пр.1 8 240 1 920,00 т.2 пр.2 52 600 31 200,00 т.3 23 300 6 900,00 т.4 173 240 41 520,00 т.5 20 240 4 800,00 т.6 80 200 16 000,00 чл.24 369 105 000,00 155 350,00 50 350,00 т.1 пр.1 232 400 92 800,00 т.1 пр.2 139 450 62 550,00 чл.25 895 362 880,00 674 200,00 311 320,00 т.1 634 600 380 400,00 т.2 226 1300 293 800,00 чл.25а 386 57 270,00 71 510,00 14 240,00 т.1 21 160 3 360,00 т.2 40 160 6 400,00 т.3 325 190 61 750,00 чл.26а 3 540 230 690 150 Общо Раздел IV 600 990,00 1 010 210,00 409 220,00 Раздел IVa чл.27а 749 134 820,00 230 172 270,00 37 450,00 чл.27б 174 31 320,00 230 40 020,00 8 700,00 чл.27в 2626 393 900 190 498 940,00 105 040,00 чл.27г 74 11 100,00 190 14 060 2 960,00 чл.27д 163 24 450,00 190 30 970,00 6 520,00 чл.27е 23 3 450,00 190 4 370,00 920,00 чл.27ж 27 4 050,00 190 5 130,00 1 080,00 чл.27з 1 150,00 190 190,00 40,00 чл.27и 32 12 800,00 590 18 880,00 6 080,00 чл.27к 1 120,00 590 590,00 470,00 чл.27л 873 157 140,00 230 200 790,00 43 650,00 чл.27м 4115 274 680,00 776 440,00 501 760,00 изр.1пр.1 560 200 112 000,00 изр.1пр.2 2973 200 594 600,00 изр.2 582 120 69 840,00 Общо Раздел IVa 1 047 980,00 1 762 650,00 714 670,00 ПИДНЗПП общо 13 122 730,00 ОБЩО 9 905 460,00 14 786 679,00 ОТЧЕТ 2023 9 905 460,00 ПИДНЗПП общо 2 624 546,00 разходи АС 1 608 689,00 2 957 335,80 по чл.19 ЗПП ПИДНЗПП общо 15 747 276,00 бюджет 2024 11 057 000,00 17 744 014,00 6 687 014,00 увеличение на р-ди от нарастване обема на по ПИДНЗПП 514 576,41 предоставената правна помощ средногодишно с 2.9% в т.ч. разходи за АС по чл.19 от ЗПП увеличение на разходите от нарастване броя по ПИДНЗПП 123 052,00 консултации по НТПП по ПИДНЗПП 5 270 000,00 ДОПЪЛНИТЕЛНИ НЕОБХОДИМИ СРЕДСТВА ГОДИШНО 7 324 642,41 по становището на ВАдС РАЗЛИКА по ПРЕДЛОЖЕНИЕ в увеличение - 2 054 642,41 на ВАдС и МП

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2006 г. Организация/потребител /вкл. начина на получаване на Приети/ № предложението/ Предложения и становища Мотиви неприети 1. Становище на Адвокатския 1. АС при АК - Габрово споделя аргументите относно Приема се за сведение. Становището е в подкрепа на съвет при Адвокатска предложения проект, изложени в резюмето на Портала предложения проект на акт. колегия - гр. Габрово, за обществени консултации. получено по електронна поща на 01.11.2024 г. 2. АС при АК - Габрово споделя и аргументите, изложени от министъра на правосъдието в публикувания проект за доклад към Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), по-конкретно относно причините, налагащи изменение на наредбата (т. 1 от проекта за доклад) и относно очакваните резултати от изменението (т. 3 от проекта за доклад). По конкретните текстове: 1. Измененият текст на чл. 6, извън връзката му с предложената нова ал. 4 на чл. 5, отразява в детайли действията на адвокатските съвети по администриране на постъпващите отчети от адвокатите, вписани в НРПП. Изменението е в съответствие със задължението на адвокатските съвети да съдействат на НБПП в обработката на отчетите, във връзка с изпълнението на което през 2022 г. беше увеличено и възнаграждението по чл. 19 ЗПрП. 2. § 6 (изменения на чл. 8 НЗПП): Предложеният текст на нова ал. 2 нормира вече установената практика НБПП да заплаща отделно и допълнително правната помощ, предоставена при връщане на делото за ново разглеждане. Текстът би могъл да се въведе както чрез предложената нова ал. 2 на чл. 8 НЗПП, така и като нова ал. 7 на чл. 9 НЗПП. 3. § 7 (изменения на чл. 9 НЗПП): Предложеното изменение на ал. 2 е логично и справедливо, предвид 1 обема на допълнително положения адвокатски труд в редките хипотези на защита на повече от две лица. Същото се отнася и за допълнението на изр. 2 от ал. 4, което в новата си редакция добавя особената фактическа и правна сложност като критерий за увеличение на възнаграждението на адвоката в двоен размер. стр. 3/4 4. § 9 (изменения на чл. 11, ал. 11 НЗПП): Предложеното изменение касае случаите, в които е налице изменение на обвинението към по-тежко в хода на досъдебното производство, доколкото досегашната редакция включва единствено хипотезите на изменение в съдебната фаза пред първата инстанция. Предложението следва да бъде подкрепено, доколкото предоставящият правна помощ адвокат - без значение в коя фаза на наказателното производство се намира неговият подзащитен - трябва да адаптира и реорганизира защитата си предвид изменението на обвинението. 5. § 10 (изменения на чл. 13 НЗПП): Предложеното изменение на т. 1, б. "б" относно възнаграждението за предоставени консултации в РЦК е от особено значение за адекватното предоставяне на правна помощ на най-уязвимите и нуждаещи се от правна помощ лица. Досегашното възнаграждение за консултации в РЦК по чл. 13, т. 3 НЗПП в размер на 30 лв. на час на практика най-често се материализира във възнаграждения на стойност 30 лв., която е несъизмерима с квалификацията на адвокатите и с естеството на адвокатския труд, както и с ангажимента адвокатът да дава консултации извън кантората си. 6. § 11 (изменения на чл. 14 НЗПП): Предложеното изменение на ал. 1, с което диапазонът на възнаграждението за правна помощ по чл. 28 ЗПП се променя от 60 лв. до 150 лв. на от 120 лв. до 190 лв. ще мотивира дежурните адвокати и ще облекчи адвокатските съвети при осигуряването на правна помощ в посочената хипотеза, при която нерядко се налага адвокатът да се явява в извънработно време или 2 в почивен ден (въпреки предвиденото в този случай допълнително възнаграждение по чл. 9, ал. 3 НЗПП). Следва да се отчете, че предоставянето на правна помощ в този случай се е увеличило значително предвид нормативните изменения и допълнения от последните години, съгласно които е задължително предоставянето на правна помощ на непълнолетните лица, задържани за 24 часа по реда на ЗМВР. 7. § 19 (изменения на чл. 22, ал. 1 НЗПП): Предложеното изменение основателно насочва към разпоредбата на чл. 25 при определяне на възнаграждение за правна помощ на граждански ищец и граждански ответник, предвид гражданскоправния характер на правоотношението в рамките на наказателно производство. Досегашната редакция, при която този тип възнаграждения са обвързани с квалификацията на престъплението, не е прецизна и изисква корекция. 8. § 44 (изменения на чл. 28, ал. 2 НЗПП): Изменението коригира несъответствие между НЗПП и горестоящ нормативен акт, предвид настоящата редакция на чл. 19 ЗПрП (доп. ДВ, бр. 102 от 2022 г.) 9. § 12 - § 18, § 20 - § 43 (изменения на чл. 15 - чл. 21 и на чл. 22а - 22в и 22д - 27м НЗПП): Увеличенията на минималните и максималните размери на възнагражденията, предвид ниския им размер в действащата редакция на НЗПП, са явяват задължителни за нормалното функциониране на системата за правна помощ. Досегашните възнаграждения са непропорционални предвид квалификацията на адвокатите и естеството на адвокатския труд и в контекста на инфлационните процеси в страната, както и предвид факта, че от приемането й през 2006 г. НЗПП е актуализирана само веднъж през 2021 г. Несвоевременното и недостатъчно увеличаване на възнагражденията по НЗПП правят служебния защитник уязвим участник в производствата, по които е назначен. Предложените увеличения ще спомогнат да се преодолее съществуващият дисбаланс между вложения 3 адвокатски труд и неговото възнаграждение. Увеличения в размери под предложените биха били недостатъчни. 2. 1. Висшият адвокатски съвет (ВАС) счита, че Приема се по принцип. Становище на Висшия разпоредбата на § 1 от Проекта отговоря на целите и адвокатски съвет, получено интересите на лицата, които са обхванати от по ел. поща на 04.11.2024 г. приложното поле на НЗПП и е насочена към улесняване на процедурата по предоставяне на правна помощ и заплащането й. 2. По § 2 от Проекта ВАС счита, че тази нова разпоредба ще гарантира предвидимост за адвокатите, които за недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай могат да не получава възнаграждение. 3. По § 3 от Проекта ВАС счита, че срокът по ал. 3 е неоправдано кратък и при евентуално наличие на обективни причини за пропускане на този срок, даващият консултации адвокат може да не получи възнаграждение, още повече, че не се предвижда възможност за искане за възстановяване на срока, как- то е предвидено в чл.38 ал.4 от ЗПП, която разпоредба регламентира други случаи на възстановяване на срок за подаване на отчет. Предлагат чл. 5, ал. 3да се допълни с второ изречение: „В случай че адвокатът е пропуснал срока, той може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени обстоятелства, които не е могъл да предвиди и за чието настъпване не носи отговорност. Искането се разглежда на заседание на НБПП‘‘ 4. С разпоредбата на § 10 се правят изменение на чл. 13, които са балансирани и прецизирани. 5. ВАС счита, че с увеличението само на минималните размери на възнагражденията със 100 % не се постига С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ основно се предвижда увеличаване на адвокатските възнаграждения, изплащани от Националното бюро за правна помощ – второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на правосъдието, считано от 1 януари 2026 г. С измененията и допълненията в Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) се въведоха нови правни средства за защита на граждани, които отговарят на условията за правна помощ, а именно: консултации и/или подготовка на документи за производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното оспорване по административен ред и представителство пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. За да се осигури практическото приложение на новите разпоредби, се предлага допълнение, с което се въвеждат възнаграждения за новите видове правна помощ. Тези промени ще влязат в сила непосредствено 4 търсения краен ефект за увеличение на след обнародването на акта. възнагражденията. Заедно с тези нови услуги в Висшият адвокатски съвет счита, че база за същия срок ще влязат в сила и увеличение на максималния размер на повишените размери на възнагражденията трябва да бъде размерът на същите адвокатските възнаграждения за към 2006 г., тъй като при увеличенията на най-масовите услуги, по които се максималните размери на възнагражденията през 2009 предоставя правна помощ, а г. и 2021 г. не е отчетен правилно процентът на именно: консултации, инфлация към онзи момент и не е приложен този предоставяни по Националния метод. телефон за правна помощ, ВАС счита, че при база на размера 2006 г. към април консултации предоставяни по 2024 г. - когато инфлацията е 104.3 % - максималният заявление до НБПП или в размер на възнагражденията трябва да бъде увеличен с 104.3 %, съотносимо към база - максималния размер на Регионален център за същите към 2006 г. консултиране, изготвяне на документи за образуване на съдебно дело. За останалите възнаграждения по отделните видове производства, в т. ч. и по специалните производства, повишените размери ще влязат в сила от 1 януари 2026 г., които ще се предвидят с бюджета за 2026 г. В този смисъл е и становището на министъра на финансите, изразено в процедурата по одобряване на финансовата обосновка към акта. Следва да обърнем внимание, че с решение № 179/090.06.2025 г. на Националното бюро за правна помощ е предвидено създаването на работна група, която да подготви предложения за промени в нормативната уреда на правната помощ в Република България, която ще направи анализ на предложенията на 5 3. Становище на Софийска 1. Намират за удачен възприетият подход за Приема се по принцип. адвокатска колегия, индивидуализиране и внасяне на яснота в различните получено по ел. поща на хипотези на чл. 3, ал. 1 и 2 от НЗПП (§ 1 от Проекта) с 04.11.2024 г. оглед избягването на съмнение относно момента, в който се дължи изплащане на адвокатско възнаграждение по ЗПП. 2. Подкрепят предлаганото изменение в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 НЗПП относно необходимостта при продължителни дела адвокатът да получи част от възнаграждението си авансово. Считат, обаче, че в случаите, в които адвокатът не е назначен, промените са неясни и няма да дадат адекватно разрешение на съществуващите в практиката проблеми. Предлагат в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от НЗП в края да бъде добавен изразът „максимално възнаграждение“, като по този начин във всички случаи, в които се прилага чл. 3, ал. 2, изр. 2 от НЗПП ще се определя максималният размер на възнаграждението по чл. 10, ал. 2 НЗПП – 150 лв. 2. Предвиденото с § 2 изменение на чл. 4, ал. 2 от Наредбата изглежда, че внася яснота в уредбата, тъй като в настоящата си редакция разпоредбата на чл. 4, ал. 2 не дава отговор на въпроса кога преценката за недобросъвестно и некомпетентно предоставена правна помощ се прави от адвокатския съвет и кога - от НБПП, съответно как се процедира при Висшия адвокатски съвет и адвокатските колегии от страната с цел подобряване на системата за предоставяне на правна помощ, включително и поетапно увеличение на адвокатските възнаграждения за предоставена правна помощ. С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ основно се предвижда увеличаване на адвокатските възнаграждения, изплащани от Националното бюро за правна помощ – второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на правосъдието, считано от 1 януари 2026 г. С измененията и допълненията в Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) се въведоха нови правни средства за защита на граждани, които отговарят на условията за правна помощ, а именно: консултации и/или подготовка на документи за производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното оспорване по административен ред и представителство пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. За да се осигури практическото приложение на новите 6 противоречие в преценката на двата органа. Намираме, обаче, че при промяната на чл. 4, ал. 2 в предлаганата посока, е наложително да бъде изменена и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от НЗПП, Предлагат разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и а. 3 от НЗПП да бъдат изменени и прецизирани както следва: ,,(2) Преценката по ал. 1 се прави от адвокатския съвет въз основа на критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет, който прави мотивирано предложение до Националното бюро за правна помощ да откаже изплащане на възнаграждение. (3) Националното бюро за правна помощ се произнася с решение по предложението на адвокатския съвет и може да откаже изплащането на възнаграждение.“ 3. Промените в чл. 9, ал. 1, 2 и 4 НЗПП по същество прецизират текстовете, като ги съобразяват с промените в чл. 21 от Закона за правната помощ. По тези съображения предлагаме да бъде променена разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, която да се промени както следва: „За правна помощ в почивни дни, както и в часовете от 22,00 до 6,00 часа на следващия ден, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 % до 150 % от максималния размер, а през дните на официалните празници – от 100 % до 200 % от максималния размер.“ 4. Предлагат в окончателния проект следва да се предвиди увеличаване на максималните размери на адвокатските възнаграждения със същия процент, с който се предвижда увеличаване и на минималните размери на адвокатските възнаграждения – със 100 %. Софийският адвокатски съвет счита, че всички посочени минимални, максимални или фиксирани разпоредби, се предлага допълнение, с което се въвеждат възнаграждения за новите видове правна помощ. Тези промени ще влязат в сила непосредствено след обнародването на акта. Заедно с тези нови услуги в същия срок ще влязат в сила и повишените размери на адвокатските възнаграждения за най-масовите услуги, по които се предоставя правна помощ, а именно: консултации, предоставяни по Националния телефон за правна помощ, консултации предоставяни по заявление до НБПП или в Регионален център за консултиране, изготвяне на документи за образуване на съдебно дело. За останалите възнаграждения по отделните видове производства, в т. ч. и по специалните производства, повишените размери ще влязат в сила от 1 януари 2026 г., които ще се предвидят с бюджета за 2026 г. В този смисъл е и становището на министъра на финансите, изразено в процедурата по одобряване на финансовата обосновка към акта. Следва да обърнем внимание, че с решение № 179/090.06.2025 г. на Националното бюро за правна помощ е предвидено създаването на работна група, която да 7 размери (суми) на възнагражденията по Наредбата следва да бъдат обвързани със санкциониран от държавата (държавен орган) измерител, чрез който да се отчитат а промените в икономическата обстановка и така да се постигне автоматично „индексиране“ на размерите на възнагражденията. Размерите на адвокатските възнаграждения могат да бъдат уредени като определяеми и да се обвържат с минималната работна заплата, каквото становище беше застъпено и от участвалите в работната група представители на адвокатурата. Алтернативен подход е възнагражденията да бъдат определени в абсолютни суми за минимален и максимален размер, като се предвиди автоматично индексиране и на минималните, и на максималните възнаграждения само за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП – за процесуално представителство, но не съответно на ръста на МРЗ, а на ръста във възнагражденията на магистратите, определян ежегодно от Висшия съдебен съвет в бюджета на Съдената власт за следващата календарна година. Подобно правило може да бъде или включено в общите правила в НЗПП (например чл. 12а), или да бъде формулирано като преходна разпоредба към Проекта, със следното примерно съдържание: „Определените минимални и максимални възнаграждения за процесуално представителство по тази наредба се увеличават всяка година с процента, с който в годишния бюджет на Съдебната власт се предвижда увеличаване на възнагражденията за магистрати.“ 4. Становище на адв. Мариела 1. В становището е изразено отрицателно становище Приема се по принцип. Бадалова, получено по ел. относно предложените нови възнаграждения за поща на 04.11.2024 г. заплащането на правна помощ; 2. Изразено е несъгласие с твърдението, че НБПП е държавният орган, чрез който държавата, подготви предложения за промени в нормативната уреда на правната помощ в Република България, която ще направи анализ на предложенията на Висшия адвокатски съвет и адвокатските колегии от страната с цел подобряване на системата за предоставяне на правна помощ, включително и поетапно увеличение на адвокатските възнаграждения за предоставена правна помощ. С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ основно се 8 взаимодействайки си с адвокатурата, осъществява предвижда увеличаване на достъпа до правосъдие на лицата, които не могат да си адвокатските възнаграждения, наемат адвокати; изплащани от Националното бюро за правна помощ – 3. Направено е предложение всеки извършител на второстепенен разпоредител с престъпно деяние да има правото да се възползва от бюджет към Министерството на услугите на служебен защитник само веднъж. правосъдието, считано от 1 януари 2026 г. 4. Изразено е несъгласие със заложената промяна С измененията и допълненията в Адвокатския съвет на съответната адвокатска колегия Закона за правната помощ (обн., да няма възможност след приемане да предостави ДВ, бр. 102 от 2022 г.) се становище по отношение на възнаграждението, което въведоха нови правни средства за се следва за адвоката. защита на граждани, които отговарят на условията за правна помощ, а именно: консултации и/или подготовка на документи за производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното оспорване по административен ред и представителство пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. За да се осигури практическото приложение на новите разпоредби, се предлага допълнение, с което се въвеждат възнаграждения за новите видове правна помощ. Тези промени ще влязат в сила непосредствено след обнародването на акта. Заедно с тези нови услуги в същия срок ще влязат в сила и повишените размери на адвокатските възнаграждения за най-масовите услуги, по които се предоставя правна помощ, а именно: консултации, 9 предоставяни по Националния телефон за правна помощ, консултации предоставяни по заявление до НБПП или в Регионален център за консултиране, изготвяне на документи за образуване на съдебно дело. За останалите възнаграждения по отделните видове производства, в т. ч. и по специалните производства, повишените размери ще влязат в сила от 1 януари 2026 г., които ще се предвидят с бюджета за 2026 г. В този смисъл е и становището на министъра на финансите, изразено в процедурата по одобряване на финансовата обосновка към акта. Следва да обърнем внимание, че с решение № 179/090.06.2025 г. на Националното бюро за правна помощ е предвидено създаването на работна група, която да подготви предложения за промени в нормативната уреда на правната помощ в Република България, която ще направи анализ на предложенията на Висшия адвокатски съвет и адвокатските колегии от страната с цел подобряване на системата за предоставяне на правна помощ, включително и поетапно увеличение на адвокатските възнаграждения за предоставена правна помощ. 10 5. Становище на Адвокатски 1. Намират за удачно индивидуализирането и внасяне Приема се по принцип. съвет на Адвокатска колегия то на яснота в различните хипотези на чл. 3, ал. 1 и 2 Стара Загора, получено по от НЗПП (§ 1 от Проекта) с оглед избягването на ел. поща на 04.11.2024 г. съмнение относно момента, в който се дължи изплащане на адвокатско възнаграждение по ЗПП. 2. Подкрепят предлаганото изменение в разпоредбата на чл. 3, ал 2 НЗПП относно необходимостта при продължителни дела адвокатът да получи част от възнаграждението си авансово Проектът предвижда промяна в чл. 3, ал. 2 от НЗПП, като бъде създадено 2 изречение със следното съдържание: В случай че адвокатът не е бил назначен, а делата продължава т повече от 6 месеца или са проведени повече от две съдебни заседания, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2.“ Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НЗПП не е предвидено да бъде изменяна поради което предлагаме разпоредбата придобие следния вид: ,,В случай че адвокатът не е бил назначен, а делата продължават повече от 6 месеца или са проведени повече от две съдебни заседания, адвокатът може да направи искане за авансово заплащане на част от възнаграждението в максималния размер на предвиденото в чл. 10, ал. 2.“ 3. Предвиденото с § 2 изменение на чл. 4, ал. 2 от Наредбата изглежда, че внася яснота в уредбата, тъй като в настоящата си редакция разпоредбата на чл. 4, ал. 2 не дава отговор на въпроса кога преценката за недобросъвестно и некомпетентно предоставена правна помощ се прави от адвокатския съвет и кога от НБПП, съответно как се процедира при противоречие в преценката на двата органа. Намираме, обаче, че при промяната на чл. 4, ал. 2 в предлаганата посока, е наложително да бъде изменена и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от НЗПП, предлагаме С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ основно се предвижда увеличаване на адвокатските възнаграждения, изплащани от Националното бюро за правна помощ – второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на правосъдието, считано от 1 януари 2026 г. С измененията и допълненията в Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) се въведоха нови правни средства за защита на граждани, които отговарят на условията за правна помощ, а именно: консултации и/или подготовка на документи за производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното оспорване по административен ред и представителство пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. За да се осигури практическото приложение на новите разпоредби, се предлага допълнение, с което се въвеждат възнаграждения за новите видове правна помощ. Тези промени ще влязат в сила непосредствено след обнародването на акта. Заедно с тези нови услуги в същия срок ще влязат в сила и 11 разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от НЗПП да бъдат изменени и прецизирани както следва: (2) Преценката по ал. 1 се прави от адвокатския съвет въз основа на критерии, разработени съвместно от НБПП и Висшия адвокатски съвет, който прави мотивирано предложение до Националното бюро за правна помощ да откаже изплащане на възнаграждение. (3) Националното бюро за правна помощ се произнася с решение по предложението на адвокатския съвет и може да откаже изплащането на възнаграждение. 4. Промените в чл. 9, ал. 1, 2 и 4 НЗПП по същество прецизират текстовете като ги съобразяват с промените в чл. 21 от Закона за правната помощ. Считаме, обаче, че в съответствие с поставените цели при изработването на проекта би било да се предвиди допълнително увеличаване на възнагражденията в случаите, в които се предоставя правна помощ в почивни и празнични дни. По тези съображения предлагаме да бъде променена разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, която да се промени както следва: ,,За правна помощ в почивни дни, както и в часовете от 22,00 до 6,00 часа на следващия ден, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 до 150 от максималния размер, а през дните на официалните празници от 100 до 200 от максималния размер.“ 5. В окончателния проект следва да се предвиди увеличаване на максималните размери на адвокатските възнаграждения със същия процент, с който се предвижда увеличаване и на минималните размери на адвокатските възнаграждения със 100%. Размерите на адвокатските възнаграждения могат да бъдат уредени като определяеми и да се обвържат с повишените размери на адвокатските възнаграждения за най-масовите услуги, по които се предоставя правна помощ, а именно: консултации, предоставяни по Националния телефон за правна помощ, консултации предоставяни по заявление до НБПП или в Регионален център за консултиране, изготвяне на документи за образуване на съдебно дело. За останалите възнаграждения по отделните видове производства, в т. ч. и по специалните производства, повишените размери ще влязат в сила от 1 януари 2026 г., които ще се предвидят с бюджета за 2026 г. В този смисъл е и становището на министъра на финансите, изразено в процедурата по одобряване на финансовата обосновка към акта. Следва да обърнем внимание, че с решение № 179/090.06.2025 г. на Националното бюро за правна помощ е предвидено създаването на работна група, която да подготви предложения за промени в нормативната уреда на правната помощ в Република България, която ще направи анализ на предложенията на Висшия адвокатски съвет и адвокатските колегии от страната с цел подобряване на системата 12 минималната работна заплата, каквото становище беше застъпено и от участвалите в работната група представители на адвокатурата. Ето защо считаме че е целесъобразно размерите на адвокатските възнаграждения по НЗПП да бъдат обвързани процентно с минималната работна заплата в страната за съответната година, като те текстовете следва да бъдат съобразени с настоящия размер на МРЗ (933 лв.), и предлаганите промени в НЗПП да съдържат не суми (минимална и максимална) а процент на минималното и максимално възнаграждение. 6. Становище на Изразено е несъгласието на тези адвокатски колегии с Приема се по принцип. представителите на изпратения от Министерство на правосъдието проект Софийската адвокатска на постановление на МС за изменение и допълнение колегия, Адвокатска колегия на Наредбата за заплащане на правната помощ (приета Плевен, Адвокатска колегия с постановление №4 на МС от 2006г.), който им е Благоевград, АК Бургас, АК препратен от Висшия адвокатски съвет на 30.05.2025г. Видин, АК Габрово, АК по следните причини: Хасково, АК Пловдив, а) Проектът предлага несъществено увеличение на получено в Министерството размерите на адвокатските възнаграждения, като ги на правосъдието на съобразява с индекса на инфлация, а както сме 03.06.2025 г. обяснили в анализа по-долу индексът на инфлация отразява увеличението на цените на потребителски стоки като храни и напитки, а адвокатският труд е висококвалифицирана дейност. б) В периода от 2006 година до момента минималната работна заплата е нараснала с 673%, а индексът за общите разходи на работодателите за труд с 878%. в) Така предложените възнаграждения не съответстват на възнагражденията на други правни професии в правораздаването като съдии и прокурори, нито предполагат същата времева ангажираност по делата, което означава, че изначално приемате адвокатите да гледат делата само формално и повърхностно без да участват в съдебни заседания или да излагат пространни правни аргументи. за предоставяне на правна помощ, включително и поетапно увеличение на адвокатските възнаграждения за предоставена правна помощ. С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ основно се предвижда увеличаване на адвокатските възнаграждения, изплащани от Националното бюро за правна помощ – второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на правосъдието, считано от 1 януари 2026 г. С измененията и допълненията в Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) се въведоха нови правни средства за защита на граждани, които отговарят на условията за правна помощ, а именно: консултации и/или подготовка на документи за производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното оспорване по 13 г) Представеният проект не удовлетворява дори първото формулирано от адвокатските колегии искане предложеното още през 2024г. увеличение на възнагражденията по НЗПП да има незабавен ефект без да се отлага влизането в сила на текстовете на наредбата. Видно от текста на проекта на постановление, действието му се отлага от 01.01.2026г. д) Представеният проект по никакъв начин не удовлетворява останалите искания на адвокатските колегии, отправени до МП в писмо от 30.04.2025г., нито предлага решение за други съществени проблеми като липсата на информация за определените от НБПП окончателни размери на възнагражденията, липсата на срок за плащане на възнагражденията на адвокатите и значителната забава, която НБПП трупа при обработване на отчетите и плащанията. Допълнително е представен икономически анализ на приемливите според тях адвокатски възнаграждения, които да съответстват на увеличението на икономическите показатели като минимална работна заплата и разходи на работодателите за труд, както и на методите за определяне на възнагражденията на магистратите и тяхната натовареност. административен ред и представителство пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. За да се осигури практическото приложение на новите разпоредби, се предлага допълнение, с което се въвеждат възнаграждения за новите видове правна помощ. Тези промени ще влязат в сила непосредствено след обнародването на акта. Заедно с тези нови услуги в същия срок ще влязат в сила и повишените размери на адвокатските възнаграждения за най-масовите услуги, по които се предоставя правна помощ, а именно: консултации, предоставяни по Националния телефон за правна помощ, консултации предоставяни по заявление до НБПП или в Регионален център за консултиране, изготвяне на документи за образуване на съдебно дело. За останалите възнаграждения по отделните видове производства, в т. ч. и по специалните производства, повишените размери ще влязат в сила от 1 януари 2026 г., които ще се предвидят с бюджета за 2026 г. В този смисъл е и становището на министъра на финансите, изразено в процедурата по одобряване на финансовата 14 обосновка към акта. Следва да обърнем внимание, че с решение № 179/090.06.2025 г. на Националното бюро за правна помощ е предвидено създаването на работна група, която да подготви предложения за промени в нормативната уреда на правната помощ в Република България, която ще направи анализ на предложенията на Висшия адвокатски съвет и адвокатските колегии от страната с цел подобряване на системата за предоставяне на правна помощ, включително и поетапно увеличение на адвокатските възнаграждения за предоставена правна помощ. 15

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от МАРИЯ ПАВЛОВА – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. 1. Причини, които налагат приемането на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г.: На първо място, в изпълнение на политиката за осигуряване на равен достъп до правосъдие ролята на държавата се изразява основно в предприемането на мерки и действия за гарантирането на качествена и ефективна правна помощ и справедлив съдебен процес, чрез обучение на адвокати и адекватно финансиране на правната помощ. Доколкото правната помощ, осигурявана от държавата, произтича от изискването за достъп до правосъдие и осигуряване на справедлив процес, правната помощ е и условие, без което съдебната система не може да функционира, което се отчита и от европейския законодател при очертаване задълженията на държавите членки в Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в 1 рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест. Съгласно чл. 7 от нея държавите членки вземат необходимите мерки, включително по отношение на финансирането, за да гарантират, че съществува ефективна и с адекватно качество система за правна помощ. Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) урежда реда, условията и случаите за заплащане на предоставената от служебните защитници правна помощ, както и размера на адвокатските възнаграждения по видовете дела и тяхната правна квалификация. От приемането на наредбата през 2006 г. до настоящия момент размерът на адвокатските възнаграждения е променян само веднъж през 2021 г., когато максималните размери на възнагражденията, определени в Наредбата за заплащането на правната помощ, бяха увеличени с различен процент в зависимост от вида на делата и техния дял от общия обем на предоставената правна помощ. Най-голямото увеличение беше с 40 на сто по наказателни производства по раздел ІІІ от глава четвърта на Наредбата, които са с най-висок дял от всички дела, по които се предоставя правна помощ. Максималните размери на възнагражденията за първична правна помощ по граждански и административни дела, в преобладаващата им част, се увеличи с 20 на сто. Минималните размери на адвокатските възнаграждения се запазиха без промени. Неудовлетвореността на адвокатите от размерите на адвокатските възнаграждения расте и води до увеличаване на отказите от участие в следващи фази на производството или до откази от поемане на служебни защити и заличаване от Националния регистър за правна помощ на адвокати. Това затруднява нормалното функциониране на системата за правна помощ, тъй като води до замяна на един с друг адвокат и се отразява върху нормалното протичане на процеса, като го забавя във времето и рефлектира върху неговата ефективност и качество, което от своя страна води до недоволство и недоверие у гражданите. Допълнителен аргумент, който обосновава необходимостта от промяна в размерите на адвокатските възнаграждения на служебно определените адвокати, е увеличената разлика в заплащането на договорното възнаграждение (при упълномощаване на адвокат) и възнаграждението на служебно назначения адвокат след промените в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 68 от 2020 г. и ДВ, бр. 88 от 2022 г.). Във връзка с това следва да се отбележи, че служебно определеният адвокат е длъжен да води възложеното му дело, по което осъществява правна помощ, по реда на Закона за адвокатурата, със същата грижа, както и упълномощеният от клиента адвокат, т.е. има еднакви задължения и отговорности като упълномощения адвокат. Независимо че минималната работна заплата не може да служи като измерител за заплащането на адвокатския труд, значителният ръст на минималната работна заплата за период, в който размерът на възнагражденията по НЗПП е останал непроменен, е показателен за несъответствието между изплащаните възнаграждения и стойността на полагания адвокатски труд. За периода от приемането на Наредбата (2006 г.), включването на нови възнаграждения за предоставена правна помощ (2009 г. и 2015 г.) и изменение в съществуващите размери (2021 г.), справка в Националния статистически институт (НСИ) сочи следните нива на индекс на потребителски цени/инфлация: Индексът на потребителските цени за месец Април 2024 г. спрямо месец Януари 2006 г. e 204.3%, т.е. инфлацията е 104.3%. Индексът на потребителските цени за месец Април 2024 г. спрямо месец Юли 2009 г. e 159.4%, т.е. инфлацията е 59.4%. Индексът на потребителските цени за месец Април 2024 г. спрямо месец Декември 2015 г. e 145.8%, т.е. инфлацията е 45.8%. Индексът на потребителските цени за месец Април 2024 г. спрямо месец Октомври 2021 г. e 126.0%, т.е. инфлацията е 26.0%. Това налага възнагражденията за предоставяне на правна помощ да бъдат осъвременени със съответния процент на инфлация, обявен от НСИ. 2 Предлагайки този метод за адаптиране на размера на възнагражденията – установения през разглежданите периоди процент на инфлация, която е общоприет обективен измерител на покупателната способност, най-ниските възнаграждения (минимумите, въведени с приемането на Наредбата през 2006 г.) ще бъдат увеличени с малко над 100%, а най-високите и последно актуализирани през 2021 г. възнаграждения с 26 %. За останалите ще бъде приложим процентът на инфлацията, съответно изследван към 2009 г. и 2015 г. На следващо място, с измененията и допълненията в Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) се даде възможност за ползването на нови правни средства за защита на граждани, които отговарят на условията за правна помощ, а именно: консултации и/или подготовка на документи за производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното оспорване по административен ред и представителство пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. Под извънсъдебни процедури се разбира административнонаказателни производства, производството по издаване на индивидуален административен акт, производства по оспорване на индивидуален административен акт по административен ред, производства пред арбитраж и процедура по медиация. Това са производства пред административни органи от изпълнителната власт, в чиито правомощия е издаването на индивидуални административни актове, засягащи социални права на гражданите, дискриминация, бежански права, потребителски права и др. Тези органи могат да бъдат Държавната агенция за бежанците, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на потребителите и други административни органи. Към извънсъдебните органи за решаване на спорове освен изброените спадат и арбитражите за решаване на спорове. Предимството за гражданите при ползването на тези нови правни средства за защита се състои в това, че те благоприятстват достъпа до правосъдие чрез осигуряването на по-бързи и по-евтини начини за защита и при по-малко формалности. Ползването на тези нови правни възможности е от естество да предотврати внасянето на спора в съда и да спомогне за намаляване на случаите на оспорване по съдебен ред и съдебните дела. За да се осигури практическото приложение на новите разпоредби, се предлага допълнение, с което се въвежда възнаграждение за новите видове правна помощ. За част от разпоредбите от нормативния акт, уреждащи условията и реда за заплащането на адвокатското възнаграждение, както и принципите на заплащане, е констатирана необходимост от прецизиране по отношение на отчитането на предоставената правна помощ и координацията на органите, имащи отношение към предоставянето й. 2. За решаването на идентифицираните проблеми при изготвянето на проекта на акт са поставени следните цели: По-високо качество на служебната защита/правна помощ и като резултат – подобряване на условията за достъп до правосъдие и ефективни правни средства за защита чрез: • включване на по-голям брой адвокати в системата за правна помощ; • по-голяма заинтересованост на адвокатите от възложените им служебни защити; • по-висока мотивация на адвокатите в работата им по служебни защити; • по-висока степен на удовлетвореност на гражданите; • по-високо доверие на гражданите в института на служебния защитник; • повишаване на авторитета на служебните защитници. Регламентиране на възнаграждение за новите видове правна помощ и прецизиране на някои от разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ. 3 3. Очакваните резултати от приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г., са следните: Да се постигне адекватно заплащане на правната помощ по видове дела и видове правна помощ, което ще удовлетвори интересите на служебните адвокати и гражданите, както и ще стимулира и мотивира адвокатите за подобряване на качеството на правната помощ, което от своя страна ще бъде в полза на гражданите - потребители на правната помощ, като: - ще бъде постигнато актуализиране на размера на възнагражденията с установения процент на инфлация, която е общоприет обективен измерител на покупателната способност. Най-ниските възнаграждения (минимумите, въведени с приемането на Наредбата през 2006 г.) ще бъдат увеличени с малко над 100%, а най-високите и последно актуализирани през 2021 г. възнаграждения с 26 %. За останалите ще бъде приложим процентът на инфлацията, съответно изследван към 2009 г. и 2015 г. - ще се осигури практическото приложение на новите разпоредби на Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) чрез въвеждането на възнаграждение за новите видове правна помощ. Предимството за гражданите при ползването на тези нови правни средства за защита се състои в това, че те благоприятстват достъпа до правосъдие чрез осигуряването на по-бързи и по-евтини начини за защита и при по-малко формалности. - ще се прецизират разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ, уреждащи условията и реда за заплащането на адвокатското възнаграждение, както и принципите на заплащане. При актуализирането на размера на възнагражденията, както и определянето на възнаграждения за новите видове правна помощ може да се очаква: • включване на по-голям брой адвокати в системата за правна помощ; • намаляване на случаите от отказ от предоставяне на правна помощ; • по-висока мотивация на адвокатите в работата им по служебни защити; • повишаване на ефективността при реализацията на политиката за осигуряване на равен достъп до правосъдие. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Предложеният проект на акт води до въздействие върху държавния бюджет. Към проекта на Постановление е изготвена и приложена финансова обосновка, съгласно образеца по приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква "а" от УПМСНА. За определяне на финансовото въздействие се изготви справка по отделните членове от Наредбата за заплащането на правната помощ. На база изплатени през 2023 г. възнаграждения по брой и стойност, се извърши преизчисляване, с предложените нови възнаграждения в нормативния акт. С измененията в Наредбата за заплащането на правната помощ очакваните допълнителни разходи за адвокатски възнаграждения, изплащани от Националното бюро за правна помощ – второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на правосъдието, са в размер на 4 690 276 лв. на годишна база за 2025 г. и следващите години. Всяка година в резултат на нарастването популярността на правната помощ се наблюдава нарастване на обема на предоставената правна помощ. Все повече граждани се възползват от системата за достъп до правосъдие, като средногодишното нарастване е около 2,9 %. Това предполага допълнително нарастване на броя услуги за 2024 и следващите години и недостиг на средства за възнаграждения на адвокати и на адвокатския съвет в размер на 456 672 лв. Поради нарастване популярността и на националния телефон за безплатна правна помощ (НТПП), за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие и за 4 обслужване на нуждаещите се от правни консултации граждани, е заложено за 2024 г. приоритетна цел - подобряване на работата на НТПП. В Годишния доклад за дейността на НБПП за 2023 г., приет с Решение № 1 от 23.01.2024 г., е заложено пускането на още две телефонни линии за консултации, което предполага двойно увеличение на броя на адвокати, които ще работят на телефонната линия. Извърши се обновяване на цифровата автоматична централа, което дава възможност за техническо осигуряване на 4 броя адвокати, които да работят на телефонната линия и увеличаване броя на предоставените услуги. Допълнително необходимите средства за предоставяне на тези услуги се очаква да бъдат в размер на 123 052 лв. Общо необходимите допълнителни средства за 2025 г. и следващите години се очаква да бъдат 5 270 000 лв. на годишна база. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с доклада към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да приеме предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2006 г. МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО: МАРИЯ ПАВЛОВА 5