Проект на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване

Приложение № 3 към чл. 9, ал. 2 Изисквания към оборудването и устройството на спасителния пост I. Спасителният пост на водна площ и морски плаж се оборудва с: 1. наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости, при спазване на следните изисквания: 1.1. поставя се на височина минимум 1,5 m над терена и се снабдява със съоръжение за бързо и безопасно слизане; 1.2. разполага се на разстояние от 5 m до 10 m от началото на брега на водната площ; 1.3. около вишката се огражда територия с площ минимум 16 m², с форма на трапец, обърнат с широката си част към водната площ; 1.4. територията се огражда с въже от три страни, като от страната на водната площ пространството се оставя свободно; 1.5. между наблюдателната вишка и брега на водната площ не се позволява поставянето на плажни предмети и разполагането на хора; 1.6. на видно място на наблюдателната вишка се поставя емблемата на водноспасителната служба; 2. информационно табло, при спазване на следните изисквания: 2.1. таблото се поставя на видно място, на гърба на наблюдателната вишка или в близост до нея; 2.2. на таблото се изписва информация за: 2.2.1. работното време на спасителния пост; 2.2.2. значението на флаговата сигнализация; 2.2.3. температурата на въздуха и водата в района на спасителния пост; 2.2.4. местоположение на най-близкия реанимационен пункт; 2.2.5. местоположение на най-близкия телефонен пост; 3. сигнално средство - рупор, сирена, мегафон или камбана; 4. сигнални флагове със съответна форма, размер и цвят, съгласно приложение № 2 5. сигнална мачта; 6. спасително плаващо въже, с дебелина 6-8 mm и с дължина 110 m; 7. шамандури и предупредителни знаци съгласно приложение № 1 за обозначаване на дънни ями, подводни скали и други опасности; 8. комплект плавници, маска и шнорхел; 9. бинокъл; 10. термометри за вода и въздух, 11. спасителен буй тип „Торпедо“ или тип „Пура”; 12. УКВ радиостанция; 13. дневник на спасителния пост; 14. документ за квалификация на спасителите, които са на дежурство; 15. спасително плавателно средство, като лодка или спасителен джет, (минимум по едно на всеки пет поста). II. Спасителният пост на басейните за обществено ползване се оборудва с: 1. наблюдателна вишка или подиум, при спазване на следните изисквания: 1.1 вишката или подиумът се поставя на височина минимум 1 m над терена и се снабдява със съоръжение за бързо и безопасно слизане; 1.2. вишката или подиумът се позиционира на мястото с най-добра видимост за наблюдение и действие при инцидент; 1.3. не се позволява поставянето на предмети и разполагането на хора пред и в близост до спасителния пост; 1.4. на видно място се поставя емблемата на водноспасителната служба; 2. слънцезащитен чадър (за открити басейни); 3. върлина с диаметър 4 - 5 m; 4. сигнално средство (камбана или сирена, рупор или мегафон); 5. спасителен буй тип „Пура”; 6. минимум една спасителна топка с въже с дължина 25 m или спасително въже с торбичка, които се поставят на рисковите зони; 7. на басейна се обособява място, където се съхранява резервната и допълнителната спасителна екипировка - спасителен буй тип „Пура”, маска за обдишване, латексови ръкавици, сигнало средство (свирка, рупор или мегафон), документация (правилник за организацията на водноспасителната дейност, дневник за дежурствата и инцидентите, документ за квалификация на спасителя/спасителите, които са на дежурство, нормативни актове, справочна литература), термометри за вода и въздух.

41. Валентин Петков - управител на ФАСТ - КОМ ЕООД - концесионер на морски плаж „ПОМОРИЕ - ЦЕНТРАЛЕН” (по ел. поща) 1. Предложената Наредба, наричана по-долу за по-кратко Наредбата или НВДОВПБОП, съдържа в себе си някои съществени пропуски, създаващи условия за неравнопоставеност между стопаните на морски плажове и тези на плувните басейни. В наредбата не е предвиден орган, който да следи за спазването на изискванията, въведени с нея, нито са предвидени санкции за нарушителите. При концесионерите и наемателите на морски плажове, контролен орган е Министерство на туризма, което следи за изпълнението на договорните и нормативните задължения по договорите за наем и концесия на морски плажове, налага неустойка, съгласно договорите за концесия и наем на морски плажове. За сметка на това стопаните на басейните за обществено ползване и за плажовете, които не са възложени на концесия или отдадени под наем не е предвиден контролен орган, нито санкции, които се прилагат в случай на неизпълнения. Приема се по принцип. Административно-наказателна отговорност (включително санкциите и административно-наказващите органи) за неспазване на разпоредбите на наредбата ще бъде регламентирана в Закона за здравето. 2. Не смятаме, че направената предварителна оценка на въздействието е правилна поради следните пропуски в нея: • Липсва калкулация на общия брой спасители, които ще бъдат необходими за обезпечаване на водноспасителната дейност на морските плажове, които влизат в списъка на морски курорти от национално значение, както и информация за общия брой спасители за морски плажове, които са заверили талоните си през последните години. Съпоставка между двете би довела до заключението, че общият брой на спасителите с правоспособност за море не е достатъчен за обезпечаване на нужните за изпълнение на изискванията предложени в НВДОВПБОП. Не се приема. По отношение на броя на спасителните постове, направените предложения в проекта на наредба не се различават от досега действащите разпоредби. • Същото се отнася и до броя лекари със съответните професионални квалификации - смятаме, че на първо място МЗ следва да се погрижи за решаване на проблемите с липсата на медицински кадри в болниците на територията на цялата страна, а после да въвежда изисквания за отваряне на допълнителни позиции, за така или иначе недостигащите медицински специалисти. С разпоредбите не се въвеждат задължения, а се дава възможност за по-голям кръг медицински специалисти да могат да участват в мед. обслужване. 3. Невярно е заключението от частичната предварителна оценка на въздействието, че „Не се очаква предложения проект на акт да окаже финансово въздействие върху стопаните на водните площи..”, защото: • Предложеният в НВДОВПБОП „Чл. 9. ал. 1, т. 1” увеличава с 50% броя на спасителите на територията на по-голямата част от морските плажове в България. Предложението не е мотивирано и с извеждането в разпоредбата на изискването за поставяне на спасителни постове през 100 м в „курорти от национално значение“ се променя количествено задължението за осигуряване на спасителни постове за огромен брой морски плажове, тъй като курортите с национално значение са посочени в Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г. за обявяване списък на курортите в Република България и определяне на техните граници и там попадат огромен брой морски плажове. Подобна значителна промяна следва да е продиктувана от неработеща действаща правна рамка (какъвто категорично не е настоящия случай), да е мотивирана детайлно от гледна точка на необходимост и изпълнение и не на последно място да е посочено тази промяна как засяга заинтересованите лица- нещо което изобщо не е засегнато нито в ЧПОВ, нито в мотивите на проекта на акт. В предложеният проект на подзаконов нормативен акт изобщо не е посочено защо се връща положението със спасителните постове отпреди 2020 г., когато поради липсата на кадри и осъвременяване на дейностите по водно спасяване, беше заложено поадекватно и изпълнимо изискване за броя на спасителните постове и спасителни станции. Приема се. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 е прецизирана. • Предложеният в НВДОВПБОП „Чл. 11 ал. 3” задължава стопаните на морски плажове да осигурят по един спасителен джет или лодка на всеки 5 спасителни поста. Не се приема. Съгласно действащата към настоящия момент наредба изискванията са всеки спасителен пост да има „спасителна лодка с гребла или извънборден двигател“ (пр. 2 към чл. 13, ал. 1). Проектът на наредба намалява броя на спасителните постове, на които следва да има лодка, като посочва, че спасително плавателно средство следва да има минимум на всеки пет пост. В тази връзка направеното предложение в проекта на наредба не само не утежнява, а напротив дава право на избор, предвид съвременните средства, а от друга страна действащите към момента специфични изисквания за лодка са облекчени. • Предложеният в НВДОВПБОП„ Чл. 19. ал. 1 и ал. 2” задължават стопаните на морски плажове да осигурят по-голям брой медицински персонал от досегашната нормативна уредба. Приема се. Чл. 19, ал. 1 изрично казва, че медицинския екип се състои от един от изброените в чл. 18, ал. 1 мед. специалисти, които посочва мед. специалисти, които могат да работят, а не определя задължението всички едновременно да работят заедно. Създадена е нова ал. 3, с която се създава правна възможност част от състава на медицинския екип да се включва в реанимационния. • Предложеният в НВДОВПБОП „Чл. 27. ал. 3” задължава стопаните на морски плажове да осигуряват максимално обезопасяване, за цялата територия на морския плаж през периода 15 Юни - 25 Септември, вместо досегашния период на максимално обезопасяване на целия плаж - 1 Юли - 30 Септември. Следователно ще бъде задължително всички да поддържат максимален брой спасители за 40 дена повече годишно. Не става ясно по какъв нaчин и с каква цел вносителят предвижда да се обезпечи максималната степен на обезопасяване на цялата територия морските плажове вудължения срок, при положение, че голяма част от спасителите, които участват в обезпечаването на летния сезон обикновено са ученици или студенти, които приключват занятията си в края на месец Юни и започват учебната година в средата на Септември. Приема се. Коригирано, въпреки, че досега действащата разпоредба на чл. 17а. задължава концесионерите и наемателите на морските плажове да осигуряват осъществяването на дейностите по водно спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на плажовете в периода от време не по-късно от 1 юни и не по-рано от 30 септември. • Предложеният в НВДОВПБОП„Чл. 27. ал. 6” задължава стопаните на морски плажове да осигуряват водноспасителна дейност дори и извън летния туристически сезон, в случай че на стопанисваните от тях плажове има целогодишни обекти, които разполагат плажни принадлежности за удобство на посетителите си и през топлите дни на месеците Април, Май и Октомври. Въведеното изискване не е мотивирано и не става ясно защо се задължават стопаните на морски плажове да осигуряват водно спасяване в месеците, когато морската вода не е подходяща за влизане в морето. Наред с това се получава колизия с горепосочените разпоредби, които посочват периода на максимално обезопасяване на морските плажове. Не се приема. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 не определя такова изискване. Същата регламентира предоставянето на услуги, а не задължение за обезопасяване. • Предложеното с НВДОВПБОП „Приложение No 6” Задължава стопаните на морски плажове, да инвестират значителни средства в изграждането на спасителни станции, които по въведените изисквания следва да бъдат помещения, за разлика от досегашното „наблюдателна кула със сенник и ветрозащитни плоскости, сигнална мачта с комплект флагове”. Предложението отново не е обосновано, а се въвежда без ясна мотивировка от неговите ползи и предимства. Затова пък недостатъците му са очевидни- стопаните на морските плажове трябва да променят моделите си на финансиране за управление на морските плажове и да отделят допълнителни средства за изграждане на подобни помещения. Следва да се отбележи и обстоятелството, че досегашната уредба на спасителните станции предполагаше минимални интервенции на морския плаж и на пясъчната повърхност. Наред с това считаме, че за да се променя работеща уредба, следва да се установени проблеми и да са мотивирани предложения за промяна, какъвто не е настоящият случай. Приема се. Приложение № 6 е прецизирано. • Предложеното с НВДОВПБОП „Приложение No 7” задължават стопаните на всички плажове с дължина на бреговата линия над 200 м., да оборудват медицинските пунктове, както до скоро се оборудваха единствено реанимационни пунктове. Освен това следва да се осигури от стопаните на морски плажове и подходящо моторно превозно средство за придвижване на реанимационния екип. Това е в пълно противоречие на ЗУЧК, където са изрично посочени изключенията, в които на морския плаж може да се вкарват превозни средства и това не е едно от тях. Получава се колизия с по-висшестоящ нормативен акт. Не се приема. Приложение № 7 не съдържа изисквания за броя на медицинските и реанимационни екипи, а определя оборудването на същите. По отношение на твърдението за противоречие със ЗУЧК следва да се има предвид, че законът допуска използването на превозни средства при заплаха за човешкото здраве. 4. Невярно е твърдението за неактуалност на действащата към момента Наредба за организация на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, тъй като частичната предварителна оценка на влиянието удобно е пропусната информацията, че същата многократно е актуализирана, като последната и актуализация е от 2020 г. и въведе изисквания, които да отговарят по-адекватно на съвременната действителност- наличие на кадри, на техническо оборудване и на наличие на множество нови медицински центрове по Черноморието. Приема се по принцип. Докладът с мотивите е прецизиран. 5. Невярно е твърдението, че НВДОВПБОП не засяга малките и средните предприятия. Голяма част от концесионерите и наемателите на морски плажове са малки и средни предприятия, по-голямата част от подизпълнителите на договорите за концесия и наем на морски плажове са малки или средни предприятия, а всички гореизброени със сигурност ще бъдат засегнати от НВДОВПБОП ако бъде приета. Освен това проектът изобщо не е съобразен със сключените и действащи концесионни договори, където са заложени условията по осигуряване на задължителни дейности (две от които са водно спасяване и медицинско обслужване); Не се приема. С проекта на наредба не се завишават изискванията в сравнение с действащата наредба. 6. С гласувания на второ четене на 09.02.2023 г. ЗИД на ЗУЧК се въвеждат изисквания към концесионерите и наемателите на морски плажове, за разрешение от кмета на общината или упълномощено от него лице, при използването на машини за задължителните дейности, което създава възможност концесионерът или наемателят на морски плаж да не получи разрешение за използването на моторно превозно средство за транспортирането на подвижния реанимационен екип, което се предвижда в предложената НВДОВПБОП. Не се приема. ЗУЧК допуска използването на превозни средства при заплаха за човешкото здраве. 7. Не става ясно по какъв начин се очаква наредбата да окаже влияние на водния травматизъм, след като според официалната статистика на БЧК 70% от удавянията на територията на Република България стават в реки, язовири и други водоеми, а за тях не са предвидени мерки и орган за контрол на обезопасяването на водните площи. Приема се по принцип. Административно-наказателна отговорност (включително санкциите и административно-наказващите органи) за неспазване на разпоредбите на наредбата ще бъде регламентирана в Закона за здравето 8. Предложението за обособяване на участъци, определени за отдих на деца е противоречащо на редица разпоредби в действащото законодателство. Противоречия се съдържат и в самия текст на Наредбата. Така например, но не само в чл. 27, ал. 2 е посочено, че в програмата за водно спасяване трябва да е посочен участъкът за отдих на деца. Концесионерът, респ. наемателят няма как да знае дали морският плаж ще бъде посетен от организиран летен лагер. Освен това са смесени задълженията на организаторана организирания детски отдих и на концесионерите, респ. наемателите на морските плажове. Като цяло не може да се задължават концесионери/наематели по вече сключени договори да бъдат отговорни за организиран детски отдих, който е предмет на други нормативни актове и задължения на други държавни институции. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. Предложената Наредба, противно на твърдяното в предварителната оценка на въздействието, вменява на концесионерите и наемателите задължения, изпълнението, на които не може да бъде осъществено без значителни инвестиции и значително повишаване на основните им разходи, променяйки по този начин и инвестиционните модели на договорите за Концесия на морски плажове, за което съществува законова забрана. Предложената Наредба поставя в неравностойно положение Концесионерите и Наемателите на морски плажове спрямо всички останали стопани на водни площи и басейни, за които не е предвиден контролен орган или санкции, обезсмисляйки изцяло въвеждането на каквито и да е задължения за тях в нея. С предложената Наредба се създават неизпълними в настоящата обстановка изисквания за концесионерите и наемателите на морски плажове, понеже се въвежда изкуствена нужда от наемане на кадри, които са крайно необходими и недостатъчни за всички болници в България. Ето защо Ви молим да вземете предвид всички гореизброени бележки и да и да не приемате горепосочените изменения в проекта на постановление за приемане на Наредба за организация на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване. Не се приема. Посочените по-горе аргументи и цитираните разпоредби на действащата наредба показват, че не само изискванията не се завишават, а напротив някои от тях се намаляват. Твърденията, че в действащата наредба липсват определени изисквания по отношение на оборудването на спасителните постове и медицинското осигуряване, които са въведени като нови не се подкрепя от разпоредбите на действащата уредба, с която тези изисквания вече са уредени. 42. Крам ИНС (вх. № 26-00-149/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 41. Както по т. 41. Мотивите по т. 41. 43. ИТ Марина Бряг (вх. № 26-00-464/19.02.2024г.) Становището е идентично с това по т. 41. Както по т. т. 41. Мотивите по т. 41. 44. Албена АД (Вх. № 26-00-466/19.02.2024 г.) В една част становището е идентично като това по т. 1. Както по т. 1. Мотивите по т. 1 Други предложения: 1. Сертифициращият орган да не е само БЧК. Правото за издаване на правоспособност, обучението и квалификация за воден спасител да бъде извършвано от повече сертифициращи органи, например (Национална спортна академия, Медицински университети и др.); 1. Не се приема. 1. С проекта на наредба се дава възможност обучението на водните спасители да се осъществява освен от Българския Червен кръст и от други обучаващи институции, които следва да са осигурили съответните специалисти - водни спасители и лекари с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. Предвижда се обучението да се извършва по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването и да завършва с изпит пред комисия, назначена от Българския Червен кръст. От създаването на Водноспасителната служба като част от структурата на Българския Червен кръст, същата осъществява и обучението на водните спасители през годините. Българският Червен кръст е организация- юридическо лице, регламентирано със закон. Правомощията му за тази дейност произтичат от разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Българския Червен кръст, съгласно които Българският Червен кръст работи за предотвратяването и оказването на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи и за подготовката и квалификацията на кадрите за неговата дейност, като за целта издава съответните документи. Правомощията на Българския Червен кръст в тази връзка са регламентирани и в действащата до момента Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. През последните 60 години Водноспасителната служба, чрез 28-те си областни структури в страната и ресурса от добре подготвени лектори, е обучила над 60 000 водни спасители в съответствие с Единната европейска квалификационна рамка за подготовка на водноспасителни кадри и изискванията на нормативната база на международната федерация по водно спасяван ILS, чиито съучредител и пълноправен член е Водноспасителната служба на Българския Червен кръст. Поради това е изключително важно да се запази водещата роля на Българския Червен кръст при осъществяване на обучението и проверката на готовността на водните спасители да осъществяват водноспасителна дейност. Дейността по назначаване на изпитните комисии и сертифициране на успешно положилите изпити следва да остане задължение и отговорност на БЧК и това ще бъде в пълно съответствие с възложената от държавата дейност в Закона за БЧК по предотвратяване и оказване на помощ във водните площи. На изпитните комисии на практика е възложена най-важната роля, а именно да проверят нивото на усвояване на теорията и да преценят дали подготовката, която е получена при практическото обучение отговаря на високите стандарти и огромната отговорност на лицата, които ще бъдат обучени за водни спасители. Международната федерация по водно спасяване - клон Европа, придава огромно значение на професионалната подготовка на водноспасителните кадри. Считаме, че е необходима високо професионална подготовка на водноспасителните кадри в съответствие с Единните Европейски изисквания, пълно съответствие на образователните изисквания валидни за водноспасителните кадри в ЕС. 2. Право да заемат дейността „Спасител” да имат и чужди граждани, притежаващи съответен документ за правоспособност от тяхната държава, като в България да имат само контролен изпит (да не се изисква цялостно преминаване на курса за воден спасител в България); 2. Приема се 2. Разпоредбата на чл. 31 е прецизирана, като е създадена възможност спасител да бъде и лице, придобило квалификация в друга държава. 3. Да се увеличи максималното разстояние от спасителен пост до спасителен пост от 100/150 м. на 200 м., за всички видове плажове; 3. Не се приема. 3. Не се приема предложението за редакция на чл. 9, ал. 1, т. 1, поради факта, че това изискване е залегнало и в ЗУЧК. Регламентацията в действащата наредба е също идентична. 4. Зоните от плажа, където са по-малко натоварени• от плажуващи и гости, щатният брой на водните спасители да бъде намален до 1 човек на пост по преценка на Началник водноспасителна дейност, старши спасители и ръководител „Плаж”, Не се приема 4. С наредбата се регламентират минималните изисквания за водноспасителната дейност, при изпълнението на които се очаква превенция на водния травматизъм и недопускане риск за здравето на хората. Практиката показва, че при изпълнение на минималните изисквания броят на удаванията устойчиво намалява, за да стигне през последните пет години до 80-100 човека годишно. 5. Относно изискванията към устройство и обезопасяване на спасителен пост, в Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1 да отпадне точка 8, тьй като не могат да осигурят целта на наредбата Спасителна лодка с гребла или извънбордов двигател, да отпадне, а да се предвиди на няколко поста наличие на джет или друго подходящо средство; 5. Приема се по принцип. 5. Направеният коментар е по приложение № 2 на действащата наредба. В публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба оборудването и обзавеждането на спасителния пост е регламентирано в Приложение № 3 към чл. 9, ал. 2, в което е предвидено на 5 спасителни поста да има едно спасително плавателно средство като лодка или джет, като са отпаднали изискванията лодката да бъде с гребла или извънбордов двигател. 6. Придобитият сертификат за морски спасител на открити водни площи да важи и за спасител на басейн; 6. Приема се по принцип. 6. Предложението ще бъде взето предвид при изготвянето и утвърждаването на програмата по чл. 31, ал. като се предвиди хибридна форма на обучение със съответните часове и продължителност, така, че обучаващия се да придобива квалификация и умения и за двата вида водно спасяване. С цел защита на общественото здраве и предвид разликите в спецификата на спасяване при откритите водни площи и море и басейните следва спасителят да придобие съответното обучение и квалификация и за двата вида, а не автоматично едното да дава право и на другото. 7. Санитарната линейка да бъде приета и като медицински пункт; 7. Не се приема. 7. След приемане на направените предложения от включените в настоящата справка други становища разпоредбите на наредбата се прецизираха, като за черноморските плажове, се предвиди медицинския и реанимационния екип да са част от спасителната станция, съгласно Приложение № 6. 8. Разстоянията за изграждане на МеДИЦИНСКИ пунктове да се променят: 1. за черноморски плажове с дюжина на бреговата линия да се променят на 600 м - един медицински пункт или се осигурява подвижен реанимационен екип; 2. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 601 м. до 1500 м. - един медицински пункт и подвижен реанимационен екип; 3. за черноморски плажове с дюжина на бреговата линия от 1501 м. до 2500 м. - един реанимационен пункт, един медицински пункт и подвижен реанимационен екип; 4. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 2501 м. и повече - един реанимационен пункт, два медицински пункта и подвижен реанимационен екип. (2) Медицинските звена по ал. 1 се оборудват съгласно изискванията, определени в приложение № 5. Не се приема. Практиката показва, че това е оптималното разстояние, на което може да се окаже първа помощ за максимално бързо време, вкл. и без осигурен специализиран транспорт, с което от една страна се намалява времето до оказване на неотложни специализирани медицински дейности при необходимост и от друга – постига се непрекъснатост на процеса по спасяване на пострадалите от дейностите по спасяване, прилагани от спасителите – към медицинската помощ, оказвана от медицински специалисти. По този начин се повишава ефективността и ефикасността, а заедно с това и резултатността на прилаганите спасителни мероприятия. 9. Приложение № 5 да се актуализира, като се предвидят заместими медикаменти и препарати на различни фирми. 9. Не се приема Направеният коментар е по действащата наредба. В публикувания за обществено обсъждане проект на наредба оборудването на медицинските и реанимационни екипи се регламентира с Приложение № 7, в което медикаментите са прецизирани, и са съобразени и с конкретни предложения, постъпили от общественото обсъждане. 45. „ПАММАР 95.84“ ООД ( вх. № 26-00-465/19.02.2024 г.) Становището и предложенията в него, с изключение на т. 1.3, са идентични с т. 1. 1.3. Всички обекти, предмет на тази наредба са видове туристически обекти и те са предмет на регламентация в Закона за туризма и подзаконовите актове по неговото прилагане, а на практика наредбата е готвена без никакво участие на заинтересованите страни – концесионери и наематели на морски плажове, хотелиери, собственици на СПА хотели и СПА комплекси, собственици, стопани и управляващи басейни за обществено ползване, аквапаркове, други увеселителни комплекси, включващи басейни и пр., които са най-добре запознати със спецификите на отделните обекти и съответно всички регламентации са направени „по принцип“, без познаване на детайлите, особеностите, правилата и изключенията и пр. Ето защо считаме, че както е било и до сега при промените на сега действащата Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, проекта трябва да се върне за доработване от работна група, която да се ръководи от министерство на туризма при участието на всички заинтересовани страни от бранша – концесионери и наематели на морски плажове, хотелиери, собственици на СПА хотели и СПА комплекси, собственици, стопани и управляващи басейни за обществено ползване, аквапаркове, други увеселителни комплекси, включващи басейни и пр., за да може да се разпише нормативен акт, който отговаря на спецификите и особеностите на конкретните обекти, като така ще се защитят по-добре живота и здравето на гражданите. В момента са разписани редица дейности и инвестиции, които ще бъдат неизпълними, поради редица причини – най-вече липса на медицински кадри, товарят допълнително с неефективни разходи концесионери и наематели на морски плажове, собственици на хотели, СПА комплекси, развлекателни центрове – като цяло туристическия бранш, и същевременно са неефективни, няма да доведат до желаните резултати и до подобряване на опазването на човешкия живот и здраве. Основния аргумент, че действаща наредба е приета отдавна, не означава, че непременно трябва да се приеме нова, която не само е по лоша от предишната, но е и по трудна, в някои свои части – невъзможна, за прилагане, включително поради обективни причини, независещи от адресатите и. Напр. Германския граждански законник е приет на 18.08.1896 г. за да влезе в сила от 01.01.1900 г. и се прилага и в момента, като се е прилагал и в двете Германии – ГФР и ГДР, когато Германия беше разделена, което означава, че за прилагането на добре направени правни норми няма никакво значение при какъв строй или каква политическа система са приети, а напр. действащия и в момента в България Наказателен кодекс е обнародван в Държавен вестник бр. 26 от 2.4.1968 г., влязъл е в сила от 1.05.1968 г. и е в сила и се прилага и в момента. Както по т. 1. Не се приема Мотивите по т. 1. Наредбата е изготвена при съобразяване изискванията на Закона за нормативните актове. Същата е публикувана за обществено обсъждане за срок от един месец и всички постъпили становища и предложения са обсъдени, като конкретните релевантни предложения са приети, в резултат на което разпоредбите на проекта на нормативен акт са прецизирани. По отношение на медицинското осигуряване на водноспасителната дейност не приемаме твърденията, че се създават нови и неизпълними изисквания, поради следните причини: По отношение на черноморските плажове в проекта на наредба са възприети разпоредбите от изменението ѝ през 2020 г., като за облекчаване, на местата, където към този момент се предвижда реанимационен пункт е предложено да има подвижен реанимационен екип. На басейните за обществено ползване е предвиден един медицински екип, както е и към момента. Разширен е вида на медицинските специалисти, които могат да бъдат част от медицинските и реанимационни екипи, които могат да се състоят и от един медицински специалист. В допълнение, след обсъждане на постъпилите предложения се създаде пояснителна разпоредба която регламентира, че в случаите, в които медицинския и реанимационния екип са заедно, медицинският специалист от медицинския екип може да бъде и част от реанимационния екип, което не налага назначаване на допълнителен медицински специалист. 46. РИВИЕРА АД ( 26-00-462/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. Както по т. 1. Мотивите по т. 1. 47. Съмъртийм М Становището е идентично с това по т. 41. Както по т. 41. Мотивите по т. 41. 48. Павижа ЕООД (по ел. поща) Становището е идентично с това по т. 45. Както по т. 45. Мотивите по т. 45. 49. „ГОЛДЕН СЕНДС БИЙЧ” ООД Становището е идентично с това по т. 45. Както по т. 45. Мотивите по т. 45. 50. Областна администрация Варна (вх. № 06-03-1/27.02.2024 г.) 1.По разпоредбата на чл. 3, ал. 1, в която се предвижда кои водни площи подлежат на обезопасяване, като са изброени три точки. В т.3 е посочено, че на обезопасяване подлежат водни площи, за които областният управител е дал предписание за обезопасяване. Същевременно разпоредбата на чл.7, ал.4 сочи, че при Водните площи, подлежащи на максимално обезопасяване поставянето и поддържането на обозначителните табели по Приложение № I се извършва задължително в периода по чл. 26, ал. 1, както и извън този период, в случаите в които областният управител е издал предписание за обезопасяване. Считаме, че следва да бъдат конкретизирани случаите, в които областният управител може да дава предписания за обезопасяване, в т.ч. и извън задължителния период, в който следва да има максимално обезопасяване. Така предложеният текст дава възможности за разширително тълкуване и може да се стисне до ситуация, в която, извън летния туристически сезон се налага на концесионери и насметели на морски плажове например да изпълняват максимална степен на обезопасяване. Приема се по принцип При спазване на изискванията на действащото законодателство е разработен проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, в който са предложени разпоредби, определящи задълженията, компетентностите и правомощията на областните управители. С тези разпоредби е предвидено и в кои случаи областният управител може да дава предписания за обезопасяване Предвидени са и административно-наказателни мерки, както и лицата, които имат правомощия да ги налагат. 2. Съгласно чл. 5 от проекта обезопасяването е минимално и максимално. В случая отпада досега съществуващото средно обезопасяване съгласно чл.7 от сега действащата Наредба, на което подлежаха Бреговите ивици на неохраняемите морски, речни, язовирни и други площи, както и на забранените за къпане водоеми. В случая отпада средното обезопасяване на водните площи и същото е само минимално и максимално. Няма предложение. 3. Разпоредба на чл. 7, ал. 2 на максимално обезопасяване подлежат басейните за обществено ползване и водните площи или участъци от тях, за които са спазени изискванията на Наредба № 5 от 2008 г. за управление качеството на водите за къпане (ДВ, бр. 53 от 2008 г.), и които се използват за къпане, плуване, водни спортове и водноатракционни услуги. В досега действащата Наредба нямаше препращаща норма, а площите подлежащи на максимално обезопасяване, бяха изчерпателно изброени в чл.10, В новата наредба има препращаща норма към Наредба 5/2008 г. относно качеството на водите за къпане. Съгласно чл. 3 от Наредбата, Наредбата се прилага за водите за къпане във всяко място (обособена част) от повърхностно водно тяло, където компетентният орган по чл. 5 очаква през сезона за къпане голям брой къпещи се и за което няма издадена постоянна забрана за къпане или постоянно предупреждение, че капането не е разрешено. В наредбата има и други понятия като зони за къпане и други. Считаме подобно препращане за неуместно, предвид възможността за разширително или превратно тълкуване на разпоредбите. Доколкото на стопаните на водните площи се поставя императивно изискване за максимално обезопасяване, то считаме за редно да остане досегашният подход в действащата Наредба, в която няма препращащи неясни норми, Също така с оглед на разпоредбата на чл.9, ал.1, т. 4 по отношение на плувните комплекси и водните паркове е посочено, че се разкрива не по-малко от един спасителен пост на всеки от съставните им басейни. Предвид обстоятелството, че в тези комплекси съществуват и т.нар. „малки басейни" или „топила”, считаме за редно за тези обекти да има изричен регламент или да се укаже изрично площ или обем на басейн, под който стопанинът на водната площ да няма задължение да разкрива самостоятелен спасителен пост. Не се приема Приема се по принцип Националното законодателство се прилага в цялост и при взаимна обвързаност. В тази връзка, за да се използват водните площи за къпане те следва да отговарят и на останалото относимо законодателство. Не считаме, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от действащата наредба е изчерпателна предвид използвания подход „………и другите водни площи или участъци от тях, които се използват за къпане, плуване и водни спортове. Обръщаме внимание, че в допълнителната разпоредба на наредбата е дадено определение за басейн за обществено ползване съгласно, което същия следва да се използва за: плуване, спорт и развлечение. Видно от определението така наречените „топила“ не попадат в обхвата на понятието за плувен басейн и в тази връзка не попадат в приложното поле на наредбата. 4. Разпоредбата на Чл. 9. (1) Спасителни постове се разкриват при спазване на следните изисквания: „1. един спасителен пост на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване, в курорти от национално значение на разстояние до 100 м брегова ивица и извън територията на курорти от национално значение на разстояние до 150 м. По този начин се разширява списъкът от градове с разполагане на спасителни постове на разстояние до 100 м., вместо досегашните 150 м. /Засегнати плажове - всички плажове в градовете: Балчик, Бургас, Варна, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Китен, Созопол, Ахтопол, Царево/. Приема се. Текстът на разпоредбата е прецизиран. 5. Разпоредбата на Чл. (3) На всеки пет поста се осигурява минимум едно спасително плавателно средство, като лодка или спасителен джет. Задължават се концесионерите да осигурят по един спасителен джет или лодка на всеки 5 спасителни поста. Засегнати плажове - всички плажове с повече от 5 бр. спасителни постове./ Не се приема. Съгласно сега действащата наредба се изисква спасително плавателно средство да се осигурява на всеки спасителен пост (раздел I, т. 8 от Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1) и допълнително едно на всяка спасителна станция (т. 1, б. “л“ от Приложение № 3 към чл. 14, ал. 1), като изискванията към плавателните средства са различни. В публикувания за обществено обсъждане проект на наредба тези изисквания са облекчени, като изрично е записано, че спасително плавателно средство се осигурява на всеки пет спасителни поста т. е на една спасителна станция, като в допълнение са облекчени и изискванията към спасителната лодка и предвид съвременните условия, е дадена възможност за избор за спасителното плавателно средство- лодка или джет. 6. Разпоредба на чл. 13, ал. 2 За спасителните станции в областите с прилежащи черноморски плажове задължително се осигурява и функционираща връзка с морския спасителен и координационен център в гр. Варна в Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Връзката с морския спасителен и координационен център се проверява ежедневно в началото на дежурството. Разпоредбата е изцяло нова. Следва адресатите на нормата да имат предвид допълнителен ангажимент относно това да обезпечат връзка с морския спасителен и координационен център, Въпросът е каква може да бъде тази връзка-по мобилен телефон или по друг начин, осигуряващ надеждна и своевременна връзка с ИА. Ще бъде ли необходимо да се влагат допълнителни средства за осигуряване на тази връзка и какъв ще бъде ефектът от осъществяването и? Не се приема В работата на работната група, изготвила проекта на наредба, като членове взеха участие и представители на ИА „Морска администрация“, които прецизираха визираните текстове. В рамките на съгласувателната процедура, е получено становище от Министерство на транспорта и съобщенията, което няма бележки и предложения по визираните разпоредби. В допълнение обръщаме внимание, че на официалната интернет страница на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ са посочени възможностите за връзка с морския спасителен и координационен център. 7. Разпоредба на чл. 14, ал.7 При водни инциденти в зона, отдалечена над 200 м от бреговата ивица, ръководителят на спасителната станция, съответно ръководителят на спасителните постове по чл. 12, ал. 2 уведомява морския спасителен и координационен център гр. Варна в Изпълнителна агенция „Морска администрация”, включително и чрез единния европейски номер за спешни повиквания „112”. В тези случаи ръководителят на спасителната станция, съответно ръководителят на спасителните постове по чл. 12, ал. 2, оказва спасителна помощ и поддържа готовност за подпомагане на дейностите по спасяване при поискване от морския спасителен или координационен център. Разпоредбата е нова и изисква допълнителни ангажименти на ръководителите на спасителната станция, съответно ръководителят на спасителния пост. Какво се цели с уведомяването на Морския координационен център. При воден травматизъм се спасява човек, а не плавателен съд. Не се приема. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 касае случаите, при които водните инциденти се случват в зона, отдалечена над 200 m от бреговата ивица т. е извън зоната на спасяване и района на действие на водния спасител, и при които за спасяването на човешки живот е необходима намесата на морския спасителен център. 8. Разпоредбата на Чл. 17. (1) 1. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия до 200 т -- един медицински пункт или се осигурява подвижен реанимационен екип, базиран на плажа Задължават се стопаните на плажове с дължина на бреговата линия по-малка от 200 м. да осигурят медицински реанимационен екип на място състоящ се от 1 бр. лекар, заедно с още една сестра/фелдшер/парамедик. Засегнати всички плажове под 200 м./ Това не е необходимо, достатъчно е да има сключен договор с подвижен реанимационен екип. Съгласно чл. 18 В медицинския пункт и в подвижните реанимационни екипи на водни площи и басейни за обществено ползване могат да работят: 1 лекар; 2. фелдшер или лекарски асистент; 3. медицинска сестра или акушерка; 4. парамедик втора, трета или четвърта степен на професионална квалификация В ал. 5 е посочено, че Дейността на медицинските специалисти в Подвижните реанимационни екипи и в медицинските пунктове може да се подпомага от парамедици втора, трета или четвърта степен на професионална квалификация, преминали обучение по оказване на първа помощ при водни и други животозастрашаващи инциденти, организирано от Българския Червен кръст. Чл. 19. (1) Медицинският пункт на водните площи може да се обслужва най-малко от един медицински специалист по чл. 18, ал. 1, т. 1-3. Реанимационният екип на водни площи се състои най-малко от един лекар и една медицинска сестра, акушерка, фелдшер или лекарски асистент. Медицинският пункт на басейн за обществено ползване с дължина до 25 м или с повърхност до 312,5 м2 може да се обслужва само от един медицински специалист по чл. 18, ал. 1, т. 1-3. Медицинските пунктове на басейн за обществено ползване с дължина над 25 м повърхност над 312,5 м2, на плувни комплекси и водни паркове се обслужват от двама медицински специалисти по чл. 18, ал. 1, т. 2-3 едновременно или от един лекар за двата медицински пункта и по един специалист по чл. 18, ал. 1, т. 2-3 за всеки от медицинските пунктове за времето на престой на посетителите на басейна. С оглед на горните разпоредби, в медицинския пункт е допустимо да има парамедик, но само с помощна функция на лицата по чл.18, ал.1, т. 1-3, не и самостоятелно. Считаме за редно, предвид липсата на кадри от медицински специалисти и тяхната преклонна възраст, да се предвиди възможност парамедиците самостоятелно да оказват съответната медицинска помощ. Съгласно Чл. 19. (1) Медицинският пункт на водните площи може да се обслужва най-малко от един медицински специалист по чл. 18, ал. 1, т, 1-3. Реанимационният екип на водни площи се състои най-малко от един лекар и една медицинска сестра, акушерка, фелдшер или лекарски асистент. Задължават се стопаните на морски плажове да осигурят една медицинска сестра за всеки медицински пункт и един лекар, заедно с още една медицинска сестра/фелдшер/парамедик за реанимационен екип /засегнати плажове - всички плажове над 200 м. дължина./ Приема се. Разпоредбите на чл. 17-19 са прецизирани. 9. Съгласно чл. 22 Организацията на водноспасителната дейност на максимално обезопасените водни площи и басейните за обществено ползване се уреждат с вътрешни правила: утвърдени от стопанина на водната площ съответно на басейна за обществено ползване. Разпоредбата е нова и изисква от стопаните на водните площи с максимална степен на обезопасяване на изготвят и поддържат вътрешни правила. Това означава, същите следва да бъдат приети от компетентния орган на концесионера юридическо лице. Добре би било да бъдат изготвени примерни правила, които да бъдат предоставени публично, за да могат стопаните на водните площи да се възползват от тях, съответно да ги допълнят в зависимост от спецификата и конкретиката на съответния случай. Приема се по принцип Предвид различната специфика на организация на дейност на морските плажове, на плажовете във вътрешността на страната и басейните за обществено ползване считаме, че съответните браншови организации биха могли да изготвят примерни правила, които след това съвместно да разгледаме и обсъдим. 10. В чл. 23 и чл. 24 се предвиждат нови изисквания към вида и съдържанието на информационните табели, предоставена на български език и един чужд език. Ако табелите се предоставят и на втори чужд език, този език следва да е непременно английски. Следва да се има предвид тази разпоредба, която поставя допълнителни изисквания към информационните табели. Следва да се има предвид, че съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете, информационните табели на плажовете категория А и Б има изискване информационните табели да са на 5 езика /Приложение № 1/, а съгласно чл.16 от Наредбата информацията следва да е на български и английски език. Считаме, че в някои случаи е възможно да възникне противоречие между двата подзаконови нормативни акта и следва стопаните да държат сметка за изпълнението на двете наредби. Приема се. Разпоредбата на чл. 25 е прецизирана. 11. Съгласно чл. 26 водноспасителната дейност се осигурява от стопанина на водни площи, определени за къпане по реда на Наредба № 5 от 2008 г. за управление качеството на водите за къпане ежедневно в периода юни до 30 септември от 9 до 18.30 часа. Досегашното работно време от 08.00 до 18.00 часа в чл.12 от действащата наредба/ всъщност е намалено само с половин час. Предложението ни е работното време да бъде от 09:00 до 17:00 часа, като мотивите за това са свързани предимно е обстоятелството, че с работно време от 09:00 до 18:30 часа се нарушава нормалната продължителност на работния ден и е необходимо да бъдат ангажирани повече спасители за покриване на съответните постове. Предвид това, че посещаемостта на плажовете традиционно настъпва след 09.00 часа и е в топлите часове, както и предвид острият дефицит на спасители и подходящи кадри, считаме, че предложението ни е резонно. Не се приема. Практиката показва, че повечето от плажуващите напускат плажа към 18.30 ч. Досега действащата норма предвижда задължение за осигуряване на водно спасяване от 8-18 часа. С новото предложение на практика периодът, през който трябва да се осигури водно спасяване е по-кратък. С наредбата се уреждат изискванията към водноспасителната дейност, както и изискванията за обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване с цел опазване живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм. Организацията на работа на водноспасителните дейности е ангажимент на стопаните на водните площи и басейните за обществено ползване като трудовото законодателство дава възможност за гъвкав поход при организацията на трудовия процес. Стоян Стоянов Главен секретар

2. ЕСПИ АГРО ООД (вх. № 94-508/14.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както при т. 1 и т. 45 Мотивите по т. 1 и т. 45. 3 Симеон Цветков, председател на УС на Асоциация за развитие на дейностите по управление на морските плажове /АРДУМП/ (вх. № 15-00-29/14.02.2024 г.) 1. Предложената Наредба, наричана по-долу за по-кратко Наредбата или НВДОВПБОП, съдържа в себе си някои съществени пропуски, създаващи условия за неравнопоставеност между стопаните на морски плажове и тези на плувните басейни. В наредбата не е предвиден орган, който да следи за спазването на изискванията, въведени с нея, нито са предвидени санкции за нарушителите. При концесионерите и наемателите на морски плажове, контролен орган е Министерство на туризма, което следи за изпълнението на договорните и нормативните задължения по договорите за наем и концесия на морски плажове, налага неустойка, съгласно договорите за концесия и наем на морски плажове. За сметка на това стопаните на басейните за обществено ползване и за плажовете, които не са възложени на концесия или отдадени под наем не е предвиден контролен орган, нито санкции, които се прилагат в случай на неизпълнения. Приема се по принцип. Административно-наказателна отговорност (включително санкциите и административно-наказващите органи) за неспазване на разпоредбите на наредбата ще бъде регламентирана в Закона за здравето. 2. Не смятаме, че направената предварителна оценка на въздействието е правилна поради следните пропуски в нея: • Липсва калкулация на общия брой спасители, които ще бъдат необходими за обезпечаване на водноспасителната дейност на морските плажове, които влизат в списъка на морски курорти от национално значение, както и информация за общия брой спасители за морски плажове, които са заверили талоните си през последните години. Съпоставка между двете би довела до заключението, че общият брой на спасителите с правоспособност за море не е достатъчен за обезпечаване на нужните за изпълнение на изискванията предложени в НВДОВПБОП. Приема се по принцип В досега действащата наредба, с изключение на басейните за обществено ползване с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м,  се изискваше задължително личният състав на спасителните постове да се състои най-малко от двама спасители. С проекта на наредба тези изисквания са прецизирани като за басейните за обществено ползване, независимо от тяхната дължина и повърхност, е предвидено на спасителния пост да работи един спасител. Допълнително е дадена възможност, по преценка на собственика, за басейните за обществено ползване с дължина над 25 m или с повърхност над 312,5 m², в зависимост от специфичните характеристики на басейна и неговата посещаемост, броят на спасителите да може да се увеличи. С така прецизираните разпоредби броят на спасителите не се увеличава спрямо регламентирания досега. • Същото се отнася и до броя лекари със съответните професионални квалификации - смятаме, че на първо място МЗ следва да се погрижи за решаване на проблемите с липсата на медицински кадри в болниците на територията на цялата страна, а после да въвежда изисквания за отваряне на допълнителни позиции, за така или иначе недостигащите медицински специалисти. Не се приема. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 е регламентирано, че дейностите на медицинския екип може да се изпълняват от един от изброените медицински специалисти по чл. 18, ал. 1. В чл. 19 е създадена нова ал. 3, с която е уточнено, че в случаите, в които медицинският и реанимационният екип са на едно и също място мед. специалистите по чл. 18, ал. 1, т. 2-3 се включват в състава на реанимационния екип. 3. Невярно е заключението от частичната предварителна оценка на въздействието, че „Не се очаква предложения проект на акт да окаже финансово въздействие върху стопаните на водните площи..”, защото: • Предложеният в НВДОВПБОП „Чл. 9. ал. 1, т. 1” увеличава с 50% броя на спасителите на територията на по-голямата част от морските плажове в България. Предложението не е мотивирано и с извеждането в разпоредбата на изискването за поставяне на спасителни постове през 100 м в „курорти от национално значение“ се променя количествено задължението за осигуряване на спасителни постове за огромен брой морски плажове, тъй като курортите с национално значение са посочени в Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г. за обявяване списък на курортите в Република България и определяне на техните граници и там попадат огромен брой морски плажове. Подобна значителна промяна следва да е подиктувана от неработеща действаща правна рамка (какъвто категорично не е настоящия случай), да е мотивирана детайлно от гледна точка на необходимост и изпълнение и не на последно място да е посочено тази промяна как засяга заинтересованите лица- нещо което изобщо не е засегнато нито в ЧПОВ, нито в мотивите на проекта на акт. В предложеният проект на подзаконов нормативен акт изобщо не е посочено защо се връща положението със спасителните постове отпреди 2020 г., когато поради липсата на кадри и осъвременяване на дейностите по водно спасяване, беше заложено по-адекватно и изпълнимо изискване за броя на спасителните постове и спасителни станции. Приема се. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 е прецизирана като е запазен текста от действащата наредба. • Предложеният в НВДОВПБОП „Чл. 11 ал. 3” задължава стопаните на морски плажове да осигурят по един спасителен джет или лодка на всеки 5 спасителни поста Не се приема. Съгласно действащата към настоящия момент наредба изискванията са всеки спасителен пост да има „спасителна лодка с гребла или извънборден двигател“ (пр. 2 към чл. 13, ал. 1). Проектът на наредба намалява броя на спасителните постове, на които следва да има лодка, като посочва, че спасително плавателно средство следва да има минимум на всеки пет постове. В тази връзка направеното предложение в проекта на наредба не само не утежнява, а напротив дава право на избор, предвид съвременните средства, а от друга страна действащите към момента специфични изисквания за лодка са облекчени. • Предложеният в НВДОВПБОП„Чл. 19. ал. 1 и ал. 2” задължават стопаните на морски плажове да осигурят по-голям брой медицински персонал от досегашната нормативна уредба. Не се приема. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 е регламентирано, че дейностите на медицинския екип може да се изпълняват от един от изброените медицински специалисти по чл. 18, ал. 1. В чл. 19 е създадена нова ал. 3, с която е уточнено, че в случаите, в които медицинският и реанимационният екип са на едно и също място мед. специалистите по чл. 18, ал. 1, т. 2-3 се включват в състава на реанимационния екип. • Предложеният в НВДОВПБОП „Чл. 27. ал. 3” задължава стопаните на морски плажове да осигуряват максимално обезопасяване, за цялата територия на морския плаж през периода 15 Юни - 25 Септември, вместо досегашния период на максимално обезопасяване на целия плаж - 1 Юли - 30 Септември. Следователно ще бъде задължително всички да поддържат максимален брой спасители за 40 дена повече годишно. Не става ясно по какъв нaчин и с каква цел вносителят предвижда да се обезпечи максималната степен на обезопасяване на цялата територия морските плажове в удължения срок, при положение, че голяма част от спасителите, които участват в обезпечаването на летния сезон обикновено са ученици или студенти, които приключват занятията си в края на месец Юни и започват учебната година в средата на Септември. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. • Предложеният в НВДОВПБОП„Чл. 27. ал. 6” задължава стопаните на морски плажове да осигуряват водноспасителна дейност дори и извън летния туристически сезон, в случай че на стопанисваните от тях плажове има целогодишни обекти, които разполагат плажни принадлежности за удобство на посетителите си и през топлите дни на месеците Април, Май и Октомври. Въведеното изискване не е мотивирано и не става ясно защо се задължават стопаните на морски плажове да осигуряват водно спасяване в месеците, когато морската вода не е подходяща за влизане в морето. Наред с това се получава колизия с горепосочените разпоредби, които посочват периода на максимално обезопасяване на морските плажове. Не се приема. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 не определя такова изискване. Същата регламентира предоставянето на услуги, а не задължение за обезопасяване. • Предложеното с НВДОВПБОП „Приложение No 6” Задължава стопаните на морски плажове, да инвестират значителни средства в изграждането на спасителни станции, които по въведените изисквания следва да бъдат помещения, за разлика от досегашното „наблюдателна кула със сенник и ветрозащитни плоскости, сигнална мачта с комплект флагове”. Предложението отново не е обосновано, а се въвежда без ясна мотивировка от неговите ползи и предимства. Затова пък недостатъците му са очевидни- стопаните на морските плажове трябва да променят моделите си на финансиране за управление на морските плажове и да отделят допълнителни средства за изграждане на подобни помещения. Следва да се отбележи и обстоятелството, че досегашната уредба на спасителните станции предполагаше минимални интервенции на морския плаж и на пясъчната повърхност. Наред с това считаме, че за да се променя работеща уредба, следва да се установени проблеми и да са мотивирани предложения за промяна, какъвто не е настоящият случай. Приема се. Приложение № 6 е прецизирано. • Предложеното с НВДОВПБОП „Приложение No 7” задължават стопаните на всички плажове с дължина на бреговата линия над 200 м., да оборудват медицинските пунктове, както до скоро се оборудваха единствено реанимационни пунктове. Освен това следва да се осигури от стопаните на морски плажове и подходящо моторно превозно средство за придвижване на реанимационния екип. Това е в пълно противоречие на ЗУЧК, където са изрично посочени изключенията, в които на морския плаж може да се вкарват превозни средства и това не е едно от тях. Получава се колизия с по-висшестоящ нормативен акт. Не се приема. Приложение № 7 не съдържа изисквания за броя на медицинските и реанимационни екипи, а определя оборудването на същите. По отношение на твърдението за противоречие със ЗУЧК следва да се има предвид, че законът допуска използването на превозни средства при заплаха за човешкото здраве. 4. Невярно е твърдението за неактуалност на действащата към момента Наредба за организация на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, тъй като частичната предварителна оценка на влиянието удобно е пропусната информацията, че същата многократно е актуализирана, като последната и актуализация е от 2020 г. и въведе изисквания, които да отговарят по-адекватно на съвременната действителност- наличие на кадри, на техническо оборудване и на наличие на множество нови медицински центрове по Черноморието. Приема се по принцип. Докладът с мотивите е прецизиран. 5. Невярно е твърдението, че НВДОВПБОП не засяга малките и средните предприятия. Голяма част от концесионерите и наемателите на морски плажове са малки и средни предприятия, по-голямата част от подизпълнителите на договорите за концесия и наем на морски плажове са малки или средни предприятия, а всички гореизброени със сигурност ще бъдат засегнати от НВДОВПБОП ако бъде приета. Освен това проектът изобщо не е съобразен със сключените и действащи концесионни договори, където са заложени условията по осигуряване на задължителни дейности (две от които са водно спасяване и медицинско обслужване); Не се приема. С проекта на наредба не се завишават изискванията в сравнение с действащата наредба. 6. С гласувания на второ четене на 09.02.2023 г. ЗИД на ЗУЧК се въвеждат изисквания към концесионерите и наемателите на морски плажове, за разрешение от кмета на общината или упълномощено от него лице, при използването на машини за задължителните дейности, което създава възможност концесионерът или наемателят на морски плаж да не получи разрешение за използването на моторно превозно средство за транспортирането на подвижния реанимационен екип, което се предвижда в предложената НВДОВПБОП. Не се приема. ЗУЧК допуска използването на превозни средства при заплаха за човешкото здраве. 7. Не става ясно по какъв начин се очаква наредбата да окаже влияние на водния травматизъм, след като според официалната статистика на БЧК 70% от удавянията на територията на Република България стават в реки, язовири и други водоеми, а за тях не са предвидени мерки и орган за контрол на обезопасяването на водните площи. Приема се по принцип. Административно-наказателна отговорност (включително санкциите и административно-наказващите органи) за неспазване на разпоредбите на наредбата ще бъде регламентирана в Закона за здравето. 8. Предложението за обособяване на участъци, определени за отдих на деца е противоречащо на редица разпоредби в действащото законодателство. Противоречия се съдържат и в самия текст на Наредбата. Така например, но не само в чл. 27, ал. 2 е посочено, че в програмата за водно спасяване трябва да е посочен участъкът за отдих на деца. Концесионерът, респ. наемателят няма как да знае дали морският плаж ще бъде посетен от организиран летен лагер. Освен това са смесени задълженията на организатора на организирания детски отдих и на концесионерите, респ. наемателите на морските плажове. Като цяло не може да се задължават концесионери/наематели по вече сключени договори да бъдат отговорни за организиран детски отдих, който е предмет на други нормативни актове и задължения на други държавни институции. Предложената Наредба, противно на твърдяното в предварителната оценка на въздействието, вменява на концесионерите и наемателите задължения, изпълнението, на които не може да бъде осъществено без значителни инвестиции и значително повишаване на основните им разходи, променяйки по този начин и инвестиционните модели на договорите за Концесия на морски плажове, за което съществува законова забрана. Предложената Наредба поставя в неравностойно положение Концесионерите и Наемателите на морски плажове спрямо всички останали стопани на водни площи и басейни, за които не е предвиден контролен орган или санкции, обезсмисляйки изцяло въвеждането на каквито и да е задължения за тях в нея. С предложената Наредба се създават неизпълними в настоящата обстановка изисквания за концесионерите и наемателите на морски плажове, понеже се въвежда изкуствена нужда от наемане на кадри, които са крайно необходими и недостатъчни за всички болници в България. Ето защо Ви молим да вземете предвид всички гореизброени бележки и да и да не приемате горепосочените изменения в проекта на постановление за приемане на Наредба за организация на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. 4 Иво Стефанов - председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове (вх. № 15-00-31/14.02.2024 г.) Направените коментари и предложения в това становище са идентични с тези в т. 1. Както т. 1. Мотиви съгласно т. 1 5 Йордан Стоянов, концесионер/наемател на плаж Буджака- Созопол „БАМБУА“ ЕООД (вх.№ 26-00-436/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45. 6 Иван Дачев, представляващ „Орко Бийч“ ЕООД, концесионер на плаж „Смокините-юг“ (вх. № 26-00-435/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45. 7. ЦПО „Институт за водна безопасност“ (вх. № 26-00-530/28.02.2024 г.) Приема се по принцип Направените предложения са по текстове на действащата наредба, а не по публикувания за обществено обсъждане проект на наредба. При изготвянето на проекта на наредба експертите от работната група са идентифицирали и включили наредбата и в приложенията разпоредби, които обхващат направените в становището предложения. 8 Иван Дачев, представител на фирма „Блек Сий Бийч“ ЕООД, концесионер на морски плаж „Къмпинг Веселие“ (вх. № 26-00-434/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45. 9. "Интерхотел -Сандански- България” АД ( 26-00-462/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1 Както т. 1 Мотивите по т. 1 10 Светлин Стефанов, представляващ „Бялата лагуна“ ЕАД - с. Топола, общ. Каварна, концесионер на морски плаж „СБА“ (вх. № 26-00-431/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1, т. 44 и т. 45 11 Елеонора Христова, представляваща ДИ ЕН ТРЕЙД ООД, концесионер на морски плаж Аспарухово – гр. Варна и морски плаж Бутамята – община Царево (26-00-430/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 12 Иван Тодоров, представляващ Черноморска брегова група ЕООД, концесионер на морски плаж „Смокини-север“ и „Каваци-север“ (вх. № 26-00-432/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 13 Даниел Георгиев, представител на „Естет Билд“ ООД, концесионер/наемател на морски плаж „Балчик-централен” (вх. № 26-00-427/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. Както т. 1 Мотивите по т. 1 14 Стоян Георгиев, представител на БУЛ ПРИМ ГРУП ООД - концесионер на морски плаж „Приморско-север”, гр. Приморско, обл. Бургас (вх. № 26-00-426/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. Както т. 1 Мотивите по т. 1 15 Стойчо Стоев, представител на „Оазис Бийч“ ООД, концесионер на морски плаж „Къмпинг Оазис“ (вх. № 26-00-418/15.02.2024 г. ) Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 16 Ангел Палийски, представител на „Амадеус Ей Си Джи“ АД, концесионер/наемател на морски плаж „Слънчев ден“, общ. Варна, обл. Варна (вх. № 26-00-420/15.02.2024 г. ) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 17 Ангел Палийски, представител на „Ей Си Джи Трейд“ ООД концесионер/наемател на морски плаж „Равда-Национален детски комплекс“, общ. Несебър, обл. Бургас (вх. № 26-00-419/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 18 Атанас Желев, представлявана от „Тидо 13“ ЕООД, наемател на морски плаж „Сарафово-юг“ (вх. № 26-00-422/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 19 Валентин Станев Управител на „М и П МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД (вх. № 26-00-437/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. Както т. 1 Мотивите по т. 1 20 Илиян Иванов, управител на „СИС 2012“ ЕООД, концесионер на морски плаж Слънчев бряг-юг (вх. № 26-00-425/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 21 Вася Павлова, управител на „РВК 1“ ЕООД, концесионер на морски плаж „Слънчев бряг-централен“, общ. Несебър (вх. № 26-00-424/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 22 Кирил Спасов, управител на „Ауто Фактор“ ООД концесионер на морски плажове „Несебър-юг“, Поморие-изток, Созопол- централен и Созопол- Харманите (вх. № 26-00-423/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45 23. Иван Георгиев, директор на Институт за водна безопасност (вх. № 33-00-25//15.02.2024 г.) С над 7 години опит kNG Водноспасителна служба е най-големият доставчик на спасителни услуги в сферата на обезопасяването на водни площи на черноморското крайбрежие в България. Понастоящем нашата мрежа предоставя услуги за над 28 отделни локации, морски плажове, 6 хотелски комплекса и къщи за гости и с продължаващо разрастване. Ние наемаме и управляваме сезонно над 360 спасители всяка година. Съществуваме, за да поддържаме основните принципи и ценности, заложени в стратегията на службата на този браншови конкурентен пазар, минимизиране на водния травматизъм и превенция на водната безопасност. Операциите на kNG поддържат и допринасят за животоспасяващи дейности във водните площи на страната, защото ние вярваме, че нулата е постижима цел в борбата с водния травматизъм. От м. Юни 2020 година, kNG предлага национално акредитирани квалификации, обучение и преквалификации, посредством Институт за водна безопасност - лицензиран Център за професионално обучение, съгласно чл.20, чл. 42, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение в Република България под Така изготвеният Проект за Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, изготвен в изпълнение на разпоредбата на чл.78а от Закона за здравето би причинил следните отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 1. Няма да бъде установена цялостната правна рамка за регулация на обществените отношения в тази област в съответствие с изискванията на законовите и подзаконови нормативни документи в Република България. 2. Липсата на човешки ресурс за изпълнение на дейностите ще бъде още по-осезаем и практически ще бъде не изпълним този проект за водноспасителна дейност и обезопасяване на водни площи. С въвеждане в националното законодателство на осъвременени и актуализирани изисквания в тази област, се очаква да се постигне по-високо ниво на защита за опазване на здравето на човека, посредством прилагане на превантивни мерки в областта на обезопасяването на водни площи. С проекта на наредба тази фундаментална цел няма да може да бъде постигната, напротив поради не обосновано завишените изисквания и критерии ще бъде постигнат обратен, негативен ефект. 3. Не може да се гарантира устойчивост в прилагането на регулациите и изискванията, което ще окаже негативни въздействия върху стопаните на водните площи и басейните за обществено ползване. Като резултат от прилагането на новите разпоредби се очаква влошено управление на рисковете за човешкото здраве преди всичко на самия спасителен състав и това на посетителите на водни площи. 4. Очаква се така предложения проект на нормативен акт да окаже негативно финансово въздействие върху стопаните на водните площи или басейните за обществено ползване поради обстоятелството, че необосновано и в разрез с законовите нормативи в страната се въвеждат нови изисквания, които да налагат разходването на допълнителен значителен финансов ресурс, което за съжаление ще бъде обратнопропорционално с очакваните резултати. 5. С проекта се регламентират въпроси, свързани с опазване на околната среда, но и към настоящия момент не е извършен съгласува телен процес с ресорното министерство, относно използването на транспортна техника за придвижване на морските плажове. б. С промяната на сроковете за поетапно разкриване и закриване на спасителни постове - вменява икономическа тежест на стопанина! Това в себестойност означава, към днешна дата, увеличение на разходите за труд, но по тревожното и неизпълнимо, е че няма как да се гарантира, наличието на човешки ресурс, който да го изпълни. Няма достоверен официален анализ, върху основата на който да се определят и съответно вменяват задължения какви спасителни средства да се употребяват. Няма разграничения между морските плажове в курортите от национално значение и останалите такива. Поради практическата невъзможност от изпълнение на задължителните дейности по осигуряване на необходимия брой човешки ресурс, последствията може да са вина от искове и кръвнини при възникване на инцидент с летален край ... за стотици хиляди левове. Така изготвеният Проект за Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване е изготвен в изпълнение на разпоредбата на чл.78а от Закона за здравето би причинил следните Специфични въздействия: 1.Нарушава се правото на конкуренция, специализирани спасителни служби да упражняват дейността и се вменява задължение и обвързаност към единица НПО - субект да контролира човешкия ресурс, необходим за дейността в разрез с множество законови и подзаконови нормативни актове, липсата на собствена административна документация, отговаряща на нормативните изисквания в страната в сферата на образованието и трудовото законодателство. 2. Продължава да се вменява и налага използването на несъществуващи в правния мир термини „воден спасител", не кореспондиращ с регламентираните към момента в НКПД длъжности и професии, които могат да бъдат, обучавани, заемани и съответно трудоустроявани. 3.Административна тежест: Налагане на зависимост от единица НПО субект, който няма необходимия ценз, капацитет и нарушаващ фундаменталните принципи на Европейското законодателство за конкурентна среда и свободно движение на хора, стоки и капитали. 4.Приложено Ви предоставям: 1.Частична предварителна оценка на въздействието на проекта за постановление за приемане на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, и басейните за обществено ползване; 2.Проект на наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните плющи. Не се приема Не се съдържат конкретни предложения. С проекта на наредба се актуализират изискванията за обезопасяване на откритите водни площи и басейните за обществено ползване отнасящи се до съответното минимално и максимално обезопасяване и поставянето на необходимите обозначителни знаци, както и за организирането на водноспасителната дейност при откритите водни площи и басейните за обществено ползване, които подлежат на максимално обезопасяване. Целта е да се постигне най-висока степен на опазване на живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм. С проекта на наредба се регламентират и актуализират, в съответствие с изпълняваните дейности, изискванията отнасящи се до устройството и оборудването на спасителните постове и спасителните станции и личната екипировка на спасителите. С цел превенция на водния травматизъм детайлно са разписани изискванията, на които трябва да отговарят наблюдателната вишка, която се изгражда на всеки спасителен пост, както и изисквания към територията около нея. Изискванията са съобразени и с това дали наблюдателната вишка е изградена към открита водна площ и морски плаж или басейн за обществено полазване. Детайлизирани са и изискванията по отношение на информационното табло, което се поставя на гърба на наблюдателната вишка, вкл. и по отношение на информацията, която се предоставя чрез информационното табло. Определят се и видовете спасителни плавателни средства, с които задължително се оборудва спасителният пост на водна площ и морски плаж . Актуализират се и се детайлизират задълженията и изискванията към водните спасители, като с наредбата се дава възможност обучението на водните спасители да се осъществява освен от Българския Червен кръст и от други обучаващи институции, които следва да са осигурили специалисти по водно спасяване и лекари с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. С проекта на наредба се предвижда и възможността като водни спасители да бъдат назначавани и лица, придобили това право в други държави, с цел да се създадат максимални условия и възможности за бизнес-операторите за по-лесно изпълнение от тяхна страна на изискванията за обезопасяване на водните площи. Прието е предложението по т. 2 за уеднаквяване на терминологията с НКДП, като терминът „воден спасител“ е заменен с термините „спасител на плаж“ и „спасител на басейн“. С проекта на наредба се въвежда нов часови диапазон за обезпечаване на водноспасителната дейност на водни площи определени за къпане по реда на Наредба № 5 от 2008 г. за управление качеството на водите за къпане, като се предвижда това да става от 9.00 до 18.30 часа ежедневно, вместо досега определения срок от 08.30-18.00 часа. Предложението е продиктувано от установена в практиката по–голяма посещаемост от плажуващи, както и по-благоприятни температурни условия за ползване на водните площи в посоченото време. По този начин се намаля с 30 минути изискуемото време, за което се изисква максимално обезопасяване. С проекта на наредба се прецизират и изискванията по отношение на спасителните плавателните средства и техния брой, като предвид съвременните обществени отношения се дава възможност на стопаните на водни площи да изберат да осигурят лодка или джет, като едновременно са премахнати специфичните изисквания към лодките, което дава по-голям избор на стопаните. Не на последно място с проекта на наредба се предвижда да бъде осигурено едно спасително плавателно средство на пет спасителни постове, а не както досега на всеки спасителен пост. С проекта на наредба се актуализират и детайлизират изискванията към медицинските специалисти и оборудването на медицинските екипи. Дава се възможност в медицинските и в подвижните реанимационни екипи на водни площи и басейни за обществено ползване да работят не само лекари и медицински сестри, както беше към момента, но и фелдшер или лекарски асистент, акушерка и парамедик втора, трета или четвърта степен на професионална квалификация. От друга страна отпада изискването лекарите задължително да са с призната специалност по анестезиология и реанимация Предвидено е дейността на медицинските специалисти в подвижните реанимационни екипи и в медицинските екипи да може да се подпомага от парамедици втора, трета или четвърта степен на професионална квалификация, преминали обучение по оказване на първа помощ при водни и други животозастрашаващи инциденти, организирано от Българския Червен кръст, без същите да могат да осъществяват самостоятелно дейностите в реанимационни екипи и в медицинските пунктове. В съответствие с професионалната квалификация и компетентностите, които притежават лекарите и останалите медицински и немедицински специалисти, както и с дейностите, които могат да извършват самостоятелно или под контрол, е актуализирано и обзавеждането и оборудването на медицински пунктове и реанимационните екипи. Заедно с това е създадена възможност, стопанинът на водната площ или басейна за обществено ползване, да осигури изпълнението на изискванията за осигуряване както на медицинско обслужване, така и на обзавеждането и оборудването на медицинските пунктове и реанимационните екипи самостоятелно или чрез сключване на договор с лечебно заведение. С наредбата се регламентира, че медицинския и реанимационния екип са част от екипа на спасителната станция на черноморските плажове като по този начин се облекчават изискванията по отношението на осигуряване на медицински пунктове по черноморското крайбрежие. С проекта на наредба отпада изискването за осигуряването и оборудването на реанимационни пунктове на басейните за обществено ползване и плажовете на язовири, реки и др. водни площи във вътрешността, като е предвидено медицинското обслужване да се осигурява само чрез медицински екип, без реанимационен. По този начин от една страна ще се осигури, в границите на разумния минимум, медицинското обслужване на водноспасителната дейност на тези водни площи, а от друга ще се създадат условия за намаляване на тежестта към бизнес-операторите. С цел ненатоврване бюджета на бизнес операторите е предвидено, в случаите, в конто медицинския и реанимационния екип са заедно фелдшерът, лекарският асистент медицинската сестра или акушерката, които са част от медицинския екип, да се считат за част и от реанимационния екип. По този начин отпада необходимостта, към лекаря от реанимационния екип, да се назначава друго медицинско лице освен това, което вече е включено в състава на медицинския екип. С така създадената възможност се очаква да се намали финансовата тежест за бизнеса. С проекта на наредба е създадена и възможност стопаните на водни площи, по своя преценка, да създават условия за придвижване на медицинските екипи на територията на обезопасяваните плажове при необходимост, осигурявайки подходящи транспортни средства. По този начин стопаните на водни площи ще могат да създават условия за мобилност на медицинските специалисти от медицинските пунктове в случаите, когато е необходимо бързото им придвижването за оказване на медицинска помощ на мястото на инцидент. С наредбата изискването за стационарно разположени реанимационни пунктове по черноморското крайбрежие е заменено със сформиране на подвижни (мобилни) реанимационни екипи, които бързо ще могат да се придвижат до мястото на инцидента, което създава условия за оказване на максимално възможната спешна медицинска помощ на място. По този начин от една страна се намалява времето до оказване на спешни специализирани реанимационни дейности при необходимост и от друга – постига се непрекъснатост на процеса по спасяване на пострадалите от дейностите по спасяване, прилагани от спасителите – към спешната медицинска помощ, оказвана от квалифицирани медицински специалисти, което очаквано ще повиши ефективността и ефикасността, а заедно с това и резултатността на прилаганите спасителни мероприятия и не на последно място ще намали разходите на стопаните на водни площи. С приемането на нормативния акт и осъвременяването на изискванията, отговарящи на новите обществени отношения се очаква да се запазят и подобрят условията за осигуряване безопасността, живота и здравето на ползвателите на водни площи и басейни за обществено ползване. Не се очаква предложеният проект на акт да окаже финансово въздействие върху дейността на стопаните на водните площи или басейните за обществено ползване поради обстоятелството, че не се въвеждат нови изисквания, които да налагат разходването на финансов ресурс, а напротив отпадат изискванията за изграждането на реанимационен пункт и неговото поддържане, оборудване и обезпечаване с медицински персонал и се облекчават изискванията към квалификацията на лекарите, работещи в медицинските пунктове и реанимационните екипи. Дава се възможност осигуряването на медицинското обслужване да се осъществява самостоятелно или чрез сключен договор с лечебно заведение, регистрирано по реда на Закона за лечебните заведения. Създават се условия медицинските специалистите от медицинския и реанимационния екип да работят заедно. Създават се условия обучението на спасителите да се извършва и от други обучаващи институции освен от БЧК, както и възможността на територията на страната да работят спасители, които са получили своята квалификация в друга държава, с което се очаква да се увеличи броя на спасителите в страната и от там да се намали натоварването за стопаните на водни площи. Прецизират се изискванията към оборудването на спасителните постове и се облекчават изискванията към спасителните плавателни средства и техния брой, с което ще се облекчат разходите на стопаните на водни площи. 24 Даниел Захариев концесионер/наемател на морски плаж „Къмпинг Делфин“ Тива Интернешанъл ООД (вх. № 26-00-415/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Виж коментарите по т. 1 и т. 45 25 Петър Първанов концесионер/наемател на морски плаж „Обзор – Юг“ (вх. № 94-508/14.02.2024 г.) Становището съдържа предложения и коментари, които се съдържат и в становището по т. 1 Както т. 1. Виж коментарите по т. 1 26 Кирил Йовнов, Концесионер на морски плаж Силистар, гр. Синеморец ММ-Груп Силистар ООД (вх. № 26-00-405/14.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Виж коментарите по т. 1 и т. 45 27 Валентин Николов, концесионер на морски плаж „Каварна“ „Роял Бей“ ЕООД гр. Каварна (вх. № 26-00-414/14.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Виж коментарите по т. 1 и т. 45 28 Елза Радкова, представител на „Дюни“ АД, концесионер на морски плаж „Дюни“, вх. № 26-00-440/16.02.2024 г. Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Виж коментарите по т. 1 и т. 45 29 Георги Чапкънов, представител на Внид Бийч ООД, концесионер на морски плаж „Нов плаж Свети Влас“, „Свети Влас-Изток“, „Свети Влас-централен“. (вх. № 26-00-439/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Идентично с т. 1 и т. 45 30 Мариана Тодорова – представител на „Мит Секюрити 85“ ЕООД, концесионер на морски плаж Каваци-юг (вх. № 26-00-451/16.02.2024 г. ) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Идентично с т. 1 и т. 45 31 Мая Даскалова, представител на Л-Петрол инвестмънт ООД, концесионер на морски плаж Ахтопол- Север-източна зона (вх. № 26-00-442/16.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1. и т. 45. Както т. 1 и т. 45. Идентично с т. 1 и т. 45 32 Национално сдружение на общините (вх. № 63-00-41/16.02.2024 г.) За подготовка на становище по проекта на нормативен акт НСОРБ проведе проучване сред общините. Със Заповед № Р-145/16.10.2020г. на Министър – председателя на Р България бе сформирана междуведомствена работна група с участието на експерт от Сдружението, която да изготви анализ на необходимостта от съществуване на услуги 2010 „Издаване на разрешително за ползването на плувен басейн през летния сезон“ и 2049 „Издаване на разрешително за ползването на морски плаж през летния сезон“, както и да предложи решения за проблемите, идентифицирани в анализа в срок до 15 декември 2020 г. В резултат от извършената работа бе подготвен доклад, съгласно който да се възложи на министъра на здравеопазването и на министъра на туризма да изготвят и внесат в Министерския съвет изменение в действащата Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Посочено бе, че е необходимо да се измени основанието за приемане на наредбата, както и да се предвиди, че комисията, определена от кмета на общината не проверява и не разрешава ползването през летния сезон на плувните басейни и плажовете, отдадени на концесия. Заложено беше също, че следва да се организира заличаване на услуги 2010 „Издаване на разрешително за ползването на плувен басейн през летния сезон“ и 2049 „Издаване на разрешително за ползването на морски плаж през летния сезон“ от Административния регистър в срок от две седмици, след съответните промени в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи отнасящи се за тях. Министърът на здравеопазването и министърът на туризма да изготвят и внесат проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, с което да се определи министърът / министрите, отговорни на внасяне на наредбата по чл.78а. Във връзка с гореизложеното и на база получените становища и коментари от проведеното проучване, даваме принципни бележки и предложения в Приложение 1. Принципни бележки: Обръщаме внимание, че проекта на НВДОВПБ, заедно с частичната оценка на въздействието не е съгласуван с НСОРБ, съгласно изискванията в чл. 27, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Не се приема. С проекта на нормативен акт не се възлагат изрични правомощия на кметовете на общини. Проектът е публикуване за 30 дневно обществено обсъждане. Считаме, че следва да се изпълнят предвидените действия в горецитирания доклад на междуведомствената работна група. Съгласно чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето, изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се определят с наредба на Министерския съвет, а не от министъра на здравеопазването. С цел законосъобразност на издадения нормативен акт, с който се отменя действащата Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и в съответствие с чл. 114 и чл. 115 от Конституцията на Р България е необходимо първо да се измени горецитираната разпоредба в Закона за здравето, която да предвиди правомощия на министъра на здравеопазването по издаването на наредба с посочения предмет. Закона за Здравето … Не се приема. Действащата наредба е приета с Постановление на Министерския съвет и следва да бъде отменена с постановлението, с което се приема новата наредба. И не на последно място по важност, бихме искали да поставим на вниманието Ви два проблема, които пряко засягат водноспасителната дейност и осигуряването на медицинско обслужване на водните площи и басейните за обществено ползване. В страната се задълбочава проблемът с недостига на спасители по плажовете в страната, поради ниския интерес към професията. По данни на социологически агенции, средната възраст на активните спасители е около 50 г., което показва тенденция на застаряване. В тази връзка, предлагаме да се организират по-голям брой и по-достъпни обучителни курсове, така че да се привличат и мотивират млади хора. За поддържането на физическата подготовка на спасителите и техните умения би било подходящо на даден времеви интервал, същите да полагат физически тестове и опреснителни занятия. Приема се по принцип. С наредбата се създава възможност обучението да се извършва от различни обучителни организации, а не както досега само от БЧК. В наредбата са разписани изисквания и за поддържане на физическата подготовка на спасителите. При очерталия се дефицит от лекари и медицински специалисти в болничната и извънболничната помощ на национално ниво, все по-трудно ще се намират такива, които да осигуряват медицинско обслужване на водните площи и басейните за обществено ползване. Независимо, че е предвидена възможност за сключване на договор с лечебно заведение, предлагаме да се въведат и други подходящи механизми, чрез които да се осигури необходимия персонал, чрез който да се гарантира здравето и сигурността на гражданите, напр. за басейните с дължина до 25 м. и до 312,5 кв. м. Приема се по принцип. Не е направено конкретно преложение. 33 Ламс Холдинг Груп ООД (вх. № 26-00-457/15.02.2024 г.) Съдържа предложения и коментари, които се съдържат и в становището по т. 1 Както по т. 1. Мотивите по т. 1. 34 Джедар (вх. № 26-00-458/15.02.2024 г.). Съдържа предложения и коментари, които се съдържат и в становището по т. 1 Както по т. 1. Мотивите по т. 1. 35. Алфа Дилева (вх. № 26-00-455/15.02.2024 г.). Съдържа предложения и коментари, които се съдържат и в становището по т. 1 Както по т. 1. Мотивите по т. 1. 36. Карлтън (вх. № 26-00-455/15.02.2024 г.). Съдържа предложения и коментари, които се съдържат и в становището по т. 1 Както по т. 1. Мотивите по т. 1. 37. Атрикор (вх. № 26-00-452/15.02.2024 г.). Съдържа предложения и коментари, които се съдържат и в становището по т. 1 Както по т. 1. Мотивите по т. 1. 38. Сискор (вх. № 26-00-4524/15.02.2024 г.) Съдържа предложения и коментари, които се съдържат и в становището по т. 1 Както по т. 1. Мотивите по т. 1. СИС 2012 ЕООД (26-00-425/15.02.2024 г.) Становището е идентично с това по т. 1 и т. 45. Както по т. 1 и т. 45. Мотивите по т. 1 и т. 45. 40. Васил Загорчев Председател на Национален синдикат на спасителите (ел. поща dzk@mh.government на 17.02.2024 г. 15:16 h) Като дългогодишен специалист в сферата на водноспасителната дейност, с опит в обезопасяването на водни площи у нас и в чужбина, желая да изразя становище по така предложения проект за наредба, както и да предоставя, надявам се градивни предложения. Адмирирам инициативата за придвижване на този така дългоочакван нормативен акт в процедурата по неговото дооформяне и приемане. Безспорно, близо тридесет години след приемането на сега действащата наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, вече е утвърдено убеждението, че в този си вид наредбата не може пълноценно да урежда обществените отношения и проблеми нейн предмет. В положителен преглед, изцяло новата наредба има няколко безспорни достойнства. Такива според мен са: Включването на басейните за обществено ползване в обхвата на регулираната материя. Дълги години тези обекти оставаха в един вакуум, в който стопаните на такива обекти трябваше да импровизират с обезопасяването, при липса на конкретика и ясни критерии за обезопасяване. Похвален е стремежът за значително облекчаване на медицинското осигуряване на стопанисваните морски плажове, чрез въвеждане на по-реалистични (изпълними) параметри от гледна точка на медицинския персонал. В продължение на този подход се явява и предвидената възможност за стопаните на водни площи да осигуряват медицинска помощ включително и чрез сключване на договор с лечебно заведение (чл. 21 Наредбата). Отстраняването на остарели и несъстоятелни формулировки от настоящата наредба също е положителен момент (напр. премахването на средно обезопасяване, понятието за район на действие с радиус 600 м., гребни лодки, ненужни медикаменти и апаратура за медицинските/реанимационни пунктове и други подобни). Възможността за включване и на други обучаващи организации в подготовката на спасители, при запазването на контролните функции на БЧК е отново един справедлив и балансиран подход, който най-очаквано ще повиши кадровото обезпечаване за в бъдеще. Проекта, също така представлява и добър опит за унификация на специфичните понятия, респективно техните аналози, които се срещат в други нормативни актове. Наред с оценяването на изцяло положителните промени, намирам за справедливо и да обърна внимание на някои недостатъци, непълноти на проекта. С желание да допринеса за изчистване на формулировки, допълване на някои от нормите, както и прецизиране на конкретни текстовете, поради което предлагам на Вашето внимание следните предложения за изменение и/или допълнение на текстовете на проекта: 1. В текста на чл. 2 в обхвата на водноспасителната дейност (ВСД) би следвало да се добави „дейности по превенция на удавянията". Мотиви: в теорията и практиката на водното спасяване у нас и в международен план се възприема, че темата за превенцията на удавянията е не просто неразделна част от ВСД, тя е нейна централна тема и цел (ВР. чл. 33 (1), т. З, т. 5 и 7) Не се приема. В Закона за здравето е възприет термина „превенция на водния травматизъм”. Същият се използва и в чл. 1 от проекта – като цел на водноспасителната дейност. 2. В чл. 3 (2) да се допълни „опасности при къпане и плуване". Мотиви: Тъй като в допълнителните разпоредби не виждаме обяснение на понятието ”къпане”, но в житейски смисъл то се възприема като дейност различна от плуването. Приема се. 3. В чл. 6 (5), изр. 2 да се допълни по следния начин: в населените места стълбите се поставят на разстояние до 200м „една от друга", а извън населените места до 500 м „една от друга". Или ако се цели краткост на нормата, думата „разстояние” може да се замени с „отстояние". Мотиви: В сегашния текст не става ясно „до 200м/500м” от какво, т.е. коя е отправната точка. Приема се. 4. В чл. 8 да се замени думата „организират” с „обезпечават". Мотиви: Организирането на извършване на ВСД е процес на подготовка и привеждане в действие. Обезпечаването от своя страна е дейност, която обхваща цялостно описаните процеси във времеви диапазон (например: за целия летен сезон или целогодишно). Приема се. 5. В чл. 8, т. 4 се получава противоречие с нормите на чл. 14 (3) и (4). В чл. 14 се дават критерии за понятията зона на спасяване и район на действие (които очевидно касаят открити водни площи), а в чл. 8, т. 4 се вменява правомощие на стопанина на водната площ да определя зона на спасяване и район на действие на спасителен пост/станция. Също така този текст се преповтаря смислово в чл. 14 (1)! От друга страна в обхвата на чл. 8 са водните площи и басейните за обществено ползване, като при последните не е възприето да се говори за зона на спасяване и район на действие (поне в теорията и практиката за сега не е застъпено такова схващане). Предложение: 1) да се премахне т. 4 от чл. 8; 2) Ако се остави възможност за стопанина на водна площ, съвместно с ръководителя на спасителна станция/постове, заедно да определят зоната на спасяване и района на действие, то следва изрично в чл. 14 (1) да се допълни, че „това не може да става при нарушаване на критериите описани в (3) и (4) на чл. 14. Мотиви: логиката е, че стопанина на водна площ и ръководителя на станцията/постовете могат да заложат по-стриктни критерии за обезопасяване на водната площ (например: зоната на спасяване да бъде 50м от брега, респективно близките плаващи знаци да са на дълбочина по-малко от 2м, а района на действие да бъде на 120м от брега), но не може да надвишават тези критерии. Това е един фундаментален ВЪПРОС относно обезопасяването на морските плажове, при който е наложително да се подходи с голяма доза прецизност и яснота в изписването на нормата. Следва да се има предвид и нормата на чл. 3 т. 2 от ЗУЧК, която регулира обхвата на черноморското крайбрежие до акватория с широчина 200м, измерена от бреговата линия. Приема се. Разпоредбите са прецизирани. 6. В чл. 8, т. 5 думите „информационни табла” да се заменят с „обозначителните табели по чл. 7 (1). Не се приема. Информационните табла са само един от видовете обозначителни табели описани чл. 7 (1), чието поставяне е ангажимент на стопаните на водни площи и басейни за обществено ползване. Информационните табла дават по-голяма информация на плажуващите от обозначителните. 7. В чл. 10 и чл. 12 се разкрива фигурата на т. нар. ръководител на спасителни постове/спасителна станция, която по функция заменя досега действащия „Старши” спасител В текста на сега действащата наредба в чл. 16 (2) изрично е записано, че ,Началник на спасителната станция може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за инструктор по водно спасяване.” Ако в действителност волята на нормотвореца е да има припокриване на тези длъжности би следвало в преходните и заключителни разпоредби да се изведе, че спасителите изкарали курс „Старши спасител/Инструктор по водно спасяване” притежават еквивалентна квалификация да бъдат назначени за ръководители на спасителна станция/постове. Приема се по принцип. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 е прецизирана. В проекта на наредба е регламентирано единствено обучение за спасител и , не се предвижда обучение за „старши спасител”. Ръководителят на станция или постове е също лице преминало обучение за „спасител на плаж” или съответно „спасител на басейн“, на което се възлагат допълнителни функции. 8. В чл. 12 (3) се вменява задължение на ръководителя на станция/постове да провежда тренировъчни занимания със спасителите най-малко два пъти седмично. Тази норма поражда следните въпроси: В какво време следва да се провеждат тези занимания? В работно или извънработно? Следва ли да се заплаща като извънреден труд и как се администрира? Ако стане трудова злополука например със спасител по време на тренировка, как се разпределят отговорностите (добре съм запознат със смъртния случай на спасител по време на тренировка, проведена непосредствено след приключване на работния ден през м. юли 2013 г. Казуса прерастна в продължителен съдебен процес срещу работодателя с много неизвестни). Съща така, на задължението за организиране на тренировки от ръководителя, не кореспондира насрещно задължение за участие от страна на спасителите, тъй като чл. 33 (1) т. 6, не уточнява дали поддържането на физическата и професионална подготовка трябва да се осъществява чрез групови/организирани или лични занимания. Да не говорим, че с оглед неизяснената квалификация на т. нар. „ръководител” (липса на критерий за ценз, липса на конкретно изискване да бъде спасител), не може да се гадае дали той би бил годен за провеждане на тренировъчни мероприятия на спасители само поради обстоятелството, че стопанина на водната площ го е назначил за такъв. Считам, че е резонно да се помисли върху визираните текстове с оглед предложените въпроси. Приема се Член 12 е прецизиран по отношение квалификацията на ръководителя, а по отношение на физическата подготовка изричното изискване ръководителят да провежда тренировъчни занимания със спасителите най-малко два пъти седмично за поддържане на физическата им форма и професионалните им умения е отменено. Регламентирано, е че всеки спасител носи отговорност за поддържането на физическата си подготовка и професионалните си умения на необходимата степен за извършване на спасителни акции. По този начин е дадена възможност от една страна, а от друга е вменена отговорност на всеки спасител, в зависимост от своята форма и физиологично състояние, сам да взема решение кога, как и на какъв времеви период да извършва дейности за поддържане на физическата си форма и професионални умения. 9. Относно задължението в чл. 13 (2) изр. 2 за ежедневна проверка на връзката в началото на дежурството, изразявам становище, че това практически трудно би сработило. Мотиви: десетките спасителни станции започват по едно и също време дежурството си. Връзката с диспечера в ИА”МА” Варна (по телефона най-вероятно) ще бъде силно натоварена и трудно осъществима в началото на деня, поради многобройните обаждания. От друга страна каква е функцията на Морския спасителен и координационен център в гр. Варна с плаж „Приморско - север“ например, чиито спасители при нужда ще звъннат на 112 и ще очакват съдействие от по-близко стоящ плавателен съд (ако и тази връзка да се опосреди от центъра във Варна). Като, че ли нормата е по-скоро излишна. Не се приема. В работата на работната група, изготвила проекта на наредба, като членове взеха участие и представители на ИА „Морска администрация“, които прецизираха визираните текстове. В допълнение, в рамките на съгласувателната процедура, е получено становище от Министерство на транспорта и съобщенията, което няма бележки и предложения по визираните разпоредби. 10. В чл. 14 (1) е записано, че стопанинът на водната площ съвместно с ръководителя на спасителната станция оказва спасителна помощ. За каква точно помощ става дума? Участие в спасителна акция ли? Спасител ли трябва да бъде съответния концесионер/наемател на плажа Предложение: думите „оказва спасителна помощ” да се премахнат от нормата на чл. 14 (1). Както споменах по-горе в т. 7, следва да се уточни дали оказването на спасителна помощ би следвало да бъде задължение и за „ръководителя” на спасителна станция/постове, поради липсата на изрични изисквания към неговата квалификация. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. 11. Предлагам в чл. 14 (3) думата „означава” да се замени с „обозначава“ Мотиви: думата ”обозначава” по-пълно и ясно изразява значението на поставяне на знак, с който се отбелязва нещо. Приема се. 12. В чл. 14 (6) предлагам вместо да се изброяват отделните опасности, да се прецизира текста като се запише, че „Опасностите посочени в Приложение № 1 се обозначават с червени плаващи знаци и предупредителни знаци на брега“. Мотиви: стилистично е по-издържано и спестява излишното изброяване. Не се приема. С текста се създава по-голяма яснота. 13. В чл. 14 (7), изр. 2 е допуснато логическо противоречие. В хипотезата на инцидент извън района на действие (зона, отдалечена над 200 м от бреговата ивица), като ръководителят оказва спасителна помощ и поддържа готовност за подпомагане на дейностите по спасяване при поискване от морския спасителен и координационен център. Оказва се, че ръководителят едновременно хем оказва помощ, хем поддържа готовност за подпомагане на дейности по спасяване при поискване. Може да има някакъв практически смисъл в този текст, ако се формулира по следния начин: „по възможност, ръководителят оказва спасителна помощ на пострадало лице, като при поискване от морския спасителен и координационен център им оказва съдействие като подпомага дейностите по спасяване. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. 14. В чл. 16 (1), т. 2 не е ясно какво обуславя наличието на втори медицински пункт? В практиката, през последните десетилетия наблюдаваме, че комплекси от басейни и водни паркове се обслужват ефективно с по един единствен медицински пункт на обект. Какви са мотивите, с които се налага точно сега този брой да бъде завишен на „минимум два”? При морските плажове, логиката винаги е била да се разкриват последващи медицински пунктове спрямо дължината на плажа, което предполага, че поради трудното придвижване и големите разстояния един медицински/реанимационен пункт не може ефективно да обслужи плаж който е с голяма дължина (над 1 км). При комплексите от плувни басейни, както и при водните паркове такъв проблем не е налице, тъй като те са сравнително с по-малка площ, много по-компактно, бързо и лесно достъпно е за медицинското лице/лица да се придвижат до място на инцидента за да окажат медицинска помощ. Също така водните паркове са с различна големина. Ако все пак нормотвореца иска да вмени задължение за разкриване на задължителен втори пункт, следва да се завишат критериите като „повърхност над . . м2". Предложение: нормата на чл. 16 (1) т. 2 да отпадне или да се прецизира като се постави по-висок критерий за площ/големина/капацитет на обекта и други. Приема се. Прецизирана е разпоредбата на чл. 16, ал. 1 в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4. 15. В чл. 18 (5) е записано, че дейността на медицинските специалисти се „подпомага” от парамедици със съответна степен. Какво точно значи „подпомага"? Това назначени по трудов договор хора ли са или доброволци? Предложение: думата „подпомага” да се замени такава която да вменява отговорности и конкретни задължения - „изпълнява", „обслужва” Не се приема. Организацията на водноспасителната дейност е задължение на стопаните на водни площи и басейните за обществено ползване. Изборът на медицински специалисти, при спазване на разпоредбата на чл. 19, ще бъдат назначени е на стопаните на водни площи и басейните за обществено ползване. Целта на така разписания текст е да се внесе яснота по отношение на това, че при необходимост, напр. в случаите, в които медицинският екип се състои само от един медицински специалист по чл. 18, ал. 1 ,т. 1-3, при оценена необходимост, може да се назначи и парамедик, който да работи съвместно с другото медицинско лице. 16. Предлагам часовия диапазон, в който се осигурява водноспасителна дейност съгласно чл. 26 (1) да бъде за времето от 9 до 18 часа. Мотиви: в така предложения текст на проект на наредба става ясно, че за времето от общо 9 часа и 30 минути, ежедневно трябва да има по миниум двама спасителя на пост. Това налага спасителите да работят над нормално определения 8-часов работен ден, което нарушава трудовите права на спасителите, води до натрупване на умора през сезона, която може да прерасне в неефективност при носене на дежурство. Също така не е регламентиран въпроса, как ще се осигурява ВСД през времето на регламентираната обедна почивка на спасителите. Предложение: да се развие нормата с отделно изречение ,През времето на регламентираната почивка на спасителя, спасителния пост се охранява от един спасител. Регламентираните почивки в работния ден се отразяват в Правилника за вътрешния ред и заповедта за работното време на съответния плаж.” Изобилни аргументи в подкрепа на това становище, както и относно неговата полезност и обоснованост от теоретична и практична гледна точка, съм готов да предоставя допълнително, при поискване. Не се приема. Практиката показва, че повечето от плажуващите напускат плажа към 18.30 ч. Досега действащата норма предвижда задължение за осигуряване на водно спасяване от 8-18 часа. С новото предложение на практика периодът, през който трябва да се осигури водно спасяване е по-кратък. Създаването на условия за труд и почивка е предмет на организация на дейността от стопанина на водната площ и ръководителя. 17. В чл. 27 (1) срокът посочен „до 31 март“ следва да се конкретизира с думите ,на съответната година", „всяка година“ или „ежегодно“ Не се приема. Разпоредбата е ясна. 18. Посочената възможност за поетапно обособяване на максимално обезопасени участъци съгласно чл. 27 (3) посочва следните нови периоди, а именно от 1 до 14 юни и от 26 до 30 септември. Съгласно сега действащата Наредба, тази възможност обхваща целите месеци на юни и септември. Реалността в последните години сочи тенденция за намаляване на „активния” летен сезон, в който се радваме на повече туристи и живот по Черноморието (с изключение на традиционно по-силно посещаемите курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Приморско и други). Считам, че така заложени, периодите на максимално обезопасяване ще поставят в неблагоприятна ситуация много от стопаните на по-неатрактивните плажове, задължавайки ги необосновано да охраняват участъци, които са много слабо или почти непосещаеми, особено през месец септември. Също така по-дългия период на максимално обезопасяване (до 25.09) би затруднил намирането и задържането на спасители. С оглед спецификите на проблематиката, съм на разположение допълнително да представя по-обстоен анализ на тенденциите относно този проблем. Предложение: Периодът на поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване да бъде за времето от 1-20 юни, както и от 10-30 септември. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. 19. Предлагам в чл. 29 изрично да се запише, текст че „На видно място от двете страни на коридорите по (1) се поставят табели ,къпането забранено". Лицата по (1) контролират спазването на тази забрана". Мотиви: това е абсолютно необходимо с оглед съблюдаване безопасността за живота и здравето на плажуващите и е превантивна мярка срещу настъпване на инциденти свързани с използване на плавателни средства. Приема се. . 20. В чл. 35 липсват критерии за осигуряване на броя на допълнителен спасител/и (например брой деца в групата, тяхната възраст, специфични потребности/състояние). Не е без значение за спасителя на смяна дали групата е от 20 деца или наброява над 100 деца. Натоварването би било различно и не е реалистично да се очаква от един спасител да охранява непосредствено и постоянно прекалено голяма група. Предложение: Да се въведе критерии, а именно: ВСД се осигурява от минимум един спасител ако групата е до 50 лица. Ако групата е над този брой, задължително се осигуряват минимум двама спасители. Приема се. 21. чл. 36 т. 1 вменява на посетителите да се къпят само в зоната за спасяване (т. е. до 100м от брега, до 2м дълбочина). Резонен е въпросът - до къде могат да плуват посетителите на водни площи? Позволено ли е например при спокойно море (зелен флаг), добър плувец да премине зад ограничителните жълти плаващи знаци (над 100м от брега) и да направи тренировка по плуване? Ако не, как спасителите могат да контролират това? Как могат да се обосноват пред посетителите? Какво налага това ограничение? Предложение: Къпане и плуване да се допуска в зоната на спасяване и в района на действие при зелен флаг. На жълт флаг, тези дейности се извършват само в зоната на спасяване. (При червен флаг е очевидно, че къпане и плуване са забранени). Не се приема. Значението на флаговата сигнализация е посочено в приложение № 2. 21. В Приложение 1 към чл. 6 (1) и чл. 7 (1), т. 3. Информационни знаци, съществува табела „Неохраняема водна площ". Предложение: текста да бъде: Неохранявана водна площ". Мотиви: неохраняема, означава, че при никакви обстоятелства тази водна площ не подлежи на охрана. Това е неточно и неправилно, тъй като дори и дадена водна площ към момента да не се охранява, в следващ момент може съответния плаж например да бъде предоставен за стопанисване и тази площ да стане охранявана. Същото би следвало да се разбира и при т.нар. поетпано осигуряване на максимално обеозопасена площ. В периода, в който това е допустимо, следва да има информационна табела, че към момента водната площ не се охранява, но напрактика тя е охраняема, тъй като в следващ период (през активния летен сезон в същата година), тази площ подлежи на максимално обезопасяване. Не се приема. Използвана е терминологията на чл. 7, ал. 7 от ЗУЧК. 22. В Приложение 2, към чл. 7 (1) и (3) е посочено, че при жълт флаг е забранено влизането във водата с плаващи и надуваеми предмети. Относно плаващите предмети, следва да се напомни, че такива са ветроходните лодки, уйнд и кайт сърфове, сърф дъски и други подобни, които традиционно се ползват при по силен вятър, най-често при жълт флаг. Как ще се контролира тази забрана на практика не е ясно? Предложение: от визирания текст да отпаднат думите „плаващи и", като остане само изречението „Забранено влизането във водата с надуваеми предмети“. Не се приема. Текстът е ясен. 23. В Приложение 3 към чл. 9 (2) предлагам следните изменения: 1) т. 2.2.5 да отпадне. Мотиви: в ерата на мобилните телефони, не става ясно какво трябва да се разбира под телефонен пост; 2) В т. 3 да отпаднат думите „рупор и камбана” като архаични средства, чието приложение в новия век е отдавна отпаднало; 3) в т. 6 да отпадне думата „плаващо". Нека се даде свобода на избор да може да се ползва и плътно въже, тъй като в практиката е доказано, че плътното въже е по-лесно за дърпане на пострадал от спасителите, докато плаващото въже лесно се изплъзва от ръката и е по-трудно за изтегляне на пострадал тъй като е по-малко триенето с дланта. Приема се. 24. В Приложение 5 към чл. 10 (4) е посочена емблема на водноспасителната служба. На практика тази емблема възпроизвежда оригиналната и патентована емблема на водноспасителната служба на БЧК, на която само липсват инициалите ,БЧК” в средата под графичното изображение на вълна. Съществуват други лога/запазени марки с емблеми на водоспасителна служба (например Лайф Сейвинг България), които компании предоставят услуга обезпечаване с ВСД на водни площи. Следва тези организации/компании да могат да използват собствената си отличителна марка (емблема на восноспасителна служба). В противен случай това изискване на наредбата ще се явява дискриминационно. Предложение: Приложение 5 да отпадне, като в чл. 10 се запише, че „Обозначаването на спасителния пост/станции и личната екипировка на спасителите се извършва с емблема на съответната водноспасителна служба.“ Не се приема. Унифицираната емблема позволява по-добра разпознаваемост от плажуващите, от съответните институции и контролни органи. 25. В приложение 6 към чл. 11 (1) предлагам следните две изменения: 1) т. 2.1 да стане телефон или радиокомуникационни средства". Необходима е алтернативност; 2) в т. 2.5. да се махнат камбана и рупор като сигнални средства поради тяхната остарялост и неприложимост Приема се частично. Не се приема предложението за заменяемост на телефон или радиокомуникационно средство поради обстоятелството, че винаги има риск само при наличието на едното, независимо от съвременните технически възможности, при непредвидени обстоятелства, като липса на покритие напр., на практика спасителната станция да се окаже без връзка. Предложението по т. 2.5 е прието и отразено. 26. В Приложение 8 към чл. 32 (1), т. 2, б. б) предлагам да се премахне думата ,моряшка”. Мотиви: Моряшката транспортна хватка се използва за т. нар. буйстващи пострадали, когато спасителят не разполага със спасително средство буй (предназначено за избягване на прекия контакт). В обучителната дейност в курсовете за водни спасители, взискателно се набляга на правилото, че винаги спасителя трябва да използва спасителен буй в спасителна акция, освен ако това по обективни причини е невъзможно. Т.е. хипотезата в която се прилага „моряшка транспортна хватка“ е доста рядка. На следващо място, от малкия брой инциденти, в които спасителят ще се окаже в ситуация да оказва помощ без буй (тъй като той по правило трябва да бъде с буй), още по-малък ще бъде броя на пострадалите, които ще са в буйстващо състояние, тъй като те могат и да са сравнително спокойни (например т.нар. плувци с травма, крампа, изморени плувци и т.н.). Считам, че с оглед рядката приложимост на моряшката транспортна хватка в практиката, не е оправдано всеки заявил готовност за работа през сезона при покриване на норматива си пред БЧК да трябва да извлича с „най-трудната” хватка, а следва на спасителя да се предостави право на избор с каква транспортна хватка да извлича при заверка на личен талон. Надявам се чрез така направените предложения и изразени мнения и становища да допринеса положително в работата по изработването и приемането на един нов, качествен нормативен акт, който да има потенциала да регулира тези така важни обществени теми за дълго време след приемането му. Оставам на разположение, ако с нещо мога да бъда полезен. Приема се.

С П Р А В К А за отразяване на предложенията, получени в рамките на обществените консултации по проекта на постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. № Участник в обществените консултации Предложение Приема се/ Не се приема Мотиви 1. „Естет билд” ООД (вх. № 26-00-427/15.02.2024г.) 1. Проектът на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване да не се приема, а да се върне за цялостна преработка, защото: 1.1. Нарушава се основен принцип на Договора за функциониране на европейския съюз и нормативни актове на Европейския съюз и Република България – а именно „свобода на конкуренцията“. Целия проект на наредбата е разработен на принципите, че цялата дейност по обучение на кадрите, организиране и провеждане на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се извършва монополно от една единствена неправителствена организация (Български червен кръст – съкр. - БЧК), едновременно с това тя ще участва в контрола на дейността, която ще извършва, и тази нестопанска организация, която вече ще извършва монополна стопанска дейност, се определя в предлагания нормативен акт; Предлаганите текстове създават монополно положение за Български червен кръст (БЧК), което е недопустимо спрямо европейското законодателство, още по абсурдно е като се имат предвид предоставяните им монополни права да обучават, изпитват, проверяват и контролират кадрите във водноспасителната дейност, като се имат предвид и разпоредбите на Закона за професионалното образование и обучение. Този закон регулира обществените отношения, свързани със осигуряване на правото на професионално образование и обучение на гражданите, съобразно личните им интереси и възможности; задоволяване на потребностите от квалифицирана работна сила, конкурентоспособна на пазара на труда; осигуряване на условия за функциониране и развитие на системата на професионалното образование и обучение, основаващи се на сътрудничество между нейните институции и органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление и социалните партньори; валидиране на професионални знания, умения и компетентности. Професионалното ориентиране, професионалното обучение, професионалното образование и валидирането на професионални знания, умения и компетентности се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение. Обучение за придобиване на професионална квалификация могат да осъществяват министерства, общини, висши училища, университетски и многопрофилни болници, организации на работодатели, организации на работници и служители и отделни работодатели. Институциите в системата на професионалното образование и обучение са: професионални училища; професионални гимназии; училища по изкуствата; спортни училища; професионални колежи; центрове за професионално обучение; центрове за информация и професионално ориентиране; центрове за квалификация на обучаващите. Центровете за професионално обучение и центровете за информация и професионално ориентиране са държавни, общински или частни, български с чуждестранно участие и чуждестранни. Частните центрове се откриват от едноличните търговци или юридическите лица, учредени като търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение или на професионално ориентиране. Българските центрове за професионално обучение и центрове за информация и професионално ориентиране с чуждестранно участие се откриват от регистрираните в Република България сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица, получили лицензия за професионално обучение или за професионално ориентиране. Чуждестранните центрове за професионално обучение и центрове за информация и професионално ориентиране се откриват от чуждестранни юридически лица, които осъществяват дейността си в Република България в съответствие с международни спогодби и са получили лицензия за професионално обучение или за професионално ориентиране. Лицензията за професионално обучение или за професионално ориентиране се издава от Националната агенция за професионално образование и обучение. Законът за професионалното образование и обучение дава възможност всяка организация лицензирана по съответния ред да предлага професионално обучение и се явява специален по отношение на Закона за Българския Червен кръст. Към настоящия момент има огромен недостиг на кадри за обезпечаване на водноспаситената дейност (особено на спасители), невъзможността, по предвидения в закона ред за получаване на образование и квалификация воден спасител, спасител на море и спасите на басейн, както и огромните трудности при признаването на такава квалификация, получена по надлежния ред в държава членка на Европейския съюз (което отново е нарушение на европейското законодателство), породени от монопола на БЧК в тази област и неговото поддържане, който съществува още от времето на социализма (виж предходните нормативни актове от средата на ХХ век, регулиращи водноспасителната дейност), когато тогава държавата е прехвърляла редица държавни функции на партии, профсъюзи и други неправителствени организации. Не се приема С проекта на наредба се дава възможност обучението на водните спасители да се осъществява освен от Българския Червен кръст и от други обучаващи институции, които следва да са осигурили лица със съответна квалификация - водни спасители и лекари с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. Предвижда се обучението да се извършва по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването и да завършва с изпит пред комисия, назначена от Българския Червен кръст. От създаването на Водноспасителната служба като част от структурата на Българския Червен кръст, същата осъществява и обучението на водните спасители през годините. Българският Червен кръст е организация- юридическо лице, регламентирано със закон. Правомощията му за тази дейност произтичат от разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Българския Червен кръст, съгласно които Българският Червен кръст работи за предотвратяването и оказването на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи и за подготовката и квалификацията на кадрите за неговата дейност, като за целта издава съответните документи. Правомощията на Българския Червен кръст в тази връзка са регламентирани и в действащата до момента Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. През последните 60 години Водноспасителната служба, чрез 28-те си областни структури в страната и ресурса от добре подготвени лектори, е обучила над 60 000 водни спасители в съответствие с Единната европейска квалификационна рамка за подготовка на водноспасителни кадри и изискванията на нормативната база на международната федерация по водно спасяван ILS, чиито съучредител и пълноправен член е Водноспасителната служба на Българския Червен кръст. Поради това е изключително важно да се запази водещата роля на Българския Червен кръст при осъществяване на обучението и проверката на готовността на водните спасители да осъществяват водноспасителна дейност. Дейността по назначаване на изпитните комисии и сертифициране на успешно положилите изпити следва да остане задължение и отговорност на БЧК и това ще бъде в пълно съответствие с възложената от държавата дейност в Закона за БЧК по предотвратяване и оказване на помощ във водните площи. На изпитните комисии на практика е възложена най-важната роля, а именно да проверят нивото на усвояване на теорията и да преценят дали подготовката, която е получена при практическото обучение отговаря на високите стандарти и огромната отговорност на лицата, които ще бъдат обучени за водни спасители. Международната федерация по водно спасяване - клон Европа, придава огромно значение на професионалната подготовка на водноспасителните кадри. Считаме, че е необходима високо професионална подготовка на водноспасителните кадри в съответствие с Единните Европейски изисквания, пълно съответствие на образователните изисквания валидни за водноспасителните кадри в ЕС. 1.2. Предвидените, в проекта на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, длъжности – „ръководител на спасителна станция“ и „ръководител на спасителни постове“ не са предвидени в Национална класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД 2011‘, което поставя в невъзможност стопаните на водните площи да спазват изискванията на чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, регистрацията на трудовите договори и пр. На този етап в НКПД 2011 има регламентирани само две длъжности от предмета на проекта за Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване – спасител, плаж – с код по НКДП 5419 1002 и спасител, басейн – с код по НКДП – 5419 2007. Липсата на изисквания и характеристиките на тези длъжности - спасител, плаж – с код по НКДП 5419 1002 и спасител, басейн – с код по НКДП – 5419 2007, и особено за нововъведени „длъжности“ – „ръководител на спасителна станция“ и „ръководител на спасителни постове“, особено като се има предвид, че тяхната дейност е свързана с повишен риск и пряка отговорност за човешкия живот и здраве, предполагат тяхното предварително регламентиране на държавно ниво, преди да се включват за изпълнение, напр. в предлагания проект за Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Към настоящия момент има някаква далечна регламентация в Наредба № 71 от 9.08.2012 г. за придобиване на квалификация по професията "Спасител при бедствия, аварии и катастрофи" (Издадена от министъра на образованието, младежта и науката, обн., ДВ, бр. 65 от 24.08.2012 г., в сила от 24.08.2012 г.), където, въпреки че в т. 2.3. на Приложението към чл. 2 е казано: „2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД - 2011), утвърдена със Заповед № РД-01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, изм. и доп. със заповеди № РД-01-204 от 28.02.2011 г., РД-01-426 от 30.05.2011 г., РД-01-529 от 30.06.2011 г., РД-01-533 от 30.06.2011 г., РД-01-952 от 29.12.2011 г. и № РД-01-586 от 6.07.2012 г. Придобилите трета степен на квалификация по професията "Спасител при бедствия, аварии и катастрофи" могат да постъпват на работа на длъжности (професии) от единична група 5419 "Персонал, осигуряващ защита и сигурност" от НКПД - 2011, както и на други длъжности, допълнени при актуализиране на НКПД.“ и че длъжностите - спасител, плаж – с код по НКДП 5419 1002 и спасител, басейн – с код по НКДП – 5419 2007, попадат в тази единична група 5419: 5419 Персонал, осигуряващ защита и сигурност, н. д. 5419 1001 Планински спасител 5419 1002 Спасител, плаж 5419 1003 Спасител при бедствия, аварии и катастрофи 5419 1004 Спасител на ски-писта 5419 3005 Сътрудник–оръжейник 5419 3006 Лична охрана 5419 2007 Спасител, басейн е видно, че тази нормативна уредба не е приложима към дейностите – спасител, плаж – с код по НКДП 5419 1002 и спасител, басейн – с код по НКДП – 5419 2007, въпреки че попадат в тази единична група 5419, и с отговорностите на длъжностите свързани с водноспасителната дейност. Поради високата обществена отговорност на длъжностите свързани с водното спасяване и тяхната пряка свързаност и отговорност към живота и здравето на хората е необходимо първо да се актуализира НКПД като се включат и длъжностите/професиите „ръководител на спасителна станция“ и „ръководител на спасителни постове“, да им се дадат съответните кодове по НКДП и да се разработят и регламентират държавните изисквания за придобиване на квалификация по професиите спасител, плаж – с код по НКДП 5419 1002 и спасител, басейн – с код по НКДП – 5419 2007, и „ръководител на спасителна станция“ и „ръководител на спасителни постове“ след присвояването им на кодове по НКДП. Не се приема. Ръководител на спасителна станция, съответно на спасителни постове не е отделна длъжност, различна от тази на спасителя. Наредбата предвижда да се определи такова лице, което да изпълнява допълнителни, координиращи и ръководни функции. Считаме, че не е необходима промяна на НКПД и вписване на такава длъжност. 1.3. Законът за здравето, в разпоредбите си приети през 2012 г., в текста на чл. 78а от ЗЗ, предвижда: „Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) (1) За опазване на живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм се извършва обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване и се организира водноспасителна дейност. (2) Изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се определят с наредба на Министерския съвет.“ Тук единствено е предвидено с наредба да се регламентира организирането на водноспасителна дейност за обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване, и нищо друго. Въпросите за медицинското обслужване, медицинската помощ, медицинската помощ при спешни състояния и пр., са подробно разписани в текстовете на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за лечебните заведения, които са специални нормативни актове и в които изрично и лимитативно е разписано - чл. 99 от ЗЗ и др., че оказване на медицинска помощ при спешни състояния е от единствената компетентност на държавата, като е разписан съответния специален ред, институции, стандарти и пр., като никъде не е разписано, че за някои спешни състояния - остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. Според закона, за оказването на медицинска помощ при спешни състояния: - се създават специални лечебни завения, разписани в Закона за лечебните заведения в чл. 5, ал. 1 и наречени „центрове за спешна медицинска помощ“ (като изрично е записано, че никой друг освен държавата може да създава такива лечебни заведения за оказване на „спешна медицинска помощ“ – арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗЛЗ; - се извършва от лица притежаващи съответна специална квалификация и - се извършва при спазване на специален медицински стандарт. В текста на Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ (Издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр. 69 от 7.08.2001 г., изм., бр. 18 от 4.03.2014 г.) е допуснато медицинска помощ при спешни състояния да се оказва и от лечебни заведения регистрирани по реда и условията, посочени в Закона за лечебните заведения, които са задължени да осигуряват възможния обем от медицински дейности за поддържане виталните функции на болния до пристигане на екип за спешна медицинска помощ, като изрично в чл. 7 на Наредба № 25 от 4.11.1999 г. е разписано, че разходите по опазване на спешна медицинска помощ на тези лечебни заведения „… по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.“. Не се приема. Водноспасителната дейност съгласно Закона за здравето се организира с цел опазване на живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм. Тази цел не би могла да се постигне, ако не се обезпечи медицинско осигуряване като част от водноспасителната дейност. Съгласно Наредба № 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти могат да извършват самостоятелно и по назначение от лекар дейности по: 1. предоставяне и събиране на здравна информация; 2. промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите; 3. предоставяне на медицински и здравни грижи; 4. рехабилитация; 5. осъществяване на манипулации; 6. оказване на спешна медицинска помощ; 7. разработване на проекти, провеждане на обучение и изследвания в областта на здравните грижи. Предвид горното, както и практиката до този момент, показва, че осигуряването на медицинското обслужване на водноспасителната дейност по предвидения в наредбата начин, който се прилага в страната от 1996 г., води от една страна до намаляване времето до оказване на спешни специализирани реанимационни дейности при необходимост и от друга – постига се непрекъснатост на процеса по спасяване на пострадалите от дейностите по спасяване, прилагани от спасителите – към спешната медицинска помощ, оказвана от медицински специалисти, което очаквано повишава ефективността и ефикасността, а заедно с това и резултатността на прилаганите спасителни мероприятия. При удавяне настъпва респираторен арест, защото не може да се диша под водата или защото дихателните пътища са блокирани (например от кал или водорасли). Може да се наблюдават и увреждания на главата или гръбначния стълб след гмуркане в плитка вода. При такива инциденти настъпва и хипотермия, защото водата е обикновено по-студена от температурата на тялото. Спешната реанимация, в случай на удавяне, непосредствено след изваждане на пострадалия от водата, дава много по-големи шансове за оцеляване, предвид, че поставя основата за постигане на максимален резултат от екипите на Центровете за спешна медицинска помощ, пристигащи в рамките на утвърдения времеви медицински стандарт. Шансовете за успешна реанимация се увеличават, ако се гарантира проходимостта на дихателните пътища, така че кислородът да достига белите дробове. Чрез отваряне на дихателните пътища се намалява вероятността от аспирация на повърнато. В случаите на оказване на незабавна медицинска помощ на удавения приоритетът е бързата вентилация, за да се предотврати хипоксичната каскада и предотврати спирането на сърдечната дейност. При реанимация на жертва от удавяне, първото нещо, което трябва да се направи е да се изчистят дихателните пътища и да се вентилира възможно най-бързо. При предполагаемо нараняване на гръбначния стълб често се налага имобилизация на главата и гръбначния стълб, която да подсигури безопасността по време на транспорт. От изключителна важност е преценката за необходимостта от кардиопулмонална ресусцитация, която се извършва, докато пострадалият дава признаци на живот и започва да диша нормално. При наличието на дефибрилатор и квалифициран медицински персонал, който да проведе дефибрилацията с повишено внимание и познание възстановяването на жизнените функции се извършва много по-бързо. Посочените по-горе дейности оказани от квалифицирани медицински специалисти веднага след изваждане на пострадалия от водата дават много големи шансове на успеваемост при последващите реанимационни действия от екипите на ЦСМП и възвръщането на пострадалите към живота. 1.4. Съгласно разпоредбата на Закона за нормативните актове – чл. 7, ал. 2 от ЗНА – „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.“, а в предложения проект на практика се дописва и разширява действието и обхвата на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – напр. като се въвеждат понятия и „структури“, наречени „медицински звена“, „медицински пунктове“, „реанимационни екипи“ и „подвижни реанимационни екипи“, каквито не са предвидени в Закона за здравето или Закона за лечебните заведения, които са специални нормативни актове и които изрично и лимитативно дефинират кое е „здравно заведение“ или „медицинско заведение“, в които единствено и само може да се извършват дейности свързани със здравето на физическите лица и съхранението на лекарствените продукти, включително някои лекарствени продукти попадащи под особен режим и записани в проекта за наредбата в нарушение на изрични разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и актовете по неговото прилагане. На практика не е ясно предлаганите „медицински звена“, „медицински пунктове“, „реанимационни екипи“ и „подвижни реанимационни екипи“, като какво се явяват, как ще съществуват и функционират в системата на здравеопазването, здравните и лечебни заведения, и при спазването на какви медицински стандарти и изисквания. В текста при разбъркат порядък се ползват някъде „медицински пункт“, някъде „реанимационен екип“, някъде „подвижен реанимационен екип“, като често се говори за „реанимационен екип“, а се има предвид „подвижен реанимационен екип“ и обратно. Не се приема. В Закона за здравето се съдържа изрично правно основание, на което Министерският съвет да приеме наредба за изискванията към водноспасителната дейност, която се организира за опазване на живота и здравето на хората. Част от тези изисквания е и медицинското осигуряване на басейните за обществено ползване и водните площи – това е специфична дейност, при която, в рамките на своите компетентности, квалифицирани медицински специалисти извършват възможния обем медицински дейности, вкл. и тези, посочени в т. 1.3., при пациент в спешно състояние при водни инциденти, спешни случаи и травми до пристигането на екип на спешна медицинска помощ. Всички действия от страна на медицинските специалисти на място, непосредствено след изваждането на пострадалия от водата, без да се губят ценни минути, дават огромен шанс за преживяемост и намалят до минимум смъртните случаи, настъпили в резултат на удавяне. 1.5. В проекта за наредба никъде не е изрично записано, каква точно дейност ще извършват „медицинските звена“, „медицинските пунктове“, „реанимационните екипи“, „подвижните реанимационни екипи“ и „медицинските специалисти“, но от анализа на проекта на чл. 18 на проекта за Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване е видно, че се поставят изисквания дейностите да се извършват от лица преминали обучение по лечение на спешни състояния в системата за спешна медицинска помощ или да имат призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, или „Спешна медицинска помощ“, или „Анестезиология и интензивни грижи“ или „Спешна медицинска помощ“ – т.е. може само да се предполага, че проекта за наредба регламентира някакъв вид оказване на медицинска помощ при спешни състояния, но това противоречи на изричните разпоредби на Глава трета „Медицинско обслужване“, Раздел III „Медицинска помощ при спешни състояния“ на действащия в момента Закон за здравето, където изрично, в чл. 99 от ЗЗ е казано: „Чл. 99. (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.“ Видно е, че за оказване на „Медицинска помощ при спешни състояния“ по-горе е разписан изричен ред, включително в други разпоредби на Закона за здравето и Закона за лечебните завения е разписан изричен ред при който държавата организира – кой, как и къде оказва медицинска помощ при спешни състояние и то при спазване на медицински стандарт "Спешна медицина" приет с Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина" (издадена от министъра на здравеопазването и обнародвана в Държавен вестник, бр. 86 от 27.10.2017 г.). Вместо това в проекта за Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване в нарушение на горното са разписани някакви „медицински звена“, които извършват неясно какво медицинска помощ по неясно какъв медицински стандарт, като съответно не е ясно и кой, каква отговорност носи при увреждане на здравето или смърт. В нормативните актове, регулиращи спешната медицинска помощ се среща споменаване на термините „реанимационен екип“ и „подвижен реанимационен екип“, но няма изрично регламентиране какво е съдържанието на тези понятия. От анализа на някои текстове на Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", където се използват термините „медицински или реанимационен екип“, „мобилен спешен екип“, „медицински или реанимационен мобилен екип“, „реанимационен наземен спешен мобилен екип с наземно медицинско превозно средство (линейка) тип С или на аеромедицински екип“ и пр., става ясно, че става въпрос за видове спешни екипи, които се различават по нивото на квалификация на техния персонал и оборудването с което той разполага, но не и за някакъв вид отделно лечебно или здравно заведение. Докато в предлагания проект за Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, говорейки за „реанимационни екипи“ в някои текстове явно се има предвид нещо като обект – вид „лечебно или здравно“ заведение, което е неприемливо и противоречи на действащи законови разпоредби от по висок ранг, което пък е в пряко нарушение на Закона за нормативните актове. Не се приема В чл. 20, ал. 1 от проекта на наредба е регламентирано какви дейности извършват медицинските специалисти от медицинските и реанимационни екипи, а именно: 1. в рамките на своите компетентности извършват възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние при водни инциденти, спешни случаи и травми до пристигането на екип на спешна медицинска помощ; 2. проверяват наличието и годността на медицинската апаратура, лекарствени продукти и медицински изделия. В проекта на наредба е регламентирано, че медицинските и реанимационни екипи на черноморските плажове са част от екипа на спасителната станция. 2. Ако проектът на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване не може да се отхвърли и да се върне за цялостна преработка, предлагаме следните редакции, изменения и допълнения по текста: (За по голяма яснота и бърза преценка на предлаганите редакции, изменения и допълнения, веднага след нашето предложение и даваме обосновката и аргументите за това.) 2.1. Общо предложение – навсякъде в текста да отпаднат каквито и да е права на областните управители по организиране и/или управление на водноспасителната дейност. Тези права и задължения са вменени от съответните специални нормативни актове на конкретни органи – напр. министъра на туризма, кметовете на морските общини, собственици, концесионери, наематели и пр. Недопустимо е орган, който няма компетенции, задължения и отговорности да има извънредни права организиране и/или управление на водноспасителната дейност. Не се приема. С проекта на наредба не се вменяват задължения и не се делегират права на областните управители. По отношение на обезопасяването на водните площи областните управители имат ангажименти и задължения по Закона за управление на черноморското крайбрежие, по отношение на неохраняемите плажове. Областните управители имат ангажименти, свързани с обезопасяването на водните площи, извън тези по черноморското крайбрежие, които нямат осигурена водноспасителна дейност, но които са достъпни от населението и се използват за къпане и плуване. 2.2. Текстът на чл. 2 да придобие следната редакция: „Чл. 2. Водноспасителната дейност обхваща дейностите по организация, осигуряване и извършване на водно спасяване на водни площи, подлежащи на максимално обезопасяване и на басейните за обществено ползване, и медицинското осигуряване на тази дейност.“ В предлаганата редакция е записано „… и медицинското обслужване на водните площи, подлежащи на максимално обезопасяване и на басейните за обществено ползване“, което не е правилно – не се обслужват обекти, а лица пострадали при воден инцидент, при които се е наложило водно спасяване, но не и всякакви болки или неразположения на посетителите на тези обекти – напр. при слънчево изгаряне, махмурлук, главоболие, високо кръвно и пр. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. 2.3. В чл. 9, ал. 1, т. 1 текстът да придобие следната редакция: „1. един спасителен пост на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване – разположен на 150 м., от прилежащата и брегова ивица.“ При басейните е ясно – спасителния пост се разкрива на обекта „басейн“, но при водните площи се обезопасява водната площ или част от нея, като обаче спасителния пост се разполага на прилежащата част от бреговата линия – най-често това е пясъчния морски плаж. Недопустимо е да се прави разграничение на плажове в национални курорти и плажове извън национални курорти. Тук трябва да се има предвид, че голяма част от морските плажове извън националните курорти са по натоварени от много от плажовете в националните курорти, и досегашното прилагане на изискването за спасителни постове на 150 м. доказа, че това е работещо - няма разлика при оказването на помощ при водни инциденти и няма увеличение на инцидентите или водния травматизъм при плажове с постове на 150 м., спрямо такива на 100 м., разделянето на плажовете на „първа и втора категория“ – т.е. едните са в националните курорти, а другите са всички останали е напълно неуместно и недопустимо – туристите и плажуващите по всички плажове в България са равни. Нещо повече, от анализа на предложеното Приложение № 8 към чл. 32, ал. 1 от проекта за Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване – „Показатели за извършване на ежегодна проверка на годността на водните спасители за осъществяване на водноспасителна дейност“ и от практиката е видно, че ефективно водно спасяване на водни площи е 100 м. Като се има предвид, че спасителния пост се разполага в средата на зоната за спасяване, то в този случай спасителят ще има по 75 м. от ляво и дясно, което значително по-малко от изискуемите за преплуване 100 м., а и според следващи разпоредби в проекта на наредбата районът на действие е до 200 м. навътре в морето от бреговата ивица, което е значително повече от тези 150 м по брега, на които да се разположат спасителните постове и което реално е другия размер на зоната за действие на спасителния пост. Приема се частично. Не се приема предложението за редакция на чл. 9, ал. 1, т. 1, поради факта, че това изискване е залегнало и в ЗУЧК. Регламентацията в действащата наредба е също идентична. 2.4. В чл. 16, ал. 1, т. 2 текстът да придобие следната редакция: „2. за басейните за обществено ползване с дължина над 25 m или повърхност над 312,5 m², на плувни комплекси и водни паркове - един медицински пункт и базиран в него подвижен реанимационен екип.“ Това е наредба за водното спасяване, а не наредба за осигуряване на населените места с медицински звена и специалисти – има цели общини и населени места с по-малко медицинско обезпечаване от това, което се иска за плажове и басейни, но по-големия проблем е липсата на кадри, което е задължение на държавата да осигури, както и скъпото оборудване, което най-често стои неизползваемо, тъй като водните инциденти, налагащи спешна медицинска помощ са много малко, а по закон оказването на медицинска помощ при спешни състояния е задължение и от единствената компетентност на държавата. Приема се. Прецизирана е разпоредбата. 2.5. В чл. 17, ал. 1 текстът да придобие следната редакция: „Чл. 17. (1) За осъществяване на дейностите по водно спасяване и по обезопасяване на прилежащата акватория на черноморските плажове се осигурява служба за спешна медицинска помощ от следните медицински звена: 1. за черноморските плажове с дължина на бреговата линия до 200 м. – един медицински пункт или договор с мобилен реанимационен екип; 2. за черноморските плажове, които се обезопасяват с от 2 до 10 спасителни поста – един медицински пункт; 4. за черноморските плажове, които се обезопасяват с от 11 до 20 спасителни поста – два медицински пункта, като единият е с разположен в него подвижен реанимационен екип; 3. за черноморските плажове, които се обезопасяват с повече 21 спасителни поста – три медицински пункта, като един от тях е с разположен в него подвижен реанимационен екип; 4. за всички черноморски плажове се сключват договори с лечебно или здравно заведение за осигуряване мобилни спешни екипи с използването на наземни медицински превозни средства (линейки);“ Прецизирането, че медицинските звена обезпечават или осигуряват дейността по водното спасяване – т.е. дейността на спасителните постове, е много важно, защото голяма част от черноморските плажове включват каменисти и/или скални участъци, брегозащитни съоръжения, брегови съоръжения и пр., чиято дължина на прилежащата им брегова линия се включва в общата дължина на бреговата линия на съответния морски плаж, но дължината на пясъчния плаж, който се ползва за къпане, плуване и водни спортове е много по малка – такива са напр. плажовете по Черноморие където има изградени брегозащитни и/или брегозащитни и плажоформиращи буни като плажовете в района на Каварна, Балчик, Свети Влас, Равда, Поморие, Сарафово, Ахтопол и пр. Напр. при един от морските плажове дължината на бреговата линия, с включена дължина на брегозащитните съоръжения е над 2 300 м., но дължината на пясъчните плажове между буните, който се ползва за къпане, плуване и водни спортове – т.е. подлежаща на максимално обезопасяване, е само 810 м. и съответно се осигурява от 6 поста. Ако се възприеме линейния критерий и се отчита само дължината на бреговата линия не черноморските плажове, без да се отчита колко и каква част от нея е годна да се ползва за къпане, плуване или водни спортове - т.е. подлежи на максимално обезопасяване, ще се получи неоправдано натоварване на плажовете с голяма дължина на бреговата линия, която обаче е в резултат на отчитане дължината на бреговата линия на каменисти и/или скални участъци, брегозащитни съоръжения, брегови съоръжения и пр., спрямо чистите пясъчни плажове. Прецизирането че не във всички медицински пунктове трябва да има подвижен реанимационен екип, а само за големите плажове с два и повече медицински пункта, е важно, защото според досегашната редакция излиза, че във всички медицински пунктове по всички черноморски плажове трябва да работят специалисти, които в досегашната Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, се предвиждаха само за работата в действащите в момента т. н. „реанимационни пунктове“ – т. е. специалисти, предвидени в Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", което при сегашното състояние на кадрите в тази област на практика няма как да се получи, тъй като държавата не е осигурила необходимия брой от такива специалисти, а както вече беше посочено по-горе оказването на медицинска помощ при спешни състояния е задължение на държавата и по закон се извършва в лечебни заведения или в специализирани здравни заведения – центрове за спешна медицинска помощ, които и в момента имат недостиг на персонал. Приема се по принцип. Разпоредбите са изцяло прецизирани. 2.6. В чл. 26, ал. 1 – думите „… от 8 до 18 часа …“ да се заменят с „от 9 до 17 часа …“. Работното време в България, според Кодекса на труда, е 8 (осем) часа, а и практиката в последните над 20 години показва, че посещенията на плажовете започват от около 9 часа, обикновено след закуските в хотелите, пикът е около и по обяд, след това намалява и обикновено към 17 часа плажовете опустяват. Друг определящ фактор е, че морската вода сутрин е студена – тя достига температура за къпане към 10 часа, а водноспасителната дейност обезопасява къпещите се, а не тези които се разхождат по плажовете или се пекат по плажните съоръжения. Иначе има единични туристи, които посрещат изгрева или още от 5 и нещо започват да се разхождат по плажовете, както и единични ентусиасти, които палят огньове и гледат звездите до полунощ, че и след това – това обаче не означава, че водноспасителната служба трябва да работи денонощно. По същия начин стои въпроса и сезонноста – обикновено отпуските започват в началото и средата на юни, следва постепенно увеличаване, като достигането на капацитета на плажовете започва от около 15 юли и обратно от около 20 август започва да намалява, след 01 септември семействата с деца напускат плажовете, за да ги подготвят за 15 септември (началото на учебната година) и обикновено към 15 септември плажовете, особено в малките населени места и извън урбанизираните територии опустяват. През останалото време на година има частични пикове – обикновено при топло и слънчево време, и то обикновено през почивните дни, като дори тогава извън времето 01 юни – 30 септември, туристите основно се разхождат или почиват по плажовете, тъй като водата или още не се затоплила или вече започва да се охлажда и не е комфортна за къпане. Не се приема. В публикувания за обществено обсъждане проект на Наредба предложения часови диапазон е от 9-18.30, а не от 8-18.00 часа както е отбелязано в т. 2.6. от становището. Практиката показва, че повечето от плажуващите напускат плажа към 18.30 ч. Досега действащата норма предвижда задължение за осигуряване на водно спасяване от 8-18 часа. С новото предложение на практика периодът, през който трябва да се осигури водно спасяване е по-кратък. 2.7. Предложения в проекта текст на чл. 27 да отпадне, тъй като материята е уредена в нормативен акт от по висок ранг – Закона за устройство на черноморското крайбрежие, и предложената редакция противоречи на разпоредбите в този закон, като е разписано и изискване, което пък е в противоречие и с разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и на Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях, вкл. и поради действащата правна норма, че ако не се променят местата на водните коридори и другите условия свързани със зоните за предоставяне на водноатракционни услуги, ИА „Морска администрация“ не съгласува схемите, след уведомяване с писмо потвърждава водните коридори. Не се приема. Предложените текстове не противоречат на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, а напротив допълват и внасят яснота по изпълнение на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от ЗУЧК. Не приемаме и твърденията за противоречие с Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти поради факта, че в ал. 9 и ал. 10 на чл. 27 от наредбата се регламентира съгласуването само на схема за водноатракционни услуги, а не цялостната схема за охраняемата акватория. В работата на работната група, изготвила проекта на наредба, като членове взеха участие и представители на ИА „Морска администрация“, които прецизираха визираните текстове. В допълнение, в рамките на съгласувателната процедура, е получено становище от Министерство на транспорта и съобщенията, което няма бележки и предложения по визираните разпоредби. 2.8. Предложения в проекта текст на чл. 27 да отпадне, тъй като материята е уредена в нормативен акт от по висок ранг – Закона за устройство на черноморското крайбрежие, и предложената редакция противоречи на разпоредбите в този закон, като е разписано и изискване, което пък е в противоречие и с разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и на Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях, вкл. и поради действащата правна норма, че ако не се променят местата на водните коридори и другите условия свързани със зоните за предоставяне на водноатракционни услуги, ИА „Морска администрация“ не съгласува схемите, след уведомяване с писмо потвърждава водните коридори. Не се приема. Предложените текстове не противоречат на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, а напротив допълват и внасят яснота по изпълнение на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от ЗУЧК. Не приемаме и твърденията за противоречие с Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти поради факта, че в ал. 9 и ал. 10 на чл. 27 от наредбата се регламентира съгласуването само на схема за водноатракционни услуги, а не цялостната схема за охраняемата акватория. В работата на работната група, изготвила проекта на наредба, като членове взеха участие и представители на ИА „Морска администрация“, които прецизираха визираните текстове. В допълнение, в рамките на съгласувателната процедура, е получено становище от Министерство на транспорта и съобщенията, което няма бележки и предложения по визираните разпоредби. 2.9. Предложения в проекта текст на чл. 29 да отпадне, тъй като материята е предмет и е уредена в специален нормативен акт - Наредба за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях, вкл. и поради обстоятелството, че във водните коридори е забранено къпането и плуването, и като се предполага, че специалистите в Министерство на транспорта и ИА „Морска администрация“ са по компетентни в съответната материя, и тяхната регламентация е по точна, по ясна и по издържана от правна гледна точка. Не се приема. Разпоредбата на чл. 29 не противоречи, а съответно препраща към Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Министерство на транспорта и съобщенията е съгласувало проекта без бележки. 2.10. Текстът на чл. 31 да добие следната редакция: „Чл. 31. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 17 години и преминало обучение и успешно положило изпит. (2) Обучението за воден спасител, които да имат право да заемат длъжностите – спасител, плаж – с код по НКДП 5419 1002 и спасител, басейн – с код по НКДП – 5419 2007, се организира институции, които имат право да обучават по надлежния ред и които са осигурили специалисти по водно спасяване и лекари с придобита специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. (3) Обучението по ал. 2 се извършва по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването. (4) Обучението по ал. 2 завършва с изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването, в състава на която са включени специалисти в областта на водното спасяване и лекари с придобита специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“. (5) На лицата, положили успешно изпита по ал. 4, се издава удостоверение за преминато обучение за „воден спасител“ и придобита квалификация „спасител, плаж“ – с код по НКДП 5419 1002 и „спасител, басейн“ – с код по НКДП – 5419 2007. (6) Спасителите, които управляват моторни плавателни средства и/или други транспортни средства, трябва да притежават и документ, доказващ съответната правоспособност.“ Както беше посочено в предходните обосновки и аргументи, освен че противоречи на европейското и българско законодателство, е недопустимо една частна организация, каквато е БЧК, да организира, обучава, изпитва и проверява длъжности и дейности от такъв висок обществен интерес, то които зависят живота и здравето на хората. Тези дейности трябва да се организират, извършват и контролират от съответни компетентни държавни органи и институции. Не се приема. С проекта на наредба се дава възможност обучението на водните спасители да се осъществява освен от Българския Червен кръст и от други обучаващи институции, които следва да са осигурили съответните специалисти - водни спасители и лекари с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. Предвижда се обучението да се извършва по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването и да завършва с изпит пред комисия, назначена от Българския Червен кръст. От създаването на Водноспасителната служба като част от структурата на Българския Червен кръст, същата осъществява и обучението на водните спасители през годините. Българският Червен кръст е организация- юридическо лице, регламентирано със закон. Правомощията му за тази дейност произтичат от разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Българския Червен кръст, съгласно които Българският Червен кръст работи за предотвратяването и оказването на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи и за подготовката и квалификацията на кадрите за неговата дейност, като за целта издава съответните документи. Правомощията на Българския Червен кръст в тази връзка са регламентирани и в действащата до момента Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. През последните 60 години Водноспасителната служба, чрез 28-те си областни структури в страната и ресурса от добре подготвени лектори, е обучила над 60 000 водни спасители в съответствие с Единната европейска квалификационна рамка за подготовка на водноспасителни кадри и изискванията на нормативната база на международната федерация по водно спасяван ILS, чиито съучредител и пълноправен член е Водноспасителната служба на Българския Червен кръст. Поради това е изключително важно да се запази водещата роля на Българския Червен кръст при осъществяване на обучението и проверката на готовността на водните спасители да осъществяват водноспасителна дейност. Дейността по назначаване на изпитните комисии и сертифициране на успешно положилите изпити следва да остане задължение и отговорност на БЧК и това ще бъде в пълно съответствие с възложената от държавата дейност в Закона за БЧК по предотвратяване и оказване на помощ във водните площи. На изпитните комисии на практика е възложена най-важната роля, а именно да проверят нивото на усвояване на теорията и да преценят дали подготовката, която е получена при практическото обучение отговаря на високите стандарти и огромната отговорност на лицата, които ще бъдат обучени за водни спасители. Прието е предложението за уеднаквяване на терминологията с НКДП, като терминът „воден спасител“ е заменен с термините „спасител на плаж“ и „спасител на басейн“. 2.11. Текстът на чл. 32, ал. 1 да добие следната редакция: „Чл. 32. (1) Министърът на здравеопазването назначава комисии, които да проверяват ежегодно годността на водните спасители за осъществяване на водноспасителна дейност съгласно Приложение № 8.“ Както беше посочено в по горе, освен че противоречи на европейското и българско законодателство, е недопустимо една частна организация, каквато е БЧК, да организира, обучава, изпитва и проверява длъжности и дейности от такъв висок обществен интерес, то които зависят живота и здравето на хората. Тези дейности трябва да се организират, извършват и контролират от съответни компетентни държавни органи и институции Не се приема. С проекта на наредба се дава възможност обучението на водните спасители да се осъществява освен от Българския Червен кръст и от други обучаващи институции, които следва да са осигурили специалисти по водно спасяване и лекари с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. Предвижда се обучението да се извършва по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването и да завършва с изпит пред комисия, назначена от Българския Червен кръст. От създаването на Водноспасителната служба като част от структурата на Българския Червен кръст, същата осъществява и обучението на водните спасители през годините. Българският Червен кръст е организация- юридическо лице, регламентирано със закон. Правомощията му за тази дейност произтичат от разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Българския Червен кръст, съгласно които Българският Червен кръст работи за предотвратяването и оказването на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи и за подготовката и квалификацията на кадрите за неговата дейност, като за целта издава съответните документи. Правомощията на Българския Червен кръст в тази връзка са регламентирани и в действащата до момента Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. През последните 60 години Водноспасителната служба, чрез 28-те си областни структури в страната и ресурса от добре подготвени лектори, е обучила над 60 000 водни спасители в съответствие с Единната европейска квалификационна рамка за подготовка на водноспасителни кадри и изискванията на нормативната база на международната федерация по водно спасяван ILS, чиито съучредител и пълноправен член е Водноспасителната служба на Българския Червен кръст. Поради това е изключително важно да се запази водещата роля на Българския Червен кръст при осъществяване на обучението и проверката на готовността на водните спасители да осъществяват водноспасителна дейност. Дейността по назначаване на изпитните комисии и сертифициране на успешно положилите изпити следва да остане задължение и отговорност на БЧК и това ще бъде в пълно съответствие с възложената от държавата дейност в Закона за БЧК по предотвратяване и оказване на помощ във водните площи. На изпитните комисии на практика е възложена най-важната роля, а именно да проверят нивото на усвояване на теорията и да преценят дали подготовката, която е получена при практическото обучение отговаря на високите стандарти и огромната отговорност на лицата, които ще бъдат обучени за водни спасители. Международната федерация по водно спасяване - клон Европа, придава огромно значение на професионалната подготовка на водноспасителните кадри. Считаме, че е необходима високо професионална подготовка на водноспасителните кадри в съответствие с Единните Европейски изисквания, пълно съответствие на образователните изисквания валидни за водноспасителните кадри в целия ЕС и валидност на издаваните в България документи. 2.12. Текстът на чл. 34, ал. 1 да добие следната редакция: „Чл. 34. (1) След постигната предварителна писмена договореност с концесионер или наемател на морски плаж или стопанин да друга брегова ивица, предварително определен и договорен участъкът плажната или бреговата ивица, може да се ползва за организиран отдих на деца и ученици, като той трябва да е отделен от съседните зони и да е обозначен с указателни табели за разположението на групите.“ Извършването на такива дейности, свързани с организиране на детски и ученически летен, морски отдих и туризъм може да става само след предварително писмено съгласие договорено със съответния концесионер или наемател на морски плаж или стопанин да друга брегова ивица, тъй като това пряко уврежда неговите интереси и създава допълнителни задължения за него. Приема се. Разпоредбата е прецизирана. 2.13. Разпоредбите на Раздел V „Задължения на лицата ползващи водните площи“ са добри, но без съответна санкция при тяхното неспазване, те са просто декларация или пожелание, поради което предлагаме: 2.13.1. Добавят се нови чл. 37, чл. 38 и чл. 39 със следното съдържание Чл. 37. (1) За нарушаване разпоредбите на чл. 36, т. 1-9, виновните лица се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, освен ако за извършените нарушения се предвиждат в закон по-тежки наказания. (2) За нарушаване на заповедта по чл. 36, т. 10-12, виновните лица се наказват по чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 38. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления и налагането на наказанията по чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, се извършва от упълномощени по надлежния ред лица от кмета на съответната община. (2) Ако при нарушаването на разпоредбите на чл. 36 се застрашава живота или здравето на нарушителите, трети лица или лицата осъществяващи водноспасителната дейност, водните спасители, концесионерите или наемателите на морски плажове или упълномощени от тях лица, имат право да получат незабавно съдействие от органите на министерство на вътрешните работи, за принудително преустановяване на действията, които могат да застрашат или увредят живота или здравето на нарушителите, трети лица или лицата осъществяващи водноспасителната дейност. Не се приема. Административно-наказателна отговорност (включително санкциите и административно-наказващите органи) за неспазване на разпоредбите на наредбата ще бъде регламентирана в Закона за здравето. Чл. 39. Ако посетител на водна площ е влязъл след консумация на алкохол и/или когато са под въздействието на психоактивни вещества и/или не спазват указанията на водните спасители, флаговата сигнализация, въведените забрани и/или правилата и задълженията при ползването на водната площ, с тези си действия са застрашили освен своя живот и здраве, и живота и здравето на лицата осъществяващи водноспасителната дейност, и от това са произлезли неблагоприятни последствия, включително смърт за пострадалия, то в тези случаи лицата осъществяващи водноспасителната дейност, концесионерът или наемателя на съответния морски плаж или стопанина на съответната водна площ или басейн за обществено ползване не носят отговорност за тези неблагоприятни последствия.„ Подобни разпоредби, като предложените по-горе, като чл. 37, 38 и 39, са предвидени в редица нормативни актове от този ранг, като напр. Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове (Приета с ПМС № 104 от 20.05.2002 г., обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г., в сила от 31.05.2002 г., изм., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г., изм. и доп., бр. 86 от 1.10.2004 г., в сила от 1.10.2004 г., изм., бр. 90 от 11.11.2005 г., бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 1.12.2005 г., бр. 85 от 20.10.2006 г., изм. и доп., бр. 106 от 27.12.2006 г., бр. 79 от 9.09.2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 14 от 20.02.2009 г., в сила от 20.02.2009 г., бр. 100 от 15.12.2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 22 от 19.03.2010 г., бр. 61 от 6.08.2010 г., бр. 64 от 21.08.2015 г., изм., бр. 85 от 3.11.2015 г., в сила от 3.11.2015 г., доп., бр. 45 от 14.06.2016 г., в сила от 14.06.2016 г., изм., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г., бр. 36 от 13.05.2022 г.), Наредба за административното обслужване (Загл. изм. - ДВ, бр. 47 от 2008 г.) (Приета с ПМС № 246 от 13.09.2006 г., обн., ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г., изм. и доп., бр. 47 от 20.05.2008 г., в сила от 1.06.2008 г., доп., бр. 64 от 18.07.2008 г., в сила от 1.07.2008 г., бр. 25 от 30.03.2010 г., в сила от 30.03.2010 г., изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм., бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 15.01.2012 г., бр. 50 от 3.07.2012 г., изм. и доп., бр. 27 от 14.04.2015 г., в сила от 14.04.2015 г., изм., бр. 8 от 29.01.2016 г., изм. и доп., бр. 61 от 28.07.2017 г., бр. 7 от 22.01.2019 г., бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г., бр. 9 от 31.01.2020 г., бр. 27 от 2.04.2021 г., бр. 90 от 29.10.2021 г., в сила от 1.04.2022 г., изм., бр. 47 от 24.06.2022 г., в сила от 24.06.2022 г.), Наредба за дейността на заложните къщи (Приета с ПМС № 40 от 18.02.2009, oбн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г., изм. и доп., бр. 61 от 9.08.2011 г.) и др. Като допълнителен аргумент, извън посоченото в т. 2.13., по-горе, ще посочим, че в последните години зачестяват случаите, когато посетители на водна площ грубо нарушават правилата за ползване, въведените забрани или указанията на спасителите, включително все по-често след консумация на алкохол и/или когато са под въздействието на психоактивни вещества, действат агресивно, особено когато са повече от един нападат физически спасителите, като включително имахме случай, когато трупа от няколко пияни лица три пъти биваха изваждани от спасителите при бурно море, силни подводни течения, мъртво вълнение, въведени забрани за къпане и ясни флагови сигнали и указания от спасителите, при всяко вадене влизаха във физическа саморазправа със спасителите, които ги спасяваха и накрая отидоха на неохранявана зона, където няколко от тях се удавиха въпреки намесата на спасители (което в случая не беше тяхно задължение), спасените бяха толкова пияни, че даже не разбираха какво са извършили и „че за да бъдат спасени спасителите са рискували живота си. Оказването на незабавно съдействие от органите на министерство на вътрешните работи е особено важно. Досегашната практика показва, че се търси рядко, само в изключителни случаи, и то само в случаите когато е застрашен живота и здравето или на буйнстващи посетители на морските плажове или на самите водни спасители, защото в редица случаи обстановката в морето е животозастрашаваща включително и за живота и здравето на самите спасители. Не се приема. Считаме, че подобна декларативна разпоредба не би могла да се включи в нормативния акт и не би имала правно значение. 2.14. В Приложение № 3, към чл. 20, ал. 1, се предлагат следните редакционни поправки: 2.14.1. Текстът на т. 1 да се промени както следва: „Самостоятелен спасителен пост и главен спасителен пост на водна площ и морски плаж, когато са повече от един“. Когато постът е самостоятелен има смисъл от такова подробно описание и оборудване, но когато спасителните постове са повече от един и особено, когато са в състава на спасителна станция става тогава значителна част от оборудването се дублира ненужно – напр. термометри за вода и въздух – температурата на въздуха и водата на целия паж е еднаква и е достатъчно това да го има на главния спасителен пост, когато да повече от един или в спасителната станция, шамандури и знаци се набавят за цялата охранявана акватория, а не само за отделния спасителен пост, и пр. Така ненужно се товарят безсмислени разходи. Когато спасителните постове са повече е един, но по-малко от пет е разумно един да се определи за главен спасителен пост, от където за се ръководи водноспасителната дейност и той да е най-богато оборудван. Не се приема. Наредбата предвижда ролята на главния спасителен пост да изпълнява спасителната станция, а когато са до четири един от спасителните постове да изпълнява функцията на спасителна станция. 2.14.2. В текста на т. 2.2.4. думата „реанимационен“ да се замени с „медицински“. Най-вероятно това е останало от предишни версии на проекта за наредба, когато се искаше на всеки плаж да има реанимационен пункт, а на по-големите по два, че и по три. Сега са предвидени медицински пунктове, като в някои се разполагат реанимационни екипи. Приема се. 2.14.3. Текста на т. 2.2.5. да отпадне – изискването да се отбелязва/посочва „местоположение на най-близкия телефонен пост“ на огромната част от морските плажове няма как де си изпълни, тъй като най-близкия телефонен пост е в общинския или областен център. Това изискване най-вероятно е останало от времето, когато навсякъде имаше стационарни телефони със стотинки, които избираха спешна помощ, МВР или пожарната безплатно. Сега всеки има минимум по един мобилен телефон Приема се. 2.14.4. Текста на т. 2.2.5. да отпадне – изискването да се отбелязва/посочва „местоположение на най-близкия телефонен пост“ на огромната част от морските плажове няма как де си изпълни, тъй като най-близкия телефонен пост е в общинския или областен център Приема се. 2.14.5. В текста на т. 3., след думите – „Сигнално средство –„ да се добави „свирка“, както е и в момента. Това е най-разпространеното сигнално средство, което се използва постоянно от спасителите. Останалите са непригодни за постоянно носене от спасителя по време на дежурство, а свирката е необходима постоянно и особено когато се обикаля по брега да се наблюдава прилежащата акватория. Приема се. 2.14.6. Да се добави нова т. 15. Със следното съдържание – „15. Когато на морски плаж се разкриват повече от един спасителен пост, но по-малко от изискуемите за спасителна станция, един от тях се определя за главен спасителен пост, който има описаното по горе оборудване и обзавеждане, и от който се ръководи организацията и действията на останалите спасителни постове, организирането и провеждането на спасителни акции. Приема се. Регламентирано в чл. 12, ал. 3. 2.14.7. Да се добави нов раздел II със следното съдържание: „II. Спасителен пост в група от повече от един спасителни постове или в състава на спасителна станция се оборудва с: 1. наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости, при спазване на изискванията посочени в раздел I, т. 1 по-горе; 2. информационно табло, при спазване на изискванията посочени в раздел I, т. 2 по-горе; 3. сигнално средство – свирка, рупор, сирена, мегафон или камбана; 4. сигнални флагове със съответна форма, размер и цвят, съгласно приложение № 2 5. сигнална мачта; 6. спасително плаващо въже, с дебелина 6-8 mm и с дължина 110 m; 7. комплект плавници, маска и шнорхел; 8. бинокъл; 9. спасителен буй тип „Торпедо“ или тип „Пура”; 10. УКВ радиостанция; 11. дневник на спасителния пост; 12. документ за квалификация на спасителите, които са на дежурство; Не се приема. Идентичен текст се съдържа в приложение № 3. 2.14.8. Текстът на досегашния раздел II да стане раздел III с досегашното съдържание. Не се приема. По съображенията по-горе. 2.15. В Приложение № 6, към чл. 20, ал. 1, се предлагат следните редакционни поправки: 2.15.1. Текстът на т. 1 да се промени както следва: „Спасителна станция е помещение с добра видимост към прилежащите и спасителни постове. Като спасителна станция може да се оборудва и да действа един от спасителните постове, тогава той ще бъде главен спасителен пост, оборудван и като спасителна станция.“. Приема се. 2.16. В Приложение № 7, към чл. 28, ал. 2, се предлагат следните редакционни поправки: 2.16.1. В текста на р. I, т. 1, б. «и» думата «Dopamin“ да отпадне, защото предполага наличието на перфузор; Приема се. 2.16.2. В текста на р. I, т. 1, б. «л» да отпадне – барбитурати, опиати и седативи са Venena A и подлежат на особен отчет, изисква се особен ред на съхранение – трябва да има каса и жълта рецепта за конкретното използване и пр., което няма как да се случи на всеки морски плаж, особено тези които са извън урбанизирани територии; Приема се. 2.16.3. Текста на р. I, т. 9 да отпадне – не може на всеки плаж да се изисква да има моторно превозно средство за медицински нужди, защото повечето плажове са с малка или ограничена площ и дължина на бреговата линия, а на големите морски плажове през летния сезон има токова много хора, че такова превозно средство няма да има къде да се движи или рискът то да причини произшествия е огромен – по-добре това да се остави на преценката на съответния концесионер или наемател, тъй като те най-добре си познават плажовете. Последните изменения на ЗУЧК забраняват придвижването на моторни превозни средства по морските плажове, като за някои плажове (напр. за природосъобразен туризъм или попадащи в защитени зони това е абсолютна забрана. Не се приема. ЗУЧК допуска използването на превозни средства при заплаха за човешкото здраве.

Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се уреждат изискванията към водноспасителната дейност, както и изискванията за обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване с цел опазване живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм. Чл. 2. Водноспасителната дейност обхваща дейностите по организация, осигуряване и извършване на водното спасяване и медицинското обслужване на водните площи, подлежащи на максимално обезопасяване и на басейните за обществено ползване. Чл. 3. (1) На обезопасяване подлежат басейните за обществено ползване и водните площи или участъците от тях: 1. които се използват за къпане, плуване, водни спортове или извършване на водноатракционни услуги; 2. които са лесно и обществено достъпни; 3. за които областният управител е дал предписание за обезопасяване. (2) Обезопасяването на водните площи се извършва чрез поставяне и поддържане на обозначителни табели със съответни забранителни, предупредителни и/или информационни знаци и флагова сигнализация на бреговата ивица на водните площи по ал. 1 и плаващи знаци в прилежащата им акватория. Със забранителните знаци се въвеждат забрани, с предупредителните знаци се посочват опасностите при къпане, а с информационните знаци се дава допълнителна информация. (3) Обозначителните табели се изработват от устойчиви на атмосферните условия материали като знаците са с минимален размер от 60 cm в най-широката си част. (4) За водните площи, представляващи зони от българския участък на р. Дунав се прилагат Правилата за плаване по река Дунав, приети с Постановление № 154 на Министерския съвет от 2020 г. (ДВ, бр. 67 от 2020 г.). Чл. 4. Стопаните на водните площи и басейните за обществено ползване са отговорни за обезопасяването на водната площ и организацията на водноспасителна дейност. Раздел II Обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване Чл. 5. Обезопасяването на водните площи е минимално или максимално. Чл. 6. (1) Минималното обезопасяване се извършва чрез поставяне и поддържане на обозначителни табели, съдържащи съответните забранителни и предупредителни знаци, съгласно Приложение № 1. (2) На минимално обезопасяване подлежат: 1. бреговите ивици на неохраняеми речни, езерни и язовирни водни площи, както и открити канали, изкопи, ями и други водни площи, чиято дълбочина е над 0,8 m; 2. неохраняемите морски плажове по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на които не е осигурена водноспасителна дейност по реда на чл. 7, ал. 8 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. (3) Минималното обезопасяване се извършва на участъците от водните площи по ал. 2, които са лесно и обществено достъпни или често посещаеми, както и на участъците, за които областният управител е дал предписание за обезопасяване. (4) Обозначителните табели трябва да са лесно забележими и да се поставят на разстояние не по-голямо от 200 m между тях. (5) Когато скоростта на водата в откритите канали е по-голяма от 1,5 m/s, по протежение на каналите се поставят стълби за слизане до дъното. В населените места стълбите се поставят на разстояние до 200 m, а извън населените места до 500 m. Чл. 7. (1) Максималното обезопасяване се извършва чрез поставяне и поддържане на обозначителни табели, съдържащи съответните забранителни, предупредителни и/или информационни знаци, съгласно Приложение № 1, флагова сигнализация, съгласно Приложение № 2, плаващи знаци и осигуряване на водноспасителна дейност. (2) На максимално обезопасяване подлежат басейните за обществено ползване и водните площи или участъци от тях, за които са спазени изискванията на Наредба № 5 от 2008 г. за управление качеството на водите за къпане (ДВ, бр. 53 от 2008 г.), и които се използват за къпане, плуване, водни спортове и водноатракционни услуги. (3) Максимално обезопасената зона на водните площи се обозначава с червено-жълти флагове или табели, съгласно Приложение № 2. (4) При водните площи, подлежащи на максимално обезопасяване поставянето и поддържането на обозначителните табели по Приложение № 1 се извършва задължително в периода по чл. 26, ал. 1, както и извън този период в случаите когато областният управител е издал предписание за това. Раздел III Водноспасителна дейност Чл. 8. Стопаните на водните площи и басейните за обществено ползване организират извършването на водноспасителна дейност като: 1. осигуряват спасителни постове, спасителни станции и тяхното оборудване; 2. осигуряват медицинско обслужване и обзавеждане и оборудване на реанимационните екипи или медицински пунктове; 3. осигуряват необходимия брой спасители и медицински специалисти; 4. определят зоната на спасяване и района на действие на спасителната станция/спасителните постове и означават с плаващи знаци съответната акватория; 5. поставят информационни табла за посетителите. Чл. 9. (1) Спасителни постове се разкриват при спазване на следните изисквания: 1. един спасителен пост на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване, в курорти от национално значение на разстояние до 100 m брегова ивица и извън територията на курорти от национално значение – на разстояние до 150 m; 2. един спасителен пост на басейни за обществено ползване с дължина до 25 m или с повърхност до 312,5 m²; 3. не по-малко от два спасителни поста на басейни за обществено ползване с дължина над 25 m или повърхност над 312,5 m². 4. на плувни комплекси и водни паркове се разкрива не по-малко от един спасителен пост за всеки от съставните им басейни, при спазване изискванията по т. 2 и 3. (2) Спасителният пост се устройва и оборудва съгласно Приложение № 3. Чл. 10. (1) Персоналът на спасителния пост се определя при спазване на следните изисквания: 1. най-малко двама спасители на спасителен пост на водни площи; 2. един спасител на спасителен пост на басейни за обществено ползване с дължина до 25 m или с повърхност до 312.5 m²; 3. най-малко един спасител на спасителен пост на басейни за обществено ползване с дължина над 25 m или с повърхност над 312,5 m², като в зависимост от специфичните характеристики на басейна и неговата посещаемост, броят на спасителите може да се увеличи, с оглед да се осигури адекватното му обезопасяване, и това се вписва във вътрешните правила по чл. 22. (2) На басейните за обществено ползване, на които има разкрити два или повече спасителни постове, един от спасителите се определя за ръководител на спасителните постове. (3) Изискванията към личната екипировка на спасителите са посочени в Приложение № 4. (4) Обозначаването на спасителния пост и спасителите се извършва с емблемата посочена в Приложение № 5. Чл. 11. (1) Спасителна станция се организира от стопанина на водна площ, на която има разкрити над пет спасителни постове, и се оборудва съгласно Приложение № 6. (2) Спасителната станция изпълнява функцията на ръководен и координационен център по отношение на съответните спасителни постове. (3) На всеки пет поста се осигурява минимум едно спасително плавателно средство, като лодка или спасителен джет. Чл. 12. (1) Дейността на спасителната станция се организира и управлява от ръководител, определен от стопанина на откритата водна площ. (2) В случаите, когато броят на спасителните постове на водна площ е от два до пет, един от спасителите се определя за ръководител на спасителните постове. (3) Ръководителят на спасителната станция, съответно на спасителните постове по ал. 2 е длъжен да провежда тренировъчни занимания със спасителите най-малко два пъти седмично за поддържане на физическата им форма и професионалните им умения. Чл. 13. (1) Спасителната станция и ръководителят на спасителните постове по чл. 12, ал. 2, разполагат с техническа възможност за връзка и функционираща непрекъснато комуникация със спасителните постове, медицинските пунктове и подвижните реанимационните екипи и единния европейски номер за спешни повиквания „112”. (2) За спасителните станции в областите с прилежащи черноморски плажове задължително се осигурява и функционираща връзка с морския спасителен и координационен център гр. Варна в Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Връзката с морския спасителен и координационен център се проверява ежедневно в началото на дежурството. Чл. 14. (1) Стопанинът на водната площ съвместно с ръководителя на спасителната станция, съответно ръководителя на спасителните постове по чл. 12, ал. 2 оказва спасителна помощ и определя зоната на спасяване и района на действие на спасителната станция/спасителните постове. (2) Зоната на спасяване е водната повърхност, в която спасителите оказват помощ на пострадал, намиращ се на повърхността на водата или на дъното на водната площ. (3) Зоната на спасяване се означава с близко стоящи жълти плаващи знаци, поставени успоредно на брега на разстояние помежду им до 25 m, на места с дълбочина на водата до 2 m и на не повече от 100 m от брега. (4) Районът на действие е водната повърхност, заключена между зоната на спасяване, обозначена с близките плаващи знаци и до 200 m от бреговата ивица, обозначена с далечни оранжеви плаващи знаци, разположени до 200 m един от друг, които определят крайните точки за действие на спасителите. (5) В района на действие спасителите оказват помощ само на пострадал, намиращ се на водната повърхност. (6) Дънните ями, подводните скали и течения, водовъртежите, зоните за плуване под вода и рибарските мрежи в зоната на спасяване се означават с червени плаващи знаци и предупредителни знаци на брега, съгласно Приложение № 1. (7) При водни инциденти в зона, отдалечена над 200 m от бреговата ивица, ръководителят на спасителната станция, съответно ръководителят на спасителните постове по чл. 12, ал. 2 уведомява морския спасителен и координационен център гр. Варна в Изпълнителна агенция „Морска администрация”, включително и чрез единния европейски номер за спешни повиквания „112”. В тези случаи ръководителят на спасителната станция, съответно ръководителят на спасителните постове по чл. 12, ал. 2, оказва спасителна помощ и поддържа готовност за подпомагане на дейностите по спасяване при поискване от морския спасителен и координационен център. Чл. 15. (1) Ръководителят на спасителната станция, съответно ръководителят на спасителните постове по чл. 12, ал. 2 запознава всеки спасител с точната схема на зоната на спасяване и района на действие, както и с правилата по чл. 22, което се удостоверява писмено. (2) На водния спасител не може да се възлага по време на дежурството да извършва друга работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението на задълженията му, свързани с водноспасителната дейност. Чл. 16. (1) На басейните за обществено ползване и водните площи, които се ползват за къпане, плуване, водни спортове и водноатракционни услуги, с изключение на черноморските плажове, се разкриват: 1. за басейните за обществено ползване с дължина до 25 m или повърхност до 312,5 m² - един медицински пункт; 2. за басейните за обществено ползване с дължина над 25 m или повърхност над 312,5 m², на плувни комплекси и водни паркове - най-малко два медицински пункта. 3. за останалите водни площи - по един медицински пункт на водна площ, на която са разкрити от един до пет спасителни поста. (2) Медицинският пункт се оборудва съгласно изискванията на Приложение № 7, като допълнително могат да бъдат осигурени подходящи транспортни средства за придвижване на медицинските специалисти. Чл. 17. (1) За осъществяването на дейностите по водно спасяване и по обезопасяване на прилежащата акватория на черноморските плажове се разкриват: 1. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия до 200 m – един медицински пункт или се осигурява подвижен реанимационен екип, базиран на плажа; 2. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 201 m до 1000 m – един медицински пункт и базиран в него подвижен реанимационен екип; 3. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 1001 m до 2000 m – два медицински пункта и подвижен реанимационен екип, базиран в един от медицинските пунктове; 4. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 2001 m и повече – три медицински пункта и подвижен реанимационен екип, базиран в един от медицинските пунктове. (2) Медицинските звена по ал. 1 се оборудват съгласно изискванията, определени в приложение № 7 и поддържат постоянна комуникационна връзка помежду си и със спасителните постове. (3) Към медицинските пунктове могат да бъдат осигурени подходящи транспортни средства за придвижване на медицинските специалисти. За подвижните реанимационните екипи задължително се осигуряват подходящи транспортни средства за придвижване на медицинските специалисти. Чл. 18. (1) В медицинския пункт и в подвижните реанимационни екипи на водни площи и басейни за обществено ползване могат да работят: 1. лекар; 2. фелдшер или лекарски асистент; 3. медицинска сестра или акушерка; 4. парамедик втора, трета или четвърта степeн на професионална квалификация. (2) Лекарите по ал. 1, т. 1 трябва да са преминали обучение по лечение на спешните състояния по реда на чл. 182 от Закона за здравето или в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ или да имат призната специалност „Анестезилогия и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“. (3) Фелдшерите и лекарските асистенти по ал. 1, т. 2 трябва да са преминали обучение по лечение на спешните състояния по реда на чл. 182 от Закона за здравето или в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ или да са с призната специалност „Спешна медицинска помощ“ или да имат най-малко 1 година трудов стаж в лечебни заведения или техни структури, оказващи спешна медицинска помощ. (4) Медицинските сестри и акушерките по ал. 1, т. 3 трябва да са преминали обучение по лечение на спешните състояния по реда на чл. 182 от Закона за здравето или в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ или да са с призната специалност „Анестезиология и интензивни грижи” или „Спешна медицинска помощ“ или да имат най-малко 1 година трудов стаж в лечебни заведения или техни структури, оказващи спешна медицинска помощ. (5) Дейността на медицинските специалисти в подвижните реанимационни екипи и в медицинските пунктове може да се подпомага от парамедици втора, трета или четвърта степeн на професионална квалификация, преминали обучение по оказване на първа помощ при водни и други животозастрашаващи инциденти, организирано от Българския Червен кръст. Чл. 19. (1) Медицинският пункт на водните площи може да се обслужва най-малко от един медицински специалист по чл. 18, ал. 1, т. 1-3. (2) Реанимационният екип на водни площи се състои най-малко от един лекар и една медицинска сестра, акушерка, фелдшер или лекарски асистент. (3) Медицинският пункт на басейн за обществено ползване с дължина до 25 m или с повърхност до 312,5 m² може да се обслужва само от един медицински специалист по чл. 18, ал. 1, т. 1-3. (4) Медицинските пунктове на басейн за обществено ползване с дължина над 25 m или повърхност над 312,5 m², на плувни комплекси и водни паркове се обслужват от двама медицински специалисти по чл. 18, ал. 1, т. 2-3 едновременно или от един лекар за двата медицински пункта и по един специалист по чл. 18, ал. 1, т. 2-3 за всеки от медицинските пунктове за времето на престой на посетителите на басейна. Чл. 20. Медицинските специалисти от медицинските пунктове и реанимационните екипи: 1. в рамките на своите компетентности извършват възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние при водни инциденти, спешни случаи и травми до пристигането на екип на спешна медицинска помощ; 2. проверяват наличието и годността на медицинската апаратура, лекарствени продукти и медицински изделия. Чл. 21. Стопанинът на водната площ или басейнът за обществено ползване осигурява изпълнението на изискванията за осигуряване на медицинско обслужване и обзавеждането и оборудването на медицински пунктове и реанимационните екипи самостоятелно или чрез сключване на договор с лечебно заведение. Чл. 22. (1) Организацията на водноспасителната дейност на максимално обезопасените водни площи и басейните за обществено ползване се уреждат с вътрешни правила, утвърдени от стопанина на водната площ, съответно на басейна за обществено ползване. (2) Вътрешните правила съдържат: 1. правата и задълженията на персонала; 2. реда и начина за осигуряване на водноспасителната дейност на водната площ или басейна за обществено ползване: 3. правила за действие при инциденти. Чл. 23. На водните площи, които подлежат на максимално обезопасяване се поставят на видими места информационни табла на височина 1 m над терена, с минимални размери - височина 1,5 m и ширина 1 m, които дават информация за: 1. правата и задълженията на посетителите за безопасно ползване на водната площ; 2. флаговата сигнализация, съгласно приложение № 2; 3. схема на плажната ивица с означение на специфичните особености на мястото за къпане, разположението на спасителните постове и станции, медицинските пунктове и местата на реанимационните екипи; 4. температура на водата и въздуха; 5. работно време на спасителните постове и станции и медицинските пунктове; 6. единен европейски номер за спешни повиквания „112”; 7. водни коридори и водноатракционни услуги. Чл. 24. (1) На басейните за обществено ползване информационните табла се поставят на видими места в близост до техните входове и съдържат информация за: 1. основните правила за ползването на басейна и задълженията на посетителите; 2. схема на водните съоръжения в плувните комплекси и водните паркове и разположението на спасителните постове и на медицинския пункт; 3. температура на въздуха и водата; 4. работно време на спасителните постове и на медицинския пункт; 5. единен европейски номер за спешни повиквания „112” (2) В плувните комплекси и водните паркове на всеки от съставните им басейни се поставят на видими места и допълнителни информационни табла, указващи специфичните опасности и необходимите предпазни мерки при тяхното ползване. Чл. 25. Информацията на информационните табла по чл. 23 и 24 се предоставя на български език и на най-малко един чужд език. В случаите, когато информацията се предоставя на повече от един чужд език, единият задължително е английски език. Чл. 26. (1) Водноспасителната дейност се осигурява от стопанина на водни площи, определени за къпане по реда на Наредба № 5 от 2008 г. за управление качеството на водите за къпане ежедневно в периода 1 юни до 30 септември от 9 до 18.30 часа. (2) Водноспасителната дейност се осигурява от стопанина на басейните за обществено ползване ежедневно за цялото работно време на басейна. Чл. 27. (1) Когато правото на управление и ползване на морски плаж е предоставено чрез концесия или договор за наем, концесионерът или наемателят на морски плаж до 31 март представя за съгласуване от министъра на туризма програма за организацията на водноспасителната дейност за предстоящия летен сезон, придружена със схема за охраняваните части от прилежащата към морския плаж акватория и разположението на спасителните постове. (2) В програмата по ал. 1 концесионерът или наемателят на морски плаж определя участъците от прилежащата към плажа акватория, които се обезопасяват максимално, в зависимост от пригодността за къпане, плуване и водни спортове и съобразно конкретните особености и опасности. Схемата към програмата следва да съдържа обозначение на спасителните постове и разстоянието между тях, водни коридори и водоатракционни услуги, ако се предвиждат такива и тяхната широчина; зоната за спасяване (обезопасената акватория); медицинските пунктове; участъците, определени за отдих на деца, в случай, че се предвиждат такива и други специфики или условия съгласно договора за концесия или наем. Схемата за охраняваната акватория се съгласува от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ преди представянето на програмата за съгласуване от министъра на туризма. (3) В програмата по ал. 1 концесионерът или наемателят на морски плаж извън периода 15 юни – 25 септември може да предвиди поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж. (4) В случаите по ал. 3 концесионерът или наемателят на морски плаж информира посетителите на плажа чрез поставяне на информационна табела на всеки спасителен пост за етапното обособяване на участъци с максимално обезопасяване. (5) В случай на настъпила промяна в програмата за организацията на водноспасителната дейност за предстоящия летен сезон, същата се съгласува отново по реда на ал. 1 и 2 до 31 март на съответната година. (6) Извън участъците с осигурено максимално обезопасяване концесионерите и наемателите нямат право да предлагат услуги, свързани с предоставяне на плажни принадлежности. Чл. 28. При организирани масови прояви по плуване на водните площи се осигурява допълнително обезопасяване с моторно плавателно средство и водни спасители. Чл. 29. (1) Организаторите на дейности за спорт, туризъм и развлечения, свързани с използването на плавателни средства (моторни, моторно-ветроходни, ветроходни и задвижвани с човешка сила) осигуряват безопасен коридор за излизане и приставане. (2) Лицата по ал. 1 не допускат навлизане на плавателните средства в зоната, определена за къпане и плуване. (3) Лицата по ал. 1 осигуряват допълнително обезопасяване с моторни плавателни средства и специално назначени водни спасители. (4) Осъществяването на дейностите по ал. 1 във водни площи, представляващи участъци от крайбрежните морски води или зони в българския участък на р. Дунав се извършва по реда и при условията на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях, приета с Постановление № 293 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 99 от 2009 г.). Чл. 30. В случай на удавяне стопанинът на водната площ, съответно на басейна за обществено ползване, ръководителят на спасителната станция, ръководителят на спасителните постове или съответният спасител уведомява незабавно единния европейски номер за спешни повиквания „112“. Раздел IV Изисквания към водните спасители Чл. 31. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 17 години и преминало обучение и успешно положен изпит. (2) Обучението за „воден спасител“ се организира от Българския Червен кръст или от други обучаващи институции, които са осигурили специалисти по водно спасяване и лекари с придобита специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. (3) Обучението по ал. 2 се извършва по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването. (4) Обучението по ал. 2 завършва с изпит пред комисия, назначена от Българския Червен кръст, в състава на която са включени специалисти в областта на водното спасяване и лекари с придобита специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“. (5) На лицата, положили успешно изпита по ал. 4, се издава удостоверение за преминато обучение за „воден спасител“ от Българския Червен кръст. (6) Спасителите, които управляват моторни плавателни средства и/или други транспортни средства, трябва да притежават и документ, доказващ съответната правоспособност. Чл. 32. (1) Водните спасители подлежат на ежегодна проверка на годността за осъществяване на водноспасителна дейност, която се организира и осъществява от Българския Червен кръст съгласно показателите по Приложение № 8. (2) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител се нанасят в талон за годишна проверка. (3) За спасителите, които се назначават на работа за неопределен срок, ежегодната проверка за годността се провежда всяка година до 31 януари, а за сезонно назначаваните – преди постъпване на работа. (4) Талоните, издадени през текущата година важат до 31 януари на следващата година. Чл. 33. (1) Водният спасител има следните задължения: 1. наблюдава непрекъснато по време на дежурство лицата, намиращи се във водата в поверения му за охрана район и има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция: 2. извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист; 3. проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство; 4. уведомява писмено стопанина на водната площ, съответно на басейна за обществено ползване при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения; 5. работи за предотвратяване на водни инциденти; 6. поддържа физическата си подготовка и професионалните си умения на необходимата степен за извършване на спасителни акции; 7. при обхождане по брега на наблюдаваната акватория носи спасителен буй; 8. води дневник на спасителния пост, в който се отбелязват дежурствата, почивките, хидрометеорологичните условия и инцидентите през деня. (2) При неспазване от гражданите на указанията, давани от спасителя и при опасност от възникване на водни инциденти, спасителят може да потърси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. Раздел V Специфични изисквания към организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици Чл. 34. (1) Участъкът от плажната или бреговата ивица, който се ползва за организиран отдих на деца и ученици, трябва да е отделен от съседните терени и обозначен с указателни табели за разположението на групите. (2) Мястото за къпане трябва да отговаря на следните изисквания: 1. общата водна повърхност да осигурява по 2 - 4 m² площ за къпещо се дете или ученик; 2. дълбочината на водата в района на къпане да е от 0,70 до 1,50 m; 3. да няма водовъртеж в реките и придънни течения в морето; 4. скоростта на водното течение да е до 0,5 m/s; 5. релефът на дъното да е безопасен, увеличаването на дълбочината да е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, тиня, водорасли и подводни храсти. (3) Границите на определеното място за къпане трябва да са обозначени с жълти плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние помежду им от 10 до 15 m. (4) Когато в близост до мястото за къпане, съществува опасност, посочена в ал. 2, т. 4, 5 или 6, опасните места се означават с червени плаващи знаци и предупредителни знаци на брега. Чл. 35. (1) Организаторът на детския и ученическия отдих и туризъм е длъжен: 1. да осигури допълнителен спасител/и и медицински специалист/и, когато за водната площ, която ще се използва за провеждане на детски и ученически отдих и туризъм е осигурено максимално обезопасяване и съответната организация на водноспасителната дейност; 2. да изиска документ за правоспособност и талон за годишна проверка на водните спасители, издаден за съответната година, както и медицинско удостоверение за здравословното им състояние; 3. да изиска от медицинските специалисти документ за квалификация по чл. 18; 4. да утвърди правила за придвижване на почиващите деца и ученици до определения участък от плажната ивица и обратно, действията при евентуален инцидент, отговорностите на длъжностните лица и изискванията към къпещите се; 5. да организира съвместно със спасителя/ите провеждането на инструктаж на персонала в почивната база; 6. да определя съвместно с медицинските специалисти и водните спасители дневното разписание за плажната дейност съобразно хидрометеорологичните условия. (2) Ръководителите на групите деца/ученици: 1. отговарят за безопасното придвижване на децата и учениците от почивната/настанителната база до определения участък от плажната ивица и обратно; 2. информират децата и учениците за необходимостта от стриктно спазване на установения ред и разпорежданията на спасителите, медицинските специалисти и ръководителя на групата; 3. изискват от децата и учениците да сигнализират водните спасители и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата; 4. обозначават върху плажната ивица местата на съответните групи и настаняват децата и учениците на определените места; 5. контролират действията на децата и учениците по време на пребиваване на плажната ивица и къпане и предприемат незабавни мерки за предотвратяване на инциденти; 6. ежедневно информират медицинските специалисти за болните и неразположените деца и ученици; 7. влизат във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги преброяват преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им; 8. не допускат отклонение на децата и учениците от участъка на плажната ивица, определен за групата, както и самоволното им влизане във водата. (3) Спасителите носят отговорност за безопасността на децата и учениците при къпане, обучение по плуване и водни спортове, спортни прояви, игри и развлечения във водата. (4) Спасителите са длъжни: 1. да изпълняват задълженията по чл. 33; 2. да провеждат инструктаж преди къпане на децата и учениците за основните правила и изисквания при къпане, като обръщат внимание на състоянието на дъното, степента на вълнение и наличието на придънно течение; 3. да прекратяват незабавно къпането на децата и учениците при поява на предпоставки, криещи опасност за живота и здравето им; 4. да поддържат постоянна връзка със съседните спасителни постове. 5. да водят дневник за водноспасителната и плажна дейност, в който ежедневно нанасят информацията по чл. 33, ал. 1, т. 8; дневникът се представя в края на смяната на организатора на отдиха. (5) Децата и учениците, които ползват организирано водна площ са длъжни да: 1. спазват установения ред и изискванията за ползване на водната площ; 2. се къпят само в определената за тях и ограничена с плаващи знаци водна площ; 3. да сигнализират водните спасители и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата; 4. изпълняват разпорежданията на спасителите и ръководителя на групата. (6) Инструкторите по плуване обучават децата и учениците само когато по същото време във водата няма други къпещи се групи. (7) Медицинските специалисти са длъжни да: 1. изпълняват задълженията по чл. 20; 2. присъстват на място по време на пребиваване на децата и учениците на плажната ивица и къпане; 3. установяват и поддържат връзка със съседните медицински пунктове. (8) При ползването на басейни, упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други водноатракционни услуги се спазват изискванията на Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с Постановление № 365 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 2016 г.) и на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Раздел VI Задължения на лицата, ползващи водните площи Чл. 36. Посетителите на водни площи са длъжни: 1. да се къпят само в зоната на спасяване на максимално обезопасените водни площи и да не преминават зад ограничителните жълти плаващи знаци; 2. да спазват флаговата сигнализация: 3. задължително да обличат предоставените им спасителни жилетки при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел; 4. да не претоварват плавателните съдове; 5. да не скачат от плавателни съдове и брегови съоръжения, непригодени за тази цел; 6. да не се доближават до движещи се и закотвени плавателни съдове; 7. да не ползват гребни и моторни плавателни съдове в зоната, определена за къпане; 8. да не преместват и да пазят от повреждане табелите, информационните табла, плаващите знаци, сигналните средства и спасителните съоръжения; 9. да не замърсяват водата и крайбрежните площи; 10. да не влизат във водата след консумация на алкохол и/или когато са под въздействието на психоактивни вещества; 11. да спазват указанията на спасителите и правилата и задълженията при ползване на водната площ, посочени на информационните табла; 12. да не допускат във водата деца под 12-годишна възраст без придружител. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „басейни за обществено ползване” са басейни, комплекси и водни паркове за плуване, спортни и развлекателни цели; 2. „води на сушата” е съгласно § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на Закона за водите; 3. „водна площ” е обособена част от течащите или стоящи води на сушата, преходните и крайбрежните морски води; 4. „водноатракционни услуги“ са услугите по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. 5. „крайбрежни морски води” е съгласно § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за водите; 6. „лесно и обществено достъпни водни площи" са водните площи или участъците от тях, които се намират в границите на населените места или селищните образувания, в близост до тях или в райони, към които има повишен туристически или друг обществен интерес; 7. „организатор на детски и ученически отдих и туризъм” са институциите в системата на предучилищното и училищното образование, друго заведение за деца или лице, които имат право да предоставят съответните услуги, вкл. и резидентна грижа за деца по смисъла на § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за социалните услуги; 8. „плажни принадлежности“ са принадлежности по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие; 9. „преходни води” е съгласно § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за водите; 10. „спасителен буй” е поддържащо и извличащо спасително средство, посредством което се избягва прекия контакт с пострадалия; 11. „спасителен буй - тип „пура““ е гъвкаво и продълговато плаващо тяло, направено от микропорест материал. В единия си край е свързан посредством въже с приспособление за поставяне през рамото на спасителя; 12. „спасителен буй - тип „торпедо““ е цилиндрично плаващо твърдо тяло, изработено от пластмасов материал, с ръкохватки по краищата. В единия си край е свързан посредством въже с приспособление за поставяне през рамото на спасителя; 13. „стопанин на водна площ или басейн за обществено ползване" е собственикът или юридическо или физическо лице, на което е предоставено правото да управлява и/или ползва и поддържа водната площ или басейна за обществено ползване. За морските плажове, предоставени на концесия или под наем стопанин е концесионерът или наемателят, определен по съответния ред. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Издадените от Българския Червен кръст по реда на отменената Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи документи за правоспособност на водни спасители запазват действието си. § 3. Наредбата се приема на основание чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето. § 4. В Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с Постановление № 365 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 27 думите „Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 60 и 72 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 102 от 2014 г. и бр. 31 от 2016 г.), и на Инструкция № 1 от 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването“ се заменят с „наредбата по чл. 78, ал. 2 от Закона за здравето“. 2. В чл. 31: а) в ал. 1 думите „Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи“ се заменят с „наредбата по чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето“; б) в ал. 2 думите „чл. 11 от Инструкция № 1 от 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждането на детски и ученически отдих и туризъм“ се заменят със „съгласно наредбата по ал. 1“. 3. В чл. 32, т. 3 думите „при възможност и/или при необходимост“ се заличават. 4. В чл. 33 думите „чл. 4 от Инструкция № 1 от 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждането на детски и ученически отдих и туризъм“ се заменят с „наредбата по чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето“.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на здравеопазването Изх.№ 04-25-33/………………….. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от ПРОФ. ХРИСТО ХИНКОВ, МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Проектът на наредба е изготвен на основание чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето, съгласно който за опазване на живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм се извършва обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване и се организира водноспасителна дейност. В тази връзка изискванията за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се определят с наредба на Министерския съвет. Действащата в момента Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 1996 г. е издадена на основание чл. 114 от Конституцията на Република България. От 1996 г. до момента са настъпили редица значителни и съществени промени в нормативната уредба (Закон за концесиите, Закон за водите, Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, Закон за туризма, Закон за здравето, подзаконова нормативна уредба към посочените нормативни актове и др.), с които съществуващата наредба не е съобразена, поради което се създават редица затруднения при нейното прилагане. С проекта на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се постига, както осъвременяване на нормативната уредба, така и съобразяване с настъпилите промени в други нормативни актове имащи отношение към дейностите по обезопасяване на водните площи и опазване живота и здравето на хората. Проектът на Наредба урежда обществените отношения свързани с осигуряването и организацията на водноспасителната дейност, обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, като по този начин се цели да се постигне опазване живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм. Наредбата посочва, кои са обектите, подлежащи на обезопасяване - откритите водни площи – участъци от крайбрежните морски води, реки, езера, язовири и микроязовири, канали, изкопи, както и плувните басейни за обществено ползване, плувните комплекси и водните паркове. Регламентират се основните задължения на стопаните на тези обекти за осигуряване на обезопасяването им и организирането на водноспасителната дейност. С проекта на наредба се актуализират изискванията за обезопасяване на откритите водни площи и басейните за обществено ползване отнасящи се до съответното минимално и максимално обезопасяване и поставянето на необходимите обозначителни знаци, както и за организирането на водноспасителната дейност при откритите водни площи и басейните за обществено ползване, които подлежат на максимално обезопасяване. Целта е да се постигне най-висока степен на опазване на живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм. До началото на 60-те години на миналия век броят на удавянията в България е варирал в рамките на 400-500 жертви годишно. След създаването на Водноспасителната служба (ВСС) в структурата на Българския Червен кръст през 1964 г., техният брой устойчиво намалява, за да стигне през последните пет години до 80-100 човека годишно. Съгласно статистика за времето от 1963 г. до 2023 г. в България е имало над 12 000 водни инциденти с фатален край. За същия период са спасени от удавяне над 150 000 човека. С проекта на наредба се регламентират и актуализират, в съответствие с изпълняваните дейности, изискванията отнасящи се до устройството и оборудването на спасителните постове и спасителните станции и личната екипировка на спасителите. С цел превенция на водния травматизъм детайлно са разписани изискванията, на които трябва да отговарят наблюдателната вишка, която се изгражда на всеки спасителен пост, както и изисквания към територията около нея. Изискванията са съобразени и с това дали наблюдателната вишка е изградена към открита водна площ и морски плаж или басейн за обществено полазване. Детайлизирани са и изискванията по отношение на информационното табло, което се поставя на гърба на наблюдателната вишка, вкл. и по отношение на информацията, която се предоставя чрез информационното табло. Определят се и видовете спасителни плавателни средства, с които задължително се оборудва спасителният пост на водна площ и морски плаж . Актуализират се и се детайлизират задълженията и изискванията към водните спасители, като с наредбата се дава възможност обучението на водните спасители да се осъществява освен от Българския Червен кръст и от други обучаващи институции, които следва да са осигурили специалисти по водно спасяване и лекари с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“, които да участват в провеждане на обучението. Предвижда се обучението да се извършва по програма, утвърдена от министъра на здравеопазването и да завършва с изпит пред комисия, назначена от Българския Червен кръст. Удостоверението за успешно издържан изпит ще се издава от Българския Червен кръст, който ще извършва и ежегодна проверка за годността на спасителите да извършват водноспасителна дейност. От създаването на Водноспасителната служба като част от структурата на Българския Червен кръст, същата осъществява и обучението на водните спасители през годините. Това произтича от разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Българския Червен кръст, съгласно които Българският Червен кръст работи за предотвратяването и оказването на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи и за подготовката и квалификацията на кадрите за неговата дейност, като за целта издава съответните документи. Правомощията на Българския Червен кръст в тази връзка са регламентирани и в действащата до момента Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. През последните 60 години Водноспасителната служба, чрез 28-те си областни структури в страната и ресурса от добре подготвени лектори, е обучила над 60 000 водни спасители в съответствие с Единната европейска квалификационна рамка за подготовка на водноспасителни кадри и изискванията на нормативната база на международната федерация по водно спасяван ILS, чиито съучредител и пълноправен член е Водноспасителната служба на Българския Червен кръст. Поради това е изключително важно да се запази водещата роля на Българския Червен кръст при осъществяване на обучението и проверката на готовността на водните спасители да осъществяват водноспасителна дейност. С проекта на наредба се въвежда нов часови диапазон за обезпечаване на водноспасителната дейност на водни площи определени за къпане по реда на Наредба № 5 от 2008 г. за управление качеството на водите за къпане, като се предвижда това да става от 9.00 до 18.30 часа ежедневно, вместо досега определения срок от 08.30-18.00 часа. Предложението е продиктувано от установена в практиката по–голяма посещаемост от плажуващи, както и по-благоприятни температурни условия за ползване на водните площи в посоченото време. С проекта на наредба се актуализират и детайлизират изискванията към медицинските специалисти и оборудването на медицинските пунктове. Дава се възможност в медицинския пункт и в подвижните реанимационни екипи на водни площи и басейни за обществено ползване да работят не само лекари и медицински сестри, както беше към момента, но и фелдшер или лекарски асистент, акушерка и парамедик втора, трета или четвърта степен на професионална квалификация. От друга страна отпада изискването лекарите задължително да са с призната специалност по анестезиология и реанимация като се регламентират следните възможности: да са преминали обучение по лечение на спешните състояния по реда на чл. 182 от Закона за здравето или в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ, или да имат призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“. По отношение на фелдшерите или лекарските асистенти е заложено изискването да са преминали обучение по лечение на спешните състояния по реда на чл. 182 от Закона за здравето или в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ или да са с призната специалност „Спешна медицинска помощ“, или да имат най-малко 1 година трудов стаж в лечебни заведения или техни структури, оказващи спешна медицинска помощ. За медицинските сестри или акушерките - да са преминали обучение по лечение на спешните състояния по реда на чл. 182 от Закона за здравето или в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ или да са с призната специалност „Анестезиология и интензивни грижи” или „Спешна медицинска помощ“, или да имат най-малко 1 година трудов стаж в лечебни заведения или техни структури, оказващи спешна медицинска помощ. Предвидено е дейността на медицинските специалисти в подвижните реанимационни екипи и в медицинските пунктове да може да се подпомага от парамедици втора, трета или четвърта степен на професионална квалификация, преминали обучение по оказване на първа помощ при водни и други животозастрашаващи инциденти, организирано от Българския Червен кръст, без същите да могат да осъществяват самостоятелно дейностите в реанимационни екипи и в медицинските пунктове. В съответствие с професионалната квалификация и компетентностите, които притежават лекарите и останалите медицински и немедицински специалисти, както и с дейностите, които могат да извършват самостоятелно или под контрол, е актуализирано и обзавеждането и оборудването на медицински пунктове и реанимационните екипи. Заедно с това е създадена възможност, стопанинът на водната площ или басейна за обществено ползване, да осигури изпълнението на изискванията за осигуряване както на медицинско обслужване, така и на обзавеждането и оборудването на медицинските пунктове и реанимационните екипи самостоятелно или чрез сключване на договор с лечебно заведение. С проекта на наредба е създадена и възможност стопаните на водни площи, по своя преценка, да създават условия за придвижване на медицинските екипи на територията на обезопасяваните плажове при необходимост, осигурявайки подходящи транспортни средства. По този начин стопаните на водни площи ще могат да създават условия за мобилност на медицинските специалисти от медицинските пунктове в случаите, когато е необходимо бързото им придвижването за оказване на медицинска помощ на мястото на инцидент. С наредбата изискването за стационарно разположени реанимационни пунктове е заменено със сформиране на подвижни (мобилни) реанимационни екипи, които бързо ще могат да се придвижат до мястото на инцидента, което създава условия за оказване на максимално възможната спешна медицинска помощ на място. По този начин от една страна се намалява времето до оказване на спешни специализирани реанимационни дейности при необходимост и от друга – постига се непрекъснатост на процеса по спасяване на пострадалите от дейностите по спасяване, прилагани от спасителите – към спешната медицинска помощ, оказвана от квалифицирани медицински специалисти, което очаквано ще повиши ефективността и ефикасността, а заедно с това и резултатността на прилаганите спасителни мероприятия. Наредбата регламентира и задълженията на лицата, които посещават откритите водни площи, практикуват водни спортове и използват плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Регламентират се и някои специфични изисквания относно организацията и извършването на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, с цел да се гарантира опазване на живота и здравето на децата и учениците. С приемането на нормативния акт и осъвременяването на изискванията, отговарящи на новите обществени отношения се очаква да се запазят и подобрят условията за осигуряване безопасността, живота и здравето на ползвателите на водни площи и басейни за обществено ползване. След извършен анализ за съответствие с европейското право се установи, че обществените отношения, предмет на проекта за тази наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, предмет на проекта на наредба, е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните държави-членки. Това произтича от разпоредбата на чл. 168, пар. 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз, която предвижда изключителна компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика. В тази връзка не се прилага таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Не се очаква предложеният проект на акт да окаже финансово въздействие върху дейността на стопаните на водните площи или басейните за обществено ползване поради обстоятелството, че не се въвеждат нови изисквания, които да налагат разходването на финансов ресурс, а напротив отпадат изискванията за изграждането на реанимационен пункт и неговото поддържане, оборудване и обезпечаване с медицински персонал и се облекчават изискванията към квалификацията на лекарите, работещи в медицинските пунктове и реанимационните екипи. Дава се възможност осигуряването на медицинското обслужване да се осъществява самостоятелно или чрез сключен договор с лечебно заведение, регистрирано по реда на Закона за лечебните заведения. Предложеният проект на акт, няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет в текущата и/или в следващите години, поради което е изготвена и приложена финансова обосновка, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация. Прилагането на нормативния акт не изисква и допълнителни финансови и/или други средства, които да бъдат направени от компетентните контролни органи в рамките на изпълнение на функционалните им задължения и отговорности. Проектът е преминал обществено обсъждане по реда на чл. 26, ал. 2 и 3 от Закона за нормативните актове, като целесъобразните бележки и предложения са приети. Проектът е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища, заедно със справка за приетите и неприетите бележки и съображения за това, са приложени към настоящия доклад. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното и на основание на чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето, предлагам на Министерския съвет да приеме проекта на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейни за обществено ползване. Приложения: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на законопроекта; 2. Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. 3. Частична оценка на въздействието на проекта на нормативен акт; 4. Финансова обосновка; 5. Съобщение за средствата за масово осведомяване; 6. Справка за отразяване на становищата, получени в процедурата по междуведомствено съгласуване; 7. Справка за отразяване на предложенията, получени в рамките на обществените консултации. С уважение, ПРОФ. ХРИСТО ХИНКОВ Министър на здравеопазването

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Постановление на Министерския съвет за Становище по ред: Единствено съгласуване приемане на Наредба за водноспасителната Номер и дата: 5 . 1 . 2 0 2 4 г . X 0 4 .1 1 - 1 5 4 / 0 5 .0 1 .2 0 2 4 г . дейност и обезопасяването на водните площи S i g n e d b y : M i r o s l a v a V a s i l e v a D o k o v a и басейните за обществено ползване В отговор на №: 04-25-33/29.12.2023 г. Институция: Министерство на здравеопазването Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. “а” от Устройствения съвет и на неговата правилник на Министерския администрация I. Относно С цел преодоляване РМС № 704 от 2018 бизнеса в съответствие административния конкретни предложения разрешително за разрешително за се вземат предвид водноспасителната ползване по отношение правото за събиране II. Относно С цел конкретните разпоредби Черноморското наредба не е промени. III. Относно В раздела са на относими и предложените решения конкретни решения. или качествено, намаляване на динамиката на честите промени г., Приложение №1 – със Закона за контрол върху стопанската за нормативни ползването на плувен басейн ползването на морски плаж предложенията, касаещи дейност и обезопасяването на изискванията за на такса. раздел 1 „Проблем/проблеми максимално конкретното (от Закона за концесиите, крайбрежие, Закона за туризма, съобразена и това налага раздел 2 „Цели“: смесени цели и предлагани измерими цели ще даде да бъде установено Във връзка с това предлагаме съгласно насоките от Ръководството на нормативните в нормативната уредба, Мерки за опростяване и ограничаване на дейност, в Мярка промени относно през летния сезон и през летния сезон. В конкретните на водните площи извършване на услугите, за решаване” представяне на проблема, Закона за водите, Закона за здравето необходимостта от решения. Обръщаме възможност след определения дали поставената цел/цели някои от целите да за извършване промени обръщаме внимание, че с привеждане на услугите за административното регулиране и 147 са описани проблеми и услугите 2010 Издаване на услуга и 2049 Издаване на тази връзка е необходимо да разпоредби в Наредбата за и басейните за обществено сроковете, процедурата и предлагаме да се посочат Закона за устройство на и др.), с които действащата предприемането на нормативни внимание, че поставянето срок на прилагане на са постигнати чрез тези се дефинират количествено на предварителна оценка на въздействието. В случай че се формулират такива цели, раздел 5 също следва да се актуализира в съответствие с тези цели. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни” Непосочването на броя на заинтересованите страни не позволява да бъде направена преценка за мащаба на въздействието на предлаганите варианти на действие и в крайна сметка на самия нормативен акт. За определяне на максимално изчерпателен кръг на заинтересованите и засегнатите страни и на органите с ангажименти в процесите, препоръчваме да се включи брой на заинтересованите лица, така както са идентифицирани по групи. V. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията:” Обръщаме внимание, че вариантите на действие трябва да бъдат подробно разгледани. Във Вариант 1 „Без действие“ се включва информация за действащата нормативна уредба и актуалното положение - изисквания, норми, срокове и т.н., а при представянето на Вариант 2 се описват конкретните предложения за промени и се прави кратко описание на съдържанието и структурата на новата наредба, като се посочват групите заинтересовани страни и съответните компетентни органи, за които са предвидени ангажименти и участие в процеса - каква е готовността им за изпълнение на ангажиментите (ресурсна, кадрова, финансова и т.н.), необходими ли са и какви допълнителни средства, как ще бъдат осигурени и др. Във Вариант 2 следва да се включи кратка информация за конкретните обекти, подлежащи на обезопасяване, да се опишат основните задължения на стопаните на тези обекти за осигуряване на обезопясаването им, да се посочат изискванията за обезопасяване на откритите водни площи и басейните за обществено ползване и за организирането на водноспасителната дейност при откритите водни площи и басейните за обществено ползване, да се опишат изискванията, отнасящи се до устройството и оборудването на спасителните постове, изискванията към водните спасители и медицинските лица, специфичните изисквания при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм и др. В случай че се предвиждат административни наказания, следва да се изясни как е определен размерът на санкциите и ще бъде ли защитен общественият интерес. В случай че предложената уредба засяга процедури по регистрация, категоризация и сертификация и за прилагането ѝ ще е необходимо осигуряване на допълнителни ресурси от заинтересованите страни – това също следва да се посочи. Следва да се изясни също, че при изготвяне на предложенията ще бъдат спазени изискванията на чл. 5 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. VI. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите:” Предвид препоръките по раздел 2 следва да се изготви таблица в съответствие с ново формулираните цели. VII. Относно раздел 11 „Информационни източници“ : В този раздел се посочат хиперлинкове на източниците на информация за извършване на оценката, които са достъпни в интернет. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 5 .1 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Is k r e n P a vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на здравеопазването Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Лице за контакт: Илия Тасев, директор на дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и Телефон и ел. поща: 02/9301 268 itasev@mh.government.bg права на пациентите“, Министерство на здравеопазването 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините посочете числови Проектът на Постановление на Министерския дейност и обезопасяването на водните площи и изпълнение на разпоредбата на чл. 78а от Закона на живота и здравето на хората и превенция на водните площи и басейните за обществено Изискванията към водноспасителната дейност за обществено ползване се определят с наредба Наредба за водноспасителната дейност и Постановление № 182 на Министерския съвет Конституцията на Република България и не настъпили след приемането й. До настоящия нова наредба в изпълнение на законовото основание. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в в организацията на работа и/или чрез въвеждане на инспекции между Разрешаването на проблема е възмжно водноспасителната дейност и обезопасяването ползване в изпълнение на разпоредбата на чл. 1.3. Посочете защо действащата нормативна От 1996 г. до момента са настъпили редица уредба (Закон за концесиите, Закон за водите, Закон за туризма, Закон за здравето, подзаконова актове и др.), с които действащата наредба не затруднения при нейното прилагане. Наредбата законови актове, тъй като е приета преди тяхното преди тях регулации и изисквания, както и други за неговото/тяхното възникване. По възможност стойности. съвет за приемане на Наредба за водноспасителната басейните за обществено ползване е изготвен в за здравето. Съгласно тази разпоредба за опазване водния травматизъм се извършва обезопасяване на ползване и се организира водноспасителна дейност. и обезопасяването на водните площи и басейните на Министерския съвет. Действащата в момента обезопасяването на водните площи, приета с от 1996 г. е издадена на основание чл. 114 от отразява промените в обществените отношения момент не са предприети действия за приемане на рамките на съществуващото законодателство чрез промяна нови технологични възможности (например съвместни няколко органа и др.). единствено чрез приемане на Наредба за на водните площи и басейните за обществено 78а от Закона за здравето. рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. значителни и съществени промени в нормативната Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, нормативна уредба към посочените нормативни е съобразена, поради което се създават редица не отговаря на духа и визията на описаните обнародване. Същата е в унисон на действащи обществени отношения в тази област, а не на 2 действащите такива. В тази връзка, и във връзка със становище на Дирекция „Правна” при Министерския съвет, че не е възможно новия нормативен документ да бъде издаден на основанието на което е издадена сега действащата наредба (чл. 114 от Конституцията на Република България) чрез § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 40 от 2012 г.), е създаден чл. 78а като нормативно основание за регламентиране на изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване с наредба на Министерския съвет. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето, изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се определят с наредба на Министерския съвет. От тази законова разпоредба произтича задължението за приемане от Министерския съвет на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Специфичните обществените отношения, предмет на проекта на тази наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, предмет на проекта на наредба, е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните държави-членки. Последното, произтича от Договора за функциониране на Европейския съюз, който предвижда изключителна компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на нормативния акт. 2. Цели: Проектът на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване има за цел: 1. Постигне най-висока степен на опазване на живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм чрез актуализиране и осъвременяване на нормативната уредба, като се съобрази и с настъпилите промени в други нормативни актове, имащи отношение към дейностите по обезопасяване на водните площи и опазване живота и здравето на хората. 2. Уреждане на обществените отношения свързани с осигуряването и организацията на водноспасителната дейност, обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. 3. Максимално осигуряване на обезопясаването и организирането на водноспасителната дейност на водните площе и басейните за обществено ползване от страна на стопаните им. 4. Гарантиране опазване живота и здравето на децата и учениците чрез прилагане на специфични изисквания относно организацията и извършването на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм от страна на всички лица, които организират такава дейност. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Пряко засегнати лица: - всички потребители, използващи водните площи по смисъла на наредбата и басейните за обществено ползване. По данни на Националния статистически институт след последното преброяване населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789.; 3 - стопаните на водните площи или басейните за обществено ползване по смисъла на наредбата. Към настоящия момент басейните за обществено ползване, които, подлежат на държавен здарвен контрол, като обекти с обществено предназначение по смисъла на §1, т. 9, б. „б“ от ДР на Закона за здравето са 2896. Действащите концесии на морски плажове са 85, а отдадените под наем са 49; 2. Държавни институции: - Министерство на туризма; - Министерство на здравеопазването; - Комисия за защита на потребителите; - Български червен кръст; - Общинска адмиинстрация; - Изпълнителна агенция „Морска администрация“ - Регионалните здравни инспекции; - Областни управители. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Не се приема новата наредба и се запазват разпоредбите в сега действащия акт, който е приет на основание на Конституцията на Република България през 1996 г., а не в изпълнение на изричното законово основане на чл. 78, ал. 2 от Закона за здравето. В националното законодателство няма да се актуализира и осъвремени нормативната уредба, която да се съобрази и с настъпилите промени в други нормативни актове, имащи отношение към дейностите по обезопасяване на водните площи и опазване живота и здравето на хората. В тази връзка няма да се уредят обществените отношения свързани с осигуряването и организацията на водноспасителната дейност, обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване. Няма да се регламентират основните задължения на стопаните на тези обекти за осигуряване на обезопясаването им и организирането на водноспасителната дейност.