Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол

Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване (наричана по-нататък за краткост „Наредбата“), е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 101, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и регламентира обществените отношения, възникващи във връзка с осъществяване на граничен контрол в българските пристанища.В края на 2020 г. беше създадена разпоредбата на чл. 115м, ал. 1, т. 20 ЗМПВВППРБ, с която на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се вмени задължението да изгради, поддържа и администрира Национална система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт (Port Community System – PCS). Това е отворена електронна платформа, осигуряваща интелигентен и сигурен обмен на информация между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистичните процеси чрез еднократно подаване на данни и свързване на транспортните и логистичните вериги.Внедряването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт е предвидено като мярка по Приоритет П7 „Транспортна свързаност“, подприоритет 7.3 „Воден и въздушен транспорт“, област на въздействието 7.3.в „Интелигентни информационни системи“ на Националната програма за развитие „България 2030“, приета с решение по т. 25 от Протокол № 67 на Министерския съвет от 2 декември 2020 г.Към настоящия момент със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. е изградена частта от платформата, която ще обслужва морските ни пристанища.Основната цел, която се преследва с представения проект на Постановление на Министерския съвет, е да бъде създадена правна уредба на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт.На реализирането ѝ са посветени разпоредбите на § 1, т. 1, § 20, § 21 и заключителната разпоредба § 25 от проекта на постановление.С първата от тях (§ 1, т. 1 от проекта на постановление) се предлага доуточняване на обхвата и предмета на Наредбата, за да се акцентира върху ролята на новата цифрова платформа (Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт) за обслужването и опростяването на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите стоки в българските морски пристанища за обществен транспорт.Разпоредбата на § 20 от проекта на постановление предвижда създаването в Наредбата на глава четвърта „б“ със заглавие „Национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт“, включваща чл. 41г – 41м. С текстовете в новото подразделение на нормативния акт се регламентират:Ø същността и функциите на новата цифрова платформа;Ø съотношението и начина на взаимодействието ѝ с други съществуващи информационни системи, в това число: Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, информационните системи на Агенция „Митници“ и Системата за информационно осигуряване на планирането на маневрите в морските пристанища;Ø кръга от лица (административни структури и икономически оператори), които ще имат достъп до информацията, създавана, съхранявана и обменяна чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт и начина на определяне на нивата на достъп на различните участници;Ø принципните изисквания за постигане сигурност на информацията и защита на личните данни, фактите и обстоятелствата, съставляващи търговска или друга чувствителна информация;Ø функциите на всеки от основните ползватели на системата.Предлаганите разпоредби на чл. 41г – 41м не съдържат подробна инструкция за работа с новата цифрова платформа, а очертават нейното място и роля в процеса на митническата обработка на товарите и другите стоки, превозвани с кораби от и до българските морски пристанища за обществен транспорт, както и в цялостния процес на осъществявания в тези пристанища граничен контрол.С разпоредбата на § 21 от проекта на постановление се предлага Допълнителната разпоредба на § 1 от Наредбата да бъде допълнена с 4 нови точки (т. 10 – 13), съдържащи определения на използваните нови понятия – „стоки“, „държател на стоките“ и „пристанищна общност“, както и на вече използвания термин „товари“. Използването на първите две понятия е продиктувано изцяло от по-детайлното уреждане на дейността, извършвана от митническите органи на територията на българските морски пристанища за обществен транспорт. По тази причина при дефинирането им е съблюдаван смисълът, който те имат в митническото законодателство. Създаването на определение за понятието „товари“ се налага, за да се очертае разликата в съдържанието и съотношението между него и термина „стоки“. Понятието „пристанищна общност“ е въведено като обобщаващ термин за обозначаване на всички участници в пристанищните и логистични процеси на едно пристанище за обществен транспорт, с цел разпоредбите да бъдат формулирани кратко, но достатъчно точно и ясно, както изисква чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове.Предвиденото със заключителната разпоредба на § 25 отлагане на влизането в сила (vacatio legis) на разпоредбите, свързани с използването на Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, е продиктувано от необходимостта да бъде постигната пълна техническа готовност и синхрон между всички участници в процеса преди въвеждането на платформата в редовна експлоатация.С останалите текстове, включени в проекта на постановление на Министерския съвет, се цели усъвършенстване на действащите разпоредби на Наредбата, така че:Ø използваните в тях термини да бъдат приведени в пълно съответствие с понятийния апарат на ЗМПВВППРБ (§ 1, т. 3 от проекта на постановление относно изменението на чл. 1, ал. 6 от Наредбата; § 11, т. 1, буква „а“ и т. 2 от проекта на постановление относно изменението съответно на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата; § 15 от проекта на постановление относно изменението на чл. 36д, ал. 1, т. 6 и § 16 от проекта на постановление относно изменението на чл. 36е, ал. 1, т. 10 от Наредбата) или на пряко приложимите актове на вторичното право на Европейския съюз (§ 3, т. 2 от проекта на постановление относно изменението на чл. 17, ал. 3 от Наредбата);Ø да се постигне максимално точно изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) относно вида и последователността на посочване на данните за акта от вторичното право на Европейския съюз или за акта на международното право, при първо препращане. В тази група попадат разпоредбите на: § 3, т. 3 от проекта на постановление относно изменение на чл. 17, ал. 4 от Наредбата; § 5 от проекта на постановление относно изменение на чл. 23 от Наредбата; § 9 от проекта на постановление относно допълване на чл. 29, ал. 2, т. 6; § 10, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 30, ал. 1 от Наредбата; § 11, т. 1, букви „б“ и „в“ от проекта на постановление относно изменение съответно на чл. 31, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредбата; § 12, т. 2 от проекта на постановление относно изменение на чл. 32, ал. 3, т. 1 от Наредбата; § 17 от проекта на постановление относно изменение на чл. 37, ал. 4 от Наредбата и § 18, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 41, ал. 1 от Наредбата);Ø да бъде прецизирано препращането към други текстове на същия акт или към други нормативни актове – § 4 от проекта на постановление относно изменение на чл. 22, ал. 2, т. 2 от Наредбата; § 6 от проекта на постановление относно изменение на чл. 26, ал. 3, т. 1 от Наредбата; § 7 от проекта на постановление относно изменение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от Наредбата и § 8 от проекта на постановление относно изменение на чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредбата;Ø да бъде постигната по-голяма яснота и точност във формулировката на правните норми, за да се избегне опасността от неправилно тълкуване и прилагане – § 1, т. 2 от проекта на постановление относно нова редакция на чл. 1, ал. 3 от Наредбата; § 2 от проекта на постановление относно допълване на чл. 6, ал. 4, т. 2 от Наредбата; § 3, т. 1 от проекта на постановление относно нова редакция на чл. 17, ал. 2 от Наредбата; § 10, т. 2 от проекта на постановление относно допълване на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредбата; § 12, т. 1 от проекта на постановление относно допълване на чл. 32, ал. 2, т. 1 от Наредбата; § 14 от проекта на постановление относно допълване на чл. 36г, ал. 3, т. 1 от Наредбата и § 18, т. 2 и 3 от проекта на постановление относно допълване съответно на чл. 41, ал. 3 и 4 от Наредбата;Ø да бъде изпълнено точно изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко формулиране на правните норми чрез премахване на излишното повтаряне на всички данни за пряко приложимите актове на вторичното право на Европейския съюз при второ и следващо позоваване – § 19 от проекта на постановление относно изменение на чл. 41в от Наредбата;Ø да се отмени поради отпаднала необходимост приложение № 8 към чл. 36, ал. 1, съдържащо образец на Декларация за предадените в пристанището отпадъци от кораби – § 13 от проекта на постановление относно изменение на чл. 36 от Наредбата и § 24 от проекта на постановление относно отмяна на приложение № 8 към чл. 36, ал. 1 от Наредбата. Тези промени са необходими с оглед на обстоятелството, че Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (OB, L 151, 7 юни 2019 г.), чиито изисквания са въведени в националното ни законодателство, изисква вида и количеството на предадените в пристанището отпадъци от корабите да се удостоверяват по различен начин – не с декларация на корабопритежателя, подадена чрез капитана на кораба или корабния агент, а с разписка, издадена от пристанищния оператор, предоставящ морско-техническата пристанищна услуга „приемане и обработване на отпадъци от кораби“, чийто образец се съдържа в приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване, а именно – Наредба № 15 от 2024 г. за предаване и приемане на отпадъци от кораби (обн., ДВ. бр. 8 от 2024 г.);Ø да се актуализира наименованието на Министерството на транспорта и съобщенията в приложение № 1 към чл. 22, ал. 1 и в приложение № 1а към чл. 22а, ал. 3 от Наредбата – § 22 и § 23 от проекта на постановление.За изграждане на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт, в частта за морските пристанища за обществен транспорт, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изпълни проект № BG16M1OP001-4.002-0001 „Разработване и внедряване на система за електронен обмен информация в българските пристанища (Port Community System – PCS)“, финансиран със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 4 „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“, в съответствие с Административен договор № ДОПТТИ-4/01.06.2023 г. Общата стойност на проекта възлиза на 9 214 059 лева. Решението за верификация на окончателното плащане по проекта е с № ИП-16/12.03.2024 г. В рамките на изпълнението на проекта е извършено и първоначално обучение за работа със системата на отговорните служители от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и на длъжностните лица от съответните териториални структури на органите за граничен контрол и на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.За поддържането и развитието на цифровата платформа Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще разходва собствени средства, като по предварителни разчети годишният разход за поддържане в извънгаранционния период (след 1 януари 2026 г.) няма да надхвърля 250 000 лева, а необходимият бюджет за развитието на системата се определя на 10 % от този за изграждането ѝ.За използване на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт икономическите оператори – членове на пристанищната общност, ще сключват споразумения с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и всеки оператор сам ще финансира дейностите по интегриране на собствената си информационна система с нея, като по предварителни разчети размерът на необходимите средства няма да надхвърли 150 000 лева.От изложеното се налага изводът, че за изпълнението на предложения проект на акт не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията или на други бюджетни организации, поради което е изготвена и приложена към доклада одобрена финансова обосновка съгласно Приложение 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.Очакваните резултати от предлагания проект на акт са:Ø създаване на ясна и непротиворечива правна уредба на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт;Ø опростяване на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите стоки в българските морски пристанища за обществен транспорт, чрез прилагане на принципа на еднократното подаване на данни от заинтересованите лица и чрез електронен обмен на информацията между компетентните административни органи и икономическите оператори.Предлаганият проект на постановление няма за цел въвеждане в националното законодателство на изисквания на вторичното право на Европейския съюз, поради което не е необходимо да бъде изготвена и към този доклад не се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право.Изготвени са: частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт и становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуване на частичната предварителна оценка на въздействието.В изпълнение на изискването на чл. 7, ал. 2, изречение второ от Закона за електронното управление проектът на постановление е съгласуван с министъра на електронното управление.В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на Постановление на Министерския съвет и мотивите за приемането му, частичната предварителна оценка на въздействието на проекта на акт и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуване на частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани за провеждане на обществени консултации на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Лице за контакти:Павлинка КовачеваГлавен експерт в отдел „МРС“, дирекция „МНРК“Изпълнителна агенция „Морска администрация“Тел. 0700 10 145E-mail: pavlinka.kovacheva@marad.bg

МОТИВИ за проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2012 г. Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване (наричана по-нататък за краткост „Наредбата“), е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 101, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и регламентира обществените отношения, възникващи във връзка с осъществяване на граничен контрол в българските пристанища. В края на 2020 г. беше създадена разпоредбата на чл. 115м, ал. 1, т. 20 ЗМПВВППРБ, с която на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се вмени задължението да изгради, поддържа и администрира Национална система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт (Port Community System – PCS). Това е отворена електронна платформа, осигуряваща интелигентен и сигурен обмен на информация между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистичните процеси чрез еднократно подаване на данни и свързване на транспортните и логистичните вериги. Внедряването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт е предвидено като мярка по Приоритет П7 „Транспортна свързаност“, подприоритет 7.3 „Воден и въздушен транспорт“, област на въздействието 7.3.в „Интелигентни информационни системи“ на Националната програма за развитие „България 2030“, приета с решение по т. 25 от Протокол № 67 на Министерския съвет от 2 декември 2020 г. Към настоящия момент със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. е изградена частта от платформата, която ще обслужва морските ни пристанища. Основната цел, която се преследва с представения проект на Постановление на Министерския съвет, е да бъде създадена правна уредба на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт. На реализирането ѝ са посветени разпоредбите на § 1, т. 1, § 20, § 21 и заключителната разпоредба § 25 от проекта на постановление. С първата от тях (§ 1, т. 1 от проекта на постановление) се предлага доуточняване на обхвата и предмета на Наредбата, за да се акцентира върху ролята на новата цифрова платформа (Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт) за обслужването и опростяването на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите стоки в българските морски пристанища за обществен транспорт. Разпоредбата на § 20 от проекта на постановление предвижда създаването в Наредбата на глава четвърта „б“ със заглавие „Национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт“, включваща чл. 41г – 41м. С текстовете в новото подразделение на нормативния акт се регламентират: същността и функциите на новата цифрова платформа; съотношението и начина на взаимодействието ѝ с други съществуващи информационни системи, в това число: Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, информационните системи на Агенция „Митници“ и Системата за информационно осигуряване на планирането на маневрите в морските пристанища; кръга от лица (административни структури и икономически оператори), които ще имат достъп до информацията, създавана, съхранявана и обменяна чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт и начина на определяне на нивата на достъп на различните участници; принципните изисквания за постигане сигурност на информацията и защита на личните данни, фактите и обстоятелствата, съставляващи търговска или друга чувствителна информация; функциите на всеки от основните ползватели на системата. Предлаганите разпоредби на чл. 41г – 41м не съдържат подробна инструкция за работа с новата цифрова платформа, а очертават нейното място и роля в процеса на митническата обработка на товарите и другите стоки, превозвани с кораби от и до българските морски пристанища за обществен транспорт, както и в цялостния процес на осъществявания в тези пристанища граничен контрол. С разпоредбата на § 21 от проекта на постановление се предлага Допълнителната разпоредба на § 1 от Наредбата да бъде допълнена с 4 нови точки (т. 10 – 13), съдържащи определения на използваните нови понятия – „стоки“, „държател на стоките“ и „пристанищна общност“, както и на вече използвания термин „товари“. Използването на първите две понятия е продиктувано изцяло от по-детайлното уреждане на дейността, извършвана от митническите органи на територията на българските морски пристанища за обществен транспорт. По тази причина при дефинирането им е съблюдаван смисълът, който те имат в митническото законодателство. Създаването на определение за понятието „товари“ се налага, за да се очертае разликата в съдържанието и съотношението между него и термина „стоки“. Понятието „пристанищна общност“ е въведено като обобщаващ термин за обозначаване на всички участници в пристанищните и логистични процеси на едно пристанище за обществен транспорт, с цел разпоредбите да бъдат формулирани кратко, но достатъчно точно и ясно, както изисква чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Предвиденото със заключителната разпоредба на § 25 отлагане на влизането в сила (vacatio legis) на разпоредбите, свързани с използването на Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, е продиктувано от необходимостта да бъде постигната пълна техническа готовност и синхрон между всички участници в процеса преди въвеждането на платформата в редовна експлоатация. С останалите текстове, включени в проекта на постановление на Министерския съвет, се цели усъвършенстване на действащите разпоредби на Наредбата, така че: използваните в тях термини да бъдат приведени в пълно съответствие с понятийния апарат на ЗМПВВППРБ (§ 1, т. 3 от проекта на постановление относно изменението на чл. 1, ал. 6 от Наредбата; § 11, т. 1, буква „а“ и т. 2 от проекта на постановление относно изменението съответно на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата; § 15 от проекта на постановление относно изменението на чл. 36д, ал. 1, т. 6 и § 16 от проекта на постановление относно изменението на чл. 36е, ал. 1, т. 10 от Наредбата) или на пряко приложимите актове на вторичното право на Европейския съюз (§ 3, т. 2 от проекта на постановление относно изменението на чл. 17, ал. 3 от Наредбата); да се постигне максимално точно изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.) относно вида и последователността на посочване на данните за акта от вторичното право на Европейския съюз или за акта на международното право, при първо препращане. В тази група попадат разпоредбите на: § 3, т. 3 от проекта на постановление относно изменение на чл. 17, ал. 4 от Наредбата; § 5 от проекта на постановление относно изменение на чл. 23 от Наредбата; § 9 от проекта на постановление относно допълване на чл. 29, ал. 2, т. 6; § 10, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 30, ал. 1 от Наредбата; § 11, т. 1, букви „б“ и „в“ от проекта на постановление относно изменение съответно на чл. 31, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредбата; § 12, т. 2 от проекта на постановление относно изменение на чл. 32, ал. 3, т. 1 от Наредбата; § 17 от проекта на постановление относно изменение на чл. 37, ал. 4 от Наредбата и § 18, т. 1 от проекта на постановление относно изменение на чл. 41, ал. 1 от Наредбата); да бъде прецизирано препращането към други текстове на същия акт или към други нормативни актове – § 4 от проекта на постановление относно изменение на чл. 22, ал. 2, т. 2 от Наредбата; § 6 от проекта на постановление относно изменение на чл. 26, ал. 3, т. 1 от Наредбата; § 7 от проекта на постановление относно изменение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от Наредбата и § 8 от проекта на постановление относно изменение на чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредбата; да бъде постигната по-голяма яснота и точност във формулировката на правните норми, за да се избегне опасността от неправилно тълкуване и прилагане – § 1, т. 2 от проекта на постановление относно нова редакция на чл. 1, ал. 3 от Наредбата; § 2 от проекта на постановление относно допълване на чл. 6, ал. 4, т. 2 от Наредбата; § 3, т. 1 от проекта на постановление относно нова редакция на чл. 17, ал. 2 от Наредбата; § 10, т. 2 от проекта на постановление относно допълване на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредбата; § 12, т. 1 от проекта на постановление относно допълване на чл. 32, ал. 2, т. 1 от Наредбата; § 14 от проекта на постановление относно допълване на чл. 36г, ал. 3, т. 1 от Наредбата и § 18, т. 2 и 3 от проекта на постановление относно допълване съответно на чл. 41, ал. 3 и 4 от Наредбата; да бъде изпълнено точно изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове за кратко формулиране на правните норми чрез премахване на излишното повтаряне на всички данни за пряко приложимите актове на вторичното право на Европейския съюз при второ и следващо позоваване – § 19 от проекта на постановление относно изменение на чл. 41в от Наредбата; да се отмени поради отпаднала необходимост приложение № 8 към чл. 36, ал. 1, съдържащо образец на Декларация за предадените в пристанището отпадъци от кораби – § 13 от проекта на постановление относно изменение на чл. 36 от Наредбата и § 24 от проекта на постановление относно отмяна на приложение № 8 към чл. 36, ал. 1 от Наредбата. Тези промени са необходими с оглед на обстоятелството, че Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (OB, L 151, 7 юни 2019 г.), чиито изисквания са въведени в националното ни законодателство, изисква вида и количеството на предадените в пристанището отпадъци от корабите да се удостоверяват по различен начин – не с декларация на корабопритежателя, подадена чрез капитана на кораба или корабния агент, а с разписка, издадена от пристанищния оператор, предоставящ морско-техническата пристанищна услуга „приемане и обработване на отпадъци от кораби“, чийто образец се съдържа в приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване, а именно – Наредба № 15 от 2024 г. за предаване и приемане на отпадъци от кораби (обн., ДВ. бр. 8 от 2024 г.); да се актуализира наименованието на Министерството на транспорта и съобщенията в приложение № 1 към чл. 22, ал. 1 и в приложение № 1а към чл. 22а, ал. 3 от Наредбата – § 22 и § 23 от проекта на постановление. За изграждане на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт, в частта за морските пристанища за обществен транспорт, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изпълни проект № BG16M1OP001-4.002-0001 „Разработване и внедряване на система за електронен обмен информация в българските пристанища (Port Community System – PCS)“, финансиран със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г., Приоритетна ос 4 „Иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“, в съответствие с Административен договор № ДОПТТИ-4/01.06.2023 г. Общата стойност на проекта възлиза на 9 214 059 лева. Решението за верификация на окончателното плащане по проекта е с № ИП-16/12.03.2024 г. В рамките на изпълнението на проекта е извършено и първоначално обучение за работа със системата на отговорните служители от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и на длъжностните лица от съответните териториални структури на органите за граничен контрол и на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. За поддържането и развитието на цифровата платформа Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще разходва собствени средства, като по предварителни разчети годишният разход за поддържане в извънгаранционния период (след 1 януари 2026 г.) няма да надхвърля 250 000 лева, а необходимият бюджет за развитието на системата се определя на 10 % от този за изграждането ѝ. За използване на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт икономическите оператори – членове на пристанищната общност, ще сключват споразумения с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и всеки оператор сам ще финансира дейностите по интегриране на собствената си информационна система с нея, като по предварителни разчети размерът на необходимите средства няма да надхвърли 150 000 лева. От изложеното се налага изводът, че за изпълнението на предложения проект на акт не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията или на други бюджетни организации, поради което е изготвена и приложена към доклада одобрена финансова обосновка съгласно Приложение 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Очакваните резултати от предлагания проект на акт са: създаване на ясна и непротиворечива правна уредба на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт; опростяване на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите стоки в българските морски пристанища за обществен транспорт, чрез прилагане на принципа на еднократното подаване на данни от заинтересованите лица и чрез електронен обмен на информацията между компетентните административни органи и икономическите оператори. Предлаганият проект на постановление няма за цел въвеждане в националното законодателство на изисквания на вторичното право на Европейския съюз, поради което не е необходимо да бъде изготвена и към този доклад не се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право. Изготвени са: частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт и становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуване на частичната предварителна оценка на въздействието. В изпълнение на изискването на чл. 7, ал. 2, изречение второ от Закона за електронното управление проектът на постановление е съгласуван с министъра на електронното управление. В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на Постановление на Министерския съвет и мотивите за приемането му, частичната предварителна оценка на въздействието на проекта на акт и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет за съгласуване на частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани за провеждане на обществени консултации на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Лице за контакти: Павлинка Ковачева Главен експерт в отдел „МРС“, дирекция „МНРК“ Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Тел. 0700 10 145 E-mail: pavlinka.kovacheva@marad.bg

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на транспорта и съобщенията Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с ПМС № 186 от 2012 г. Лице за контакт: Павлинка Ковачева – главен експерт в отдел „Международни регулации и сътрудничество“, дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“, Изпълнителна агенция „Морска администрация” Телефон и ел. поща: 0700 10 145 pavlinka.kovacheva@marad.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Установена е необходимост от нормативно уреждане на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт (Bulgarian Port Community System – BulPCS) в процеса на осъществяване на граничен контрол в морските пристанища за обществен транспорт на Република България. С разпоредбата на чл. 115м, ал. 1, т. 20 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е вменено задължението да изгради, поддържа и администрира национална система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт. Системата представлява отворена електронна платформа, която осигурява интелигентен и сигурен обмен на информация между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистични процеси чрез еднократно подаване на данни и свързване на транспортните и логистични вериги. Изграждането ѝ е финансирано със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. и доп., бр. 37 от 2014 г. и бр. 12 от 2017 г., изм., бр. 55 от 2017 г., изм. и доп., бр. 69 от 2020 г. и бр. 37 от 2021 г., изм., бр. 9 от 2024 г.) (наричана по-нататък за краткост „Наредбата“), както говори нейното наименование, регламентира обществените отношения, възникващи във връзка с осъществявания в българските пристанища граничен контрол. С нейните разпоредби са въведени изискванията на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО (ОВ, L 283, 29 октомври 2010 г.), изменена с Директива (ЕС) 2017/2109 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. (ОВ, L 315, 30 ноември 2017 г.) и Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП от 17 април 2019 г. (ОВ, L 151, 7 юни 2019 г.), както и отделни изисквания на други актове на вторичното право на Европейския съюз. Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредбата заявяването на входен и изходен граничен контрол на кораби, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт, се извършва чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт. Чрез него капитаните на корабите (съответно корабните агенти или корабопритежателите) подават изискуемите документи за извършване на граничен контрол, а компетентните държавни органи (органите за граничен контрол и Изпълнителна агенция „Морска администрация“), съобразно своите правомощия дават указания за извършването или освобождаването от граничен контрол на борда на кораба, разрешават „свободна практика“ (т.е. извършването на товаро-разтоварни работи) и отплаване. Националният център за електронен документооборот на морския транспорт изпълнява функциите на „едно гише“ по смисъла на Директива 2010/65/ЕС и е оперативно съвместим със системата за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването и с българската част на европейската система SafeSeaNet. Новата цифрова платформа – Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт, не заменя, а допълва и обогатява услугите, предоставяни чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт и разширява кръга на лицата, обменящи информация. Тя позволява създаването на пълно електронно досие за посещението на всеки конкретен кораб, в това число: заверяването от инспекторите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на товарните планове на корабите (в нормативно определените случаи), определянето на митническия статус на товарите, предоставянето на информация за действителното количество обработени (натоварени, разтоварени или претоварени) товари, както и за доставените на кораба провизии, вода, електрическа енергия, гориво и резервни части, разрешаването на експедирането на товарите от територията на пристанището и т.н. В обмена на информация чрез нея се включват не само капитаните на корабите (съответно корабните агенти или корабопритежателите) и компетентните държавни органи, но също пристанищните оператори и ползвателите на пристанището (товародатели, товарополучатели, спедитори и др.). Ефективното използване Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт за целите на граничния контрол предполага по нормативен път да бъде уредено съотношението и взаимодействието между нея и Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, както и между нея и информационната система на митническата администрация при последователно прилагане на принципа за еднократно създаване и събиране на данни. Към настоящия момент не е извършвана последваща оценка на въздействието на Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: По проблем 1: Цел 1: Регламентиране на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт. Цел 2: Опростяване на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите движими материални вещи, пренасяни през държавната граница (стоки) в българските морски пристанища за обществен транспорт. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: Пряко засегнати: корабопритежателите и капитаните на кораби от международно плаване, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт (през 2024 г. посещенията на такива кораби в българските морски пристанища за обществен транспорт са над 3 000); корабните агенти, предоставящи услугите си на плаващи под чуждо знаме кораби, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт (около 100 юридически лица); пристанищните оператори, получили достъп до пазара на пристанищни услуги в българските морски пристанища за обществен транспорт (около 40 юридически лица); товародателите, товарополучателите и спедиторите на товари (над 250 юридически лица); търговците, снабдяващи корабите с провизии и резервни части (около 40 юридически лица); служителите в Агенция „Митници“, чиито функции са свързани с митническото обработване на стоките, преминаващи през държавната граница в българските морски пристанища за обществен транспорт (около 100 човека); служителите в Изпълнителна агенция „Морска администрация“, осъществяващи функции по държавен пристанищен контрол (около 10 души); Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Косвено засегнати: служителите в Агенция „Митници“, чиито функции са свързани с митническо разузнаване, борба с наркотрафика и административен контрол (около 25 човека); служителите в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас, чиито функции са свързани с анализ на риска и извършване на полицейски проверки в пристанищата за обществен транспорт (около 20 души); служителите в Изпълнителна агенция „Морска администрация“, осъществяващи функции по държавен екологичен контрол, контрол по експлоатационна годност на пристанищата и пристанищна статистика (около 20 души). Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“: Описание: При вариант „Без действие“ обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничен контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт ще останат неуредени нормативно. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани позитивни (икономически/социални/екологични) въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: неефективност на извършената инвестиция в размер на 9 214 059,00 лева за изграждане на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт; действията, извършени от икономическите оператори чрез системата, няма да произвеждат правно обвързващ ефект по отношение на компетентните държавни органи; извършените чрез системата актове и действия на компетентните държавни органи няма да имат правна сила; административните процедури пред митническите органи няма да бъдат опростени и ще продължи размяната на голям брой документи на хартиен носител; времето, необходимо за обмена на информация, свързана с пристанищните и логистичните процеси (в това число и за митническа обработка на товарите), а от там – и времето за реализиране на самите процеси, няма да бъде съкратено; запазване на настоящото ниво на контрол на товарите, преминаващи през българските морски пристанища; ще продължи неколкократното създаване на едни и същи данни и съхраняването им в различни електронни системи и конвенционални архиви; ще се запази настоящото ниво на натоварване и неефективното използване на работното време на служителите в публичните органи и частните икономически оператори, чиито функции включват създаване, събиране, анализ или съхраняване на информация за пристанищните и логистичните процеси; ще продължи обменът на чувствителна информация по незащитени канали; ще се запази сегашното равнище на ефективност и конкурентоспособност на българските морски пристанища за обществен транспорт. Тези негативни въздействия са значителни и се проявяват по отношение на всички идентифицирани пряко и косвено засегнати страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Почти всички пристанищни оператори и спедитори, както и не малка част от товародателите и товарополучателите са микро-, малки и средни предприятия. В този смисъл, описаните по-горе отрицателни въздействия ще ги засегнат, но ефектът върху тях ще бъде същият, както и по отношение на останалите лица, които попадат в същата засегната група, но нямат качеството „МСП“. Не са идентифицирани други, специфични въздействия върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Запазва се съществуващата административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 1 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с ПМС № 186 от 2012 г.“: Описание: При Вариант 1 обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничен контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт ще получат нормативна уредба. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: ефективно използване на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт, обосноваващо и ефективност на извършената инвестиция за нейното изграждане; правно обвързващ ефект спрямо компетентните държавни органи на действията, извършени от икономическите оператори чрез системата; правна валидност на извършените чрез системата актове и действия на компетентните държавни органи; опростяване на административните процедури и свеждане до минимум на хартиения документооборот; значително съкращаване на времето, необходимо за обмена на информация, свързана с пристанищните и логистичните процеси (в това число и за митническа обработка на товарите), както и на времето за реализиране на самите процеси, а от там – снижаване на непроизводителния престой на корабите в пристанищата; подобряване контрола на товарите, преминаващи през българските морски пристанища; еднократно създаване и събиране на данни; намаляване на натоварването и по-ефективно използване на работното време на служителите в публичните органи и частните икономически оператори, чиито функции включват създаване, събиране, анализ или съхраняване на информация за пристанищните и логистичните процеси; постигане на високо ниво на сигурност при обмена и работата с чувствителна информация; повишаване на ефективността и конкурентоспособността на българските морски пристанища за обществен транспорт. Посочените положителни въздействия са значителни и се проявяват по отношение на всички идентифицирани пряко и косвено засегнати страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: необходимост икономическите оператори (пристанищни оператори, спедитори, товародатели, товарополучатели, корабни агенти) да финансират със собствени средства дейностите по осигуряване на оперативна съвместимост и интегриране на собствената информационна система с Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт; необходимост от обучение на съответните отговорни за работа със системата служители в публичните органи и икономическите оператори. Идентифицираните отрицателни въздействия са пренебрежими в сравнение с положителните. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Почти всички пристанищни оператори и спедитори, както и значителна част от товародателите и товарополучателите са микро-, малки и средни предприятия. В този смисъл, описаните по-горе положителни и отрицателни въздействия ще ги засегнат, но ефектът върху тях ще бъде същият, както и по отношение на останалите лица, които попадат в същата засегната група, но нямат качеството „МСП“. Не са идентифицирани други, специфични въздействия върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Административната тежест за икономическите оператори се намалява значително, защото се въвежда единен подход и се редуцират времето и административните разходите за създаване и изпращане на изискуемата информация към компетентните държавни органи, съкращава се времето за анализ и вземане на решения от компетентните органи и в резултат се снижава времето за осъществяване на административните производства. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Ефективност Цел 1: Регламентиране на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт. 3) ниска 1) висока Цел 2: Опростяване на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите движими материални вещи, пренасяни през държавната граница (стоки) в българските морски пристанища за обществен транспорт. 3) ниска 1) висока Ефикасност Цел 1: Регламентиране на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт. 3) ниска 1) висока Цел 2: Опростяване на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите движими материални вещи, пренасяни през държавната граница (стоки) в българските морски пристанища за обществен транспорт. 3) ниска 1) висока Съгласуваност Цел 1: Регламентиране на обществените отношения, възникващи във връзка с използването на Националната система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт в процеса на осъществяване на граничния контрол в българските морски пристанища за обществен транспорт. 3) ниска 1) висока Цел 2: Опростяване на административните процедури, свързани с митническата обработка на товарите и другите движими материални вещи, пренасяни през държавната граница (стоки) в българските морски пристанища за обществен транспорт. 3) ниска 1) висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По Проблем 1: Вариант 1 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с ПМС № 186 от 2012 г.“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По Проблем 1: Административната тежест за икономическите оператори ще се намали, защото с въвеждания единен подход се редуцират времето и разходите за създаване и изпращане на изискуемата информация към компетентните държавни органи, съкращава се времето за анализ и за вземане на решения от тези компетентни органи и в резултат се снижава времето за осъществяване на административните производства. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По Проблем 1: Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване на нови регулаторни режими или административни услуги. Не се засягат съществуващи регулаторни режими. Засяга се съществуващата административна услуга № 327 „Заверка на товарни планове“, както и съществуващите административни услуги, извършвани от териториалните звена на Агенция „Митници“ във връзка с митническата обработка на товарите и другите движими материални вещи, пренасяни през държавната граница (стоки) в българските морски пристанища за обществен транспорт. Прилагането на препоръчителния вариант ще има за последица тяхното опростяване, намаляване на времето за извършването им и повишаване на документалната и информационна сигурност при тяхното осъществяване. С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България не се въвеждат нови изисквания към доставчиците на услуги, които изисквания да са свързани с достъпа до услуги или с упражняването на дейност по предоставяне на услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По Проблем 1: …………………………………………………………………..……………………… Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По Проблем 1: Почти всички пристанищни оператори и спедитори, както и значителна част от товародателите и товарополучателите са микро-, малки и средни предприятия, но ефектът на проекта на акт върху тях ще бъде същият, както и по отношение на останалите лица, които попадат в същата засегната група, но нямат качеството „МСП“. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Постановление на Министерския съвет ще бъде публикуван за обществено обсъждане на официалната интернет страница на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Заинтересованите лица ще разполагат с 30-дневен срок, в който да изразят становища по него. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Допълнителна информация е налична на посочените в т. 11 интернет адреси. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Регистър на пристанищните оператори в Република България; Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура; Стартира дигитална платформа за обработка на кораби в българските морски пристанища с подкрепата на ЕФРР - Европейска комисия; Списък с услуги; Сиела Нет Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Цветомир Николов – директор на дирекция „Международни и национални регулации на корабоплаването“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Дата: 27.03.2025 г. Подпис:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № от 2025 г. ЗА изменение и допълнение на Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. и доп., бр. 37 от 2014 г. и бр. 12 от 2017 г., изм., бр. 55 от 2017 г., изм. и доп., бр. 69 от 2020 г. и бр. 37 от 2021 г., изм., бр. 9 от 2024 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 3: „3. заявяване за целите на проверките и контрола по т. 1, съгласуване и разрешаване на приемането, обработването и експедицията на товари, поща и други стоки в морските пристанища за обществен транспорт.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Гранични проверки на кораби се извършват въз основа на анализ на рисковете, свързани с вътрешната сигурност, трансграничната престъпност и нелегалната имиграция, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OB, L 77, 23 март 2016 г.), с неговите последващи изменения и допълнения.“ 3. В ал. 6 думата „рибарски“ се заменя с „риболовни“. § 2. В чл. 6, ал. 4, т. 2 след думите „корабно място“ навсякъде се добавя „в речно пристанище“. § 3. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Не се допуска корабните товари да напускат района на пристанището (съответно пристанищния терминал) без разрешение на митническите органи.“ 2. В ал. 3 думите „Службите за контрол по митническите формалности“ се заменят с „Митническите органи“; 3. В ал. 4 след думите в скоби „ОВ, L 23“ се поставя запетая и думата „от“ се заменя с „26 януари“, думите „Митническия кодекс“ се заменят с „Митнически кодекс“, след думите в скоби „ОВ, L 269“ се поставя запетая и думата „от“ се заменя с „10 октомври“, а думите „Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, L 77 от 2016 г.)“ се заменят с „Кодекса на шенгенските граници“. § 4. В чл. 22, ал. 2, т. 2 думите „съгласно Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2007 г., бр. 2 от 2008 г. и бр. 38 от 2010 г.)“ се заменят с „по чл. 103в, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България“. § 5. В чл. 23 запетаята след думите „1965 г.“ се заличава и думите „ратифицирана със закон (ДВ, бр. 59 от 1998 г.), в сила за Република България от 21 юни 1999 г. (ДВ, бр. 56 от 1999 г.)“ се заменят с „(обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г., изм., бр. 34 и 35 от 2022 г.), ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 59 от 1998 г.“ § 6. В чл. 26, ал. 3, т. 1 думите „чл. 6, ал. 3“ се заменят с „чл. 6, ал. 4, т. 1“. § 7. В чл. 27, ал. 2, т. 1 думите „чл. 6, ал. 3“ се заменят с „чл. 6, ал. 4, т. 1“. § 8. В чл. 28, ал. 2, т. 1 думите „чл. 6, ал. 3“ се заменят с „чл. 6, ал. 4, т. 1“. § 9. В чл. 29, ал. 2, т. 6 след думите „Парижкия меморандум“ се добавя „за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г.“ § 10. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст след думите „Протокола от 1988 г.“ се поставя запетая и думите „(SOLAS 74/78), ратифицирана с Указ № 2250 от 1983 г. на Държавния съвет на Народна република България – ДВ, бр. 61 от 1983 г., в сила за Република България от 2 февруари 1984 г. (ДВ, бр. 12 от 2005 г.)“ се заменят с „изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г., (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г., изм. и доп., бр. 16, 17, 19, 20, 22, 23 и 24 от 2017 г. и бр. 93 от 2018 г., изм., бр. 40 от 2019 г. и бр. 82 от 2020 г.), ратифицирана с указ – обн., ДВ, бр. 12 от 1983 г. (Конвенция SOLAS)“; б) в т. 1 думите „Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78)“ се заменят с „Конвенция SOLAS“; 2. В ал. 2, т. 1 в края на текста се добавя „в пристанището, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1“. § 11. В чл. 31 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в основния текст думите „или към котвена стоянка, разположена в териториалното море на Република България“ се заменят с „или към външен рейд“; б) точка 7 се изменя така: „7. клас за опасност на товара съгласно Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code), приет с Резолюция А.716(17) на Асамблеята на Международната морска организация (ИМО) от 6 ноември 1991 г. (обн., ДВ, бр. 73, 74, 75 и 76 от 2021 г., изм., бр. 15 от 2022 г.), Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние (IBC Code), приет с Резолюция MSC.4(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2019 г., изм. и доп., бр. 43, 44, 46, 47, 48, 49, 50 и 92 от 2019 г., бр. 20, 21 и 22 от 2022 г.) и Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове в наливно състояние (Кодекс IGC), приет с Резолюция MSC.5(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г. (изм., ДВ, бр. 83 от 2020 г. и бр. 83 от 2021 г.), с техните последващи изменения и допълнения“; в) в т. 8 думите „кодекса INF“ се заменят с „Международния кодекс за безопасен превоз на пакетирано отработено ядрено гориво, плутоний и високо радиоактивни отпадъци на борда на кораби (INF Code), приет с Резолюция MSC.88(71) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 27 май 1999 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2021 г., изм., бр. 28 от 2021 г.), с неговите последващи изменения и допълнения“. 2. В ал. 2 думите „местоназначението или котвената стоянка“ се заменят с „пристанището на местоназначение или рейда“. § 12. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 1 в края на текста се добавя „в пристанището съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1“; 2. В ал. 3, т. 1 след думите в скобите „L 57“ се поставя запетая и думата „от“ се заменя с „3 март“. § 13. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „декларация, съдържаща наличната в разписката/разписките за приети отпадъци от кораби“ се заличават, а думата „им“ се заменя с „на приетите в пристанищни приемни съоръжения отпадъци от кораби“; 2. В ал. 2 думите „по образец съгласно приложение № 8“ се заменят с „в електронен формат съгласно образеца – приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 15 от 17.01.2024 г. за предаване и приемане на отпадъци от кораби (обн., ДВ, бр. 8 от 2024 г.)“ и се поставя запетая. § 14. В чл. 36г, ал. 3, т. 1 в края на текста се добавя „съгласно чл. 6, ал. 4, т. 2“. § 15. В чл. 36д, ал. 1, т. 6 тирето след думата „отпадъците“ се заличава и думите „резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от корабни товари“ се заменят с „от кораби, намиращи се“. § 16. В чл. 36е, ал. 1, т. 10 тирето след думата „отпадъците“ се заличава и думите „резултат от корабоплавателна дейност“ се заменят с „от кораби“. § 17. В чл. 37, ал. 4 думите в скобите „L 163 от“ се заменят с „L 283, 29 октомври“. § 18. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите в скоби „L 119“ се поставя запетая и думата „от“ се заменя с „4 май“, след думите в скоби „L 295“ се поставя запетая и думата „от“ се заменя с „21 ноември“, а в края на текста се добавя „(Регламент (ЕС) 2018/1725)“. 2. В ал. 3 след думата „напускащи“ се добавя „морските“. 3. В ал. 4 след думата „напускащи“ се добавя „морските“. § 19. В чл. 41в думите „Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119 от 2016 г.)“ се заменят с „Общия регламент относно защитата на данните“, а думите „на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ, L 295 от 2018 г.)“ се заличават. § 20. Създава се глава четвърта „б“ „Национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт“ с чл. 41г – 41м: „Глава четвърта „б“ НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОНЕН ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ МОРСКИ ПРИСТАНИЩА ЗА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ Чл. 41г. (1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изгражда, поддържа и администрира Национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт – електронна платформа, която осигурява интелигентен и сигурен обмен на информация в реално време между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистичните процеси. (2) Системата по ал. 1 е оперативно съвместима с Националния център за електронен документооборот на морския транспорт. (3) Системата по ал. 1 е оперативно съвместима с информационните системи на Агенция „Митници“ и може да бъде използвана за електронен обмен на информация във връзка със: 1. заявяването за целите на проверките и контрола по чл. 1, ал. 1, съгласуването и разрешаването на въвеждането, извеждането и транзита на товари и поща и на други стоки през морските пристанища за обществен транспорт; 2. даването на разрешения по чл. 17, ал. 2. (4) Системата по ал. 1 е интегрирана със Системата за електронна автентикация, Портала на електронното управление и Единната входна точка за електронни плащания в централната и местната администрация, поддържани от министъра на електронното управление. (5) Системата по ал. 1 е интегрирана със Системата за информационно осигуряване на планирането на маневрите в морските пристанища (ИС „MOVER“) и осигурява данни и оперативна информация във връзка с посещенията, престоя, промените в статуса и отплаването на корабите. (6) Системата по ал. 1 предоставя възможности за интегриране и обмен на информация със системите на пристанищните оператори, корабните агенти и другите членове на пристанищната общност. Чл. 41д. (1) Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт: 1. хармонизира и стандартизира електронния обмен на структурирани данни и съобщения между членовете на пристанищната общност като обединява постъпващата информация и я предоставя на потребителите в съответствие с тяхното участие и ниво на достъп; 2. функционално обхваща пристанищните и логистичните процеси на морския, железопътния и автомобилния транспорт по обработване на товарите и другите стоки в българските морски пристанища; 3. осъществява в криптиран вид по защитени канали обмен на данни в електронен формат с други системи, свързани с формалностите за даване на сведения за корабите, които посещават българските морски пристанищата за обществен транспорт; 4. предоставя възможност за електронен обмен на информация между членовете на пристанищната общност с оглед предоставянето на пристанищни услуги на корабите от международно плаване, посещаващи българските морски пристанища за обществен транспорт, както и за електронното документиране на тези услуги и дейности. 5. предоставя възможност за извършване на електронни административни услуги; 6. осигурява интернет базиран портал, чрез който всички членове на пристанищната общност извършват електронния обмен на информация. (2) За целите на ал. 1, т. 1: 1. заявления за административни услуги и заявки и нареждания за предоставяне на пристанищни услуги във връзка с посещението на кораб в българско морско пристанище за обществен транспорт се подават в унифицирана електронна форма чрез системата по ал. 1; 2. всеки електронен формуляр съдържа задължителни реквизити, като системата по ал. 1 автоматично проверява дали те са попълнени и дали формата е валидна; 3. когато по технически причини документ по т. 1 не може да бъде подаден в унифицирана електронна форма, той се подава на хартиен носител и следва да съдържа попълнени всички задължителни реквизити на съответния електронен формуляр; 4. всеки документ по т. 1 се регистрира в системата по ал. 1 еднократно, независимо от начина на подаване; 5. данни, постъпващи в системата по ал. 1 от външни интегрирани системи, може да бъдат използвани за изготвяне на други документи, но не и да бъдат редактирани. Чл. 41е. (1) Ползватели на Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт са членовете на пристанищната общност, в това число: 1. органите за граничен контрол; 2. Изпълнителна агенция „Морска администрация“; 3. пристанищните оператори в пристанищата за обществен транспорт; 4. корабопритежателите на кораби от международно плаване, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт – чрез капитаните на кораби, а когато за кораба има сключен договор за корабно агентиране с корабен агент – чрез корабния агент; 5. държателите на стоките – чрез надлежно оправомощен представител (спедитор, агент за товара). (2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя на лицата по ал. 1 индивидуални права на достъп в съответствие с техните функции и роля в пристанищните процеси. (3) Според правата на достъп до Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, лицата по ал. 1 се делят на: 1. потребители с пълен пряк достъп – достъпват със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление и използват уебстраницата на системата съобразно своите функции и компетенции за преглеждане и въвеждане на информация и данни и за получаване на съобщения; 2. потребители с ограничен пряк достъп – достъпват със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление и използват уебстраницата на системата съобразно своите функции и компетенции за преглеждане на информация и данни; 3. потребители с непряк достъп – достъпват по ред, определен от ръководителя на съответния икономически оператор, и извършват обмен на данни съгласно правилата и стандартите на собствената си информационна система, интегрирана с Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт. Чл. 41ж. (1) Информацията, която се събира, съхранява и обменя чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, не е публична. (2) Всички действия в Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт се извършват от лицата по чл. 41е, ал. 1 със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) Достъпът до информацията, която се събира и съхранява в Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт се контролира с цел защита на търговската и друга поверителна информация и на личните данни в съответствие с изискванията на Общия регламент относно защитата на данните и Регламент (ЕС) 2018/1725. (4) Обменът на данни в електронен формат се осъществява в криптиран вид по защитени канали. (5) За постигане сигурността на информацията, която се събира, съхранява и обменя чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт се прилагат изискванията на Закона за киберсигурност и на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2017 г. (обн.,ДВ, бр. 5 от 2017 г., изм. и доп., бр. 66 от 2018 г., бр. 4 от 2020 г., изм., бр. 47 от 2022 г., изм. и доп., бр. 80 от 2024 г.). Чл. 41з. Митническите органи, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт: 1. получават в електронен формат всички документи, свързани с изпълнението на пристанищните и логистични процеси, както и информация за изпълнението на нарежданията и заявките; 2. създават и изпращат в електронен формат: а) разрешение или отказ да се даде разрешение за изпълнение на нареждане за разтоварване, съответно товарене; б) разрешение по чл. 17, ал. 2 или отказ да се даде такова; в) разрешение за изпълнение на нареждане за контейнеризация или деконтейнеризация или отказ да се даде такова; г) решение за частично или изцяло задържане или освобождаване от задържане на товари или други стоки; д) решение за извършване на проверка на товари или други стоки; е) данни за приета митническа декларация или декларация за временно складиране; ж) уведомление за реекспорт; з) информация за одобряване на акт-известие за разтоварените товари и други стоки; и) информация за одобряване на генералния акт за действително разтоварените от кораба товари и други стоки; к) информация за одобряване на корабен товарен манифест за износ; л) информация за резултатите от извършена проверка на декларация за временно складиране; м) информация за доказателство за митническия статус на съюзни стоки при въвеждането им на митническата територия на Европейския съюз. Чл. 41и. Директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и капитан на пристанището и другите длъжностни лица в дирекцията, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт: 1. получават в електронен формат: а) товарния план на кораба и допълнителни данни, необходими за извършване на неговата проверка и заверяване, когато това е предвидено в закон; б) заявление за разрешаване извършването на огневи работи на борда на кораб; в) заявление за разрешаване на демобилизацията на корабната силова уредба по време на престояването на кораба на кей за обработка; 2. създават и изпращат в електронен формат: а) уведомление за извършеното заверяване на товарния план, когато това е предвидено в закон; б) уведомление за установени недостатъци на товарния план и указания за преработването му; в) разрешение за извършване на огневи работи на борда на кораба или отказ да се даде разрешение; г) разрешение за демобилизация на корабната силова уредба по време на престояването на кораба на кей за обработка или отказ да се даде разрешение. Чл. 41к. Корабопритежател, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт: 1. има достъп до: а) откритата процедура в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт; б) информацията относно декларацията за временно складиране на товара; 2. получава в електронен формат: а) известия за решенията на митническите органи по депозираните заявления, както и по нарежданията за обработване на товара и другите стоки; б) оперативна информация за приемането и изпълнението от страна на съответните пристанищни оператори на подадените заявки и нареждания; в) съобщения от други членове на пристанищната общност във връзка с обработването на товара и другите стоки; 3. създава и/или изпраща в електронен формат: а) искане за приемане на кораба на конкретен пристанищен терминал от пристанището за обществен транспорт; б) подробен план за товарене или разтоварване на кораба, а за тежки и/или дългомерни товари – и схема на разположението и укрепването на товарите; в) допълнителни данни, необходими за извършване от страна на съответните длъжностни лица в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на проверката и заверяването на товарния план, когато това е предвидено в закон; г) данни, необходими за обработването на насипни товари, съгласно изискванията на Кодекса за превоз на твърди насипни товари (IMSBC), приет с резолюция MSC.101(24) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 13 юни 2019 г. (обн., ДВ, бр. 11 и 12 от 2022 г.); д) документ за потвърденото брутно тегло на контейнер – за контейнерни товари; е) корабен товарен манифест за износ; ж) нареждане за разтоварване – когато корабопритежателят отговаря за формалностите по разтоварване на товара; з) заявления за административни услуги и заявки и нареждания за предоставяне на пристанищни услуги във връзка с посещението на кораба в българско морско пристанище за обществен транспорт; 4. създава права за работа в системата на държателите на стоките – спедитори, агенти за товара, агенти за товара на линеен кораб (при линейни превози на контейнерни товари); 5. номинира при необходимост допълнителен корабен агент за конкретното посещение на кораба в морско пристанище или прекратява дадените пълномощия. Чл. 41л. (1) Пристанищен оператор, предоставящ на пристанищен терминал пристанищни услуги по обработване на товари и/или обслужване на пътници, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт: 1. получава в електронен формат: а) искане от корабопритежателя за приемане на кораба на пристанищния терминал; б) заявки и нареждания за товарене и разтоварване; в) информация за решенията на митническите органи във връзка с нарежданията за разтоварване, товарене, експедиция, контейнеризация, деконтейнеризация и със заявките за предоставяне на други пристанищни услуги, както и за решенията за частично или изцяло задържане или освобождаване от задържане на товари и други стоки; г) достъп до останалата информация на откритата процедура за обработване на товари, поща и други стоки на пристанищния терминал; 2. създава и изпраща в електронен формат: а) потвърждение или отказ по искането на корабопритежателя за приемане на кораба на пристанищния терминал; б) потвърждение на готовността за изпълнение на нареждания за разтоварване или товарене; в) данни за изпълнението на нарежданията за разтоварване или товарене, извършено след полученото разрешение на митническите органи; г) документи за удостоверяване на изпълнението на пристанищни услуги; д) генерален акт за действително разтоварените от кораба товари и други стоки; е) товарен ордер за натоварените товари и други стоки; ж) документи, удостоверяващи приемането на товари и други стоки на пристанищния терминал; з) документи, удостоверяващи експедирането на товари и други стоки от пристанищния терминал; и) информация относно изпълнението на разпореждания на митническите органи във връзка със задържането или освобождаването от задържане на товари и други стоки. (2) Пристанищен оператор, предоставящ на пристанищен терминал морско-технически пристанищни услуги, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт: 1. получава в електронен формат заявки от корабопритежателите за предоставяне на морско-техническата пристанищна услуга, за която е получил достъп; 2. създава и изпраща в електронен формат: а) потвърждение, че приема да изпълни получена заявка за предоставяне на морско-техническата пристанищна услуга, за която е получил достъп; б) информация за изпълнението на приета заявка за морско-техническа пристанищна услуга. Чл. 41м. (1) Държател на стоките – спедитор, агент за товара, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт: 1. има право на достъп до: а) информацията, съдържаща се в откритата процедура за посещението на кораба; б) информацията относно декларацията за временно складиране на товара; 2. получава в електронен формат: а) известия за решенията на митническите органи във връзка с нарежданията за разтоварване, товарене, експедиция, контейнеризация, деконтейнеризация и със заявките за предоставяне на други пристанищни услуги, както и за решенията за частично или изцяло задържане или освобождаване от задържане на товари и други стоки; б) оперативна информация за приемането и изпълнението от страна на пристанищния оператор, предоставящ на пристанищния терминал пристанищни услуги по обработване на товари, на подадените заявки и нареждания; в) съобщения от други членове на пристанищната общност във връзка с обработването на товара и другите стоки; 3. създава и изпраща в електронен формат: а) списък с товарите и другите стоки, които съгласно сключен договор следва да бъдат обработени при посещението на кораба на пристанищния терминал; в) нареждане за товарене; г) нареждане за разтоварване; д) нареждане за експедиране; е) нареждане за контейнеризация или деконтейнеризация; ж) заявки за извършване на съхранение, претоварване, опаковка и преопаковка на товари и други стоки; з) данни за превозните средства, с които товарите и другите стоки ще бъдат въведени на територията на пристанището или експедирани от нея; 4. номинира пристанищен терминал, на който да бъде приет и обслужен конкретен кораб. (2) Правото на достъп в Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт на държател на стоките – агент за товара на линеен корабен, включва дейностите по ал. 1, с изключение на тези по т. 3, буква „з“ и т. 4.“ § 21. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 10 – 13: „10. „Стоки“ са всички видове движими вещи, пренасяни през държавната граница, включително по тръбопроводи и електропроводи, както и превозни средства, багажите на пътниците и други пратки. 11. „Товар“ е стока, приета на борда на кораба, за да бъде превозена по море до определено пристанище в съответствие със сключен договор за превоз на товари, за която е издаден коносамент и която е посочена в декларацията за товара. 12. „Държател на стоките“ е лицето по чл. 5, т. 34 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. 13. „Пристанищна общност“ е съвкупността от всички заинтересовани лица, участващи в дейността на конкретното пристанище за обществен транспорт –компетентни държавни органи, пристанищни оператори, корабопритежатели и други икономически оператори – ползватели на пристанището.“ § 22. В Приложение № 1 към чл. 22, ал. 1 думите „INFORMATION TECHNOLOGY“ и „информационните технологии“ и запетаите пред тях се заличават. § 23. В Приложение № 1а към чл. 22а, ал. 3 думите „INFORMATION TECHNOLOGY“ и „информационните технологии“ и запетаите пред тях се заличават. § 24. Приложение № 8 към чл. 36, ал. 1 се отменя. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 25. Параграф 1, т. 1 относно чл. 1, ал. 1, т. 3, § 20 относно глава четвърта „б“ с чл. 41г – 41м и § 21 относно § 1, т. 10 – 13 от Допълнителните разпоредби влизат в сила в 6-месечен срок от датата на обнародване на постановлението в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията: Директор на дирекция „Правна“ на Министерството на транспорта и съобщенията:

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ГРАНИЧЕН ПАСПОРТЕН, МИТНИЧЕСКИ, ЗДРАВЕН, ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ И ФИТОСАНИТАРЕН КОНТРОЛ, КАКТО И КОНТРОЛ НА ТРАНСПОРТНИТЕ СРЕДСТВА В ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОБСЛУЖВАЩИ КОРАБИ ОТ МЕЖДУНАРОДНО ПЛАВАНЕ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 186 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2012 Г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. и доп., бр. 37 от 2014 г. и бр. 12 от 2017 г., изм., бр. 55 от 2017 г., изм. и доп., бр. 69 от 2020 г. и бр. 37 от 2021 г., изм., бр. 9 от 2024 г.) Организация/потребител /вкл. начина на Приети/ № Предложения и становища Мотиви получаване на неприети предложението/ 1. Петър Петров Във връзка с провеждане на обществено обсъждане на проект на Прието. Параграф 22 от проекта 24 ноември 2025 г. Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на на Постановление на Електронна поща Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, Министерския съвет митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, относно изменение на както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република приложение № 1 към България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с чл. 22, ал. 1 от Наредбата Постановление № 186 на Министерския съвет от 2012 г. Ви предлагам за организацията за следната промяна: осъществяване на Приложение 1 към член 22, ал. 1 да се замени с приложения файл. граничен паспортен, Мотиви: митнически, здравен, 1. В сега съществуващото приложение е изписано старото наименование на ветеринарномедицински Министерство на транспорта и съобщенията. и фитосанитарен 2. Логото на ДП „Пристанищна инфраструктура“ е променено. контрол, както и контрол 3. Разработена е система за автоматично електронно издаване на на транспортните Свидетелството за отплаване. средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, е съответно изменен. 1 2. Национално сдружение С настоящото становище Националното сдружение на българските Частично Терминът „държател на на българските спедитори (НСБС) представя своите предложения и коментари относно прието. стоките“ („holder of the спедитори обявения за обществено обсъждане проект на Постановление на МС: goods“) има утвърдено 26 ноември 2025 г. 1. Относно текста на чл. 41е, ал. 1 „Ползватели на Националната система правно значение в Електронна поща, за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за митническото Портал за обществени обществен транспорт са членовете на пристанищната общност, в това законодателство на консултации число: Европейския съюз. 5. държателите на стоките – чрез надлежно оправомощен представител Нормата на чл. 5, т. 34 от (спедитор, агент за товара).“ Регламент (ЕС) № 952/2013 на Коментар: Вероятно под държатели на стоките се визират товародателите, които са Европейския парламент принципали (клиенти) на спедиторите. В търговската сделка и на Съвета от 9 товародателите са продавачи или купувачи, а в превозния процес и октомври 2013 г. за превозните документи – товароизпращачи или товарополучатели. В създаване на юридически смисъл, държател на движима вещ (в случая стока) e лице, Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269, 10 упражняващо фактическа власт върху чужда вещ на база облигационно правоотношение, а не нейният собственик или владелец. Държатели на октомври 2013 г.), която стоките в превозния процес са превозвачите и влогоприемателите (в случая съдържа определение на пристанищните оператори като складодържатели). понятието „държател на В тази връзка, навсякъде в разпоредбите предлагаме „държател/и“ да се стоките“, е част от замени с „изпращач/и или получател/и“. българската правна Също, предлаганата разпоредба на чл. 41е, ал. 1, т. 5 създава погрешно система. Според нея, впечатление, че спедитор и агент на товара са различни участници. понятието служи като общо обозначение за: Предвид гореизложеното предлагаме т. 5 от чл. 41е, ал. 1 да се измени, 1) собствениците на както следва: стоките „5. изпращачите или получателите на стоките – чрез надлежно (товароизпращачите и оправомощен представител – спедитор (агент за товара).“ товарополучателите); 2) лицата, притежаващи право на разпореждане със стоките, подобно на това на собственика; 3) лицата, които имат физически контрол върху стоките. 2 Очевидно обхватът на понятието „държател на стоките“ е значително по-широк от установеното в българското вещно право разбиране за „държател“ (лице, упражняващо фактическа власт върху чужда вещ по силата на облигационно правоотношение). С предлагания проект на ПМС правното понятие „държател на стоките“ се въвежда в Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, за целите на митническата обработка на товарите и другите стоки, пристигащи или напускащи територията на страната през морските пристанища за обществен транспорт. 3 Затова и с § 21 от проекта на ПМС е предвидено създаването на определителна норма– § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на наредбата, която препраща към дефиницията на чл. 5, т. 34 от Регламент (ЕС) № 952/2013. По изложените съображения предлаганата замяна на „държател/и“ с „изпращач/и или получател/и“ не следва да бъде правена. Забележката, че предложената формулировка на чл. 41е, ал. 1, т. 5 „създава погрешно впечатление, че спедитор и агент на товара са различни участници“ е основателна. Затова, предвид изложените по-горе съображения за съдържанието на понятието „държател на стоките“ и с цел постигане максимална яснота, предлаганата разпоредба на чл. 41е, 4 2. Относно текста на чл. 41к, т. 4 „създава права за работа в системата на държателите на стоките –спедитори, агенти за товара, агенти за товара на линеен кораб (при линейни превози на контейнерни товари);“ Коментар: Понятието агент за товара на линеен кораб означава спедитор на контейнеризиран товар. Доколкото това, по каква технология се превозва даден товар, не променя правния статут на спедитора, въвеждане на подобно понятие или участник в платформата е излишно, объркващо и следва да отпадне. Ако обаче под агент за товара на линеен кораб се има предвид линеен агент, тогава той, като представител точно на ответната страна в превозното правоотношение – линейния превозвач (корабната линия), определено не следва да фигурира в разпоредбите, касаещи другата страна в превозното правоотношение – изпращачите или получателите на стоките (както предложихме да бъдат заменени държателите) или техните надлежно оправомощени представители, т.е. спедиторите. С гореизложените мотиви предлагаме следните изменения в чл. 41к, т. 4: „4. Създава права за работа в системата на изпращачите и получателите на стоките, в това число техните надлежно оправомощени представители – спедитори (агенти за товара).“ ал. 1, т. 5 е изменена по следния начин: „5. държателите на стоките – лично или чрез надлежно оторизиран представител, включително спедитор (агент за товара);“ Частично Аргументите в подкрепа прието. на употребата на понятието „държател на стоките“ са изложени по-горе по отношение на предложението по т. 1. Както се вижда от пояснението за обхвата и съдържанието на това правно понятие, в различните етапи от процеса на превоз на стоки по море и обработването им в пристанището различни лица се явяват държатели на стоките – изпращач, превозвач, пристанищен оператор, получател на стоките. В този смисъл агентът на корабната линия (при линейни превози на контейнерни товари), като оторизиран представител на превозвача, има място в 5 изброяването по чл. 41к, т. 4. Но бележката, че предложената формулировка на чл. 41к, т. 4 не е достатъчно ясна и би могла да създаде объркване, е основателна. По тази причина е направена следната нова редакция: „4. при въвеждане на стоки на митническата територия на Европейския съюз създава права за работа в системата на държателите на стоките, съответно на техните оторизирани представители – спедитори (агенти за товара), линейни агенти (при линейни превози на контейнерни товари) и други;“ 3. Относно текста на чл. 41м, ал. 1 „Държател на стоките – спедитор, агент Частично Аргументите в подкрепа за товара, чрез Националната система за електронен обмен на информация прието. на употребата на в българските морски пристанища за обществен транспорт:“ понятието „държател на стоките“ са изложени Коментар: Използвайки същите мотиви като по отношение на разпоредбата на чл. 41е, по-горе по отношение на ал. 1, т. 5, предлагаме ал. 1 на чл. 41м да се измени така: предложението по т. 1. 6 „(1) Изпращач или получател на стоките, съответно техен надлежно Бележката, че оправомощен представител – спедитор (агент за товара), чрез Националната предложената система за електронен обмен на информация в българските морски формулировка на пристанища за обществен транспорт:“ чл. 41м, ал. 1 не е Разчитаме на обективна оценка на изразената от нас позиция и оставаме на достатъчно ясна и би разположение и в готовност за бъдещо сътрудничество. могла да създаде объркване, е основателна. По тази причина, както и с оглед предложената нова редакция на чл. 41к, т. 4, е извършено следното: 1) направена е нова редакция на основния текст на чл. 41м, ал. 1: „Чл. 41м. (1) Държател на стоките – лично или чрез надлежно оторизиран представител, включително спедитор (агент за товара), чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:“; 2) предложена е нова редакция на чл. 41м, ал. 2, както следва: „(2) Правото на достъп в Националната система за електронен обмен на информация в 7 българските морски пристанища за обществен транспорт на държател на стоките – линеен агент, включва дейностите по ал. 1.“ 8