Актуализиран национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ и Национална пътна карта за цифрова трансформация на България до 2030 г.

На основание одобрен доклад на заседание на Съвета за развитие, проведено на 7 септември 2023 г. са предприети две стъпки: актуализиране на националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030“ и разработване на националната стратегическа пътна карта към него. Актуализиран национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“Стратегическият документ е разработен от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и приет с РМС № 493 от 21.07.2020 г. актуализацията се наложи от настъпилите от тогава политически, нормативни, технически и обществени промени в областта на цифровата трансформация, и за изпълнение на националните задачи, свързани с европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Национална пътна карта за цифрова трансформация на България до 2030 г.Изготвянето на националната пътна карта за цифрова трансформация на България до 2030 г. произтича от приетата с Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. европейска политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., с която се въвежда механизъм за наблюдение и сътрудничество, предназначен за:a) създаване на среда, благоприятстваща иновациите и инвестициите, чрез определяне на ясна посока за цифровата трансформация на Съюза и за постигането на цифровите цели на нивото на Съюза до 2030 г. въз основа на измерими показатели;б) структуриране и стимулиране на сътрудничеството между Европейския парламент, Съвета, Комисията и държавите членки;в) насърчаване на съгласуваността, съпоставимостта, прозрачността и пълнотата на наблюдението и докладването от страна на Съюза.С цел да се следва траекторията на ЕС по отношение на темпа на цифровата трансформация, на нивото на Съюза бяха определени цифрови цели, обвързани с конкретни области, в които се очаква напредъкът да се постига колективно в рамките на ЕС. Цифровите цели са съобразени с четирите основни политически области (направления) в съобщението „Цифров компас“: цифрови умения, цифрови инфраструктури, цифровизация на предприятията и цифровизация на публичните услуги.Като част от процеса по изготвяне на националните пътни карти, държавите членки следваше да изготвят анализ на състоянието на цифровата трансформация на национално ниво. Приложеният тук аналитичен доклад е изготвен със съдействието на Световната банка и е одобрен от Съвета по цифровото десетилетие към Министерски съвет.Вторият задължителен документ, съпътстващ националната пътна карта, са националните прогнозни траектории за цифровите цели - предполагаемия път за всяка цифрова цел до 2030 г., които използват за основа прогнозните траектории на ниво ЕС. Приложеният тук доклад, съдържащ националните прогнозни траектории на България е изготвен при строго спазване на изискванията на ЕК и е одобрен от Съвета по цифровото десетилетие към Министерски съвет.Националната стратегическа пътна карта за цифрова трансформация е изготвена изцяло по образеца, предоставен от ЕК и е съобразена с ограничението, наложено от Комисията, обемът на пътните карти да не надвишава 70 страници. Възприет е стратегически и всеобхватен подход към цифровата трансформация, насочен към националния ни принос за постигането на общите цели и задачи. В изготвянето и окончателното ѝ редактиране взеха участие всички институции, имащи отношение към цифровата трансформация – Министерски съвет, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на образованието и науката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на правосъдието, Министерство на земеделието и храните, Комисия за регулиране на съобщенията, Национален статистически институт, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национално сдружение на общините в Република България и др. Съдържанието ѝ кореспондира с основните планирани, приети и прилагани политики, мерки и действия, предоставени от българските институции, като е представена и прогноза за необходимите инвестиции и ресурси, както и общо описание на източниците на посочените инвестиции. В пътната карти са включени и изпълнявани многонационални проекти, сътрудничество на равнище ЕС, благоприятстващи фактори на равнище ЕС, обратна информация от заинтересованите страни и общо въздействие и заключение. Адрес за изпращане на становища и предложения: d.pesheva@egov.government.bg

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А Е Л Е К Т Р О Н Н О Т О У П Р А В Л Е Н И Е НАЦИОНАЛНИ ПРОГНОЗНИ ТРАЕКТОРИИ ЗА РАВНИЩЕТО НА ЦИФРОВИТЕ ЦЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА „ЦИФРОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ“ ДО 2030 г. СЪДЪРЖАНИЕ I. ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА „ЦИФРОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ“ ДО 2030 г. ОСНОВНИ ЦИФРОВИ ЦЕЛИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА 2 II. НАЦИОНАЛНИ ПРОГНОЗНИ ТРАЕКТОРИИ ЗА ЦИФРОВИТЕ ЦЕЛИ 4 1. ЦИФРОВИ УМЕНИЯ 6 1.1. Основни цифрови умения 6 1.2. ИКТ специалисти 8 2. СВЪРЗАНОСТ 11 2.1. Гигабитова свързаност 11 2.2. Покритие на 5G мрежите 12 2.3. Полупроводници 13 2.4. Периферни възли 14 2.5. Квантови изчисления 14 3. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА 15 3.1. Цифрова трансформация на предприятията 15 3.2. Основно равнище на цифров интензитет 19 3.3. Иновативни предприятия/разрастващи се предприятия (еднорози) 21 4. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ УСЛУГИ 22 4.1. Цифрови обществени услуги за гражданите 23 4.2. Цифрови обществени услуги за предприятията 25 4.3. Достъп до електронни здравни досиета 26 4.4. Достъп до средства за електронна идентификация (eID) 27 В изпълнение на европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030  г., Министерство на електронното управление изготви настоящите национални прогнозни траектории по цифровите цели, определени с Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА „ЦИФРОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ“ ДО 2030 г. ОСНОВНИ ЦИФРОВИ ЦЕЛИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. определя пътя за цифрова трансформация на европейските икономики и общества и поставя конкретни цифрови цели за изпълнение до 2030 г. Посочените цифрови цели са в четирите основни области: цифрови умения, цифрови инфраструктури, цифровизация на предприятията и цифровизация на обществените услуги. Цифровите умения целят укрепване на колективната устойчивост на държавите членки и преодоляване на цифровото разделение, постигане на баланс между половете и географски баланс чрез насърчаване на трайни възможности за всички лица, развиване на основни и задълбочени цифрови умения и компетентности, включително чрез специализирано и професионално обучение и учене през целия живот, както и насърчаване на развитието на високоефективни цифрови знания и умения в рамките на хоризонталните системи за образование и обучение. Конкретните цифрови цели на европейско ниво, които трябва да бъдат достигнати до 2030 г. са най-малко 80% от хората на възраст 16–74 години да притежават поне основни цифрови умения, както и най-малко 20 милиона специалисти в информационни и комуникационни технологии (ИКТ) заети в Европейския съюз (ЕС/Съюза). В допълнение се отчита и половото съотношение в областите на основни цифрови умения и висококвалифицирани ИКТ специалисти, като се насърчава достъпът на жените и броят на завършилите висше образование в областта на цифровите технологии. Цифровите инфраструктури (свързаност) целят осигуряване на сигурна, издръжлива, ефективна и устойчива свързаност на всички ползватели, намиращи се в определено местоположение от гигабитова мрежа, както и покритие на населените места на безжични високоскоростни мрежи от следващо поколение с ефективност, еквивалентна най-малко на тази на 5G. Насърчава се въвеждането и използването на цифров капацитет, с оглед намаляване на географското цифрово разделение и предоставяне на достъп до цифрови технологии и данни при открити, достъпни и справедливи условия. Цели се разработване на всеобхватна и устойчива екосистема от оперативно съвместими цифрови инфраструктури, в която високопроизводителните, периферните, облачните и квантовите изчислителни технологии, изкуственият интелект, управлението на данни и мрежовата свързаност работят в конвергенция, както и осигуряване на наличието на конкурентоспособна, сигурна и устойчива облачна инфраструктура за данни на разположение на Съюза, с високи стандарти за сигурност и неприкосновеност на личния живот в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните. Предвижда се производството на авангардни полупроводници в ЕС да възлиза на най-малко 20% от световното производство, както и най-малко 10 000 климатично неутрални периферни възли с висока степен на сигурност. По отношение на квантовите изчислителни технологии Съюзът си е поставил за цел да разполага със своя първи компютър с квантово ускоряване до 2025 г. Цифрова трансформация на предприятията цели насърчаване на цифрова регулаторна среда на Съюза в подкрепа на способността на предприятията, особено на малките и средни предприятия (МСП) и гарантиране на устойчивост, издръжливост и енергийна и ресурсна ефективност на цифровите инфраструктури и технологии. Освен като способстващи фактори, настоящите и бъдещите технологии ще залегнат в основата на нови продукти, нови производствени процеси и нови бизнес модели, основани на справедливо и сигурно споделяне на данни в икономиката, като същевременно се осигурява ефективна защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни. Във връзка с това, държавите следва да предприемат мерки за изпълнение на следните цифрови цели: 75% от предприятията в ЕС да използват компютърни услуги в облак, големи информационни масиви и изкуствен интелект (ИИ); 90% от европейските МСП да достигнат поне базово ниво на цифров интензитет; улесняване на растежа и финансиране на европейските иновативни разрастващи се предприятия и удвояване на предприятията „еднорози“. Цифровизацията на обществените услуги цели да доведе до гарантиране на възможността за онлайн участие на всеки в демократичния живот, а също така и на достъпността в надеждна и сигурна онлайн среда до обществените услуги, услугите в сферата на здравеопазването и социалните грижи за всички, и по-специално за групите в неравностойно положение, както и в селските и отдалечените райони, като се предлагат приобщаващи, ефикасни, оперативно съвместими и персонализирани услуги и инструменти с високи стандарти за сигурност и неприкосновеност на личния живот. Цифровизацията на обществените услуги предвижда: 100% онлайн достъпни ключови обществени услуги; 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до електронните си здравни досиета; 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID). НАЦИОНАЛНИ ПРОГНОЗНИ ТРАЕКТОРИИ ЗА ЦИФРОВИТЕ ЦЕЛИ С цел постигане на посочените цифровите цели, като се взимат предвид техническото, икономическо и обществено развитие, всяка от държавите членки подготвя национални прогнозни траектории, определящи нивото на амбиция на съответната страна. Целта на траекториите за цифровото десетилетие е двояка. Първо, те служат като основа за наблюдението от страна на Комисията на напредъка към постигане на целите. Второ, траекториите за цифровото десетилетие служат за подготовка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие („национални пътни карти“). Всяка от траекториите определя предполагаемия път за постигане на националната цифрова цел до 2030 г. в следните направления: основни цифрови умения, ИКТ специалисти (и сближаването между половете в областта на ИКТ), гигабитови мрежи (VHCN и FTTP), 5G покритие, полупроводници, периферни възли, квантови изчислителни технологии, внедряване на цифровите технологии в предприятията – използване на услуги в облак, големи информационни масиви или изкуствен интелект, цифров интензитет в МСП, увеличаване на иновативните предприятия (еднорози), цифровизиране на обществените услуги за гражданите, цифровизиране на обществените услуги за предприятията, достъп до електронно здравно досие, достъп до електронна идентификация (eID). Прогнозните траектории на Цифровото десетилетие са в съответствие със Съобщение на Комисията за определяне на прогнозните траектории на равнището на Съюза за цифровите цели. Ключовите показатели за ефективност (КПЕ), с които се измерва напредъка за постигането на цифровите цели са в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1353 на Комисията от 30 юни 2023 година за определяне на ключови показатели за ефективност за измерване на напредъка към постигането на цифровите цели, определени в член 4, параграф 1 от Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета. Всяка държава членка следва да определи собственото си равнище на амбиция, с цел осигуряване на по-висок принос за постигане на определените общоевропейски цифрови цели до 2030 г. Всяка една национална прогнозна траектория се състои от базова траектория и прогнозна траектория. Базовата траектория е теоретичен път на напредък по ключовите показатели за ефективност, която е изградена на база на историческите данни и екстраполирането им до 2030 г. Базовата траектория не взема предвид интервенциите в областта на политиката и не отчита инвестиционните елементи чрез допълнителните мерки и средства, предвидени от всяка държава за постигането на напредък в определените цифрови цели до 2030 г. Националната траекторията на цифровото десетилетие отчита този напредък, като представлява идеалния теоретичен път на всяка цифрова цел, отчетен от последната историческа стойност до нейната национална целева стойност за 2030 г. Чрез нея държавите членки определят своето равнище на амбиция и ще бъдат използвани за сравнение с общоевропейските целеви стойности, определени в политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Националните прогнозни траектории са отправна точка за наблюдение на времевия напредъка на всяка държава. Държавите членки, които не са постигнали достатъчен напредък в съответствие с прогнозните траектории в дадена област трябва да представят коригиращи политики, мерки и действия, които възнамеряват да предприемат, за да напреднат повече във въпросната критична област. За изготвяне на националните прогнозни траектории е използвана методиката описана в Методология за проектиране на траекториите за Цифрово десетилетие до 2030 г. „Методологията“ на ЕК (Methodology to project Digital Decade Trajectories towards 2030 - JRC Technical Report). Линейна функция е използвана за цифровите цели: основни цифрови умения, ИКТ специалисти, цифров интензитет на МСП, достъп до електронни здравни досиета. Приети са прости линейни прогнози за цифровите индикатори, които се очаква да показват стабилен и редовен напредък. S-образна функция (логистична функция) е използвана за: гигабитови мрежи (VHCN и FTTP), 5G покритие, предприятия използващи компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви или ИИ, достъп до обществени услуги за предприятията и достъп до обществени услуги за гражданите. Този вид функция е подходяща за описване на типичното поведение при внедряване на нови технологии. S-образната функционална форма се описва със следните няколко стадия: начало на жизнения цикъл на дадената технология, при което има сравнително малък брой възприемащи ползватели; етап на бързо нарастване на разпространение на технологията, който се характеризира със значително нарастване на разпространението; етап на насищане, в който нарастването е незначително, след което функцията се развива линейно. S-образната функция се характеризира с три параметъра: времето на разпространение – описва времето на разпространение с начална стойност, равна на последната историческа стойност; скорост на разпространение – описва скоростта на разпространение, в зависимост от наблюдаваната историческа тенденция и отстоянието от базовата линия до предварително зададено ниво на насищане; точката на насищане (инфлексна точка) – представлява максималното идеално разпространение на технологията. Базовите траектории ще бъдат актуализирани при наличие на нови стойности за всеки КПЕ, за да се проследява ефекта от новите инвестиции върху КПЕ за достигане на целите за 2030 г. ЦИФРОВИ УМЕНИЯ Политическа програма „Цифрово десетилетие“ 2030 г. поставя за общоевропейска цел нарастване на населението с цифрови умения и висококвалифицирани професионалисти в ИКТ сектора, както и постигане на баланс между половете, където най-малко 80% от лицата на възраст 16-74 години притежават поне основни цифрови умения и най-малко 20 милиона ИКТ специалисти да бъдат наети в рамките на ЕС, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите висше образование в областта на ИКТ. Основни цифрови умения Общоевропейската цел е достигане на 80% от населението на възраст от 16 до 74 години да притежава основни цифрови умения. Определя се като процент лица на възраст между 16 и 74 години, групирани по пол, притежаващи „основни“ или „по-високи от основните“ цифрови умения във всяка от следните пет области: информация, комуникация, решаване на проблеми, създаване на цифрово съдържание и умения в областта на безопасност. Измерва се въз основа на дейностите, които лицата са извършили през предходните три месеца. Измерва се и сближаването на половете, като процент на жените и мъжете сред лицата с „основни“ или „по-високи от основните“ цифрови умения. За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за периода от 2015 г. до 2021 г. (с прекъсване в динамичните редове през 2021 г.). Последна историческа стойност за България е за 2021 г.: 31.18 % лица с основни цифрови умения между 16-74 г. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2015 г. до 2021 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез използване на линейна регресия. Фиг. 1 Население с основни цифрови умения, стойности в проценти За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: До 2023 г. По оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) 2014 – 2020 BG05M2OP001-2.010-0001 "Квалификация за кариерно развитие на педагогическите специалисти" – 5 340 бр. педагогически специалисти, включени в програми за повишаване на квалификацията; По ОП НОИР 2014 – 2020 BG05M2OP001-2.012-0001 "Образование за утрешния ден" – 26 900 бр. педагогически специалисти, включени в обучения за усвояване, въвеждане и прилагане на иновативни методи на преподаване чрез използването на съвременни ИКТ; До 2026 г. По програма „Образование“ 2021 – 2027 във връзка с НПВУ процедура „Подобряване на качеството на общото образование чрез ефективно прилагане на компетентностен модел“ – 38 962 бр. обучени учители; По НПВУ е заложено до средата на 2026 г. - 500 000 безработни и заети лица да преминат базово и средно равнище на дигитални умения в съответствие с Европейската рамка за дигитални компетенции DigComp2.1. До 2027 г. По програма „Образование“ 2021 – 2027, проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение" – 2 942 бр. обучени учители. До 2029 г. По програма „Образование“ 2021 – 2027, операция "Дигитална трансформация на училищното образование, в т.ч. ПОО" - 2 923 бр. обучени учители и експерти от системата на образованието и 159 404 бр. обучени родители и образователни медиатори; По програма „Образование“ 2021 – 2027, операция "Утвърждаване на компетентностния подход по важни за икономиката на региона и пазара на труда професионални направления, в партньорство с бизнеса, разширяване на дигиталните компетентности и дигиталното образователно съдържание във ВО" - 2 719 бр. обучени преподаватели и 18 821 бр. обучени студенти; По програма "Развитие на човешките ресурси" - 142 400 бр. заети, безработни и неактивни лица следва да придобият дигитални умения. Графиката на Фиг. 1 е изготвена на база населението на територията на Република България във възрастовата група 16-74 г., което към 31.12.2022 г. е наброявало 4 831 907 лица. Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория, при използване на историческите данни се очаква лицата с основни цифрови умения да достигнат до 33.63 % през 2030 г. При отчитане на предвидените нови инвестиции описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 52% от населението. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано несъответствието между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 общоевропейска цел от 80% население с основни цифрови умения и посочената национална прогнозна цел за България от 52%. С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни държавни мерки и средства, които да компенсират дефицита от 28% между общоевропейската и националната цел. По отношение разпределението по пол в областта на основните цифрови умения в България се наблюдава равномерно съотношение между мъжете и жените, видно от Фиг. 2, което напълно изпълнява целите на програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Фиг. 2 Разпределение по пол на населението с поне основни цифрови умения (в %) ИКТ специалисти Общоевропейската цел е достигане на най-малко 20 милиона специалисти в областта на ИКТ (около 10% от общата заетост), които са наети в рамките на ЕС, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите висше образование в областта на ИКТ. Определя се като брой лица на възраст 15-74 години, работещи като ИКТ специалисти; и сближаване на половете, което е измерено като процент на жените и мъжете сред тези лица. В съответствие с кодовата класификация ISCO-08, ИКТ специалистите са лица, които са способни да разработват, управляват и поддържат ИКТ системи и за които ИКТ системите съставляват основната част от тяхната трудова дейност, включително, но не само, мениджъри на ИКТ услуги, ИКТ специалисти, ИКТ техници, ИКТ монтажници и специалисти по техническа поддръжка в областта на ИКТ. За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за периода от 2011 до 2022 година. Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 120,7 хил. лица специалисти по ИКТ между 15-74 г., което представлява 3,8% от общата заетост. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2011 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г., чрез използване на линейна регресия. Фиг. 3 Наети ИКТ специалисти, бр. За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г. е опредена стойността 155 000 специалисти по ИКТ на възраст между 15-74 г. Графиката на Фиг. 3 е изготвена на база общата заетост в Република България, наброяващ 2 940,6 хил. заети лица през 2022 година. Съгласно ползвания математически модел определящ базовата траектория при използване на историческите данни се очаква наетите ИКТ специалисти в България да достигнат до 153 194 броя през 2030 година. При отчитане на предвиденото държавно стимулиране на цифровото образование сред учениците и студентите, както и привлекателността на ИКТ сектора за младите хора, не само заради доброто заплащане, но и заради все по-бързо навлизащата цифровизация в икономиката и обществото ни, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 155 000 броя ИКТ специалисти, което представлява около 5% от общата заетост. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано несъответствието между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел от 20 млн. ИКТ специалисти (около 10% от общата заетост) и посочената национална прогнозна цел за България от 155 000 души (около 5% от общата заетост). С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни държавни мерки, средства и стимули, които да компенсират дефицита от 150 000 души между общоевропейската и националната цел. Сближаването между половете в наетите ИКТ специалисти се изчислява като дял на жените ИКТ специалисти в общата заетост в ИКТ сектора. Не е определена конкретна и количествена цел за сближаване на половете и съответно тази част от целта не се третира като отделен индикатор. По отношение на съотношението между мъже/жени (15-74 г.) ИКТ специалисти е видно от графиката, че последната историческа стойност за България за 2022 г. е следната: жени ИКТ специалисти – 28,9%, за мъжете е 71,1%. По отношение на дела на жените специалисти в областта на ИКТ, България отчита относително високо ниво спрямо общоевропейското (18,9%), видно от Фиг. 4. Фиг. 4 ИКТ специалисти – разпределение по пол СВЪРЗАНОСТ Политическа програма Цифрово десетилетие 2030 г. поставя за общоевропейска цел сигурни, издръжливи, ефективни и устойчиви цифрови инфраструктури, при които всички крайни ползватели, намиращи се в определено местоположение да бъдат обхванати от гигабитова мрежа до крайната точка на мрежата и всички населени места да бъдат обхванати от безжични високоскоростни мрежи от следващо поколение с ефективност, еквивалентна най-малко на 5G технологията, в съответствие с принципа на технологичната неутралност. Гигабитова свързаност Общоевропейската цел е достигане на 100% гигабитова свързаност. Определя се чрез процент на домакинствата, обхванати от фиксирани мрежи с много голям капацитет (VHCN). Разглежданите технологии са тези, които понастоящем могат да осигурят гигабитова свързаност, а именно: оптична връзка до помещенията (FTTP) и кабелен протокол за достъп DOCSIS 3.1. Развитието на FTTP покритието ще се наблюдава отделно и ще бъде взето предвид при разглеждането на данните за VHCN покритието. За източник на историческия период е използвана информацията от Проучване на широколентовото покритие в Европа, изготвено за Европейската комисия от Omdia and Point Topic за периода от 2013 до 2022 година. Последните исторически стойности за България са за 2022 г: 85,6% за VHCN, 85,6% за FTTP. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2013 г. до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна функция. Фиг. 5 Покритие на фиксираните VHCN мрежи Фиг. 6 Покритие на фиксираните FTTP мрежи Историческите данни за VHCN и FTTP гигабитови мрежи за България са еднакви като стойности, поради липсата на DOCSIS 3.1 мрежи. При изготвяне на националните прогнозни траектории за гигабитовите мрежи VHCN (Фиг. 5) и FTTP (Фиг. 6) е взет предвид проекта „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, по линия на НПВУ. Съгласно ползвания математически модел определящ базовите траектории при използване на историческите данни се очаква гигабитовите мрежи (VHCN и FTTP) да достигнат до 99% през 2030 година. Предвид високите стойности за нивото на представяне на VHCN и FTTP мрежи в страната и след прилагане на математическия модел за определяне на базовите S-образните траектории за гигабитовите мрежи, правим допускането, че базовата и прогнозна траектория съвпадат. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано постигане на съответствие между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел от 100% гигабитова свързаност и посочената национална прогнозна цел за България от почти 100%. Покритие на 5G мрежите Общоевропейската цел е достигане на 100% покритие за 5G мрежите. Определя се чрез процента от населените места, обхванати от поне една 5G мрежа, независимо от използваната честотна лента. За източник на историческия период е използвана информацията от Проучване на широколентовото покритие в Европа, изготвено за Европейската комисия от Omdia and Point Topic за периода от 2020 до 2022 година.10 Последна историческа стойност за България е за 2022 г: 67,2% покритие за 5G мрежа. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2021 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна функция. Фиг. 7 5G покритие в България. Съгласно ползвания математически модел определящ траекторията при използване на историческите данни се очаква 5G покритието да достигне 100% от населените райони през 2028 година. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано пълно съответствие между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел от 100% покритие на 5G мрежите и посочената национална прогнозна цел за България от 100% по населени райони. Полупроводници Общоевропейската цел е достигане на най-малко 20% от световното производство като стойностно изражение на авангардни полупроводници. Определя се като стойност, по отношение на приходите, от дейности в областта на полупроводниците, генерирана в Съюза на всички етапи от веригата на стойността, по отношение на световната пазарна стойност. Липсват исторически данни и разработена траектория на този етап, съгласно Съобщението на Комисията2 и Методологията4. Определеният източник на данни - Транснационалната корпорация за данни (IDC-International Data Corporation) е в процес на проучване и събиране на данни. Периферни възли Общоевропейската цел е достигане на най-малко 10 000 климатично неутрални периферни възли с висока степен на сигурност, като те бъдат разпределени по начин, който гарантира достъп до услуги за данни с малко закъснение (т.е. няколко милисекунди), независимо къде се намират предприятията. Определя се като брой изчислителни възли, осигуряващи закъснения под 20 милисекунди; като индивидуален сървър или друг набор от свързани изчислителни ресурси, използвани като част от периферна изчислителна инфраструктура, обичайно инсталиран в периферен център за данни, работещ в периферията на инфраструктурата, и следователно намиращ се физически по-близо до ползвателите, за които е предназначен, отколкото възел за облачни изчисления в централизиран център за данни. За източник на данни е определено проучване на Обсерваторията Edge. Липсват исторически данни на този етап, съгласно Съобщението на Комисията2 и Методологията4. Определеният източник на данни (Edge Observatory) е в процес на събиране на качествена и количествена информация и изготвяне на методологията, за количествено определяне на внедряването на периферните възли и тяхната локализация, като поради тази причина не може да бъде изградена прогнозна траектория на този етап. Квантови изчисления Общоевропейската цел е до 2025 г. ЕС да разполага с първия си компютър с квантово ускорение, което да позволи на Съюза до 2030 г. да заеме водеща позиция в областта на квантовите изчислителни технологии. Определя се като брой работещи квантови компютри или квантови симулатори, включително ускорители на суперкомпютри с висока производителност, внедрени и достъпни за потребителските общности.  За източник на данни е определено проучване на Quantum Flagship. Съгласно Съобщението на Комисията2, на този етап началната стойност е „0“ на ниво ЕС и поради специфичните характеристики не е установена базова траектория. Очаква се до 2024 г. да бъде внедрен поне един действащ квантов компютър, последван от втори през 2027 г. и поне трети до 2030 година на ниво ЕС. Като се има предвид спецификата на тази цел, постиженията на ЕС в тази област зависят от успешното изпълнение на съвместни ангажименти на няколко държави. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА Цифрова трансформация на предприятията Политическата програма Цифрово десетилетие 2030 г. поставя за общоевропейска цел поне 75% от предприятията в Съюза да използват една или повече от следните технологии – компютърни услуги „в облак“; големи информационни масиви; изкуствен интелект (ИИ), в съответствие със своите бизнес операции. Компютърни услуги „в облак“ Определя се като процент на предприятията, използващи поне една от следните компютърни услуги „в облак“: финансови или счетоводни софтуерни приложения, софтуерни приложения за планиране на ресурсите на предприятието (ERP), софтуерни приложения за управление на връзките с клиенти (CRM), софтуерни приложения за сигурност, хостинг на базата данни на предприятието, както и компютърна платформа, предоставяща хостинг на среда за разработване, тестване или внедряване на приложения. За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за 2014, 2016, 2018, 2020 и 2021 година (отчетена на всеки две години и с прекъсване на динамичните редове през 2021 г.), съгласно Методологията4. Последната историческа стойност за България е за 2021 г.: 9,9% предприятия ползващи услуги „в облак“. Базовата траектория за България е изготвена на база на историческите данни в периода от 2014 до 2021 г. (през една година) и тяхното екстраполиране до 2030 г., чрез използване на S-образна функция. Фиг. 8 Компютърни услуги „в облак“ За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: До 2026 г. По Програма за икономическа трансформация по линия на НПВУ, процедура BG-RRP-3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия” - 250 бр. предприятия въвели ИКТ системи. До 2027 г. По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 150 бр. МСП от мрежата; По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - иновативни ваучери използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 50 бр. предприятия. Графиката на Фиг. 8 е изготвена на база общ брой предприятия с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя(последна историческа стойност). Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория при използване на историческите данни, се очаква предприятията, използващи компютърни услуги в облак да достигнат около 24% през 2030 година. При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 15% от предприятията. Големи информационни масиви Напредъкът на държавите в областта на използваните големи информационни масиви се измерва като процент на предприятията, анализиращи големи информационни масиви от всякакви източници на данни (вътрешни или външни). От 2024 г. този показател ще се измерва чрез процента на предприятията, извършващи анализ на данни (вътрешен или външен). За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за 2016, 2018 и 2020 година (на всеки две години), съгласно Методологията4. Последна историческа стойност за България е за 2020 г.: 6,3% предприятия анализиращи големи информационни масиви. Базовата траектория за България е построена на база на историческите данни в периода от 2016 до 2020 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез използване на S-образна функция. Фиг. 9 Предприятия, използващи големи информационни масиви За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: До 2027 г. По Програма Конкурентноспособност и иновации в предприятията (ПКИП) – 120 бр. подкрепени предприятия по тази специфична цел 1.2. „Извличане на ползите от цифровизацията“ на Приоритет 1. По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 300 бр. МСП от мрежата; По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - иновативни ваучери, използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 300 бр. предприятия. Графиката на Фиг. 9 е изготвена на база общ брой предприятия15 с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Съгласно ползвания математически модел базовата траектория при използване на историческите данни има низходящ характер. При отчитане на предвидените държавни инвестиции описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 9% от предприятията. Изкуствен интелект Напредъкът в използването на ИИ се проследява чрез процента на предприятията, използващи поне една технология с изкуствен интелект. За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за 2021 година. Последна историческа стойност за България е за 2021 г.: 3,3% предприятия, ползващи технология с изкуствен интелект. Поради липсата на исторически данни в Съюза, базовата траектория за ИИ е построена със същия коефициент на разпространение, използван при построяването на S-образната траектория за големи информационни масиви, в съответствие със Съобщението на Комисията2. Фиг. 10 Предприятия, използващи ИИ За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: До 2027 г. По Програма Конкурентноспособност и иновации в предприятията (ПКИП) – 61 бр. подкрепени МСП, постигнали 5 или 6 ниво на дигитализация съгласно индекса на зрялост за Индустрия 4.0 по тази специфична цел 1.2. „Извличане на ползите от цифровизацията“ на Приоритет 1; По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 300 бр. МСП от мрежата; По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - иновативни ваучери използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 300 бр. предприятия; По Програма за икономическа трансформация по линия на НПВУ, процедура BG-RRP-3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия“ – 614 бр. Графиката на Фиг. 10 е изготвена на база общ брой предприятия15 с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Съгласно ползвания математически модел (идентичен на траекторията за големи информационни данни), базовата траектория има низходящ характер. При отчитане на предвидените държавни инвестиции описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до около 11% от предприятията. Въз основа на горепосочените данни за цифровизация на предприятията (компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и ИИ), може ясно да бъде констатирано огромното несъответствие между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел от 75% цифрова трансформация в предприятията (използване на поне една от трите технологии - компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и ИИ) и определените национални прогнозни цели за България от 15% за компютърни услуги в облак, 9% за използване на големите данни от предприятията и 11% за използване на ИИ от предприятията. Дори и при обикновеното математическо сумиране на трите технологии и допускането, че едно предприятие използва само една от посочените технологии, сумарната национална прогнозна цел достига 35% от предприятията. С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни всеобхватни мерки и средства, които да компенсират дефицита от 40% между общоевропейската и националната цел. Основно равнище на цифров интензитет Напредъкът по този показател, съгласно методология на Eurostat, се измерва като процент на МСП, използващи поне 4 от 12 избрани цифрови технологии, които за 2022 г. са както следва: 1. Предприятия, в които повече от 50% от заетите лица са имали достъп до интернет за служебни цели; 2. Наемане на специалисти в областта на ИКТ; 3. Максимална договорена скорост на изтегляне на най-бързата фиксирана интернет връзка - най-малко 30 Mb/s; 4. Предприятия, които провеждат срещи от разстояние; 5. Предприятия, информиращи заетите лица за техните задължения по въпроси, свързани със сигурността в областта на ИКТ; 6. Предприятия, които предоставят през 2021 г. на заетите лица всякакъв вид обучение за развиване на умения, свързани с ИКТ; 7. Предприятия, които използват поне три мерки за сигурност в областта на ИКТ; 8. Предприятия с документ(и) относно мерки, практики или процедури за сигурност в областта на ИКТ; 9. Всяко от заетите лица разполага с отдалечен достъп до някое от следните: електронна поща, документи, бизнес приложения; 10. Предприятия, използващи промишлени или сервизни роботи; 11. Предприятия, използващи всякакви компютърни мрежи за продажби (поне 1%); 12. Предприятия, при които уеб продажбите са повече от 1% от общия оборот и уеб продажбите между предприятия и клиенти (B2C) са повече от 10% от уеб продажбите. За източник на историческия период е използвана информацията от Изследване на Европейския съюз за използването на ИКТ и електронната търговия в предприятията (код: ISOC_E_DII) за периода от 2015 до 2022 г. Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 47,2% цифров интензитет в МСП. Фиг. 11 Цифров интензитет в МСП За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение, е агрегирана следната информация по периоди и програми: До 2026 г. По Програма за икономическа трансформация по линия на НПВУ, процедура BG-RRP-3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия”  1 300 бр. одобрени предприятия по процедурата. До 2027 г. По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 750 бр. МСП от мрежата; По Програма научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) - иновативни ваучери използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 650 бр. предприятия. По Програма Конкурентноспособност и иновации в предприятията (ПКИП): МСП, въвеждащи иновация в продукт или процес - 152 бр. МСП, въвеждащи иновация в маркетинга или организацията – 60 бр. МСП, подкрепени по специфична цел 1.2 „Извличане на ползите от цифровизацията“ на Приоритет 1 - 359 бр. Графиката на Фиг. 11 е изготвена на база общ брой МСП15, които за България са 26 605 броя (последна историческа стойност). При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до около 60% от предприятията. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано несъответствието между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел 90% от МСП да имат цифров интензитет и посочената национална прогнозна цел за България от 60% за МСП с цифров интензитет. С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни мерки и средства, които да компенсират дефицита от 30% между общоевропейската и националната цел. Иновативни предприятия/разрастващи се предприятия (еднорози) Общоевропейската цел за удвояване на броя на предприятията еднорози в ЕС (249 бр. за 2022 г., съгласно Съобщението на Комисията2) е свързано с цифрова трансформация на бизнеса, при която ЕС следва да улеснява растежа на иновативните си разрастващи предприятия и да подобрява достъпа им до финансиране. Напредъкът по този показател се измерва като сбор от еднорозите (предприятие с пазарна оценка (капитализация) от над 1 млрд. щатски долара), съгласно чл. 2, т. 11, б. „а“ и „б“ от Решение (ЕС) 2022/2481. За източник на историческия период е използвана информацията от Dealroom platform за периода от 2008 до 2022 г. Последна историческа стойност за България е за 2023 г.: 0 еднорози. За целия исторически период в България няма предприятие еднорог (въпреки, че се отчита българска финтех компания еднорог със собственост на капитала в страна извън ЕС – Великобритания), поради което не може да бъде изготвена национална прогнозна траектория. Въпреки това ще продължи да се следи развитието на предприятията в страната в тази област. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ УСЛУГИ Политическа програма „Цифрово десетилетие“ 2030 г. поставя за общоевропейска цел цифровизация на обществените услуги, при която да има 100% достъпно онлайн предоставяне на ключови обществени услуги и, когато е приложимо възможност за гражданите и предприятията за онлайн взаимодействие с публичните администрации, 100% от гражданите да имат достъп до своите електронни здравни досиета и 100% от гражданите да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID). По този начин държавните органи могат да повишат ефективността си и да подобрят връзката си с обществеността. По-широкият и по-лесен достъп до обществени услуги в крайна сметка повишава тяхната прозрачност и отчетност, като същевременно намалява бюрокрацията. Съгласно, определения КПЕ за: Гражданите следва да се осигури онлайн предоставяне на ключови обществени услуги, измерено като дял от административните стъпки, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн за важни житейски събития за гражданите. Вземат се предвид следните житейски събития: преместване; транспорт; започване на процедура за искове с малък материален интерес; семейни дела; професионално развитие; образование и здраве Предприятията следва да се осигури онлайн предоставянето на ключови публични услуги, измерено като дял от административните стъпки, необходими за започване на стопанска дейност и извършване на редовни стопански операции, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн. Сравнителният анализ за електронно управление (e-Government Benchmark) обхваща девет житейски събития, които са дефинирани, както следва: 1. Започване на стопанска дейност: събитие в бизнес живота, свързано с областта на икономическите въпроси, обхващащо услуги около: ориентация, административни изисквания, основна регистрация, въпроси, свързани с данъците, въпроси, свързани със застраховката, наемане на служител и искане за екологично разрешително (ОВОС); 2. Професионално развитие: събитие в живота на гражданите, свързано със сферата на заетостта, обхващащо услуги, свързани с: незабавни действия за безработни, насоки за допълнителни обезщетения и надбавки, поддържане на приложимите обезщетения, намиране на нова работа и изпълнение на задълженията при наемане и пенсиониране; 3. Семейство: събитие в живота на гражданите, обхващащо услуги, свързани с: раждане, брак, лични документи и регистриране на смърт; 4. Образование: събитие в живота на гражданите, свързано с образователната област, обхващащо услуги, свързани с: ориентиране, записване и насоки за обучение; 5. Редовни стопански операции: събитие от стопанската дейност, свързано с областта на икономическите въпроси, обхващащо услуги, свързани с: данъци и корпоративни финанси, ДДС и бизнес промени; 6. Здраве: събитие в живота на гражданите, свързано с получаване на основни здравни услуги, обхващащо услуги, свързани с: търсене на подходящ доставчик на здравни услуги, електронни консултации и медицински досиета; 7. Преместване: събитие в живота на гражданите, свързано с жилището, обхващащо услуги, свързани с: намиране, наемане, преместване в нов дом, както и преместване и живеене в чужбина; 8. Стартиране на процедура за искове с малък материален интерес: събитие в живота на гражданите, свързано с правосъдната област, обхващащо услуги, свързани с: изготвяне на иск, издаване на иск и наблюдение на статуса и обжалването; 9. Транспорт: събитие в живота на гражданите, свързано с транспортната сфера, обхващащо услуги, свързани със: закупуване на кола и данъци, сертификати и разрешителни. Услугите, които се използват за сравнителния анализ на електронното управление (eGovernment Benchmark) и които съответстват на приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 са посочени в Методиката за сравнителен анализ на електронно управление (eGovernment Benchmark) 2020-2023 г. Цифрови обществени услуги за гражданите Показателят се измерва като дял на административните стъпки, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн, за важни събития в живота. Вземат се предвид следните събития: преместване; транспорт; започване на процедура за искове с малък материален интерес; семейни дела; професионално развитие; образование; здраве. Общоевропейската цел е достигане на 100% онлайн достъпно предоставяне на ключови обществени услуги за гражданите. За източник на историческия период е използвана информацията от Сравнителен анализ за електронното управление (e-Government Benchmark) за периода от 2013 до 2022 г. с прекъсване в динамичните редове през 2020 г. Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 59,5 (по скала 0-100). Базовата траектория е построена въз основа на историческите данни за България в периода 2013 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна крива. Фиг. 12 Цифрови обществени услуги за гражданите - построяване на базовата траектория въз основа на точки от данни преди и след прекъсването. Историческите данни, базовата траектория и националната прогнозна траектория са представени на Фиг. 13. Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория, при използване на историческите данни се очаква цифровите обществени услуги за гражданите да достигнат до 77 през 2030 г. Фиг. 13 Предоставяне на онлайн услуги за граждани - исторически данни, базова траектория и национална прогнозна траектория към 2030 г. При спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 държавата следва да осигури стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. да достигне до 100. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано съответствието между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел от 100% предоставяне на цифрови обществени услуги за граждани и посочената национална прогнозна цел за България от 100%. Цифрови обществени услуги за предприятията Показателят се измерва като дял на административните стъпки, необходими за започването на стопанска дейност и извършването на редовни стопански операции, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн, които са достъпни както за национални, така и за чуждестранни потребители. За източник на историческия период е използвана информацията от Сравнителен анализ за електронното управление (e-Government Benchmark) за периода от 2013 до 2022 г. с прекъсване в динамичните редове към 2020 г. Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 80,8 (по скала 0-100). Базовата траектория е построена въз основа на историческите данни за България в периода 2013 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна крива. Фиг. 14 Цифрови обществени услуги за предприятията - построяване на базовата траектория въз основа на точки от данни преди и след прекъсването. Историческите данни, базовата траектория и националната прогнозна траектория са представени на Фиг. 15. Фиг. 15 Предоставяне на онлайн услуги за предприятията - исторически данни, базова траектория и национална прогнозна траектория към 2030 г. Съгласно ползвания математически модел определящ базовата траектория при използване на историческите данни се очаква нивото на предоставяне на онлайн услуги за предприятията да достигне до 96 през 2030 г. При спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 държавата следва да осигури стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. да достигне до 100. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано съответствието между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел от 100% предоставяне на цифрови обществени услуги за граждани и посочената национална прогнозна цел за България от 100%. Достъп до електронни здравни досиета Целта е цифровизацията на обществените услуги, при която 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до своите електронни здравни досиета. Показателят е дефиниран като „Достъп до електронни здравни досиета“ и се измерва като: наличието в национален мащаб на услуги за онлайн достъп на гражданите до данните от техните електронни здравни досиета (чрез портал или мобилно приложение за пациентите), както и на допълнителни мерки, които дават възможност на определени категории лица (напр. настойници на деца, хора с увреждания, възрастни хора) също да имат достъп до техните данни, и процент на лицата, които имат възможност да получат или използват собствен минимален набор здравни данни, които понастоящем се съхраняват в публични и частни системи за електронни здравни досиета. За източник на историческия период е използвана информацията от Empirica GmbH и PredictBy за 2022 година. Към настоящия момент има публикувана една историческа стойност за 2022, която е 77. Траекторията за този показател е определена да бъде линейна, съгласно Съобщение на Комисията2. Предвид високите стойности за нивото на представяне на достъп до електронни здравни досиета от 77 през 2022 г. в България, осигуряването на онлайн достъп до здравните данни за 100% от гражданите в края на десетилетието е постижима цифрова цел. Фиг. 16 Комплексен показател за електронно здравеопазване. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано съответствието между определената в политическата програма Цифрово десетилетие 2030 общоевропейска цел от онлайн достъп на 100% от гражданите до електронните им здравни досиета и посочената национална прогнозна цел за България от 100%. Достъп до средства за електронна идентификация (eID) Целта е цифровизацията на публични услуги, при която 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID), признати в целия Съюз, които да им позволяват пълен контрол върху операциите, свързани със самоличността, и споделените лични данни. Електронната идентификация (eID) е дефинирана като „достъп до средства за електронна идентификация“ — измерва се чрез два показателя: брой на държавите членки, които са уведомили за поне една национална схема за електронна идентификация в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014, и брой на държавите членки, които са предоставили достъп до защитена електронна идентификация, подобряваща неприкосновеността на личния живот, чрез европейския портфейл за цифрова самоличност в съответствие с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност. За източник на историческия период е определена Рамка за европейска цифрова самоличност. Към настоящия момент няма налични динамични редове. Определено е траекторията за този показател да бъде линейна. Няма исторически данни, вкл. на ниво ЕС, тъй като показателят е нов. В заключение, както е отбелязано и в първия доклад за състоянието по Цифровото десетилетие и в настоящите национални прогнозни траектории, България има възможност да подобри представянето си в контекста на  цифровия преход и да допринесе за колективните усилия за постигане целите  на цифровото десетилетие на ЕС. България следва да продължи високото си ниво на представяне в областта на  свързаността, както при  мрежите  с много голям капацитет (VHCN), така и при FTTP мрежите, но трябва да се положат значителни усилия за насърчаване на цифровите умения на населението. Освен това, са необходими целенасочени държавни мерки за минимизиране на административната тежест върху гражданите и предприятията за навлизането на цифровите обществени услуги. Следва да се осигурят и благоприятни условия за успешната цифровизация на предприятията и навлизане на компютърните услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствения интелект.

Приложение III  Програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Пътна карта на България Раздел 1: Анализ на актуалното състояние на цифровата трансформация в специфичния за България контекст Цифрови умения Цифрова инфраструктура Цифрова трансформация на предприятията Цифрово управление (цифровизация на обществените услуги) Раздел 2: Национални траектории и целеви стойности, които да допринесат за постигането на целите на ЕС в областта на цифровите технологии Раздел 3: Политики, мерки и действия за постигане на цифровите цели 3.1 Общ преглед на мерките за цел: Цифрови умения Цифрови инфраструктури Цифровизация на предприятията Цифрови обществени услуги Раздел 4: Политики, мерки и действия, които допринасят за постигането на общите цели Раздел 5: Сътрудничество на равнище ЕС 5.1 Многонационални проекти 5.2. Благоприятстващи фактори на равнище ЕС Раздел 6: Обратна информация от заинтересованите страни Раздел 7: Общо въздействие и заключение Раздел 1: Анализ на актуалното състояние на цифровата трансформация в специфичния за България контекст Цифрови умения Силни страни Много признати университети, предлагащи компютърни науки и ИТ програми с хиляди завършили, които получават инженерни дипломи всяка година Силни традиционни технически умения и STEM професионалисти Сравнително добри резултати по отношение на образованата работна сила, броя на изследователите и специалистите. България е сред световните лидери що се отнася до съответствието на уменията на работниците, чието образование съответства на тяхната професия и професионалното записване В топ списъка на държавите с по-висок среден доход благодарение на реализираните подобрения в стълбовете на GTCI за задържане на специалисти и професионални и технически умения през последните години ИИКТ-БАН Високопроизводителен изчислителен център и наличие на научен потенциал Наличие на изследователска инфраструктура На първо място в ЕС по отношение на дела на жените специалисти в областта на ИКТ INSAIT Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – първи по рода си в Източна Европа, който привлича таланти от цял свят в своите изследователски програми Слабости Огромни пропуски по отношение на цифровите умения и грамотност и използването на интернет от населението, особено в селските райони и сред възрастните хора. Недостатъчна осведоменост относно онлайн безопасността и киберсигурността. Недостиг на квалифицирана ИТ работна сила на всички нива на управление и бизнес сектор, особено на регионално ниво Липса на ИКТ обучения и повишаване на уменията в организациите Академичните институции нямат финансиране за поддържане и надграждане на цифрови съоръжения за обучение Поддържането на център за данни и осигуряването на необходимата сигурност и непрекъснатост на процесите изисква ресурси, които често не се покриват от бюджетирането на академичните среди и приключват своят жизнен цикъл с приключването на основните програми за финансиране Налице са дефицити в организационната среда, изразяващи се в силния традиционализъм на част от преподавателския състав в установените методики на преподаване и обща липса на цифрово обучени учители Университети, организации от частния сектор и донори изпълняват програми, насочени към повишаване на цифровите умения, но тези усилия са в малък мащаб, тясно фокусирани и не обхващат цялата страна с изразена диспропорция по региони NUTS2 Тревожна тенденция за опасно високи нива на обща функционална неграмотност сред младежите, което се отразява и на нивото на дигиталните умения Силно изразен дисбаланс в изграждането на умения – малко на брой елитни училища, които изграждат топ таланти и всички останали училища Силно изразен дисбаланс в нивото на обучение в София и в страната Разпокъсаност на усилията и работа „на парче“ или „на кръпки“ за решаване на текущо възникнали проблеми в системата, без дългосрочна обща визия и интегриран подход за изграждане на силно образовано население с развити дигитални умения и компетенции Възможности Цифрово грамотно младо поколение Положителен баланс между половете по отношение на достъпа и използването на интернет Активни местни НПО, асоциации и частен сектор в обучението на младежи Възможности за привличане на външни експерти от областта, в т.ч. и от българската диаспора Способността на страната да прави иновации, включително в областта на технологиите и цифровите умения класира България на водещи позиции по отношение на въздействието на знанието, създаването на знания и разпространението на знания Страната ни се представя добре и когато става дума за записване във висше образование, технически умения, изследователски таланти в областта на STEM Българските разработчици са на челни места в специализациите в областите на облачните изчисления, разработката на бази данни и софтуерното инженерство Актуализиране на учебната програма с интегриран елемент от ИКТ и целенасочени курсове за преподаване на цифрови умения на всички нива за постигане на целите на програмата „Цифрово десетилетие“ Равномерно преразпределяне на средствата в областта на STEM образованието, с цел намаляванене на диспропорциите Повишаване на компетентността на учени и разработчици в бизнес, стартъпи и стартъп акселераторски програми Заплахи Изтичане на „мозъци“ на ИКТ специалисти. Сериозен риск, пред който е изправена страната ни, е способността да се задържат таланти, да се създават атрактивни условия за тях, включително чрез адекватни възнаграждения. Този риск може да се увеличи с течение на времето, тъй като цифровото разделение между държавите се разширява поради неравномерното развитие на управляваните от данни цифрови бизнеси по целия свят. България ще трябва да преразгледа подхода за задържане на таланти и да осигури привлекателни условия на национално ниво Слабо участие на научноизследователските институти и висши училища в активните бизнес клъстери Слаба връзка между наука и бизнес; липса на базова подкрепяща среда за технологичен трансфер Ниски разходи за НИРД: много под средното за ЕС 27 и неефективно изразходване на средствата Липсата на цифрови умения възпрепятства възприемането на цифрови технологии от малкия и среден бизнес и физическите лица, ограничавайки общия потенциал за цифрова трансформация в страната Последиците от застаряването на населението върху икономиката и пазара на труда и неговото функциониране водещи както до намаляване на количеството и качеството на труда, така и до неблагоприятни промени в образователното равнище и професионалните компетенции на работната сила Цифрова инфраструктура Силни страни Изцяло либерализиран пазар на електронните съобщения Значителни мерки за подобряване на свързаността и инфраструктурата и днес страната е лидер сред балканските държави Подкрепа за свързаността в страната чрез приемане на необходимите стратегии и програми, намаляване на таксите за радиочестотния спектър за телекомуникационните компании, улесняване на конкуренцията, инвестиране в инфраструктурата Наличие на сравнително голям брой центрове за данни и IXP Усилено внедряване на 5G (през 2023 г. по скорост на изтегляне на мобилен широколентов достъп България е сред световните лидери) Високо покритие на FTTx мрежи (през 2023 г. България е сред европейските лидери по фиксирани широколентови абонаменти) Ниски цени на услугите, базирани на високоскоростни мрежи и повишени обеми на обменени данни Значителни инвестиции в държавна опорна мрежа Високо ниво на интернет достъп на домакинствата и предприятията в национален мащаб Традиции в подводните оптични мрежи през Черно море до Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция Създадена ясна институционална рамка чрез Закона за електронни съобщения Слабости Недостатъчно добра цифрова инфраструктура на регионално ниво въпреки относително високия процент на проникване на интернет (много селски райони и по-малки градове все още нямат подходяща свързаност) Недостатъчно ниво на инвестиции, особено в селски райони, където инвестиционните разходи са високи, а възвращаемостта ниска Ограничено финансиране в програми и проекти за цифрова трансформация, вкл. цифрова свързаност, особено на регионално ниво Достигнат края на експлоатационния срок или максимален капацитет на всички Черноморски подводни кабелни системи Липса на малки мобилни оператори, които със своята иновативност да намалят цифровото разделение Бавни и сложни процедури по издаване на строителни разрешителни, в т.ч. непознаване на Закона за ел. съобщителни мрежи и физическата инфраструктура и възможностите на Единната информационна точка за облекчаване на процедурите Възможности Бързо нарастващо навлизане на мобилни устройства и интернет Сравнително високо разпространение и достъпност на смартфоните в градските и селските райони Високоскоростна интернет връзка в градовете Правителството, частният сектор и академичните среди могат да реализират потенциала на високоскоростния интернет в градовете, да създадат базирани на данни продукти и да ги внедрят чрез мобилни приложения поради високото разпространение на смартфоните. Това създава солидна основа за внедряване и създаване на управлявани от данни технологични проекти Чрез механизма за свързване на Европа (CEF) Works изграждане на нови и/или подмяна/дублиране на старите подводни кабелни системи за по ниско закъснение и резервираност на ЕС до азия и далечния изток Виртуални мобилни оператори в районите без или с недостатъчно покритие Заплахи Нарастващо цифрово разделение между градовете и селата Закъснение при предоставянето за ползване на радиочестотен спектър от обхват 700 MHz – една от пионерните ленти, определени за разгръщането на 5G мрежи Липса или малък инвестиционен интерес в отдалечените и слабонаселени райони Недоразвитата цифрова инфраструктура в отдалечените райони поставя предизвикателства пред цифровото включване и равния достъп до услуги на електронното управление и инициативи за цифрово образование Липсата на цифрови умения. Достъпността на смартфоните в България е една от най-високите в света, но по отношение на използването на услугите, предлагани от използването на смартфони, България изостава значително. Без програми за подкрепа, насочени към намаляване на тази разлика, изоставането на селските райони ще се усеща още по-остро с времето За изграждане и поддръжка на черноморските подводни кабелни системи е необходима инфраструктура за достъп море/суша Цифровото разделение на градските и селските райони води до още по голяма обезлюдяване на селата и пренаселване на градовете Цифрова трансформация на предприятията Силни страни Наличие на ИКТ клъстери, които могат да бъдат използвани като локомотиви за регионална интелигентна специализация в България Работещи технологични паркове и хъбове, достъпна работна ръка, наличие на научни таланти Силна екосистема за поддръжка на стартиращи бизнеси Солидна правна и регулаторна среда за цифровизация на услугите в публичния и частния сектор Създадени благоприятни условия за развитие на стартъпи, включително работещи с цифрови технологии и данни (страната неофициално е стартъп центъра в Източна Европа) ИКТ секторът се развива активно с участието на телекомуникационните компании, които се използват в научноизследователска и развойна дейност и от стартиращи фирми (особено Финтех) Силно търсене на внос на ИКТ оборудване, разкривайки интереса и нуждите на местните играчи в поддръжката и актуализацията на ИКТ сектора Слабости Слабо цифрово възприемане от МСП (България е на последните позиции в Европа, когато става дума за интеграция на цифровите технологии като изкуствен интелект, облачни технологии и големи информационни масиви (големи данни) Ниското ниво на инвестиции в ИКТ от предприятията, комбинирано с недостига на ИКТ специалисти, ограничена инфраструктура, регулаторни предизвикателства, малък пазар на труда и ниска покупателна способност на населението са основните причини за по-бавната цифровизация в България Силна концентрация на ИКТ бизнеса и организации за подкрепа, като бизнес инкубатори, научни и технологични паркове и споделени работни пространства главно в София, Пловдив и Варна, което налага отново диспропорция и неравномерно развитие на МСП Ниско ниво на развитие на електронната търговия спрямо средното за ЕС Забавяне при внедряването на цифрови услуги като Интернет на нещата, умни градове и т.н. Ограничени инвестиции за цифрова трансформация, особено на регионално ниво МСП продължават да изпитват затруднения поради слабо развитото електронно управление, особено на регионално и местно ниво, липсата на информация за новоприето законодателство и неговите последици за МСП, както и затруднената комуникация с различни административни органи Местните компании не са мотивирани и нямат необходимите компетенции или бюджет за осъществяване на проекти за цифрова трансформация, като на ниво по-малки градове и села тази слабост се задълбочава Само 8 % от предприятията са наели или са се опитали да наемат специалисти по ИКТ. Част от работодателите не инвестират достатъчно ресурси в повишаване на цифровите умения на служителите Българската електронна търговия е възпрепятствана от предизвикателства, свързани с доверието в онлайн услугите, технически неизправности на уебсайтове, недостатъчно развити услуги за доставка и транспорт, както и качеството на услугите Липса на интеграция на цифровите технологии и заради ниската степен на развитие на електронната търговия в България Възможности Силна подкрепа и финансиране от ЕС за изпълнение на текущи и планирани проекти за управлявани от данни иновации и цифрова трансформация Стабилно търсене на ИКТ продукти Развиващи се модели на покупка и продажба онлайн Нарастваща роля на социалните медийни платформи сред населението Възможности за привличане на чуждестранни експерти от областта, в т.ч. и от българската диаспора Подкрепяйки цифрови стартиращи фирми и подпомагайки техните решения да се мащабират и използват от местни малки и средни предприятия и големи бизнеси, България може да извлече ползи по отношение на постигането на целите на „Цифровото десетилетие“ ИКТ секторът ще играе още по-важна роля, тъй като 5G продължава да навлиза и цифровите технологии стават все по-широко използвани С навлизането на смартфоните и мобилния интернет навиците за използване на онлайн услуги се увеличават сред градското население С необходимата подкрепа за цифровите компании, работещи в сектори като електронна търговия и финтех, България ще може да увеличи броя на потребителите на цифрови услуги, да засили доверието в цифровите взаимодействия и да подпомогне по-нататъшното развитие на цифровата икономика България е активен участник от ЕС в областта на високопроизводителните изчислителни технологии (HPC) и има потенциала да се превърне в основен играч във високопроизводителните изчисления както на регионално, така и на европейско ниво Изградени зони за свободна търговия с необходимата техническа инфраструктура за привличане на нови инвестиции, силна среда за подкрепа за стартираща екосистема, успешни центрове, ускорители и инкубатори, както и няколко възможности за рисков капитал и финансиране от ЕС за местни основатели на ранен етап Нарастващата популярност на ИИ технологиите създава вълна от стартиращи фирми в страната Използването на уменията на по-младото поколение, което познава цифровите технологии, може да допринесе за по-широкото навлизане на цифровите навици Заплахи Слабо участие на научноизследователските институти и висши училища в активните бизнес клъстери Нефункционална екосистема за иновации (наука-образование-иновации) с риск от ограничено оползотворяване на научните изследвания и иновациите за повишаване на конкурентоспособността на индустрията Ниски разходи за НИРД: много под средното за ЕС 27 и неефективно изразходване на средствата Недостатъчно въвеждане и използване на ИКТ в индустриалните сектори и особено в МСП - потенциалът им за растеж и износ ще продължава да бъде ограничен Нерзавит пазар на услуги за киберсигурност Цифрово управление (цифровизация на обществените услуги) Силни страни Солидна правна и регулаторна среда за цифровизация на услугите в публичния и частния сектор Ускорени темпове на развитие на е-управлението Споделените цифрови платформи за предоставяне на услуги, внедрени с подкрепата на ЕС, улесняват достъпа на потребителите до различни онлайн услуги Механизмите за електронна и мобилна идентификация и удостоверяване осигуряват по-сигурен достъп до електронни услуги Транзакционните държавни услуги са по-удобни и рационализирани с наличните опции за онлайн плащане Напредък в създаването на удобства за мобилни устройства и потребителския интерфейс на наличните онлайн обществени услуги Разработени разпоредби за киберсигурност Създадени институции за киберсигурност като CERT Стартирани инициативи на високо ниво за борба с киберпрестъпността Слабости Недостатъчен капацитет за координирана цифрова трансформация в публичния сектор Лошо междуведомствено сътрудничество и реинженеринг на организационните процеси, фрагментирани информационни системи и некоординирано предоставяне на услуги Докато някои държавни институции на национално ниво и големи компании в големите градове са започнали да прилагат иновативни решения, базирани на данни, много други държавни ведомства и общини все още се борят с ограничени насоки, липса на финансиране, остаряло и фрагментирано наследство от системи и липса на ИТ работна сила с висока цифрова грамотност и основни цифрови умения Прозрачността на процесите на предоставяне на услуги, дизайнът на услугата и защитата на личните данни остават ниски Трансграничните електронни услуги все още са по-слабо развити Въпреки последните подобрения в правната и регулаторната среда, неадекватните процеси и системи за управление на данни, защита на личните данни и киберсигурност доведоха до липса на обществено доверие в електронните услуги, предоставяни от държавните органи „Силозният“ манталитет в институциите възпрепятства споделянето на данни В момента съхранението, споделянето и използването на данни в България е много фрагментирано. Част от публичните данни остават на хартиен носител, което прави невъзможно лесното им извличане и анализ в реално време Огромно количество информация се поддържа в информационни системи без достъп до тези данни. Когато достъпът до данни е възможен, той не винаги следва приетите стандарти Недостатъчна култура за споделяне на данни в централната администрация и общините Слабо използване на услугите на електронното управление от населението Малък брой на публичните електронни услуги, които се предоставят изцяло онлайн Липса на трансгранична оперативна съвместимост на информационните инфраструктури за услугите и обмен на данни (без здравеопазване) с важно икономическо и социално значение В някои случаи хората с увреждания са изложени на цифрова изолация Недостатъчно техническо и оперативно прилагане на разпоредби и стандарти за обмен на данни, оперативна съвместимост и киберсигурност Недостатъчен фокус върху киберсигурността в програмите и проектите за цифровизация Честите кибератаки, особено на регионално ниво, могат да компрометират чувствителна информация, оказвайки отрицателно въздействие върху гражданите и институциите Възможности Нарастваща роля на социалните медийни платформи сред населението. Имайки предвид досегашния опит, страната може да се възползва от тази възможност за по-нататъшно въвличане на всички групи от населението в цифрово взаимодействие и получаване на цифрови дивиденти Положителен баланс между половете по отношение на достъпа и използването на интернет Активни местни НПО, асоциации и частен сектор в инициативи за намаляване на цифровото разделение, подобряване на цифровите умения и борба с киберпрестъпността Възможности за привличане на чуждестранни експерти от областта, в т.ч. и от българската диаспора Развитие и предлагане на нови електронни административни услуги Ангажиментът на страната за възприемане на технологии, управлявани от данни, позиционира България като потенциален лидер в иновациите и център за по-нататъшен напредък в областта Обединявайки сили с гражданското общество, администрацията може да достигне до по-стандартизиран, практичен и координиран подход към развитието на цифровата икономика както като цяло, така и в отделни сектори в частност Заплахи Ниско обществено доверие в онлайн услугите (по много причини липсата на доверие в България се дължи не само на лошата киберсигурност, но и на липсата на информираност за ползите от използването на онлайн обществени услуги. Голяма част от населението са възрастни хора, които не са свикнали или нямат доверие например в безхартиени услуги, предоставяни от правителството, или търговски услуги, предоставяни от фирми за електронна търговия) Нарастващото цифрово разделение в България между градските и селските райони и между младото и възрастното население Ограниченият достъп до цифрова инфраструктура в отдалечени райони и слабата цифрова грамотност сред населението в селските райони ограничава способността на предприятията и хората да използват напълно цифровите технологии и да участват в цифровата икономика Текущите цифрови инициативи, които са съсредоточени върху развитието на София, допринасят за увеличаване на съществуващите проблеми с цифровото изключване Държавните органи работят с чувствителна лична и поверителна информация на граждани, фирми и организации. Поверителността и сигурността на данните са сред най-сериозните предизвикателства. Развиващият се характер на заплахите за киберсигурността и необходимостта от спазване на разпоредбите за защита на данните са предизвикателство за правителството и частния сектор да прилагат стабилни мерки за сигурност Предлагане на услуги, основани на технологии, които нямат капацитета на свръхвисокоскоростните Недостатъчно ефикасни мерки за осигуряване на киберсигурност Голям брой кибератаки и пробиви на данни Недостатъчно развит пазар на услуги за киберсигурност Раздел 2: Национални траектории и целеви стойности, които да допринесат за постигането на целите на ЕС в областта на цифровите технологии ЦИФРОВИ УМЕНИЯ Основни цифрови умения Последна историческа стойност за България е за 2021 г.: 31,18 % лица с основни цифрови умения между 16-74 години. Фиг. 1 Население с основни цифрови умения, стойности в проценти Графиката на Фиг. 1 е изготвена на база населението на територията на Република България във възрастовата група 16-74 г., което към 31.12.2022 г. е наброявало 4 831 907 лица. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода от 2015 до 2021 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез използване на линейна регресия. Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория, при използване на историческите данни се очаква лицата с основни цифрови умения да достигнат до 33,63% през 2030 година. При отчитане на предвидените нови инвестиции описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 52% от населението. По отношение разпределението по пол в областта на основните цифрови умения в България се наблюдава равномерно съотношение между мъжете и жените, видно от Фиг. 2, което напълно изпълнява целите на програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 година. Фиг. 2 Разпределение по пол на населението с поне основни цифрови умения (в %) ИКТ специалисти Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 120,7 хил. лица специалисти по ИКТ между 15-74 г., което представлява 3,8% от общата заетост. Фиг. 3 Наети ИКТ специалисти, бр. Графиката на Фиг. 3 е изготвена на база общата заетост в Република България, наброяващ 2 940,6 хил. заети лица през 2022 година. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода от 2011 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г., чрез използване на линейна регресия. Съгласно ползвания математически модел определящ базовата траектория при използване на историческите данни се очаква наетите ИКТ специалисти в България да достигнат до 153 194 броя през 2030 година. При отчитане на предвиденото държавно стимулиране на цифровото образование сред учениците и студентите, както и привлекателността на ИКТ сектора за младите хора, не само заради доброто заплащане, но и заради все по-бързо навлизащата цифровизация в икономиката и обществото ни, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 155 000 броя ИКТ специалисти, което представлява около 5% от общата заетост. Сближаването между половете в наетите ИКТ специалисти се изчислява като дял на жените ИКТ специалисти в общата заетост в ИКТ сектора. Не е определена конкретна и количествена цел за сближаване на половете и съответно тази част от целта не се третира като отделен индикатор. По отношение на съотношението между мъже/жени (15-74 г.) ИКТ специалисти е видно от Фиг. 4, че последната историческа стойност за България за 2022 г. е следната: жени ИКТ специалисти – 28,9%, за мъжете е 71,1%. Фиг. 4 ИКТ специалисти – разпределение по пол СВЪРЗАНОСТ Гигабитова свързаност Последните исторически стойности за България са за 2022 г: 85,6% за VHCN, 85,6% за FTTP. Фиг. 5 Покритие на фиксираните VHCN мрежи Фиг. 6 Покритие на фиксираните FTTP мрежи Историческите данни за VHCN и FTTP гигабитови мрежи за България са еднакви като стойности, поради липсата на DOCSIS 3.1 мрежи. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода от 2013 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна функция. Съгласно ползвания математически модел, определящ базовите траектории, при използване на историческите данни се очаква гигабитовите мрежи (VHCN и FTTP) да достигнат до 99% през 2030 година. Предвид високите стойности за нивото на представяне на VHCN и FTTP мрежи в страната и след прилагане на математическия модел за определяне на базовите S-образни траектории за гигабитовите мрежи, правим допускането, че базовата и прогнозна траектория съвпадат, като националната прогнозна цел достига до почти 100%. Покритие на 5G мрежите Последна историческа стойност за България е за 2022 г: 67,2% покритие за 5G мрежа. Фиг. 7 5G покритие в България. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода от 2021 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна функция. Съгласно ползвания математически модел, определящ траекторията при използване на историческите данни, се очаква 5G покритието да достигне 100% от населените райони през 2028 година. Полупроводници Общоевропейската цел е достигане на най-малко 20% от световното производство като стойностно изражение на авангардни полупроводници. Липсват исторически данни и разработена траектория на този етап, съгласно Съобщението на Комисията и Методологията. Определеният източник на данни - Транснационалната корпорация за данни (IDC-International Data Corporation) е в процес на проучване и събиране на данни. Периферни възли Общоевропейската цел е достигане на най-малко 10 000 климатично неутрални периферни възли с висока степен на сигурност, като те бъдат разпределени по начин, който гарантира достъп до услуги за данни с малко закъснение (т.е. няколко милисекунди), независимо къде се намират предприятията. Липсват исторически данни на този етап, съгласно Съобщението на Комисията и Методологията. Определеният източник на данни (Edge Observatory) е в процес на събиране на качествена и количествена информация и изготвяне на методологията, за количествено определяне на внедряването на периферните възли и тяхната локализация, като поради тази причина не може да бъде изградена прогнозна траектория на този етап. Квантови изчисления Общоевропейската цел е до 2025 г. ЕС да разполага с първия си компютър с квантово ускорение, което да позволи на Съюза до 2030 г. да заеме водеща позиция в областта на квантовите изчислителни технологии. Съгласно Съобщение на комисията за определяне на прогнозните траектории на равнището на Съюза за цифровите цели, на този етап началната стойност е „0“ на ниво ЕС и поради специфичните характеристики не е установена базова траектория. Очаква се до 2024 г. да бъде внедрен поне един действащ квантов компютър, последван от втори през 2027 г. и поне трети до 2030 г. на ниво ЕС. Като се има предвид спецификата на тази цел, постиженията на ЕС в тази област зависят от успешното изпълнение на съвместни ангажименти на няколко държави. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА Цифрова трансформация на предприятията Компютърни услуги „в облак“ Последната историческа стойност за България е за 2021 г.: 9,9% предприятия ползващи услуги „в облак“. Фиг. 8 Компютърни услуги „в облак“ Графиката на Фиг. 8 е изготвена на база общ брой предприятия с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Базовата траектория за България е изготвена на база на историческите данни в периода от 2014 до 2021 г. (през една година) и тяхното екстраполиране до 2030 г., чрез използване на S-образна функция. Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория при използване на историческите данни, се очаква предприятията, използващи компютърни услуги в облак да достигнат около 24% през 2030 година. При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 15% от предприятията. Големи информационни масиви Последна историческа стойност за България е за 2020 г.: 6,3% предприятия анализиращи големи информационни масиви. Фиг. 9 Предприятия, използващи големи информационни масиви Графиката на Фиг. 9 е изготвена на база общ брой предприятия с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Базовата траектория за България е построена на база на историческите данни в периода от 2016 до 2020 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез използване на S-образна функция. Съгласно ползвания математически модел базовата траектория при използване на историческите данни има низходящ характер. При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 9% от предприятията. Изкуствен интелект Последна историческа стойност за България е за 2021 г.: 3,3% предприятия, ползващи технология с изкуствен интелект. Фиг. 10 Предприятия, използващи ИИ Графиката на Фиг. 10 е изготвена на база общ брой предприятия с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Съгласно ползвания математически модел (идентичен на траекторията за големи информационни данни), базовата траектория има низходящ характер. При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до около 11% от предприятията. Националната прогнозна цел за цифровизация на предприятията (компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и ИИ) достига 35% от предприятията. Основно равнище на цифров интензитет Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 47,2% цифров интензитет в МСП. Фиг. 11 Цифров интензитет в МСП Графиката на Фиг. 11 е изготвена на база общ брой МСП, които за България са 26 605 броя (последна историческа стойност). При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до около 60% от предприятията. Иновативни предприятия/разрастващи се предприятия (еднорози) Общоевропейската цел за удвояване на броя на предприятията еднорози в ЕС (249 бр. за 2022 г., съгласно Съобщението на Комисията) е свързано с цифрова трансформация на бизнеса, при която ЕС следва да улеснява растежа на иновативните си разрастващи предприятия и да подобрява достъпа им до финансиране. Напредъкът по този показател се измерва като сбор от еднорозите (предприятие с пазарна оценка (капитализация) от над 1 млрд. щатски долара), съгласно чл. 2, т. 11, б. „а“ и „б“ от Решение (ЕС) 2022/2481. Последна историческа стойност за България е за 2023 г.5: 0 еднорози. За целия исторически период от 2008 до 2022 г. в България, съгласно източника на историческия период Dealroom platform, няма предприятие еднорог (въпреки, че се отчита българска финтех компания еднорог със собственост на капитала в страна извън ЕС – Великобритания), поради което не може да бъде изготвена национална прогнозна траектория. Въпреки това ще продължи да се следи развитието на предприятията в страната в тази област. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ УСЛУГИ Цифрови обществени услуги за гражданите Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 59,5 (по скала 0-100). Фиг. 12 Цифрови обществени услуги за гражданите - построяване на базовата траектория въз основа на точки от данни преди и след прекъсването. Историческите данни, базовата траектория и националната прогнозна траектория са представени на Фиг. 13. Базовата траектория е построена въз основа на историческите данни за България в периода от 2013 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна крива. Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория, при използване на историческите данни се очаква цифровите обществени услуги за гражданите да достигнат до 77 през 2030 година. Фиг. 13 Предоставяне на онлайн услуги за граждани - исторически данни, базова траектория и национална прогнозна траектория към 2030 г. При спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 държавата следва да осигури стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. да достигне до 100. Цифрови обществени услуги за предприятията Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 80,8 (по скала 0-100). Фиг. 14 Цифрови обществени услуги за предприятията - построяване на базовата траектория въз основа на точки от данни преди и след прекъсването. Историческите данни, базовата траектория и националната прогнозна траектория са представени на Фиг. 15. Фиг. 15 Предоставяне на онлайн услуги за предприятията - исторически данни, базова траектория и национална прогнозна траектория към 2030 г. Базовата траектория е построена въз основа на историческите данни за България в периода от 2013 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна крива. Съгласно ползвания математически модел определящ базовата траектория при използване на историческите данни се очаква нивото на предоставяне на онлайн услуги за предприятията да достигне до 96 през 2030 година. При спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 държавата следва да осигури стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. да достигне до 100. Достъп до електронни здравни досиета Към настоящия момент има публикувана една историческа стойност за 2022 г., която е 77. Фиг. 16 Комплексен показател за електронно здравеопазване. Траекторията за този показател е определена да бъде линейна, съгласно Съобщението на Комисията. Предвид високите стойности за нивото на представяне на достъп до електронни здравни досиета от 77 през 2022 г. в България, осигуряването на онлайн достъп до здравните данни за 100% от гражданите в края на десетилетието е постижима цифрова цел. Достъп до средства за електронна идентификация (eID) Целта е цифровизацията на публични услуги, при която 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID), признати в целия Съюз, които да им позволяват пълен контрол върху операциите, свързани със самоличността, и споделените лични данни. Към настоящия момент няма налични динамични редове. Определено е траекторията за този показател да бъде линейна. Няма исторически данни, вкл. на ниво ЕС, тъй като показателят е нов. Раздел 3: Политики, мерки и действия за постигане на цифровите цели 3.1 Общ преглед на мерките за цел: ЦИФРОВИ УМЕНИЯ 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Най-малко 80 % от лицата на възраст 16-74 години притежават поне основни цифрови умения Мярка 1: Цифрова трансформация на училищното образование, в т.ч. професионално образование и обучение Мярка 2: Утвърждаване на компетентностния подход по важни за икономиката на региона и пазара на труда професионални направления, в партньорство с бизнеса, разширяване на цифровите компетентности и цифровото образователно съдържание във висшето образование Мярка 3: Подобряване на качеството на общото образование чрез ефективно прилагане на компетентностен модел Мярка 4: Предоставяне на обучения за цифрови умения и създаване на платформа за обучение на възрастни Мярка 5: Дигитални умения Мярка 6: Нови умения Мярка 7: Обследване на нуждите и интеграция на решения за цифровизация на (производствените) процеси на субектите на социалната и солидарна икономика Мярка 8: Насърчаване създаването на мрежи и провеждане на обучения, инициативи и партньорства за приобщаване на социалните предприемачи към социалния и граждански диалог с държавните институции местната власт, местните общности (местен бизнес, граждански сдружения, училища, влиятелни граждани (неформални местни лидери) и др.). Мярка 9: Подобряване обмена на знания и разпространението на информация Мярка 10: Повишаване на професионалната квалификация на предприемачите и заетите лица в земеделието Мярка 11: Изграждане, укрепване и развитие на капацитет и повишаване на осведомеността и популяризиране на възможностите в областта на данните Мярка 12: Развиване на цифровия капацитет и уменията на публичната администрация, ангажирана с инвестиционното проектиране Мярка 13: Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на СИМ в професионалните гимназии за средно техническо образование в областта на строителството Мярка 14: Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на СИМ във Висшите училища Цел: най-малко 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите ИКТ ИКТ индустрията и софтуерният сектор в България ще бъдат до пет години в топ тройката на индустриите в страната, с амбицията да станат лидер. Като цяло страната ни е известна с професионалисти в областта на STEM и силни традиционни технически умения, но повечето от тях предпочитат да останат в големите градове или да намерят работа в чужбина, вкл. други държави-членки на ЕС. По тази причина е трудно да се определи цялостния принос на България в постигането на тази цел, тъй като посочените по-горе цифри се отнасят само до ИКТ специалистите, които евентуално биха останали на българския трудов пазар, без да се отчитат тези, които биха предпочели да се реализират в други държави-членки, и които съответно ще станат част от общата численост на ИКТ специалистите в Съюза. По отношение на дела на жените специалисти в областта на ИКТ, България отчита относително високо ниво (28,9 %) спрямо общоевропейското (18.9%). Този резултат е стимул за продължаване на дейностите и инициатиативите в тази област включително и на частни и неправителстевни организации, като напр. българската „Дигитална национална коалиция“, академиите за обучение на ИКТ експерти и др., като непременно трябва да се мисли в посока по-пропорционално разпределение на тези експерти, вкл. и жени, на територията на страната. ЦИФРОВИ УМЕНИЯ 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Най-малко 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите ИКТ Мярка 15: Модернизиране на професионалното образование и обучение Мярка 16: Национална програма „Обучение за ИТ умения и кариера“ Учеб. 2023/ 2024 г Мярка 17: Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица ЦИФРОВИ ИНФРАСТРУКТУРИ 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Всички крайни ползватели да са обхванати от гигабитова свързаност, като всички населени райони са обхванати от 5G Мярка 18: Подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони Мярка 19: Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове Мярка 20: Осигуряване на 5G покритие по транспортни коридори - Works чрез отворените конкурси по Механизма за свързване на Европа (CEF) Мярка 21: Надграждане на капацитета на Единната информационна точка Авангардни полупроводници: най-малко 20 % от световното производство като стойност - удвояване дела на ЕС в глобалната продукция Участието в европейските институционализирани партньорства е съществена крачка именно към утвърждаването ни като страна с потенциал за дълбоко-технологични иновации вкл. областта на полупроводниците. Участието на Р България в инициативите по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (EU Chips Act) посредством Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ ще засили конкурентоспособността и устойчивостта на страната ни в областта на полупроводниковите технологии и постижения и ще спомогне за осъществяването на двойния цифров и зелен преход. В тази връзка, на свое заседание на 20.12.2023 г. Министерският съвет взе решение, с което: 1. Одобрява проекта на Административно споразумение като основа за водене на преговори. 2. Определя Министерството на иновациите и растежа като национален орган за финансиране и отговарящо за изпълнението на задълженията на Република България по Регламент № 2021/2085 за създаване на съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и отмяна на Регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 57/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014. 3. Възлага на Министъра на иновациите и растежа да предприеме необходимите действия по изпълнение на решенията по т. 1 и 2, в т. ч. да проведе преговорите и да подпише споразумението по т. 1 при условие за последваща ратификация. 4. Финансовите средства, необходими за изпълнение на задълженията на Република България като член на Съвместно предприятие „Интегрални схеми“, да се осигурят от Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, както и да се планират за бъдещ период по бюджета на Министерството на иновациите и растежа. За периода 2024-2026 г. националното финансиране ще бъде предоставено чрез прилагане на т.нар. синергиен подход и да се осигури чрез Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ). Индикативният размер на предоставеното по линия на ПНИИДИТ финансиране за 2024 г. е в размер на 1 млн. евро. Очаква се споразумението да бъде подписано в началото на 2024 г., като ще влезе в сила след неговата ратификация от Народното събрание. Данни - периферия и облак: 10 000 климатично неутрални с висока степен на сигурност периферни възли 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 България 2 5 10 17 26 34 41 46 72 Средна стойност за ЕС-27 18.5 43.9 83.7 137.9 203.1 262.1 311.4 344.2 370.3 Източник: Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. Таблицата илюстрира прогнозна тенденция за разполагане на периферни възли в България в сравнение със средната стойност за ЕС-27 от 2022 г. до 2030 г. Тя показва значителна траектория на растеж както за България, така и за ЕС като цяло, като България започва от по-ниска базова линия, но показва бързо увеличение през годините. През 2022 г. България започва с 2 разполагания, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС-27 от 18,5. До 2030 г. обаче се очаква България да достигне 72 разполагания, което показва значително увеличение, макар и все още да изостава от средното за ЕС, което се очаква да достигне 370,3 до същата година. Тази възходяща тенденция в България предполага силен ангажимент за напредък в цифровата инфраструктура, като периферните изчислителни технологии са ключова област на фокус. Постоянната разлика между темпа на внедряване и средната стойност за ЕС показва по-бавен темп на приемане или евентуално по-късно започване на интегрирането на периферните технологии. Въпреки това постоянното нарастване на годишна база е индикатор, че България наваксва и този растеж може да доведе до по-изразени промени през втората част на десетилетието. За внедряването на периферни възли това предполага увеличаване на инвестициите и постепенно изграждане на необходимата инфраструктура за подпомагане на по-разпределена мрежова архитектура, което би могло да доведе до подобряване на капацитета за обработка на данни и намаляване на латентността за местните потребители.През 2030 г. се наблюдават значителни различия, като темпът на растеж на България далеч надхвърля този на ЕС. Това означава, че макар растежът на периферните възли на ЕС да намалява, в България разгръщането им се ускорява. Гъстота на периферните възли Регион Площ (km²) Периферни възли, разположени на кв. км 2023 г. Периферни възли, разположени на кв. км 2025 г. Периферни възли, разположени на кв. км 2028 г. Периферни възли, разположени на кв. км 2030 България 110,996 km² 22199,20 6529,18 2707,22 1541,61 Източник: Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. През 2023 г. всеки периферен възел в България обхваща огромна площ от 22,199,2 квадратни километра. Тази ниска плътност предполага зараждащ се етап на разгръщане на периферните възли, като инфраструктурата вероятно е съсредоточена в градските центрове. До 2025 г. покритието с периферни възели се очаква да намалее до 529.18 квадратни километра, което показва значително подобрение в гъстотата на мрежата. Това развитие предполага фаза на бързо разширяване с акцент върху намаляването на разстоянията между възлите, като по този начин ще се подобри достъпността на услугите и ефективността на мрежата, която вероятно ще се разшири в крайградските региони и местните центрове на икономическа дейност. До 2030 г. се очаква всеки възел да покрива 541.61 квадратни километра, което представлява зряла мрежа с висока плътност на възлите. На този етап инфраструктурата вероятно ще предложи всеобхватно национално покритие, което ще даде възможност за усъвършенствани услуги и приложения, които изискват висока широчина на честотната лента и ниска латентност, прониквайки в повечето пазари, включително в селските райони. През 2023 г. всеки възел обслужва около 1,289,542 души. Този голям брой предполага относително слабо разгръщане на периферни възли по отношение на населението. С такава широка област на обслужване на един възел може да има предизвикателства при посрещането на търсенето на услуги с висока честотна лента и с ниска латентност. През 2025 г. се очаква съотношението да е подобри, като всеки периферен възел ще обслужва около 379,277 души. Това е значително увеличение на плътността на възлите, което показва бързо разширяване. До 2030 г. проекцията показва, че се очаква един възел да обслужва около 89,552 души, т.е. гъстотата на периферната мрежа ще бъде доста висока, което предполага зряла периферна инфраструктура, способна да предоставя висококачествени услуги в подкрепа на най-взискателните приложения. Квантови изчислителни технологии: до 2025 г. Европа да разполага със своя първи компютър с квантово ускоряване Bg QCI е националният консорциум, избран да внедри първите квантови сигурни комуникационни връзки и мрежи в България. Това е Консорциумът се състои от националния координатор Център за компетентност КВАЗАР, двама национални интегратори — Enterprise Communications Group и Electron Progress ЕАД, както и различни публични органи, включително Министерството на отбраната, Министерството на електронното управление, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията, Столична община и др. През март 2022 г. Центърът КВАЗАР представи за одобрение националния план за първа фаза (2021 – 2024), който предвижда: - Обучения с капацитет от 120 души за държавни институции и частния сектор; - Възможност за бизнеса да участва в демонстрации, конференции и уебинари; - Разработване на Национална пътна карта за квантово-комуникационна инфраструктура 2024 – 2027. Центърът се утвърди като лидер не само в сферата на квантово-комуникационните технологии и киберсигурността, но и в управлението на риска при бедствия и аварии. Най-актуалният проект, по който в момента работят изследователите на КВАЗАР, съвместно с Военноморското училище във Варна, е осъществяването на контрол с дронове на водата на Черно море, във връзка с рисковете за замърсяване след взрива на стената на язовир Нова Каховка. ЦИФРОВИ ИНФРАСТРУКТУРИ 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Над 90 % от МСП с поне основно ниво на цифров интензитет Мярка 22: Изграждане на пилотна квантова инфраструктура в България ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Над 90 % от МСП с поне основно ниво на цифров интензитет Мярка 23: Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия Мярка 24:Технологична модернизация Мярка 25: Подкрепа за иновативни МСП, отличени с Печат за високи постижения Мярка 26: Насърчаване на дигитализацията на МСП Мярка 27: Подкрепа за дигиталната трансформация на индустриалните МСП Мярка 28: Изграждане и внедряване на цифрова социално иновативна платформа и пазарно интегриране на платформата. Мярка 29: Повишаване капацитета на участниците в проектирането и строителството ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА 2023  2024  2025  2026  2027  2028  2029  2030  Използване на облачни изчисления/изкуствен интелект/големи данни от 75 % от предприятията в ЕС Мярка 30: Изграждане на първия български петаскейл суперкомпютър Discoverer, част от мрежата на EuroHPC Мярка 31: Иновации в строителния сектор Мярка 32: Дейности за разработване и внедряване на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията Мярка 33: Дейности за внедряване на иновации в предприятията Мярка 34: Устойчиво развитие на националния капацитет за научни изследвания и иновации Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност (ЦК), в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от Националната пътна карта за научни изследвания (НПКНИ) Мярка 35: Подкрепа за Европейските цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) чрез допълващо съфинансиране на одобрени от ЕС ЕЦИХ и финансиране на проекти, получили „Печат за високи постижения“ Мярка 36: Трансфер на технологии и знания - Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация Мярка 37: Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) Мярка 38: Национална научна инфраструктура „Големи данни за интелигентно общество“ (GATE) Мярка 39: Национална научна инфраструктура „Национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания“ – Суперкомпютър Авитохол Мярка 40: Е-инфраструктури от Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) Иноватори: растеж и финансиране на европейските иновативни разрастващи се предприятия и удвояване на предприятията „еднорози“ Последна историческа стойност за България е за 2023 г.: 0 еднорози. В страната ни обаче работи Payhawk, българска Финтех компания, със собственост на капитала във Великобритания, която е един от известните примери за еднорог. В посочената по-горе мярка „Дейности за разработване и внедряване на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията“ е посочено, че се планира подкрепа да се предоставя чрез финансови инструменти с различен фокус върху крайните получатели и вида на инвестициите, включително чрез дялови инструменти, вкл. рисково дългово финансиране. Инструментите ще подкрепят предприятия в различни етапи на развитие за разработване и внедряване на технологии в областта на Индустрия 4.0., където възможността да се подкрепят високотехнологични компании с потенциал за еднорози е сравнително голяма. Предвидено е да се структурират следните дялови финансови инструменти: - Фонд за високорискови проекти за дигитализация Nurture I4.0 - Старт-ъп фонд за дигитализация Achieve I4.0 Допълнително по ПКИП има предвидени и други дялови инструменти, вкл. за стартиращи предприятия, но същите не са с фокус дигиталзиация и в тази връзкаме не считаме, че следва да се слага знак за равенство между еднорозите и мерките за дигитализаиция. ЦИФРОВИ ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ 2023  2024  2025  2026  2027  2028  2029  2030  Ключови публични услуги 100% онлайн достъпни за гражданите и предприятията Мярка 41: Изграждане на пространства на данни по стратегически сектори и области от обществен интерес, на технологични средства и решения за тяхното управление и функциониране, създаване и внедряване на инфраструктура за данни и за цифрови услуги, базирани на данни Мярка 42 Разработване на единна уеб-базирана платформа (one stop-shop) за достъп до данни и инструментариум за работа с тях в рамките на национална екосистема за данни Мярка 43: Редизайн и създаване на нови регистри Мярка 44: Надграждане на информационните системи на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) и регистър Булстат за събиране и предоставяне на информация в случаите на употреба от ЕК и свързване на ТРРЮЛНЦ и регистър Булстат със системата BORIS Мярка 45: Надграждане и привеждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ в съответствие с Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния Мярка 46: Надграждане и привеждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право. Мярка 47: Надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ, за подобряване на функционалности и услуги за вътрешни и външни потребители на системата. Мярка 48: Цифровизация на информационни масиви, съдържащи регистрови данни в Службите по вписвания към Агенция по вписванията (Имотен регистър). Мярка 49: Надграждане на информационната система на имотния регистър (ИИСКИР) за подобряване на функционалности и услуги за вътрешни и външни потребители на системата. Мярка 50: Разработване на информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри Мярка 51: Създаване на нормативни условия и ИТ инфраструктура за предоставяне на електронни административни услуги по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството Мярка 52: Развитие на специализираните информационни системи за пространствени данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) Мярка 53: Автоматизиране на процесите по поддържане на електронните регистри по гражданска регистрация и на интеграцията им с други информационни системи Мярка 54: Реализиране на ЦАИС „Адресен регистър“ Мярка 55: Създаване на цифрови кадастрални карти и кадастрални регистри (КККР) 3.2 Описание на мерките Мярка 1: „Цифрова трансформация на училищното образование, в т.ч. професионално образование и обучение (ПОО)“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Ще се изпълнява като операция „Цифрова трансформация на училищното образование, в т.ч. ПОО“ по Програма „Образование“ 2021-2027 Предвижда се осигуряване на цифрово приобщаване, в т.ч. на ученици от маргинализирани групи, като напр. роми, чрез подобряване на цифровите компетентности на участниците в образователния процес и по-широко използване на добавена и виртуална реалност, и на изкуствен интелект в преподаването и обучението на ученици. Връзка към целта: Чрез програмата ще се подкрепят мерки, свързани с повишаване на цифровите умения на участниците в образователния процес (учители, ученици, родители, образователни медиатори, експерти от системата на образованието) в съответсвие със заложените цели за усъвършенстване на цифровите умения и компетенции. Ориентировъчен график: 2024-2029 г. Кандидатстване - януари 2024 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: Планирани 94, 515 милиона евро или 184 855 000 лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 2 923 обучени учители и експерти от системата на образованието; 152 129 обучени ученици; 159 404 обучени родители и образователни медиатори. Мярка 2: „Утвърждаване на компетентностния подход по важни за икономиката на региона и пазара на труда професионални направления, в партньорство с бизнеса, разширяване на цифровите компетентности и цифровото образователно съдържание във висшето образование“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Ще се изпълнява като операция по Програма Обрзование 2021-2027 В рамките на операцията са планирани следните индикативни дейности: • Въвеждане на електронно базирани програми и цифрово образователно съдържание, цифрови библиотеки и ресурси на ниво висше училище; • Развиване на цифровите и специализираните чуждоезикови умения на студенти и преподаватели чрез допълнителни обучения Връзка към целта: Дейностите по мярката са свърани с повишаване на цифровите умения на преподаватели и студенти и съответстват на заложените цели за усъвършенстване на цифровите умения и компетенции. Ориентировъчен график: 2024-2029 г Отпуснат или планиран бюджет ЕС: Планирани 51, 655 милиона евро или 101 028 722 лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 2719 обучени преподаватели; 18 821 обучени студенти. Мярка 3: „Подобряване на качеството на общото образование чрез ефективно прилагане на компетентностен модел“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Ще се изпълнява като проект по Програма Обрзование 2021-2027 Предвиждат се следните мерки, които са свързани с изпълнението на целите по Инвестиция 1. „STEM центрове и иновации в образованието“ от НПВУ: • Разработване на обучително съдържание и материали за въвеждане на STEM в преподаването и обучението на ученици; • Интердисциплинарно обучение на ученици и осъществяване на междупредметни връзки; • Обучения на учители за преподаване в STEM среда. Връзка към целта: Дейностите по мярката са свързани с обучения за ефективно прилагане на компетентностния модел и съответсват на целите за повишаване на ефикасността и ефективността на образователния процес. С предвидените дейности се очаква повишаване на броя на младите хора, обучени в STEM центровете, което е предпоставка и за увеличаване на общия брой лица над 16 години с основни цифрови умения. Ориентировъчен график: 2023-2026 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: Планирани 14,579 милиона евро или 28 514 728 лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове: 38 962 обучени учители 20 179 обучени ученици Мярка 4: „Предоставяне на обучения за цифрови умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: В рамките на инвестицията се предвижда реализация на следните дейности: Предоставяне на обучения на безработни и заети лица за придобиване на общи дигитални умения на базово и/или средно равнище (нива 1-4 по DigComp). Разработване и внедряване на национална виртуална платформа за електронно обучение на лица над 16 г. Изграждане на мрежа от дигитални клубове на територията на цялата страна с компютърно оборудване, интернет и обучени наставници за предоставяне на безплатен достъп на заинтересованите лица, с приоритет на лицата в неравностойно положение, в онлайн курсове за обучение през виртуалната платформа. Връзка към целта: Инвестицията е пряко насочена към повишаване на дела на лицата, които притежават основни цифрови умения. Ориентировъчен график: Дейностите по инвестицията стартират през 2022 г. и ще се реализират до 30 юни 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет 379 470 087 лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове • Обучени 500 000 безработни и заети лица с придобит сертификат за общи дигитални умения на базово и/или средно равнище (нива 1-4 по DigComp); • 100 000 безработни и заети лица със сертифицирани общи дигитални умения на базово и/или средно равнище (нива 1-4 по DigComp), придобити чрез неформално или самостоятелно учене; • Разработена и напълно функционираща национална виртуална платформа за електронно обучение на лица над 16 г.; • Изградена мрежа от 760 дигитални клубове на територията на цялата страна. Мярка 5: „Дигитални умения“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Операция „Дигитални умения“ Съдържание на мярката: Основни дейности: Предоставяне на обучения за общи цифрови умения на базово и/или средно равнище (нива 1-4 по DigComp) за неактивни лица. Предоставяне на обучения за напреднало и високоспециализирано равнище (нива 5-8 по DigComp) за безработни лица. Връзка към целта: Мярката е пряко насочена към повишаване на дела на лицата, които притежават основни цифрови умения. Ориентировъчен график: Проектът ще стартира през 2023 г. и се очаква да бъде активен поне до края на 2029 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС (одобрен): 186 милиона евро Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Участници, които при напускане на операцията са придобили цифрови умения – 112 200 Мярка 6: „Нови умения“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Операция „Нови умения“ Съдържание на мярката: Една от дейностите по мярката е насочена към предоставяне на специфични обучения, свързани с работното място, в т.ч. за придобиване на специфични цифрови умения Връзка към целта: Мярката е пряко насочена към повишаване на дела на лицата, които притежават основни цифрови умения, както и за увеличаване на дела на специалистите в областта на ИКТ. Ориентировъчен график: Операцията ще стартира през 2023 г., Очаква се да бъде активна поне до края на 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС (одобрен): Бюджетът за подкрепа на цифрови обучения не е изрично фиксиран. Индикативна стойност за финансиране на цифрови обучения: 12,8 млн. евро Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Прогнозна стойност на заетите лица, включени в специфични цифрови обучения към края на 2026 г. – 19 000 Мярка 7:“Обследване на нуждите и интеграция на решения за цифровизация на (производствените) процеси на субектите на социалната и солидарна икономика” Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на дейността: В рамките на мярката се предвижда реализацията на следните дейности: Етап 1: Цифровизация на процесите на работа Обследване на специфичните нужди и дефицити на регистрираните социални предприятия и субекти на социалната и солидарна икономика; Закупуване и внедряване в работата на субектите на социалната и солидарна икономика на софтуерни и хардуерни решения, изкуствен интелект, оборудване с 3D-принтери, 3D-скенери и др. Връзка към целта: Дейността е насочена към цифровизация на производствените процеси и специфичните нужди и дефицити на регистрираните социални предприятия и субекти на социалната и солидарна икономика. Ориентировъчен график: Проектът стартира в края на третото тримесечие на 2022 г. и е с крайна дата 31.12.2025 г. Отпуснат или планиран ЕС (одобрен): 4,6 милиона евро Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Обследвани субекти на социалната и солидарна икономика за възможността за дигитализиране на работните им процеси –  200 бр.; Дигитализирани производствени процеси и/или въведени социални иновации от субекти на социалната и солидарна икономика – 100 бр. Мярка 8: „Насърчаване създаването на мрежи и провеждане на обучения, инициативи и партньорства за приобщаване на социалните предприемачи към социалния и граждански диалог с държавните институции местната власт, местните общности (местен бизнес, граждански сдружения, училища, влиятелни граждани (неформални местни лидери) и др.)“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Създаване на база данни от специалисти с разнородна експертиза, включително от академичните среди, местните структури на бизнеса, специалисти от местната власт и др. Организиране и провеждане на консултации за покриване на дефицити, както и за възможности, включително и финансови, водещи към постигане на устойчивост. Подпомагане субектите на социалната и солидарна икономика при изготвяне на документация за осигуряване на финансов ресурс, организиране и провеждане на обучения за представителите на цифровизираните предприятия за работа с ново въведените цифрови инструменти. Подпомагане процеса на иницииране и създаване на партньорства, включително и стратегически, във връзка с маркетиране на продуктите и услугите на предприятията. Организиране и провеждане и на специфични консултации спрямо конкретни специфични потребности на субектите на социалната и солидарна икономика. Връзка към целта: Провеждане на консултации, обучения, инициативи и партньорства Ориентировъчен график: Процесът по „Провеждане на обучения за представители на цифровизираните предприятия за работа с нововъведените технически инструменти“ ще стартира през третото тримесечие на 2024 г. Срокът за изпълнение на мярката е 2024 – 2025 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС (одобрен): 0,9 милиона евро Дейността предвижда финансирането на различни типове обучения. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 2400 обучени от цифровизираните предприятия за работа с нововъведените цифрови инструменти. Мярка 9: „Подобряване обмена на знания и разпространението на информация“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Интервенцията „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“ от СПРЗСР 2023-2027 г. ще се прилага на терторията на цялата страна в периода 2024-2027 г. Чрез специален консултантски пакет в рамките на интервенцията земеделските стопани, най-вече младите и малки производители, ще бъдат консултирани как да прилагат цифрови инструменти и технологии в своите стопанства. Консултантският пакет ще съдържа информация, спомагаща за преодоляване на административната тежест, с която се сблъскват земеделските стопани, в т. ч. затрудненията при работа с цифрови платформи, цифрово базирани услуги и други дейности, свързани с подготовка и подаване на документи за кандидатстване, отчитане и/или плащане чрез интернет базирани информационни системи за управление. Отпуснат или планиран бюджет Общ разпределен публичен ресурс: 58,67 млн. лв. (СПРЗСР), от тях: национални източници – 35,2 млн. лв.; източници на ЕС (ЕЗФРСР) – 23,47 млн.лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове За периода на прилагане на интервенцията е предвидено да бъдат предоставени най-малко 63 000 индивидуални съветнически пакета. Като резултат се предвижда над 9 500 земеделски стопани да повишат уменията си при работа с цифрови технологии, като започнат да ги използват по-активно в земеделската си дейност. Мярка 10: „Повишаване на професионалната квалификация на предприемачите и заетите лица в земеделието“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Интервенцията „Професионално обучение и придобиване на знания“ от СПРЗСР 2023-2027 г. ще се прилага на територията на цялата страна. Допустима целева група за включване в обучения, информационни семинари и демонстрационни дейности са регистрирани земеделски стопани и заетите лица в техните стопанства, както и собственици и ползватели на гори и заетите в техните стопанства. В рамките на интервенцията ще се подпомагат дейности по образование и обучение, включващи задължителни часове за използване на цифрови технологии. Чрез нарочно заложени критерии за подбор ще се дава предимство на проекти, свързани с провеждането на информационни семинари и демонстрационни дейности, насочени към използване на цифрови технологии. Отпуснат или планиран бюджет Общ разпределен публичен ресурс: 59,57 млн. лв. (СПРЗСР), от тях: национални източници – 35,47 млн. лв.; източници на ЕС (ЕЗФРСР) – 23,83 млн.лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Заложената цел по отношение на информационни семинари и демонстрационни дейности, насочени към използване на цифрови технологии, е за участие на близо 16 000 земеделски стопани. Мярка 11: „Изграждане, укрепване и развитие на капацитет и повишаване на осведомеността и популяризиране на възможностите в областта на данните“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката ще се изпълнява от Института по публична администрация 1. Разработване на програми за специализирани обучения, например за възможности за анализ на данни и политики, базирани на данни, за повторна употреба на данните, за поддържането и предоставянето на данни за всяко едно от пространства на данни по стратегически сектори и области от обществен интерес, за изграждане на партньорства за споделяне на данни. 2. Закупуване на специализирани софтуери за осигуряване на интерактивност и геймификация на обученията, за повишаване ефективността на представяне на материала и повишаване ангажираността на обучаващите се в електронна среда 3. Организиране и провеждане на обучения за публичния сектор в ролята му на собственик, ползвател, посредник и разпоредител с данни, включително във връзка със задължения по Акта за управление на данните; 4. Осигуряване на обучителни материали за участниците в обученията и събитията 5. Провеждане на хакатони с цел изграждане на устойчиви взаимодействия между публичния сектор и академичния, неправителствения и сектор за разработки, основани на данни, като пилотни решения, идентифициране на проблемни точки и липси в обезпечността със секторни данни, в инфраструктурата за анализ и споделяне, и др.; 6. Организиране регионални форуми и обучения за широк кръг заинтересовани страни (публичен, частен, академичен, неправителствен сектор) за развитие на необходимите дигитални умения за използване на електронните публични услуги, споделяне на данни и ползване на публичните данни за създаване на иновации и допълнителна стойност за икономиката и обществото. Връзка към целта: Повишаване на цифровите умения на служители на администрацията, което ще даде отражение и на общия брой граждани, притежаващи основни цифрови умения. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2023 – 2030 г.. Отпуснат или планиран бюджет Национален: ЕС: 4 111 245 лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изграждане на капацитет на организациите от публичния сектор за работа, управление и анализ на данни в националната екосистема, в т.ч. организациите, отговарящи за функционирането на секторни пространства на данни, за обезпечаване работата на компетентните органи и другите организации съгласно Акта за управление на данните (Регламент (ЕС) 2022/868) Мярка 12: „Развиване на цифровия капацитет и уменията на публичната администрация, ангажирана с инвестиционното проектиране“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Публичният сектор не е подготвен за възлагане на обществени поръчки за изпълнение на проектни и строителни работи чрез строително информационното моделиране (СИМ). Не са разработени образци на документи за обществени поръчки, които изискват използването на СИМ, и не са били прилагани някакви стимули от страна на възложителите в това отношение. Основните причини за липсата на практика със СИМ при обществените поръчки, включват: липса на обща политика за стимулиране на цифровото строителство и липса на ясна дефиниция на СИМ, на стандарти, придружаващи ръководства, образци и насоки. Връзка към целта: Като цяло публичният сектор е по-малко запознат със СИМ от частния сектор. Липсват му теоретични и практически познания, както и опит със СИМ. Изпълнението на мярката ще преодолее от части тези проблеми. Ориентировъчен график: Изпълнението ня мярката е предвидено да започне през 2025 г. и да завърши през 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: 0,06 милиона евро планирани средства от Националния бюджет ЕС: 0,22 милиона евро планиран бюджет по линия на НПВУ Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Очаквани резултати от изпълнението на мярката: Проведени специализирани обучения съобразени с общата рамка стандарти за въвеждане на СИМ и европейските добри практики на 300 експерта от администрацията; Подготвени в онлайн формат обучения за последваща подготовка на кадри от всички заинтересовани администрации, предоставени на Института по публична администрация и публикувани на уеб-базирана платформа; Брой обучени експерти от публичната администрация Мярка 13: „Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на СИМ в професионалните гимназии за средно техническо образование в областта на строителството“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: За да бъдат изпълнени обновените учебни планове, ще бъде необходимо всички преподаватели в засегнатите дисциплини и специалности да достигнат определено ниво на компетентност в областта на СИМ. Интегрирането на СИМ ще засегне редица учебни планове, в които ще трябва да бъдат преработени част от дисциплините, така че да се включи или да се наблегне на използването на специализиран професионален софтуер за СИМ в съответната предметна област, както и допълнителни часове, в които учениците да бъдат запознати с принципите на СИМ и националните изисквания за прилагането му. Връзка към целта: Академичното обучение ще осигури подготвени за приложение на СИМ кадри в строителния сектор и ще привлече много млади хора към професията. Ще се осигурят по-добри цифрови компетенции за практикуващите специалисти в МСП, което ще спомогне за общото повишаване на цифровите квалификации на персонала и по-успешно внедряване на цифровите технологии. Ориентировъчен график: Изпълнението на дейността, свързана с осигуряване на необходимия хардуер и софтуер за провеждане на обучението в поне 4 професионални гимназии в областта на строителството е предвидено да започне през 2025  г. и да завърши през 2026 г. Специализираната квалификация на 70 преподаватели и актуализирането на държавните образователни стандарти е предвидено да се извършат по линия на програма „Образование“. Отпуснат или планиран бюджет Национален: 0,03 милиона евро предвидени средства ЕС: 0,09 милиона евро прогнозен бюджет Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Очаквани резултати от изпълнението на мярката: 70 преподаватели в професионалните гимназии, подготвящи кадри за строителния сектор, квалифицирани за работа със СИМ; Актуализирани държавни образователни стандарти по професиите в областта на строителството, учебни планове и учебни програми с оглед осигуряване на умения за работа със СИМ софтуер; Осигурен хардуер и софтуер за провеждане на обучението в поне 4 професионални гимназии в областта на строителството Мярка 14: „Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на СИМ във исшите училища“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: За да бъдат изпълнени обновените учебни планове, ще бъде необходимо всички преподаватели в засегнатите дисциплини и специалности да достигнат определено ниво на компетентност в областта на СИМ. Интегрирането на СИМ ще засегне редица учебни планове, в които ще трябва да бъдат преработени част от дисциплините, така че да се включи или да се наблегне на използването на специализиран професионален софтуер за СИМ в съответната предметна област, както и допълнителни часове, в които студентите да бъдат запознати с принципите на СИМ и националните изисквания за прилагането му. Повечето ВУ разполагат с компютърни кабинети, но не всички отговарят на изискванията на съвременните софтуери за СИМ. Необходимо е да бъдат предвидени средства за обновяването им. Връзка към целта: Академичното обучение ще осигури подготвени за приложение на СИМ кадри в строителния сектор и ще привлече много млади хора към професията. ВУ ще организират обучения и за практикуващите участници в строителния сектор. Ще се осигурят по-добри цифрови компетенции за практикуващите специалисти в МСП, което ще спомогне за общото повишаване на цифровите квалификации на персонала и по-успешно внедряване на цифровите технологии Ориентировъчен график: Разработването и въвеждането на учебни програми за прилагане на СИМ и включването им в учебните планове на ВУ е панирано да се извърши по линията на НПВУ в периода от 2025 г. до 2026 г. Подготовката на преподаватели от всички необходими специалности, както и осигуряването на необходимите условия за ефективно обучение във ВУ са планирани до 2030 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален бюджет: 0,28 милиона евро планирани средства ЕС: 0,23 милиона евро прогнозен бюджет по НПВУ Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Очаквани резултати от изпълнението на мярката: Подготвен преподавателски състав ; Въведени програми за прилагане на СИМ за всички архитектурни и инженерни специалности във ВУ; Осигурен хардуер и софтуер за провеждане на обучението; Осигурени ежегодни практики и стажове за студентите в организации от строителния бизнес - ежегодно. Мярка 15: „Модернизиране на професионалното образование и обучение (ПОО)“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Изпълнява се като Проект BG05SFPR001-3.001 по Програма “Образование” 2021 – 2027 Част от планираните дейности, свързани с повишаване на цифровите умения на учители са: • Съвместно разработване и въвеждане на образователни материали по професионална подготовка за важни за икономиката на региона и пазара на труда сектори с иновативно цифрово учебно съдържание, използване на изкуствен интелект, виртуална реалност и смесено обучение (blended learning); • Квалификация на учители по професионална подготовка чрез специализирани обучения, свързани с прехода към цифрова и зелена икономика, синия растеж, индустрия 5.0, ИСИС; Връзка към целта: Модернизиране на професионалното образование и обучение с цел подготовка на устойчива работна сила и квалифицирани специалисти в ИКТ сектора, подготвени за предизвикателствата, свързани с прехода към цифрова и зелена икономика. Ориентировъчен график: 2023-2027 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: – За обучение на учители – 1 226 519 лв. – За смесено обучение (blended learning) – 3 039 600 лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 2 942 обучени учители. 4 500 разработени дигитални урока (или дигитално учебно съдържание, което може да се приравни към един интерактивен и мултимедиен урок) 384 училища, въвели смесено обучение (blended learning) за своите ученици; 19 200 общо ученици включени в обучение в др. физическа среда Мярка 16: Национална програма „Обучение за ИТ умения и кариера“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Изпълнява се като национална програма (НП) за развитие на образованието. Предвидени са следните основни дейности: Обучение на ученици за придобиване на III степен на професионална квалификация по специалността „Приложно програмиране“ от професията „Приложен програмист“ от професионалното направление „Компютърни науки“ от СППОО; Подпомагане на обучението на учениците – осъществява се от пет центъра, обособени към съответните училища Обучение на учители и лектори за преподаване на учебното съдържание по програмата. Връзка към целта: Работодателите в сферата на информационните технологии, както и в други области на икономиката се нуждаят от достатъчно подготвени специалисти, което обуславя необходимостта от мярката. Ориентировъчен график: Учебната 2023/2024 г. НП за развитие на образованието, в т.ч. и НП „Обучение за ИТ умения и кариера“, се одобряват ежегодно с Решение на МС. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: Разпределени 245 000 евро или 480 000 лв. за 2023 г. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Показатели за изпълнение на НП „Обучение за ИТ умения и кариера“: Брой на учениците, включени в обучението за 2023/2024 учебна година: а) не по-малко от 200 ученици – за първата учебна година; б) не по-малко от 150 ученици – за втората учебна година; в) не по-малко от 100 ученици – за третата учебна година. Брой на учениците, включени в едногодишния курс на обучение – не по-малко от 20 Брой на учениците, успешно завършили обучение по програмата и придобили професионална квалификация по професията „Приложен програмист“: за учениците, включени в тригодишния курс на обучение – не по-малко от 75; за учениците, включени в едногодишния курс на обучение – не по-малко от 15. Брой обучени учители по програмата за 2023/ 2024 учебна година – не по-малко от 20. Мярка 17: „Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Предоставяне на обучения за напреднало и високоспециализирано равнище (нива 5-8 по DigComp ) за заети лица. Връзка към целта: Операцията допринася за увеличаване на дела на специалистите в областта на ИКТ Ориентировъчен график: 2023 – 2025 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС (одобрен): Ориентировъчен ресурс за подкрепа на обучения за придобиване на цифрови компетенции: 2,5 млн. евро Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 11 120 заети лица, които при напускане на операцията са придобили цифрови умения към края на 2025 г. Мярка 18: „Подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката е в процес на изпълнение чрез инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Мярката цели да подпомогне разгръщането на мрежи с много голям капацитет, включително и 5G свързаност, с фокус към по-слабонаселени и отдалечени селски райони. Връзка към целта: Разгръщането на мрежи с много голям капацитет ще гарантира, че никоя част от страната или група в обществото няма да остане без адекватна цифрова свързаност и ще е в основата на развитието на динамична и иновативна икономика и ще осигури по-добър достъп на предприятията до разнообразни, висококачествени и иновативни цифрови услуги. Изпълнението на мярката ще доведе до намаляване на “цифровото разделение” и е пряко свързано с постигането на цифровата цел „всички крайни ползватели да са обхванати от гигабитова свързаност“. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2023 – 2026 г.. Отпуснат или планиран бюджет Общ планиран бюджет за дейностите: 469 891 653 лв. – планиран Национален: 78 315 275.50 лв. - планиран ЕС: 391 576 377.50 лв. от НПВУ– планиран Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 1) Брой население с достъп до ММГК – 365 00 души 2) Изградени нови оптични трасета за свързване общински центрове – 136 бр. общински центрове Мярка 19: „Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИА ИЕУ) няма сключено оперативно споразумение с Министерство на финансите за изпълнение на дейност: „Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове“, част от инвестиция П18 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, включен в Компонент 7 „Дигитална свързаност“ на Националния план за възстановяване и устойчивост. От страна на ИА ИЕУ са извършени подготвителни действия по подготовка и съгласуване на тръжните процедури за възлагане на изпълнението. Предвижда се изпълнението на следните поддейности на горецитираната Дейност 1: - Подмяна на устройства за ЕЕСМ в DWDM / Core / Aggregation слоеве, ремонт и оборудване на съществуващи локации; - Подмяна и доставка на нови устройства за ЕЕСМ в Access слой, ремонт и оборудване на съществуващи локации; - Изграждане на резервен защитен интернет възел и система за управление и наблюдение и средства за защита на ЕЕСМ; - Проектиране и изграждане на нови оптични трасета за свързване на 136 допълнителни общински центрове и затваряне на оптични пръстени, включително изграждане на нови възли за достъп – ще се изпълнява от МТС като Структура за Наблюдение и Докладване - Доставка на устройства за ЕЕСМ в Access слой за нови локации в общински центрове; - Подмяна на MMF кабели по съществуващи трасета в населени места и осигуряване на оптична свързаност до университети и научни институти; - Доставка и оборудване на възли за свръхвисокоскоростен достъп в 24 университета и научни института. Връзка към целта: Ще се сведе до минимум административната тежест за предприятията чрез подобряване на ефективността на публичната администрация и укрепване на електронното управление. Изпълнението на мярката ще доведе до намаляване на “цифровото разделение” и е пряко свързано с постигането на цифровата цел „всички крайни ползватели да са обхванати от гигабитова свързаност“. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2023 – 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет Точната сума ще бъде определена в оперативното споразумение на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) с Министерство на финансите (МФ). Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Общински центрове с оптична свързаност и изградени възли за достъп с активно оборудване – 265 бр. Мярка 20: „Осигуряване на 5G покритие по транспортни коридори - Works чрез отворените конкурси по Механизма за свързване на Европа (CEF)“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката е процес на изпълнение. Първият конкурс „5G покритие по транспортните коридори (5G coverage along transport corridors)“ по Механизма за свързване на Европа (МСЕ), цифров сектор бе отворен на 12 януари 2022 г., с краен срок за подаване на проекти – 20 април 2022 г. Подадени са два проекта, като е финансиран един проект с наименование 5G Seamless Roaming for the Greece-Bulgaria Cross-Border Corridor. Срокът за изпълнение на проекта е 31 декември 2025 г. Вторият конкурс бе с краен срок за кандидатстване до 21 март 2023 г. и има един финансиран проект с наименование 5G BALKANS BULGARIA-SERBIA CROSS-BORDER CORRIDOR. Финансирането от МСЕ е в размер от 3 364 403 евро, което е 50 % от стойността му. Очаква се проектът да стартира през януари 2024 г. със срок на изпълнение 36 месеца. Връзка към целта: Мярката цели осигуряване на 5G свързаност по TEN-T коридорите, което създава условия за ефективно използване на интелигентни системи, с цел насърчаване на иновациите и инвестициите. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2024 – 2027 г. Отпуснат или планиран бюджет Общ планиран бюджет за дейностите: 10 000 000 лв. по CEF Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще допринесе за осигуряване на непрекъсната 5G и роуминг свързаност по магистралата между София и Атина, както и за изграждане на оптична свързаност и осигуряване на 5G трансгранична свързаност по магистралата между София и Димитровград (Цариброд) по коридор Белград-София-Калотина. Мярка 21: „Надграждане на капацитета на Единната информационна точка“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Надграждане на системата ЕИТ с нови функционалности, включително: • картографиране на съществуващата цифрова инфраструктура; • напълно електронно подаване на заявления за строителни разрешителни; • разработени 2 нови регистъра. Разработване и внедряване на нова функционалност на ЕИТ, с цел създаването на Национална точка за достъп до информационни услуги за мултимодални пътувания Интеграция на ЕИТ с други системи, с цел улесняване на процеса по подаване и заявяване на заявления за електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) и съответно издаване на разрешителни. Връзка към целта: Чрез предоставяните от ЕИТ услуги за предоставяне на информация и приемане на а) заявления и документи към тях, необходими за разполагането, поддържането и подобряването на електронни съобщителни мрежи; б) на заявления и документи към тях, необходими за регистрация на разположена или подобрена електронно съобщителна мрежа и в) на заявления за изграждане на инфраструктура, както и чрез предвидените нови функционалности ще се стимулира търсенето и предлагането на е-услуги от предприятията, ще се намали административната тежест и ще се облекчи и ускори процесът по разполагане и поддръжка на електронни съобщителни мрежи, което ще доведе до подобряването и на общата цифрова свързаност в страната. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2023 – 2025 г. Отпуснат или планиран бюджет Общ планиран бюджет за дейностите: 6 600 000 лв. с ДДС – по Програма „Транспортна свързаност“ Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 1) Надградена система ЕИТ – 1бр. 2) Извършени интеграции с други администрации – 1 бр. 3) Регистри за намаляване на административната тежест – 2 бр. - Регистър на констативните актове за премахване на ЕСМ и Регистър на разположените и подобрени ЕСМ. ЕИТ ще бъде надградена и интегрирана с външни системи, което ще улесни достъпа и използването на данни, генерирани и съхранявани от публични организации на централно и местно ниво. Ще бъдат създадени 2 нови регистри за намаляване на административната тежест. Мярка 22: „Изграждане на пилотна квантова инфраструктура в България“ Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката предвижда изпълнение на национален план, част от инициативата на Европейския съюз за европейска квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI). Планът използва дългогодишни знания в областта на квантовата теория и технологии и експертиза в комуникационните мрежи, за да се насочи към възприемането на съвременни технологии за криптиране, базирани на Quantum Key Distribution (QKD) за високо сигурна комуникация между българските публични органи и частни организации. Като тестова платформа, Националният консорциум „Българска национална квантова комуникационна инфраструктура“ (BG QCI) разработва нови технологични подходи за внедряване на нови QKD технологии в рамките на различни съществуващи инфраструктури, включително различни случаи на използване, топографски конфигурации на мрежи, QKD връзки на дълги разстояния, които изискват сигурни надеждни възли (релейни станции) и полеви тестове на квантови ретранслатори. Връзка към целта: Изграждането на националната квантово-комуникационна инфраструктура, като чаяст от европейската, ще допринесе за постигането на целна на програма „Цифрово десетилетие“ до 2025 г. Европа да разполага със своя първи компютър с квантово ускоряване. Ориентировъчен график: 2023 – 2025 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: 0,5 милиона евро от програма „Цифрова Европа“ Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изградени две пилотни демонстрационни мрежи, защитени с квантова криптография. Едната мрежа ще бъде в град София и ще свърза няколко министерства и два клона на банка. Другата мрежа ще бъде дълго трасе от София до Кулата с намерение да се изгради оптичен интерконектор с Гърция. Пълно мащабно изграждена Национална квантово-комуникационна инфраструктура, която може да свърже всички полицейски управления, клонове на НАП, на военни поделения, но и с ориентация към бизнеса. Мярка 23: „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия” Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Процедурата се реализира по Процедура BG-RRP-3.005 в изпълнение на НПВУ. Предоставяне на безвъзмездни средства за внедряване на ИКТ и решения, осигуряващи повишаване нивото на цифровизация на МСП. Очакваният ефект e да се повиши нивото на интеграция на цифровите технологии в дейността на предприятията и да се подобри готовността им за последващо възприемане на технологии от Индустрия 4.0. Предприятията кандидатстват за въвеждане на ИКТ услуги и решения за цифров маркетинг, платформи, уебсайтове и мобилни приложения, решения за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси, както и за осигуряване на киберсигурност. Връзка към целта: Мярката е насочена към МСП, които започват своя процес на цифровизация, и по-специално подкрепя основните им нужди от цифровизация. Тъй като мярката обхваща всички стопански сектори, които имат различни нужди, областите на приложение са различни, но включват много мерки, които са от значение за КПЕ по отношение на късното въвеждане на цифрови технологии (напр. продажби чрез електронна търговия). Поради това се очаква тази мярка да допринесе пряко за постигането на целта по отношение на късното въвеждане на цифрови технологии. Ориентировъчен график: Процедурата стартира през октомври 2022 г., с краен срок за кандидатстване през декмеври 2022 г. Сключени са 1445 договора за финансиране. Продължителността на всяко предложение за изпълнение на инвестиция не следва да надвишава 12 (дванадесет) месеца. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: 15.65 милиона евро от Механизъм за възстановяване и устойчивост – разпределен Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 1445 МСП постигнали първо и втори ниво на цифровизация Мярка 24:“Технологична модернизация“ Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Процедурата се реализира по Процедура BG-RRP-3.004 в изпълнение НПВУ чрез предоставяне на безвъзмездни средства на МСП. По процедурата е предвидено придобиване на нови технологии с акцент върху цифровизацията на производствените процеси с оглед разширяване на производствения капацитет и/или разнообразяване на предлаганите продукти/услуги. Връзка към целта: Мярката е насочена към МСП, които започват своя процес на цифровизация, и по-специално подкрепя основните им нужди от цифровизация на производствените им процеси. Тъй като мярката обхваща приоритетни сектори съгласно Националната стратегия за малките и средни предприятия 2021-2027 г. (НСМСП 2021-2027), които имат различни нужди, областите на приложение са различни, но включват много мерки, които са от значение за КПЕ по отношение на късното въвеждане на цифрови технологии. Поради това се очаква тази мярка да допринесе пряко за постигането на целта по отношение на късното въвеждане на цифрови технологии. Ориентировъчен график: Процедурата стартира през юли 2022 г., с краен срок за кандидатстване през септември 2022 г. Сключени 912 договора за финансиране. Продължителността на всяко предложение за изпълнение на инвестиция не следва да надвишава 12 (дванадесет) месеца. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: 132.94 милиона евро от Механизъм за възстановяване и устойчивост – разпределен Очаквано въздействие и свързаните с него срокове 912 МСП със завършени проекти в подкрепа на технологичната модернизация (до средата на 2024 г.) Повишена ефективността на производствените процеси, по-висока производителност, намалени производствени разходи и оптимизиране на производствената верига. Мярка 25: „Подкрепа за иновативни МСП, отличени с Печат за високи постижения“ Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Процедурата се реализира по Процедура BG-RRP-2.006 в изпълнение на НПВУ чрез подкрепа на български предприятия за изпълнение на проекти, отличени с „Печат за високи постижения“ от Европейския иновационен съвет до 2023 г. вкл. в конкурсните сесии на програми „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“. Предприятията кандидатстват за: а) дейности за технологично развитие, включващи подходяща комбинация от изследвания в зависимост от нивото на зрялост на технологията, и дейности по валидиране, за да се повиши зрелостта на технологията; б) дейности насочени към готовността на пазара за комерсиализация и внедряване и други важни аспекти на регулиране, сертифициране и стандартизация. в) дейности за комуникация и разпространение с цел максимизиране на въздействието от технологичната разработка. Връзка към целта: Мярката е насочена към МСП за повишаване на иновативния им потенциал и създаване на условия за растеж и развитие. Приоритетно ще се финансират предложения за изпълнение на инвестиции в областта на зелените и цифровите технологии, попадащи в обхвата на ИСИС. Ориентировъчен график: Процедурата е с два крайни срока за кандидатстване както следва: Първи краен срок: 07.04.2023 г. - 12.05.2023 г. Втори краен срок: 08.01.2024 г. - 23.02.2024 г. Процедурата стартира през април 2023 г. и в рамките на първия краен срок са подадени 18 предложения за изпълнение на инвестиции на обща стойност 54 млн. лева, като договор за финансиране са сключили 12 иновативни микро, малки и средни предприятия, с което стартира изпълнението на техните проекти, отличени с „Печат за високи постижения“. Продължителността на всяко предложение за изпълнение на инвестиция не следва да надвишава 24 (двадесет и четири) месеца. Отпуснат или планиран бюджет Обща стойност: 36 825 181 лева В рамките на първия етап на кандидастване са подкрепени 12 проекта на стойност 34 075 181 лева Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Подпомогнати предприятия (от които малки, включително микро-, средни, големи) (RRFCI09). „Завършени проекти на иновативни МСП“ (RRP28). Мярка 26: „Насърчаване на дигитализацията на МСП“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката е в изпълнение на „Национална стратегия за малките и средните предприятия” 2021-2027 г. - Мярка 4.1.1 - Въвеждане на дигитални технологии, софтуер, решения за електронна търговия, дигитални приложения и прилагане на подходящи процеси за киберсигурност и сигурност на данните Мярка 4.1.2 - Подкрепа на МСП за въвеждане на ИКТ като системи за управление на взаимоотношенията с клиентите (CRM), системи за планиране на ресурсите на предприятието (ERP), системи за информационна сигурност, дигитализация на процесите, когнитивни технологии, специализирани софтуерни пакети и др., както и свързани с тяхното изпълнение стратегически, специфични цели и очаквани резултати) Връзка към целта: Увеличаване на дела на МСП, които използват ИКТ за повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността им, създаване на системи за управление на нови бизнес модели, решения за киберсигурност и сигурност на данните. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2023 – 2027 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: Бюджетът е в процес на формиране ЕС: Бюджетът е в процес на формиране Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Показатели за резултат – изходна стойност и целева стойност (за 2024 г. и 2027 г.) Интеграция на цифровите технологии Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г. – Интеграция на цифровите технологии (за МСП): 2019 г. - 6% от МСП извършват продажби онлайн (спрямо 17% средно за ЕС); 2024 г. – 10%; 2027 г. – 20%. 2019 г. - 2% от оборота на МСП е с онлайн произход; 2024 г. – 4%; 2027 г. – 6%. Мярка 27: „Подкрепа за дигиталната трансформация на индустриалните МСП“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката е в изпълнение на „Национална стратегия за малките и средните предприятия” 2021-2027 г. - Мярка 4.2.3 - Внедряване на модерни ИКТ решения, системи за киберсигурност и решения за съхранение на данните и др. и свързани с изпълнението на стратегическите и специфичните цели на Стратегията за МСП и очаквани резултати Връзка към целта: Повишаване на конкурентоспособността и намаляване на енергийната интензивност на производството на индустриалните МСП. Насърчаване на индустриалните МСП да въвеждат ИКТ решения, киберсигурност и решения за сигурност на данните. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2023 – 2027 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: Бюджетът е в процес на формиране ЕС: Бюджетът е в процес на формиране Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Показатели за продукт – изходна стойност и целева стойност (за 2024 г. и 2027 г.) Брой подпомогнати индустриални МСП Изходна стойност (2020 г.): 0 Целева стойност за 2024 г.: 50 Целева стойност за 2027 г.: 100 Обща стойност на средствата, разпределени към МСП Изходна стойност (2020 г.): 0 Целева стойност за 2024 г.: предстои дефиниране въз основа на договорените ресурси Целева стойност за 2027 г.: предстои дефиниране въз основа на договорените ресурси Мярка 28: „Изграждане и внедряване на цифрова социално иновативна платформа и пазарно интегриране на платформата“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Предвижда се да бъде изградена функционалност за потребление на принципа на колективното пазаруване, където потенциалният купувач има достъп до продуктите на голям брой предлагащи предприятия, включително и информация за конкретната социална добавена стойност. По този начин ще бъде предоставена възможност на предприятията, включително „прохождащите“, да имат гарантиран минимален излаз до пазар и дистрибуция в по-широк териториален мащаб. Пазарното интегриране на платформата ще се осъществи чрез аудио-визуални комуникационни инструменти (радио и телевизионно време). Проактивната комуникация сред клиенти, потребители, бизнес и като цяло обществото е съществен елемент от пазарната реализация на всеки непознат на пазара /потребители и инвеститори/ продукт. Връзка към целта: Мярката е насочена към пазарната интеграция на субектите на социалната и солидарна икономика. Ориентировъчен график: Проектът ще се реализира в периода 2024 - 31.12.2025 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС (одобрен): 1,2 милиона евро Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изградена и внедрена цифрова платформа – 1 бр. Субекти на ССИ, предлагащи стоките и услугите си в цифровата платформа – до 150 бр. Мярка 29: „Повишаване капацитета на участниците в проектирането и строителството“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предвижда подготовката на ръководства и онлайн материали за самообучение на проектанти, строители, консултанти и дружества, които участват в съгласуването на инвестиционните проекти. Материалите ще бъдат публикувани на уеб-базирана платформа на МРРБ, разработен за тази цел. Мерките предвидени за повишаване на капацитета на малки и средни предприятия, както и на съгласувателните органи извън държавната и общинска администрация, предвиждат създаването на разяснителни/обучителни материали по отношение на софтуерни програми с отворен код. Организиране и провеждане на специализирани обучения, конференции, лекции, семинари и консултации, насочени към изграждане на капацитет по теми, свързани с въвеждане на дигитални технологии в строителните процеси. Връзка към целта: Изграждането на капацитет на човешкия капитал е основна предпоставка за успеха на успешната цифрова трансформация на строителния сектор в България. Ще се осигурят по-добри цифрови компетенции за практикуващите специалисти в МСП, което ще спомогне за общото повишаване на цифровите квалификации на персонала и по-успешно внедряване на цифровите технологии Ориентировъчен график: Разработването на необходимите ръководства, както и на уеб-базираната платформа за самообучение ще приключи до 2026 г. Разработването на ежегодни планове и организирането и провеждането на семинари и обучения, конференции, лекции и консултации ще се извършва ежегодно. Отпуснат или планиран бюджет Национален бюджет: 0,11 милиона евро планирани средства ЕС: 0,44 милиона евро планиран бюджет от НПВУ Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Очаквани резултати от изпълнението на мярката: Разработени 2 бр. уеб-базирани ръководства – за работа със СИМ, за проектанти и за одобряващата инвестиционните проекти администрация – срок 2026 г.; Създадени и публикувани на уеб-базирана платформа онлайн обучения, интерактивно ръководство (наръчник) за националния СИМ модел, процеси на проектиране и одобрение за СИМ проекти, възможности за изтегляне на ресурси като библиотеки, шаблони и формуляри, както и приложения за проверка на цифровата зрялост за предприятия в строителния сектор със свободен достъп за бизнеса - – срок 2026 г.; Брой проведени семинари и обучения; брой обучени специалисти/годишно – ежегодно. Мярка 30: „Изграждане на първия български петаскейл суперкомпютър Discoverer, част от мрежата на EuroHPC“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Изграждане на първия български петаскейл суперкомпютър Discoverer, част от мрежата на EuroHPC. Връзка към целта: Капацитетът на машината може да бъде използван в много приложни области за нуждите на голям брой публични и частни потребители, включително МСП на българско, регионално и европейско ниво. Системата ще бъде оптимизирана да работи в множество научни области, включително биоинформатика, фармация, молекулярна динамика и механика, квантова химия и биохимия, изкуствен интелект, персонализирана медицина, биоинженерство, прогнозиране на времето, борбата с климатичните промени и др. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2023 – 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: необходим финансов ресурс 19 064 180 лв., осигурен -15 251 200 лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Индикаторите за изпълнение са свързани с постигането на 200 бр. публични и частни потребители, 60 бр. подадени заявки и 40 бр. направени услуги. Мярка 31: „Иновации в строителния сектор“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Предоставяне на достъп до специализирана научноизследователска инфраструктура и експертиза за пилотно тестване на експериментално оборудване, иновативни продукти, цифрови и технологични решения, материали и услуги с цел по-бързата им пазарна реализация. Предоставяне на информация за инструменти и механизми за управление и финансиране на малкия и среден бизнес по линия на международни и национални програми и инициативи за пилотно тестване на дигитални технологии и реализацията на иновативни проекти. Подпомагане достъпа до партньорски организации, създаването на иновационни платформи, споделени инфраструктури и стимулиране работата в мрежа. Дефиниране на теми и области на сътрудничество между науката и бизнеса с фокус върху цифровизацията на строителния процес и предоставяне на база данни от научно-изследователски проекти с потенциал за комерсиализация. Подготовка и възлагане на пилотни проекти за изпълнение чрез СИМ технология – инфраструктурен проект и проект на сграда. Връзка към целта: Осигуряване на възможност на МСП за лесен достъп до цифрови технологии или до данни при справедливи условия, осигурени с нормативна уредба, и за адекватна подкрепа, за да се цифровизират. Ориентировъчен график: Подготовката и възлагането на пилотни проекти за изпълнение чрез СИМ технология се планира да бъдат изпълнени до 2027 г. Всички останали дейности, предвидени за изпълнението на Мярка 4.1. са планирани да се извършват ежегодно. Отпуснат или планиран бюджет Национален: Към момента няма конкретен прогнозен бюджет ЕС: Към момента няма конкретен прогнозен бюджет Очаквано въздействие и свързаните с него срокове: Очаквани резултати от изпълнението на мярката: Осигурен достъп до специализирана научноизследователска инфраструктура и експертиза; Бр. информирани и консултирани МСП за инструменти и механизми за управление и финансиране; Осигурен достъп до партньорски организации, създадени иновационни платформи, споделени инфраструктури Планирана научно изследователска и развойна дейност в областта на строителството; Възложени чрез обществени поръчки 2 бр. пилотни инвестиционни проекти за изпълнение чрез СИМ технология – срок 2027 г. Мярка 32: „Дейности за разработване и внедряване на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: ПКИП Специфична цел: RSO1.2. Усвояване на ползите от цифровизацията за гражданите, дружествата, изследователските организации и публичните органи (ЕФРР) Индикативни групи дейности: - Насърчаване въвеждането на технологии от Индустрия 4.0 в предприятията: индустриален "Интернет на нещата“ (Industrial Internet of Things – IioT), симулации, добавена/виртуална реалност (VR/AR), автономни роботи, облачни технологии (Cloud computing), триизмерно/адитивно отпечатване (3D printing), хоризонтална и вертикална системна интеграция, анализи в големи информационни масиви (Big Data) и др. под.; - Въвеждане на стандарти в областта на Индустрия 4.0 като БДС EN 62264 Интегриране на система за управление на предприятие, БДС EN 61512 Партидeн режим на управление и проверка на производствен процес, БДС EN IEC 62890 Управление на жизнения цикъл на системи и компоненти и др. приложими стандарти в областта; - Подкрепа за инвестиции, насочени към разработване на цифрови технологии, софтуер, цифрови приложения в областта на Индустрия 4.0; - Прилагане на подходящи процеси за киберсигурност и поверителност на данните в МСП. - Повишаване на цифровите умения на персонала във връзка с въведените технологии от Индустрия 4.0 Посочените дейности, свързани с повишаване на цифровите умения няма да се реализират самостоятелно, а във връзка с въведените технологии от Индустрия 4.0 Планира се подкрепа по тази специфична цел да се предоставя чрез финансови инструменти с различен фокус върху крайните получатели и вида на инвестициите, както следва: 1. Дялови инструменти, вкл. рисково дългово финансиране. Инструментите ще подкрепят предприятия в различни етапи на развитие за разработване и внедряване на технологии в областта на Индустрия 4.0. 2. Дългови инструменти (гаранция или инструмент за споделяне на риска) за изпълнение на проекти в областта на Индустрия 4.0. Инструментът е насочен към съществуващи предприятия от всички сектори. Предвижда се комбинация на подкрепа чрез финансови инструменти с безвъзмездна помощ, както в рамките на една операция (напр. комбинация с грант за одит за цифровизация, други услуги за подготовка на инвестицията и/или инвестиционен грант) за дяловите инструменти и в рамките на две отделни операции за дълговия инструмент. Връзка към целта: Подкрепата по тази специфичната цел на ПКИП ще бъде насочена към последните четири нива на цифровизация в предприятията, в които се развиват необходимите за Индустрия 4.0 технологии: етап 3 „Видимост“, етап 4 „Прозрачност“, етап 5 „Прогнозен капацитет“ и етап 6 „Приспособимост“. В този смисъл включва набор от мерки, които са от значение за КПЕ по отношение навлизане на технологии в предпирятията и използване на облачни изчисления/изкуствен интелект/големи данни. Поради това се очаква дейностите, планирани по тази специфична цел на програмата да допринесат пряко за постигането на целта по отношение на навлизането на технологиите. Ориентировъчен график: ПКИП обхваща периода 2021- 2027 (допустимо 2029). В момента финансовите инструменти се структурират, като предстои провеждането на процедура за избор на финансови посредници, които да реализират конкретните инвестиции с крайните получатели - предприятия. Предвид спецификата на структуриране на финансовите инструменти се очаква същите да са налични на пазара след края на 2024 г.. Отпуснат или планиран бюджет Фонд – ЕФРР Общ планиран бюджет за дейностите по специфична цел RSO1.2. на ПКИП: 194 млн. евро (ЕФРР; Национален бюджет) Национален: 36,1 млн. евро. – планиран ЕС: 157,9 млн. евро. – планиран Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Показатели за резултат за специфична цел RSO1.2. на ПКИП, имащи пряко отношение към цифровизацията на МСП – планирани целеви стойности (2029 г.): МСП, постигнали 3 или 4 ниво на дигитализация съгласно индекса на зрялост за Индустрия 4.0 – 243 МСП, постигнали 5 или 6 ниво на дигитализация съгласно индекса на зрялост за Индустрия 4.0 – 61 Мярка 33: „Дейности за внедряване на иновации в предприятията“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката се изпълнява по ПКИП Приоритет: 1. Иновации и растеж Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии Приоритет: 2. Кръгова икономика Специфична цел: RSO2.6. Насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика Предоставяне на фокусирана подкрепа на българските предприятия за внедряване на продуктови иновации или иновации в бизнес процесите в тематичните области на ИСИС 2021-2027. Мярката е насочена към МСП и малки дружества със средна пазарна капитализация от различни икономически сектори, желаещи да внедрят иновация, попадаща в обхвата на една от подобластите, дефинирани в рамките на петте тематични области на ИСИС 2021-2027. Връзка към целта: Подкрепата по тази мярка в рамките на ПКИП ще бъде насочена към внедряване на иновации в тематичните области на ИСИС 2021 – 2027. В този смисъл включва дейности, които са от значение за КПЕ по отношение навлизане на технологии в предпирятията и използване на облачни изчисления/изкуствен интелект/големи данни. Проектите в ТО „Информатика и ИКТ“ са с фокус върху цифровизацията и имат пряко отношение към постигане на цифровите цели. Ориентировъчен график: ПКИП обхваща периода 2021-2027 (допустимо 2029). Отпуснат или планиран бюджет Индикативен бюджет по мярката, конкретно Приоритет 1 „Иновации и растеж“ (приложимо за проекти, които ще се изпълняват в една от тематичните области на ИСИС: “Информатика и ИКТ”; “Мехатроника и микроелектроника”; “Индустрии за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии”;“ Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии”) –   226 028 203 евро, от които: Национален:   37 934 803 евро – планиран ЕС:   188 093 400 евро – планиран Доколкото посоченият бюджет обхваща допустими проекти по всичките 4 тематични области на ИСИС, не може да се предвиди каква част от него ще бъде за проекти, които ще се изпълняват в област “Информатика и ИКТ”. По-долу е посочен индикативният бюджет за проекти, които ще се изпълняват в тематична облат “Информатика и ИКТ” при направено допускане, че общият бюджет за внедряване на иновации от предприятията, предвиден по Приоритет 1 и посочен по-горе, се разпределя поравно между 4-те тематични области на ИСИС 2021-2027. По този начин за проекти в ТО “Информатика и ИКТ” индикативният бюджет, който може да бъде посочен на този етап, е 56 507 050,75 евро, както следва: Национален:  9 483 700,75 евро – планиран ЕС:  47 023 350 евро – планиран Очаквано въздействие и свързаните с него срокове С презумпцията, че планираните стойности на показателите се разпределят поравно между 4-те тематични области на ИСИС 2021-2027, за “Информатика и ИКТ”, в която цифровизацията е широко застъпена, може да се посочи следната ориентировъчна стойност: МСП, въвеждащи иновация в продукт или процес – 152 На ниво отделна процедура показателите ще бъдат отчетени въз основа на успешно изпълнените проекти с одобрени финални отчети и верифицирани разходи (проекти за внедряване на иновации в тематичната област на ИСИС, свързана с цифровизацията – “Информатика и ИКТ”). Мярка 34: „Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност (ЦК), в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от Националната пътна карта за научни изследвания (НПКНИ)“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката ще подпомогне устойчивото развитие на ЦВП и ЦК, които се изграждат по ОПНОИР, за тяхното преминаване в оперативна фаза, стимулиране сътрудничеството им с бизнеса чрез трансфер на технологии, пълноценното им интегриране в научноизследователската и иновационна екосистема на страната и увеличаване на приноса им към интелигентната икономическа трансформация. Подкрепа за изпълнение на стратегически ангажименти на България по отношение на Зелената сделка, синята икономика, нисковъглеродната и кръговата икономика Връзка към целта: Подкрепата ще допринесе за: - Подобряване на продуктивността и резултатите на научноизследователската и иновационната система и нивото на инвестиции в НИРД, съчетано с тяхната по-адекватна и ефективна насоченост; - Подобряване на рамката и средата за провеждане на научни изследвания, иновации и технологичен трансфер; - Преодоляване на регионалните дисбаланси чрез устойчиви инвестиции в научноизследователски инфраструктури; - Изграждане и развитие на национална научноизследователска и иновационна екосистема посредством регионални услуги и партньорства на подкрепените ЦВП, ЦК, на научноизследователските инфраструктури и на Лабораторен комплекс към Научно-технологичен парк "София Тех парк" от НПКНИ. Ориентировъчен график: Подкрепата по ПНИИДИТ обхваща периода 2021- 2027 (допустимо 2029). Отпуснат или планиран бюджет Индикативен бюджет за подпомагане на ЦВП и ЦК по Приоритет 1, Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии (ЕФРР), Приоритетно направление 1: Устойчиво развитие на националния капацитет за научни изследвания и иновации на ПНИИДИТ – 336 000 465,33 лв., от които: Национален: 77 369 403,77 лв. – планиран ЕС: 258 631 061,56 лв. – планиран Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Показатели за краен продукт: RCO06 Изследователи, работещи в подкрепяни научноизследователски съоръжения – 193 бр. (изчислено в еквивалент на пълно работно време) RCO08 Номинална стойност на оборудването за научни изследвания и иновации – 84 000 117 лева Показатели за резултат: RCR102 Изследователски работни места, създадени в подкрепяните структури (изчислени в еквивалент на пълно работно време) – 95 RCR08 Публикации от подкрепяните проекти – 445 RCR06 Подадени заявки за патенти – 19 бр. Мярка 35: „Подкрепа за Европейските цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) чрез допълващо съфинансиране на одобрени от ЕС ЕЦИХ и финансиране на проекти, получили „Печат за високи постижения“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката се изпълнява по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 (ПНИИДИТ), Приоритет: 1. Устойчиво развитие на българската научно-изследователска и иновационна екосистема Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии (ЕФРР) Приоритетно направление 4: Синергия с програми „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“ Мярката ще подкрепи развитието на капацитета на избраните национални цифрови и иновационни хъбове за предоставяне на услуги в областта на цифровите и зелените технологии за МСП и за публични организации. Всеки ЕЦИХ: действа като точка за достъп до европейската мрежа от ЕЦИХ, като помага местните компании и/или публични участници да получат подкрепа от други хъбове; подкрепя компании и публични участници от други региони и държави, представени от други ЕЦИХ, които се нуждаят от техния опит; предоставя услуги въз основа на специфичен фокус и експертиза; предоставя специализирани иновационни услуги. Връзка към целта: Подкрепата ще допринесе за обвързване и координиран подход на работата на цифровите и иновационните хъбове с други проекти по програма „Цифрова Европа“ (ПЦЕ), които са насочени към изграждане на капацитет в областта на високопроизводителните изчисления, изкуствения интелект, киберсигурността, цифрови умения. Ориентировъчен график: Подкрепата за ЕЦИХ по ПНИИДИТ обхваща периода 2021-2027 (допустимо 2029). Отпуснат или планиран бюджет Индикативен бюджет за подпомагане на ЕЦИХ по Приоритет 1, Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии (ЕФРР), Приоритетно направление 4. Синергия с програми „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“ на ПНИИДИТ – 130 197 479 евро, от които: Национален: 24 197 479 евро – планиран ЕС: 106 000 000 евро – планиран През 2023 г. е публикувана първата процедура за осигуряване на диопълващо финансиране на 4 ЕЦИХ с краен срок за кандидатстване 20.09.2023 г. (BG16RFPR002-1.001 Допълващо финансиране на избрани от Европейската комисия Европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ)). Общата стойност на публикуваната схема: 13 586 742,33 лв. (за три годишен период), в това число: 11 057 153,09 лв. финансиране от ПНИИДИТ и 2 529 589,22 лв. осигурени от националния бюджет. Предстои публикуване на процедурата за подкрепа на ЕЦИХ, отличени с Печат за високи постжения. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Подкрепени ЕЦИХ с допълващо финансиране – 4 Подкрепени ЕЦИХ с „Печат за високи постижения“ – 8 Мярка 36: „Трансфер на технологии и знания - Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката се изпълнява по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 (ПНИИДИТ), Приоритет: 1. Устойчиво развитие на българската научно-изследователска и иновационна екосистема Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии (ЕФРР) В рамките на процедурата ще се реализират стратегически проекти, насочени към МСП за повишаване на тяхната конкурентоспособност чрез превръщането на „зелените“ предизвикателства във възможности. Целта е да се създадат условия за устойчиви решения чрез предоставяне на зелени и/или цифрови услуги, създаване на пазарно предимство чрез въвеждането/разработването на „зелени и цифрови“ решения и екоиновации. Връзка към целта: Подкрепата по посочената мярка ще допринесе за развитие на модел на трансфер на знания и технологии в т.ч. и създаване на ефективни партньорства между научните среди, МСП и индустрията от една страна, а от друга стимулиране на процесите на индустриални иновационни програми, в които водещата инициатива на бизнеса обединява около споделени предизвикателства академичните среди, малки и средни предприятия, неправителствен сектор и публични институции. Развитие на уменията, в т.ч. и такива в сферата на зелените и цифровите технологии. Ориентировъчен график: Подкрепата по ПНИИДИТ обхваща периода 2021- 2027 (допустимо 2029). Отпуснат или планиран бюджет Индикативен бюджет по Приоритетно направление 3, Приоритет 1, Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии (ЕФРР), Приоритетно направление 3: Трансфер на технологии и знания на ПНИИДИТ – 17 873 657 лв. от които: Национален: 3 204 932 лв – планиран ЕС: 14 668 725 лв.– планиран Очаквано въздействие и свързаните с него срокове RCR03 Малки и средни предприятия (МСП), въвеждащи иновация в продукт или процес – 137 Мярка 37: „Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT)“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Дейността на INSAIT е насочена към изследвания и иновации в областта на компютърните науки с фокус върху изкуствения интелект, цифрова сигурност и адаптивни софтуерни системи. Основните групи дейности са: Изпълнение на научноизследователски и иновационни проекти в сферата на компютърните науки и изкуствения интелект, насочени към бързо променящите се нужди на науката, бизнеса и индустрията. Привличане на световно признати учени, които да ръководят научноизследователските проекти на Института. Предлагане на висококачествено обучение (на английски език) на докторанти, а в сътрудничество с Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ – на магистри и бакалаври. Тясно сътрудничество с водещи световни научни институти, партньорство с Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих и Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана. Осигуряване на прозрачен и отворен достъп на българските изследователи до експертиза и услуги, свързани с научни изследвания и иновации в областта на компютърните технологии. Предоставяне консултации на българското правителство и институции за оптималното използване на компютърни технологии и конкретно: изкуствения интелект, цифрова сигурност, адаптивните софтуерни системи и др. Връзка към целта: Със своята дейност INSAIT ще допринесе при разработването на изкуствения интелект, цифрова сигурност и адаптивни софтуерни системи. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2022 г. – 2030 Отпуснат или планиран бюджет Общ планиран бюджет за дейностите: 170 млн. лв. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Институтът ще работи по утвърдени в световен мащаб и иновативни практики и модели – т. нар. Хумболтов модел. Очаква се добавената стойност да се изразява и в интернационализацията и модернизацията и на други висши училища и научни организации в България, тласък на създаването на стартиращи компании и изграждането на нов и модерен дигитален имидж на България. Институтът е и първопроходна инициатива за намаляването на неравенствата в областта на науката и високите технологии в разширения ЕС, като дава уникалната възможност на България да заяви водеща роля на дигиталната карта на Европа. Мярка 38: „Национална научна инфраструктура „Големи данни за интелигентно общество“ (GATE)“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Обект от Националната пътна карта за изследователска инфраструктура. Развиване на научна дейност на световно ниво и постигане на устойчив растеж на изследванията в областта на големите данни и изкуствения интелект. Научните изследвания в GATE са фокусирани в четири направления – бъдещи градове, интелигентно правителство, умна индустрия и цифрово здравеопазване. В рамките на проектните дейности се предвижда изграждане и въвеждане в експлоатация на нова, устойчива от гледна точка на екологичност, икономичност и енергийна ефективност сграда, която да е допринасяща за създаването на Научен парк на Софийския университет, в която да бъдат разположени модерни технологични лаборатории и оборудване. Връзка към целта: Чрез дейността си GATE ще допринася за развиване на научна дейност на световно ниво и постигане на устойчив растеж на изследванията в областта на големите данни и изкуствения интелект. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2018 г. – 2030 Отпуснат или планиран бюджет Общ планиран бюджет за дейностите: 29 203 118,38 лв. (програмиран бюджет) Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Центърът за върхови постижения GATE ще допринесе за изграждането на устойчива екосистема: университет-правителство-индустрия-общество и ще се утвърди като национален, регионален и европейски хъб за значими научни постижения, образование и иновации в областта на големите данни и изкуствения интелект. Акумулирането на значителен изследователски капацитет ще позволи създаването на върхови научни постижения, както и разработването, прилагането и комерсиализирането на значими за обществото и бизнеса иновации. Като единствен център за върхови научни постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в Източна Европа, изследователският институт GATE ще играе стратегическа роля за разпространението на най-добрите практики и иновативни модели в страните, включени в списъка на Widening countries на Хоризонт 2020. Мярка 39: „Национална научна инфраструктура „Национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания“ – Суперкомпютър Авитохол“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Обект от Националната пътна карта за изследователска инфраструктура. Електронна изчислителна инфраструктура, която осигурява стабилни и надеждни изчислителни услуги за решаване на големи задачи по устойчив начин, в дългосрочен план, при максимална гъвкавост, обучение и подкрепа на потребителите от различни научни области. НЦВРП разполага с висококвалифициран екип и управлява и оперира различни ресурси: високопроизводителни ресурси – суперкомпютър и клъстери с различни хардуерни архитектури, грид сайтове, облаци с възможност за стартиране на виртуални машини за услуги и разпределени изчисления, ресурси за съхранение на данни с възможност за краткосрочно и дългосрочно съхранение. Основните групи дейности на НЦВРП са: Осигуряване на прозрачен и отворен достъп на българските изследователи до мощни изчислителни ресурси и софтуер. Осигуряване на устойчиви и оперативно съвместими услуги на изчислителна инфраструктура от най-нов вид, насърчаване на гъвкав и отворен подход, при който потребителските общности имат право да избират услугите, които отговарят на техните изисквания и на мащаба на техните изследвания. Изпълнение на иновационни дейности, насочени към постоянното развитие на изчислителната инфраструктура. Провеждат се обучения и се дават консултации във връзка с оптималното използване на уникалните възможности на системата. Издават се цифрови сертификати от BG.ACAD CA, които се признават на европейско и световно ниво, благодарение на членството ни в EUGRID PMA. Повече от 250 учени и 300 студенти са потребители на ресурсите и услугите на НЦВРП. Най-много потребители има суперкомпютърът Авитохол – освен индивидуални потребители, Авитохол се използва от Националните научни програми (ИКТвНОС, ООС, БиоАктивМед и др.), други научни инфраструктури от НПКНИ (КЛАДА-БГ, НГИЦ и др.), множество европейски проекти, както и от центровете, които се изграждат по ОП НОИР. Връзка към целта: НЦВРП управлява и оперира различни ресурси: високопроизводителни ресурси – суперкомпютър и клъстери с различни хардуерни архитектури, грид сайтове, облаци с възможност за стартиране на виртуални машини за услуги и разпределени изчисления, ресурси за съхранение на данни с възможност за краткосрочно и дългосрочно съхранение. Тези ресурси носят потенциал за подпомагане на МСП във връзка с тяхната цифровизация и достигане на целта 75 % от предприятията в ЕС да използват облачни изчисления/изкуствен интелект/големи данни. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2015 г. – 2030 г. Отпуснат или планиран бюджет Общ планиран бюджет за дейностите: 20 800 000 лв. (програмиран бюджет) Очаквано въздействие и свързаните с него срокове НЦВРП интегрира изчислителни системи и системи за съхранение на данни, софтуер, мидълуер и услуги и предлага на българските изследователи прозрачен и отворен достъп с цел разработване и работа на изчислително-интензивни научни приложения, което им позволява да постигнат нови значими научни резултати. Концентрацията на висока експертиза на екипа на НЦВРП и големия капацитет на ресурси позволява да се решават както Е-инфраструктури. Цифрови, изчислителни и компютърни изследвания (Е-изследвания) сложни научни задачи, така и практически задачи с голямо социално въздействие. Особено голяма е ползата от инфраструктурата за обучението на кадри и в използване на технологии от най-ново поколение, които в световен мащаб дават огромно конкурентно предимство на изследователите, използващи или развиващи информационни технологии. Мярка 40: „Е-инфраструктури от Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ)“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Националната пътна карта за научна инфраструктура е дългосрочен стратегически документ, чрез който се планира развитието на научната инфраструктура и съдържа списък с нови и в процес на обновяване инфраструктурни обединения от национално и европейско значение. Инфраструктурите, включени в пътната карта, са както физически обекти и мрежови структури, така и консорциуми, свързани с членство на страната в международни организации с научна инфарструктура. В нея националните научни инфраструктури са категоризирани в следните категории: Уникална научна инфраструктура, Научни центрове, Научни съоръжения, Паневропейски инфраструктури, Научни комплекси, E-инфраструктура, Европейски облак за отворена наука. E-инфраструктура включва суперкомпютърни конфигурации за обработка на големи масиви от данни за симулации, хранилища с данни и други ресурси за споделено използване. Освен вече споменатите НЦВРП, GATE, в НПКНИ са включени и следните Е-инфраструктури: I. Център за върхови постижения „Университети за наука, информатика и технологии в e-обществото – УНИТе“; II. Център за компетентност „Дигитализацията на икономиката в среда на големи данни“ ЦК-ДИГД; III. Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии – интегрира модерна научноизследователска инфраструктура и екипи от висококвалифицирани учени и специалисти за провеждане на фундаментални и приложни изследвания в съответствие с приоритетите на тематична област Информатика и ИКТ на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България. Връзка към целта: През последното десетилетие България се утвърди като една от предпочитаните дестинации за аутсорсинг в глобален план, включително по отношение на ИКТ сектора. Една от основните причини за това е, че в България ИКТ сектора се утвърди като успешен модел не само за производство на софтуер и хардуерни елементи на ниски цени, но и като предоставящ условия за научноизследователска дейност и иновации, удовлетворяващи високите изисквания на глобални ИКТ компании. Връзката между дейностите на Центровете на научната инфраструктура и и резултатите от тях и бизнеса ще допринесе за повишаването на цифровия интензитет на българските МСП. Ориентировъчен график: Мярката ще се изпълнява в периода 2020 г. – Отпуснат или планиран бюджет Общ планиран бюджет за дейностите: I. УНИТе: 29 781 882,42 лв. (програмиран бюджет) II. ЦК ДИГД: 13 333 868,86 лв. (програмиран бюджет) III. Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии: 29 448 830,56 лв. (програмиран бюджет) Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Очаквано въздействие/ползи от изпълнението на мярката: I. УНИТе има приноси към развитието на всички тематични линии на областта ИКТ: производства, особено Fabless и нови подходи за дизайн и/или асемблиране; 3D дигитализация, визуализация и прототипиране; Big Data, Grid and Cloud Technologies; Безжични сензорни мрежи и безжична комуникация/управление. Изследванията Big Data в областта на естествените науки имат и краткосрочно и дългосрочно въздействие върху изчислителната химия, наноматериали и нанонауки, Квантовата информатика и квантови технологии; Моделиране на системата земя-атмосферата на високо-производителна компютърна платформа; Биоинформатиката; Биомедицинските процеси. УНИТе осигурява въздействие на ИКТ подходите в машиностроенето и творчески индустрии: Нови подходи на моделиране и симулиране на системи в реално време. Оптимизационни алгоритми. II. ЦК ще провежда иновативна научноизследователска дейност. Ще се наблегне на изследователската парадигма – връзката между теоретични, методически и експериментални предизвикателства. Приложните изследвания в ЦК ще бъдат насочени към анализ на: адаптивността – процеси на адаптация на съвременните предприятия към промени в бизнеса и пазарната среда с прилагането на нови технологии; удовлетвореността на клиентите и служителите - основна цел на всяка дигитална трансформация; проактивната иновативност - един от най-добрите начини за запазване на конкурентоспособността, изискващ въвеждането на нови технологии да се извършва по-бързо и по-ефективно от всякога. Центърът за компетентност ще предлага нови продукти - научни, обучаващи и приложни услуги, уникални както за научната общност на България, така и за икономическите обекти в страната. Ще бъдат разработвани и нови технологии на високо научно ниво в областта на ИКТ за цифровизация на бизнес процеси и технологии за работа с големи данни. Използването на тези нови продукти и технологии ще доведе до внедряване на иновации и значително повишаване на конкурентоспособността на фирмите. III. Прякото въздействие на изследователския комплекс ЦВП по Информатика и ИКТ се определя от високата научна, научно-приложна и обществена значимост на включените в програмата за научни и научно-приложни изследвания проекти. ЦВП ще създаде условия за стимулиране на изграждането в България на научен капацитет в съответствие с най-високите европейски и световни стандарти и насърчаване на интердисциплинарни изследвания и подходи. Е-инфраструктури. Политиките за отворен достъп до инфраструктурата на ЦВП осигуряват реализация на принципите за отворена наука. Синергията на висококачествени научни подходи и иновативни компютърни технологии пряко ще съдейства за повишаване на капацитета за трансфер на резултатите от научните изследвания и генериране на иновации. Мярка 41: „Изграждане на пространства на данни по стратегически сектори и области от обществен интерес, на технологични средства и решения за тяхното управление и функциониране, създаване и внедряване на инфраструктура за данни и за цифрови услуги, базирани на данни“ Нова мярка  да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Реализиране на национално ниво на европейската политика за изграждане на секторни пространства на данни чрез разработване/адаприране на модел за пространство от данни; разработване на случай/и на употреба (предоставящи услукги и/или продукти за гражданите, академичните институции и предприятията); разработване/ада птиране на архитектурна рамка за пространство от данни; закупуване и внедряване на съвременни технологии/инстру менти/софтуерни решения/хардуер за подобряване на наличността и качеството и осигуряване на оперативната съвместимост на данните целта на процедурата, като например разработване на интерфейси (API) за достъп до данни; надграждане на съществуващи информационни системи с цел ползване на данни от тях; каталогизация; осигуряване на възможност за публикуване на отворени данни. Връзка към целта: Участниците в пространството на данни ще могат да предлагат данни и/или свързани с данни услуги (напр. съхранение, обработка, функционалности, използващи изкуствен интелект) или да използват данни и услуги за данни, предлагани от други, посредством интерфейси, достъпни изцяло онлайн. Достъпът до простъранството ще е отворен за всички, при спазване на определни от участниците правила (вкл. за сигурност). Ориентировъчен график: 2025 - 2029 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: 82,87 млн. Евро ЕФРР Национален: 20,13 млн. евро национално съфинансоиране Очаквано въздействие и свързаните с него срокове В ПНИИДИТ са заложени следните целеви стойности за показатели за краен продукт към 2029 г.: RCO13 Стойност на цифрови услуги, продукти и процеси, разработени за предприятия – 17.5 млн. Евро (регион в преход) и 10 млн. Евро (по-слабо развити региони) SO09 Стойност на цифрови услуги, продукти и процеси, разработени за публични власти,  граждани и академични институции – 10.775 млн. Евро (регион в преход) и 86.4 млн. Евро (по-слабо развити региони) RCO14 Публични институции, получаващи подпомагане за разработване на цифрови услуги, продукти и процеси – 9 бр. (регион в преход) и 18 бр. (по-слабо развити региони) SO06 Изградени пространства на данни по приоритетните области - 9 бр. (регион в преход) Мярка 42: „Разработване на единна уеб-базирана платформа (one stop-shop) за достъп до данни и инструментариум за работа с тях в рамките на национална екосистема за данни“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Платформата ще осигурява централизиран, оторизиран и автоматизиран слой на достъп до данни от изграждани в рамките на действие d3 по Приоритет 2 на ПНИИДИТ за изграждане на пространства от данни (виж Мярка N). Тя ще предоставя, също така, посредничество (intermediation) при споделяне на данни, както и функционалности за работа с чувствителни данни и инструменти за анализ. Връзка към целта: Платформата ще предостави допълнителен канал за използване на услуги, налични през изградените пространства на данни, което ще увеличи достъпността за гражданите, академичните институции и предприятията. Ориентировъчен график: 2026 - 2029 г. Отпуснат или планиран бюджет ЕС: 3,92 млн. Евро ЕФРР Национален: 0,95 млн. Евро национално съфинансиране Очаквано въздействие и свързаните с него срокове В ПНИИДИТ са заложени следните целеви стойности за показатели за краен продукт и за резултат към 2029 г.: SO07 Потребители на данни през единна платформа за управление и достъп до данни, в това число организации, бизнес и институции – 500 бр. (регион в преход) и 500 бр. (по-слаборазвити региони) RCR11 Потребители на нови и усъвършенствани обществени цифрови услуги, продукти и процеси – 200 000 Мярка 43: „Редизайн и създаване на нови регистри“ Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката се изпълнява от Министерство на правосъдието и съдържа редизайн и създаване на нови регистри с цел облекчаване на гражданите и бизнеса при предоставяне на КАО и привеждането им в съответствие с изискванията на ЗЕУ и НОИОСИС, както и секторното законодателство на национално и европейско ниво. В изпълнение на тази мярка ще се постигне следното: ще се надградят информационните системи с цел привеждането им в съответствие с промени в секторното законодателство, изискванията на ЗЕУ и НОИОСИС и облекчаване на гражданите и бизнеса при предоставяне на КАО; ще се изгради национален регистър по несъстоятелност; ще се изгради публичен електронен регистър на лицата по чл. 4, ал. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; ще се изграждат нови регистри/ИС в съответствие с промени в законодателството на национално и европейско ниво. Връзка към целта: Повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги в сектор „Правосъдие“ и най вече свързените с житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“. Ориентировъчен график: 2023-2030 г. Отпуснат или планиран бюджет Разпределените бюджетни средства по т. 1 за 2023 г. са в размер 76 740 лева с ДДС. За изпълнение на т. 2 от мярката е сключен договор за сумата от 528 000 лева с ДДС и срок на изпълнение 12 месеца. За изпълнение на т. 3 от мярката е сключен договор за сумата от 72 000 лева с ДДС и срок на изпълнение 4 месеца. По т. 4 поетапно ще се анализира необходимостта от изграждане на нови регистри/ИС. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще има за осигуряване на повече и по-качествени електронни услуги на гражданите и бизнеса в сектор „Правосъдие“ вкл. и свързани със започване, извършване и приключване на стопанска дейност. Мярка 44: „Надграждане на информационните системи на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) и регистър Булстат за събиране и предоставяне на информация в случаите на употреба от ЕК и свързване на ТРРЮЛНЦ и регистър Булстат със системата BORIS“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Изпълнена е заявка с предмет „Осигуряване на оперативна съвместимост за обмен на данни между информационната система на ТРРЮЛНЦ и европейската централна платформа и предоставяне на информация за действителните собственици“. Проектът предвижда анализ и подготовка на ТРРЮЛНЦ за последващ трансграничен обмен на данни със системата за взаимно свързване на европейските регистри на действителните собственици BORIS, разширение на BОRIS, както и стартиране на подобен анализ за регистър Булстат. Връзка към целта: Изпълнението на мярката има за цел да осигури трансграничен обмен на данни със системата за взаимно свързване на европейските регистри на действителните собственици BORIS, разширение на BОRIS, както и стартиране на подобен анализ за регистър Булстат и има непряка връзка към житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“. Ориентировъчен график: 2021-2027 Програмата стартира през 2021 г., като по отношение на ТРРЮЛНЦ мярката е изпълнена. Отпуснат или планиран бюджет Планирани и отпуснати финансови средства: 656 400 лв. от държавен бюджет. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще има принос за осигуряване на повече и по-качествени електронни услуги на гражданите и бизнеса.. Мярка 45: „Надграждане и привеждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ в съответствие с Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния“ Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Проекти на нормативни актове от Работна група към Министъра на правосъдието във връзка с транспонирането на Директивата. След приемане на съответната законова и подзаконова нормативна уредба ще се предприемат действия за сключване на заявка към Системния интегратор за надграждане на ИС на ТРРЮЛНЦ в съответствие със законодателството. Мярката е насочена към привеждане на информационната система в съответствие с посочената Директива, като въз основа на спецификацията ще се извършат следващите действия по надграждането. Връзка към целта: Мярката има за цел да бъдат улеснени достъпът и обменът на информация по електронен път за компаниите от ЕС във връзка с презгранични преобразувания, сливания и разделяния и има непряка връзка към житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“. Ориентировъчен график: 2023-2025 Отпуснат или планиран бюджет Планирани и отпуснати финансови средства: 492 000 лв. от държавен бюджет Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще има принос за осигуряване на повече и по-качествени електронни услуги на гражданите и бизнеса. Мярка 46: „Надграждане и привеждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Изготвени са проекти на нормативни актове, след приемането на които ще се предприемат действия за сключване на заявка към Системния интегратор за надграждане на ИС на ТРРЮЛНЦ и изграждане на нов регистър на лицата, лишени от управленски права.Мярката е насочена към привеждане на информационната система в съответствие с посочената Директива, като въз основа на спецификацията ще се извършат следващите действия по надграждането. Подготвя се нова Директива за изменение на Директиви 2009/102/ЕО и (ЕС) 2017/1132 по отношение на по-нататъшното разширяване и подобряване на използването на цифрови инструменти и процеси в дружественото право. Връзка към целта: Мярката има за цел въвеждане и използването на цифрови инструменти и процеси с оглед на по-лесно, по-бързо и по-ефективно започване на стопанска дейност чрез учредяване на дружество или откриване на клон на дружество в друга държава членка и има непряка връзка към житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“. Ориентировъчен график: 2023-2025 Отпуснат или планиран бюджет Планирани финансови средства: 500 000 лв. от държавен бюджет Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще има принос за осигуряване на повече и по-качествени електронни услуги на гражданите и бизнеса.. Мярка 47: „Надграждане на информационната система на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), за подобряване на функционалности и услуги за вътрешни и външни потребители на системата“ Нова мярка да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Извършен е анализ на данните и изискванията от Агенция по вписванията и са подадени изходни данни на Системния интегратор за стартиране на надграждане на ИС на ТРРЮЛНЦ. Мярката има за цел да надгради информационната система на ТРРЮЛНЦ в съответствие с приети изменения и допълнения в законодателството: Дейност 1: Надграждане на ИС на ТРРЮЛНЦ в съответствие с промените в Търговския закон Поддейност 1.1: Осигуряване на възможност за вписване в ТРРЮЛНЦ на дружество с променлив капитал, вписване на промени, обявяване на актове и заличаване съгласно изискванията на чл. 260а – 260я от ТЗ. Поддейност 1.2: Осигуряване на възможност за обявяване на нови актове в производствата по несъстоятелност и стабилизация относно търговци, съгласно измененията в ТЗ и чл. 7а, ал. 6 от ЗЗДПДПОРДМУ. Дейност 2: Усъвършенстване и надграждане на ИС на ТРРЮЛНЦ в съответствие с промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Поддейност 2.1: Осигуряване на възможност за реализиране на процедурата по чл. 63а от ЗМИП чрез приемане на уведомление за несъответствие по чл. 63а, ал. 1 и 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и вписването му в регистъра. Поддейност 2.2: Усъвършенстване на ИС на ТРРЮЛНЦ чрез осигуряване на възможност за структурирано вписване на обстоятелствата относно юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко се упражнява контрол и юридическите лица или други правни образувания, чрез които непряко се упражнява контрол. Дейност 3: Осигуряване на възможност за проверка, извършвана по електронен път в Националната агенция за приходите за наличието или липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения от длъжностните лица по регистрацията в ТРРЮЛНЦ.. Връзка към целта: Мярката има за цел създаване на предпоставка за по- широкото предоставяне на електронни и вътрешни електронни административни услуги от ТРРЮЛНЦ и има непряка връзка към житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“. Ориентировъчен график: 2024-2025 г. Отпуснат или планиран бюджет Планирани финансови средства: 2 000  000 лв. от държавен бюджет Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще има принос за осигуряване на повече и по-качествени електронни услуги на гражданите и бизнеса. Мярка 48: „Цифровизация на информационни масиви, съдържащи регистрови данни в Службите по вписвания към Агенция по вписванията (Имотен регистър)“ Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: В службите по вписвания на територията на цялата страна съществува огромен архив от вписани актове на хартиен носител за периода от 1900 г. до 2009 г., който е необходимо да бъде цифровизиран. Агенция по вписванията е изготвила проект за цифровизиране на имотния регистър, който е одобрен като част от Плана за възстановяване и устойчивост. В рамките на проекта се предвижда изпълнението на следните дейности: Сканиране, цифровизиране и индексиране на наличния хартиен архив на имотния регистър - 35 954 658 броя страници; Извличане и въвеждане на структурирани данни от сканираните и индексирани актове в структуриран масив на ИИСКИР – 23 111 250 броя актове; Извличане и въвеждане на структурирани данни от сканираните и индексирани актове в структуриран масив на ИИСКИР – 23 111 250 броя актове; Разработване на софтуер за подобряване на функционалности и услуги за вътрешни и външни потребители на системата. Връзка към целта: Мярката е насочена към цифровизация на съществуващия хартиен масив в службите по вписвания. Това от своя страна ще доведе до възможност за оптимизиране на процесите по изготвяне на справки и удостоверения и предоставяне на електронни образи от актовете, както и сигурно съхранение на данните за имотите, без да е необходимо сверяване с хартиения документ; Ефективност и ефикасност при предоставяне на административни услуги на граждани и намаляване на административните пречки пред бизнеса; Създаване на основа за качествено и бързо изпълнение при стартиране на производството по създаване на имотни партиди. Непряка връзка към житейски събития „Пребиваване“ и „Преместване“. Ориентировъчен график: 2022-2026 г. Отпуснат или планиран бюджет Предстои уточняване от Министерство на финансите на финансовите средства, които ще бъдат осигурени по ПВУ за изпълнение на проекта. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще има принос за оптимизиране на процесите по изготвяне на справки и удостоверения и предоставяне на електронни образи от актовете,. както и сигурно съхранение на данните за имотите, без да е необходимо сверяване с хартиения документ. Мярка 49: „Надграждане на информационната система на имотния регистър (ИИСКИР) за подобряване на функционалности и услуги за вътрешни и външни потребители на системата“ Нова мярка  да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката цели да надгради информационната система на имотния регистър (ИИСКИР) за подобряване на функционалности и услуги за вътрешни и външни потребители на системата. Мярката има за цел изпълнението на следните основни дейности: Осъвременяване на приложния софтуер на информационната система на имотния регистър в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление ; Разработка на модул за прехвърляне на цифровизирани актове в структурата на ИИСКИР; Разработка на модул за въвеждане на данни от цифровизирани азбучни указатели в ИИСКИР; Разработване на модул за съдиите по вписвания; Надграждане на приложен програмен интерфейс за интеграция с външни системи; Изграждане на интеграция с Единен регистър на чужденците и изграждане на финкционалност за извършване на справки за чуждестранни лица; Връзка към целта: Текущата информационна система използва остарели компоненти и технологии, които не отговарят на изискванията на Закона за електронното управление. Мярката цели да надгради информационната система на имотния регистър (ИИСКИР) като подобри информационната сигурност и отстрани функционални проблеми и има непряка връзка към житейски събития „Пребиваване“ и „Преместване“. Ориентировъчен график: 2022-2025 г. Отпуснат или планиран бюджет Планирани и отпуснати финансови средства: 2 633 400 лв Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Изпълнението на мярката ще има принос допринесе за ефективността и ефикасността при предоставяне на административни услуги, както и подобряване на качеството на данните в информационната система. Мярка 50: „Разработване на информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри“ Нова мярка да не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Разработване и поддържане на информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри, която предоставя възможност за създаване и водене на регистри в електронен вид, които отговарят на изискванията на ЗЕУ. Системата ще се използва безплатно и без ограничение на използваните ресурси от Административните органи, лицата и организациите по чл. 1, ал. 2 Връзка към целта: Изпълнение на чл. 52а от ЗЕУ Ориентировъчен график: 2024-2025 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: Бюджетът е в процес на формиране; Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Цифровизиране на национални и общински регистъри и реализирана възможност за административните органи, лицата и организациите по чл. 1, ал. 2 да приведат регистрите, които водят в съответствие със ЗЕУ. Мярка 51: „Създаване на нормативни условия и ИТ инфраструктура за предоставяне на електронни административни услуги по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката цели създаване на необходимите условия за предоставяне на електронни административнии услуги за строителния сектор. Нормативните условия и ИТ инфраструктура са основата, на която ще се базира разгръщането на електронните административни услуги за строителния сектор. Ще се осигури възможност за МСП в строителния сектор да разработват и предават в унифициран цифров формат инвестиционни проекти за одобрение и да получават разрешение за строителство. Връзка към целта: Мярката е насочена към изпълняването на цел „Създаване на условия за ефективни електронни административни услуги в инвестиционния процес“. Мярката ще спомогне за развитието на цифровия капацитет и ще доведе до повишаване на навлизането и използването на цифрови технологии, особено СИМ, в МСП в строителния сектор и има непряка връзка към житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“. Ориентировъчен график: 2023 г. - 2026 г. Планира се дигитализацията на действащите устройствени планове да се извършва ежегодно след 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: 0,4 милиона евро планиран бюджет ЕС: 3,4 милиона евро планиран бюджет от НПВУ Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Очаквани резултати от изпълнението на мярката: Функциониращи Единен регистър и Единна информационна система; Интегрирани Единна информационна система с Единния регистър по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, Портал за устройство на територията и с Единната информационна точка, създадена съгласно ЗЕСМФИ, съответно Директива 2014/61; Интегрирани горепосочените системи с информационни системи и регистри на други администрации, с разработени хоризонтални модули на електронно управление: е-Автентикация, е-Връчване, е-Оторизация; е-Плащане и със среда за междурегистров обмен (RegiX); Цифровизирани действащи устройствени планове, интегрирани в обща пространствена база данни към Единния регистър; Изготвени проекти за изменение на свързани законови и подзаконови нормативни актове, вкл. създадени нови подзаконови нормативни актове за функциониране на системите). Мярка 52: „Развитие на специализираните информационни системи за пространствени данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК)“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Мярката е насочена към развитие на всички информационни системи за пространствени данни и услуги, свързани с АГКК, както и тяхното интегриране в една нова информационна система за кадастрални и специализирани данни и за постигане на висока устойчивост, прозрачност и оперативна съвместимост, както и обезпечаване на интеграциите с първични регистри и системи на електронното управление. Създаване на нова единна, унифицирана, оптимизирана централизирана архитектура и информационна система на кадастъра Преработен модел и реализация на информационно-комуникационната среда, с цел подобряване на качеството, бързината и надеждността на предоставяните кадастрални административни услуги от системата на АГКК и постигане на оперативна съвместимост, като се спазват изискванията, заложени в Закона за електронно управление (ЗЕУ). Връзка към целта: Мярката е насочена към създаване на условия за ефективни електронни административни услуги в инвестиционния процес и има непряка връзка към житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“.. Ориентировъчен график: 2023 г. - 2027 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: предвиденo финансиране 5,3 милиона евро Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Очаквани резултати от изпълнението на мярката: Съкратени и опростени работни процеси за предоставяне на административни и електронни административни услуги, съответстващи на комплексното административно обслужване и принципите на Закона за електронното управление; Реализирана информационно-комуникационна среда, с подобрено качеството, бързина и надеждност на предоставяните кадастрални административни услуги от системата на АГКК и осигурена оперативна съвместимост, съгласно ЗЕУ; Интеграция с информационни системи и регистри на други администрации, с разработени хоризонтални модули на електронно управление: е-Автентикация, е-Връчване, е-Оторизация; е-Плащане и със среда за междурегистров обмен (RegiX); Създаден Портал по устройство на територията Мярка 53: „Автоматизиране на процесите по поддържане на електронните регистри по гражданска регистрация и на интеграцията им с други информационни системи“ Нова мярка  да ☒ не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Анализ, проект и реализация на промени в приложния софтуер, обезпечаващ функционирането на регистрите по гражданска регистрация на национално ниво, които да доведат до постигане на целите на мярката: - Актуализцията на всички регистри следва да е онлайн в реално време; - Интеграцията с всички други информационни системи/регистри в ДА следва да е онлайн в реално време; Връзка към целите: Всички регистри на национално ниво ще се актуализарат онлайн. Ще отпадне необходимостта от Локална База Данни (ЛБД) „Население“. Ще се освободи ресурс в ГД ГРАО, който сега е необходим за поддържане на приложния софтуер на ЛБД в актуално състояние и на софтуера на национално ниво, необходим за синхронизиране на данните (актуализиране на данните) в ЛБД с тези в НБД „Население“. Интеграцията с всички други информационни системи в държаваната администрация ще се осъществява в реално време. Ориентировъчен график: 2023г. - 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: Бюджетът за 2023г. и е в размер на 1 250 000 с ДДС. Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Интеграция на данни от други информационни системи или източници на данни между информационни системи на базата на разработени електронни услуги за обмен на данни Мярка 54: „Реализиране на ЦАИС „Адресен регистър“ Нова мярка ☒ да  не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: • Информационната система на Адресния регистър ще генерира уникален адресен идентификатор за всеки адрес, посредством който ще може да се осъществява връзката на адресния регистър с други регистри и информационни системи • Предвижда се създаването на т.нар. „адресна точка за достъп“, която ще е част от информацията за всеки адресируем обект. Тя ще е определена чрез координати в националната референтна система и ще указва геопространственото местонахождение на адреса • В Адресния регистър ще се съдържа и допълнителна информация относно адресите на адресируемите обекти. Връзка към целта: 1) Създаване на трайна правна уредба на обществените отношения, свързани с използването на адреса; 2) Реализирането на бърза, лесно приложима и гладко работеща централизирана административна информационна система, която всеки би могъл да ползва, и която не създава затруднения при администрирането ѝ; 3) Правилно структуриране на адреса/адресния запис с цел повишаване на неговата полезност; 4) Повишаване на качеството на адресната информация, с която разполагат администрациите; 5) Създаване на възможност за бърз и надежден обмен на адресна информация между администрациите. Мярката е пряко свързана с ключовите обществени услуги, свързани с житейско събитие „Пребиваване“ Ориентировъчен график: 2024 г. – 2025 г. Отпуснат или планиран бюджет Национален: 915 600 лв. с ДДС бюджет на АГКК/планиран Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Осигурена възможност за връзка на адресния регистър с други регистри и информационни системи Създадена т.нар. „адресна точка за достъп“ Въведена в Адресния регистър допълнителна информация относно адресите на адресируемите обекти Мярка 55: „Създаване на цифрови кадастрални карти и кадастрални регистри (КККР)“ Нова мярка  да ☒ не Кратко описание на мярката Съдържание на мярката: Разрабчотени и одобрени КККР за 900 населени места. Връзка към целта: Мярката е част от политиката в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, за подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството. Цифровизацията на КККР ще има пряко отражение за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите. Същевременно, мярката ще има отражение върху услувията за започване на бизнес и житейско събитие „Започване, извършване и приключване на стопанска дейност“. Ориентировъчен график: 2023-2026 Отпуснат или планиран бюджет Национален: 9 700 000 лв. държавен бюджет/планиран Очаквано въздействие и свързаните с него срокове Повишено покритие на Република България с кадастрална карта и регистри, с което се облекчаваг инвестиционния процес и условия. б) Е-здравеопазване: 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до медицинските си досиета (електронни здравни досиета) Националната здравно-информационна система (НЗИС) е създадена, по проект от 2017 г. „Доизграждане на националната здравна информационна система (НЗИС) с бенефициент Министерството на здравеопазването. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“ с подкрепата на Европейските структурни фондове. “Минималният осъществим продукт” (Minimum Viable Product) по отношение на е-здравеопазването, включва: Електронен здравен запис (пациентско досие); Електронни рецепти (е-рецепти); Електронни направления (е-направления); Единен здравно-информационен портал, осигуряващ публична информация, медицински статистики, достъп до публична информация от регистрите в сектор „Здравеопазване“. Единният здравно-информационен портал предоставя контролиран достъп на гражданите и потребителите на медицински услуги до техните персонални Електронни здравни записи (пациентски досиета), включително и история на издадени е-Рецепти и е-Направления. Паралелно с разработката и внедряването на НЗИС са централизирани и електронизирани всички ключови регистри в сектор „Здравеопазване“, които се поддържат, както от Министерство на здравеопазването, така и от други отговорни институции и организации, които имат съответните нормативни правомощия. Достъпът до пациентското досие се осъществява чрез уникален код за достъп (УКД), издаден от НЗОК; с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП; с цифров сертификат (Квалифициран електронен подпис - КЕП). + двуфакторна автентикация, за което е необходимо създаване на профил от потребителите. Предстои въвеждането на допълнителни сигурни методи за вход в пациентските профили на гражданите. Мобилният достъп до НЗИС се осъществява чрез приложението „еЗдраве“ , което може да бъде изтеглено безплатно от App Store и Google Play. Достъпът до електронните здравни документи в „еЗдраве“ става чрез еднократно сдвояване на приложението с личното пациентско досие, достъпно в НЗИС на адрес my.his.bg през браузър на компютър. Заради високите изисквания към сигурността на личните и медицинските данни достъпът до личното пациентско досие се извършва единствено чрез използването на електронен подпис посредством е-Автентикация. Потребителите могат да използват квалифициран или облачен електронен подпис. Сигурността на информацията в мобилното приложение „еЗдраве“ се гарантира и с допълнителна биометрична защита, която се активира по желание на потребителя. От октомври 2023 г. чрез обновената версия на приложението, което е разработено от „Информационно обслужване“ АД, нови функции значително увеличават възможността на пациентите да контролират здравната система, да я предпазват от злоупотреби и източване на публични средства. Всички потребители на „еЗдраве“ имат възможност след актуализация на апликацията да активират получаването на известия, свързани с издаването на нов електронен здравен документ или коригирането на вече съществуващ такъв. Версия 3.0 на „еЗдраве“ надгражда електронното пациентско досие и с добавянето на модул „Болничен престой“. Той съдържа данни за текущите и завършените хоспитализации на пациентите. Мобилното приложение „еЗдраве“ улеснява максимално потребителите, които във всеки един момент разполагат с информация за вписаните в НЗИС прегледи, направления, рецепти, ваксини, хоспитализации, резултати от лабораторни изследвания, обща здравна информация, и др. В бъдеще се планират още функционалности, като напомняне за изтичане на рецепта или направление, напомняне за следващо посещение в аптека, за лекарства за хронични заболявания, известия за прием на лекарства и много други. в) Цифрова самоличност: 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID). Раздел 4: Политики, мерки и действия, които допринасят за постигането на общите цели Примери за области на възможен принос от страна на държавите членки Цифрово гражданство В момента се актуализират учебните програми по компютърно моделиране (КМ) и по информационни технологии. Чрез промените в учебните програми по КМ се цели осъвременяване в съответствие с изключително динамичната промяна на технологиите и средите за програмиране за деца, осигуряване на актуално, достоверно и същевременно достъпно за учениците учебно съдържание, както и осигуряване на условия за развитие на учебния предмет в прогимназиален етап. В учебните програми по информационни технологии се преразглежда и актуализира тематичното им съдържание за ефективно адаптиране на ключовите компетентности в тях. Към учебното съдържание ще се включат съвременни теми като „Изкуствен интелект“, „Виртуална реалност“, „Добавена реалност“. Предвижда се актуализираните учебни програми да влязат в сила от учебната 2024-2025 година. От учебната 2021-2022 година е въведен учебен предмет „Компютърно моделиране и информационни технологии“, чието учебно съдържание допълва учебното съдържание на изучавания учебен предмет „Информационни технологии“. В темата „Компютърно моделиране“ се надграждат знанията и уменията на учениците по изучаван блоков език за програмиране (Скрач, Коду) и скриптов текстов език (Python, JavaScript и др.). Във втори гимназиален етап са утвърдени учебни програми за обучение за придобиване на профилирана подготовка по информационни технологии и по информатика за профилите „Предприемачески“ и „Софтуерни и хардуерни науки“. В основата на учебен предмет компютърно моделиране и информационни технологии е поставен и проблемът за цифровата и медийната грамотност, който транслира европейските цели за медийно и за гражданско образование, като същевременно служи за отправна точка при интегриране на уменията за критично мислене в останалите изучавани учебни предмети. Постигнатото на тази цел на национално равнище е резултат от междуинституционални взаимодействия. Цифровите умения и компетенции се превръщат все повече в ключови за упражняването на почти всяка професия, като според редица прогнози 90% от работните места в следващите години ще изискват такива умения. Разработването на национална виртуална платформа за електронно обучение на лица над 16 г. ще предостави гъвкави възможности за обучение от разстояние, което се очаква да повиши мотивацията и равнището на участие на населението в учене през целия живот. Провеждането на обучения ще повиши квалификацията на персонала на предприятия за работа с нововъведените цифрови инструменти за цифровизация на производствените процеси. Чрез развитие на социалното предприемачество, усилията са насочени към създаването на работни места, намаляването на неравенствата и повишаване възможностите за социално включване предимно на лица от уязвими групи. Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS)в България има задачата да допринесе за преодоляването на цифровото разделение в различните сечения на стопанския и обществения живот чрез генерирането на кръстосано взаимодействие между групи заети в областта на земеделието, научните среди, юридически лица (в т. ч. с нестопанска цел), съветници и администрация. В контекста на AKIS, цифровизацията е процес, който има потенциал съществено да допринесе за трансфера на знания и иновации, в т.ч. най-вече посредством изграждане на платформи/резервоари от знания с добри практики, демонстрационни ферми, работа в мрежи, портали за обществени консултации, за достъп до обществена информация, портали за отворени данни и др. Създаване на условия за лидерство и суверенитет Изграждането на българския петаскейл суперкомпютър “Discoverer” допринася за постигането на съвременни резултати в областта на генетиката, виросологията и молекулярната диагностика на тежки заболявания, развитие на невронни мрежи и др. Една от основните цели е анализирането на големи неструктурирани информационни масиви и данни с цел извличане от тях на ново съдържание и контекстно въздействие. За реализирането на проекта е изградена инфраструктура, на чиято територия са поместени суперкомпютърът “Discoverer” и поддържащи оборудване и инсталации, както и ситеми за експлоатация, които да осигурят надеждна, сигурна и ефективна работа на машината. Суперкомпютърът е въведен в експлоатация и е формиран необходимия екип за администриране, управление и развитие на компютъра. Чрез цифровизацията на (производствените) процеси на субектите на социалната и солидарна икономика и изграждането на платформа за колективно пазаруване се очаква да се изгради сектор с голяма принадена стойност, изразена адаптивност към променящата се икономическа обстановка и способност за конкурентоспособност. Ще бъде създадена цифрова среда на високо продуктивна и адаптивна регионална социална и солидарна икономика и социално предприемачество, с наличието на множество малки и средни предприятия, произвеждащи продукти и/или услуги за потребление. Платформата ще даде възможност на субектите на социалната и солидарна икономика да демонстрират своята социална цел и кауза, както и начините, които са избрали за постигането им. Това ще увеличи вътрешната конкуренция между тях, между тях и другите бизнеси в конвенционалния сектор. Платформата ще: направи социалните предприятия видими, ще ги направи достъпни, интересни и привлекателни; умножи източниците на приходи; създаде култура на социално отговорно потребление; ще укрепи връзката с конвенционалния сектор и донесе висока социална добавена стойност за обществото като цяло. Платформата ще бъде достъпна не само за социални предприятия от други държави членки, но и за други заинтересовани страни, инвеститори и потребители. Подпомагане на научните изследвания и иновации Предоставянето на подкрепа за научноизследователски организации, насочени към фундаментални и приложни научни изследвания, стартиращи предприятия и малки и средни предприятия (МСП), участващи в създаването и внедряването на иновативни решения и технологии, както и подкрепяне и насърчаване на използването на съществуващи технологии и иновации от страна на тези организации, е една от основните цели на цифровизирането.На 22.12.2023 г. Центърът за върхови постижения „УНИТе“ откри новата си сграда в София. Проектът „УНИТе“ е сред проектите, които имат най-добро териториално разпределение в страната. Изграждането на Центъра за върхови постижения „УНИТе“ се финансира с близо 30 млн. лева от Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. В него си партнират пет български университета. Центърът е с разпределена изследователска инфраструктура, уникална за България в областта на информационните и комуникационни технологии. Важен акцент от дейността на центровете е привличането на млади учени като очакванията са, че благодарение на модерната инфраструктура на центровете България ще успее да увеличи броя на учените. GATE - Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) е първият център за върхови постижения в България, който работи за интегриране и разширяване на научните постижения и иновации в приоритетни области като големите данни и изкуствения интелект на регионално и европейско ниво. Като добра практика могат да се посочат съвместно разработените от МЗХ и Министерството на образованието и науката (МОН) научни програми „Интелигентно животновъдство“ и „Интелигентно растениевъдство“ със срок за изпълнение 2024 г. Реализацията на двете научни програми поставя на дневен ред потребностите от увеличаване както на броя на научните работници, така и на броя на земеделските стопани, към които се поставят изисквания за напреднали цифрови умения. Някои от основните очаквани ефекти в резултат от изпълнение на двете програми се изразяват в: • Консолидирано научно общество в интелигентното животновъдство с капацитет за разработване на иновации и повишаване ефективността на животновъдството; • Осигурен равнопоставен достъп до отворени образователни ресурси чрез нови цифрови технологии в образованието; • Разработени пилотни проекти за автоматизиране и роботизиране на операции в животновъдството; • Изградена пилотна регионална инфраструктура за интелигентно растениевъдство в района на Пловдив • Създаване на модел за интелигентна система за управление на информация и знание в растителната защита за ефективно и екологично производство на различни култури и опазване на околната среда; • Създаване на софтуерна платформа (GIS) за интегриране на данните от стационарните и мобилните сензорни комплекти за мониторинг на почви, води, растително биоразнообразие, основни земеделски култури и парникови газове. • Разработване на многослойна опорна инфраструктура за управление на интелигентното растениевъдство. Компонент „Цифрова свързаност“ в НПВУ цели изграждането на модерна и сигурна цифрова инфраструктура и преодоляване на териториалните дисбаланси, свързани с разпространението на широколентовия достъп. По този начин ще се гарантира равен достъп до услуги, базирани на широколентов достъп, което ще подобри възможността за обучение и работа от разстояние и ще се създадат предпоставки за реализирането на цифровия преход в страната с косвени очаквани позитивни ефекти по отношение на социалното приобщаване, електронното управление, ефективността на публичната администрация, а следователно и на административната тежест за предприятията. Инвестициите по компонента имат за цел и да осигурят висока киберустойчивост, технологичен суверенитет и лидерство в мрежовата и информационна сигурност, като основни приоритети на новата Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие, ключов компонент от плана за възстановяване NextGenerationEU, чрез осигуряване на свързаност с гигабитови скорости, защитена от кибератаки и дистрибутирани атаки за отказ на услугите (DDoS), за доставчици на съществени услуги, оператори на стратегическа и критична инфраструктура, доставчици на обществени услуги, университети и училища. Включените в компонента реформи имат за цел да намалят бариерите пред инвестициите в свързаност, в т.ч. 5G свързаност, посредством предприемане на действия за освобождаване и ефективно използване на необходимия радиочестотен спектър. Компонентът е от съществено значение и за реализацията на общоевропейската знакова инициатива „Свързване“. Принос към екологичния преход Внедряването в производствения процес на технологии, които са енергийно ефективни и ресурсно спестяващи спомагат за борбата с климатичните промени. Част от субектите на социалната и солидарна икономика имат екологични социални цели, което е в пряка връзка с борбата с климатичните промени, реализирането на мерките в тази сфера спомага за техническата обезпеченост на тези предприятия и възможността им да насочат наличните си ресурси за постигане на основната си социална цел. Приоритет: 1. Устойчиво развитие на българската научно-изследователска и иновационна екосистема на ПНИИДИТ включва специфична цел: „Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряването на модерни технологии“ и по-специално приоритетно направление 3: Трансфер на технологии и знания - Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация. В подкрепа на екологичния преход са и предвидените мерки за квалификация на учители по професионална подготовка чрез специализирани обучения, свързани с прехода към цифрова и зелена икономика, синия растеж, индустрия 5.0, ИСИС; Мерките за устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност (ЦК), в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от Националната пътна карта за научни изследвания (НПКНИ), които се изграждат по ОПНОИР, цели тяхното преминаване в оперативна фаза, стимулиране сътрудничеството им с бизнеса чрез трансфер на технологии, пълноценното им интегриране в научноизследователската и иновационна екосистема на страната и увеличаване на приноса им към интелигентната икономическа трансформация. Мерките включват и подкрепа за изпълнение на стратегически ангажименти на България по отношение на Зелената сделка, синята икономика, нисковъглеродната и кръговата икономика. Насърчаване на приобщаваща, прозрачна и отворена цифрова среда Визията на Република България в областта на електронното управление до 2025 г. е постигане на необратима цифрова трансформация в публичния сектор, което включва:  Трансформация на модела на предоставяне на електронни административни услуги, ориентирани към потребителя, чрез промяна на технологичните и административни процеси, които стоят зад тях, с резултат намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса;  Цифрова трансформация на публичния сектор, основана на данни;  Изграждане на модерна цифрова администрация, включително внедряване на онлайн инструменти за гражданско участие;  Високо ниво на мрежова и информационна сигурност;  Високо качество на поддръжка на споделените ресурси на е-управлението.  Покачване на България в класацияна на световния индекс за оценка на напредъка във въвеждането на електронно управление EGDI, което в момента е 0.7980 и ни отрежда 44-то място сред 193 изследвани държави.  Увеличаване на приноса на хоризонталните системи, разработени и/или надградени през последните пет години, които ще донесат значителни ползи за гражданите и бизнеса, а също така ще демонстрират положителната тенденция в предлагането и ползването на електронни услуги чрез: Портала на електронното управление, достъпни през една входна точка - EGOV.bg, по един и същи начин, по всяко време и от всяка точка по света, с тенденция заявените по електронен път от гражданите и бизнеса услуги, разработени по Единния модел да увеличат дела си значително. Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ), реализираща услугата електронна препоръчана поща за публични органи, физически и юридически лица при еднозначно удостоверяване на момента на изпращане, получаване и връчване, както и за гарантиране на авторството и интегритета на същите, в съответствие с Регламент 910/2014. Система за еАвтентикация, която предоставя единна централизирана услуга за автентикация по електронен път, в реално време на физически лица чрез нормативно установени средства за идентификация - ПИК на НАП, ПИК на НОИ, КЕП (квалифициран и мобилен). Система за обмен на справочна и удостоверителна информация (Regix), която създава техническа възможност за трансформиране на удостоверителните административни услуги във вътрешни електронни административни услуги и премахва необходимостта от заявяване и предоставяне от гражданите и бизнеса на хартиени удостоверения на административни структури. Системата спестява на гражданите и бизнеса усилия и време, като същевременно има положително въздействие към опазване на околната среда чрез спестяване на огромно количество хартия и икономия на времеви ресурс и позволява налагането на принципа „само веднъж“. Система за електронно плащане, която предоставя информация за налични публични задължения и техния статус. Системата дава възможност на задължените лица да заплатят своите задължения чрез кредитна или дебитна карта от български или чуждестранен издател, а също и с код за достъп. Тя предоставя и възможност за плащане чрез Централен виртуален ПОС терминал, чрез който задължените лица могат да заплатят своите задължения от всяка точка на света, по всяко време, с кредитна или дебитна карта, без да се дължат преводни такси и комисионни. Очаква се значително повишаване на дела на присъединени към Системата администрации и общини. Без съмнение, най-забележимият ефект от изпълнението на мерките ще бъдат спестените време и разходи за гражданите, бизнеса и администрацията. Намаляване на половото и географското разделение Мерките, насочени към квалификацията, обучението, образованието, включително на висококвалифицирани специалисти, при спазване на принципите на баланс между половете и недискриминация, са предмет на междусекторни политики. България се представя добре по отношение на дела на завършилите висше образование в областта на ИКТ, който също има висок относителен дял (DESI). Насърчаването на самостоятелното учене и самооценка, включително извън класната стая, се осъществява чрез дейностите по проект „Образование за утрешния ден“. В рамките на проекта беше разработена и въведена в действие единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание (ЕЕППОУС) „Цифрова раница“. Всеки ученик и учител може да получи достъп до нея, като използва профила си в образователната област. EEPOUS. „Цифрова раница“ включва специализиран модул mozaBook за създаване и споделяне на интерактивно цифрово учебно съдържание. MozaBook поддържа сензорни функции и може да се използва изцяло на различни електронни устройства — интерактивни бели дъски и дисплеи, мобилни/настолни компютри и таблети. Освен това за създаването на съдържание е достъпна богата библиотека за учители. Резултати: 835 учители, обучени в областта на програмирането/кодирането, киберсигурността, защитата на интелектуалната собственост и др.; повишаване на цифровите компетентности и умения на 5265 студенти под формата на извънкласни дейности (клубове по интереси и допълнителни дейности по ключови цифрови умения — основни и напреднали, включително компютърно моделиране/кодиране); създадени са клубове за компютърно моделиране/кодиране на интереси — 363 клуба. Rail’s Girls MAY 2022 е глобална инициатива, насочена към предоставяне на инструменти и приобщаване на жените, за да разберат технологиите и да изградят своите идеи, като предоставят голям опит в базовите скициране, прототипишране и програмиране. Rails Girls е безплатен двудневен семинар, ангажиращ дами от всички възрасти с нулев или минимален опит в програмирането и технологиите. Основната му цел е да покаже, че програмирането е забавно, интересно, вълнуващо и много полезно умение, което всеки може да използва по много различни начини. На 22 май 2022 г. Digital National Alliance проведе своето 14-то издание на Rails Girls Sofia. Нова група от 100 момичета са обучени в основното кодиране, като по този начин се разширява вече съществуващата общност от вече 2000 момичета. Общата общност от ментори достигна 400 души. Инициативата напусна столицата на България и стартира клоновете си в провинцията и по-специално в Бургас, Варна и Враца. Киберсигурност В България още през 2016 гприета Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2023”, която е актуализирана през 2021 и обхватът ѝ беше удължен до 2023 г. След приемането на (ЕС) 2022/2555 МИС2 през декември 2022 г, която разширява значително обхвата на мерките за киберсигурност както на държавно ниво, така и в ЕС, беше формирана междуведомствена работна група със задача да транспонира директивата и да разработи нова национална стратегия за киберсгиурност, която да кореспондира с разширеният подход към регулации в областта на киберсигурността в Европейския съюз. Стратегическата цел на правителствената политиката за киберсигурност е подобряване на киберустойчивостта на цялото общество и държава, изразяващо се в ефективна защита срещу и адекватна реакция на кибератаки и киберинциденти в контекста на променящите се геополитически отношения, продължаващата дигитализация и развиването на нови технологии със значително въздействие, минимизиране на вредните последствия от тях, гарантиране на устойчиво функциониране на критичните дейности и услуги В Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ) са структурирани проекти в 6 различни направления, които целят да подобрят киберустойчивостта на национално ниво, а именно: - Интегрирана национална система за киберсигурност (ИНСК) - Развитие на секторните системи за реакция и поддръжка при киберинциденти в 17-те икономически сектора, обвхванати от (ЕС) 2022/2555 МИС2 - Развитие на колаборативна среда за повишаване на партньорското доверие и сътрудничество в областта на киберсигурността на национално ниво, като целта е да се повиши доверието в дигитализацията - изграждане на защитена киберсреда за уязвими бизнеси и организации, като проектите целят въвеждане на типови решения за киберсигурност за МСП, разработване на инструментариум, с който МСП могат да подобряват киберсигурността си, информационни кампании и д.р. - Защитеното споделено информационно пространство за електронно управление (ЗСИПЕУ) което да подобри и ускори дигитализацията и свързаността на административните органи - Подобряване на киберсигурността на публичните електронни услуги на правоприлагащите органи на държавната администрация. По-конкретно се предвижа изпълнение на следните проекти: Изграждане на обучителен център като елемент от националната система за киберсигурност (CS 1) с бюджет от ЕС в размер на 1 955 830 лв.; Изграждане на централните компоненти на национална система за киберсигурност (CS 1) с бюджет от ЕС - 7 823 320 лв.; Пилотно укрепване на капацитета на три Национални компетентни органа и три секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност към тях (CS 3) с бюджет от ЕС - 7 823 320 лв.; Изграждане на елементи от система за киберзащита на споделените информационни ресурси – Етап I (CS 5) с бюджет от ЕС - 21 514 130 лв. Очакваните резултати от тези мерки са: увеличаване на наличните ресурси и изграждане на нови елементи от екосистемата на киберсигурност и повишаване на осведомеността, компетентностите и механизмите за контрол и управление на инциденти; подобряване на националният капацитет в киберсигурността и адаптиране на националните компетентни органи (НКО) и секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (СЕРИКС) към постоянно променящите се рискове и заплахи за мрежовата и информационна сигурност. Раздел 5: Сътрудничество на равнище ЕС 5.1 Многонационални проекти Европейски цифрови иновационни центрове (EDIHs) В рамките на дейностите на Министерството на иновациите и растежа (МИР) се предвижда да бъдат приложени и следните мерки в подкрепа на цифровизацията: — Подкрепа за създаването на национална мрежа от европейски цифрови иновационни центрове хъбове (EDIH), които предоставят услуги на МСП (ПНИДИТ, безвъзмездно финансиране). Центровете преминаха през процес на оценка по програмата на ЕК „Цифрова Европа“ и общо 12 центъра бяха идентифицирани за България, 4 ще бъдат съфинансирани от ЕК и ПНИДИТ, а още 8 наградени с печат за високи постижения ще бъдат изцяло подкрепени от ПНИДИТ. — Развитие на центровете за високи постижения и центровете за компетентност, създадени по ОП НОИР (2014 - 2020) Един от примерите за български ЕЦИХ е проектът на Института по механика – БАН „Enabling Digitalisation in the Construction Sector Acronim: EDIHS“, който в консорциум (сдружение), спечели конкурс на Европейската комисия: Дейностите по проекта са обособени в 4 работни пакета, насочени към устойчивото управление на цифров иновационен хъб като единната точка на контакт за малките и среди компании и публичната администрация в сектор строителство. Дейностите са насочени пряко към предоставяне на иновативни цифрови решения за бизнеса и публичния сектор и целят да подпомогнат цифровата и ресурсно ефективна трансформация на компаниите, конкурентоспособността им и участието в силни иновационни общности с голям мащаб. България е активен участник в ЕС в областта на високопроизводителните изчисления (HPC). През октомври 2021 г., с финансиране от съвместна инвестиция от около 11,5 милиона евро от EuroHPC, в „София Тех Парк“ беше открит суперкомпютър „Discoverer“ от световна класа, който е в състояние да реализира над 6 петафлопа пикова производителност. До 2030 година поетапно ще бъде създадена „Пълна“ цифрова реплика на Земята нар. Дестинация Земя (DestinE), която е водеща инициатива на Европейската комисия за разработване на високо точен цифров модел на Земята в световен мащаб. Този модел ще наблюдава, симулира и прогнозира взаимодействието между природните явления и човешките дейности. Тя ще допринесе за постигането на целите на екологичния и цифровия преход като част от Зеления пакт и стратегията в областта на цифровите технологии на ЕК. Проектът е на стойност около 170 милиона евро и се разпределя в рамките на държавите от ЕС. България участва в инициативата до този момент чрез създаване на няколко модела от Института по метеорология и хидрология към Министерство на околната среда и водите на стойност 120 000 евро. Инициативата е отворена за участие към бизнеса, науката и администрацията. Създаване на квантово- комуникационна инфраструктура През 2023 г. Центърът за компетентност по Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска - КВАЗАР към БАН отбеляза 5 години от своето създаване. Центърът се утвърди като лидер не само в сферата на квантово-комуникационните технологии и киберсигурността, но и в управлението на риска при бедствия и аварии. Националният план на България за QCI се очаква да даде тласък на технологичното развитие в областта на квантовите комуникации и киберсигурността. Следователно в областта на квантовата комуникация се очаква България да допринесе за постигането на целите на Цифровото десетилетие. Партньорства в областта на здравеопазването България е подписала през 2018 г. Декларацията “За достъп до 1+Милион генома в Европа до 2022 г.”, и с подкрепата на МОН е започнат пилотен проект „Геномът на България“. В проекта участват МУ-София и МУ-Пловдив, в рамките на Научен Университетски Комплекс за Биомедицински и Приложни Изследвания (НУКБПИ) и мрежата за биобанкиране BBMRI.bg, част от европейската научна инфраструктура за биобанкиране