Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на младежта и спорта Нормативен акт: проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта Лице за контакт: Мадлен Митева Телефон и ел. поща: 02/93 00 548; Madlen.Miteva@mpes.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Законът за младежта е хоризонталната нормативна рамка на държавната политика за младежта. Адресати и ползватели са не само държавни и общински органи, но и младежки организации, организации, работещи с и за младите хора, младежки центрове, младежки работници и самите млади хора. По данни на НСИ към 31.12.2025 г. лицата на възраст 15-29 години са 897 968 – приблизително 14,0% от населението на страната. От тях 681 644 живеят в градовете и 216 324 – в селата. Това обуславя значим социален и териториален обхват на всяка промяна в основния Закон за младежта. В периода 13-21 август 2026 г. Министерството на младежта и спорта проведе национално допитване за промени в нормативната рамка за младежта. Анкетата има проучващ и консултативен характер и е насочена към събиране на мнения и практически наблюдения от младите хора, младежките организации, организациите, работещи с и за младите хора, младежките центрове, общините, младежките работници, институциите и други заинтересовани страни. Получените данни показват устойчива подкрепа сред участвалите заинтересовани страни за основните направления на нормативната промяна, като подробна информация за резултатите от допитването са представени по-долу в т. 7 „Консултации“. Предложеният пакет не е еднотипна техническа корекция. Той едновременно преразпределя компетентности между Народното събрание, Министерския съвет и министъра на младежта и спорта; изменя периодичността на докладването; променя условията за национална представителност на младежки организации; въвежда нормативно съдържание на понятието „младежка работа“; урежда функционирането на младежките центрове в страната, възможностите за тяхното финансиране и намалява административни изисквания чрез електронни процедури и ограничаване на изискваните документи и лични данни. Проблем 1: Прекомерно многостепенна институционална процедура Действащата нормативна рамка предвижда участие на различни институционални равнища при приемането на основни документи в областта на младежката политика. Разпределението на компетентностите между Народното събрание, Министерския съвет и министъра на младежта и спорта създава последователни етапи на подготовка, съгласуване и приемане на стратегически, програмни и отчетни документи. В съчетание с установената периодичност на отчитането това предполага значителен административен и организационен ресурс. Проблемът се проявява в продължителност и сложност на процедурите, както и в затруднено разграничаване на политическата, управленската и оперативната отговорност за изпълнението и отчитането на младежките политики. Многостепенният процес може да ограничава своевременността на управленските решения и адаптирането на програмните инструменти към установените потребности. Налице е необходимост от оптимизиране на процедурите и по-ясно разпределение на отговорностите при запазване на публичността, отчетността и институционалния контрол. Основни засегнати страни са държавните институции, ангажирани с разработването и приемането на документите, както и организациите и младите хора, към които са насочени политиките. Проблем 2: Недостатъчно конкретизирани правомощия и инструменти на общинско ниво В действащата рамка общините имат съществена роля и носят обща отговорност за осъществяването на местната политика за младежта. Действащият закон урежда тяхното участие, но не изброява достатъчно ясно и конкретно инструментите за нейното осъществяване. В резултат на това възможностите за прилагане на мерки на местно ниво зависят в значителна степен от административния капацитет, наличните финансови и инфраструктурни ресурси и установените практики в отделните общини. Наблюдават се различия в обхвата и достъпността на подкрепата за младите хора на местно ниво, включително по отношение на достъпа до подходящи пространства, инфраструктура и дейности. От особено значение са потребностите на младите хора в по-малките населени места и на младежите с увреждания. Необходимо е повишаване на нормативната яснота относно ролята и инструментите на общините, като се отчитат различията в ресурсния им капацитет. Засегнати страни са общинските администрации, общинските съвети, местните младежки организации, изпълнителите на младежки дейности и младите хора. Проблем 3: Недостатъчно прецизна правна рамка за младежките организации и представителността Действащият Закон за младежта съдържа разпоредби относно младежките организации, организациите, работещи с и за младите хора, и условията за признаване на национална представителност. Сред действащите критерии е териториален обхват на дейност в най-малко 30% от общините, наред с други изисквания относно организацията. Практическото прилагане на тези правила повдига въпрос доколко формалният териториален обхват е достатъчен показател за действителна членска маса, устойчивост на дейността и възможност за представяне на интересите на младите хора. Допълнително затруднение създават документалните изисквания за удостоверяване на обстоятелствата, включително обработването на идентификационни и други лични данни на членове. Това поражда административна тежест за кандидатстващите организации и за отговорната администрация и налага оценка на необходимостта и пропорционалността на събираните данни. Налице е потребност от по-ясни данни, които могат да бъдат обективно проверявани, както и от правила, които да позволяват надеждна оценка на представителността, без да създават неоправдани затруднения. Засегнати страни са младежките организации, техните членове и Министерството на младежта и спорта. Проблем 4: Липса на достатъчно развита законова рамка за младежката работа и младежките центрове Младежката работа се осъществява чрез разнообразни неформални образователни, социални и подкрепящи дейности, а младежките центрове се утвърждават като важна част от инфраструктурата за предоставяне на услуги и възможности за развитие на младите хора. Съществуващата законова рамка не урежда изобщо съдържанието, основните характеристики и принципите на младежката работа, както и статута, организацията и общите изисквания към дейността на младежките центрове. Това затруднява съпоставимостта на практиките, формулирането и проследяването на изисквания за качество, устойчивото финансиране, развитието на капацитета на младежките работници и отчитането на резултатите. По отношение на младежките центрове възникват затруднения при планирането на устойчивото им функциониране и финансиране след приключването на отделни проектни или програмни периоди. До този период финансирането на младежките центрове продължава по сега установения ред и процедура, в съответствие с утвърдената „Програма за финансиране на младежките центрове в Република България (2026-2028)“, която сама по себе си не замества цялостната законова уредба на тяхното функциониране. Налице е необходимост от по-ясна и последователна нормативна регламентация, съобразена със спецификата на младежката работа като доброволна, гъвкава и преимуществено неформална дейност. Основни засегнати страни са младежките центрове, общините, младежките работници, организациите, организиращи младежки дейности, и ползващите ги млади хора. Проблем 5: Административна тежест, дублиране на информация и неефективно използване на Националната информационна система за младежта (НИСМ) Действащата уредба предвижда административни процедури за вписване и поддържане на информация в НИСМ, както и за удостоверяване на обстоятелства във връзка със статута и участието на организациите в механизмите на младежката политика. При изпълнението на тези процедури се изисква предоставяне на документи и данни, част от които могат да бъдат налични в други административни регистри или вече представени пред администрацията. Проблемът се проявява в повторно събиране и обработване на информация, допълнителни действия и разход на време за заявителите и администрацията, както и в риск от непълнота или неактуалност на данните в НИСМ. Наличието на информационна система не гарантира само по себе си ефективно използване на информацията, ако не са осигурени достатъчно ясни механизми за нейното актуализиране и проверка. Необходимо е оптимизиране на административните процеси в съответствие с принципите на електронното управление, служебното събиране на данни, еднократното им предоставяне и защитата на личните данни, при съхраняване на достоверността и полезността на НИСМ. Засегнати страни са организациите, подаващи заявления и информация, Министерството на младежта и спорта и други институции, които използват данните за планиране и наблюдение на младежката политика. . 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Предложените изменения и допълнения на Закона за младежта са насочени към усъвършенстване на нормативната и институционалната рамка на държавната политика за младежта, повишаване на ефективността на механизмите за нейното планиране, изпълнение, наблюдение и отчитане, укрепване на участието на младите хора и младежките организации, както и към създаване на по-ясна и устойчива нормативна основа за развитието на младежката работа и младежките центрове. Целите са формулирани в съответствие с идентифицираните в раздел 1 проблеми, както следва: Цел 1: Оптимизиране на системата за стратегическо планиране, управление, изпълнение и отчитане на държавната политика за младежта чрез по-ясно разпределение на компетентностите между органите на изпълнителната власт, намаляване на излишните административни етапи и създаване на по-функционален цикъл на планиране и отчитане. Рационализиране на институционалните процедури по приемане и изпълнение на основните стратегически и програмни документи в областта на младежта чрез прецизиране на правомощията на Народното събрание, Министерския съвет и министъра на младежта и спорта. Повишаване на оперативността при изпълнението на Националната стратегия за младежта, включително чрез оптимизиране на процедурата за утвърждаване на националните програми за младежта. Оптимизиране на периодичността на националното отчитане на състоянието на младите хора, като периодът, обхванат от Доклада за младежта, се увеличи от две на три години, с цел натрупване на достатъчно представителни данни за идентифициране на устойчиви тенденции и намаляване на административния ресурс, необходим за изготвянето и приемането на доклада. Подобряване на съгласуваността между стратегическото планиране и отчитането, така че информацията от мониторинга на състоянието на младите хора и изпълнението на политиките да може по-ефективно да се използва при определянето и актуализирането на приоритетите и мерките. Намаляване на административната тежест за Министерството на младежта и спорта и останалите институции, участващи в предоставянето, обобщаването и съгласуването на информация за изпълнението на политиката за младежта, без да се намалява необходимата степен на публичност и отчетност. Повишаване на институционалната отговорност и проследимостта на резултатите от изпълнението на държавната политика за младежта. Цел 2: Подобряване на координацията между националното и местното ниво на управление на политиката за младежта. Прецизиране на ролята на общините при провеждането на политиката за младежта, включително чрез по-ясно определяне на основните форми, чрез които се реализира общинската политика за младежта. Създаване на по-благоприятна местна среда за осъществяване на младежки дейности, включително чрез финансово подпомагане, осигуряване на достъп до общински обекти, изграждане и управление на подходяща инфраструктура и подкрепа за младежки инициативи. Подобряване на взаимодействието между Министерството на младежта и спорта, областните управители, общините, младежките организации и младежките центрове при планирането и изпълнението на политиката за младежта. Цел 3: Създаване на по-ясен, обективен и работещ механизъм за определяне на националната представителност на младежките организации, който да гарантира реална организационна и териториална представителност и да създава условия за ефективно участие на младежките организации във формирането и изпълнението на политиката за младежта. Прецизиране на критериите за национална представителност, така че те да отразяват действителния организационен капацитет, членска маса и териториален обхват на кандидатстващите организации. Създаване на обективни и практически проверими критерии, позволяващи на Министерството на младежта и спорта да установява по еднозначен начин изпълнението на законовите условия за придобиване на статут на национално представителна младежка организация. Гарантиране на устойчив характер на националната представителност, като статутът не се основава единствено на формално изпълнение на количествени изисквания, а се обвързва и с реално осъществявана дейност и стратегическо планиране в съответствие с Националната стратегия за младежта. Повишаване на прозрачността и отчетността на национално представителните младежки организации, включително чрез изисквания относно тяхната дейност, членска структура и програмни документи. Оптимизиране на административната процедура за доказване на представителност, включително чрез използване на електронни средства при подаване на заявления и информация. Ограничаване на обработването на документи и лични данни, които не са необходими за установяване на изпълнението на законовите критерии, при едновременно запазване на възможността за ефективна административна проверка. Цел 4: Създаване на ясна и съвременна нормативна рамка на младежката работа и институционализиране на младежките центрове като устойчив елемент на националната и местната инфраструктура за младежка работа. Въвеждане на нормативно ясно и съдържателно определение на младежката работа, което да очертава нейния предмет, цели, принципи и основни характеристики. Разграничаване на младежката работа от отделни младежки дейности и инициативи, като се подчертае нейният системен, целенасочен, образователен, социален и участнически характер. Утвърждаване на основните принципи на младежката работа, включително достъпност, доброволно участие, включване, приобщаване и устойчиво развитие. Поставяне на потребностите и активното участие на младите хора в центъра на младежката работа, включително чрез насърчаване на тяхното овластяване, самостоятелност, критично мислене и участие в обществените процеси. Прецизиране на понятието „младежки работник“ с акцент върху необходимите знания, умения и компетентности за осъществяване на младежка работа. Законодателно определяне на младежкия център като юридическо лице, което се създава като второстепенен разпоредител с бюджет към община по решение на общинския съвет по предложение на кмета, за осъществяване на държавната политика за младежта на местно ниво чрез предоставяне на достъпни и качествени услуги, дейности и подкрепа за личностното, социалното и професионалното развитие на младите хора, с което да се преодолее липсата на единна законова рамка за дейността на съществуващите и бъдещите младежки центрове. Създаване на условия за единно качество на дейността на младежките центрове чрез предвиждане на стандарти за качество. Осигуряване на по-голяма устойчивост на младежките центрове. Изясняване на отговорностите за финансовото обезпечаване на дейността на младежките центрове и създаване на нормативна възможност за комбиниране на различни източници на финансиране – общински бюджети, държавен бюджет и национални, европейски и международни програми. Интегриране на младежките центрове в цялостната система за провеждане на политиката за младежта на национално и местно ниво. Цел 5: Оптимизиране на административните процеси и развитие на Националната информационна система за младежта (НИСМ) като основен инструмент за информация, публичност, планиране, наблюдение и оценка на политиката Развитие на НИСМ като централен публичен информационен ресурс и национален младежки портал, който предоставя актуална и структурирана информация за организациите, младежките центрове, възможностите за финансиране, стратегическите документи, изследванията и резултатите от политиката за младежта. Оптимизиране и електронизиране на административните процедури, свързани с вписването и осъвременяването на информацията за младежките организации в НИСМ. Подобряване на качеството, актуалността и достъпността на информацията, необходима за вземане на решения, основани на данни, на национално, областно и общинско ниво. Повишаване на прозрачността и публичността на държавната политика за младежта, като информацията за основните органи, организации, центрове, документи, програми и възможности за участие бъде по-лесно достъпна за младите хора и заинтересованите страни. Намаляване на административната тежест и избягване на дублиращото предоставяне на информация, когато необходимите данни могат да бъдат събирани, поддържани или проверявани по електронен път. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Преки заинтересовани страни: Млади хора 15-29 г. Младежки организации Национално представителни младежки организации Организации, работещи с и за младите хора Младежки центрове и техните екипи Младежки работници Общини и общински съвети Областни управители Министерство на младежта и спорта Министерски съвет Народно събрание Косвени заинтересовани страни: Неформални младежки групи, които не представляват младежки организации по смисъла на закона, но участват в младежки дейности и могат да бъдат обхванати от младежката работа и от местните механизми за подкрепа Младежите доброволци и организаторите на младежки доброволчески дейности, доколкото младежкото доброволчество е част от общата система на младежките дейности и е сред методите и формите, чрез които се реализира младежката работа Училища, висши училища и други образователни институции, които взаимодействат с младежки организации, младежки центрове и младежки работници или участват в инициативи за неформално учене, гражданско участие и развитие на младите хора Доставчици на социални, образователни, информационни, консултантски и други услуги за млади хора, доколкото при осъществяването на дейността им е възможно взаимодействие с младежки центрове, младежки организации и младежки работници Професионалната и академичната общност в областта на младежката работа и младежките изследвания – висши училища, обучителни организации, изследователи и експерти, имащи отношение към обучението и квалификацията на младежки работници, разработването на стандарти за качество и оценката на политиките за младежта Националното сдружение на общините в Република България като представител на интересите на общините и партньор при обсъждането и практическото прилагане на нормативните промени, засягащи местната политика за младежта Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Прекомерно многостепенна институционална процедура Вариант 1: „Без действие“ Описание: При този вариант се запазва действащата нормативна уредба и съществуващото разпределение на компетентностите между Народното събрание, Министерския съвет и министъра на младежта и спорта при приемането на основните стратегически, отчетни и програмни документи в областта на младежта. Националната стратегия за младежта и Докладът за младежта продължават да преминават през установените институционални процедури, Докладът за младежта продължава да се изготвя за двугодишен период, а националните програми за младежта се приемат от Министерския съвет. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху Народното събрание: запазва се прякото участие на законодателната власт при разглеждането и приемането на стратегически и отчетни документи в областта на младежта. Това осигурява висока степен на политическа легитимност и възможност за парламентарен дебат върху дългосрочните цели на политиката и състоянието на младите хора. Върху Министерския съвет и Министерството на младежта и спорта: не възниква необходимост от адаптиране на съществуващите процедури, вътрешни правила и организация на работа. Запазват се познати и установени механизми на междуинституционално съгласуване. Върху младежките организации, младите хора и останалите заинтересовани страни: запазва се съществуващата институционална рамка, включително възможността стратегическите и отчетни документи да бъдат предмет на публичен парламентарен дебат. Не се очакват съществени положителни икономически и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху Министерството на младежта и спорта: продължава необходимостта от административно обслужване на многостепенния процес по подготовка, съгласуване, внасяне и приемане на документите. Това ангажира експертен и административен ресурс и може да удължава периода между подготовката на даден документ и окончателното му приемане. Възможно е неспазване на предвидените в Закона за младежта срокове при нестабилна политическа обстановка и липса на Народно събрание. Върху Министерския съвет и другите органи на изпълнителната власт: запазва се необходимостта от участие в по-сложни процедури на съгласуване и приемане, включително при инструменти с преимуществено оперативен характер, каквито са националните програми за младежта. Върху младежките организации и младите хора: косвен отрицателен ефект може да възникне при забавено приемане или актуализиране на стратегически и програмни инструменти, тъй като това може да се отрази върху своевременното реализиране на мерки и програми за младите хора. Не се очакват съществени отрицателни икономически и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Запазва се съществуващият баланс между изпълнителната и законодателната власт в областта на стратегическото управление на политиката за младежта. Не се очакват специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Запазва се съществуващата административна тежест за Министерството на младежта и спорта и останалите участващи институции. Не се въвеждат нови задължения за информиране или административни услуги, но не се реализира потенциалът за намаляване на съществуващата вътрешно-административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Приемане на предложения проект на акт“ Описание: Действащата регламентация разпределя приемането на стратегически и отчетни документи между различни нива. Проблемът, който се адресира, е продължителността и сложността на процедурите. Същевременно промяната намалява прякото участие на Народното събрание в приемането на доклада за младежта, което има институционален ефект и трябва да бъде балансирано чрез прозрачност, публично отчитане и консултации. При този вариант докладът за младежта се приема от Министерския съвет и обхваща тригодишен вместо двугодишен период, а националните програми за младежта се утвърждават от министъра на младежта и спорта, вместо както досега от Министерския съвет. По този начин оперативното управление се концентрира в рамките на изпълнителната власт, като се търси по-ясно разграничаване на отговорностите и съкращаване на процедурните етапи. Предвиденото запазване на стратегическата компетентност на Народното събрание по приемането на Националната стратегия за младежта има за цел да се направи функционално разграничение, тъй като стратегията определя дългосрочните политически цели и приоритети, докато докладът има предимно аналитичен и отчетен характер, оценява изпълнението и служи за своевременно вземане на управленски решения от изпълнителната власт. Така не се променя органът, който определя стратегическата рамка, а се съкращава процедурата за разглеждане на оперативните резултати и за възлагане на последващи действия. По отношение на предложената промяна, свързана с утвърждаването на националните програми от министъра на младежта и спорта вместо от Министерския съвет, това би позволило условията, графиците и процедурите по програмите да се актуализират в рамките на компетентността на органа, който организира изпълнението и носи пряка отговорност за резултатите, при спазване на бюджетната рамка и приложимите правила за публични средства. Това не предполага отпадане на междуведомствената координация, когато тя е необходима по съдържание. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху Министерството на младежта и спорта: очаква се значително положително административно и институционално въздействие чрез по-ясна оперативна отговорност, по-кратък процес на вземане на решения и възможност за по-гъвкаво управление на националните програми. Върху Министерския съвет: концентрира се отговорността за отчетните документи в изпълнителната власт, което позволява по-пряка връзка при ресурсно осигуряване и изпълнение. Върху другите органи на изпълнителната власт: възможно е оптимизиране на координационния процес и намаляване на повторяеми процедурни действия. Върху младежките организации и младите хора: косвен положителен ефект се очаква при по-своевременно приемане на програми и инструменти за изпълнение на политиката за младежта. Тригодишният период на Доклада за младежта може да намали честотата на процеса по събиране, обработване и обобщаване на информация и да позволи анализ на по-дългосрочни тенденции. Не се очакват съществени положителни икономически и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Въпреки същественото институционално въздействие на предложените промени и намаляване на прякото участие на Народното събрание в приемането на доклада за младежта, ефектът може да бъде компенсиран чрез прозрачни консултации, публично достъпни документи и отчетност. Не се очакват съществени отрицателни икономически и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Най-съществено специфично въздействие се оказва върху институционалния баланс, прозрачността и отчетността. Поради това оптимизирането на процедурите следва да бъде съпътствано от достатъчно гаранции за публичност и участие на заинтересованите страни. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Не е идентифицирана такава. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Недостатъчно конкретизирани правомощия и инструменти на общинско ниво Вариант 1: „Без действие“ Описание: Запазва се действащата по-обща нормативна рамка на правомощията на общините в областта на младежката политика. Не се въвежда изрично изброяване на конкретни инструменти за нейното осъществяване като финансово подпомагане, предоставяне на достъп до общинска инфраструктура, изграждане и обновяване на материална база, подкрепа на младежки инициативи и осигуряване на достъпност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху общините: запазва се висока степен на местна самостоятелност при определянето на конкретните форми и обема на подкрепата за младежта съобразно финансовите възможности и местните потребности. Не възникват нови законово формулирани очаквания, които биха могли да изискват допълнителен финансов или организационен ресурс. За общините с ограничен финансов капацитет това означава липса на непосредствен натиск за разширяване на дейности или инфраструктура. Не се очакват съществени положителни икономически и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху общините: запазва се правната неопределеност относно обхвата на инструментите, чрез които могат и следва да подпомагат местната младежка политика. Това може да доведе до различно тълкуване и силно различаващи се практики. Липсата на конкретни инструменти може да продължи различията между общините в съдържанието и интензивността на местната младежка политика Върху младите хора: съществено социално отрицателно въздействие е запазването на териториалните различия в достъпа до младежки пространства, дейности и подкрепа. Върху младите хора с увреждания: не се създава допълнителна секторна нормативна гаранция за достъпност на подкрепяните младежки дейности и инфраструктура. Върху младежките организации и неформалните младежки групи: запазва се различната степен на подкрепа от отделните общини и липсата на достатъчно предвидима местна среда за реализиране на инициативи. Не се очакват съществени отрицателни икономически и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Най-съществено е териториалното въздействие и съществува възможност за задълбочаване или запазване на различията между общини с различен финансов, административен и инфраструктурен капацитет. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Не е идентифицирана нова административна тежест, но се запазва потенциалната необходимост всяка община самостоятелно да разработва и интерпретира механизмите за подкрепа. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 : „Приемане на предложения проект на акт“ Описание: Проектът на закон конкретизира инструментите на общинската политика за младежта, включително финансово подпомагане на младежки дейности, осигуряване на подходящи условия и достъп до общински обекти, изграждане, поддържане и обновяване на инфраструктура, подкрепа на младежки инициативи и мерки за достъпност за младежи с увреждания. Това увеличава правната яснота, но може да поражда различен ресурсен ефект за общините според наличната база и финансов капацитет. Целта не е само изброяване на дейности, а ясно свързване на местните приоритети с практически механизми за изпълнение и с органите, които вземат съответните решения. Общинският съвет, в рамките на своите правомощия, определя местните приоритети и одобрява необходимите бюджетни и имуществени решения, а кметът и общинската администрация организират изпълнението, координацията с младежките организации и проследяването на резултатите. Министерството на младежта и спорта осигурява методическа подкрепа и обмен на добри практики, без да се намесва в общинската самостоятелност. Прилагането може да се осъществява чрез съществуващи общински планове, програми, бюджетни процедури и правила за управление на общинската собственост, без непременно да се създават нови административни звена. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху общините: повишава се правната яснота относно допустимите и очакваните форми на местна подкрепа. Създава се по-ясна законова основа за планиране на средства и дейности. Върху младите хора: очаква се значително положително социално въздействие чрез разширяване на възможностите за участие, достъп до пространства, услуги, дейности и инициативи на местно ниво. Изричното включване на достъпа на младежи с увреждания има положителен ефект върху социалното включване. Върху младите хора с увреждания: очаква се особено положително социално въздействие от изричното поставяне на въпроса за достъпността. Върху младежките организации, младежките работници и неформалните групи: по-ясните инструменти могат да улеснят и направят по-предвидими партньорството и взаимодействието с местната власт, достъпа до инфраструктура и реализирането на инициативи. Върху местните общности: подобряването на младежката инфраструктура може косвено да стимулира социално включване, доброволчество и гражданско участие. Не се очакват съществени положителни икономически и екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху общините: за общините могат да възникнат финансови разходи, свързани с предоставяне и поддържане на обекти, изграждане и обновяване на инфраструктура, финансиране на дейности и осигуряване на достъпност. Реалният размер на финансовия ефект не може да бъде надеждно количествено определен от текста на проекта на акт, тъй като зависи от наличната инфраструктура и начина на прилагане във всяка община. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Особено значими са регионалното, бюджетното и социалното въздействие, както и въздействието върху хората с увреждания.. Възможно е да се наложи адаптиране на общински наредби, програми и вътрешни процедури. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Възможно е умерено увеличение на вътрешно-административната тежест за общините във връзка с планирането, предоставянето и отчитането на подкрепа. Увеличението е свързано основно с адаптирането на планове, процедури и бюджетни дейности. Не се въвеждат административни режими или такси за граждани и предприятия. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: Недостатъчно прецизна правна рамка за младежките организации и представителността Вариант 1: „Без действие“ Описание: Запазват се действащите определения и критерии за национална представителност, включително териториалният критерий и действащият обем документи и лични данни, предоставяни за доказване на изпълнението на изискванията. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Запазване на действащите към момента условия и изисквания, без необходимост младежките организации да се адаптират към нова нормативна уредба. Не възникват административни разходи за запознаване и привеждане в съответствие. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При запазване на действаща уредба няма да бъдат достатъчно ясно и прецизно регламентирани формите, под които могат да се създават младежки организации, както и критериите за определяне на националната им представителност, включително по отношение на членския състав и териториалния обхват на дейността им. Ще се запази необходимостта от по-ясно нормативно разграничаване и прилагане изискванията към младежките и национално представените организации. Върху младежките организации: ще продължи значителната административна тежест по събиране, поддържане и представяне на информация за голям брой членове. Запазва се обработването и предаването на значителен обем лични данни, включително ЕГН, адреси и подписи, което поражда рискове от гледна точка на принципите за необходимост и минимизиране на данните. Териториалният критерий може да се окаже значителна бариера за придобиване на национална представителност дори при реална и активна членска маса. Върху Министерството на младежта и спорта: ще се запази административната тежест за проверка на съществуващите доказателства и документи. Специфични въздействия: Съществено е въздействието върху защитата на личните данни. Запазва се и рискът формалният териториален обхват да не измерва достатъчно точно реалната обществена представителност Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Не се очаква промяна в съществуващата административна тежест, тъй като остава в сила действащият закон. Запазва се значителна административна тежест както за кандидатстващите организации, така и за администрацията при приемането, обработването, съхраняването и проверката на документацията. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 : „Приемане на предложения проект на акт“ Описание: Приемане на предложените изменения и допълнения в Закона за младежта, с които се прецизират и актуализират разпоредбите, регламентиращи младежките организации, условията за тяхното създаване и формите на организиране на младите хора. Предложеният вариант цели по-голяма яснота на нормативната уредба, както и създаване на по-ясна правна рамка за младежките организации. Поставя се акцент върху доказуема членска маса и организационна устойчивост, въвежда се тригодишна програма, свързана с Националната стратегия за младежта, и се редуцира обемът на изискваните лични данни. Проектът предвижда и електронно подаване на заявлението. Работният проект модернизира дефинициите за младежка организация и организация, работеща с и за младите хора, и преструктурира критериите за национална представителност. Териториалният критерий за дейност в най-малко 30% от общините се заменя с критерий за членство: най-малко 500 физически лица – младежи или организации-членове, които отговарят на изискванията по чл. 19 и 20, със седалище най-малко в 3 административни области в страната, и с не по-малко от 500 младежи, членуващи в тях. Запазва се изискването за двегодишна регистрационна история и публичност на интернет страница, като се добавя изискване за тригодишна програма в съответствие с Националната стратегия за младежта. Целта е представителността да бъде измервана чрез реална членска маса и програмна устойчивост, а не само чрез формален териториален обхват. Същевременно отпадането на списъци с имена, ЕГН, адреси и саморъчни подписи намалява чувствително административната тежест и риска от прекомерно обработване на лични данни. Необходим е обаче надежден, пропорционален механизъм за проверка на членската маса, за да не се компрометира достоверността на статута „национално представителна организация“. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очаква се положително социално въздействие, изразяващо се в по-ясно и прецизно регламентиране на младежките организации и условията за тяхното създаване. Предложените изменения ще допринесат за по-голяма яснота относно организационните форми, чрез които младите хора могат да се сдружават и да осъществяват младежка дейност. Върху младежките организации: подобрява се правната определеност. Очаква се значително намаляване на административната тежест, свързана със събирането и представянето на списъци с подробни лични данни и саморъчни подписи. Електронното подаване допълнително намалява времевите и материалните разходи. За национално представителните младежки организации се създават по-ясни и лесно проверими критерии. Върху членовете на организациите: значително положително въздействие върху защитата на личните данни поради ограничаване на обема данни, предоставяни на администрацията. Върху Министерството на младежта и спорта: намалява се обемът на документацията за приемане, обработване и съхранение. Очаква се по-добре структурирана проверка на кандидатурите. Върху младите хора: преминаването към критерий, основан на реална членска маса, може да даде по-точна представа за действителната обществена подкрепа и представителност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху младежките организации: За организациите, които не отговарят на нововъведените критерии, може да възникне необходимост да адаптират структурата или дейността си или да загубят/ да не придобият статут на национално представителни. В преходния период могат да възникнат еднократни разходи за запознаване с изискванията и подготовка на доказателства. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Очаква се значително положително въздействие върху защитата на личните данни. Същевременно трябва да се постигне баланс между минимизирането на данните и възможността на администрацията да извършва ефективен контрол. Възниква необходимост от разработване на надежден механизъм от страна на администрацията за проверка на декларираната членска маса, без системно събиране на прекомерни лични данни. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Като цяло се очаква значително намаляване на административната тежест чрез електронно подаване на документи и намаляване на удостоверителната документация и личните данни. Частична тежест биха представлявали тригодишната програма и необходимостта от механизъм за проверка на членската маса. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.4. По проблем 4: Липса на достатъчно развита законова рамка за младежката работа и младежките центрове Вариант 1: „Без действие“ Описание: Този проблем е с най-широк кръг потенциални социални и финансови въздействия. Проектът на закон създава законова дефиниция, принципи и форми на младежката работа и цялостна уредба на младежките центрове, включително статут, финансиране, стандарти, регистър и мониторинг. При този вариант ще се запази действащата нормативна уредба, без въвеждане на предложените изменения и допълнения, свързани с регламентирането на младежката работа и младежките центрове. Младежката работа остава без нормативно определени принципи, характеристики, форми и методи, а младежките центрове продължават да функционират без самостоятелна комплексна законова рамка за статут, стандарти за качество и финансиране.Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не възникват нови разходи за държавния бюджет във връзка с делегирана от държавата дейност. Върху общините: не възниква задължение да осигуряват допълнително финансиране и условия по новия модел. Върху младежките центрове: съществуващите младежки центрове запазват настоящата си организационна структура, без да възникват разходи за тяхното преобразуване. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се запазят съществуващите непълноти в Закона, свързани с младежката работа и младежките центрове, което няма да позволи ясно регламентиране на тяхната роля, функции и дейност. Това от своя страна може да затрудни устойчивото развитие на младежките центрове и ефективното предоставяне на дейности и услуги за младите хора. Ще се запази рискът от различни модели на управление, финансиране, персонал и качество и зависимост на младежките центрове от проектно или друго непостоянно финансиране. Върху младежките работници: остава липсата на нормативна разпознаваемост на тяхната дейност и липсата на обща рамка относно необходимите компетентности и професионално развитие. Върху младежките центрове: запазва се несигурността относно устойчивостта на тяхното функциониране, финансиране и общите стандарти за качество. Върху общините: липсата на единна законова рамка може да доведе до различни организационни модели и стандарти. Върху младите хора: риск от неравномерен териториален достъп и различно качество на услугите и дейностите (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Най-съществено е въздействието върху качеството и териториалната равнопоставеност на младежките услуги. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Не е идентифицирана такава, но не се преодоляват различните практики и липсата на единни стандарти. Остава валидно фрагментирано управление и отчитане на различни модели на младежки центрове. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 : „Приемане на предложения проект на акт“ Описание: Ще бъде усъвършенствана нормативната уредба в областта на младежкия работник. Въвежда се законова уредба на младежката работа. Създава се самостоятелна уредба на младежките центрове. Младежкият център се урежда като юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджет към община. Дейностите му се определят като делегирани от държавата дейности, финансирани чрез общинските бюджети въз основа на стандарти. Предвиждат се регистър, мониторинг и стандарти за дейност, персонал и качество. Проектът предлага нова глава „Младежка работа и младежки работник“, която определя целите, принципите, характеристиките, формите и методите на младежката работа, както и компетентностен подход към понятието „младежки работник“. Паралелно се въвежда глава „Младежки центрове“, според която центърът е юридическо лице, което се създава като второстепенен разпоредител с бюджет към община по решение на общинския съвет по предложение на кмета, за осъществяване на държавната политика за младежта на местно ниво чрез предоставяне на достъпни и качествени услуги, дейности и подкрепа за личностното, социалното и професионалното развитие на младите хора. Предлага се дейностите на младежкия център да са делегирани от държавата дейности и да се финансират от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. Финансирането на дейностите на младежките центрове да се определя ежегодно въз основа на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. Стандартите да се определят по реда на Закона за публичните финанси по предложение на министъра на младежта и спорта. Също така се предлага държавното финансиране като делегирана от държавата дейност да се предоставя за младежки център, който отговаря на изискванията на този закон и на стандартите, утвърдени от министъра на младежта и спорта, и е вписан в регистър на младежките центрове, воден от министъра на младежта и спорта. Предлага се рамката за функциониране на младежките центрове да се прилага считано от 1 януари 2029 година. До този период финансирането на младежките центрове продължава по сега установения ред и процедура, в съответствие с утвърдената „Програма за финансиране на младежките центрове в Република България (2026-2028)“. Тази рамка отговаря на практическото развитие на мрежата от младежки центрове и на необходимостта от устойчивост на услугите. Към настоящия момент разнообразните практики на младежка работа и младежките центрове не са достатъчно нормативно разпознаваеми и съпоставими. Това затруднява качествените стандарти, устойчивото финансиране, кадровото развитие и отчитането на резултатите. Законовата рамка може да намали тази неопределеност, но трябва да избегне прекомерно формализиране на една по своята същност гъвкава, доброволна и неформална дейност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху младите хора: очаква се значително положително социално въздействие чрез по-устойчив и предвидим достъп до качествени услуги, младежка работа и пространства за участие и развитие. Върху младежките работници: нормативното признаване и създаване на по-ясна правна основа за професионалната им дейност, обучение, квалификация и развитие. Върху младежките центрове: създава се ясно правно основание за тяхното функциониране, устойчив институционален и финансов модел и въвеждане на общи стандарти за качество. Върху общините: създава се предвидим механизъм за държавно финансиране на младежките центрове чрез стандартите за делегирани от държавата дейности. Върху Министерството на младежта и спорта: създават се механизми за мониторинг и управление на качеството на национално ниво. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Очаква се значително въздействие върху държавния бюджет, поради факта, че финансирането на дейностите на младежките центрове се превръща в ежегоден ангажимент, считано от 1 януари 2029 година. Върху общините: възникват допълнителни разходи, доколкото проектът предвижда те да осигуряват условия за функциониране и допълнителни средства от общинския бюджет. Върху Министерството на младежта и спорта: възникват допълнителни административни функции по разработване и прилагане на стандарти, водене на регистър и мониторинг. Върху младежките центрове: възможно е да възникнат разходи и административни усилия за привеждане в съответствие със стандартите. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Положителен ефект се очаква върху социалното включване и равния достъп до услуги. Създава се нов регистър на младежките центрове. Вписването в него е обвързано с възможността за получаване на държавно финансиране. Предвиждат се национални стандарти и мониторинг. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Нараства административната тежест за Министерството на младежта и спорта, общините и младежките центрове. Нарастването на тази административна тежест е функционално свързано със създаването на устойчив публично финансиран модел и система за контрол на качеството – въвеждане на регистър на младежките центрове, на национални стандарти и система за мониторинг, както и привеждане в съответствие с условията за делегирано държавно финансиране и уеднаквяване на статута на младежките центрове. В дългосрочен план единната рамка може да намали организационната неопределеност и различията в практиките. Необходимо е да се използват възможностите на Националната информационна система за младежта и служебния обмен на данни в пълен обхват. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.5. По проблем 5: Административна тежест, дублиране на информация и неефективно използване на Националната информационна система за младежта (НИСМ) Вариант 1: „Без действие“ Описание: Ще се запази действащият ред за вписване младежките организации в Националната информационна система за младежта, включително изискванията за предоставяне на данни и документи от организациите. Няма да бъде реализирането облекчение чрез подаване на заявление по електронен път с посочване на ЕИК на организацията. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху Министерството на младежта и спорта: Не са необходими непосредствени финансови средства за техническо развитие на системата, промяна на функционалности, прехвърляне на данни или обучение на служители за работа с обновената система. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху младежките организации: продължават да съществуват разходите на време и ресурс за представяне на информация и документи, част от които могат да бъдат налични в публични регистри или в други административни системи. Върху Министерството на младежта и спорта: запазва се ръчното приемане, проверяване и актуализиране на информацията и обработване на информация чрез различни канали. Върху младежките центрове: липсва единно информационно представяне на младежките центрове в Националната информационна система за младежта. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Основните специфични въздействия са свързани с цифровизацията, защитата на данните и качеството на публичната информация. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Запазване на съществуващата административна тежест за организациите и администрацията, включително дублиране на информация, когато данните могат да бъдат установени по служебен път. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 : „Приемане на предложения проект на акт“ Описание: Проектът предвижда електронно подаване на заявления за национална представителност и за вписване в НИСМ. Намалява се обемът на изискваната удостоверителна информация и се предвижда по-широко използване на служебно достъпни данни. Отпада задължението за предоставяне на списъци с лични данни и се премахва отделното изискване младежката организация да е вписана в НИСМ като условие за кандидатстване за финансиране. Това е насочено към прилагане на принципите на служебен обмен на информация, еднократно събиране на данни и електронно управление. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху младежките организации: очаква се значително положително административно и икономическо въздействие чрез намаляване на времето и ресурсите за подготовка и подаване на документи, премахване на дублиращи изисквания и осигуряване на възможност за електронна комуникация. Върху Министерството на младежта и спорта: намалява се необходимостта от ръчно обработване на документи, които могат да бъдат проверени служебно. Създава се възможност за централизиране на данни и намаляване на паралелните информационни потоци. Върху младежките организации, кандидатстващи за финансиране: отпадането на отделното предварително условие за вписване в НИСМ премахва административна бариера при кандидатстването. Върху младежките центрове: създава се единна информационна видимост. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Върху Министерството на младежта и спорта: възникват първоначални финансови и административни разходи за техническо развитие, поддръжка, информационна сигурност и администриране на НИСМ за създаване и поддръжка на регистъра на младежките центрове. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Специфично е въздействието върху електронното управление, принципа на еднократно събиране на данни, защитата на личните данни и достъпността и качеството на публичната информация. За да се реализира положителен ефект, е необходимо намаляването на задълженията, свързано с информацията, да бъде съчетано с надежден механизъм за служебно актуализиране или периодична проверка на данните. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани такива. Административна тежест: Намалява се административната тежест за младежките организации чрез промяна на реда на вписването им в Националната информационна система за младежта, като заявлението се подава по електронен път и в него се посочва ЕИК на организацията, ограничава се броя на удостоверителните документи. В краткосрочен план може да възникне умерено увеличение на административната и финансовата тежест за Министерството на младежта и спорта във връзка с техническото адаптиране на НИСМ. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на предложения проект на акт“ Ефективност Цел 1: Оптимизиране на системата за стратегическо планиране, управление, изпълнение и отчитане на държавната политика за младежта чрез по-ясно разпределение на компетентностите между органите на изпълнителната власт, намаляване на излишните административни етапи и създаване на по-функционален цикъл на планиране и отчитане. 3 – ниска 1 – висока Ефикасност Цел 1: Оптимизиране на системата за стратегическо планиране, управление, изпълнение и отчитане на държавната политика за младежта чрез по-ясно разпределение на компетентностите между органите на изпълнителната власт, намаляване на излишните административни етапи и създаване на по-функционален цикъл на планиране и отчитане. 3 – ниска 1 – висока Съгласуваност Цел 1: Оптимизиране на системата за стратегическо планиране, управление, изпълнение и отчитане на държавната политика за младежта чрез по-ясно разпределение на компетентностите между органите на изпълнителната власт, намаляване на излишните административни етапи и създаване на по-функционален цикъл на планиране и отчитане. 3 – ниска 1 – висока 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на предложения проект на акт“ Ефективност Цел 2: Подобряване на координацията между националното и местното ниво на управление на политиката за младежта. 3 – ниска 1 – висока Ефикасност Цел 2: Подобряване на координацията между националното и местното ниво на управление на политиката за младежта. 3 – ниска 1 – висока Съгласуваност Цел 2: Подобряване на координацията между националното и местното ниво на управление на политиката за младежта. 3 – ниска 1 – висока 5.3. По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на предложения проект на акт“ Ефективност Цел 3: Създаване на по-ясен, обективен и работещ механизъм за определяне на националната представителност на младежките организации, който да гарантира реална организационна и териториална представителност и да създава условия за ефективно участие на младежките организации във формирането и изпълнението на политиката за младежта. 3 – ниска 1 – висока Ефикасност Цел 3: Създаване на по-ясен, обективен и работещ механизъм за определяне на националната представителност на младежките организации, който да гарантира реална организационна и териториална представителност и да създава условия за ефективно участие на младежките организации във формирането и изпълнението на политиката за младежта. 3 – ниска 1 – висока Съгласуваност Цел 3: Създаване на по-ясен, обективен и работещ механизъм за определяне на националната представителност на младежките организации, който да гарантира реална организационна и териториална представителност и да създава условия за ефективно участие на младежките организации във формирането и изпълнението на политиката за младежта. 3 – ниска 1 – висока 5.4. По проблем 4: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на предложения проект на акт“ Ефективност Цел 4: Създаване на ясна и съвременна нормативна рамка на младежката работа и институционализиране на младежките центрове като устойчив елемент на националната и местната инфраструктура за младежка работа. 3 – ниска 1 – висока Ефикасност Цел 4: Създаване на ясна и съвременна нормативна рамка на младежката работа и институционализиране на младежките центрове като устойчив елемент на националната и местната инфраструктура за младежка работа. 3 – ниска 1 – висока Съгласуваност Цел 4: Създаване на ясна и съвременна нормативна рамка на младежката работа и институционализиране на младежките центрове като устойчив елемент на националната и местната инфраструктура за младежка работа. 3 – ниска 1 – висока 5.5. По проблем 5: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на предложения проект на акт“ Ефективност Цел 5: Оптимизиране на административните процеси и развитие на Националната информационна система за младежта (НИСМ) като основен инструмент за информация, публичност, планиране, наблюдение и оценка на политиката. 3 – ниска 1 – висока Ефикасност Цел 5: Оптимизиране на административните процеси и развитие на Националната информационна система за младежта (НИСМ) като основен инструмент за информация, публичност, планиране, наблюдение и оценка на политиката. 3 – ниска 1 – висока Съгласуваност Цел 5: Оптимизиране на административните процеси и развитие на Националната информационна система за младежта (НИСМ) като основен инструмент за информация, публичност, планиране, наблюдение и оценка на политиката. 3 – ниска 1 – висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант № 2 „Приемане на предложения проект на акт“ е препоръчителен вариант за действие за решаване на проблем № 1. Този вариант се отличава с висока ефективност, ефикасност и съгласуваност. По проблем 2: Вариант № 2 „Приемане на предложения проект на акт“ е препоръчителен вариант за действия за решаване на проблем № 2. Този вариант се отличава с висока ефективност, ефикасност и съгласуваност. По проблем 3: Вариант № 2 „Приемане на предложения проект на акт“ е препоръчителен вариант за действия за решаване на проблем № 3. Този вариант се отличава с висока ефективност, ефикасност и съгласуваност. По проблем 4: Вариант № 2 „Приемане на предложения проект на акт“ е препоръчителен вариант за действия за решаване на проблем № 4. Този вариант се отличава с висока ефективност, ефикасност и съгласуваност. По проблем 5: Вариант № 2 „Приемане на предложения проект на акт“ е препоръчителен вариант за действия за решаване на проблем № 5. Този вариант се отличава с висока ефективност, ефикасност и съгласуваност. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): В проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за младежта повечето от предложените промени предвиждат намаляване на административната тежест. Намаляват се административните изисквания за предоставяне на документи и данни с цел регистрация на младежки организации. Облекчава се изискването за предоставяне на лични данни. Въвеждат се възможности за електронно подаване на заявление и комуникация, както и за извършване на служебна проверка по документи. Въпреки това в някои от предложенията е възможно временно да възникне необходимост от провеждане на допълнителни административни процедури и процеси, какъвто би бил случаят при някои от съществуващите младежки центрове, които не са по определения в проекта ред, а са изградени и функциониращи по различен модел. При тези случаи ще се наложи осъществяване на дейности по промяна на статут и функциониране. При изграждане на нови центрове такива процедури няма да бъдат необходими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта не се създават нови/ не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант. Въпреки това се предвиждат промени в съществуващи административни процедури, свързани с младежките организации и националната им представителност, както и се въвежда нова процедура за вписване на младежките центрове в регистър, воден от министъра на младежта и спорта. В проекта не се предвижда въвеждането на нови държавни такси за разглеждане на заявленията, за вписване в съответните списъци/ регистри или за предоставяне на свързаните с тях административни услуги. По проблем 3: Проектът запазва съществуващата процедура за придобиване на статут на национално представителна младежка организация, но изменя част от изискванията и начина на доказване на тяхното изпълнение. Национално представителната младежка организация продължава да придобива този статут след проверка за изпълнение на законово установените критерии и вписване в списъка на национално представителните младежки организации. Процедурата се провежда от Министерството на младежта и спорта въз основа на заявление, като комисия проверява изпълнението на законовите изисквания и предлага вписване или отказ. Следователно не се създава нов регулаторен режим, а се изменя съществуващ удостоверителен/ регистрационен по своя характер административен режим, чрез който се установява и официално признава наличието на законовите предпоставки за национална представителност. По проблем 4: С проекта се създава нова процедура за вписване на младежките центрове в регистър, воден от министъра на младежта и спорта. По своята същност вписването има регистрационен и удостоверителен характер, тъй като чрез него компетентният административен орган установява наличието на определените в закона и стандартите обективни предпоставки и официално удостоверява статута на центъра за целите на държавното финансиране. Предлаганият режим обаче не следва да се определя като лицензиране за осъществяване на стопанска дейност или като разрешение за предоставяне на услуги. Въвеждането на вписването на младежките центрове в регистър е пряко свързано с целта за създаване на устойчив и прозрачен модел за тяхното функциониране и финансиране. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта се предвижда създаването на регистър на младежките центрове, воден от министъра на младежта и спорта. Създаването на такъв регистър е непосредствено свързано с въвеждането на нормативно установен статут на младежките центрове и на устойчив механизъм за тяхното финансиране. Съгласно предложената уредба държавно финансиране като делегирана от държавата дейност ще се предоставя на младежки център, който отговаря на изискванията на Закона за младежта и на утвърдените национални стандарти и е вписан в регистъра на младежките центрове, воден от министъра на младежта и спорта. По този начин вписването в регистъра ще има значение не само за информационната обезпеченост на политиката за младежта, но и за удостоверяване на изпълнението на нормативно определените предпоставки за предоставяне на държавно финансиране. Регистърът на младежките центрове следва да бъде изграден и поддържан по начин, който не води до създаване на изолирана информационна система и до дублиране на данни, които вече се събират или поддържат от Министерството на младежта и спорта или от други административни органи. Предвид предложеното изменение на чл. 44 от Закона за младежта, съгласно което Националната информационна система за младежта ще съдържа и информация за младежките центрове в страната, функционалното свързване на регистъра с Националната информационна система за младежта следва да бъде основният механизъм за интегрирането му в информационната инфраструктура в областта на младежката политика. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1: При прилагането на Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“ е идентифицирано съществено институционално въздействие чрез намаляване на прякото участие на Народното събрание в приемането на доклада за младежта. Това може да породи потенциален риск от ограничаване на възможността за периодичен парламентарен дебат върху състоянието и на политиката за младежта. При липсата на достатъчно ефективни механизми за публични консултации концентрацията на решенията в изпълнителната власт може да се възприеме като ограничаване на публичността и политическия дебат. Този риск следва да бъде преодолян чрез прозрачни консултации, публично достъпни документи и отчетност. По проблем 2: При прилагането на Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“ е идентифициран риск от неравномерно прилагане на законовите инструменти в различните общини. Въпреки че проектът конкретизира инструментите на общинската политика за младежта, възможностите за практическото им използване зависят от финансовия, административния капацитет и инфраструктурата на отделните общини. Това може да доведе до различия в достъпа на младите хора до младежки дейности, инфраструктура и подкрепа в различните части на страната. Рискът е по-съществен за малките общини и общините с ограничени собствени приходи. Също така е налице риск от увеличаване на финансовата тежест в общинските бюджети, тъй като изграждането, поддържането и предоставянето на инфраструктура, както и финансовото подпомагане на дейности и осигуряването на достъпност може да изискват допълнителни общински средства. Налице е и опасност от формално изпълнение на законовите задължения, тъй като съществува възможност част от заложените инструменти да бъдат отразени на документи, без обаче да се осъществяват реални и устойчиви дейности за младежите. По проблем 3: При прилагането на Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“ е идентифициран риск от увеличаване на административната тежест при доказването на новите критерии за младежките организации. В допълнение е налице възможност стремежът към покриване на изискванията за национално представителните младежки организации – минимален брой членове или териториални структури, да стимулира формално разширяване на членската база на организациите, без това непременно да съответства на действителната активност и обществено представителство. През преходния период също могат да възникнат трудности и необходимост от време за привеждане в съответствие с новите критерии. По проблем 4: При прилагането на Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“ са идентифицирани финансови, организационни и практически рискове. Определянето на дейностите на младежките центрове като делегирани от държавата дейности създава устойчив механизъм за финансиране Предлаганият модел обаче създава ежегоден финансов ангажимент за държавния бюджет. От своя страна общините ще имат роля при осигуряването на условия за функциониране и допълнително финансиране. Различията във финансовия капацитет на местно ниво може да доведат до различия в качеството на младежките центрове. Идентифициран е риск и в периода на преход към преминаване към новия статут на функциониращите младежки центрове. Съществуващите центрове имат различна правно-организационна форма, структура на персонал, начин на финансиране и управление. Дейността им може да бъде затруднена, ако преходните срокове са прекалено кратки. Не на последно място е идентифициран и риск от нарастване на административната тежест. Регистрацията, мониторингът, доказването на съответствие със стандартите и отчетността за публичното финансиране ще създадат нови административни задължения за Министерството на младежта и спорта, общините и центровете. По проблем 5: При прилагането на Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“ е идентифициран риск от дублиране между НИСМ и регистъра на младежките центрове. Проектът на акт предвижда създаване на регистър на младежките центрове и включване на информация за центровете на НИСМ. Ако двете информационни структури не бъдат функционално интегрирани, може да се стигне до двойно въвеждане, различни версии на едни и същи данни и допълнителна административна работа. При прилагането на избрания Вариант 2 „Приемане на проекта на акт“ се предполага и риск от недостатъчна оперативна съвместимост с други административни регистри. Ако за НИСМ не могат да бъдат получавани служебно данни, които вече се поддържат от други административни органи, организациите и центровете ще продължат да представят информация, с която държавната администрация вече разполага. Пълноценното използване на НИСМ предполага ресурс за развитие, поддръжка, информационна сигурност и техническа помощ, което поражда риск от недостатъчен и административен капацитет. От друга страна, недостатъчното ресурсно обезпечаване може да доведе до ситуация, при която законът възлага нови функции на системата, без тя практически да разполага с необходимата функционалност. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проектът на акт, заедно с мотивите и частичната предварителна оценка на въздействието, ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни в съответствие с чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА). След изтичане на срока по чл. 26, ал. 4 от ЗНА проектът на акт, заедно с постъпилите предложения и евентуална обосновка на неприетите такива, ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Освен предстоящите обществени консултации в периода на разработване на ЗИД на ЗМ е проведено анкетно допитване до заинтересованите страни. Анкетата е проведена от Министерството на младежта и спорта и има проучващ и консултативен характер и е насочена към събиране на мнения и практически наблюдения от младите хора, младежките организации, организациите, работещи с и за младите хора, младежките центрове, общините, младежките работници, институциите и други заинтересовани страни. Получените данни показват устойчива подкрепа сред участвалите заинтересовани страни за основните направления на нормативната промяна: ясно определение за младежка работа, нормативно уреждане на статута и функциите на младежките центрове, по-ясни ангажименти на общините и по-широко участие на младежките организации в националните консултативни органи. Анкетата подкрепя необходимостта и посоката на регулиране, но не оценява всички конкретни правни формулировки и не следва да се използва като доказателство за национална статистическа представителност. Анализирани са 232 пълни записа, постъпили между 13 и 21 август 2026 г. Въпросникът съдържа 10 затворени въпроса. При пет от тях е допуснат избор на до три отговора, поради което сборът на процентите за съответния въпрос надхвърля 100%. Процентите са изчислени спрямо всички 232 респонденти, освен когато изрично е посочен друг обхват. Уточнения по методиката на проведеното допитване: • Анкетата е отворена и няма предварително определена вероятностна извадка. • Не е събирана информация за населено място или район, поради което не може да се прави географски анализ. • Групата на общинските и областните администрации е значително по-голяма от останалите групи. • Самоопределянето на респондентите в една основна група не позволява да се отчетат всички възможни припокриващи се роли. • Данните измерват заявени оценки и приоритети; не измерват финансови разходи, административна тежест или фактическо поведение. • Резултатите могат да подкрепят оценката на необходимостта и предпочитаната посока на нормативната намеса, но не заместват правния, финансовия и административния анализ на конкретните текстове. Профил на участвалите страни: Група Брой Дял Общинска или областна администрация 160 69,0% Младежки център 24 10,3% Младежка организация 17 7,3% Организация, работеща с и за младите хора 8 3,4% Образователна или научна институция 7 3,0% Млад човек 6 2,6% Младежки работник 4 1,7% Държавна институция 3 1,3% Друга заинтересована страна 3 1,3% Профилът показва силно присъствие на местната власт, което е особено релевантно за предложенията, свързани с общинската политика за младежта и младежките центрове. Същевременно малкият брой млади хора и младежки работници изисква техните отговори да не се представят като самостоятелно представителни за съответните групи. Резултати по основните направления: Яснота на действащата нормативна рамка Положителните оценки са 48,7%, а отрицателните – 40,9%. Това не показва еднозначно отрицание на действащата рамка, но установява съществен дял от заинтересованите страни, които изпитват дефицит на яснота относно ролите и отговорностите. Разликата между групите е значима: сред общинските и областните администрации 59,4% дават положителна оценка, докато сред всички останали респонденти 61,1% оценяват яснотата в малка степен или изобщо не я намират за достатъчна. Това подкрепя необходимостта нормативните решения да бъдат придружени от ясни механизми за прилагане и комуникация към сектора. Области с потребност от по-ясно нормативно уреждане Област Брой посочвания Дял от респондентите Ангажименти на общините 100 43,1% Младежки центрове 84 36,2% Младежка работа 79 34,1% Младежки дейности 79 34,1% Младежки организации 51 22,0% Младежки работник 50 21,6% Национална информационна система за младежта 43 18,5% Национална представителност на младежките организации 39 16,8% Консултативни органи и участие 37 15,9% Не мога да преценя 15 6,5% Не е необходимо допълнително уреждане 4 1,7% Младежка работа и младежки работник Общата подкрепа за въвеждане на ясно определение за „младежка работа“ е 90,1%. Подкрепата е устойчива и при разделяне на извадката: 88,8% сред общинските и областните администрации и 93,1% сред останалите респонденти. Младежки центрове Общо 84,5% подкрепят нормативното определяне на общ статут и основни функции на младежките центрове. Подкрепата е 80,6% сред общинските и областните администрации и 93,1% сред останалите участници. Ангажименти на общините Резултатите са в съответствие с посоката на предложената нова ал. 2 на чл. 15, която урежда финансово подпомагане, условия за дейности, инфраструктура, съдействие за инициативи и достъпност. Очаквано положително въздействие според респондентите: по-голяма правна яснота и предвидимост за адресатите на закона; по-ясно разпределение на роли и отговорности между националното и местното ниво; по-добра разпознаваемост и институционална устойчивост на младежката работа и младежките центрове; по-добри условия за планиране, финансиране и контрол на качеството; по-прозрачни критерии за национална представителност; разширено и по-приобщаващо участие при формирането на политики. Анкетата изпълнява функцията на допълнителен консултативен инструмент при подготовката на нормативните промени. Резултатите дават ясна подкрепа за необходимостта от регулиране в областта на младежката работа, младежките центрове, общинските ангажименти и участието на организациите. Те не установяват национална представителност и не могат самостоятелно да обосноват всички конкретни решения в проекта, но предоставят относими емпирични данни за идентифицираните проблеми, предпочитаните направления и очакванията на участвалите заинтересовани страни. В допълнение към описаното по-горе анкетно допитване сред заинтересованите страни в процеса на подготовка предлаганият проект на акт е представен и обсъден на заседание на Националния консултативен съвет за младежта, проведено на 09.09.2026 г. Членовете на Националния консултативен съвет за младежта, в лицето на заместник-министри от всички министерства от кабинета, потвърждават, че промените в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта са наложителни и следва да създадат по-ясна нормативна рамка за провеждането на младежката политика. Устойчивото развитие на младежките центрове, ясното определяне на ролите на институциите и доброто взаимодействие между държавната и местната власт се определят от представителите на институциите като ключови условия за по-ефективна подкрепа на младите хора. Подчертава се значението на партньорството между общините и изпълнителната власт и необходимостта от взаимодействие между институциите за постигане на поставените цели. На 25.09.2026 г. проектът на ЗИД на Закона за младежта беше представен и обсъден и с представители на младежки организации и специалисти от младежкия сектор. В началото на месец октомври 2026 г. законопроектът е изпратен до Обществения съвет по въпросите за младежта за преглед и представяне на писмени становища и предложения по проекта на акт. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Национален статистически институт, „Население към 31.12.2025 г. по статистически райони, възраст, местоживеене и пол“ – данни за възрастовите групи 15-19, 20-24 и 25-29 години; Резултати от национално допитване за промени в нормативната рамка за младежта; Административни данни; Материали, свързани с младежката работа и младежките центрове. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мадлен Митева, директор на дирекция „Младежки политики“ Дата: Подпис:

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! Р Е Ш Е Н И Е от …………. 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министърът на младежта и спорта да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (РУМЕН РАДЕВ) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: (КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: (ТРИФОН ТРИФОНОВ) ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНО И АДМИНИСТРАТИВНО ОСИГУРЯВАНЕ”: (ВАЛЕНТИНА КОЖУХАРОВА) Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за младежта (обн., ДВ, бр. 31 от 2012 г.; изм., бр. 68 от 2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 24 и 77 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г. изм. и доп., бр. 61 от 2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 2 след думата „общините“ се добавят „младежките центрове“ и се поставя запетая. § 2. В чл. 5 се правят следните изменения: Алинея 1 и 2 се изменят така: „(1) Министерският съвет приема доклад за младежта за период от три години по предложение на министъра на младежта и спорта. (2) Министърът на младежта и спорта внася в Министерския съвет доклада за младежта по ал. 1 в срок до 30 септември на годината, следваща съответния тригодишен период.“ 2. В ал. 3 думата „двегодишен“ се заличава. 3. В ал. 5 думите „Народното събрание“ се заменят с „Министерския съвет“. § 3. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. В изпълнение на Националната стратегия за младежта министърът на младежта и спорта утвърждава национални програми за младежта.“ § 4. В чл. 11 се правят следните изменения: В ал. 2, в края след думите „младежка организация“ се поставя запетая и се добавят „както и други представители на органи и институции по преценка на министъра на младежта и спорта“. В ал. 4 думата „правилник“ се заменя с „правила“. В ал. 7 думите „на интернет страницата на“ се заменят предлога „в“. § 5. В чл. 11а се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 4 и 5 се изменят така: „4. до 10 представители на младежки организации по смисъла на чл. 19, ал. 1; до 10 представители на организации, работещи с и за младите хора.“ В ал. 6 думата „правилник“ се заменя с „правила“. В ал. 7 думите „на интернет страницата на“ се заменят предлога „в“. § 6. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 2: „(2) Общинската политика за младежта се осъществява чрез: 1. финансово подпомагане на младежки дейности в съответствие с Националната стратегия за младежта и годишния план по чл. 6; 2. създаване на условия осъществяване на младежки дейности и достъп до обекти – общинска собственост; 3. изграждане, обновяване и управление на обекти – общинска собственост за осъществяване на младежки дейности; 4. оказване на съдействие за организирането на младежки инициативи и мероприятия на територията на общината; 5. осигуряване на достъп на младежи с увреждания до общинска собственост.“ 2. Досегашните ал. 2-6 стават съответно ал. 3-7. § 7. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. Младежка дейност е организирана дейност или инициатива, насочена към личностното, социалното, образователното, професионалното и гражданското развитие на младите хора, както и към насърчаване на тяхното активно участие в обществения живот в защита на техните потребности и интереси.“ § 8. В чл. 18 се правят следните изменения: В основния текст на ал. 1 предлогът „във“ се заменя с „в“. В т. 4 след думите „здравословния начин на живот,“ се добавят „превантивни дейности“, поставя се запетая и думата „спорта“ се заменя със „спорт“.   § 9. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения: Основният текст се изменя така: „(1) Младежка организация е сдружение на лица за осъществяване на младежки дейности и/или работа с и за младите хора, което отговаря на следните изисквания:“ В т. 2 думата „младежи“ се заменя с „лица“. § 10. Член 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Младежката организация по чл. 19, ал. 1 е юридическо лице с нестопанска цел, в чийто предмет и/или цели изрично е посочено изпълнението на младежки дейности и/или работа с и за младите хора, регистрирано при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или като организирана младежка структура при условията и по реда на специален закон. (2) Младежка организация е и сдружение на младежки организации по ал. 1, създадени при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.“ § 11. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. Национално представителна младежка организация е организация, която отговаря на следните изисквания: 1. регистрирана е не по-късно от две години преди подаване на заявлението по чл. 25; 2. поддържа интернет страница, която съдържа информация за: контакт с организацията; имената на членовете на управителните органи; целите и дейностите на организацията; годишни финансови отчети и доклади за дейността; 3. има членове не по-малко от 500 физически лица – младежи или 5 организации, които отговарят на изискванията по чл. 19 и 20, със седалище най-малко в 3 административни области в страната с членове не по-малко от 500 физически лица – младежи; 4. има приета от общото събрание тригодишна програма в съответствие с Националната стратегия за младежта.“ § 12. В чл. 23, ал. 2 в края след думите „Министерството на младежта и спорта“ се добавят „и в Националната информационна система за младежта“. § 13. Член 24 се отменя.  § 14. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. (1) Младежки организации, които желаят да бъдат вписани в списъка на национално представителните младежки организации, подават по електронен път заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат доказателства, че има за членове не по-малко от 500 физически лица – младежи или не по-малко от 5 младежки организации-членове, които отговарят на изискванията по чл. 19 и 20, със седалище най-малко в 3 административни области в страната, и с не по-малко от 500 младежи, членуващи в тях.“ § 15. В чл. 26, ал. 3 се изменя така: „ (3) Комисията по ал. 1 представя на министъра на младежта и спорта становище с предложение за вписване на младежката организация в списъка по чл. 23, ал. 1 или за отказ за вписване.“ § 16. В чл. 27, ал. 1 се изменя така: „(1) Въз основа на предложение на комисията по чл. 26, ал. 3 министърът на младежта и спорта издава заповед за вписване или за отказ за вписване на младежката организация в списъка на национално представителните младежки организации.“ § 17. В чл. 28 се правят следните изменения: В ал. 2 след думите „чл. 23, ал. 1“ се добавят „по реда на чл. 25“. Алинея 3 се отменя. § 18. Член 29 се отменя. § 19. В чл. 31, ал. 2 в края след думите „на чл. 22“ се добавят „и условията на чл. 28, ал. 1“. § 20. В Глава пета се правят следните изменения и допълнения: Наименованието се изменя така: „Младежка работа и младежки работник". Създават се чл. 31а и 31б: „Чл. 31а. (1) Младежката работа е дейност за младите хора и включва широк спектър от инструменти и дейности, които се извършват с и за младите хора, подпомагайки тяхното личностно, социално и професионално развитие, гражданско участие и овластяване. (2) Младежката работа се осъществява при спазване на принципите за достъпност, доброволно участие, включване, приобщаване и устойчиво развитие. (3) Основната цел на младежката работа е създаване на пространство, социална среда и подкрепа на младите хора за реализиране на потенциала си и пряко участие в обществените процеси. (4) Основни характеристики на младежката работа са: 1. ценностно ориентирана дейност, която отстоява и насърчава равенството, толерантността, солидарността и справедливостта в междуличностните и обществените отношения; 2. създаване на безопасна среда и пространства за социално, образователно и културно развитие на младите хора; 3. насочена към овластяване на младите хора като автономни, активни и критично мислещи граждани и членове на своите общности; 4. ориентирана към идентифициране и адресиране на реалните потребности и проблеми на младите хора и младежките общности; 5. сфера на социални практики с мултидисциплинарен и междусекторен характер; 6. осъществяваща се в контекста на неформалното и самостоятелното учене; 7. реализираща се от младежки работници срещу възнаграждение или на доброволен принцип. Чл. 31б. (1) Младежката работа се реализира чрез различни форми и методи, включително в рамките на организации, чрез мобилна младежка работа, теренна младежка работа и други подходящи форми на работа с млади хора. (2) Младежката работа се осъществява чрез методите на неформалното и самостоятелно учене, индивидуалната и групова работа, консултиране, информационни дейности, доброволчество, младежки инициативи и други подходящи форми на младежката работа.“ 3. Член 32, 33 и 34 се изменят така: „Чл. 32. Младежкият работник е лице, което притежава необходимите знания, умения и компетентности за осъществяване на младежка работа. Чл. 33. Младежкият работник може да подпомага дейността на младежките организации и младежките центрове, като анализира, планира, организира, наблюдава и оценява младежките дейности, въз основа на индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на младежите. Чл. 34. В Националните и общинските програми за младежта може да се включват дейности за обучение, квалификация и професионално развитие на младежкия работник.“ § 21. Създава се Глава пета „а“ с наименование „Младежки центрове“ с чл. 34а: „Глава пета „а“ МЛАДЕЖКИ ЦЕНТРОВЕ Чл. 34а. (1) Младежкият център e юридическо лице, което се създава като второстепенен разпоредител с бюджет към община по решение на общинския съвет по предложение на кмета, за осъществяване на държавната политика за младежта на местно ниво чрез предоставяне на достъпни и качествени услуги, дейности и подкрепа за личностното, социалното и професионалното развитие на младите хора. (2) Дейностите на младежкия център по ал. 1 са делегирани от държавата дейности и се финансират от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. (3) Финансирането на дейностите по ал. 2 се определя ежегодно въз основа на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. (4) Стандартите по ал. 3 се определят по реда на Закона за публичните финанси по предложение на министъра на младежта и спорта. (5) Държавно финансиране като делегирана от държавата дейност се предоставя за младежки център, който отговаря на изискванията на този закон и на стандартите по ал. 10 и е вписан в регистър на младежките центрове, воден от министъра на младежта и спорта. (6) Дейността на младежките центрове може да се финансира и със средства от други национални, европейски и международни програми. (7) Общините осигуряват условията за функциониране на младежките центрове и предоставят допълнителни средства от общинския бюджет. (8) Средствата, предоставени от държавния бюджет за дейностите по ал. 2, се използват само по предназначение. (9) Министърът на младежта и спорта осъществява мониторинг върху изпълнението на дейностите и постигането на определените национални стандарти за качество. (10) Условията и редът за функциониране на младежките центрове, минималните изисквания към дейността, персонала и качеството на предоставяните услуги, както и показателите за мониторинг се определят със стандарти, утвърдени от министъра на младежта и спорта.“ § 22. В чл. 41, ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Младежките организации и младежките центрове популяризират добри практики за младежка доброволческа дейност. (2) Младежките организации и младежките центрове предоставят в Министерството на младежта и спорта информация за добри практики за младежка доброволческа дейност.“ § 23. В чл. 44, ал. 2 се изменя така: „(2) Националната информационна система за младежта съдържа информация за: 1. младежки организации в страната; 2. национално представителните младежки организации; 3. изследвания за състоянието на младежта, анализи и оценки за провеждането на политиките за младежта на национално, областно и общинско ниво; 4. национални и европейски документи, свързани с осъществяване на политиката за младежта; 5. актуална информация за възможностите за финансиране на младежки дейности; 6. младежки центрове в страната.“ § 24. Член 45 се отменя. § 25. Член 46 се изменя така: „Чл. 46. Вписването на младежките организации в Националната информационна система за младежта се извършва чрез подаване по електронен път на заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта, в което се посочва единен идентификационен код (ЕИК) на организацията и се прилага кратко описание на дейността й.“ § 26. Член 47 се отменя. § 27. Параграф 1 от допълнителните разпоредби се изменя така: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Младежи“ и „млади хора“ са лица на възраст от 15 до 29 години включително. 2. "Организации, работещи с и за младите хора" са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, но вписаната в учредителния им акт/устава предмет и/или цел съдържа работа с и за младите хора.“ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 28. (1) Заварените до влизането в сила на този закон младежки организации, които не отговарят на изискванията на чл. 19 и 20, както и национално представителни младежки организации, които не отговарят на изискванията на чл. 22, се привеждат в съответствие с тези изисквания в срок до една година от влизането в сила на този закон. (2) В срока по ал. 1 национално представителните младежки организации подават заявление за вписване по чл. 25. (3) Национално представителните младежки организации, които не са изпълнили условието по ал. 1, се заличават от списъка по чл. 23, ал. 1. § 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 21, който влиза в сила от 01.01.2029 г. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на …………. 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! Р Е Ш Е Н И Е от …………. 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министърът на младежта и спорта да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (РУМЕН РАДЕВ) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: (КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА: (ТРИФОН ТРИФОНОВ) ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНО И АДМИНИСТРАТИВНО ОСИГУРЯВАНЕ”: (ВАЛЕНТИНА КОЖУХАРОВА) Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за младежта (обн., ДВ, бр. 31 от 2012 г.; изм., бр. 68 от 2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 24 и 77 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г. изм. и доп., бр. 61 от 2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 2 след думата „общините“ се добавят „младежките центрове“ и се поставя запетая. § 2. В чл. 5 се правят следните изменения: Алинея 1 и 2 се изменят така: „(1) Министерският съвет приема доклад за младежта за период от три години по предложение на министъра на младежта и спорта. (2) Министърът на младежта и спорта внася в Министерския съвет доклада за младежта по ал. 1 в срок до 30 септември на годината, следваща съответния тригодишен период.“ 2. В ал. 3 думата „двегодишен“ се заличава. 3. В ал. 5 думите „Народното събрание“ се заменят с „Министерския съвет“. § 3. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. В изпълнение на Националната стратегия за младежта министърът на младежта и спорта утвърждава национални програми за младежта.“ § 4. В чл. 11 се правят следните изменения: В ал. 2, в края след думите „младежка организация“ се поставя запетая и се добавят „както и други представители на органи и институции по преценка на министъра на младежта и спорта“. В ал. 4 думата „правилник“ се заменя с „правила“. В ал. 7 думите „на интернет страницата на“ се заменят предлога „в“. § 5. В чл. 11а се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 4 и 5 се изменят така: „4. до 10 представители на младежки организации по смисъла на чл. 19, ал. 1; до 10 представители на организации, работещи с и за младите хора.“ В ал. 6 думата „правилник“ се заменя с „правила“. В ал. 7 думите „на интернет страницата на“ се заменят предлога „в“. § 6. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 2: „(2) Общинската политика за младежта се осъществява чрез: 1. финансово подпомагане на младежки дейности в съответствие с Националната стратегия за младежта и годишния план по чл. 6; 2. създаване на условия осъществяване на младежки дейности и достъп до обекти – общинска собственост; 3. изграждане, обновяване и управление на обекти – общинска собственост за осъществяване на младежки дейности; 4. оказване на съдействие за организирането на младежки инициативи и мероприятия на територията на общината; 5. осигуряване на достъп на младежи с увреждания до общинска собственост.“ 2. Досегашните ал. 2-6 стават съответно ал. 3-7. § 7. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. Младежка дейност е организирана дейност или инициатива, насочена към личностното, социалното, образователното, професионалното и гражданското развитие на младите хора, както и към насърчаване на тяхното активно участие в обществения живот в защита на техните потребности и интереси.“ § 8. В чл. 18 се правят следните изменения: В основния текст на ал. 1 предлогът „във“ се заменя с „в“. В т. 4 след думите „здравословния начин на живот,“ се добавят „превантивни дейности“, поставя се запетая и думата „спорта“ се заменя със „спорт“.   § 9. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения: Основният текст се изменя така: „(1) Младежка организация е сдружение на лица за осъществяване на младежки дейности и/или работа с и за младите хора, което отговаря на следните изисквания:“ В т. 2 думата „младежи“ се заменя с „лица“. § 10. Член 20 се изменя така: „Чл. 20. (1) Младежката организация по чл. 19, ал. 1 е юридическо лице с нестопанска цел, в чийто предмет и/или цели изрично е посочено изпълнението на младежки дейности и/или работа с и за младите хора, регистрирано при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или като организирана младежка структура при условията и по реда на специален закон. (2) Младежка организация е и сдружение на младежки организации по ал. 1, създадени при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.“ § 11. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. Национално представителна младежка организация е организация, която отговаря на следните изисквания: 1. регистрирана е не по-късно от две години преди подаване на заявлението по чл. 25; 2. поддържа интернет страница, която съдържа информация за: контакт с организацията; имената на членовете на управителните органи; целите и дейностите на организацията; годишни финансови отчети и доклади за дейността; 3. има членове не по-малко от 500 физически лица – младежи или 5 организации, които отговарят на изискванията по чл. 19 и 20, със седалище най-малко в 3 административни области в страната с членове не по-малко от 500 физически лица – младежи; 4. има приета от общото събрание тригодишна програма в съответствие с Националната стратегия за младежта.“ § 12. В чл. 23, ал. 2 в края след думите „Министерството на младежта и спорта“ се добавят „и в Националната информационна система за младежта“. § 13. Член 24 се отменя.  § 14. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. (1) Младежки организации, които желаят да бъдат вписани в списъка на национално представителните младежки организации, подават по електронен път заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат доказателства, че има за членове не по-малко от 500 физически лица – младежи или не по-малко от 5 младежки организации-членове, които отговарят на изискванията по чл. 19 и 20, със седалище най-малко в 3 административни области в страната, и с не по-малко от 500 младежи, членуващи в тях.“ § 15. В чл. 26, ал. 3 се изменя така: „ (3) Комисията по ал. 1 представя на министъра на младежта и спорта становище с предложение за вписване на младежката организация в списъка по чл. 23, ал. 1 или за отказ за вписване.“ § 16. В чл. 27, ал. 1 се изменя така: „(1) Въз основа на предложение на комисията по чл. 26, ал. 3 министърът на младежта и спорта издава заповед за вписване или за отказ за вписване на младежката организация в списъка на национално представителните младежки организации.“ § 17. В чл. 28 се правят следните изменения: В ал. 2 след думите „чл. 23, ал. 1“ се добавят „по реда на чл. 25“. Алинея 3 се отменя. § 18. Член 29 се отменя. § 19. В чл. 31, ал. 2 в края след думите „на чл. 22“ се добавят „и условията на чл. 28, ал. 1“. § 20. В Глава пета се правят следните изменения и допълнения: Наименованието се изменя така: „Младежка работа и младежки работник". Създават се чл. 31а и 31б: „Чл. 31а. (1) Младежката работа е дейност за младите хора и включва широк спектър от инструменти и дейности, които се извършват с и за младите хора, подпомагайки тяхното личностно, социално и професионално развитие, гражданско участие и овластяване. (2) Младежката работа се осъществява при спазване на принципите за достъпност, доброволно участие, включване, приобщаване и устойчиво развитие. (3) Основната цел на младежката работа е създаване на пространство, социална среда и подкрепа на младите хора за реализиране на потенциала си и пряко участие в обществените процеси. (4) Основни характеристики на младежката работа са: 1. ценностно ориентирана дейност, която отстоява и насърчава равенството, толерантността, солидарността и справедливостта в междуличностните и обществените отношения; 2. създаване на безопасна среда и пространства за социално, образователно и културно развитие на младите хора; 3. насочена към овластяване на младите хора като автономни, активни и критично мислещи граждани и членове на своите общности; 4. ориентирана към идентифициране и адресиране на реалните потребности и проблеми на младите хора и младежките общности; 5. сфера на социални практики с мултидисциплинарен и междусекторен характер; 6. осъществяваща се в контекста на неформалното и самостоятелното учене; 7. реализираща се от младежки работници срещу възнаграждение или на доброволен принцип. Чл. 31б. (1) Младежката работа се реализира чрез различни форми и методи, включително в рамките на организации, чрез мобилна младежка работа, теренна младежка работа и други подходящи форми на работа с млади хора. (2) Младежката работа се осъществява чрез методите на неформалното и самостоятелно учене, индивидуалната и групова работа, консултиране, информационни дейности, доброволчество, младежки инициативи и други подходящи форми на младежката работа.“ 3. Член 32, 33 и 34 се изменят така: „Чл. 32. Младежкият работник е лице, което притежава необходимите знания, умения и компетентности за осъществяване на младежка работа. Чл. 33. Младежкият работник може да подпомага дейността на младежките организации и младежките центрове, като анализира, планира, организира, наблюдава и оценява младежките дейности, въз основа на индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на младежите. Чл. 34. В Националните и общинските програми за младежта може да се включват дейности за обучение, квалификация и професионално развитие на младежкия работник.“ § 21. Създава се Глава пета „а“ с наименование „Младежки центрове“ с чл. 34а: „Глава пета „а“ МЛАДЕЖКИ ЦЕНТРОВЕ Чл. 34а. (1) Младежкият център e юридическо лице, което се създава като второстепенен разпоредител с бюджет към община по решение на общинския съвет по предложение на кмета, за осъществяване на държавната политика за младежта на местно ниво чрез предоставяне на достъпни и качествени услуги, дейности и подкрепа за личностното, социалното и професионалното развитие на младите хора. (2) Дейностите на младежкия център по ал. 1 са делегирани от държавата дейности и се финансират от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. (3) Финансирането на дейностите по ал. 2 се определя ежегодно въз основа на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. (4) Стандартите по ал. 3 се определят по реда на Закона за публичните финанси по предложение на министъра на младежта и спорта. (5) Държавно финансиране като делегирана от държавата дейност се предоставя за младежки център, който отговаря на изискванията на този закон и на стандартите по ал. 10 и е вписан в регистър на младежките центрове, воден от министъра на младежта и спорта. (6) Дейността на младежките центрове може да се финансира и със средства от други национални, европейски и международни програми. (7) Общините осигуряват условията за функциониране на младежките центрове и предоставят допълнителни средства от общинския бюджет. (8) Средствата, предоставени от държавния бюджет за дейностите по ал. 2, се използват само по предназначение. (9) Министърът на младежта и спорта осъществява мониторинг върху изпълнението на дейностите и постигането на определените национални стандарти за качество. (10) Условията и редът за функциониране на младежките центрове, минималните изисквания към дейността, персонала и качеството на предоставяните услуги, както и показателите за мониторинг се определят със стандарти, утвърдени от министъра на младежта и спорта.“ § 22. В чл. 41, ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Младежките организации и младежките центрове популяризират добри практики за младежка доброволческа дейност. (2) Младежките организации и младежките центрове предоставят в Министерството на младежта и спорта информация за добри практики за младежка доброволческа дейност.“ § 23. В чл. 44, ал. 2 се изменя така: „(2) Националната информационна система за младежта съдържа информация за: 1. младежки организации в страната; 2. национално представителните младежки организации; 3. изследвания за състоянието на младежта, анализи и оценки за провеждането на политиките за младежта на национално, областно и общинско ниво; 4. национални и европейски документи, свързани с осъществяване на политиката за младежта; 5. актуална информация за възможностите за финансиране на младежки дейности; 6. младежки центрове в страната.“ § 24. Член 45 се отменя. § 25. Член 46 се изменя така: „Чл. 46. Вписването на младежките организации в Националната информационна система за младежта се извършва чрез подаване по електронен път на заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта, в което се посочва единен идентификационен код (ЕИК) на организацията и се прилага кратко описание на дейността й.“ § 26. Член 47 се отменя. § 27. Параграф 1 от допълнителните разпоредби се изменя така: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Младежи“ и „млади хора“ са лица на възраст от 15 до 29 години включително. 2. "Организации, работещи с и за младите хора" са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, но вписаната в учредителния им акт/устава предмет и/или цел съдържа работа с и за младите хора.“ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 28. (1) Заварените до влизането в сила на този закон младежки организации, които не отговарят на изискванията на чл. 19 и 20, както и национално представителни младежки организации, които не отговарят на изискванията на чл. 22, се привеждат в съответствие с тези изисквания в срок до една година от влизането в сила на този закон. (2) В срока по ал. 1 национално представителните младежки организации подават заявление за вписване по чл. 25. (3) Национално представителните младежки организации, които не са изпълнили условието по ал. 1, се заличават от списъка по чл. 23, ал. 1. § 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 21, който влиза в сила от 01.01.2029 г. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на …………. 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта (обн., ДВ, бр. 31 от 2012 г.; изм., бр. 68 от 2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 24 и 77 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г. изм. и доп., бр. 61 от 2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Причини, които налагат приемането на предложените изменения: Законът за младежта, приет през 2012 г., урежда основните принципи, управлението и финансирането на дейностите, осъществявани в изпълнение на държавната политика за младежта. С него са установени нормативните основи за формирането и провеждането на политиките за младите хора на национално, областно и общинско ниво, както и за участието на младежките организации и другите заинтересовани страни в процесите на тяхното разработване и изпълнение. В периода след приемането на закона са настъпили съществени промени в обществено-икономическата среда, потребностите на младите хора, начините за тяхното участие в обществения живот и подходите за разработване и реализиране на младежките политики. Развитието на европейските политики в областта на младежта, нарастващото значение на младежката работа, неформалното учене, участието на младите хора във формирането на политиките, както и разширяването на мрежата от младежки центрове в страната обуславят необходимостта от актуализиране и усъвършенстване на действащата нормативна уредба. Независимо от извършените до момента изменения и допълнения на закона, практическото прилагане на Закона за младежта показва необходимост от допълнително актуализиране на отделни негови разпоредби с оглед преодоляване на установени пропуски, оптимизиране на административните процедури, повишаване на ефективността на институционалното взаимодействие и създаване на по-благоприятни условия за развитие на младежките дейности и услуги. Цели, които се поставят с предложените промени: Основната цел на законопроекта е повишаване на ефективността, предвидимостта и устойчивостта на държавната политика за младежта чрез актуализиране на институционалните механизми и създаване на по-ясни условия за участие, подкрепа и развитие на младите хора. Като конкретни цели са идентифицирани следните: оптимизиране на процедурите за стратегическо планиране и отчетност; укрепване на общинската политика за младежта; повишаване на прозрачността при националната представителност на младежките организации; нормативно утвърждаване на младежката работа и развитие на компетентностите на младежките работници; създаване на устойчив механизъм за функциониране и финансиране на младежките центрове; подобряване на събирането, използването и публичността на информацията и ограничаване на ненужната административна тежест. Описание на предложенията за промени: Изменения във формирането на политиките за младежта Предложението включва промяна в институцията, която да приема доклада за младежта и националните програми за младежта. Предложението цели намаляване на прекомерно многостепенната институционална процедура при разработване и приемане на водещи документи и програми в изпълнение на държавната политика за младежта. Доклад за младежта Предложението е докладът за младежта да се разработва за тригодишен период и да се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на младежта и спорта, вместо както досега – от Народното събрание на Република България. В последните години при разработване на доклада се наблюдава специфичен проблем при неговото приемане от Народното събрание – докладът се подготвя от отговорната институция – Министерството на младежта и спорта, след което се внася от министъра на младежта и спорта за разглеждане от Министерския съвет. След приемането на доклада от Министерския съвет същият се внася за приемане и от Народното събрание. Практиката от последните години показва, че при внасяне на документа в Народното събрание същият се разпределя по парламентарни комисии, разглежда се, но не достига или достига със сериозно забавяне до гласуване в пленарна зала. Пример за това са последните неприети от Народното събрание доклади за младежта за периодите 2021-2022 г. и 2023-2024 г. Цялата тази административна тежест допринася за последващи предизвикателства при формирането и прилагането на адекватни мерки за младите хора на страната. Изменението в периода на разработване на доклада цели повишаване на възможността за задълбочено измерване на въздействието на осъществяваната държавна политика за младежта. Основната цел на отправеното предложение за промяна е да позволи, освен механичен сбор от статистика и отчет на годишните планове за младежта, документът да предложи и по-задълбочена, текуща оценка на въздействието на изпълняваните политики и социално-икономическия статус на младите хора в страната, каквато е и основната му роля съгласно Закона за младежта. В допълнение, увеличаването на периода на приемане на доклада за младежта ще намали ненужната административна тежест върху органите, отговорни за държавната политика за младежта на централно и местно ниво. Национални програми за младежта Предложението е министърът на младежта и спорта да утвърждава национални програми за младежта, с което отново да се оптимизират административните процедури и програмите да изпълняват пълния си период на действие, без да се създават предпоставки за забавяне, произтичащи от усложнената към момента процедура. По същността си предложението предвижда и допълване на функциите и отговорностите на министъра на младежта и спорта, което ще даде възможност за подобряване на координацията и планирането на държавната политика за младежта. Програмите за младежта са насочени към финансиране на конкретни дейности, проекти и инициативи и често са с различен период на изпълнение. Това от своя страна изисква по-голяма оперативност и гъвкавост при приемането и стартирането им. Утвърждаването на програмите от министъра на младежта и спорта ще: 1. Намали административната тежест и ще осигури своевременно стартиране на проектите; 2. Предостави възможност за по-гъвкаво адаптиране на програмите към динамиката на младежкия сектор и специфичните нужди на младите хора в страната. В допълнение, в текущите програмни периоди на програмите се предвижда въвеждането на годишен приоритет, който ще бъде определян от министъра на младежта и спорта. Този подход цели максимална адаптивност към реалните нужди на младите хора в страната и отразяване на актуалните обществени тенденции. Годишните приоритети се определят въз основа на: - резултатите от направените национални изследвания за нагласите, потребностите и проблемите на младите хора; - анализите на тенденциите в младежкия сектор; - текущите предизвикателства, свързани с младежкото участие, заетостта, образованието, психичното здраве, различните зависимости и прояви на агресивно поведение сред младите хора в страната и др. В тази връзка, предвид динамичния характер на приоритетите спрямо потребностите на младите хора в страната, е необходимо програмите да бъдат одобрявани от министъра на младежта и спорта. Това ще осигури гъвкавост и ще даде възможност за адаптиране спрямо актуалните изследвания и нужди. Целта на промените е да се прецизират разпоредбите с оглед практическото им прилагане. Очакваните резултати са подобряване на управлението и изпълнението на процесите и намаляване на административната тежест. Изменение в състава на Националния консултативен съвет за младежта Чл. 10-12 от Закона за младежта регламентират функциите и състава на Националния консултативен съвет за младежта. В предложението за изменение се цели предоставяне на възможност в заседанията на съвета освен изброените представители да се включват и други представители на органи и институции по преценка на министъра на младежта и спорта. В практиката се идентифицира необходимост от обсъждане на конкретни казуси от компетентността на други страни и поради това се предлага включването на текст в чл. 11, определящ състава на Националния консултативен съвет за младежта: „както и други представители на органи и институции по преценка на министъра на младежта и спорта“. Изменение в състава на Обществения съвет по въпросите за младежта към министъра на младежта и спорта Предлага се увеличаване броя на членуващите организации и изравняване на численото разпределение между видовете организации, а именно: в чл. 11а., ал, 2, т. 4 да бъде: „до 10 представители на младежки организации“ и в т. 5 „до 10 представители на организации, работещи с и за младите хора“. Предложената промяна се прави въз основа на предходния опит при провеждане на последните две процедури за съставяне на Обществения съвет по въпросите за младежта към министъра на младежта и спорта през 2023 г. и през 2026 г. При текущата действаща разпоредба на Закона за младежта при провеждане на процедури за подбор на участници в състава на обществения съвет се наблюдава невъзможност за сформиране спрямо численото разпределение. Основна цел на предлаганата промяна е осигуряване на устойчивост на механизмите за консултация и връзка с представителите на гражданското общество и младите хора. Приемането на предложената промяна ще даде възможност за включване на по-голям брой млади хора и граждански организации при формирането на държавната политика за младежта, като по този начин се повишава чувството за принадлежност на заинтересованите страни към изпълняваните политики и възстановяване на доверието към институциите сред младите хора. Освен това ще се задълбочи взаимодействието на Министерството на младежта и спорта със заинтересованите страни и представителите на целевите групи на провежданата политика. Това ще доведе до по-добро целеполагане при формиране на държавната политика за младежта, както и ще гарантира възможността за още едно ниво на независим мониторинг на дейността на отговорните институции на централно ниво в изпълнение на принципите за законност, прозрачност, целенасоченост и последователност в политиките за младежта. Промени, касаещи провеждането на общинската политика за младежта Предлага се по-конкретно регламентиране на младежката политика на местно ниво чрез включване на текстове, които ясно да определят инструментите за прилагане на политиката от страна на общините и постигането на пълноценно прилагане на принципа на децентрализация. Необходимо е общините да разполагат с по-конкретно определени инструменти за подкрепа на младежките дейности, като с измененията в чл. 15 се конкретизират възможностите за създаване на условия за осъществяване на младежки дейности и достъп до обекти, финансово подпомагане на младежки дейности в съответствие с Националната стратегия за младежта, изграждане, обновяване и управление на обекти – общинска собственост, за осъществяване на младежки дейности, оказване на съдействие за организирането на младежки инициативи и мероприятия на територията на общината и осигуряване на достъп на младежи с увреждания до общинска собственост. Целта на промените е засилване ролята и участието на органите на местно самоуправление, подобряване на междуинституционалната координация и комуникация и увеличаване на правната яснота. Очакваните резултати са повишаване ефективността на взаимодействието между младите хора и институциите, отговарящи за обществено значимите въпроси на локално ниво, и повишаване на възможностите за развитие в населените места в страната. Разширяване на дефиницията за „младежка дейност“ Предложената промяна в дефиницията за „младежка дейност“ цели разширяване на обхвата и възможностите при планиране и реализиране на младежки дейности. В действащата законова уредба понятието за младежка работа е твърде общо и не дава необходимата конкретика за осъществяване на дейностите за млади хора. Поради това се предлага добавяне на допълнителни сфери на интервенция, насочени към личностното, социалното, образователното, професионалното и гражданското развитие на младите хора, превантивни дейности и насърчаване на тяхното активно участие в обществения живот в защита на техните потребности и интереси. Младежка организация Както при понятието за „младежка дейност“ и при дефинирането на „младежка организация“ се наблюдава необходимост от прецизиране на формулировката и ясно определяне на юридическия статут на организацията. Посочват се конкретните законови условия, на които е необходимо да отговаря една младежка организация, за да бъде идентифицирана като такава, както и изискването за изрично посочване в предмета ѝ на дейност и/или в целите ѝ „изпълнението на младежки дейности и/или работа с и за младите хора“. Национално представителни младежки организации Промените касаят условията за вписване в списъка на национално представителните младежки организации и засягат конкретно: Броя физически членове – предлага се условието за наличие на вписани в организацията брой физически лица – младежи от 900 да бъде изменено на 500; Организации-членове – въвежда се възможност освен отделни физически лица членове в национално представителните младежки организации да членуват и поне 5 организации, отговарящи на разпоредбите в закона за „младежка организация“, които са със седалище в най-малко 3 административни области в страната, с налични физически лица членове не по-малко от 500 лица – младежи. Целта е отделните организации, работещи за младите хора, да се насърчат да се кооперират, да изграждат партньорства и да обединяват усилията и експертизата си. Отделните членуващи организации от своя страна ще допринесат за достигане до членската маса, необходима за признаване на националната представителност. Въвеждане на условие за приета от общото събрание на организацията тригодишна програма в съответствие с Националната стратегия за младежта. Това предложение цели организациите, желаещи да бъдат вписани в списъка на национално представителните младежки организации, да работят по конкретно разработена от тях програма, което от своя страна да доведе до идентифициране на конкретни цели, предвидимост и проследимост на резултатите при тяхното достигане, както и да се гарантира, че работата им е в синхрон с Националната стратегия за младежта. Дигитализиране на начина на подаване на заявление за вписване в Националната информационна система за младежта. Целта е намаляване на необходимия административен ресурс при разглеждане на постъпилите искания за вписване, улесняване на процеса по подаване на необходимите документи, описани в закона, и модернизиране на методите на работа. Същевременно отпадането на списъци с имена, ЕГН, адреси и саморъчни подписи намалява чувствително административната тежест и риска от прекомерно обработване на лични данни. Младежка работа и младежки работник В действащия Закон за младежта не е включена дефиниция за „младежки работник“. Включени са общи текстове за понятието „младежки работник“, но се наблюдава пълно отсъствие на формулировки, определящи методите за осъществяване на младежката работа и какво включва тя. В същото време в практическата теренна работа с младите хора е налично богато разнообразие от инструменти за осъществяване на младежка работа, но те не са достатъчно нормативно разпознаваеми и съпоставими. Това е причината да се предложи промяна, която да допълни текстовете и да запълни липсващите регламентации. В разработената дефиниция се посочва предметът на дейност на младежката работа, методите и принципите за нейното осъществяване, целите и характеристиките. Съществуващите разпоредби относно младежкия работник не предоставят достатъчно развита рамка за съдържанието, принципите и формите на младежката работа. С новите разпоредби на глава пета се предлага определяне на основните характеристики и методи на младежката работа, включително неформално и самостоятелно учене, индивидуална и групова работа, мобилна и теренна младежка работа. Предвижда се прецизиране на понятието „младежки работник“, необходимите умения и компетентности, обучение, квалификация и професионално развитие. Младежки центрове Развитието на младежките центрове налага трайна законова уредба на тяхното създаване, функциониране, финансиране и качество на услугите. Предлага се въвеждане на изцяло нова глава в действащия закон, която да урежда младежките центрове като юридически лица – второстепенни разпоредители с бюджет към общините, създавани с решение на общинския съвет, тъй като към момента не са налични текстове за това. Изградените към момента младежки центрове се припознават като важен и ключов инструмент за провеждане на младежки политики в страната за достигане и работа с младото ни население. В предложената глава се включва дефиниция за „младежки център“, която е насочена не само към съществуващите младежки центрове, а целта е да се предостави възможност за разкриване на нови такива и мрежата да бъде разширена чрез ясно формулирани условия за това. Ключов аспект в предложената нова глава е и посочването на дейностите на младежките центрове като делегирани от държавата дейности, финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. Финансирането на делегираните от държавата дейности ще се определя ежегодно въз основа на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. Посочените стандарти ще се определят по реда на Закона за публичните финанси по предложение на министъра на младежта и спорта. Държавното финансиране като делегирана от държавата дейност ще се предоставя за младежки центрове, които отговарят на изискванията на закона. Предлага се рамката за функциониране на младежките центрове да се прилага считано от 1 януари 2029 година. До този период финансирането на младежките центрове продължава по сега установения ред и процедура, в съответствие с утвърдената „Програма за финансиране на младежките центрове в Република България (2026-2028)“. В текстовете е включена и възможност за финансиране на провежданите дейности от младежките центрове и със средства от други национални, европейски и международни програми. За мониториращ орган по разходване на средствата, спазване на условията и изискванията се определя министърът на младежта и спорта. Освен дефиниране на дейността и финансирането на центровете, в проекта на закон се предвижда разработване и утвърждаване от министъра на младежта и спорта стандарти за качество, с които да се определят условията и реда за функциониране на младежките центрове, минималните изисквания към дейността, персонала и качеството на предоставяните услуги, както и показателите за мониторинг. Целта е предоставяните услуги в центровете да отговарят на необходимото качество и да се уеднаквят методите за това. Проектът предвижда стандартите за качество да бъдат разработени в срок до 6 месеца след влизането в сила на закона. Национална информационна система за младежта Според действащата разпоредба на Закона за младежта Министерството на младежта и спорта създава и поддържа Национална информационна система за младежта (НИСМ) с цел осигуряване на актуална информация за потребностите на младежта в страната, както и за планирането, наблюдението, управлението и оценката на политиките за младежта на национално, областно и общинско ниво. В тази част предложените промени са насочени към административните процеси по вписване на младежките организации в списъците на Националната информационна система за младежта, национално представителните младежки организации и разширяване обхвата на публикуваната в системата информация. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт: В резултат от прилагането на нормативния акт се очаква съкращаване на излишните административни етапи и по-ясна отговорност за приемането и изпълнението на документите за младежката политика. Конкретизирането на общинските инструменти следва да подпомогне планирането и реализацията на инициативи, съобразени с потребностите на младите хора по места. Прецизираните правила за младежките организации се очаква да подобрят прозрачността и предвидимостта при установяването на национална представителност. Нормативното уреждане на младежката работа и младежките центрове следва да създаде по-добри предпоставки за достъп до качествени дейности и услуги, за развитие на професионалния капацитет и за устойчиво функциониране на местна младежка инфраструктура. Усъвършенстването на информационната система ще подпомогне планирането, наблюдението и оценката на политиките въз основа на по-актуални и съпоставими данни. Степента на постигане на резултатите ще зависи и от осигуряването на необходимото финансиране и приемането на съответните подзаконови и организационни мерки. Финансови и други средства, необходими за прилагането на акта: Част от предложените изменения са организационни и процедурни и могат да бъдат изпълнявани в рамките на съществуващите административни функции. Същевременно предвиденото финансиране на дейностите на младежките центрове като делегирани от държавата дейности предполага осигуряване на средства от държавния бюджет чрез бюджетите на общините и ежегодно определяне на стандарти с натурални и стойностни показатели по реда на Закона за публичните финанси. Възможни са и разходи за администриране на регистъра, информационната система, мониторинга и прилагането на стандартите. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: Предметът на законопроекта е свързан основно с организацията и осъществяването на националната политика за младежта. В тази област Европейският съюз има компетентност да подкрепя, координира или допълва действията на държавите членки, без да хармонизира националното им законодателство. Предложенията са относими към европейските приоритети за участие на младите хора, приобщаване, младежка работа и достъп до възможности за развитие. Предложеният проект на закон за изменение и допълнение не е свързан с прилагането на европейското законодателство, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с правото на Европейския съюз.