Проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности

Изработването на законопроекта е в изпълнение на ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), приет с Решение № 411 от 2021 г. на Министерския съвет на Република България. Етапна цел 218 от реформа C10.R2. „Антикорупция“ от НВПУ предвижда приемането на „законодателни изменения, които да реформират съществуващата Комисия за борба с корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество чрез предвиждане на създаването на политически […] независим орган за борба с корупцията“, като е заложено, че „измененията предвиждат, че управлението на органа за борба с корупцията се назначава в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост“; „ще сезира Органа за отнемане на незаконно придобитото имущество в случаи на значителни несъответствия в имуществото или конфликт на интереси“; „ще участва в извършването на проверка за почтеност, ще си сътрудничи тясно с Европейската прокуратура“. В рамките на етапна цел 220 се изисква изпълнение на вече приетото законодателство за постигане на пълна оперативност на органа за борба с корупцията Към настоящия момент Европейската комисия не приема, че този етап е изпълнен в задоволителна степен, както и не отчита съществен напредък към постигането на общата цел на реформата. Българската държава не е успяла да докаже, че предложените до настоящия момент изменения в действащото антикорупционно законодателство предвиждат създаването на политически независим орган за борба с корупцията и че ръководството му се назначава в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост с оглед и на премахване на квалифицираното мнозинство за неговия избор от две трети от всички народни представители (ЗИД на Закона за противодействие на корупцията, ДВ, бр. 57 от 2025 г.). Европейската комисия е определила 6-месечен период, считано от м. октомври 2025 г., за цялостно изпълнение на две цели – 218 и 220 с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по НПВУ. В ретроспективен план от 2023 г. до настоящия момент се случиха две основни концептуално противоположни законодателни реформи в областта на борбата с корупцията. В края на 2023 г. беше създадена самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията със Закона за противодействие на корупцията (отм., ДВ, бр. 16 от 2026 г.). В началото на 2026 г. същата беше закрита и функциите ѝ бяха разделени между Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи и Сметната палата. И двете реформи не изпълняват поетите ангажименти в НПВУ. С оглед на изложените по-горе причини, основната цел на предлагания законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности е създаването на ефективен орган за борба с корупцията. Създаването му е необходимо както с оглед на неговата обществена необходимост, така и с оглед изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Новият антикорупционен орган следва да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. Това означава, че в него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. С настоящия законопроект се предлага тези функции да се съсредоточат в една нова Комисия за противодействие на корупцията. Законопроектът предлага и различен от досега установените начини на формиране на състава на Комисията като колегиален орган. За да се гарантира нейната независимост, се предвижда един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента на републиката, по един да се избира от общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и един да се избира от Висшия адвокатски съвет. Предлага се процедурите по избор, съответно назначаване да се уредят на законово ниво в проекта, изпълнявайки всички изисквания за публичност и прозрачност. Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий.

Проект! ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този закон се уреждат: мерки за превенция на корупцията; мерки за противодействие на прояви на корупция на лица, заемащи публични длъжности; условията и редът за установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности; условията и редът за установяване на конфликт на интереси; статутът и функциите на Комисията за противодействие на корупцията, наричана по-нататък „Комисията”, статутът на нейните служители и правомощията на органите й; взаимодействието на Комисията с други държавни органи и международното сътрудничество. Чл. 2. Законът има за цел да се защитят интересите на обществото чрез осъществяване на превенция и ефективно противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Чл. 3. (1) Корупция по смисъла на този закон е налице, когато лице, което заема публична длъжност по чл. 5, ал. 1, извърши престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе. (2) Противодействието на корупция сред лица, заемащи публични длъжности, се осъществява чрез: наблюдение, разкриване, предотвратяване, противодействие и пресичане на подготвяни или осъществявани корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности, в случаите по ал. 1; разследване на корупционни престъпления — в случаите по ал. 1; проверка и анализ на информацията в докладите за несъответствие по чл. 72. Чл. 4. Този закон се прилага при спазване на следните принципи: законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност; повишена отговорност на лицата, заемащи публични длъжности; зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите; пропорционалност на намесата в личния и семейния живот; защита на информацията и на източниците за придобиването й; защита на лицата, подали сигнал за нарушение; координация и взаимодействие между държавните органи; политически неутралитет. Чл. 5. (1) Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са: президентът и вицепрезидентът; народните представители; министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите; членовете на Европейския парламент от Република България; членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган; председателят и съдиите от Конституционния съд; председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, техните заместници, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите; омбудсманът и заместник-омбудсманът; председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията; председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата и председателят и членовете на Фискалния съвет; председателят и членовете на Комисията за защита на конкуренцията; управителят, подуправителите, членовете на управителния съвет и главният секретар на Българската народна банка; председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за финансов надзор; председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за защита от дискриминация и председателят и членовете на Комисията за защита на личните данни; председателят и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране; председателят, заместник-председателите и членовете на надзорния съвет, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт; управителят и подуправителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси; председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии и други комисии, чиито членове се избират от Народното събрание, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; членовете на Комисията за противодействие на корупцията и председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, директорите на териториалните дирекции в Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и началниците на отдели в тези дирекции; членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол; директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция „Митници“, директорите на дирекции в Централното митническо управление, началниците на митници и техните заместници, началниците на митническите бюра и митническите пунктове; изпълнителният директор, заместник изпълнителните директори и главният секретар на Националната агенция за приходите, директорите на дирекции в Централното управление и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите; ръководителите и техните заместници на областните дирекции по безопасност на храните, на регионалните здравни инспекции, на Дирекцията за национален строителен контрол и на нейните регионални дирекции, на Държавен фонд „Земеделие“ и на неговите областни дирекции, директорите на областните дирекции „Земеделие“, на областните дирекции и отдели „Автомобилна администрация“, на Националния институт за недвижимо културно наследство и на териториалните му звена, както и на националните музеи, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, неговите заместници и ръководителите на териториалните ѝ служби, на Главна дирекция „Охрана“, неговият заместник и директорите на областните дирекции, на регионалните инспекции по околната среда и водите, на басейновите дирекции за управление на водите, на националните паркове, на предприятията за управление на дейностите по опазване на околната среда, началниците на регионалните управления по образование, членовете на управителния съвет на Национален фонд „Култура“; председателят и заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Държавна агенция „Технически операции“, началникът на Националната служба за охрана и неговите заместници, директорът на Служба „Военно разузнаване“ и неговите заместници, директорът на Служба „Военна полиция“ и неговите заместници, както и директорите на дирекции в горепосочените служби; председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; главният секретар на Министерството на вътрешните работи и неговият заместник, административният секретар, директорите на главните дирекции и техните заместници, директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“, директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и техните заместници; началникът на отбраната и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в органите на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната; ръководителите на инспекторати по Закона за администрацията и ръководителят на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт; началниците на политическите кабинети; областните управители и заместник областните управители; кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и главните архитекти на общините и районите; председателят, заместник-председателите, секретарят и членовете на Централната избирателна комисия; председателят и членовете на Съвета за електронни медии; генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и на Българската телеграфна агенция; българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или са назначени с решение или по предложение на български държавен орган; ръководителите на задграничните представителства на Република България; българските граждани, които по решение или по предложение на български публични органи са членове на управителни или на контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България; членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на Българската банка за развитие; членовете на управителните и на контролните органи на Националната електрическа компания и на Българския енергиен холдинг, директорите на дирекции към Националната електрическа компания, членовете на управителни и на контролни органи на дъщерни дружества на Българския енергиен холдинг, членовете на управителни и на контролни органи на Електроенергийния системен оператор; председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, техните заместници и лицата, които съгласно устава представляват политическата партия; членовете на ръководните и на контролните органи на Българския Червен кръст; ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси; лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите; председателят на Българската академия на науките, ректорите на държавните висши училища и началниците на военните академии и на висшите военни училища, както и техните заместници; управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет; членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и директорите на държавните горски и ловни стопанства; изпълнителният директор и ръководителите на териториалните поделения на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“; членовете на управителния съвет и изпълнителният директор на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“; членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала; членове на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. (2) Ръководителите на ведомствата, които определят и освобождават лицата по ал. 1, са длъжни в 14-дневен срок от издаването на съответния акт да уведомят за това Комисията за противодействие на корупцията. За лицата по ал. 1, т. 5 и 35 уведомлението се извършва от ръководителя на органа, приел решението или направил предложението. Глава втора КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА Чл. 6. (1) Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. (2) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Бюджетът на Комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси. (3) Дейността на Комисията се подпомага от администрация. За администрацията на Комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (4) Устройството и дейността на Комисията и на нейната администрация се уреждат с правилник, който се приема от Комисията и се обнародва в „Държавен вестник“ Чл. 7. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, както следва: един член се избира от Народното събрание; един член се назначава от президента на републиката; един член се избира от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд; един член се избира от Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд; един член се избира от Висшия адвокатски съвет. Комисията се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий. (3) За членове на Комисията се избират, съответно назначават, български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър” и най-малко 10 години юридически стаж. (4) Мандатът на членовете на Комисията е 5 години и започва да тече от датата на встъпването им в длъжност. Членовете на Комисията осъществяват дейността си до конституирането на новия състав на Комисията. (5) Изборът, съответно назначаването на нови членове на Комисията се произвежда не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. (6) Председателят на Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет. Чл. 8. (1) Предложенията за член на Комисията се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на Комисията и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. Към предложенията се прилагат: подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите; документи, доказващи изискванията за заемане на длъжността. (2) Предложенията се правят от народни представители. (3) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 1 се публикуват в срок до два работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на лицето по ал. 2, издигнало съответната кандидатура. Публикуването на предложенията и документите по ал. 1 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Комисията. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост и декларация за имущество и интереси по този закон. Концепциите и декларациите се публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на интернет страницата на Народното събрание. Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в процедурата по избор. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. За всеки кандидат специализираната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, изисква от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да извърши проверка за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като резултатите се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. Постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 5. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. С оглед на постъпилите становища по ал. 7 членовете на комисията могат да изискат и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят. Комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. В доклада се отразяват и постъпилите отрицателни становища по ал. 7, ако има такива. Докладът съдържа становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и заключение за: изпълнението на изискванията по чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 за заемане на длъжността; наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит, добра репутация и професионални качества; 2. специфичната подготовка, качествата и мотивацията му за заемане на съответната длъжност. (11) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицето. Чл. 9. (1) Президентът на републиката обявява кандидата за член на Комисията. (2) Подробната професионална биография на лицето, заедно с документите за завършено висше юридическо образование, документите за юридическия стаж и кариерното му развитие, декларацията за несъвместимост и декларацията за имущество и интереси по този закон и резултатите от извършената проверка за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се публикуват на интернет страницата на администрацията на президента на Република България. (3) Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в процедурата по избор. (4) Публикуването на документите по ал. 2 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В 14-дневен срок от публикуването на документите по ал. 2 юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации може да внесат в администрацията на президента становища за кандидата. Внесените становища се публикуват на интернет страницата на администрацията на президента в срок до три дни след внасянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицето. Администрацията на президента на републиката проверява дали кандидатът за член на Комисията отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, за което се изготвя доклад. Ако кандидатът за член на Комисията отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, след изтичането на един месец от публикуването на всички становища по ал. 4 президентът на републиката издава указ за назначаване на член на Комисията. Чл. 10. (1) Членовете на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 се избират не по-рано от шест месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на Комисията. Кандидати за членове на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 могат да бъдат съдии и прокурори, които отговарят на изискванията чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 (2) Предложения за член на Комисията могат да се правят от всеки съдия в 14-дневен срок от приемането от Общото събрание на Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на Върховния административен съд, на процедурни правила за избора. (3) В 3-дневен срок от приемането на процедурните правила по ал. 2, председателят на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, определя на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение Конкурсна комисия в състав от трима съдии от състава на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (4) Предложенията по ал. 2 се правят писмено и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата. (5) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, в срок до три дни от постъпването им. (6) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Комисията, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост. (7) Конкурсната комисия изисква служебно от Инспектората на Висшия съдебен съвет копие на доклада по чл. 175ж от Закона за съдебната власт от извършената проверка на декларацията за имущество и интереси, подадена за последната година преди годината на избора. При констатирани несъответствия кандидатът се отстранява от участие в процедурата по избор. (8) Документите по ал. 6 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (9) Публикуването на предложенията и документите по ал. 6 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (10) Конкурсната комисия се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и представянето на предвидените документи на кандидатите в срок до три дни след изтичане на срока по ал. 8 и обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати. Изискването по чл. 12, ал. 1, т. 1 се проверя по служебен път. С решението по допустимостта на кандидатите Конкурсната комисия насрочва изслушване на кандидатите и датата на избора от общото събрание. (11) Конкурсната комисия изслушва кандидатите. Изслушването е публично и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (12) Съдии и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, Висшият адвокатски съвет, висши училища и научни организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Конкурсната комисия становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Конкурсната комисия въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни. Конкурсната комисия е длъжна да зададе всички постъпили въпроси. (13) Общото събрание на съдиите във Върховния касационен съд, съответно във Върховния административен съд, за извършване на избора на член на Комисията се провежда в неработен ден. (14) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите във Върховния касационен съд, съответно във Върховния административен съд. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (15) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, съответно Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. (16) В случай че не са налице предпоставките по ал. 15, се произвежда нов избор на следващ неработен ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от съдиите от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, съответно Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. (17) В случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на ал. 22, то се извършва на същия ден. (18) В случай че членът на Комисията е избран в деня, в който е проведено гласуването, събранието се закрива. (19) Гласуването е тайно и се извършва с хартиена бюлетина по образец, утвърден от председателят на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд, която се пуска в избирателна кутия. (20) Действителни са бюлетините, които: 1. са по утвърдения образец; 2. съдържат означени кандидатите за член на Комисията; 3. нямат вписани специални символи като букви, цифри или други знаци; 4. съдържат отбелязване за кандидата със знак „Х“ или „V“ с химикал, пишещ със син цвят. (21) За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. (22) Когато при гласуването не е избран член по реда на ал. 21, се произвежда повторно гласуване. При повторното гласуване за избран се смята онзи кандидат, който е получил най-много гласове. (23) При равен брой гласове избраният кандидат се определя от Конкурсната комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати. (24) Отварянето на изборните кутии и преброяването на подадените бюлетини е публично и се извършва от Конкурсната комисия веднага след приключване на гласуването. (25) За резултатите от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се вписват общият брой на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от членовете на Конкурсната секция. (26) Въз основа на протокола по ал. 25 Конкурсната комисия се произнася с решение за резултатите от избора, което включва имената на избрания член и броя на гласовете, с които е избран, и се подписва от членовете на Конкурсната комисия. Неразделна част от решението на Конкурсната комисия е протоколът по ал. 25. Решението и протоколите се обявяват незабавно на интернет страницата на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. (27) Решението на Конкурсната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състав, определен на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, както следва: 1. състав от трима съдии от Върховния касационен съд, в случаите когато решението е по отношение на избора на член на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 4; 2. състав от трима съдии от Върховния административен съд, в случаите когато решението е по отношение на избора на член на Комисията по чл. 7, ал. 1, т. 3. (28) Жалбата се подава чрез Конкурсната комисия, която в тридневен срок изпраща цялата преписка на съответния състав по ал. 27. (29) Съответният състав по ал. 27 разглежда жалбата по реда на Административнопроцесуалния кодекс в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и представител на Конкурсната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно. (30) Бюлетините се подреждат и запечатват в избирателната кутия. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което Конкурсната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на председателя на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд след встъпване в длъжност на новоизбрания член. (31) Решението на Конкурсната комисия и протоколът по ал. 25 се пазят 5 години от деня на избора. (32) Кандидатите за членове на Комисията не могат да участват в Конкурсната комисия, в гласуването от Общото събрание и в съответния състав по ал. 27. Чл. 11. (1) Висшият адвокатски съвет избира член на Комисията измежду вписаните по реда на Закона за адвокатурата адвокати не по-рано от шест месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на Комисията. (2) Предложения за член на Комисията могат да се правят от всеки адвокат в 14-дневен срок от приемането на процедурни правила за избора от Висшия адвокатски съвет. (3) Предложенията по ал. 2 се правят писмено до Висшия адвокатски съвет и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата. (4) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет в срок до три дни от постъпването им. (5) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Комисията, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация за несъвместимост и декларация за имущество и интереси по този закон. (6) Декларацията за имущество и интереси се изпраща служебно на Комисията за противодействие на корупцията за проверка. При констатирани несъответствия се прилага чл. 73 и кандидатът се отстранява от участие в процедурата по избор. (7) Документите по ал. 5 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. (8) Публикуването на предложенията и документите по ал. 5 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (9) Висшият адвокатски съвет с решение се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискванията на чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 и представянето на предвидените документи на кандидатите в срок до три дни след изтичане на срока по ал. 7 и обявява списък на допуснатите и недопуснатите кандидати. С решението по допустимостта на кандидатите Висшият адвокатски съвет насрочва изслушване на кандидатите и датата на избора. (10) Адвокати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Висшия адвокатски съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат във Висшия адвокатски съвет въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни. По време на изслушването Висшият адвокатски съвет е длъжен да зададе всички постъпили въпроси. (11) Висшият адвокатски съвет изслушва кандидатите. Изслушването е публично и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. За изслушването се изготвя пълен протокол, който се публикува на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. С оглед на постъпилите становища по ал. 10 Висшият адвокатски съвет може да изиска и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят. (12) Висшият адвокатски съвет провежда избора на свое заседание и приема решение за избор на член на Комисията. (13) Заседанието по ал. 12 е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. (14) Всеки кандидат може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от избора. (15) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването ѝ в открито заседание в тричленен състав под председателството на председателя на съда и се произнася с решение в 14-дневен срок. (16) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Чл. 12. (1) Член на Комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който: не е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление; не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност; няма публични задължения, с изключение на задълженията по не влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; през последните пет години: а) не е бил член на ръководен или контролен орган на политическа партия или коалиция; б) не е бил кандидат за народен представител, за президент и вицепрезидент, за общински съветник или кмет, или за член на Европейския парламент от Република България на политическа партия или коалиция, както и не е заемал посочените длъжности; в) не е бил член на Министерския съвет или не е заемал длъжност в политическия кабинет на орган на изпълнителната власт. (2) Член на Комисията има право на един мандат. (3) Член на Комисията не може да: заема длъжност в държавни или общински органи; упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел; 3. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права; упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; членува в политически партии или коалиции или да извършва други дейности, които засягат независимостта му. При наличие на несъвместимост по ал. 3, т. 1-4 избраният, съответно назначеният член на Комисията е длъжен в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването, да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта. Обстоятелството по ал. 1, т. 1 се установява служебно. При встъпване в длъжност членовете на Комисията подписват декларация за политически неутралитет. След изтичане на мандата на Комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 член на Комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора, съответно назначаването, като времето, през което е бил член на Комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 от Закона за съдебната власт. Членовете на Комисията не може да са свързани лица. Чл. 13. (1) Правомощията на член на Комисията се прекратяват предсрочно при: смърт; подаване на оставка; 3. настъпване на обстоятелства, които водят до обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; несъвместимост по чл. 12, ал. 3, ако не са предприети необходимите действия за отстраняването й в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването; влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по този закон; влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление или за освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление. (2) Прекратяването на мандата по ал. 1, т. 3 и 4 става с решение на Комисията. Прекратяването на мандата по ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 се обявява от председателя на Комисията, а когато тези обстоятелства се отнасят до председателя - с решение на Комисията. (3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Комисията в срок до един месец от деня на обявяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат. Чл. 14. (1) Председателят на Комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. (2) Останалите членове на Комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на Комисията. Чл. 15. (1) Комисията: осъществява превантивни дейности по реда на глава пета; извършва действия по предотвратяване, разкриване и разследване на корупционни престъпления чрез събиране, анализиране и проверка на сведения при или по повод информация за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности; назначава разследващите инспектори, изменя и прекратява правоотношенията им; подпомага и обезпечава дейността на разследващите инспектори; осъществява контрол и взема решения относно извършваните проверки и анализ на декларации за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности; установява конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности; изслушва или изисква предоставянето на информация във връзка с проверките за установяване на конфликт на интереси; проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата, заемащи публични длъжности, и при установена несъвместимост сезира органа по избора или назначаването за предприемане на съответните действия; обжалва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс постановления за отказ да се образува досъдебно производство; приема правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите на Комисията и организира тяхното провеждане; утвърждава образци на декларациите по чл. 61, ал. 1, т. 2 и 4; създава и поддържа единна система за електронни декларации; упражнява други правомощия, предвидени в закон. (2) Решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите и доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи. (3) Членовете имат право на особено мнение, което се мотивира и се отразява в протокола по ал. 4. (4) За заседанията на Комисията се води протокол. (5) Решенията на Комисията по ал. 1, т. 6 и постановените съдебни решения по обжалването им се публикуват на интернет страницата на Комисията при спазване на изискванията за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 16. (1) Председателят на Комисията: представлява Комисията; организира и ръководи дейността ѝ; 3. насрочва и ръководи заседанията; контролира и отговаря за изпълнението на бюджета; издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон; упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на Комисията, с изключение на разследващите инспектори; осъществява сътрудничество с чуждестранни и международни институции и български и чуждестранни неправителствени организации; изпълнява и други функции, предвидени в закон. (2) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от него член на Комисията. Чл. 17. (1) На всеки шест месеца Комисията представя доклад за дейността си пред постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, която провежда изслушване на председателя и членовете й. (2) Членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация. (3) Контролът върху дейността по глава шеста се осъществява от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и от съответната постоянна комисия на Народното събрание при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Чл. 18. (1) Комисията ежегодно до 31 март представя в Народното събрание годишен доклад за дейността си през предходната календарна година. (2) В същия срок докладът се предоставя и на президента на републиката, и на Министерския съвет и се публикува на интернет страницата на Комисията. Чл. 19. Членовете на Комисията, разследващите инспектори и органите по чл. 25 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер. Чл. 20. Членовете на Комисията се застраховат за застраховка „Злополука” и застраховка „Живот“ при или по повод изпълнение на служебните си задължения за сметка на държавния бюджет. Чл. 21. (1) Стажът на членовете на Комисията, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж. (2) Стажът на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор. (3) Трудът на членовете на Комисията, разследващите инспектори и органите по чл. 25 се зачита за първа категория. Глава трета СЛУЖИТЕЛИ НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА. ОРГАНИ И ПРАВОМОЩИЯ Чл. 22. (1) Служители на Комисията са: разследващи инспектори; държавни служители — директорът на дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста, и служителите в нея; 3. други държавни служители; 4. лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 се урежда с този закон. Статутът на лицата по ал. 1, т. 3 се урежда със Закона за държавния служител. Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда. Лицата по ал. 1 не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им. При назначаване на съответната длъжност служителите по ал. 1 подписват декларация за политически неутралитет. Чл. 23. (1) За разследващи инспектори и служители по чл. 22, ал. 1, т. 2 се назначават лица с висше образование, които са преминали успешно проверка за почтеност, след провеждане на конкурс. (2) Служителите по ал. 1, както и други служители на ръководни длъжности дават съгласие да бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност по време на заемане на длъжността си, но не повече от веднъж годишно. (3) Проверките за почтеност се осъществяват по правила, приети от Комисията, като те задължително включват проверка на обстоятелствата, които се декларират по реда на този закон. Правилата се публикуват на интернет страницата на Комисията. (4) Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от заеманата длъжност. Чл. 24. Съставът, структурата, правата и задълженията на администрацията на Комисията се определят с правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 25. Органи на Комисията са директорът на дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста, и служителите в нея. Чл. 26. (1) За разследващи инспектори се назначават лица с висше юридическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър” и най-малко 5 години юридически стаж. (2) Разследващ инспектор може да бъде дееспособен български гражданин, който: не е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление; тези обстоятелства се установяват служебно; не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност. (3) Разследващите инспектори следва да отговарят на изискванията за несъвместимост по чл. 12, ал. 3, както и на другите изисквания за несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител. По отношение на защитата и достъпа до данните по изречение първо, обработвани от Комисията, се прилагат изискванията на съответните закони, регламентиращи тази информация. Несъвместимостта по ал. 3 е основание за прекратяване на правоотношението на разследващия инспектор с Комисията. Чл. 27. (1) Разследващите инспектори към Комисията извършват разследване в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (2) На разследващите инспектори не може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. (3) При осъществяване на своите правомощия разследващите инспектори вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. При разследване на престъпления от компетентност на Европейската прокуратура разследващите инспектори осъществяват тясно взаимодействие с европейските делегирани прокурори, което се урежда със споразумение между председателя на Комисията и оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Разпределението на досъдебните производства се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Чл. 28. (1) Орган по назначаването на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 2 е председателят на Комисията. (2) За служители по чл. 22, ал. 1, т. 2 се назначават лица с висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистър” и най-малко 5 години професионален опит. (3) Степените на длъжностите съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит на служителите по ал. 2, както и редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното им правоотношение се уреждат с правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 29. (1) За служители по чл. 22, ал. 1, т. 2 се назначават лица, които отговарят на изискванията на чл. 26, ал. 2, на изискванията за несъвместимост по чл. 12, ал. 3 и на другите изисквания за несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, както и: нямат наложено дисциплинарно наказание „уволнение”; отговарят на общите и специфичните изисквания за заемане на длъжността. (2) Специфичните изисквания по ал. 1, т. 2 се определят с наредба, приета от Комисията. (3) На длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, се назначават лица, получили съответното разрешение. При първоначално назначаване на служител по чл. 22, ал. 1, т. 2 започва да тече едногодишен срок за изпитване считано от датата на встъпване в длъжност. Срокът по ал. 4 не тече, когато служителят: е в законоустановен отпуск; преминава първоначална професионална подготовка. Алинеи 4 и 5 се прилагат и за разследващите инспектори. Чл. 30. (1) Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1-3 задължително преминават първоначална професионална подготовка, в случай че не са преминали такава. (2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите се извършват по ред, определен в правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 31. (1) Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се атестират чрез оценка на изпълнението на длъжността. (2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на атестираните служители. (3) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с правилника по чл. 6, ал. 4. Чл. 32. (1) Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 имат право да носят служебно оръжие при условия и по ред, определен с инструкция, приета от Комисията. (2) Служителите по ал. 1 могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие срещу тях. (3) При използване на оръжие служителите по ал. 1 са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица. Служителите по ал. 1 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел. След използване на оръжие служителите по ал. 1 изготвят доклад. Чл. 33. Работното време на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2, както и правото им на почивки и отпуски се определят съгласно чл. 82 - 84 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Чл. 34. Брутното месечно възнаграждение на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 3 се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Чл. 35. (1) Служителите чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 получават основно месечно възнаграждение съобразно заеманата от тях длъжност. (2) Към основното месечно възнаграждение на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се изплащат допълнителни възнаграждения в размер, не по-малък от определения по чл. 72, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Чл. 36. (1) На служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се изплащат суми и се осигуряват доволствия съгласно чл. 74, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. (2) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 и условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на председателя на Комисията. Чл. 37. Задължителното здравно и социално осигуряване на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2, ползването на лечебни заведения, както и на почивни бази, санаториални и профилактични заведения се осъществяват съгласно чл. 77 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Чл. 38. Служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет. Чл. 39. За дисциплинарната отговорност на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 88 — 99 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Чл. 40. За прекратяване на служебното правоотношение на служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 110 - 116 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Чл. 41. На служителите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се изплащат обезщетения, като за определяне на техния вид и размер се прилагат съответно разпоредбите на чл. 117 - 122 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Глава четвърта ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА КОМИСИЯТА С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Чл. 42. (1) За постигане на целта на този закон Комисията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност”, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” си взаимодействат съобразно предоставената им компетентност. (2) Условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Чл. 43. (1) За изпълнение на дейностите по глава шеста от органите по чл. 25 се осъществява взаимодействие между Комисията и: Прокуратурата на Република България; Министерството на вътрешните работи; 3. Държавна агенция „Национална сигурност”; Държавна агенция „Технически операции”, Държавна агенция „Разузнаване”; Служба „Военна полиция“ (2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се определят със съвместни инструкции. Чл. 44. (1) При изпълнение на правомощията си по този закон Комисията и разследващите инспектори могат да искат съдействие, сведения и документи, включително в електронен вид, от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, от нотариуси и съдебни изпълнители, както и от други физически и юридически лица. (2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един месец от поискването им с изключение на тези, които се предоставят по специален ред. (3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. (4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие с изискванията за тяхната защита. Чл. 45. (1) Комисията обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България. (2) Комисията сключва международни споразумения за обмен на данни при проверки на декларациите по чл. 61. Глава пета ПРЕВЕНЦИЯ НА КОРУПЦИЯТА Чл. 46. Комисията осъществява държавната политика по превенция на корупцията, като: събира, обобщава и анализира информация за националните антикорупционни политики и мерки; извършва анализи, разработва и предлага мерки за превенция и противодействие на корупцията и координира прилагането им, в т.ч. по сектори; 3. осъществява дейности за разпространение на информацията, свързана с противодействието на корупцията, включително антикорупционните политики и мерки. Чл. 47. За изпълнение на задълженията си по чл. 46, т. 1 Комисията: събира и обобщава информация и поддържа бази данни за изпълнението на антикорупционните политики и мерки; извършва наблюдение и периодична оценка на приложението на антикорупционните мерки, в т. ч. по сектори; 3. събира и обобщава добри практики; 4. анализира и предоставя информация на националните, европейските и международните антикорупционни институции и организации. Чл. 48. (1) За изпълнение на задълженията си по чл. 46, т. 2 Комисията: идентифицира и анализира рискови зони за корупция; разработва мерки с антикорупционна насоченост; подпомага методически прилагането на мерките по т. 2; извършва последващ анализ на въздействието по отношение на приложените мерки по т. 2; разработва методологии за оценка на корупционния риск, етични стандарти за поведение, системи за проверка на почтеността и оказва съдействие за прилагането им; разработва предложения за промени в законодателството с антикорупционна насоченост; съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск, както и извършва последващ анализ на въздействието на закона. (2) Изготвените от Комисията анализи и предложения за антикорупционни мерки се предоставят на компетентните органи, които са длъжни да вземат отношение по тях в едномесечен срок и да информират Комисията за приетите мерки и сроковете за тяхното прилагане, както и за неприетите от тях мерки и мотивите за това. Компетентните органи са длъжни да информират Комисията при въвеждане на антикорупционните мерки и за резултатите от изпълнението им. Чл. 49. За изпълнение на задълженията си по чл. 46, т. 3 Комисията: организира провеждането на обучения, семинари и информационни кампании с антикорупционна насоченост; предоставя становища по искания на заинтересовани лица по приложението на закона във връзка с превенцията на корупцията; 3. организира проучвания и анализи на общественото мнение; 4. предприема и други подходящи действия. Чл. 50. При осъществяване на дейността си по превенция на корупцията Комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с международни организации. Глава шеста ДЕЙНОСТИ ПО РАЗКРИВАНЕ НА КОРУПЦИОННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ Чл. 51. (1) Комисията извършва дейности за събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности, включително оперативно-издирвателна дейност. (2) Дейностите по ал. 1 се извършват от органите по чл. 25. Чл. 52. Органите по чл. 25 осъществяват дейностите по чл. 51, като: планират, организират, ръководят, контролират и отговарят за изпълнението на задачи; управляват информационни фондове; 3. изясняват постъпила в Комисията информация; извършват оперативно-издирвателна дейност; осъществяват взаимодействие с другите административни звена в Комисията; осъществяват взаимодействие с органите на държавната власт и местното самоуправление; проверяват постъпилите сигнали; извършват проверки, възложени от прокуратурата по реда на Закона за съдебната власт; изпълняват други функции, възложени с решение на Комисията. Чл. 53. (1) Оперативно-издирвателната дейност има за цел: превенция, предотвратяване, разкриване и противодействие на корупционни престъпления по чл. 3, ал. 1; проверка на информация в докладите за несъответствие — в случаите по чл. 55, т. 3; 3. придобиване на сведения и информация за действия или бездействия, които разкриват корупционни прояви, и предоставянето им на разследващите инспектори; 4. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на разследващите инспектори или на съответните органи на съдебната власт. (2) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от органите по чл. 25 чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени с този закон. Чл. 54. Оперативно-издирвателните действия се извършват при зачитане и гарантиране на достойнството, правата и основните свободи на гражданите. Чл. 55. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са: получени данни за лица, заемащи публични длъжности, които се подготвят, извършват или вече са извършили корупционни престъпления по чл. 3, ал. 1; искане на органите на досъдебното производство и на съда; доклади за несъответствие по чл. 72. Чл. 56. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез: извършване на справки по информационните фондове за лица, заемащи публична длъжност; вземане на образци за сравнително изследване; 3. белязване на обекти и предмети; изследване на предмети и документи; извършване на наблюдение; идентифициране на лица и обекти; събиране на информация от технически канали за комуникация; оперативно внедряване; оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране; извършване на насрещни проверки по документи; 11. вземане на обяснения от граждани. (2) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява чрез специфични способи и средства по ред, определен с инструкция, приета от Комисията, както и чрез специални разузнавателни средства — при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. (3) Комисията прави искане за използване на специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства. Чл. 57. (1) Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят при условия и по ред, определени със закон. (2) За всяко действие по тази глава органите по чл. 25 съставят протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ. (3) Материалите, събрани при извършване на оперативно-издирвателната дейност в случаите по чл. 55, т. 1 и 3 се изпращат на компетентната прокуратура с решение на Комисията. Чл. 58. Членовете на Комисията, органите по чл. 25, както и служителите в администрацията, на които при или по повод изпълнение на служебните им задължения е станала известна информация за извършвана проверка, нямат право да я разгласяват. Чл. 59. За изпълнение на възложените й със закона правомощия Комисията създава, поддържа и ползва информационни фондове. Чл. 60. (1) За организацията на информационната дейност на Комисията, органите за нейното управление и контрол, както и за ползването на информацията се прилагат съответно разпоредбите на чл. 29 – 31 и чл. 34 - 36 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. (2) При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация. Глава седма ДЕКЛАРАЦИИ Раздел I Задължение за деклариране Чл. 61. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават следните декларации: 1. декларация за несъвместимост; 2. декларация за имущество и интереси; 3. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1; 4. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 2 в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. (2) Декларациите по ал. 1, т. 1 и 3 се подават пред органа по избора или назначаването, съответно пред постоянна комисия на съответния общински съвет - за общинските съветници и кметовете, а декларациите по ал. 1, т. 2 и 4 - пред Комисията. (3) Органите по ал. 2 утвърждават образци на декларациите по ал. 1, т. 1 и 3, както и формат за тяхното съхранение в електронен вид. (4) Подаването и проверката на декларациите за имущество и проверката за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, включително на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и на техните заместници, се извършват при условията и по реда на Закона за съдебната власт. Правилата за конфликт на интереси в този закон намират приложение, доколкото Законът за съдебната власт не предвижда друго. (5) Декларациите се подават на хартиен и електронен носител или по електронен път. Чл. 62. (1) При заемането на публична длъжност, за която с Конституцията или със закон са установени несъвместимости, лицето подава пред органа по избора или назначаването или пред съответната комисия по чл. 94, ал. 2, т. 1 и 3 декларация за несъвместимост в едномесечен срок от заемането на длъжността. (2) При промяна на заеманата длъжност, включително и когато е налице прекъсване не повече от един месец между заемането на длъжностите, за които съответното лице е задължено по този закон, не се подава нова декларация за имущество и интереси. Лицето не подава нова декларация и за несъвместимост, освен ако за новата длъжност са предвидени различни несъвместимости. (3) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта и да представи доказателства за това пред органа по избора или назначаването. (4) В случай че лицето не предприеме действия за отстраняване на несъвместимостта в срока по ал. 3, органът по избора или назначаването предприема действия за прекратяване на правоотношението. (5) Когато в специален закон е предвидено задължение за подаване на декларация за несъвместимост от съответните лица преди възникване на трудовото или служебното правоотношение, същите лица не подават допълнителна декларация за несъвместимост след възникване на правоотношението. Чл. 63. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават пред Комисията декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират: 1. недвижимо имущество; 2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон; 3. парични суми, притежавани в брой или в банкови сметки, на обща стойност над 5 000 евро платежни инструменти на приносител, съгласно § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Валутния закон, независимо в каква валута; 4. вземания на обща стойност над 5000 евро, включително в чуждестранна валута; 5. вложения в инвестиционни и пенсионни фондове, с изключение на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, и еквивалентни форми на спестявания и инвестиции, ако общата им стойност надвишава 5000 евро; 6. налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества и финансови инструменти по чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, както и криптовалути; 7. задължения и кредити, в т.ч. и по кредитни карти, на обща стойност над 5000 евро, както и договорените лихвени проценти по тях; 8. трудови доходи, получени през предходната календарна година; 9. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са над 5000 евро; 10. чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства на стойност над 5000 евро, които лицето или неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на съпружески начала, трайно ползва, независимо от основанията за това и от условията на ползване; не се декларира имущество на институцията, в която лицето заема съответната длъжност; 11. дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за: а) обучение; б) пътуване; в) други плащания с единична цена над 500 евро; 12. разходи за обучения извън случаите по т. 11, в т.ч. в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 5000 евро; 13. участие в търговски дружества, в граждански дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването; 14. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба; 15. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес; 16. участие в тайни и/или неформални организации и общества. (2) При годишното деклариране на имуществото по ал. 1, т. 3 - 7 се посочват наличностите към 31 декември на предходната календарна година. (3) При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на заемане на длъжността, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването им. (4) Лицата, заемащи публични длъжности, декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца. (5) Лицата, заемащи публични длъжности, не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права. (6) За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация. (7) Комисията публикува всички данни от подадените декларации в отворен, машинночетим формат по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, както и при спазване на изискванията на чл. 66, ал. 2. Чл. 64. (1) Декларация за имущество и интереси се подава: 1. в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност; 2. ежегодно до 15 май - за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 5, ал. 1, до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година; 3. в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. (2) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства. (3) При промяна на заеманата длъжност с друга длъжност по чл. 5, ал. 1 лицето, което остава задължено по този раздел, не подава декларация по ал. 1, т. 3 и нова декларация по ал. 1, т. 1. Чл. 65. Лицата, заемащи публични длъжности, подават декларации по чл. 61, ал. 1, т. 3 и 4 в едномесечен срок от настъпване на промяната. Чл. 66. (1) В едномесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 62, ал. 1 и чл. 65 органът по избора или назначаването публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. (2) В двумесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 64 и 65 Комисията публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Чл. 67. Комисията уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за започване на проверка, когато лицето е закъсняло да подаде декларация по чл. 61, ал. 1, т. 2 или 4 и в срок от един месец от уведомяването му за това закъснение не подаде такава. Проверка не започва, ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не отговаря. Раздел II Регистри на декларациите Чл. 68. (1) Органът по избора или назначаването поддържа публичен регистър на декларациите за несъвместимост и декларациите за промяна на декларирани обстоятелства в декларациите за несъвместимост за лицата по чл. 61, ал. 1. (2) Комисията приема декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията за имущество и интереси в частта за интересите и ги завежда в публичния регистър по чл. 104, ал. 1, т. 1. (3) Публичният регистър по чл. 104, ал. 1, т. 1 съдържа информацията по чл. 61, ал. 1. Чл. 69. (1) Всяко лице има право на достъп до данните от регистрите по чл. 104, ал. 1. (2) Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Комисията, съответно на органа по избора или назначаването, при спазване на изискванията за защита на личните данни. (3) Всяко лице има право да получава информация, свързана с данните от регистрите по чл. 104, ал. 1, по реда на Закона за достъп до обществена информация. (4) Условията и редът за съхранение на данните от регистрите по чл. 104, ал. 1 се уреждат в правилника по чл. 6, ал. 4. Раздел III Проверка на декларациите и имущественото състояние Чл. 70. (1) В срок до 6 месеца от изтичане на сроковете по чл. 64 и 65 съответните служители от специализираната администрация на Комисията проверяват и анализират информацията от декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, относно достоверността на декларираните факти. (2) Проверката на декларациите за имущество на съдии, прокурори и следователи, в т.ч. на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, се извършва при условията и по реда на Закона за съдебната власт. Чл. 71. (1) Проверката на декларациите се извършва чрез пряк достъп до електронните регистри, бази данни и други информационни масиви, поддържани от други държавни органи, с изключение на службите за сигурност. Обменът на информация със службите за сигурност се извършва се извършва по реда на инструкцията по чл. 42, ал. 2. (2) Служителите от специализираната администрация на Комисията може да изискват допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. (3) Органите и институциите по ал. 1 са длъжни в 30-дневен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация. (4) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и на информацията, получена по реда на ал. 1. (5) Комисията може да получава информация от информационните системи по чл. 56 и 56а от Закона за кредитните институции, както и да иска разкриване на банкова тайна. (6) Комисията може да поиска и разкриване на застрахователна тайна, както и на данъчна и осигурителна информация. Чл. 72. Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи проверката приключва с доклад за несъответствие. Чл. 73. (1) При установено несъответствие Комисията уведомява съответното лице за това по електронен път, чрез телефонно обаждане или чрез куриер, за което се изготвя констативен протокол, и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва по реда за подаване на декларация. (2) При установено несъответствие при проверка на декларациите Комисията публикува на интернет страницата си заключенията за лицата, при които е установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 1. (3) При установено несъответствие след срока по ал. 1 в размер на не по-малко от 5000 евро Комисията приема решение за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (4) При установено несъответствие след срока по ал. 1 в размер на не по-малко от 12 500 евро Комисията приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо публична длъжност, и уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. (5) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет при констатиране на несъответствие между декларациите за установените факти в размер на не по-малко от 12 500 евро уведомява Комисията за извършване на проверка на имущественото състояние на съответното лице. Глава осма КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ Раздел I Дефиниции Чл. 74. Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Чл. 75. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Чл. 76. Облага е всеки доход в пари, парични средства или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Раздел II Забрани и ограничения, свързани с изпълнението на публична длъжност Чл. 77. Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение. Чл. 78. Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Чл. 79. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции. Чл. 80. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Чл. 81. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции. (2) Забраната по ал. 1 се прилага и по отношение на свързани със заемащия публичната длъжност лица, които са еднолични търговци. (3) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции една година преди датата на избирането или назначаването му, или докато заема длъжността. Чл. 82. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго. Чл. 83. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба. Чл. 84. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за търговска реклама. Раздел III Действия за предотвратяване на конфликт на интереси Чл. 85. (1) Когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. (2) Когато на заседание на колективен държавен орган или на орган на местното самоуправление се обсъжда и решава въпрос, по който негов член е обявил частен интерес, последният не може да участва в обсъждането и да гласува. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, което е обявило частен интерес. Обстоятелствата по тази алинея се отразяват в протокола от съответното заседание. Чл. 86. Органът по избора или назначаването е длъжен да направи отвод на лице, заемащо публична длъжност, ако разполага с данни за негов частен интерес във връзка с конкретно правомощие или задължение по служба. Чл. 87. (1) Самоотводите и отводите се правят незабавно след възникване или узнаване на данните за наличие на частен интерес. (2) Самоотводите и отводите се мотивират, като се посочва частният интерес, който е причина за отстраняването от изпълнението на конкретното правомощие или задължение. Чл. 88. Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи, се прилага специалният закон. Раздел IV Ограничения след освобождаване от публична длъжност Чл. 89. Лице, заемащо публична длъжност, по отношение на което е установен конфликт на интереси или съответно нарушение на чл. 90 или 91, няма право в продължение на една година от влизането в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, да заема публична длъжност. В посочения срок лицето не може да участва в избори и да заема публична изборна длъжност. Чл. 90. (1) Лице, което е заемало публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, едноличните търговци, кооперациите или юридическите лица с нестопанска цел, по отношение на които в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел. (2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1. Чл. 91. (1) Лице, заемало публична длъжност, което в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването си от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността, или пред контролирано от нея юридическо лице. (2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност. Чл. 92. Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Раздел V Установяване на конфликт на интереси Чл. 93. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо публична длъжност. (2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал. (3) Производството по установяване на конфликт на интереси на членовете на Комисията се образува с решение на Комисията, взето с единодушие при тайно гласуване, като се изключи лицето, за което се гласува решението. Чл. 94. (1) В производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и 3, съответно от органа по избора или назначаването. (2) Информацията се изготвя за: 1. президента, вицепрезидента, председателя и съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, изборните членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя, заместник-председателите и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание - от постоянна комисия на Народното събрание; 2. заместник-министрите, областните управители и заместник областните управители, едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 - от Главния инспекторат към Министерския съвет; 3. общинските съветници и кметовете - от постоянна комисия на съответния общински съвет; 4. лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по т. 1 - 3 - от инспекторатите или от органа по избора или назначаването. (3) В производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава информация от органи на държавна власт, органи на местното самоуправление, както и от юридически и физически лица. (4) Органите и лицата по ал. 1 и 3 са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация и документи. (5) В производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се изслушва лицето, срещу което е образувано производството. (6) На лицето, срещу което е образувано производството, се предоставят за запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето им. (7) Лицето, срещу което е образувано производството, има право да представи и да посочи нови доказателства, които да се съберат, както и на адвокатска защита в производствата по този раздел, при спазване на защитата на подалия сигнала по глава единадесета. Чл. 95. Производство за установяване на конфликт на интереси, както и за нарушения по чл. 90 и 91 се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Чл. 96. (1) Комисията се произнася с мотивирано писмено решение в срок до три месеца от образуване на производството. В случаите на фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен еднократно с 30 дни. (2) Решението по ал. 1 съдържа: 1. фактическите и правните основания за постановяването му; 2. направените от лицето възражения и мотиви в случай на неприемане; 3. диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси; налага се глоба по чл. 111, определя се нейният размер и се постановява отнемане по чл. 103, ако има основания за това; 4. срок и орган, пред който може да се обжалва. (3) В решението по ал. 1 се посочва и срок за доброволно изпълнение на наложената глоба. (4) За налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 1 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. Чл. 97. Решението на Комисията се съобщава на: 1. заинтересованото лице; 2. органа, компетентен да прекрати правоотношението; 3. окръжната прокуратура по седалището на органа по т. 2. Чл. 98. (1) Решението на Комисията, с което се установява конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Прокурорът може да подаде протест до съда в едномесечен срок от съобщаването на решението, с което се установява липсата на конфликт на интереси. Чл. 99. Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на прокуратурата. Чл. 100. (1) Разпоредбите на чл. 93 - 98 се прилагат съответно и за производствата за нарушения по раздел IV. (2) С решението, с което се установява нарушение на разпоредба от раздел IV, се налага и глоба по чл. 111. Чл. 101. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс. Раздел VI Последици при установяване на конфликт на интереси Чл. 102. (1) Установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията, Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка или в специален закон е предвидено друго. (2) Освобождаването се осъществява по реда, определен в съответните закони. Чл. 103. (1) Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината. (2) Когато бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се отнема в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание. Глава девета ЕЛЕКТРОННИ РЕГИСТРИ Чл. 104. (1) Комисията води и поддържа следните електронни публични регистри: 1. за декларациите на лицата, заемащи публични длъжности; 2. за влезлите в сила решения за установяване на конфликт на интереси; 3. за съставените актове за установяване на административни нарушения и за влезлите в сила наказателни постановления. (2) Комисията води и други регистри, необходими за дейността ѝ. Глава десета СИГНАЛИ Чл. 105. (1) Всеки, който разполага с данни за корупция за лице, заемащо публична длъжност, може да подаде сигнал до Комисията. Сигналите може да се подават лично или чрез адвокат по пълномощие. (2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по чл. 106, ал. 1, т. 2 — 4. (3) Всеки сигнал се регистрира в Комисията незабавно след постъпването му. Сигналите се разглеждат при съблюдаване на принципите, посочени в чл. 4. Сигнали, които не са от компетентността на Комисията, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган. Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност. Чл. 106. (1) Всеки сигнал следва да съдържа: информация за подателя - три имена, единен граждански номер и данни за обратна връзка; имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него публична длъжност – в случай че са му известни; данни за твърдяното деяние; дата на подаване на сигнала; подпис на подателя. (2) Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения. (3) Председателят на Комисията утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на Комисията, както и на място. Чл. 107. (1) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни: да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала; да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала; да опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица. (2) Лицата по ал. 1 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск. Чл. 108. В особени случаи по искане на председателя на Комисията може да се потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал. Чл. 109. За мерките за защита на лицата се прилага съответно Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Глава единадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 110. (1) Лице, което в определените срокове не окаже съдействие или не представи поисканите от Комисията сведения и документи, включително в електронен вид, се наказва с глоба от 100 до 500 евро. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 250 до 1000 евро. (3) На юридическо лице, което в определените срокове не предостави поисканите от Комисията информация и документи, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 евро. (4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от 1000 до 10 000 евро. Чл. 111. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредба на раздел II от глава осма, се наказва с глоба в размер от 2500 до 5000 евро. (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 евро. Чл. 112. (1) Лице, заемало публична длъжност, което след освобождаването му от длъжност наруши ограничение, предвидено в раздел IV от глава осма, се наказва с глоба от 2500 до 7500 евро. (2) Едноличен търговец или юридическо лице, с което лицето по чл. 90 или 91 е сключило договор или което се представлява или управлява от лице по чл. 90 или 91, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 евро. (3) Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е: 1. в случаите по ал. 1 - глоба от 5000 до 15 000 евро; 2. в случаите по ал. 2 - имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 евро. Чл. 113. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 евро. (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 1750 до 3000 евро. Чл. 114. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не декларира или невярно декларира обстоятелство, което е длъжно да декларира по този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 евро, освен ако не е предвидено по-тежко наказание. (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 1500 до 3000 евро. Чл. 115. За нарушение на задълженията по чл. 107 на виновното длъжностно лице се налага глоба от 2500 до 10 000 евро, ако извършеното не съставлява престъпление. Чл. 116. Който наруши забраната по чл. 90, се наказва с глоба от 2500 до 10 000 евро, ако извършеното не съставлява престъпление. Чл. 117. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 118. Глобите и имуществените санкции се внасят в приход на държавния бюджет. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на този закон: „Имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. „Контролиране на юридическо лице“ е налице, когато: а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира; б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон или упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от имуществото на юридическо лице с нестопанска цел; г) в полза на група от физически лица е създадено или действа юридическо лице с нестопанска цел. „Несъвместимост“ е заемането на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо публична длъжност. „Орган по избора или назначаването“ е органът, който избира или назначава, а когато такъв орган липсва - работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. „Повторно“ е нарушението, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. „Проверка за почтеност” е проверка, която има за цел да установи, че проверяваното лице изпълнява правомощията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото. „Пропорционалност на намесата в личния и семейния живот“ е намеса в такава степен, която не надхвърля необходимото за постигане на целите на този закон. „Свързани лица“ са: а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство до втора степен включително; б) физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. 9. „Трайно ползване“ е ползване на чужда вещ за задоволяване на нужди на ползвателя или на определените лица, което продължава повече от три месеца в рамките на една календарна година. 10. „Фактическа раздяла“ е състояние, при което съпрузите не живеят заедно и нямат общо домакинство. 11. „Фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство. § 2. (1) Разпоредбите на глави седма, осма и единадесета се прилагат съответно за: 1. служителите в администрацията на президента, в администрацията на органите на законодателната и съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, в администрацията на органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните звена, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности; 2. членовете и съветниците на политическите кабинети извън посочените в чл. 5, ал. 1; 3. кметовете на кметства, кметските наместници и секретарите на общините; 4. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители. (2) Лицата по ал. 1 подават декларациите по чл. 61, ал. 1 в сроковете по чл. 62, ал. 1 и по чл. 64, ал. 1, т. 1 и 2 пред органа по избора или назначаването, с изключение на кметовете на кметства, които подават декларации пред постоянна комисия на съответния общински съвет. (3) Органът по избора или назначаването, с изключение на органите по назначаването на служители от службите за сигурност, води публичен регистър на подадените декларации при спазване на изискванията за защита на личните данни, като по отношение на декларациите за имущество и интереси публична е само частта за интересите съгласно чл. 63, ал. 1, т. 12 - 14. (4) Службите за сигурност водят регистри за служителите си с данните по ал. 3, които не са публични. (5) Проверката на декларациите, както и производството по установяване на конфликт на интереси се извършват от съответния инспекторат или от комисия от служители, изрично овластени от органа по избора или назначаването да осъществяват и тези функции, а за кметовете на кметства - от постоянна комисия на съответния общински съвет. (6) Организацията и редът за извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси, се уреждат с наредба на Министерския съвет, а за органите на съдебната власт, Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието - с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет. Организацията и редът за извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси по отношение на експертите по чл. 55, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се уреждат с правилата по чл. 55, ал. 5 от Закона за съдебната власт. (7) Когато при проверка на декларациите се установи несъответствие в размер на не по-малко от 2500 евро, органът по избора или назначаването сезира Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (8) Установяването на конфликт на интереси се извършва от органа по избора или назначаването, като с акта за установяване на конфликт на интереси се налага и административното наказание, а за кметовете на кметства - от постоянна комисия на съответния общински съвет. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. (9) Актът по ал. 8 се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) Актовете за установяване на административни нарушения по чл. 115 се съставят от органа по избора или назначаването или от определени от него длъжностни лица, а за кметовете на кметства - от председателя на постоянната комисия на съответния общински съвет. Наказателните постановления се издават от органа по избора или назначаването или от определени от него длъжностни лица, а за кметовете на кметства - от кмета на общината. (11) Когато при проверката на декларациите или в производството за установяване на конфликт на интереси се установят данни за извършено престъпление, органът по избора или назначаването сезира незабавно компетентните органи за предприемане на действия по наказателно преследване. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона: Народното събрание избира един член на Комисията за противодействие на корупцията; президентът на републиката назначава един член на Комисията за противодействие на корупцията; общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд избира един член на Комисията за противодействие на корупцията; общото събрание на съдиите от Върховния административен съд избира един член на Комисията за противодействие на корупцията и Висшият адвокатски съвет избира един член на Комисия за противодействие на корупцията. (2) Председателят на Комисията се определя чрез жребий измежду избраните, съответно назначени, членове. (3) Новоизбраните, съответно назначени, председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията встъпват в длъжност едновременно от датата на попълването на състава й. В случай че някой от компетентните органи не избере, съответно не назначи член на Комисията от своята квота, състава ѝ се конституира ако има избрани, съответно назначени не по-малко от трима членове. (4) До три месеца от встъпването в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията по ал. 3, дейностите по противодействие, разкриване, разследване и превенция на корупционни престъпления в случаите по чл. 3, ал. 1, по проверки и анализ на декларации за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, и по установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности по този закон, се осъществяват по досегашния ред от съответните компетентни органи. (5) След изтичане на срока по ал. 4 образуваните и неприключили досъдебни производства за престъпления по чл. 3, ал. 1 от този закон се изпращат на наблюдаващия прокурор, който ги възлага на компетентен разследващ орган съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. (6) След изтичане на срока по ал. 4 заварените служебни и трудовите правоотношения на държавните служители в дирекция „Превенция на корупцията“, дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“ в Сметната палата не се прекратяват, а преминават в служебни правоотношения на държавни служители в Комисията за противодействие на корупцията съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител. (7) Лицата по ал. 6 преминават в Комисията за противодействие на корупцията без срок за изпитване освен служителите, които са в срок за изпитване. (8) Стажът, придобит по Закона за Сметната палата от служителите, преминали в Комисията за противодействие на корупцията, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с Комисията за противодействие на корупцията. (9) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Сметната палата, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Комисията за противодействие на корупцията, се зачита при определяне размера на съответните обезщетения по Закона за държавния служител. (10) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители по ал. 6 се довършват по реда на този закон. (11) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по реда на този закон. (12) Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за назначаване на държавна служба в Сметната палата се прекратяват. (13) Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за преминаване на държавна служба в Сметната палата се прекратяват. § 4. (1) В Комисията за противодействие на корупцията могат да се назначават държавни служители, изпълнявали правомощия по глава девета на Закона за противодействие на корупцията (отм. ДВ. бр.16 от 2026 г.), без конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност по този закон и са преминали успешно проверка за почтеност по реда на този закон. (2) Назначаването без конкурс по ал. 1 може да се прилага до шест месеца от встъпването в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. § 5. (1) До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни звена в Комисията за противодействие на корупцията Министерството на вътрешните работи й предоставя за ползване необходимите персонални и технически ресурси за тези дейности, определени с акт на Министерския съвет. (2) Използването на тези ресурси се извършва по начин, непозволяващ разкриване на интереса на Комисията за противодействие на корупцията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае” § 6. До шест месеца от встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3 Държавна агенция „Национална сигурност“ предава на Комисията за противодействие на корупцията всички архивни дела на оперативен отчет, както и останалите бази данни в Държавна агенция „Национална сигурност“, съдържащи информация относно тези дела. § 7. До шест месеца от встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3 Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи предава на Комисията за противодействие на корупцията всички действащи дела на оперативен отчет, водени в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи. § 8. Комисията за противодействие на корупцията е правоприемник на документите на Сметната палата, които не подлежат на архивиране по реда на Закона за Националния архивен фонд, свързани с осъществяване на дейността по превенция на корупцията, по проверка и анализ на декларации за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, и по установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. § 9. Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона административнонаказателни производства по Закона за Сметната палата се довършват по реда на този закон след встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. § 10. (1) Задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на Закона за Сметната палата, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. (2) Декларациите по чл. 61 се подават при условията и по реда на този закон след встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. § 11. (1) Неприключилите до встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3 проверки и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания по Закона за Сметната палата се довършват по реда на този закон. (2) Процесуалното представителство по висящи към датата на встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3 спорове на Сметната палата се осъществява от председателя на Комисията за противодействие на корупцията. § 12. (1) До два месеца от встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3 всички автоматизирани и неавтоматизирани информационни фондове, създадени, поддържани и използвани от Сметната палата, преминават в Комисията за противодействие на корупцията. (2) Комисията за противодействие на корупцията изгражда единната система за електронни декларации по 15, ал. 1, т. 12 в срок 18 месеца от влизането в сила на този закон. § 13. (1) Комисията приема правилника по чл. 6, ал. 4 в двумесечен срок от встъпването в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. (2) Комисията приема наредбата по чл. 29, ал. 2 в тримесечен срок от встъпването в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. (3) Комисията приема инструкциите по чл. 32, ал. 1, чл. 42, ал. 2 и чл. 56, ал. 2 в тримесечен срок от встъпването в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. (4) Комисията приема правилата по чл. 15, ал. 1, т. 10 и чл. 23, ал. 3 в двумесечен срок от встъпването в длъжност на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. § 14. Разпоредбите относно разпределението на досъдебните производства на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването се прилагат след създаването на необходимите технически и организационни условия. § 15. Министерският съвет урежда отношенията във връзка със създаването на Комисията за противодействие на корупцията. § 16. В Закона за Сметната палата (oбн., ДВ, бр. 12 от 2015 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 96, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 29 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: В чл. 1 ал. 2 се изменя така: „(2) Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности съгласно този закон и международно признатите одитни стандарти.“ В чл. 16, ал. 2 думите „този закон“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ и думите „която му противоречи“ се заменят с „която е в противоречие със същия закон“. В чл. 19, ал. 1, т. 4 думите „глава дванадесета“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. В чл. 20: а) в ал. 1 думите „както и дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2“ се заличават; б) в ал. 5 т. 6 - 13 се отменят; в) алинея 7 се отменя. 5. В чл. 21: а) в т. 2 думите „и на дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2“ се заличават. б) точка 5 се изменя така: „5. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на Сметната палата в съответствие с изискванията на закона;“ в) точки 7 и 8 се отменят. 6. В чл. 22, ал. 1, т. 1 думите „и дирекциите, осъществяващи дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2“ се заличават. 7. Член 23а се отменя. 8. В чл. 24, ал. 2 думите „специализираната и общата администрация“ се заменят с „администрацията“. 9. В чл. 29, ал. 1 думите „възникване на служебното правоотношение или“ се заличават. 10. В чл. 31, ал. 1 думите „специализираната и общата администрация“ се заменят с „администрацията“. 11. В чл. 32 думите „с изключение на тези по чл. 23а, ал. 3“ се заличават. 12. В чл. 33, изречение първо думите „с изключение на тези по чл. 23а, ал. 3“ се заличават. 13. В чл. 42, ал. 1 думите „този закон“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 14. Глава осма с чл. 68-73 се отменя. 15. Глава девета с чл. 74-87 се отменя. 16. Глава десета с чл. 88-91 се отменя. 17. Глава единадесета с чл. 92-95 се отменя. 18. Глава дванадесета с чл. 96-125 се отменя. 19. Глава тринадесета с чл. 126 се отменя. 20. Членове 132 – 138 се отменят. 21. Член 139 се изменя така: „Чл. 139. (1) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от одиторите, а наказателните постановления се издават от председателя или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ 22. Член 140 се отменя. 23. В допълнителните разпоредби: а) в § 1 т. 14-21 се отменят; б) параграф 1а се отменя. § 17. В Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: В чл. 35, ал. 3, т. 5 след думите „членовете“ се добавя „на Комисията за противодействие на корупцията,“. В чл. 52, ал. 1: а) в т. 2 съюзът „и“ се заличава, а накрая се добавя „и служителите от Комисията за противодействие на корупцията, назначени на длъжност „разследващ инспектор“; б) в т. 3 съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думите „Агенция „Митници“ се добавя „и органите в Комисията за противодействие на корупцията“. 3. В чл. 194: а) в ал. 1: аа) точка 2 се изменя така: „2. извън случаите по ал. 6, за престъпления, извършени от лица с имунитет, с изключение на съдии, прокурори и следователи, от членове на Министерския съвет или от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи или по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи, от служителите от Комисията за противодействие на корупцията в качеството им на разследващи органи, както и от органи по чл. 25 от Закона запротиводействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; бб) точка 2а се отменя; б) създават се нови ал. 6 и 7: „(6) За престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, сред лица, заемащи публични длъжности, разследването се извършва от разследващи инспектори от Комисията за противодействие на корупцията, освен когато в извършване на престъплението е участвал служител от Комисията за противодействие на корупцията, като ал. 1, т. 4 не се прилага. Служителите на Комисията за противодействие на корупцията могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 в случаите на престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, сред лица, заемащи публични длъжности, както и действия по разследването, възложени им от разследващ инспектор от Комисията за противодействие на корупцията.“ 4. В чл. 194а, ал. 2 съюзът „и“ се заличава, а накрая се добавя „и служителите на Комисията за противодействие на корупцията, назначени на длъжност „разследващи инспектори” В чл. 196, ал. 1, т. 6 след думите „Министерството на вътрешните работи“ се добавя „на Комисията за противодействие на корупцията”. Създава се нов чл. 213б: „Обжалване на отказ на прокурора да образува досъдебно производство по искане на Комисията за противодействие на корупцията Чл. 213б. (1) Когато прокурорът откаже да образува наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, сред лица, заемащи публични длъжности, препис от постановлението за отказ се изпраща на Комисията за противодействие на корупцията, която може да обжалва постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа. (2) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ от образуване на наказателното производство. (3) При отмяна на постановлението съдът може да дава само мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора. (4) При отмяна на постановлението съдът указва какви действия за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат. (5) Определението по ал. 3 може да се обжалва и протестира пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. (6) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.“ 7. В чл. 215: а) в ал. 1 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „на Комисията за противодействие на корупцията”; б) в ал. 2 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „на Комисията за противодействие на корупцията”. 8. В чл. 243 ал. 4 се изменя така: „(4) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.“ 9. Създава се чл. 243а: „Съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебно производство от компетентността на Комисията за противодействие на корупцията Чл. 243а. (1) При прекратяване на наказателно производство за престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, не се прилага чл. 243, ал. 4. (2) В случаите по ал. 1 прокурорът изпраща препис от постановлението за прекратяване в тридневен срок от постановяването му: 1. на съответния първоинстанционен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му и 2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. (3) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването му, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (4) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. (5) Определението по ал. 4 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от лицата по ал. 2, т. 2 пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. (6) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. (7) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.“ 10. В чл. 244 ал. 3 се изменя така: „(3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа; в случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6 прокурорът уведомява пострадалия или неговите наследници за правата по чл. 80.“ 11. Създава се чл. 244а: „Съдебен контрол върху постановлението на прокурора за спиране на досъдебно производство от компетентността на Комисията за противодействие на корупцията“ Чл. 244а. (1) При спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, не се прилага чл. 244, ал. 3. (2) В случаите по ал. 1 прокурорът изпраща препис от постановлението за спиране в тридневен срок от постановяването му: 1. на съответния първоинстанционен съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му и 2. на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. (3) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. (4) При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на ал. 2 започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването. (5) В случаите по чл. 244, ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.“ 12. В чл. 245, ал. 1 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „на Комисията за противодействие на корупцията“. В чл. 368: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Искането по ал. 1 и 2 се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда.“; б) създава се ал. 4: „(4) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок.“ В чл. 411г: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Едновременно с извършването на действията по чл. 411а, ал. 3, преписката по чл. 411а, ал. 1 се разпределя на принципа на случайния подбор при спазване на изискванията на чл. 360б от Закона за съдебната власт и на съдия, определен по реда на чл. 112, ал. 7 от Закона за съдебната власт, който се назначава за заместник на главния прокурор за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, при условията и по реда на чл. 173а, ал. 4 от Закона за съдебната власт.“; б) създават се ал. 4-10: „(4) При прекратяване на наказателно производство за престъпления, извършени от главния прокурор, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, изпраща препис от постановлението за прекратяване в тридневен срок от постановяването му: на Софийския градски съд за произнасяне по обосноваността и законосъобразността му и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. (5) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване му, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (6) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, със задължителни указания относно прилагането на закона. (7) Определението по ал. 6 може да се протестира от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и да се обжалва от лицата по ал. 4, т. 2 пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. (8) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. (9) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.“ Член 411д се отменя. В чл. 419, ал. 1 след думите „чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 243а, ал. 4, т. 1 и 2“, а след думите „чл. 384, ал. 4“ са поставя запетая и се добавя „чл. 411г, ал. 6, т. 1 и 2“. В чл. 420, ал. 1 се създава изречение трето: „Искане за възобновяване на наказателно дело за престъпления, извършени от главния прокурор, може да направи прокурорът за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1.“ § 18. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36, 70 и 82 от 2024 г., бр. 26, 49, 54, 63 и 65 от 2025 г. и бр. 16 и 17 от 2026 г.) в чл. 74, ал. 1, т. 3 след думите „конкуренцията или оправомощени от него длъжностни лица“ се добавя „председателя на Комисията за противодействие на корупцията или оправомощени от него длъжностни лица“. § 19. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 63, 64 и 67 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) в чл. 150, ал. 1, т. 2а думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. § 20. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г., бр. 8, 53, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 2, 16, 27, 66, 67, 70, 79 и 82 от 2024 г., бр. 25 от 2025 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 48 от 2025 г.; изм. бр. 49, 54 и 100 от 2025 г. и бр. 16, 25 и 27 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 37, ал. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 69, ал. 2 след думите „Закона за пощенските услуги“ се поставя запетая и се добавя „държавните служители по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 21. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г., бр. 11, 14, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 27, 39, 66, 67 и 70 от 2024 г., бр. 115 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 107а, ал. 5: а) в изречение първо думите „чл. 75 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в изречение трето думата „висша“ се заличава, а думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 330, ал. 2: а) в т. 9 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) създава се нова точка 11: „работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.“ § 22. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г., бр. 35 и 42 от 2009 г., бр. 24 и 97 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г., бр. 15 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 17 от 2013 г., бр. 19 и 27 от 2014 г., бр. 60 и 96 от 2015 г., бр. 50, 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г., бр. 53, 80, 84 и 88 от 2023 г., бр. 33 от 2024 г., бр. 81 от 2025 г., бр. 16 и 30 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 19а, ал. 3 думите „чл. 76, ал. 3 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 62, ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“, а думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 46, ал. 4, т. 7 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 46а, ал. 2, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 23. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 11 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 80, 87, 88 и 97 от 2010 г., бр. 26 от 2011 г., бр. 38 и 82 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58, 99, 102 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2020 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84, 86 и 102 от 2023 г., бр. 27 и 70 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 7, ал. 1, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 24. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 13 от 2024 г.; изм., бр. 26, 50 и 54 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 13, ал. 10 се правят следните изменения: 1. В изречение първо думите „чл. 75, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61, ал. 1, т. 1 и 3 от „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В изречение второ думите „чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61, ал. 1, т. 2 и 4 от „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“, а думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. 3. В изречение трето думите „чл. 107, ал. 1 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 85, ал. 1 от „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 25. В Закона за Българската телеграфна агенция (обн., ДВ, бр. 99 от 2011 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 78 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 74 и 79 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 14, ал. 2, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 26. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56, 57 и 58 от 1997 г., бр. 60, 66, 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г., бр. 60 и 102 от 2012 г., бр. 15, 63, 68 и 101 от 2013 г., бр. 54, 66 и 107 от 2014 г., бр. 56 и 79 от 2015 г., бр. 17 и 98 от 2016 г., бр. 17, 30, 86 и 98 от 2018 г., бр. 17 от 2020 г., бр. 18, 56 и 102 от 2022 г., бр. 108 от 2023 г., бр. 23, 25, 27 и 39 от 2024 г., бр. 26, 51 и 63 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 87, ал. 5, т. 2 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 27. В Закона за военното разузнаване (обн., ДВ, бр. 88 от 2015 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г., бр. 17 и 71 от 2019 г., бр. 38 и 69 от 2020 г., бр. 23 и 25 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 24, ал. 6, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 28. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм., бр. 96 и 102 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 20 и 27 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 12 и 19 от 2021 г., бр. 16 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 6, ал. 1, т. 8 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 29. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г., бр. 13, 17 и 60 от 2019 г., бр. 51, 60, 69, 71, 104 и 109 от 2020 г., бр. 18 и 23 от 2021 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 26 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 102 от 2022 г., бр. 14 от 2023 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 59 от 2023 г.; изм., бр. 65, 66, 67, 84 и 102 от 2023 г., бр. 13 и 41 от 2024 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 38 от 2025 г.; изм., бр. 61, 63 и 64 от 2025 г. и бр. 16 и 23 от 2026 г.) в чл. 91, ал. 3 след думите „за осъществяване на контрол“ се добавя „Комисията за противодействие на корупцията при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност“. § 30. В Закона за дипломатическата служба (обн., ДВ, бр. 78 от 2007 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 и 100 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 95 от 2011 г.; изм., бр. 15 и 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 7 и 30 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 31, ал. 2, т. 3 думите „чл. 75 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 31. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 1 и 45 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 24, 30 и 59 от 2006 г., бр. 49 и 57 от 2007 г., бр. 104 от 2008 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 97 от 2015 г., бр. 13 и 50 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 15 от 2022 г., бр. 82 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 15, ал. 1, т. 13 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 32. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр. 23, 32 и 48 от 2011 г., бр. 25, 38, 87 и 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 71 от 2016 г., бр. 13 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 17 и 79 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 23 от 2021 г., бр. 43 от 2022 г., бр. 84 и 88 от 2023 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) в чл. 5, ал. 7, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 33. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г., бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, 27, 55, 56 и 88 от 2018 г., бр. 7, 17, 94 и 99 от 2019 г., бр. 51 от 2020 г., бр. 67 и 84 от 2023 г., бр. 18 и 70 от 2024 г., бр. 49, 61 и 90 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 8, ал. 4, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 51, ал. 1 и 3 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 110, ал. 1, т. 11 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 4. В § 1 от допълнителната разпоредба: а) в т. 4 думите „чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в т. 5 думите „§ 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 34. В Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм., бр. 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 51 и 69 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 94 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 16, ал. 1, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 47: а) в ал. 1 думите „чл. 75, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 2 думите „чл. 75, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; в) в ал. 3 думите „чл. 75, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 101, ал. 1, т. 14 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 35. В Закона за държавния дълг (обн., ДВ, бр. 93 от 2002 г.; изм., бр. 34 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 43 и 98 от 2016 г., бр. 91 от 2017 г., бр. 20 и 86 от 2018 г., бр. 51 от 2022 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 17в, ал. 7 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „и за целите на извършване на дейността по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за Сметната палата“ се заличават. 2. Точка 4 се изменя така: „4. Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и/или на техните органи;“. § 36. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 и 100 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 84 и 85 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 29 в изречение първо думите „чл. 75 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“, а в изречение второ думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 107, ал. 1: а) в т. 8 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) създава се нова точка 11: „11. държавният служител не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.“ § 37. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 58 и 84 от 2023 г., бр. 41, 70 и 79 от 2024 г., бр. 35, 61, 95, 99 и 100 от 2025 г. и бр. 16 и 17 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24, ал. 1, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 26, ал. 1 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 251б, ал. 2, изречение първо след думите „тежки престъпления“ се добавя „в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 4. В чл. 251в: а) в ал. 1 се създава нова т. 5: „5. дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;“ б) в ал. 3 след думите „от него лице“ се добавя „а за дирекцията по ал. 1, т. 5 – директорът на дирекцията или оправомощено от него лице“. § 38. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г., бр. 7, 38, 57, 64, 77, 83, 91 и 103 от 2018 г., бр. 17, 41 и 79 от 2019 г., бр. 25, 38 и 57 от 2020 г., бр. 9 и 21 от 2021 г., бр. 8, 9, 99 и 102 от 2022 г., бр. 11, 82, 84, 86 и 96 от 2023 г., бр. 16, 27 и 39 от 2024 г., бр. 26, 44, 47, 67, 81 и 95 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 12, ал. 2 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 12б, ал. 1, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 16, ал. 5, изречение първо думите „чл. 75 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 39. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г., бр. 22, 35, 74 и 81 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 47 от 2011 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 17 и 47 от 2015 г., бр. 19 и 58 от 2016 г., бр. 96 и 103 от 2017 г., бр. 17 и 77 от 2018 г., бр. 20 и 62 от 2019 г., бр. 79 от 2020 г., бр. 11 от 2021 г., бр. 81 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 24а, ал. 5 думите „чл. 98 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 24б, ал. 1 думите „чл. 98 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 40. В Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (обн., ДВ, бр. 108 от 2000 г.; изм., бр. 28, 88 и 94 от 2005 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 87 и 101 от 2010 г., бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 31 от 2022 г., бр. 56, 66 и 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в § 1, т. 15 от допълнителната разпоредба думите „чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 41. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г., бр. 47 и 100 от 2019 г., бр. 26, 44 и 52 от 2020 г., бр. 18 от 2022 г., бр. 56, 84 и 108 от 2023 г., бр. 16 и 70 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 26: а) в ал. 8, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 9, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 29, ал. 4, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 42. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г., бр. 52 и 70 от 2013 г., бр. 49 и 53 от 2014 г., бр. 14, 61 и 79 от 2015 г., бр. 28 от 2016 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 49 от 2016 г.; изм., бр. 62, 71 и 81 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 44, 77 и 88 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 60, 69 и 105 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 13 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 39: а) в ал. 1 се създава нова т. 9: „9. членовете на Комисията за противодействие на корупцията.“; б) в ал. 3: аа) думите „т. 4, 5, 6, 7 и 8“ се заменят с „т. 4, 5, 6, 7, 8 и 9“; бб) създава се т. 6: „6. за членовете на Комисията за противодействие на корупцията – при взето по установения ред решение на комисията, когато комисията заседава в закрито заседание“. 2. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби след думата „отбраната“ съюзът „и“ се заменя със запетая и се добавя „Комисията за противодействие на корупцията и“. § 43. В Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 102 от 2008 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 56 от 2015 г., бр. 2, 7 и 77 от 2018 г., бр. 17 и 28 от 2019 г., бр. 17 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 95 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 5, ал. 1, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 44. В Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.; изм., бр. 65, 84 и 88 от 2023 г., бр. 38 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 20, ал. 3 в изречение първо думата „висши“ се заличава, а в изречение второ думите „Сметната палата“ се заменят със „Комисията за противодействие на корупцията“. § 45. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г., бр. 30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 94 и 97 от 2010 г., бр. 39, 81 и 105 от 2011 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 93 от 2019 г.; изм., бр. 11 и 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 8, ал. 4, т. 2, буква „д“ думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 46. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 16 и 24 от 2026 г.) в чл. 165 се правят следните изменения: 1. В ал. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В ал. 8, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 47. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г., бр. 59 и 100 от 2007 г., бр. 69 и 108 от 2008 г., бр. 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 23 и 39 от 2011 г., бр. 38 и 58 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 26 от 2015 г., бр. 33 и 105 от 2016 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 44, ал. 1, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 48. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 30, 40, 77, 92, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 99 и 101 от 2019 г., бр. 54, 67 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 18, 32 и 62 от 2022 г., бр. 8, 13, 64, 66, 82, 84 и 106 от 2023 г., бр. 13 и 16 от 2024 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 36 от 2024 г.; изм., бр. 39 и 85 от 2024 г., бр. 25, 27, 52, 64, 97 и 100 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 19, ал. 4, т. 2 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 49. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 32 и 73 от 2010 г., бр. 81 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 42 и 79 от 2015 г., бр. 32 и 81 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г., бр. 7, 16, 17, 64 и 100 от 2019 г., бр. 105 от 2020 г., бр. 24 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 26 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 13, ал. 3, т. 8 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 50. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г., бр. 26, 31, 49, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 2, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 20: а) в ал. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 5 думите „чл. 75 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 25, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. на Комисията за противодействие на корупцията или на нейните органи;“. § 51. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 96 от 2017 г.; изм., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г., бр. 25, 60 и 79 от 2019 г., бр. 17 от 2021 г., бр. 8, 67 и 84 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 52. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 13, 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 50, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 56, ал. 3, т. 4 след думите „Сметната палата“ се добавя „Комисията за противодействие на корупцията“. 2. В чл. 56а, ал. 3, т. 5 след думите „Сметната палата“ се добавя „Комисията за противодействие на корупцията“. 3. В чл. 62, ал. 6, т. 4 след думите „Сметната палата“ се добавя „Комисията за противодействие на корупцията“. 4. В чл. 64, ал. 1 се създава нова т. 6: „6. Комисията за противодействие на корупцията и/или на нейните органи;“. § 53. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 16, 52 и 74 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 7, 77, 89 и 98 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г., бр. 21 и 44 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 195, ал. 9 думите „Законът за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 54. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 65 от 2008 г.; изм., бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 12 от 2015 г.; изм., бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 17 и 64 от 2019 г., бр. 17, 52, 67, 103 и 105 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 84 и 88 от 2023 г., бр. 16 и 39 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в § 1, т. 25а от допълнителните разпоредби думите „глава дванадесета, раздел I от Закона за Сметната палата“ се заменят с „глава осма, раздел I от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ § 55. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г.; изм., бр. 94 от 2018 г., бр. 17, 34, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 18 и 69 от 2020 г., бр. 7, 17 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 32 от 2022 г., бр. 60, 82 и 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 50 и 54 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 71, ал. 1 след думите „Прокуратурата на Република България“ се добавя „Комисията за противодействие на корупцията“. 2. В чл. 75: а) в ал. 1, изречение първо в края се добавя „както и на Комисията за противодействие на корупцията“; б) в ал. 2 след думата „ред“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а след думите „специализирана дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „или на Комисията за противодействие на корупцията“; в) в ал. 4 след думата „ред“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а след думите „специализирана дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „или на Комисията за противодействие на корупцията,“. 3. В чл. 96, ал. 3 след думите „Прокуратурата на Република България“ се добавя „Комисията за противодействие на корупцията“. 4. В чл. 115, ал. 6 след думите „Прокуратурата на Република България“ се добавя „Комисията за противодействие на корупцията“. § 56. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 27 и 81 от 2016 г., бр. 7 и 27 от 2018 г., бр. 42 и 94 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 60 и 84 от 2023 г., бр. 49 и 54 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 9б се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 2 след думите „допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а след думите „дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „или от Комисията за противодействие на корупцията“. 2. в ал. 4 след думата „ред“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а след думите „дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „и Комисията за противодействие на корупцията“. § 57. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1, 19 и 53 от 2014 г., бр. 39, 43 и 51 от 2016 г., бр. 9, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7, 21, 24 и 47 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 44, 70 и 107 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 8 от 2024 г. и бр. 38, 64 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 15, ал. 3, изречение първо думите „§ 1а от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“ се заменят с „§ 2 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 24, ал. 3, т. 3 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 30, ал. 4, т. 11 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 4. В чл. 34: а) в ал. 5, т. 3 думите „глава дванадесета, раздел II от Закона за Сметната палата“ се заменят с „глава осма, раздел II от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 6, изречение второ думите „глава дванадесета, раздел III от Закона за Сметната палата“ се заменят с „глава осма, раздел III от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 5. В чл. 42, ал. 1, т. 11 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 58. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017 г.; изм., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 48 от 2018 г.; изм., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г., бр. 18, 19, 33 и 70 от 2024 г., бр. 52 и 100 от 2025 г. и бр. 16 и 17 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 36, ал. 6, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 154: а) в ал. 1 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 3 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 160: а) в ал. 1 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 3 навсякъде думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 4. В чл. 226, ал. 1, т. 14 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 5. В § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 59. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и 60 от 2015 г., бр. 58, 75 и 98 от 2016 г., бр. 99 и 103 от 2017 г., бр. 24, 80, 98 и 105 от 2018 г., бр. 7 и 17 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 75 от 2019 г.; изм., бр. 100 и 102 от 2019 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 82 и 84 от 2023 г., бр. 18 и 70 от 2024 г., бр. 64 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 10, ал. 6 думите „чл. 75 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“, а думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 60. В Закона за народните читалища (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 47 и 97 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 102 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 28 и 104 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 19а думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 61. В Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите (обн., ДВ, бр. 39 от 2024 г., изм. бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 28, ал. 10, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 55, ал. 9, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 62. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г., бр. 56 и 102 от 2022 г., бр. 66 и 84 от 2023 г., бр. 65 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 9, ал. 3, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 63. В Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (обн., ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 97 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 10а, ал. 2, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 64. В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.; изм., бр. 103 от 2017 г., бр. 103 от 2018 г., бр. 17 и 99 от 2019 г., бр. 69 и 104 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 87 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 8, ал. 4, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 44, ал. 1 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 65. В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 7 и 103 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 16, ал. 2, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 66. В Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“ (обн., ДВ, бр. 12 от 2001 г.; изм., бр. 32 и 94 от 2005 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 7, ал. 6, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 67. В Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта (обн., ДВ, бр. 95 от 2016 г.; изм., бр. 15 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 18, 28 и 105 от 2020 г., бр. 25 и 52 от 2022 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 115 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) в чл. 74, ал. 2, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 68. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17, 83 и 102 от 2019 г., бр. 23 и 107 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 84, 86, 88, 105 и 108 от 2023 г., бр. 11 и 67 от 2024 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 64, ал. 2 думите „чл. 98 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В § 2, т. 21 от допълнителните разпоредби думите „чл. 98 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 69. В Закона за ограничаване изменението на климата (обн., ДВ, бр. 22 от 2014 г.; изм., бр. 14, 17, 41 и 56 от 2015 г., бр. 47 от 2016 г., бр. 12, 58 и 85 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г., бр. 25 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84, 96 и 102 от 2023 г., бр. 16, 28 и 41 от 2024 г., бр. 26, 44, 78 и 81 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 54, ал. 5 думите „чл. 107, ал. 1 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 85, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 70. В Закона за омбудсмана (обн., ДВ, бр. 48 от 2003 г.; изм., бр. 30 и 68 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 29 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 7 и 20 от 2018 г., бр. 11 и 84 от 2023 г. и бр. 29 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 15, ал. 1, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 71. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г., бр. 62, 95, 96 и 101 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 12, 58, 76 и 96 от 2017 г., бр. 53, 77 и 98 от 2018 г., бр. 1, 17 и 24 от 2019 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 79, 81 и 101 от 2019 г., бр. 21, 54 и 102 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 42, 96 и 102 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 74 и 104 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 94, ал. 3 думите „Законът за Сметната палата“ се заменят със „Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 72. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 47, 81 и 103 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 10 и 20 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 28 и 100 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 13 и 41 от 2024 г., бр. 94 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 2, ал. 1, т. 1 след думите „служба за охрана (НСО)“ се добавя „служителите по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 78, ал. 1 в текста преди т. 1 след абревиатурата „НСО“ се добавя „служителите по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 96, ал. 5 след думите „както и“ се добавя „служителите по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, сред лица, заемащи публични длъжности и“. § 73. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г., бр. 13, 17, 50, 81, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 103 от 2017 г., бр. 7, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 42 и 94 от 2019 г., бр. 38, 69 и 109 от 2020 г., бр. 16, 23 и 25 от 2021 г., бр. 15 и 62 от 2022 г., бр. 14 и 84 от 2023 г., бр. 2, 38, 39 и 70 от 2024 г., бр. 100 и 101 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 86, т. 3 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 106, ал. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 165, ал. 1, т. 11 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 4. В чл. 188а навсякъде думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 5. В чл. 227, ал. 6, т. 3 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 6. В чл. 285а навсякъде думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 7. В чл. 327, ал. 2, т. 3 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 8. В § 1, т. 17б от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 74. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г., бр. 48 и 84 от 2023 г., бр. 36 от 2024 г., бр. 63 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество“. 2. В чл. 2а в заглавието думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество“, а в текста думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество“. § 75. В Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.; изм., бр. 20, 21, 41 и 98 от 2018 г., бр. 1, 17, 79 и 83 от 2019 г., бр. 69 и 70 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 102 и 104 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 1, т. 8 думите „глава дванадесета от Закона за Сметната палата“ се заменят с „глава осма от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 24: а) в ал. 1 думите „Сметната палата“ се заменят със „Комисията за противодействие на корупцията“; б) в ал. 2 думите „Сметната палата“ се заменят със „Комисията за противодействие на корупцията“. 3. В чл. 108: а) в ал. 5 думите „Сметната палата в случаите по чл. 87, ал. 4 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията в случаите по чл. 73, ал. 4 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 6 думите „чл. 75, ал. 1, т. 2 или 4 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61, ал. 1, т. 2 или 4 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 76. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54 и 99 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) в чл. 91, ал. 2, т. 4 думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. § 77. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9, 82 и 99 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 28 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г., бр. 7, 56, 77 и 92 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 11, 66 и 84 от 2023 г., бр. 18 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 14, ал. 1, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 78. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г. – бр. 39 от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36, 65, 94, 98 и 110 от 2008 г., бр. 24, 42, 82 и 99 от 2009 г., бр. 18, 50, 89 и 97 от 2010 г., бр. 19 и 98 от 2011 г., бр. 20, 38, 54 и 60 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 34, 41 и 61 от 2015 г., бр. 13 и 60 от 2016 г., бр. 13, 58 и 96 от 2017 г., бр. 7, 8, 64 и 90 от 2018 г., бр. 56, 79 и 83 от 2019 г., бр. 14, 54 и 65 от 2020 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 74 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 22в, ал. 2, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 22г, ал. 2, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 25, ал. 2 думите „§ 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 79. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 62 от 2006 г.; попр., бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 13 и 26 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 97 от 2010 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 61, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 92 и 108 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 17 и 21 от 2020 г., бр. 41 и 102 от 2022 г., бр. 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 27 и 41 от 2024 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 45, ал. 7, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 80. В Закона за публичните предприятия (обн., ДВ, бр. 79 от 2019 г.; изм., бр. 100 от 2019 г., бр. 85 и 96 от 2020 г., бр. 11 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 72 и 79 от 2024 г., бр. 106 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 20, ал. 1, т. 9 думите „чл. 74, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 24, ал. 1, т. 7 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 81. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65 и 84 от 2023 г., бр. 70 и 72 от 2024 г., бр. 54 и 67 от 2025 г. и бр. 16 и 25 от 2026 г.) в чл. 77ж, ал. 3, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 82. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г., бр. 42 от 2024 г., бр. 6, 99 и 113 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 28а, ал. 1 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 30, ал. 2, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 83. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 27, 55, 77, 91 и 98 от 2018 г., бр. 98 от 2019 г., бр. 52 от 2020 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 21в, ал. 2: а) в т. 9 думите „§ 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в т. 10 думите „чл. 112 и 113 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 90 и 91 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 21г, ал. 2, т. 8 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 21д: а) в ал. 4, т. 1 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 84. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 58 от 2008 г., бр. 14, 41 и 74 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 9 и 51 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 7, 17, 77, 91 и 105 от 2018 г., бр. 24, 35 и 101 от 2019 г., бр. 71 от 2020 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84 и 106 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 28, ал. 5, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 85. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г., бр. 63, 84 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 56 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 6 и 84 от 2023 г., бр. 61 и 94 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13: а) в ал. 1 се създава нова т. 7: „7. дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;“ б) В чл. 13, ал. 3: аа) създава се ново изречение трето: „Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или от негов заместник, включително и в случаите по ал. 4, се подава от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.“; бб) досегашното изречение трето става изречение четвърто и накрая се добавя „и председателят на Комисията за противодействие на корупцията или писмено оправомощеният от него заместник-председател“. 2. В чл. 14, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „чл. 13, ал. 3“ се добавя „а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – от нейния директор“. 3. В чл. 15: а) в ал. 1 след думите „делегиран прокурор“ се добавя „а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – директорът на дирекцията, която осъществява дейностите по глава шеста от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“; б) в ал. 4, т. 1 съюзът „и“ се заличава и след думата „следователи“ се добавя „главния прокурор или негов заместник“. 4. В чл. 19в, ал. 5, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 5. В чл. 34в, ал. 6, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 86. В Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 57 от 1999 г.; изм., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 74 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 39, 81 и 88 от 2005 г., бр. 100 от 2007 г., бр. 98 от 2008 г., бр. 42 и 95 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 38 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 67 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 8, ал. 3, т. 5 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 87. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 30, 34, 80 и 85 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 39 и 42 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 52 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г., бр. 63 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 7, ал. 1, т. 4 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 88. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г., бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г., бр. 18 и 67 от 2024 г., бр. 6, 63, 65 и 87 от 2025 г. и бр. 16 и 17 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 19а, ал. 1 думите „чл. 96 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 74 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 2. В чл. 29в, ал. 4 думите „чл. 96 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 74 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 3. В чл. 45, ал. 1, изречение второ думите „чл. 96 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 74 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. 4. В чл. 48, ал. 2, изречение второ думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. 5. В чл. 112 се създава ал. 7: „(7) Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък от действащи съдии на длъжност съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия, измежду които, при необходимост, на случаен принцип се разпределя преписката в случаите по чл. 411г от Наказателно-процесуалния кодекс.“ 6. В чл. 139 се създава нова ал. 4: „(4) В предвидените в ал. 1 заместници на главния прокурор не се включва назначеният по реда на чл. 173, ал. 4 заместник на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и на него не могат да се възлагат правомощията на главния прокурор по чл. 138, ал. 1, т. 2, 7 и 11.“ В чл. 173а ал. 4 се изменя така: „(4) В случаите по чл. 411г, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс по реда на чл. 112, ал. 7 се определя съдия измежду съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд, който да изпълнява функциите на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Ръководителят на наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която назначава определения съдия за заместник на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.“ В чл. 175д се създава ал. 9: „(9) Проверката на декларациите за имущество на кандидати за членове на Комисията за противодействие на корупцията по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности се извършва в десетдневен срок от постъпване на искане за проверка.“ 9. В чл. 343а думите „чл. 75 от Закона за Сметната палата“ се заменят с „чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 89. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр. 14 от 2012 г.; изм., бр. 82 от 2012 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 7 и 27 от 2018 г., бр. 79 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 31, ал. 4, т. 2 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“. § 90. В Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.; изм., бр. 43 и 74 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 2 от 2018 г., бр. 29 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 39, 51 и 102 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 66, ал. 2, т. 2 думите „Сметната палата“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. § 91. В Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми (обн., ДВ, бр. 29 от 2015 г.; изм., бр. 43 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 15 от 2018 г., бр. 13 от 2019 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 7, ал. 4, т. 6 думите „Закона за Сметната палата“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“.

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Подготовката на законопроекта е в изпълнение на ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), приет с Решение № 411 от 2021 г. на Министерския съвет на Република България. Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от COVID-19. В преследването на тази цел са групирани набор от мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Реформите, включени в НПВУ, подкрепят по-силна институционална рамка, включително чрез подобрения в капацитета и функционирането на рамката за борба с корупцията. Етапна цел 218 от реформа C10.R2. „Антикорупция“ от НВПУ предвижда приемането на „законодателни изменения, които да реформират съществуващата Комисия за борба с корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество чрез предвиждане на създаването на политически […] независим орган за борба с корупцията“, като е заложено, че „измененията предвиждат, че управлението на органа за борба с корупцията се назначава в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост“; „ще сезира Органа за отнемане на незаконно придобитото имущество в случаи на значителни несъответствия в имуществото или конфликт на интереси“; „ще участва в извършването на проверка за почтеност, ще си сътрудничи тясно с Европейската прокуратура“. Препоръките на Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа (GRECO) за недопускане на неправомерно политическо влияние върху избора на членове на този орган също следва да бъдат съобразени и законът да бъде консултиран с тях преди да влезе в сила. Неговото ръководство следва да бъде избрано в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост. Неговите правомощия следва да включват разследване и събиране на доказателства при спазване на правните гаранции на зачитане на правата и свободите на участниците в процеса. В рамките на етапна цел 220 се изисква изпълнение на вече приетото законодателство за постигане на пълна оперативност на органа за борба с корупцията. Изпълнението обхваща всички необходими елементи, в т.ч. назначаването и избора на неговото ръководство и подбора, разпределението и действителното внедряване на подходящите човешки, финансови и технически ресурси за цялостното обезпечаване на неговата дейност. Към настоящия момент Европейската комисия не приема, че тези етапи са изпълнени в задоволителна степен, както и не отчита съществен напредък към постигането на общата цел на реформата. Българската държава не е успяла да докаже, че предложените до настоящия момент изменения в действащото антикорупционно законодателство предвиждат създаването на политически независим орган за борба с корупцията и че ръководството му се назначава в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост с оглед и на премахване на квалифицираното мнозинство за неговия избор от две трети от всички народни представители (ЗИД на Закона за противодействие на корупцията, ДВ, бр. 57 от 2025 г.). Следователно, тъй като етап 220, който е част от искането на България за плащане, не е изпълнен задоволително, изплащането на финансовите средства за третия транш от безвъзмездната помощ е частично спряно съгласно член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12.02.2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. Същото е относимо и по отношение на етап 218, който е част от искането на България в рамките на втория транш по НПВУ. Сроковете за изпълнение и на двете мерки е изключително забавено, като за етапна цел 218 в рамките на второто искане за плащане срокът е бил 31 декември 2022 г., а за етапна цел 220 – 30 юни 2023 г. Поради тези причини по отношение на етапна цел 218 е спряно плащане от EUR 214 544 232, а по отношение на етапна цел 220 - EUR 43 684 713. Европейската комисия е определила 6-месечен период, считано от м. октомври 2025 г., за цялостно изпълнение на двете цели – 218 и 220 с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по НПВУ. В ретроспективен план от 2023 г. до настоящия момент се случиха две основни концептуално противоположни законодателни реформи в областта на борбата с корупцията. В края на 2023 г. беше създадена самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията със Закона за противодействие на корупцията (отм., ДВ, бр. 16 от 2026 г.). В началото на 2026 г. същата беше закрита и функциите ѝ бяха разделени между Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи и Сметната палата. И двете реформи не изпълняват поетите ангажименти в НПВУ. Цели на предложения законопроект С оглед на изложените по-горе причини, основната цел на предлагания законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности е създаването на ефективен орган за борба с корупцията. Създаването му е необходимо както с оглед на неговата обществена необходимост, така и с оглед изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Новият антикорупционен орган следва да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. Това означава, че в него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. С настоящия законопроект се предлага тези функции да се съсредоточат в една нова Комисия за противодействие на корупцията. 3. Същност на законодателните промени Основните направления на работа на новата структура ще бъдат основно четири: Първото направление е свързано с провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация за националните антикорупционни политики и мерки, разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координация на прилагането им. Второто основно направление на работа на новата структура е разкриването и разследването на престъпленията по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лица, заемащи публични длъжности, изрично посочени в чл. 5, ал. 1 от законопроекта. Третото основно направление е проверката на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, чрез извършване на професионален и задълбочен специализиран анализ и съпоставяне на данни от различни независими източници. Четвъртото основно направление е дейността по установяване на конфликт на интереси от лица, заемащи публични длъжности, чрез проверка на получени сигнали и информация за такъв. Дейността по разследване е концентрирана върху тези престъпления, които в наказателноправната теория и практика се характеризират като корупционни — длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, включително посредничество към подкуп, търговия с влияние, както и такива, свързани с тях, като изпиране на пари, отделни престъпления против финансовата и данъчната система, документни престъпления. Възприемайки корупцията като явление, неразривно свързано с упражняването на власт, критериите за определянето им като такива престъпления се отнасят до степента на концентрация на държавна власт и разходването на публичен ресурс, т.е. както до качеството на субекта — длъжностно лице, и до користния му мотив за извършването им, така и до обществената сфера, която съответното престъпление засяга — не само дейността на държавния апарат, но и стопанския сектор, финансовата и данъчната система и др. Основни последици на тези престъпления са вредата за обществения интерес и най-вече разрушаването на доверието в държавните институции. Именно поради това се предлага и работата на Комисията да е насочена към определен кръг лица, заемащи изрично посочените в законопроекта публични длъжности. Става дума за категории лица, заемащи длъжности, чиято дейност в най-голяма степен е свързана с критериите степен на концентрация на държавна власт и разходване на публичен ресурс и следва да се основава на принципите на законност, почтеност и професионализъм, тъй като всяко отклонение от тези принципи засяга основите на държавността. За изпълнение на дейностите по разкриване и разследване органите на Комисията следва да разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Първите ще се осъществяват от служителите, натоварени с тази дейност и притежаващи съответния статут, които отговарят на заложените в проекта специфични завишени изисквания. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва, когато за някое от лицата, посочени в чл. 5 от законопроекта, е получена информация за споменатите по-горе корупционни престъпления, по искане на органите на досъдебното производство и на съда или при констатирано несъответствие между декларираното и реално установеното имуществено състояние, дължащо се на извършено престъпление, както и когато в производството по установяване на конфликт на интереси се установят данни за извършено престъпление. Разследването ще се осъществява от служители на Комисията, назначени на длъжност „разследващи инспектори”. Те ще са разследващи органи по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), подобно на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването на посочените по-горе престъпления, извършени от лицата, заемащи публични длъжности, ще се извършва при условията и по реда на НПК. За осигуряване на тяхната независимост и самостоятелност в законопроекта са установени няколко гаранции. Предвижда се служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват, не от председателя на Комисията, а с решение на Комисията като колективен орган. На разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. При осъществяване на правомощията си те вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. Предвижда се на длъжност „разследващи инспектори” да се назначават юристи с най-малко 5 години юридически стаж. Назначаването им, както и това на служителите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, се провежда след конкурс и успешно премината проверка за почтеност, като и двете категории служители следва да отговорят и на определени изисквания за несъвместимост със службата. Дейностите по проверка на декларациите за имущество и интереси и установяване на конфликт на интереси ще се осъществяват от държавни служители със статут по Закона за държавния служител. В проекта са предвидени съответните изменения в Закона за Сметната палата с оглед премиване на антикорупционните функции по превенция на корупцията, проверка на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности и установяване на конфликт на интереси. С цел обезпечаване изпълнението на посочените функции се предлага преминаване на служителите, които ги осъществяват, от Сметната палата в Комисията по противодействие на корупцията без прекратяване на служебните правоотношения. Законопроектът предлага и различен от досега установените начини на формиране на състава на Комисията като колегиален орган. За да се гарантира нейната независимост, се предвижда един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента на републиката, по един да се избира от общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и един да се избира от Висшия адвокатски съвет. Предлага се процедурите по избор, съответно назначаване да се уредят на законово ниво в проекта, изпълнявайки всички изисквания за публичност и прозрачност. Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий. Установяват се публични процедури при избора на членовете с широко участие в процедурата на неправителствени организации, висши училища и научни организации. Подобен публичен механизъм е предвиден и при назначаването на член на Комисията от президента на републиката. Наред с това, мандатът от пет години без възможност за подновяване, както и изчерпателно изброените основания за прекратяване на правомощията на членовете на Комисията без възможност за субективна преценка също са допълнителни гаранции за независимостта на този колегиален орган. Комисията ще се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание, като ежегодно до 31 март ще представя годишен доклад за дейността си през предходната календарна година. Със законопроекта се предлагат и редица промени в други закони с оглед на създаването на Комисията за противодействие на корупцията. С промените в НПК: а) се въвежда нова категория разследващи органи, а именно разследващите инспектори към Комисията за противодействие на корупцията. Изрично се определят и видовете престъпления, които те ще разследват, когато са извършени от лица, заемащи публични длъжности, посочени в чл. 5 от законопроекта. Въвежда се възможност при наличие на отказ от образуване на досъдебно производство по такива дела, потвърден от по-горестоящата прокуратура, Комисията да обжалва този отказ пред съответния първоинстанционен съд, чието определение е окончателно. При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Потвърждаването на постановлението от съда не е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурорът или прокурор от по-горестояща прокуратура установят нови обстоятелства. б) се въвежда задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност на постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателно производство за престъпления по чл. 3, ал 1 от законопроекта, извършено от посочените в чл. 5, ал. 1 лица. в) предлагат се промени в механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, систематизиран в глава тридесет и първа „а“ от НПК чрез: - създаване на възможност назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се осъществява по ред, който е аналогичен на този за назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а именно проектната разпоредба на чл. 112, ал 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В нея се предвижда Общото събрание на Върховния касационен съд да одобри списък на съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, измежду които да се разпредели на случаен принцип преписката по чл. 411а НПК. Предлага се списъкът да е само от наказателните съдии във Върховния касационен съд с оглед на това да се спази принципът на НПК, че вътрешно-институционалният контрол на актовете на прокурора в досъдебното производство се осъществява от горестоящ прокурор. Съдиите във Върховния касационен съд са тези с най-висок ранг и стаж и следва само измежду тях да се избира такъв, който да се назначи за прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване престъпления, извършени от главния прокурор. В списъка по чл. 112, ал. 6 ЗСВ се предвиждат и съдии с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела. Предвид това е възможно на практика, ако списъкът е само този по чл. 112, ал. 6 ЗСВ, преписката по чл. 411а НПК да се разпредели за разследване на съдия от Върховния касационен съд, а за контрол върху неговите действия да се разпредели на съдия от апелативен или окръжен съд. Предвижда се това назначаване да се извършва едновременно с назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а не както е в настоящия момент едва при привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство. Мотивите за това предложениe се основават на разбирането, че следва да се спази общият принцип в наказателния процес по отношение на действията на прокурора в рамките на воденето на досъдебното производство и участието в съдебното производство и възможността за осъществяване на институционален контрол върху тях от страна на горестоящ прокурор. С предложението този основен принцип се запазва и в случаите на разследване на престъпление, извършено от главния прокурор. Съобразно действащата нормативна уредба до момента на привличане на главния прокурор като обвиняем, ако наказателното производство не е прекратено, няма назначен прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и действията на последния остават без възможност за контрол и преразглеждане по смисъла на чл. 46, ал. 4, респективно чл. 411г, ал. 2 и 3 от НПК. - предлага се в синхрон с предложенията за създаване на чл. 243а НПК постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол. Предлага се постановлението за прекратяване да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Компетентният съд разглежда делото и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да е двуинстанционно с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или подаване на жалба от някое от заинтересованите лица. С въвеждане на задължителен съдебен контрол отпада необходимостта от наличието на специален ред за отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано пред съд, поради което се предвижда и разпоредбата на чл. 411д НПК да бъде отменена. г) създава се възможност за преглед по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ на влязло в сила определение на съда за прекратяване на наказателното производство по проектната разпоредба на чл. 411г, ал. 6, т. 1 и 2 НПК при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 422, ал. 1 от НПК. Предвид специфичния характер на производството по разследване на престъпление, извършено от главния прокурор, се предлага компетентният орган, който да може да отправи искане за възобновяване, да е прокурорът за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото в съответния момент са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК. Предвид факта, че посочените в чл. 422, ал. 1 НПК обстоятелства стават известни или са налице в доста по-късен момент от момента на влизане в сила на съдебното определение по проектната разпоредба на чл. 411г, ал. 6 НПК, се презумира, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК няма да е същият, който е постановил прекратяването. Това е така поради факта, че най-дългия срок, за които може да бъде назначен конкретен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, съгласно Закона за съдебната власт е две години. д) предлага се компетентният орган, пред който се отправят исканията за ускоряване на разследването, да бъде съответният първоинстанционен съд, с оглед на постигане на максимално справедлив наказателен процес, предвиждайки съдебен контрол върху действия на прокурора. В допълнение се предлага срокът за произнасяне да се редуцира от едномесечен в 15-дневен, с цел да се ускори наказателното производство. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт изпълнение на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост; качествено подобряване на процесите, свързани с противодействието на корупцията; повишаване на доверието на гражданите и бизнеса в институциите и по-конкретно - в компетентните за борба с корупцията органи; подобряване на институционалната среда за бизнес, работа и живот в страната. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За изпълнението на предвидените промени не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. На основание чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове, проектът е публикуван за обществени консултации за срок 14 дни. По-краткият срок е обоснован от факта, че създаване на независим орган за противодействия на корупцията е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост и сроковете за изпълнение са изключително кратки. Проектът на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързан с въвеждането на регулаторни режими.

(Образецът е одобрен от Съвета за административната реформа на 03 септември 2020 г.) 2026 Период на извършване: март 2026 г. 2026 Период на извършване: март 2026 г. Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности Съдържание 1. Описание на проблема/ите 5 2. Заинтересовани страни 7 3. Цели 11 4. Варианти на действие 13 5. Анализ на въздействията 18 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия…………………………………………………………………………………..19 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти ……………………………………………………………………………………....31 5.3. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти ……… 33 5.4. Административна тежест 34 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) ……………..…………………………………………………………………………….........35 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни....................35 6. Сравняване на вариантите 36 7. Препоръчителен вариант 37 8. Обществени консултации 38 9. Последваща оценка на въздействието 38 10. Източници 38 11. Приложения 39 [Структурата, представена в настоящия образец е в изпълнение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието] Списък на използваните съкращения Съкращение Пълно наименование ЕС Европейски съюз КПКОНПИ Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ЗПКОНПИ Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество КПК Комисия за противодействие на корупцията ЕК Европейската комисия НПК Наказателно-процесуален кодекс ЗСВ Закон за съдебната власт НПВУ Национален план за възстановяване и устойчивост Списък на таблиците Таблица № Заглавие/описание на таблицата Таблица 1 Варианти на действие Таблица 2 Икономически въздействия на вариант 0 „Без действие“ Таблица 3 Икономически въздействия на вариант 1 „Приемане на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ Таблица 4 Икономически въздействия на вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ Таблица 5 Социални въздействия на вариант 0 „Без действие“ Таблица 6 Социални въздействия на вариант 1 „Приемане на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ Таблица 7 Социални въздействия на вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ Таблица 8 Екологични въздействия на вариант 0 „Без действие“ Таблица 9 Екологични въздействия на вариант 1 „Приемане на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ Таблица 10 Екологични въздействия на вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ Таблица 11 Специфични въздействия на вариант 0 „Без действие“ Таблица 12 Специфични въздействия на вариант 1 „Приемане на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ Таблица 13 Специфични въздействия на вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ Таблица 14 Качествена оценка на по-значимите въздействия и специалните им аспекти при вариант 0 „Без действие“ Таблица 15 Качествена оценка на по-значимите въздействия и специалните им аспекти при вариант 1 „Приемане на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности“ Таблица 16 Качествена оценка на по-значимите въздействия и специалните им аспекти при вариант 2 „Предприемане на организационни мерки * Този образец на доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието е изготвен с цел определяне на структурата на докладите от извършени оценки и да определи необходимите им реквизити. ** С образеца се цели и унифициране на подходите по оформяне на докладите, като екипът, извършващ оценката на въздействие, свободно може да видоизменя и допълва включените реквизити съобразно спецификата на извършваната оценка. *** Образецът детайлизира предвиденото в Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на Министерския съвет от 05 декември 2019 г. 1. Описание на проблема/ите 1.1. Описание на проблема/ите или въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт (винаги, когато е възможно, проблемът трябва да има количествен показател (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 19). Описание на причините за тяхното възникване; 1.2. Описание на проблемите в прилагането на съществуващото законодателство; 1.3. Описание на нововъзникналите обстоятелства. През 2018 г. беше приет Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С него се създаде нова структура – едноименната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Тя обедини дейностите, свързани с борбата с корупцията, на няколко държавни органи и институции, а именно Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Сметната палата, по отношение на дейността й по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“ за противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. Така създаденият „мега“ орган вследствие на механичния сбор на различни държавни органи беше натоварен да осъществява твърде разнородни по своята правна същност, цели и мерки за постигането им дейности като превенция, публичност на имуществото и проверка на декларациите за имотното състояние, установяване на конфликт на интереси, разкриване на прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности, установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество и управление на отнетото имущество. Рискът от подобно сливане и концентриране в един орган на множество различни по своя обхват дейности беше отбелязан и от Европейската комисия. В доклада по Механизма за сътрудничество и проверка за 2018 г. се посочва: „Основно предизвикателство за новата агенция ще бъде да организира ефективно упражняването на големите си по обхват правомощия, простиращи се от превенция до дейности, свързани с разследване и конфискация на имущество. Ще бъде важно да се гарантира, че се обръща необходимото внимание на всички направления на работата в рамките на общ стратегически подход, като същевременно се запазва ясно разграничение между задачите, когато това е необходимо“. В отговор на посочените критики и в изпълнение на ангажиментите в НПВУ, Етапна цел 218 от реформа C10.R2. „Антикорупция“ през 2023 г. със Закона за противодействие на корупцията (отм. ДВ, бр. 16 от 2026 г.) бе създадена специална Комисия за противодействие на корупцията, натоварена с по-малък по обем правомощия, но отново доста разнородни – превенция и противодействие на корупцията, установяване на конфликт на интереси и установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности. Така създадената Комисия за противодействие на корупцията в началото на 2026 г. бе изцяло закрита и Законът за противодействие на корупцията беше отменен. Функциите по превенция на корупцията, установяване на конфликт на интереси и установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности преминаха в Сметната палата, а противодействието на корупцията се предостави в отговорност на разследващите органи - следователи и органите на Министерство на вътрешните работи, чрез Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Проблем 1. Недобра ефективност при разкриването и разследването на корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публични длъжности Според Индекса за възприятие на корупцията през 2021 г. на „Прозрачност без граници“, България влошава позицията си с още две места спрямо 2020 г. и с индекс 42 пункта заема последно място в класацията на държавите - членки на Европейския съюз, а в световната класация заема 78-мо място сред общо 180 страни. Статистиката на изследването показва, че България устойчиво се движи в коридор от стойности между 41 и 44 пункта през последните 10 години без да може да направи поне промяна на посоката на развитие. Специалното проучване на Евробарометър от 2022 г. сочи, че 88% от респондентите в България считат корупцията за широко разпространена в тяхната държава (средната стойност за ЕС е 68%), а 30 % от респондентите се чувстват лично засегнати от корупция в своето ежедневие (средната стойност за ЕС е 24%). Що се отнася до предприятията, 87% от дружествата считат корупцията за широко разпространена (средната стойност за ЕС е 63%), а 61% разглеждат корупцията като проблем при извършването на стопанска дейност (средната стойност за ЕС е 34%). Освен това 15% от респондентите са на мнение, че съществуват достатъчен брой успешни наказателни преследвания, които да възпират хората да прибягват до корупционни практики (средната стойност за ЕС е 34%), докато 10% от дружествата считат, че на хората и предприятията, уличени в даване на подкуп на висш служител, се налагат подходящи наказания (средната стойност за ЕС е 29%). Борбата с корупцията по висшите етажи на властта в България не дава нужните резултати. Такава е общосподелената констатация както на обществото, така и на международните наблюдатели. Една от главните причини за това са неубедителните разследвания на това сложно явление, включително произтичащи и от трудности при доказването на корупционни престъпления, както и съществуващите възможности за нерегламентирана намеса в работата на разследващите органи. В рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България се предвижда реформа на КПКОНПИ, чиято цел е да се изменят правомощията за разследване и допълнително да се реорганизира структурата на комисията, като тя бъде разделена на два отделни органа. Целта на тези промени е да се рационализира дейността на КПКОНПИ и да се постигнат по-добри резултати както по отношение на действията за противодействие на корупцията, така и на тези за отнемане на незаконно придобитото имущество. През 2021 г. са публикувани резултатите от национално представително проучване, проведено в края на септември 2021 г. от Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание за обществените нагласи към борбата с престъпността и корупцията в България. В него се прави извода, че повече от три години и половина след влизането в сила на ЗПКОНПИ преобладаващата в България обществена позиция е, че степента на разпространение на корупцията у нас е висока. А по отношение конкретно на обществените нагласи към дейността на КПКОНПИ, главните аспекти от дейността на комисията по превенция и противодействие на корупцията са оценени от общественото мнение като по-скоро неуспешни. Така напр. 52% от респондентите определят дейността на КПКОНПИ по отношение на противодействието на корупцията по високите етажи на властта като по-скоро неуспешна спрямо 6,5%, които смятат, че тя е по-скоро успешна. Подобно е положението и при обществените нагласи към другите аспекти на дейността на КПКОНПИ – предотвратяването и установяването на конфликт на интереси сред лица, заемащи висши публични длъжности (48,7% спрямо 7,4%) и отнемането на незаконно придобито имущество (46,8% спрямо 7,6%). Посочените по-горе данни, изводи и обществени нагласи остават без съществена промяна и след разделянето на КПКОНПИ и създаването на Комисията за противодействие на корупцията, създадена и функционираща в периода 2023 – 2026 г. съгласно отменения Закон за противодействие на корупцията (отм. ДВ, бр. 16 от 2026 г.). Според Индекса за възприятие на корупцията през 2025 г. България влошава резултата си и пропада до 40 точки от 100 възможни. Страната заема 84 място в класацията от 182 държави и територии и показва най-лош резултат от 2012 година. Само за последните две години резултатът на България се влошава с 5 точки, което е статистически значима промяна. С оглед на изложеното по-горе следва да се предприемат ефективни мерки от страна на държавата за преодоляване на констатирания проблем. За решаването му се предлага да бъде приет Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, който да е насочен към създаването на ефективен орган за борба с корупцията – Комисия за противодействие на корупцията, съсредоточаващ в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. Това означава, че в него е необходимо да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. Заинтересовани страни Заинтересованите страни могат да бъдат основно обособени в следните категории: I. Държавни органи и институции: 1. Сметната палата, и по-специално специализираните дирекции, осъществяващи дейности по превенция на корупцията, по проверка на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности и по установяване на конфликт на интереси на такива лица; 1.1. Служителите в посочените в т. 1 дирекции, доколкото в преходните разпоредби на законопроекта се предвижда промяна на работодателя им и уреждане на служебните им отношения по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител; 2. Народното събрание, президентът на републиката, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, доколкото те са институциите, които имат участие при формирането на състава на новата Комисия за противодействие на корупцията; 3. Съд; 4. Прокуратурата на Република България; 5. Национална следствена служба; 6. Министерството на вътрешните работи; 7. Държавна агенция „Национална сигурност“; 8. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет. II. Категориите лица, заемащи публични длъжности, които попадат в обхвата на законопроекта: 1. президентът и вицепрезидентът; 2. народните представители; 3. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите; 4. членовете на Европейския парламент от Република България; 5. членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган; 6. председателят и съдиите от Конституционния съд; 7. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, техните заместници, административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите; 8. омбудсманът и заместник-омбудсманът; 9. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията; 10. председателят, заместник-председателите и членовете на Сметната палата и председателят и членовете на Фискалния съвет; 11. председателят и членовете на Комисията за защита на конкуренцията; 12. управителят, подуправителите, членовете на управителния съвет и главният секретар на Българската народна банка; 13. председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за финансов надзор; 14. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за защита от дискриминация и председателят и членовете на Комисията за защита на личните данни; 15. председателят и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране; 16. председателят, заместник-председателите и членовете на надзорния съвет, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт; 17. управителят и подуправителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси; 18. председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии и други комисии, чиито членове се избират от Народното събрание, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; 19. членовете на Комисията за противодействие на корупцията и председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, директорите на териториалните дирекции в Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и началниците на отдели в тези дирекции; 20. членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол; 21. директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция „Митници“, директорите на дирекции в Централното митническо управление, началниците на митници и техните заместници, началниците на митническите бюра и митническите пунктове; 22. изпълнителният директор, заместник изпълнителните директори и главният секретар на Националната агенция за приходите, директорите на дирекции в Централното управление и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите; 23. ръководителите и техните заместници на областните дирекции по безопасност на храните, на регионалните здравни инспекции, на Дирекцията за национален строителен контрол и на нейните регионални дирекции, на Държавен фонд „Земеделие“ и на неговите областни дирекции, директорите на областните дирекции „Земеделие“, на областните дирекции и отдели „Автомобилна администрация“, на Националния институт за недвижимо културно наследство и на териториалните му звена, както и на националните музеи, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, неговите заместници и ръководителите на териториалните ѝ служби, на Главна дирекция „Охрана“, неговият заместник и директорите на областните дирекции, на регионалните инспекции по околната среда и водите, на басейновите дирекции за управление на водите, на националните паркове, на предприятията за управление на дейностите по опазване на околната среда, началниците на регионалните управления по образование, членовете на управителния съвет на Национален фонд „Култура“; 24. председателят и заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Държавна агенция „Технически операции“, началникът на Националната служба за охрана и неговите заместници, директорът на Служба „Военно разузнаване“ и неговите заместници, директорът на Служба „Военна полиция“ и неговите заместници, както и директорите на дирекции в горепосочените служби; 25. председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; 26. главният секретар на Министерството на вътрешните работи и неговият заместник, административният секретар, директорите на главните дирекции и техните заместници, директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“, директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и техните заместници; 27. началникът на отбраната и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 28. главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в органите на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната; 29. ръководителите на инспекторати по Закона за администрацията и ръководителят на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт; 30. началниците на политическите кабинети; 31. областните управители и заместник областните управители; 32. кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и главните архитекти на общините и районите; 33. председателят, заместник-председателите, секретарят и членовете на Централната избирателна комисия; 34. председателят и членовете на Съвета за електронни медии; 35. генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и на Българската телеграфна агенция; 36. българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или са назначени с решение или по предложение на български държавен орган; 37. ръководителите на задграничните представителства на Република България; 38. българските граждани, които по решение или по предложение на български публични органи са членове на управителни или на контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България; 39. членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на Българската банка за развитие; 40. членовете на управителните и на контролните органи на Националната електрическа компания и на Българския енергиен холдинг, директорите на дирекции към Националната електрическа компания, членовете на управителни и на контролни органи на дъщерни дружества на Българския енергиен холдинг, членовете на управителни и на контролни органи на Електроенергийния системен оператор; 41. председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, техните заместници и лицата, които съгласно устава представляват политическата партия; 42. членовете на ръководните и на контролните органи на Българския Червен кръст; 43. ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси; 44. лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите; 45. председателят на Българската академия на науките, ректорите на държавните висши училища и началниците на военните академии и на висшите военни училища, както и техните заместници; 46. управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет; 47. членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и директорите на държавните горски и ловни стопанства; 48. изпълнителният директор и ръководителите на териториалните поделения на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“; 49. членовете на управителния съвет и изпълнителният директор на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“; 50. членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; 51. представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала; 52. членове на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. III. Неправителствен сектор, браншови и работодателски организации: 1. Висшият адвокатски съвет доколкото участва във формирането на състава на новата Комисия за противодействие на корупцията; 2.Неправителствени организации, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност; 3. Висши училища и научни организации; 4. Браншови и работодателски организации, доколкото нивото на корупцията има пряко отношение към стопанската инициатива. IV. Всички граждани и организации, доколкото имат досег с дейността на органите, чиито служители попадат в обсега на законопроекта, и са засегнати по негативен начин от прояви на корупция. V. Чуждестранни инвеститори, доколкото нивото на корупцията има пряко отражение върху инвестиционния климат в страната. 3. Цели Обща цел: Осигуряване на ефективни мерки за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности чрез: Цел 1: Централизиране на дейностите по превенция на корупцията, разкриване и разследване на корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публични длъжности в единен орган, разполагащ с аналитични, оперативни и разследващи функции. Мерки за постигане на целта: - създаване на нов независим антикорупционен орган, който да осъществява ефективно противодействие на корупцията по високите етажи на властта; - уреждане на правния статут на този орган като политически и финансово независим; - създаване на условия за отчетност, публичност и прозрачност в дейността на органа; - точно и ясно регламентиране на статута на служителите, натоварени с дейности по превенция на корупцията, разкриване и разследване на корупционни престъпления. Цел 2: Създаване на ефективен механизъм за разкриване и разследване на корупционни престъпления сред висшите етажи на властта. Мерки за постигане на целта: - концентриране на дейността на Комисията върху определени категории лица, заемащи публични длъжности; - концентриране на дейността на Комисията върху определени корупционни престъпления, характеризирани като такива с оглед на субекта, наличието на користен мотив и сферите на посегателство; - точно и ясно регламентиране на правомощията на служителите, осъществяващи дейности по събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности, включително и оперативно-издирвателна дейност, при спазване и гарантиране на достойнството, правата и основните свободи на гражданите; - нормативно установяване на основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност; - точно и ясно регламентиране на правомощията на служителите, осъществяващи разследване на корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публични длъжности – „разследващи инспектори“ като разследващи органи по смисъла на НПК; - въвеждане на гаранции за тяхната независимост и самостоятелност при осъществяване на разследването на престъпления; - въвеждане на изисквания за заемане на служба, както и изисквания за несъвместимост на служителите на комисията с оперативни и разследващи функции; - въвеждане на възможност за обжалване от Комисията на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство за престъпления от компетентността на разследващите инспектори; - въвеждане на задължителен съдебен контрол на постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство за корупционни престъпления; - засилване на взаимодействието и сътрудничеството между Комисията и другите органи, натоварени с правомощия по противодействие на корупцията (прокуратура, МВР, служби за сигурност, Европейската прокуратура и др.). Цел 3: Създаване на ефективен механизъм за превенция на корупционни престъпления сред лицата, заемащи публични длъжности. Мерки за постигане на целта: предоставяне на Комисията на задачи по разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координиране на прилагането им въз основа на събрана и анализирана информация; включване в дейността на Комисията на извършването на проверка на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, чрез извършване на професионален и задълбочен специализиран анализ и съпоставяне на данни от различни независими източници; включване в дейността на Комисията на установяване на конфликт на интереси от лица, заемащи публични длъжности, чрез проверка на получени сигнали и информация за такъв; концентриране на информацията, засягащи подготвяни или извършени корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности в един орган, разполагащ с пълния инструментариум за проверката й. 4. Варианти на действие Вариант Без действие Вариантът „Без действие“ е основен и служи