Наредба · не е в сила · Държавен вестник

Наредба № 9 от 28 януари 2006 г. за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им

Актът не е в сила от 6 октомври 2020 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 4 от 23 септември 2020 г. за надзор и мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им (ДВ, бр. 86 от 2020 г., в сила от 06.10.2020 г.) урежда изцяло същата материя — издадена е на същото основание чл. 125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и въвежда същата Директива 2003/99/ЕО, като наново определя общите изисквания за мониторинга на зоонозите, антимикробната резистентност, проучването на взривове от хранително заболяване, обмена на информация и лабораторния контрол. Нито един от посочените актове не отменя изрично Наредба № 9 от 2006 г. (текстовете по т. 3–6 се отнасят до други наредби), но двете наредби не могат да се прилагат едновременно, поради което Наредба № 9 от 2006 г. е изместена от новата уредба. Актът на негово място: Наредба № 4 от 23 септември 2020 г. за надзор и мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Обнародван: ДВ, бр. 15 от 2006 г.; 17 февруари 2006 г.
В сила от: 20 февруари 2006 г.
Разпоредби: 19

Последна редакция · в сила от 20.02.2006 · без изменения оттогава

Действащ текст

Раздел I

Общи положения

Чл. 1изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) С тази наредба се определят:

1. общите изисквания за извършване на мониторинг на зоонозите и техните причинители;
2. изискванията за мониторинг на антимикробна резистентност на причинителите на зоонози;
3. редът за извършването на епидемиологични и епизоотологични проучвания за установяване източника на зараза при хранителни взривове;
4. начина за обмен на информация, свързана със зоонозите и техните причинители, между Република България и Европейската комисия;
5. лабораторният контрол на зоонозите и техните причинители.

(2) Тази наредба има за цел:

1. профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите;
2. даване на гаранции на консуматорите на храни от животински произход за извършвания от компетентните органи контрол на зоонозите и техните причинители;
3. контрол на антимикробната резистентност на причинителите на зоонози;
4. извършване на мониторинг на хранителните взривове;
5. извършване на епизоотологични и епидемиологични проучвания за установяване източниците, пътищата и факторите за предаване на хранителните взривове;
6. събиране на информация за оценка на тенденциите при разпространение на зоонозите.

(3) Разпоредбите на тази наредба не се прилагат, когато в други нормативни актове, в които са посочени мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите, са предвидени специфични изисквания за:

1. здравеопазване и хранене на животните;
2. ранно предупреждение, профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразни болести по хората;
3. безопасност на храните от животински произход;
4. изтегляне на храни от животински произход и фуражи от пазара;
5. безопасност на работното място;
6. генни технологии;
7. трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

Чл. 2изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването уведомяват Европейската комисия, че компетентните органи за мониторинг на зоонозите и техните причинители са Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве”.

(2) Компетентните органи по ал. 1 събират, анализират и ежеседмично публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на здравеопазването данни за установяване на зоонози, техните причинители и антимикробната им резистентност.

(3) Генералният директор на НВМС със заповед определя ветеринарен лекар, който осъществява обмен на информация с Европейската комисия за мониторинга на зоонозите.

(4) Компетентните органи по ал. 1 си сътрудничат при прилагане на изискванията по тази наредба.

(5) Компетентните органи си сътрудничат с други структури на Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, с Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, органите на местната администрация и компетентните органи на държавите членки по прилагане на ветеринарното законодателство на Европейския съюз за здравеопазване и хранене на животните и хигиена на храните.

(6) Компетентните органи планират и организират начално, периодично и дългосрочно обучение на служителите, които осъществяват мониторинг на зоонозите и техните причинители.

Раздел II

Общи изисквания за извършване на мониторинг на зоонозите и техните причинители

Чл. 3изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Компетентните органи:

1. събират, обобщават и анализират информацията за зоонозите и техните причинители;
2. извършват епизоотологичен и епидемиологичен анализ на зоонозите и техните причинители, определят тенденциите за разпространението им и степента на риска за заразяване на животни и хора.

(2) Мониторингът на зоонозите и техните причинители се извършва на всички етапи:

1. при отглеждането на животните;
2. на производството и търговията с фуражи и суровини и храни от животински произход.

(3) На мониторинг подлежат:

1. зоонозите и техните причинители по буква “А”от приложение № 1;
2. зоонозите и техните причинители по буква “Б”от приложение № 1 - когато епизоотологичната и/или епидемиологичната обстановка налагат прилагане на мерки за ограничаването и ликвидирането им.

(4) При получаване на решение на Европейската комисия или при промяна на епизоотологичната и епидемиологичната обстановка в Република България компетентните органи променят списъка на зоонозите и техните причинители по букви “А” и/или “Б” от приложение № 1.

(5) В зависимост от епизоотологичната и епидемиологичната обстановка или по искане на Европейската комисия компетентните органи изготвят инструкции и указания, в които посочват:

1. вида и броя на животните, на които ще се извършва мониторинг, и етапите от хранителната верига, които ще бъдат обхванати от мониторинга;
2. вида и начините на събиране на информацията за мониторинга на зоонозите;
3. съдържанието на информацията за случаи на констатирани зоонози и/или на изолиране на техните причинители;
4. схемите за вземане на проби за лабораторни изследвания;
5. методите за извършване на лабораторни изследвания;
6. периодичността на обмен на информацията между общинските и областните им структури.

Чл. 4изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Когато данните от мониторинга по чл. 3 не са достатъчни, по преценка на Европейската комисия или по предложение на компетентните органи се разработват и прилагат координирани от Европейската комисия програми за мониторинг на зоонозите и техните причинители на територията на държави членки. Такива програми се прилагат, когато възникне необходимост от оценка на риска или от създаване на база данни за зоонози или техни причинители в Република България или в Европейския съюз.

(2) В програмите по ал. 1 се включва мониторинг на салмонелозите и салмонелите при разплодни птици, кокошки носачки, бройлери, пуйки, свине за разплод и за угояване.

(3) Координираните програми се разработват и прилагат при спазване на изискванията по приложение № 2.

(4) Компетентните органи предоставят на Европейската комисия резултатите от координираните програми за мониторинг на зоонозите и техните причинители.

Чл. 5изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

Собствениците на животни, производителите и търговците на фуражи и храни от животински произход извършват мониторинг по чл. 3, ал. 2 и:

1. вземат проби за изследване в акредитирани лаборатории;
2. съхраняват документите с резултатите от лабораторните изследвания за срок 3 години;
3. писмено изискват от акредитираните лаборатории да съхраняват щамове от изолираните причинители на зоонози за срок 3 години;
4. уведомяват компетентните органи за резултатите от лабораторните изследвания.

Раздел III

Мониторинг на антимикробната резистентност

Чл. 6изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Компетентните органи извършват мониторинг за установяване на антимикробна резистентност на причинителите на зоонози съгласно изискванията на приложение № 3.

(2) Мониторингът по ал. 1 включва и мониторинг на причинители на зоонози, изолирани от хора, който се осъществява от дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве”.

Раздел IV

Епизоотологични и епидемиологични проучвания при взривове, причинени от храни от животински произход

Чл. 7изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Производителите и търговците на храни от животински произход незабавно информират компетентните органи при съмнение, че пусната от тях на пазара храна създава риск за здравето на хората и за мерките, които са предприели за предотвратяване на този риск.

(2) След получаване на информацията по ал. 1 компетентните органи незабавно вземат проби от храните, за които има съмнение, че създават риск за здравето на хората, и ги изпращат за лабораторно изследване.

(3) Производителите и търговците съхраняват храните съгласно указанията на компетентните органи до получаване на резултатите от лабораторните изследвания.

(4) В зависимост от резултатите от лабораторните изследвания компетентните органи дават указания на производителите и търговците за обезвреждане или реализация на храните.

(5) Компетентните органи съхраняват част от всяка проба по ал. 2 за проучване на други възможни хранителни инфекции, причинени от същия вид храна, от която е взета пробата, в количество и срок в зависимост от метода за лабораторно изследване на съответния причинител на зооноза.

Чл. 8изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Компетентните органи съвместно с органите на държавите членки, които събират информация, свързана с епидемиологичния надзор над заразните болести по хората, извършват епизоотологични, епидемиологични и микробиологични проучвания на хранителни взривове за установяване на:

1. епидемиологичните особености на хранителния взрив;
2. храните, за които се предполага или е доказано, че са фактори за предаване на инфекции.

(2) Компетентните органи изпращат до Европейската комисия информацията по буква “Д” от приложение № 4.

Раздел V

Обмен на информация

Чл. 9изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Компетентните органи извършват епизоотологичен и епидемиологичен анализ, който включва оценка на тенденциите в разпространението на зоонозите, изолирането на техните причинители и тяхната антимикробна резистентност.

(2) До края на май текущата година компетентните органи изпращат в Европейската комисия доклад за предходната година, който включва данните от анализа по ал. 1 и информацията по чл. 3, ал. 1, чл. 6 и чл. 7, ал. 1.

(3) Докладът по ал. 2 или резюме от него се публикува на електронната страница на Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването.

(4) В доклада по ал. 2 се включва и информация за резултатите от извършените проверки в предприятията за производство на храни от животински произход и на фуражи.

(5) Докладът по ал. 2 съдържа най-малко информацията по приложение № 4.

(6) При поискване от Европейската комисия или по своя инициатива компетентните органи предоставят на комисията допълнителна информация към доклада по ал. 2.

Чл. 10изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) По искане на Европейската комисия компетентните органи променят информацията по приложения № 2, 3 и 4.

(2) Компетентните органи информират Европейската комисия за промените по ал. 1.

Раздел VI

Лабораторен контрол

Чл. 11изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Компетентните органи определят национални референтни лаборатории за диагностика на зоонозите и техните причинители и изпращат информация за тези лаборатории в Европейската комисия.

(2) Лабораториите по ал. 1 и видовете изследвания, които се извършват в тях, съответстват на референтните лаборатории на Европейския съюз за отделните зоонози и техните причинители.

Раздел VII

Финансиране на програмите за мониторинг на зоонозите и техните причинители

Чл. 12изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

(1) Компетентните органи могат да поискат от Европейската комисия финансово подпомагане за изпълнение на програми за мониторинг на зоонозите и техните причинители.

(2) В случаите по ал. 1 компетентните органи изпращат в Европейската комисия:

1. програмата за мониторинг на съответната зооноза;
2. информация за необходимите финансови средства за изпълнение на програмата.

(3) При поискване от Европейската комисия компетентните органи изпращат допълнителна информация за програмата/ите за мониторинг на зоонозите и техните причинители.

Допълнителна разпоредба

§ 1изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

По смисъла на тази наредба:

1. “Зоонози” са болести и/или инфекции, които по естествен път се предават пряко и непряко между животните и хората.
2. “Зоонозни причинители” са вируси, бактерии, гъбички, паразити или други биологични видове, които може да причинят зооноза.
3. “Антимикробна резистентност” е способността на някои микроорганизми да преживяват, а дори и да се размножават в присъствието на определена концентрация на антимикробно средство, което обикновено е достатъчно да инхибира или да убие микроорганизмите от същите видове.
4. “Хранителен взрив” е възникване на инцидент, при който две или повече лица след консумация на една и съща храна са заболели със сходни клинични признаци, или ситуация, при която се наблюдава повишаване на заболеваемостта над очакваното ниво при хора, консумирали една и съща храна.
5. “Мониторинг” е система на събиране, анализ и разпространяване на данни относно появата на зоонози, причинители на зоонози и свързаната с тях антимикробна резистентност.
6. “Епизоотологичен анализ” е проучване на разпространението на заразни болести в популациите от животни с цел установяване на тенденциите в тяхното разпространение и предприемане на мерки за профилактиката, ограничаването и ликвидирането им. 7. “Епидемиологичен анализ” е проучване разпространението на заразни болести сред хората с цел установяване на тенденциите в тяхното разпространение и предприемане на мерки за тяхната профилактика, ограничаване и ликвидиране.

Заключителни разпоредби

§ 2изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

Тази наредба се издава на основание чл. 125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) и влиза в сила от 2 май 2006 г.

§ 3изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

Наредбата отменя Наредба № 31 от 1999 г. за общите ветеринарномедицински мерки за профилактика и борба със зоонозите (ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

Приложение № 1изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

към чл. 3, ал. 3 Зоонози и техните причинители, на които се извършва мониторинг А. Зоонози и техните причинители, на които се извършва постоянен мониторинг: 1. бруцелоза и причинители на бруцелоза 2. кампилобактероза и причинители на кампилобактероза 3. ехинококоза и причинители на ехинококоза 4. листериоза и причинители на листериоза 5. салмонелоза и причинители на салмонелоза 6. трихинелоза и причинители на трихинелоза 7. туберкулоза, причинявана от Mycobacterium bovis 8. веротоксигенни щамове на E. Coli. Б. Зоонози и техните причинители, на които се извършва мониторинг в зависимост от епизоотологичната и/или епидемиологичната обстановка: 1. Зоонози, причинявани от вируси: (а) калицивируси (б) вируси, причинители на хепатит А (в) вируси, причинители на инфлуенца (г) бяс (д) вируси, предавани чрез артроподи 2. Зоонози, причинявани от бактерии: (а) борелиоза и причинители на борелиоза (б) ботулизъм и причинители на ботулизъм (в) лептоспироза и причинители на лептоспироза (г) пситакоза и причинители на пситакоза (д) туберкулоза, причинявана от други видове туберкулозни бактерии освен Mycobacterium bovis (е) вибриоза и причинители на вибриоза (ж) иерсиниоза и причинители на иерсиниоза (з) кампилобактероза и причинители на кампилобактероза (и) листериоза и причинители на листериоза (к) салмонелоза (зоонозна салмонела) и причинители на салмонелоза 3. Зоонози, причинени от паразитни агенти: (а) анизакиаза и причинители на анизакиаза (б) криптоспоридиоза и причинители на криптоспоридиоза (в) цистицеркоза и причинители на цистицеркоза (г) токсоплазмоза и причинители на токсоплазмоза 4. Други зоонози и причинители на зоонози.

Приложение № 2изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

към чл. 4, ал. 3 Изисквания за съдържанието на координирани програми 1. Цел на програмата. 2. Продължителност на програмата. 3. Географско и административно обозначение на територията, където ще се прилага програмата. 4. Зоонози и/или причинители на зоонози, включени в програмата. 5. Видове проби за лабораторно изследване и друга информация, свързана с тях. 6. Минимален брой на вземаните проби. 7. Използвани лабораторни методи. 8. Задачи на компетентните органи. 9. Административен капацитет и лабораторно осигуряване. 10. Необходимо финансово осигуряване и разпределение на средствата. 11. Начини и периодичност при отчитане на резултатите.

Приложение № 3изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

към чл. 6, ал. 1 Изисквания за мониторинг за антимикробна резистентност на причинители на зоонози А. Общи изисквания Информация, която включва мониторингът: 1. видове животни, включени в мониторинга 2. видове причинители на зоонози 3. схеми за вземане на проби 4. антимикробни препарати 5. лабораторни методи за установяване на антимикробна резистентност 6. лабораторни методи за изолиране на причинителите на зоонози 7. методи за събиране на данните. Б. Специфични изисквания Компетентните органи събират информация за представителен брой изолати на Salmonella spp., Campylobacter jejuni и Campylobacter coli от говеда, свине, птици и суровини и храни от животински произход, добити от тези видове животни.

Приложение № 4изм. · в сила от 20 февруари 2006 г.

към чл. 9, ал. 5 Изисквания за съдържанието на доклада по чл. 9, ал. 5 Информацията по букви “А”, “Б”, “В” и “Г” се отнася за мониторинга по чл. 3 и 6. В буква “Д” е включена информация за мониторинга по чл. 8, ал. 2 А. Информация, включена в първоначалния доклад до Европейската комисия: (а) системи за мониторинг - вид, периодичност и схеми за вземане на проби за лабораторно изследване, описание на случаите на възникнали зоонози, използвани диагностични методи; (б) стратегия при прилагането на имунопрофилактика и други профилактични мерки; (в) мерки за контрол и програми за тяхното прилагане; (г) мерки при установяване на зоонози и изолиране на техните причинители при хранителни взривове при епидемично и спорадично разпространение; (д) информационни системи за обявяване на възникнали зоонози; (е) ретроспективен епидемиологичен и епизоотологичен анализ на съответните зоонози. Б. Всеки доклад съдържа информация за: (а) съответната популация животни, възприемчиви към дадена зооноза (към датата на изготвяне на доклада), като се представят данни за броя на стадата, броя на животните и начина на отглеждането им; (б) брой на лабораториите и видовете изследвания, които се извършват в тях, и административните звена, които осъществяват мониторинга. В. Всеки доклад включва информация за причинителите на зоонози, както следва: (а) промени в прилаганите системи за мониторинг; (б) промени в използваните методи; (в) резултати от проведени в лабораториите изследвания, типизиране или други методи за микробиологична характеристика на причинителите на зоонози (поотделно за всеки вид причинител); (г) оценка на епизоотичната и епидемичната обстановка, оценка на тенденциите в разпространението на зоонозите и характеристика на източниците на заразяване; (д) значение на причинителя за здравето на животните; (е) значимост за възникване на случаи на зоонози при хора и честота на изолиране от животни от храни за хора; (ж) приети стратегии за профилактика или ограничаване предаването на причинители на зоонози на хора; (з) други мерки за контрол, прилагани в Република България, свързани с епизоотичната и епидемичната обстановка, и предложения за общи действия с държавите членки. Г. Докладване на резултатите от изследванията В резултатите от изследванията се посочват броят на изследваните епизоотологични и епидемиологични единици (стада, вид и брой на пробите, партиди храни) и броят на положителните проби, свързани с всеки случай на зооноза. Когато е необходимо, се представя информация за географското разпространение на зоонозите и техните причинители. Д. Информацията за взривове, причинени от храни, включва: (а) брой на хранителните взривове за годината; (б) брой на заболелите лица, заболеваемост и смъртност при взривове по буква “а”; (в) описание на изолираните причинители на зоонозите при хранителни взривове, определяне на серотипа и други епидемиологични и биологични особености, а когато не е възможна идентификацията на причинителите - посочване на причината за това; (г) хранителни продукти, причинили взривове, и други потенциални фактори за предаване на взривове; (д) местата, където храните по буква “г” са произведени, закупени или консумирани; (е) фактори, способствали за възникване на хранителни взривове.

Попитайте асистента за този акт, който вече не е в сила

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Промени в законите · Atom · само този закон← Обратно към законите