към чл. 30 МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ, ПРИЛАГАНИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА КОНСЕРВИРАНИ ХРАНИ ЗАСЪДЪРЖАНИЕ НА НЕОРГАНИЧЕН КАЛАЙ Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на консервирани храни за съдържание нанеорганичен калай 1. Предмет и обхват на приложение: Описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол на съдържанието на неорганичен калай в консервирани храни, посочени в таблица № 6 от приложение № 1. Пробите се вземат в съответствие с правилата, посочени в тази част. Общите проби, взети съгласно посочените методи, се считат за представителни за партидите, от които са взети. 2. План за вземане на проби: 2.1. Използваният метод за вземане на проби трябва да гарантира, че общата проба е представителна за партидата, която подлежи на контрол. 2.2. Брой на точковите проби: 2.2.1. Минималният брой точкови проби, които трябва да се вземат от партида консервирани храни, е посочен в таблица № 1. Взетите точкови проби трябва да бъдат с еднаква маса. Таблица № 1: Брой консерви (точкови проби), които трябва да се вземат от партида, за да се формира общата проба Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Нормата за съдържание на неорганичен калай се прилага към съдържимото на всяка консерва, но за приложимостта на изпитването е необходимо да се прилага подходът за вземане на обща проба. Ако резултатът от изпитването на общата проба е по-нисък, но близо до нормата за съдържание на неорганичен калай в храни и се предполага, че отделни консерви могат да надвишат нормите, тогава може да се наложи да се проведе по-нататъшно проучване. 2.3. Вземане на проби при търговия на дребно с храни: Винаги, когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно трябва да се извършва в съответствие с изискванията на наредбата. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при условие, че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата. 3. Съответствие на партида или подпартида със спецификацията: 3.1. За целите на държавния контрол за определяне на съдържанието на неорганичен калай в храни се извършват най-малко два независими анализа на лабораторната проба и се изчислява средната стойност на резултатите: 3.1.1. Партидата се приема, ако изчислената средна стойност не надвишава съответната норма по приложение № 1, като се отчитат неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 3.1.2. Партидата не съответства, ако изчислената средна стойност на резултатите от двата анализа надвишава съответните норми по приложение № 1 над допустимия толеранс и при отчитане на неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. Част II Подготовка на пробите и критерии за методите за анализ, използвани за целите на държавния контрол на съдържание на неорганичен калай в консервиранихрани 1. Предпазни мерки и общи изисквания за калай: 1.1. Основното изискване е да се подготви представителна и хомогенна лабораторна проба, без да се внася вторично замърсяване. 1.2. Лаборантът трябва да гарантира, че пробите няма да бъдат замърсени по време на подготовката им. Където е приложимо, техническите средства за измерване и изпитване (ТСИИ), които влизат в контакт с пробите, трябва да бъдат изработени от инертни материали, например пластмаси, като полипропилен, РЕТ и др., и трябва да се почистват с киселини, за да се намали до минимум рискът от замърсяване. За срязване на металните ръбове може да се използва висококачествена неръждаема стомана. 1.3. Цялото количество проби, получено в лабораторията, се използва за подготовката на материала за анализ. Само пробите, които са изключително добре хомогенизирани, дават възпроизводими резултати. Съществуват много специфични процедури за подготовка на проби, които могат да бъдат използвани. Тези, описани в BS EN 13804 : 2002 “Храни - определяне на следи от елемент - критерии за оценка, общи положения и подготовка на проби”, се считат за удовлетворителни, но могат да се прилагат и други процедури. 2. Обработка на пробата при получаване в лабораторията: Общата проба трябва фино да се смели (където е подходящо) и добре да се размеси чрез използване на процес, който е показал постигане на пълно хомогенизиране. 3. Метод за анализ, който трябва да използва лабораторията, и мерки за контрол на лабораторията: 3.1. Лабораториите трябва да използват следните определения: 3.1.1. “Повторяемост” (r) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 х sr. 3.1.2. Sr е стандартното отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на повторяемост. 3.1.3. “RSDr” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/х) х 100], където х е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби. 3.1.4. “Възпроизводимост” (R) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R = 2,8 sR. 3.1.5. “SR” е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост. 3.1.6. “RSDR” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR/х) х 100]. 3.1.7. HORRATr е наблюдаваното RSDr, разделено на стойността на RSDr, изчислена по уравнението на Хорвиц, при което r = 0,66R. 3.1.8. HORRATR е наблюдаваното RSDR, разделено на стойността на RSDR, изчислена по уравнението на Хорвиц. 3.1.9. U е разширената неопределеност, използвайки фактор за аналитичен добив 2, което дава доверителна граница около 95 %. 3.2. Специфични изисквания: 3.2.1. Поради това, че не се посочват специфични методи за определяне съдържанието на неорганичен калай в консервирани храни, лабораториите трябва да използват валидиран метод, който отговаря на критериите за оценка, посочени в таблица № 2. По възможност валидирането на метода трябва да включва използването на сертифициран стандартен материал. Таблица № 2: Критерии за оценка на методите за анализ за неорганичен калай Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3.2.2. Критерии за оценка: 3.2.2.1. За оценка на пригодността на метода за анализ за използване от лабораторията може също да се използва подходът за неопределеността. Лабораторията може да използва метод, който ще даде резултати с максималната стандартна неопределеност. Максималната стандартна неопределеност може да бъде изчислена чрез следната формула: Uf = Ц (LOD/2)2 + (0,1 С)2, където: Uf е максималната стандартна неопределеност; LOD - границата на откриване на метода; С - определената концентрация. 3.2.2.2. Ако аналитичният метод дава резултати с неопределеност на изпитването, по-ниски от максималната стандартна неопределеност, методът ще бъде еднакво подходящ, както и такъв, който отговаря на критериите, посочени в таблица № 2. 3.3. Изчисляване на аналитичния добив и отчитане на резултатите: 3.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието (виж т. 3 на част I на това приложение). 3.3.2. Лаборантът трябва да отчете изискванията на “Съгласуваното ръководство за използване на информацията за аналитичния добив при аналитичните измервания” (Harmonised Guidelines for the Use of Recovery Information in Analytical Measurement), разработено под егидата на IUPAC/ISO/AOAC. Ръководството служи при определянето на факторите на аналитичния добив. 3.3.3. Аналитичният резултат трябва да се изразява като х ± U, където х е аналитичният резултат и U - неопределеността на измерването. 3.4. Други изисквания към анализа: 3.4.1. Междулабораторни изпитвания. Участие в подходящи схеми на междулабораторни изпитвания, които отговарят на “Международния съгласуван протокол за междулабораторни изпитвания за аналитични (химични) лаборатории”, разработен под егидата на IUPAC/ISO/AOAC. Някои от тези схеми включват определяне на неорганичен калай в храни и участието в тях е препоръчително пред участие в обща схема за определяне на тежки метали в храни. 3.4.2. Вътрешен контрол на качеството: Лабораторията трябва да може да демонстрира, че има вътрешни процедури за контрол на качеството. Такива могат да бъдат намерени в “Ръководство на ISO/AOAC/ IUPAC за вътрешен контрол на качеството в аналитични (химични) лаборатории”. 3.4.3. Подготовка на пробата. Трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че цялото количество неорганичен калай от пробата е било вложено в разтвора за анализ. По-специално е прието, че процедурата за разтваряне на пробата трябва да е такава, че да няма преципитирали хидролизирани SnIV разновидности (т.е. разновидности като SnO2, Sn(OH)4, SnO2H2O). 3.4.4. Подготвените проби трябва да се съхраняват в 5 mol/l HCl. SnCl4 е лесно летлив и поради това разтворите не трябва да завират.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 88 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала