Наредба · ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Приложение

Наредба № 31 от 29 юли 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила от 20 февруари 2015 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 5 от 9 февруари 2015 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), издадена на същото основание – чл. 5, ал. 1 от Закона за храните, урежда изцяло същата материя и с § 5 от преходните и заключителните си разпоредби изрично отменя Наредба № 31 от 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2006 г.), като влиза в сила от деня на обнародването си – 20.02.2015 г. Последвалото отменяне на Наредба № 5 от 2015 г. с наредбата по ДВ, бр. 56 от 2022 г. не възстановява действието на Наредба № 31 от 2004 г. Актът на негово място: Наредба № 5 от 9 февруари 2015 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 88 от 2004 г.
В сила от
11 октомври 2004 г.

Последна редакция · в сила от 11.10.2004 · без изменения оттогава

№ 3към чл. 27 МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА ОХРАТОКСИН А Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на охратоксин А 1. Специфични изисквания за вземане на проби - описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на охратоксин А в храните, посочени в таблица № 3 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети. 1.1. Различни видове партиди: 1.1.1. Процедурите за вземане на проби се прилагат за всички форми, под които храните се предлагат на пазара - в насипно състояние, контейнери, отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други). 1.1.2. При вземане на проби от партиди, състоящи се от отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други) и без да е в противоречие с правилата, посочени в т. 1.3, 1.4 и 1.5, следната формула може да се използва, за да се направи изборът на опаковките, от които да се вземат точкови проби: Честота на вземане на проби (ЧВП): масата на партидата х масатана точковата проба ЧВП = –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– , масата на общата проба х масатана отделната опаковка където: масата е в kg; ЧВП е всяка n-та торба или опаковка, от която трябва да се вземе точкова проба (десети от цялото се закръгляват към най-близкото цяло число). 1.2. Масата на общата проба трябва да бъде около 100 g, освен ако в тази част не е определена друга стойност за масата на точковата проба. Когато партидите се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. 1.3. Общата процедура за вземане на проби от зърнени храни и сушени плодове от грозде е посочена в таблица № 1. Таблица № 1: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата напартидата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки:
(1) В зависимост от масата на партидата - виж таблица № 2 на тази част.
(2) В зависимост от масата на партидата - виж таблица № 3 на тази част. 1.4. Ред за вземане на проби за зърнени храни и зърнени продукти (партиди с маса і 50 тона) и сушени плодове от грозде (партиди с маса і 15 тона): 1.4.1. Когато е възможно физически, всяка партида трябва да се раздели на подпартиди съгласно таблица № 1. Като се има предвид, че масата на партидата невинаги е точно кратно число на масата на подпартидите, то масата на подпартидата може да надхвърли определената маса в таблица № 1 най-много с 20 %. 1.4.2. Проби се вземат отделно за всяка подпартида. 1.4.3. Броят точкови проби, които трябва да се вземат, е 100. За партиди зърнени храни с маса под 50 тона и партиди сушени плодове от грозде с маса под 15 тона виж т. 1.5. 1.4.4. Масата на общата проба е 10 kg. 1.4.5. Когато не е възможно да се приложи описаният метод за вземане на проби, поради икономически последици в резултат на увреждане на партидата (поради начина на опаковане, вида на транспортното средство и т.н.), може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че се осигурява максимална представителност на партидата, определена за контрол, и методът подробно се описва и документира. 1.5. Правила за вземане на проби от зърнени храни и зърнени продукти (партиди с маса < 50 тона) и сушени плодове от грозде (партиди с маса < 15 тона). 1.5.1. За партиди зърнени храни с маса под 50 тона и партиди сушени плодове от грозде с маса под 15 тона редът за вземане на проби включва вземането на най-малко 10 и най-много 100 бр. точкови проби в зависимост от масата на партидата, които събрани образуват обща проба с маса съответно от 1 до 10 kg. 1.5.2. Цифрите, посочени в таблици № 2 и 3, могат да се използват за определяне броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидите. Таблица № 2: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата зърнени храни Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Таблица № 3: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата сушениплодове от грозде Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 1.6. Метод за вземане на проби от храни за кърмачета и малки деца: 1.6.1. Прилага се методът за вземане на проби от зърнени храни и зърнени продукти, посочен в т. 1.5. Броят точкови проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата и е най-малко 10 и най-много 100 броя, в съответствие с посоченото в таблица № 2 по т. 1.5.2. 1.6.2. Масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. За партиди, които се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. 1.6.3. Масата на общата проба в зависимост от броя на точковите проби е от 1 kg до 10 kg. Тя трябва добре да се смеси. 1.7. Вземане на проби при търговия на дребно: Винаги, когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно трябва да се извършва в съответствие с посочените изисквания. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при търговия на дребно при условие, че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата, определена за контрол. 2. Приемане на партида или подпартида: 2.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. Част II Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол на съдържанието на охратоксин А в някои храни 1. Предпазни мерки: Пробите трябва да се подготвят и по-специално да се хомогенизират изключително внимателно, тъй като замърсяването им с охратоксин А е неравномерно. Цялото количество проби, постъпило в лабораторията, се използва за изготвянето на материала за анализ. 2. Подготовка на пробата, получена в лабораторията: Цялото количество на общата проба трябва фино да се смели и добре да се размеси, като се използва процес, с който се постига пълното й хомогенизиране. Когато нормата се прилага за сухо вещество, съдържанието му се определя върху част от хомогенизираната проба, като се прилага процедура, която осигурява точното му определяне. 3. Методите за анализ, които трябва да се прилагат от лабораториите, и изисквания за контрол на лабораториите: 3.1. Определения: Най-често използваните параметри за прецизност са “повторяемост” и “възпроизводимост”. Определенията, които трябва да бъдат използвани в лабораториите, са, както следва: 3.1.1. “Повторяемост” (r) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 x sr. 3.1.2. sr = 1 е стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост. 3.1.3. “RSDr” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/x) ґ 100], където x е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби. 3.1.4. “Възпроизводимост” (R) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 sR. 3.1.5. “sR” е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост. 3.1.6. “RSDR” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR/x) ґ 100]. 3.2. Специфични изисквания към методите за анализ: когато няма установени специфични методи за определяне на съдържанието на охратоксин А в храни, лабораториите могат да изберат всеки метод за анализ, който отговаря на следните критерии: Характеристики за охратоксин А Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки: а) Границите на откриване за използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности се дават при съответните концентрации. б) Стойностите за прецизност са изчислени по уравнението на Хорвиц (Horwitz): RSDR = 2(1 - 0,5 lоg С), където: RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост [(SR/x) ґ 100]; С е съотношение между концентрациите (напр. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1,000 mg/kg). Това e общо уравнение за прецизност, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ. 3.3. Изчисляване на аналитичния добив и представяне на резултатите. 3.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието по т. 2 на част I на приложението. 3.3.2. Аналитичният резултат се изразява като х ± U, където х е аналитичният резултат и U е неопределеността на измерването. 3.3.3. U е неопределеността, като се използва фактор на покриване 2, който дава ниво на сигурност около 95%.

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 88 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

История на промените

  1. 11 октомври 2004 г.обн ДВ, бр. 88 от 2004 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.