Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията

Проект М О Т И В И към проект на Закон за водоснабдяването и канализацията С проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията се създава единна уредба, събрана на едно място, която цели да обхване и подобри цялостната нормативна база, регламентираща дейностите в отрасъл водоснабдяване и канализация в Република България. Настоящият проект на Закон за водоснабдяването и канализацията се подготвя въз основа на законопроекта, изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се запазват поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г., прецизирани в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), а именно: - да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект; - да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги; - да се регламентира ролята на Българския ВиК холдинг; - да се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни; - да се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. В допълнение, съгласно т. 208 от Приложение към Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България, със Закона за водоснабдяването и канализацията трябва да се уточнят механизмите за определяне на тарифите и да се гарантира разходно ориентирано ценообразуване за ползването на системите и на услугите, като същевременно се гарантира и финансовата устойчивост на операторите. Със закона трябва да се предвидят условията за консолидиране при предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги. С него трябва да бъдат въведени еднакви условия за цялата държава по отношение на критериите за качество и ефективност на услугите, които трябва да бъдат изпълнени от ВиК операторите в определените в закона срокове. Качеството на водоснабдителните и канализационните услуги трябва да се наблюдава от независим регулатор, чиито роли и отговорности се определят в закона. Взети са под внимание всички относими коментари и становища, постъпили при обществените обсъждания, проведени през 2022 г., 2023 г. и в периода 10.06.2024 г.-10.07.2024 г., при междуведомственото съгласуване през м. май 2023 г. и м. декември 2023 г., настъпилите промени в отрасъла и нормативната уредба в периода от 2020 г. до настоящия момент, както и коментарите, получени от Европейската комисия по отношение на изпълнение на изискванията към законопроекта, заложени в НПВУ. В проекта на новия закон са разписани в един акт както правилата и правомощията, свързани с политиките и управлението на отрасъл ВиК, включително планирането и изграждането, така и изискванията към дейностите по стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услуги на потребителите. С цел да не се допуска използване на еднакви термини по отношение на различните елементи на ВиК системите се уеднаквява понятийният апарат. Въведени са на законово ниво изисквания на европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води. Уредбата на законопроекта е систематизирана в тринадесет глави, в част от които са предвидени раздели с цел обособяване и по-добра организация на материята. В глава първа „Общи положения“ са изведени основните акценти на уредбата, като е посочена целта на проекта на закон за устойчиво развитие на отрасъл водоснабдяване и канализация: 1. за опазване здравето на населението; 2. за съхраняване и опазване на водата като природен ресурс; 3. за постигане на съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води; 4. развитието и поддържането на ВиК системите. При водоснабдителните и канализационните услуги е обективирано спазване на принципите за достъпност, надеждност, сигурност, повишаване на тяхното качество и ефективност, баланс между цените и покупателните възможности на населението. Изведен е принципът за приоритетност на осигуряването и доставката на вода за питейно-битови цели. Законопроектът предвижда обединяването на обособените територии, а именно същите да съвпаднат с административните области за повишаване на ефективността чрез икономия от мащаба при управлението на ВиК отрасъла на принципа една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор. За целите на управлението, планирането, изграждането, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услуги, територията на страната се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области съобразно административно-териториалното устройство на страната. За всяка от тези обособени територии управлението се осъществява от асоциация по ВиК, а осигуряването на дейностите и услугите е чрез възлагането им на ВиК оператор. В случаите, в които такова обединение (консолидация) предстои, съответните общини ще бъдат включени в асоциацията по ВиК, общинските активи ще бъдат предоставени за управление на асоциацията и правата на управление ще се упражняват чрез решенията на асоциацията. Глава втора „Органи и управление“ има основна цел да уреди институционалната рамка на отрасъл ВиК, като разпише основните органи, техните правомощия и сфери на дейност. За да се подчертае независимостта при регулаторния процес, в тази глава не се включва регулаторният орган, а неговите специфични правомощия и компетентности са представени отделно в главата за регулиране на ВиК услугите. В първия раздел са систематизирани органите, определящи и провеждащи държавната и общинската политика на управление – министърът на регионалното развитие и благоустройството, областните управители, общинските съвети и кметовете на общини. Регламентирани са правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 10б, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), както и в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в търговските дружества - ВиК оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, в търговските дружества - ВиК оператори, с държавно участие в капитала и в качеството му на едноличен собственик на капитала на юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия, с едноличен собственик на капитала държавата. На следващо място в самостоятелен раздел са разписани основните правила, характеристики и правомощия на особените публични органи за управление на отрасъла, каквито са асоциациите по ВиК, създадени по силата на ЗВ, респективно на този законопроект, аналогично на досегашната уредба на чл. 198в и 198е от ЗВ. За детайлизиране на уредбата е предвидено приемането на правилник за устройството и дейността на асоциациите по ВиК, какъвто е и досегашният подход на чл. 198е, ал. 7 от ЗВ. В глава трета „Водоснабдителни и канализационни системи“ се уреждат собствеността, обхватът и управлението, както и законовите правила за планирането и изграждането на ВиК системите. Уредено е правото на собственост върху ВиК активите, като изрично са посочени обектите на публичната и частната държавна собственост, публичната и частната общинска собственост и частната собственост на физически и юридически лица. При определянето на обектите на правото на собственост е използван като водещ критерий предназначението им - за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение (за територията на повече от една община) или за задоволяване на обществени потребности от местно значение (за територията само на една община). В глава трета са включени и предложения за законово разрешаване на проблемите, свързани с изграждането на улични водопроводни и канализационни мрежи за водоснабдяването на промишлени, курортни и вилни зони на населените места, както и в границите на селищни образувания. В глава четвърта „Водоснабдителни и канализационни услуги“ се съдържа основната уредба на ВиК дейностите, свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. В глава четвърта в отделен раздел се регламентира упражняването правата на държавата във ВиК операторите с държавно участие в капитала от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия, с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвидено е възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на публичната ВиК инфраструктура и предоставянето на ВиК услугите от ВиК оператори да се извършва по реда на специалния закон чрез сключване на договори между публичните собственици чрез асоциацията по ВиК и ВиК оператора. Изискванията за сключването, съдържанието, измененията и прекратяването на договорите с ВиК операторите, определянето на максимално допустим законов срок за тяхното действие и свързаните с това правила са обособени в отделен раздел. Що се отнася до срока на сега действащите договори е предвидена възможност за удължаване на техния срок. По отношение възлагането и изпълнението на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите от ВиК операторите досегашният подход е запазен, но осъвременен и подобрен. В глава пета „Регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги“ е предвидено регулаторната дейност на ВиК услугите по новия ЗВиК да продължи да се осъществява от КЕВР като единен мултиотраслов регулаторен орган, който функционира в отделни и независими специализирани състави за съответния отрасъл – състав „Енергетика“ и състав „ВиК“. В закона са уредени специфичните правомощия на КЕВР при осъществяване на регулаторната дейност, която освен регулиране качеството на ВиК услугите, следва да одобрява бизнес плановете на ВиК операторите и да утвърждава цените им. Регламентирани са принципите при осъществяване на тази дейност, както и изискванията за публичност и прозрачност на процедурите. По отношение на структурата, статута, финансирането, изискванията към членовете на КЕВР, провеждането на заседания и др. общи за регулаторната дейност на КЕВР въпроси остава приложима уредбата по Закона за енергетиката (ЗЕ). С тази глава в отделни раздели се определя редът, по който ще се осъществява регулирането на качеството на ВиК услугите и регулирането на цените им. Конкретно по отношение на качеството са определени единни условия и изисквания за качеството на ВиК услугите, чрез основни показатели за качество и ефективност, групирани по видове услуги. Редът за отчитане и контрол на показателите за качество се определя с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията. В раздела за качеството е нормативно залегнало и изискването за разработване от страна на ВиК операторите на бизнес планове за срок от 5 години, които регулаторният орган следва да одобрява. В бизнес плановете си ВиК операторите следва да оценят и анализират риска, като по отношение на водоснабдителните системи тази оценка въвежда на законово ниво изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 Декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека. В рамките на раздела за регулиране на цените на ВиК услугите се посочват основните методи, по които ще се осъществява регулирането на цените – „Норма на възвръщаемост на капитала“ („разходи плюс“) или „Горна граница на цени“ или „Горна граница на приходи“. Предвидена е двукомпонентна структура на цените, която включва цена за достъп до услугите по видове и цена на услугите по видове. Регламентирано е комисията да определя социална поносимост на цената на ВиК услугите за съответната административна област, както и целева норма на възвращаемост. По отношение на ценообразуването следва да бъде спазен принципът на единна цена на услугите по видове услуги на обособена територия, като правилата за формирането на цените, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията. В последния раздел на глава пета - „Общи условия за предоставяне на ВиК услугите на потребителите“, са посочени законовите изисквания към общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите и обхвата на задължителното им съдържание, включително организацията на административното обслужване на потребителите. В законопроекта е предвидено общите условия да се разработват от ВиК операторите и да се одобряват от комисията, условията и редът за което се регламентират в наредбата издадена от комисията. В глава шеста „Контрол“ са разписани контролните правомощия на регулаторния орган, на асоциациите по ВиК, както и изискването ВиК операторите да упражняват постоянен вътрешен контрол върху изпълнението на бизнес плановете си. Глава седма „Финансиране“ урежда въпросите за финансирането на отрасъл ВиК, като основни възможности за това извън финансирането през цените на ВиК услугите са средства от държавния бюджет, общинските бюджети, от публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия, с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и средства от Европейските фондове и програми. В глава осма „Информационни системи за ВиК услуги и ВиК инфраструктура“ е уредбата на единната информационна система за ВиК услугите и на регистъра на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите, които целят осигуряването на публичност и прозрачност при осъществяване на дейността по предоставяне на ВиК услуги. За тяхното създаване и поддържане отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Специализираната информационната система за ВиК инфраструктурата е част от информационната система по чл. 176, ал. 1, т.2 от Закона за водите. Глава девета „Намаляване на общите загуби на вода“ въвежда в законодателството изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 Декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека, за подобряване на контрола на течовете и планиране и изпълнение на мерки за намаляването им, като регламентира задълженията на ВиК операторите, комисията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Глава десета „Индивидуални и други подходящи системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ въвежда в законодателството възможността за използване на индивидуални системи, съгласно член 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистване на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.05.1991 г.), като алтернативно решение на централизираните системи за събиране на отпадъчните води. В глава единадесета „Защита на водоснабдителната и канализационната инфраструктура при бедствия. Управление на водоснабдителните и канализационните системи в условията на промени в климата“ се регламентират различен тип превантивни действия в случай на необходимост и бедствено положение. В глава дванадесета „Отговорност на потребителите и ред за решаване на спорове“ са регламентирани задълженията на потребителите за заплащане на предоставените им ВиК услуги, за опазване на ВиК системите, както и редът за решаване на спорове. Глава тринадесета „Административнонаказателна отговорност“ извежда процедурите за осъществяване на административнонаказателна отговорност. В допълнителните разпоредби на законопроекта са предложени легални дефиниции на понятията, ползвани в него, с цел осигуряване на неговото правилно разбиране, тълкуване и прилагане. С преходните и заключителни разпоредби са предложени промени в закони, засегнати от този законопроект, с оглед постигане на синхрон, не противоречивост и свързаност на уредбите, сред които е отмяната на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съществени промени в ЗВ чрез отпадането на редица разпоредби, включително на цялата глава 11а от същия, редактирането и позоваването към новия закон в случаите на препратки, както и промени с правно-технически характер в други свързани закони. Предложени са необходимите изменения в Закона за устройство на територията, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за управление на етажната собственост, Закона за горите, Закона за енергетиката и др. В проекта на Закон за ВиК е предвидено детайлизирането на законовата уредба да се осъществи с редица подзаконови нормативни актове. В проекта за закон не се предвижда приемането на правилник за прилагането му. Законопроектът е в съответствие с правото на Европейския съюз, тъй като отговаря на приложимите директиви към урежданата материя, чиито изисквания са транспонирани вече в националното законодателство и при неговото изготвяне това изцяло е съобразено. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Закон за водоснабдяването и канализацията заедно с доклада, мотивите към него, цялостната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет е публикуван за обществено обсъждане за срок от 14 дни на интернет страницата на МРРБ, както и на Портала за обществени консултации. Проведени са консултации с Европейската комисия по отношение на съответствие на разпоредбите с изискванията към законопроекта, въведени с НПВУ. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към документите за Министерството на финансите е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

РЕЗЮМЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО 1.1. Проблем/проблеми за решаване: В раздел 2.В.2. „Местно развитие“ на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ), приет с Решение № 203 на Министерския съвет от 2022 г., е предвиден ангажимент за страната, изразяващ се в продължаване на реформата във водния сектор, като за целта следва да бъде приет Закон за водоснабдяването и канализацията. Отрасълът водоснабдяване и канализация (ВиК) в Република България функционира в условията на сложна и фрагментирана нормативна уредба. Обществените отношения, възникващи във връзка със собствеността, управлението и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, и с предоставянето, регулирането и контрола на водоснабдителните и канализационните услуги, са регламентирани основно в Закона за водите (ЗВ) и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), към които се допълва уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. На подзаконово ниво уредбата е детайлизирана в множество подзаконови нормативни актове, издадени по прилагането на цитираните закони. Тази уредба е приемана в различни времеви периоди, като не винаги е постигано необходимото вътрешно съответствие на ниво нормативен акт и синхрона ѝ в други нормативни актове. 1 Образецът на резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Нормативен акт: Закон за водоснабдяването и канализацията Период на извършване на оценката: Септември/октомври 2022 г. От какво ниво възниква необходимостта от предприемане на действието? Лице за контакт: Светла Христова – държавен експерт в отдел „Водоснабдяване и канализация“ в дирекция „Водоснабдяване и канализация благоустройствени дейности“, Телефон и ел. поща: тел. 02/9405 457, SHristova@mrrb.government.bg и 1. Проблеми, цели и варианти на действие През последните две десетилетия в политиката и законовата уредба на отрасъл ВиК са настъпили съществени промени чрез приетите ЗРВКУ, който е в сила от началото на 2005 г., Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, приета с Решение на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 96 от 2012 г.), и отраслова Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г., одобрена с Решение № 269 на Министерския съвет от 2014 г. Съществени са нормативните промени в ЗВ от 2009 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г., пряко касаещи ВиК инфраструктурата, ВиК операторите и ВиК услугите. Налице са промени в ЗУТ, касаещи водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения. Редица са новите наредби и промените в действащи наредби, детайлизиращи законовата уредба, включително за регулиране на качеството на ВиК услугите, предоставяни от ВиК операторите, за изискванията за присъединяването към ВиК системите и съоръженията и други. От значение са и други актуални законови решения, в т.ч. Законът за публичните предприятия, с който се въвеждат нови стандарти за управление на публичните предприятия въз основа на добрите практики и международния опит в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на публичните предприятия, който е приложим и към публичните предприятия – ВиК оператори. При изпълнение на законовите изисквания и отрасловата стратегия по изготвянето и приемането на регионалните генерални планове на ВиК системите и инвестиционните програми към тях, по създаването на асоциациите по ВиК и сключването на договорите между тях и ВиК операторите, по изготвянето и изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите, както и при натрупания опит в управлението на отрасъл ВиК, в планирането на инвестициите и регулирането при предоставянето на услугите, са установени проблемни области от различно естество, включително дължащи се на пропуски и несъвършенства в нормативната уредба. Това е важна предпоставка за осъществяване на цялостен преглед и обновяване на нормативната база на отрасъл ВиК. Нормативната уредба за водоснабдяването и канализацията е уредена предимно в два основни закона – ЗВ и ЗРВКУ, което води до механично разделяне на материята, и въпреки вътрешните препратки, затруднява нейното прилагане, поради допуснати принципни, терминологични и институционални неточности и пропуски. Въпреки изрично възприетия в цитираната отраслова стратегия териториален принцип на управление на отрасъла чрез 28 обособени територии, които да съвпадат с административните области, съгласно административно-териториалното устройство на страната, това до момента не е въведено като нормативно изискване, поради което има административни области, в които не е осъществена консолидацията на обособените територии и ВиК операторите, което се отразява негативно на управлението на ВиК системите, качеството на извършваните дейности и възможностите за инвестиции за подмяна на съществуващата и доизграждане на нова ВиК инфраструктура. При анализ на прилагането на действащите норми е идентифицирана липса на единен подход и стандартизация при предоставянето на услуги, включително административни, от страна на различните ВиК дружества, както и липса на изисквания към административното обслужване в Закона за регулиране на водоснабдителните и 2 канализационните услуги и последващ контрол по отношение предоставяните административни услуги от ВиК дружествата. Анализът на нормативните актове, регулиращи отношенията в отрасъл ВиК, както и проследяването на историческото развитие на нормативната уредба, позволява да се направи извод, че е необходимо да бъде създадена организирана и последователна цялостна уредба на тези отношения, която да преодолее недостатъците на настоящата регламентация, като систематизира материята, премахне противоречията в отделните актове и даде цялостна и оптимална регулация, съобразена с актуалните нужди на обществените отношения в страната. U 1.2. Цели: Общата цел на новия нормативен акт е да се създаде систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с отрасъл ВиК в Република България, която да уреди по-ефективна правна рамка от правила, регламентиращи собствеността, управлението и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, както и предоставянето, регулирането и контрола на водоснабдителните и канализационните услуги. Като част от общата цел с проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията се запазват поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г. (публикуван и за обществено обсъждане), които към настоящия момент са прецизирани в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), а именно: - да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект; - да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги; - да се регламентира ролята на Българския ВиК холдинг; - да се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни; - да се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. Като измерими показатели за постигането на посочените цели могат да се посочат функциониращ самостоятелно, в рамките на единния мултиотраслов регулаторен орган, независим специализиран състав за отрасъла – състав ВиК, който регулира качеството и цените на ВиК услугите и осъществява контрол по отношение на дейностите, свързани с с административното обслужване на потребителите; приета и приложена наредба за ценообразуване на ВиК услугите; действащи договори за стопанисване поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите на ниво административна област между ВиК операторите и областните асоциации по ВиК в 28 –те административни области на страната и др. В тази връзка, вземайки под внимание и изискванията, които се поставят в НПВУ, разработването на настоящия законопроект има за цел преодоляване на установените проблеми чрез създаването на актуална, последователна и съответстваща на съвременната обществено-политическа реалност и социално-икономическата динамика законова 3 уредба. Същевременно, този закон цели обособяването на уредбата за водоснабдяването и канализацията да бъде направено по начин, който да съответства и кореспондира с общата уредба на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, която остава в ЗВ, с устройствените правила, уредени в ЗУТ, с нормативната уредба, свързана с осъществяване на административно обслужване, прилагане на принципите на електронното управление и с други относими изисквания и режими в законодателството, с които има допирни точки. Разпоредбите на новия закон ще бъдат съобразени с добрите решения на предходната правна уредба, като част от тях ще се прецизират и допълват въз основа на опита от досегашната практика. Специфичните цели на Закона за водоснабдяването и канализацията са: • Уреждане на взаимоотношенията в отрасъл ВиК, включително определяне на политиката за развитие, основните принципи и логическата връзка на процесите в отрасъла; • Ясно дефиниране на собствеността на ВиК инфраструктурата и определяне на функциите на асоциациите по ВиК и собствениците на публичната ВиК инфраструктура, както и техните задължения за постигане на съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води; • Преодоляване на проблемите със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на ВиК услугите, чрез регламентиране на правата и задълженията на собствениците, на ВиК операторите и потребителите на ВиК услугите; • Регламентиране на реда за планиране на развитието, за изграждане и за управление на водоснабдителните и канализационните системи и подобряване на координацията между компетентните органи; • Регламентиране на функциите на публичното предприятие, което ще упражнява правата на държавата във ВиК операторите с държавно участие; • Повишаване на ефективността на контролирането при предоставянето на услугите и постигането на показателите за качеството им при социална поносимост на цените на ВиК услугите; • Привеждане на нормативната рамка в съответствие със законодателството в областта на административните услуги и осигуряване на стандартизирано административно обслужване от страна на организациите, предоставящи обществени услуги; • Създаването на легални определения на основни термини, свързани с ВиК отрасъла. 1.3. Варианти за действие: Вариант 0 - Без действие. При този вариант се запазва съществуващото положение, няма да бъдат предприети действия по изменение в нормативната уредба, уреждаща обществените отношения, свързани със собствеността, управлението и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, както и предоставянето, регулирането и контрола на водоснабдителните и канализационните услуги. Отрасъл ВиК ще функционира в 4 условията на сложна и фрагментирана нормативна уредба, която не осигурява баланс на обществените интереси за ускорено доизграждане на ВиК инфраструктурата и за устойчивост на промените, извършени при постигане на целите, заложени в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023. При тази хипотеза ще е затруднено осигуряването на финансиране за постигане на съответствие с националните и европейските изисквания за питейните и отпадъчните води. Нерешени ще останат редица проблеми свързани със загубите на вода и ефективното използване на водния ресурс в условия на непрекъснати климатични промени и увеличаващи се периоди на засушаване. Поддържането на задължителните стандарти за качеството на питейната вода, съгласно националните и европейските изисквания, ще е все по-трудно в условия на повишаващи се разходи за пречистване и обеззаразяване при влошаване на качествата на водата във водоизточниците. Ще останат нерешени проблемите в комуникацията между потребителите и ВиК операторите по отношение на редица административни и технически дейности, свързани с предоставянето на ВиК услуги, както и проблема с осъществяването на контрол по отношение на тези услуги. Вариант 1 – Промени в действащи нормативни актове При този вариант се предполага внасянето на промени в действащи закони, които имат пряко отношение и влияние към водоснабдяването и канализацията. Следва да се отстранят констатираните непълноти и несъвършенства, да се уеднакви терминологията, да се намали административната и регулаторна тежест чрез промени в повече от един нормативен акт. Въпреки, че ще се променят действащи нормативни актове, отрасъл ВиК ще продължи да функционира в условията на непълна и несъвършена нормативна уредба, като разпоредбите ще са в различни закони и подзаконови нормативни актове, с процедури които трудно ще се координират. За постигане на поставените цели ще е необходимо създаването на нови разпоредби, изменения и допълнения, съответно отмяна на множество текстове от действащи закони. Изготвянето на многобройни промени в действащите нормативни актове, които ще се приемат и влизат в сила в различни времеви периоди, е съпроводено от риска от възникването на затруднения при прилагането на единен подход при регулирането на отношенията в отрасъл ВиК. При този вариант би било възможно да се разрешат отделни проблеми в отрасъла, но не се намалява административната тежест и не се оптимизират процесите и процедурите при решаването на проблемите. Вариант 2 - Изготвяне на проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията При този вариант на действие ще бъде приет проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Целта на този нормативен акт е да създаде систематизирана и непротиворечива уредба, регламентираща както правилата и правомощията, свързани с политиката и управлението на отрасъл ВиК, включително планирането и изграждането на ВиК системите и съоръженията, дейностите по експлоатацията и поддържане на ВиК системите и съоръженията, така и изискванията към предоставянето на ВиК услугите на потребителите. Ще се уеднаквят понятията и термините, използвани в ЗУТ и в новия Закон за водоснабдяването и канализацията, с цел да не се допуска използване на еднакви понятия и термини по отношение на различните елементи. С нормативния акт ще бъде направено разграничение на дейностите по управлението на 5 ВиК системите, което е задължение основно на техните собственици – държавата и общините чрез асоциациите по ВиК и на дейностите по експлоатацията, които се възлагат на ВиК операторите. Правилното им разбиране и прилагане изисква да се определи съдържанието, влагано във всяко от тези основни понятия. Законопроектът ще регламентира консолидацията на обособените територии, а именно същите да съвпаднат с административните области, съответно това трябва да се отрази и на ВиК операторите. По този начин ще се постигне заложеният в отрасловата стратегия принцип на управление на ВиК отрасъла – една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор. В закона се предвиждат и текстове, разписващи възможността за работа в отрасъла на холдингова структура. Относно намаляването на административната тежест в новите разпоредби ще се разпишат по-детайлно различните видове срокове, съгласувателни процедури, ще се изключат ненужните повторни процедури на съгласуване. Предвижда се промяна в структурата на цените. Нормативната рамка за предоставянето на ВиК услуги ще се приведе в съответствие със законодателството в областта на административните услуги и осигуряване на стандартизирано административно обслужване от страна на организациите, предоставящи обществени услуги. С приемането и прилагането на Закона за водоснабдяването и канализацията ще се повиши ефективността на контрола при предоставянето на услугите и постигането на показателите за качеството им, Вариант 2 - Изготвяне на проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията Описание: В момента пред обществото ни с особена острота стои въпросът с подобряването на водоснабдяването в страната и осигуряването на достатъчно количество и с необходимото качество вода за питейни и санитарни нужди за населението. Необходимо е и доизграждането на инфраструктурата за отвеждане и пречистване на отпадъчните води, с която ще се постигне съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз в областта на водите и изпълнение на поетите ангажименти от страната ни като член на съюза. Отрасъл ВиК пряко касае здравето на населението, стандарта на живот, благоустрояването на населените места и опазването на околната среда. Забавянето на развитието на инфраструктурата и услугите ще има отрицателно въздействие в демографски, икономически и социален план. Препоръчва се прилагането на вариант 2 и пристъпване към процедура по внасяне и приемане на нов законопроект за водоснабдяването и канализацията. С прилагането на този вариант в най-голяма степен ще се достигне до разгледаната проблематика на 6 2. Препоръчителен вариант отрасъла и ще постигнат поставените цели за: • Извеждане на специфичната уредба на отрасъл водоснабдяване и канализация в специален закон; • Обединяване в общ нормативен акт на уредбата относно собственост, стопанисване, експлоатация и поддържане на ВиК системите и съоръженията, предоставяне и регулиране на ВиК услугите, планиране и финансиране на инвестициите във ВиК инфраструктурата; • Осъвременяване, опростяване и прецизиране на нормативната уредба; • Намаляване на административната тежест. • Привеждане на нормативната рамка в съответствие със законодателството в областта на административните услуги и осигуряване на стандартизирано административно обслужване от страна на организациите, предоставящи обществени услуги. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Основните ползи от приемането на законопроекта биха били съществени. Ще се създаде систематизирана уредба, свързана с изграждането, поддържането, стопанисването и управлението на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения, както и с предоставянето на ВиК услугите. Обществените отношения в областта на ВиК отрасъла ще съответстват на съвременната обществено - политическа реалност и социално - икономическата динамика. Ще бъдат решени проблемите и трудностите, които се наблюдават при уреждането на взаимоотношенията в отрасъл ВиК. Ще бъдат ясно определени политиката за развитие, основните принципи и логическата връзка на процесите в отрасъла; Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Не се предвиждат отрицателни въздействия при прилагането на вариант 2. Специфични въздействия в тригодишна перспектива: Ще бъдат решени проблемите, възникващи във връзка със собствеността на ВиК инфраструктурата, като ясно се определят както функциите на асоциациите по ВиК, на собствениците на публичната ВиК инфраструктура и техните задължения за постигане на съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Ще се преодолеят установените проблеми със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на ВиК услугите, чрез регламентирането на правата и задълженията на собствениците, на ВиК операторите и потребителите на ВиК услугите. Ще се регламентира редът за планиране на развитието, за изграждане и за управление на водоснабдителните и канализационните системи и ще се подобри координацията между компетентните органи. Ще се създадат легални определения на основните термини, използвани в нормативната уредба на ВиК отрасъла. 7 Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират специфични въздействия върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Чрез консолидирането на ниво административна област на стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите се постига уеднаквяване в подхода, отразяват се тенденциите на европейско ниво за регионален и интегриран подход, създават се предпоставки за икономии от мащаба, които ще доведат до повишаване на ефективността, и намаляване на административната тежест, както по отношение на предприятията, така и от гледна точка на потребителите на ВиК услугите. С прилагане на горепосочения подход всички заинтересовани страни, отговарящи на условията за бенефициенти в страната ще имат достъп до европейско финансиране за изграждане на нова и реконструкция и модернизация на съществуващата ВиК инфраструктура. Актуализирането на показателите за качество и ефективност на ВиК услугите ще допринесе за задоволяване на повишените изисквания на потребителите към ВиК услугите и на изискванията на европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води. Правилното разпределение на отговорностите на компетентните (функционално) органи е от съществено значение за подобряване на взаимодействието между субектите в отрасъла. Ще се преодолеят установените проблеми в областта на административните услуги и липсата на единен подход и стандартизация при административно обслужване от организациите, предоставящи обществени услуги. Приемането на Закона за водоснабдяването и канализацията ще има положителен ефект върху всички заинтересовани страни, свързани с ВиК инфраструктурата и предоставянето на ВиК услугите, както и на компетентните органи, имащи отговорности за осигуряване на вода за питейни и санитарни цели за населението, вода за индустрията, опазването на околната среда, т.е. върху цялото общество. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: Не се предвиждат рискове при прилагането на вариант 2 3. Разходи и ползи от вариантите за действие 8 Общи годишни разходи Общи годишни ползи Вариант на действие Вариант 0 При изпълнение на вариант 0 същите като тези при вариант положителните ефекти. се очаква разходите да бъдат 2, но без да се реализират Вариант 1 При изпълнение на вариант 1 същите като тези при вариант положителните ефекти се очаква разходите да бъдат 2, но без да се реализират Препоръчителен вариант: Вариант 2 При изпълнение на вариант 2 върху държавния бюджет.. От реализирането на вариант ефект, ще се подобри дейността не се предвижда въздействие 2 се очаква положителен на страните, свързани с управлението, стопанисването, поддържането на ВиК инфраструктурата и предоставянето на ВиК услугите, съобразно компетенциите и отговорностите им и ще се повиши ефективността им, като се очаква положителен ефект в демографски, икономически и социален план. 4. Проведени консултации Консултации Настоящият проект на Закон за водоснабдяването и канализацията запазва концепцията на варианта на законопроект от преди две години (публикуван и за обществено обсъждане), като ясно са прецизирани изискванията, заложени в НПВУ. В хода на работата по прецизиране на текстовете са взети и под внимание постъпилите по време на общественото обсъждане предложения, коментари и становища. В изпълнение на изискванията на Закона за нормативните актове и Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е провело обществени консултации чрез Портала за обществени консултации и интернет страницата на ведомството, като в периода 05.05.2020 – 19.05.2020 г. е публикувало консултационен документ относно предложението за изготвяне на Закон за водоснабдяването и канализацията заедно със структура на бъдещия нормативен акт. Публикуван на официалната страница на МРРБ, както и на Портала за обществени консултации, а именно: 9 Описание и обхват на основните При изпълнение на вариант Разходите за осъществяване на на съответните компетентни разходи: 2 не се предвиждат допълнителни разходи от бюджета. дейностите от новия закон ще са в рамките на бюджетите органи. nov-zakon-s-rabotno-zaglavie-zakon-za-vodosnabdyavaneto-i-kanalizaciyata/ https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5132 В рамките на поставения срок отразяване на постъпилите сдружение на общините в България, инж. Емил Томов територия на „ВиК Йовковци“, „Граждански контрол”. Беше на която бяха обсъдени от двете страни. Съобразно взети предвид при изготвянето обосновка за неприетите бележки. бяха получени становища, които са отразени в справка за становища. Становища са получени от Националното Република България (НСОРБ), Омбудсмана на Република – експерт в Асоциация по ВиК (АВиК) за обособената инж. О. Винаров, пълномощник на БТТП и НПО проведена видеоконферентна среща между МРРБ и НСОРБ, предоставените коментари, бяха изложени мотиви и аргументи и посоченото в таблицата, основателните предложения ще бъдат на окончателните текстове на проекта на закон, заедно с Предвид изложеното и това, че в периода 05.05.2020 – 19.05.2020 г. е бил публикуван консултационен документ относно предложението за изготвяне на Закон за водоснабдяването и канализацията и са проведени консултации със заинтересованите страни, както и поради спешността на реформите, които следва да бъдат извършени във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост, към настоящия момент не следва да бъдат провеждани предварителни консултации със заинтересованите стани по смисъла на чл. 26 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Обществени консултации със заинтересованите лица ще се проведат по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Закон за водоснабдяване и канализация, заедно с доклада, мотивите към него, цялостната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет е публикуван за обществено обсъждане на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации в периодите 30.11.2022-14.12.2022 г., 11.04.2023- 11.05.2023 г. и 10.06.2024 г. – 10.07.2024 г. При обществените консултации през 2024 г. е постъпило мотивирано и обосновано предложение на КЕВР по отношение на регулирането на ВиК услугите, а именно регулаторната дейност на ВиК услугите по новия ЗВиК да продължи да се осъществява от КЕВР като единен мултиотраслов регулаторен орган, който функционира в отделни и независими специализирани състави за съответния отрасъл – състав „Енергетика“ и състав „ВиК“, което ще бъде отразено в проекта на Закон за ВиК. По проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията (във варианта с отделен орган за регулиране на ВиК услугите) е изразено становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ към МС, изх. № 04.13-195 /21.11.2022 г. за съгласуване на цялостна предварителна оценка на въздействието на законопроекта. Докладът за цялостна предварителна оценка на въздействие на Законопроекта за водоснабдяването и канализацията е преработен в съответствие с предвидените промени в законопроекта, поради приемане на мотивираното и обосновано предложение на КЕВР по отношение на регулирането на ВиК услугите, а именно регулаторната дейност на ВиК услугите по новия ЗВиК да продължи да се осъществява от КЕВР като единен мултиотраслов регулаторен орган, който функционира в отделни и независими специализирани състави за съответния отрасъл – състав „Енергетика“ и състав „ВиК“ по отношение на регулирането на ВиК услугите. Предвид гореизложените мотиви и проведените до момента обществени обсъждания, на основание чл. 26, ал. 4, изр. второ от Закона за нормативните актове, проектът на Закон за водоснабдяването и канализацията ще се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации за срок от 14 дни. Законопроектът не е включен в законодателната програма на Министерския съвет. 10 5. Привеждане в действие и изпълнение 31.12.2024 г. От коя дата предложението влиза в сила? ден/месец/година 11 Коя институция ще отговаря за осъществяване на предложението и за регионалното развитие и благоустройството Предложението не предвижда разходи. контрола? Министерство на Име, длъжност и подпис на директора на дирекцията, на цялостната предварителна оценка на въздействието: Катя Попова, директор на дирекция „Водоснабдяване и дейности“ в Министерство на регионалното развитие и Име и длъжност: … Катя Попова, директор на дирекция „Водоснабдяване и дейности“ Дата: 13.11.2024 г. Подпис: … отговорна за извършването канализация и благоустройствени благоустройството канализация и благоустройствени

ТАБЛИЦА за отразяване на постъпилите предложения от обществено обсъждане, проведено в периода от 10.06.2024 г. до 10.07.2024 г., на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията № по ред Вносител Предложение Приема / не приема предложението Мотиви 1 2 3 4 5 1. Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Вх. № 90-03-514/ 11.06.2024 г. КЕВР; Вх. № 90-03-514(5)/ 28.06.2024 г. Ивайло Касчиев; Вх. № 90-03-514(7)/ 01.07.2024 г. КЕВР. Вх. № 90-03-514/11.06.2024 г. На 10.06.2024 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е публикувало за обществена консултация пореден (четвърти) проект на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК), със срок за представяне на становища до 10.07.2024 г. Преди това МРРБ е провела следните обществени консултации на предходни проекти на ЗВиК: Проект на ЗВиК, публикуван за обществени консултации на 26.10.2020 г. (КЕВР е представила свое становище, прието с решение по т. 1 от Протокол №245 от 19.11.2020 г.); Проект на ЗВиК, публикуван за обществени консултации на 30.11.2022 г. (КЕВР е представила свое становище, прието с решение по т. 1 от Протокол №350 от 14.11.2022 г.); Проект на ЗВиК, публикуван за обществени консултации на 11.04.2023 г. (КЕВР е представила свое становище, прието с решение по т. 1 от Протокол №152 от 10.05.2023 г.); Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), мотивите, съответно докладът следва да съдържат финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба (т. 3); очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива (т. 4). В публикуваните Мотиви към проект на ЗВиК е посочено на стр. 8, последен абзац: „Предложеният проект на акт води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към документите за Министерството на финансите е приложена финансова обосновка по Приложение №2.1. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“. Същевременно, посочената финансова обосновка не е публикувана на Портала за обществени консултации, което считаме за нарушение на изискванията на чл. 28. ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗНА, защото не дава възможност за пълен анализ на предложения законопроект от заинтересованите лица.  В предложения проект на ЗВиК се предлага разделяне на сегашната Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) на Комисия за енергийно регулиране и Комисия за регулиране на ВиК услугите. Съобразно това, КЕВР е пряко заинтересован субект от предложените промени, а същевременно до момента с Комисията не са проведени обсъждания и консултации относно детайлите на предложеното разделяне. Не е изяснен ефекта върху одобрения бюджет на КЕВР за текущата 2024 г., нито този за бюджетната прогноза за 2025-2026 г., в които не е предвидено разделяне на Комисията. Обръщаме внимание, че продължава да не е изяснено къде ще се помещава бъдещата Комисия за регулиране на ВиК услугите, нито са изяснени капиталовите и оперативни средства за създаването на условия за нейната работа. Не са изяснени и начините за финансиране на бъдещата Комисия за регулиране на ВиК услугите, доколкото в публикувания проект на ЗВиК липсват конкретни текстове. Към момента КЕВР се финансира от собствени приходи по реда на чл. 27 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) - включително такса „ВиК регулиране, глоби и санкции по този закон, такса за регистрация на експерти. В тази връзка считаме за необходимо МРРБ да публикува на Портала за обществени консултации и финансова обосновка, която съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерски съвет следва да бъде одобрена от министъра на финансите. В допълнение обръщаме внимание, че част от публикуваните документи в настоящата процедура не са актуализирани. Например в публикувания сега Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на ЗВиК се посочват само проведените през 2020 г. обществени консултации, като не са отразени проведените от МРРБ последващи обществени консултации на коригирани проекти на ЗВиК през 2022-2023 г., съответно извършваните промени и постъпвалите становища от заинтересованите страни, включително КЕВР. Към пакета от документи са публикувани и становища на администрацията на Министерски съвет от м. октомври-ноември 2022 г., които са част от проведената през 2022 г. обществена консултация, след която е проведена още една обществена консултация през м. април 2023 г., и сега се провежда нова такава. В заключение посочваме, че КЕВР ще приеме становище по новия проект на ЗВиК в законоустановения срок, като разчитаме идентифицираните слабости на настоящата процедура да бъдат своевременно отстранени, за да могат да бъдат взети предвид съответните данни. Доколкото до момента не са обсъдени финансовите, логистични и административни аспекти на предложеното разделяне на КЕВР, Комисията ще участва в технически срещи, ако такива бъдат инициирани от вносителя на проекта. Вх. № 90-03-514(5)/28.06.2024 г. и вх. № 03-514(7)/ 01.07.2024 г. От извършения преглед на публикувания на 10.06.2024 г. проект на ЗВиК се установява следното: I. Предложението за разделяне на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и обособяването на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите (КРВКУ) е необосновано. Никъде в публикуваните документи, вносителят не е представил мотиви, налагащи необходимостта от разделяне на регулатора. Същевременно не се констатират каквито и да е проблеми или препятствия при осъществяването на функциите на КЕВР в различните сектори в рамките на една административна структура. В предложения проект по никакъв начин не са отразени направените предходни критични становища от КЕВР и от други заинтересовани лица. 1. В предложения проект на ЗВиК се запазва предложението за разделяне на Комисията за енергийно и водно регулиране на Комисия за енергийно регулиране (КЕР) и Комисия за регулиране на ВиК услугите (КРВКУ). Съобразно това, КЕВР е пряко заинтересован субект, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания проект на закон, въпреки това следва да се отбележи, че до момента с Комисията не са провеждани обсъждания и консултации относно детайлите на предложението за разделяне на регулатора. Видно от мотивите към проекта на ЗВиК, приемането на закона ще доведе до въздействие върху държавния бюджет. В тази връзка е посочено, че е изготвена финансова обосновка, която е изпратена на Министерството на финансите, но не е публикувана на Портала за обществени консултации. Съгласно чл. 28, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА), мотивите, съответно докладът следва да съдържат финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Същевременно, както в мотивите, така и в останалите публикувани документи за обществено обсъждане не се съдържа информация за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите. В тази връзка остава неясно какъв ще е ефектът върху одобрения бюджет на КЕВР за текущата 2024 г. и върху бюджетната прогноза за 2025-2026 г., в които не е предвидено разделяне на Комисията. Също така, не са посочени начините за финансиране на бъдещата КРВКУ, доколкото в публикувания проект на ЗВиК липсват конкретни текстове. Към момента КЕВР се финансира от собствени приходи по реда на чл. 27 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) - включително такса „ВиК регулиране, глоби и санкции по този закон, такса за регистрация на експерти. Горното не дава възможност да бъде извършен пълен анализ на предложения законопроект, съответно да се обоснове предложението за разделяне на КЕВР, както се залага в проекта. Доколкото в законопроекта е посочено, че бъдещата КРВКУ ще се финансира от държавния бюджет, като липсват изрични текстове за финансиране от собствени приходи, е налице пряко противоречие с принципа за независимост от изпълнителната власт, заложен в чл. 67, ал. 3 от законопроекта. Следва да се обърне внимание, че финансовата независимост на регулаторните органи, осигурена чрез финансиране от собствени източници, е основен принцип за независимост според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)1 , към която Република България активно се стреми да стане член. Предвид горното, чрез предложения законопроект се постига ограничаване на независимостта на националния ВиК регулатор спрямо сегашното му състояние. 2. Видно от публикуваната таблица за отразяване на постъпилите предложения от обществено обсъждане, проведено в периода 11.04.2023 г. до 11.05.2023 г., МРРБ не е обсъдило и взело предвид представените становища от заинтересованите лица в рамките на съгласувателната процедура, много от които поддържат и предходно отправени критични становища, като в таблицата от страна на МРРБ са представени формални и неотносими коментари. В редица случаи невярно е посочено, че становищата не съдържат конкретни предложения, а в други случаи се посочва, че становищата частично се приемат, без да става ясно кое и в каква форма се приема. В рамките на предходните процедури по обществени обсъждания МРРБ многократно е заявявало, че ще проведе работни срещи и/или кръгли маси за обсъждане на подхода за бъдещо развитие на ВиК сектора, който да бъде заложен в проекта на ЗВиК, като в нито един случай това не е изпълнено. Както вече беше посочено по-горе, въпреки, че КЕВР е пряко засегната от законопроекта, с Комисията не са проведени обсъждания и консултации относно бъдещия подход за регулирането на ВиК услугите. Липсата на реално обсъждане и вземане предвид на становищата на заинтересованите страни, представени в рамките на три последователни процедури за обществени обсъждания на ЗВиК, е в противоречие със заложените в чл. 26, ал. 1 от ЗНА принципи, съгласно които изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. 3. Посочените мотиви за разделянето на КЕВР на две самостоятелни комисии са формални и основно се базират на изисквания на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), според които се предвижда отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект, но не се изисква да се разделя КЕВР. КЕВР вече е изложила аргументи в т. 10 от своето становище от 10.05.2023 г., в което е посочила, че при изготвянето на НПВУ, в който са предвидени текстове за приемане на нов ЗВиК, не е бил изготвен анализ и обосновка за предложеното разделяне на действащата КЕВР на две нови комисии, отчитайки изменения статут на КЕВР след 2015 г. Предложеното решение за разделяне на КЕВР не е обосновано и не е подкрепено с необходимите анализи, проучвания и обосновки в придружаващите документи. Не става ясно как това ще допринесе за по-доброто управление и регулация на ВиК сектора, както и не са изяснени рисковете при разделянето на съществуващия регулатор. Не е изготвен анализ на разходите, които ще възникнат от обособяването на нова комисия, нито е извършен анализ на ползите и рисковете за сектора. В допълнение, при разработването на НПВУ не са провеждани обществени консултации и/или обсъждания. В допълнение, КЕВР е обърнала внимание, че регулирането на монополни услуги от самостоятелен субект е специфична дейност, която се извършва в много страни по света и по отношение на която са установени и съществуват стандартни изисквания и международни практики. Основополагащо е разбирането, че регулирането следва да се осъществява в обществен интерес, а не в интерес на частните търговски субекти, които са естествени монополисти. Регулаторният орган следва да е самостоятелен и независим субект, което означава да е самостоятелен и независим както от регулираните дружества, така и от политически влияния от изпълнителната власт. В този смисъл по същността си предложените редакции от 30.11.2022 г. и 11.04.2023 г. на ЗВиК са в разрез с поставеното изискване за отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект и дори постигат обратен ефект. Предвид това, неправилно се тълкува НПВУ, в който не се поставя изискване по отношение на съществуващата КЕВР, а се поставя изискване в новия ЗВиК да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект. Поставените в НПВУ изисквания: „да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект“, както и „с приемането на закон за ВиК ще бъдат извършени последните основополагащи стъпки на реформата във ВиК отрасъла“ ще бъдат изпълнени ако регулирането се разшири, така че да обхваща всички етапи от възлагане на дейността, респективно определяне на условията и изискванията за извършването ѝ, контролът по изпълнение на дейността и налагането на принудителни административни мерки и санкции при неизпълнение на условията и изискванията. С това ще се завърши реформата в регулирането на ВиК услугите, която започна през 2005 г. със създаването на КЕВР. Както КЕВР е посочила в предходните свои становища по проекта на ЗВиК, тенденцията в Европа е регулирането на ВиК услугите на национално ниво да се осъществява от съществуващите енергийни регулатори – както е в Армения, Малта, България, Литва, Грузия, Латвия, Италия, Унгария, Ирландия, Молдова, Черна гора, Северна Македония, а от 2023 г. и в Гърция. Същевременно до момента не е известен нито един случай, в който съществуваш регулаторен орган да е разделян на две отделни институции за енергийно, съответно за водно регулиране. Видно от „Таблица за отразяване на постъпилите предложения от второ обществено обсъждане, проведено в периода от 11.04.2023 г. до 11.05.2023 г., на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията“, вносителят не е разгледал и не е коментирал по същество представените аргументи, което е в пряко противоречие със заложените в чл. 26, ал. 1 от ЗНА принципи. 4. По отношение на изискванията на Европейската комисия (ЕК) към предложените в НПВУ реформи във ВиК сектора е необходимо да се посочи и следното: Във връзка с постъпило в Комисията писмо с вх. № O-04-11-4 от 05.07.2023 г., представители на КЕВР са взели участие в проведена на 11.07.2023 г. техническа среща с представители на Работната група за възстановяване и устойчивост в рамките на Генералния секретариат на ЕК (RECOVER) и на Генералната дирекция по икономически и финансови въпроси към ЕК (ECFIN), които съвместно отговарят за управлението на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост в ЕС-27. Срещата е част от техническа мисия на ЕК, целяща да направи равносметка на напредъка на Р България по реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост на България. На срещата са обсъдени реформите във водния и електроенергийния сектор, заложени в ПВУ. По отношение на очакваните реформи в сектор ВиК в рамките на срещата от представителите на ЕК са посочени основните фактори, които следва да бъдат изпълнени от страната, както следва: 1. Независим регулаторен орган; 2. Регулиране на цени на ВиК услуги, водещи до възстановяване на икономически обоснованите разходи за предоставяне на ВиК услуги. В рамките на проведената техническа среща е уточнено, че от страна на ЕК не се очаква, нито се настоява за разделяне на съществуващия мулти-секторен регулаторен орган на два отделни регулатори за сектори Енергетика и ВиК, нито се очаква и/или настоява за приемане на нов Закон за водоснабдяване и канализация. Съобразно горното, с писмо с изх. № О-04-11-4 от 20.07.2023 г. КЕВР е представила на ръководителите на Task Force „Recovery And Resilience Facility” и „Economic And Financial Affairs” към ЕК, както и на министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите и на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет, подробна информация на български и английски език за проведената работна среща, както и за начина на регулиране на ВиК сектора от КЕВР след проведената през 2015 г. мащабна реформа в структурата и статута на Комисията и приетите от Министерския съвет през 2016 г. изцяло нови наредби към ЗРВКУ. На 22.02.2024 г. представители на КЕВР са взели участие в нова работна среща с представители на RECOVER и ECFIN от ЕК, отговарящи за изпълнението на НПВУ. Срещата е по инициатива на ЕК и е вследствие от предходна среща, проведена на 09.02.2024 г., с представители на МРРБ, „Български ВиК Холдинг“ ЕАД и ЕК, на която представители на КЕВР са участвали като наблюдатели, във връзка с изпълнението на поетите в НПВУ ангажименти за реформа в сектор ВиК. На проведената на 22.02.2024 г. работна среща от страна на КЕВР са разяснени подробно действащите нормативни и регулаторни изисквания по регулиране на цените и качеството на ВиК услугите. На срещата представителите на ЕК отново са повторили факторите, които следва да бъдат изпълнени от България по НПВУ: 1. Независим регулаторен орган; 2. Регулиране на цени на ВиК услуги, водещи до възстановяване на икономически обоснованите разходи за предоставяне на ВиК услуги. В тази връзка с писмо с изх. № О-04-11-4 от 01.03.2024 г. КЕВР е информирала министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, че изискването за независим регулаторен орган вече е постигнато след проведената през 2015 г., чрез изменения в ЗЕ, реформа в структурата и статута на Комисията, както и че регулирането на цените и качеството на ВиК услугите е значително подобрено след приетите от Министерския съвет изцяло нови наредби към ЗРВКУ, чиито проекти са изготвени с подкрепата на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка). В писмото си КЕВР е посочила, че е далеч по-целесъобразно към настоящия момент, отчитайки и поетите от Р България ангажименти по НПВУ, да се започне процедура за изменение и допълнение на ЗРВКУ, чрез която да се постигнат изисканите цели за подобряване на регулирането на качеството и цените на ВиК услугите. В Комисията не са получени отговори на изпратените писма и направените предложения. 5. Вносителят на законопроекта – МРРБ продължава да предлага разделянето на КЕВР на две отделни комисии за енергийно и водно регулиране, без да се посочват мотиви и обосновки, както и без да е извършен цялостен анализ на възможните рискове както пред ВиК сектора, така и пред енергийния сектор от предложеното разделяне. Въпреки, че това е четвърти проект на ЗВиК, подложен на обществено обсъждане, в който се предлага разделянето на КЕВР и обособяването на нова КРВКУ, за първи път в този законопроект са представени норми в преходни и заключителни разпоредби (ПЗР), представящи конкретния подход за предложеното разделяне. Съгласно §5, ал. 2 от ПЗР, заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за енергийно и водно регулиране продължават мандата си като членове на Комисията за енергийно регулиране, според §5, ал. 3 от ПЗР в тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира членове на Комисията за регулиране на ВиК услугите, а нормата на §5, ал. 4 от ПЗР гласи, че до избирането на членове на Комисията за регулиране на ВиК услугите нейните правомощия се изпълняват от заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейните служители. Посочените разпоредби са неясни и противоречиви и ще породят значителни проблеми при тяхното прилагане. Това от своя страна ще създаде риск пред бъдещата работа на двете отделни комисии, респективно няма да се осигури тяхната реална работа в предложения в §5, ал. 3 от ПЗР тримесечен срок за избор на нови членове на КРВКУ. Същевременно, в проекта на ЗВиК не са предложени срокове за избор от Народното събрание на нови членове на бъдещата Комисия за енергийно регулиране, което би поставило в риск нейната бъдеща работа. 6. Предложението в §6, ал. 4 от ПЗР на проекта на ЗВиК: „Активите, информационният ресурс, пасивите, архивът, правата и задълженията на Комисията за енергийно и водно регулиране се прехвърлят на Комисията за енергийно регулиране и Комисията за регулиране на ВиК услугите съответно на осъществяваните от тях функции. В едномесечен срок от избора на членове на Комисията за регулиране на ВиК услугите председателите на двете комисии подписват приемо-предавателни протоколи“ съдържа много неясноти, които следва да бъдат изяснени. Към момента КЕВР ползва споделени ресурси за осигуряване на дейността на Комисията, включително сървъри и софтуерни продукти, които не могат да бъдат разделени между бъдещите две комисии, а законопроектът не предвижда решение на проблема. В допълнение неясно остава как ще бъде обезпечен сградният фонд за КРВКУ. Поради липсата на публикувана финансова обосновка, към момента е неясно какви са предвижданията на вносителя на законопроекта за осигуряване на сграден фонд за новата комисия. Неосигуряването на самостоятелна сграда за КРВКУ, съответно непредвиждането на средства за такава, ще доведат до невъзможност за фактическото й функциониране. В тази връзка следва да се представи конкретна визия как този проблем ще бъде решен. 7. Предложените в § 22, т. 3, буква „б“ от ПЗР на проекта на ЗВиК промени в ЗЕ не са съобразени правомощията на КЕВР, регламентирани в чл. 21 от ЗЕ, които значително надхвърлят въпросите, свързани с регулиране на бизнес плановете (като бизнес програми въобще не се предвиждат), цените в енергетиката и постъпилите жалби. 8. Съобразно горното, така направеното предложение за разделяне на КЕВР на две комисии и конкретните норми в §5, §6 и §22 от ПЗР на проекта на ЗВиК, ще доведат до рискове не само пред регулирането на дейностите в сектор ВиК, но и пред регулирането на дейностите в сектори Електроенергетика, Топлоенергетика и Природен газ, които са извън обхвата на проекта на ЗВиК, което е в нарушение на принципите на чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Раздел I „Регулаторен орган“ от глава пета на проекта на ЗВиК да придобие следната редакция: Чл. 67. (1) Регулирането на В и К услугите се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране, която се създава по реда на Закона за енергетиката, наричана по-нататък „комисията“. (2) Структурата и правомощията на комисията се определят с този закон и със Закона за енергетиката. – Разпоредбите от чл. 68 до 78 следва да отпаднат, доколкото ненужно дублират съответните разпоредби от ЗЕ. II. В предложения нов проект на ЗВиК отново липсва анализ на прилагането на съществуващото законодателство, респективно не е представена адекватна визия за цялостното бъдещо развитие на ВиК сектора в Република България. 9. Изложените в Доклада за цялостна предварителна оценка на въздействието на ЗВиК съображения са формални. 9.1. Липсва извършен анализ на практиката по прилагането на разпоредбите на глава единадесет „а“ от ЗВ, въведена през 2009 г., но реално започнала да се прилага след последващите изменения в ЗВ през периода 2013 – 2015 г. Не е представен анализ на начина на функциониране на асоциациите по ВиК (АВиК), за които всички заинтересовани страни са единодушни, че практически не работят, а същевременно са им вменени изключително важни правомощия в качеството им на представители на собствениците на публичните ВиК системи и съоръжения, които следва да контролират как избраните от тях ВиК оператори стопанисват и управляват ВиК системите и съоръженията. С предложения нов проект на ЗВиК се запазват съществуващите разпоредби на ЗВ по отношение структурата, мандата и разпределението на гласове в общите събрания на асоциациите, т.е. констатираните до момента проблеми в тяхната работа не се решават. Предвид гореизложеното, предлагаме: - В чл. 16, ал. 3 от законопроекта разпределението на гласовете в общото събрание да се промени. Съществуващото правило, което се възпроизвежда и в проекта на ЗВиК, според което държавата има право на 35 на сто от гласовете в общото събрание дава възможност на държавата да блокира приемането на решения от АВиК. Като обективен критерий за разпределение на гласовете може да бъде използван делът на стойността на ВиК системите – публична собственост, притежавани от държавата и общините в съответната обособена територия. В чл. 16, ал. 4 от законопроекта да бъде редактирано правилото, регламентиращо необходимото мнозинство за приемане на решения от общото събрание с три четвърти от гласовете на присъстващите и да се въведе изискване за обикновено мнозинство. Практиката по прилагане до момента е показва, че мнозинство от три четвърти от гласовете на присъстващите затруднява, а понякога и възпрепятства приемането на решения от общото събрание. 9.2. Не е извършен анализ на ефективността на осъществявания контрол от страна на принципалите на публичните ВиК оператори. Към момента е видно, че се осъществява формален контрол, без да се прилагат разпоредбите на ЗВ, според които в договорите за възлагане на управление и контрол следва да се залагат основни показатели за дейността в съответствие с одобрените от КЕВР бизнес планове и да се контролира тяхното изпълнение. Същевременно в предложения нов проект на ЗВиК това изискване вече е отпаднало, което ще доведе и до значително по-неефективен контрол от страна на принципала. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Чл. 9, ал. 3, т. 5 от законопроекта да се допълни, като се пресъздаде редакцията на действащото правило на чл. 10б, ал. 3, т. 4 от ЗВ. В предложения нов проект на ЗВиК се запазват изцяло функциите на МРРБ като принципал на ВиК операторите с държавно участие, като не се предлагат промени и включване на по-голям брой заинтересовани страни в процедурите за избор на ръководство на ВиК операторите, което да елиминира съществуващите сега проблеми. На практиката се наблюдават чести и немотивирани смени на ръководствата на ВиК операторите с държавно участие, като в редица случаи не се провеждат изискуемите конкурси, с което се заобикалят и изискванията на Закона за публичните предприятия. - В тази връзка е необходимо да се обсъди по-широко участие на заинтересованите лица, включително членовете на АВиК в процедурите за избор на органи за управление и контрол във ВиК оператори. 9.3. Към момента на общините, които притежават основната част от публичните ВиК системи и съоръжения, е отредена формална роля, както в качеството им на членове на АВиК, така и като съдружници в търговските дружества (само тези, в които собствеността на капитала е разпределена между държавата и общините). Липсва анализ как може тяхната роля да бъде засилена, като им се дадат ефективни инструменти за планиране, договаряне и контрол върху изпълнението на ВиК операторите в рамките на техните територии. Предвид гореизложеното, предлагаме: - В чл. 11 от законопроекта да се допълнят правомощия на общинските съвети да участват в конкурсните процедури за избор на органи за управление и контрол във ВиК оператори, както и да осъществяват контрол върху изпълнението на договора от избрания ВиК оператор в рамките на съответната община. - С цел подобряване на контрола по управлението и стопанисването на ВиК системите да се обсъди добавяне на възможност за осъществяване на индивидуален контрол от страна на членовете на АВиК в рамките на съответната община. 9.4. Липсва анализ до какви ползи ще доведе предложеното ново окрупняване до 28 областни ВиК оператори. С Решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството са определени обособени територии на общо 51 дружества, от които 29 държавни, 21 общински и 1 публично-частно партньорство, или извън областните дружества са 2 държавни и 21 общински. До момента, след настъпило окрупняване са преустановили своята дейност общо 8 дружества – в общините Свищов, Ботевград, Кнежа, Стамболово, Севлиево, Кубрат и Димитровград и Белово, респективно продължават да функционират 15 дружества, извън областните ВиК оператори, които обслужват общо 17 общини. При общо съществуващи 265 общини е видно, че предложеното задължително окрупняване на тези 17 общини няма как да доведе до съществени промени в капацитета и възможностите на съответните ВиК оператори – така, както постигнатото вече окрупняване не е довело до видими промени в капацитета и възможностите на съответните регионални ВиК оператори. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Концепцията за задължителна консолидация на обособените територии до тези на административните области да бъде преосмислена. На всяка община следва да се гарантира право да излезе от договорни взаимоотношения с ВиК оператор, който трайно не изпълнява поетите ангажименти в договора, като в тези случаи съответната община трябва да има възможност да се присъедини към друга АВиК, респективно да влезе в договорни отношения с друг ВиК оператор. - Законът да дава възможност един ВиК оператор да обслужва повече от една АВиК, въз основа на отделни договори и бизнес планове. По този начин ще бъде създадена конкурентна среда между публичните ВиК оператори, която ще допринесе до увеличаване на качеството на предоставяните ВиК услуги и инвестициите в сектора, в съответствие с решението на 44-то Народно събрание от 13.12.2019 г. 10. В новия проект на ЗВиК за пореден път е извършена коренна промяна във функциите и дейностите на бъдещата КРВКУ спрямо предложенията във вече обсъжданите и разглеждани проекти на ЗВиК. В различните проекти на ЗВиК се включваха и отпадаха ключови дейности като цялостно регулиране на качеството на ВиК услугите, изготвяне и одобряване на бизнес планове и осигуряване на взаимовръзка между тези дейности и цените на ВиК услугите. Преглед на новия проект на ЗВиК отново показва цялостна липса на яснота и на визия какво се очаква от националния регулаторен орган. За разлика от предходния проект на ЗВиК от 2023 г., в който почти всички действащи правомощия на КЕВР в сектор ВиК бяха премахнати, в новия проект на ЗВиК се пресъздават редица от действащите функции на КЕВР, невключени в предходните проекти, което за пореден път поставя въпроса за необходимостта от разделянето на регулаторния орган и обособяването на самостоятелен регулатор за ВиК сектора, който на практика ще има сходни функции с действащата КЕВР. Във връзка с пресъздаването на изисквания от ЗРВКУ в проекта на ЗВиК предлагаме следното: - Изброяването на показатели за качество на ВиК услугите в чл. 84, ал. 3 от законопроекта да отпадне и същите да бъдат определени в наредбата по чл. 84, ал. 7, която следва да бъде приемана от Комисията. По този начин ще се осигури гъвкавост в регулаторния подход; - Концепцията за дългосрочни нива на показателите за качество да отпадне от чл. 84, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от законопроекта, доколкото същата е неработеща. В рамките на почти 20-годишно действие на ЗРВКУ са определяни два пъти 10-годишни срокове за постигане на дългосрочни нива, които не само, че не са постигани, но и са определяни от ВиК операторите и от самото МРРБ като нереалистични. В допълнение остава неясно на каква база ще бъдат определени нови дългосрочни нива, които да бъдат достигнати в 15-годишен срок, доколкото в проекта на ЗВиК отпада приемането на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията; - Конкретно посочената продължителност и структура на бизнес плановете в чл. 85 от проекта на ЗВиК да отпадне и да се предвиди, че същата се регламентира в наредба и в указания, приемани от Комисията за съответните регулаторни периоди. По този начин ще се осигури гъвкавост в регулаторния подход; - В чл. 87, ал. 2 от проекта на ЗВиК прилагателното „изчерпателни“ да се замени със „задължителни“, а в ал. 3 да се регламентира изрично, че АВиК не съгласуват преработения бизнес план; - В чл. 87 да се добави изрично правомощие на Комисията да откаже да одобри преработен бизнес план, в който не са изпълнени указанията по ал. 1 или ал. 5; - В чл. 87, ал. 2 и ал. 4 срокът следва да е тримесечен, доколкото предложеният в проекта едномесечен срок е нереалистичен, освен това срокът е тримесечен и в действащия ЗРВКУ; - В чл. 92, ал. 1 от законопроекта ценовите компоненти са неясно формулирани, което би довело до проблеми при тяхното определяне в наредба и прилагането им на практика. Доколкото с Комисията не са провеждани консултации за промените в ценообразуването, КЕВР не може да даде конкретни предложения за тяхното изменение, което следва да бъде направено от вносителя; - В чл. 98, ал. 1 от законопроекта думата „мотивирано“ да отпадне, предвид това, че в разпоредбата ясно е посочено за какви цели се изисква информацията от регулаторния орган. Същевременно са налице и редица противоречия в принципите на законопроекта и конкретни разпоредби, включително: 10.1. Нормата на чл. 67, ал. 3 от проекта предвижда, че при осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт, а същевременно наредбите за регулиране на качеството и на цените на ВиК услугите, съгласно чл. 84, ал. 7 и чл. 89, ал. 2 от проекта, се приемат от Министерския съвет по предложение на Комисията. Очевидно е, че приемането от орган на изпълнителната власт на наредбите към закона е в противоречие с предложената независимост на регулаторния орган от изпълнителната власт. Следва да се отбележи, че в предходните проекти на ЗВиК се предлагаше МРРБ да изготвя проектите на тези наредби, с което изцяло се нарушаваше независимостта на регулаторния орган и се достигаше до конфликт на интереси за принципала на търговските дружества с държавно участие в капитала. В тази връзка, отпадането на предложението МРРБ да изготвя проектите на тези наредби, следва да се отчете като положителна тенденция, но не достатъчна, за да се създаде гаранция за независимостта на регулатора от изпълнителната власт, което може да се осигури, като в предложените редакции на чл. 84, ал. 7 и чл. 89, ал. 2 от проекта се регламентира изрично, че наредбите се приемат от Комисията. Предвид гореизложеното, предлагаме: - В разпоредбите на чл. 84, ал. 7 и чл. 89, ал. 2 от законопроекта да се регламентира, че Комисията приема посочените в тях наредби. 10.2. В проекта на ЗВиК отпада действащото в чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗРВКУ правомощие на КЕВР да дава писмени указания относно прилагането на подзаконовите нормативни актове по т. 3, а само в чл. 100 е предвидено, че с инструкция комисията дава указания на ВиК операторите и на предприятията по чл. 47, ал. 2 относно образуването на цените, правилата за водене на разделното счетоводство, както и формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗНА инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. В тази връзка, следва да се има предвид, че издаваните от КЕВР указания представляват общи административни актове, както и че ВиК операторите не са подчинени органи на КЕВР. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Да се преосмисли систематичното място на разпоредбата на чл. 100, доколкото неправилно е поставена в глава „Контрол“, като терминът „инструкция“ отпадне и се допълни, че указанията са задължителни за изпълнение от ВиК операторите и предприятията по чл. 47, ал. 2. - Разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 4 да се редактира като думите „основни насоки за дейността си“ бъдат заменени с „указания по прилагане на наредбите по т. 5“. Изпълнението на горното е още едно основание, в законопроекта да се регламентира, че Комисията приема наредбите за регулирането на качеството и на цените на ВиК услугите. 10.3. В чл. 91, ал. 1 от проекта на ЗВиК е посочено, че Комисията определя социална поносимост на цената на ВиК услугите за съответната административна област на базата на минимално месечно потребление на вода за питейно-битови цели и медианния доход на лице от домакинство по данни на Националния статистически институт на годишна база за съответния регион по реда на наредбата по чл. 89, ал. 2. КЕВР многократно е посочвала проблемите с прилагането на изискванията за социална поносимост на цените на ВиК услугите, както следва: - Осигуряваните от Националния статистически институт (НСИ) данни за паричен доход на лице от домакинство по области са с високо ниво на грешка. НСИ посочва, че данните са прецизни само на ниво статистически район, който включва няколко области, в които функционират различни ВиК оператори, чиято специфика води до различни цени на предоставяните от тях ВиК услуги. В допълнение терминът „регион“ създава объркване. - Прилагането на критерия за социална поносимост на цените на ВиК услугите като горен праг за цените създава изключителни проблеми за тези ВиК оператори, които поради специфика в обособената територия надхвърлят този праг. В тези случаи цените на ВиК услугите се ограничават административно до изчисления праг на социална поносимост и същите вече не са икономически обосновани. Остава неясно кой и за чия сметка ще осигури финансирането на необходимите капиталови и/или оперативни разходи. - Определянето на социалната поносимост въз основа на среден доход не премахва икономическите бариери пред достъпа до ВиК услуги за най-уязвимите домакинства (първите децилни групи), доколкото за тези групи разходът за ВиК услуги заема многократно по-висок дял от техните доходи спрямо средния. Предвид горното, новият проект на ЗВиК не решава проблемите породени от прилагането на ограничението за социална поносимост при ценообразуването. Достъпът на човека до питейна вода и канализация са признати от ООН и ЕК като основно човешко право (Резолюция 64/292 от 28 юли 2010 г. на ООН и EC Communication COM (2014) final on the European Citizens' Initiative "Water and sanitation are a human right! Water is a public good, not a commodity!"). Както ООН, така и ЕК са посочили в различни документи, че страните трябва да гарантират икономическата достъпност на водата чрез подходящи политики за ценообразуване като безплатна или евтина вода и/или подпомагане на дохода (Общ коментар 15 на ООН), чрез предприемането на конкретни подпомагащи мерки за опазването на хората в неравностойно положение и разглеждане на проблемите на водната бедност, например чрез подкрепа за домакинствата с ниски доходи или чрез установяването на задължения на обществените услуги (EC Communication COM(2014) final). Същевременно, в новия проект на ЗВиК отново не са предвидени водни помощи, както е регламентирана такава възможност в действащата разпоредба на §1, ал. 2 от ДР на ЗРВКУ (Лицата по чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане имат право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, определен по ал. 1, т. 4), което от друга страна води и до неизпълнение на решение на 44-то Народно събрание от 13.12.2019 г., с което е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството да подготви и обяви за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи и др. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Терминът „социална поносимост“ да отпадне от чл. 80, т. 1; чл. 85, ал. 3, т. 8; чл. 89, ал. 1, т. 7; чл. 91, ал. 2; чл. 110, ал. 3; както и да отпаднат разпоредбите на чл. 91, ал. 1 и §1, ал. 1, т. 29 от законопроекта. - В ПЗР на законопроекта да бъде допълнен параграф, със следното съдържание: „В Закона за социалното подпомагане се правят следните изменения и допълнения: В §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби се допълва както следва: „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната, както и месечен минимум вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице“. Подзаконовите нормативни актове към Закона за социалното подпомагане се изменят в срок до 6 месеца от влиза в сила на този закон, с оглед осигуряването на лицата по чл. 2, ал. 3 на право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, определен по §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за социалното подпомагане“. 10.4. В раздел V от глава пета на проекта на ЗВиК не е регламентирана изчерпателно процедурата по одобряване на общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като същевременно не е предвидена и законова делегация за регламентирането й в подзаконов нормативен акт. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Да се създадат разпоредби, предвиждащи, че условията и редът за одобряване на общите условия ще се регламентират в наредбата по чл. 83, ал. 6, издавана от комисията, както и че за изменение и допълнение на общите условия се прилага процедурата, предвидена за първоначалното им приемане. - Да се създаде разпоредба, аналогична на правилото по чл. 11, ал. 8 от ЗРВКУ, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Предложението е с оглед защита правата на потребителите. 10.5. В глава шеста „Контрол“ липсват разпоредби, регламентиращи статута, правомощията и актовете на контролните органи на комисията – а именно не е посочено, че длъжностните лица, които извършват проверки, се определят със заповед на председателя на комисията, които имат правомощията и съставят актове, така както това е предвидено в чл. 78, 79 и 80 от ЗЕ. Освен това, в проекта не са регламентирани какви са правомощията на комисията при осъществяване на контрол. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Да се създадат разпоредби, аналогични на чл. 78, 79 и 80 от ЗЕ, които да регламентират статута, правомощията и актовете на контролните органи на комисията. - В чл. 97 да се създаде нова ал. 4, със следното съдържание: „В изпълнение на контролните си правомощия, комисията дава на ВиК операторите задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им“. 10.6. В чл. 97, ал. 3 от проекта на ЗВиК е регламентирано, че комисията извършва проверки на място при разглеждане на жалби и спорове. Необосновано е изискването по всяка жалба или искане за произнасяне по спор проверката да се извършва на място, Предвид гореизложеното, предлагаме: - В чл. 97, ал. 3 от проекта на ЗВиК да отпаднат думите „на място“. 10.7. В чл. 118 от проекта на ЗВиК е предвидено, че споровете между асоциациите по ВиК и ВиК операторите относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на договор за възлагане по чл. 50 се решават по реда на Гражданския процесуален кодекс. Същевременно в проекта не е регламентирано как ще се решават спорове, възникнали между членовете на асоциациите по ВиК (между общините, между общините и представителя на държавата), така и между членовете на асоциацията и самата асоциация, което е често срещано на практика и следва да бъде изрично уредено. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Да се регламентира как ще се решават спорове, възникнали между членовете на съответните асоциации по ВиК и между членовете на асоциацията и самата асоциация. 10.8. Нормата на чл. 119 от проекта предвижда, че споровете между ВиК операторите и потребителите се решават по съдебен път по реда на Гражданския процесуален кодекс, а същевременно съгласно чл. 79, ал. 1, т. 8 от проекта Комисията разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с изпълнението на общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Посочените норми са в противоречие и водят до неяснота в кои случаи спор между потребител и ВиК оператор ще е подведомствен на съда и съответно в кои случаи ще подлежи на разглеждане от регулатора, Предвид гореизложеното, предлагаме: - чл. 79, ал. 1, т. 8 и чл. 119 от законопроекта да се прецизират. 10.9. В глава дванадесета от предложения проект на ЗВиК е регламентирана само отговорността на потребителите, но не и на ВиК операторите, при неизпълнение на техните договорни задължения. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Да се създаде разпоредба, със следното съдържание: „При издадено разпореждане на компетентен орган за ограничаване ползването на вода за питейни нужди поради влошени показатели по наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, ВиК операторът, за периода на ограничаването на ползването, начислява на засегнатите потребители отстъпка, определена по реда на наредбата по чл. 89, ал. 2“. 10.10. Въпреки, че проектът на ЗВиК до голяма степен пресъздава действащите правомощия на КЕВР в сектор ВиК, в глава тринадесета са предвидени само две административнонаказателни разпоредби – в чл. 121 (относно ВиК оператор, който предоставя услуги по цени, по-високи от утвърдените от комисията) и в чл. 122 (относно ВиК оператор, който не е успял да постигне годишните целеви нива на показателите за качество, заложени в бизнес плана). В сравнение със ЗРВКУ са отпаднали останалите състави на административни нарушения, предвиждащи възможност Комисията да наложи административни наказания на ВиК операторите, в следните случаи на противоправно поведение: - Чл. 32 от ЗРВКУ – налагане на санкция на ВиК оператор за неизпълнение в срок на задължението по чл. 10, ал. 7 за предоставяне на бизнес план не по-късно от 6 месеца преди изтичането на последната година съгласно действащия бизнес план; - Чл. 33 от ЗРВКУ – налагане на санкция на ВиК оператор за неизпълнение в срок на задължението по чл. 11, ал. 3 за внасяне на преработен бизнес план съобразно указанията на Комисията; - Чл. 34 от ЗРВКУ – налагане на санкция при неизпълнение на задължителните указания по чл. 14, ал. 3, в съответствие с които ВиК операторите предлагат за одобряване нови цени при констатирани несъответствия, и определя срок в който да се извърши това); - Чл. 35 от ЗРВКУ – налагане на санкция на ВиК оператор, който не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон; - Чл. 37 от ЗРВКУ – налагане на санкция на член на управителен орган или длъжностно лице във В и К оператор, което не изпълни задълженията си по този закон. На следващо място, следва да се посочи, че в глава тринадесета не е предвидена санкционна норма за неизпълнение на задължителни указания, дадени от комисията с решение по чл. 83, ал. 5 от проекта на ЗВиК. Предвиждането на санкционна норма в този случай ще създаде гаранция за коректно поведение от страна на ВиК операторите за изпълнение на дадените указания, като в противен случай същите следва да понесат административнонаказателна отговорност. Липсата на възможност на КРВКУ да налага санкции в гореизброените хипотези ще доведе до трайно некоректно поведение от страна на ВиК операторите, съответно техните управителни органи или длъжностни лица, доколкото няма да има механизъм за търсене на административнонаказателна отговорност от регулаторния орган. Предвид гореизложеното, предлагаме: - Глава тринадесета от проекта да бъде допълнена с гореизброените състави на административни нарушения. 10.11. В чл. 120 от проекта на ЗВиК са регламентирани състави на административни нарушения в случаи на експлоатиране или ползване ВиК системи или изграждане на такива без необходимото за това основание или в отклонение от определените изисквания, както и при повреди на ВиК системи или нарушаване на правилата за експлоатация и регламентираните режими на тяхната работа, ако извършеното не съставлява престъпление по НК. Следва да се отчете, че изпълнителните деяния в така предложените състави са общо и неясно формулирани, като не е ясно кое е „необходимото основание“ или какви са „отклоненията от определените изисквания“. Същевременно в чл. 123, ал. 1 от проекта на ЗВиК, за тези нарушения е предвидено актовете за установяване на нарушенията да се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателите на асоциациите, а наказателните постановления да се издават от председателя на асоциацията или от оправомощени/о от него лица/лице. Посочените правомощия не кореспондират със статута и предназначението на асоциациите по водоснабдяване и канализация, съгласно раздел II от глава втора от проекта на ЗВиК. Асоциациите по водоснабдяване и канализация са юридически лица с нестопанска цел, които се създават с цел управление на ВиК системите, публична държавна и общинска собственост в рамките на обособените територии. В тази връзка на същите в качеството им на представители на собствениците на ВиК активи е предоставено правото да контролират изпълнението на договора с ВиК оператора. В тази връзка и в раздел II от глава втора на предложения законопроект правилно не са предвидени контролни функции на асоциациите по отношение на експлоатирането, ползването и изграждането на ВиК системи от физически и юридически лица. Предвид горното в чл. 123 неправилно и в противоречие със чл. 47 от ЗАНН председателят на АВиК се овластява с административно-наказателни функции. В допълнение, остава неясно защо в чл. 18 от проекта асоциациите са определени като административни органи по смисъла на Закона за електронното управление, предвид това, че те реално са сдружения на представителите на собствениците на ВиК активите и контролират изпълнението на договор, по който са страна – чл. 102 от проекта на ЗВиК. Съгласно параграф §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление „административен орган“ е административен орган по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Според § 1, т. 1 от АПК „административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Предвид гореизложеното, предлагаме: Съобразно горното, разпоредбите на чл. 120, чл.123 и чл. 18 следва да се прецизират или да отпаднат. - В случай, че се приеме, че АВиК е административен орган, то следва да се предвиди изрично, че актовете на АВиК подлежат на съдебен контрол пред административните съдилища. III. Предложеният нов проект на ЗВиК не осигурява изпълнение на решение на Народното събрание, на НПВУ, както и на новите изисквания на ЕС. 11. Съгласно Решение на 44-то Народно събрание от 13.12.2019 г. по т. 1, в срок до 15 май 2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е следвало да подготви и обяви за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи, качество на услугите и осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличение на инвестициите в сектора и повишаване на контрола по тяхното изпълнение. Както предложеният нов проект на ЗВиК, така и предходните публикувани проекти през периода 2020-2023 г., не изпълняват решението на Народното събрание, доколкото: - Законопроектът не гарантира дългосрочното решаване на проблемите в сектора, които не са предварително анализирани и изяснени, а същевременно въвежда значителни нови рискове и проблеми пред сектора: - Законопроектът не въвежда ясна дефиниция за социална поносимост на цените на ВиК услугите; - Законопроектът не въвежда водни помощи; - Законопроектът не осигурява повишение на качеството на услугата, доколкото не изяснява и не разпределя правилно функциите и отговорностите между собствениците на ВиК системите и съоръженията (областни управители и общини), собствениците на търговските дружества – ВиК оператори (МРРБ, „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, и общини); и националния регулаторен орган; - Законопроектът не осигурява допълнителни финансови инструменти за увеличение на инвестициите в сектора; - Законопроектът не осигурява повишаване на контрола по тяхното изпълнение, а напротив – го намалява. 12. Съгласно мотивите към законопроекта, изискванията на НПВУ, са, както следва: да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект; да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги; да се регламентира ролята на Българския ВиК холдинг; да се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни; да се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. Видно от нормите на проекта на ЗВиК, същият не осигурява изпълнение на посочените изисквания на НПВУ, доколкото: - Не се въвежда нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги. Като цяло в законопроекта се запазват действащи изисквания на ЗРВКУ, като в чл. 92, ал. 1 от проекта се предлагат нови компонентни, които са неясно дефинирани, което създава съществени рискове пред тяхното определяне в наредба и практическо прилагане. - Не се регламентира ролята на Българския ВиК холдинг, който към момента не изпълнява и не осъществява дейностите, посочени в неговия предмет на дейност съгласно т. 1.3 от Разпореждане №1 от 22.01.2020 г. на Министерски съвет, включително координиране и управление на инвестиционните дейности и на дейностите по поддържане на ВиК инфраструктурата; координация на модела на управление и функциите на дружествата от отрасъл ВиК; общо управление на финансовите потоци и процедурите за възлагане на обществените поръчки и други. Същевременно в чл. 48, ал. 1 от законопроекта се посочват само функции по упражняване правата на държавата в дружествата с държавно участие, което е малка част от предмета на дейност, с който е създаден Българския ВиК холдинг. - Не се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни, а точно обратното - същите стават значително по-неясни; - Не се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите, а се въвежда насилствено окрупняване по силата на законова норма, с което се ограничават правата на собствениците на публичните ВиК системи. В своето становище от 2023 г. НСОРБ е посочило следното: „В предходните години централната власт застъпваше твърдението, че окрупняването на ВиК сектора е политика, наложена на България от органите на Европейския съюз, преди всичко Европейската комисия. След направени запитвания от страна на българските общини и български евродепутати се установи, че окрупняването и създаването на ВиК асоциации са политики, заложени от централите държавни органи на България и управляващите органи по оперативните програми при разработването им. Така вече ясно се разбира, че окрупняването на ВиК сектора не е политика, която да ни е наложена „отвън”, а вътрешна политика (на МРРБ и Министерски съвет), която в годините се опитва да бъде наложена на българските общини“. 13. На 16.12.2020 г. е приета преработена Директива 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека, която заменя Директива 98/83/ЕО. Съгласно чл. 24, т. 1 от Директивата, държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1-18, член 23 и с приложения I-V най-късно до 12.01.2023 г. Извършени са промени в Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, изм. и доп. ДВ. бр.43 от 16.05.2023 г. (Наредба №9/2001 г.). КЕВР е извършила преглед на изискванията на Директива 2020/2184 и промените в Наредба №9/2001 г., и с писмо с изх. № В-03-14-1 от 15.05.2024 г. е информирала заинтересованите страни за констатирани редица неясноти относно прилагането на новите европейски изисквания, включително: - Извършването на оценка на мащаба на течове чрез рейтинговия метод на индекса за течове в инфраструктурата (ИТИ) или друг подходящ метод, доколкото с наредбата не са определени изискванията за прилагането на ИТИ, нито е посочен конкретен друг подходящ метод съобразно възможността, която директивата дава, а просто е преписан текстът в наредбата; - С директивата са въведени редица промени в начина за оценка на качеството на водата, като не става ясно как тези промени се отнасят към съществуващите възможности и/или акредитации на лабораториите, какви действия следва да бъдат предприети и в какви срокове. - Директивата въвежда редица нови изисквания за цялостна оценка на риска и превантивно планиране по отношение на безопасността и елементите, които зависят от риска, както и изисква държавите членки да гарантират, че съществува ясно и подходящо разпределение на отговорностите между заинтересованите страни, както е определено от държавите членки за прилагането на основания на анализ на риска подход, и това разпределение на отговорностите е съобразено с тяхната институционална и правна рамка. Същевременно текстовете в ЗВ или наредбата не изясняват разпределението на отговорностите, и въвеждат неотносими изисквания към ВиК операторите. - Директивата въвежда различни изисквания за предприемане на мерки от държавните членки за подобряване или поддържане на достъпа на всички хора до вода, предназначена за консумация от човека, и по-специално на уязвими и маргинализирани групи, както и за предприемане на различни мерки за насърчаване използването на чешмяна вода, които не са адекватно адресирани в националното законодателство. - Директивата въвежда изисквания за публикуването на подходяща и актуална информация за качеството на водата, както и за получаване редовно, най-малко веднъж годишно и в най- подходящата и лесно достъпна форма, например на фактурите или посредством цифрови средства. Същевременно не става ясно как ВиК операторите ще изпълнят тези изисквания, и кой национален орган ще осъществява контрол върху изпълнението на тези изисквания, както и на изискванията за публикуване на интернет страницата на информацията посочена в Приложение №5 на Наредба №9/2001 г. Извършеният преглед на проекта на ЗВиК показва, че същият не разглежда и не решава нито един от констатираните от КЕВР проблеми при прилагането на Директива 2020/2184. 14. На 10.04.2024 г. Европейският парламент одобри нова Директива за пречистване на градски отпадъчни води, с която се въвеждат редица нови изисквания по отношение събирането, пречистването и заустването на градските отпадъчни води, намалява прага на агломерациите за които се прилага от 2 000 на 1 000 еквивалент жители, и въвежда редица нови изисквания към ВиК операторите от гледна точка на енергийна ефективност, представяне на информация за различни показатели за ефективност и постигане на конкретни цели. С директивата също така се въвеждат нови задължения за производителите на фармацевтични и козметични продукти и други. Очаква се новата директива да бъде приета от Европейската комисия до края на 2024 г., и много от посочените изисквания да бъдат въведени до 2027 г. В редица работни срещи представители на Министерството на околната среда и водите са посочвали, че не се постигат изискванията на действащата Директива 91/271/ЕЕС за пречистването на градските отпадъчни води, за което е открита и наказателна процедура срещу Р България. От прегледа на проекта на ЗВиК е видно, че не са разгледани и не се решават съществуващите проблеми във ВиК сектора и не се предлага адекватно разпределение на ролите и отговорностите на заинтересованите лица във ВиК сектора така, че да се осигури постигане на дългосрочна устойчивост на ВиК сектора, включително и пълно изпълнение на приложимите европейски изисквания. Проблемите ще се задълбочат при приемането на новата директива, която залага редица нови и далеч по-строги изисквания. IV. Изводи Поради констатираните значителни проблеми в текстовете на законопроекта от административен, правен, технически и икономически характер, е необходима цялостна ревизия на законопроекта. Необходим е сериозен обществен дебат за ролята и отговорностите на основните участници във ВиК сектора - независимия регулатор на качеството и цените на ВиК услугите, собствениците на публичните ВиК системи и възложители по договор, ВиК операторите и техните собственици (принципали), какъвто до момента не е проведен. Същевременно е видно нежеланието на институцията, на която действащата нормативна уредба е вменила ангажимента за осъществяване на държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво - а именно МРРБ, да проведе на практика такъв дебат. Във връзка с горното, най-подходящ и целесъобразен подход е осъществяване на промени в действащото законодателство - ЗРВКУ и ЗВ, които да отразят натрупаната практика по прилагането на съществуващите изисквания, както по отношение на регулаторния режим осъществяван от КЕВР, така и по отношение на изискванията към собствениците (принципалите) на ВиК операторите, собствениците на публичните ВиК мрежи и съоръжения, договорните изисквания между собствениците и операторите на ВиК инфраструктурата, с оглед ясно разграничаване на съответните отговорности и недопускане на припокриване в техните функции. В случай, че се приемат предложенията в ЗВиК за промени в регулацията на ВиК сектора, същият ще бъде поставен пред значими рискове, свързани с осъществяването на контрола по изпълнението на одобрените бизнес планове 2022-2026 г. и измененията на одобрените цени на ВиК услуги за периода 2024-2026 г., поради което в тази хипотеза е необходимо от законопроекта да отпаднат разпоредбите, касаещи разделянето на КЕВР на отделни регулаторни органи, като внимателно бъдат прецизирани регулаторните функции на КЕВР. Предвид изложеното и в случай, че не бъде възприета позицията за изменение на действащите нормативни актове и продължи процедурата по приемане на нов Закон за водоснабдяване и канализация, то предлагаме да бъдат разгледани и обсъдени по същество направените конкретни предложения по-горе. Становището е прието с решение на КЕВР по т. 2 от Протокол № 186 от 28.06.2024 г. Приема се Приема се за сведение Приема се по принцип. Приема се по принцип Приема се Приема се Приема се Приема се Приема се Приема се по принцип. Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Приема се Не се приема Не се приема Не се приема Приема се частично Приема се Приема се частично Приема се частично Не се приема Не се приема Приема се частично Не се приема Приема се Не се приема Не се приема Приема се частично Приема се по принцип Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Приема се частично Не се приема Приема се за сведение Приема се за сведение Приема се частично Приема се по принцип Приема се по принцип Отразено в Глава пета На проведени срещи с КЕВР са обсъдени конкретните предложения, приетите са отразени в закоопроекта, а за неприетите са изложени мотиви. Конкретните предложения са обсъдени, приетите са отразени, а за неприетите са изложени мотиви. Конкретните предложения са обсъдени, приетите са отразени, а за неприетите са изложени мотиви. Отразено в Глава пета, раздел I и II, чл. 68-83. Разпоредбата е отпаднала. Разпоредбата е отпаднала. Текстът в § 20 (предишен § 22) е прецизиран. Отразено в Глава пета, раздел I и II, чл. 68-83. По-голяма част от АВиК изпълняват регламентираните в Закона за водите дейности, налице са работещи модели на взаимодействие между собствениците и ВиК оператора. С увеличаване на правомощията им с проекта на ЗВиК в подзаконовата нормативна уредба ще бъдат предвидени мерки за повишаване на капацитета. Държавата има водеща роля в управлението на отрасъл водоснабдяване и канализация и към настоящия момент има основен принос за финансиране на ВиК системите, независимо от собствеността им. Предвид практическия опит през изминалите години и взети немотивирани решения от някои общински съвети, които възпрепятстват развитието на отрасъл ВиК в съответните области, е запазен действащия принцип и водещата роля на държавата. Предвид практическия опит през изминалите години и взети немотивирани решения от някои общински съвети, които възпрепятстват развитието на отрасъл ВиК в съответните области, е запазен действащия принцип. Съгласнo чл. 83, ал. 6 (предишен чл. 87, ал. 6) - Одобреният бизнес план е задължителен за изпълнение от ВиК оператора. Kонтролът по изпълнението на одобрените бизнес планове в вменен на комисията. Управителните органи са длъжни да спазват действащото законодателство и в частност да изпълняват одобрения бизнес план. При провеждане на конкурсите стриктно се спазват правилата на ЗПП и ТЗ. Преди провеждане на конкурс и след избор на членове на органите за управление се провежда общо събрание. Планирането е предвидено в чл. 11, ал. 1. Съгласно ТЗ общинските съвети имат правомощия в ОС. Назначаването на управителните органи във ВиК операторите, които са публични предприятия, е от компетентността на общото събрание. Проектът на ЗВиК е съобразен с държавната политика, провеждана в отрасъла от 2009 г. до настоящия момент и постигнатите резултати - 22 консолидирани области. 15 от 265 общини възпрепятстват окрупняването на принципа един ВиК оператор да предоставя услуги на територията на цялата административна област. Проектът е съобразен и с изискванията на НПВУ за създаване на предпоставки за консолидация. Отразено в Глава пета, раздели II и III. Въвеждането на показателите е свързано с невъзможност за едновременното издаване на наредбите, свързани с регулирането на услугите и гарантирането на изпълнението на изискванията в Компонент 9 "Местно развитие", Реформа 2 (К9.Р9) т. 208 от Приложение към Решение на съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Въвеждането на дългосрочните нива е свързано с изискването за въвеждане на еднакви условия за цялата държава по отношение на качество и ефективност на услугите, които да бъдат изпълнени от ВиК операторите в определените в закона срокове - Компонент 9 "Местно развитие", Реформа 2 (К9.Р9) т. 208 от Приложение към Решение на съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Текстовете са свързани с изискването за въвеждане на еднакви условия за цялата държава по отношение на качество и ефективност на услугите, които да бъдат изпълнени от ВиК операторите в определените в закона срокове - Компонент 9 "Местно развитие", Реформа 2 (К9.Р9) т. 208 от Приложение към Решение на съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България. В чл. 90 са регламентирани методите за регулиране на цените, като при "разходи +" регулаторният период е най-малко 1 година, а при другите два метода са 5 годишни. . Не е необходимо да се заменя "изчерпателни" със "задължителни" - указанията винаги са задължителни. Текстът на чл. 83, ал. 3 (предишен чл. 87, ал. 3) е прецизиран. Отразено в чл. 83 (предишен чл. 87), ал. 4. Отразено в чл. 83, ал. 2 (предишен чл. 87, ал. 2). Отразено в чл. 88 (предишен чл. 92). ВиКО са задължени да подават ежегодни отчети, извън това и планираните проверки, изискването на информация следва да бъде мотивирано. Например проверка по жалба. В проекта на ЗВиК е предвидено наредбите по чл. 80, ал. 7 и чл. 85, ал. 2 (предишни чл. 84, ал. 7 и чл. 89, ал 2) да се приемат от Министерски съвет по предложение на Комисията. Този подход е възприет и в сега действащия ЗРВКУ (чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 5), като това не е довело до съмнения относно независимостта на регулаторния орган. Напротив, по този начин се гарантира, че при приемането на наредбите ще бъдат отчетени становища както на специалисти във ВиК отрасъла, така и в други области, като напр. социална политика, опазване на околната среда и др. Смятаме, че този подход би довел до приемането на прецизни и обосновани наредби, без да се поставя въпросът за независимост на регулаторния орган, доколкото в проекта на ЗВиК е предвидено наредбите да се приемат по предложение именно на Комисията. Предложените разпоредби целят да елиминират съществуващите проблеми. Насоките нямат характер на нормативен акт, насочен към подчинени структури, а следва да указват единен начин и подход за изготвяне на определени документи/информация от ВиК операторите. ЗВиК не предвижда промяна по отношение на прилагането на горна граница на цените за ВиК услугите (социална поносимост). Налице са някои разлики спрямо действащата уредба, които целят по-адекватното определяне на социалната поносимост, като залагане на медианен доход на лице от домакинство (чл. 87, ал. 1) и съобразяване на двукомпонентната структура на цените за ВиК услугите. Промените са във връзка с изпълнението на една от целите в НПВУ – осигуряване на финансовата устойчивост на ВиК операторите. Този подход е дискутиран с ЕК и всички препоръки в тази връзка с отразени в публикувания проект на ЗВиК. Приемането на този закон не изключва търсенето на възможности за подпомагане и осигуряване на социална закрила на уязвимите групи от обществото, но този въпрос е изцяло в сферата на социалната политика на държавата и не следва и не може да бъде решаван със ЗВиК. Поради това подобна цел не е сред посочените в НВПУ по тази реформа. ЗВиК не препятства въвеждането на помощи за уязвимите групи, ако отговорните институции преценят, че такива са необходими. След прилагане на новите механизми относно ценообразуването и утвърждаване на цените за ВиК услугите от регулатора, в зависимост от степента на увеличение на размера на дължимите от потребителите цени, може да се търси възможност за подпомагане на уязвимите групи. Отразено в чл. 92. Правата на потребителите при договори при общи условия са уредени в чл. 147а и чл. 147б ЗЗП, които намират приложение и при договори с ВиК оператори. Предложеният текст е в отклонение от ЗЗП, който винаги изисква уведомяване на всеки един потребител за изменение на общите условия, след което започва да тече месечен срок за приемането им. Ако не бъдат приети, се прилагат общите условия преди изменението. Предложението ограничава правата на потребител по ЗЗП, тъй като за ограничен период от време (1 месец след влизането в сила на общите условия, който не е ясно кога настъпва) потребителят, ако не е съгласен с новите общи условия, може да предлага изменение, като при несъгласие от ВиК оператора новите общи условия ще са задължителни за потребителя, без да може да се ползва от правото по чл. 147б. ал. 2 от ЗЗП да продължи да изпълнява договора за ВиК услуги при действащите преди изменението общи условия. Проектът на ЗВиК на този етап не предвижда налагане на санкции от Комисията, за да се разписват правомощията в тази връзка. Отразено в чл. 93 (предишен чл. 97). Текстът в чл. 93 (предишен чл. 97) е прецизиран. В проекта на ЗВиК е посочен редът за разглеждане на споровете между асоциациите по ВиК и ВиК операторите, тъй като регламентацията на отношенията между тях във връзка с договорите по чл. 51 е изцяло в приложното поле на закона. Отношенията между членовете на АВиК и отношенията между членовете и АВиК са вътрешни за АВиК, чиято дейност се регламентира на подзаконово ниво в правилник на министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 17, ал. 1 от проекта на ЗВиК. В случай на спор би бил приложим общият ред. В правилника би могло да бъде уредено извънсъдебно решаване на спорове. Не е налице противоречие, а двете разпоредби се допълват и защитават интересите както на потребителите, така и на ВиК операторите при настъпването на различни хипотези. Приложното поле на двете разпоредби и интересът, който се защитава чрез тях, са различни. От една страна, чл. 69, ал. 1, т. 9 предвижда облекчен ред за подаване и разглеждане на жалби от потребителите срещу ВиК операторите единствено когато жалбите имат за предмет изпълнение на общите условия по договорите за предоставяне на ВиК услуги. Традиционно за потребителите се предвиждат допълнителни механизми за защита, като чл. 69, ал. 1, т. 9 цели именно да гарантира интереса на потребителите в конкретно посочената хипотеза – във връзка с изпълнението на общите условия по договорите. От друга страна, чл. 116 е в Глава дванадесета от ЗВиК „Отговорност на потребителите и ред за решаване на спорове“. С оглед систематичното си място разпоредбата регламентира редът за разглеждане на спорове, възникнали между ВиК операторите и потребителите по повод неизпълнение на задължения на потребителите във връзка с ползването на ВиК услугите. Тези спорове между ВиК операторите и потребителите като неизправна страна, следва да бъдат отнесени за решаване до гражданските съдилища. ВиК операторите имат задължението да осигурят питейна вода с водоноски. В голяма част от случаите операторите нямат вина за влошеното качество на водата. Формулировката на изпълнителното деяние в чл. 117 (предишен чл. 120) от проекта на ЗВиК не е неясна. Проектът на ЗВиК, както и другите нормативни актове, които се приемат за регулиране на ВиК отрасъла, ясно определят и регламентират експлоатирането, ползването и изграждането на ВиК системи. Следователно при всеки конкретен случай би могло да се направи преценка доколко за извършването на някоя от тези дейности липсва основание или се извършва, без да се спазват конкретните изисквания за това. Самите изисквания биха могли да варират в отделните хипотези и ако бъдат изброени в състава на административното нарушение, би могло да се достигне до неизчерпателност и пропуски. Неспазването на установените в закона изисквания по отношение на експлоатацията или ползването на ВиК системи биха застрашили обществения интерес. Високата степен на важност на този интерес налага той да бъде защитен чрез въвеждането на административна санкция, която да се налага от организацията, която отговаря за управлението на ВиК системите. Неправилно е възприето, че чл. 120 (предишен чл. 123) противоречи с чл. 47 от ЗАНН. В чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е предвидено, че административни наказания могат да се налагат от ръководители на организации, „на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение“. В проекта на ЗВиК, по-конкретно в чл. 120 е възложено именно на председателите (ръководители) на асоциациите по ВиК да упражняват контрол по спазването на правилата за експлоатирането, ползването и изграждането на ВиК системите. АВиК, дори и да не се счита за административен орган (налице е обратното разбиране в част от съдебната практика), е организация, чийто ръководител е сред лицата по чл. 47 от ЗАНН, които могат да налагат административни наказания. Член 18 е прецизиран по отношение на качеството на АВиК, съгласно предложението на Министерството на електронното управление: Чл. 18. (1) Асоциациите по ВиК са организации, чрез които държавата и общините упражняват своите функции, а кметовете на общини са административни органи по смисъла на Закона за електронното управление. (2) Лицата по ал. 1 имат правата и задълженията, регламентирани в Закона за електронното управление. (3) Достъпът до данните в специализирани карти, регистри и информационни системи по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър се осъществява по реда на наредбата по чл. 7, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. За издадените по ЗВиК наказателни постановления от председателя на АВиК се прилага ЗАНН, който урежда реда за тяхното обжалване. Не съдържа конкретно предложение Не съдържа конкретно предложение Отразено в чл. 80, ал. 3, буква „е“, чл. 81, ал. 1 и ал. 5. Не съдържа конкретно предложение Предложенията са обсъдени, приетите са отразени, а за неприетите са изложени мотиви. 2. вх.№ 92-00-285/ 17.06.2024г. Доц. д-р инж. Галя Бърдарска Председател на УС на Сдружение „Глобално партньорство по водите - България“ Според нас предложеният проектозакон за ВиК (ПЗВиК) страда от съществени недостатъци, най-важните от които могат да се обобщят по следния начин: Логическата конструкция на ПЗВиК е изградена на принципа на механично консолидиране на съществуващи разпоредби и практики, без да е направен анализ на тяхната обществена полезност и необходимост. При осъществяване на тази компилация е допуснато влошаване на нормативната уредба с постановки, чиято необходимост нито е обоснована, нито е концептуално свързана с други нормативни документи и съществуващи практики. В тази проблемна област попада предложеният институционален модел за управление на ВиК отрасъла. Предложено е продължаване функционирането на доказалите своята безполезност асоциации по ВиК. Отстъпление е направено чрез прехвърляне на специализирани функции по управление на отрасъла и държавните дружества от Българския ВиК холдинг към министъра на РРБ. Някои от функциите по управление на сектора е предвидено да се осъществяват съвместно от министъра и холдинга. Това е управленски нонсенс, защото холдингът е пряко подчинен на министъра и ръководството му е назначено от него. За изпълнение на прехвърлените функции от холдинга към министъра е необходимо да се създаде нова администрация, която би трябвало вече да е изградена в холдинга. Проблемите в институционалната уредба продължават с предложението за отделяне на водния от енергийния регулатор. Досега не са забелязани проблеми при съвместното функциониране на двата регулатора в рамките на една административна структура, което да поражда необходимост от разделянето им.2 ПЗВиК не решава проблема с политическата зависимост и контрол върху водния регулатор. В него е възпроизведена практиката на избиране на членовете на регулатора от парламента. Според нас за да се реши този проблем трябва да се създаде нов механизъм за селекция и избор на членове на водния регулатор. Една от възможностите е да се въведе квотният принцип, така че парламентът, президентът и гражданското общество да могат да избират свои представители в този орган. Необходимо е да се повишат изискванията към членовете на водния регулатор, за да се гарантира техния професионализъм и независимост от политическата конюнктура. За запазване на генетичните кодове във водния регулатор е препоръчително мандатите на членовете му да се застъпват, така че ротацията им да се прави не еднократно, а периодично. 2. В ПЗВиК е направен опит за повишаване на експертността при управление на ВиК отрасъла чрез създаване на Обществен съвет по водоснабдяване и канализация. Нито компетентността на този орган, нито начинът на представителство на участващите институции, нито броят на членовете му е ясно определен. По този начин е възможно тази добра идея да се превърне в мъртво родена още в самия си зародиш. 3. Друг проблем на предложената институционална уредба е преплитането на функции между различните институции. Например, не е ясна връзката между договорите, сключвани от асоциациите и ВиК операторите и бизнес плановете, има дублиране на контролни функции между асоциациите и водния регулатор и не е предвидена никаква координация при изпълнение на дейностите между тях с изключение на съгласуването на бизнес плановете от асоциациите. Не е предвидено какво се случва, ако не се постигне одобрение на бизнес плановете от асоциациите, за което вече съществуват прецеденти. ПМВиК има нужда от извършване на сериозен функционален анализ, прецизно определяне на функциите и отговорностите на институциите. 4. ПЗВиК има проблеми с правата на собственост, гарантирани от Конституцията. Безвъзмездното национализиране на частна ВиК инфраструктура, както и консолидирането на общинските ВиК дружества е в противоречие с Конституцията и не може да бъде осъществено. 5. Предлаганият в ПЗВиК начин за възлагане на управлението на ВиК инфраструктурата на ВиК оператори изключва всякаква конкуренция, което е пагубно за сектора и предоставянето на качествени услуги. Без въвеждане на конкуренция няма да могат да се разпределят и по-добре управляват обществените ресурси, няма да се привлекат средства за инвестиране в мрежата и да се подобри управлението на ВиК операторите. 6. ПЗВиК е разписано въвеждането на фиксиран компонент на цената за достъп до услугите без да е уточнено на каква основа ще се определя този компонент. Малко вероятно е от този компонент да се получат сериозни приходи за ВиК операторите, защото тази компонента е част от общата цена, която се ограничава от изискванията за социална поносимост. По този начин другата част от цената на услугата, свързана с потреблението на вода ще трябва да се намали. В зависимост от размера на този компонент, може да се очаква част от потребителите да се изключват от мрежата, за да не плащат тази такса, ако нямат потребление. 7. Друг важен проблем, който е пропуснат от ПЗВиК е за въвеждане на социално подпомагане на уязвимите потребители. Това е проблем, който е отлаган много години, а от неговото решаване зависи стабилизирането на финансовото състояние на ВиК операторите и увеличаване на възможностите им за инвестиции. 8. ПЗВиК повтаря съществуващата схема за определяне на социалната поносимост на цената на водата. Тази схема е порочна, защото се основава на непредставителна информация за доходите на домакинствата по области. В заключение, поради съществените си пропуски в обхвата, повторение на неработещи или лошо работещи механизми и практики, неспазване на Конституцията на страната, липса на аргументация и влошаване на използвани практики, предлагаме този проект да бъде отхвърлен и да започне работа по нов проект за закон за ВиК. Не се приема Не съдържа конкретни предложения 3. Инициативен комитет Сапарева баня, , учреден на 10.11.2020 г. вх. № 90-03-514(3)/ 24.06.2024г.; вх. № 90-03-514(8)/ 01.07.2024г. На основание чл. 44 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Инициативен комитет Сапарева баня дава отрицателно становище на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, юни 2024. публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации по отношение на разпоредбите, които касаят задължително окрупняване на обособените територии. Настояваме от проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията да отпаднат разпоредбите, касаещи задължително присъединяване на общинските ВиК дружества към Асоциациите но ВиК на обособената територия и задълително предоставяне в управление от областната асоциация на ВиК системи - публична собственост на Община Сапарева баня, ратположени на територията на област Кюстендил, как го и разпоредбите предвиждащи задължително окрупняване на обособените територии и автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори. МОТИВИ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО В проекта на Закон та водоснабдяването и канализацията, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации, подготвен въз основа на законопроекта изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, се запазват поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г., тоест основната цел на този законопроект е да обедини в един нормативен акт всички обществени отношения, свързани със собствеността, изграждането, управлението и контрола на ВиК системите и съоръженията, статута на Асоциациите по ВиК, както и правомощията и собствеността на ВиК операторите. Това е четвъртото отрицателно становище, което изразяваме във връзка с проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, включително подписка по чл. 49. ал. I от Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Твърди се, че са взети под внимание всички относими коментари и становища, отразени в Портала за обществени консултации в периода 2022-2023 г., настъпилите промени в отрасъла и нормативната уредба в периода 2020-2024 г. Към настоящия проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации, е приложена таблица за отразяване на постъпилите предложения от общественото обсъждане, проведено в периода 11.04.2023 г. до 11.05.2023 г. Категорично не сме съгласни с твърдението, че са взети предвид всички относими коментари и становища, защото като се проследят и анализират отразените в Таблицата от май 2023 г., е видно, че са приети четиридесет и едно /от общо сто осемдесет и пет точки, изложени в двадесет и пет становища/, частично приети_четиридесет /от общо сто осемдесет и пет точки, изложени в двадесет и пет становища / и то само становища, касаещи отстраняване на технически неточности и. предложения свързани с правомощия и права на министъра на Регионалното развитие и благоустройство. От отразените в Таблицата становища от декември 2022 г.. е видно, че са приети две /от общо тридесет и три/, частично приети тринадесет /от общо тридесет и три/, отново касаещи отстраняване на технически неточности и предложения свързани с правомощия и права на министъра на Регионалното развитие и благоустройство. Всички становища, изразяващи негативно отношение по съществените страни на Законопроекта като присвояване на чужда собственост, противоконституционни права н задължения, цена на водата, отговорности при доставка на некачествена питейна вода и други подобни, отразени в Таблиците от май 2023 година и от декември 2022 г„ са отхвърлени с един и същи аргумент: Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Също така се твърди, че проектът е прецизиран в съответствие с изискванията на НПВУ. Това също е невярно и цели заблуда на всички заинтересовани лица в качеството им на потребители, тоест на цялото население на Република България. Считаме, че при необходимост и с оглед изпълнение на условията на НПВУ, може да бъде приет Закона за водоснабдяване и канализация, като се изключи изричното уточнение в чл, 4 от Проекта на ЗВиК, съгласно което обособените територии „съвпадат с административните области, съобразно административно- териториалното устройство ма страната4'-. както и свързаните с това уточнение разпоредби в преходните и заключителните разпоредби. Премахването на посоченото уточнение няма да бъде в противоречие със заложеното в НПВУ, доколкото в същия е предвидено новият закон да „създава ПРЕДПОСТАВКИ за консолидация при предоставянето на ВиК услуги. По никакъв начин в него не е предвидено изискване какви да са тези предпоставки, а още по-малко е изрично посочено условие обособените територии да съвпадат с административните области в страната, поради което приемането на задължителната консолидация не е изискване на НПВУ. Приемането на проекта на ЗВиК с предложеното от нас отпадане на уточнението по чл. 4 би било компромисно и от една страна няма да доведе до прекратяване на общинските ВиК оператори, от друга страна ще изпълнява заложениз е цели в НПВУ, доколкото предпоставките за консолидация ще са създадени - всяка една Община ще може да реши дали и към коя Асоциация по ВиК за се присъедини. Считаме, че консолидирането, следва да бъде извършено ЕДИНСТВЕНО на основание конкретна икономическа логика и желание на съответните общини, а не насилствено и по области. В Доклада за цялостната предварителна оценка на въздействието на 'Законопроект за водоснабдяването и канализацията е разписано, че на първо място стоят българските граждани. Защо тогава никой не взема предвид желанието на същите тези български граждани? И то при положение, че единственото желание на тези граждани е никой да не закача техните ВиК оператори, защото са доволни от тях. Тези граждани не желаят финансиране за изграждане на ВиК структури нито с държавни, нито с европейски средства. Категорично не сме съгласни с твърдението, чс са взети предвид всички относими коментари и становища, защото като се проследят и анализират изразените становища от ноември 2020 г, до настоящия момент, качени в Портала за обществени консултации, не е взето под внимание нито едно от тях изразяващо негативно отношение в предложения сега Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Не е взета предвид подписката по чл. 49, ал. 1 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от Инициативен комитет Сапарева баня под входящ номер 08-00-961/25.11.2020 г. Това, че за пореден път изразените отрицателни становища се определят като „неотносими“, създава предпоставки за мисли в посока преследване на частни интереси и цели с приемането на Закон за водоснабдяването и канализацията в този си вариант. Към това като се прибави и фактът, че се твърди, че НПВУ е разработен на база Специфична препоръка (СП) на Съвета на Европейския съюз (Съвета) от 2019 и 2020 г., в които обаче няма препоръки за окрупняване и одържавяване, вече категорично се затвърждава убеждението за користните цели, които се преследват. 1. В чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК се предвижда в границата на една обособена територия по чл. 4 /територията на страната за целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната/, само един ВиК оператор да може да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска и/или публична държавна собственост. С предложената разпоредба обаче фокусът на посочената по-горе цел се измества и изцяло се променя действащата нормативна уредба, като се предлага консолидиране на ВиК операторите чрез задължително окрупняване на обособените територии. Считаме, че е тази разпоредба се нарушават Конституцията на Република България, действащото европейско и национално законодателство, както и основни демократични принципи. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК противоречи и на чл. 17. ал. 1, т. I от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Предложената разпоредба не предполага получаване на съгласие от съответната община, а директно поставя същата, както и нейните жители, в ситуация, в която нямат право на избор кой ВиК оператор да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска собственост на територията на дадена община. С предложения текст се нарушава чл. 3 от Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1985 г. /ЕХМС/. който определя местното самоуправление като право и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население съществена част от обществените дела. Не е налице нормативен текст в европейското право, който да задължава общините да се присъединяват към една Асоциация по ВиК на територията на една област, както и липсва нормативен текст, съгласно който ВиК операторите следва да се консолидират. Съгласно окончателен доклад от проучване за ВиК услугите в избрани страни- членки на Европейския съюз от края на 2015 г. предназначен за Европейската комисия, както и Доклад за управлението на ВиК услугите в Европа на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги от 2018 г., всяка страна е уредила предоставянето на ВиК услуги по различен начин, като в нито една от тях не се наблюдава окрупняване на обособени територии и консолидиране на ВиК оператори. Именно поради тази причина СП 3 от 2019 г, и СП 3 от 2020 г, на Съвета предлага реформа за въвеждане на нов регионален подход, като се отчитат регионалните различия /СП 3/2020/, В двете препоръки се набляга на повишаване ефективността на публичната администрация. Как точно ще бъде постигнато това, при положение, че в законопроекта е предвидено да се създаде нов орган за регулиране на ВиК услугите, като независим специализиран държавен орган. НПВУ се твърди, че е разработен именно на база СП на Съвета от 2019 и 2020 г., в които обаче няма препоръки за окрупняване и одържавяване, даже напротив, препоръчва се отчитането на регионалните различия. Жителите на Община Сапарева баня многократно са изразявали своето несъгласие за присъединяване към Асоциацията по ВиК на обособената територия на Кюстендилска област. С приемането на разпоредбата на чл, 5, ал, 2 от проекта на ЗВиК за жителите на Община Сапарева баня ще настъпят необратими негативни последици - значително поскъпване на разходите за предоставяне на гражданите на общината на ВиК услуги, неминуемо съкращаване на персонал и ликвидиране на местното ВиК дружество, както и влошаване качеството на предоставяната услуга. 2. В § 12. ал. (4) от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ЗВиК се предвижда автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори и задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на Асоциация по ВиК, която съгласно ал. 5 от същата разпоредба, от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор С предложената разпоредба се нарушава чл. 140 от Конституцията на Република България, съгласно който общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. В съдебната практика, когато разпоредбите на подзаконов нормативен акт противоречат на законов такъв, то те не се прилагат. В такъв случай как ще залагат в проекта на ЗВиК разпоредби, които противоречат на върховния закон на Република България? С приемане на разпоредбата. Община Сапарева баня автоматично ще се задължи да прекрати сключения с общинското ВиК дружество договор и да предостави общинските ВиК съоръжения на Асоциацията по ВиК, която от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор, което ще доведе до плащане на единна цена от местното население за вода, съответно до увеличаване разходите на жителите на общината, предвид по-високата в пъти цена на водата във ВиК Кюстендил. Интересът на териториалната общност в настоящия случай не е прехвърляне на съоръженията, публична общинска собственост и активите, в това число, капитала на общинското дружество, на окрупнената обособена територия в лицето на Асоциация по ВиК. повишаване цената на водата и съкращаване на работни места, респективно прекратяване и ликвидация на общинското ВиК дружество. При тази разпоредба също се наблюдава задължаване на общините за предприемане на нарочни действия без извършване на предварителен анализ и проучване на евентуалните последици. В §14 (2) от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ЗВиК се предвижда Столична община да не попада в обхвата на разпоредбите. Коя точно е причината, поради която изключение може да бъде направено за една община, а за още осем не може? И защо останалите осем общини, които насилствено трябва да бъдат присъединени към Асоциациите по ВиК възпрепятстват изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, а Столична община не го възпрепятства? 3. С § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВиК се предлага следното: В административните области, в които не е извършено обединяване (консолидация) общините, които не са членове на асоциацията по § 7, ал.1. се присъединяват към асоциацията в 3 месечен срок от влизането в сила на този закон. По силата на предложения § 9, в случаите по §8 собствениците на ВиК системи - публична собственост на прекратените обособени територии стават по силата на този закон членове на асоциацията по ВиК за обособената територия, към която са присъединени прекратените обособените територии. Считаме, че с цитираните разпоредби на практика се ликвидира свободната стопанска инициатива на общините и реално се извършва процедура по масовизация на ВиК сектора. 4. Не на последно място следва да се отбележи, че НПВУ е приет с Решение за изпълнение на Съвета от 04.05.2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ST 8091 2022 1NIT) и Приложение към решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ST 8091 2022 ADD I - NOTE). C решението се одобрява и уточнява размерът на финансирането, а с приложението се изисква приемането на ЗВиК. с който трябва да се предвидят условията на консолидиране при предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги и да се въведат еднакви условия по отношение на критериите за качество и ефективност на услугите, които трябва да бъдат изпълнени от ВиК операторите. Със законодателството трябва да се уточнят механизмите за определяне на тарифите и да се гарантира разходно ориентираното ценообразуване за ползването на системите и на услугите, като същевременно се гарантира и финансовата устойчивост на операторите. Така залисаната мярка не указва присвояване и одържавяване на чужди активи чрез принудителна консолидация, особено на ВиК оператори с финансова устойчивост, какъвто е „ВиК Паничище“ ЕООД. Не намираме причина, на територията на една административна област да има само една Асоциация по ВиК и да действа само един ВиК оператор, при положение, че той отговаря на изискванията на ЗВиК по отношение критериите за качество и ценообразуване. Също така с приложението вече е одобрена мярка по изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителни и канализационни системи и пречиствателни станции за питейни и отпадни води в 13 агломерации, вече определени поименно. Единственото изискване, за да се осъществи инвестицията е тези агломерации да са част от консолидиран ВиК оператор. Това означава, че отказът на община Сапарева баня да се присъедини към Асоциацията по ВиК по никакъв начин не пречи да се осъществяват инвестиции в други общини, присъединили се към Асоциациите. Предвид мотивите, изложени в т. I, 2, 3 и 4 по-горе следва да се запази към момента действащата законова уредба регламентирана в сега действащия Закон за водите или проекта да бъде променен в насока допускане на свободна стопанска инициатива на общините по отношение на ВиК сектора . Непрекъснато в публичното пространство излизат сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат оттам, недоволни. При учредяването на Асоциация по ВиК. във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор, практиката показва, че обикновено средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, откъдето произтича и тяхното недоволство, а цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. На практика, малките общини съфинансират чрез високите цени проектите на областните центрове за сметка на понижено качество на предоставяната ВиК услуга. През 2016 г. жителите на община Сапарева баня бяха изправени пред същия казус за присъединяване на общината към границите на Асоциацията по ВиК на обособената територия на област Кюстендил, което както сега предизвика огромно обществено недоволство и Общински съвет със свое решение категорично отказа присъединяването. Различното, осем години по-късно, е в това, че към днешна дата дори не се иска съгласието на местната общност за присъединяването й към Асоциацията по ВиК. а само с няколко текста в новия законопроект за ВиК, общината е задължена да предостави на новата Асоциация по ВиК всички съоръжения и да прекрати автоматично договора си с местния ВиК оператор с цел сключване на допълнително споразумение към договора с консолидирания ВиК оператор. Считаме, че в този проект на закон прозират користни цели, като чрез насилствено окрупняване на сектора да бъде ликвидирана възможността на общините за свободна инициатива посредством, коего да не бъде допусната възможност за сравнение на качеството на ВиК услугата предоставяна от ВиК дружество, собственост на община и услугата предоставена от ВиК асоциацията, посредством нейния оператор. Считаме, също така, че прозира користната цел - след като бъдат усвоени средствата за обновяване на ВиК сектора, същия да бъде приватизиран на национално ниво, от което естествено негативните последствия ще бъдат за крайния потребител. С оглед значимостта на поставения проблем и огромното обществено недоволство сред жителите на Община Сапарева баня по отношение на цитираните разпоредби от Проекта на Закон за ВиК. Ви информираме, че населението на общината е в готовност за организиране на протестни действия за запазване на общинското ,,ВиК Паничище" ЕООД и неприсъединяването му към Асоциацията по ВиК на обособената територия на област Кюстендил. Не се приема Проектът на ЗВиК е съобразен с държавната политика, провеждана в отрасъла от 2009 г. до настоящия момент и постигнатите резултати - 22 консолидирани области. 15 от 265 общини възпрепятстват окрупняването на принципа един ВиК оператор да предоставя услуги на територията на цялата административна област. Предвиденото със законопроекта окрупняване на принципа в една административна област да има една асоциация по ВиК, в която участват всички общини не нарушава конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл. 17 от Конституцията на Република България. В § 6 от ПЗР на законопроекта е предвидено общините, които не са членове на АВиК да се считат присъединени към асоциацията с влизането в сила на този закон., като правото на собственост върху водоснабдителните и канализационни системи се запазва каквото е било до момента на консолидацията. Приложение намира ЗДС – по отношение на водоснабдителните и канализационни системи – държавна собственост и ЗОС – по отношение на водоснабдителните и канализационни системи – общинска собственост, доколкото в проекта на ЗВиК не е предвидено друго. Водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения публична общинска собственост са собственост на общините, като управлението и възлагането на стопанисването и експлоатацията им се осъществява от асоциацията по ВиК. Предвиденото със законопроекта окрупняване на принципа в една административна област има една асоциация по ВиК, в която участват всички общини, не нарушава конституционния принцип за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. С направеното предложение се цели подобряване на предоставяните ВиК услуги с необходимото качество и на подходяща цена; увеличаване на инвестиционните процеси във ВиК отрасъла, тъй като присъединилите се общини ще имат възможност да кандидатстват за европейско финансиране на инвестиционни проекти, с което да се подмени остарялата ВиК инфраструктура и да се подобри качеството на предоставяната на потребителите услуга. Проектът е съобразен и с изискванията на НПВУ за създаване на предпоставки за консолидация. 4. Пламен Петков, управител вх. № V8-1202/ 26.06.2024г. Само ден след изборната победа на ГЕРБ на сайта на МС се публикува поредния вариант на проектозакона за ВиК (https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&ld=8380), като съставителите от МРРБ явно очакват подкрепа от парламентарното мнозинство в НС. Парадокс е също, че в момента МРРБ провежда анкета на национално ниво за изпълнението на Цел 6 на ООН „Осигуряване на наличие и устойчиво управление на вода и канализация за всички“, като резултатите ще покажат състоянието на съществуващия модел на ВиК отрасъла и впоследствие на тази база могат да се препоръчат начини за неговото подобряване. В приложения козметично променен вариант на законопроекта на ВиК няма анализ за ефективността на съществуващия модел на управление на отрасъла, както и липсва всякакъв финансов и социален анализ за цената на водата и за промените в регулатора за ВиК услуги. И най-важното не е спазено "човешкото право на достъп до питейна вода и санитария". Имам предвид качеството на питейната вода без мътност, манган, арсен, хром и уран в редица селища на страната. Няма да взема становище по отделните точки, тъй като редица институции и експерти са си казали вече мнението по предишните варианти на ЗВиК, което разбира се не е взето под внимание. Налагането на доказалия се неефективен административен начин на управление на ВиК отрасъла като се разчита за подобряване на инфраструктурата единствено на цената на водата, общинския и държавен бюджет, както и на европейското финансиране, гарантира досегашния отрицателен резултат. Например, масово асоциациите по ВиК не са ефективни поради липса на кадрови капацитет и финансиране. Държат активи за милиарди лева на хартия без да са наясно съществуват ли тези активи или в какво състояние са. Тяхното мнение при вземането на решения за общински и важни национални обекти, гарантиращи безопасността и здравето на стотици хиляди хора, не се взема в предвид. Пример, изграждането на ВС Въча за водоснабдяването на селища по поречието на Марица, което ще отстрани замърсяването на питейната вода с уран и манган и ще блокира бъдещо налагане на европейски санкции след 2026 г. поради неспазване на изискванията на Наредба № 9 от 16 май 2023. Проектът на Водоканалпроект от 80-те години на миналия век за водоснабдяване от каскадата Доспат-Въча на Пловдивска и Хасковска области продължава да не е приоритет както за политиците, така и законовото уреждане на приоритетността на национални водоснабдителни обекти със значим здравен и екологичен ефект. Министър Шишков обяви пред журналисти, че каскадата Доспат - Въча е национален водоснабдителен обект, но без никакви действия след това. България няма вече „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България“, чийто срок изтече миналата година. При разработването на последния вариант на законопроекта за ВиК не са отчетени залегналите в нея редица препоръки и мерки. Например, в стратегията за периода 2014-2023 г. ясно е записано следното „Обикновено консолидацията е продиктувана от стремеж към икономии от мащаба. Отраслов еталон за оптимален размер на зона на обслужване е наличието на минимум 250000 клиенти на водоснабдителни и канализационни услуги“, което условие не е спазено в проектозакона. Нещо повече, не са спазени залегналите стратегически цели в стратегията за ВиК, а именно: Стратегически цели Съответствие ВиК отрасълът отговаря на националните европейските изисквания Устойчивост ВиК отрасълът е екологосъобразен, финансово и технически жизнеспособен . Социална поносимост Цените на ВиК услугите са социално поносими за потребителите Съотношение качество/цена Качеството на услугите и ефикасността на ВиК операторите съответстват на добрите европейски. практики Също така в законопроекта за ВиК, не е ясно ще има ли нова стратегия за ВиК с европейска визия за развитие на отрасъла в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Разбирам желанието на МРРБ да се приеме Закон за ВиК, за да се вземат европейските средства за отрасъла от Плана за развитие и устойчивост. Но държавната администрация в продължение на няколко години ни налага единствено съществуващия неработещ модел на управление на ВиК отрасъла. Препоръка: Крайно време е за цялостна административна реформа във ВиК отрасъла, водеща до по-добри технически и финансови резултати. Без задълбочен анализ на всички проблеми във ВиК отрасъла и последващ широк публичен дебат, успешна проевропейска реформа не може да стане. Цялостна преработка от специалисти, а не от държавни чиновници, на така предложеният законопроект за ВиК е задължителна. Приема се по принцип. Не съдържа конкретни предложения. 5. Омбудсман на Република България вх. № 90-03-514(4)/ 27.06.2024 г.; вх. № 92-00-596/ 01.07.2024 г. В настоящия Проект отново са налице условия, които нарушават правата на потребителите на ВиК услуги, посочени от омбудсмана в двете становища, а именно: цената на водата за питейно-битови нужди не е обвързана с изпълнението на показателите за качество; принципът, от който следва да се ръководи новосъздадената Комисия за водно регулиране - икономическа обоснованост на цените на ВиК услугите, не предполага единна цена в обособена територия. Аргументите за нея - солидарност и намаляване неравнопоставеността при предоставяне на ВиК услугите, не кореспондират с начините за доставяне на вода, за които се извършват различни разходи; въвеждането на цени на ВиК услугите с фиксиран компонент е нова финансова тежест за битовите потребители, която ще се плаща независимо от ползването или не на съответния вид услуга. Справедливо ли е това например: 1/ при некачествено водоснабдяване. - в Годишния доклад на омбудсмана за 2023 г., Глава „Права на потребителите“, Раздел „ВиК услуги“, е посочено, че са постъпили жалби за нарушено водоснабдяване и въведени водни режими в 78 населени места на 19 области; 2/ за необитаеми имоти; социалната поносимост на цените на ВиК услугите ще се прилага само за цените с променлив компонент (на база изразходвано количество вода), не и за фиксирания компонент; не е предвидена процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество, вкл. при забрана от РЗИ за ползване на водата за питейно-битови нужди или когато очевидно водата е негодна за консумация; не са предвидени „водни помощи“ за подпомагане на „уязвимите потребители“ – задача, която НС е възложило на министъра на регионалното развитие и благоустройството с решение, прието от 44-ото Народно събрание на 13.12.2019 г. и публикувано в ДВ, бр.100 от 2019 г.; останала е възможността ВиК операторът да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение, независимо от неговия размер. Не е прието предложението на омбудсмана да се предвиди процедура за доброволно изпълнение преди да се пристъпи към тази възможност, като например: изпращане на покана, в която изрично да бъде посочен срок за плащането на задължението, след изтичането на който, при неизпълнение да бъдат предприети действия за принудително събиране на задължението. Няма предвидена възможност и за сключване на споразумение за разсрочване на задължението; предвидено е обмена на данни между ВиК операторите и топлинните счетоводители, съответно топлофикационните дружества, да се извършва безплатно само за топлата вода, но не и за студената вода; предвидено е общините, които не са членове на Асоциациите по ВиК да се присъединят в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Това противоречи на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация; квотата на държавата - 35 %, в Общото събрание на Асоциациите по ВиК, на практика е блокираща квота за вземането на решения в асоциациите; не е разписана процедура какво следва при несъгласуване на инвестиционната програма на Асоциация по ВиК; не е взето под внимание становището на омбудсмана относно участието на обществения защитник в състава на Обществения съвет по водоснабдяване и канализация -омбудсманът насърчава и защитава правата на човека с предвидените в Закона за омбудсмана средства; няма представен анализ (икономически, правен, сравнителен) за резултатите от водната реформа, когато бяха създадени Асоциациите по ВиК, ролята на „Български ВиК холдинг“ АД, подобряване на качеството на ВиК услугите – особено в обособените територии; няма дадени определения за „отворен“ и „затворен“ протокол на водомер с дистанционен отчет ; не е взет предвид факта, че битовите потребители, които към момента са спазели изискванията на чл. 140, ал. 8 от Закона за енергетиката и са закупили водомери за топла вода с дистанционен отчет, ще бъдат принудени да правят нови извънредни разходи за преустройството им – от затворен към отворен протокол; не е предвиден начин за получаване на информация от битовите потребители за отчитане на общите и индивидуалните водомери с дистанционен отчет. Не се приема Не съдържа конкретни предложения 6. Община Берковица вх. № 90-03-514(6)/ 28.06.2024 г.; вх. № 90-03-514(11)/ 05.07.2024 г. Заседание на Общински съвет - Берковица ПРОТОКОЛ № 11/28.06.2024 г. Р Е Ш Е Н И Е № 234 1. На основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Общински съвет - Берковица дава отрицателно становище на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации по отношение на разпоредбите, които касаят задължително обединяване на обособените територии, автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори, задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК и отнемане на общинските съвети с общински ВиК дружества правомощията на Асоциации по ВиК и заявява, че е категорично против присъединяването на „ВиК - Берковица" ЕООД към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. 2. Общински съвет - Берковица дава съгласие да бъде изпратено до Националното сдружение на общините в Република България, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерския съвет, председателя на Народното събрание, президента на Република България, омбудсмана на Република България, председателите на Парламентарните групи в 50-ото Народно събрание, Европейския парламент и българските членове на ЕП, в срок до края на работния ден - 28.06.2024 г. мотивирано становище в подкрепа на решението по т. 1 в следния вид: Във връзка с публикувания на 10 юни 2024 г. проект на Закон за водоснабдяването и канализацията /ЗВиК/ и в нормативноустановения срок за провеждане на обществени консултации, предоставяме и моля да бъде взето под внимание при изготвянето на справката по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, следното отрицателно становище на Общински съвет - Берковица: Общински съвет - Берковица възразява срещу публикувания на 10 юни 2024 г. проект на ЗВиК и предвидените в него промени в подхода на управление на ВиК системите - задължително окрупняване на обособените територии, автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори, задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК и отнемане на общинските съвети с общински ВиК дружества правомощията на Асоциации по ВиК, поради следните мотиви: 1. В чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК се предвижда в границата на една обособена територия по чл. 4 /територията на страната за целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите се разделя на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната/, само един ВиК оператор да може да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска и/или публична държавна собственост. Мотиви против цитираната разпоредба: Основната цел на този законопроект, както се сочи в доклада и мотивите към него, е да се създаде единна уредба, събрана на едно място, която цели да обхване и подобри цялостната нормативна база, регламентираща дейностите в отрасъл водоснабдяване и канализация в Република България. С предложената разпоредба обаче фокусът на посочената по-горе цел се измества и изцяло се променя действащата нормативна уредба, като се предлага консолидиране на ВиК операторите чрез задължително окрупняване на обособените територии. Считаме, че с тази разпоредба се нарушават действащото европейско и национално законодателство, както и основни демократични принципи. Съгласно Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1985 г. /ЕХМС/ органите на местното самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство и правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави - членки на Съвета на Европа. С предложения текст се нарушават освен цитираните по-горе текстове и чл. 3 от ЕХМС, който определя местното самоуправление като право и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. Разпоредбата на чл. 5. ал. 2 от проекта на ЗВиК противоречи и на чл. 17, ал. 1. т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ - „Чл. 17. (1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация". Предложената разпоредба не предполага получаване на съгласие от съответната община, а директно поставя същата, както и нейните жители, в ситуация, в която нямат право на избор кой ВиК оператор да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска собственост на територията на дадена община. Община Берковица и нейните жители многократно в годините са изразявали своето несъгласие за присъединяване към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обс i ужвана от ВиК Монтана ООД. Не на последно място, няма мотиви, нито правно основание какво налага това задължително обединяване на обособените територии. Не е налице нормативен текст, нито в българското, нито в европейското право, който да задължава общините да се присъединяват към една Асоциация по ВиК на територията на една област, както и липсва нормативен текст, съгласно който ВиК операторите следва да се консолидират. В подкрепа на тези твърдения, прилагаме линкове към Окончателен доклад от проучване за ВиК услугите в избрани страни- членки от края на 2015 г., предназначен за Европейската комисия /FINAL REPORT STUDY ON WATER SERVICES IN SELECTED MEMBER STATES: http://publications.euro]Aa.eu/resource/cellar/a9bdad4a- 97f5-lle5-983e-01 aa75ed71 al .OOOl.Ol/DOC 1/ и Доклад за управлението на ВиК услугите в Европа на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги от 2018 г. ZEurEau - The governance of water services in Europe - http://www.eureau.or 2/resources/publications/150-re; ort- on-the-2 ovemance-of-water-services-in-europе/file/. Цитираните доклади показват данни за управлението на ВиК услугите в различни държави- членки за периода 2010 - 2018 г. Видно от изложеното в тези документи е, че всяка държава-членка по различен начин е уредила предоставянето на ВиК услуги на своето население, като в нито една от страните не се наблюдава нито окрупняване на обособени територии, нито консолидиране на местните ВиК оператори. Всяка държава-членка е избрала свой подход в управлението на ВиК сектора, като преобладават услугите, които на местно ниво се предоставят от общински и/или частни компании. Не са малко случаите и на държавно възлагане на ВиК услугите, но видно от данните в докладите е, че тези въпроси са решени приоритетно на местно ниво. Считаме за неоснователни твърденията в публичното пространство за загуба на големи финансови инвестиции в обособените територии на неконсолидираните Асоциации по ВиК, поради не присъединяване на общини, като нашата, към големите Асоциации по ВиК. Възможно е настоящата Програма „Околна среда и води" за програмния период 2021- 2027 г. да е договорена при условие за финансиране изграждането и подмяната на ВиК инфраструктура на обособени територии само с една Асоциация по ВиК, съответно един действащ на територията ВиК оператор, но този факт не води автоматично до отхвърляне финансирането на останалите оператори чрез други финансови механизми. В тази връзка следва да упоменем, че Община Берковица е подменила над 55% от вътрешната водопроводната мрежа на град Берковица, и голяма част от селата на територията на общината са с подменен водопровод. Тези ремонти са извършени със средства по ПУДООС, ПМС и със собствени средства на Община Берковица. С приемането на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК за общината, общинското ВиК дружество и местното населението ще настъпят необратими негативни последици - значително поскъпване на разходите за предоставяне на гражданите на общината на ВиК УСЛУГИ, неминуемо съкращаване на персонал или ликвидиране на местното ВиК дружество, както и съществени финансови зам би за Община Берковица. 2. В §12 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ЗВиК се предвижда прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори и задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК, която от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор /§12.(4) Договорите с ВиК оператори, които са сключени от кмет на община по реда на отменената глава 11 „а“ от Закона за водите се прекратяват по право след изтичане на 3 месеца от влизането в сила на този закон. Предоставените за експлоатация ВиК системи и цялата документация, свързана със стопанисването, поддръжката и експлоатацията им и с предоставянето на ВиК услуги на потребителите се предават на общината, която ги предоставя на асоциацията по ВиК за обособената територия по § 6 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. (5) Асоциацията по В и К предоставя ВиК системите по ал. 1 на ВиК оператора за обособената територия с допълнително споразумение към договора за възлагане./. Мотиви против цитираната разпоредба: С приемане на разпоредбата, Община Берковица автоматично ще се задължи да прекрати сключения с общинското ВиК дружество договор и да предостави общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК, която от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор да предостави съоръженията публична общинска собственост на новата Асоциация по ВиК, което ще доведе до плащане на единна цена от местното население за вода, съответно до увеличаване разходите на жителите на общината, предвид по-високата в пъти цена на водата във ВиК Монтана. С предложената разпоредба се нарушава чл. 140 от Конституцията на Peпублика България, съгласно който общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Интересът на териториалната общност в настоящия случай не е прехвърляне на съоръженията, публична общинска собственост и активите, в това число, капитала на общинското дружество, на окрупнената обособена територия в лицето на новата Асоциация по ВиК, повишаване цената на водата и съкращаване на работни места, респективно прекратяване и ликвидация на общинското ВиК дружество. При тази разпоредба също се наблюдава задължаване на общините за предприемане на нарочни действия без извършване на предварителен анализ и проучване на евентуалните последици, както и без необходимост от даване на съгласие от местния орган на власт. 3. С § 8, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВиК се предлага следното: В административните области, в които не е извършено обединяване (консолидация), общините, които не са членове на асоциацията по § 7, ал. 1, се присъединяват към асоциацията в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. А с § 9 се предвижда в случаите по § 8 собствениците на ВиК системи - публична собственост на прекратените обособени територии, да станат по силата на този закон членове на асоциацията по ВиК за обособената територия, към която са присъединени прекратените обособени територии., като Асоциацията по ВиК разпределя гласовете на общините в общото събрание по реда на чл. 16, ал. 3. Предвид мотивите, изложени в т. 1 и 2 по-горе предлагаме да се запази текста от сега действащия Закон за водите, а именно: „Чл. 198а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) (1) Територията на страната за нуждите на управлението, планирането и изграждането на ВиК системи и за предоставянето на ВиК услуги се разделя на обособени територии. (2) Границите на обособената територия могат да се променят в зависимост от присъединяването или отпадането на общини от нея. (3) Решенията за промяна на границите на обособената територия се приемат от общото събрание на асоциацията по ВиК или от общинския съвет. (4) Обособената територия прекратява съществуването си, когато общините в нея се присъединят към друга обособена територия. (5) Решението за прекратяване на съществуването на обособената територия и за присъединяването на общини от нея към друга обособена територия се приема от общото събрание на асоциацията по ВиК или от общинския съвет. чл. 1986. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) Управлението на ВиК системите се осъществява от: 1. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството, който координира управлението на ВиК системите на национално ниво; 2. асоциацията по ВиК, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини; 3. общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи - собственост само на една община. Чл. 198г. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) Общинският съвет в случаите на чл. 1986, т. 3: 1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) определя ВиК оператора по реда на този закон; 2. приема решение за сключване на договора с ВиК оператора за възлагане на дейностите по предоставяне на ВиК услугата и поддържане на ВиК системите, включително за поемане на финансови задължения; 3. контролира изпълнението на задълженията на ВиК оператора съгласно договора; 4. изработва и приема регионалния генерален план на ВиК системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на ВиК системите на съответната обособена територия; 5. изработва и приема дългосрочната инвестиционна програма към регионалния генерален план на ВиК системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на ВиК системите и съоръженията на съответната обособена територия; 6. съгласува бизнес плана на ВиК оператора; 7. приема решения за промяна на границите на обособената територия.". Към настоящия момент, в страната има учредени 28 броя Асоциации по ВиК на ниво административни области. 22 броя от тях са напълно консолидирани - 12 броя /100% държавна собственост/, а 10 броя със смесено участие - 51% държавно участие и 49% общинско участие. Шест Асоциации по ВиК към момента не са консолидирани - Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград - 4 бр. 100% държавно участие и 2 броя /51 % държавно участие и 49 % общинско участие/. От общинските ВиК дружества в страната - 11 броя вече са се присъединили към Асоциациите по ВиК. Това са общините Ботевград, Димитровград, Дупница, Кнежа, Кубрат, Панагюрище, Петрич, Свищов, Севлиево, Стамболово, Стрелча. Пет общински ВиК дружества /100% общинска собственост/ функционират самостоятелно на териториите на общините си и отговарят на всички изисквания. Това са Сапарева баня, Кресна, Троян, Берковица и Брацигово. Вече има сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, недоволни. Учредяването на Асоциация по ВиК възникна като изискване на Световната банка, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор. Практиката показва, че обикновено средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, откъдето произтича и тяхното недоволство. А цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. И на практика, малките и бедни общини съфинансират чрез високите цени проектите на областните центрове. Ако Община Берковица се присъедини към Асоциацията по ВиК на област Монтана, която е със смесено държавно и общинско участие, то нашият глас при вземане на решения от общото събрание на Асоциация по ВиК от тези ще е равен едва на 5% /на база брой население/. 4. Недоумение будят и разпоредбите на чл. 8 от законопроекта, с които се предвижда провеждането на политиката в отрасъл ВиК и от общинските съвети и кметовете. Последните ще са поставени в неизгодна ситуация, доколкото малките общини във връзка с чл. 16, ал. 9 от проекта на ЗВиК не биха могли да защитят своите интереси при вземането на решения в рамките на големите Асоциации по ВиК. Следователно, не бихме могли да говорим за провеждане на политика в отрасъла при положение, че вземането на решения, пропорционално на броя на гласовете на населението /Община Берковица е с тенденция за намаляване броя на населението и като такава не би имала голям процент от гласовете, при вземане на решения, свързани с дейността на Асоциацията по ВиК./ няма да изиграе решаваща роля за малките общини. „ВиК - Берковица" ЕООД е оператор на ВиК системите на територията на община Берковица от 1998 г. Повече от 25 години дружеството е доказало, че успешно, отговорно и с грижа за потребителите от общината изпълнява своите задължения по доставяне на вода с питейни качества и отвеждане на отпадъчните води от имотите. Макар и малко, дружеството изпълнява същите по обем задачи и отговаря на нормативните изисквания за бранша. Близкият контакт с потребителите, повечето от които познаваме лично, както и непрекъснатият близък контрол от страна на общинското ръководство спомагат за бърза реакция и отработване на проблемите. Дружеството отговаря на всички изисквания за оператор по сега действащия закон - регистрирано е като дружество, предоставящо ВиК услуги, има учредена Обособена територия, има изготвен самостоятелен регионален генерален план, има одобрен бизнес план за последния регулаторен период, има сключен Договор за ВиК оператор с община Берковица. 5. В чл. 104 от законопроекта се сочи, че финансирането на дейностите, свързани с ефективност и устойчивост на ВиК системите, в съответствие с директивите в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води, вкл. реконструкция или основен ремонт на съществуваща и изграждане на нова ВиК инфраструктура - публична собственост, се извършва: 1. от приходите на ВиК операторите 2. със средства от държавния бюджет и чрез предоставянето на целеви субсидии; 3. със средства от общинските бюджети или с общински извънбюджетни средства; 4. със средства от публичното предприятие по чл. 48; 5. със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове и програми на европейския съюз; 6. от други източници. Мотиви против цитираната разпоредба: В тази разпоредба отново се наблюдава задължение за общините да финансират конкретни дейности, свързани с ефективност и устойчивост на ВиК системите, което считаме, че нарушава разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която общината има самостоятелен бюджет, с който се разпорежда в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Средната цена на ВиК Берковица ЕООД е 2,28 лв. с ДДС, а единната цена за пялата област на ВиК Монтана ООД след последното увеличение е над 5 лева. Сравнението показва, че цената на берковското общинско ВиК дружество е наполовина по-ниска от тази на монтанското ВиК дружество или с 2.72 лв. по-малко на кубик вода. Изводът е, че това би натоварило месечно бюджета на всяко четиричленно семейство при разход средно 4 куб. м. вода на човек средно с минимум 40.00 лв. и би увеличило /утежнило/ издръжката на един пенсионер с пенсия от около 400 лв. с 10 лв. - 4 % от доходите му. В този смисъл, считаме, че увеличението на разходите за вода ще представлява тежко натоварване, несправедливо и непоносимо за жителите на община Берковица. В дружеството изкарват своята прехрана над 30 работници, които разчитат на тези средства за изхранване на семействата си. При присъединяване към асоциацията 2/3 от този персонал ще бъде освободен. Практиката /преди отделянето/ показва, че в район Берковица ще остане само една аварийна група и 2-3 инкасатори, които едва ли биха удовлетворили изискванията от нашите потребители и решаването на непрекъснато възникващите им проблеми. Друг проблем е, че общината не е от общините, които разполагат с големи финансови ресурси. Населението е застаряващо. Доходите са ниски. Населението компенсира чрез отглеждане на плодове и зеленчуци за собствена консумация през летния сезон. Това население ще бъде принудено да заплаща висока цена, без да получава адекватни и навременни услуги. Общинското ръководство също няма да може да влияе активно на политиката на управление на Асоциация по ВиК с 5 % дялово участие. В рамките на тези 5% ще е и разпределението на средствата. През пролетта на 2016 г. Община Берковица беше изправена пред същия казус за присъединяване на общината към границите на Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. Различното, 8 години по-късно, е в това, че към днешна дата дори не се иска съгласието на общината за присъединяването й към Асоциацията по ВиК - Монтана, а само с няколко текста в новия законопроект за ВиК общината е задължена да предостави на новата Асоциация по ВиК всички съоръжения и да прекрати автоматично договора си с местния ВиК оператор с цел сключване на допълнително споразумение към договора с консолидирания ВиК оператор. С Решение № 174 от Протокол № 12 от 26.02.2016 г. Общински съвет-Берковица подкрепи организираната местна гражданска инициатива по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ по въпроса да се запази ли „ВиК - Берковица" ЕООД или да се слее към „ВиК" ООД, гр. Монтана, като с Решение № 364 от Протокол № 27 от 17.06.2016 г. Общински съвет-Берковица подкрепи предложението на местната гражданска инициатива, внесено с подписка по реда на ЗПУГДВМС, срещу присъединяване на общинското ВиК дружество към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация'* ООД, гр. Монтана. Неколкократно при всяко публикуване на проекта на ЗВиК Общински съвет - Берковица приемаше отрицателни становища и декларации срещу законопроекта в периода 2020 г. - 2023 г. С оглед значимостта на поставения проблем и огромното му значение за жителите на общината, Ви информирам, че населението на община Берковица е в готовност за организиране на повторна местна гражданска инициатива по реда на ЗПУГДВМС по въпроса за запазване на общинското „ВиК - Берковица" ЕООД и в тази връзка моля да имате предвид, че Общински съвет - Берковица ще подкрепи всяка инициатива, която се отнася до неприсъединяване на местното ВиК дружество към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. Предвид гореизложеното, Ви уведомявам, че Общински съвет - Берковица е категорично против присъединяването на „ВиК - Берковица" ЕООД към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана и дава отрицателно становище на проекта на ЗВиК по отношение на разпоредбите, които касаят задължително окрупняване на обособените територии, автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори, задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК и отнемане на общинските съвети с общински ВиК дружества правомощията на Асоциации по ВиК. Желанието на Община Берковица е да се борим за съхраняване на самостоятелна обособена територия на община Берковица и дружеството - оператор на ВиК системите в нея, за доброто на цялата община, за опазването на нашето местно богатство - чистата планинска вода. Приоритет за общината е да се направи всичко възможно мнението и желанието на местното население да се зачетат като важни и значими за управляващите при вземането на решения, касаещи пряко хората и местния природен ресурс. В заключение, приканваме всички заинтересовани страни в настоящия казус да изразят активната си и обективна гражданска позиция, като при всичките си действия спазват Конституцията и законите на страната и се ръководят от интересите на гражданите при спазване върховенството на закона /чл. 2 от Договора за Европейския съюз/ и на първо място винаги да имат предвид параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, съгласно който „Водата не е просто търговски продукт, а по-скоро наследство, което следва да бъде опазено, защитено и третирано като такова.". Не се приема Проектът на ЗВиК е съобразен с държавната политика, провеждана в отрасъла от 2009 г. до настоящия момент и постигнатите резултати - 22 консолидирани области. 15 от 265 общини възпрепятстват окрупняването на принципа един ВиК оператор да предоставя услуги на територията на цялата административна област. Предвиденото със законопроекта окрупняване на принципа в една административна област да има една асоциация по ВиК, в която участват всички общини не нарушава конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл. 17 от Конституцията на Република България. В § 6 от ПЗР на законопроекта е предвидено общините, които не са членове на асоциацията по § 5, ал. 1, да се считат присъединени към асоциацията с влизането в сила на този закон, като правото на собственост върху водоснабдителните и канализационни системи се запазва каквото е било до момента на консолидацията. Приложение намира ЗДС – по отношение на водоснабдителните и канализационни системи – държавна собственост и ЗОС – по отношение на водоснабдителните и канализационни системи – общинска собственост, доколкото в проекта на ЗВиК не е предвидено друго. Водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения публична общинска собственост са собственост на общините, като управлението и възлагането на стопанисването и експлоатацията им се осъществява от асоциацията по ВиК. Предвиденото със законопроекта окрупняване на принципа в една административна област да има една асоциация по ВиК, в която участват всички общини, не нарушава конституционния принцип за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. С направеното предложение се цели подобряване на предоставяните ВиК услуги с необходимото качество и на подходяща цена; увеличаване на инвестиционните процеси във ВиК отрасъла, тъй като присъединилите се общини ще имат възможност да кандидатстват за европейско финансиране на инвестиционни проекти, с което да се подмени остарялата ВиК инфраструктура и да се подобри качеството на предоставяната на потребителите услуга. Проектът е съобразен и с изискванията на НПВУ за създаване на предпоставки за консолидация. 7. Общински съвет Сапарева баня вх. № 90-03-514(9)/ 02.07.2024г. Общински съвет - гр. Сапарева баня взе РЕШЕНИЕ 129 В качеството ни на общински съветници в Общински съвет Сапарева баня, представители на гражданите живущи и ползватели на услугите на „ВиК Паничище" ЕООД и във връзка с публикувания на 10.06.2024г. от Министерски съвет на Портала за обществени консултации Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията /ЗВиК/, категорично изразяваме своето несъгласие с проекта за Закон за водоснабдяването и канализацията и заявяваме своето становище: А. МОТИВИ И КОМЕНТАРИ ПО ПРОЕКТА НА ЗВиК I. С промените от 2009 г. въведени съгласно Закона за водите се създадоха обособени територии, съвпадащи с териториите, на които действат съществуващите ВиК оператори. Създадоха се ВиК Асоциации, в които участва представител на държавата и на съответните общини. Запазиха се общинските ВиК оператори, като беше вменено на общинските съвети да изпълняват ролята на Асоциация. Вместо това, в публикувания проект за ЗВиК се предлагат промени в насока на въвеждане на нови понятия за обособена територия и закриване на общинските ВиК дружества. Становищата и предложенията направени от Общински съвет - Сапарева баня и Общинска администрация Сапарева баня, при второ обществено обсъждане, проведено в периода от 11. 04.2023 г. до 11.05.2023 г., са отхвърлени без почти никаква мотивация затова. II. Категорично възразяваме по предложенията за задължително законово окрупняване на обособените територии и лишаване на Общинските съвети да имат правомощия на Асоциации по ВиК, поради следните съображения: 1 .Принудителното окрупняване на общинските ВиК оператори накърнява правото на собственост на общините и лишава компетентния орган - общинския съвет, от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази толкова приоритетна за местните власти сфера, която засяга живота, здравето и социално- битовите нужди на цялото население. Окрупняването противоречи на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл.17 от Конституцията на Р България (КРБ). Принудителното закриване на дадено общинско дружество без волята на собственика (общинските съвети) противоречи на принципа за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от КРБ. Част от предложенията нарушават и други текстове от Конституцията, като чл. 136 за правото на самоуправление и чл. 137 за правото на свободно сдружаване. В обобщение може да се посочи, че при евентуално оспорване на закона пред Конституционния съд, има сериозни основания за обявяване на редица предлагани текстове за противоконституционни. Независимо от факта, че водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения остават общинска собственост, с новопредвидените текстове се ограничава правото на Общината да стопанисва и експлоатира същите. Тоест, за Общината остава така наречената гола собственост, върху която няма да могат да се осъществяват права по управление, като и местната администрация няма да може да влияе върху вземането на решения по тяхната експлоатация. Независимо от факта, че Общината е основна административно- териотриална единица, която осъществява общото ръководство и контрол върху местните дейности, на практика ще бъде лишена от контрола върху така чувствителният ВиК сектор. Съгласно чл.20 от ЗМСМА, Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл.17 от същият закон. Разписаното право и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, касаещи устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея, благоустрояването и комуналните дейности, опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси, развитието на спорта, отдиха и туризма /който между впрочем е основна и неотменима част от развитието на община Сапарева баня/, се дерогира от новопредвидените текстове на ЗВиК, като без да се отменят права по ЗМСМА, на практика същите не могат да бъдат осъществявани. Тоест, окрупняването лишава общинските органи от право да вземат адекватни решения в областите, посочени в чл.17 ЗМСМА, като им дава право на глас, което право обаче е ограничено, с оглед обема на правата на малка община, като Сапарева баня. Извън горното, следва да се отбележи, че предвидената възможност за европейско финансиране е нереална. Посочен мотив за приемане на проекта за ЗВиК е Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/, раздел Г, Реформа 2: Продължаване на реформата във водния сектор, като за тази реформа, предвидените средства са нула лева!!! Реално и на практика, приемането на нов ЗВиК противоречи на Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/, раздел Г, Реформа 1, която касае новият регионален подход с пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти. Търсените изменения обаче, освен че опосредстват ролята на местните общности, по никакъв начин не допринасят за по пряко участие на същите в развитието на сектора и управлението на средствата. 2. Промяната в управлението на ВиК сектора в институционално и териториално отношение би трябвало да се мотивира от няколко обстойни анализи, как вито за момента липсват. Без тези проучвания трудно ще се изясни, какво налага държавата да предприеме подобно окрупняване, без да е направено следното: - оценка на предимствата и недостатъците в осъществената през 2009 г. реформата във ВиК сектора, чрез Закона за водите; - оценка на реалното състояние на ВиК операторите и ВиК системите във връзка с планираните промени за подобряване на качеството на предлаганите услуги; - анализ на международното законодателство и оценка на данните свързани с прилагането на различни подходи при управлението на ВиК сектора в други страни. По наша информация преобладават услугите, които се предоставят от общински компании и липсва европейски нормативен документ предвиждащ задължителна консолидация. 3. Предложението за редуциране броя на „обособените територии” и механичното формиране на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната не отчита реалностите в България. В страната съществуват общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора, включващ опазване на населението, съхраняване на водата, като природен ресурс и опазване на околната среда. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребители качествени услуги на социално приемлива цена. Анализите показват, че разликата в цената на операторите (цените на малките оператори са средно 40 % по-ниски от тези на областните). Неслучайно едни от големите оператори, стопанисващи скъпи и енергоемки съоръжения и преносна мрежа върху големи територии постоянно са в тежко финансово състояние през последните години. 4. До сега няма доказателства за връзката между големината на ВиК оператора и неговата финансова ефективност. В същото време в страната са налице около 20 ВиК оператора (държавните и държавно-общинските ВиК оператора), които изцяло функционират на областен принцип. Към момента не е отчетена по - добра ефективност и по - добра оптимизация в работата на тези областни дружества. 5. Не на последно място с промените се очертава заплащане на нереална цена на услугата за потребителите в обслужваната територия след извършване на окрупняването. За населените места, където има изградени ПСПВ и питейната вода се пречиства преди постъпване в мрежата, няма отделна компонента за услугата пречистване и разходите се поемат и от тези потребители където няма изградена ПСПВ. Това може да породи допълнителни вътрешно-териториални конфликти и де мотивация за коректно доплащане на услугата. В заключение предлагаме в закона да се регламентират стандарти за качество на услугата, предоставяна от ВиК операторите, независимо от това каква е тяхната собственост и териториален обхват. Това ще позволи ефективните общински търговски дружества да продължат да функционират. Настояваме да се запази съдържанието на съществуващите членове от Закона за водите, като чл. 198а, чл. 1986, чл. 198г и др. III. Мотиви по отношение §14, ал. 1, 2 и 3 от проекта за ЗВиК Считаме, че законопроекта незаконосъобразно и неправомерно дели общините на територията в Република България на Столична община и на останалите общини. Нарушен е основния принцип за равнопоставеност. Сключените до влизането в сила на този закон концесионни договори за възлагане на дейности по управление, поддържане и експлоатация на ВиК системи и предоставяне на ВиК услуги следва да продължат действието си до прекратяването им, без да е необходимо да бъде изпълнено условието на чл.5, ал.2 от проекта за ЗВиК. „Вик Паничище ЕООД“ е ВиК оператор за територията на община Сапарева баня на базата на концесионен договор. Такива взаимоотношения между община и ВиК оператор в страната са малко на брой. В първоначалния проект на законопроекта през 2020г, - §10 от ПЗР, сключените концесионни договори запазваха действието си до изтичане на съответния срок. По отношение на концесионният договор на Столична община в първоначалния проект на закона през 2020г. не се споменаваше нищо. В последния вариант публикуван за обсъждане в §14, ал.2 функциите на асоциация по ВиК за управлението на ВиК системите и съоръженията, предназначени за водоснабдяването на Столичната община, независимо от собствеността и териториите, в които са разположени или през които преминават, се осъществяват от общинския съвет на Столичната община. Там ВиК мрежите и съоръженията са предадени на концесионера. Така стоят нещата и при нас. Подобен статут обаче не се дава на Общинския съвет в община Сапарева баня и други общини, ако има такива. Възможността да се направи изключение за Столична община, респективно за „Софийска вода“ АД от общите цели на законопроекта е загадка за нас. Столична община ли е привилегирована като концедент, или концесионера „Софийска вода“ АД? Разбираме, че единственото публично-частно партньорство във ВиК сектора реализирано с концесионния договор на Столична община е с участието и на чуждестранни партньори, и точно затова се правят изключения, потъпквайки и принципа за самоуправление на местните общности, и децентрализацията. При такава ситуация, ние като община, като общински съвет и граждани се чувстваме неравнопоставени със Столична община и „чужденците“. Нещо повече, подозираме, че моделът на Столична община в бъдеще може да бъде приложен в цялата страна, по начина по който и сега се предлага законопроекта за ВиК. IV. MOTИВИ по отношение §12, ал. 4 от ПЗР от проекта за ЗВиК Съгласно §12, ал. 4 от ПЗР от проекта за ЗВиК договорите с ВиК оператори, които са сключени от кмет на община по реда на отменената глава 11 „а“ от Закона за водите се прекратяват по право след изтичане на 3 месеца от влизането в сила на този закон. Предоставените за експлоатация ВиК системи и цялата документация, свързана със стопанисването, поддръжката и експлоатацията им и с предоставянето на ВиК услуги на потребителите се предават на общината, която ги предоставя на асоциацията по ВиК за обособената територия по § 6 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. В законопроекта е предвиден задължителен начин на разпореждане със собственост, без да се зачита правото на собственост на собственика — общините, което по характера си е абсолютно право, гарантирано от Конституцията на Република България (КРБ). В този смисъл, съгласно чл. 17 от КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона, а съгласно чл. 140 от КРБ Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Предвидените в Законопроекта задължителни разпореждания с имущество, собственост на общините, без да се отчете желанието на собственика и интереса на жителите на общината, е противоконституционно. Жителите на общините, имат право да определят чрез органите на местното самоуправление, начина, по който да се използва публичната общинска собственост, което право им се отнема с разпоредбите на този Законопроект. Една от основите на демократичното общество е правото на гражданите да участват в управлението, което се извършва чрез избраните от тях органи на местно самоуправление — този принцип е възприет от демократичните правови държави. С оглед посоченото, общинската собственост следва да бъде управлявана в съответствие с решенията на органите на местното самоуправление в интерес на местното население, което представляваме. Тези принципи са категорично признати от Конституцията и всяко противоречие с тях ще се счита за противоконституционно. Разглежданите разпоредби противоречат и на основополагащия принцип на Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на общинското имущество и общинските предприятия. Предвид посоченото, Законопроектът не следва да бъде приет в предложения вид, а следва да бъде изменен и приведен в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, нормите на Конституцията и нуждите на обществото, без да се нарушават демократичните принципи за неприкосновеност на собствеността и местното самоуправление. V. В чл. 4 от проекта на ЗВиК се предвижда в границата на една обособена територия /територията на страната за целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите се разделя на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната/, само един ВиК оператор да може да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска и/или публична държавна собственост. С предложената разпоредба обаче фокусът на посочената по-горе цел се измества и изцяло се променя действащата нормативни уредба, като се предлага консолидиране на ВиК операторите, чрез задължително окрупняване на обособените територии. Считаме, че с тази разпоредба се нарушават действащото европейско и национално законодателство, както и основни демократични принципи. Съгласно Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1985г. органите на местното самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство и правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави - членки на Съвета иа Европа. С предложения текст се нарушават освен цитираните по-горе текстове и чл. 3 от ЕХМС, който определя местното самоуправление като право и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. Разпоредбата на чл. 4 от проекта на ЗВиК противоречи и на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - „Чл. 17. (1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 1. Общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация. Предложената разпоредба не предполага получаване на съгласие от съответната община, а директно поставя същата, както и нейните жители, в ситуация, в която нямат право на избор кой ВиК оператор да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска собственост на територията на дадена община. Община Сапарева баня и нейните жители многократно в годините са изразявали своето несъгласие за присъединяване към Асоциацията по ВиК на обособената територия.: обслужвана от „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил. Не на последно място, няма мотиви, нито правно основание какво налага това задължително окрупняване на обособените територии. Не е налице нормативен текст, нито в българското, нито в европейското право, който да задължава общините да се присъединяват към една Асоциация по ВиК на територията на една област, както и липсва нормативен текст, съгласно който ВиК операторите следва да се консолидират. В подкрепа на тези твърдения прилагаме линкове към Окончателен доклад от проучване на ВиК услугите в избрани страни-членки от края на 2015 г., предназначен за Европейската комисия /FINAL REPORT STUDY ON WATER SERVICES IN SELECTED MEMBER STATES: http://piiblicatioiis.etiropa.eu/resotirce/cellar/a9bdad4a-97f5-lle5~983e- 01aa75ed71al.0001.01/DOC_l и Доклад за управлението на ВиК услугите в Европа на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги от 2018 г. /EurEau - The governance of water services in Europe https://www.eureau.org/resources/publications/150-report-on-the-governance-of-water-services-in-europe/file/. Цитираните доклади показват данни за управлението на ВиК услугите в различни държави- членки за периода 2010 - 2018 г. Видно от изложеното в тези документи е, че всяка държава-членка по различен начин е уредила предоставянето на ВиК услуги на своето население, като в нито една от страните не се наблюдава нито окрупняване на обособени територии, нито консолидиране на местните ВиК оператори. Всяка държава-членка е избрала свой подход в управлението на ВиК сектора, като преобладават услугите, които на местно ниво се предоставят от общински и/или частни компании. Не са малко случаите и на държавно възлагане на ВиК услугите, но видно от данните в докладите е, че тези въпроси са решени приоритетно на местно ниво. Считаме за неоснователни твърденията в публичното пространство за загуба на големи финансови инвестиции в обособените територии на неконсолидираните Асоциации по ВиК, поради неприсъединяване на общини, като нашата, към големите Асоциации по ВиК. Възможно е настоящата Оперативна програма „Околна среда и води" за програмния период 2020-2024 г. и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) да е договорена при условие за финансиране изграждането и подмяната на ВиК инфраструктура на обособени територии само с една Асоциация по ВиК, съответно един действащ на територията ВиК оператор, но този факт не води автоматично до отхвърляне финансирането на останалите оператори чрез други финансови механизми. В тази връзка следва да упоменем, че Община Сапарева баня е подменила над 90% от вътрешната водопроводна мрежа на град Сапарева баня, и голяма част от селата на територията на общината са е подменен водопровод. Тези ремонти са извършени със средства по Европейски програми, ПУДООС, ПМС и със собствени средства на Община Сапарева баня и др. С приемането на разпоредбата на чл. 4 от проекта на ЗВиК за общината, общинското ВиК дружество и местното населението ще настъпят необратими негативни последици - значително поскъпване на ВиК услугите предоставяни в Общината, неминуемо съкращаване на персонал или ликвидиране на местното ВиК дружество, както и съществени финансови загуби за Община Сапарева баня. С приемането на разпоредбата на чл.4 от проекта на ЗВиК се създават монополи действащи на териториален принцип, което е протиконституционно, тъй като монополи могат да се създават само с конституцията /чл.18, ал.4/. VI. Считаме, че преди да бъде приет новия Закон, съдържащ съществени изменения в подхода на управление, както и предлаганото поредно централизиране в сектора е необходимо той да бъде обсъден на широк обществен форум с участието на държавните органи, отговорни за управлението на водния сектор в страната, на местните власти и на ВиК операторите. Б. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ПРЕДЛАГАНИ ТЕКСТОВЕ В ПРОЕКТО- ЗАКОНА ЗА ВИК I. Имайки предвид нашите мотиви подробно описани в т. I, т.П, т.Ш, т.IV И т.V на глава „А. Мотиви и коментари но проекта на ЗВиК”, настояваме всички текстове на проектозакона за ВиК да бъдат съобразени с нашето искане, касаещо възможност за функциониране на самостоятелен ВиК оператор на територията на Общината, като самостоятелна обособена територия, съответно изрично да бъде предвидено обособените територии да не съвпадат с административните области. II. Считаме, че с предложените от нас по-горе промени ще се избегне нарушаването на чл.18, ал.4 от Конституцията, ще се премахне неравнопоставеността между Столична община и останалите общини и ще се даде възможност концесионните договори за водоползване сключени от Столична община, община Сапарева баня и др. да запазят своето действие до тяхното изтичане. Ще се даде възможност на Общинските съвети и на Общинските администрации да осъществяват контрол на водоползването на обособената територия за която те отговарят, т.е. ще се запази принципа на самоуправление относно водоползването на съответните обособени територии. Общинските им съвети ще изпълняват функцията на ВиК асоциация. III. Макар и малко дружество, „ВиК Паничище” ЕООД изпълнява същите задачи и отговаря на нормативните изисквания за бранша като всички останали. Близкият контакт с потребителите, повечето от които познаваме лично, както и непрекъснатият близък контрол от страна на общинското ръководство спомагат за бърза реакция и отработване на проблемите. Дружеството отговаря на всички изисквания за оператор по сега действащия закон - регистрирано е като дружество, предоставящо ВиК услуга, има учредена Обособена територия, има изготвен самостоятелен регионален генерален план, има одобрен бизнес план за последния регулаторен период, има сключен Концесионен договор за ВиК оператор с община Сапарева баня. IV. Учредяването на Асоциация по ВиК възникна като изискване на Световната банка, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор. Практиката показва, че обикновено средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, откъдето произтича и тяхното недоволство. А цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. От отчетите на ВиК „Кюстендилска вода” ЕООД ясно се вижда, че до момента дружеството е с няколко милиона загуба. И на практика, малките и бедни общини съфинансират чрез високите цени проектите на областните центрове. V. С оглед значимостта на поставения проблем и огромното му значение за жителите на общината, Ви информираме, че населението на община Сапарева баня на 10.11.2020г. е учредил инициативен комитет по реда на чл.45 от ЗПУГДВМС с цел запазване на общинското „ВиК - Паничище“ ЕООД, като ВиК оператор на територията на Община Сапарева баня. В тази връзка Общински съвет - Сапарева баня ще подкрепи всяка инициатива, която се отнася до не присъединяване на местното ВиК дружество към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Кюстендилска вода" ЕООД, гр. Кюстендил. Целта на Община Сапарева баня е да се борим за съхраняване на самостоятелна обособена територия на община Сапарева баня и дружеството - оператор на ВиК системите в нея, за доброто на цялата община, за опазването на нашето местно богатство - чистата планинска вода. VI. Вече има сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, като недоволни. Има и решения на Общинските им съвети за излизане. Налице са много лоши практики в управлението на цели консулидирани области и един областен ВиК оператор. За малък период от съществуването им оставиха цели областни центрове без питейна вода за месеци напред. VII. Готови сме да организираме масови протестни действия за блокиране на важни пътни артерии, докато исканията ни за продължаване на самостоятелното съществуване на местните ВиК дружества, като ВиК оператори не бъдат взети под внимание и законопроектът не претърпи нужните корекции преди внасянето му за гласуване в Народното събрание на Република България. Не се приема. Предвиденото със законопроекта окрупняване на принципа в една административна област да има една асоциация по ВиК, в която участват всички общини не нарушава конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл. 17 от Конституцията на Република България. В § 6 от ПЗР на законопроекта е предвидено общините, които не са членове на асоциацията по § 5, ал. 1, да се считат присъединени към асоциацията с влизането в сила на този закон, като правото на собственост върху водоснабдителните и канализационни системи се запазва каквото е било до момента на консолидацията. Приложение намира ЗДС – по отношение на водоснабдителните и канализационни системи – държавна собственост и ЗОС – по отношение на водоснабдителните и канализационни системи – общинска собственост, доколкото в проекта на ЗВиК не е предвидено друго. Водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения публична общинска собственост са собственост на общините, като управлението и възлагането на стопанисването и експлоатацията им се осъществява от асоциацията по ВиК. Предвиденото със законопроекта окрупняване на принципа в една административна област има една асоциация по ВиК, в която участват всички общини, не нарушава конституционния принцип за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. С направеното предложение се цели подобряване на предоставяните ВиК услуги с необходимото качество и на подходяща цена; увеличаване на инвестиционните процеси във ВиК отрасъла, тъй като присъединилите се общини ще имат възможност да кандидатстват за европейско финансиране на инвестиционни проекти, с което да се подмени остарялата ВиК инфраструктура и да се подобри качеството на предоставяната на потребителите услуга. Проектът е съобразен и с изискванията на НПВУ за създаване на предпоставки за консолидация. 8. Национален браншов синдикат „Водоснабдител” - КНСБ вх. № 92-00-309/ 04.07.2024 г. Във връзка с поредният проект на Закон за водоснабдяването и канализацията публикуван (поставен) за обществено обсъждане от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, който е изготвен от работна група през месец септември 2022 г., която е работила върху варианта на законопроект от 2020 г., сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в чието съставяне, държим да подчертаем като отговорен социален партньор, представляващ около две трети от всички заети в отрасъла, отново не ни бе дадена възможност да участваме, изразяваме следното становище: I. От години настояваме за приемането на специален Закон за водоснабдяването и канализацията, с който да се създаде нормативна предпоставка за оздравяване и за устойчиво развитие на отрасъла. В тази връзка принципно подкрепяме представения за обществени консултации законопроект за ВиК и считаме, че следва да влезе в дневния ред на Народното събрание час по-скоро. Същевременно, след като се запознахме със законопроекта, сме длъжни да споделим опасенията ни, че съдържанието на същия не отговаря на очакванията ни и оставя много от поставяните от нас въпроси без отговор. Например финансирането на дейностите в отрасъл ВиК е регламентирано в глава Седма на законопроекта, която включва чл. 104, в който са изброени източниците на средствата за дейностите по ВиК, чл. 105, касаещ случаите, когато ВиК операторът е в невъзможност да изпълни параметри от инвестиционната програма поради недостатъчен финансов ресурс и чл. 106, в който е изведено задължението Държавата и общините да поддържат и развиват публичните ВиК системи. Считаме, че това не е достатъчно. От години Държавата на практика осъществява своеобразна „социална политика“ чрез неадекватната нормативна уредба и действащия регулаторен режим, осъществяван спрямо цените на предоставяните на потребителите ВиК услуги, за сметка на нормалното осъществяване на дейността на ВиК операторите и ниската цена на труда на заетите в отрасъла около 15 000 работници и служители. Липсата на квалифицирани кадри и бягството на младите от изучаване на ВиК специалности във висшите училища, основно поради получаваните ниски трудови възнаграждения, водят отрасъла към катастрофа. По данни на МРРБ към 31 декември 2023 г. средната работна заплата в отрасъл ВиК за ВиК операторите с преобладаващо държавно участие е 1350 лева. Подобен размер на брутните работни заплати няма как да задържи квалифицираните, а вече дори и не толкова квалифицираните работници и служители в търговските дружества в отрасъл ВиК. Имаме ВиК оператори, в които няма назначен на работа нито един ВиК инженер. Според нас следва да бъдат нормативно уредени финансови механизми, с които да се гарантира финансовата стабилност на ВиК дружествата, съответно достойни условия на труд и достойни трудови възнаграждения на заетите в отрасъла. Очевидно е, че предвид социалната поносимост на цената на ВиК услугите, демографската ситуация и икономическите дисбаланси между различните региони на страната, това няма как да се случи само с повишаване цените на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги. Считаме за необходимо в закона да бъдат предвидени изрично компенсаторни финансови механизми, като например предоставянето на „водни“ помощи на тези, които поради уязвимото си материално положение нямат възможност да заплащат сметките си към ВиК операторите. В проекта на Закон за ВиК липсват разпоредби, аналогични на § 1, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Допълнителните разпоредби на сега действащия ЗРВКУ, който закон се предлага да отпадне с влизането в сила на новия Закон за ВиК. Друг голям проблем, който според нас не намира решение в проекта за Закон за ВиК представлява въпросът за събираемостта на дължимото към ВиК операторите за потребените ВиК услуги. В тази връзка, считаме, че следва да бъдат предвидени ефективни и юридически защитими механизми, защото действащата нормативна рамка поставя ВиК операторите в неравностойно положение спрямо други (ЕРП-тата например) стопански субекти, които също предоставят жизненоважни комунални услуги за населението. II. Относно промените, предвидени в законопроекта за ВиК, свързани с регулирането на цените и качеството на ВиК услугите, считаме, че следва да се прецизират разпоредбите в посока облекчаване на регулаторния режим с цел да се подпомогне нормалната работа на ВиК операторите и да се намали административната тежест върху осъществяваната от тях дейност. Обособяването на отделен регулаторен орган за ВиК е правилно, но положителния ефект от тази промяна не бива да бъда застрашен от записи в закона, които да направят регулаторния процес отново тежък и тромав, изключително сложен като документация (административна тежест за ВиК операторите) и недостатъчно гъвкав и бърз при необходимост от промени в бизнес-плановете и цените на ВиК услугите (пример: при водни кризи, при финансиране на проекти от еврофондовете, ескалиране на инфлационни процеси, обявена пандемична обстановка и др.). Може би е крайно време да си зададем въпроса дали не правим грешен избор на регулаторен модел като цяло - принципно високи изисквания към основните ВиК оператори, неадекватни към реалното им икономическо състояние и състоянието на ВиК инфраструктурата, която им е поверена за експлоатация. В понятието регулаторен модел имаме предвид статут на регулаторния орган - формиране и правомощия, цели и задачи на регулаторния процес, организация на регулаторния процес, административни процедури и участници, основните механизми (инструменти) на регулиране - бизнес-план (техническа и икономическа част), показатели за качество, ценообразуване, информация и контрол върху изпълнението на бизнес плана. Досегашният регулаторен процес не доведе до очакваното стабилизиране на финансово състояние на ВиК операторите, нито доведе до адекватно заплащане на трудещите се в отрасъла, нито пък подобри качеството на предлаганите на потребителите ВиК услуги. Моделът не изключва „субективно“ административно отношение на регулаторния орган по определени ключови въпроси, а също така моделът изключва всякакви форми на институционална координация и взаимодействие между Министерството на регионалното развитие и благоустройството като основен орган на държавната политика във ВиК отрасъла и принципал на „Български ВиК холдинг” ЕАД. Независимостта на регулатора в този случай играе обратна роля. В заключение, без да претендираме за изчерпателност, бихме искали да заявим, че ще следим за евентуални изменения, застрашаващи в каквато и да е степен публичния характер на собствеността, експлоатацията и управлението на ВиК инфраструктурата в Република България. В тази връзка предлагаме част от текста на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от законопроекта за ВиК, по-точно „..или да проведе процедура за определяне на концесионер по реда на Закона за концесиите..“ да отпадне. Практиката в България показа че освен драстичното необосновано повишаване цената на предоставяните ВиК услуги за потребителите в обособените територии и задоволяване на нечии лични и/или корпоративни интереси, не доведе до съществена промяна към по-добро при качеството на предоставяните услуги и допълнителни дейности, както и относно благосъстоянието на заетите по трудови правоотношения в съответните ВиК дружества концесионери. Разчитаме, че горчивият опит, който ние, българите, придобихме през годините при абдикирането на държавата от управлението на други сфери, касаещи нормалното ни съществуване като граждани на Обединена Европа в 21 век, е достатъчно основание за отстояване на обществения интерес в отрасъл ВиК. Към настоящото становище прилагаме и утвърденото от управителните органи на Синдиката (Координационен съвет и Управителен съвет) ПРИНЦИПНО СТАНОВИЩЕ с изх. № В-275 / 07.12.2023 г. на Национален браншов синдикат „Водоснабдител” - КНСБ относно бъдещите промени в нормативната уредба, свързана с отрасъл „Водоснабдяване и канализация“. ПРИНЦИПНО СТАНОВИЩЕ Във връзка с действащата нормативна уредба свързана с отрасъл .“Водоснабдяване и канализация", изразяваме следното принципно становище, прието на заседание на Координационния съвет на Синдиката на 05.12.2023 г.: I. По подготвения пореден проект на нов специализиран закон за водоснабдяването и канализацията от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ, министерството), обръщаме внимание на следното: 1. Според нас Закона за водоснабдяването и канализацията трябва да уреди и подреди обществените отношения и процеси в областта на водоснабдяването и канализацията, като се започне от собствеността върху водоснабдителните и канализационните системи, тяхното управление, експлоатация, изграждане и възстановяване, изискванията към водоснабдителните и канализационните услуги, тяхното предоставяне на потребителите от търговски дружества, едно търговско дружество или държавно предприятие, регулирането на качеството и цените на тези услуги и контрола върху тях. Закона за водоснабдяването и канализацията, следва да обедини разпокъсаната настояща нормативна уредба, като всички неработещи, пожелателни и проблемни текстове, трябва да бъдат съответно отменени, редактирани или преосмислени. 2. Според нас Закона за водоснабдяването и канализацията, трябва да намери решение и отговори на следните наболели въпроси и проблеми: 2.1. Ще се търси ли единно управление на водите, чрез създаване на Държавна агенция за водите /ДАВ/. която може да бъде структурирана като звено към МРРБ. МОСВ или като структура подобна на КЕВР? Би могло ДАВ да се организира на база възприетото Басейново управление на водите, като й се подчинят всички съществуващи служби и институти от бранша на базата на наличната държавна администрация, структурирана в дирекции, отдели и звена към МОСВ. МРРБ. МЗХ. БАН и др. Също така под нейно ръководство могат да бъдат поставени и вече създадените Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", което се предвижда по предложение па Министерство на икономиката да се преобразува в административна структура Изпълнителна агенция за управление и стопанисване на язовири и ..Български ВиК холдинг" ЕАД. Основните права и задължения да бъдат, както следва: а) да определя държавната политика по опазването, съхранението и използването на Националното богатство от повърхностни /морски, езерни, речни, язовирни/ и подземни /изворни, кладенчови и дълбоко-сондажни, включително топло-минералните/ водиразработи дългосрочна програма за целесъобразно и ефективно използване на богатата наличност от гопло-минерални води в страната, като се използват различните възможни начини на финансиране: б) да провежда държавната политика за развитието на водния сектор в Република България, чрез изготвяне на перспективни разработки, който да регламентират приоритетите и степените на обезпеченост на различните ползватели и потребители; в) да проучва и изготвя проектно-технически схеми, със съответни водостопански баланси, за най-целесъобразно и икономически-изгодно комплексно използване на водните ресурси в собствените поречия, а при обоснована необходимост с прехвърляне в други, с перспектива 30 и повече години и краен етап-пълното им оползотворяване, чрез възможното най-ефективно ползване и потребление с техникоикономически аргументирана етапност на реализиране; I) регулиране и контрол върху водоснабдителните и канализационните услуги. д) и други функции и отговорности, съгласно утвърден устройствен правилник. 2.2. Ще се търси ли друг регулаторен механизъм е цел да се подпомогне нормалната работа на ВиК операторите и да се намали административната тежест върху осъществяваната от тях дейност? Трябва да се има предвид, че те попадат в обхвата на Закона за публичните предприятия, който е в сила от 01.01.2020 г„ съгласно който те следва да разработват „Бизнес програма", която е документ за планиране на дейността на публичното предприятие за период най-малко три години, съдържащ и ключови показатели за изпълнение на заложените финансови и нефинансови цели. 2.3. Ще се определят ли социално поносими граници за ВиК услугите? Ако ..Да“, следва за хората, които са под тези граници, да се осигурят водни помощи. За нуждаещите се социално слаби слоеве от населението на Република България е наложително да бъде разписан ясен механизъм за получаването на тези водни помощи. 2.4. Ще се създаде ли постоянна компонента в цените на ВиК услугите, която може да бъде наречена: „Такса солидарност". „Такса инфраструктура". „Такса водомер” и т.н.? От тази такса може да се формира фонд за подпомагане на ВиК операторите с лоши финансови показатели, като този фонд може да се набира в бъдещата ДАВ (ако се приеме) или пък „Български ВиК холдинг” ЕАД може да поеме разпореждането с този фонд или тези функции, за кои го говорим по-горе ...!? 2.5. Ще се осигури ли задължително присъединяване към услугите отвеждане на отпадъчните води и пречистване на отпадъчните води на потребителите, за кои го вече има техническа възможност, във връзка с реализирани инвестиции в развитието на канализационната мрежа? 2.6. Ще се създадат ли регистри за Асоциациите по ВиК (АВиК) и сключените договори с ВиК операторите за обособените територии и регистър на самите ВиК оператори или ще се отчете, че АВиК са излишни или пък ВиК операторите могат да бъдат обединени под шапката на „Български ВиК холдинг" ЕАД и ако това се случи, защо да не се премине на единни цени за водоснабдителните и канализационните услуги на територията на цялата страна...!? Някой ще каже, че това ще доведе до кръстосано субсидиране, но нима то не съществува и сега ...!? 2.7. Ще се отговори ли ясно и категорично дали концесията и публично-частните партньорства са приложими и ще се използват ли като форма при управлението, стопанисването и експлоатацията на ВиК системите в Република България? II. Считаме, че има належаща необходимост от промяна в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и двете основополагащи наредби към него, а именно Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата за регулиране на цените на водоснабдил едните и канализационните услуги (НРЦВКУ). Към днешна дата КЕВР е приела Указанията за прилагане на частично изменената НРЦВКУ. което според нас ще доведе до намаляване на цените за водоснабдителните и канализационните услуги при някои ВиК оператори и те няма да могат да изпълнят ангажиментите си по места по подписаните Колективни трудови договори. Според нас задължително трябва, регулаторната тежест върху ВиК операторите да бъде намалена. Да се отсеят и определят важните неща, които биха тласнали сектора напред и биха довели до неговата финансова стабилност, която включва задължително достойни възнаграждения на работещите в него. Не един път сме констатирали, че регулирането на ВиК услугите в този му вид не развива отрасъл ВиК. а напротив води до неговите недобри финансово-икономически резултати и изключително ниски възнаграждения на работещите в него. Регулирането на ВиК услугите, ако се осъществява по досегашния начин, го по- добре би било да бъде премахнато, да се отмени Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и се мине на варианта за одобряване и утвърждаване на цени на ВиК услугите, който действаше преди приемането му. Може би е крайно време да си зададем въпроса дали не правим грешен избор на регулаторен модел като цяло принципно високи изисквания към основните ВиК оператори, неадекватни към реалното им икономическо състояние и състоянието на ВиК инфраструктурата, която им е поверена. В понятието регулаторен молел имаме предвид статут на регулаторния орган - формиране и правомощия, цели и задачи на регулаторния процес, организация на регулаторния процес, административни процедури и участници, основните механизми (инструменти) на регулиране - бизнес-план (техническа и икономическа част), показатели за качество, ценообразуване, информация и контрол върху изпълнението на бизнес плана и т.н.. Досегашният регулаторен процес не доведе до очакваното стабилизиране на финансово състояние на ВиК операторите, нито доведе до адекватно заплащане на трудещите се в отрасъла, нито пък подобри качеството на предлаганите на потребителите ВиК услуги. Моделът на регулиране на ВиК услугите не изключва ..субективно" административно отношение на регулаторния орган по определени ключови въпроси, а също така моделът изключва всякакви форми на институционална координация и взаимодействие между МРРБ като основен орган на държавната политика във ВиК отрасъла и орган на управление на ..Български ВиК холдинг" ЕАД. Независимостта на регулатора в този случай играе обратна роля. III. В заключение, без да претендираме за изчерпателност, бихме искали да заявим, че ще следим за евентуални изменения, застрашаващи в каквато и да е степен публичния характер на собствеността, експлоатацията и управлението на ВиК инфраструктурата в Република България. Разчитаме, че горчивият опит, който ние, българите, придобихме през годините при абдикирането на държавата от управлението на други сфери, касаещи нормалното ни съществуване като граждани на Обединена Европа в 21 век. е достатъчно основание за отстояване на обществения интерес в отрасъл ..Водоснабдяване и канализация". От името на хилядите синдикални членове, които представляваме, изразяваме за пореден път нашето недоволство от тревожните процеси, които продължават да се случват в системата на ВиК. а именно: I. Независимо от прокламираната политическа воля за повишаване доходите на работещите и реалния икономически ръст в страната, продължават негативните тенденции на задълбочаващо се отдалечаване на средните нива на трудови възнаграждения, получавани в отрасъл „ВиК“. спрямо средната работна заплата в Република България. Все повече работници и служители се трудят за възнаграждение равно или близко до минималната работна заплата за страната и минималните осигурителни прагове. Средната брутна работна заплата за отчетната 2022 г. в отрасъла е 1 100 (хиляда и сто) лева, а към 30 септември 2023 г. е 1355 (хиляда триста петдесет и пет) лева. В резултат сме свидетели на отлив на квалифицирани специалисти, обявен нулев и или изключително нисък прием във висшите учебни заведения за обучение на млади хора по специалности, от които отрасъла има крещяща необходимост, остаряване на работната сила (според статистическите данни средната възраст на заетите е над 52 години); 2. Дори и със средствата, осигурени по линия на Европейския съюз, хроничния недостиг на инвестиции в сектора е факт от години и липсват конкретни политики и действия от страна на Държавата, които да предпоставят решение на този проблем в обозримо бъдеще. Нашето предложение е инвестициите да бъдат извадени при ценообразуването на ВиК услугите, тьй като за сега цените за ВиК услугите им е основен източник на средства за дружествата, но тя не може да бъде увеличавана безкрайно. Явно е необходимо обезпечаване и на допълнителен целеви ресурс за стимулиране процесите на стабилизация и устойчивост във ВиК сектора, който трябва да бъде осигуряван целево от държавният бюджет: 3. Дейността на отделните ВиК оператори е подложена на задушаваща самото им съществуване регулация от Комисията за енергийно и водно регулиране. Неутвърждаването в срок на подадените бизнес планове, през предходния и настоящия регулаторни периоди, забавянето на утвърждаването на цените за ВиК услугите, нерегламентирания натиск за намаляване на разходите, включително за персонал, допринесе съществено за влошаване на финансово-икономическото състояние на голяма част от дружествата, като две трети от тях приключиха отчетната 2022 г. на загуба и със задължения, които многократно превишават вземанията им; 4. От години настояваме за въвеждане на ваучерна система, чрез която да се подпомагат социално слабите граждани при заплащане на сметките им за ВиК услуги. Публично известно е. че събираемостта сред някои малцинствени групи от населението е изключително ниска и това често става причина за социално напрежение по места; 5. Категорично сме против навлизането на частни, наши или чужди инвеститори, защото считаме, че досегашния опит и практики показват, че сдава въпрос единствено за гръмки фрази и бизнес, които не подобряват по никакъв начин положението на българина като потребител, данъкоплатец и или зает в дейностите по предоставяне на ВиК услугите. Трябва да се има предвид, че отрасъл ..ВиК" е стратегически сектор, пряко свързан с националната сигурност на Република България; 6. От изключително значение за успешна реформа във ВиК сектора, която да гарантира в максимална стенен удовлетворяване нуждите на потребителите от качествена питейна вода, спазване на екологичните изисквания и достойни работни места за заетите в сектора, е упражняването на ефективен контрол при разходването на макар и недостатъчните финансови средства, особено при поддръжката на съществуващата инфраструктура и създаването на нова. Личните и корпоративни интереси не могат да взимат връх над обществените, защото в крайна сметка става въпрос за социално благо, коего принадлежи на всички. Както на всички ни е известно в края на тази година изтича Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014- 2023 г. До този момент не сме чули някой да е направил опит да отчете изпълнението на гази стратегия, да направи анализ на резултатите, което според нас е редно да се направи и след това да се премине към заданието за написването и обсъждането на новата десетгодишна стратегия. Нашите ръководни органи приеха това становище, което изложих пред Вас и сме готови да се включим в работната група, където експертно да обсъдим конкретните проблеми и разчитаме, че ще бъдат поканени наши представители да участват в нея. Считаме, че е крайно време за промяна в подхода към решаване на наболелите и нерешени с десетилетия проблеми в отрасъл „ВиК“, в противен случай рискуваме отново да станем свидетели на поредното апликиране от страна на Държавата от жизнено важен за обществото въпрос и поредната провалена реформа. Като коректен социален партньор сме длъжни да Ви предупредим, че социалното напрежение сред работещите ескалира. Разчитаме на отговорно държавническо отношение към проблемите в отрасъла и настояваме гласът но работниците и служителите да бъде чут. Не се приема Не съдържа конкретни предложения 9. инж. Ивайло Христов Управител „ВиК“ ЕООД- гр. Петрич вх. № 92-00-596(63)/ 04.07.2024 г. Основните проблеми от предходните законопроекти са останали в същия вид. Останало е несъответствието с Конституцията на Република България, Закона за общинската собственост и не на последно място – противоречието с Европейските законови норми. Последното от своя страна ни поставя в абсурдната ситуация – със проект на закон, в който са нарушени европейски закони, се опитваме да докажем „съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)“, имайки предвид, че същия План изисква спазване върховенството на Закона. Да, проблема е налице, и той е, че в някои административни области не е извършено обединяване (консолидация), в тези области има общини които никога не са членували в Асоциацията по ВиК, а други са с приети решения на Общински съвет за прекратяване на членството им в тези Асоциации. Но вместо да се проучат причините за този проблем и съответно да се отстранят чрез проекта на закон, те просто се премълчават и заобикалят, предлагайки не решение, а потъпкване на всякакви законови норми. Действието по принудително присъединяване на Общините, които не членуват в Асоциацията по ВиК е представяно „запазване на собствеността”, но по същество то е - Държавата в лицето на МРРБ (принципал на ВиК операторите на обособените територии на Асоциациите по ВиК) прави опит, пренебрегвайки всички законови норми, да се разпорежда с общинска собственост без произнасяне на нейния принципал – Общински съвет. С предложения законопроект се цели узаконяване на подобно безотговорно отношение към общинската собственост. МРРБ не отчита, че в страната има общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора, включващ опазване на населението, съхраняване на водата като природен ресурс и опазване на околната среда. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребителите качествени услуги на социално приемлива цена. Тези общини независимо, че години наред са лишени от европейско финансиране, ежегодно влагат средства за поддръжка и развитие на мрежите, което подобрява услугата и намалява загубите на вода. Ето защо вливането в един неефективен ВиК оператор с лошо финансово състояние, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ЕООД-ГР.ПЕТРИЧ 2850 Петрич ул.”Оборище”№6 тел.0879947575 Булстат-101005019 предоставящ недобри услуги само ще намали качеството на живот в консолидиралите се общини. Също така принудителното окрупняване на общинските ВиК оператори накърнява правото на свобода и собственост на общините. Лишава се компетентния орган - общинския съвет, от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази толкова приоритетна за местните власти сфера, която засяга живота, здравето и социално–битовите нужди на цялото население. В нарушение на чл.18, ал.4 от Конституцията на РБ, със законопроекта фактически се установява държавен монопол във ВиК сектора. В чл.16, ал.3 се запазва положението държавата да има блокираща квота от 35% в общото събрание на асоциациите, което, освен напълно безпринципно (липсват критерии как се определя този процент), на практика елиминира общините при взимането на решения. Законопроектът, в горепосочените аспекти, е в противоречие на СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ 2016-2025г., в която се сочи: „Добре работещите държави се характеризират с децентрализация, основана на принципа на субсидиарността, т.е. решенията се вземат на възможно най-близко до хората ниво. По този начин, децентрализацията е процес на предоставяне на общините отговорността за осъществяването на услуги, при което те имат необходимите ресурси и възможност за самостоятелно вземане на решение“. Статистиката също не е в полза на консолидацията на сектора. Повечето държавни ВиК оператори са с огромни задължения. В консолидираните територии не са усвоени никакви средства по договорената програма със Световната банка. Десетки държавни ВиК оператори са обявени в несъстоятелност. Опитът е доказал, че мегаструктурите са тромави и неработещи. Непрекъснато в публичното пространство излизат сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, недоволни. При учредяването на Асоциация по ВиК, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор, практиката показва, че обикновено средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, от където произтича и тяхното недоволство, а цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. На този фон общинските ВиК оператори показват по-добри финансови резултати, по - голяма гъвкавост и оперативност при предоставянето на услугата. Не на последно място – нарушен е и чл. 140 от Конституцията на РБ, съгласно който Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Факт е, че предложения законопроект Общинския съвет е определен да се произнесе само в случаите когато: трябва да се определи друг представител на общината за участие в събранията на АВиК и да се определи мандата му; да се взимат решения за финансиране на ВиК системи публична общинска собственост; да се предоставят безвъзмездно в полза на държавата общински имоти. Изложеното обосновава несъответствието с Конституцията на България на представения за обществено обсъждане проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. В същия се установяват противоречия с реалната ситуация в сектора. В същото време развитието на ВиК инфраструктурата се нуждае от практични и реално осъществими решения. Предложения законопроект в нарушение на чл. 19 от Конституцията на РБ правото на свободна стопанска инициатива и свободна конкуренция, предвижда на територията на една административна област, ВиК услугите да се извършват само от един оператор. Така се нарушават правилата за конкуренция. Ограничава се и се контролира пазара на водоснабдяване за обособената територия в противоречие с чл.101 т.1 буква „б“ от Договора за функционирането на ЕС. Съгласно чл.106 от ДФЕС забраните на чл.101 и чл.102 се отнасят и за публични предприятия и предприятия, на които държавите членки са предоставили специални или изключителни права. С оглед въвеждане на равнопоставеност между общинската и държавната собственост, предлагам следните конкретни промени в така предложения проект на закона, както следва: Чл. 44. (1) ВиК оператор е капиталово търговско дружество или обединение – ДЗЗД, на което е възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите, публична собственост и предоставянето на ВиК услугите срещу заплащане в границите на една обособена територия. (2) ВиК оператор може да бъде търговско дружество, образувано/учредено по реда на Търговския закон или обединение – ДЗЗД, което: 1. е с основен предмет на дейност експлоатация на ВиК системи и предоставяне на ВиК услуги, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; 2. има регистриран капитал не по-малко от 100 000 лева, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; 3. притежава финансови и технически възможности, включително организационна структура и персонал за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по т. 1, , а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; 4. е публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия или е обединение от публични предприятия – ДЗЗД. Чл.45. Не може да бъде ВиК оператор дружество: 1. спрямо което е открито производство по несъстоятелност или което е обявено в несъстоятелност, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; 2. което е в ликвидация, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; 3. което е с прекратен по негова вина договор за същата дейност и не е изтекъл срок от 2 години от влизането в сила на прекратяването, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; 4. което не отговаря на изисквания на действащото законодателство, приложими към дейността, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; 5. което има публични задължения, с изключение на задълженията по не влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; Чл. 46. ВиК операторите