Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 10

Наредба за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 9, ал. 1, т. 4 Метод за определяне съдържанието на редуциращи захари, изразено като декстрозен еквивалент (константа на Лейн и Ейнън) 1. Определения: 1.1. "Редуцираща способност" е съдържанието на редуцираща захар, определено по метода константа на Лейн и Ейнън, изразено като безводна декстроза (D-глюкоза) и изчислено като тегловен процент от пробата; 1.2. "Декстрозен еквивалент" е редуциращата способност, изчислена като тегловен процент от сухото вещество в пробата. 2. Обхват и област на приложение: по метода константа на Лейн и Ейнън се определя декстрозен еквивалент на: 2.1. глюкозен сироп; 2.2. дехидратиран глюкозен сироп; 2.3. декстроза монохидрат; 2.4. безводна декстроза. 3. Принцип: изпитваният разтвор се титрува при температурата на кипене спрямо специфичен обем от смесен разтвор на Фелинг при точно определени условия, като за вътрешен индикатор се използва метиленово синьо. 4. Реактиви и апаратура: 4.1. разтвор на Фелинг: 4.1.1. разтвор А: разтварят се 69,3 g меден II сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) във вода и се долива до обема в мерителна колба от 1000 ml; 4.1.2. разтвор Б: разтварят се 346,0 g двоен натриев калиев тартарат тетрахидрат (KNaC4H4O6.4H2O) и 100 g натриев хидроксид във вода; долива се до отметката в мерителна колба от 1000 ml; бистрият разтвор се декантира от утайки, които могат периодично да се образуват. Забележка. Тези два разтвора (т. 4.1.1 и 4.1.2) трябва да се съхраняват в бутилки от кафяво или янтарно стъкло; 4.1.3. приготвяне на смесен разтвор на Фелинг: пипетират се 50 ml от разтвор Б (т. 4.1.2) и след това 50 ml от разтвор А (т. 4.1.1) в чиста суха Бехерова чаша и се смесват добре. Забележка. Смесеният разтвор на Фелинг се приготвя и стандартизира всеки ден (т. 5.1); 4.2. безводна декстроза (D-глюкоза) (C6H12O6): това вещество трябва да се изсуши преди използване във вакуумна сушилня при 100±1°С или по-ниска температура в продължение на 4 часа и вътрешно налягане приблизително 10 kРа (103 mbar); 4.3. стандартен разтвор на декстроза, 0,600 g/100 ml: претегля се с точност до 0,1 mg 0,6 g безводна декстроза (т. 4.2), разтваря се във вода, разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба от 100 ml (т. 4.8), разрежда се до отметката и се смесва; този разтвор трябва да се приготвя пресен всеки ден; 4.4. разтвор на метиленово синьо, 0,1 g/100 ml: разтварят се 0,1 g метиленово синьо в 100 ml вода; 4.5. лабораторни колби с тясно гърло за изваряване, 250 ml; 4.6. бюрета, 50 ml, с кранче и накрайник, градуирана през 0,05 ml; 4.7. пипети с една отметка, 25 и 50 ml; 4.8. мерителни колби с една отметка, 100 и 500 ml; 4.9. подгряващо устройство, подходящо за поддържане на кипенето съгласно условията, описани в т. 5.1, което позволява наблюдаването на промяната на цвета в еквивалентния пункт, без да е необходимо да се отстранява кипящата колба (т. 4.5) от източника на топлина (виж т. 5.1, забележка 3); 4.10. хронометър, показващ най-малко до най-близката секунда. 5. Начин на работа: 5.1. стандартизиране на разтвора на Фелинг: 5.1.1. пипетират се 25 ml от разтвора на Фелинг (т. 4.1.3) в чиста, суха колба за изваряване; 5.1.2. напълва се бюретата (т. 4.6) със стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3) и се коригира менискусът на нулевата отметка; 5.1.3. в колбата за изваряване (т. 4.5) се добавят 18 ml стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3) от бюретата; колбата се разклаща, за да се смеси съдържанието; 5.1.4. колбата за изваряване се поставя на подгряващото устройство (т. 4.9), настроено преди това така, че кипенето да започне след 120±15 секунди; подгряващото устройство не трябва повече да се настройва през целия процес на титруване (виж забележка 1); 5.1.5. когато започне кипенето, хронометърът се пуска от нула; 5.1.6. съдържанието на колбата се кипва за 120 секунди, измерени с хронометъра; към края на този период се добавя 1 ml от разтвора на метиленово синьо (т. 4.4); 5.1.7. след като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), започва добавянето от бюретата (т. 5.1.2) в кипящата колба (т. 4.5) на стандартния декстрозен разтвор на малки количества от 0,5 ml, докато цветът на метиленовото синьо изчезне (виж забележки 2 и 3); записва се общото количество на добавения стандартен декстрозен разтвор, включително предпоследното добавено количество от 0,5 ml (Х ml); 5.1.8. повтарят се т. 5.1.1 и 5.1.2; 5.1.9. прелива се в кипящата колба (т. 4.5) от бюретата обем стандартен декстрозен разтвор, равен на (Х - 0,3) ml; 5.1.10. повтарят се т. 5.1.4, 5.1.5 и 5.1.6; 5.1.11. след като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), започва да се добавя в кипящата колба (т. 4.5) стандартен декстрозен разтвор от бюретата, първоначално на малки количества от 0,2 ml и накрая на капки, докато цветът на метиленовото синьо изчезне; към края на това действие времето между две последователни добавяния на стандартен декстрозен разтвор трябва да бъде от 10 до 15 секунди; тези добавяния трябва да завършат в рамките на 60 секунди, което прави общо време на кипене, не по-продължително от 180 секунди; за да се постигне това, може да е необходимо трето титруване с малко по-голямо и подходящо коригирано първоначално добавяне на стандартен декстрозен разтвор (т. 5.1.9); 5.1.12. записва се обемът (V0 ml) на стандартния декстрозен разтвор, използван до еквивалентния пункт на крайното титруване (виж забележка 4); 5.1.13. V0 трябва да е между 19,0 и 21,0 ml от стандартния декстрозен разтвор (т. 4.3); ако V0 е извън тези граници, по подходящ начин се коригира концентрацията на разтвора А на Фелинг (т. 4.1.1) и се повтаря процесът на стандартизиране; 5.1.14. тъй като стойността на V0 е известна с точност, при всекидневното стандартизиране на смесения разтвор на Фелинг е необходимо само едно титруване, като се използва първоначално добавяне на (V0 - 0,5) ml стандартен декстрозен разтвор. Забележки:

към чл. 9, ал. 1, т. 4 Метод за определяне съдържанието на редуциращи захари, изразено като декстрозен еквивалент (константа на Лейн и Ейнън) 1. Определения: 1.1. "Редуцираща способност" е съдържанието на редуцираща захар, определено по метода константа на Лейн и Ейнън, изразено като безводна декстроза (D-глюкоза) и изчислено като тегловен процент от пробата; 1.2. "Декстрозен еквивалент" е редуциращата способност, изчислена като тегловен процент от сухото вещество в пробата. 2. Обхват и област на приложение: по метода константа на Лейн и Ейнън се определя декстрозен еквивалент на: 2.1. глюкозен сироп; 2.2. дехидратиран глюкозен сироп; 2.3. декстроза монохидрат; 2.4. безводна декстроза. 3. Принцип: изпитваният разтвор се титрува при температурата на кипене спрямо специфичен обем от смесен разтвор на Фелинг при точно определени условия, като за вътрешен индикатор се използва метиленово синьо. 4. Реактиви и апаратура: 4.1. разтвор на Фелинг: 4.1.1. разтвор А: разтварят се 69,3 g меден II сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) във вода и се долива до обема в мерителна колба от 1000 ml; 4.1.2. разтвор Б: разтварят се 346,0 g двоен натриев калиев тартарат тетрахидрат (KNaC4H4O6.4H2O) и 100 g натриев хидроксид във вода; долива се до отметката в мерителна колба от 1000 ml; бистрият разтвор се декантира от утайки, които могат периодично да се образуват. Забележка. Тези два разтвора (т. 4.1.1 и 4.1.2) трябва да се съхраняват в бутилки от кафяво или янтарно стъкло; 4.1.3. приготвяне на смесен разтвор на Фелинг: пипетират се 50 ml от разтвор Б (т. 4.1.2) и след това 50 ml от разтвор А (т. 4.1.1) в чиста суха Бехерова чаша и се смесват добре. Забележка. Смесеният разтвор на Фелинг се приготвя и стандартизира всеки ден (т. 5.1); 4.2. безводна декстроза (D-глюкоза) (C6H12O6): това вещество трябва да се изсуши преди използване във вакуумна сушилня при 100±1°С или по-ниска температура в продължение на 4 часа и вътрешно налягане приблизително 10 kРа (103 mbar); 4.3. стандартен разтвор на декстроза, 0,600 g/100 ml: претегля се с точност до 0,1 mg 0,6 g безводна декстроза (т. 4.2), разтваря се във вода, разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба от 100 ml (т. 4.8), разрежда се до отметката и се смесва; този разтвор трябва да се приготвя пресен всеки ден; 4.4. разтвор на метиленово синьо, 0,1 g/100 ml: разтварят се 0,1 g метиленово синьо в 100 ml вода; 4.5. лабораторни колби с тясно гърло за изваряване, 250 ml; 4.6. бюрета, 50 ml, с кранче и накрайник, градуирана през 0,05 ml; 4.7. пипети с една отметка, 25 и 50 ml; 4.8. мерителни колби с една отметка, 100 и 500 ml; 4.9. подгряващо устройство, подходящо за поддържане на кипенето съгласно условията, описани в т. 5.1, което позволява наблюдаването на промяната на цвета в еквивалентния пункт, без да е необходимо да се отстранява кипящата колба (т. 4.5) от източника на топлина (виж т. 5.1, забележка 3); 4.10. хронометър, показващ най-малко до най-близката секунда. 5. Начин на работа: 5.1. стандартизиране на разтвора на Фелинг: 5.1.1. пипетират се 25 ml от разтвора на Фелинг (т. 4.1.3) в чиста, суха колба за изваряване; 5.1.2. напълва се бюретата (т. 4.6) със стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3) и се коригира менискусът на нулевата отметка; 5.1.3. в колбата за изваряване (т. 4.5) се добавят 18 ml стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3) от бюретата; колбата се разклаща, за да се смеси съдържанието; 5.1.4. колбата за изваряване се поставя на подгряващото устройство (т. 4.9), настроено преди това така, че кипенето да започне след 120±15 секунди; подгряващото устройство не трябва повече да се настройва през целия процес на титруване (виж забележка 1); 5.1.5. когато започне кипенето, хронометърът се пуска от нула; 5.1.6. съдържанието на колбата се кипва за 120 секунди, измерени с хронометъра; към края на този период се добавя 1 ml от разтвора на метиленово синьо (т. 4.4); 5.1.7. след като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), започва добавянето от бюретата (т. 5.1.2) в кипящата колба (т. 4.5) на стандартния декстрозен разтвор на малки количества от 0,5 ml, докато цветът на метиленовото синьо изчезне (виж забележки 2 и 3); записва се общото количество на добавения стандартен декстрозен разтвор, включително предпоследното добавено количество от 0,5 ml (Х ml); 5.1.8. повтарят се т. 5.1.1 и 5.1.2; 5.1.9. прелива се в кипящата колба (т. 4.5) от бюретата обем стандартен декстрозен разтвор, равен на (Х - 0,3) ml; 5.1.10. повтарят се т. 5.1.4, 5.1.5 и 5.1.6; 5.1.11. след като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), започва да се добавя в кипящата колба (т. 4.5) стандартен декстрозен разтвор от бюретата, първоначално на малки количества от 0,2 ml и накрая на капки, докато цветът на метиленовото синьо изчезне; към края на това действие времето между две последователни добавяния на стандартен декстрозен разтвор трябва да бъде от 10 до 15 секунди; тези добавяния трябва да завършат в рамките на 60 секунди, което прави общо време на кипене, не по-продължително от 180 секунди; за да се постигне това, може да е необходимо трето титруване с малко по-голямо и подходящо коригирано първоначално добавяне на стандартен декстрозен разтвор (т. 5.1.9); 5.1.12. записва се обемът (V0 ml) на стандартния декстрозен разтвор, използван до еквивалентния пункт на крайното титруване (виж забележка 4); 5.1.13. V0 трябва да е между 19,0 и 21,0 ml от стандартния декстрозен разтвор (т. 4.3); ако V0 е извън тези граници, по подходящ начин се коригира концентрацията на разтвора А на Фелинг (т. 4.1.1) и се повтаря процесът на стандартизиране; 5.1.14. тъй като стойността на V0 е известна с точност, при всекидневното стандартизиране на смесения разтвор на Фелинг е необходимо само едно титруване, като се използва първоначално добавяне на (V0 - 0,5) ml стандартен декстрозен разтвор. Забележки:
  1. 1. След като кипенето вече е започнало, е необходимо отделянето на пара да е енергично и непрекъснато през целия процес на титруване, като по този начин се предотвратява в максимална възможна степен влизането на въздух в колбата за титруване с последващо повторно окисляване на нейното съдържание.
  2. 2. Изчезването на цвета на метиленовото синьо най-добре се вижда чрез наблюдаване на горните слоеве и менискуса на съдържимото в колбата за титруване, тъй като те ще са относително свободни от утаен червен меден I оксид. Изчезването на цвета се вижда по-добре на непряка светлина. Полезно е да се постави бял екран зад колбата за титруване.
  3. 3. По време на определянето бюретата трябва да бъде изолирана колкото е възможно по-добре от източника на топлина.
  4. 4. Тъй като винаги трябва да се отчита субективният фактор, всеки оператор трябва да осъществява свое стандартизационно титруване и да използва своя стойност на V0 при изчисленията (т. 6.1); 5.2. предварително изпитване на приготвената проба: 5.2.1. с изключение на случаите, когато редуциращата способност (т. 1.1) на приготвената проба е приблизително известна, е необходимо предварително изпитване, за да се намери приблизителната и стойност, което позволява да бъде изчислена масата на частта за изпитване (т. 5.3); изпитването се провежда по следния начин: 5.2.2. приготвя се 2 % w/v разтвор на пробата, "Z" има приблизително изчислена стойност; 5.2.3. както по т. 5.1.2, като се използва разтворът на пробата (т. 5.2.2) вместо стандартен декстрозен разтвор; 5.2.4. както по т. 5.1.1; 5.2.5. както по т. 5.1.3, като се използват 10,0 ml от разтвора на пробата вместо 18,0 ml стандартен декстрозен разтвор; 5.2.6. както по т. 5.1.4; 5.2.7. нагрява се съдържанието на колбата до кипене; добавя се 1 ml разтвор на метиленово синьо (т. 4.4); 5.2.8. веднага след започване на кипенето се включва хронометърът (т. 4.10) от нулата и се започва добавянето в колбата на разтвора на пробата от бюретата на малки количества от по 1,0 ml на интервали от приблизително 10 секунди до изчезването на синия цвят на метиленовото синьо; записва се общият обем на добавения разтвор на пробата, включително до предпоследното добавяне (Y ml); 5.2.9. "Y" не превишава 50 ml; когато стойността бъде надвишена, следва да се увеличи концентрацията на разтвора в пробата, след което титруването се повтаря; 5.2.10. приблизителната редуцираща способност на приготвената проба като тегловен процент се изчислява чрез: 5.3. част за анализиране: претегля се с точност до 0,1 mg част от приготвената проба (mg), която съдържа между 2,85 и 3,15 g редуциращи захари, изразени като безводна декстроза (D-глюкоза), като в изчислението се използва или приблизителното число за редуциращата способност (т. 1.1), или приблизителното число, получено по т. 5.2.10; 5.4. разтвор за анализ: разтваря се частта за анализ във вода и се долива до 500 ml в мерителна колба; 5.5. определяне: 5.5.1. както по т. 5.1.1; 5.5.2. напълва се бюретата (т. 4.6) с разтвора за анализ (т. 5.4) и се коригира менискусът до нулевата отметка; 5.5.3. от бюретата в кипящата колба се добавят 18,5 ml разтвор за анализ; колбата се разклаща, за да се смеси съдържанието; 5.5.4. както по т. 5.1.4; 5.5.5. както по т. 5.1.5; 5.5.6. както по т. 5.1.6; 5.5.7. както по т. 5.1.7, като се използва разтворът за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор; 5.5.8. както по т. 5.1.8; 5.5.9. както по т. 5.1.9, като се използва разтворът за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор; 5.5.10. както по т. 5.1.10; 5.5.11. както по т. 5.1.11, като се използва разтворът за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор; 5.5.12. записва се обемът (V1) на разтвора за анализ, използван до еквивалентния пункт на крайното титруване; 5.5.13. V1 трябва да е между 19,0 и 21,0 ml; ако V1 е извън тези граници, концентрацията на разтвора за изпитване се коригира по подходящ начин и се повтарят т. 5.5.1 - 5.5.12; 5.5.14. извършват се две определяния на същия разтвор за анализ; 5.6. съдържание на сухо вещество: определя се съдържанието на сухо вещество на приготвената проба по метода по приложение № 2. 6. Изразяване на резултатите: 6.1. формули и метод на изчисление: 6.1.1. редуцираща способност: редуциращата способност, изчислена като тегловен процент от приготвената проба, се описва чрез: където: V0 е обемът в ml на стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3), използван при стандартизационното титруване (т. 5.1); V1 - обемът в ml на разтвора за анализ (т. 5.4), използван при определящото титруване (т. 5.5); М - масата в грамове на частта за анализ (т. 5.3), използвана за приготвянето на 500 ml разтвор за анализ; 6.1.2. декстрозен еквивалент: декстрозният еквивалент, изчислен като тегловен процент на сухо вещество в приготвената проба, се изчислява с формулата: където: RP е редуциращата способност, изчислена като тегловен процент от приготвената проба (т. 6.1.1); D - съдържанието на сухо вещество в приготвената проба като тегловен процент; 6.1.3. като резултат се взема средноаритметичното на двете определяния, при условие че изискването относно повторяемост (т. 6.2) е изпълнено; 6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, не трябва да превишава 1,0 % от тяхното средноаритметично.

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 10

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.