Чл. 29

(1) Съгласно чл. 400, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките изключват следните експозиции:

1. 1.(отм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.)
2. 2. вземания и други експозиции към кредитни институции, поети от кредитни институции, една от които е създадена със специален закон и отпуска заеми в рамките на законоустановени програми или съгласно собствения си устав за насърчаване на конкретни стопански сектори при наличието на определена форма на правителствен контрол и ограничения върху използването на тези заеми, при условие че съответните експозиции произтичат от заемите, които са отпуснати на крайните получатели, посредством кредитните институции или от гаранциите по тези заеми;
3. 3. вземания или други експозиции към институции, при условие че тези експозиции не са включени в собствения капитал на съответните институции, падежът им настъпва не по-късно от следващия работен ден и не са деноминирани в основна търговска валута;
4. 4. активите, които представляват вземания от централни банки под формата на задължителни минимални резерви, депозирани в тези централни банки, и които са деноминирани в техните национални валути;
5. 5.(нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2026 г.) експозициите, включително различни видове участия, на банка към нейното предприятие майка, към други дъщерни дружества на предприятието майка или към нейни собствени дъщерни дружества, всяко от които е от държава членка, които са обхванати от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата банка в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013, Закона за допълнителния надзор над финансовите конгломерати или с равностойни действащи стандарти в трета държава, като се счита, че третите държави, изброени в Приложение I от Решение за изпълнение 2014/908/ЕС на Комисията относно равностойността на надзорните и регулаторни изисквания на някои трети държави и територии за целите на третирането на експозиции съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, прилагат такива стандарти; експозициите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице, независимо дали са освободени от изискванията по член 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
6. 6.(нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) нормативно изискваните гаранции в случаите, когато ипотечен кредит, финансиран чрез издаване на ипотечни облигации, се отпуска на получателя на ипотечния кредит преди окончателното вписване на ипотеката в имотния регистър, при условие че гаранцията не се използва за намаляване на риска при изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции;
7. 7.(нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г., отм. - ДВ, бр. 4 от 2026 г.)
8. 8.(нова - ДВ, бр. 4 от 2026 г.) експозициите под формата на обезпечение или гаранция за жилищни заеми, предоставени от приемлив доставчик на защита, посочен в чл. 201 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които отговарят на изискванията за кредитен рейтинг, който е по-добър или същият като по-ниското от следните: а) степен на кредитно качество 2; б) степента на кредитно качество, съответстваща на рейтинга в чуждестранна валута на централното правителство на държавата членка, в която се намира седалището на доставчика на защита;
9. 9.(нова - ДВ, бр. 4 от 2026 г.) експозициите под формата на гаранция за официално подкрепяни експортни кредити, предоставени от агенция за експортно кредитиране, които отговарят на изискванията за кредитен рейтинг, който е по-добър или същият като по-ниското от следните: а) степен на кредитно качество 2; б) степента на кредитно качество, съответстваща на рейтинга в чуждестранна валута на централното правителство на държавата членка, в която се намира седалището на агенцията за експортно кредитиране.

(2) При изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките включват 20 % от стойността на следните експозиции:

1. 1. вземания от регионални правителства или местни органи на власт на държавите членки, когато тези вземания биха получили рисково тегло от 20 % съгласно част трета, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и други експозиции към или гарантирани от тези регионални правителства или местни органи на власт, вземанията от които биха получили рисково тегло от 20 % съгласно трета част, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013;
2. 2.(отм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.)
3. 3.(нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 2026 г.) покритите облигации, попадащи в обхвата на чл. 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 4 от 2026 г.) При изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките включват 50 % от стойността на задбалансовите документарни акредитиви в група 4 и задбалансовите неусвоени кредитни улеснения в група 3 с първоначален срок до падежа до една година включително, посочени в приложение I от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(4)(Нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Банките прилагат изключението по ал. 1, т. 5, ако са изпълнени условията по чл. 400, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като:

1. 1. за целите на преценката дали специфичното естество на експозицията, контрагентът или връзката между банката и контрагента премахват или намаляват риска от експозицията всяка банка следва да вземе предвид дали: а) условията по чл. 113, параграф 6, букви "б", "в" и "д" от Регламент (ЕС) № 575/2013 са изпълнени, и по-специално дали контрагентът подлежи на същите процедури за оценка, измерване и контрол на риска като банката и дали информационните системи са интегрирани или най-малко си съответстват, както и дали са налице настоящи или очаквани съществени, практически или правни пречки, които биха възпрепятствали своевременното погасяване на експозицията от страна на контрагента към кредитната институция извън случаите на възстановяване или преструктуриране, когато трябва да се прилагат ограниченията по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници; б) вътрешногруповите експозиции са обосновани от структурата на финансиране на групата; в) процесът, по който се взема решение за одобрение на експозиция към вътрешногрупов контрагент, и процесът за извършване на наблюдение и преглед, приложим към тези експозиции на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо, са сходни с процесите, прилагани при кредитирането към трети лица; г) процедурите за управление на риска, информационните и комуникационните технологии и вътрешната отчетност в банката и дават възможност непрекъснато да проверява и осигурява съответствието на големите експозиции към група предприятия със стратегията и за риск на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо;
2. 2. за целите на преценката относно възможността остатъчният риск от концентрация да може да се покрие с предприемането на други мерки, които са също толкова ефективни като правилата по чл. 9, всяка банка следва да вземе предвид дали: а) разполага с ефективни процеси, процедури и механизми за контрол на индивидуално и консолидирано ниво, ако е приложимо, за да осигури, че прилагането на изключението няма да доведе до риск от концентрация, който не е включен в стратегията и за риск и е в противоречие на принципите за добро вътрешно управление на ликвидността в рамките на групата; б) разглежда риска от концентрация, който произтича от вътрешногрупови експозиции, като част от рамката си за цялостна оценка на риска; в) разполага с рамка за контрол на риска на индивидуално и на консолидирано ниво, ако е приложимо, чрез която се наблюдават по адекватен начин експозициите; г) е сигурна, че възникващият риск от концентрация е ясно установен в процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала на банката и е активно управляван; правилата, процесите и механизмите за управление на риска от концентрация се оценяват в рамките на процеса по надзорен преглед и оценка; д) гарантира, че управлението на риска от концентрация е в съответствие с плана за възстановяване на групата.

(5)(Нова - ДВ, бр. 4 от 2026 г.) За установяване спазването на условията по ал. 1, т. 5 и ал. 4 БНБ може да изиска от банките:

1. 1. правно становище, изготвено от банката или от външно независимо лице, че не са налице пречки, произтичащи от приложимите разпоредби, включително данъчните, или от споразумения, които биха възпрепятствали своевременното погасяване на експозицията;
2. 2. декларация, подписана от лицата, които управляват и представляват банката, че: а) няма практически пречки, които биха възпрепятствали своевременното погасяване на експозицията от страна на контрагента към банката; б) вътрешногруповите експозиции са обосновани от структурата на финансиране на групата; в) процесът на вземане на решение за одобрение на експозиция към вътрешногрупов контрагент и приложимият към тази експозиция процес за извършване на наблюдение и контрол на индивидуална и на консолидирана основа са сходни с процесите, прилагани при кредитирането към трети лица; г) рискът от концентрация, който произтича от експозицията към вътрешногруповия контрагент, е разгледан като част от рамката за цялостна оценка на риска на банката;
3. 3. вътрешните правила и процедури за оценка, измерване и контрол на риска на банката са същите като тези на вътрешногруповия контрагент и процедурите за управление на риска, информационната система и вътрешното отчитане в банката дават възможност на управителния и орган непрекъснато да наблюдава размера на голямата експозиция и съвместимостта и със стратегията на банката за риска на индивидуално и на консолидирано ниво, ако е приложимо и с принципите за добро вътрешно управление на ликвидността в рамките на групата;
4. 4. доказателство, че възникващият риск от концентрация е ясно установен в процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала и е активно управляван;
5. 5. доказателство, че управлението на риска от концентрация е в съответствие с плана за възстановяване на групата.

(6)(Нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 4 от 2026 г.) При прилагане на изключенията банките следят за спазването на изискванията по този член и чл. 400, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Българската народна банка може по всяко време да извършва проверка за спазването на изискванията по този член и да изисква информация, която удостоверява спазването им.