Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 9

Наредба за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 9, ал. 1, т. 3 Метод за определяне съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертна захар (модификация на метода на постоянния обем на Лейн и Ейнън) 1. Определение: "Редуциращи захари, изразени като инвертна захар" е съдържанието на редуциращи захари, изразено като инвертна захар, определено чрез модификация на метода на постоянния обем на Лейн и Ейнън. 2. Обхват и област на приложение: по модификация на метода на постоянния обем на Лейн и Ейнън се определя съдържанието на редуциращи захари, изразено като инвертна захар, във: 2.1. разтвор на захар; 2.2. разтвор на бяла захар; 2.3. разтвор на инвертна захар; 2.4. разтвор на бяла инвертна захар; 2.5. инвертен захарен сироп; 2.6. сироп от бяла инвертна захар. 3. Принцип: разтворът на пробата се титрува при точката на кипене спрямо определен обем на разтвор на Фелинг, като се използва метиленово синьо за вътрешен индикатор. 4. Реактиви и апаратура: 4.1. разтвор на Фелинг: 4.1.1. разтвор А: разтварят се 69,3 g меден II сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) във вода и се долива до 1000 ml; 4.1.2. разтвор Б: разтварят се 346,0 g двоен натриево-калиев тартарат тетрахидрат (KNaC4H4O6.4H2O) и 100 g натриев хидроксид във вода и се долива до 1000 ml; бистрият разтвор трябва да се декантира от утайки, които понякога могат да се образуват. Забележка. Тези два разтвора трябва да се съхраняват в бутилки от кафяво или янтарно стъкло; 4.2. разтвор на натриев хидроксид, 1 mol/L; 4.3. стандартен разтвор на инвертна захар: разтварят се 23,750 g чиста захароза в около 120 ml вода в градуирана колба от 250 ml, добавят се 9 ml солна киселина (? = 1,16) и престоява 8 дни при стайна температура; разтворът се долива до 250 ml и се проверява дали е завършила хидролизата с поляриметър или захаромер, отчитащи в епруветка от 200 mm; показанието трябва да бъде 11,80°±0,05°S (виж т. 7); пипетират се 200 ml от този разтвор в градуирана колба от 2000 ml; разрежда се с вода и докато се разклаща (за да се избегне излишна локална алкалност), се добавят 71,4 ml разтвор на натриев хидроксид (1 mol/L) (т. 4.2), в който е разтворена 4 g бензоена киселина; долива се до 2000 ml, за да се получи 1 g/100 ml разтвор на инвертна захар; този разтвор трябва да има рН приблизително 3; този стабилен концентриран разтвор трябва да се разрежда само непосредствено преди употреба; за да се изготви 0,25 g/100 ml разтвор на инвертна захар, градуирана колба от 250 ml се напълва до отметката с изходния инвертен разтвор 1 g/100 ml при 20°С; съдържанието на тази колба се прехвърля в градуирана колба от 1000 ml и се разрежда до отметката с вода отново при 20°С; 4.4. разтвор на метиленово синьо, 1 g/100 ml; 4.5. лабораторни колби с тясно гърло за изваряване от 500 ml; 4.6. бюрета от 50 ml с кранче и накрайник, градуирана през 0,05 ml; 4.7. пипети, градуирани от 20, 25 и 50 ml; 4.8. мерителни колби с една отметка от 250, 1000 и 2000 ml; 4.9. подгряващо устройство, подходящо за поддържане на кипене съгласно условията по т. 5.1, което позволява наблюдаването на промяната на цвета в еквивалентния пункт, без да е необходимо да се отстранява кипящата колба (т. 4.5) от източника на топлина; 4.10. хронометър, показващ най-малко в рамките на една секунда. 5. Начин на работа: 5.1. стандартизиране на разтвора на Фелинг: 5.1.1. пипетират се 50 ml от разтвор Б (т. 4.1.2) и след това 50 ml от разтвор А (т. 4.1.1) в чиста суха Бехерова чаша и се смесват добре; 5.1.2. бюретата се изплаква и се напълва с 0,25 % стандартен разтвор на инвертна захар (0,25 g/100 ml) (т. 4.3); 5.1.3. пипетира се 20 ml аликвотна част от смесените разтвори А и Б (т. 5.1.1) в колба за изваряване от 500 ml (т. 4.5); към нея се добавят 15 ml вода; добавят се 39 ml разтвор на инвертна захар от бюретата, малко количество гранули против кипене с енергично отделяне на пара (с подскачане на съда) и съдържанието на колбата се смесва с леко разклащане; 5.1.4. колбата и съдържанието и се нагряват до кипене и се оставя да ври точно две минути; колбата не трябва да се отстранява от източника на топлина по време на останалата част от процедурата, нито да спира кипенето; добавят се три или четири капки разтвор на метиленово синьо (т. 4.4) в края на двеминутното кипене: разтворът трябва да придобие син цвят; 5.1.5. продължава се стандартизирането чрез добавяне на малки порции на стандартния разтвор на инвертна захар от бюретата, първоначално по 0,2 ml, след това по 0,1 ml и накрая на единични капки до достигане на еквивалентния пункт; той се определя, когато синият цвят, придаван от метиленовото синьо, изчезне; тогава разтворът приема червеникав цвят, дължащ се на суспензията на меден I оксид; 5.1.6. еквивалентният пункт трябва да се достигне в края на трите минути от момента, когато разтворът започва да кипи; крайният титър V0 се получава между 39,0 и 41,0 ml; когато V0 е извън тези граници, концентрацията на мед в разтвора на Фелинг (т. 4.1.1) се коригира, след което процесът на стандартизиране се повтаря; 5.2. приготвяне на разтвори на пробата: концентрацията на разтвора за изпитване на пробата трябва да бъде такава, че да съдържа между 250 и 400 mg инвертна захар на 100 ml; 5.3. предварителен опит: 5.3.1. целта на извършване на предварителен опит е да се определи количеството вода, което следва да се добави към 20 ml от смесените разтвори А и Б, така че то да е достатъчно, за да се гарантира получаването на краен обем от 75 ml след титруването; извършва се процедурата по т. 5.1.4, с изключение на това, че вместо стандартния разтвор на инвертна захар се използва разтвор на пробата, т.е. 25 ml от разтвора на пробата се добавя в колбата от бюретата; добавят се 15 ml вода, разтворът се оставя да кипи две минути и след това се титрува до достигане на еквивалентния пункт, както е описано в т. 5.1.5; 5.3.2. когато след добавянето на разтвора на метиленово синьо червеникавият цвят е устойчив, използваният разтвор на пробата е твърде концентриран; в този случай опитът не се зачита, а се повтаря, като се използва разтвор с по-ниска концентрация; ако са необходими повече от 50 ml от разтвора на пробата, за да се получи червеникав цвят, трябва да се използва разтвор на пробата с по-висока концентрация; изчислява се количеството вода, което трябва да се добави, като се извадят обемите на смесените разтвори на Фелинг (20 ml) и на разтвора на пробата от 75 ml; 5.4. окончателен анализ на разтвора на пробата: 5.4.1. в колбата за изваряване се пипетират 20 ml от смесения разтвор на Фелинг и количеството вода, определено в т. 5.3; 5.4.2. прибавя се от бюретата наблюдаваният титър на разтвора на пробата (както е определен в т. 5.3), намален с 1 ml; добавят се няколко гранули против кипене с енергично отделяне на пара, съдържанието на колбата се смесва чрез леко разклащане, кипва се и се титрува, както преди това (т. 5.3); еквивалентният пункт нормално се достига една минута след добавянето на разтвора на метиленово синьо; крайният титър = V1. 6. Изразяване на резултатите: 6.1. формула и метод на изчисляване: съдържанието на редуциращи захари в пробата, изчислени като инвертна захар, се получава от: където: С е концентрацията на разтвора на изпитваната проба в g на 100 ml; V0 - обемът в ml на стандартния инвертен разтвор, използван при стандартизационното титруване; V1 - обемът в ml на разтвора на изпитваната проба, използван при точния анализ в т. 6.4.2; f - корекционeн коефициент, който отчита концентрацията на захароза в разтвора на изпитваната проба; стойностите са показани в таблицата: Таблица Захароза (g в кипяща смес) Корекционен коефициент f 0 0,5 1,0 1,5 2,0 2,5 3,0 3,5 4,0 4,5 5,0 5,5 6,0 6,5 7,0 7,5 8,0 8,5 9,0 9,5 10,0 1,000 0,982 0,971 0,962 0,954 0,946 0,939 0,932 0,926 0,920 0,915 0,910 0,904 0,898 0,893 0,888 0,883 0,878 0,874 0,869 0,864 Корекциите за различно съдържание на захароза в разтвора на изпитваната проба може да се изчислят от таблицата чрез интерполация. Забележка. Приблизителната концентрация на захароза може да се намери чрез изваждане на концентрацията на разтворените твърди вещества, която се дължи на инвертната захар (f е оценен за целите на това изчисление на 1,0), от общата концентрация на разтворени твърди вещества, изразена като захароза, получена от рефракционния индекс, като се приложи методът по приложение № 3; 6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, не превишава 1,0 % от тяхното средноаритметично. 7. Забележка. Стойността (виж т. 4.3) се разделя на 2,889, за да се превърне °S в поляриметрични дъгови градуси (мерителни епруветки от 200 mm; светлинен източник, състоящ се от натриева лампа; инструментът трябва да се инсталира в стая, където температурата може да се поддържа близо до 20°С).

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 9

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.