Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

Проект ! М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс Причините, които налагат приемането на предложения законопроект, са продиктувани от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателния процес. През 2023 г. със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) обн., ДВ, бр. 48 от 2023 г. 49-ото Народно събрание прие част от необходимите изменения и допълнения в НПК, свързани с повишаване на ефективността на наказателните производства и защита правата на пострадалите от престъпления, и регламентира механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и на неговите заместници. Законът беше приет в изпълнение на задълженията на държавата по силата на чл. 46 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като бяха взети предвид препоръките, направени от европейските партньори, и мерките, заложени в НПВУ, и съобразени с националната правна система. Целта на настоящия законопроект е да бъдат осигурени ясни предпоставки и допустими хипотези за възобновяване на наказателните производства, когато са изтекли сроковете за това в случаите на чл. 243, ал. 10 НПК по искане на главния прокурор; възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза чрез изменение на чл. 248 НПК; въвеждане на право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение чрез изменение на чл. 368 НПК, както и възможност съответният държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, да може да иска ускоряване на наказателното производство. Също така се предлага възможност за обжалване на постановленията за прекратяване и спиране от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата и съответния държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, с възможност за обжалване пред съответния първоинстанционен съд, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал. Отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурора Настоящият законопроект предлага усъвършенстване на разпоредбите за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора и въвеждане на ясни правила за отмяна от главния прокурор в изрично изброените случаи в новосъздадения чл. 243а НПК. Към момента по силата на чл. 243, ал. 10 НПК главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване „в изключителни случаи“, което е предпоставка за неяснотa в прилагането на разпоредбата и несигурност в правното положение на обвиняемите. С настоящите изменения и допълнения се предлага уредба на изрични основания за отмяна, които представляват прецизиран с оглед на контекста вариант на основанията за възобновяване на наказателните дела по чл. 422 от НПК: установяване на неистински доказателства, престъпление от страна на прокурор или разследващ орган във връзка с участието в наказателното производство, неизвестни на прокурора обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото, решение на ЕСПЧ за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство. Така извънредната понастоящем намеса на главния прокурор в правната сфера на обвиняемите в бъдеще ще почива на ясно дефинирани, изрични и утвърдени в съдебната практика основания, което ще даде гаранции за спазването на правата на лицата, обвинени в извършване на престъпления, и така ще осигури по-висок стандарт за спазването на правата на всички участници в процеса. Измененията в тази част удовлетворяват стандартите по Конвенцията, и в частност констатациите по делото Филева срещу България, решение на ЕСПЧ от 03.07.2012 г., както и на по-новото решение на ЕСПЧ - Миладинова срещу България от 07.02.2023г., в сила от 25.09.2023 г. Аналогични констатации се съдържат и в независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата на Република България. В анализа се посочва, че „възможността за спиране и възобновяване на дела при липса на нови доказателства или обстоятелства също може да доведе до злоупотреба с процеса“ и че са „необходими допълнителни гаранции срещу такива действия на прокуратурата, за да бъдат предотвратени евентуални злоупотреби от нейна страна.“ Разделяне на делото в съдебна фаза Необходимостта от въвеждане на възможност за разделяне на делото в съдебна фаза произтича от осъдителни решения на Европейския съд, например Васил Христов срещу България, където властите са установили само част от нападателите срещу жалбоподателя, както и решението С.З. срещу България, където част от подсъдимите също са отсъствали от значителен брой заседания, което е довело до значителна продължителност на съдебната фаза на производството и прекратяване на наказателното производство срещу някои подсъдими поради изтекла абсолютна давност. Измененията и допълненията, свързани с разделянето на делото в съдебна фаза, почиват както на установените в горепосочените решения на ЕСПЧ нарушения на Конвенцията, така и на чисто практически трудности в съдебната фаза на процеса, споделяни от практикуващи юристи. Въпросът дали са налице основания за разделяне на делото следва да се обсъди в рамките на разпоредителното заседание, а съдът да може да се произнесе с определение, в което да отдели материалите за неиздирените или неявилите се без уважителни причини подсъдими, за които не е приложим чл. 269, както и за подсъдим, изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или с друго тежко заболяване, препятстващо провеждането на наказателното производство, в отделно дело, което да се разпредели на нов съдебен състав. Той от своя страна или по искане на някоя от страните би следвало да може, по своя преценка, да обедини делата по реда на чл. 41 от НПК при поява на първоначално неявилия се подсъдим или подобряване на здравословното състояние на подсъдим, тъй като основанието за разделянето ще бъде на практика отпаднало. По този начин отсъствието на подсъдим по делото няма да е пречка то да продължи срещу останалите подсъдими, което ще гарантира ефективността на процеса и защита правата на пострадалите. Разширяване на възможностите за използване на ускорителното средство по глава двадесет и шеста НПК Въвежда се право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение чрез изменение на чл. 368 НПК. Тази промяна е залегнала като препоръка във всички решения на Комитета на министрите (КМ) по изпълнение на групата С.З./Колеви и е още една гаранция за правото на пострадалото лице на ефективен наказателен процес. Предоставянето на такова средство за защита на пострадалите при условия, съобразени с този етап на производството, е важна гаранция, тъй като необходимостта от ускорително средство за защита, за да се гарантира, че действията по разследването се извършват своевременно, остава, дори ако съществуват обективни трудности за установяване на заподозрян или привличане на обвиняем. Тази мярка е оценена положително и от КМ при последното гледане на делата С.З. Колеви през юни 2022 г. Ускорителното средство се явява гаранция за пострадалия при бездействието да се повдигне обвинение или съзнателно игнориране на определена версия, като гаранциите са в следните насоки – разширяване на кръга на субектите, които могат да искат проверка от съда на срочността и качеството на производството, дори и в случаите, когато няма привлечен обвиняем; предвиждане на възможност съдът да може да дава задължителни указания относно прилагането на закона, което да направи ускорителното средство реално ефективно. 4. Разширяване на съдебния контрол в случаите на прекратяване или спиране на разследвания от прокурор чрез предоставяне на правото да се иска такъв контрол на държавния орган, който е подал сигнала за съобщаване на разследваното престъпление, както и на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал. Корупционните престъпления – длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, включително посредничество към подкуп, търговия с влияние, както и такива, свързани с тях, като изпиране на пари, отделни престъпления против финансовата и данъчната система, документни престъпления са неразривно свързани с упражняването на власт, критериите за определянето им като такива се отнасят както до качеството на субекта – длъжностно лице, и до користния мотив за извършването им, така и до обществената сфера, която съответното престъпление засяга – не само дейността на държавния апарат, но и стопанския сектор, финансовата и данъчната системи и др. Основни последици на тези престъпления са вредата за обществения интерес и най-вече разрушаването на доверието в държавните институции, поради което се предлага създаването на чл. 243а и 244а, като се предвижда възможност в случаите на прекратяване или спиране на разследвания от прокурор, правото на държавния орган, който е подал сигнала за съобщаване на разследваното престъпление, както и на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал, да могат да обжалват пред съответния първоинстанционен съд актовете за прекратяване или спиране. Законопроектът предлага изменение и в разпоредбата на чл. 411д, което има за цел да отстрани допусната неточност, а именно препращане към чл. 243а, тъй като с приемането на ЗИД на НПК, обн. ДВ, бр. 48 от 2023 г., предложената разпоредба на чл. 243а не е приета от законодателя. Предпоставките, към които препраща нормата, се съдържат в чл. 243, ал. 10. Законопроектът е изготвен в изпълнение на цел: „Повишаване ефективността на наказателния процес“, мярка „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който да се създаде възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза и да се въведе право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение“ от Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на компетентните органи. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими или разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) ………………………………………… Лице за контакт: Емилия Александрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 314 Em_Aleksandrova@justice.government.bg 02/ 9237 344 al_stefanov@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост от предприемане на спешни действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателния процес. Също така в изпълнение на Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г., е необходимо да се предприемат действия за изпълнение на цел: „Повишаване ефективността на наказателния процес“, мярка „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който да се създаде възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза и да се въведе право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение “. 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото възникване: Причините, които налагат изготвянето на законопроекта, са продиктувани от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателния процес. През 2023 г. със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) обн., ДВ, бр. 48 от 2023 г. 49-ото Народно събрание прие част от необходимите изменения и допълнения в НПК, свързани с повишаване на ефективността на наказателните производства и защита на правата на пострадалите от престъпления, и регламентира механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и на неговите заместници. Законът беше приет в изпълнение на задълженията на държавата по силата на чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като бяха взети предвид препоръките, направени от европейските партньори, и мерките, заложени в НПВУ, и съобразени с националната правна система. Целта на законопроекта е да бъдат осигурени ясни предпоставки и допустими хипотези за възобновяване на наказателните производства, когато са изтекли сроковете за това в случаите на чл. 243, ал. 10 НПК по искане на главния прокурор; възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза чрез изменение на чл. 248 НПК; въвеждане на право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение чрез изменение на чл. 368 НПК, както и възможност съответния държавен орган направил съобщението за извършено престъпление да може да иска ускоряване на наказателното производство. Също така е необходимо да се създаде възможност за обжалване на постановленията за прекратяване и спиране от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата и съответния държавен орган направил съобщението за извършено престъпление, с възможност за обжалване пред съответния първоинстанционен съд, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем за решаване. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: - Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Не са предвидени ясни предпоставки и допустими хипотези за възобновяване на наказателните производства, когато са изтекли сроковете за това в случаите на чл. 243, ал. 10 НПК, по искане на главния прокурор; не е налице възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза по чл. 248 НПК; не е предвидено право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение в чл. 368 НПК, както и възможност съответният държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, да може да иска ускоряване на наказателното производство. - Няма законова възможност за обжалване на постановленията за прекратяване и спиране от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата и съответния държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, с възможност за обжалване пред съответния първоинстанционен съд, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Законодателните промени произтичат от необходимостта за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателния процес. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерският съвет; Министерството на правосъдието; Министерството на финансите; - Комисията за противодействие на корупцията; - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество; - Агенцията за държавна финансова инспекция; - Сметната палата; - Органите на съдебната власт – ВКС, ПРБ, съдии, прокурори, следователи; - разследващите органи от МВР, Агенция „Митници“ и КПК; - обвиняеми лица, адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела; - държавни органи в случаи, когато са направили съобщение за извършено престъпление. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателният процес не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост от предприемане на спешни действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателния процес. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - не се приемат ясни законови предпоставки и допустими хипотези за възобновяване на наказателните производства, когато са изтекли сроковете за това в случаите на чл. 243, ал. 10 НПК, по искане на главния прокурор; - не е създава възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза по чл. 248 НПК; - не е предвижда право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение в чл. 368 НПК, както и възможност съответният държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, да може да иска ускоряване на наказателното производство; - не се създава законова възможност за обжалване на постановленията за прекратяване и спиране от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата и съответния държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, с възможност за обжалване пред съответния първоинстанционен съд, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“: Описание: ще се изпълни предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателния процес; ще изпълни ангажиментът, предвиден в Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. за предприемане на действия за изпълнение на цел: „Повишаване ефективността на наказателния процес“, мярка „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който да се създаде възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза и да се въведе право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение “. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: - приемат ясни законови предпоставки и допустими хипотези за възобновяване на наказателните производства, когато са изтекли сроковете за това в случаите на чл. 243, ал. 10 НПК, по искане на главния прокурор; - създаде възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза по чл. 248 НПК; - предвиди право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение в чл. 368 НПК, както и възможност съответният държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, да може да иска ускоряване на наказателното производство; - създаде законова възможност за обжалване на постановленията за прекратяване и спиране от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата и съответния държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, с възможност за обжалване пред съответния първоинстанционен съд, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Вариант 3 „Ненормативна намеса“: Описание: Не е възможно предприемането само на организационни мерки. Необходимо е уреждането на проблема с нормативен акт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За този вариант са присъщи всички негативни въздействия на Вариант 1. Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде разрешен единствено чрез организационни мерки Отрицателните въздействия биха били: неизпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателния процес; неизпълнение на ангажимента, предвиден в Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г., за предприемане на действия за изпълнение на цел: „Повишаване ефективността на наказателния процес“, мярка „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който да се създаде възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза и да се въведе право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение “; - не се приемат ясни законови предпоставки и допустими хипотези за възобновяване на наказателните производства, когато са изтекли сроковете за това в случаите на чл. 243, ал. 10 НПК, по искане на главния прокурор; - не е създава възможност за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебната фаза по чл. 248 НПК; - не е предвижда право на пострадалия да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение в чл. 368 НПК, както и възможност съответният държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, да може да иска ускоряване на наказателното производство; - не се създава законова възможност за обжалване на постановленията за прекратяване и спиране от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата и съответния държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, с възможност за обжалване пред съответния първоинстанционен съд, дори ако разследването не е започнало вследствие на техен сигнал. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Административна тежест: При този вариант не се очаква намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на НПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ Ефективност Цел: Изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“. ниска висока ниска Ефикасност Цел: Изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“. ниска висока ниска Съгласуваност Цел: Изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“. ниска висока ниска 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 Нормативна намеса: „ Изменение и допълнение на НПК“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Наказателно-процесуален кодекс Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://lex.bg/index.php/laws/ldoc/2135512224; Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието:

Проект! Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г. и бр. 18, 36 и 39 от 2024 г.) § 1. Създава се чл. 243а: „Отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство от главния прокурор Чл. 243а. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на срока по чл. 243, ал. 10, когато: 1. законът е приложен неправилно или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен; 2. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; 3. някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински или с невярно съдържание или не са били събрани по установения за това ред; 3. прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; 4. се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на прокурора, издал постановлението за прекратяване на наказателното производство, и имат съществено значение за делото; 5. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство; 6. не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина и разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно.“ § 2. Създава се чл. 243б: „Обжалване на постановление за прекратяване от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата Чл. 243а. (1) Когато прокурорът прекратява наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, препис от постановлението за прекратяване се изпраща на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 14-дневен срок от получаването на преписа. (2) Когато съобщението за извършено престъпление е направено от съответния държавен орган, той може да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа по реда на чл. 243, ал. 5 – 8.“ § 3. Създава се чл. 244а: „Обжалване на постановление за спиране от прокурора по искане на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата Чл. 244а. (1) Когато прокурорът спира наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, препис от постановлението за прекратяване се изпраща на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 14-дневен срок от получаването на преписа. (2) В случаите, когато съответният държавен орган е направил съобщение за извършено престъпление, може да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа по реда на чл. 244, ал. 5 и 6.“ § 4. В чл. 248 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 9: „9. налице ли са основания за разделяне на делото.“ 2. В ал. 5 се създават т. 5, 6 и 7 : „5. може да отдели материалите за неиздирен или неявил се без уважителни причини подсъдим, за който не е приложима разпоредбата на чл. 269, ал. 3, в отделно дело, което се разпределя на нов съдебен състав, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина; 6. може да отдели материалите за подсъдим, изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или който има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на наказателното производство, в отделно дело, което се разпределя на нов съдебен състав, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина; 7. може служебно или по искане на някоя от страните да приложи разпоредбата на чл. 41.“ § 5. В чл. 368 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „пострадалият“ се добавя „или неговите наследници“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Пострадалият или неговите наследници, ощетеното юридическо лице или съответният държавен орган, направил съобщението за извършено престъпление, могат да направят искане за ускоряване на разследването, ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и няма лице, привлечено в качеството на обвиняем. Нови искания могат да се правят след изтичане на шестмесечен срок от произнасянето на съда по ал. 4.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 6. В чл. 411д, ал. 1 и 2 думите „чл. 243а“ се заменят с „чл. 243, ал. 10“.