Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за насърчаване на доброволчеството

Целта на Законопроекта за насърчаване на доброволчеството е създаване на благоприятна среда за насърчаване развитието на доброволческите дейности според актуалните национални нужди и в съответствие с правилата, стандартите и най-добрите практики в Европейския съюз (ЕС) и отделните държави членки. Приемането на предложената правна уредба ще доведе до предприемане на мерки на национално ниво, които в оптимална степен да разрешат дефинираните проблеми в действащата стратегическа, правна и институционална рамка в областта на доброволчеството.Доброволчеството е израз на свободата на хората да се обединяват около каузи и да решават обществено значими проблеми. Като такова то се развива спонтанно, инцидентно или организирано, според желанието на доброволстващите и според нуждите на онези, които се ползват от доброволческите дейности.Предложеният проект на Закон за насърчаване на доброволчеството отразява съвременната динамика на обществените отношения, възникващи при доброволческите дейности, така че доброволческите дейности да бъдат стимулирани при зачитане на определени принципи и стандарти, без да се създават ненужни пречки и трудности за развитието им. Разработеният законопроект в максимална степен се стреми да отговори на духа на свободата за включване в доброволчески дейности и едновременно с това да създаде ясни изисквания за защита правата и интересите на участващите в и на засегнатите от тези дейности.След въвеждане на основните дефиниции за доброволческа дейност, видовете доброволчество и определенията за основните участници във взаимоотношенията при реализиране на доброволческите дейности, са подробно разписани съответно ценностите и принципите, които следва да бъдат основополагащи и спазвани при доброволчеството, и правата и задълженията на доброволците и организаторите на доброволческите дейности.Новост, в сравнение с предходно предлагани законови уредби на доброволчеството, е реализирането на принципа на приобщаващото доброволчество чрез въвеждането на задължение за организаторите на доброволческите дейности да създават ефективна процедура за подбор на доброволци, която да позволява включването на различни групи доброволци и да насърчава доброволчеството от социално изключени групи.В глава Пета от предложения законопроект са уредени още случаите на носене на отговорност за причинени вреди от страна на доброволците и организаторите на доброволчески дейности, покриването на разходи на доброволците, направени във връзка с доброволческата дейност и уговорени между тях и организаторите на доброволческите дейности, сключването на писмен договор за доброволчество и издаването на удостоверителни документи за участието в доброволческата дейност от името на организатора на същата.В Глава втора от законопроекта се полагат основите за създаването на ясна и последователна държавна политика за насърчаване на доброволчеството. Доколкото доброволчеството е една от най-ярките форми на гражданска активност, държавната политика за неговото насърчаване и разгръщане е част от политиките за подкрепа на развитието на гражданското общество. Следвайки принципната политика за оптимизиране на администрацията, на множеството консултативни органи и различните стратегически документи, законопроектът предлага визията за държавната политика в областта на доброволчеството да бъде очертана, планирана, изпълнявана и оценявана като част от общата Стратегия за развитие на гражданските организации, а по отношение спецификите на младежкото доброволчество – като част от Националната стратегия за младежта.Предложен е набор от насърчителни мерки, които да гарантират целенасоченото и аргументирано провеждане на държавната политика в областта на доброволчеството.На първо място, това е осигуряването на периодично и систематично събиране и обработване на данни относно броя организирани и неорганизирани доброволци, на броя организатори на доброволчески дейности и на въздействието на доброволчеството върху различните обществени сфери, включително върху икономиката на страната. Към момента институционално не се провеждат и не се подпомагат подобни проучвания, без които не може да бъде оценено значението на доброволчеството върху личността, отделните общности и обществото като цяло, както и не би могла обосновано и ефективно да бъде надграждана държавната политика за насърчаване на доброволчеството в бъдеще.На второ място, това е насочване на финансова подкрепа за създаването на подходящи условия или на т. нар. инфраструктура за организиране на доброволчески дейности. Чрез механизъм за финансиране на доброволчески инициативи, достъпен за организаторите на доброволчески дейности, на практика, ще бъде дадена възможност на организациите не само да популяризират по-добре различните доброволчески акции и да привличат и обучават повече хора да доброволстват. Те ще могат да осигуряват и по-високо ниво на защита на доброволците, каквото законопроектът изисква в определени случаи, да обезпечават разходите за извършване на доброволческата дейност, и да бъдат по-устойчиви в дейността си в полза на обществото. Именно организациите, които набират, обучават и работят с доброволци са т.нар. жива инфраструктура на доброволчеството, в която държавата следва не само да инвестира ресурси, но и с която да си партнира с оглед изграждане и реализиране на дългосрочната визия на страната за насърчаване на доброволчеството.Тъй като насърчаването на доброволчеството е хоризонтална политика и тя не попада в ресора само на едно министерство, законопроектът предлага Министерски съвет да реализира държавната политика в областта на доброволчеството, като бъде подпомаган от Съвета за развитие на гражданското общество. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел Съветът за развитие на гражданското общество към Министерския съвет, с председател заместник министър-председателя, отговорен за изпълнението на Стратегията за развитието на гражданските организации, разработва и провежда политиките за подкрепа на развитието на гражданското общество, каквато е политиката за насърчаване на доброволчеството.

Проект! ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет и цели Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с извършване на доброволческа дейност, и принципите и механизмите за провеждането на държавната политика за насърчаване на доброволчеството в Република България. (2) Основните цели на този закон са: 1. да се създадат благоприятни условия и среда за изграждане на култура на доброволчество, участие и солидарност в обществото. 2. да се насърчи организирането на доброволческа дейност. 3. да подкрепи развитието и осигуряване на устойчивостта на организациите работещи с доброволци. 4. да улесни участието на гражданите в доброволческа дейност. (3) Организираната доброволческа дейност се извършва при спазване на правилата на този закон, доколкото друго не е предвидено в специален закон, с оглед спецификата на обществените отношения, свързани с извършване на доброволческата дейност Глава втора ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО Насърчителни мерки Чл. 2. Държавата провежда политика за насърчаване развитието на доброволчеството, като: 1. създава механизъм за финансова подкрепа на организаторите на доброволчески дейности и за популяризиране на доброволчески инициативи; 2. създава условия за събиране и анализ на данни относно броя на организаторите на доброволческа дейност, броя на доброволците в Република България, броя на българските граждани доброволци в чужбина, както и други данни за видовете и въздействието на доброволчеството върху личността и обществото чрез провеждане на социологически проучвания и други изследвания; 3. създава условия за наблюдение и оценка на състоянието в областта на доброволчеството и за създаването на подходящи насърчителни мерки; 4. създава условия за взаимодействие между органите на изпълнителната власт и заинтересованите неправителствените организации с цел развитие и популяризиране на доброволческите дейности. Чл. 3. (1) Държавната политика за насърчаване на доброволчеството се провежда от Министерски съвет чрез Съвета за развитие на гражданското общество и заместник министър-председателя, определен за негов председател. (2) Стратегическата визия на държавата за развитието на доброволчеството е част от Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България и от Националната стратегия за младежта по отношение на младежкото доброволчество.  Чл. 4 (1) Необходимите средства за прилагане на финансовите мерки по чл. 3 се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. (2) По бюджета на Министерски съвет се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти за доброволчески дейности и популяризиране на доброволчески инициативи в изпълнение на чл. 2, т. 1. (3) Условията и редът за финансиране и отчитане на проектите по ал. 2 се приемат от Министерски съвет по предложение на Съвета за развитие на гражданското общество. Глава трета ДОБРОВОЛЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ВИДОВЕ ДОБРОВОЛЧЕСТВО Доброволческа дейност Чл. 5. Доброволческа дейност е дейност извън трудовите и служебни правоотношения на доброволеца, която се изразява във влагане на време, усилия, знания и умения в полза на други лица или обществото, по собствен избор и без получаване на възнаграждение. Видове доброволчество Чл. 6. (1) Дългосрочно доброволчество е доброволческа дейност, която доброволецът извършва редовно, най-малко 30 дни в рамките на една календарна година чрез един организатор на доброволческа дейност. (2) Краткосрочно доброволчество е доброволческа дейност, която доброволецът извършва еднократно или периодично. (3) Корпоративното доброволчество е извършване на доброволческа дейност от физически лица от името на и в качеството им на служители на юридическо лице или друго правно образувание, осъществяващо дейност с цел печалба. Служителите извършват корпоративна доброволческа дейност доброволно, в работното им време, без да представлява тяхно трудово задължение. Доброволците при корпоративно доброволчество се ползват със статут на доброволец по смисъла на този закон само ако то се изпълнява в сътрудничество с организатор на доброволческа дейност по чл. 8 от този закон. Доброволец Чл. 7. (1) Доброволец е физическо лице, което извършва доброволческа дейност в Република България или в чужбина, съгласно действащите национални и международни норми. (2) Дете, може да извършва доброволческа дейност, която е изрично съобразена с възрастта му, след получаване на писмено информирано съгласие от неговия законен представител и под ръководството на пълнолетно лице, представител на лицето, организиращо доброволческата дейност. Писмено информирано съгласие не е необходимо при условие, че законният представител присъства по време на извършване на доброволческата дейност от детето. Организатор на доброволческа дейност Чл. 8. Организатор на доброволческа дейност по смисъла на този закон може да бъде сдружение, фондация и всяко друго правно образувание, в чийто устав или устройствен акт е записано, че не е създадено с цел печалба. Получател на доброволческа дейност Чл. 9. Получател на доброволческа дейност е физическо или юридическо лице, което се ползва от доброволческата дейност. Глава четвърта ЦЕННОСТИ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ Ценности Чл. 10. Доброволческата дейност се основава и развива на ценностите, които: 1. вдъхновяват съвместното съществуване в едно демократично, справедливо, плуралистично общество със стремеж към равенство, свобода и солидарност. 2. насърчават защитата на общото благо и основните права, включени в Конституцията на Република България, тълкувани в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за правата на детето и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската социална харта. 3. допринасят за равнопоставеност, социална справедливост и които подкрепят солидарността и разгръщането на човешкия потенциал и способности. Принципи Чл. 11 Доброволческата дейност се осъществява въз основа на принципите на: 1. недискриминация; 2. защита на получателите на доброволческа дейност; 3. забрана на експлоатация на доброволци; 4. защита на деца доброволци; 5. приобщаващо доброволчество; 6. безвъзмездност; 7. свободен избор и солидарност; 8. трансграничност. Принцип на недискриминацията Чл. 12. (1) Организаторът на доброволческата дейност третира доброволците в съответствие с принципа за равни възможности за всички лица, независимо от: възраст, раса, етническа принадлежност, цвят на кожата, език, религия, пол, сексуална ориентация, политически или други убеждения, семейно положение, членство в политическа партия или синдикална организация, здравословно състояние, увреждане и други лични характеристики, както и други основания, предвидени в нормативната уредба по въпросите за защита срещу дискриминацията, освен ако това не произтича от естеството на доброволческата дейност, възможностите на доброволеца или ако в този закон не е предвидено друго. (2) Организаторът на доброволческата дейност и доброволецът третират физическите лица, ползващи се от доброволческата дейност, в съответствие с принципа за равни възможности за всички лица, независимо от: възраст, раса, етническа принадлежност, цвят на кожата, език, религия, пол, сексуална ориентация, политически или други убеждения, семейно положение, членство в политическа партия или синдикална организация, здравословно състояние, увреждане и други лични характеристики, както и други основания, предвидени в нормативната уредба по въпросите за защита срещу дискриминацията. Принцип на защита на получателите на доброволческа дейност Чл. 13. (1) Организаторите на доброволческа дейност следва да обръщат допълнително внимание на подбора и обучението на доброволци, които извършват доброволческа дейност в полза на: деца, лица с увреждания или лица от други уязвими групи. (2) При доброволчество в полза на получателите по ал. 1 организаторите на доброволческата дейност са длъжни да осигурят подходяща професионална подкрепа и наблюдение върху работата на доброволеца. (3) Не могат да участват като доброволци в полза на получателите по ал. 1 лица, които са осъждани и за които не е настъпила реабилитация за престъпления, свързани с домашно насилие или насилие, основано на пола, за престъпления, свързани с трафик или експлоатация на хора, за престъпления против брака, семейството и младежта, за престъпления против личността. За тази цел организаторът на доброволческата дейност може да изисква свидетелство за съдимост или други доказателства, че не са налице обстоятелствата по изречение първо. Принцип за забрана на експлоатация на доброволци Чл. 14. Забранява се доброволчество, което замества предоставянето на работна сила по трудово правоотношение. Принцип на защита на деца доброволци Чл. 15. (1) Децата доброволци могат да сключват договор за доброволчество и да участват в доброволчески дейности само с писменото съгласие на законния им представител. (2) Децата доброволци могат да извършват само доброволчески дейности, които са подходящи за тяхната възраст, физическо и психическо ниво на развитие и умения и които не представляват риск за тяхното здраве и развитие. (3) Доброволческата дейност на дете доброволец се осъществява със задължителното наблюдение и подкрепа от организатора на доброволческата дейност и по възможност на неговия законен представител. (4) За децата доброволци, ненавършили 14 години, не се допуска извършване на доброволческа дейност между 20:00 ч. и 06:00 ч. (5) Дете доброволец може да прекрати доброволческата си дейност по всяко време без съгласието, но със знанието на законния му представител. Принцип на приобщаващото доброволчество Чл. 16. (1) Организаторите на доброволческа дейност осигуряват адекватни условия за равни права за включването в доброволческа дейност на представители на различни социално изключени групи от населението и лица в риск от социално изключване с цел тяхното приобщаване и социално овластяване. (2) Лица, поставени под пълно запрещение, сключват доброволчески договор със съгласието на настойника в писмена форма. (3) Лице, поставено под запрещение, може да преустанови доброволческата дейност по всяко време без съгласие, но със знанието на настойника или попечителя. Принцип на безвъзмездност Чл. 17. (1) Доброволецът не може да обуславя доброволчеството от придобиване на имущество, парично възнаграждение или облаги. (2) Не се считат за имуществени облаги за доброволци следните: 1. парични компенсации, изплатени за закупуване на работно облекло, екипировка и предпазни средства, необходими за доброволческата дейност; 2. парични компенсации, изплатени за направени разходи за път, настаняване, храна и други във връзка с доброволческата дейност; 3. финансова компенсация, изплатена с цел хранене, грижи и разходи за обучение на животно, собственост на доброволеца, за времето в което той участва в доброволчески дейности; 4. финансова компенсация, изплатена с цел плащане на медицински услуги и ваксини, получени за цел на доброволческата дейност; 5. парични компенсации за разходите за обучение извън училищната система, необходими за доброволческата дейност; 6. финансови компенсации, платени за доброволчески застрахователни премии в случай на смърт, телесна повреда или професионална болест по време на доброволческа дейност, т.е. финансова компенсация с цел осигуряване на отговорност за вреди, причинени от организатора на доброволческата дейност или трета страна; 7. средства, изплатени за целите на компенсиране на разходи за получаване на документи или такси, необходими за осигуряване на доброволчество; 8. парични награди и други награди за доброволчество, които не са предоставени от организатора на доброволческата дейност; 9. такси и разноски, платени като част от програми на Европейския съюз и международни програми, свързани с финансирането на доброволчески програми. Принцип на свободния избор и солидарност Чл. 18. Не се считат за доброволчество дейности и услуги, които не са извършени по желание и избор на доброволеца или по реда, предвиден в този закон. Принцип на трансграничност Чл. 19. (1) Гражданите на Република България, които са доброволци в чужбина, имат всички права и задължения, предвидени в този закон и поетите международни правни задължения. (2) Организаторът на доброволческа дейност е длъжен да договори правата по този закон за гражданите на Република България, които ще бъдат доброволци в чужбина. (3) Чужденците и лицата, на които е предоставена международна закрила, могат да бъдат доброволци в Република България в съответствие с разпоредбите на този закон, на закона, уреждащ влизането, движението, пребиваването и правото на работа на чужденци в Република България, на закона, уреждащ статута, правата и задълженията на лицата с международна закрила и други приложими закони и поети международни правни задължения. (4) Граждани на Европейския съюз, на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или граждани на Конфедерация Швейцария могат свободно да извършват доброволчески дейности в Република България при условията на този закон и на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз и членове на техните семейства. (5) Граждани на трети страни могат да извършват доброволчески дейности при условията на този закон и при спазване изискванията на Закона за чужденците в Република България за пребиваване на територията на страната. Глава пета ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ДОБРОВОЛЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ Правен статут на доброволеца Чл. 20. (1) Статут на доброволец има всеки, който полага доброволна дейност по реда на този закон. (2) Правата и задълженията на доброволеца се определят с този закон и с договор за извършване на дългосрочна доброволческа дейност, когато такъв се изисква. Права на доброволеца Чл. 21. (1) Доброволецът има право на: 1. достоверна, разбираема и своевременна информация за доброволческата дейност, включително за рисковете за живота и здравето му; 2. равни възможности и недискриминационно третиране при извършването на доброволческата дейност; 3. зачитане на достойнството и личните убеждения; 4. защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни; 5. подходящ инструктаж или обучение, свързани с извършването на доброволческа дейност; 6. осигуряване на здравословни и безопасни условия за изпълнение на доброволческата дейност, включително необходима екипировка във връзка с изпълнението на съответните дейности; 7. застраховка срещу злополука в предвидените от закона случаи; 8. възстановяване на договорените разходи, при условията на този закон; 9. писмен договор за доброволческата дейност, ако поиска това; 10. идентификационна карта, удостоверяваща статута на доброволец, която се издава за сметка на лицето, организиращо доброволческата дейност; 11. документ, удостоверяващ извършените доброволчески дейности и за преминато обучение, който се издава от организатора на доброволческата дейност при поискване от доброволеца. (2) Специални права на доброволците, които не са предвидени в този закон, могат да се определят с договор за доброволчество. Задължения и отговорност на доброволеца Чл. 22. (1) Доброволецът е длъжен: 1. да изпълнява добросъвестно възложените му задачи; 2. да работи в сътрудничество и разбирателство с останалите доброволци и представителите на организатора на доброволческата дейност, като им съдейства и ги подпомага в съответствие с дадените му указания; 3. да пази служебна или професионална тайна и поверителна и лична информация за организатора или ползвателя на доброволческата дейност; 4. да участва в обучителни програми, когато това се изисква; 5. да опазва имуществото, с което е в досег във връзка с извършването на доброволческа дейност; 6. да не приема или търси от свое име или от името на други лица финансова изгода при извършването на доброволческа дейност; 7. да се легитимира по подходящ начин, когато това е изискано от него. (2) Доброволецът отговаря пред лицата, организиращи доброволческа дейност, за виновно причинените вреди, при или по повод извършването на доброволческата дейност по реда на гражданското законодателство. Права на организаторите на доброволческа дейност Чл. 23. Организаторите на доброволческа дейност имат право: 1. да се консултират и участват в процесите на вземане на решения на всички нива като заинтересована страна в областта на доброволчеството, представлявайки интересите и нуждите на доброволците; 2. да осъществяват подбор на доброволци в съответствие с тяхната мисия, визия и цели, както и уменията и профила на доброволците, когато естеството на доброволческата дейност го изисква; 3. да бъде своевременно информиран за прекратяване на доброволческата дейност от доброволеца. Задължения и отговорност на организатора на доброволческа дейност Чл. 24. (1) Организаторът на доброволческа дейност е длъжен да: 1. зачита правата на доброволците и да осигуряване необходимите условия за това; 2. изпълнява задълженията си към доброволците; 3. издава на доброволеца писмено удостоверение за доброволческа дейност при поискване от доброволеца; 4. осигурява материали и консумативи за извършване на доброволческата дейност; 5. осигурява изплащането на предварително договорените разходи на доброволеца; 6. спазва изискванията и разпоредбите на Закона за защита на личните данни при обработване и съхранение на предоставените от доброволците лични данни 7. осигурява условия за защитата на неприкосновеността на личния живот на доброволеца; 8. създава приобщаваща и ефективна процедура за подбор на доброволци, която да позволява включването на различни групи доброволци и да насърчава доброволчеството от социално изключени групи; 9. осигурява други условия за зачитане на ценностите и принципите на доброволческата дейност по този закон. (2) Организаторът на доброволческата дейност е длъжен да застрахова доброволеца срещу злополука при и по повод изпълнението на доброволческата дейност, когато: 1. доброволческата дейност се осъществява при условия, вредни за живота и здравето на доброволеца; 2. така е уговорено. (3) Организаторите на доброволческа дейност, отговарят пред получателите на доброволческата дейност или третите лица до размера на причинените виновно от доброволеца вреди при или по повод извършването на доброволческата дейност по реда на гражданското законодателство. Организаторът на доброволческата дейност, обезщетил щетата на получателя на доброволческата дейност или на трето лице, има право да търси обезщетение от доброволеца, ако се докаже, че доброволецът, е причинил вредата умишлено или поради груба небрежност. Глава шеста УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ДОБРОВОЛЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ Договор за доброволчество Чл. 25 (1) С договора за доброволчество доброволецът и организаторът на доброволческата дейност уговарят взаимни права и задължения и специфичните условия за осъществяване на доброволческата дейност. (2) Договорът за доброволчество се сключва устно или писмено. (3) При устно сключване на договор организаторът на доброволческата дейност е длъжен да издаде писмено потвърждение за сключения договор по искане на доброволеца. (4) Сключването на договор за доброволчество в писмена форма е задължително при: 1. доброволчество, свързано с повишен риск за живота и здравето на доброволеца; 2. доброволчество от чужди граждани в Република България; 3. доброволчество на български граждани в чужбина, когато е организирано или съорганизирано от организатори на доброволческа дейност със седалище в Република България; 4. когато е необходимо като доказателство за изпълнение на дейности и извършени разходи по програми и проекти за насърчаване на доброволчеството, финансирани от държавния бюджет; 5. когато доброволецът поиска това. Съдържание на договора за доброволчество Чл. 26. (1) Договорът за доброволческа дейност съдържа: 1. данни за договарящите се страни; 2. място и продължителност на доброволчеството; 3. описание на дейността, която доброволецът извършва, и посочване на лицето, под чието пряко ръководство ще се извършва дейността; 4. права и задължения на страните; 5. инструктаж или обучението във връзка с извършването на доброволческа дейност, ако такова се предвижда; 6. разпоредби относно осигуряване на защитата и безопасността на доброволеца, включително относно застраховането на доброволеца, ако такова е необходимо; 7. уговорените допустими разходи на доброволците, които се възстановяват; 8. условията за изменение и прекратяване на договора; 9. други условия, договорени между страните. (2) При сключването договор за доброволчество организаторите на доброволчески дейности изискват предоставянето на документи за удостоверяване условията за извършване на доброволческата дейност, които произтичат от настоящия закон, друг нормативен акт или от същността на доброволческата дейност. Прекратяване на договор за доброволчество Чл. 27. Договорът за доброволчество се прекратява: 1. при смърт на доброволеца; 2. когато организаторът преустанови дейността си; 3. при обективна невъзможност за изпълнение на договора, след уведомяване на другата страна за това; 4. по взаимно съгласие между страните; 5. едностранно от всяка от страните, след уведомяване на другата страна; 6. при настъпване на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3 от този закон; 7. по други причини, определени в договора за доброволчество; 8. в други случаи, определени с този закон. Съдържание на удостоверителни документи за доброволчество Чл. 28. (1) Удостоверението за доброволческа дейност съдържа: 1. имена на доброволеца; 2. данни за времето на доброволческата дейност; 3. кратко описание на доброволческата дейност и други особености на конкретната форма на доброволчество; 4. наименование и ЕИК/БУЛСТАТ, седалище и адрес на организатора на доброволческа дейност. (2) Удостоверението за доброволчество освен информация по ал. 1 съдържа и подпис на лице, упълномощено да представлява организатора на доброволческата дейност, което гарантира верността на посочената информация. (3) Удостоверението за доброволчество е валидно и ако е издадено по електронен път, съгласно Закона за електронното управление. (4) Удостоверение за доброволческа дейност, което съдържа информация по ал. 1 и 2, е доказателство за договорно правоотношение независимо от формата, в която е сключен договорът за доброволческа дейност. (5) Организаторът на доброволческа дейност може да издава идентификационни карти, книжки и други документи за доказване статута на доброволеца, които се считат за удостоверение за доброволчество, ако съдържат информацията по ал. 1 и 2. (6) При краткосрочно доброволчество организаторът на доброволческата дейност е длъжен да издаде удостоверение за доброволчество само ако доброволецът го поиска, което се издава в срок до 1 месец от поискването му. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §1. В чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; [….], изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2021г.) се създава т. 4: „4. лица, в случаите на осъществяване на доброволческа дейност по смисъла и при условията на Закона за насърчаване на доброволчеството.” §2. В Кодекса на труда (Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г., […], изм. и доп. ДВ. бр.85 от 10 Октомври 2023г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 157, ал. 1 се създава т. 8 със следния текст: „8. За участие в доброволческа дейност – 2 работни дни“ 2. В чл. 157, ал. 2, т. 1 след думите „по т. 1 – 3“ се добавя „и т. 8“. §3. В Закона за държавния служител (Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., […], изм. и доп. ДВ. бр.85 от 10 Октомври 2023г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 62, ал. 1 се създава т. 9 със следния текст: „9. За участие в доброволческа дейност – 2 работни дни“. 2. В чл. 62, ал. 3 след думите „По време на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3“ се добавя запетая и текста „т. 9“. §4. В Закона за младежта се правят следните изменения и допълнения: 1. Чл. 35 се изменя така: “Младежка доброволческа дейност е дейност извън трудовите и служебни правоотношения на доброволец на възраст до 29 г., която се изразява във влагане на време, усилия, знания и умения в полза на други лица или обществото, по собствен избор и без получаване на възнаграждение.” 2. Чл. 36 се изменя така:  “Държавата и общините насърчават младежките доброволчески дейности, посредством създаването на целеви национални и общински програми за младежко доброволчество.” 3. Чл. 37-39 се отменят. 4. Чл. 42-43 се отменят.  §5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. PAGE 15

Образецът на резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. РЕЗЮМЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Институция: Министерство на младежта и спорта на Република България Нормативен акт: Проект на Закон за насърчаване на доброволчеството Период на извършване на оценката: м. септември 2023 – м. февруари 2024 г. От какво ниво възниква необходимостта от предприемане на действието? Лице за контакт: ………. Телефон и ел. поща: ………. 1. Проблеми, цели и варианти на действие 1.1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1.1. Актуална стратегическа рамка. В България не съществува нарочна стратегия, посветена на доброволчеството, с която да бъдат формулирани генерални приоритети, цели и задачи в тази област. В Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода 2012-2015 г. една от основните цели, посочени в нея е оказването на подкрепа на организациите с нестопанска цел, за да са основен носител на доброволчеството и благотворителността. В България не съществува програма, която е изцяло насочена към доброволческите дейности. В Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, администрирана от Министерството на младежта и спорта, е заложено отпускане на средства за реализиране на инициативи на млади хора за повишаване на тяхната гражданска активност и участие в местното развитие чрез младежки дейности, включващи и доброволчество. На стратегическо ниво ролята на доброволчеството и специално тази на младежкото доброволчество е призната и в Националната стратегия за младежта 2021-2030, в която като отделен Приоритет 3: Насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора са предвидени конкретни мерки като са: „Подкрепа и насърчаване на доброволчеството, както и регулиране на доброволческите дейности“ и „Ангажиране на неорганизирани младежи в различни форми на гражданско участие, доброволчество и младежки дейности“. Стратегическата цел на Националната концепция за активен живот на възрастните хора 2012-2030 е създаване на условия за техния активен и достоен живот чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото. Една от оперативните цели на концепцията е „Развитие на доброволчеството“. В концепцията се обосновава необходимостта от развиване на солидарност между поколенията, която изисква мерки, свързани с развитие на доброволчеството и доброволческата дейност, които на свой ред са изведени като една от ключовите сфери за развитие на активността на възрастното население. Концепцията посочва и необходимостта от регламентиране на доброволчеството в Република България, както и на стандарти за реализиране на доброволчески дейности при предоставяне на услуги за възрастни хора. Сред индикаторите за изпълнение на оперативната цел е приемането на закон за доброволческата дейност. Българската държава, към момента, няма собствена ясно очертана национална политика, която да насърчава доброволчеството и доброволческите дейности у нас. 1.1.2. Актуална правна рамка. В България не съществува консолидирана и изчерпателна правна уредба на доброволчеството и доброволческите дейности. Законът за младежта дава определение на младежкото доброволчество и урежда задълженията на организаторите на младежки доброволчески дейности спрямо техните доброволци от гледна точка на безопасност, обучение, регламентира и реда за младежко доброволчество на граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, както и на граждани на трети държави. Законът за защита при бедствия регулира дейността на доброволните формирования, създадени по реда, предвиден в него, за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Приемането на законодателна уредба на доброволчеството е една от мерките, залегнали в Четвъртия национален план за действие на Република България в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление“ за периода юли 2022 г. – декември 2024 г. В мярката се посочва, че регулирането на обществените отношения в сферата на доброволческата дейност в страната с цел нейното насърчаване и устойчиво развитие е необходимо за постигане на по-широка гражданска активност, развиване на култура на солидарност и участие в обществения живот. Одобряването на проект на закон за доброволчеството е част от Програмата за управление на Република България, юни 2023 г. – декември 2024 г. 1.1.3. Актуална институционална рамка. В България липсва нарочен орган, който е оправомощен да ръководи дейностите по формиране и осъществяване на политиката в областта на доброволчеството и доброволческите дейности на национално или местно ниво. Не съществува и институция, натоварена с осъществяване на инициативи или партньорства в международен план в тази сфера, нито публична структура, която е отговорна за координиране на дейностите по изпълнение на подобна политика. Създаденият с измененията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет има обща компетентност за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. Такава е и политиката за насърчаване и развитие на доброволчеството като една от най-ярките форми на гражданска активност. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЮЛНЦ сред отговорностите на заместник министър-председател, определен от министър-председателя, е и изпълнението на Стратегията за развитието на гражданските организации, като същият заместник министър-председател е и председател на Съвета за развитие на гражданското общество. Дефиниране на проблема: Липса на ясна и цялостна стратегическа и правна рамка, насърчаваща доброволчеството и доброволческите дейности в България. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, които произтичат от нормативни актове от по-висока степен или от такива от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 1.2. Цели: 1.2.1 Обща цел Създаване на благоприятна среда за насърчаване развитието на доброволчество и доброволчески дейности в България, според актуалните национални нужди и в съответствие с правилата, стандартите и най-добрите практики в ЕС и отделните държави членки. 1.2.2. Конкретни цели Предприемане на мерки на национално ниво, водещи до оптимално разрешаване на дефинираните проблеми в действащата стратегическа, правна и институционална рамка в областта на доброволчеството и доброволческите дейности, чрез отстраняване на двигателите, стоящи в тяхната основа или чрез прекъсване на причинно-следствената връзка между проблемите, тяхната поява и проявления. Постигането на тези цели би имало еднакъв положителен ефект за всички набелязани групи заинтересовани страни. За преките адресати на мерките, процедурите и правилата това би означавало ясни условия и принципи при доброволстване, изисквания за осъществяване и организиране на доброволчески дейности, нови възможности за развитие и популяризиране на доброволческите дейности, по-голяма сигурност в отношенията, реализирани при доброволчеството, и в ангажиментите на държавата към провеждане на политика за насърчаване на доброволчеството. Постигането на тези цели ще настъпи с влизането в сила на предложения законопроект, от който момент биха започнали да се осъществяват ползите, свързвани с тях. За държавата реализирането на конкретните цели би довело да създаването на ясни ангажименти и структури за израждането на насърчаваща среда за добре организирано, включително регулирано, и ефективно доброволчество. Това включва ангажимент за развиване на стратегическата визия на страната по отношение на доброволчеството като част от общата визия за развитие на гражданското общество и реализирането ѝ в партньорство с представителите на гражданския сектор и организаторите на доброволчески дейности. Изпълнението по това направление на създаване и реализиране на държавната политика в областта на доброволчестото следва да започне с влизане в сила на така предложения закон, а срокът за постигане на измерими резултати (приета стратегическа рамка, прилагане на ясни мерки по изпълнението ѝ) е обвързан с процеса по разработване на Стратегията за развитие на гражданските организации и функционирането на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерски съвет под председателството на определен ресорен заместник-министър председател. Съвкупните полезни ефекти от осъществяването на конкретните цели биха могли да се проявят веднага, което в конкретния случай означава след изтичането на първия времеви цикъл, в рамките на който бъдат събрани, анализирани и отчетени официални данни и доказателства, например, след приключването на първата финансова година след реализирането на насърчителните мерки, които имат финансов характер. 1.2.3. Оперативни цели Идентифициране на вариант на действие, който предлага достатъчно и солидни предпоставки за изграждането на ясна, завършена и устойчива стратегическа, правна и институционална рамка, насърчаваща доброволчеството и доброволческите дейности в България чрез достатъчно гаранции за развитие, мерки за подпомагане и правна сигурност. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 1.3. Варианти за действие: 1.3.1. По проблем 1: Вариант 0 „Без действие“: При него не се предлага публична намеса в обществените отношения, а въздържание от такава, като се разчита на това идентифицираните проблеми да се решат от само себе си, съответно от влиянието на други фактори на средата или в резултат от начина, по който съответната система от публични политики, норми, мерки и институции функционира към момента. Този вариант, наричан още Вариант „Не прави нищо“, означава да не се предприемат никакви действия на публична намеса в обществените отношения, които попадат в обхвата на оценяваната сфера на политики. Вариантът е най-подходящ и в случаите, когато са налице достатъчно факти и фактори от обективната действителност, като например трайно възприета административна и съдебна практика, превърнати в работна култура най-добри практики на дейност или високо ниво на правосъзнание на лица, общности и институции, които правят достатъчно реалистична вероятността набелязаните проблеми да се разрешат от само себе си. Понастоящем в България, от гледна точка на дефицити в правното регулиране на доброволчеството липсват всички основни елементи като: 1. легална дефиниция за “доброволната дейност” и “доброволците”; 2. ясно регламентиране на договорните отношения, свързани с извършването на доброволчески дейности, което ги отграничава от трудовите правоотношения; 3. уредба на правата, задълженията и отговорностите на доброволеца и организаторите на доброволчески дейности; 4. правна рамка за структурирана и устойчива държавна политика за насърчаване на доброволчеството и др. Вариант 1 „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“: Вариантът се поставя на преценка и задълбочен анализ от ОВ в отговор на сочената от заинтересованите страни необходимост от въвеждането на съвременно регулиране на обществените отношения в областта на доброволчеството, което да допринесе за възможно най-пълноценно постигане на поставените цели, свързани със създаването на достатъчно стимули за по-ефективно доброволчество и достатъчно гаранции за сигурността на доброволците, организациите, които ги организират, и крайните ползватели на техните време, труд и усилия. Един бъдещ нов закон за насърчаване на доброволчеството би следвало да урежда по последователен и траен начин: 1. основите на националната политика по насърчаване на доброволчеството; 2. способите за планиране на стратегическо и политическо (policy) ниво; 3. инструменти и функционалности, включително правила, процедури и протоколи за действие, като принципи, стандарти за поведение, организационна култура и лидерство сред лицата, организиращи доброволчески дейности; 4. механизъм за планиране, програмиране, вътрешна и международна координация; 5. модел на сътрудничество с местна власт, местни общности, бизнес и НПО; 6. начини за постигане на видимост на ползите и резултатите от доброволчеството и осъществени доброволчески дейности, включително повишаване на информираността сред обществото и проактивна комуникация относно възможностите за включване в доброволчество и доброволчески инициативи; 7. механизъм за наблюдение на напредъка на въведените стратегия, политика, мерки за регулиране и насърчаване, включително за тяхно последващо оценяване, отчитане и споделяне на успешни истории, поуки и научени уроци; 8. подходи за изграждане на ресурси, инвестиране в периодични изследвания, създаване на бази данни с добри национални и международни практики и други свързани. Вариант 2 „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“: Този вариант се отнася до нова настройка на действащите мерки по регулиране към изменението на средата, довело до възникването на установените проблеми в обществените отношения. Основанията да бъде поставен на разглеждане и задълбочен анализ от ОВ са същите като при Вариант 1: установената необходимост от въвеждането на съвременна национална правна уредба в областта на доброволчеството и доброволческите дейности. Единствено интензитетът на регулаторната намеса в настоящия вариант е по-нисък и подходите, с които се предлага това да бъде извършено, са различни. При него би могло да се търси разрешаване на проблемите и постигане на поставените цели чрез промени в действащия Кодекс на труда, в който отношенията, свързани с доброволчеството да бъдат уредени по пътя на изключенията от общия режим на трудовоправните отношения, както и да се предвидят съответните насрещни права и задължения по евентуален договор за доброволчество, заедно със съответните институти на почивки, отпуски, отговорности и други. На следващо място, в рамките на този вариант биха могли да се въведат изменения и допълнения в Закона за младежта, в които да се уредят отношенията, свързани с младежката доброволческа дейност, мерките за нейното насърчаване от държавата и общините и други. Този вариант би могъл да включва промени в действащия Закон за защита при бедствия, чрез които да бъде обогатено и разширено полето на правно регулиране, което обхваща дейността на доброволните формирования, създадени по реда на този закон за целите на предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Вариант 3: „Нерегулаторен“: При този вариант не се стига до нормативна промяна, не се приемат изменения или допълнения в законови или подзаконовите нормативни актове, а се предлагат действия, обезпечаващи тяхното пълноценно прилагане. Той включва организирането и провеждането на национална информационна кампания, посветена на възможностите за доброволстване и на ползите от него, която да бъде широко популяризирана, включително чрез средствата за масова информация, провеждането на обучения, разработване на материали и други подобни. В рамките на този вариант би могло да се включи и изработването на общ документ с практически характер, под формата на наръчник или сборник с насоки, указания и инструкции за доброволци, без юридическа сила, по който да бъдат проведени обучения за граждани, НПО, бизнеси и администрации, включително да бъде осигурена публичност и осведоменост на засегнатите лица, заинтересованите страни и обществото като цяло. Тези дейности поначало могат да спомогнат за повишаване на ефективността и резултатността на доброволчеството и доброволческите дейности, но въпросът е в каква степен биха могли трайно да разрешат проблемите и да постигнат целите, набелязани в оценката на въздействието. Посочете изследваните варианти, включително алтернативи на предприемането на нормативна промяна. 2. Препоръчителен вариант Вариант 1: “Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ Описание: Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ в конкретния случай е този, който предлага радикална промяна, с която се цели цялостно изкореняване на двигателите на установените проблеми, чрез въвеждането на нови правни институти и норми в сферата, в която действат проблемните отношения и тяхното уреждане по първичен и изцяло нов начин. Той е единственият, който има потенциал едновременно и пълноценно да се справи с всички констатирани недостатъци и с техните проявления на различните нива. Същият е препоръчителен, тъй като идентифицираните проблеми са многопластови и изискват съответно на тях разрешение, което в случая е регулаторна интервенция с най-висок интензитет, какъвто притежава законовият нормативен акт и заложените в него мерки за насърчаване на доброволчеството. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Икономическо въздействие 1. Най-ярко изразено косвено положително влияние върху заетостта и развитието на пазара на труда; Икономическо въздействие 2. Насърчаване на процеса по приобщаване на неучещите и неработещите млади хора към обществото чрез обучения, образование и труд; Икономическо въздействие 3. Създаване на благоприятна среда за подпомагане на хората в нужда и ограничаване на щетите при кризисни ситуации, , когато преди държавата да реагира първи се отзовават доброволците. Социално въздействие 1. Оптимален принос за осигуряване на възможност за желаещите лица да се чувстват полезни за обществото, да помагат на конкретни хора в нужда или да се ангажират с определени каузи; Социално въздействие 2. Създаване на нови възможности за социализация, изграждането на контакти и развитие на нови умения и практически опит от желаещите да доброволстват; Социално въздействие 3. Най-пълен принос за подобряване на благосъстоянието на хората в нужда. Екологично въздействие 1. Оптимално спомага за борбата с климатичните промени; Екологично въздействие 2. Насърчава най-пълно опазването на биоразнообразието, флората, фауната и естествената среда; Екологично въздействие 3. Най-голям потенциал за ограничаване на щетите за околната среда при кризисни ситуации и други форсмажорни обстоятелства. Опишете накратко най-важните парични и непарични изрази на положителните въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Въпреки необходимостта от бюджетни средства за насърчаване на доброволческите дейности от варианта не се очаква да има значителни отрицателни икономически въздействия, във формата на преки отрицателни ефекти върху държавния бюджет. Като необходимите бюджетни средства следва да са част от обезпечаването на цялостната политика за развитие на гражданското общество. Опишете накратко най-важните парични и непарични изрази на отрицателните въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Специфични въздействия в тригодишна перспектива: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ не разграничава предприятията, които биха били адресати, засегнати или заинтересовани страни от въвежданото с него регулиране според техния размер на микро-, малки, средни или големи предприятия. Проведеният от оценката анализ на въздействията показва липса на потенциал той да доведе до утежняване на положението на МСП, поради което не е необходимо разглеждането от ОВ на възможни алтернативи и мерки за намаляване на регулаторната и административната тежест върху тях. Посочете дали има микро-, малки или средни предприятия, които са изключени от новите правила, въведени с предложението. Посочете разпределението на разходите между микро-, малките и средните предприятия. Административна тежест: От Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ също не могат да се очакват преки ефекти в регулаторната и административна тежест. Косвено той може да допринася за облекчаване на регулаторната тежест поради потенциала, който носи за значително засилване на правната сигурност, за усъвършенстване на съществуващите механизми за набиране, организиране, обучение и други на доброволци и за извършване на доброволчески дейности. Посочете промяната в административната тежест за заинтересованите страни. Посочете дали се създават нови регулаторни режими или регистри, както и дали се засягат съществуващи регулаторни режими и регистри. Посочете дали предложението надхвърля минималните изисквания за административна тежест на ЕС. В обобщен вид положителните и отрицателните въздействия на Вариант 1 спрямо различните заинтересовани страни е както следва: Заинтересовани страни: Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ 1: Доброволци и лица, желаещи да извършват доброволчески дейности Разходи: не се очаква негативно въздействие върху доброволстващите и желаещите да доброволстват. Ползи: реализиране на пълния спектър от ползи, свързани с насърчаване на солидарността в обществото, приобщаване на младите хора и на тези, които нито се обучават, нито учат, нито работят, създаване на възможности за подпомагане на хората в нужда. Постигане на ясна защита и гаранции на правата и интересите на доброволците. 2: Лицата, организиращи доброволци и работещи по каузи, свързани с доброволци Разходи: ограничени по размер административни разходи, свързани със спазване изискванията за документиране на отношенията с доброволците и останалите задължения като организатори на доброволчески дейности. Ползи: създаване на възможност за най-пълноценно разгръщане на тяхната дейност по мобилизиране на повече гражданска активност за общественополезни дейности чрез доброволчество благодарение на ясна и последователна държавна политика и конкретни мерки за насърчаване на доброволчеството 3: Ползвателите на доброволческите дейности Разходи: не се очаква да реализират разходи или да търпят негативи. Ползи: създаване на оптимални условия колкото е възможно повече лица, организации и общности в нужда да се ползват от доброволчески дейности при зачитане на техните права и интереси. 4: Българската държава и обществото като цяло Разходи: въпреки необходимостта от бюджетни средства за насърчаване на доброволческите дейности от варианта не се очаква да има директно пряко въздействие върху държавния бюджет. Ползи: възможности за наваксване на изоставането на държавата от последните тенденции в ЕС и за оптимално възползване от пълния потенциал на ефективното доброволчество. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ Липсват идентифицирани значителни рискове, които могат да бъдат свързани с въвеждането на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, които са различни от отрицателните въздействия, например възникване на съдебни спорове и др. 2.2. По проблем 2: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте раздел 2.1. 2.n. По проблем n: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте раздел 2.1. 3. Разходи и ползи от вариантите за действие 3.1. По проблем 1: Варианти за действие: Общи годишни разходи Общи годишни ползи Вариант 0: „Без действие“ Като разход (негативен ефект) спрямо доброволците ще бъде налице пропускане на възможността за по-широко приобщаване на желаещите да доброволстват към обществото и оказване на подкрепа за хората в нужда. По отношение на лицата, които организират доброволчески дейности, ще бъдат пропуснати възможности за разгръщане на дейността на тези организации по мобилизиране на повече гражданска активност за общественополезни дейности чрез доброволчество. По отношение на ползвателите на доброволчески дейности ще бъде пропусната възможността да имат достъп и да се ползват от доброволчеството и помощта на повече доброволци. За българската държава и обществото като негативен ефект при Вариант 0 ще бъде продължаващото изоставане от последните тенденции в ЕС в доброволчеството, пропускане на възможности за ползване на положителните социални, икономически и екологични въздействия от ефективното доброволчество. Не могат да бъдат идентифицирани ползи за доброволците, при липса на действия в посока трайното и последователно разрешаване на идентифицирания проблем. Не могат да бъдат идентифицирани ползи за лицата, които организират доброволчески дейности, в случай на несъздаване на ясен ангажимент за държавна политика по насърчаване на доброволчеството. Не могат да бъдат идентифицирани ползи за ползвателите на доброволчески дейности при липса на действия в посока трайното и последователно разрешаване на идентифицирания проблем. Не могат да бъдат идентифицирани ползи за българската държава и обществото като цяло при липса на действия в посока трайното и последователно разрешаване на идентифицирания проблем. Препоръчителен вариант: Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ Не се очаква негативно въздействие върху доброволстващите и желаещите да доброволстват след приемането на предложения законопроект. По отношение на лицата, организиращи доброволчески дейности, се очакват ограничени по размер административни разходи, свързани със спазване изискванията за документиране на отношенията с доброволците и останалите задължения, предвидени в проекта на закон за организаторите на доброволчески дейности. По отношение на ползвателите на доброволческите дейности не се очаква да реализират разходи или да търпят негативи в резултат на приемането на проекта на закон. Въпреки необходимостта от бюджетни средства за насърчаване на доброволческите дейности за държавата като заинтересована страна не се очаква директно и пряко да настъпят разходи с приемането на проекта на закон. Такива разходи, включително техния размер, следва да бъдат заложени в следващия период на планиране на държавния бюджет, при ясен и открит диалог, проведен от отговорните за реализирането на държавната политика и конкретните насърчителни мерки структури. По отношение на доброволстващите този вариант на действие ще доведе до реализиране на пълния спектър от ползи, свързани с насърчаване на солидарността в обществото, приобщаване на младите хора и на тези, които нито се обучават, нито учат, нито работят, както и на други социални групи, създаване на възможности за подпомагане на хората в нужда, а също и ще се постигнат ясна защита и гаранции на правата и интересите на доброволците. По отношение на лицата, организиращи доброволчески дейности, този вариант на действие ще доведе до създаване на възможност за най-пълноценно разгръщане на тяхната дейност по мобилизиране на повече гражданска активност за общественополезни дейности чрез доброволчество благодарение на ясна и последователна държавна политика и конкретни мерки за насърчаване на доброволчеството. Спрямо ползвателите на доброволчески дейности този вариант на действие ще доведе до създаване на оптимални условия колкото е възможно повече лица, организации и общности в нужда да се ползват от доброволчески дейности при зачитане на техните права и интереси. За държавата и обществото като цяло този вариант на действие ще създаде възможности за наваксване на изоставането на държавата от последните тенденции в ЕС и за оптимално възползване от пълния потенциал на ефективното доброволчество. Вариант 2: „ Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“: При този вариант на действие за доброволците е възможно запазване на част от пречките пред тях (покриване на разходи със собствени средства; несигурност при рискови ситуации; липса на ясна възможност за освобождаване от работа с цел включване в доброволчески дейности и др.). Това би имало негативен ефект върху развитието на доброволческите дейности. По отношение на лицата, организиращи доброволчески дейности ще е налице по-скоро запазване (евентуално увеличаване) на значителния размер собствени средства, влагани при организирането на доброволчески дейности и поради това запазване на ограничения обем привлечени доброволци. За ползвателите на доброволчески дейности този вариант на действие означава, че те ще са по-ограничени като брой и няма да разполагат с общи принципни положения за защита на техните права и интереси. Спрямо държавата като заинтересована страна при този вариант на действие не се очаква да има въздействие върху държавния бюджет. По отношение на желаещите да доброволстват е възможност в резултат на този вариант на действие да има частично подобряване на условията при включване в доброволчески инициативи и частично реализиране на някои от ползите, свързани с насърчаване на солидарността в обществото, приобщаване на младите хора и на тези, които нито се обучават, нито учат, нито работят, създаване на възможности за подпомагане на хората в нужда. Спрямо лицата, организиращи доброволчески дейности, при този вариант на действие е възможно, но несигурно създаването на допълнителни възможности за обезпечаване разгръщането на тяхната дейност по мобилизиране на повече гражданска активност за общественополезни дейности чрез доброволчество При този вариант на действие за ползващите се от доброволчески дейности ще е налице частично подобряване на условията, респективно помощта, която получават като нуждаещите се благодарение на доброволци. За държавата и обществото като заинтересовани страни този вариант на действие ще донесе непълни възможности за наваксване на изоставането на държавата от последните тенденции в ЕС и не възползване от пълния потенциал на ефективното доброволчество. Вариант 3: „Нерегулаторен “: При този вариант на действие пред желаещите да доброволстват ще се запазят някои от основните пречки за включване в доброволчески дейности (като липсата на време и др.), тъй като върху тях не може да се окаже трайно въздействие чрез нерегулаторни механизми. За лицата, организиращи доброволчески дейности, при този вариант на действие е възможно запазване или влагане на допълнителни средства при реализирането на различни, несигурни мерки за насърчаване и популяризиране на доброволчеството. При този вариант на действие ползвателите на доброволчески дейности ще останат ограничени като брой, което ще се отрази негативно върху посрещането на техните нужди и социализиране. За държавата като заинтересована страна този вариант на действие създава несигурна необходимост от бюджетни средства, като не се очаква вариантът да окаже директно пряко въздействие върху държавния бюджет, доколкото предприемането на нерегулаторни мерки зависи от действията на различни отговорни лица и институции без задължителен характер. По отношение на желаещите да доброволстват при този вариант на действие има потенциал за достъп до повече информация за доброволчески инициативи, но същевременно несигурно и непълно реализиране на някои от ползите, свързани с насърчаване на солидарността в обществото, приобщаване на младите хора и на тези, които нито се обучават, нито учат, нито работят, създаване на възможности за подпомагане на хората в нужда. При този вариант на действие за лицата, организиращи доброволчески дейности, ще е налице несигурно и непълно, неустойчиво, тип кампанийно, създаване на възможности за разгръщане на тяхната дейност по мобилизиране на повече доброволци и популяризиране на доброволческите дейности. За ползвателите на доброволчески дейности този вариант на действие ще доведе до несигурно и непълно създаване на нови и по-добри условия за получаване на помощ при реализиране на доброволчески дейности. За държавата и обществото като цяло този вариант на действие дава несигурни и непълноценни възможности за наваксване на изоставането на държавата от последните тенденции в ЕС и несигурно възползване от пълния потенциал на ефективното доброволчество. Вариант „ … “: Опишете качествено и количествено всички значителни разходи и ползи на годишна база и коя от заинтересованите страни ще ги понесе. Използвайте приблизителни цифри и диапазони, включително парични разходи (в лв.). 3.2. По проблем 2: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте раздел 3.1. 3.n. По проблем n: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте раздел 3.1. 4. Проведени консултации На 31.08.2023 г. на Портала за обществени консултации е публикуван Консултационен документ относно концепцията на Закон за доброволчеството (https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=7812) . Обществената консултация е предварителна по своя характер и имаше за основна цел да събере мнения от максимален брой заинтересовани страни в процеса по въпроси, които са възникнали по време на обсъжданията и заседанията на създадената от ММС междуведомствена експертна работна група за създаване на проект на Закон за доброволчеството. Чрез онлайн анкетата с общо 23 въпроса беше събрано мнение относно конкретни насърчителни подходи и мерки, проблеми и предизвикателства пред организацията на дейността, както как заинтересованите страни в процеса оценяват възможността и нуждата от закон, който да регулира под някаква форма доброволчеството. Обработените резултати от онлайн въпросника в обобщен вид са представени в пълния доклад с на предварителната оценка на въздействието. Част от предварителните консултации в хода на разработване на законопроекта по смисъла на чл. 18а от Закона за нормативните актове са реализирани активности от страна на гражданските организации членове на работната група - множество онлайн допитвания, обсъждания на живо с различни заинтересовани групи, дълбочинни интервюта, социологически проучвания, като: 1. допитване на Български Червен кръст чрез анкета относно ключови въпроси, свързани с проектозакон за доброволчество – участвали в допитването 401 души, от които 294 доброволци и 102 доброволчески мениджъри; 2. онлайн анкета за изготвяне на Закон за насърчаване на доброволчеството, разпространявана публично сред и от мрежите на Български дарителски форум, Български център за нестопанско право, Български червен кръст, Национален младежки форум, Герои на времето (TimeHeroes) – общо 255 респонденти; 3. обсъждане на живо относно Законопроект за насърчаване доброволчеството, организирано от Български център за нестопанско право и Национален младежки форум – 39 участници, представители на неправителствения сектор и доброволци; 4. национално представително проучване, проведено от Алфа Рисърч, по инициатива на Български център за нестопанско право – общо 1000 респонденти и 5. проучване чрез метода на дълбочинни интервюта сред екипите на 10 компании в България, които насърчават корпоративното доброволчество - организирано от Български дарителски форум и TimeHeroes. Всички тези активности са съпътствани от активна комуникация в институционалните канали на ММС, както и чрез комуникационните канали на съответния неправителствени организации. За целите на допълнителна верификация на използваните изследвания, данни и информация са изискани и отразени в оценката становища на заинтересовани институции, НПО и експерти, работили по теми, свързани с доброволчеството и доброволческите дейности през последните 20 и повече години. Резултатите от проведените разнообразни форми на предварителни консултации, както и относими към темата проучвания, са представени (цитирани и графично онагледени) в подкрепа на основни изводи в пълния доклад от извършената предварителна оценка на въздействието. На основание чл. 26 от Закона за нормативните актове предстои провеждане на обществена консултация по предложените нормативни текстове, придружени с резултатите от проведената оценка на въздействието и останалите изискуеми документи, в срок от 30 дни. Засегнатите и заинтересовани страни при проведените и предстоящите консултации са: 1. публичните институции, които имат правомощия в областта на доброволчеството и доброволческите дейности; 2. неправителствените организации, неформалните граждански образувания и експертите, чиято дейност или интереси попадат в областта на доброволчеството и развитието на доброволчески дейности; 3. лицата, които са доброволци или имат желание/интерес към доброволческите дейности; 4. всички останали заинтересовани страни и широката общественост. В хода на предварителните консултации основни дискусионни въпросите бяха тези за: Обхвата на лицата, които съгласно бъдещия закон следва да бъдат идентифицирани като организатори на доброволчески дейности и които, съответно, следва да са адресати на насърчителните мерки; Случаите на задължителна писмена форма на договора за доброволчество и начините за удостоверяване на доброволческата дейности, съобразно съвременната динамика на обществените отношения; Обхвата на насърчителните мерки и институционалната структура, която да гарантира създаването и реализирането на ясна държавна политика по посока насърчаване на доброволчеството, без да се създават нови административни органи и да е налице адекватно на моментното състояние на съществуващите обществени отношения в областта на доброволчеството решение. По тези и другите дискусионни въпроси бяха проведени обсъждания в рамките на РГ и при различните обществени консултации, като решенията, намерили отражение в проекта на Закон за насърчаване на доброволчеството, са в резултат на постигнатия баланс между нуждите, очакванията и възможностите, съответно очакваното въздействие, от конкретната правна регламентация. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 5. Привеждане в действие и изпълнение От коя дата предложението влиза в сила? ………….. г. ден/ месец/ година Коя институция ще отговаря за изпълнението на предложението и за контрола? Министерство на младежта и спорта на Република България. Посочете отговорната институция за изпълнението на предложението. Посочете дали предложението предвижда разходи за отговорната или друга институция? Име, длъжност и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на цялостната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: … Дата: ……. г. Подпис:

2024 Период на извършване: септември 2023 – февруари 2024 2024 Период на извършване: септември 2023 – февруари 2024 (Образецът е одобрен от Съвета за административната реформа на 03 септември 2020 г.) Доклад с цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за насърчаване на доброволчеството Доклад с цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за насърчаване на доброволчеството Съдържание Съдържание 2 Въведение 6 1. Описание на проблемите 9 2. Заинтересовани страни 13 3. Цели 56 4. Варианти на действие 57 4.0. Вариант 0: „Без действие“ 61 4.1. Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ 62 4.2. Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ 64 4.3. Вариант 3: „Нерегулаторен“ 65 5. Анализ на въздействията 67 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия 68 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти 70 5.3. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти 96 5.4. Административна тежест 110 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) 112 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни 113 6. Сравняване на вариантите 114 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант 115 6.2. Сравняване на изследваните варианти 116 6.3. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант 117 7. Препоръчителен вариант 118 8. Обществени консултации 119 9. Последваща оценка на въздействието 122 10. Източници 124 11. Приложения 126 [Структурата, представена в настоящия образец е в изпълнение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието] Списък на използваните съкращения Съкращение Пълно наименование БЦНП Българския център за нестопанско право БЧК Българския червен кръст ДП Дипломатическо представителство ЕИСК Европейски икономически и социален комитет ЕК Европейска комисия ЕКПЧОС Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи ЕС Европейски съюз ЗНА Закон за нормативните актове ЗЮЛНЦ Закон за юридическите лица с нестопанска цел КПР Комитет по помощта за развитие МВнР Министерството на външните работи ММС Министерство на младежта и спорта МОТ Международна организация на труда МС Министерски съвет МСП Малки и средни предприятия НС Народно събрание НПО Неправителствени организации ОВ Оценка на въздействието ОГО Организация/и на гражданското общество ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие ООН Организация на обединените нации ОПР Официална помощ за развитие ПМС Постановление на Министерския съвет РМС Решение на Министерския съвет ЦУР Цели за устойчиво развитие на ООН Списък на фигурите Фигура № Заглавие/описание на фигурата 1 Изследване на необходимостта от специален закон за регулиране на доброволчеството в България. Български център за нестопанско право, 2014 2 Честота на участие в доброволни инициативи. Алфа Рисърч, 2016 и 2019 3 Причини за неучастие в доброволни инициативи. Алфа Рисърч 2016 и 2019 4 Нагласи относно участието в доброволчески/дарителски акции. Тренд, 2020 5 Нагласи относно участието в доброволчески/дарителски акции. Тренд, 2021 6 Лично участие в доброволческа дейност през последните три години. Тренд, 2021 7 Нагласи за сферите, които представляват интерес по отношение на доброволчеството. Тренд, 2020 8 Нагласи за сферите, които представляват интерес по отношение на доброволчеството. Тренд, 2021 9 Култура на доброволчество. Explica, Герои на времето, 2022 10 Включване, Explica, Герои на времето, 2022 11 Възможни цели на бъдещ Закон за доброволчеството, 2023 12 Видовете доброволчество, които следва да бъдат регулирани чрез бъдещ закон, 2023 13 Възможни мерки за насърчаване и подкрепа, които следва да бъдат предвидени в бъдещ Закон за доброволчеството, 2023 14 Възможни механизми, които следва да бъдат предвидени чрез закон за удостоверяване на положен доброволчески труд, 2023 15 Разпределение по възрастови групи на участниците в обществената консултация 16 Видове доброволчество, които следва да бъдат регулирани на законово ниво 17 Виждане за това коя доброволческа дейност е дългосрочна 18 Необходимост от сключване на писмен договор за извършване на доброволческа дейност 19 Нужда от законова уредба на минималното съдържание на договора за доброволчество от сключване на писмен договор за извършване на доброволческа дейност 20 Необходимост от създаване на публичен регистър на организациите, които организират доброволческа дейност 21 Основни лични пречки за участие в доброволчески дейности 22 Млади хора, които не работят, не учат и не се обучават (нива на NEET), Евростат, 2020 23 Млади хора, които не работят, не учат и не се обучават (нива на NEET), Евростат, 2021 24 Млади хора, които не работят, не учат и не се обучават (нива на NEET), Евростат, 2022 Списък на таблиците Таблица № Заглавие/описание на таблицата 1 Свързване на вариантите с идентифицирания проблем 2 Представяне на значимите икономически, социални, и екологични въздействия на вариантите 3 Икономически въздействия на Вариант 0: „Без действие“ 4 Социални въздействия на Вариант 0: „Без действие“ 5 Екологични въздействия на Вариант 0: „Без действие“ 6 Икономически въздействия на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ 7 Социални въздействия на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ 8 Екологични въздействия на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ 9 Икономически въздействия на Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ 10 Социални въздействия на Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ 11 Екологични въздействия на Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ 12 Икономически въздействия на Вариант 3: „Нерегулаторен“ 13 Социални въздействия на Вариант 3: „Нерегулаторен“ 14 Екологични въздействия на Вариант 3: „Нерегулаторен“ 15 Матрица на въздействията на Вариант 0: „Без действие“ 16 Матрица на въздействията на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ 17 Матрица на въздействията на Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез чрез промени в действащата уредба“ 18 Матрица на въздействията на Вариант 3: „Нерегулаторен“ 19 Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти 20 Разходи и ползи за заинтересованите страни * Този образец на доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието е изготвен с цел определяне на структурата на докладите от извършени оценки и да определи необходимите им реквизити. ** С образеца се цели и унифициране на подходите по оформяне на докладите, като екипът, извършващ оценката на въздействие, свободно може да видоизменя и допълва включените реквизити съобразно спецификата на извършваната оценка. *** Образецът детайлизира предвиденото в Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на Министерския съвет от 05 декември 2019 г. Въведение Настоящият доклад съдържа резултатите от изготвена цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за насърчаване на доброволчеството. При нейното разработване е използвана приетата от Министерския съвет (МС) в края на 2020 г. методологическа рамка за извършване на предварителна оценка на въздействието, приложима за оценките, изготвяни в рамките на изпълнителната власт. Приложената методология е основана на следните нормативни актове и стратегически документи: 1. Закона за нормативните актове; 2. Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието; 3. Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието от 2019 г.; 4. Насоките за по-добро регулиране на Европейската комисия от 2021 г.; 5. Инструментариума към Насоките за по-добро регулиране на ЕК от 2023 г.; 6. Насоките за оценка на въздействието на законодателството, приети от Правителството на Великобритания в техния актуален вариант и други. Цялостната предварителна оценка на въздействието е изготвена въз основа на данни и проучвания, предоставени от и обсъдени с членовете на Междуведомствена експертна работна група (МЕРГ/РГ), създадена със Заповед на министъра на младежта и спорта № РД-09-608/25.08.2023 г., както и съобразена с получената от тях обратна връзка при спазване на изискванията на Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на МС и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на МС от 05.12.2019 г. Описание на контекста на оценяваната политика (policy) Доброволчеството в неговия вид, достигнал до нас, се появява в края на ХIХ в., предимно за нуждите на църквата, като в неговия съвременен вариант то получава своя разцвет през 20-те години на ХХ в., когато е учредена организацията Международни граждански услуги като средище за изграждане на приятелство между младите хора от различни европейски държави. В периода след I-та Световна война и в годините на жестоката икономическа криза през 1929 г. тази организация помага на младите безработни хора да извършват социално полезни дейности, за които да получават храна и подслон. Ролята на доброволческата дейност и доброволците при възстановяването на Европа и създаването на трансгранично сътрудничество е изключително значима. С цел да не бъдат използвани доброволците като “войници” през годините на Студената война е създаден Доброволческият корпус на ООН, а през 1970 г. ООН започва провеждането на самостоятелна програма за доброволци. Доброволческите дейности получават допълнителен тласък за развитие и след това благодарение на изключителната подкрепа от ЮНЕСКО. В България доброволческата дейност има своите корени в традиционното чувство за общност, като започва своето развитие в края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Идеята за въвеждане на законодателна уредба, предназначена да регулира доброволческите дейности в България, възниква след края на II-та Световна война. Тя обаче, е белязана от установилата се след това хегемония на държавата като едноличен регулатор на възможно най-широк кръг от дейности, които могат да бъдат осъществявани доброволно. Правото на доброволческа дейност е неразделна част от свободата на изразяване и свободата на събиране и сдружаване, закрепени в Международния пакт за гражданските и политическите права, съответно в Конституцията на Република България. Разбиранията за това каква е същността на доброволеца и доброволната дейност варират значително в отделните законодателства и правни системи, поради разликите в националните исторически, културни и правни традиции. Все пак въз основа на разнообразието от дефиниции и значителния обем на изследвания и анализи по темата могат да бъдат изведени няколко основни общи характеристики на доброволчеството и доброволческата дейност като: 1. ограничено очакване за финансово или друго възнаграждение или компенсация; 2. свободна воля; 3. общественополезен характер; 4. наличие на определена форма на организираност. Според анализа „Правна рамка на доброволческата дейност и доброволците“ изготвен от Българския център за нестопанско право през 2002 г., традиционно в България понятието “доброволческа дейност” или “доброволец” се свързва със свободното и безвъзмездно предоставяне на услуги или труд. Предоставянето на услуги е свободно и по отношение на него важат общите норми на гражданското законодателство. Услуги могат да се предоставят безвъзмездно. Обществените отношения по предоставянето на труд са предмет на регулиране от трудовото право. Основен белег, характеризиращ „доброволческата дейност“ при предоставянето и непосредственото прилагане на работна сила, е нейната безвъзмездност. В същото време в българското трудово законодателство е проведен принципът на възмездност на труда, полаган по трудово правоотношение. По аналогичен начин не съществува правна уредба на осигурителните, данъчните, митническите, застрахователните и други отношения, които биха възникнали във връзка с извършването на доброволчески дейности. Основните констатации, които правят експертите от БЦНП през далечната 2002 г. относно правната уредба на доброволчеството у нас са следните: 1. налице е вътрешно нехармонизирана правна рамка в българското законодателство относно регулирането на „доброволната дейност“ и „доброволците“. 2. изцяло липсва философия и последователна политика, която да предложи единни критерии и стандарти за осъществяване на доброволната дейност; 3. липсва механизъм за компенсиране на усилията на доброволците и възстановяване на техните разходи, с някои изключения в случаите на дейности, представляващи държавни функции; 4. отсъства метод за оценяване на предоставения труд и механизми за избягване на злоупотреби с него; 5. не са налице привилегии и облекчения при извършването на „доброволната дейност“. Във връзка с тези констатации още през 2002 г. експертите от БЦНП препоръчват: 1. създаването на ясно и хармонизирано законово определение за “доброволната дейност” и “доброволците”; 2. намирането на правен механизъм за регулиране на договорните отношения, свързани с предоставянето на доброволни дейности; 3. уредба на отговорността на “доброволеца”; 4. регламентиране на стимули за доброволната дейност; 5. разширяване на правните механизми за подпомагане предоставянето и получаването на доброволни дейности и други. Основното заключение, направено в анализа от 2002 г. е, че ефективното функциониране на доброволческата дейност изисква участие и подкрепа от страна на държавата, чрез създаване на подходяща инфраструктура за набиране и организиране на доброволци на национално и местно ниво, както и финансирани от държавата програми за подпомагане на доброволческите дейности. Повече от 20 години след това, водещата цел на настоящата цялостна предварителна оценка на въздействието е да изследва задълбочено действащата стратегическа, правна и институционална рамка на България в сферата на доброволчеството и доброволческата дейност, да потвърди или отхвърли, съответно актуализира така направените констатации, препоръки и заключения и при установена необходимост от промени, да оцени, на базата на безспорни данни и доказателства, възможните варианти на действие, насочени към усъвършенстване на стратегическото планиране и регулирането на обществените отношения, попадащи в тази област. Предназначението на цялостната предварителна оценка на въздействието е нейните находки, заключения и препоръки да могат да служат за основа и отправна точка при евентуалното разработване на бъдещ нов, отговарящ на съвременните местни, регионални и глобални реалности национален нормативен акт, в т.ч. нов Закон за доброволчеството или Закон за насърчаване на доброволческата дейност, ако тя потвърди необходимостта от такъв. Това е причината настоящата цялостна предварителна ОВ да е изцяло съобразена с изискванията на Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на МС и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на МС от 05.12.2019 г. Описание на проблемите [Дефинирането на проблема е основополагащата ключова аналитична стъпка (първа от общо шест) в процеса по извършване на предварителна оценка на въздействието (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 18). По правило една предварителна оценка на въздействието изследва един възникнал проблем. Ако с предложения нормативен акт се решават повече от един проблем (което е повече от нормално), следва доклада за цялостна предварителна оценка на въздействие да са интегрирани „обособени оценки за всеки дефиниран проблем“ (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 26). Това е причината в доклада да се съдържа повече от един разгледан проблем.] Описание на проблема/ите или въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт (винаги, когато е възможно, проблемът трябва да има количествен показател (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 19)). Описание на причините за тяхното възникване; Описание на проблемите в прилагането на съществуващото законодателство; Описание на нововъзникналите обстоятелства. І. Актуална стратегическа рамка В България не съществува нарочна стратегия, посветена на доброволчеството, с която да бъдат формулирани генерални приоритети, цели и задачи в тази област. В Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода 2012-2015 г. една от основните цели, посочени в нея е оказването на подкрепа на организациите с нестопанска цел, за да са основен носител на доброволчеството и благотворителността. Една от конкретните мерки, предвидени в групата, включени в общата „Мярка. Създаване на условия за гражданска активност“ в Плана за действие на мерките по Стратегията за подкрепа на развитие на гражданските организации в България и Визията за създаване на механизъм за финансиране на гражданския сектор в периода 2012 - 2015 г. е предвидено разработването на Концепция за насърчаване на доброволчеството с основни цели: 1. признаване на максимален брой дейности, извършвани доброволно за трудов стаж; 2. създаването на възможности за изграждане на подходящи социални контакти; 3. създаване на възможности за насърчаване на доброволчеството в училищна и неформална младежка среда; 4. подкрепа на доброволчески инициативи и др. В България не съществува програма, която е изцяло насочена към доброволческите дейности. В Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, администрирана от Министерството на младежта и спорта е заложено отпускане на средства за реализиране на инициативи на млади хора за повишаване на тяхната гражданска активност и участие в местното развитие чрез младежки дейности, включващи и доброволчество. На стратегическо ниво ролята на доброволчеството и специално тази на младежкото доброволчество е призната и в Националната стратегия за младежта 2021-2030, в която като отделен Приоритет 3: Насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора са предвидени конкретни мерки като са: „Подкрепа и насърчаване на доброволчеството, както и регулиране на доброволческите дейности“ и „Ангажиране на неорганизирани младежи в различни форми на гражданско участие, доброволчество и младежки дейности“. Стратегическата цел на Националната концепция за активен живот на възрастните хора 2012-2030 е създаване на условия за техния активен и достоен живот чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото. Една от оперативните цели на концепцията е „Развитие на доброволчеството“. В концепцията се обосновава необходимостта от развиване на солидарност между поколенията, която изисква мерки, свързани с развитие на доброволчеството и доброволческата дейност, които на свой ред са изведени като една от ключовите сфери за развитие на активността на възрастното население. Концепцията посочва и необходимостта от регламентиране на доброволчеството в Република България, както и на стандарти за реализиране на доброволчески дейности при предоставяне на услуги за възрастни хора. Сред индикаторите за изпълнение на оперативната цел е приемането на закон за доброволческата дейност. Българската държава, към момента, няма собствена ясно очертана национална политика, която да насърчава доброволчеството и доброволческите дейности у нас. ІІ. Актуална правна рамка В България и понастоящем не съществува консолидирана и изчерпателна правна уредба на доброволчеството и доброволческите дейности. Законът за младежта дава определение на младежкото доброволчество и урежда задълженията на организаторите на младежки доброволчески дейности спрямо техните доброволци от гледна точка на безопасност, обучение, регламентира и реда за младежко доброволчество на граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, както и на граждани на трети държави. Законът за защита при бедствия регулира дейността на доброволните формирования, създадени по реда, предвиден в него, за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. В системата на предучилищното и училищното образование, по-конкретно чрез Наредба № 13 от 21 септември 2016 г., която определя държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, е разпозната институционалната подкрепа спрямо инициативността и участието на децата и учениците в организирането на доброволчески дейности в и извън училище като част от практиките за реализиране и постигане целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Приемането на законодателна уредба на доброволчеството е една от мерките, залегнали в Четвъртия национален план за действие на Република България в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление“ за периода юли 2022 г. – декември 2024 г. В мярката се посочва, че регулирането на обществените отношения в сферата на доброволческата дейност в страната с цел нейното насърчаване и устойчиво развитие е необходимо за постигане на по-широка гражданска активност, развиване на култура на солидарност и участие в обществения живот. Одобряването на проект на закон за доброволчеството е част от Програмата за управление на Република България, юни 2023 г. – декември 2024 г. ІІІ. Актуална институционална рамка В България липсва нарочен орган, който е оправомощен да ръководи дейностите по формиране и осъществяване на политиката в областта на доброволчеството и доброволческите дейности на национално или местно ниво. Не съществува и институция, натоварена с осъществяване на инициативи или партньорства в международен план в тази сфера, нито публична структура, която е отговорна за координиране на дейностите по изпълнение на подобна политика. Създаденият с измененията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет има обща компетентност за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. Такава е и политиката за насърчаване и развитие на доброволчеството като една от най-ярките форми на гражданска активност. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЮЛНЦ сред отговорностите на заместник министър-председател, определен от министър-председателя, е и изпълнението на Стратегията за развитието на гражданските организации, като същият заместник министър-председател е и председател на Съвета за развитие на гражданското общество. ІV. Ключови дефицити на актуалната рамка на доброволчеството и доброволческата дейност в България 1. Същността и характеристиките на българската политика по насърчаване на доброволчеството и доброволческата дейност са неясни. Липсва отчетливо дефиниран и очертан профил на тази политика. За да бъде добре определена една публична (държавна) политика следва да са ясно описани общите (стратегически или национални) приоритети и генералните цели, които тя се стреми да постигне, общите насоки за нейното развитие и т.н. Такива понастоящем липсват. 2. Стратегическа рамка на българската политика по насърчаване на доброволчеството и доброволческата дейност на практика отсъства. Налице е някакво очертаване на такава в целите на предвидената за разработване Концепция за насърчаване на доброволчеството в Плана за действие на мерките по Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България и Визията за създаване на механизъм за финансиране на гражданския сектор в периода 2012 - 2015 г. Тази рамка, за съжаление е останал на нивото на планирано, но неизпълнено разработване на концепцията. 3. Стратегически приоритети на българската политика за насърчаване на доброволчеството с посочването на общи (генерални) национални приоритети за постигане от българската държава и общество не са формулирани и официално приети. 4. Цели на българската политика за развитие на доброволчеството и доброволческата дейност не са експлицитно посочени. Това означава липса на целеполагане относно това, какво преследва дадената националната рамка от актове и политики в тази област. 5. Задачите на българската политика за насърчаване на доброволчеството и доброволческата дейност са неясни. Краткосрочното и средносрочното планиране на всяка политика се извършва чрез конкретни програми и планове, които набелязват мерки и задачи за постигане, каквито у нас днес липсват. С всеки от горните дефицити, взети поотделно и в тяхната съвкупност, би могло лесно да се обясни отсъствието и на съответната институционална рамка, отговорна за провеждането на публичната политика в областта на доброволчеството и доброволческите дейности и липсата на подходящо законодателство, което да уреди обществените отношения, които се развиват в тази област. И обратното – липсата на единна законодателна рамка в областта на доброволчеството е предпоставка за частичното засягане на темата за доброволчеството в различни други сфери на политики, без да е поет ясен ангажимент от страна на държавата за приемане на обща стратегическа визия за развитие на доброволчеството у нас. Възможно е всичко това да се дължи на разнообразие от фактори. Липсата на завършена публична политика с ясна правна и институционална рамка може да е израз на това, че от гледна точка на държавата темата развитие на доброволчеството, не е приоритетна или се намира в долните нива на приоритетност. Има вероятност държавата да счита, че това е област, която попада предимно в сферата на действие на неправителствените организации и гражданското общество, в която тя не трябва да се намесва. Дефиниране на проблема: Липса на ясна и цялостна стратегическа и правна рамка, насърчаваща доброволчеството и доброволческите дейности в България. Заинтересовани страни Идентифицирането на заинтересованите от оценяваните политики или норми страни е основен процедурен етап в извършването на предварителната оценка на въздействието. Именно въздействието върху заинтересованите страни на разглежданите варианти стои в основата на оценката. Поради това правилното набелязване на заинтересовани страни е от ключово значение за целия процес по оценка. (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 26). NB! За всеки отделен проблем, разгледан в оценката, заинтересованите страни могат да варират, като за единия проблем една част от тях да отпаднат, а за друг от проблемите - да се добавят други заинтересовани страни. Възможните начини за провеждане на консултации са посочени в Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (РМС № 728 от 2019 г.) и Стандартите за провеждане на обществени консултации (одобрени от Съвета за административната реформа на 16 септември 2019 г.).] Посочете всички потенциални засегнати и заинтересовани страни, върху които предложението ще окаже пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи, др.). Когато заинтересованите страни се посочват по групи е необходимо да се посочи техният брой, за да се определи мащаба на въздействията. За постигане на възможно най-широко покритие на всички потенциални заинтересовани групи от оценяваната политика в ОВ е приложен инструментът за идентифициране на заинтересованите страни, прилаган от Европейската комисия, който включва: І. набелязване на всички заинтересовани страни, които имат отношение към или се интересуват от съответната област на политика; ІІ. определяне на целеви групи, различни от „очевидните“ заинтересовани страни, за които съществува риск да бъдат изключени от процеса по консултиране и оценка; ІІІ. сортиране на заинтересованите страни в съответствие със степента на интерес, влияние и експертни познания върху конкретната политика, стратегия или инициатива, която е обект на оценка; ІV. групиране на набелязаните заинтересовани страни по категории. Списъкът на преките адресати, засегнатите и заинтересованите страни от една бъдеща публична интервенция, целяща въвеждане на насърчаваща стратегическа и правна рамка за развитие на доброволчеството и доброволческата дейност у нас, неизчерпателно включва следните групи: Доброволци и лица, желаещи да извършват доброволчески дейности; Доброволческите формирования към общините, в т.ч. неформални; Граждански организации, работещи с доброволци или по каузи, свързани с доброволци или организиращи доброволци; Бизнеси и работодатели, работещи с доброволци или организиращи доброволчески дейности; Местна власт, бизнеси, организации, общности и лица, в т.ч. потърпевши от бедствия, аварии, инциденти и други, които са ползватели на доброволческите дейности; Министерски съвет; Министерство на вътрешните работи; Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; Министерство на труда и социалната политика; Образователни институции; Българската държава като цяло; Българските граждани и обществото като цяло. По-долу в синтезиран вид и хронологична подредба са представени основните резултати, находки и заключения от социологически проучвания, изследвания на нагласи, обществени консултации, допитвания и други форми на събиране на данни и становища, провеждани с различни групи заинтересовани страни в рамките на последните 10 години, посветени на темата за доброволчеството и доброволческите дейности в България – среда за развитие, нужди и проблеми и възможни разрешения. Значителна част от проведените проучвания и данни са събрани в резултат на организираните разнообразни консултации от членовете на работната група, които са с най-висока степен на актуалност към настоящия момент. Изложението по-долу е в хронологичен порядък. І. Проучване „Нови аспекти на доброволчеството – проучване на нагласите сред действащи доброволци в България“ Проучването „Нови аспекти на доброволчеството – проучване на нагласите сред действащи доброволци в България“ е проведено през 2014 г. от Българския център за нестопанско право сред близо 3000 участника чрез доброволческите мрежи на Национален алианс за работа с доброволци, Българска хранителна банка, Time Heroes и Информационния портал за неправителствените организации в България в рамките на проект „Легитимност чрез видимост, знания и споделени ресурси“, финансиран от Фондация Чарлз Стюарт Мотт. Самостоятелна част от проучването обръща специално внимание на нормативната уредба, касаеща полагането на доброволен труд в България като изследва нагласите към необходимостта от регламентиране на доброволческата дейност. Основна находка в него е, че доброволчеството изглежда по различен начин през погледа на действащите доброволци и през този на организациите, работещи с доброволци или за развитие на доброволчеството. Получените в проучването отговори на въпроса за необходимостта от специален закон за доброволчеството не са еднозначни. От една страна, това се дължи на факта, че доброволчеството е сложна и многопластова материя, често спорадична, понякога хаотична, която трудно би могла да се обхване от един нормативен акт, и чиято непринуденост мотивира и задържа немалка част от действащите доброволци. От друга страна, въпроси като: може ли да се отсъства от работа заради участие в доброволческа инициатива, кой носи отговорност ако нещо се случи с доброволеца, докато полага доброволен труд, трябва ли организациите да включват непълнолетни доброволци в своите проекти и много други, са част от ежедневната доброволческа практика и перманентно търсят своето решение. Фигура 1. Изследване на необходимостта от специален закон за регулиране на доброволчеството в България. Български център за нестопанско право, 2014 Респондентите намират директна връзка между законовата регламентация на доброволния труд и броя на доброволците. Тази констатация се разминава с относително слабата тежест на „липсата на правила за защита и насърчаване на доброволчеството“, като фактор обуславящ ниския процент на доброволците в България. От друга страна, нормативната рамка в почти еднаква степен е разпозната не само като допълнителна защита за действащите доброволци, но и като механизъм за контрол на организациите, които работят с доброволци. Графиката онагледява и преобладаващия брой на жените склонни да мислят в посока „за закон“ и респективно, преобладаващия брой на мъжете, разпознаващи доброволчеството като неформална дейност, за която нормативната рамка е по-скоро ограничител, а не регулатор. Възрастта, местожителството и образованието не оказват влияние при разпределението на респондентите в двете подгрупи – „за закон“ и „против закон“. Доброволческият опит като интензитет на участие, роля или сфера на действие, също няма отражение. Макар и в невисока степен, в групата „против закон“ доминира индивидуалната отговорност като водещ регулатор на доброволческите инициативи. Респондентите тук възлагат много по-голямо значение на личния принос на всеки доброволец, както за обезпечаване на собствената си безопасност, така и за самофинансиране на участието. Мнението на участниците в изследването за необходимостта от специален закон, регламентиращ доброволческите дейности в България, не е експертно или подкрепено с необходимите анализи и проучвания в посочената област и не е елемент от законодателен процес. Това е усещане, което онагледява често срещаните нагласи в едно общество по отношение на всяка законотворческа дейност. Основните заключения от проучването са в няколко направления. 1. В изследваната съвкупност има ясна представа за същността на доброволчеството, независеща от наличието или отсъствието на доброволчески опит. За преобладаващата част от респондентите доброволчеството е социално явление, касаещо самото съществуване на социума. Доброволчеството дава на нуждаещия се, възпитава даващия и стимулира регулярното „излизане“ извън руслото на личната житейска перспектива, като напомня принадлежността към по-голямата социална група, отвъд семейството и приятелския кръг. Участниците в изследването отчитат контекстуалната зависимост при дефинирането на определени дейности като доброволчество. 2. На въпроса дали е важно да има доброволци една пета от анкетираните дават положителен отговор, заради характера на доброволческите дейности, а именно – да компенсират слабостите на публичния сектор в определени сфери. 3. В изследваната съвкупност доминира мнението, че работата с доброволци е запазена територия за гражданските организации и това значително се припокрива с действителността. Доброволчеството е широко разпространена практика в дейността на гражданския сектор на местно или международно равнище и трудно си намира място в публичния сектор. Към гражданския сектор са причислени и религиозните институции и читалищата, отчитайки спецификите на тяхната дейност и статут. 4. Доброволчеството все повече се случва през виртуалното пространство, въпреки че доминира схващането за доброволчеството като реално, ангажирано участие на отделния човек или група от хора в дейности, адресиращи конкретни нужди или каузи. Създаването, поддържането и участието в тематични групи в социалните мрежи често е съпътстваща дейност или само по себе си е реална доброволческа инициатива. 5. Доброволчеството все по-често има международен характер. 6. Ролята на каналите за информация в сферата на доброволчеството е безспорна. Освен огромното им значение за мобилизиране на нови доброволци, те са регулярни посредници между каузата/нуждата и доброволеца и изключително важни фактори за поддържане на доброволческата активност независимо от интензитета. Най-голяма част от доброволците се информират от социалните мрежи, следвани от специализираните сайтове за набиране на доброволци или т.нар. платформи и в по-малка степен чрез различни бюлетини, за които са абонирани. 7. Интензитетът на участие в доброволчески инициативи на включените в изследването доброволци е сравнително висок. Почти половината от респондентите (49.6%) участват регулярно, макар и с различна интензивност - един, два или три пъти годишно. Само 10% се включват спорадично и през по-дълги периоди от време – веднъж на няколко години, а 8% са били доброволци само веднъж към момента на допитването. 8. Според повечето участници в изследването е необходим отделен закон за регулиране на доброволчеството в България. Едновременно с това, значителна част от доброволците определят изграждането на законодателна рамка, регламентираща сложната и специфична сфера като полагането на доброволен труд като непосилна и дори невъзможна задача. ІІ. Национални проучвания „Доброволчеството в България. Запознатост и участие в инициативи на Time Heroes“ Проучванията, посветени на доброволчеството в България са национални по своя обхват, реализирани от Алфа Рисърч по поръчка на неправителствената организация Герои на времето (Time Heroes). Провеждането на четири аналогични проучвания, посветени на темата, съответно през 2016, 2019, 2020 и 2023 г. позволява съпоставка на резултатите и очертаването на основни тенденции в нагласите и практиките на доброволчество в България. В проучването от 2019 г. от Алфа Рисърч правят сравнение с резултатите, получени от аналогичното изследване, проведено през 2016 г. В него се посочва, че както през 2016 г., така и през 2019 г., делът на включвалите се в доброволчески инициативи български граждани остава умерено висок. Нещо повече, за периода от три години той нараства с два пункта и достига до 24%. С други думи, включвалите се в доброволчески инициативи се увеличават от 1.2 млн. до 1.4 млн. души. Както през 2016 г., с по-висока активност се открояват високо образованите граждани на средна възраст от градските центрове извън столицата, представители на интелигенцията, частен бизнес и служители със средни към високи доходи. За последните три години към тях се присъединяват и най-младите (18 – 30 годишните), на които основно се дължи ръстът в цялостната активност. Общата положителна тенденция в участието в доброволни инициативи към онзи момент все още не успява да доведе до превръщането му в систематична практика. Както и през 2016 г., включването в такива продължава да е по-скоро инцидентно. Тази тенденция дори се задълбочава, т.е. нараства делът на включващите се по-рядко, въпреки увеличената активност. Това е логично предвид факта, че са привлечени нови последователи, които нямат предишен опит. Т.е. в основно предизвикателство пред организациите, целящи стимулиране на доброволчеството, се превръща задачата наред с повишаване на дела на участниците да постигнат устойчивост на тази дейност сред привлечените последователи. Фигура 2. Честота на участие в доброволни инициативи. Алфа Рисърч, 2016 и 2019 Фигура 3. Причини за неучастие в доброволни инициативи. Алфа Рисърч 2016 и 2019 В четвъртото поред проучване, посветено на доброволчеството от 2023 г., от Алфа Рисърч са очертали няколко основни тенденции. Първо, регистриран е значителен ръст, най-висок за периода на измерване от 2016 г. до 2023 г., в дела на участвалите в доброволчески инициативи. За периода на последните три години преди 2023 г. той нараства с 8 пункта и достига 35% от пълнолетните жители на страната или приблизително 1.9 млн. души. Паралелно нараства и честотата на участие в доброволчески инициативи, което усилва допълнително ефекта от активността. Второ, сред най-активните участници се открояват 30 - 65 годишните жители на София и големите градски центрове, служители, представители на интелигенция, свободни професии, частни собственици. ІІІ. Национално представително изследване по поръчка на Българския червен кръст Изследването е национално представително за пълнолетното население на България и е проведено по поръчка на БЧК в периода 20 - 26 ноември 2019 г. на територията на цялата страна чрез въпросник, който включва открити и закрити въпроси. Обобщените резултатите от него са представени в няколко основни групи. 1. Доброволците у нас – колко са, кои са и какъв е профилът им Желаещи да бъдат доброволци са 55% от пълнолетните българи, като 30% не са били и не желаят да бъдат доброволци, а 15% са били, но вече са се отказали. 27% от анкетираните, предимно образовани и заможни жители на градовете, са били и занапред искат да бъдат доброволци. Други 15%, главно на възраст над 60 г. твърдят, че в миналото са били доброволци, но вече са се отказали. За целите на изследването интерес представляват онези 28% от българите, които досега не са били доброволци, но изразяват желание да станат. Те по-често са на възраст между 18 и 40 г., жители на малките населени места със стандарт около и над средния. 30% не са били и не желаят да бъдат доброволци – главно бедни и възрастни хора, както и роми. За 44% от българите, предимно жени, заможни и образовани хора, по принцип е важно да бъдат доброволци, а за други 36% това не е особено важно, като те по-често са хора на възраст между 30 и 40 г., ниско образовани и бедни. 73% от изследваните лица посочват, че през изминалата година не са били доброволци, като най-често това са бедни хора и представители на етническите малцинства. 12% от българите през 2019 г. са били доброволци еднократно, а други 16% - няколко пъти. Жените по-често са били доброволци еднократно, а мъжете по-често – многократно. 2. Как се гледа на доброволческия труд в България? За 45% от българите да си доброволец у нас е престижно, по-често според жени, хора на възраст между 30 и 40 г., според висшисти, заможни българи и жители на населените места извън столицата. Според 28% от изследваните лица, у нас е непрестижно да си доброволец. Така мислят по-често мъже, млади хора на възраст до 30 г., респонденти на възраст между 40 и 60 г., образовани и заможни жители на столицата и на големите градове. Столичани по-често гледат на доброволческия труд като на непрестижен, те са и най-критични към начина, по който той се осъществява и към каузите, с които се свързва. Отговорите на българите са ценностно обусловени. Две трети от хората, за които е важно да полагат доброволчески труд, го възприемат като престижен, а едва 20% от онези, които не желаят да са доброволци, споделят подобна оценка. Нежелаещите да са доброволци гледат на доброволците у нас като на хора с много свободно време и добро здраве, някои ги определят като „глупави“, „наивни“ и „будали“. В масовите представи доброволческият труд у нас все повече се обогатява и развива. Според 57% от изследваните лица напоследък набира скорост активността за опазване на околната среда и защита на правата на човека. Един от изводите от изследването на БЧК от 2019 г. е, че според 47% от българите доброволческата дейност е все по-популярна сред младите хора. Това се твърди предимно от млади и образовани хора, което в същото време е и самооценка. 86% от българите очакват държавата да подпомага мероприятията, екипировката и оборудването, нужни за доброволческа работа, а според 63%, предимно висшисти и столичани, е крайно време у нас да бъде приет закон за доброволчеството. 3. Какво мотивира българите да стават доброволци? 61% от участниците в изследването заявяват, че са доброволци заради значима кауза. 60% се водят от желанието си да помагат на хора в беда. Над половината българи са водени от съпричастност на приятелската или семейната им среда към дадена кауза. Собствена гражданска позиция мотивира 46% от българите, което важи за хора на възраст между 30 и 40 г., за висшисти и заможни хора. За 1/3 от анкетираните доброволчеството е преди всичко възможност за комуникация. 19% от българите заявяват, че нищо не може да ги мотивира да станат доброволци. Едва 7% от нежелаещите да са доброволци са хора с негативен доброволчески опит. Явно наличието на подобен опит не е решаващо за отказ от доброволчески труд. 4. Основни пречки пред българите, които желаят да станат доброволци Изследваните лица поставят акцент върху пречки, свързани с информационни дефицити. За 37% основна пречка е липсата на информация за нуждите от доброволчески труд. За една трета проблемът е в липсата на информация за каузите, за които е нужен доброволчески труд. За други 33% проблем е липсата на доверие към организациите, които предлагат възможности и каузи за доброволчески труд. Според 31% липсва и информация кои организации предлагат доброволчески труд. 17% виждат пречка в липсата на закон, който да урежда статута на доброволците и техния труд. 5. Защо у нас има хора, които не искат да бъдат доброволци? Изглеждат състоятелни аргументите, според които пречките за участие в доброволческа дейност се дължат главно на персонални и ценностни дефицити. Близо 80% имат отговор на подобен открит въпрос. Най-често нежеланието за доброволчество се свързва с дефицит на личностни качества като състрадание, чувствителност, толерантност и себераздаване. Според 26% от респондентите, хората са все по-големи егоисти, безчувствени, озверели, лоши и озлобени. Така мислят предимно жени, висшисти и жители на големите градове. Според 22% от изследваните лица, хората в наши дни са заети и изнервени, не разполагат със свободно време, работят на повече от едно място. 14% поставят акцент върху липсата на информация за доброволчески инициативи. Също толкова (14%) мислят, че срещу доброволчеството у нас работи това, че хората не научават къде отиват парите от благотворителната дейност. В опит да се задълбочи анализът, в проучването са тествани тенденциите в развитието на някои основни черти от характера през последните години. Според 76% от респондентите, сънародниците ни са все по-недоволни от живота. 70% са убедени, че хората са все по-егоистично настроени. Също 70% преценяват, че у нас хората стават все по-безскрупулни. 62% преценяват българите като все по-нетолерантни, а 61% като все по-безсърдечни. Също 61% определят българите като все по-необщителни, а 52% като все по-бездейни и пасивни. Различно е мнението на хората, които са били доброволци през последната година. Те по-често определят българите като активни, предприемчиви и общителни. Например, според 56% от доброволците, у нас хората са все по-безскрупулни, а на това мнение са цели 73% от онези, които не са били доброволци. 6. Кой може да привлича най-успешно доброволци у нас? Според 59% от българите това се прави най-успешно от нестопанските организации. На второ място, с равни дялове от по 48%, са посочени държавните институции и църквата. Държавните институции са сочени от бедни жители на малки населени места, а църквата – от жени и нискообразовани хора, както и от жители на София. 21% вярват, че корпоративното доброволчество има голямо бъдеще в привличането на доброволци, като това мнение споделят по-младите и столичаните. Хората, които не полагат доброволчески труд, очакват от държавните институции да привличат доброволци. Според тяхната философия държавата е длъжна да се грижи за нуждаещите се и да решава всички проблеми на хората в неравностойно положение. 7. В кои сфери има най-много възможности за привличане на доброволци у нас? В четири сфери се оказва възможно успешно да бъдат привличани доброволци, според данните на изследването. Това са: социална дейност, екология, спасителни мероприятия при бедствия и аварии и помощ за деца в нужда. 8. В кои сфери е регистрирана персоналната готовност за полагане на доброволчески труд? В отговор на този открит въпрос интервюираните посочват общ 60 сфери, в които те лично биха полагали доброволчески труд. Масово става дума за единични посочвания на области, а по-общият интерес се отнася до следните пет сфери: 1. помощ за възрастни, самотни и болни хора – готовност за ангажиране заявяват 18%; 2. помощ за болни и нуждаещи се деца – готовност за ангажиране заявяват 12%; 3. помощ за хора, пострадали от природни бедствия и аварии - 12%; 4. подпомагане на социално слаби с храна, дрехи, лекарства и други - 11%; 5. подпомагане на еко инициативи - 10%. Жените най-често биха помагали на възрастни хора, а мъжете при справяне с природни бедствия и аварии. Софиянците предпочитат да помагат на социално слаби хора, а висшистите и по-младите проявяват интерес към включване в екологични инициативи. Изводите, направени в края на проучването са следните. 1. Оценките за доброволческия труд и за организациите, които го предлагат заедно с техните каузи, се пречупват през силно критичното възприятие на обществото. Това обременява негативно възприятието на принципно благородната кауза за помагане на хората в беда. 2. Интервюираните в изследването поставя въпроси, които показват, че те самите в някаква степен се чувстват социално наранени и непълноценни, като например споделят следното: „Нямаме пари, живеем оскъдно, на кого да помагаме?“ „Нямаме свободно време, работим на две места, кога да помагаме?“ „Кой ми помага на мен, че да помагам аз?“ „Защо държавата не си поеме грижата, а гледа да се отърве от хората в неравностойно положение и да ги остави на нас?“ „Някой да знае къде отиват парите от нашия доброволен труд или от нашите парични дарения?“ „Трябва ли да бъдем доброволци, ако нямаме никаква полза от това – материална полза, придобивка някаква?“ 3. Столичаните са сред най-големите скептици относно ползите от доброволческия труд и са най-склонни да гледат на доброволчеството като на поредната провалена кауза у нас. Високата им критичност към целите и каузите на доброволчеството със сигурност е резултат от голямата им обществена чувствителност и социалната им неудовлетвореност. 4. Хората с опит в доброволчеството определено демонстрират позитивна нагласа към това да помагат на други хора. Те проявяват повече доверие към каузите и към организациите, които работят с доброволци. Неактивните хора са скептици и гледат на доброволчеството като на поредния нечестен и дори мафиотски бизнес у нас. Алтруистичните мотиви на хората са непонятни за тях извън контекста на представите им за „човека-балък“. 5. Мъжете имат изявени технократски нагласи към доброволчеството. Те по-тясно свързват представите си за доброволчески труд с физическа и професионална пригодност. Именно мъжете са склонни в най-голяма степен да помагат при бедствия и аварии, както и да спасяват хора в планината, давещи се и т.н. 6. Младите хора са склонни повече да мислят за каузи на развитието и по-малко за каузи, свързани с оцеляването. Те например са най-отворени към доброволчески дейности, свързани с опазване на околната среда в сравнение с останалите възрастови групи. Те по-често от останалите биха влагали средства и усилия за подпомагане на свои талантливи връстници. 7. Жените са „най-благодатният материал“ за доброволческа дейност. Те откликват на най-много възможности за подпомагане и ги адресират към най-много групи нуждаещи се. 8. Изследването откроява висока категоричност в позициите на хората, които отказват да се ангажират с благотворителна дейност и доброволчески труд. Делът на тези хора по различни показатели в изследването варира от 19% към 24% от българите. Възрастта и здравният статус препятстват около половината от отказващите участие в доброволчески дейности. Негативният опит е в основата на отказа на малка част от тези хора. Доста по-съществено е влиянието на личностната несъпричастност към проблемите на другите хора и неверието, че те могат реално да се решават по правилния начин. ІV. Представителни проучвания „Установяване на ефекта от политиката за младежта върху младите хора в страната“ През 2020 и 2021 г. Агенция „Тренд“ провежда две последователни представителни проучвания по поръчка на ММС. И в двете проучвания са събирани, обработени и анализирани данни, касаещи доброволчеството, в частност младежкото доброволчество, което е направено за целите на изготвянето на Годишния доклад за младежта за 2020 г. от ММС. Проучванията показват като цяло положително декларативно отношение към темата за участието в доброволчески/дарителски акции. В проучването от 2021 г. са включени ретроспективни данни и от Българския младежки червен кръст като организация с утвърден облик, авторитет и възможности за привличане на млади хора към доброволчески дейности. Според годишните доклади за дейността на БЧК за периода 2010 – 2020 г. тенденцията на сериозен интерес от доброволци във възрастта между 14 и 18 г. се запазва. Броят на доброволците през 2018 г. спрямо 2017 г. отбелязва ръст с 26% (2017 г. – 2282, 2018 г. – 2673). През 2020 г., в контекста на пандемията, се наблюдава засилен интерес към доброволчески дейности и голям брой спонтанни доброволци, навършили пълнолетие. Фигура 4. Нагласи относно участието в доброволчески/дарителски акции. Тренд, 2020 Фигура 5. Нагласи относно участието в доброволчески/дарителски акции. Тренд, 2021 И двете проучвания за 2020 г. и 2021 г. сочат на еднакъв дял от младите хора (68%), които декларират, че си струва участие в доброволчески/дарителски акции. С увеличаване на възрастта се увеличава и делът на младите, които посочват, че доброволчеството си струва. Степента на образование оказва влияние като 83% от хората с висше образование посочват, че си струва, докато 57% е делът на изследваните лица с основно и по-ниско образование, които споделят това мнение. Фигура 6. Лично участие в доброволческа дейност през последните три години. Тренд, 2021 Висок е делът на младите хора, които не са участвали в благотворителни акции – 38%. Това са в най-голяма степен млади хора във възрастовата категория 15 - 29 г. и младежи, живеещи в селата. 38% от младите хора посочват, че са участвали в доброволческа дейност в България в последните три години. Отново с увеличаването на възрастта се увеличава и делът на участващите в такъв тип дейност. Видно е, че по-високата степен на образование създава друг тип социална отговорност и данните в много голяма част от отговорите показват именно това. 60% от младежите не са участвали в доброволчески дейности. Само 2% от младежите са участвали в доброволческа дейност в чужбина. Фигура 7. Нагласи за сферите, които представляват интерес по отношение на доброволчеството. Тренд, 2020 Фигура 8. Нагласи за сферите, които представляват интерес по отношение на доброволчеството. Тренд, 2021 Най-голям дял от младите хора биха се включили в доброволчески акции, насочени към социални дейности, при които се контактува с хора/деца в нужда. На второ място се подреждат дейностите, свързани със защита на околната среда, а на трето такива, свързани с бедствия и аварии. Данните еднозначно показват, че сред младежите има две групи хора: такива, които биха се включили ad-hoc, при необходимост в някаква доброволческа дейност и младежи, които въз основа на областите си на интерес трайно могат да бъдат ангажирани с доброволческа дейност. В сравнение с данните от Годишния доклад за младежта за периода 2010 - 2012 г. положителната нагласа на младите хора в България към доброволчеството се запазва и в края на периода. Ключов въпрос, освен декларативните отговори за отношението към доброволчеството, е участието на младежите в дейности с благотворителна цел. Данните показват, че близо 47% от младите хора са участвали с финансови дарения, включително смс-и, както и че даренията чрез смс-и в голяма степен са водещо средство за дарения и при младите хора. Основната призма на доброволчество в България сред младите хора е свързана с парични средства и в много по-ниска степен с друг вид дейност. 25% са дарявали вещи или дрехи като се забелязва, че жените (31%) са по-склонни да даряват дрехи и вещи от мъжете (18%). Едва 15% са участвали в доброволческа акция чрез труд. Ясно се очертава необходимостта от систематично и регулярно събиране и проследяване на данните за младежкото доброволчество в страната от гледна точка на брой доброволци, видове доброволчески дейности и други. V. Проучване „Доброволчество в офиса“ Количественото проучване „Доброволчество в офиса“ е проведено сред служителите на предварително избрани компании по поръчка и с активното съдействие на неправителствената организация Герои на времето (Time Heroes) през 2022 г. Резултатите от него сочат, че 92% от служителите на ръководни позиции смятат, че развитието на култура на доброволчество в компаниите е изключително важно (45%) или по-скоро важно (47%). Това така защото доброволчеството: 1. подпомага създаването на екипност и отборен дух в компанията (89%); 2. има положително въздействие върху средата/общността (86%); 3. отразява се положително на физическото и психическото здраве на служителите (77%); 4. влияе положително върху мотивацията на служителите и повишава толерантността във взаимоотношенията (по 74%). Доброволческите инициативи се организират основно от комитети за корпоративна социална отговорност (CSR) или подобни органи, създадени на доброволни начала (46%), от отдели за връзки с обществеността (PR), корпоративна социална отговорност, маркетинг или човешки ресурси (HR), както и от експерти (24%) или колеги-доброволци (също 24%). Фигура 9. Култура на доброволчество. Explica, Герои на времето, 2022 Фигура 10. Включване, Explica, Герои на времето, 2022 Интересът на служителите към доброволческите инициативи в компаниите е среден (35%) или по-скоро силен (49%). Повечето мениджъри обаче (57%) не могат да посочат приблизително колко процента от служителите им вземат участие в доброволческите инициативи, организирани в компанията. Основните констатации от проучването са, че компаниите насърчават доброволчеството сред служителите си по различни начини, но най-разпространеният е предоставянето на допълнителни часове/дни за доброволчество. Всяка от изследваните компании има календар на инициативите и вътрешен организационен комитет. Основните предизвикателства, които компаниите срещат при организацията на доброволчески инициативи са следните: 1. осигуряването на постоянен поток от инициативи; 2. планирането и организацията на инициативите в екипа и 3. мотивирането на служителите да се включат. Изводите, направени от анализа на данните са, че доброволчеството в офиса е популярна практика в изследваните компании. Създадена е организация за включване на служителите в такива инициативи, подбират се каузи, правят се календари, изпраща се информация, която е обикновено добре структурирана, разбираема, удобна за ползване и навременна. С организацията обикновено се занимават екипи от доброволци или служители на по-ниски позиции, които не са част от ръководния състав на компаниите. Голяма част от служителите участват регулярно в такива инициативи. Колкото по-дълго време прекарват в компанията, толкова повече нараства ангажираността на служителите с доброволчество. Компаниите създават култура на доброволчество, каквато малка част от служителите имат преди присъединяването си към екипите. Социалната ангажираност на работодателя вероятно ще е съществено изискване при търсенето на следващо работно място. Участието в доброволчески инициативи се отразява благоприятно на развитието на служителите както професионално - разширяват мирогледа и знанията си, работят добре в екип, така и в чисто човешки план - изпълнени са с енергия, стават по толерантни към останалите, излизат от зоната си на комфорт. То влияе положително и на отношението им към компанията, в която работят като те се чувстват по-обвързани и се гордеят с работата си. Ръководните екипи обаче срещат доста предизвикателства в целия процес, основните сред които са осигуряването на постоянен поток от инициативи, планирането и организацията на инициативите в екипа и мотивирането на служителите да се включат. Компаниите вероятно имат различен подход към доброволчеството в офиса, на което се дължат и различията във възприятията на техните служители. Независимо от това обаче ангажирането с добри каузи има видим положителен ефект във всяка от тях. VІ. Корпоративно доброволчество и Закон за насърчаване на доброволчеството Допитването „Корпоративно доброволчество и Закон за насърчаване на доброволчеството“ е проведено през 2023 г. чрез индивидуални интервюта с представители на компании в България, които насърчават развиването на корпоративно доброволчество. То е реализирано посредством онлайн въпросник сред партньорските мрежи на Българския дарителски форум и Герои на времето, като част от консултативен процес за разработване на Закон за насърчаване на доброволчеството. Основните изводи от проведените интервюта са представени в няколко групи по-долу. 1. Обща организационна рамка Корпоративното доброволчество е съществена част от изграждането на вътрешна организационна култура на социална ангажираност сред компании, които са част от големи (с голям мащаб) международни бизнеси. По примера на международните партньори, част от чието семейство са, компаниите развиват политики и конкретни практики, с които адресират потребностите на служителите си да бъдат насърчавани и въвличани като доброволци от името на компаниите, за които работят. Практиките на корпоративно доброволчество най-често са свързани с осигуряване на допълнителен ден към полагаемия годишен отпуск, в който служителите могат да избират да даряват труда си. Тези практики варират между 4 часа на година до 60 часа на година. Спецификата на основния тип бизнес дейност е определяща за това колко време (часове/дни) може да се „освободи“ за доброволчество заради вътрешните процеси и процедури, разпределение на задачи и отговорности. В повечето случаи корпоративните доброволци могат да избират индивидуално каузи, за които да дарят труд, време, талант, независимо от това дали компанията по линия на своята политика за корпоративна социална отговорност (CSR) или тази за екологично, социално и корпоративно управление (ESG) подкрепя тези каузи. Отделните служители, които искат да доброволстват, могат да мотивират и други свои колеги, с които заедно/екипно да дарят време и труд на общо споделена кауза. При част от компаниите се разчита на личната мотивация и преценка от страна на служителите дали, кога и в какви каузи да се включат с доброволен труд. Най-често се организират доброволчески събития в свободното време поради ограничени възможности това да се случва в работно време предвид вътрешните работни процеси и задачи. Тези случаи на корпоративно доброволчество могат да бъдат отнесени към индивидуалното доброволчество, тъй като са по-скоро спорадични/кампанийни и най-вече се случват в свободното време на служителите. Интервюираните служителите, обаче при тези случаи дават обратна връзка за удовлетвореност и повишена екипна мотивация. Съществуват и практики, свързани с експертното доброволчество, при което се даряват време и експертна работа от името на компанията за изработването на продукт или услуга, които са част от основната бизнес дейност на компанията и се предоставят безвъзмездно в полза на избрана социалнозначима кауза (напр. в полза на граждански организации, които работят за постигане на конкретни цели). Тези практики могат да бъдат отнесени по-скоро към корпоративното дарителство, тъй като практически се дарява ресурс под формата на продукт или услуга от името на компанията. При някои компании доброволчеството е специално застъпено в процедурите за въвеждане на нови служители при започване на работа. 2. Подходи, чрез които компанията като работодател стимулира служителите си да доброволстват Такива подходи са осигуряването на допълнителни дни платен отпуск, в рамките на които служителят доброволства или организиране на по-общи/масови доброволчески събития, които адресират необходимостта от изграждане на екипен дух и мотивация сред служителите. Някои компании предоставят финансов ресурс в подкрепа на каузи, за които служителите им са дарили от своето време, например чрез програми за удвояване на дарените усилия и време. Има създадени платформи, в които се регистрират каузи/ЮЛНЦ и там се проследява подкрепата от страна на отделните служители и самите компании. По време на по-мащабни доброволчески активности компаниите осигуряват: 1. медицински екипи, които да са на разположение при нужда; 2. допълнителна застраховка в случай на злополука при извършването на доброволчески труд от страна на служителите (групова застраховка тип рискова); 3. застраховка „отмяна на събитието“, когато случването на по-масовата дейност е свързано и с допълнителни организационни разходи; 4. средства за транспортиране до мястото, където ще се извърши доброволческият труд; 5. средства за материали и средства, необходими за пълноценен доброволчески труд и други. Организират се вътрешни събития, на които се канят представители на каузи/граждански организации, които представят повече за своята работа и възможните начини за подкрепа от страна на служителите. Провеждат се и събиране на обратна връзка сред служителите относно организираните активности за доброволчество, с което се цели подобряване на вътрешните процеси и отговор на реалните потребности сред корпоративните доброволци. 3. Потребности и възможности за регулиране със закон Според допитването, установена е необходимост от повече общодостъпна информация за нови и различни каузи, къде може да се доброволства, което би отговорило както на потребностите на служителите, които индивидуално си организират/избират доброволчески активности, така и би било полезно на екипите в компаниите, които търсят възможности за по-мащабни доброволчески акции. Налице е нужда и от установяване на механизъм за покриване на разходите, необходими за пълноценно извършване на доброволческия труд, т.к. често се случва, особено когато служителите индивидуално се организират къде и кога да дарят труда си, те да покриват за своя сметка разходи за транспорт, средства/материали, необходими за извършване на специфичната дейност. За тези случаи очакването е разходите да се покриват от организаторите на доброволческите активности. Според участниците допитването, насърчителите мерки за доброволчеството чрез закон могат да бъдат по-скоро непреки за компаниите и да са насочени към развиване на капацитета на партньорските за компаниите граждански организации или тези, които професионално развиват доброволчеството. Насърчителна мярка, свързана с популяризиране на доброволчеството като ценност би била обявяване на ден през годината (работен, но неприсъствен), в който да се дарява време, труд или талант в подкрепа на избрана социалнозначима кауза. Респондентите смятат, че уменията, придобити и/или надградени при полагане на доброволен труд, особено специализиран, могат да бъдат признавани като допълнителна квалификация, ако това е правно уредено. Трудно се признава щета при трудова злополука от застрахователите, особено ако е възникнала в доброволческа инициатива. Чрез закона това би могло да се регулира. Необходимо е провеждането на информационни и ангажиращи кампании сред по-младите и учащите се за смисъла от доброволчеството и какви са ползите от него. За младите хора доброволчеството дава нови знания, опит, социализиране и нови професионални контакти. VІІ. Обществена консултация за изготвяне на Закон за насърчаване на доброволчеството Обществената консултация е проведена от Българския дарителски форум, Българския център за нестопанско право, Българския червен кръст, Националния младежки форум и Герои на времето в периода 09.09.2023 – 15.11.2023 г. под формата на общодостъпно и открито за участие на всякакви заинтересовани страни количествено изследване с онлайн анкета, разпространявана публично. Като елемент от обществената консултация е проведено и фокусирано обществено обсъждане на мерките за насърчаване на доброволчеството във връзка със сформираната през м. август 2023 г. от Министерството на младежта и спорта съвместна работна група с представители на администрацията и на неправителствени организации с цел изготвяне на актуален Законопроект за насърчаване на доброволчеството. Общественото обсъждане е проведено в присъствен формат без възможност за дистанционно включване и обхваща две тематични области на дискусия: мерки за насърчаване на хората да доброволстват и мерки за насърчаване на организациите, които организират доброволчески дейности. Според участниците в общественото обсъждане основни пречки пред хората да доброволстват са: 1. липсата на ясна информация за правата, задълженията има, както и за отговорността, която биха носили при доброволстване (12 респондента); 2. трудното намиране на информация за доброволчески инициативи (10); 3. липсата на време (6); 4. финансови съображения, свързани с разходите за храна, път и т.н. (2). Фигура 11. Възможни цели на бъдещ Закон за доброволчеството, 2023 Участниците определят дългосрочното доброволчество като такова, продължаващо: 1. поне 30 дни в рамките на една календарна година при един организатор (20 респондента); 2. поне 30 последователни дни в рамките на една година при един организатор (7); 3. друго (5); 4. поне 15 последователни дни в рамките на една година при един организатор (4). Фигура 12. Видовете доброволчество, които следва да бъдат регулирани чрез бъдещ закон, 2023 На въпроса, кои са най-подходящите мерки за насърчаване на организациите от предварително зададен списък, участниците са подредили предложените им варианти на отговор в следния ред според това, кои са най-подходящи, според тях: 1. подкрепа за предоставяне на услуги – обучения за повишаване капацитета на организациите за работа с доброволци и подготовка на доброволци; 2. преференциално ползване на държавна или общинска собственост; 3. финансова подкрепа за сключване на застраховки; 4. проектно финансиране; 5. подкрепа в натура – облекла, материали и други. Фигура 13. Възможни мерки за насърчаване и подкрепа, които следва да бъдат предвидени в бъдещ Закон за доброволчеството, 2023 Фигура 14. Възможни механизми, които следва да бъдат предвидени чрез закон за удостоверяване на положен доброволчески труд, 2023 VІІ. Обществена консултация по ключови въпроси, свързани с проектозакон за доброволчеството Публичното допитване е проведено чрез анкета по инициатива на БЧК с представители на неправителствения сектор и доброволци в периода 14.09.2023 - 18.09.2023 г. От анкетираните общо 401 лица доброволци са 294 души, а доброволческите мениджъри 102 души. Участвалите дългосрочно в доброволческа дейност са 162 души, 100 са участвали повече от веднъж месечно, 29 – по-рядко и 3 – никога. Относно мотивацията за участие в такива дейности отговорите при дадена възможност за повече от един отговор са следните: 1. желанието да си полезен в обществото - 356 души; 2. възможност за развитие на нови умения и набиране на практически опит - 250; 3. създаване на ценни контакти и приятелства -184; 3. търсене на признание - 41; 4. ангажиране с определена кауза - 29. Пречките, които участниците са отбелязали при възможност за повече от един възможен отговор са: 1. липса на време - 264; 2. липса на информация за възможности за доброволстване - 54; 3. финансови съображения - 20; 4. опасения за личната безопасност - 5; 5. училищна заетост, пречки от работодателите, проблеми  със здравето - по 2 отговора и 6. липса на атрактивност, забрана от родители и липса на Закон за доброволчеството по 1 отговор. Отговорите на въпроса „Какво трябва да цели един Закон за доброволчеството?”, при възможни повече от е отговор, дават следното разпределение: 1. „да гарантира безопасността и благосъстоянието на доброволците” - 351 лица; 2. „да дефинира правата и отговорностите на доброволците – 324; 3. „да дефинира правата и отговорностите на организациите, работещи с доброволци” - 323; 4. „да насърчи прозрачността и отчетността на организациите, работещи с доброволци” - 204 отговора; 5. „да посочи ангажиментите на държавата за развитие на доброволчеството“ - 102; 6. „да улесни координацията на усилията на доброволците по време на извънредни ситуации“ - 90; 7. „да защити доброволците от експлоатация“ - 64 отговора; 8. „да насърчи държавната подкрепа към организации, работещи с доброволци, включително финансова“ - 20 отговора и 9. „да улесни процеса по набиране и работа с доброволци“ - 11. На въпроса „Кой от следните видове доброволчество смятате, че трябва да бъдат регулирани на законово ниво?” са получени следните отговори: 1. най-много са отговорите в полза на спонтанното - 141; 2. следват организираното дългосрочно - 104; 3. организираното краткосрочно - 102; 4. доста по-малко са отговорите в полза на: 4.1. училищно/младежко - 27; 4.2. корпоративно, организирано от работодател - 10 и 4.3. всичко изброено - 3. Мерките за насърчаване и подкрепа на доброволчеството, които следва да се предвидят чрез Закон за доброволчеството, са ранкирани по важност по следния начин от изследваните лица: 1. финансов механизъм за подкрепа с публични средства на организатори на доброволческа дейност - 253; 2. преференциални условия за застраховане на доброволци - 216; 3. създаване на условия за запознаване на ученици и студенти с дейността на организации, които организират доброволчески дейности и мерки за осигуряване на възможност на ученици и студенти за доброволстване като част от училищния или университетския курс на обучение - 165; 4. данъчни облекчения на работодателя - 80 и 5. допълнителен платен отпуск  за доброволци, участващи в акции по време на кризи - 24 лица. На въпроса с какви механизми следва да се удостоверяват положен доброволчески труд участниците посочват следните отговори: 1. издаване на сертификат от организацията, работеща с доброволеца - 190 лица; 2. създаване на единен държавен регистър на доброволческите организации - 158 3. издаване на индивидуални доброволчески книжки по образец - 67. На последния въпрос от допитването, който е отворен, от организатора на допитването са получени 17 страници предложения и разсъждения, като най-съществените от тях са обобщени по следния начин: 1. съществува необходимост от осигуряване на отсъствията по време на кризи и екстремни ситуации на работещи и учащи лица; 2. необходима е по-висока информираност в обществото относно мисията на доброволците и доброволческите организации и инвестиране от държавата в процесите; 3. бъдещият закон просто и ясно следва да урежда възникващи въпроси и проблеми, в дългосрочен план, а не да създава такива; 4. нужно е гарантиране на безопасни и здравословни условия на труд за доброволците; 5. трябват дългосрочни механизми за популяризиране на доброволчеството и възпитаване на младото поколение в дух на хуманизъм и съпричастност; 6. необходимо е развитие на корпоративното доброволчество, в т.ч. и чрез приемане на стимулиращи данъчни облекчения. ІХ. Национално представително проучване по инициатива на Българския център за нестопанско право Изследването е количествено, проведено чрез пряко стандартизирано интервю с таблети от Алфа Рисърч, по инициатива на БЦНП - член на работната група към ММС за изготвяне на Законопроект за насърчаване на доброволчеството в периода 06.10.2023 – 10.10.2023 г. Целевата група е подбрана чрез двустепенна стратифицирана извадка с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст, образование и тип населено място, брой респонденти/участници: 1000 пълнолетни граждани. Почти 2/3 от участниците в изследването (65,7%) са отговорили, че никога не са участвали доброволческа инициатива. Запитани каква е основната мотивация да бъдат доброволци - тяхна или на техни близки или познати, респондентите дават следните отговори: 1. желанието да се помогне на конкретни хора или на група, с чиито проблеми са запознати - 44,9%; 2. желанието да са полезни за обществото - 41,9%; 3. личната ангажираност с определена кауза - 34,7%; 4. желанието да се даде пример на други хора - 26,3%; 5. възможността да се развиват нови умения и да се трупа практически опит - 10,4%; 6. създаването на нови ценни контакти и приятелства - 9,1%; 7. лична полза от участието като доброволец - 7,3%; 8. получаването на признание, включително и сертификати, които могат да се използват при кандидатстване за университет/работа - 5,5%; 9. не зная - 2,6%; 10. друго - 0,3%. Основните пречки пред доброволчеството са подредени от участниците по важност в проучването по следния начин: 1. липса на време - 46,1%; 2. липса на информация за доброволчески възможности - 37,5%; 3. невъзможност да вземат отпуск/да отсъстват от основната си работа - 23,1%; 4. финансови съображения, когато се налага покриване на разходи за транспорт с личен автомобил/разходи за нощувки/храна и други по време на инициативата - 20,6%; 5. опасения за личната им безопасност - 14,1%; 6. липса на ясна информация дали трябва да подпишат договор във връзка с доброволчеството както и кой и каква отговорност носи, ако бъде допусната грешка по време на доброволстването или ако доброволец пострада - 12,4%; 7. дарените часове труд не се признават, както и няма яснота дали дарените часове труд се признават за експертен и легитимен трудов стаж - 9,5%; 8. не зная - 5,8%; 9. друго - 0,9%. Според респондентите, основните източници на информация за актуални доброволчески активности и каузи са следните, подредени по значимост: 1. медиите в т. ч. радио, телевизия, печат и новинарски сайтове - 50,8%; 2. информация в социалните мрежи - 36,3%; 3. сайтовете на организациите, търсещи доброволци - 12,9%; 4. специален портал, на който организациите качват своите мисии - 3,7%; 5. друго - 2,1%; 6. не зная - 1,2%. Почти от ¼ от включилите се лица в изследването са дали следния отговор: „до мен не достига подобна информация“ - 24,8%. Обобщените изводи от допитванията, консултациите и проучванията на нуждите на доброволците и доброволческите организации в България, проведени от НПО в процеса на разработване на Закон за доброволчеството през 2023 г. са представени по-долу в следните основни групи. 1. Доброволческа активност Проведените проучвания и консултации показват, че най-активно включващи се в доброволчески инициативи са гражданите на София и на областните градове. В сравнение с тях значително по-малък дял от живеещите в малки населени места като малки градове и села, са доброволствали. 2. Основна мотивация за доброволстване На първо място е „Желанието да съм полезен в обществото“ като водещ мотив, според допитването на БЧК и обществената консултация, включително и в малките градове и села според национално представеното проучване. На второ място е „Желанието ми да помогна на конкретни хора, група, чиито проблеми познавам“, което е водещ мотив за живеещите в София и областните градове според национално представеното проучване. Трета е личната ангажираност с определена кауза като един от най-често посочваните мотиви според проведените обществена консултация и национално представеното проучване. Накрая е възможността за развитие на нови умения и набиране на практически опит, което е вторият най-често посочван мотив според допитването на БЧК. В същото време, според национално представителното проучване, този мотив е посочен от едва 14,4 % от респондентите от София и 8,7% от тези от малките градове. 3. Пречки пред гражданите да доброволстват Най-често посочваните пречки пред доброволчеството са: 1. липсата на информация за доброволческите възможности - водеща пречка според обществената консултация; 2. липсата на време, включително невъзможността за вземане на отпуск и отсъствие от основна работа - водеща пречка според национално представителното проучване, посочвана по-често от респондентите от малките и областните градове отколкото от респондентите от София и селата; 3. финансови съображения в т.ч. липса на покриване на разходи, свързани с изпълнението на доброволческата дейност, която е една от най-често посочваните пречки във всички проведени проучвания и консултации; 4. друга често посочвана пречки пред доброволчеството, според проучванията, е липсата на ясна информация дали трябва да се подписва договор във връзка с доброволчеството както и кой и каква отговорност носи, ако бъде допусната грешка по време на доброволстване или ако доброволецът пострада, докато съображенията за лична безопасност са рядко посочвани като пречка. 4. Източници на информация за доброволчески дейности Според проучванията, проведени от гражданските организации, водещ източник на информация за доброволчески дейности са социалните мрежи. Вторият най-често ползван източник са сайтове на организации, организиращи доброволчески дейности. Според национално представителното проучване, обаче като основен източник на информация се посочват традиционните медии – радио и телевизия, а социалните медии са след тях. Голям е делът на респондентите, които споделят, че не получават информация за доброволчески дейности: 39,7% в селата и 14,4% в София, а сайтовете на организациите е един от най-рядко посочваните източници. 5. Съдържание на уредбата в един бъдещ закон за насърчаване на доброволчеството Според мнозинството от респондентите, участвали в обществената консултация, основна цел на един бъдещ закон за насърчаване на доброволчеството трябва да е регламентирането на държавна подкрепа към организации, работещи с доброволци, включително финансова такава. Според мнозинството от лицата, взели участие в допитването на БЧК, законът следва да цели по-скоро да дефинира правата и отговорностите на доброволците и да регламентира правата и отговорностите на организациите, работещи с доброволци. 6. Мерки за подкрепа на доброволчеството Най-широко споделяните от респондентите мерки, които следва да бъдат въведени за подкрепа на доброволчеството са: 1. финансов механизъм за подкрепа с публични средства на организатори на доброволческа дейност, включително помощ за предоставяне на услуги, свързани с организирането на доброволци като обучения за специфични доброволчески дейности и изграждане на капацитет на организациите; 2. преференциално ползване на държавна и общинска собственост; 3. подкрепа в натура: облекла, материали и други; 4. възможност за вземане на отпуск за осъществяване на доброволчество; 5. условия за запознаване на ученици и студенти с дейността на организации, които организират доброволчески дейности и мерки за осигуряване на възможност на ученици и студенти за доброволстване като част от училищния или университетския курс на обучение и 6. възможности за признаване на периода на доброволчество за осигурителен стаж. Х. Обществено допитване относно законопроект за насърчаване на доброволчеството, организирано от Министерството на младежта и спорта В изпълнение на ЗНА, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на МС и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на МС от 05.12.2019 г., като част от процеса по извършване на ОВ по инициатива на ММС е организирано допитване под формата на обществена консултация за обсъждане на необходимостта от въвеждане или усъвършенстване на регулирането на обществените отношения, свързани с доброволчеството в България. Допитването като тип изследване е количествено, проведено с помощта на онлайн въпросник в периода 01.09.2023 - 31.10.2023 г. Обхванатите целеви групи са: 1. представители на неправителствения сектор; 2. доброволци; 3. служители на ангажирани институции; 4. представители на институции, работещи с доброволци; 5. граждани и всички, имащи отношение по създаване на проект на Закон за доброволчеството. Общият брой на включилите се респонденти/участници е 182. Най-голям дял попълнили въпросника лица са представили себе си като доброволци и представляват 47.8% от всички участвали в запитването. Друга група лица са попълнили въпросника в качеството си на представители на държавна институция (34.62%), а на трето място са представителите на неправителствени организации (25,82%). Сред участниците в анкетата има представители на доброволци, частни компании, младежи, ученици и други. Получените резултати от обществената консултация в синтезиран вид са представени по-долу. Най-много анкетирани са във възрастовите граници 35 - 44 години, като съставляват 35,16% от всички анкетирани. Подробното разпределение по възрастови групи е представено във фигурата по-долу. Фигура 15. Разпределение по възрастови групи на участниците в обществената консултация Въпросът „Изберете всяка от следните характеристики, която описва доброволчеството, според Вас“ е събрал най-много отговори (161 - 88,46%), като открояващите се сред тях като получили по-сериозна подкрепа са следните: 1. „Доброволчеството е даряване на време и труд в полза на обществото“; 2. „Участието в доброволчески дейности е изцяло по собствено желание“ - 144 отговора; 3. „Доброволецът не получава възнаграждение за участието си в доброволческата дейност“ - 81. Въпросът „Кои от посочените характеристики следва да притежава една организация, която организира доброволчески дейности“ е получил следните отговори: 1. независимо от основния предмет на дейност, да организира доброволчески дейности в обществена полза (118 отговора) – 64,84%; 2. да има ясна правна форма и представителство (110) – 60,44%; 3. в предмета на дейност изрично да е записано, че организира доброволчески дейности (54) - 29,67 %. Фигура 16. Видове доброволчество, които следва да бъдат регулирани на законово ниво Най-много от анкетираните са посочили, че от законодателно уреждане се нуждае: 1. „дългосрочното доброволчество“ (131 отговора) – 71,98%; 2. „организираното доброволчество“ (127) – 69,78%; 3. „корпоративно доброволчество“ (113) – 62,09%; 4. „инцидентно доброволчество – 40,11%; 5. „краткосрочно доброволчество“ – 39,01%. Фигура 17. Виждане за това коя доброволческа дейност е дългосрочна Над половината от респондентите (52,20%) считат, че дългосрочна е доброволческата дейност, при която един доброволец е ангажиран за повече от 30 дни в рамките на една календарна година в полза на едно и също лице, което организира тази дейност. Другото виждане, получило 39,1% от отговорите е, че дългосрочна е всяка доброволческа дейност, при която един доброволец е ангажиран с над 20 часа месечно в продължение на поне 3 последователни месеца в полза на едно и също лице, което организира съответната дейност. Фигура 18. Необходимост от сключване на писмен договор за извършване на доброволческа дейност Положителните отговори на въпроса „Необходимо ли е задължително сключване на писмен договор между доброволеца и организатора на доброволческите дейности?“ общо са над 70%, като по-голямата група от респондентите, отговорили по този начин (41,21%) смятат, че това важи както за краткосрочното, така и за дългосрочното доброволчество. Малко по-малка е групата на лицата (37,36%), които считат, че задължението за сключване на писмен договор при извършване на доброволчески дейности следва да важи само при дългосрочното доброволчество. Отрицателен отговор са дали над 1/5 от респондентите (21,43%). Фигура 19. Нужда от законова уредба на минималното съдържание на договора за доброволчество от сключване на писмен договор за извършване на доброволческа дейност Значителна част от анкетираните (63,19%) са отговорили утвърдително на въпроса дали с бъдещ закон следва да бъде уредено минималното съдържание на договора за доброволчество. Доста по-малка част от тях са на противоположния полюс като смятат, че няма нужда от законова уредба на минималното съдържание на такъв договор (15,93%). Немалка част от участниците в консултацията (20,88%) са отговорили, че не могат да преценят дали има такава нужда или не. Фигура 20. Необходимост от създаване на публичен регистър на организациите, които организират доброволческа дейност Доста над половината от респондентите (57,69%) смятат, че има необходимост от въвеждането на изискване за допълнителна регистрация в публичен регистър на организациите, организиращи доброволци. Друга доста по-малка част от участвалите в консултацията (30,77%) посочват, че подобна регистрация е необходима, но само за целите на получаването на публично финансиране. На въпроса „Какви механизми, според Вас, е подходящо да бъдат въведени за удостоверяване на положения доброволчески труд“ над 73% от анкетираните са посочили като отговор създаването на единен регистър на доброволчески организации и доброволци към тях. Други 49% са избрали опцията: “Издаване на индивидуални доброволчески книжки по образец“. С „друго“ са отговорили 8,2% от анкетираните. Въпросът „В какъв формат следва да бъдат издавани т.нар. доброволчески книжки?“ е получил доста разнородни отговори, както следва: 1. електронен формат са посочили най-голям брой от участниците - 40%; 2. задължително електронен и по желание хартиен формат са посочили близък до горния брой респонденти – 36,67%; 3. задължително хартиен и по желание в електронен е отговорът, класиран на трето място в проучването – 16,67%; 4. само хартиен формат са избрали като опция 5,56% от респондентите. На следващия въпрос „Следва ли със закон за доброволчеството да се въведе задължение за застраховане на дългосрочни доброволци за сметка на организатора на доброволческата дейност?“, анкетираните са избрали следните отговори: 1. най-много от тях приемат, че подобно задължение следва да бъде въведено, но само за случаи, в които доброволческата дейност предпоставя определено ниво на риск за живота или здравето на доброволеца - (74 отговора) – 40,66%; 2. категоричен отговор, че задължение за застраховане на дългосрочни доброволци за сметка на организатора на доброволческата дейност следва да бъде въведено за всички случаи са дали 52 човека или общо 28,57% от анкетираните; 3. че това е въпрос на свободно договаряне между доброволеца и организатора считат 13,19% от допитаните лица; 4. че такова задължение е необходимо, но че то трябва да се обезпечи със задължение застрахователите да предоставят специална застрахователна услуга, смятат – 9,34% от участниците; 5. че такова задължение следва да се въведе само ако организаторът се ползва от подкрепа с публични средства за целта са посочили като отговор 6,59% от допитаните. На следващия, идентичен на горния въпрос, но касаещ краткосрочното доброволчество анкетираните са отговорили по следния начин: 1. положително са отговорили 80 участника или 44,69%; 2. отрицателен отговор са дали 77 участника или 43,02% от анкетираните; 3. с „друго“ са отговорили 22 лица или 12,29% от участвалите. Видна е разликата само от 3 гласа между отговорите „Да“ и „Не“, което сочи на сериозно колебание сред респондентите относно необходимостта от законово уреждане на застраховките при краткосрочното доброволчество. Отговорите на въпроса „Какви мерки за насърчаване и подкрепа на доброволчеството следва да се предвидят чрез закон за доброволчеството?“ имат следното разпределение: 1. допълнителен платен отпуск за доброволци, участващи в акции по време на кризи (137 участника) – 75,27%; 2. данъчни облекчения за работодатели, които осигуряват възможност на работниците да ползват допълнителен платен отпуск за осъществяване на доброволчество (133) – 73,08%; 3. възможности за признаване на периода на доброволчество за осигурителен стаж (130 участника) – 71,43%; 4. условия за запознаване на ученици и студенти с дейността на организации, които организират доброволчески дейности и мерки за осигуряване на възможност на ученици и студенти за доброволстване като част от училищния или университетския курс на обучение (119) – 65,38%; 5. преференциални условия за застраховане на доброволци (106) – 58,24%; 6. информационни кампании, включително предоставяне на безплатно ефирно време в публичните медии за промотиране на организатори на доброволчески дейности (96) – 52,75%; 7. финансов механизъм за подкрепа с публични средства на организатори на доброволческа дейност (93) – 51,10%; 8. преференциални условия за размера на здравноосигурителните вноски на доброволци за определен период на доброволстване (75) - 41,21% и 9. друго (13) – 7,14%. Най-често споменавани насърчителни мерки в отговорите са тези, включващи допълнителен платен годишен отпуск, данъчни облекчения за работодатели и възможността времето за доброволчески дейности да се признава за осигурителен стаж. На въпроса „Какви следва, според Вас, да са мерките, подкрепящи т.нар. корпоративно доброволчество, което се осъществява в рамките на работното време, като служителят има право да реализира доброволческа дейност?“, получените отговори са следните: 1. данъчни облекчения (117 отговора) – 64,29%; 2. зачитане на подобна дейност за корпоративна социална отговорност, свързана с постигане на социалните и екологични цели (ESG – екологично, социално и корпоративно управление) (83 участника) – 45,60%; 3. субсидии за работодатели, които дават възможност на своите служители да доброволстват (66) – 36,26%; 4. няма нужда от мерки за подкрепа, т.к. корпоративното доброволчество трябва да се счита за част от социалните придобивки, които работодателят предлага с цел създаване на по-добри и атрактивни условия на труд (33) – 18,13% 5. друго (6) – 3,30%. Въпросът „Следва ли в училище да се насърчава организирането на доброволчески инициативи, в които да участват учениците?“ анкетираните почти единодушно са дали положителен отговор (179) – 98,35%, като под 2% от тях са дали отговор „Не“. На следващия въпрос как горното може да бъде постигнато са получени следните отговори: 1. чрез включване на доброволчески инициативи като част от учебните програми по гражданско образование (103) – 57,54%; 2. с приемането на програми за насърчаване на доброволчеството в училище, чрез които да се осигурява финансиране за организиране на доброволчески дейности сред ученици (74) - 41,34%; 3. друго (2) – 1,12%. Тук се откроява мнението на анкетираните, че мястото на ученическите програми за доброволчеството е в частта, свързана с гражданското образование. Запитани за три проблема, които са най-съществените пречки за развитие на доброволчеството в България, участниците дават следните отговори: 1. липса на разпознаване на ползите от положения доброволчески труд при кандидатстване за работа / образование (121) – 66,48%; 2. липса на подходящи мерки за гражданско образование и подкрепа на доброволчеството (119) – 65,38%; 3. липса на финансиране на доброволчески организации, които да набират, обучават и реализират дейности с доброволци (118) – 64,84%; 4. липса на инструменти за валидиране на уменията и компетентности, придобити чрез доброволчество (109) – 59,89%; 5. липса на методическа подкрепа за покриване на съвременните изисквания за управление на доброволчески дейности (66) – 36,26%; 6. друго (13) – 7,14%. Фигура 21. Основни лични пречки за участие в доброволчески дейности Като основни лични пречки за участие в доброволчески дейности участниците са посочили следното: 1. преобладаващата част от допитаните (110 отговорили) - 60,44% са посочили като личен мотив да не вземат участие в доброволчески инициативи липсата на време, формулирайки причината по следния начин – няма как да отделя време заради ангажиментите ми в училище/университет/работа. 2. на следващо място е отговорът, според който повечето организатори на доброволци не предоставят средства за осигуряване на базисни разходи за храна, пътни, спане и застраховка, свързани с доброволчеството (65) - 35,71%; 3. отговорът, че не знаят как да открият подходяща организация, към която да доброволстват са посочили 40 анкетирани - 21,98%; 4. обстоятелството, че трябва сами да покриват своите здравни осигуровки по време на доброволстването си е посочено като основна лична пречка от 32 анкетирани - 17.58%; 5. с „друго“ са избрали да отговорят 14,29% от участниците; 6. това, че не знаят какво споразумение или договор да сключат с организация за доброволчество са посочили като пречка 7,14% от анкетираните. Следващият въпрос от консултацията касае възможността за намиране на информация относно включване в доброволчески акции, като: 1. над 46% от участниците са отговорили, че най-лесно това може да се случи чрез акции в социалните мрежи; 2. 26,37% смятат, че е подходящо това да става чрез специализиран портал за доброволчество; 3. 23,36% са заявили, че трябва да има единен регистър, в който да се вписват доброволческите организации и 4. едва 4,4% са на мнение, че могат да получават информация за доброволчески инициативи от ежедневните медии. Последният въпрос от обществената консултация има за цел да събере мнения относно конкретното име на бъдещия законопроект, като получените отговори, подредени по тяхната тежест са следните: 1. Закон за доброволчеството (71 участника) – 39,01%; 2. Закон за насърчаване и подкрепа на доброволчеството (44) – 24,18%; 3. Закон за защита и насърчаване на доброволчеството (42) – 23,08%; 4. Закон за насърчаване на доброволчеството (19) – 10,44%; 5. Друго (6) – 3,30%. Особено важни за целите на оценката на въздействието са данните от проучванията, показващи какво е отношението на младите хора спрямо доброволчеството и доброволческите дейности. Те недвусмислено сочат, че младите хора са склонни повече да мислят за каузи на развитието и по-малко за каузи, свързани с оцеляването. Те са най-отворени към доброволчески дейности, като значителен дял от тях (68%) приемат, че си струва участие в доброволчески/дарителски акции. Един от направените категорични изводите от горните изследвания е, че според 47% от българите доброволческата дейност е все по-популярна сред младите хора. Това се твърди предимно от млади и образовани хора, което в същото време е и самооценка. На доброволчеството се гледа като на сериозна възможност за развитие на нови умения и набиране на практически опит, което е много често посочван мотив от младите хора за включването им в доброволчески дейности. За тях доброволчеството дава нови знания, опит, социализиране и нови професионални контакти. В същото време остава висок делът на млади хора, които никога не са участвали в доброволчески дейности – 60%. Това са в най-голяма степен млади хора във възрастовата категория 15 - 29 г. и младежи, живеещи в селата. Едновременно с това България е сред държавите с най-високи нива на NEET в ЕС. Това е процентът от млади хора на възраст между 15 и 34 години, които нито учат, нито работят, нито се обучават. По данни на Евростат през последните 3 години до 2022 г. абсолютната стойност на нивото на NEEТ на България спада от 19,2% през 2020 г. на 18,3% през 2021 г. до 16,5% през 2022 г. В същото време страната ни се изкачва в негативната класация, поради общото намаляване на нивата в останалите държави членки и ако през 2020 г. България е била на 7-мо място в класацията на Евростат, то през 2022 г. тя е на 5-то място. Младежката безработица е проблем, който засяга всички страни със слаб или отрицателен растеж. Когато растежът на икономиката се забави, това може да се случи и с нивата на заетостта, тъй като предприятията се въздържат от разширяване и създаване на нови работни места, включително се прибягва и до съкращения, с цел намаляване на разходите. Често младите хора са тези, които поемат най-тежката цена от това, тъй като се конкурират срещу по-възрастните работници, с много повече опит. Когато младите хора не са заети и не участват в образователен или обучителен процес, те са изложени на повишен риск да се откъснат от пазара на труда и да бъдат изправени пред социални проблеми. Това има потенциал да попречи на целия им трудов живот. Европейският съюз е поставил цел, която предвижда, че делът от младите хора, които нито учат, нито работят или се обучават на ниво Съюз, трябва да бъде по-малко от 9% до 2030 година за възрастовата група от 15 до 29 години. Един от начините, по който младите хора, които не учат или не намират работа, могат да подобрят перспективите си на пазара на труда, е придобиването на нови умения чрез образование и обучение. Доброволчеството и доброволческите дейности във всички подобни случаи са подходяща форма за приобщаване на младите хора към пазара на труда чрез обучения, придобиване на нови умения и установяване на нови контакти. Фигура 22. Млади хора, които не работят, не учат и не се обучават (нива на NEET), Евростат, 2020 Фигура 23. Млади хора, които не работят, не учат и не се обучават (нива на NEET), Евростат, 2021 Фигура 24. Млади хора, които не работят, не учат и не се обучават (нива на NEET), Евростат, 2022 Цели [Определянето на целите е втората основна аналитична стъпка (втора от общо шест) при извършването на оценка на въздействието. То се намира в тясна взаимовръзка с дефинирането на проблема (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 22). В тази връзка ако в оценката се решават няколко проблема, то за всеки от тях е необходимо да се определят цели.] Посочете целите, които се поставят при регулирането на обществените отношения с проекта на нормативен акт, по конкретен и измерим начин и график за тяхното постигане. Какъв ефект би имала промяната и спрямо кого? Целите са три групи - общи, конкретни и оперативни (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 23) 3.1. Обща цел Създаване на благоприятна среда за насърчаване развитието на доброволчество и доброволчески дейности в България, според актуалните национални нужди и в съответствие с правилата, стандартите и най-добрите практики в ЕС и отделните държави членки. 3.2. Конкретни цели Предприемане на мерки на национално ниво, водещи до оптимално разрешаване на дефинираните проблеми в действащата стратегическа, правна и институционална рамка в областта на доброволчеството и доброволческите дейности, чрез отстраняване на двигателите, стоящи в тяхната основа или чрез прекъсване на причинно-следствената връзка между проблемите, тяхната поява и проявления. Постигането на тези цели би имало еднакъв положителен ефект за всички набелязани групи заинтересовани страни. За преките адресати на мерките, процедурите и правилата това би означавало ясни принципи и правила за доброволстване, за осъществяване или организиране на доброволчески дейности, нови възможности за развитие и популяризиране на доброволчески инициативи и по-голяма сигурност на отношенията, възникващи при доброволческите дейности. Постигането на тези цели настъпва веднага от влизането в сила на съответните промени, от който момент биха започнали да се осъществяват ползите, свързвани с тях. За държавата реализирането на конкретните цели би довело да създаването на ясни ангажименти и структури за израждането на насърчаваща среда за подпомагане на повече хора в нужда чрез добре организирано, включително регулирано, и ефективно доброволчество. Това включва ангажимент за развиване на стратегическата визия на страната по отношение на доброволчеството като част от общата визия за развитие на гражданското общество и реализирането ѝ в партньорство с представителите на гражданския сектор и организаторите на доброволчески дейности. Изпълнението по това направление на създаване и реализиране на държавната политика в областта на доброволчестото следва да започне с влизане в сила на така предложения закон, а срокът за постигане на измерими резултати (приета стратегическа рамка, прилагане на ясни мерки по изпълнението ѝ) е обвързан с процеса по разработване на Стратегията за развитие на гражданските организации и функционирането на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерски съвет под председателството на определен ресорен заместник министър-председател. Съвкупните полезни ефекти от осъществяването на конкретните цели биха могли да се проявят веднага, което в конкретния случай означава след изтичането на първия времеви цикъл, в рамките на който бъдат събрани, анализирани и отчетени официални данни и доказателства: например, след приключването на първата финансова година след реализирането на насърчителните мерки, които имат финансов характер. 3.3. Оперативни цели Идентифициране на вариант на действие, който предлага достатъчно и солидни предпоставки за изграждането на ясна и завършена стратегическа, правна и институционална рамка, насърчаваща доброволчеството и доброволческите дейности в България чрез достатъчно гаранции за развитие, мерки за подпомагане и правна сигурност. Варианти на действие [Определянето на вариантите за решаването на всеки един от проблемите е третата ключова аналитична стъпка (трета от общо шест) в процеса по изготвяне на предварителна оценка на въздействие. Когато в цялостната предварителна оценка на въздействието се решава повече от един проблем, след определянето на целите за всеки от тях се разработват и вариантите за действие за всеки един от проблемите. Когато се извършва оценка на въздействието на нормативен акт, никога не се оценяват като алтернативни варианти приемането или неприемането на нормативния акт (особено ако това е предвидено в правото на ЕС или в акт от по-висока степен). Изследват се реалните алтернативи за действие, насочени към разрешаване на проблема, така както той би бил (или вече е бил) поставен при оценката на акта от по-висока степен или на акта на орган на ЕС. (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 25 - 26). Препоръчва се вариантите да са между 4 и 7. Това е така, тъй като при определянето на вариантите, често има три „служебни“ варианта: Вариантът „Без действие“ – той е задължителен и служи за отправна точка при сравняването на вариантите и евентуално при избора на най-подходящия. Вариант „Фаворит“ – вариантът, който волно или неволно още с формулирането на проблема, изниква в съзнанието на членовете на екипа още преди аналитичната част „Краен, очевидно неприемлив вариант” – вариантът, който често се появява само да покаже, че вариантът „Фаворит“ е приемливото решение (т.е. създава се, за да подкрепи варианта „Фаворит“). Това е причина да се очаква поне четвърти вариант, който не означава че е правилният, а просто диференцира и „балансира“ анализа. Точно тази логика е представена в табличната форма по-долу – за всеки проблем се разработват варианти за действие за неговото решаване. Табличната форма визуализира логиката на анализа/структурата на доклада и не е задължителна.] Отчитайки посочените дотук в настоящата ОВ данни и идентифицираните от нея проблеми, вариантите на действие, които предстои да бъдат оценени, търсят оптималния баланс на правата и интересите на адресатите, засегнатите и заинтересованите страни и на държавата и обществото като цяло. В настоящата ОВ са разработени, представени, поставени на задълбочен анализ и оценени 4 варианта на действие. Вариант 0: „Без действие“ e първият и задължителен за разглеждане, наричан още нулев вариант, който служи за основа при теоретичното конструиране на т.нар. базисен сценарий. При него не се предлага публична намеса в обществените отношения, а въздържание от такава, като се разчита на това идентифицираните проблеми да се решат от само себе си, съответно от влиянието на други фактори на средата или в резултат от начина, по който съответната система от публични политики, норми, мерки и институции функционира към момента. Този вариант, наричан още Вариант „Не прави нищо“, означава да не се предприемат никакви действия на публична намеса в обществените отношения, които попадат в обхвата на оценяваната сфера на политики. Той е задължителен за анализиране, предвид възприетите общ курс и тенденции в ЕС за оптимизиране на законодателството и намаляване на административната и регулаторна тежест, съвременните европейски подходи на по-доброто регулиране и принципът „Колкото по-малко, толкова повече”, който действа в правото на ЕС и предполага приемането на ново законодателство в краен случай, след изчерпване на целия спектър от останали инструменти, който предлага действащата уредба, включително чрез нейното опростяване. Останалите варианти съдържат предложения за конкретни интервенции, чрез които се преследва подобряване на съществуващата ситуация и разрешаване на установените проблеми. Това са: 1. Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“, който предвижда цялостна и радикална публична намеса чрез уреждане на проблемните обществени отношения по първичен начин с нов законов нормативен акт; 2. Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“, който включва конкретни интервенции на регулаторно ниво, чрез въвеждането на промени в действащите нормативни актове, уреждащи същата материя и 3. Вариант 3: „Нерегулаторен“, който разглежда възможното приложение на различни по своя характер „меки мерки“, които не предвиждат намеса на регулаторно ниво. Първият и вторият вариант (регулаторни) включват прилагането на мерки с най-висок и съответно висок интензитет и степен на определеност. Тяхната непосредствена цел, отчетливо изразена при първия, е ясно и недвусмислено запълване на съществуващи дефицити в действащото българско законодателство. Подходът на регулаторната намеса при тях основно се стреми към уреждане на обществените отношения в областта на насърчаване на доброволчеството и доброволческите дейности като цялостна рамка със своето стратегическо, правно и институционално измерение, която допринася за значително по-ускорено развитие и ефективност на доброволчеството у нас. Поначало при всеки регулаторен вариант, на първо място се прибягва до разработването и въвеждането на адекватни инструменти за правно регулиране, насочени към подобряване на действащата нормативна уредба. Когато проблемите са от такова естество, че не могат да бъдат разрешени чрез подобни действия, се обмисля приемането на изцяло нов закон, който чрез общо задължително за всички и всеобхватно действие да уреди трайно и по първичен начин обществените отношения, засегнати от проблемите. Така подобряването на правната среда в дадена сфера от обществения живот чрез усъвършенстване на регулирането на действащите в нея отношения като процес може да включва различни по своята природа действия и мерки според дефицитите, които следва да бъдат преодолени като: 1. приемане на изцяло нов законов нормативен акт, който да изчерпи и концентрира досегашната правна уредба или да уреди по изцяло нов начин проблемните обществени отношения; 2. промяна в действащата правна уредба с цел нейното цялостно усъвършенстване чрез някои от познатите и утвърдени в ЕС подходи на опростяване, консолидиране и унификация. Крайният преследван резултат от тези действия следва да е един и същ – приемането на ясна, разбираема и непротиворечива национална уредба, която води до ефективно правоприлагане на национално ниво и пълно, съответстващо на правото на ЕС и на приложимите за държавата ни международни ангажименти, регулиране на обществените отношения в разглежданата област. Оценяваните тук два регулаторни варианта са разработени и поставени на аналитично изпитание и задълбочено изследване в ОВ в отговор именно на вече посочените проблеми и техните двигатели. Те предвиждат провеждането на адекватна на съществуващите нужди интервенция, водеща до промяна в действащото до момента правно регулиране. Възприетият до момента подход на правно организиране на обществените отношения у нас преди всичко отразява актуалната политическа воля, т.е. това е нивото на приоритетност от гледна точка на държавата на политиките и отношенията, които са обект на уредба. Третият вариант, алтернативен на първите два, е подходът на регулиране посредством различни практически, информационни, методологически или други инструменти, които нямат юридическа сила, но които потенциално биха могли да доведат до разрешаване на идентифицираните проблеми, при едновременно реализиране на заложените цели. Той се концентрира върху мерки като организирането на национална информационна кампания, провеждането на обучения, разработване на материали и други подобни. Накрая, вариантът, който бъде препоръчан от ОВ, преди всичко ще следва да води до максимално постигане на целите при оптимално справяне с проблемите, което означава, че той трябва да неутрализира проявлението на техните двигатели или да прекъсва причинно-следствената връзка между тях, проблемите и техните последици. Решението за избор на най-приложимия вариант – на бездействие или действие или на най-подходящите мерки, при избор на вариант на действие, ще бъде взето в края на ОВ след анализа на въздействията и сравняването на вариантите, според техните ползи и разходи, рискове и по множеството други критерии, включени в методологическата рамка на оценката. 4.0. Вариант 0: „Без действие“ При нулевия вариант се изхожда от позицията, че когато проблемът възниква в среда, в която действат дългогодишно установени демократични традиции или практики на ниво работни процеси на публичните институции и администрация, функционирали продължително време при спазването на утвърдени стандарти за качество на извършваната дейност, би било по-ефективно и ефикасно засегнатите от проблема обществени отношения да се оставят да се коригират сами – от самата среда, от самите стандарти и работни процеси, като се направи обосновано предположение, че проблемът би се саморазрешил без каквато и да е публична или външна намеса. Вариант 0: „Без действие“ е за предпочитане и в случаите, когато има достатъчно доказателства, че проблемът не е свързан с липсата на въведени мерки за регулиране, а по-скоро с лошо правоприлагане или недостатъчна степен на постигане на поставените цели. Вариантът е най-подходящ и в случаите, когато са налице достатъчно факти и фактори от обективната действителност, като например трайно възприета административна и съдебна практика, превърнати в работна култура най-добри практики на дейност или високо ниво на правосъзнание на лица, общности и институции, които правят достатъчно реалистична вероятността набелязаните проблеми да се разрешат от само себе си. Понастоящем в България, от гледна точка на дефицити в правното регулиране на доброволчеството, липсват всички основни елементи като: 1. легална дефиниция за “доброволната дейност” и “доброволците”; 2. ясно регламентиране на договорните отношения, свързани с извършването на доброволчески дейности, което ги отграничава от трудовите правоотношения; 3. уредба на правата, задълженията и отговорностите на доброволеца и организаторите на доброволчески дейности; 4. правна рамка за структурирана и устойчива държавна политика за насърчаване на доброволчеството и др. 4.1. Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ се поставя на преценка и задълбочен анализ от ОВ в отговор на сочената от заинтересованите страни необходимост от въвеждането на съвременно регулиране на обществените отношения в областта на доброволчеството, което да допринесе за възможно най-пълноценно постигане на поставените цели, свързани със създаването на достатъчно стимули за по-ефективно доброволчество и достатъчно гаранции за сигурността на доброволците, организациите, които ги организират и крайните ползватели на техните време, труд и усилия. Освен международните стандарти и ангажименти, поети от държавата и изискванията по действащото право на ЕС, на които националното ни законодателство следва да отговаря, то трябва да е съобразено и с коренно променената социално-икономическа и политическа ситуация в страната, региона и света, която най-общо може да се определи като невиждана за последните десетилетия кумулация на кризи с неизвестни към момента последици. Това води до възникването на качествено нови социални предизвикателства, на които регулирането следва да намери най-адекватния отговор. По време на най-мащабната криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, доброволците и у нас и в глобален мащаб демонстрираха една от най-бързите реакции, застанаха на първа линия преди всички останали и компенсираха липсата на своевременни действия от правителствата в първите часове и дни, когато рисковете за хората и страхът от опасността и здравето за живота на хората бяха най-големи. През целия изследван от оценката над 20-годишен период, като тънка червена линия и панацея преминава идеята за приемането на самостоятелен закон за доброволчеството. В същото време преобладаващите виждания и изразени мнения от различните заинтересовани страни относно проблемите и пречките пред развитието на активно доброволчество у нас са свързани по-скоро с липсата на повече информация, на достатъчно гражданска активност и енергия или на невъзможността за устойчиво организиране на доброволци, т.е. има по-скоро нерегулаторен характер. Ето защо, правната рамка в областта на доброволчеството следва да е с фокус не просто върху създаването на повече яснота и сигурност в отношенията, възникващи при реализирането на доброволческите дейности, но и върху уреждането на ясни ангажименти от страна на държавата по създаването на подходящи условия и мерки за насърчаване на доброволчеството у нас. Един бъдещ нов закон за насърчаване на доброволчеството на концептуално ниво би следвало да урежда по последователен и траен начин: 1. основите на националната политика по насърчаване на доброволчеството; 2. способите за планиране на стратегическо и политическо (policy) ниво; 3. инструменти и функционалности, включително правила, процедури и протоколи за действие, като принципи, стандарти за поведение, организационна култура и лидерство сред лицата, организиращи доброволчески дейности; 4. механизъм за планиране, програмиране, вътрешна и международна координация; 5. модел на сътрудничество с местна власт, местни общности, бизнес и НПО; 6. начини за постигане на видимост на ползите и резултатите от доброволчеството и осъществени доброволчески дейности, включително повишаване на информираността сред обществото и проактивна комуникация относно възможностите за включване в доброволчество и доброволчески инициативи; 7. механизъм за наблюдение на напредъка на въведените стратегия, политика, мерки за регулиране и насърчаване, включително за тяхно последващо оценяване, отчитане и споделяне на успешни истории, поуки и научени уроци; 8. подходи за изграждане на ресурси, инвестиране в периодични изследвания, създаване на бази данни с добри национални и международни практики и други свързани. В конкретен план, бъдещият закон следва в максимална степен да се стреми да отговори на духа на свободата да доброволстваш и едновременно с това да създаде ясни изисквания за защита правата и интересите на участващите в доброволчески дейности. Оттук той следва да предлага регулиране на обществените отношения в областта на доброволчеството по начин и до степен такива, че да не се създават ненужни пречки и трудности за развитието на доброволческите дейности, а напротив, те да бъдат стимулирани при зачитане на определени принципи и стандарти. На първо място следва да бъдат предвидени основните легални дефиниции за доброволческа дейност, видовете доброволчество и определенията за основните участници във взаимоотношенията при реализиране на доброволческите дейности, както следва: 1. доброволческа дейност, като дейност извън трудовите и служебни правоотношения на доброволеца, която се изразява във влагане на време, усилия, знания и умения в полза на други лица или обществото, по собствен избор и без получаване на възнаграждение; 2. доброволец - физическо лице, което извършва доброволческа дейност в Република България или в чужбина, съгласно действащите национални и международни норми; 3. организатор на доброволческа дейност - сдружение, фондация и всяко друго правно образувание, в чийто устав или устройствен акт е записано, че не е създадено с цел печалба; 4. видовете доброволчество, като дългосрочно, краткосрочно и корпоративното доброволчество; 5. получател на доброволческа дейност - физическо или юридическо лице, което се ползва от доброволческата дейност и други. В самостоятелни глави от закона следва да бъдат подробно разписани ценностите и принципите, които трябва да бъдат спазвани при доброволчеството, правата и задълженията на доброволците и организаторите на доброволческите дейности. В отделна част от закона следва да бъдат посочени изискванията, които участниците в доброволчеството трябва да спазват, за да бъдат зачетени различните принципи при реализирането на доброволческите дейности. На систематично обособено място в закона следва да бъдат подробно уредени правилата и задълженията както на доброволците, така и на организаторите на доброволчески дейности, каквито са например: 1. случаите, в които организаторите на доброволчески дейности имат задължение да застраховат доброволците срещу злополука при и по повод изпълнението на доброволческата дейност; 2. реализирането на принципа на приобщаващото доброволчество чрез въвеждането на задължение за организаторите на доброволческите дейности да създават ефективна процедура за подбор на доброволци, която да позволява включването на различни групи доброволци и да насърчава доброволчеството от социално изключени групи; 3. случаите на носене на отговорност за причинени вреди от страна на доброволците и организаторите на доброволчески дейности; 4. покриването на разходи на доброволците, направени във връзка с доброволческата дейност и уговорени между тях и организаторите на доброволческите дейности; 5. случаите, в които е задължително сключването на писмен договор за доброволчество; 6. издаването на удостоверителни документи за участие в доброволческа дейност и други. Важен елемент от един цялостен законопроект е включването на набор от насърчителни мерки, които да гарантират целенасоченото и аргументирано провеждане на държавната политика в областта на доброволчеството. Например: осигуряването на периодично и систематично събиране и обработване на данни относно броя организирани и неорганизирани доброволци, на броя организатори на доброволчески дейности и на въздействието на доброволчеството върху различните обществени сфери, включително върху икономиката на страната; насочване на финансова подкрепа за създаването на подходящи условия или на т.нар инфраструктура за организиране на доброволчески дейности и тяхното по-широко и достъпно популяризиране с цел привличането на повече хора да доброволстват. Установяване на ясна структура за партньорство между държавата и организациите, които набират, обучават и работят с доброволци (т.нар. жива инфраструктура на доброволчеството), с оглед изграждане и реализиране на дългосрочната визия на страната за насърчаване на доброволчеството. 4.2. Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ Този вариант би могъл да се определи като вариантът, прилагащ подхода на „по-лекото докосване” при регулирането. При него не се въвежда радикална нормативна промяна, не се приема изцяло нов нормативен акт, а се предприемат отделни действия за подобряване на правната уредба, която се съдържа в съществуващите нормативни актове. Този вариант се отнася до нова настройка на действащите мерки по регулиране към изменението на средата, довело до възникването на установените проблеми в обществените отношения. Основанията за това Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ да бъде поставен на разглеждане и задълбочен анализ от ОВ са същите като при Вариант 1: установената необходимост от въвеждането на съвременна национална правна уредба в областта на доброволчеството и доброволческите дейности. Единствено интензитетът на регулаторната намеса в настоящия вариант е по-нисък и подходите, с които се предлага това да бъде извършено, са различни. Много често, когато е налице непоследователна, парцелирана, фрагментирана или противоречива действаща уредба, съдържаща се в поредица от нормативни актове, хаотично и/или многократно изменяни в кратък период от време, се прибягва до някои от способите, прилагани широк в правото на ЕС, каквито са опростяване, консолидиране или унификация на действащата правна уредба. При този вариант би могло да се търси разрешаване на проблемите и постигане на поставените цели чрез промени в действащия Кодекс на труда, в който отношенията, свързани с доброволчеството да бъдат уредени по пътя на изключенията от общия режим на трудовоправните отношения, както и да се предвидят съответните насрещни права и задължения по евентуален договор за доброволчество, заедно със съответните институти на почивки, отговорности и други. На следващо място, в рамките на този вариант биха могли да се въведат изменения и допълнения в Закона за младежта, в които да се уредят отношенията, свързани с младежката доброволческа дейност, по-конкретно да бъдат разписани мерките за нейното насърчаване от държавата и общините и други. Този вариант би могъл да включва промени в действащия Закон за защита при бедствия, чрез които да бъде обогатено и разширено полето на правно регулиране, което обхваща дейността на доброволните формирования, създадени по реда на този закон за целите на предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Поначало вариантите, предпоставящи регулаторна намеса, следва да търсят разрешаване на проблемите чрез интервенция, която да гарантира възможно най-ефективно и ефикасно постигане на поставените цели и едновременно с това осигуряване на предвидимост на правоприлагането. Търсят се също достъпност, прозрачност, качество, бързина на процедурите и функциониране на институциите, изцяло в полза на адресатите на регулирането и заинтересованите страни. В конкретния случай, действащо законодателство буквално липсва. В същото време проблемите, идентифицирани от ОВ имат структурен и системен характер. Оттук следва много внимателно да бъде преценено дали чрез този вариант биха се разрешили в оптимална степен идентифицираните проблеми, които се проявяват на различните нива като стратегическо, правно и институционално. 4.3. Вариант 3: „Нерегулаторен“ Вариант 3 включва предприемането на описаните вече по-горе „меки мерки“, изразяващи се в прилагането на различни информационни, методологически или практически подходи, които без да имат правнообвързващ характер, могат да доведат до разрешаване на идентифицираните проблеми, при едновременно постигане на поставените цели. При него не се стига до нормативна промяна, не се приемат изменения или допълнения в законови или подзаконовите нормативни актове, а се предлагат действия, обезпечаващи тяхното пълноценно прилагане. Този вариант включва организирането и провеждането на национална информационна кампания, посветена на възможностите за доброволстване и на ползите от него, която да бъде широко популяризирана, включително чрез средствата за масова информация, провеждането на обучения, разработване на материали и други подобни. В рамките на този вариант би могло да се включи и изработването на общ документ с практически характер, под формата на наръчник или сборник с насоки, указания и инструкции за доброволци, без юридическа сила, по който да бъдат проведени обучения за граждани, НПО, бизнеси и администрации, включително да бъде осигурена публичност и осведоменост на засегнатите лица, заинтересованите страни и обществото като цяло. Тези дейности поначало могат да спомогнат за повишаване на ефективността и резултатността на доброволчеството и доброволческите дейности, но въпросът е в каква степен биха могли трайно да разрешат проблемите и да постигнат целите, набелязани в оценката на въздействието. Опишете изследваните варианти за постигане на заложените цели за всеки от описаните проблеми, включително алтернативи на предприемането на нормативна промяна. Опишете накратко потенциалните рискове, свързани с вариантите, каква е вероятността те да настъпят и техния ефект, ако настъпят. Таблица № 1. Свързване на вариантите с идентифицирания проблем Вариант 0: „Без действие“ Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ Вариант 3: „Нерегулаторен“ Проблем: Липса на ясна и цялостна стратегическа и правна рамка, насърчаваща доброволчеството и доброволческите дейности в България Описание: Вариант 0: „Без действие“ не предвижда публична намеса за разрешаване на проблемите, като разчита на това, че когато те възникват в среда с установени демократични традиции или работни процеси, функционирали продължително време, би било по-ефективно и ефикасно засегнатите обществени отношения да се оставят да се регулират сами – от самата среда, от самите стандарти и практики. Описание: Вариант 1 предлага цялостна интервенция, насочена към разрешаването на всички идентифицирани проблеми, насочена към едновременно отстраняване на съществуващите дефицити на стратегическо, правно и институционално ниво, съчетано с постигане в оптимална степен на поставените цели. Описание: Вариант 2 предлага частично разрешаване на идентифицираните проблеми чрез въвеждането на отделни разпоредби към действащото законодателство, които да отстранят някои от съществуващите дефицити на действащата национална правна уредба. Описание: Като действие за справяне с проблема, Вариантът предвижда предприемането на т. нар. „меки“ мерки, свързани с организирането на национална информационна кампания, провеждането на обучения, създаване на материали и повишаване на публичността и осведомеността на засегнатите лица, заинтересованите страни и обществото като цяло. Тези мерки по сравнително бърз и много ефикасен начин могат да доведат до справяне с някои от последиците на проблема. Рискове: Неразрешаване на идентифицираните проблеми, защото Вариантът не води до отстраняване на никой от установените дефицити, които не способстват за насърчаване на доброволчеството и доброволческите дейности у нас. Рискове: Липсват идентифицирани значителни рискове, които могат да бъдат свързани с въвеждането на Вариант 1. Рискове: Рисковете са свързани с това, че вариантът не съдържа потенциал за цялостно справяне с идентифицираните проблеми и за пълноценно постигане на поставените цели. Рискове: Много ниска ефективност на включените мерки и несправяне с проблема, поради неотстраняване на неговите двигатели и непостигане на поставените цели. Липса на гаранции за трайност и последователност на мерките в дългосрочен план. Анализ на въздействията [Анализът на въздействията на всеки един вариант по всеки отделен проблем е четвъртата ключова аналитична стъпка (четвърта от общо шест). Анализира се въздействието на всеки отделен вариант за решаването на всеки отделен проблем. (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 27 - 28).] Стъпка 1 от процеса по анализ на въздействията на разработените в рамките на ОВ варианти включва идентифициране на потенциалните ефекти, които да бъдат обективно изследвани, като едновременно с това се прави и преценка на положителните и отрицателните, преките и непреките, предвидимите и непредвидимите, сигурните и несигурните, краткосрочните и дългосрочните и всякакви други очаквани въздействия. Настоящата ОВ следва добрата практика на провеждане на тази стъпка, като прегледът на потенциалните икономически въздействия, като минимум, задължително е обхванал проверка на влиянието на вариантите върху: разходите за регулиране и регулаторната и административната тежест за гражданите и косвено за бизнеса, състоянието на малките и средните предприятия, функционирането на пазара и конкуренция, публичните власти и други. Направеният скрининг на потенциалните социални въздействия на вариантите включва изследване на тяхното представяне по отношение на заетостта, условията на труд, функционирането на пазара на труда и достъпа до услуги по заетост, държавното управление и други. Идентифицирането на потенциалните екологични въздействия на вариантите се изразява в преглед на тяхното влияние върху външни фактори като климат, качество на въздуха, на водата и водните ресурси, почвите и горите, биоразнообразие, флора, фауна и естествена среда, устойчиво потребление, опазване на околната среда и други. Като специфични аспекти на по-значимите идентифицирани въздействия са разгледани ефектите на вариантите върху правата на човека и основните права. Правата на човека имат хоризонтален характер и са еднакво относими за всички политики. Публичните институции са длъжни да се съобразяват с тях, както във вътрешните, така и във външните си политики. Някои от правата са абсолютни и не могат да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин без значение от важността на целите на политиките. Стъпка 2 от процеса по анализ на въздействията на вариантите представлява преценка въз основа на доказателствата и подбор на най-относимите от тях за целите на конкретната оценка на въздействието при зачитане на принципа на пропорционалния анализ, които да бъдат запазени за по-подробно изследване. Преценката е направена както на базата на абсолютната стойност на очакваните ефекти, така и на тяхната относителна стойност, отразяваща релевантността на въздействията спрямо отделните групи заинтересовани страни и степента на тяхното засягане. Стъпка 3 от анализа на въздействията включва извършването на окончателен подбор на значителните въздействия - онези, които да бъдат поставени на задълбочен количествен и качествен анализ с цел да се изгради ясна представа относно тяхната същност: положителни или отрицателни, сигурни или несигурни, желани или нежелани и относно това за кого те биха донесли ползи и за кого загуби. Очакваната значимост на въздействията на вариантите е преценена от гледна точка на промените в поведението на заинтересованите страни или на измененията в средата, които се свързват с всеки от оценяваните варианти в сравнение с базисния сценарий - този, който би се реализирал и развил при избора на нулевия вариант, наречен в настоящата ОВ Вариант 0: „Без действие“. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия [Първата фаза от анализа на въздействията има за цел да идентифицира икономическите, социални и екологични въздействия, които ще се проявят ако даден вариант за действие бъде възприет. В нейните рамки задължително се изяснява кои лица ще бъдат засегнати от конкретното въздействие и в кой момент. В рамките на тази фаза се идентифицират и специфичните за всеки отделен вариант аспекти на икономическите, социалните и екологичните въздействия (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 29 – 35).] Таблица № 2. Представяне на значимите икономически, социални, и екологични въздействия на вариантите Проблем: Липса на ясна и цялостна стратегическа и правна рамка, насърчаваща доброволчеството и доброволческите дейности в България Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Вариант 0: „Без действие“ 1. Не води до повишаване на заетостта и развитието на пазара на труда; 2. Не спомага за приобщаване на неучещите и неработещите млади хора към обществото чрез обучения, образование и труд; 3. Не допринася за подпомагане на хората в нужда и за ограничаване на щетите при кризисни ситуации, когато преди държавата да реагира първи се отзовават доброволците. 1. Не осигурява възможност за желаещите лица да се чувстват полезни за обществото, да помагат на конкретни хора в нужда или да се ангажират с определени каузи; 2. Не води до създаването на нови възможности за социализация, изграждането на контакти и развитие на нови умения и практически опит от желаещите да доброволстват; 3. Не допринася за подобряване на благосъстоянието на хората в нужда. 1. Не подпомага борбата с климатичните промени; 2. Не води до опазването на биоразнообразието, флората, фауната и естествената среда; 3. Не съдържа потенциал за ограничаване на щетите за околната среда при кризисни ситуации и други форсмажорни обстоятелства. Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ 1. Най-ярко изразено косвено положително влияние върху заетостта и развитието на пазара на труда; 2. Насърчаване на процеса по приобщаване на неучещите и неработещите млади хора към обществото чрез обучения, образование и труд; 3. Създаване на благоприятна среда за подпомагане на хората в нужда и ограничаване на щетите при кризисни ситуации, , когато преди държавата да реагира първи се отзовават доброволците. 1. Оптимално допринася за осигуряване на възможност за желаещите лица да се чувстват полезни за обществото, да помагат на конкретни хора в нужда или да се ангажират с определени каузи; 2. Води до създаването на нови възможности за социализация, изграждането на контакти и развитие на нови умения и практически опит от желаещите да доброволстват; 3. Най- пълно допринася за подобряване на благосъстоянието на хората в нужда. 1. Спомага оптимално за борбата с климатичните промени; 2. Насърчава най-пълно опазването на биоразнообразието, флората, фауната и естествената среда; 3. Предлага най-голям потенциал за ограничаване на щетите за околната среда при кризисни ситуации и други форсмажорни обстоятелства. Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ 1. Частично косвено положително влияние върху заетостта и развитието на пазара на труда; 2. Непълно насърчаване на процеса по приобщаване на неучещите и неработещите млади хора към обществото чрез обучения, образование и труд; 3. Частично създаване на благоприятна среда за подпомагане на хората в нужда и ограничаване на щетите при кризисни ситуации, когато преди държавата да реагира първи се отзовават доброволците. 1. Частичен принос за осигуряване на възможност за желаещите лица да се чувстват полезни за обществото, да помагат на конкретни хора в нужда или да се ангажират с определени каузи; 2. Частично може да води до създаването на нови възможности за социализация, изграждането на контакти и развитие на нови умения и практически опит от желаещите да доброволстват; 3. Частично може да допринася за подобряване на благосъстоянието на хората в нужда. 1. Непълен принос към борбата с климатичните промени; 2. Частичен принос за опазването на биоразнообразието, флората, фауната и естествената среда; 3. Вероятни частични възможности за потенциал за ограничаване на щетите за околната среда при кризисни ситуации и други форсмажорни обстоятелства. Икономически въздействия Социални въздействия Екологични въздействия Вариант 3: „Нерегулаторен“ 1. Малко вероятно положително влияние върху заетостта и развитието на пазара на труда; 2. Малко вероятно подпомагане на процеса по приобщаване на неучещите и неработещите млади хора към обществото чрез обучения, образование и труд; 3. Малко вероятно създаване на благоприятна среда за подпомагане на хората в нужда и ограничаване на щетите при кризисни ситуации, когато преди държавата да реагира първи се отзовават доброволците. 1. Несигурен и непълен потенциал за осигуряване на възможност за желаещите лица да се чувстват полезни за обществото, да помагат на конкретни хора в нужда или да се ангажират с определени каузи; 2. Несигурно води до създаването на нови възможности за социализация, изграждането на контакти и развитие на нови умения и практически опит от желаещите да доброволстват; 3. Несигурно и непълно допринася за подобряване на благосъстоянието на хората в нужда. 1. Несигурен и непълен принос към борбата с климатичните промени; 2. Несигурен и частичен принос за опазването на биоразнообразието, флората, фауната и естествената среда; 3. Несигурен и частичен потенциал за ограничаване на щетите за околната среда при кризисни ситуации и други форсмажорни обстоятелства. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти [Втората фаза от анализа на въздействията включва определяне на по-значимите въздействия и е предимно качествена. При нея следва да се определят и кои специфични аспекти на въздействията ще се проявят. В рамките на тази стъпка е необходимо: 1. да се идентифицират областите, в които предлаганото действие трябва да доведе до ползи, както и областите, където то може да доведе до преки разходи или непредвидени отрицателни въздействия 2. да се установи скалата с ниска, средна или висока вероятност въздействието да се прояви, включително чрез извеждането на предположения относно факторите, които са извън контрола на лицата управляващи интервенцията , които могат да повлияят на тези вероятности 3. да се оценят и прогнозират величините на всяко въздействие чрез представяне на конкретни стойности или диапазони като се вземе предвид влиянието на интервенцията върху поведението на адресатите в социално-икономически и екологичен контекст 4. да се оцени значението на въздействията въз основа на двата предходни елемента (Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 36).] Единна методологическа рамка за анализ на въздействията Таблица 3. Икономически въздействия на Вариант 0: „Без действие“ ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на конкуренцията Вариант 0 не води до ограничаване на свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници. Вариантът не би могъл да предизвика пряко ограничаване избора на потребителите, по-високи цени поради по-малко конкуренция или улесняване появата на монополи. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции Вариант 0 не се отразява на конкурентоспособността и не води до промяна в конкурентното предимство или позиция на компаниите. Вариант 0 не допринася за развитие на пазара на труда и от тази гледна точка в дългосрочен план може да води до негативно въздействие спрямо заетостта, особено в икономически по-слабо развити райони, в които има по-сериозна нужда от доброволчески дейности. По отношение на правото на собственост Вариант 0 не се отразява пряко върху правото на собственост на гражданите. По отношение на иновациите и изследванията Вариант 0 не стимулира или възпрепятства научноизследователската и развойна дейност. Той не улеснява въвеждането и разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Не засяга и права върху интелектуалната собственост, не влияе на академичните или промишлени изследвания. Вариантът не насърчава и по-голямата ефективност при ползването на ресурсите. По отношение на потребителите Вариантът не води до повишаване на разходите на потребителите и не засяга тяхната информираност и защита. По отношение на специфични региони или сектори Вариант 0 няма значителни ефекти върху определени сектори. Той не би имал специфични въздействия върху определени райони, например по отношение на създадени или закрити работни места. По отношение на макроикономическата среда Вариантът би имал негативно влияние върху макроикономическата среда в дългосрочен план, поради липсата на потенциал за създаване на благоприятни условия за повишаване на заетостта и развитието на пазара на труда, особено сред младите хора. Вариантът не допринася за подобряване на условията за инвестиции и функционирането на пазарите. Таблица 4. Социални въздействия на Вариант 0: „Без действие“ СОЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на балансираното демографско развитие Вариант 0 не води до задържане на темповете на намаляване на броя на населението и до насърчаване на раждането, отглеждането и възпитанието на деца. Той не създава условия за подобряване на здравословното състояние на населението и за намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност, нито до повишаване на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве. Той не предвижда възприемане на модел за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве, нито за адаптиране на социалните системи или на някоя от тях към демографските промени и застаряването на населението. Чрез него не се създават условия за равни възможности за всички и за недопускане на пряка или косвена дискриминация, както и за ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони. Вариантът не съдържа потенциал за поддържане на екологична и ергономична среда за живот, която да допринася за намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда Вариант 0 не улеснява създаването на нови работни места, като не води пряко или косвено до загуба на работни места. Същият не би имал специфични негативни въздействия за определени професии, групи работници, за самостоятелно наети лица или за отделни възрастови групи. Вариантът би имал косвени отрицателни въздействия в дългосрочен план върху търсенето на работна сила, т.к. не предлага възможности за приобщаване на лицата, особено на младите хора, към обществото чрез обучения, образование и заетост. По отношение на стандартите за качеството на работата Вариант 0 не влияе пряко върху качеството на работата. Той не засяга пряко или косвено съществуващите права и задължения на работниците и работодателите. Не се отразява пряко или косвено върху съществуващите права и задължения на работодателите и не влияе върху преструктурирането, приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място. По отношение на социалното включване и социалната закрила Вариант 0 не засяга достъпа до пазара на труда, както и влизането и излизането от него. Той не влияе и върху достъпа до услуги от общ икономически интерес. Вариантът би имал косвени отрицателни въздействия в дългосрочен план по отношение на достъпа до услугите, свързани с намиране на работа, т.к. не съдържа никакви насърчителни мерки за лица, които търсят работа или за млади хора, които не учат, не се обучават и не работят. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението Вариант 0 не засяга правото на гражданите на достъп до правосъдие. Той няма отношение към политическите партии, медиите, медийния плурализъм и свободата на изразяване. В дългосрочен план Вариантът би засегнал негативно гражданските организации и особено онази част от тях, която работи с доброволци, разчита на доброволци или организира доброволчески дейности. Той не предвижда ефективни средства за защита по съдебен ред на доброволците, организаторите на доброволци и на ползвателите на техните усилия и труд. Вариант 0 по никакъв начин не допринася за по-добрата информираност на обществото относно възможностите за доброволстване, ползите от доброволчеството и начините, по които могат да бъдат осъществявани доброволчески дейности по по-сигурен и ясно регламентиран начин. По отношение на обществено здраве Вариантът няма въздействия по отношение на общественото здраве, защото не е свързан с промени в шума, въздуха, водата или почвата. По отношение на сигурността и обществения ред Вариант 0 не съдържа потенциал за увеличаване на броя на престъпните деяния. Той не се отразява върху капацитета за прилагане на законодателството, касаещо сигурността и обществения ред и няма отражение в сферата на сигурността като цяло. По отношение на културата Вариант 0 не оказва въздействие върху опазването на културното наследство, както и върху достъпа на гражданите до културни ресурси. Таблица 5. Екологични въздействия на Вариант 0: „Без действие“ ЕКОЛОГИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на климата и климатичните промени Вариант 0 не влияе пряко върху количеството на емисиите на парникови газове и на озоноразрушаващи вещества в атмосферата. Той не би могъл пряко да доведе до увеличаване или намаляване на нуждите или потреблението на енергия и гориво. По отношение на транспорта и използването на енергия Вариантът не би се отразил на енергийната интензивност на икономиката. Той не влияе на микса от горива, който се използва в производството на енергия. Не би могъл да доведе и до увеличаване или намаляване на търсенето на транспорт или да повлияе на неговата натовареност, което да има за резултат увеличаване или намаляване на емисиите от превозните средства. По отношение на биоразнообразието Вариант 0 би имал дългосрочни косвени отрицателни въздействия по отношение на опазването на биологичното разнообразие, флората, фауната и естествената среда, тъй като значителна част от доброволческите акции са насочени към опазване на природата и животните и липсата на по-добра национална рамка за насърчаване на доброволчество у нас би довело до ограничаване на техния мащаб и ефект. По отношение на чистотата на атмосферния въздух Вариант 0 не влияе върху качеството на атмосферния въздух и спрямо вида и количеството на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества. По отношение на качеството на водите и водните запаси Вариант 0 не оказва влияние на качеството на пресните подземни и повърхностни води. Той не се отразява на качеството на водите в крайбрежните и морските райони и не засяга запасите от питейна вода. По отношение на качеството на почвата Вариантът не влияе на качеството на почвите. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси Вариант 0 не допринася за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух, водите и почвите и не съдържа потенциал за преминаване към по-щадящи околната среда работни процеси, поради което не води до намаляване на употребата на невъзобновяеми ресурси като подпочвени води, минерали и др. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда Вариантът не предвижда въвеждането на устойчиви модели на потребление и производство и потенциал за преминаване към по-малко замърсяващи и по-щадящи околната среда процеси на работа. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране Вариантът не би се отразил върху образуването на отпадъци и тяхното третиране. По отношение на грижите за животните Вариант 0 няма въздействия спрямо здравето и благосъстоянието на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните и фуражите. Таблица 6. Икономически въздействия на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на конкуренцията Вариант 1 не води до ограничаване на свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници. Той не би могъл да предизвика пряко ограничаване на избора на потребителите, по-високи цени поради по-малко конкуренция или улесняване появата на монополи. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции Вариант 1 не се отразява на конкурентоспособността и не води до промяна в конкурентното предимство или позиция на компаниите. Вариант 1 косвено допринася за развитие на пазара на труда и води до положително въздействие за повишаване на заетостта, особено в икономически по-слабо развити райони, в които има по-сериозна нужда от доброволчески дейности. По отношение на правото на собственост Вариант 1 не се отразява пряко върху правото на собственост на гражданите. Доколкото създава по-добра среда за доброволчество у нас, в определени хипотези на кризисни ситуации той косвено допринася за опазването на имуществото и оттам за запазването на правата на собственост на засегнатите лица. По отношение на иновациите и изследванията Вариант 1 не влияе на научноизследователската и развойна дейност и въвеждането и разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Той не засяга и права върху интелектуалната собственост, не влияе на академичните или промишлени изследвания. Вариантът не насърчава и по-голямата ефективност при ползването на ресурсите. По отношение на потребителите Вариант 1 не води до повишаване на разходите на потребителите и не засяга тяхната информираност и защита. По отношение на специфични региони или сектори Вариант 1 би имал положителни ефекти върху специфични региони, най-често по-слабо икономически развити в хипотезите на предоставяне на подкрепа за уязвими групи, които най-много се нуждаят от навременна помощ, каквато най-често оказват доброволците, създавайки по-добри условия за развитие на доброволчество у нас. Той би имал частични значителни ефекти върху определени сектори, като например представителите на НПО, бизнеса и местната власт, които биха се възползвали от доброволчески дейности – дългосрочно или краткосрочно. По отношение на макроикономическата среда Вариант 1 би имал непряко положително влияние върху макроикономическата среда, поради неговия косвен потенциал за повишаване на заетостта и развитието на пазара на труда, особено по отношение на младите хора и тези от тях, които не учат, не работят и не се обучават. Вариантът не допринася за подобряване на условията за инвестиции и функционирането на пазарите. Той насърчава най-пълно свободата на движение на стоки, на капитали, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като извежда в принцип трансграничното доброволчество при спазване изискванията на законодателството за граждани на ЕС, на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или граждани на Конфедерация Швейцария. Таблица 7. Социални въздействия на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ СОЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на балансираното демографско развитие Вариант 1 не води пряко до задържане на темповете на намаляване на броя на населението и до насърчаване на раждането, отглеждането и възпитанието на деца. Чрез насърчаване на доброволческите дейности в социалната сфера се създават условия за подобряване на здравословното състояние на населението и за намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност, както до повишаване на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве. Вариант 1 предвижда възприемане на модел за активно включване на възрастните хора в добро здраве в доброволчески дейности, за адаптиране на последните за приобщаване на възрастните хора не само като получатели на доброволчески дейности, но и като доброволци. Чрез него се създават условия за равни възможности за всички и за недопускане на пряка или косвена дискриминация при организирането на доброволчески дейности. Вариантът косвено води до подобряване на инфраструктурата и качеството на живота чрез потенциала за увеличаване на мащаба на доброволческите дейности в социалната сфера. По отношение на заетостта и пазара на труда Вариант 1 не улеснява създаването на нови работни места, като не води пряко или косвено до загуба на работни места. Същият не би имал специфични негативни въздействия за определени професии, групи работници, за самостоятелно наети лица или за отделни възрастови групи. Вариантът би имал косвени положителни въздействия в средносрочен и дългосрочен план върху търсенето на работна сила, т.к. предлага възможности за приобщаване на лицата, особено на младите хора към обществото чрез обучения, неформално образование и придобиване на умения в различни икономически сектори. По отношение на стандартите за качеството на работата Вариант 1 има потенциал за положителен косвен ефект върху степента на удовлетвореност на работниците и служителите, като създава възможност за ползване на отпуск за доброволчески дейности, извън съществуващия ред за освобождаване на работници и служителите за участие в доброволни формирования за защита при бедствия. Тази възможност може да бъде използвана и за т.нар. корпоративно доброволчество, като работодателите ще могат да организират доброволчески акции и в работни дни, като за същите служителите, които желаят да доброволстват, биват освободени от работа, без да губят от годишния си платен отпуск. Изследвания, приложени към настоящата оценка, сочат за положителния ефект върху цялостното усещане на принадлежност и положително въздействие на работата при т.нар. корпоративно доброволчество. По отношение на социалното включване и социалната закрила Вариант 1 би имал косвени положителни въздействия върху социалното включване на различните уязвими групи като получатели на доброволчески дейности или като доброреволци, т.к. създава гаранции за защита и спазване на техните права и интереси, редом с тяхното приобщаване към обществения живот. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението Вариант 1 не засяга правото на гражданите на достъп до правосъдие. Той няма отношение към политическите партии, медиите, медийния плурализъм и свободата на изразяване. В дългосрочен план Вариантът би имал положително въздействие спрямо гражданските организации и особено онази част от тях, която работи с доброволци, разчита на доброволци или организира доброволчески дейности. Той предвижда ефективни средства за защита по съдебен ред на доброволците, организаторите на доброволци и на ползвателите на техните усилия и труд. Вариант 1 най-пълноценно допринася за по-добрата информираност на обществото относно възможностите за доброволстване, ползите от доброволчеството и начините, по които могат да бъдат осъществявани доброволчески дейности по по-сигурен и ясно регламентиран начин. По отношение на обществено здраве Вариант 1 няма въздействия по отношение на общественото здраве, защото не е свързан с промени в шума, въздуха, водата или почвата. По отношение на сигурността и обществения ред Вариант 1 не съдържа потенциал за увеличаване на броя на престъпните деяния. Той не се отразява върху капацитета за прилагане на законодателството, касаещо сигурността и обществения ред и няма отражение в сферата на сигурността като цяло. По отношение на културата Вариант 1 би могъл да има косвени положителни въздействия доколкото създава мерки за насърчаване на доброволческите дейности, а една от сферите, в която те активно се развиват, са именно развитието и популяризирането на културата. Таблица 8. Екологични въздействия на Вариант 1: „Регулаторна намеса чрез изцяло нов закон“ ЕКОЛОГИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на климата и климатичните промени Вариант 1 не влияе пряко върху количеството на емисиите на парникови газове и на озоноразрушаващи вещества в атмосферата. Той не би могъл пряко да доведе и до увеличаване или намаляване на нуждите или потреблението на енергия и гориво. По отношение на транспорта и използването на енергия Вариант 1 не би се отразил на енергийната интензивност на икономиката. Той не влияе на микса от горива, който се използва в производството на енергия. Не би могъл да доведе и до значително увеличаване или намаляване на търсенето на транспорт или да повлияе на неговата натовареност, което да има за резултат увеличаване или намаляване на емисиите от превозните средства. По отношение на биоразнообразието Вариант 1 би имал косвени положителни въздействия по отношение на опазването на биологичното разнообразие, флората, фауната и естествената среда, тъй като значителна част от доброволческите акции са насочени към опазване на природата и животните и липсата на по-добра национална рамка за насърчаване на доброволчество у нас би довело до ограничаване на техния мащаб и ефект. По отношение на чистотата на атмосферния въздух Вариант 1 не влияе върху качеството на атмосферния въздух и спрямо вида и количеството на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества. По отношение на качеството на водите и водните запаси Вариант 1 не оказва влияние на качеството на пресните подземни и повърхностни води. Той не се отразява на качеството на водите в крайбрежните и морските райони и не засяга запасите от питейна вода. По отношение на качеството на почвата Вариантът не влияе на качеството на почвите. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси Вариант 1 не допринася за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух, водите и почвите и не съдържа потенциал за преминаване към по-щадящи околната среда работни процеси, поради което не води до намаляване на употребата на невъзобновяеми ресурси като подпочвени води, минерали и др. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда Вариантът не предвижда въвеждането на устойчиви модели на потребление и производство и потенциал за преминаване към по-малко замърсяващи и по-щадящи околната среда процеси на работа. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране Вариантът не би се отразил върху образуването на отпадъци и тяхното третиране. По отношение на грижите за животните Вариант 1 би имал значително положително въздействие спрямо здравето и благосъстоянието на животните, хуманното отношение към тях, тъй като това е една от сферите, която в много голяма степен се подкрепя от доброволци и въвеждането на насърчителни мерки в тази посока допълнително ще допринесат за по-голям и траен положителен ефект върху благосъстоянието на животните. Таблица 9. Икономически въздействия на Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на конкуренцията Вариант 2 не води до ограничаване на свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници. Той не би могъл да предизвика пряко ограничаване на избора на потребителите, по-високи цени поради по-малко конкуренция или улесняване появата на монополи. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции Вариант 2 не се отразява на конкурентоспособността и не води до промяна в конкурентното предимство или позиция на компаниите. Вариантът може частично косвено да допринася за развитие на пазара на труда и да води до положително въздействие за повишаване на заетостта, особено в икономически по-слабо развити райони, в които има по-сериозна нужда от доброволчески дейности. Така той би имал и частично косвено положително въздействие и върху производителността на труда. По отношение на правото на собственост Вариант 2 не се отразява пряко върху правото на собственост на гражданите. Доколкото съществуващата правна рамка създава условия за доброволчество у нас в определени хипотези на бедствия при евентуални подобрения той частично би могъл допринася за опазването на имуществото и оттам за запазването на правата на собственост на засегнатите лица. По отношение на иновациите и изследванията Вариант 2 не влияе на научноизследователската и развойна дейност и въвеждането и разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Той не засяга и права върху интелектуалната собственост, не влияе на академичните или промишлени изследвания. Вариантът не насърчава и по-голямата ефективност при ползването на ресурсите. По отношение на потребителите Вариант 2 не води до повишаване на разходите на потребителите и не засяга тяхната информираност и защита. По отношение на специфични региони или сектори Вариант 2 би имал частични положителни ефекти върху специфични региони, най-често по-слабо икономически развити в хипотезите на подобрена правна рамка за доброволните формирования при бедствия, както и на младежкото доброволчество. Той би имал частични ефекти върху определени сектори, като например представителите на НПО, бизнеса и местната власт, които биха се включили в осъществяването на дейности по сътрудничество за развитие. Вариантът не би имал специфични въздействия спрямо определени региони от страната. По отношение на макроикономическата среда Вариантът би имал отчасти положително влияние върху макроикономическата среда, поради неговия косвен и частичен потенциал за повишаване на заетостта и развитието на пазара на труда, особено по отношение на младите хора и тези от тях, които, не учат не работят и не се обучават при евентуално подобряване на условията за младежкото доброволчество. Вариантът не допринася за подобряване на условията за инвестиции и функционирането на пазарите. Таблица 10. Социални въздействия на Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ СОЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на балансираното демографско развитие Вариант 2 не води до задържане на темповете на намаляване на броя на населението и до насърчаване на раждането, отглеждането и възпитанието на деца. Той не създава условия за подобряване на здравословното състояние на населението и за намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност, нито до повишаване на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве. Той не предвижда възприемане на модел за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве, нито за адаптиране на социалните системи или на някоя от тях към демографските промени и застаряването на населението. Чрез него не се създават условия за равни възможности за всички и за недопускане на пряка или косвена дискриминация, както и за ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони. Вариантът косвено и частично може да води до подобряване на инфраструктурата и качеството на живота чрез потенциала за запазване живота и здравето на хората и опазване на тяхното имущество при бедствия, кризи и други форсмажорни обстоятелства като частично може да насърчава дейностите на доброволците, които най-често първо откликват при такива нужди. Вариантът не съдържа потенциал за поддържане на екологична и ергономична среда за живот, която допринася за намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда Вариант 2 не улеснява създаването на нови работни места, като не води пряко или косвено до загуба на работни места. Същият не би имал специфични негативни въздействия за определени професии, групи работници, за самостоятелно наети лица или за отделни възрастови групи. Вариантът би имал косвени и частични положителни въздействия в дългосрочен план върху търсенето на работна сила, т.к. би включил възможности за приобщаване на лицата, особено на младите хора към обществото чрез обучения, образование и заетост. По отношение на стандартите за качеството на работата Вариант 2 не влияе пряко върху качеството на работата. Той не засяга пряко или косвено съществуващите права и задължения на работниците и работодателите. Не засяга пряко или косвено съществуващите права и задължения на работодателите и не влияе върху преструктурирането, приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място. По отношение на социалното включване и социалната закрила Вариант 2 не засяга достъпа до пазара на труда, както и влизането и излизането от него. Той не влияе и върху достъпа до услуги от общ икономически интерес. Вариантът би имал косвени и частични положителни въздействия в дългосрочен план по отношение на достъпа до услугите, свързани с намиране на работа, т.к. евентуално би включвал насърчителни мерки за лица, които търсят работа или за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението Вариант 2 не засяга правото на гражданите на достъп до правосъдие. Той няма отношение към политическите партии, медиите, медийния плурализъм и свободата на изразяване. В дългосрочен план Вариантът би имал частично положително въздействие спрямо гражданските организации и особено онази част от тях, която работи с доброволци, разчита на доброволци или организира доброволчески дейности. Той би могло да предвиди отчасти ефективни средства за защита по съдебен ред на доброволците, организаторите на доброволци и на ползвателите на техните усилия и труд. Вариант 2 частично би допринесъл за по-добрата информираност на обществото относно възможностите за доброволстване, ползите от доброволчеството и начините, по които могат да бъдат осъществявани доброволчески дейности по по-сигурен и ясно регламентиран начин. По отношение на обществено здраве Вариант 2 няма въздействия по отношение на общественото здраве, защото не е свързан с промени в шума, въздуха, водата или почвата. По отношение на сигурността и обществения ред Вариант 2 не съдържа потенциал за увеличаване на броя на престъпните деяния. Той не се отразява върху капацитета за прилагане на законодателството, касаещо сигурността и обществения ред и няма отражение в сферата на сигурността като цяло. По отношение на културата Вариант 2 не оказва въздействие върху опазването на културното наследство, както и върху достъпа на гражданите до културни ресурси. Таблица 11. Екологични въздействия на Вариант 2: „Регулаторна намеса чрез промени в действащата уредба“ ЕКОЛОГИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на климата и климатичните промени Вариант 2 не влияе пряко върху количеството на емисиите на парникови газове и на озоноразрушаващи вещества в атмосферата. Той не би могъл пряко да доведе и до увеличаване или намаляване на нуждите или потреблението на енергия и гориво. По отношение на транспорта и използването на енергия Вариант 2 не би се отразил на енергийната интензивност на икономиката. Той не би могъл да влияе на микса от горива, който се използва в производството на енергия. Той не би могъл да доведе до намаляване на търсенето на транспорт или да повлияе на неговата натовареност, което да има за резултат намаляване на емисиите от превозните средства. По отношение на биоразнообразието Вариант 2 би имал косвени и частични положителни въздействия по отношение на опазването на биологичното разнообразие, флората, фауната и естествената среда в случаите на природни бедствия и аварии, които ги увреждат и които при подобряване на съществуващата национална рамка за развитие на доброволните формирования у нас биха били донякъде ограничени благодарение на бързата реакция на доброволците, които в повечето случаи изпреварват държавата и местните власти. По отношение на чистотата на атмосферния въздух Вариант 2 не влияе върху качеството на атмосферния въздух и спрямо вида и количеството на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества. По отношение на качеството на водите и водните запаси Вариант 2 не оказва влияние на качеството на пресните подземни и повърхностни води. Той не се отразява на качеството на водите в крайбрежните и морските райони и не засяга запасите от питейна вода. По отношение на качеството на почвата Вариантът не влияе на качеството на почвите. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси Вариант 2 не допринася за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух, водите и почвите и не съдържа потенциал за преминаване към по-щадящи околната среда работни процеси, поради което не води до намаляване на употребата на невъзобновяеми ресурси като подпочвени води, минерали и др. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда Вариантът не предвижда въвеждането на устойчиви модели на потребление и производство и потенциал за преминаване към по-малко замърсяващи и по-щадящи околната среда процеси на работа. По отношение на отпадъци/генериране/рециклиране Вариантът не би се отразил върху образуването на отпадъци и тяхното третиране. По отношение на грижите за животните Вариант 2 няма въздействия спрямо здравето и благосъстоянието на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните и фуражите. Таблица 12. Икономически въздействия на Вариант 3: „Нерегулаторен“ ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на конкуренцията Вариант 2 не води до ограничаване на свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници. Вариантът не би могъл да предизвика пряко ограничаване избора на потребителите, по-високи цени поради по-малко конкуренция или улесняване появата на монополи. По отношение на конкурентоспособност и инвестиции Вариант 3 не се отразява на конкурентоспособността и не води до промяна в конкурентното предимство или позиция на компаниите. Вариантът може частично, несигурно и косвено да допринася за развитие на пазара на труда и да води до положително въздействие за повишаване на заетостта, особено в икономически по-слабо развити райони, в които има по-сериозна нужда от доброволчески дейности. Поради това той би имал частично, несигурно и косвено положително въздействие и върху производителността на труда. По отношение на правото на собственост Вариант 3 не се отразява пряко върху правото на собственост на гражданите. Доколкото той ограничено и несигурно създава по-добра среда за доброволчество у нас в определени хипотези на кризисни ситуации той несигурно и ограничено би могъл да допринася за опазването на имуществото и оттам за запазването на правата на собственост на засегнатите лица. По отношение на иновациите и изследванията Вариант 3 не влияе на научноизследователската и развойна дейност и въвеждането и разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Той не засяга и права върху интелектуалната собственост, не влияе на академичните или промишлени изследвания. Вариантът не насърчава и по-голямата ефективност при ползването на на ресурсите. По отношение на потребителите Вариант 3 не води до повишаване на разходите на потребителите и не засяга тяхната информираност и защита. По отношение на специфични региони или сектори Вариант 3 би имал много ограничени и частични положителни ефекти върху специфични региони, най-често по-слабо икономически развити в хипотезите на бедствия, кризи или други форсмажорни обстоятелства, които най-много се нуждаят от навременна помощ, каквато най-често първи оказват доброволците, създавайки отчасти повече информация за доброволчеството у нас. Той би имал несигурни и частични ефекти върху определени сектори, като например представителите на НПО, бизнеса и местната власт, които биха се включили в осъществяването на дейности по сътрудничество за развитие. Вариантът не би имал специфични въздействия спрямо определени региони от страната. По отношение на макроикономическата среда Вариант 3 би имал много ограничено и несигурно положително влияние върху макроикономическата среда, поради неговия косвен и несигурен потенциал за повишаване на заетостта и развитието на пазара на труда, особено по отношение на младите хора и тези от тях, които не учат, не работят и не се обучават. Вариантът не допринася за подобряване на условията за инвестиции и функционирането на пазарите. Той не насърчава частично свободата на движение на стоки, на капитали, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги. Таблица 13. Социални въздействия на Вариант 3: „Нерегулаторен“ СОЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на балансираното демографско развитие Вариант 3 не води до задържане на темповете на намаляване на броя на населението и до насърчаване на раждането, отглеждането и възпитанието на деца. Той не създава условия за подобряване на здравословното състояние на населението и за намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност, нито до повишаване на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве. Той не предвижда възприемане на модел за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве, нито за адаптиране на социалните системи или на някоя от тях към демографските промени и застаряването на населението. Чрез него не се създават условия за равни възможности за всички и недопускане на пряка или косвена дискриминация, както и за ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони. Вариантът косвено, частично и несигурно може да води до подобряване на инфраструктурата и качеството на живота чрез потенциала за запазване живота и здравето на хората и опазване на тяхното имущество при бедствия, кризи и други форсмажорни обстоятелства като популяризира дейностите на доброволците, които най-често първо откликват при такива нужди. Вариантът не съдържа потенциал за поддържане на екологична и ергономична среда за живот, която допринася за намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. По отношение на заетостта и пазара на труда Вариант 3 не улеснява създаването на нови работни места, като не води пряко или косвено до загуба на работни места. Той би имал евентуални и ограничени положителни въздействия в дългосрочен план върху търсенето на работна сила, т.к. е възможно да предлага някакви възможности за приобщаване на лицата, особено на младите хора към обществото чрез обучения, образование и заетост. По отношение на стандартите за качеството на работата Вариант 3 не влияе пряко върху качеството на работата. Той не засяга пряко или косвено съществуващите права и задължения на работниците и работодателите. Не засяга пряко или косвено съществуващите права и задължения на работодателите и не влияе върху преструктурирането, приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място. По отношение на социалното включване и социалната закрила Вариант 3 не засяга достъпа до пазара на труда, както и влизането и излизането от него. Той не влияе и върху достъпа до услуги от общ икономически интерес. Вариантът би имал несигурни, косвени и ограничени положителни въздействия в дългосрочен план по отношение на достъпа до услугите, свързани с намиране на работа, т.к. би могло да съдържа в себе си някакви насърчителни мерки за лица, които търсят работа или за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението Вариант 3 не засяга правото на гражданите на достъп до правосъдие. Той няма отношение към политическите партии, медиите, медийния плурализъм и свободата на изразяване. В дългосрочен план Вариантът би имал несигурно и ограничено положително въздействие спрямо гражданските организации и особено онази част от тях, която работи с доброволци, разчита на доброволци или организира доброволчески дейности. Той не предвижда ефективни средства за защита по съдебен ред на доброволците, организаторите на доброволци и на ползвателите на техните усилия и труд. Вариант 3 допринася за по-добрата информираност на обществото относно възможностите за доброволстване, ползите от доброволчеството и начините, по които могат да бъдат осъществявани доброволчески дейности по по-сигурен и ясно регламентиран начин. По отношение на обществено здраве Вариантът няма въздействия по отношение на общественото здраве, защото не е свързан с промени в шума, въздуха, водата или почвата. По отношение на сигурността и обществения ред Вариант 3 не съдържа потенциал за увеличаване на броя на престъпните деяния. Той не се отразява върху капацитета за прилагане на законодателството, касаещо сигурността и обществения ред и няма отражение в сферата на сигурността като цяло. По отношение на културата Вариант 3 не оказва влияние върху опазването на културното наследство, както и върху достъпа на гражданите до културни ресурси. Таблица 14. Екологични въздействия на Вариант 3: „Нерегулаторен“ ЕКОЛОГИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ КЛЮЧОВИ АСПЕКТИ По отношение на климата и климатичните промени Вариант 3 не влияе пряко върху количеството на емисиите на парникови газове и на озоноразрушаващи вещества в атмосферата. Той не би могъл пряко да доведе и до увеличаване или намаляване на нуждите или потреблението на енергия и гориво. По отношение на транспорта и използването на енергия Вариант 3 не би се отразил на енергийната интензивност на икономиката. Той не би могъл да влияе на микса от горива, който се използва в производството на енергия. Не би могъл да доведе и до намаляване на търсенето на транспорт или да повлияе на неговата натовареност, което да има за резултат намаляване на емисиите от превозните средства. По отношение на биоразнообразието Вариант 3 би имал косвени и много ограничени положителни въздействия по отношение на опазването на биологичното разнообразие, флората, фауната и естествената среда в случаите на природни бедствия и аварии, които ги увреждат и които при някакви действия за насърчаване развитието на доброволчество у нас биха били донякъде ограничени благодарение на бързата реакция на доброволците, които в повечето случаи изпреварват държавата и местните власти. По отношение на чистотата на атмосферния въздух Вариант 3 не влияе върху качеството на атмосферния въздух и спрямо вида и количеството на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества. По отношение на качеството на водите и водните запаси Вариант 3 не оказва влияние на качеството на пресните подземни и повърхностни води. Той не се отразява на качеството на водите в крайбрежните и морските райони и не засяга запасите от питейна вода. По отношение на качеството на почвата Вариант 3 не влияе на качеството на почвите. По отношение на възобновяемите или невъзобновяемите ресурси Вариант 3 не допринася за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух, водите и почвите и не съдържа потенциал за преминаване към по-щадящи околната среда работни процеси, поради което не води до намаляване на употребата на невъзобновяеми ресурси като подпочвени води, минерали и др. По отношение на влиянието на фирмите и потребителите върху околната среда Вариантът не предвижда въвеждането на