Проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми

Проект Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми (обн., ДВ, бр. 29 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 15 от 2018 г., бр. 13 от 2019 г. и бр. 16, 51 и 69 от 2026 г.) § 1. В наименованието на закона думите „и автоматични корективни механизми“ се заличават. § 2. В чл. 1 думите „както и създаването и прилагането на автоматични корективни механизми“ се заличават. § 3. В чл. 2 след думите „Закона за публичните финанси“ се добавя „и в съответните актове на Европейския съюз,“. § 4. В чл. 4, т. 2 думите „основана на обективни критерии“ се заличават. § 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 след думата „наблюдава“ се добавя „и анализира“; б) точка 2 се изменя така: „2. одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите;“; в) точка 7 се изменя така: „7. периодично изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите;“; г) точки 8 и 9 се отменят; д) създават се точки 11 - 13: „11. дава становища, представя оценки и анализи съгласно чл. 11, параграф 2, чл. 15, параграф 3 и чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (OB, L oт 30 април 2024 г.) и чл. 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 209, 2.8.1997 г., изм. и доп., ОВ, L от 30 април 2024 г.); 12. оценява поне веднъж в рамките на своя мандат последователността, съгласуваността и ефективността на бюджетната рамка. 13. по своя инициатива може да изготвя оценки, анализи и становища по други въпроси за осъществяването на своите цели.“ 2. В ал. 2, изречение първо думите „Мотивираните становища и препоръките на Съвета“ се заменят с „Оценките и становищата на Съвета, изготвяни в изпълнение на функциите по ал. 1“, а в изречение второ накрая се добавя „в срок до два месеца от приемането на оценките и становищата от Съвета“. 3. Алинея 3 се отменя. 4. В ал. 6 изречение първо се изменя така: „За целите на изпълнението на функциите по ал. 1 Съветът разработва и приема методология, която осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики.“. 5. Създава се ал. 7: „(7) Председателят на Съвета и/или упълномощен от него член участва при покана в заседания на комисии на Народното събрание или в пленарни заседания на Народното събрание.“ 1 § 6. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За членове на Съвета се избират лица с високи нравствени качества, които имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен “магистър“ в областта на икономиката, финансите, статистиката и/или математиката и не по-малко от 10 години професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Член на Съвета не може да заема длъжност или да осъществява дейност в органи на държавната власт, органи на местното самоуправление, в организации от публичния сектор или публични предприятия, както и да извършва политическа или друга дейност, която засяга независимостта му. Това ограничение не се прилага за преподавателска и научноизследователска дейност във висши училища и научни организации, както и за участие в юридически лица с нестопанска цел, доколкото не е налице конфликт на интереси.“ § 7. В чл. 9 се създава изречение второ: „Съветът провежда най-малко едно заседание месечно.“ § 8. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. информира обществеността за становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1;“ 2. Точка 5 се изменя така: „5. представя пред съответните органи становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1;“ 3. Точка 6 се изменя така: „6. сключва от името на Съвета меморандумите по чл. 14а.“ § 9. В чл. 11 ал. 2 се изменя така: „(2) Становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1, и решенията за тяхното приемане се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им.“ § 10. В чл. 12, ал. 2, изречение второ думите „не може“ се заменят с „може“. § 11. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В рамките на своя мандат Съветът възлага на независима външна организация, като международна финансова институция или независим орган за фискално наблюдение в друга държава, извършването на оценка на дейността си.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) В тримесечен срок от публикуването на оценката Съветът приема и публикува становище по констатациите и препоръките в нея. В становището Съветът посочва мерките, които ще предприеме в отговор на оценката, както и мотиви за неприетите констатации и препоръки.“ § 12. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Съветът приема правила за работата си, които се публикуват на неговата интернет страница в 7-дневен срок от приемането им. В тях се определят и правила относно архива и съхранението на работните материали на Съвета. (2) Съветът приема етичен кодекс, който установява основните принципи и правила за професионално, почтено и безпристрастно поведение на членовете на Съвета и неговите служители, и комуникационна стратегия, в която се определят и правилата за медийни и публични изяви на членовете на Съвета. Eтичният кодекс и комуникационната стратегия се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им.“ § 13. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. (1) Съветът сключва с Министерството на финансите, с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на здравеопазването меморандуми за 2 сътрудничество, с които съответните институции се споразумяват за обмена на информация и добри практики, за етапите, сроковете и набора от показатели, които се вземат предвид при изпълнение на функциите по чл. 6, ал. 1, както и по други въпроси от взаимен интерес. (2) Съветът може да сключва меморандуми за сътрудничество и с Българската народна банка, Националния статистически институт, Националната здравноосигурителна каса, висши училища, научни организации и други институции от публичния сектор с цел обмен на информация и експертиза, провеждане на съвместни изследвания и развитие на аналитичния капацитет“ § 14. Създава се чл. 14б: „Чл. 14б. (1) Съветът изготвя и изпраща на председателя на Народното събрание годишен отчет за дейността си в срок не по-късно от 31 май на следващата година. (2) Годишният отчет за дейността на Съвета съдържа информация за: 1. изготвените становища, препоръки, оценки, анализи и доклади, предвидени в този закон, както и получените становища и мотиви по тях; 2. комуникационната политика, вътрешното и международното сътрудничество; 3. изпълнението на мерките в отговор на оценката по чл. 13; 4. друга относима информация. (3) Съветът е длъжен, при поискване от председателя на Народното събрание, да представи и друга информация и документи, свързани с неговата дейност. (4) Годишният отчет за дейността се публикува на интернет страницата на Съвета.“ § 15. В чл. 15, ал. 1 се създават изречения второ и трето: „Назначаването и освобождаването на експертите се извършва по предложение на председателя на Съвета. Пряк ръководител на експертите е председателят на Съвета.“ § 16. Глава трета „Автоматични корективни механизми“ с членове 17 – 23 се отменя. § 17. В подразделението „Допълнителна разпоредба“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието „Допълнителна разпоредба“ става „Допълнителни разпоредби“. 2. Създава се нов § 1: “§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Бюджетна рамка“ е понятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. 2. „Организации от публичния сектор“ са посочените в чл. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.“ 3. Досегашният § 1 става § 1а. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 18. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L 11265/1 от 30 април 2024 г.). ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §19. Изискванията на чл. 8, ал. 4 не се прилагат за заварените при влизането в сила на този закон председател и членове на Фискалния съвет. § 20. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Съветът: 1. приема методологията по чл. 6, ал. 6; 2. приема етичния кодекс и комуникационната стратегия по чл. 14, ал. 2; 3. сключва меморандумите по чл. 14а, ал. 1. § 21. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. 3

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми 2026 г. Лице за контакт: Ренета Михайлова, директор на дирекция „Европейски въпроси и политики“ Телефон и ел. поща: Тел.: 02/ 9859 2193 Ел. поща: secretary.evp@minfin.bg 1. Проблеми за решаване: Проблем 1 „Липса на правна уредба, институции на Директива (ЕС) 2024/1265 Директива 2011/85/ЕС относно изискванията изпълняваща с Регламент (ЕС) 2024/1263 на препоръките на Организацията Европейската комисия“ Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно бе приета през 2011 г. като част от икономическото управление на ЕС, известна въвежда минимални изисквания за отчетност, правила и процедури за изготвяне за всяка държава числови фискални правила средносрочни бюджетни рамки и механизми, публичните органи в различните подсектори на институционалната рамка тя изисква правила, осъществяван от независими или като по този начин поставя основата за държавите членки. През 2024 г. бе реформирана рамката за част като бе приета Директива (ЕС) 2024/1265 Основните нови моменти, въведени с на средносрочното бюджетно планиране, независимите фискални институции, отчетност, както и въвеждане на включително на тези, произтичащи от Измененията целят по-голяма устойчивост, въвеждаща на и за като системите на на на Директива повишаване изисквания изискванията към независимите фискални Съвета от 29 април 2024 година за изменение на за бюджетните рамки на държавите членки, Регламент (ЕС) 2024/1264, както и отговаряща икономическо сътрудничество и развитие и изискванията за бюджетните рамки на държавите членки законодателния пакет за укрепване на рамката за Пакт за стабилност и растеж (ПСР). Директивата за бюджетно счетоводство и статистическа прогнози за бюджетното планиране, специфични съответстващи на Пакта за стабилност и растеж, които регулират фискалните отношения между сектора на държавното управление. По отношение ефективен мониторинг на спазването на фискалните функционално автономни органи бюджетните органи, създаването на независими фискални институции в икономическо управление, в рамките на която бе приета Съвета за изменение на Директива 2011/85/ЕС. (ЕС) 2024/1265, са свързани с укрепване на ролята засилване на функциите и независимостта на на прозрачността и обхвата на фискалната за отчитане на макрофискалните рискове, климатичните промени и природните бедствия. предвидимост и съгласуваност на националните 2 фискални рамки с реформирания ПСР. Промените, въведени с Директива (ЕС) 2024/1265 и имащи отношение към независимите фискални институции, са регламентирани в чл. 4, параграф 6, чл. 6, буква б) и чл. 8а от Директива 2011/85/ЕС. За по-голяма яснота в настоящия доклад за частична предварителна оценка на въздействието позоваванията се правят към съответните разпоредби от консолидирания вариант на Директива 2011/85/ЕС в редакцията им след изменението. Срокът за въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 в националните си законодателства на държавите членки изтече на 31.12.2025 г. Доколкото обаче промените изискват синхронизираното изменение на два закона - Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, което налага цялостен преглед на правилата, процедурите, сроковете, структурата, съдържанието и времевия обхват на националните бюджетни документи и съответствието на прогнозните фискални параметри, допускания и политики с тези, заложени в националните документи в рамките на Европейския семестър, беше необходимо допълнително време за тяхното изменение. В допълнение към това през февруари 2026 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува своя Икономически преглед за България за 2026 г., в който се съдържа и оценка за работата и независимостта на Фискалния съвет на Република България. Организацията отчита, че Фискалният съвет има добър потенциал да повиши прозрачността на краткосрочната фискална политика и да подпомага планирането с оглед на дългосрочните предизвикателства, включително в областта на пенсионната система и разходите, насърчаващи икономическия растеж. Според ОИСР, за да изпълнява ФС по-ефективно ролята си по поддържането на фискалната дисциплина националното законодателство следва да бъде приведено в съответствие с изискванията на Европейския съюз в тази област. В този контекст ФС следва да предоставя по- задълбочена независима оценка на макроикономическата среда, както и различни анализи, свързани с устойчивостта на публичните финанси. В рамките на комуникацията си с Република България Европейската комисия също е отправила съображения относно институционалната уредба и функционирането на Фискалния съвет. По- конкретно се посочва, че нивото на публичност и комуникация на Фискалния съвет е ограничено, включително поради липсата на формализирана комуникационна стратегия и правила. Комисията поставя въпроса за оперативната независимост на Фискалния съвет по отношение на назначаването и освобождаването на експертния състав, както и за задължението за регулярна външна оценка на дейността на Съвета. Допълнително се отбелязва, че в националната правна рамка все още не са въведени в пълнота всички задължения, произтичащи от измененията в приложимото европейско законодателство, включително възможността за участие при покана на председателя на Фискалния съвет в изслушвания в Народното събрание. Настоящият законопроект адресира необходимостта от предприемането на мерки по транспониране в национално ниво на изискванията на промените в Директива (ЕС) 2011/85 в частта им относно независимите фискални институции чрез изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматичните корективни механизми, както и необходимостта от осигуряване прилагането на двата регламента, част от реформирания ПСР, а именно Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264. Наред с това, измененията, предложени със законопроекта, в т.ч. разпоредбите, свързани с укрепване на независимостта, капацитета и публичната роля на Фискалния съвет, адресират в цялост отправените препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия. Законопроектът включва и редица изменения, насочени към оптимизиране на вътрешната организация и дейността на Съвета. 3 Проблем 2 „Липса на правна уредба, въвеждаща изискванията към макроикономическото прогнозиране, произтичащи от членството на Република България в еврозоната“ В отговор на дълговата и финансова криза в еврозоната от 2009-2012 г., разкрила някои слабости в координацията и контрола върху националните бюджетни политики, Европейският съюз прие през 2013 г. пакет от два законодателни акта, с цел по-навременно и засилено наблюдение върху бюджетите на държавите от еврозоната и предотвратяване на прекомерни дефицити и рискове за финансовата стабилност. Единият от тях - Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната - въвежда допълнителни изисквания към независимите фискални институции в държавите от еврозоната, като засилва ролята им за гарантиране на прозрачността и отчетността на бюджетния процес чрез въвеждане на изискване за изготвяне или одобряване на макроикономическите прогнози, които стоят в основата на бюджетния план, както и чрез наблюдение на спазването на правилата по ПСР. Тези изисквания надграждат функциите на независимите фискалните институции на държавите от ЕС, установени с Директива (ЕС) 2024/1265. Република България официално се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., като стана двадесет и първият член на валутния съюз. Вследствие на това Регламент (ЕС) № 473/2013 е пряко приложим за България и съответно регламентираните в него изисквания по отношение на независимите фискални институции. По-конкретно, въвеждането на правилото независимите макроикономически прогнози, на които се базира националното многогодишно планиране или проектите на бюджетни планове, да бъдат изготвяни или одобрявани от независима фискална институция, налага изменение на съответните разпоредбите в ЗФСАКМ. Проблем 3 „Неактуалност на автоматичните корективни механизми спрямо новата рамка за икономическо управление на ЕС“ В глава трета „Автоматични корективни механизми“ на действащия ЗФСАКМ са въведени автоматични корективни механизми по смисъла на чл. 3, параграф 1, б. „д” от Дял ІІІ от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз („Фискален пакт“), към който Република България е страна. По-конкретно, разпоредбите от глава трета на ЗФСАКМ уреждат механизъм за изготвяне и прилагане на корективен план при установено значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за постигането ѝ. Целта на въвеждането на такъв механизъм е да се гарантира своевременно коригиране на отклоненията от установените до 2024 г. фискални правила и да се засили контролът върху провеждането на фискалната политика на държавите – страни по договора. В този контекст следва да се има предвид, че с приетата реформа на ПСР през 2024 г. водещият индикатор при фискалното наблюдение стана растежът на нетните първични разходи, а средносрочната бюджетна цел отпадна като наблюдаван индикатор. Отпадането на средносрочната бюджетна цел като наблюдаван индикатор в рамката за икономическо управление постави въпроса за целесъобразността от запазване в националното законодателство на разпоредби, уреждащи автоматични корективни механизми, предвид продължаващото действие на Договора за стабилност, координация и управление. В тази връзка бяха отправени запитвания до ЕК с искане за тълкуване. Според получено разяснение от Европейската комисия изискванията на Фискалния пакт са интегрирани в новата рамка за икономическо управление. Това се потвърждава и от съображение 42 от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно което реформираният ПСР включва „в правото на Съюза същността на дял III („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., в съответствие с член 16 от посочения договор.“ В допълнение, следва да се има предвид, че реформираната рамка за икономическо управление предвижда допълнителни механизми за наблюдение и контрол на фискалната политика спрямо 4 предходния вариант на ПСР. Съгласно реформираните правила отклоненията от плана на нетните разходи се записват в т. нар. „контролен общ баланс“, воден от ЕК. Тези записани отклонения се вземат предвид при оценяването на действащите фактори за стартиране на процедура по прекомерен дефицит. Освен това данните от контролния общ баланс биват вземани под внимание при изготвянето на техническа информация, съответно референтна траектория, от страна на ЕК, необходима за изготвянето на национален средносрочен фискално-структурен план. Предвид гореизложеното, автоматичните корективни механизми, разписани в „Глава трета „Автоматични корективни механизми“ от ЗФСАКМ, вече не са актуални спрямо новата рамка за икономическо управление на ЕС, като засилените изисквания на реформирания ПСР премахват нуждата от предвиждането на други механизми за целите на наблюдение на фискалните правила в Република България. 2. Цели: Цел 1 „Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, привеждане в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264 и адресиране на препоръките на ОИСР и ЕК“ С предложения законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на изменения с Директива (ЕС) 2024/1265 чл. 4, пар. 6 на Директива 2011/85/ЕС, с който се гарантира по-голяма прозрачност при сравняването на националните прогнози с тези на Европейската комисия, както и се осигурява тяхната обективна оценка от независим орган. Това се прави с изменение на чл. 6, ал. 1, т. 7 на ЗФСАКМ, с което се гарантира, че ФС изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите. С действащите чл. 3, чл. 4, чл. 6, алинеи 4 и 5 от ЗФСАКМ, които запазват мястото си и след прилагане на предложения законопроект, законът е в съответствие и с новата чл. 6, буква б) на чл. 6 от Директива 2011/85/ЕС. Измененията на ЗФСАКМ са в пълно съответствие и с новия чл. 8а на Директива 2011/85/ЕС, който урежда статута, функциите и гаранциите за независимост на независимите фискални институции. Това се прави с предложените изменения в чл. 6, ал. 1, точки 2, 8 и 9 от действащия ЗФСАКМ, създаването на нови т. 11 и 12, както и редакциите по ал. 2 от същия член. С това също така се гарантира, че Съветът изпълнява задълженията, вменени за независимите фискални институции от чл. 11, пар. 2, чл. 15, пар. 3, и чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и чл. 3, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2024/1264. Промени са направени във връзка с премахване на несъответствия на националното законодателство с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264 – напр. отпадането на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9, свързано с измененията в ПСР. С нова т. 13 в чл. 6, ал. 1 се предоставя аналитична гъвкавост на Съвета, като му се дава възможност по собствена преценка да изготвя оценки, анализи и становища по въпроси извън изрично изброените в закона, доколкото това съответства на целите му. Това гарантира проактивност на институцията, като ѝ позволява своевременно да адресира възникващи фискални рискове и макроикономически предизвикателства. Законопроектът предвижда с предложеното изменение на чл. 6, ал. 6, Съветът да изготви и методология, на базата на която ще изпълнява своите функции, като тя следва да осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики. С предложения законопроект се създава нова ал. 7 в чл. 6, която указва, че при покана председателят на Съвета и/или упълномощен от него член участва в заседания на комисии на Народното събрание или в пленарни заседания на Народното събрание. Това задължение произтича от чл. 8а на Директива 2011/85/ЕС. 5 Във връзка с укрепването на независимостта на Съвета и избягване на потенциални конфликти на интереси, вкл. политически, е предложената промяна в чл. 8, ал. 4, съгласно която член на Съвета не може да заема длъжност или да осъществява дейност в органи на държавната власт, органи на местното самоуправление или в други организации от публичния сектор, както и да извършва политическа или друга дейност, която засяга независимостта му, като това ограничение не се прилага за преподавателска и научноизследователска дейност във висши училища и научни организации, както и за участие в юридически лица с нестопанска цел, доколкото не е налице конфликт на интереси. С изменението на ал. 1 в същата разпоредба се разширява обхватът на професионалните области за членовете на Фискалния съвет с оглед повишаване на аналитичния капацитет и изготвянето на по-многостранни оценки. В чл. 9 се въвежда задължение Съветът да провежда най-малко едно заседание месечно, като по този начин се регламентира в закона досегашната практика на Съвета. С измененията в чл. 10 и чл. 11 се прецизира организацията на дейността на Съвета, що се касае до информирането на обществеността и органите по отношение на изготвените от него документи, както и взетите от него решения. Това е в съответствие с изискванията за прозрачност на Директивата, както и на препоръките на ОИСР и ЕК. С промяна на чл. 12, ал. 2 се дава възможност Съветът да заседава и взема решения неприсъствено, като по този начин се въвеждат съвременните практики на работния процес и се дава гъвкавост като се премахват излишните административни пречки пред ефективността на органа. В допълнение, в съответствие с Директивата, както и с препоръките на ОИСР и ЕК, се въвежда и регулярна външна оценка с предложените изменения на чл. 13 на ЗФСАКМ, като се въвежда и изискване Съветът да представя на Народното събрание изготвената оценка. В чл. 14, ал. 1 се уреждат правила за архива и съхранението на работни материали, като по този начин се осигурява институционална памет. С нова ал. 2 на чл. 14 се предвижда Съветът да изготви и приеме етичен кодекс, който установява основните принципи и правила за професионално, почтено, безпристрастно и законосъобразно поведение на членовете на Съвета и неговите служители, както и комуникационна стратегия, която урежда, наред с другото, правилата за медийни и публични изяви на членовете на Съвета. С нов чл. 14а се гарантира достъп на Фискалния съвет до необходимата му информация, като се установява сключването на меморандуми за сътрудничество между Съвета и МФ, Съвета и МТСП и Съвета и МЗ. Меморандумите следва, освен другото, да организират съвместната работа на гореспоменатите институции, като установят етапите, сроковете и набора от показатели, които се вземат предвид при изпълнение на функциите на Съвета. В допълнение, с чл. 14а, ал. 2 изрично се позволява на Съвета да сключва меморандуми и с други организации с цел обмен на информация и експертиза, провеждане на съвместни изследвания и развитие на аналитичния капацитет. С нов чл. 14б се регламентира изготвянето на годишен отчет за дейността на Съвета. Гореизброените предложения за нови чл. 14, ал. 2, чл. 14а и чл. 14б, освен че въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 в българското законодателство, водят до засилване на ролята на средносрочното бюджетно планиране и повишаване на прозрачността и разширяване на обхвата на дейността на Фискалния съвет. Също така, с предложеното допълнение в чл. 15 назначаването и освобождаването на експертите да се извършва по предложение на председателя на Съвета, който е и техен пряк ръководител, се засилва оперативна автономност на Съвета и по този начин се постига съответствие с международните стандарти за независими фискални институции, отговаряйки на препоръките на ОИСР и ЕК относно необходимостта от подобряване на капацитета на Съвета. 6 Цел 2 „Синхронизиране на българското законодателство с приложимите и актуални спрямо новия Пакт за стабилност и растеж изисквания на Регламент (ЕС) № 473/2013, произтичащи от членството на Република България в еврозоната“ С предлаганите изменения се постига привеждане в съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 473/2013, произтичащи от членството на Република България в еврозоната, като се създават нормативни предпоставки за по-активна и ефективна роля на Фискалния съвет в повишаването на прозрачността и отчетността на бюджетния процес в съответствие с практиките в еврозоната. Цел 3 „Рационализиране на закона в съответствие с новата рамка за икономическо управление на ЕС“ Чрез отпадането на разпоредбите за автоматичните корективни механизми (глава трета „Автоматични корективни механизми“ от действащия ЗФСАКМ) се постига актуализиране и рационализиране на закона в съответствие с новата рамка за икономическо управление на ЕС. 3. Заинтересовани страни: Преки заинтересовани страни: • Фискалният съвет; • Народното събрание; • Министерството на финансите; • Юридически лица с нестопанска цел в сектора на икономиката, висши училища и научни организации (доколкото ЗИД на ЗФСАКМ им предоставя възможност да номинират членове на ФС). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: При този вариант в националната правна рамка ще продължи да е налице липса на правна уредба, въвеждаща изискванията към независимите фискални институции на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки и отговаряща на отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия препоръки по отношение на Фискалния съвет на Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от изпълнението на Вариант 1. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Прилагането на Вариант на действие 1 „Без действие“ ще има негативно въздействие, тъй като Република България ще е в неизпълнение на задължението да транспонира в националното си законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. Това, освен че води до липса на пълна национална правна уредба за функционирането на Фискалния съвет в контекста на новите правила за икономическо управление на ЕС (ревизирания Пакт за стабилност и растеж, влязъл в сила на 30 април 2024 г.), ще доведе до предприемане на процедура за нарушение от страна на Европейската комисия срещу Република България във връзка с неизпълнение на задължението страната да нотифицира националните мерки, транспониращи гореупоменатата директива. 7 Препоръките на ОИСР и ЕК ще останат неадресирани, което освен репутационни щети за Република България и за Фискалния съвет, би означавало, че националната правна рамка ще остане несъобразена с утвърдените международни стандарти и добри практики относно функционирането на независимите фискални институции. Вариант 2 „Приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми“: При този вариант на действие ще се гарантира постигане на цел 1, посочена в т. 2, а именно осигуряване транспонирането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1265 относно независимите фискални институции, с което ЗФСАКМ се привежда в съответствие с реформата на Пакта за стабилност и растеж и с актуализираните изисквания към бюджетните рамки на държавите членки. Ще се адресират отправените от ОИСР и ЕК препоръки относно дейността на Фискалния съвет на Република България. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант на действие 2 приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона Фискалния съвет и автоматични корективни механизми се постигат следните въздействия: ✓ Транспонира се Директива (ЕС) 2024/1265 и по този начин се избягва процедура за нарушение; ✓ Допълва се обхватът на дейността на Фискалния съвет и се подобрява качеството на неговите анализи чрез разработване на методология и въвеждане на регулярни външни оценки. ✓ Подобрява се публичността и отчетността на Съвета чрез задължително публикуване на актовете му, както и чрез приемане на комуникационна стратегия, правила за работа и етичен кодекс. ✓ Намалява се политизацията при избора на членове чрез разширяване на кръга на номиниращите субекти, което създава предпоставки за по-експертен, прозрачен и балансиран подбор. ✓ Осигурява се съответствие с препоръките на ОИСР и ЕК. ✓ Укрепва се независимостта на Фискалния съвет. ✓ Подобрява се достъпът до информация и аналитичният капацитет. ✓ Засилва се ролята му в наблюдението на фискалната политика. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия Не се очакват отрицателни въздействия. Вариант 2 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвиждат. Административна тежест: Не се очаква повишаване на административната тежест. 4.2. По проблем 2: 8 Вариант 1 „Без действие“: При този вариант в националната правна рамка ще продължи да е налице липса на правна уредба, въвеждаща изискванията към макроикономическото прогнозиране, произтичащи от членството на Република България в еврозоната. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от изпълнението на Вариант 1. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Прилагането на Вариант на действие 1 „Без действие“ ще има негативно въздействие, тъй като в националното законодателство няма да е уредено изпълнението на задължение на Фискалния съвет на Република България (а именно той да произвежда или оценява макроикономическите прогнози), което произтича от Регламент (ЕС) № 473/2013. Вариант 2 „Приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми“: При този вариант на действие ще се гарантира постигане на цел 2, посочена в т. 2, а именно въвеждане на изискванията към макроикономическото прогнозиране, произтичащи от членството на Република България в еврозоната. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант на действие 2 приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона Фискалния съвет и автоматични корективни механизми се постигат следните въздействия: ✓ Спазва се изискването на Регламент (ЕС) № 473/2013 Фискалният съвет да одобрява макроикономическите прогнози на министъра на финансите. ✓ Повишава се прозрачността и обективността на макроикономическите и бюджетните прогнози чрез въвеждане на задължението за одобрение от Фискалния съвет. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия Не се очакват отрицателни въздействия. Вариант 2 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвиждат. Административна тежест: Не се очаква повишаване на административната тежест. 4.3. По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“: При този вариант в националната правна рамка ще продължи да е налице правна уредба, регламентираща наблюдението на национално ниво на индикатор, а именно средносрочната бюджетна цел, който е отпаднал от реформираната рамка за икономическо управление на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от изпълнението на Вариант 1. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 9 на ЕС, цел и Освен отпада Вариант съвет При При ✓ ✓ Не се Вариант Не се Не се Прилагането националното средносрочна в това наблюдение значителни 2 и този рационализиране Положителни Вариант Фискалния Отрицателни очакват 2 Специфични Въздействия Административна очаква на Вариант на действие 1 „Без действие“ ще законодателство ще продължи да предвижда бюджетна цел. Това е в несъответствие с новата която този индикатор е отпаднал, поради което свързаните с нея автоматични корективни механизми следва да се отбележи, че новата рамка за на всяко отклонение от плана на нетните разходи, или натрупани отклонения (механизмът е необходимостта от автоматични корективни механизми „Приемане на проекта на Закон за изменение автоматични корективни механизми“: вариант на действие ще се гарантира постигане на закона в съответствие с новата рамка за (икономически/социални/екологични) на действие 2 „приемане на законопроекта съвет и автоматични корективни механизми се Отпадат автоматичните корективни механизми, законът; Националната правна уредба се привежда в съответствие управление. (икономически/социални/екологични) отрицателни въздействия. не предполага екологично въздействие върху въздействия: върху малките и средните предприятия: предвиждат. тежест: повишаване на административната тежест. има негативно наблюдението рамка за икономическо оставането на би създало трудности икономическо както и корективен по-подробно описан в на национално и допълнение на на цел 3, посочена икономическо въздействия: за изменение и постигат следните като по този начин с новата рамка въздействия заинтересованите страни. въздействие, тъй и спазването управление средносрочната бюджетна при прилагането. управление предвижда механизъм т. 1), поради което ниво. Закона за Фискален в т. 2, а именно управление на ЕС. допълнение на Закона въздействия": се рационализира за икономическо като на при 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; проблем 1: 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, както и привеждане в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264 и адресиране на препоръките на ОИСР и ЕК ниска висока 10 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, както и привеждане в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264 и адресиране на препоръките на ОИСР и ЕК ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, както и привеждане в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264 и адресиране на препоръките на ОИСР и ЕК ниска висока 5.2. По проблем 2: Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Синхронизиране на българското законодателство с приложимите и актуални спрямо новия Пакт за стабилност и растеж изисквания на Регламент (ЕС) № 473/2013, произтичащи от членството на Република България в еврозоната ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Синхронизиране на българското законодателство с приложимите и актуални спрямо новия Пакт за стабилност и растеж изисквания на Регламент (ЕС) № 473/2013, произтичащи от членството на Република България в еврозоната ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Синхронизиране на българското законодателство с приложимите и актуални спрямо новия Пакт за стабилност и растеж изисквания на Регламент (ЕС) № 473/2013, произтичащи от членството на Република България в еврозоната ниска висока 5.3. По проблем 3: Вариант Вариант 2 11 „Без действие“ т с о н в и т к е ф Е Цел 3: Рационализиране на закона в съответствие с новата рамка за икономическо управление на ЕС ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 3: Рационализиране на закона в съответствие с новата рамка за икономическо управление на ЕС ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 3: Рационализиране на закона в съответствие с новата рамка за икономическо управление на ЕС ниска висока 6. По и Избор проблеми Препоръчва съгласуваност, на препоръчителен вариант: 1, 2 и 3: Вариант 2 се избор на вариант 2, тъй като същият се отличава което обуславя неговото предимство пред с висока вариант 1. ефективност, ефикасност 6.1. Промяна прилагането в административната тежест за на препоръчителния вариант (включително физическите и по отделните юридическите лица проблеми): от 6.2. Създават прилагането ли се нови/засягат ли се съществуващи на препоръчителния вариант (включително регулаторни по отделните режими и услуги проблеми)? от 6.3. (включително Създават ли се нови регистри от прилагането по отделните проблеми)? на препоръчителния вариант 6.4. средните По какъв начин препоръчителният вариант предприятия (МСП) (включително по отделните въздейства върху проблеми)? микро-, малките и 12 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани рискове по прилагането на препоръчителния вариант. 7. Консултации: В съответствие с чл. 26 от Закона за нормативните актове предстои провеждането на обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Законопроектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите, както и на Портала за обществени консултации. Срокът за предложения и становища по проекта, публикуван за обществени консултации, ще бъде 30 дни. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: Без приложения. 11. Последваща оценка на въздействието: Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за нормативните актове органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. В съответствие с чл. 22, ал. 2 от ЗНА последващата оценка на въздействието се извършва в срок 5 години след влизането в сила на новия закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. При извършване на последващата оценка на въздействието на закона ще бъдат използвани всички данни и анализи на уредбата на ниво ЕС. 12. Информационни източници: ✓ Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки; ✓ Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки; ✓ Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета; 13 ✓ Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит; ✓ Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит; ✓ Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната ✓ Икономически преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за България за 2026 г.; ✓ Доклад на Европейската комисия за капацитета и задачите на независимите фискални институции в ЕС от декември 2025 г. 13. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Ренета Михайлова, директор на дирекция „Европейски въпроси и политики“, Министерство на финансите Дата: 31.08.2026 г. X Подпис:

1 НАИМЕНОВАНИЕ НА ДИРЕКТИВАТА Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните членки година за изменение на рамки на държавите Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки Текст на разпоредбата НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Закон за публичните финанси ЗИД на Закон за публичните финанси Закон за статистиката СТЕПЕН НА СЪОТВЕТСТВИЕ И КОМЕНТАРИ Анализ на степента на съответствие и коментари: а) пълно; б) частично; конкретизация на българския акт, с който ще се въведе съответното изискване, включително дата/срок; коментар на причините за невъвеждане или частично въвеждане на разпоредбите; в) не подлежи на въвеждане; коментар; г) Република България не се възползва от предложената опция; коментар; д) подлежи на въвеждане в определения срок. Член 1 Директива 2011/85/ЕС се изменя, както следва: Чл1е)н 2) се изменя, както следва: а ) в първа алинея второ изречение се заменя със следното: „Прилага се определението за „подсектори на сектор „Държавно управление“, посочено Закон за публичните финанси Допълнителни разпоредби: § 1. По смисъла на този закон: 7. "Бюджетно салдо" е разликата между приходите, помощите и даренията, разходите и бюджетните Пълно 2 в приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета взаимоотношения. Положителното бюджетно салдо е излишък, а отрицателното бюджетно салдо - дефицит. 25. "Подсектор "Местно управление" е подсектор "Местно управление" (local government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки. 26. "Подсектор "Централно управление" е подсектор "Централно управление" (central government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки. ЗИД на Закон за публичните финанси Допълнителни разпоредби: § 1. По смисъла на този закон: 32. "Сектор "Държавно управление" е сектор "Държавно управление" (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз. 34. "Социалноосигурителни фондове" са Националният осигурителен институт и фондовете на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и всички други юридически лица и фондове, които се включват в обхвата на подсектор "Социалноосигурителни фондове" (social security funds) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз. Точка 38 се отменя. 3 б)втора алинея се изменя, както следва: i)буква а) се заменя със следното: „а)системите за публично счетоводно отчитане и за статистическа отчетност от сектор „Държавно управление“;“ Закон за публичните финанси Чл. 163. Бюджетните организации осъществяват счетоводството си съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на този закон, както и на основата на стандартите, сметкоплана и указанията по чл. 164. Чл. 164. (2) Проектите на стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 се разработват от Министерството на финансите. (3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните организации могат да се прилагат разпоредби на стандарти, приложими за други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, по ред, определен от министъра на финансите. (4) Стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 164. (1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации. Пълно ii)буква в) се заменя със следното: „в)специални числови фискални правила за отделната държава, които допринасят за съответствието между провежданата от държавите членки фискална политика и задълженията им в тази област съгласно ДФЕС, и които се изразяват във вид на показател за бюджетните резултати, като например бюджетен дефицит, получени заеми, дълг или значителен компонент от тях;“ Закон за публичните финанси ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА Чл. 22. (1) Министерският съвет при съставянето, приемането и изпълнението на показателите по консолидираната фискална програма спазва фискалните правила по този закон. (2) Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. Пълно 4 (4) Органите на управление на социалноосигурителните фондове при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. (5) Органите на управление на бюджетните организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но са включени в консолидираната фискална програма, при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. Чл. 25. (1) Целта за салдото на сектор "Държавно управление" е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) В случай на дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа Министерският съвет със средносрочната бюджетна прогноза определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо. Чл. 27. (1) Целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (2) При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки. (3) В случай че мерките по ал. 2 налагат промени на основни показатели на държавния бюджет и/или на бюджетите на социалноосигурителните фондове, Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за промени на закона за държавния бюджет и/или на законите за бюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. 5 (4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. (6) В случай на дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, в средносрочната бюджетна прогноза и в закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление до постигане на нулево или положително бюджетно салдо. Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28 - ДВ, бр. 91 от 2017 г., доп., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт. В обхвата на разходите по изречение първо не се включват разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, както и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 4, включително свързаното с тях национално съфинансиране. Чл. 29. (1) Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) Консолидираният дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто. (4) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по ал. 2 в закона за държавния бюджет за съответната година може да се предвидят допълнителни ограничения за поемането на дълг от общините и социалноосигурителните фондове, 6 включително по отделни общини и по социалноосигурителни фондове, както и от други субекти, попадащи в сектор "Държавно управление". Чл. 30. Средносрочната цел за бюджетното салдо по бюджета на общината, изчислено на касова основа, е придържане към балансирано бюджетно салдо. Чл. 31. (1) Средният темп на нарастване на разходите за местни дейности по бюджетите на общините за прогнозирания средносрочен период не следва да надхвърля средния темп на нарастване на отчетените разходи за местни дейности за последните четири години. (2) По-висок темп на нарастване на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска само при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на собствените общински приходи и да нямат еднократен характер. (3) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи по бюджетите на общините, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. Чл. 32. (1) Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината. (2) Номиналът на издадените през текущата бюджетна година общински гаранции не може да надвишава 5 на сто от общата сума на приходите и общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. 7 (3) Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания по поетия от общината дълг. (4) Когато предстоящо плащане по съществуващ дълг, който е предмет на рефинансиране, е дължимо на дата, предхождаща датата на поемане на рефинансиращия дълг, общината задължително заделя паричен резерв за предстоящото плащане по съществуващия дълг в рамките на размера, определен с ал. 1. (5) В ограничението по ал. 1 не се включва дългът на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор "Държавно управление". (6) Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определя максимален размер на дълга, който може да бъде поет от общината през бюджетната година извън ограниченията по ал. 1 и извън случаите по ал. 5 за авансово финансиране на плащания по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Чл. 33. (1) Социалноосигурителните фондове не могат да поемат дълг с изключение на: 1. временни безлихвени заеми; 2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание; 3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа. (2) Със законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове за съответната година може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3. (3) Социалноосигурителните фондове не могат да издават гаранции. 8 Чл. 34. (1) Държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция не могат да поемат дълг с изключение на: 1. временни безлихвени заеми; 2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание; 3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа. (2) Със закона за държавния бюджет може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3. (3) Лицата по ал. 1 не могат да издават гаранции. (4) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат и за всички останали лица от подсектор "Централно управление", чиито бюджети са включени в консолидираната фискална програма и не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 5. (5) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат и за лицата от подсектор "Централно управление", чиито средства и операции са включени в консолидираната фискална програма по реда на чл. 171, освен ако със закон не е определено друго. Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за предоставяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините, социалноосигурителните фондове и други субекти, които попадат в сектор "Държавно управление", и притежаваните от тях активи под формата на дългови инструменти, включително за техните намерения за поемане на дълг, както и за издаване на гаранции от общините. 9 Чл. 37. (1) Със закона за държавния бюджет за съответната година се определят ограниченията за максималния размер на: 1. новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, като се посочват поотделно максималните размери на поемането на дълг: а) по Закона за държавния дълг; б) (доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) чрез финансов лизинг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (ОВ, L 145/1 от 10 юни 2009 г.), с изключение на получените като обезпечения средства по чл. 152, ал. 5, 8 и 12, както и средствата по чл. 156 и чуждите средства; 2. новите държавни гаранции по Закона за държавния дълг, които могат да бъдат поети през годината; 3. държавния дълг към края на годината; 4. (доп. – ДВ, бр. 91 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) други гаранции, които са предвидени в закон или произтичат от международни задължения на Република България и/или от правото на Европейския съюз, с изключение на гаранциите по чл. 51, ал. 3, т. 4, буква "а" от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. (2) Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определят и ограничения за максималния размер на дълга на подсектор "Централно управление". (3) В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и всички одобрени от Министерския съвет инвестиционни проекти и специфични програми съгласно 10 Закона за държавния дълг, които ще се финансират с държавни или държавногарантирани заеми. (4) В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и проекти, надвишаващи стойностен праг, определен с акт на Министерския съвет, които ще се финансират с финансов лизинг и други форми на държавен дълг извън тези по Закона за държавния дълг. (5) Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт. Чл. 38. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно задължение на държавния бюджет. Чл. 39. С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година общинският съвет определя: 1. максималния размер на новия общински дълг; 2. общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината; 3. максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година. Чл. 40. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг съставляват приоритетно задължение на общинския бюджет. Чл. 41. С годишния закон за държавния бюджет се определя минималното ниво на фискалния резерв към края на годината. ЗИД на Закон за публичните финанси ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА Чл. 22. (3) Общинските съвети и кметовете при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите на общините спазват приложимите за общините фискални 11 правила по този закон и се съобразяват с останалите фискални правила по този закон. Член 23 се отменя. Член 24 се отменя. Чл. 25. (2) Дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа, надвишаващ този по ал. 2, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 26. (1) Планът за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план, следва да е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Ако в момента на изготвяне на националния средносрочен фискално-структурен план за Република България е активирана процедура при прекомерен дефицит съгласно Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за 12 ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 2024/1264 от 30 април 2024 г.), планът за нетните разходи трябва да е в съответствие с препоръката на Съвета с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит. (3) Изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ се осъществява по начин, който гарантира изпълнение на одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. (5) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България, извън случаите по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на периода на националния средносрочен фискално-структурен план. (6) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над допустимите ограничения, предвидени в дерогациите, изключенията или отклоненията по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на действието на активираните дерогации, изключения или отклонения. 13 (7) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. (8) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 9 - 11. (9) Алинея 8 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения. (10) Алинея 8 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5. (11) Алинея 8 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите.“ Чл. 27. (5) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Годишен бюджетен дефицит в размер, надвишаващ този по ал. 4, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. Чл. 28. (2) Превишение на размера по ал. 1 се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. (3) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) В случай на очаквано превишение на размера по ал. 1, извън случаите по ал. 2, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се 14 определят допълнителни мерки за постигане на допустимото съотношение. Чл. 29. (2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 се предвиждат мерки за средногодишното му намаление в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Чл. 36. (1) Министерството на финансите публикува тримесечни данни за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори, преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Европейската комисия (Евростат). (2) Министерството на финансите до края на текущата година публикува годишни данни за предходната година за гаранциите на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори. (3) Министерството на финансите публикува ежемесечна и годишна информация за държавния и държавногарантирания дълг. iii)буква д) се заменя със следното: „д)средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на националните бюджетни цели в средносрочен план;“ Закон за публичните финанси Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; Пълно 15 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и 16 доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. iv)добавя се следната буква: „з)независими фискални институции като структурно независими органи или органи, разполагащи с функционална автономия по отношение на бюджетните органи на държавите членки, създадени съгласно разпоредбите на националното право, в съответствие с член 8.“ ЗИД на Закона за публичните финанси Допълнителни разпоредби: § 1. По смисъла на този закон: 2. "Бюджетна рамка" е съвкупност от процедури, механизми, договорености, фискални и други правила, ограничения и отговорности на органите и институциите, участващи в бюджетния процес, и тези, отговорни за провеждането на бюджетната политика на сектор "Държавно управление", която включва: з) независими фискални институции като структурно независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на изпълнителната власт, създадени със закон. Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 3. Създава се Фискален съвет, наричан по-нататък "Съвета", като независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Пълно 17 Чл. 1. Този закон урежда създаването, дейността и състава на Фискалния съвет. 2)Член 3 се заменя със следното: „Член 3 1. Държавите членки поддържат национални системи за публично счетоводно отчитане, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и съдържат информацията, необходима за изготвяне на данни на начислена основа с цел съставяне на данните, основани на Европейската система от национални и регионални сметки. Тези системи за публично счетоводно отчитане от страна на сектор „Държавно управление“ подлежат на вътрешен контрол и независим одит. Закон за публичните финанси Чл. 164. (2) Проектите на стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 се разработват от Министерството на финансите. (3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните организации могат да се прилагат разпоредби на стандарти, приложими за други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, по ред, определен от министъра на финансите. (4) Стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. Чл. 165. (1) Със заповед, съгласувана с председателя на Националния статистически институт, министърът на финансите може да определя предприятия, които не са бюджетни организации, да прилагат стандартите, указанията и сметкоплана по чл. 164, ал. 1 и 3, когато тези предприятия попадат в сектор "Държавно управление" и не са търговски дружества. (2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националния статистически институт. Чл. 168. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси министърът на финансите може да изисква от предприятията по чл. 2 от Закона за счетоводството, които са контролирани от държавата или от общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, да представят допълнителни отчети и информация в Пълно 18 определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне. (2) По реда на ал. 1 може да се събира информация и за произтичащи от дейността на предприятията по ал. 1 условни задължения с потенциален значителен ефект върху публичните финанси, включително държавни и общински гаранции. (3) Информацията по ал. 2, както и информацията за дялове и акции на бюджетни организации в капитала на търговски дружества се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 164. (1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации. Чл. 165. (3) Извън случаите по ал. 1, стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3 се прилагат и от предприятия, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества, но попадат в сектор "Държавно управление", когато това е предвидено със закон. Чл. 167. Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни организации и на предприятията по чл. 165 се консолидират от Министерството на финансите въз основа на представени от тях оборотни ведомости и друга информация при условия, в срокове, периодичност и по ред, определени от министъра на финансите. Чл. 169. Стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3, счетоводните системи на бюджетните организации и на предприятията по чл. 165, както и информацията по чл. 167 и 168 следва да осигуряват възможност за изготвяне на данни за сектор "Държавно 19 управление" и за неговите подсектори в съответствие с изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки, както и на други изисквания на европейското и националното законодателство по отношение на отчетността на бюджетните организации и предприятията по чл. 165. 2. Държавите членки гарантират навременната и редовна публична наличност на фискални данни за всички подсектори на сектор „Държавно управление“, посочени в Регламент (ЕС) № 549/2013. По- специално, държавите членки публикуват за подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“, „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“ тримесечните данни за дълга и — освен ако не са въвели интегрирани, всеобхватни и национално хармонизирани системи за финансово отчитане на начислена база — данни за дефицита, отделно преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Комисията (Евростат). Закон за статистиката Чл. 7. (1) Националният статистически институт: 1. координира статистическата дейност на държавата, като: д) осигурява съответствие на методологията, съдържанието и обхвата на статистическите изследвания с изискванията на Евростат; 6. разработва и поддържа националните статистически класификации, номенклатури, стандарти и методики самостоятелно или с предвидените в нормативен акт органи; Пълно 3. Комисията (Евростат) публикува на всеки 3 месеца тримесечните данни за държавната финансова статистика в съответствие с таблици 25, 27 и 28 от приложение Б към Регламент (ЕС) № 549/2013.“ Не подлежи на въвеждане. Коментар: Предвижда задължение за Евростат 3)Член 4 се изменя, както следва: а)параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че годишното и многогодишното фискално планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана възможно най-актуалната информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален Закон за публичните финанси Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; Пълно 20 сценарий или на по-консервативен сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните налични прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи. Съществените разлики между макроикономическите и бюджетните прогнози на държавата членка и прогнозите на Комисията се обясняват, включително когато нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.“ б)параграф 4 се заличава; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; 21 Чл. 74. (1) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Министърът на финансите съгласува с първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на кметовете на общините, разходните им тавани и/или размера на бюджетните им взаимоотношения по средносрочната бюджетна прогноза. (2) Министърът на финансите съгласува с Националното сдружение на общините в Република България размера на бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините по средносрочната бюджетна прогноза. Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) При разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет Министерството на финансите прави съпоставка на актуалната си макроикономическа прогноза по чл. 68 и на прогнозата си за основните показатели по чл. 73, т. 6 с тези на Европейската комисия и се аргументира при наличие на съществени разлики. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие 22 върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели 23 в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. Чл. 75. Алинея 2 се отменя. Алинея 3 се отменя. (4) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за Фискален съвет Министерството на финансите изготвя и публикува на интернет страницата си анализ на причините, довели до значителното отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни, включващ и съответните мерки за преодоляване на установените пропуски. Чл. 76. (1) Министърът на финансите при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет и заинтересовани институции разработва нов или преработен национален средносрочен фискално- структурен план, както и годишен доклад за напредъка по 24 неговото изпълнение съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Годишният доклад за напредъка по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план и средносрочната бюджетна прогноза се разработват с еднакви макроикономически и фискални данни, прогнози и допускания, включително и по отношение на ограниченията за растежа на нетните разходи и приоритетни публични инвестиции и реформи. (3) При разработването на средносрочната бюджетна прогноза се осигурява съответствие на параметрите, допусканията и референтните стойности на фискалните правила за годините от периода на националния средносрочен фискално-структурен план, като за останалите години стойностите са индикативни. Чл. 78. (1) Министърът на финансите разработва проекта на държавния бюджет и проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на есенната прогноза на Министерството на финансите за развитието на националната икономика; 2. целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, като при различия причините за всяко отклонение се обясняват надлежно; 3. проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за съответната година и разчетите за следващите три години, разработени при задължително спазване на одобрените разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 25 4. проектите на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт и разчетите за следващите три години, като взема предвид и одобрените им препоръчителни разходни тавани; 5. други оценки и прогнози. (2) В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 473/2013 министърът на финансите разработва проект на бюджетен план за предстоящата година на базата на сценариите, целите, оценките и прогнозите, използвани при разработването на проекта на държавния бюджет и проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по ал. 1. (3) Проектът на държавния бюджет, проектът на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и проектът на бюджетен план за предстоящата година отразяват политиките и мерките в отговор на приетите за съответната година от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Република България и на препоръките, отправени в контекста на Пакта за стабилност и растеж. в)параграфи 5 и 6 се заменят със следното: „5. Държавите членки посочват институцията, отговорна за изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози, и оповестяват публично официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране. Най-малко веднъж годишно държавите членки и Комисията провеждат технически диалог относно допусканията, които стоят в основата на макроикономическите и бюджетните прогнози. Закон за публичните финанси Чл. 66. (1) Министерският съвет чрез министъра на финансите организира съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет. Чл. 67. (1) Ежегодно в срок до 31 януари Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема бюджетната процедура по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет за следващата година. (2) Бюджетната процедура включва етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за Пълно 26 6. Макроикономическите и бюджетните прогнози за годишното и многогодишното фискално планиране подлежат на редовно, обективно и всеобхватно последващо оценяване, извършвано от независим орган или други органи с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки, различни от изготвящите прогнозата. Резултатът от тази оценка се оповестява публично и се взема предвид по целесъобразен начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката бъде установено значително отклонение на макроикономическите прогнози в рамките на период от най-малко четири поредни години, съответната държава членка предприема необходимите действия и ги оповестява публично.“ г)параграф 7 се заличава; съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет. (3) Бюджетната процедура обхваща всички разпоредители с бюджет по бюджетите на бюджетните организации. (4) С бюджетната процедура Министерският съвет може да определя първостепенни разпоредители с бюджет, извън тези по чл. 18, ал. 2, които да прилагат програмен формат на бюджет. (5) Бюджетната процедура обхваща и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление". (6) Министърът на финансите дава указания по изпълнението на бюджетната процедура. (7) Националният статистически институт предоставя информация за лицата по ал. 5, попадащи в сектор "Държавно управление", включително по подсектори. Обхватът, сроковете и редът за предоставяне на информацията се съгласуват между министъра на финансите и председателя на Националния статистически институт. Чл. 69. (1) Бюджетните прогнози и проектите на бюджети се разработват: 1. от разпоредителите с бюджет по бюджетите на бюджетните организации, включително общините - по показатели от единната бюджетна класификация; 2. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) от първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет - и по области на политики и бюджетни програми съгласно класификацията по чл. 18, ал. 4; 27 3. от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание - и по функционални области и бюджетни програми; 4. за бюджета на съдебната власт - и по органи на съдебната власт; 5. за държавните висши училища и за Българската академия на науките - чрез съответния първостепенен разпоредител с бюджет, консолидирано и по отделни бюджети по показатели от единната бюджетна класификация. (2) Разпоредителите с бюджет разработват бюджетните си прогнози и проектите на бюджети при спазване на разходните тавани и/или размерите на бюджетните взаимоотношения, одобрени от Министерския съвет с последната средносрочна бюджетна прогноза, на бюджетната процедура и на указанията на министъра на финансите. (3) Информацията за делегираните от държавата дейности, финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините, се представя на министъра на финансите по общини от министрите, отговорни за провеждането на съответната политика. (4) Първостепенните разпоредители с бюджет представят на министъра на финансите бюджетните си прогнози и проектите си на бюджети. (5) Първостепенните разпоредители с бюджет представят и прогноза за получаването и разходването на средства от Европейския съюз и на средства по други международни програми и договори. (6) Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт внасят бюджетните си прогнози и проектите си на 28 бюджети в Министерския съвет в определените с бюджетната процедура срокове. Бюджетните прогнози и проектите на бюджети се представят и на министъра на финансите за целите на изготвянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта за държавен бюджет в определените с бюджетната процедура срокове. (7) Министърът на финансите уведомява писмено Народното събрание и Висшия съдебен съвет за становището си по проектите на бюджети на Народното събрание и на съдебната власт по ал. 6. (8) При различия по ал. 6 и 7 относно проекта на бюджет на Народното събрание окончателният проект на бюджет на Народното събрание се съгласува от председателя на Народното събрание и министър-председателя или от упълномощени от тях длъжностни лица, който се включва като част от проекта на държавния бюджет. (9) За целите на средносрочната бюджетна прогноза юридическите лица, които попадат в обхвата на сектор "Държавно управление" и не са част от консолидираната фискална програма, представят на съответните първостепенни разпоредители с бюджет информация и оценка на прогнозите си по показатели, определени с указанията по чл. 67, ал. 6. Обобщените прогнози и показатели за тези лица се представят от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на министъра на финансите. Начинът за предоставяне на информацията от юридическите лица, за които не може да бъде определен съответен първостепенен разпоредител с бюджет, се посочва в указанията по чл. 67, ал. 6. Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 29 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 66. (2) Средносрочната бюджетна прогноза по ал. 1 се съставя за срок четири години. Чл. 68. (1) Министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза. Прогнозите трябва да се базират на последна актуална статистическа информация, като сроковете за изготвянето им се съобразяват със сроковете за разработването на проектите на средносрочната бюджетна прогноза, на държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и документите, изготвяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите 30 членки в еврозоната (Регламент (ЕС) 473/2013), (ОВ, L 140 от 27 май 2013 г.). (2) Макроикономическите прогнози се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след приемане от Фискалния съвет на решение в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален съвет. Неприемането на решение по изречение първо в срока, регламентиран в меморандума между Фискалния съвет и Министерството на финансите съгласно чл. 14а от Закона за Фискален съвет, не е пречка за публикуването на макроикономическите прогнози. Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение 31 се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 75. (4) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за Фискален съвет Министерството на финансите изготвя и публикува на интернет страницата си анализ на причините, довели до значителното отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни, включващ и съответните мерки за преодоляване на установените пропуски. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 6. (1) Съветът: 7. периодично изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите; Чл. 6 (2) Оценките и становищата на Съвета, изготвяни в изпълнение на функциите по ал. 1 нямат задължителен характер. Когато Министерският съвет не приема тези от тях, които са относими към него, трябва да се мотивира писмено. Мотивите се публикуват на интернет страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите в срок до два месеца от приемането на оценките и становищата от Съвета. Чл. 11. (2) Становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1, и решенията за тяхното приемане се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. 32 4)Член 5 се заменя със следното: „Член 5 Всяка държава членка въвежда свои специални числови фискални правила, които ефективно насърчават спазването на произтичащите от ДФЕС задължения в областта на бюджетната политика за многогодишен период за сектор „Държавно управление“ като цяло. Тези правила насърчават по- специално: a)спазването на референтните стойности и разпоредби за дефицита и дълга, определени в член 1 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС; б)приемането на средносрочна перспектива за фискално планиране в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета Закон за публичните финанси Чл. 25. (1) Целта за салдото на сектор "Държавно управление" е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) В случай на дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа Министерският съвет със средносрочната бюджетна прогноза определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо. Чл. 29. (1) Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) Консолидираният дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто. (4) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по ал. 2 в закона за държавния бюджет за съответната година може да се предвидят допълнителни ограничения за поемането на дълг от общините и социалноосигурителните фондове, включително по отделни общини и по социалноосигурителни фондове, както и от други субекти, попадащи в сектор "Държавно управление". Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; Пълно 33 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; 34 ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 25. (2) Дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа, надвишаващ този по ал. 2, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 26. (1) Планът за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план, следва да е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Ако в момента на изготвяне на националния средносрочен фискално-структурен план за Република България е активирана процедура при прекомерен дефицит съгласно Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 2024/1264 от 30 април 2024 г.), планът за нетните разходи трябва да е в 35 съответствие с препоръката на Съвета с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит. (3) Изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ се осъществява по начин, който гарантира изпълнение на одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. (5) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България, извън случаите по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на периода на националния средносрочен фискално-структурен план. (6) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над допустимите ограничения, предвидени в дерогациите, изключенията или отклоненията по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на действието на активираните дерогации, изключения или отклонения. (7) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. 36 (8) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 9 - 11. (9) Алинея 8 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения. (10) Алинея 8 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5. (11) Алинея 8 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите. Чл. 29. (2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 се предвиждат мерки за средногодишното му намаление в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; 37 (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище 38 подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. 5)Член 6 се изменя, както следва: а)в параграф 1 буква б) се заменя със следното: „б)ефективно и навременно наблюдение на спазването на правилата, което се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими фискални институции, създадени в съответствие с член 8, или други органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки;“ Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 3. Създава се Фискален съвет, наричан по-нататък "Съвета", като независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Чл. 4. Фискалният съвет има за цел: 1. независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси; 3. повишаване на прозрачността и информираността на обществото за фискалното управление на страната. Чл. 5. Съветът осъществява дейността си въз основа на принципите на: 1. независимост и публичност; 2. обективност и прозрачност; 3. равнопоставеност на неговите членове. Чл. 6. (4) Председателят и членовете на Съвета осъществяват дейността си по този закон въз основа на собствена експертиза. Те имат право да изискват и получават информация от държавните органи, които са Пълно 39 б)параграф 2 се заменя със следното: „2. Ако числовите фискални правила съдържат клаузи за дерогация, в тези клаузи се определят ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими със задълженията на държавите членки по ДФЕС и Регламент (ЕС) 2024/1263.“ длъжни да им я предоставят при спазване на действащото законодателство. (5) Председателят и членовете на Съвета нямат право да искат или да приемат указания от Министерския съвет или от други органи и институции. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 4. Фискалният съвет има за цел: 2. повишаване качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози чрез извършване на безпристрастна оценка; ЗИД на Закона за публичните финанси Чл. 25. (3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа, надвишаващ този по ал. 2, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 26. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране 40 от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 27. (5) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Годишен бюджетен дефицит в размер, надвишаващ този по ал. 4, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. Чл. 28. (2) Превишение на размера по ал. 1 се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогациии, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. 6)Член 7 се заменя със следното: „Член 7 Годишните закони за бюджета на държавите членки са съобразени със специфичните за съответната държава числови фискални правила, които са в сила.“ Закон за публичните финанси Чл. 22. (1) Министерският съвет при съставянето, приемането и изпълнението на показателите по консолидираната фискална програма спазва фискалните правила по този закон. (2) Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. (4) Органите на управление на социалноосигурителните фондове при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. (5) Органите на управление на бюджетните организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но са Пълно 41 включени в консолидираната фискална програма, при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 22. (3) Общинските съвети и кметовете при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите на общините спазват приложимите за общините фискални правила по този закон и се съобразяват с останалите фискални правила по този закон. 7)Член 8 се заличава; Не подлежи на въвеждане. Коментар: Отнася се за Обединеното кралство. 8)Заглавието на глава V се заменя с „НЕЗАВИСИМИ ФИСКАЛНИ ИНСТИТУЦИИ“; Пълно 9)В глава V се вмъква следният член: „Член 8а 1. Държавите членки гарантират, че независимите фискални институции се създават с национални законови, подзаконови или задължителни административни разпоредби. 2. Държавите членки могат да създадат повече от една независима фискална институция. 3. Независимите фискални институции се състоят от членове, предложени и назначени въз основа на техния опит и компетентност в областта на публичните финанси, макроикономиката или бюджетното управление и посредством прозрачни процедури. Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 3. Създава се Фискален съвет, наричан по-нататък "Съвета", като независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Чл. 6. (4) Председателят и членовете на Съвета осъществяват дейността си по този закон въз основа на собствена експертиза. Те имат право да изискват и получават информация от държавните органи, които са длъжни да им я предоставят при спазване на действащото законодателство. (5) Председателят и членовете на Съвета нямат право да искат или да приемат указания от Министерския съвет или от други органи и институции. Пълно 42 4. Независимите фискални институции: a)не приемат указания от бюджетните органи на съответната държава членка или от който и да е публичен или частен орган; б)имат способността своевременно да правят публични съобщения във връзка със своите оценки и становища; в)разполагат с подходящи и стабилни ресурси, за да изпълняват задачите си по ефективен начин, включително всякакъв вид анализ в рамките на своите задачи; г)разполагат с подходящ и своевременен достъп до информацията, необходима за изпълнението на техните задачи; д)подлежат на редовни външни оценки от независими оценители. 5. Без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент 473/2013 на държавите членки, чиято парична единица е еврото, всички държави членки гарантират, че една от независимите фискални институции изпълнява следните задачи: а)изготвяне, оценяване или одобряване на годишни и многогодишни макроикономически прогнози; б)наблюдаване на спазването на специалните числови фискални правила за държавата в съответствие с член 6, освен ако тази задача не се изпълнява от други органи; в)изпълнение на задачи съгласно член 11, член 15, параграф 3 и член 23от Регламент (ЕС) 2024/1263 и член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета; Чл. 7. (1) Съветът се състои от петима членове, включително председател, които се избират от Народното събрание, след проведена публична процедура. (2) Мандатът на членовете на Съвета е 6 години. Едно лице не може да бъде избирано за член на Съвета за повече от два последователни мандата. (3) Нови членове на Съвета се избират от Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата им. Членовете на Съвета продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на мандата до избора на новите членове. (4) Мандатът на член на Съвета се прекратява предсрочно: 1. по негово искане; 2. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 3. при смърт; 4. при установяване, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 или при възникване на несъвместимост по чл. 8, ал. 2 и 4; 5. при неучастие без основателна причина в две последователни заседания на Съвета; 6. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2026 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за Сметната палата. (5) При настъпване на обстоятелствата по ал. 4 се уведомява Народното събрание за извършване на нов избор. (6) В случаите по ал. 4, т. 1, 3 и 6 основанията се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание. 43 г)оценка на последователността, съгласуваността и ефективността на националната бюджетна рамка; д)при покана — участие в редовни изслушвания и дискусии в националния парламент. 6. Независимите фискални институции правят оценки в рамките на изпълнението на задачите, посочени в буква а), б), в) или г) от настоящия член, без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013. Държавите членки се съобразяват с тези оценки или обясняват защо не ги следват. Обяснението е публично и се представя два месеца след датата на приемането на тези оценки. (7) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета Народното събрание избира на негово място друго лице за остатъка от мандата. Чл. 8. (2) За членове на Съвета не могат да бъдат избирани лица, които: 1. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; 2. са лишавани от правото да заемат определена държавна длъжност или да упражняват определена професия или дейност; 3. са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 4. през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, са били членове на неин управителен или контролен орган. (3) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За членове на Съвета могат да бъдат избирани и лица с чуждо гражданство при спазване на изискванията по ал. 1 и 2. За българските граждани обстоятелствата по ал. 2, т. 1 се установяват служебно. Чл. 11. (1) При осъществяване на дейността си Съветът приема решения. Чл. 13. (2) Оценката по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Съвета и се изпраща до председателя на Народното събрание за сведение. Чл. 15. (2) Дейността на Съвета се финансира от бюджета на Народното събрание, като средствата се посочват като разходи в отделна функционална област. 44 Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., бр. 69 от 2026 г., в сила от 31.07.2026 г.) Председателят и членовете на Съвета получават месечно възнаграждение, което е не повече от основното месечно възнаграждение на народен представител. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 1. Този закон урежда създаването, дейността и състава на Фискалния съвет. Чл. 2. Този закон има за цел да създаде условия за спазването на фискалните правила, предвидени в Закона за публичните финанси и в съответните актове на Европейския съюз, с оглед поддържането на устойчиви публични финанси. Чл. 6. (1) Съветът: 1. наблюдава и анализира спазването на числовите фискални правила, предвидени в Закона за публичните финанси, които се отнасят за сектор "Държавно управление" и за консолидираната фискална програма; 2. одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите; 11. дава становища, представя оценки и анализи съгласно чл. 11, параграф 2, чл. 15, параграф 3 и чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (OB, L, 30.4.2024 г.) и чл. 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 година 45 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 209, 2.8.1997 г., изм. и доп., ОВ, L, 30.4.2024 г.); 12. оценява поне веднъж в рамките на своя мандат последователността, съгласуваността и ефективността на бюджетната рамка; 13. по своя инициатива може да изготвя оценки, анализи и становища по други въпроси за осъществяването на своите цели. (2) Оценките и становищата на Съвета, изготвяни в изпълнение на функциите по ал. 1 нямат задължителен характер. Когато Министерският съвет не приема тези от тях, които са относими към него, трябва да се мотивира писмено. Мотивите се публикуват на интернет страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите в срок до два месеца от приемането на оценките и становищата от Съвета. (7) Председателят на Съвета и/или упълномощен от него член участва при покана в заседания на комисии на Народното събрание или в пленарни заседания на Народното събрание. Чл. 8. (1) За членове на Съвета се избират лица с високи нравствени качества, които имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен "магистър" в областта на икономиката, финансите, статистиката и/или математиката и не по-малко от 10 години професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси. (4) Член на Съвета не може да заема длъжност или да осъществява дейност в органи на държавната власт, органи на местното самоуправление, в организации от публичния сектор или публични предприятия, както и да извършва 46 политическа или друга дейност, която засяга независимостта му. Това ограничение не се прилага за преподавателска и научноизследователска дейност във висши училища и научни организации, както и за участие в юридически лица с нестопанска цел, доколкото не е налице конфликт на интереси. Чл. 11. (2) Становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1, и решенията за тяхното приемане се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. Чл. 13. (1) В рамките на своя мандат Съветът възлага на независима външна организация, като международна финансова институция или независим орган за фискално наблюдение в друга държава, извършването на оценка на дейността си. (3) В тримесечен срок от публикуването на оценката Съветът приема и публикува становище по констатациите и препоръките в нея. В становището Съветът посочва мерките, които ще предприеме в отговор на оценката, както и мотиви за неприетите констатации и препоръки. Чл. 14. (1) Съветът приема правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. В правилатаника се определят и правила относно архива и съхранението на работните материали на Съвета. (2) Съветът приема етичен кодекс, който установява основните принципи и правила за професионално, почтено и безпристрастно поведение на членовете на Съвета и неговите служители, и комуникационна стратегия, в която се определят и правилата за медийни и публични изяви на членовете на Съвета. Етичният кодекс и 47 комуникационната стратегия се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. Чл. 14а. (1) Съветът сключва с Министерството на финансите, с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на здравеопазването меморандуми за сътрудничество, с които съответните институции се споразумяват за обмена на информация и добри практики, за етапите, сроковете и набора от показатели, които се вземат предвид при изпълнение на функциите по чл. 6, ал. 1, както и по други въпроси от взаимен интерес. (2) Съветът може да сключва меморандуми за сътрудничество и с Българската народна банка, Националния статистически институт, Националната здравноосигурителна каса, висши училища, научни организации и други институции от публичния сектор с цел обмен на информация и експертиза, провеждане на съвместни изследвания и развитие на аналитичния капацитет. Чл. 14б. (1) Съветът изготвя и изпраща на председателя на Народното събрание годишен отчет за дейността си в срок не по-късно от 31 май на следващата година. (2) Годишният отчет за дейността на Съвета съдържа информация за: 1. изготвените становища, препоръки, оценки, анализи и доклади, предвидени в този закон, както и получените становища и мотиви по тях; 2. комуникационната политика, вътрешното и международното сътрудничество; 3. изпълнението на мерките в отговор на оценката по чл. 13. 48 3. друга относима информация. (3) Съветът е длъжен, при поискване от председателя на Народното събрание, да представи и друга информация и документи, свързани с неговата дейност. (4) Годишният отчет за дейността се публикува на интернет страницата на Съвета. Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Организационно-техническото и експертното обслужване на дейността на Съвета се осъществява от петима експерти в администрацията на Народното събрание, отговарящи на изискванията, определени в правилата по чл. 14. Назначаването и освобождаването на експертите се извършва по предложение на председателя на Съвета. Пряк ръководител на експертите е председателят на Съвета. 10)Член 9 се изменя, както следва: а)параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки установяват надеждна, ефективна национална средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.“ б)параграф 2 се изменя, както следва: i)уводната част се заменя със следното: „2. Националните средносрочни бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:“ ii)буква а) се заменя със следното: Закон за публичните финанси Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". Пълно 49 „а) всеобхватни и прозрачни национални бюджетни цели в средносрочен план съгласно член 2, втора алинея, буква д) от настоящата директива от гледна точка на дефицита по консолидирания държавен бюджет, дълга и всеки друг фискален показател, като например разходите, като се гарантира, че те са в съответствие с всички специални числови фискални правила за държавата съгласно глава IV от настоящата директива и съответните разпоредби на Регламент (EС) 2024/1263.“; iii)букви в) и г) се заменят със следното: „в)описание на планираните средносрочни политики, включително реформите и инвестициите, с въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“ и устойчивия и приобщаващ растеж, разделени по основни приходни и разходни пера, което показва как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план съгласно член 2, втора алинея, буква д) в сравнение с предвижданията при непроменени политики. г)оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“. Доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискалните рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението.“ в)параграф 3 се заличава; (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 50 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; 51 б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. 11)Членове 10 и 11 се заменят със следното: „Член 10 Годишното бюджетно законодателство е съобразено с националните бюджетни цели в средносрочен план, посочени в член 2, втора алинея, буква д). Причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. Закон за публичните финанси Чл. 69 (2) Разпоредителите с бюджет разработват бюджетните си прогнози и проектите на бюджети при спазване на разходните тавани и/или размерите на бюджетните взаимоотношения, одобрени от Министерския съвет с последната средносрочна бюджетна прогноза, на бюджетната процедура и на указанията на министъра на финансите. Пълно 52 Чл. 79. (1) Министърът на финансите изготвя и внася в Министерския съвет: 1. законопроекта за държавния бюджет; 2. проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, като отразява препоръките на Съвета на Европейския съюз и различията между макроикономическите сценарии от пролетната и есенната прогноза на Министерството на финансите; 3. проекта на становище на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт; 4. протокола от консултациите с Националното сдружение на общините в Република България; (2) (Доп. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Министърът на финансите заедно със законопроекта за държавния бюджет внася в Министерския съвет програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, като посочва тези, които не съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 78. (1) Министърът на финансите разработва проекта на държавния бюджет и проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на есенната прогноза на Министерството на финансите за развитието на националната икономика; 2. целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, като при 53 различия причините за всяко отклонение се обясняват надлежно; 3. проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за съответната година и разчетите за следващите три години, разработени при задължително спазване на одобрените разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 4. проектите на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт и разчетите за следващите три години, като взема предвид и одобрените им препоръчителни разходни тавани; 5. други оценки и прогнози. (2) В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 473/2013 министърът на финансите разработва проект на бюджетен план за предстоящата година на базата на сценариите, целите, оценките и прогнозите, използвани при разработването на проекта на държавния бюджет и проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по ал. 1. (3) Проектът на държавния бюджет, проектът на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и проектът на бюджетен план за предстоящата година отразяват политиките и мерките в отговор на приетите за съответната година от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Република България и на препоръките, отправени в контекста на Пакта за стабилност и растеж.. Чл. 79. (1) Министърът на финансите изготвя и внася в Министерския съвет: 5. проекта на бюджетен план за следващата година; 54 6. други документи, определени с бюджетната процедура. (3) Министерският съвет одобрява законопроекта за държавния бюджет, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и проекта на бюджетен план за предстоящата година, разработени при еднакви параметри, и приема становището по ал. 1, т. 3. Член 11 Настоящата директива не е пречка в случай на ново правителство дадена държава членка да актуализира средносрочния си бюджетен план, за да отрази новите си приоритети на политиката. В такъв случай държавата членка посочва разликите между предходния и новия средносрочен бюджетен план.“ ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Пълно 12)Заглавието на глава VI се заменя със: „ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“; Не подлежи на въвеждане. 12)Член 12 се заменя със следното: „Член 12 Държавите членки гарантират, че всички мерки, предприети в съответствие с глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и изцяло обхващат тези подсектори. За тази цел държавите членки трябва по- специално да разполагат със съгласувани действащи правила и процедури за счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ и да осигуряват Закон за публичните финанси Чл. 164. (2) Проектите на стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 се разработват от Министерството на финансите. (3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните организации могат да се прилагат разпоредби на стандарти, приложими за други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, по ред, определен от министъра на финансите. Пълно 55 надеждността на използваните от тях системи за събиране и обработване на данни.“ (4) Стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 164. (1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации. 14)Член 14 се заменя със следното: „Член 14 1. В рамките на годишните и многогодишните бюджетни процедури държавите членки публикуват информация относно органите и фондовете, които не са част от редовните бюджети, но са част от сектор „Държавно управление“, включително подсекторите на сектор „Държавно управление“. Държавите членки публикуват също така суми, съответстващи на комбинираното въздействие на тези органи и фондове върху салдото и дълговете на сектор „Държавно управление“. Закон за публичните финанси Чл. 69 (9) За целите на средносрочната бюджетна прогноза юридическите лица, които попадат в обхвата на сектор "Държавно управление" и не са част от консолидираната фискална програма, представят на съответните първостепенни разпоредители с бюджет информация и оценка на прогнозите си по показатели, определени с указанията по чл. 67, ал. 6. Обобщените прогнози и показатели за тези лица се представят от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на министъра на финансите. Начинът за предоставяне на информацията от юридическите лица, за които не може да бъде определен съответен първостепенен разпоредител с бюджет, се посочва в указанията по чл. 67, ал. 6. Чл. 67. (5) Бюджетната процедура обхваща и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление". (7) Националният статистически институт предоставя информация за лицата по ал. 5, попадащи в сектор "Държавно управление", включително по подсектори. Обхватът, сроковете и редът за предоставяне на информацията се съгласуват между министъра на Пълно 56 финансите и председателя на Националния статистически институт. Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 7. информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; Чл. 165. (1) Със заповед, съгласувана с председателя на Националния статистически институт, министърът на финансите може да определя предприятия, които не са бюджетни организации, да прилагат стандартите, 57 указанията и сметкоплана по чл. 164, ал. 1 и 3, когато тези предприятия попадат в сектор "Държавно управление" и не са търговски дружества. (2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националния статистически институт. Чл. 171. (1) Министърът на финансите може да определи в консолидираната фискална програма да се включват средствата, постъпленията и плащанията на други лица или техни структурни единици, когато те подлежат на включване в сектор "Държавно управление". (2) За целите на изготвяне и отчитане на консолидираната фискална програма включените по реда на ал. 1 средства и операции в зависимост от естеството и характера им се приравняват на бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства. (3) Приравнените на бюджети по реда на ал. 2 средства и операции не са част от държавния бюджет, от бюджетите на общините и от бюджетите на социалноосигурителните фондове. (4) Не се включват в консолидираната фискална програма по реда на ал. 1 и 2 операциите и средствата на търговските дружества и техните структурни единици. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 58 2. Държавите членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите. 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 165. (3) Извън случаите по ал. 1, стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3 се прилагат и от предприятия, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества, но попадат в сектор "Държавно управление", когато това е предвидено със закон. Закон за публичните финанси Чл. 16. (4) Министерството на финансите изготвя информация относно въздействието на данъчните разходи върху бюджетните приходи, която се публикува на неговата интернет страница. 59 3. За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер. Държавите членки публикуват също, доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата. В публикуваната информация се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата. Държавите членки публикуват информация за дяловете на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на значими в икономически план суми.“ Закон за публичните финанси Чл. 168. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси министърът на финансите може да изисква от предприятията по чл. 2 от Закона за счетоводството, които са контролирани от държавата или от общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, да представят допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне. (2) По реда на ал. 1 може да се събира информация и за произтичащи от дейността на предприятията по ал. 1 условни задължения с потенциален значителен ефект върху публичните финанси, включително държавни и общински гаранции. (3) Информацията по ал. 2, както и информацията за дялове и акции на бюджетни организации в капитала на търговски дружества се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за 60 фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 15)Член 16 се заменя със следното: „Член 16 1. До 31 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията докладва относно състоянието на: a)публичното счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ в Съюза, като се взема предвид напредъкът, постигнат след нейната оценка от 2013 г. на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор за държавите членки; б)капацитета и задачите на независимите фискални институции на Съюза, като се отчита напредъкът, постигнат след влизането в сила на настоящата директива, въз основа на констатациите от базата данни на Комисията за фискално управление и консултациите със съответните заинтересовани страни с оглед проучване на въвеждането на минимални стандарти. 2. До 31 декември 2030 г. и на всеки пет години след това Комисията публикува преглед на ефективността на настоящата директива.“. Не подлежи на въвеждане. Коментар: Предвижда задължения за Евростат и Европейската комисия Член 2 1. Държавите членки въвеждат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 декември 2025 г. 2. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при Не подлежи на въвеждане. Коментар: Предвижда задължение за Европейската комисия 61 официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. 3. Държавите членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Съюза, свои собствени таблици за съответствие, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние. 4. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. 5. Комисията изготвя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите членки, който се представя на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2025 г. Член 3 Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите- членки. Не подлежи на въвеждане. X ДИРЕКТОР РЕНЕТА МИХАЙЛОВА 62

ПРОЕКТ! МОТИВИ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИСКАЛЕН СЪВЕТ И АВТОМАТИЧНИ КОРЕКТИВНИ МЕХАНИЗМИ 1. Причините, които налагат приемането 1.1. Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, както и осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264: Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки бе приета през 2011 г. като част от законодателния пакет за укрепване на рамката за икономическото управление на ЕС, известна като Пакт за стабилност и растеж (ПСР). Директивата въвежда минимални изисквания за системите за бюджетно счетоводство и статистическа отчетност, правила и процедури за изготвяне на прогнози за бюджетното планиране, специфични за всяка държава числови фискални правила, съответстващи на ПСР, средносрочни бюджетни рамки и механизми, които регулират фискалните отношения между публичните органи в различните подсектори на сектора на държавното управление. По отношение на институционалната рамка тя изисква ефективен мониторинг на спазването на фискалните правила, осъществяван от независими или функционално автономни органи спрямо бюджетните органи, като по този начин поставя основата за създаването на независими фискални институции в държавите членки. През 2020 г. Европейската комисия започна обширен преглед на рамката за икономическо управление, в т.ч. и на Директива 2011/85/ЕС, като в дискусията по темата участваха всички държави членки, заинтересованите институции и гражданите. Целта на прегледа на Директива 2011/85/ЕС беше да оцени доколко приложими на практика са нейните разпоредби, както и да отрази необходимостта от актуализация с оглед новите глобални икономически развития. В резултат на направения анализ и проведените дискусии Директива 2011/85/ЕС на Съвета беше изменена с Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета като част от реформирания ПСР, влязъл в сила на 30 април 2024 г. Основните нови моменти, въведени с Директива (ЕС) 2024/1265, са свързани с укрепване на ролята на средносрочното бюджетно планиране, засилване на функциите и независимостта на независимите фискални институции, повишаване на прозрачността и обхвата на фискалната отчетност, както и въвеждане на изисквания за отчитане на макрофискалните рискове, включително на тези, произтичащи от климатичните промени и природните бедствия. Измененията целят по- голяма устойчивост, предвидимост и съгласуваност на националните фискални рамки с реформирания ПСР. Промените, въведени с Директива (ЕС) 2024/1265 и имащи отношение към независимите фискални институции, са регламентирани в чл. 4, параграф 6, чл. 6, буква б) и чл. 8а от Директива 2011/85/ЕС. За по-голяма яснота в настоящите мотиви позоваванията се правят към съответните разпоредби от консолидирания вариант на Директива 2011/85/ЕС в редакцията им след изменението. Срокът за въвеждане на Директива (ЕС) 2024/1265 в националните законодателства на държавите членки изтече на 31.12.2025 г. Доколкото обаче промените изискват синхронизираното изменение на два закона - Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, което налага цялостен преглед на правилата, процедурите, сроковете, структурата, съдържанието и 1 времевия обхват на националните бюджетни документи и съответствието на прогнозните фискални параметри, допускания и политики с тези, заложени в националните документи в рамките на Европейския семестър, беше необходимо допълнително време за тяхното изменение. Това беше причина за забавяне на предварително заложените срокове за подготовка, съгласуване и внасяне за разглеждане от Министерския съвет на промените в Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми. В контекста на горното, на 30 януари 2026 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на Република България за образуване на процедура за нарушение № 2026/0020 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за нетранспониране в срок на Директива (ЕС) 2024/1265. Европейската комисия получи съображенията на българската страна, с които тя се ангажира законопроектите за изменение и допълнение на ЗФСАКМ и ЗПФ да бъдат внесени в Министерския съвет до края на м. юни 2026 г., да бъдат одобрени през м. юли 2026 г. и да бъдат положени усилия те бъдат приети през есента на 2026 г. от Народното събрание. С оглед на това настоящият ЗИД на ЗФСАКМ адресира необходимостта от предприемане на мерки по транспониране на национално ниво на изискванията на промените в Директива (ЕС) 2011/85 в частта им относно независимите фискални институции. Освен това разглежданият законопроект адресира необходимостта да бъдат направени промени, така че националното законодателство да не е в противоречие с двата регламента, част от реформирания ПСР, а именно Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264. 1.2. Въвеждане на изисквания, произтичащи от членството на Република България в еврозоната В отговор на дълговата и финансова криза в еврозоната от 2009-2012 г., разкрила слабости в координацията и контрола върху националните бюджетни политики, Европейският съюз прие през 2013 г. пакет от два законодателни акта, с цел по-навременно и засилено наблюдение върху бюджетите на държавите от еврозоната и предотвратяване на прекомерни дефицити и рискове за финансовата стабилност. Единият от тях - Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната - въвежда допълнителни изисквания към независимите фискални институции в държавите от еврозоната, като засилва ролята им за гарантиране на прозрачността и отчетността на бюджетния процес чрез въвеждане на изискване за изготвяне или одобряване на макроикономическите прогнози, които стоят в основата на бюджетния план, както и чрез наблюдение на спазването на правилата по ПСР. Тези изисквания надграждат функциите на независимите фискалните институции на държавите от ЕС, установени с Директива (ЕС) 2024/1265. Република България официално се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., като стана двадесет и първият член на валутния съюз. Вследствие на това Регламент (ЕС) № 473/2013 е пряко приложим за България и съответно регламентираните в него изисквания по отношение на независимите фискални институции са задължителни. По-конкретно, въвеждането на изискването независимите макроикономически прогнози, на които се базира националното многогодишно планиране и проектите на бюджетни планове, да бъдат изготвяни или одобрявани от независима фискална институция, налага изменение на съответните разпоредбите в ЗФСАКМ. 1.3. Уточняване на предмета на ЗФСАКМ и отпадане на автоматичните корективни механизми В глава трета „Автоматични корективни механизми“ на действащия ЗФСАКМ са въведени автоматични корективни механизми по смисъла на чл. 3, параграф 1, б. „д” от Дял ІІІ от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз („Фискален пакт“), към който Република България е страна. По-конкретно, разпоредбите от глава трета на ЗФСАКМ уреждат механизъм за изготвяне и прилагане на корективен план при установено значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за 2 постигането ѝ. Целта на въвеждането на такъв механизъм е да се гарантира своевременно коригиране на отклоненията от установените до 2024 г. фискални правила и да се засили контролът върху провеждането на фискалната политика на държавите – страни по договора. В този контекст следва да се има предвид, че с приетата реформа на ПСР през 2024 г. водещият индикатор при фискалното наблюдение стана растежът на нетните първични разходи, а средносрочната бюджетна цел отпадна като наблюдаван индикатор. Отпадането на средносрочната бюджетна цел като наблюдаван индикатор в рамката за икономическо управление постави въпроса за целесъобразността от запазване в националното законодателство на разпоредби, уреждащи автоматични корективни механизми, предвид продължаващото действие на Договора за стабилност, координация и управление. В тази връзка бяха отправени запитвания до ЕК с искане за тълкуване. Според получено разяснение от Европейската комисия изискванията на Фискалния пакт са интегрирани в новата рамка за икономическо управление. Това се потвърждава и от съображение 42 от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно което реформираният ПСР включва „в правото на Съюза същността на дял III („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., в съответствие с член 16 от посочения договор.“ В допълнение, следва да се има предвид, че реформираната рамка за икономическо управление предвижда допълнителни механизми за наблюдение и контрол на фискалната политика спрямо предходния вариант на ПСР. Съгласно реформираните правила отклоненията от плана на нетните разходи се записват в т. нар. „контролен общ баланс“, воден от ЕК. Тези записани отклонения се вземат предвид при оценяването на действащите фактори за стартиране на процедура по прекомерен дефицит. Освен това данните от контролния общ баланс се вземат под внимание при изготвянето на техническа информация, съответно референтна траектория, от страна на ЕК, необходима за изготвянето на национален средносрочен фискално-структурен план. Предвид гореизложеното, автоматичните корективни механизми, разписани в „Глава трета „Автоматични корективни механизми“ от ЗФСАКМ, вече не са актуални спрямо новата рамка за икономическо управление на ЕС, като засилените изисквания на реформирания ПСР премахват нуждата от предвиждането на други механизми за целите на наблюдение на фискалните правила в Република България. 1.4. Отправени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия препоръки През февруари 2026 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува своя Икономически преглед за България за 2026 г., в който се съдържа и оценка за работата и независимостта на Фискалния съвет на Република България (по-долу „ФС“ или „Съвета“). Организацията отчита, че Фискалният съвет има добър потенциал да повиши прозрачността на краткосрочната фискална политика и да подпомага планирането с оглед на дългосрочните предизвикателства, включително в областта на пенсионната система и разходите, насърчаващи икономическия растеж. Според ОИСР, за да изпълнява ФС по-ефективно ролята си по поддържането на фискалната дисциплина националното законодателство следва да бъде приведено в съответствие с изискванията на Европейския съюз в тази област. В този контекст ФС следва да предоставя по-задълбочена независима оценка на макроикономическата среда, както и различни анализи, свързани с устойчивостта на публичните финанси. В рамките на комуникацията си с Република България Европейската комисия също е отправила съображения относно институционалната уредба и функционирането на Фискалния съвет. По-конкретно се посочва, че нивото на публичност и комуникация на Фискалния съвет е ограничено, включително поради липсата на формализирана комуникационна стратегия и правила. 3 Комисията поставя въпроса за оперативната независимост на Фискалния съвет по отношение на назначаването и освобождаването на експертния състав, както и за задължението за регулярна външна оценка на дейността на Съвета. Допълнително се отбелязва, че в националната правна рамка все още не са въведени в пълнота всички задължения, произтичащи от измененията в приложимото европейско законодателство, включително възможността за участие при покана на председателя на Фискалния съвет в изслушвания в Народното събрание. 2. Целите, които се поставят С предложения проект на ЗИД на ЗФСАКМ се цели въвеждане в правната рамка на Република България на изискванията, произтичащи от европейското право в областта на независимите фискални институции, както и прецизиране на функциите и дейността на Фискалния съвет на Република България. По-конкретно, със законопроекта се цели въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. С предвидените промени ЗФСАКМ се привежда в пълно съответствие с изискванията, произтичащи от изменената директива, които касаят независимите фискални институции, по-конкретно чл. 4, параграф 6, чл. 6, буква б) и чл. 8а. В тази връзка със законопроекта се цели и осигуряване прилагането на другите нормативни актове, част от реформирания Пакт за стабилност и растеж (ПСР), а именно Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета и Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. На второ място, със законопроекта се предлагат изменения, произтичащи от необходимостта от допълване и прецизиране на функциите на Фискалния съвет на Република България във връзка с членството на страната в еврозоната и по-конкретно произтичащи от Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната. Наред с това, със законопроекта се премахват разпоредбите в ЗФСАКМ, уреждащи автоматичните корективни механизми, поради неактуалност спрямо новата рамка за икономическо управление на ЕС. Предложените изменения отразяват и отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия препоръки по отношение на Фискалния съвет. По този начин се цели допълнително укрепване на неговия статут и ефективното му функциониране в рамките на националната фискална рамка. 3. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предлаганият проект на ЗИД на ЗФСАКМ не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Прилагането на предложените промени в Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми не е свързано с допълнителни разходи/трансфери/други плащания. 4. Основни изменения, предлагани със законопроекта, и очаквани резултати от прилагането С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми се очаква да се подобри институционалното функциониране на Фискалния съвет на Република България, което би допринесло и за поддържането на устойчиви публични финанси. 4 Със законопроекта се осигурява транспониране на Директива (ЕС) 2024/1265 в частта й относно независимите фискални институции, с което ЗФСАКМ се привежда в съответствие с реформата на Пакта за стабилност и растеж. Наред с това, измененията, предложени със законопроекта, в т.ч. разпоредбите, свързани с укрепване на независимостта, капацитета и публичната роля на Фискалния съвет, адресират в цялост отправените препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия. Законопроектът включва и редица изменения, насочени към оптимизиране на вътрешната организация и дейността на Съвета. По-конкретно, с предложения законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на изменения с Директива (ЕС) 2024/1265 чл. 4, пар. 6 на Директива 2011/85/ЕС, с който се гарантира по-голяма прозрачност при сравняването на националните прогнози с тези на Европейската комисия, както и се осигурява тяхната обективна оценка от независим орган. Това се прави с изменение на чл. 6, ал. 1, т. 7 на ЗФСАКМ, с което се гарантира, че ФС изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите. С действащите чл. 3, чл. 4, чл. 6, алинеи 4 и 5 от ЗФСАКМ, които запазват мястото си и след прилагане на предложения законопроект, законът е в съответствие и с новата чл. 6, буква б) на чл. 6 от Директива 2011/85/ЕС. Измененията на ЗФСАКМ са в пълно съответствие и с новия чл. 8а на Директива 2011/85/ЕС, който урежда статута, функциите и гаранциите за независимост на независимите фискални институции. Това се прави с предложените изменения в чл. 6, ал. 1, точки 2, 8 и 9 от действащия ЗФСАКМ, създаването на нови т. 11 и 12, както и редакциите по ал. 2 от същия член. С промените се гарантира, че Фискалният съвет: • дава становища относно макроикономическите допускания, залегнали в основата на плана за нетните разходи, съдържащ се в националния фискално-структурен план на Република България съгласно чл. 11, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както и този, съдържащ се в преработения национален средносрочен фискално-структурен план на Република България съгласно чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и чл. 8а, пар. 6 от Директива 2011/85/ЕС - при поискване от правителството до 30 април 2032 г. и като задължително условие от 1 май 2032 г.; • предоставя оценка на съответствието на данните за бюджетните резултати, отчетени в годишния доклад за напредъка, с плана за нетните разходи, заложен от Съвета на ЕС и, когато е приложимо, анализира факторите, на които се дължи отклонението от плана за нетните разходи, заложен от Съвета на ЕС съгласно чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и чл. 8а, пар. 6 от Директива 2011/85/ЕС - при поискване от правителството до 30 април 2032 г. и като задължително условие от 1 май 2032 г.; • изготвя необвързващ доклад относно достатъчността на предприетите и предвидените мерки в отговор на препоръка на Съвета на ЕС, направена в съответствие с член 126, параграф 7 от ДФЕС (активиране на процедура при прекомерен дефицит), съгласно чл. 3, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2024/1264 и чл. 8а, пар. 6 от Директива 2011/85/ЕС – при поискване от правителството; • оценява поне веднъж в рамките на своя мандат последователността, съгласуваността и ефективността на националната бюджетна рамка съгласно чл. 8а, пар. 5, буква г) от Директива 2011/85/ЕС. По отношение на оценката на националната бюджетна рамка следва да се има предвид, че при отправено от МФ запитване Европейската комисия предостави пояснение, че разпоредбата в директивата е формулирана така, че да предостави на независимите фискални институции известна свобода при избора на аспекти, върху които да се съсредоточат, на методите, които да използват, както и на интензивността и честотата на изпълнение на тази задача. Въпроси, които независимата фискална институция би могла да разгледа, включват различни аспекти на бюджетната политика и фискалната рамка. Европейската комисия определя като силно препоръчително да се избере минимална честота за извършване на тези оценки. По този начин институцията ще разполага с гъвкавост при избора дали да изготвя цялостен доклад, обхващащ цялата бюджетна рамка, веднъж на определен брой години, или да подготвя по- 5 фокусирани доклади върху отделни елементи и аспекти на бюджетната рамка с по-висока честота. Определянето на минимална честота гарантира, че извършването на оценките няма да бъде отлагано за прекалено дълъг период. Добрите практики на други държави членки показва, че извършването на такава оценка следва да се прави на всеки 6–8 години. Именно затова в ЗИД на ЗФСАКМ се предвижда Фискалният съвет да прави оценка на националната бюджетна рамка поне веднъж в рамките на мандата си, който е 6-годишен. Промени са направени във връзка с премахване на несъответствия на националното законодателство с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264 – напр. отпадането на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9, свързани с измененията в ПСР. С нова т. 13 в чл. 6, ал. 1 се предоставя аналитична гъвкавост на Съвета, като му се дава възможност по собствена преценка да изготвя оценки, анализи и становища по въпроси извън изрично изброените в закона, доколкото това съответства на целите му. Това гарантира проактивност на институцията, като ѝ позволява своевременно да адресира възникващи фискални рискове и макроикономически предизвикателства. Законопроектът предвижда с предложеното изменение на чл. 6, ал. 6, Съветът да изготви и методология, на базата на която ще изпълнява своите функции, като тя следва да осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики. С оглед постигането на тези изисквания, тя следва да съдържа най-малкото следните елементи: a) по отношение на макроикономическите прогнози – оценка за адекватност на допусканията, реалистичност и вътрешна съгласуваност на макроикономическите показатели, включително сравнителен анализ между макроикономическите прогнози, изготвени от Министерството на финансите, и референтни прогнози, публикувани от други институции и органи; б) по отношение на бюджетните прогнози - оценка на фискалните прогнози за приходи и разходи въз основа на макроикономическата рамка, данъчни еластичности, реалистичност на фискалните мерки и др. в) анализ на историческите грешки на прогнозиране и наличие на систематично отклонение. С предложения законопроект се създава нова ал. 7 в чл. 6, която указва, че при покана председателят на Съвета и/или упълномощен от него член участва в заседания на комисии на Народното събрание или в пленарни заседания на Народното събрание. Това задължение произтича от чл. 8а на Директива 2011/85/ЕС. Във връзка с укрепването на независимостта на Съвета и избягване на потенциални конфликти на интереси, вкл. политически, е предложената промяна в чл. 8, ал. 4, съгласно която член на Съвета не може да заема длъжност или да осъществява дейност в органи на държавната власт, органи на местното самоуправление или в други организации от публичния сектор, както и да извършва политическа или друга дейност, която засяга независимостта му, като това ограничение не се прилага за преподавателска и научноизследователска дейност във висши училища и научни организации, както и за участие в юридически лица с нестопанска цел, доколкото не е налице конфликт на интереси. По този начин се минимизира рискът от политическо влияние или институционална зависимост и се гарантира, че членовете на Съвета могат да изпълняват функциите си обективно и безпристрастно. Същевременно предложената разпоредба съхранява възможността членовете на Съвета да упражняват преподавателска и научноизследователска дейност, което е в съответствие с експертния характер на институцията. Предвижда се и възможност за участие в юридически лица с нестопанска цел и в дейности извън публичния сектор, доколкото не е налице конфликт на интереси, което създава балансиран режим. С изменението на ал. 1 в същата разпоредба се разширява обхватът на професионалните области за членовете на Фискалния съвет с оглед повишаване на аналитичния капацитет и изготвянето на по-многостранни оценки. В чл. 9 се въвежда задължение Съветът да провежда най-малко едно заседание месечно, като по този начин се регламентира в закона досегашната практика на Съвета. 6 С измененията в чл. 10 и чл. 11 се прецизира организацията на дейността на Съвета, що се касае до информирането на обществеността и органите по отношение на изготвените от него документи, както и взетите от него решения. Това е в съответствие с изискванията за прозрачност на Директивата, както и на препоръките на ОИСР и ЕК. С промяна на чл. 12, ал. 2 се дава възможност Съветът да заседава и взема решения неприсъствено, като по този начин се въвеждат съвременните практики на работния процес и се дава гъвкавост като се премахват излишните административни пречки пред ефективността на органа. В допълнение, в съответствие с директивата, както и с препоръките на ОИСР и ЕК, се въвежда и регулярна външна оценка с предложените изменения на чл. 13 на ЗФСАКМ – добра практика е такава външна оценка да се осъществява на всеки 4 - 6 г., като по този начин се гарантира качеството на неговата работа. Поради тази причина законопроектът предвижда Фискалният съвет да се оценява веднъж в рамките на мандата му, като се въвежда и изискване Съветът да представя на Народното събрание изготвената оценка. В чл. 14, ал. 1 се уреждат правила за архива и съхранението на работни материали, като по този начин се осигурява институционална памет. С нова ал. 2 на чл. 14 се предвижда Съветът да изготви и приеме етичен кодекс, който установява основните принципи и правила за професионално, почтено, безпристрастно и законосъобразно поведение на членовете на Съвета и неговите служители, както и комуникационна стратегия, която урежда, наред с другото, правилата за медийни и публични изяви на членовете на Съвета. Етичният кодекс: • установява основните принципи и правила за професионално, почтено, безпристрастно и законосъобразно поведение на членовете на Съвета и служителите, включително изисквания за предотвратяване и деклариране на конфликт на интереси, недопускане на корупция и злоупотреба със служебно положение, защита на поверителната информация, опазване на имуществото на организацията, равнопоставеност и уважение към правата и достойнството на всички лица; • урежда механизмите за прилагане и контрол по спазването му, реда за докладване на нарушения, защитата на подателите на сигнали, както и мерките за отговорност, обучение и периодичен преглед и актуализиране на етичните стандарти. Комуникационната стратегия: • определя целите, принципите, обхвата и реда за планиране, координиране и осъществяване на комуникацията, включително идентифициране на целевите аудитории, ключовите послания, каналите и инструментите за комуникация, разпределението на отговорностите;. • урежда правилата за публичност, прозрачност и защита на информацията, както и процедурите за взаимодействие със заинтересованите страни и медиите, като изисква членовете на Съвета да не представят противоречиви или разнопосочни позиции от името на Съвета, да заявяват изрично дали се изказват в лично качество или от името на Съвета, както и всяко становище, публикация, изявления в публични форуми и/или медийни участия да бъдат предварително съгласувани по установен ред, с оглед гарантиране на последователност и единно представяне на институционалната позиция. С нов чл. 14а се гарантира достъп на Фискалния съвет до необходимата му информация, като се установява сключването на меморандуми за сътрудничество между Съвета и Министерството на финансите, Съвета и Министерството на труда и социалната политика и Съвета и Министерството на здравеопазването. Меморандумите следва, освен другото, да организират съвместната работа на гореспоменатите институции, като установят етапите, сроковете и набора от показатели, които се вземат предвид при изпълнение на функциите на Съвета. В допълнение, с чл. 14а, ал. 2 изрично се 7 позволява на Съвета да сключва меморандуми и с други организации като Българската народна банка, Националния статистически институт, Националната здравноосигурителна каса, висши училища, научни институции и др. с цел обмен на информация и експертиза, провеждане на съвместни изследвания и развитие на аналитичния капацитет. С нов чл. 14б се регламентира изготвянето на годишен отчет за дейността на Съвета, който следва да съдържа информация за изготвените становища, препоръки, оценки, анализи и доклади, предвидени в закона, както и получените становища и мотиви по тях; комуникационната политика, вътрешното и международното сътрудничество; изпълнението на мерките в отговор на извършената независима оценка по чл. 13, както и друга относима информация. Гореизброените предложения за нови чл. 14, ал. 2, чл. 14а и чл. 14б, освен че въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 в българското законодателство, водят до засилване на ролята на средносрочното бюджетно планиране и повишаване на прозрачността и разширяване на обхвата на дейността на Фискалния съвет. Също така, с предложеното допълнение в чл. 15 назначаването и освобождаването на експертите да се извършва по предложение на председателя на Съвета, който е и техен пряк ръководител, се засилва оперативната автономност на Съвета и по този начин се постига съответствие с международните стандарти за независими фискални институции, отговаряйки на препоръките на ОИСР и ЕК относно необходимостта от подобряване на капацитета на Съвета. Наред с транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1265, осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264, както и отразяването на препоръките на ОИСР и ЕК, с предлаганите изменения се постига и синхронизиране на разпоредбите на ЗФСАКМ с приложимите и актуални спрямо новия ПСР изисквания на Регламент (ЕС) № 473/2013, произтичащи от членството на Република България в еврозоната. По-конкретно с предложението за изменение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗФСАКМ се въвежда изискването Фискалният съвет да одобрява пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите. По този начин ЗФСАКМ се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 473/2013, като същевременно се създават нормативни предпоставки за по-активна и ефективна роля на Фискалния съвет в повишаването на прозрачността и отчетността на бюджетния процес в съответствие с практиките в еврозоната. Чрез отпадането на глава трета „Автоматични корективни механизми“ се постига актуализиране и рационализиране на предмета на закона в съответствие с новата рамка за икономическо управление на ЕС. 5. Aнализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Със законопроекта се въвеждат изисквания на правото на Европейския съюз, поради което към него е приложена справка за съответствието му с Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. По законопроекта са проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни, като законопроектът и мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет по нея са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Материалите са съгласувани по реда на чл. 32, ал. 1, 3, 5 и 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища са обсъдени и направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. 8 В съответствие с чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на акт се придружава от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, изготвена от Министерството на правосъдието. 9

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИСКАЛЕН СЪВЕТ И АВТОМАТИЧНИ КОРЕКТИВНИ МЕХАНИЗМИ Дата и начин на постъпване на становището Декларирани данни дали (официално, по Име на лицето действа от свое име или Приети/ № лице/наименован Предложения и становища Мотиви ел. поща, чрез ие ЮЛ защитава позиция от името на неприети Портала за друго лице/група лица обществени консултации и т.н.) 1. Одобрението на макроикономическата Параграф 5, т. 1, б. от ЗИД на прогноза е без срок — проектът заличава срока, ЗФСАКМ се изменя по следния който действащият закон съдържа начин: Разпоредба: § 5, т. 1, б. „б" (чл. 6, ал. 1, т. 2 — „2. одобрява пролетната и функцията по отношение на пролетната и есенната есенната макроикономическа макроикономическа прогноза). прогноза на министъра на ☒ Лицето действа от свое име Действащият чл. 6, ал. 1, т. 2 задължава Съвета да финансите в срок до 5 работни Портал за се произнесе „в срок до 10 дни от публикуването Приема дни от предоставяне на 1. обществени Даниел Топалов ☐ Лицето защитава позиция от им". Новата редакция гласи само „одобрява се с прогнозата от министъра на консултации името на друго лице/група лица: пролетната и есенната макроикономическа редакция финансите;“ …. прогноза на министъра на финансите" — без срок. Срокът се пренася в меморандум по чл. 14а, ал. 1, който се сключва до шест месеца след влизането в Предлага се срокът за одобряване сила (§ 20, т. 3) и не е нормативен акт. Паралелният на пролетната и есенната проект на ЗИД на ЗПФ (консултация № 12660-К), макроикономическа прогноза от чл. 68, ал. 2, обвързва публикуването на Фискалния съвет да бъде 5 прогнозата с „решение в изпълнение на чл. 6, ал. 1, работни дни вместо т. 2" и със „срока, регламентиран в меморандума" предложените 10 дни, за да не се Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации — т.е. законов срок за публичен документ се определя от документ, който към влизането в сила няма да съществува. Основание: чл. 4, § 4 и чл. 2, § 1, б. „б" от Регламент (ЕС) № 473/2013 — проектите на бюджетни планове се основават на макроикономически прогнози, „изготвени или одобрени" от независим орган; чл. 9, ал. 1 ЗНА. В Ирландия функцията е уредена по същия начин (Fiscal Responsibility Act 2012, s. 8(4), в редакцията от 2013 г.), но с публикуван меморандум и с „Endorsement Note" за всяка процедура. Предложение № 1. В § 5, т. 1, б. „б" текстът на т. 2 да се допълни така: „2. одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите в срок до 10 работни дни от получаването ѝ;". Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации допусне забавяне на последващите етапи от бюджетната процедура. Същевременно срокът от 5 работни дни осигурява достатъчно време на Фискалния съвет за запознаване с основните допускания и параметри на макроикономическата прогноза и за нейното одобряване. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата по чл. 6, ал. 2 обхваща всички становища и оценки на Фискалния съвет, изготвени в изпълнение на ал. 1 от същия член, което обуславя срока от два месеца, предвиден в законопроекта. В допълнение, член 8а, параграф 6 от Директива 2011/85/ЕС изрично въвежда принципа „съобразяване или обяснение“ и по отношение на оценките на независимите фискални институции, свързани с макроикономическите прогнози, като предвижда срок до два Страница 2 от 19 2. Неодобряването на прогнозата е без нормативна последица и мотивите на министъра за нея идват два месеца след публикуването ѝ Разпоредба: § 5, т. 2 (чл. 6, ал. 2 — незадължителен характер на оценките и становищата и задължение за писмени мотиви). Новата ал. 2 разпростира „нямат задължителен характер" и върху решението по т. 2 и предвижда мотивите да се публикуват „в срок до два месеца". Едновременно чл. 68, ал. 2 от проекта по № 12660- К позволява прогнозата да бъде публикувана без решение на Съвета. Резултатът: неодобрена прогноза става основа на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на бюджетен план, а обяснението защо Съветът не е послушан излиза до два месеца по-късно — след като документите вече са внесени. Това е отклонение от чл. 4, § 4 от Регламент (ЕС) № 473/2013 Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации месеца за представяне на публично обяснение. Следователно европейската рамка не изисква мотивите на правителството да бъдат публикувани едновременно с прогнозата. Същевременно ролята на Фискалния съвет при оценката или одобряването на макроикономическата прогноза не следва да се разбира като право да блокира провеждането на фискалната политика, която остава отговорност изцяло на правителството. Изискванията за независима оценка и за публично обяснение при несъобразяване целят прозрачност и отчетност, а не прехвърляне на отговорността за бюджетната и фискалната политика към независимата фискална институция. Поради това не е необходимо в закона да се въвежда по-кратък срок от изрично предвидения в Директивата. Освен това въвеждането на изискване решението за неодобряване и съответните мотиви задължително да се публикуват едновременно с макроикономическата прогноза би създало допълнително процедурно условие, което би могло да затрудни прекомерно Страница 3 от 19 (прогнозата не е нито изготвена, нито одобрена от независим орган) и от чл. 8а, § 6 от Директива 2011/85/ЕС („съобразяват се или обясняват" — обяснението има смисъл, преди прогнозата да произведе действие). Предложение № 2. В § 5, т. 2 в чл. 6, ал. 2 да се създаде изречение четвърто: „Решение по ал. 1, т. 2, с което прогнозата не се одобрява, се публикува от министъра на финансите заедно с прогнозата, придружено от мотивите му по изречение второ." Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации спазването на сроковете в бюджетния процес. Законопроектът определя основните изисквания към методологията по предложената изменена чл. 6, ал. 6 от ЗФСАКМ, като оставя на Фискалния съвет, в качеството му на независим орган, да определи конкретните методически подходи и критерии, необходими за изпълнението на функциите му по чл. 6, ал. 1. Не е необходимо всички елементи на методологията, включително конкретните критерии за установяване на значително отклонение, да бъдат изчерпателно определени на законово ниво. Това позволява методологията да бъде актуализирана в съответствие с развитието на европейските и международните практики, без да е необходимо изменение на закона. Страница 4 от 19 3. Новата методология губи критериите за „значително отклонение", докато т. 6 остава и ги предполага Разпоредба: § 5, т. 4 (чл. 6, ал. 6 — методология на Съвета). Действащият чл. 6, ал. 6 изисква методологията да съдържа „критерии за установяване на значително отклонение на показателите в макроикономическите прогнози от отчетните данни". Новото изречение първо е общо: „осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики". Същевременно чл. 6, ал. 1, т. 6 (непроменена) продължава да задължава Съвета да препоръчва мерки „при установяване на значително отклонение… в рамките на период от поне четири последователни години", а чл. 75, ал. 4 ЗПФ задължава МФ да публикува анализ „в случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6". След промяната „значително отклонение" остава без нормативно закрепен критерий. Мотивите (раздел 4) изброяват минимално съдържание на методологията в три букви, включително „анализ на историческите грешки на прогнозиране и наличие на систематично отклонение" — това съдържание няма нормативен израз в § 5, т. 4. Основание: чл. 4, § 6 от Директива 2011/85/ЕС — при значително отклонение за най-малко четири поредни години държавата членка „предприема необходимите действия и ги оповестява публично"; чл. 9, ал. 1 ЗНА. Предложение № 3. В § 5, т. 4 изречението да се допълни така: „За целите на изпълнението на функциите по ал. 1 Съветът разработва и приема Не се приема методология, която осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики и съдържа критериите за установяване на значително отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни по ал. 1, т. 6." 4. „Периодично" не е честота Разпоредба: § 5, т. 1, б. „в" (чл. 6, ал. 1, т. 7 — последваща оценка на прогнозите). Текстът „периодично изготвя последваща… оценка" не позволява да се установи дали задължението е изпълнено. Чл. 4, § 6 от Директива Не се 2011/85/ЕС изисква оценяването да е „редовно", а приема хипотезата по т. 6 — отклонение „в рамките на период от поне четири последователни години" — е установима само при ежегодна оценка. Предложение № 4. В § 5, т. 1, б. „в" думата „периодично" да се замени с „ежегодно". Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Понятието „периодично“ предоставя необходимата гъвкавост при определяне на подходящата честота на оценките с оглед на техния обхват, сложност и необходимия експертен ресурс. Последващата оценка по своя характер може да обхваща многогодишен период, поради което извършването на цялостна оценка ежегодно не е непременно необходимо за постигането на желаните цели. Законодателното определяне на ежегодна периодичност би могло да доведе до формализиране на процеса и до ангажиране на значителен експертен ресурс за извършване на оценки, които могат да се основават на данни и периоди, вече обхванати от предходни анализи. Запазването на понятието „периодично“ позволява честотата и обхватът на оценките да бъдат определяни по начин, който осигурява тяхната ефективност и качество. Страница 5 от 19 Параграф 5, т. 2 от ЗИД на ЗФСАКМ се изменя по следния 5. Задължението „съобразяване или обяснение" начин: е вменено само на Министерския съвет, а оценките на прогнозите са адресирани до „(2) Оценките и становищата на министъра на финансите Съвета, изготвяни в изпълнение на функциите по ал. 1, нямат Разпоредба: § 5, т. 2 (чл. 6, ал. 2). задължителен характер. Когато Пролетната и есенната прогноза, оценявани по т. 2 Министерският съвет и и т. 7, са „на министъра на финансите" (по съответните министри не формулировката на самия проект). Ал. 2 обаче приемат оценките и становищата, обвързва с писмени мотиви само Министерския Приема трябва да се мотивират писмено. съвет „за тези от тях, които са относими към него". се с Мотивите се публикуват на Оценка на макроикономическата прогноза не е акт редакция интернет страниците на на МС и остава извън обяснителното задължение. Министерския съвет и Чл. 8а, § 6 от Директива 2011/85/ЕС възлага съответните министерства в срок задължението на държавата членка, без до два месеца от приемането на ограничение по орган. оценките и становищата от Съвета.“ Предложение № 5. В § 5, т. 2 в чл. 6, ал. 2 изречение второ да се допълни така: „Когато Министерският Разпоредбата се прецизира с цел съвет, съответно министърът на финансите, не уточняване на отговорния за приема тези от тях, които са относими към него, мотивиране по неприета трябва да се мотивира писмено." оценка/становище орган, а именно Министерския съвет съответните министри. 6. Меморандумите, които определят етапите, Предложе По предложение №6: сроковете и показателите на работата на ние № 6 В § 13 от ЗИД на ЗФСАКМ в чл. Съвета, не се публикуват, а неизпълнението им се приема 14а се създава ал. 3: „(3) не се отчита никъде с Меморандумите по ал. 1 се редакция Разпоредба: § 13 (нов чл. 14а — меморандуми за публикуват на интернет сътрудничество) и § 14 (нов чл. 14б, ал. 2 — страницата на Съвета в 7-дневен съдържание на годишния отчет). срок от сключването им." Чл. 14а, ал. 1 възлага на меморандумите да Не се предлага меморандумите Предложе определят „етапите, сроковете и набора от по ал. 2 да се публикуват, тъй ние № 7 показатели", а чл. 68, ал. 2 от проекта по № 12660- като тяхното сключване е с не се К обвързва с тях законов срок за публикуване на незадължителен характер и не е приема макропрогнозата. Проектът не предвижда свързано с изпълнението на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 6 от 19 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации конкретно нормативно установено задължение за взаимодействие между Фискалния съвет и съответната институция. Тези меморандуми имат за цел да улеснят сътрудничеството и обмена на информация и експертиза при наличие на взаимно съгласие между страните, поради което не е необходимо за тях да се предвижда задължителен режим на публикуване По предложение №7: Годишният отчет следва да предоставя цялостна информация за дейността на Фискалния съвет, извършените оценки, становищата и установените предизвикателства при изпълнението на неговите функции. Въвеждането на задължение за поименно посочване на отделни институции не е необходимо за постигането на тази цел. Освен това забавянето или непредоставянето на информация може да бъде обусловено от различни обективни обстоятелства, включително спецификата на информацията, необходимостта от вътрешно съгласуване или други обективни ограничения по отношение на нейното предоставяне. Страница 7 от 19 публикуването им, за разлика от всички други вътрешни актове на Съвета — правила, етичен кодекс, комуникационна стратегия (чл. 14, ал. 1 и 2 — 7-дневен срок). Документ, от който зависят срокове и обхват на публична функция, е информация по чл. 14, ал. 2, т. 4 и чл. 15а, ал. 1 ЗДОИ. Меморандумът между ирландския Fiscal Council и Department of Finance е публичен. Отделно, чл. 8а, § 4, б. „г" от Директива 2011/85/ЕС изисква „подходящ и своевременен достъп до информацията". Проектът разчита изцяло на меморандумите и на общото право по чл. 6, ал. 4, но не предвижда никакъв отчетен механизъм, когато информация не е предоставена или е предоставена късно. Годишният отчет по чл. 14б е естественото място — той вече съдържа „получените становища и мотиви" (т. 1) и изпълнението на мерките по външната оценка (т. 3), т.е. точно отчетни данни за взаимодействието с институциите. Предложение № 6. В § 13 в чл. 14а да се създаде ал. 3: „(3) Меморандумите по ал. 1 и 2 се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7- дневен срок от сключването им." Предложение № 7. В § 14 в чл. 14б, ал. 2 да се създаде нова т. 4, а досегашната т. 4 да стане т. 5: „4. случаите, в които информация по чл. 6, ал. 4 или по меморандумите по чл. 14а не е предоставена или е предоставена след определения срок, с посочване на институцията и на функцията по чл. 6, ал. 1, за която е била необходима;". По-целесъобразно е в рамките на годишния отчет да се представя информация за наличието и характера на затрудненията при получаването на необходимите данни, без да се създава изричен механизъм за публично идентифициране на конкретни институции. 7. Оценката на въздействието описва Предложе По предложение №8: механизъм за номиниране на членове, който в ние № 8 проекта не съществува не се Действащата институционална приема рамка предвижда изборът на Разпоредба: чл. 7, ал. 1 (избор на членовете) — в членовете на Фискалния съвет да съотношение с раздел 3 и раздел 4.1 от частичната се извършва от Народното предварителна оценка на въздействието. събрание, което осигурява необходимата демократична Оценката посочва като пряко заинтересована легитимност на процедурата. страна „юридически лица с нестопанска цел…, Разширяването на кръга от висши училища и научни организации (доколкото номиниращи субекти само по ЗИД на ЗФСАКМ им предоставя възможност да себе си не представлява гаранция номинират членове на ФС)" и отчита като за повишаване на независимостта положително въздействие „намалява се или експертния капацитет на политизацията при избора на членове чрез институцията. разширяване на кръга на номиниращите субекти". Проектът не изменя чл. 7 и не съдържа никаква Предоставянето на правомощие разпоредба за номиниране. Или мярката е за номиниране на широк кръг от отпаднала при съгласуването и оценката е организации, включително неактуална, или оценката описва намерение без висши училища, научни нормативен израз. Чл. 8а, § 3 от Директива организации и юридически лица 2011/85/ЕС изисква назначаване „посредством с нестопанска цел, би могло да прозрачни процедури"; чл. 20, ал. 2 ЗНА и чл. 26, доведе до значително ал. 1 ЗНА изискват консултацията да се води върху увеличаване на броя и вярна информация. разнообразието на кандидатурите, без да е налице Предложение № 8. Да се създаде нов параграф: „В необходимост от промяна на чл. 7, ал. 1 се създава изречение второ: установения модел на „Кандидатури за членове на Съвета могат да парламентарен избор. предлагат народни представители, висши Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 8 от 19 училища, научни организации и юридически лица Независимостта и с нестопанска цел с предмет на дейност в областта професионалният капацитет на на икономиката и публичните финанси." Фискалния съвет следва да се гарантират преди всичко чрез Предложение № 9. В раздел 3 от оценката на изискванията към членовете, въздействието четвъртото тире „Юридически лица прозрачността на процедурата и с нестопанска цел в сектора на икономиката, установените гаранции за висши училища и научни организации (доколкото институционална независимост, ЗИД на ЗФСАКМ им предоставя възможност да а не чрез разширяване на кръга на номинират членове на ФС)" и в раздел 4.1, Вариант лицата и организациите, имащи 2, изречението „Намалява се политизацията при право да правят номинации. избора на членове чрез разширяване на кръга на Предложе номиниращите субекти, което създава ние № 9 предпоставки за по-експертен, прозрачен и се приема балансиран подбор." да се заличат, ако Предложение № 8 не бъде прието. 8. Преходната разпоредба защитава заварените Изменението на чл. 8, ал. 1 не членове само от новата ал. 4, но не и от новата въвежда нови или по- ал. 1 на чл. 8 ограничителни изисквания към председателя и членовете на Разпоредба: § 19 във връзка с § 6, т. 1 (чл. 8, ал. 1 Фискалния съвет, а разширява — изисквания за образование и опит). кръга на професионалните § 19 изключва прилагането на чл. 8, ал. 4 спрямо области, в които може да бъде заварените председател и членове. Чл. 8, ал. 1 придобит необходимият опит. също се изменя (§ 6, т. 1), а чл. 7, ал. 4, т. 4 Поради това заварените предвижда предсрочно прекратяване на мандата председател и членове, които Не се „при установяване, че лицето не отговаря на отговарят на действащите към приема изискванията на чл. 8, ал. 1". Съветът е избран на момента на избора им 27.03.2025 г. с мандат до 2031 г. Мотивите изисквания, продължават да обясняват промяната като разширяване на отговарят и на изискванията на професионалните области, т.е. никой заварен член новата редакция. Следователно не следва да бъде засегнат — тогава изричното изменението на ал. 1 не създава изключване не струва нищо, а затваря публично основание за предсрочно изразен риск (Институт за пазарна икономика, прекратяване на техните мандати 11.07.2026 г.: промяната на закона да послужи за и не е необходимо изричното му промяна на състава). Чл. 8а, § 4, б. „а" от изключване в преходната Директива 2011/85/ЕС. разпоредба. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 19 Предложение № 10. § 19 да се измени така: „Изискванията на чл. 8, ал. 1 и 4 не се прилагат за заварените при влизането в сила на този закон председател и членове на Фискалния съвет." 9. Неприсъствените решения се допускат без ред Разпоредба: § 10 (чл. 12, ал. 2, изречение второ). Замяната на „не може" с „може" разрешава неприсъствени решения, но не казва по какъв ред — при кворум по ал. 1 „присъстват най-малко Не се трима" и забрана за въздържане по ал. 3. Чл. 9, ал. приема 1 ЗНА. Предложение № 11. В § 10 текстът да се измени така: „В чл. 12, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Съветът може да взема решения неприсъствено по ред, определен в правилата по чл. 14, ал. 1."" 10. Технически и редакционни бележки Проверка на азбуките показва три места със смесена кирилица и латиница, които ще влязат в „Държавен вестник": в § 5, т. 1, б. „д", т. 11 обозначението „OB" е изписано с латински букви, а в „oт 30 април 2024 г." буквата „o" е латинска; в § 12, чл. 14, ал. 2, изречение второ „Eтичният" Приема започва с латинско „E". се Предложение № 12. В § 5, т. 1, б. „д", т. 11 „OB, L oт 30 април 2024 г." да се изпише с кирилица: „ОВ, L от 30 април 2024 г."; в § 12, чл. 14, ал. 2 „Eтичният" да се изпише „Етичният". Предложение № 13. В § 18 позоваването „(ОВ, L 11265/1 от 30 април 2024 г.)" да се замени с „(ОВ, L, 2024/1265, 30.4.2024 г.)" — това е Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Редът за взимане на решения е определен в разпоредбите на чл. 12, като той се прилага както за присъствените, така и за неприсъствените заседания на Фискалния съвет. При необходимост за допълнителна конкретика по въпроса, разпоредбите на закона позволяват Фискалният съвет да опише подробно процедурите в правилата за работа по чл. 14, ал. 1. Отразено в законопроекта. Страница 10 от 19 обозначението на Директива (ЕС) 2024/1265 в Официален вестник. Предложение № 14. В § 5, т. 1, б. „д" точката в края на т. 12 („…ефективността на бюджетната рамка.") да се замени с точка и запетая, тъй като изброяването продължава с т. 13. 1. ПРЕДЛОЖЕНИЕ за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми § 1. В чл. 16, ал. 1 думите: „не повече от основното месечно възнаграждение на народен представител“ се заменят с: „не повече от двукратния размер на минималната работна заплата за страната.“ § 2. В останалата си част чл. 16 остава непроменен. ☒ Лицето действа от свое име Мотиви Портал за 2. обществени Пламен Съев ☐ Лицето защитава позиция от Предлаганото изменение има за цел да установи Не се консултации името на друго лице/група лица: ясен, прозрачен и обществено обоснован приема …. максимален размер на месечните възнаграждения на председателя и членовете на Фискалния съвет. Фискалният съвет е независим консултативен орган, чиито функции са свързани с наблюдението и оценката на фискалната политика, както и с изпълнението на установените фискални правила. Поради характера на неговата дейност е необходимо възнагражденията на неговите членове да бъдат достатъчни, за да гарантират независимост и професионална ангажираност, но същевременно да бъдат съобразени с принципите на разумност, пропорционалност и ефективно разходване на публични средства. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Намаляването на възнагражденията на членовете на Фискалния съвет би могло да се отрази неблагоприятно върху ефективността, независимостта и експертния капацитет на институцията. Предвид характера на функциите, отговорностите и ограниченията, свързани с изпълнението на мандата, запазването на адекватно, конкурентно и съизмеримо с отговорностите възнаграждение следва да се разглежда като важен елемент от гарантирането на устойчивото функциониране на институцията. В тази връзка могат да бъдат изведени следните основни аргументи: 1) Адекватното възнаграждение е един от факторите, които подпомагат институционалната и личната независимост на членовете на Фискалния съвет. То ограничава необходимостта от търсене на допълнителни източници на доходи и съответно намалява риска от възникване на зависимости или конфликти на Страница 11 от 19 Обвързването на максималното възнаграждение с двукратния размер на минималната работна заплата за страната създава обективен и лесно приложим критерий, който не зависи от размера на възнагражденията на народните представители. Предлаганият подход осигурява и по-голяма предвидимост на публичните разходи и избягва автоматичното обвързване на възнаграждението на членовете на Фискалния съвет с възнагражденията на други държавни длъжности. Същевременно размерът от две минимални работни заплати запазва възможността за адекватно възнаграждение на членовете на органа, като поставя разумна горна граница, съответстваща на обществения характер на функциите им. Предложението е в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, икономичност и отговорно управление на публичните средства. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации интереси с политически, икономически или други частни интереси. Финансовата независимост на членовете следва да се разглежда като допълваща гаранция към законовите механизми за независимост на институцията. Това е особено важно за орган, чиято основна функция е да предоставя независима оценка на фискалната политика и публичните финанси и чиито становища могат да бъдат критични както към управляващите, така и към други заинтересовани страни. 2) Членовете на Фискалния съвет са подложени на редица ограничения по отношение на съвместяването на длъжността с други професионални дейности, участието в частния сектор и други дейности, които биха могли да породят конфликт на интереси или да поставят под съмнение тяхната безпристрастност. Тези ограничения имат за цел да гарантират независимостта и обективността на членовете, но едновременно с това ограничават възможностите им за реализиране на доходи извън институцията. Поради това възнаграждението следва да отчита не само извършваната Страница 12 от 19 работа, но и професионалните и икономическите ограничения, които произтичат от заемането на длъжността. 3) Фискалният съвет изпълнява функции, които имат пряко отношение към устойчивостта на публичните финанси и качеството на бюджетния процес. Неговите оценки, анализи, прогнози и становища могат да бъдат от значение при вземането на решения, свързани с държавния бюджет, средносрочното бюджетно планиране, фискалната политика и спазването на националните и европейските фискални правила. Отговорността, свързана с тези функции, предполага висока степен на професионална компетентност, независимост и лична отговорност. Поради това равнището на възнаграждение следва да бъде съобразено с тежестта и значимостта на възложените функции, а не единствено с формалния статут на длъжността. 4) Независимостта на една фискална институция не се изчерпва с нормативното определяне на нейната автономия. Тя изисква създаването на практически условия, при които членовете могат да изпълняват своите Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 13 от 19 функции без икономическа зависимост и без необходимост да търсят допълнителна професионална или финансова реализация. В този смисъл адекватното възнаграждение следва да се разглежда като част от по- широката институционална рамка, гарантираща независимостта на Фискалния съвет. То е особено важно за орган, който по дефиниция трябва да бъде способен да изразява професионално обосновани позиции независимо от текущите политически приоритети. В заключение, адекватното и конкурентно възнаграждение на членовете на Фискалния съвет следва да се разглежда като необходим елемент от цялостната рамка за гарантиране на неговата независимост и ефективност. Размерът на възнаграждението следва да отчита високите изисквания към професионалната квалификация на членовете, ограниченията, произтичащи от мандата и степента на тяхната отговорност. 1. Външната оценка по чл. 13 е предвидено да Изразяваме принципно съгласие, Фискален съвет бъде извършена от „международна финансова Приема че съществуват ползи от това при 3. официално на Република ☒ Лицето действа от свое име институция или независим орган за фискално се по наличие на общ механизъм за България наблюдение в друга държава“. ФС счита за принцип външна оценка, разработен от необходимо механизмът да бъде прецизиран. Мрежата на НФИ, Европейския Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 14 от 19 ☐ Лицето защитава позиция от Действащата разпоредба допуска оценка от името на друго лице/група лица: независими фискални институции (НФИ) от …. други страни на всеки три години. На практика този модел не е устойчив, тъй като липсва работещ и ефективен механизъм за партньорска оценка между НФИ, който да гарантира съпоставимост на методологиите и резултатите, проследяване на препоръките по общ стандарт, редовен цикъл на оценяване и обвързаност с работата на Европейската мрежата на НФИ. Фискалният съвет счита за целесъобразно да се предвиди, че при наличие на общ механизъм за външна оценка, разработен от Мрежата на НФИ, Европейския фискален борд или друга подходяща европейска структура, ФС го използва с приоритет. Натрупаният европейски опит показва, че пакетните оценки по обща методология осигуряват по-висока съпоставимост, по-ниска цена и по-голяма устойчивост. Фискалният съвет счита за целесъобразно в чл. 13 или в мотивите да бъде изрично предвидено използването на общ европейски механизъм, когато такъв бъде създаден. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации фискален борд или друга подходяща европейска структура, ФС да го използва с приоритет. Подкрепяме целите за установяване на по-висока съпоставимост, по-ниска цена и по-голяма устойчивост. В тази връзка са допълнени мотивите към законопроекта. Законът определя основните изисквания към извършването на външната оценка, без да въвежда детайлна уредба относно конкретния механизъм или организация, чрез които тя да бъде осъществявана. Прецизиране на законово ниво би ограничило възможността за избор на най-подходящия подход с оглед на конкретните обстоятелства на практика. По (1) Параграф 5, т. 1, б. от ЗИД на ЗФСАКМ се изменя по следния начин: „2. одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите в срок до 5 работни дни от предоставяне на прогнозата от министъра на финансите;“ По (2) срокът за предоставяне на всяка прогноза от министъра на финансите на Фискалния съвет се Страница 15 от 19 2. Одобрението на макроикономическите прогнози е ключова нова функция, но процедурата и следствията от нея не са изрично разписани. ФС подкрепя одобряването на прогнозите с оглед спазването на изискванията на европейските разпоредби, но счита, че чл. 6 следва да бъде допълнен с (1) конкретен срок за произнасяне, (2) задължение на министъра на финансите да предостави прогнозата предварително и (3) механизъм при липса на одобрение. (1) Приема се с редакция (2) Не се приема (3) Приема 3. ФС трябва да изгради определен изискуем по Регламент (ЕС) 2024/1263 и Директива (ЕС) 2024/1265 капацитет до 2032 и това трябва да бъде предвидено как се случва, може и на стъпки. Приема Добре е също да има текст за изрични функции по се оценка на съответствието с одобрения път на нетните разходи и на състоянието на контролната сметка, по оценка на националния средносрочен фискално-структурен план и на годишните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации определя в решение на Министерския съвет за бюджетната процедура за съответната година. Този подход осигурява необходимата гъвкавост на цялостния бюджетен процес, която би липсвала при прекомерната регламентация на процеса. По (3) механизмът при неодобрение е уреден с предложените редакции на чл. 6, ал. 2 от ЗФСАКМ, който въвежда принципа „съобразяване или обяснение“ в съответствие с чл. 8а, параграф 6 от Директива 2011/85/ЕС. Всякакви други процедурни въпроси е по-подходящо да бъдат уредени в меморандума за сътрудничество по чл. 14а. Този подход осигурява необходимата гъвкавост при организацията на процеса. С новата т. 11 на чл. 6, ал. 1 изрично се предвиждат функции на Фискалния съвет във връзка с оценките, произтичащи от приложимата европейска фискална рамка, вкл. и срокът за изграждане на капацитет до 2032 г. По-конкретно тази разпоредба гарантира, че Фискалният съвет: Страница 16 от 19 се по принцип доклади за напредъка, както и по преценка дали • дава становища относно са налице условията за клауза за изключение. макроикономическите допускания, залегнали в основата на плана за нетните разходи, съдържащ се в националния фискално- структурен план на Република България съгласно чл. 11, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както и този, съдържащ се в преработения национален средносрочен фискално- структурен план на Република България съгласно чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и чл. 8а, пар. 6 от Директива 2011/85/ЕС - при поискване от правителството до 30 април 2032 г. и като задължително условие от 1 май 2032 г.; • предоставя оценка на съответствието на данните за бюджетните резултати, отчетени в годишния доклад за напредъка, с плана за нетните разходи, заложен от Съвета на ЕС и, когато е приложимо, анализира факторите, на които се дължи отклонението от плана за нетните разходи, заложен от Съвета на ЕС съгласно чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и чл. 8а, пар. 6 от Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 17 от 19 Директива 2011/85/ЕС - при поискване от правителството до 30 април 2032 г. и като задължително условие от 1 май 2032 г.; Наред с това предвидената нова т. 13 е формулирана по-общо и предоставя необходимата възможност Съветът да извършва и други оценки и анализи в рамките на своята компетентност, когато прецени, че това е необходимо за изпълнението на функциите му. Поради това допълнителното подробно изброяване в закона на отделните документи, показатели и хипотези, които могат да бъдат предмет на оценка, би довело до ненужно дублиране и би могло да ограничи възможността на Фискалния съвет да адаптира аналитичната си дейност към развитието на европейската фискална рамка и практиката по нейното прилагане. Съгласни сме, че е важно да се предвидят конкретните стъпки за надграждане на капацитета на Фискалния съвет до 2032 г. Считаме обаче, че това не следва да се регламентира в закон, а би могло да залегне в други документи, тъй като конкретните мерки и етапи за постигането му имат организационен и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 18 от 19 ☐ Лицето действа от свое име 1. … ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: 2. …. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации оперативен характер. Подробното им уреждане в закон би затруднило тяхното последващо актуализиране и адаптиране към развитието на европейската фискална рамка и практиката по нейното прилагане. В допълнение, с оглед изпълнение на изискването на европейските актове и препоръките на ЕК и ОИСР за надграждане на капацитета на Фискалния съвет се предлага увеличаване на броя на експертите на Съвета от петима на шестима. Страница 19 от 19