Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 5

Наредба за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 8 Метод за определяне съдържанието на сулфатна пепел 1. Определение: "Съдържание на сулфатна пепел" е съдържанието на сулфатна пепел, определено чрез метода за определяне съдържанието на сулфатна пепел. 2. Обхват и област на приложение: по този метод се определя съдържанието на сулфатна пепел във: 2.1. глюкозен сироп; 2.2. дехидратиран глюкозен сироп; 2.3. декстроза монохидрат; 2.4. безводна декстроза. 3. Принцип: остатъчната маса на частта за анализ се определя след изгаряне в окисляваща атмосфера при 525°С в присъствието на сярна киселина и се изчислява като тегловен процент от пробата. 4. Реактиви и апаратура: 4.1. сярна киселина, разреден разтвор: 100 ml концентрирана сярна киселина (плътност при 20°С = 1,84 g/ml; 96 % w/w) се добавят бавно и внимателно към 300 ml вода, като се разбърква и охлажда; 4.2. електрическа муфелна пещ, оборудвана с пирометър и работеща при температура 525±25°С; 4.3. аналитични везни с точност до 0,1 mg; 4.4. тигел за изгаряне до пепел от платина или кварц с подходящ обем; 4.5. ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен сушител с индикатор за водно съдържание. 5. Начин на работа: тигелът (т. 4.4) се загрява до температурата на изгаряне, охлажда се в ексикатора и се претегля; с точност до 0,1 mg в тигела се претеглят 5 g глюкозен сироп или дехидратиран глюкозен сироп, или 10 g декстроза монохидрат или безводна декстроза. Добавят се 5 ml от разтвора на сярна киселина (т. 4.1) (виж забележка 1) и внимателно се загрява пробата в тигела над пламък или върху котлон до пълното и карбонизиране. Процесът на карбонизиране, при който се изгарят пари от пробата (виж забележка 2), се извършва във вентилационен шкаф. Тигелът (т. 4.4) се поставя в муфелна пещ (т. 4.2), нагрята до 525±25°С, докато се получи бяла пепел. Това обикновено отнема два часа (виж забележка 3). Пробата се охлажда за около 30 минути в ексикатор (т. 4.5) и след това се претегля. 6. Изразяване на резултатите: 6.1. формула и метод на изчисляване: съдържанието на сулфатна пепел, изразено като тегловен процент от пробата, която се анализира, се изчислява по следната формула: където: m1 е масата на пепелта в g; m0 - масата на частта от пробата за анализ в g; 6.2. повторяемост: не е допустимо разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, да превишава 2 % от средноаритметичното между тях. Забележки:

към чл. 8 Метод за определяне съдържанието на сулфатна пепел 1. Определение: "Съдържание на сулфатна пепел" е съдържанието на сулфатна пепел, определено чрез метода за определяне съдържанието на сулфатна пепел. 2. Обхват и област на приложение: по този метод се определя съдържанието на сулфатна пепел във: 2.1. глюкозен сироп; 2.2. дехидратиран глюкозен сироп; 2.3. декстроза монохидрат; 2.4. безводна декстроза. 3. Принцип: остатъчната маса на частта за анализ се определя след изгаряне в окисляваща атмосфера при 525°С в присъствието на сярна киселина и се изчислява като тегловен процент от пробата. 4. Реактиви и апаратура: 4.1. сярна киселина, разреден разтвор: 100 ml концентрирана сярна киселина (плътност при 20°С = 1,84 g/ml; 96 % w/w) се добавят бавно и внимателно към 300 ml вода, като се разбърква и охлажда; 4.2. електрическа муфелна пещ, оборудвана с пирометър и работеща при температура 525±25°С; 4.3. аналитични везни с точност до 0,1 mg; 4.4. тигел за изгаряне до пепел от платина или кварц с подходящ обем; 4.5. ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен сушител с индикатор за водно съдържание. 5. Начин на работа: тигелът (т. 4.4) се загрява до температурата на изгаряне, охлажда се в ексикатора и се претегля; с точност до 0,1 mg в тигела се претеглят 5 g глюкозен сироп или дехидратиран глюкозен сироп, или 10 g декстроза монохидрат или безводна декстроза. Добавят се 5 ml от разтвора на сярна киселина (т. 4.1) (виж забележка 1) и внимателно се загрява пробата в тигела над пламък или върху котлон до пълното и карбонизиране. Процесът на карбонизиране, при който се изгарят пари от пробата (виж забележка 2), се извършва във вентилационен шкаф. Тигелът (т. 4.4) се поставя в муфелна пещ (т. 4.2), нагрята до 525±25°С, докато се получи бяла пепел. Това обикновено отнема два часа (виж забележка 3). Пробата се охлажда за около 30 минути в ексикатор (т. 4.5) и след това се претегля. 6. Изразяване на резултатите: 6.1. формула и метод на изчисляване: съдържанието на сулфатна пепел, изразено като тегловен процент от пробата, която се анализира, се изчислява по следната формула: където: m1 е масата на пепелта в g; m0 - масата на частта от пробата за анализ в g; 6.2. повторяемост: не е допустимо разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, да превишава 2 % от средноаритметичното между тях. Забележки:
  1. 1. Сярната киселина се добавя на малки количества, за да се избегне твърде силното образуване на пяна.
  2. 2. По време на първата карбонизация трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се предотвратят загуби на проба или пепел чрез прекалено завихряне на пробата.
  3. 3. Когато е трудно пробата да се опепели напълно (т.е. остават черни частици), тигелът се изважда от муфелната пещ и остатъкът се навлажнява, след като е охладен, с няколко капки вода, преди отново да бъде върнат в пещта.

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 5

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.