Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност

Предлаганите изменения и допълнения на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са резултат от задълбочен анализ и целят преодоляване на практически проблеми при прилагането му. Практиката показва, че не е необходимо самостоятелното съществуване на дейностите „охрана на обекти - недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“, поради което със законопроекта се предлага да бъдат инкорпорирани в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от закона. В съществуващата правна уредба по ЗЧОД, възложител по договор за „Лична охрана“ може да бъде само и единствено физическо лице – управител или собственик на дружеството. С предлаганата промяна в чл. 9 и добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „Възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу когото има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана. Посочените суми в чл. 36 и 37 при транспортирането на ценни пратки и товари не кореспондират със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент. Следва да се променят изискванията в по-голямата си част в глава II, раздел VIII „Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“. Разпоредбите на закона не предвиждат превъзлагане на дейности и ограничават възможността търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си. Част от „Изпълнителите на частната охранителна дейност“ по договорите за охрана не разполагат с обособени екипи които да покриват цялата територия на Р. България - нямат изградени структури в тези райони. От друга страна, наличните екипи покриващи охраняваната територия или обекти, са недостатъчни. Проблемът не може да бъде решен в сега действащата норма, което налага промяната и включването при определени условия на трета страна във взаимоотношенията между „Възложител“ и „Изпълнител“ а именно „Подизпълнител“. Предлаганите допълнения, с които се създава Раздел X „Подизпълнение“, дават тези възможности. Така разписаните норми не дават яснота по въпроса, коя от необходимата информацията за издаването на лиценз се проверява по служебен път. С предложената нова ал. 4 на чл. 41 се посочва кои обстоятелства се установяват служебно. Със законопроекта към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица, които към момента не са включени в закона. С тази промяна за тях ще важат същите разпоредби на закона, предвидени за лицата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, т. 5 от ЗЧОД. Необходимостта от премахване на изискването трудовото правоотношение да е „основно“, се обосновава с това, че при охраната на заведения и дискотеки често заведенията работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, това им се явява като допълнително трудово правоотношение. Същото се отнася и за сезонните обекти или временни такива, както и при охраната на мероприятия. Там служителите работят временно и обикновено имат и друг трудов договор. Трябва да се има в предвид и това, че заплащането на този вид охрана не е толкова атрактивно и охранителите често го ползват като допълнителна работа. Посоченият в чл. 52, ал. 5 срок „от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана” не може да бъде спазен при случаите, при които се налага охраната да е за почивните дни. Много често това се случва (понякога по спешност) и не могат да се оформят толкова бързо документите, особено ако се наложи това да стане през нощта, поради което този срок следва да отпадне. С цел избягване на неравнопоставеност, с предлаганите промени се изменя броят на членовете, служители на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност. Със законопроекта се предвижда въвеждане на минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4 от закона. Към момента предвиденият в чл. 74, ал. 2 от ЗЧОД размер на глобата е 1000 лева за всички случаи, което не позволява да се диференцира тежестта на нарушението. С оглед икономическите промени в страната, предвидените в чл. 75, 76, 78, 80 и 81 минимални размери на глобата се увеличават със 100 лева. По отношение на издадените до влизането в сила на предлагания проект на ЗИД на ЗЧОД лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9 се предоставя възможност да запазят действието си, като в срок от два месеца от влизане в сила на закона в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност - чл. 5, ал. 1, т. 2 - охрана на имуществото на физически или юридически лица. Друга причина за предлаганите изменения е установеното несъответствие на регламентацията в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР (кодексите). Несъответствието на регламентацията в ЗЧОД с изискванията на кодексите се отнася до предвидената в ЗЧОД възможност частна охранителна дейност да извършват търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария. Това несъответствие е пречка пред присъединяването на България към кодексите и съответно – към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Присъединяването на България към кодексите е задължителна предварителна стъпка за присъединяването на страната ни към ОИСР. В периода 2019 - 2020 г. e извършен преглед на българското законодателство за съответствието му с изискванията на кодексите. Този преглед e извършен в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и ОИСР за извършването на преглед за присъединяване към Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. В хода на прегледа като проблемен е установен и един въпрос от компетентност на МВР, а именно – въпросът за преките чуждестранни инвестиции в областта на частната охранителна дейност (ЧОД). Кодексите имат за цел осигуряването на свободно движение на капитали, инвестиции и услуги във всички държави, които са се присъединили към тях. На практика списъкът с държави е отворен, тъй като кръгът на държавите членки на ОИСР, както и кръгът на държавите, които са се присъединили към кодексите, ще се увеличава в бъдеще. Към момента в ОИСР членуват почти всички ДЧ на ЕС (без България, Румъния, Хърватия, Кипър и Малта), също така Исландия и Норвегия, които са страни и по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Швейцария, както и други трети държави като САЩ, Канада, Турция, Израел, Япония и т.н. Кодексите изискват задължително да се спазва принципът за недискриминация. Съгласно този основен принцип всяка държава, която е страна по кодексите, трябва да отвори пазара си по отношение на всички останали държави, които са страни по кодексите. Не е допустимо по отношение на някои държави да се въвеждат по-неблагоприятни мерки, респ. да се предоставя по-благоприятно третиране на други държави. Единственото допустимо изключение от това правило се отнася до специалните мерки по либерализация, които държавите членки на ЕС взаимно могат да си предоставят една на друга в съответствие с правото на ЕС, т.е. допустимо е държавите членки на ЕС взаимно да си предоставят по-благоприятно третиране и те не са задължени да предоставят същото по-благоприятно третиране на останалите държави, които са страни по кодексите, но не са държави членки на ЕС. Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) предвижда, че частна охранителна дейност може да бъде извършвана от търговци, регистрирани в България, или регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария. В този контекст ЗЧОД в нарушение на кодексите и на техния основен принцип за недискриминация предоставя по-благоприятно третиране не само на държавите членки на ЕС, но и на държавите, страни по Споразумението за ЕИП и на Швейцария. От гледна точка на изискванията на кодексите България би могла да запази специален режим по отношение на останалите държави членки на ЕС, но не и по отношение на държавите от ЕИП и Швейцария.

С П Р А В К А за отразяване на постъпилите предложения и становища, получени при обсъждането по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 10 от 2018 г.; изм. бр. 27 и 92 от 2018 г., бр. 13 и 17 от 2019 г., и бр. 69 от 2020 г.) № Подател Предложения/Становища Приети/ неприети Мотиви 1. НАФТСО Публикувано на Портала за обществени консултации на Министерския съвет на 13 март 2024 г. Мнение на Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) за допълнение на ЗИД на ЗЧОД, относно изискването за образованието на изпълнителите: Предлагаме в § 15. В чл. 50 се правят следните изменения: Да се добави нова т. 3. В алинея 3 думите „или изпълнител на частна охранителна дейност“ се заменят с „и с не по ниско от основно образование – за изпълнител на частна охранителна дейност“. Мотиви: Динамиката на определени охранителни дейности налага набирането на голям брой служители за изпълнение на поетите договори за охрана. Наличието на свободен трудов ресурс с определеното от закона образование - „средно“, е силно ограничен в цялата страна без изключение. Затова е наложително да се променят изискванията към изпълнителите на частна охранителна дейност относно образованието им, вместо със „средно“ да се назначават изпълнители с „основно образование“. С необходимостта от тази наложителна промяна има пълно съгласие между участниците в Консултативен съвет за сътрудничество Не се приема. Предвид характера на частната охранителна дейност по чл. 2 от ЗЧОД, занижаване на образованието, което следва да имат изпълнителите на частна охранителна дейност няма да изпълни целите на закона. 2 по въпросите на частната охранителна дейност в ГДНП с участието на ръководството на ГДНП и упълномощени представители на всяко от сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност. Всички фирми от охранителния бранш очакват тази промяна да стане факт. 2. klustersigurnost Публикувано на Портала за обществени консултации на Министерския съвет на 31 март 2024 г. Мнение на ИКС Адмирираме направените предложения за промени. Голяма част от тези промени се чакат от бизнеса вече повече от 5 години. Предлагаме да се направи преглед на останалото действащо законодателство и да се отчете следното, а именно: 1. Голяма част от фирмите на пазара са МСП, не сме съгласни с отразеното в ЧОВ, че не са МСП. https://www.mig.government.bg/politiki-i-strategii/malki-i-sredni- predpriyatiya/ 2. Да се обхванат и дейности посочени в други подзаконови нормативни актове, към които има изискване да отговарят на ЗЧОД, но не е налично изискване за лиценз в ЗЧОД към тях. 3. Да се съобрази изискването за обучение към изпълнителите на частна охранителна дейност с приетите Приема се по принцип. Не се приема. Не се приема. ЗЧОД е разписан точно и ясно. Препратката, която правят други закони към ЗЧОД, както Закона за безопасно използване на ядрената енергия, следва стриктно да се съобразяват с него. Това са норми, които тепърва ще се разработват, 3 промени в ЗПОО и да се въведе, както дуалното обучение така и компетентностния подход, а не само изискването за средно образование, което ние не подкрепяме https://www.parliament.bg/bg/news/ID/6000 4. Консултативния съвет посочен в § 19 относно чл. 67 от ЗИД ЗЧОД, е с консултативни функции, той не провежда гласувания и не взема решения, за да е необходим равен брой гласове. При необходимост от консултиране с други служители от сферата на МВР компетенциите, те могат да бъдат поканени за заседанието, без да се налага всеки път да присъстват и да не е от съществена необходимост това присъствие. Не се приема. както парламентът е приел – обучението по професиите от списък (който следва да се представи в тримесечен срок от 29.03.2024 г.) да започне от учебната 2026- 2027 г. Не би могло да се разработва и разписва нещо, което не е ясно към настоящия момент. С цел избягване провеждането на допълнителни срещи, поради необходимост от допълнителни специалисти от сферата на компетентност на МВР и решаване в кратки срокове на поставените въпроси считаме, че направеното предложение в ЗИД на ЗЧОД е приемливо.

Проект! З А К О Н за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 10 от 2018 г.; изм. бр. 27 и 92 от 2018 г., бр. 13 и 17 от 2019 г., и бр. 69 от 2020 г.) § 1. В чл. 4 се създава ал. 4: „(4) За издаване на лиценз и удостоверение се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.“ § 2. В чл. 5 ал. 1, т. 5 и 9 се отменят. § 3. В чл. 6 ал. 4, думите „и 9“ се заличават. § 4. В чл. 7, ал. 1 думите „чл. 5, ал. 1, т. 2 - 5“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4“. § 5. В чл. 9, ал. 1 след думите „охраняемо лице“ се добавя „или юридическо лице“. § 6. В Глава втора Раздел V „Охрана на обекти - недвижими имоти“ с чл. 24 - 26 се отменя. § 7. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „до 30 000 лв.“ се заменят с „до 2 000 000 лв.“. 2. В ал. 2 думите „над 30 000 лв.“ се заменят с „над 2 000 000 лв.“. § 8. Член 37 се изменя така: „Чл. 37. (1) Ценните пратки и товари на стойност до 1 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили минимум клас FB2, по БДС EN 1522 и оборудвани с видеонаблюдение, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4. (2) Ценните пратки и товари на стойност от 1 000 000 до 2 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили минимум клас FB3, по БДС EN 1522, оборудвани с видео наблюдение, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4. (3) Ценните пратки и товари на стойност от 2 000 000 до 5 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили минимум клас FB4, по БДС EN 1522, оборудвани с видео наблюдение, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4. (4) Ценните пратки и товари на стойност над 5 000 000 лв. се транспортират със специализирани автомобили минимум клас FB4, по БДС EN 1522, оборудвани с видео наблюдение и задължително съпътстващ автомобил с двама изпълнители на охранителна дейност, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.“ § 9. В Глава втора Раздел IX „Охрана на селскостопанско имущество“ с чл. 38 и 39 се отменя. § 10. В Глава втора се създава Раздел X с чл. 39а-39б: „Раздел X Подизпълнение Чл. 39а. (1) Изпълнител по договор за охрана може да възлага изпълнение на дейности по предмета на договора частично или изцяло на подизпълнител. (2) В случаите по ал. 1 подизпълнителят трябва да притежава съответните лиценз или удостоверение по смисъла на чл. 4, ал. 1, съобразно вида на дейността по чл. 5, ал. 1 - предмет на договора за охрана. Чл. 39б. Отговорността за изпълнението на договора за охрана спрямо възложителя е на изпълнителя. При възлагане на дейности по предмета на договора за охрана на подизпълнител, последният отговаря за изпълнението на тези дейности пред изпълнителя.“ § 11. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. „Алинея 1 се изменя така: „(1) За получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност лицата по чл. 2, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 подават заявление по образец до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР. Заявлението може да се подаде и чрез областната дирекция на МВР, на чиято територия е седалището на лицето или по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Образецът на заявление и документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията за получаване на лиценз, се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4.“ 2. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. Нямат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; това изискване се прилага и за неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество“. б) точка 3 се отменя. 3. В ал. 3 в основния текст след думите „съдружниците в дружества с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управителите или“; 4. Създава се нова ал. 4: „(4) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 2 и 5 и ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 се установяват служебно“. 5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. § 12. В чл. 46, се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думата „лиценз“ се добавя „и удостоверение“; 2. В ал. 3 след думата „лиценз“ се добавя „или удостоверение“; § 13. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите „имат задължения по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят с „имат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“; 2. В т. 5 в основния текст след думите „съдружник в дружество с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или“. § 14. В чл. 49, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 3: „3. В случаите на чл. 47, т. 5, при настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 46, ал. 1 на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество;“. 2. В т. 4 след думите „съдружник в дружество с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или“. 3. Досегашните т. 3-9 стават съответно т. 4-10. § 15. В чл. 50 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „основно“ се заличава. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 4 се отменя. 4. В ал. 5: а) думите „и 2“ се заличават; б) в т. 7 думите „в случаите по ал. 4“ се заменят със „за съответния вид дейност по ал. 1“. § 16. В чл. 51, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В изречение първо думите „и 2“ се заличават; 2. В изречение второ думите „както и“ се заменят с „или“. § 17. В чл. 52 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 лицето по ал. 1 в тримесечен срок от сключването или прекратяването уведомява за това органа издал лиценза, чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия се осъществява дейността или по електронен път съгласно Закона за електронното управление“. 2. В ал. 5 думите „чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 5 - 9“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 7 и 8“, а думите „но не по-късно от 48 часа“ се заличават. § 18. В чл. 66, ал. 2 се отменя. § 19. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) изречение второ се изменя така: „Съветът се състои от председател - заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, и членове - по един упълномощен представител на всяко сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност, и брой служители на дирекцията, равен на броя представители на сдруженията.“; б) създава се изречение трето: „Председателят и членовете на съвета - служители на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР се определят със заповед на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Информацията за предстоящо провеждане на заседание на съвета се публикува на интернет страницата на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на заседанието и в същия срок се изпраща на упълномощените представители на сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност, на посочени от тях адреси на електронни пощи“. 3. Досегашната ал. 2 става съответно ал. 3 и в нея думите „по ал. 3, т. 1“ се заменят с „по ал. 4, т. 1“. 4. Досегашните ал. 3 - 7 стават съответно ал. 4 - 8. § 20. В чл. 70 се правят следните допълнения: 1. В ал. 4 се създава изречение второ: „Регистърът се води при спазване изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) Обстоятелства и данни, вписани в публичния регистър по ал. 4, се установяват служебно от административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт.“ § 21. В чл. 74 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „и 2“ се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.“ § 22. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“. 2. В ал. 2 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“. § 23. В чл. 76 думите „чл. 52, ал. 3 - 5 и ал. 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят с „чл. 52, ал. 3 – 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“. § 24. В чл. 78 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“. § 25. В чл. 80 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“. § 26. В чл. 81 думите „се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“. § 27. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „недвижим имот и намиращите се в него лица и движимо имущество - при охрана на обекти - недвижими имоти“ и „селскостопанско имущество – при охрана на селскостопанско имущество“ се заличават. 2. Точка 9 се отменя. § 28. Приложението към чл. 41, ал. 1 се отменя. § 29. Навсякъде в закона думите „на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“ и „в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария“ се заличават. Преходни и заключителни разпоредби § 30. (1) Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9 запазват действието си. В срок от два месеца от влизане в сила на закона в притежаваните лицензи служебно се отразява промяна на вида дейност - чл. 5, ал. 1, т. 2 - „охрана на имуществото на физически или юридически лица“. (2) Неприключените до влизането в сила на този закон производства за издаване или отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9, се довършват по досегашния ред, като в издаваните актове, като вид дейност се посочва - „охрана на имуществото на физически или юридически лица“. § 31. Прекратява се действието на лицензите на лицата, които не са изпълнили задължението си по § 4, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна дейност. § 32. В срок до 4 месеца от влизане в сила на този закон министърът на вътрешните работи привежда в съответствие с него наредбите по чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4. § 33. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 7 относно чл. 36 и § 8 относно чл. 37, които влизат в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Проект на Закон за изменение на Закона за частната охранителна дейност ……………………………………………… Лице за контакт: Иван Александров - главен юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“ – Министерство на вътрешните работи Юлия Мирчева - главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – Министерство на вътрешните работи Телефон и ел. поща: 02/982 2894 imaleksandrov.14@mvr.bg 02/982 2989 jdmircheva.12@mvr.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното Проблем 1: „Установено несъответствие охранителна дейност (ЗЧОД) с изискванията на капитали и Кодекса за либерализиране на Несъответствието на регламентацията в ЗЧОД на движението на капитали и Кодекса за ОИСР се отнася до предвидената в ЗЧОД търговци, регистрирани в друга държава – страна пространство или в Конфедерация Швейцария. присъединяването на България към кодексите и Присъединяването на България към Кодекса Кодекса за либерализиране на текущите невидими предварителна стъпка за присъединяването на В периода 2019 – 2020 г. e извършен преглед му с изискванията на кодексите. Този преглед между правителството на Република сътрудничество и развитие (ОИСР) за извършването за либерализиране на движението на капитали невидими операции, ратифицирано със закон и г., в сила от 8 февруари 2019 г. възникване. По възможност посочете числови стойности. на регламентацията в Закона за частната на Кодекса за либерализиране на движението текущите невидими операции на ОИСР“ с изискванията на Кодекса за либерализиране либерализиране на текущите невидими операции на възможност частна охранителна дейност да извършват по Споразумението за Европейско икономическо Това несъответствие е пречка пред съответно – към ОИСР. за либерализиране на движението на капитали и операции на ОИСР (кодексите) е задължителна страната ни към ОИСР. на българското законодателство за съответствието e извършен в изпълнение на Споразумението България и Организацията за икономическо на преглед за присъединяване към Кодекса и Кодекса за либерализиране на текущите обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 2 В хода на прегледа като проблемен беше установен и един въпрос от компетентност на МВР, а именно – въпросът за преките чуждестранни инвестиции в областта на частната охранителна дейност (ЧОД). Кодексите имат за цел осигуряването на свободно движение на капитали, инвестиции и услуги във всички държави, които са се присъединили към тях. На практика списъкът с държави е отворен, тъй като кръгът на държавите членки на ОИСР, както и кръгът на държавите, които са се присъединили към кодексите, ще се увеличава в бъдеще. Към момента в ОИСР членуват почти всички ДЧ на ЕС (без България, Румъния, Хърватия, Кипър и Малта), също така Исландия и Норвегия, които са страни и по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Швейцария, както и други трети държави като САЩ, Канада, Турция, Израел, Япония и т.н. Кодексите изискват задължително да се спазва принципът за недискриминация. Съгласно този основен принцип всяка държава, която е страна по кодексите, трябва да отвори пазара си по отношение на всички останали държави, които са страни по кодексите. Не е допустимо по отношение на някои държави да се въвеждат по-неблагоприятни мерки, респ. да се предоставя по-благоприятно третиране на други държави. Единственото допустимо изключение от това правило се отнася до специалните мерки по либерализация, които държавите членки на ЕС взаимно могат да си предоставят една на друга в съответствие с правото на ЕС, т.е. допустимо е държавите членки на ЕС взаимно да си предоставят по-благоприятно третиране и те не са задължени да предоставят същото по-благоприятно третиране на останалите държави, които са страни по кодексите, но не са държави членки на ЕС. Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) предвижда, че частна охранителна дейност може да бъде извършвана от търговци, регистрирани в България, или регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария. В този контекст ЗЧОД в нарушение на кодексите и на техния основен принцип за недискриминация предоставя по-благоприятно третиране не само на държавите членки на ЕС, но и на държавите, страни по Споразумението за ЕИП и на Швейцария. От гледна точка на изискванията на кодексите България би могла да запази специален режим по отношение на останалите държави членки на ЕС, но не и по отношение на държавите от ЕИП и Швейцария. През 2020 г. от МВР беше направен опит да се избегнат законодателните изменения и да се запази настоящият режим за осъществяване на частна охранителна дейност в България непроменен, като се използва механизмът по чл. 3 от кодексите, който би позволил ЧОД да бъде разглеждана като особено чувствителна дейност и по изключение тя да бъде извадена от обхвата на кодексите, поради това, че по отношение на ЧОД са налице съществени съображения за опазване на сигурността, респ. тази дейност е важна за опазване на националната сигурност. На 29 юни 2020 г. от Инвестиционния комитет на ОИСР (компетентният орган на ОИСР, който отговаря за прегледа и оценката на България по кодексите) е приета позиция, съгласно която горепосоченото предложение на МВР по отношение на ЧОД не се приема. От Инвестиционния комитет на ОИСР е отправена препоръка към България да не използва механизма по чл. 3 от кодексите за ЧОД, а да постави ЧОД под режима на кодексите, като съответно формулира подходящи резерви. В отговор на позицията на Инвестиционния комитет на ОИСР от 29 юни 2020 г., МВР информира МФ и МВнР, че не възразява частната охранителна дейност да бъде поставена под режима на кодексите. Същевременно МВР предложи да бъде разгледана възможността за присъединяване към кодексите без формулирането на резерва, съответно без изменение на ЗЧОД. По-конкретно, това предложение се основаваше на следните положения: ➢ към момента действащото законодателство не съдържа никакви ограничения пред преките чуждестранни инвестиции в областта на частната охранителна дейност; 3 ➢ формулирането на резерва не е необходимо, тъй като действащото законодателство не предоставя по-благоприятен режим на инвеститорите от определени държави. Обстоятелството, че съгласно ЗЧОД лиценз, респ. удостоверение за извършване на ЧОД, може да бъде предоставен и на търговци, регистрирани в други държави членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, няма пряка връзка с възможността за осъществяване на преки чуждестранни инвестиции в България и от страна на инвеститори от трети държави. ➢ чуждите инвеститори имат възможност да се установят в България, като в съответствие с Търговския закон регистрират еднолични търговци или търговски дружества (фирми), които по реда на Закона за частната охранителна дейност да получат лиценз за осъществяване на ЧОД в страната. На 14 декември 2023 г. беше проведена видеоконферентна среща с представители на Секретариата и на дирекция „Правни въпроси“ на ОИСР. От българска страна в срещата участваха представители на МВР, МФ и МВнР. В рамките на срещата на експертно ниво е обсъдена необходимостта от изменение на ЗЧОД. Предложението на МВР от 2020 г. не е прието от представителите на ОИСР с обяснението, че ЗЧОД нарушава принципа за недискриминация, като позволява например на търговски дружества от Швейцария да осъществяват частна охранителна дейност в България, а за търговските дружества от САЩ и другите държави, които са се присъединили към кодексите, това не е разрешено. Ако тези дружества биха искали да осъществяват частна охранителна дейност в България, най-напред трябва да се установят у нас, като регистрират фирма съгласно Търговския закон (нещо, което не се изисква от швейцарските дружества). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Законът за частната охранителна дейност предвижда възможността частна охранителна дейност да се осъществява от търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Промените не произтичат от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Промените са необходими във връзка с осигуряване на съответствие с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? На Закона за частната охранителна дейност е извършена Последваща оценка на въздействието, която е публикувана на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. 4 2. Цели: Цел 1 „Осигуряване на съответствие на ЗЧОД, чрез изменения в него, с изискванията на кодексите на ОИСР с цел присъединяване на България към ОИСР“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерство на вътрешните работи. 2. Търговци, регистрирани в друга държава – страна по споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, желаещи да извършват частна охранителна дейност в България. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Установено несъответствие на регламентацията в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант нормативната уредба не се изменя. Ще продължи да съществува възможността частна охранителна дейност да извършват търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 41, ал. 2, т. 1 и ал. 5, чл. 50, ал. 3, т. 1 и ал. 6 от Закона за частната охранителна дейност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант не са идентифицирани положителни въздействия. До момента търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, не са осъществявали частна охранителна дейност в България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ЗЧОД ще предоставя по-благоприятно третиране не само на държавите членки на ЕС, но и на държавите, страни по Споразумението за ЕИП и на Швейцария и няма да е в съответствие с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР и на техния основен принцип за недискриминация. България няма да може да се присъедини към кодексите и съответно – към ОИСР. Няма отношение върху екологията. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. 5 1.1. 1.2. Административна тежест: Няма. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и информиране, такси, регулаторни режими, административни икономически, Пояснете кои въздействия административната услуги и др.) социални и екологични се очаква да тежест (задължения бъдат за Вариант т. 1 и на операции ОИСР резерва, България, частна Не се 1.1. 1.2. 2 „ Приемане на предложените изменения“: Описание: Отпадане на възможността частна охранителна регистрирани в друга държава – страна по Споразумението пространство или в Конфедерация Швейцария чрез изменения в ал. 5, чл. 50, ал. 3, т. 1 и ал. 6 от Закона за частната охранителна посочените търговци от закона. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ЗЧОД ще бъде приведен в съответствие либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на ОИСР (кодексите). Ще бъде изпълнена препоръката от 2020 г. България ще може да се присъедини към кодексите, позволяваща частна охранителна дейност да се осъществява както и от търговци, регистрирани в друга държава членка Екологични положителни въздействия: Проектът няма отношение върху екологията. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. До момента търговци, регистрирани в друга държава Европейско икономическо пространство или в Конфедерация охранителна дейност в България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. Административна тежест: Приемането на проекта няма да увеличи въвеждат нови регулаторни режими, допълнително изискуеми (въздействията върху малките и средните предприятия; административна Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и информиране, такси, регулаторни режими, административни дейност да за Европейско чл. 2, ал. 2, т. 1 дейност, с изискванията на на Инвестиционния като от търговци, на Европейския страни) – страна по Швейцария, не страни) административната документи тежест) икономически, Пояснете кои въздействия административната услуги и др.) извършват търговци, икономическо и 2, чл. 41, свързани с отпадане на Кодекса текущите невидими комитет формулира съответна регистрирани съюз. Споразумението са осъществявали тежест. и такси. социални и екологични се очаква да тежест (задължения ал. 2, за на в за бъдат за 5. Степени 5.1. Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) По проблем 1: ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на предложените изменения“ 6 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Осигуряване на съответствие на ЗЧОД, чрез изменения в него, с изискванията на кодексите на ОИСР с цел присъединяване на България към ОИСР 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Осигуряване на съответствие на ЗЧОД, чрез изменения в него, с изискванията на кодексите на ОИСР с цел присъединяване на България към ОИСР 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1 Осигуряване на съответствие на ЗЧОД, чрез изменения в него, с изискванията на кодексите на ОИСР с цел присъединяване на България към ОИСР 3 1 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на отрицателни въздействия. критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко документи. 6. По Вариант Избор проблем 2 на препоръчителен вариант: 1: „Приемане на предложените изменения“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. 1.1. 1.2. Промяна прилагането Не Изборът Ако се в административната тежест за физическите и на препоръчителния вариант (включително по се предвижда въвеждането на нови такси. следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер ограничаване на административното регулиране и административния контрол юридическите отделните вариант за решаване съгласно Методиката върху стопанската лица от проблеми): на всеки проблем. по чл. 7а от Закона дейност. за 6.2. 1.2. В отделна Създават прилагането случай че стелка ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни на препоръчителния вариант (включително по 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин режими отделните на избрания вариант. дейност: лицензионен, това съответства с и услуги от проблеми)? регистрационен; постигането на за целите). 7 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: - Изпълнява се препоръка, съдържаща се в Позиция от 29 юни 2020 г. на Инвестиционния комитет на ОИСР (компетентният орган на ОИСР, който отговаря за прегледа и оценката на България по кодексите), съгласно която България следва да постави частната охранителна дейност под режима на кодексите, като съответно формулира подходящи резерви; - Видеоконферентна среща от 14 декември 2023 г. между представители на МВР, Министерството на финансите и Министерството на външните работи и представители на Секретариата и на дирекция „Правни въпроси“ на ОИСР, на която е обсъдена необходимостта от изменение на ЗЧОД. Предложението на МВР от 2020 г. за присъединяване към кодексите без формулиране на резерва, съответно без предприемане на изменения в ЗЧОД, не е прието от представителите на ОИСР с обяснението, че ЗЧОД нарушава принципа за недискриминация, като позволява например на търговски дружества от Швейцария да осъществяват частна охранителна дейност в България, а за търговските дружества от САЩ и другите държави, които са се присъединили към кодексите, това не е разрешено. Кодексите не позволяват по отношение на някои държави да се въвеждат по-неблагоприятни мерки, респ. да се предоставя по-благоприятно третиране на други държави. Единственото допустимо изключение от това правило се отнася до специалните мерки по либерализация, които държавите членки на ЕС взаимно могат да си предоставят една на друга в съответствие с правото на ЕС, т.е. допустимо е държавите членки на ЕС взаимно да си предоставят по-благоприятно третиране и те не са задължени да предоставят същото по-благоприятно третиране на останалите държави, които са страни по кодексите, но не са държави членки на ЕС. 8 Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Предвидено е проектът да се публикува на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, като на заинтересованите лица ще се предостави 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. Както и ще бъде съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, при спазване на нормативно определените срокове за това. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за частната охранителна дейност Кодекс за либерализиране на движението на капитали Кодекс за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Снежина Маринова – директор на дирекция „„Европейски съюз и международно сътрудничество“ - Министерство на вътрешните работи Дата: 09.02.2024 г. Подпис: Любослав Попов – ВПД директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – Министерство на вътрешните работи Дата: 09.02.2024 г. Подпис:

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и Закона Становище по ред: Единствено съгласуване допълнение охранителна на за частната дейност Номер и дата: R e c o v e r a b l e S i g n a t u r e X 0 4 .0 7 - 1 4 0 / 1 3 .0 9 .2 0 2 3 г . S i g n e d b y : V i o l e t a P e t r o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 812100-15693/05.09.2023 г. Институция: Министерство на вътрешните работи Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и Устройствения правилник на неговата администрация на Министерския съвет I. Относно В този раздел и мащабите, как желаното положение раздел 1 „Проблем/проблеми е необходимо да се изясни са констатирани проблемите, и т.н. За целта предлагаме за решаване“: какъв е проблемът/проблемите, кои са пряко засегнатите да се използват каква е същността субекти и как, какво е насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието за всеки от посочените проблеми. С наше систематизиране досие на Закона 812100-9812 от за останалите министерството, охранителна са включени намаляване на мерки за намаляване проблем 1.5. да осигури по служебен че: - Посочване регистър съюз, - 1, т. 2, писмо изх. № 02.11-48 от на регулаторната политика за частната охранителна 05.06.2023 г. МВР възразява предложения посочва, че която разработва Закона дейност. На тази база в бъдещия останалите предложения административната тежест. на административната се аргументира по обстойно, път, кои субекти засяга в заявлението на ЕИК, удостоверяващи, че лицата са юридическите лица с нестопанска по националното на друга държава - страна пространство, или на Конфедерация Установяване по служебен път или т. 3, т. 5 и чл.41, ал. 3, т. 1, 23.05.2023 г. до МВР бяха в страната. В предложенията дейност. В получения отговор единствено срещу ще бъдат разгледани за изменение и допълнение план за намаляване на на администрацията на В т.1.5 от предложената тежест не са включени. да се посочи коя проблемът. По-специално вместо прилагане на вписани в търговския цел, в регистър законодателство на друга държава по Споразумението за Швейцария; с декларации на т. 2, т. 4, и т. 5.“ изпратени предложения за беше включено и от страна на МВР с № изменението в чл.42, ал.2, т.4, а от работната група в на Закона за частната административната тежест Министерския съвет за оценка съгласуваните вече Ето защо предлагаме информация се предлага да се предлагаме да се добави, документи по чл.41, ал.2, т.1 регистър, в регистъра на БУЛСТАТ или в съответния - членка на Европейския Европейското икономическо обстоятелствата по чл.41, ал. 2, т. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 По отношение на Проблем.1.8. също смятаме, че е необходима повече конкретика относно намеренията за намаляване или премахване на изискванията за образование за ръководител и за изпълнител. Съществува възможност, когато висшето образование е придобито в Република България след 2012 г., а за средно образование след 2008 г., данните да се проверяват по служебен път. В рамките на инициативата за систематизиране на регулаторната политика в страната темата е обсъдена с всички министерства и съвместно в Министерството на образованието и науката се подготвя конкретна формулировка на разпоредба, която да се включи във всички закони, които предвиждат удостоверяване на средно или висше образование. Идеята е в заявлението да се посочат данни за висшето училище - издател на дипломата за висше образование, номер на дипломата, дата и година на издаване, заедно с единен граждански номер. Във връзка с това и аналогично на чл. 41 предлагаме проблем 1.8. да се преработи, като се предвиди, че органът проверява по служебен път обстоятелствата по чл. 50, ал. 3, т. 2 и 3, съответно доказвани по реда на чл.50, ал.5, т. 2, 3 и 4, в случаите когато са налице данни в регистрите на Министерството на образованието и науката. В контекста на изложеното и с оглед на необходимостта от повече яснота относно същността, мащабите и причините за възникване на проблемите, както и относно това как са констатирани, предлагаме в този раздел да се даде по-подробна информация относно извършена последваща оценка на въздействието на ЗЧОД (тук), какви са изводите от нея и до каква степен тези изводи са използвани при подготовката на настоящото предложение за промени. II. Относно раздел 2 „Цели“: Поставянето на относими и измерими цели ще даде възможност след определения срок на прилагане на предложените решения да бъде установено дали поставената цел/цели са постигнати чрез тези конкретни решения. Във връзка с това предлагаме да се формулират, по възможност измерими (качествено и/или количествено) цели, като се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. В случай че се формулират такива цели, раздел 5 също следва да се актуализира в съответствие с тези цели. III. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Предлагаме за определянето на максимално широк кръг от засегнати и заинтересовани страни да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Смятаме за подходящ подход заинтересованите и засегнати страни да се групират и да се посочи брой в групите, където това е възможно. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализи на въздействията“: При представянето и разработването на вариантите в този раздел препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Представянето на всеки вариант задължително следва да включва информация и описание на предвидените конкретни нормативни промени, но и на всички действия и мерки, които се предвиждат за реализиране на всеки от вариантите. Представянето на вариантите съща трябва да включва информация относно това какви ресурси ще бъдат необходими за реализирането на варианта, как се предвижда да бъдат осигурени, има ли специфични въздействия за МСП, каква е актуалната административна тежест (ако има такава) и какви са очакваните промени и натоварване на административната тежест, в какво се изразяват и за кои заинтересовани и засегнати страни, помените ще засегнат ли и как предоставянето на услуги, засяга ли се дейността на регистри и как, създават ли се нови и кой ще бъде отговорен за администрирането гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 им, как е определен размерът на административните наказания и др. В случай, че вариантите не засягат изброените дейности – това също изрично предлагаме да се посочи за всеки вариант по всеки проблем. V. Относно раздел 7 „Консултации“: Напомняме, че срокът за консултациите по чл. 26 от Закона за нормативните актове е 30 дни и само при извънредни обстоятелства този срок може да бъде намален. VI. Относно раздел 11 „Информационни източници“: Източниците на информация, които са използвани за извършване на оценката, следва да се опишат в раздел 11 с посочване на хиперлинкове за достъп до ресурсите, налични в интернет. Напомняме, че такъв източник на информация е и цитираната последваща оценка на въздействието на ЗЧОД, публикувана на Портала за обществени консултации. VII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: Recoverable Signature X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov (ИСКРЕН ИВАНОВ)

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност Лице за контакт: Главен инспектор Борислав Ботев – началник сектор ЛКЧОД-ООП, Главна дирекция „Национална полиция“, Министерство на вътрешните работи Телефон и ел. поща: 02/982 9984 1. Проблем/проблеми за решаване: прилагането на Закона за частната административната тежест“: 1.1 „Припокриване във вида дейности по чл. охранителна дейност“ От видовете частна охранителна дейност по чл. (ЗЧОД) - т. 5 „охрана на обекти - недвижими имущество“, се припокриват с т. 2 „охрана на 1.2 „В съществуващата правна уредба по ЗЧОД, само физическо лице“ В съществуващата правна уредба по ЗЧОД, бъде само и единствено физическо лице – Управител е промяна в чл. 9 и добавянето на „Юридическо когато дружество се явява в качеството на собственик, служител или друго служебно лице, охранявано физическо лице няма финансовата охрана. 1.3 „Посочените суми при транспортирането социално-икономическото развитие на Вземайки предвид състоянието на социално-икономическото преминаването на страната ни към „еврото“, си част в глава II, раздел VIII „Охрана при ЗЧОД. 1.4 „Действащите разпоредби на закона ограничават възможността търговците да дейност“ „Преодоляване на практически проблеми при охранителна дейност и намаляване на 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 от Закона за частната 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност имоти“ и т. 9 „охрана на селскостопанско имуществото на физически или юридически лица“. възложител по договор за „Лична охрана“ е възложител по договор за „Лична охрана“ може да или собственик на дружеството. Необходима лице“, като по този начин ще се обхванат случаи, „Възложител“ по договор за лична охрана на управител, срещу когото има реална заплаха, като самото възможност да поеме разходите за личната си на ценни пратки и товари не кореспондират със обществото ни към настоящия момент“ развитие на обществото ни, както и следва да се променят изискванията в по – голямата транспортиране на ценни пратки или товари“ от не предвиждат превъзлагане на дейности и ползват подизпълнители при търговската си 2 Част от „Изпълнителите на частната охранителна дейност“ по договорите за охрана не разполагат с обособени екипи които да покриват цялата територия на Р. България - нямат изградени структури в тези райони. От друга страна, наличните екипи покриващи охраняваната територия или обекти, са недостатъчни. Проблемът не може да бъде решен в сега действащата норма, което налага промяната и включването при определени условия на трета страна във взаимоотношенията между „Възложител“ и „Изпълнител“ а именно „Подизпълнител“. 1.5 „Така разписаните норми не дават яснота по въпроса, коя от необходимата информацията за издаването на лиценз се проверява по служебен път“ Влезлите в сила изменения в Закона за електронното управление, налагат корекция в чл. 41 от ЗЧОД. Обстоятелствата по чл. 41, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и чл. 41, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, ще се установяват по служебен път, само за лицата, които са вписани в Търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в регистър БУЛСТАТ (тоест по законодателството на Република България). 1.6 „Към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, следва да се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица“ Към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, следва да се включат и управителите на търговски дружества и юридически лица, които към момента не са включени в закона. При направени законодателни промени, за тях ще важат същите разпоредби на закона, предвидени за лицата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, т. 5 от ЗЧОД. 1.7 „Изискването на чл. 50 трудовото правоотношение да е „основно“, което трябва да имат изпълнителите на частна охранителна дейност се явява пречка при наемане на изпълнители на охранителна дейност, както и голям брой изпълнители на охранителна дейност, за охрана на краткосрочни мероприятия“ - Необходимостта от премахване на изискването трудовото правоотношение да е „основно“, се обосновава с това, че при охраната на заведения и дискотеки често заведенията работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения и това им се явява като допълнително трудово правоотношение. Същото се отнася и за сезонните обекти или временни такива, както и при охраната на мероприятия. Там служителите работят временно и обикновено имат и друг трудов договор. Трябва да се има в предвид и това, че заплащането на този вид охрана не е толкова атрактивно и охранителите често го ползват като допълнителна работа. 1.8 „Необходимост от намаляване на административната тежест по отношение на подаваните „уведомления“ по чл. 51 и чл. 52 от ЗЧОД“ С предоставянето на възможност за подаване на уведомленията по чл. 51 и 52 по електронен път, съгласно Закона за електронното управление ще се намали административната тежест. 1.9 „Необходимост от актуализиране размера на административните наказания разписани в ЗЧОД, в съответствие със социално-икономическото развитие“ Необходимо е да се въведе минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4 от ЗЧОД. Към момента предвиденият в чл. 74, ал. 2 от ЗЧОД размер на глобата е 1000 лева за всички случаи, което не позволява да се диференцира тежестта на нарушението. С оглед икономическите промени в страната, предвидените в чл. 75, 76, 78, 80 и 81 минимални размери на глобата, следва да бъдат увеличени със 100 лева. 3 Всички санкционни мерки са приети в този им вид след извършена предварителна оценка на въздействието на ЗЧОД през 2015 година. Не е възможно горепосочените проблеми да се решат в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. На Закона за частната охранителна дейност е извършена Последваща оценка на въздействието. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1 „Обединяване на дейностите посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 в една обща – т. 2“, тъй като същите се припокриват“. Цел 2 „Добавяне на възможност юридическо лице да бъде „Възложител“ по договор за лична охрана“. Цел 3 „Привеждане на нормите в съответствие със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент“. Цел 4 „Въвеждане на възможността за превъзлагане на дейности по договорите за охрана при определени условия“, поради факта, че е трудно достижимо, търговец да има свои представители на цялата територия на Република България. Цел 5 „Посочване на конкретните обстоятелства, които следва да се установяват по служебен път, при кандидатстване за издаване на лиценз“ Цел 6 „Включване на управителите на търговски дружества и юридически лица към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност“ Цел 7 „Разширяване кръга на лица, които могат да бъдат наети по трудови правоотношения, за извършването на охранителни дейности“, като по този начин няма да бъде задължително трудовият договор да е „основен“ и ще се разшири кръга на лицата желаещи да работят допълнително; Цел 8 „Намаляване на административната тежест чрез предоставянето на възможност за използване на Портала за електронни административни услуги, съгласно Закона за електронното управление, за подаване на документи с уведомителен характер“, чрез изменения в чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 3 от ЗЧОД. Цел 9 „Актуализиране размера на административните наказания и в частност на минималното, поради настъпили промени в Закона за административните нарушения и наказания и в съответствие със социално-икономическото развитие на страната“. 4 Целите, които си поставят предлаганите нормативни промени съответстват на действащата стратегическа рамка. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерство на вътрешните работи. 2. Физически и юридически лица, собственици на капитала и управители на търговски дружества получили лиценз по реда на ЗЧОД. 3. Физически лица, желаещи да заемат длъжността изпълнител на частна охранителна дейност (охранител). Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Няма правна регламентация. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: НЯМА (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Липсата на промяна по отношение на почти идентични дейности, цитирани в чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 от ЗЧОД, ще продължи да създава затруднения във формулировките на договорите за възлагане за охрана от възложителите, както и документалното обезпечаване на извършваната охранителна дейност от изпълнителите; - При липсата на „юридическо лице“, като възложител по договор, ще продължи практиката да не се декларират сключени договори за лична охрана; - Съществуващите в момента прагове на транспортираните парични средства не отговаря на реалните условия за работа, и по този начин е занижена сигурността на екипите; - Ще продължи практиката, установена от извършените проверки, при която дружества ще заобикалят ЗЧОД, като сключват договори за извършване на охранителна дейност от други дружества на територия, в която първите нямат обособени екипи. Това е свързано и със случаите, когато дружества са спечелили договор за обществена поръчка, а реално нямат физическата възможност за нейното осъществяване; - Няма да има нормативно съответствие между чл. 41 от ЗЧОД и влезлите в сила изменения в Закона за електронното управление; 5 - Управителите на търговски дружества и юридически лица ще останат изключени от закона и съответно спрямо тях няма да се прилагат разпоредбите на закона предвидени за лицата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, т. 5 от ЗЧОД; - Ще продължи натиска върху трудовия пазар и работната сила, предвид изискването за „основно“ трудово правоотношение за изпълнителите на частна охранителна дейност, с изключение на дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 9 от ЗЧОД. - Няма да се намали административната тежест по отношение на подаваните „уведомления“ по чл. 51 и чл. 52 от ЗЧОД. - Размера на налаганите административни наказания, разписани в ЗЧОД няма да съответства на социално–икономическото развитие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: НЯМА Административна тежест: Няма промяна. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на предложените изменения и допълнения“: Описание: Съобразяване на ЗЧОД с реалните условия. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Обединяване на дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 2 с т. 5 и т. 9 от ЗЧОД ще доведе до отпадането на необходимостта за тълкуване на видовете охранявани обекти и излишното раздробяване и конкретизиране на същите; - Ще се даде възможност и на „юридическо лице“ да бъде възложител по договор за лична охрана, което ще разшири кръга на заинтересованите лица - Въвеждането на по-високи прагове на транспортираните парични средства ще отговори на реалните условия за работа, а въведеното задължително условие за наличието на втори автомобил при транспортиране на парични средства над 5 000 000 лева ще доведе до повишаване сигурността на екипите; - Въвеждането на понятието „подизпълнител“ ще облекчи дейността на дружествата по осъществяваните видове охранителна дейност, както и документалното обезпечаване на договорите с възложителите; - Ще се постигне нормативно съответствие между чл. 41 от ЗЧОД и влезлите в сила изменения в Закона за електронното управление; - Спрямо управителите на търговски дружества и юридически лица ще могат да се прилагат разпоредбите на закона предвидени и за лицата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, т. 5 от ЗЧОД; - Отпадането на изискването за „основно“ трудово правоотношение за всички изпълнители на частна охранителна дейност ще доведе до включването на по-голям брой кандидати, като по този начин ще се увеличи възможността за наемане на по-голям брой лица; 6 - Ще и чл. ал. 1 - Социални Ще се Ще Ще се Ще се 1.1. 1.2. се намали 52 от ЗЧОД административни и чл. 52, ал. 3 Размера на социално–икономическото положителни повиши се създадат отговорност на повиши повиши Екологични Отрицателни Специфични Въздействия върху Административна Опишете качествено въздействия, включително Опишете специфичните административната тежест по отношение чрез предоставянето на възможност за услуги, съгласно Закона за електронното от ЗЧОД“. налаганите административни наказания, развитие в страната. въздействия възможността за трудова ангажираност. условия за по-ефективно ангажиране дружествата, нарушили разпоредбите на физическата сигурност на преките изпълнители конкуренцията между изпълнителите на положителни въздействия: НЯМА (върху всяка заинтересована страна/група (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована страна/група въздействия: малките и средните предприятия: тежест: Ще се намали. (въздействията върху малките и средните предприятия; (при възможност – и количествено) всички значителни върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани значителни и кои второстепенни. въздействия с акцент върху малките и средните информиране, такси, регулаторни режими, на подаваните използване на управление, разписани в на ЗЧОД. на частна частна охранителна заинтересовани страни) въздействия: заинтересовани страни) НЯМА административна потенциални страни. Пояснете предприятия и административната административни услуги и „уведомления“ Портала за чрез изменения ЗЧОД ще съответстват административнонаказателната охранителна дейност. НЯМА тежест) икономически, социални и кои въздействия се очаква тежест др.) по чл. 51 електронни в чл. 51, на дейност. екологични да бъдат (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване на на изпълнение По проблем 1: вариантите: по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на предложените изменения и допълнения“ т с Цел 1: Обединяване на дейностите посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 в една обща - т. 2 3 1 о н в и т Цел 2: Добавяне на възможност юридическо лице да бъде „Възложител“ по договор за лична охрана 3 1 к е ф Е Цел 3: Привеждане на нормите в съответствие със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент 3 1 7 Цел 4: Въвеждане на възможността за превъзлагане на дейности по договорите за охрана при определени условия 3 1 Цел 5: Посочване на конкретните обстоятелства, които следва да се установяват по служебен път при кандидатстване за издаване на лиценз 3 1 Цел 6: Включване на управителите на търговски дружества и юридически лица към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност 3 1 Цел 7: Разширяване кръга на лица, които могат да бъдат наети по трудови правоотношения, за извършването на охранителни дейности 3 1 Цел 8: Намаляване на административната тежест чрез предоставянето на възможност за използване на Портала за електронни административни услуги, съгласно Закона за електронното управление, за подаване на документи с уведомителен характер 3 1 Цел 9: Актуализиране размера на административните наказания и в частност на минималното, поради настъпили промени в Закона за административните нарушения и наказания и в съответствие със социално- икономическото развитие на страната 3 1 Цел 1: Обединяване на дейностите посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 в една обща - т. 2 3 1 Цел 2: Добавяне на възможност юридическо лице да бъде „Възложител“ по договор за лична охрана 3 1 Цел 3: Привеждане на нормите в съответствие със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент 3 1 Цел 4: Въвеждане на възможността за превъзлагане на дейности по договорите за охрана при определени условия 3 1 Цел 5: Посочване на конкретните обстоятелства, които следва да се установяват по служебен път при кандидатстване за издаване на лиценз 3 1 т с о н с а к и Цел 6: Включване на управителите на търговски дружества и юридически лица към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност 3 1 ф Е Цел 7: Разширяване кръга на лица, които могат да бъдат наети по трудови правоотношения, за извършването на охранителни дейности 3 1 Цел 8: Намаляване на административната тежест чрез предоставянето на възможност за използване на Портала за електронни административни услуги, съгласно Закона за електронното управление, за подаване на документи с уведомителен характер 3 1 Цел 9: Актуализиране размера на административните наказания и в частност на минималното, поради настъпили промени в Закона за административните нарушения и наказания и в съответствие със социално- икономическото развитие на страната 3 1 т с о Цел 1: Обединяване на дейностите посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 в една обща - т. 2 3 1 н а в у с а Цел 2: Добавяне на възможност юридическо лице да бъде „Възложител“ по договор за лична охрана 3 1 л г ъ С Цел 3: Привеждане на нормите в съответствие със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент 3 1 8 Цел 4: Въвеждане на възможността за превъзлагане на дейности по договорите за охрана при определени условия 3 1 Цел 5: Посочване на конкретните обстоятелства, които следва да се установяват по служебен път при кандидатстване за издаване на лиценз 3 1 Цел 6: Включване на управителите на търговски дружества и юридически лица към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност 3 1 Цел 7: Разширяване кръга на лица, които могат да бъдат наети по трудови правоотношения, за извършването на охранителни дейности 3 1 Цел 8: Намаляване на административната тежест чрез предоставянето на възможност за използване на Портала за електронни административни услуги, съгласно Закона за електронното управление, за подаване на документи с уведомителен характер 3 1 Цел 9: Актуализиране размера на административните наказания и в частност на минималното, поради настъпили промени в Закона за административните нарушения и наказания и в съответствие със социално- икономическото развитие на страната 3 1 1.2. 1.1. Посочете степента, в ефективност, ефикасност, която отразява съгласуваност, Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им която вариантите ще изпълнят определените цели, чрез която се измерва степента, до която вариантите степента, до която целите могат да бъдат постигнати разходи; която показва степента, до която вариантите съответстват положителни и отрицателни съгласно основните критерии постигат целите при определено на действащите въздействия. за сравняване на на предложението; ниво на ресурсите или при стратегически документи. вариантите: най-малко 6. По Вариант По Вариант По Вариант По Вариант По Вариант По Вариант Избор на проблем 1.1: 2 „Приемане проблем 1.2: 2 „Приемане проблем 1.3: 2 „Приемане проблем 1.4: 2 „Приемане проблем 1.5: 2 „Приемане проблем 1.6: 2 „Приемане препоръчителен вариант: на предложените изменения и на предложените изменения и на предложените изменения и на предложените изменения и на предложените изменения и на предложените изменения и допълнения “ допълнения“ допълнения“ допълнения“ допълнения“ допълнения“ 9 По проблем 1.7: Вариант 2 „Приемане на предложените изменения и допълнения“ По проблем 1.8: Вариант 2 „Приемане на предложените изменения и допълнения“ По проблем 1.9: Вариант 2 „Приемане на предложените изменения и допълнения“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): В съществуващата към момента нормативна уредба в ЗЧОД няма разлика в комплекта документи, при кандидатстване за издаване на лиценз, независимо по коя от дейностите и независимо от териториалния обхват на действие. Задължителното условие, информационният обмен между дружествата и регионалните структури на МВР да се извършват по електронен път, съгласно Закона за електронното управление ще доведе, както до намаляване обема на хартиения носител, така и повишаване сигурността и срочността на предоставяната задължителна информация. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Променят се лимитите на транспортираните парични средства, както и специфичните изисквания по БДС за оборудването на служебните автомобили и броя на екипите, обезпечаващи охраната при транспортиране на ценни пратки или товари. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 10 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма такива Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проведени са срещи и обсъждане в Консултативния съвет с представители от браншовите организации и търговски дружества. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Предвидено е, проектът да се публикува отново на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на МВР за срок от 30 дни, предвид изискването на ЗНА, тъй като са направени множество изменения и допълнения в законопроекта, след проведената процедура по реда на чл. 32 от УПМСНА. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 11 (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: НЯМА Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Последваща оценка на въздействието на Закона за частната охранителна дейност, публикувана на Портала за обществени консултации към Министерския съвет (www.strategy.bg). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Главен комисар Атанас Илков – директор на Главна дирекция „Национална полиция“ – Министерство на вътрешните работи Дата: 19.02.2024 г. Подпис: ……………….

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 10 от 2018 г.; изм. бр. 27 и 92 от 2018 г., бр. 13 и 17 от 2019 г., и бр. 69 от 2020 г.) 1. Причини, които налагат приемането на акта: Предлаганите изменения и допълнения на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са резултат от задълбочен анализ и целят преодоляване на практически проблеми при прилагането му. Практиката показва, че не е необходимо самостоятелното съществуване на дейностите „охрана на обекти - недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“, поради което със законопроекта се предлага да бъдат инкорпорирани в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от закона. В съществуващата правна уредба по ЗЧОД, възложител по договор за „Лична охрана“ може да бъде само и единствено физическо лице – управител или собственик на дружеството. С предлаганата промяна в чл. 9 и добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „Възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу когото има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана. Посочените суми в чл. 36 и 37 при транспортирането на ценни пратки и товари не кореспондират със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент. Следва да се променят изискванията в по–голямата си част в глава II, раздел VIII „Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“. Разпоредбите на закона не предвиждат превъзлагане на дейности и ограничават възможността търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си. Част от „Изпълнителите на частната охранителна дейност“ по договорите за охрана не разполагат с обособени екипи които да покриват цялата територия на Р. България - нямат изградени структури в тези райони. От друга страна, наличните екипи покриващи охраняваната територия или обекти, са недостатъчни. Проблемът не може да бъде решен в сега действащата норма, което налага промяната и включването при определени условия на трета страна във взаимоотношенията между „Възложител“ и „Изпълнител“ а именно „Подизпълнител“. Предлаганите допълнения, с които се създава Раздел X „Подизпълнение“, дават тези възможности. Така разписаните норми не дават яснота по въпроса, коя от необходимата информацията за издаването на лиценз се проверява по служебен път. С предложената нова ал. 4 на чл. 41 се посочва кои обстоятелства се установяват служебно. Със законопроекта към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица, които към момента не са включени в закона. С тази промяна за тях ще важат същите разпоредби на закона, предвидени за лицата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, т. 5 от ЗЧОД. Необходимостта от премахване на изискването трудовото правоотношение да е „основно“, се обосновава с това, че при охраната на заведения и дискотеки често заведенията работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, това им се явява като допълнително трудово правоотношение. Същото се отнася и за сезонните обекти или временни такива, както и при охраната на мероприятия. Там служителите работят временно и обикновено имат и друг трудов договор. Трябва да се има в предвид и това, че заплащането на този вид охрана не е толкова атрактивно и охранителите често го ползват като допълнителна работа. Посоченият в чл. 52, ал. 5 срок „от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана” не може да бъде спазен при случаите, при които се налага охраната да е за почивните дни. Много често това се случва (понякога по спешност) и не могат да се оформят толкова бързо документите, особено ако се наложи това да стане през нощта, поради което този срок следва да отпадне. С цел избягване на неравнопоставеност, с предлаганите промени се изменя броят на членовете, служители на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност. Със законопроекта се предвижда въвеждане на минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е сключило трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4 от закона. Към момента предвиденият в чл. 74, ал. 2 от ЗЧОД размер на глобата е 1000 лева за всички случаи, което не позволява да се диференцира тежестта на нарушението. С оглед икономическите промени в страната, предвидените в чл. 75, 76, 78, 80 и 81 минимални размери на глобата се увеличават със 100 лева. По отношение на издадените до влизането в сила на предлагания проект на ЗИД на ЗЧОД лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9 се предоставя възможност да запазят действието си, като в срок от два месеца от влизане в сила на закона в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност - чл. 5, ал. 1, т. 2 - охрана на имуществото на физически или юридически лица. Друга причина за предлаганите изменения е установеното несъответствие на регламентацията в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР (кодексите). Несъответствието на регламентацията в ЗЧОД с изискванията на кодексите се отнася до предвидената в ЗЧОД възможност частна охранителна дейност да извършват търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария. Това несъответствие е пречка пред присъединяването на България към кодексите и съответно – към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Присъединяването на България към кодексите е задължителна предварителна стъпка за присъединяването на страната ни към ОИСР. В периода 2019 – 2020 г. e извършен преглед на българското законодателство за съответствието му с изискванията на кодексите. Този преглед e извършен в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и ОИСР за извършването на 2 преглед за присъединяване към Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции, ратифицирано със закон и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 16 от 2019 г., в сила от 8 февруари 2019 г. В хода на прегледа като проблемен е установен и един въпрос от компетентност на МВР, а именно – въпросът за преките чуждестранни инвестиции в областта на частната охранителна дейност (ЧОД). Кодексите имат за цел осигуряването на свободно движение на капитали, инвестиции и услуги във всички държави, които са се присъединили към тях. На практика списъкът с държави е отворен, тъй като кръгът на държавите членки на ОИСР, както и кръгът на държавите, които са се присъединили към кодексите, ще се увеличава в бъдеще. Към момента в ОИСР членуват почти всички ДЧ на ЕС (без България, Румъния, Хърватия, Кипър и Малта), също така Исландия и Норвегия, които са страни и по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Швейцария, както и други трети държави като САЩ, Канада, Турция, Израел, Япония и т.н. Кодексите изискват задължително да се спазва принципът за недискриминация. Съгласно този основен принцип всяка държава, която е страна по кодексите, трябва да отвори пазара си по отношение на всички останали държави, които са страни по кодексите. Не е допустимо по отношение на някои държави да се въвеждат по-неблагоприятни мерки, респ. да се предоставя по-благоприятно третиране на други държави. Единственото допустимо изключение от това правило се отнася до специалните мерки по либерализация, които държавите членки на ЕС взаимно могат да си предоставят една на друга в съответствие с правото на ЕС, т.е. допустимо е държавите членки на ЕС взаимно да си предоставят по- благоприятно третиране и те не са задължени да предоставят същото по-благоприятно третиране на останалите държави, които са страни по кодексите, но не са държави членки на ЕС. Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) предвижда, че частна охранителна дейност може да бъде извършвана от търговци, регистрирани в България, или регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария. В този контекст ЗЧОД в нарушение на кодексите и на техния основен принцип за недискриминация предоставя по-благоприятно третиране не само на държавите членки на ЕС, но и на държавите, страни по Споразумението за ЕИП и на Швейцария. От гледна точка на изискванията на кодексите България би могла да запази специален режим по отношение на останалите държави членки на ЕС, но не и по отношение на държавите от ЕИП и Швейцария. Не е възможно горепосочените проблеми да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В тази връзка е необходимо да бъдат направени нормативни изменения в разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност. 2. Цели, които се поставят: - Обединяване на дейностите посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 в една обща – т.2, тъй като същите се припокриват; - Добавяне на възможност юридическо лице да бъде „Възложител“ по договор за лична охрана; 3 - Привеждане на нормите в съответствие със социално-икономическото развитие на обществото ни към настоящия момент; - Въвеждане на възможността за превъзлагане на дейности по договорите за охрана при определени условия, поради факта, че е трудно достижимо, търговец да има свои представители на цялата територия на Република България; - Посочване на конкретните обстоятелства, които следва да се установяват по служебен път при кандидатстване за издаване на лиценз; - Включване на управителите на търговски дружества и юридически лица към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност; - Разширяване кръга на лица, които могат да бъдат наети по трудови правоотношения, за извършването на охранителни дейности, като по този начин няма да бъде задължително трудовият договор да е „основен“ и ще се разшири кръга на лицата желаещи да работят допълнително. - Намаляване на административната тежест чрез предоставянето на възможност за използване на Портала за електронни административни услуги, съгласно Закона за електронното управление, за подаване на документи с уведомителен характер, чрез изменения в чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 3 от ЗЧОД; - Актуализиране размера на административните наказания и в частност на минималното в съответствие със социално-икономическото развитие на страната; - Осигуряване на съответствие на ЗЧОД, чрез изменения в него, с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР с цел присъединяване на България към ОИСР. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност не води до въздействие върху държавния бюджет. За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания. За прилагането на проекта на закон няма да бъдат необходими допълнителни финансови средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи и изпълнението му ще бъде осигурено в рамките на утвърдените средства по бюджета на министерството за съответната година. 4. Очаквани резултати от прилагането на акта, включително и финансовите, ако има такива: - Преодоляване на практически проблеми при прилагането на Закона за частната охранителна дейност; - Намаляване на административната тежест за бизнеса; - Предвид предлаганото завишаване на предвидените в закона глоби се очакват допълнителни постъпления в държавния бюджет; - Законът за частната охранителна дейност ще съответства на изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР; 4 - Ще бъде изпълнена препоръката на Инвестиционния комитет на ОИСР от 2020 г. България ще може да се присъедини към кодексите, като формулира съответна резерва, позволяваща частна охранителна дейност да се осъществява от търговци, регистрирани в България, както и от търговци, регистрирани в друга държава членка на Европейския съюз. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: Разглежданата материя не попада в изключителната или споделена компетентност на Европейския съюз (чл. 3 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и съответно е предмет на национална уредба в отделните държави членки на ЕС. С оглед на това с проекта не се въвеждат разпоредби от европейското законодателство, поради което не следва да се изготвя анализ за съответствие с него и не е приложена таблица за съответствие с европейското право. Проектът на нормативен акт е публикуван на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА). На основание чл. 26, ал. 4, изр. първо от ЗНА, срокът за провеждане на обществени консултации по проекта е 30 дни. 5

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Закон за изменение на Закона за частната Становище по ред: Единствено съгласуване охранителна дейност Номер и дата: X В отговор на №: 04-07-20/25.01.2024 г. Институция: Министерство на вътрешните работи Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. “а” от Устройствения съвет и на неговата правилник на Министерския администрация I. По Във на страната, с намаляване на отделни закони, тежест. Мерките министерства и е е видно, че мерките служебно събиране на частна охранителна мерки са включени обществена законодателната инициатива: връзка с усилията на правителството писмо наш изх. № 02.11-89 административната тежест. В пряко свързани с предвидени са обсъдени на предварителни постигнато съгласие, а от в Плана, свързани на информация в дейност не са включени в законопроекта, за консултация (ЗИД на Закона за подобряване от 28.11.2023 г. е него са включени дейности за срещи с изпратената за съгласуване със Закона за частната производството по издаване към предложените който през месец за частната на регулаторната политика изпратен проект на План за мерки, предвиждащи промени в намаляване на административната представители на съответните оценка на въздействието охранителна дейност за на лиценз за извършване нормативни промени. Тези октомври 2023 г. е започнала охранителна дейност) с дата на приключване Смятаме, закон, преди да е реализира единна II. Относно При съпътстваща Трябва да се опишат или възникналите представляват самия препоръчваме конкретизирано, а описанието на 17.11.2023 г. Проектът все още че предвид, че се предлага одобрен първият законопроект законодателна инициатива. раздел 1 „Проблем/проблеми частичната оценка на информация и се описват и евентуалните дефицити фактически обстоятелства, проблем, който налага наименованието на Проблем посочените причини за самият проблем. не е внесен за разглеждане втори законопроект за изменение и за решаване“: въздействието, при дефинирането причините за неговото в прилагането на когато те са причината приемането на ново 1 да бъде прецизирано несъответствия в него от Министерския съвет. за изменение на действащ допълнение, е необходимо да се на проблема се посочва възникване и съществуване . съществуващото законодателство за появата на проблема или законодателство. В тази връзка, като бъде намалено и се премахнат и представят в гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 4 Във връзка с препоръката ни за включване в законопроекта на мярката от Плана за намаляване на административната тежест за служебно събиране на информация в производството по издаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, препоръчваме формулиране на допълнителен проблем, свързан с намаляване на административната тежест. III. Относно раздел 2 „Цели“: Като добра практика на извършване на оценка на въздействието е възприето определянето на три групи цели: общи, конкретни и оперативни. Общите цели са тези, които се основават на общата стратегическа рамка на държавата, на програмата на правителството и на принципите и основните начала на действащото право. Чрез тях се установява връзка с генералните ефекти, очаквани от оценяваната политика, в случая е присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Конкретните цели вземат под внимание спецификите на оценяваната политика и особеностите на областта, в която тя би попаднала. Чрез тях се определя какво по същество се преследва да бъде постигнато чрез политиката. Те са свързани с очакваните резултати от нейното въвеждане. В тази връзка, предлагаме формулираните цели да се намалят от две на една, тъй като смятаме, че по своя смисъл те са еднакви. Може да се добави една обща цел, свързана с присъединяване на държавата към ОИСР. Препоръчваме да се дефинират и съответните срокове на прилагане на предложените решения, след които да бъде установено дали поставените цели са постигнати чрез тези конкретни решения. При формулиране на целите също могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни” Заинтересованите, засегнатите страни и структурите с ангажименти и участие в административните процеси трябва да се идентифицират и да се посочи брой (в групите/подгрупите), където това е възможно. В раздел 4 е посочено, че до момента търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, не са осъществявали частна охранителна дейност в България. Същата информация следва да бъде представена и в този раздел. Обръщаме внимание, че непосочването на броя на заинтересованите и засегнати страни не позволява да бъде направена преценка за мащаба на въздействието на предлаганите варианти на действие и в крайна сметка на самия нормативен акт. V. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: В контекста на препоръките, свързани със законодателната инициатива за всеки поставен проблем (или за групата свързани проблеми) трябва да се предложат варианти за действие, като във Вариант 1 „Без действие“ трябва да съдържа информация за действащите правни норми, гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 4 процедури, изисквания, срокове и др., а във Вариант 2 се описват конкретните предложения за промени в нормативния акт. VI. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите:” Предвид препоръките по раздел 2 следва да се изготви таблица в съответствие с ново формулираните цели. VII. Относно раздел 6.1. „Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)“: Административната тежест се определя от административните разходи на физическите и юридическите лица, породени от нормативно установените задължения за предоставяне на информация за техните дейности. Административните разходи могат да бъдат регулярни, които покриват периодични задължения, както и еднократни, които покриват еднократно задължение. Предвид въвеждането на нов регулаторен режим, свързан с еднократната регистрация на фирма съгласно Търговския закон от търговци, регистрирани в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария да осъществяват частна охранителна дейност в България, препоръчваме да се определи административната тежест за еднолични търговци и търговски дружества (фирми). За тази цел може да се използва Модела за стандартни разходи като при изчисляването на административната тежест и Калкулатора на административна тежест , така че да може да се представи в приблизителни количествени, (а при възможност и в парични стойности) предполагаемата административна тежест, с очакваните оперативни разходи за стопанските субекти. След изчисляването на оперативните разходи, информацията относно административна тежест в този раздел следва да се коригира и правилно да се посочи нейното наличие. VIII. Относно раздел 6.4. „По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)?“: В контекста на предлаганият нов регулаторен режим, предлагаме да се включи кратка обосновка на избрания отговор (например как промените не засегнат дейността на МСП, защо се твърди, че промените не засягат съществуващи услуги и т.н.). IX. Относно раздел 7 „Консултации” Напомняме, че предстоящата обществена консултация следва да се проведе в обичайния срок по чл. 26 от Закона за нормативните актове, а именно не по-кратък от 30 дни. X. Относно раздел 11 „Информационни източници:” Източниците на информация, които са използвани за извършване на оценката, предлагаме да се опишат в този раздел, а за тези от тях, които са налични в интернет, предлагаме да се посочат съответните хиперлинкове. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 4 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X ИСКРЕН ИВАНОВ