Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 8

Наредба за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 9, ал. 1, т. 3 Метод за определяне съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертна захар, декстрозен еквивалент или D-глюкоза (метод на Лъф - Скурл) 1. Определение: "Редуциращи захари, изразени като инвертни захари, D-глюкоза или декстрозен еквивалент" е съдържанието на редуциращи захари, изразено или изчислено като инвертна захар, D-глюкоза или декстрозен еквивалент, определени чрез метода на Лъф - Скурл. 2. Обхват и област на приложение: по метода на Лъф - Скурл се определят: 2.1. съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертна захар, във: 2.1.1. захарен разтвор; 2.1.2. разтвор на бяла захар; 2.1.3. разтвор на инвертна захар; 2.1.4. разтвор на бяла инвертна захар; 2.1.5. сироп на инвертна захар; 2.1.6. сироп на бяла инвертна захар; 2.2. съдържанието на редуциращи захари, изразено и изчислено (на сухо вещество) като декстрозен еквивалент, във: 2.2.1. глюкозен сироп; 2.2.2. дехидратиран глюкозен сироп; 2.3. съдържанието на редуциращи захари, изразено като D-глюкоза, във: 2.3.1. декстроза монохидрат; 2.3.2. безводна декстроза. 3. Принцип: редуциращите захари в пробата (избистрена, ако е необходимо) се нагряват до точката на кипене при стандартизирани условия с меден II разтвор, който частично се редуцира до мед I; след това излишната мед II се определя йодометрично. 4. Реактиви и апаратура: 4.1. разтвор на Карез I: разтварят се 21,95 g цинков ацетат дихидрат (Zn(CH3COO)2.2H2O) (или 24 g цинков ацетат трихидрат (Zn(CH3COO)2.3H2O) и 3 ml ледена оцетна киселина във вода и се долива до 100 ml с вода; 4.2. разтвор на Карез II: разтварят се 10,6 g калиев хексацианоферат II трихидрат K4[Fe(CN)6].3H2O във вода и се долива до 100 ml с вода; 4.3. реактив на Лъф - Скурл: приготвят се следните разтвори: 4.3.1. меден II сулфатен разтвор: разтварят се 25 g несъдържащ желязо меден II сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) в 100 ml вода; 4.3.2. разтвор на лимонена киселина: разтварят се 50 g монохидрат на лимонената киселина (С6Н8О7.Н2О) в 50 ml вода; 4.3.3. разтвор на натриев карбонат: разтварят се 143,8 g безводен натриев карбонат (Na2CO3) в около 300 ml топла вода и се оставя да се охлади; 4.3.4. разтворът на лимонената киселина (т. 4.3.2) се добавя към разтвора на натриевия карбонат (т. 4.3.3) в мерителна колба от един литър, като леко се разклаща; разклаща се, докато отделянето на газове спре, и след това се добавя разтворът на меден II сулфат (т. 4.3.1) и се долива до 1000 ml с вода; разтворът се оставя да престои едно денонощие и след това, ако е необходимо, се филтрира; проверява се моларността на получения реактив по метода, описан в т. 5.1 (Cu 0,1 mol/L; Na2CO3 1 mol/L); 4.4. разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 mol/L; 4.5. разтвор на нишесте: към един литър кипяща вода се добавя суспенсия от 5 g разтворимо нишесте в 30 ml вода; вари се 3 минути, оставя се да се охлади и се добавя, ако е необходимо, 10 mg живачен II йодид като консервант; 4.6. сярна киселина, 3 mol/L; 4.7. разтвор на калиев йодид, 30 % (w/v); 4.8. пемза на парченца, варени в солна киселина, промити напълно от киселината с вода и след това изсушени; 4.9. изопентанол; 4.10. натриев хидроксид, 0,1 mol/L; 4.11. солна киселина, 0,1 mol/L; 4.12. фенолфталинов разтвор, 1 % (w/v) в етанол; 4.13. конична колба с обратен хладник; 4.14. хронометър. 5. Начин на работа: 5.1. стандартизиране на реактива на Лъф - Скурл (т. 4.3): 5.1.1. към 25 ml от реактива на Лъф - Скурл (т. 4.3) се добавят 3 g калиев йодид и 25 ml 3 mol/L сярна киселина (т. 4.6); титрува се с 0,1 mol/L натриев тиосулфат (т. 4.4); като индикатор се използва разтворът на нишесте (т. 4.5), добавен към края на титруването; когато обемът на използвания 0,1 mol/L натриев тиосулфат не е 25 ml, реактивът трябва да се освежи; 5.1.2. пипетират се 10 ml от реактива в мерителна колба от 100 ml и се разрежда до обема с вода; в конична колба се пипетират 10 ml от разредения реактив в 25 ml 0,1 mol/L солна киселина (т. 4.11) и се загряват в продължение на един час в кипяща водна баня; охлажда се, долива се до първоначалния обем с прясно кипнала вода и се титруват с 0,1 mol/L натриев хидроксид (т. 4.10), като за индикатор се използва фенолфталин (т. 4.12); обемът на използвания 0,1 mol/L натриев хидроксид (т. 4.10) трябва да бъде между 5,5 и 6,5 ml; 5.1.3. титруват се 10 ml от разредения реактив (т. 5.1.2) с 0,1 mol/L солна киселина (т. 4.11), като за индикатор се използва фенолфталеин (т. 4.12); еквивалентният пункт се характеризира с изчезването на виолетовия цвят; обемът на използваната 0,1 mol/L солна киселина (т. 4.11) нормално варира между 6,0 и 7,5 ml; 5.1.4. рН на реактива на Лъф - Скурл е между 9,3 и 9,4 при 20°С; 5.2. приготвяне на разтвора: 5.2.1. претеглят се 5 g от пробата с точност до 1 mg и се прехвърлят с 250 ml вода в мерителна колба от 250 ml; избистря се, ако е необходимо, като се добавя 5 ml разтвор на Карез I (т. 4.1), последван от 5 ml разтвор на Карез II (т. 4.2); след всяко добавяне се разклаща; долива се до 250 ml с вода; разклаща се добре; ако е необходимо, се филтрира; 5.2.2. разтворът (т. 5.2.1) се разрежда така, че 25 ml от разтвора да съдържат не по-малко от 15 mg и не повече от 60 mg редуциращи захари, изразени като глюкоза; 5.3. титруване по метода Лъф - Скурл: пипетират се 25 ml от реактива на Лъф - Скурл (т. 4.3) в конична колба от 300 ml (т. 4.13); пипетират се 25 ml от захарния разтвор (т. 5.2.2) в коничната колба и се прибавят две парченца пемза (т. 4.8); обратен хладник се поставя на конична колба (т. 4.13) и апаратът веднага се поставя върху азбестова мрежа над бунзенова горелка; горелката има отвор в азбестовата част с диаметър, равен на основата на колбата; течността се нагрява до точката на кипене за около две минути и кипенето продължава бавно в продължение точно на 10 минути; охлажда се незабавно в студена вода и след 5 минути се титрува, както следва: добавят се 10 ml от разтвора на калиевия йодид (т. 4.7), след това незабавно се добавя внимателно (поради отделяне на газове) 25 ml 3 mol/L сярна киселина (т. 4.6); титрува се с 0,1 mol/L разтвор на натриев тиосулфат (т. 4.4), докато разтворът почти се обезцвети, и след това се добавят (като индикатор) няколко милилитра разтвор на нишесте (т. 4.5) - титруването продължава до изчезване на синия цвят; извършва се контролен тест, при което се използват 25 ml вода, която замества 25 ml захарен разтвор (т. 5.2.2). 6. Изразяване на резултатите: 6.1. формула и метод на изчисляване: от таблицата се намира (когато е необходимо, като се интерполира) масата на глюкозата или на инвертираната захар в милиграми, което съответства на разликата между отчитанията на двете титрувания, изразени в ml 0,1 mol/L натриев тиосулфат; резултатът се изразява, превърнат в инвертна захар или D-глюкоза, като процент (w/w) от сухото вещество; 6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две титрувания, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, нормално не превишава 0,2 ml. Забележка. С цел да се намали образуването на пяна, преди подкиселяването със сярна киселина, се добавя малко количество (около 1 ml) изопентанол (т. 4.9). Таблица на стойностите съгласно реактива на Лъф - Скурл 0,1 mol/L Na2S2O3 Глюкоза, фруктоза, инвертни захари C6H12O6 ml mg разлика 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 2,4 4,8 7,2 9,7 12,2 14,7 17,2 19,8 22,4 25,0 27,6 30,3 33,0 35,7 38,5 41,3 44,2 47,1 50,0 53,0 56,0 59,1 62,2 2,4 2,4 2,5 2,5 2,5 2,5 2,6 2,6 2,6 2,6 2,7 2,7 2,7 2,8 2,8 2,9 2,9 2,9 3,0 3,0 3,1 3,1

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 8

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.