Наредба · ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Приложение

Наредба № 31 от 29 юли 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила от 20 февруари 2015 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 5 от 9 февруари 2015 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), издадена на същото основание – чл. 5, ал. 1 от Закона за храните, урежда изцяло същата материя и с § 5 от преходните и заключителните си разпоредби изрично отменя Наредба № 31 от 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2006 г.), като влиза в сила от деня на обнародването си – 20.02.2015 г. Последвалото отменяне на Наредба № 5 от 2015 г. с наредбата по ДВ, бр. 56 от 2022 г. не възстановява действието на Наредба № 31 от 2004 г. Актът на негово място: Наредба № 5 от 9 февруари 2015 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 88 от 2004 г.
В сила от
11 октомври 2004 г.

Последна редакция · в сила от 11.10.2004 · без изменения оттогава

№ 2към чл. 26 МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА АФЛАТОКСИНИ Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на афлатоксини 1. Общи изисквания: описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на афлатоксин в храните, посочени в таблица № 2 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети: 1.1. Проби се вземат самостоятелно от всяка партида, определена за контрол. 1.2. Големите партиди се разделят на еднородни части - подпартиди. Проби се вземат отделно за всяка подпартида съгласно правилата, посочени в т. 2. 1.3. Различни видове партиди: 1.3.1. Процедурите за вземане на проби се прилагат за всички форми, под които храните се предлагат на пазара - в насипно състояние, контейнери, отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други). 1.3.2. При вземането на проби от партиди, състоящи се от отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други) и без да е в противоречие с правилата, посочени в т. 2, следната формула може да се използва, за да се направи изборът на опаковките, от които да се вземат точкови проби: Честота на вземане на проби (ЧВП): маса на партидата х маса на точковата проба ЧВП = –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– , маса на общата проба х маса наотделната опаковка където: масата е в kg, ЧВП е всяка n-та торба или опаковка, от която трябва да се вземе точкова проба (десети от цялото се закръгляват към най-близкото цяло число). 1.4. Масата на точковата проба трябва да бъде около 300 g, освен ако в т. 2 не е определена друга стойност, с изключение на случаите на партиди от подправки, когато масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. Когато партидите се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. 1.5. Брой на точковите проби за партиди под 15 тона. Броят на точковите проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата и е най-малко 10 броя и най-много 100 броя, освен ако в т. 2 не е посочено друго. Цифрите, посочени в таблица № 1, могат да се използват за определяне броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидите. Таблица № 1: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2. Специфични правила за вземане на проби 2.1. Общата процедура за вземане на проби от фъстъци, ядки, сушени плодове, подправки и зърнени храни е посочена в таблица № 2. Таблица № 2: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата на партидата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележка. (*) В зависимост от масата на партидата и посоченото в т. 1.5 или 2.3. 2.2. Зърнени храни (партиди с маса і 50 тона), фъстъци, шамфъстък, бразилски орехи, сушени смокини и подправки: 2.2.1. Ред за вземане на проби: 2.2.1.1. Когато е възможно физически, всяка партида трябва да се раздели на подпартиди съгласно таблица № 2 на т. 2.1. Като се има предвид, че масата на партидата не е точно кратно число на масата на подпартидите, то масата на подпартидата може да надхвърли определената маса в таблица № 2 най-много с 20 %. 2.2.1.2. Проби се вземат отделно от всяка подпартида. 2.2.1.3. Броят на точковите проби е 100. Когато партидите са с маса под 15 тона, броят точкови проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата, като той е най-малко 10 броя и най-много 100 броя (виж т. 1.5). 2.2.1.4. Маса на общата проба е 30 kg, която трябва да бъде смесена и разделена на три равни по-малки лабораторни проби по 10 kg преди извършване на смилането. Разделянето на три лабораторни проби не е необходимо в случаите на партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и царевица, предназначени за последващо сортиране или друга механична обработка. Това зависи от наличието на технически средства, които да могат да хомогенизират проба с маса 30 kg. Когато масата на общата проба е под 10 kg, общата проба не трябва да се разделя на три по-малки проби. За подправки масата на общата проба е не повече от 10 kg, поради което не е необходимо разделянето й на по-малки лабораторни проби. 2.2.1.5. Лабораторна проба: Лабораторна проба е всяка по-малка проба с маса 10 kg. Всяка лабораторна проба трябва самостоятелно фино да се смели и добре да се размеси, за да се постигне пълно хомогенизиране съгласно изискванията за подготовка на пробите, посочени в част II на това приложение. 2.2.1.6. Когато не е възможно да се приложи описаният метод за вземане на проби поради икономически последици в резултат на увреждане на партидата (поради начина на опаковане, вида на транспортното средство и т.н.), може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че се осигурява максимална представителност на партидата, определена за контрол, и методът подробно се описва и документира. 2.2.2. Приемане на партидата или подпартида: 2.2.2.1. За партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и царевица, предназначени за сортиране или друга механична обработка, и от подправки: 2.2.2.1.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба или средната стойност от анализа на лабораторните проби съответства на нормите от приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.1.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба или средната стойност от анализа на лабораторните проби надвишава нормите от приложение № 1 над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.2. Партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и зърнени храни, предназначени за пряка консумация, и партиди от зърнени храни (без царевица), предназначени за сортиране или друга механична обработка: 2.2.2.2.1. Партидата се приема, ако резултатът от анализа на нито една от лабораторните проби не надвишава нормите от приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.2.2. Партидата не се приема, ако един или повече от резултатите от анализа на лабораторните проби надвишава нормите от приложение № 1 над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.3. Партиди храни, за които общата проба е с маса под 10 kg: 2.2.2.3.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.3.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.3. Зърнени храни (партиди с маса под 50 тона), ядки, различни от фъстъци, шамфъстък и бразилски орехи, и сушени плодове без смокини: 2.3.1. Ред за вземане на проби: 2.3.1.1. За тези храни може да се приложи методът за вземане на проби, посочен в т. 2.2.1. Отчитайки ниската честота на замърсяване с афлатоксини на тези храни и/или употребата на съвременни опаковки за търговия с тях, може да се приложи и друг по-опростен метод за вземане на проби. 2.3.1.2. За партиди зърнени храни с маса под 50 тона методът за вземане на проби е в зависимост от масата на партидата, при който трябва да се вземат най-малко 10 броя и най-много 100 броя точкови проби, всяка с маса от 100 g, образуващи една обща проба с маса от 1 kg до 10 kg. Цифрите, посочени в таблица № 3, могат да се използват за определяне на броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидата. Таблица № 3: Брой на точковите проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидатазърнени храни Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.3.2. Приемане на партидата: Прилагат се изискванията, посочени в т. 2.2.2. 2.4. Мляко: 2.4.1. Ред за вземане на проби: Проби от партиди сурово и топлинно обработено мляко се вземат съгласно изискванията на Наредба № 30 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2002 г.). 2.4.1.1. Броят на точковите проби трябва да е най-малко 5. 2.4.1.2. Масата на общата проба трябва да е най-малко 0,5 kg или 0,5 l. 2.4.2. Приемане на партидата или подпартидата: 2.4.2.1. Партидата сурово или топлинно обработено мляко се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.4.2.2. Партидата сурово или топлинно обработено мляко не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5. Производни (преработени) храни или храни с няколко съставки: 2.5.1. Млечни продукти: 2.5.1.1. Ред за вземане на проби: 2.5.1.1.1. Проби от партиди млечни продукти се вземат съгласно изискванията на Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с ПМС № 10 от 2004 г. (ДВ, бр. 8 от 2004 г.). 2.5.1.1.2. Броят на точковите проби трябва да бъде най-малко 5. 2.5.1.1.3. За другите млечни продукти се използва еквивалентен метод. 2.5.1.2. Приемане на партидата или подпартидата. 2.5.1.2.1. Партидата млечни продукти се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5.1.2.2. Партидата млечни продукти не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5.2. Други производни храни с много малка маса на частиците, като брашна, смокинова паста, фъстъчено масло (равномерно разпределение на замърсяването с афлатоксини). 2.5.2.1. Ред за вземане на проби: 2.5.2.1.1. Броят на точковите проби трябва да е 100. За партиди с маса под 50 тона броят на точковите проби трябва да бъде от 10 до 100 в зависимост от масата на партидата (виж таблица № 3 по т. 2.3.1.2). 2.5.2.1.2. Масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. В случай на партиди, съставени от отделни опаковки за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. 2.5.2.1.3. Обща проба трябва да е с маса от 1 до 10 kg и да е добре размесена. 2.5.2.2. Брой на пробите, които трябва да се вземат: 2.5.2.2.1. Броят на общите проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата. Разделянето на големите партиди на подпартиди трябва да се извърши съгласно посоченото за зърнени храни в таблица № 2 по т. 2.1. 2.5.2.2.2. От всяка подпартида поотделно се вземат проби. 2.5.2.3. Приемане на партидата или подпартидата: 2.5.2.3.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5.2.3.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.6. Други производни храни с относително голям размер на частиците (неравномерно разпределение на замърсяването с афлатоксини): 2.6.1. Вземането на проби от тези храни и оценката за съответствието им с нормите за съдържание на афлатоксини се извършва съгласно изискванията на т. 2.2 и 2.3. 2.7. Храни за кърмачета и малки деца: 2.7.1. Ред за вземане на проби: Вземането на проби от храни за кърмачета и малки деца се извършва съгласно изискванията за вземане на проби от мляко и производните му продукти и изискванията за вземане на проби от производни (преработени) храни с няколко съставки, посочени в т. 2.4, 2.5 и 2.6. 2.7.2. Приемане на партидата или подпартидата: 2.7.2.1. Партидата храни за кърмачета и малки деца се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.7.2.2. Партидата храни за кърмачета и малки деца не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 3. Вземане на проби при търговия на дребно с храни: 3.1. Винаги, когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно трябва да се извършва в съответствие с горепосочените изисквания. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при търговия на дребно, при условие че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата, определена за контрол. Част II Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол нахрани за съдържание на афлатоксини 1. Общи правила за подготовка на пробите: 1.1. Предпазни мерки: По време на лабораторното изпитване дневната светлина трябва по възможност максимално да бъде ограничена, тъй като афлатоксините постепенно се разпадат под действието на ултравиолетовите лъчи. Пробите се приготвят и хомогенизират изключително внимателно поради това, че разпределението на афлатоксините е крайно неравномерно. Цялото количество проби, постъпило в лабораторията, се използва за изготвянето на материала за анализ. 1.2. Изчисляване на съотношението черупки/ядивна част на цели ядки: Нормите за съдържание на афлатоксини, посочени в приложение № 1, се отнасят за ядивната част. Съдържанието на афлатоксини в ядивната част може да се определи по един от следните начини: 1.2.1. Премахват се черупките на целите ядки, взети като проби, и се определя съдържанието на афлатоксини в ядивната част. 1.2.2. Хомогенизират се целите ядки (с черупките) чрез прилагане на процедурата за приготвяне на пробите. Методът за вземане на проби и за анализ изисква да се изчисли масата на ядивната част на плода в общата проба. Масата на ядивната част в общата проба се изчислява след определянето на подходящ фактор за съотношението между черупка и ядивна част на целите ядки. Това съотношение се използва, за да се установи количеството на ядивната част в пробата, използвана при подготовката на пробата и метода за анализ. За целта се вземат произволно приблизително 100 бр. цели ядки от партидата или се заделят от всяка обща проба. За всяка лабораторна проба съотношението черупка/ядивна част може да се изчисли чрез претегляне на целите ядки, отделяне на черупките от плодовете и последващо отделно претегляне на черупките и на ядките. В лабораторията може да бъде определено съотношение между черупка и ядивна част на целите ядки на база анализ от получените резултати за определено количество проби. В този случай и при наличие на лабораторна проба, резултатът от анализа на която значително надхвърля нормите, съотношението черупка/ядивна част за нея трябва да бъде определено чрез използване отделените приблизително 100 броя цели ядки. 2. Подготовка на пробата, получена в лабораторията: всяка лабораторна проба трябва фино да се смели и добре да се размеси, като се използва процес, с който се постига пълното й хомогенизиране. Когато нормата се прилага на сухо вещество, съдържанието му се определя на част от хомогенизираната проба, като се прилага процедура, която осигурява точното му определяне. 3. Методите за анализ, които трябва да се прилагат от лабораториите и изисквания за контрол на лабораториите: 3.1. Определения - най-често използваните параметри за прецизност са “повторяемост” и “възпроизводимост”. Определенията, които трябва да бъдат използвани в лабораториите, са, както следва: 3.1.1. “Повторяемост” (r) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 х sr. 3.1.2. Sr е стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост. 3.1.3. “RSDr” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/x) ґ 100], където x е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби. 3.1.4. “Възпроизводимост” (R) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 sR. 3.1.5. “SR” е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост. 3.1.6. “RSDR” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(Sr/x) х 100]. 3.2. Специфични изисквания към методите за анализ - когато няма установени специфични методи за определяне на съдържанието на афлатоксини в храни, лабораториите могат да изберат всеки метод за анализ, който отговаря на следните критерии: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки: а) Стойностите се прилагат и за В1 и за сумата от B1 + B2 + G1 + G2. б) Ако сумата от отделните афлатоксини B1 + B2 + G1 + G2 трябва да се докладва, резултатът за всеки трябва да бъде известен или еквивалентен. в) Границите на откриване за използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности се дават при съответните концентрации. г) Стойностите за прецизност са изчислени по уравнението на Хорвиц (Horwitz): RSDR = 2(1 - 0,5 lоg С) , където: RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост [(Sr/x) х 100]; С - съотношението между концентрациите (напр. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1,000 mg/kg). Това e общо уравнение за прецизност, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ. 3.3. Изчисляване на аналитичния добив и представяне на резултатите: 3.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието по т. 2.2.2, 2.3.2, 2.4.2, 2.5.1.2 и 2.5.2.3 на част I на приложението. 3.3.2. Аналитичният резултат се изразява като х +/ - U, където х е аналитичният резултат, а U е неопределеността на измерването, като се използва фактор на покриване 2, който дава ниво на сигурност около 95 %.

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 88 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

История на промените

  1. 11 октомври 2004 г.обн ДВ, бр. 88 от 2004 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.