Наредба № 31 от 29 юли 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните

С тази наредба се уреждат:

1. 1. максимално допустимите количества замърсители в храните, наричани по-нататък “норми”;
2. 2. изискванията към методите за вземане на проби и методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол на храните за съдържание на замърсители.

Предлаганите на потребителя храни не трябва да съдържат замърсители в количества по-високи от посочените в наредбата норми.

За производство на храни, които имат повече от една съставка, не се допуска използването като съставки на храни, които не отговарят на посочените в наредбата норми.

За осигуряване безопасността на храните всички физически и юридически лица, които произвеждат, внасят, търгуват или предлагат храни, са длъжни да спазват нормите на замърсители в храни.

При осъществяване на стопанската си дейност лицата по чл. 4 са длъжни да спазват добри земеделски практики и добри производствени практики за осигуряване спазването на нормите за замърсители в храни.

Съдържанието на замърсители в храни се определя по стандартизирани или валидирани методи за лабораторен анализ с граници на откриване, които отговарят на изискванията, посочени в наредбата.

Съответствието на храните с нормите, посочени в наредбата, се установява въз основа на резултатите, получени от анализа на лабораторните проби.

Партида храна съответства с изискванията на наредбата, когато стойностите на аналитичните резултати не надвишават съответните норми.

Вземането на проби от храни за целите на държавния контрол за съдържанието на замърсители се извършва от органите на държавния контрол по чл. 28 от Закона за храните.

Вземането на проби от храни за целите на държавния контрол се извършва за установяване на съответствието им с нормите за замърсители в храни, посочени в наредбата.

При вземането на проби и подготовката на лабораторни проби инспекторите вземат необходимите предпазни мерки с цел недопускане на промени в пробите, които могат да окажат влияние върху съдържанието на замърсителите, върху аналитичното определяне или представителността на общата проба.

Общата проба се формира чрез обединяване и смесване на точковите проби. Общата проба се хомогенизира в лабораторията.

Двойни проби за целите на държавния контрол и контролни експертизи или за анализ по молба на физически и юридически лица се вземат по реда на Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни. Те се образуват от хомогенизираната обща проба, когато това е практически възможно.

Опаковането, затварянето и маркирането на взетите проби се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни.

Условията и редът за вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на нитрати в храни трябва да отговарят на изискванията, посочени в глава трета на Наредба № 31 от 2003 г. за норми за максимално допустимите количества на остатъци от пестициди в храните (ДВ, бр. 14 от 2004 г.).

Вземането на проби, подготовката на проби и методите за анализ за определяне съдържанието на замърсителите по таблици 4а, 5а, 9а и 9б от приложение № 1 се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни и БДС.

При организиране на лабораторни и междулабораторни сравнителни изпитвания по възможност се използват сертифицирани референтни материали, стандартни образци.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. “Замърсители” са чужди вещества, които преминават отвън или се образуват във или върху храните при добиването, преработването или съхранението им, които в по-големи количества увреждат здравето на потребителя.
2. 2. “Механична обработка” е процес на физическо отделяне на променените по външен вид ядкови плодове или физическо премахване на поразения повърхностен слой на зърната.
3. 3. “Партида” е определено по маса (брой) количество от хранителен продукт, доставено по едно и също време, с установени от длъжностно лице общи характеристики, като произход, вид, опаковка, маркировка, производител или доставчик.
4. 4. “Подпартида” е точно определено и физически обособено количество от голяма партида, което позволява прилагането на метода за вземане и съставяне на пробите.
5. 5. “Точкова проба” е количество от продукта, взето еднократно от определено място на партидата или на подпартидата.
6. 6. “Обща проба” е количество от продукта, получено от събиране и смесване на всички точкови проби.
7. 7. “Лабораторна проба” е количество от продукта, предназначено за лабораторията.
8. 8. “Граница на откриване (ГО)” е най-малката концентрация от анализираното вещество, която дава сигнал, различим от шума на аналитичната система. За инструменталните методи за анализ това обикновено е сигналът, който превишава три пъти шума.
9. 9. “Диоксини” е обобщен термин на голяма група химически съединения - диоксини и фурани, които общо наброяват 210 конгенери - от тях 75 са PCDDs и 135 са PCDFs. Отличават се с висока токсичност. Най-токсичният от тях конгенер е 2,3,4,7,8-PCDD, определен по класификацията на Международната агенция за изследване на рака (IARC) като “канцероген за хора” - клас 1. 10. “Диоксиноподобни PCBs” са 12 конгенера от групата на PCBs, които са с остро изразена токсичност, подобна на диоксините. 11. “PCDDs” е група полихлорирани дибензо-р-диоксини, която се състои от 75 конгенери. 12. “PCDFs” е група полихлорирани дибензофурани, която се състои от 135 конгенери. 13. “Диоксиноподобни PCBs” е група полихлорирани бифенили, която се състои от 209 различни конгенери.

За нарушаване на нормите за замърсители в храните се приемат количествата, установени при лабораторен анализ, които превишават нормите, определени в наредбата.

Тази наредба се издава на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за храните и е съгласувана с министъра на земеделието и горите.

Наредбата отменя Наредба № 5 за хигиенните норми за пределно допустими количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти (обн., ДВ, бр. 39 от 1984 г.; доп., бр. 5 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1987 г., бр. 87 от 1989 г., бр. 66 от 1992 г. и бр. 24 от 1999 г.), Наредба № 11 за нормите за максимално допустими количества на микотоксини в храните (ДВ, бр. 58 от 2000 г.) и Наредба № 12 за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Нормите за съдържание на патулин в храните, посочени в таблица № 4 на приложение № 1, не се прилагат за храните, пуснати на пазара преди 1 ноември 2003 г.

№ 1към чл. 9, ал.1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

№ 2към чл. 26 МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА АФЛАТОКСИНИ Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на афлатоксини 1. Общи изисквания: описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на афлатоксин в храните, посочени в таблица № 2 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети: 1.1. Проби се вземат самостоятелно от всяка партида, определена за контрол. 1.2. Големите партиди се разделят на еднородни части - подпартиди. Проби се вземат отделно за всяка подпартида съгласно правилата, посочени в т. 2. 1.3. Различни видове партиди: 1.3.1. Процедурите за вземане на проби се прилагат за всички форми, под които храните се предлагат на пазара - в насипно състояние, контейнери, отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други). 1.3.2. При вземането на проби от партиди, състоящи се от отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други) и без да е в противоречие с правилата, посочени в т. 2, следната формула може да се използва, за да се направи изборът на опаковките, от които да се вземат точкови проби: Честота на вземане на проби (ЧВП): маса на партидата х маса на точковата проба ЧВП = –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– , маса на общата проба х маса наотделната опаковка където: масата е в kg, ЧВП е всяка n-та торба или опаковка, от която трябва да се вземе точкова проба (десети от цялото се закръгляват към най-близкото цяло число). 1.4. Масата на точковата проба трябва да бъде около 300 g, освен ако в т. 2 не е определена друга стойност, с изключение на случаите на партиди от подправки, когато масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. Когато партидите се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. 1.5. Брой на точковите проби за партиди под 15 тона. Броят на точковите проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата и е най-малко 10 броя и най-много 100 броя, освен ако в т. 2 не е посочено друго. Цифрите, посочени в таблица № 1, могат да се използват за определяне броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидите. Таблица № 1: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2. Специфични правила за вземане на проби 2.1. Общата процедура за вземане на проби от фъстъци, ядки, сушени плодове, подправки и зърнени храни е посочена в таблица № 2. Таблица № 2: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата на партидата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележка. (*) В зависимост от масата на партидата и посоченото в т. 1.5 или 2.3. 2.2. Зърнени храни (партиди с маса і 50 тона), фъстъци, шамфъстък, бразилски орехи, сушени смокини и подправки: 2.2.1. Ред за вземане на проби: 2.2.1.1. Когато е възможно физически, всяка партида трябва да се раздели на подпартиди съгласно таблица № 2 на т. 2.1. Като се има предвид, че масата на партидата не е точно кратно число на масата на подпартидите, то масата на подпартидата може да надхвърли определената маса в таблица № 2 най-много с 20 %. 2.2.1.2. Проби се вземат отделно от всяка подпартида. 2.2.1.3. Броят на точковите проби е 100. Когато партидите са с маса под 15 тона, броят точкови проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата, като той е най-малко 10 броя и най-много 100 броя (виж т. 1.5). 2.2.1.4. Маса на общата проба е 30 kg, която трябва да бъде смесена и разделена на три равни по-малки лабораторни проби по 10 kg преди извършване на смилането. Разделянето на три лабораторни проби не е необходимо в случаите на партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и царевица, предназначени за последващо сортиране или друга механична обработка. Това зависи от наличието на технически средства, които да могат да хомогенизират проба с маса 30 kg. Когато масата на общата проба е под 10 kg, общата проба не трябва да се разделя на три по-малки проби. За подправки масата на общата проба е не повече от 10 kg, поради което не е необходимо разделянето й на по-малки лабораторни проби. 2.2.1.5. Лабораторна проба: Лабораторна проба е всяка по-малка проба с маса 10 kg. Всяка лабораторна проба трябва самостоятелно фино да се смели и добре да се размеси, за да се постигне пълно хомогенизиране съгласно изискванията за подготовка на пробите, посочени в част II на това приложение. 2.2.1.6. Когато не е възможно да се приложи описаният метод за вземане на проби поради икономически последици в резултат на увреждане на партидата (поради начина на опаковане, вида на транспортното средство и т.н.), може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че се осигурява максимална представителност на партидата, определена за контрол, и методът подробно се описва и документира. 2.2.2. Приемане на партидата или подпартида: 2.2.2.1. За партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и царевица, предназначени за сортиране или друга механична обработка, и от подправки: 2.2.2.1.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба или средната стойност от анализа на лабораторните проби съответства на нормите от приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.1.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба или средната стойност от анализа на лабораторните проби надвишава нормите от приложение № 1 над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.2. Партиди от фъстъци, ядки, сушени плодове и зърнени храни, предназначени за пряка консумация, и партиди от зърнени храни (без царевица), предназначени за сортиране или друга механична обработка: 2.2.2.2.1. Партидата се приема, ако резултатът от анализа на нито една от лабораторните проби не надвишава нормите от приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.2.2. Партидата не се приема, ако един или повече от резултатите от анализа на лабораторните проби надвишава нормите от приложение № 1 над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.3. Партиди храни, за които общата проба е с маса под 10 kg: 2.2.2.3.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.2.2.3.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.3. Зърнени храни (партиди с маса под 50 тона), ядки, различни от фъстъци, шамфъстък и бразилски орехи, и сушени плодове без смокини: 2.3.1. Ред за вземане на проби: 2.3.1.1. За тези храни може да се приложи методът за вземане на проби, посочен в т. 2.2.1. Отчитайки ниската честота на замърсяване с афлатоксини на тези храни и/или употребата на съвременни опаковки за търговия с тях, може да се приложи и друг по-опростен метод за вземане на проби. 2.3.1.2. За партиди зърнени храни с маса под 50 тона методът за вземане на проби е в зависимост от масата на партидата, при който трябва да се вземат най-малко 10 броя и най-много 100 броя точкови проби, всяка с маса от 100 g, образуващи една обща проба с маса от 1 kg до 10 kg. Цифрите, посочени в таблица № 3, могат да се използват за определяне на броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидата. Таблица № 3: Брой на точковите проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидатазърнени храни Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.3.2. Приемане на партидата: Прилагат се изискванията, посочени в т. 2.2.2. 2.4. Мляко: 2.4.1. Ред за вземане на проби: Проби от партиди сурово и топлинно обработено мляко се вземат съгласно изискванията на Наредба № 30 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2002 г.). 2.4.1.1. Броят на точковите проби трябва да е най-малко 5. 2.4.1.2. Масата на общата проба трябва да е най-малко 0,5 kg или 0,5 l. 2.4.2. Приемане на партидата или подпартидата: 2.4.2.1. Партидата сурово или топлинно обработено мляко се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.4.2.2. Партидата сурово или топлинно обработено мляко не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5. Производни (преработени) храни или храни с няколко съставки: 2.5.1. Млечни продукти: 2.5.1.1. Ред за вземане на проби: 2.5.1.1.1. Проби от партиди млечни продукти се вземат съгласно изискванията на Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с ПМС № 10 от 2004 г. (ДВ, бр. 8 от 2004 г.). 2.5.1.1.2. Броят на точковите проби трябва да бъде най-малко 5. 2.5.1.1.3. За другите млечни продукти се използва еквивалентен метод. 2.5.1.2. Приемане на партидата или подпартидата. 2.5.1.2.1. Партидата млечни продукти се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5.1.2.2. Партидата млечни продукти не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5.2. Други производни храни с много малка маса на частиците, като брашна, смокинова паста, фъстъчено масло (равномерно разпределение на замърсяването с афлатоксини). 2.5.2.1. Ред за вземане на проби: 2.5.2.1.1. Броят на точковите проби трябва да е 100. За партиди с маса под 50 тона броят на точковите проби трябва да бъде от 10 до 100 в зависимост от масата на партидата (виж таблица № 3 по т. 2.3.1.2). 2.5.2.1.2. Масата на точковата проба трябва да бъде около 100 g. В случай на партиди, съставени от отделни опаковки за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. 2.5.2.1.3. Обща проба трябва да е с маса от 1 до 10 kg и да е добре размесена. 2.5.2.2. Брой на пробите, които трябва да се вземат: 2.5.2.2.1. Броят на общите проби, които трябва да се вземат, зависи от масата на партидата. Разделянето на големите партиди на подпартиди трябва да се извърши съгласно посоченото за зърнени храни в таблица № 2 по т. 2.1. 2.5.2.2.2. От всяка подпартида поотделно се вземат проби. 2.5.2.3. Приемане на партидата или подпартидата: 2.5.2.3.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.5.2.3.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.6. Други производни храни с относително голям размер на частиците (неравномерно разпределение на замърсяването с афлатоксини): 2.6.1. Вземането на проби от тези храни и оценката за съответствието им с нормите за съдържание на афлатоксини се извършва съгласно изискванията на т. 2.2 и 2.3. 2.7. Храни за кърмачета и малки деца: 2.7.1. Ред за вземане на проби: Вземането на проби от храни за кърмачета и малки деца се извършва съгласно изискванията за вземане на проби от мляко и производните му продукти и изискванията за вземане на проби от производни (преработени) храни с няколко съставки, посочени в т. 2.4, 2.5 и 2.6. 2.7.2. Приемане на партидата или подпартидата: 2.7.2.1. Партидата храни за кърмачета и малки деца се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 2.7.2.2. Партидата храни за кърмачета и малки деца не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 3. Вземане на проби при търговия на дребно с храни: 3.1. Винаги, когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно трябва да се извършва в съответствие с горепосочените изисквания. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при търговия на дребно, при условие че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата, определена за контрол. Част II Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол нахрани за съдържание на афлатоксини 1. Общи правила за подготовка на пробите: 1.1. Предпазни мерки: По време на лабораторното изпитване дневната светлина трябва по възможност максимално да бъде ограничена, тъй като афлатоксините постепенно се разпадат под действието на ултравиолетовите лъчи. Пробите се приготвят и хомогенизират изключително внимателно поради това, че разпределението на афлатоксините е крайно неравномерно. Цялото количество проби, постъпило в лабораторията, се използва за изготвянето на материала за анализ. 1.2. Изчисляване на съотношението черупки/ядивна част на цели ядки: Нормите за съдържание на афлатоксини, посочени в приложение № 1, се отнасят за ядивната част. Съдържанието на афлатоксини в ядивната част може да се определи по един от следните начини: 1.2.1. Премахват се черупките на целите ядки, взети като проби, и се определя съдържанието на афлатоксини в ядивната част. 1.2.2. Хомогенизират се целите ядки (с черупките) чрез прилагане на процедурата за приготвяне на пробите. Методът за вземане на проби и за анализ изисква да се изчисли масата на ядивната част на плода в общата проба. Масата на ядивната част в общата проба се изчислява след определянето на подходящ фактор за съотношението между черупка и ядивна част на целите ядки. Това съотношение се използва, за да се установи количеството на ядивната част в пробата, използвана при подготовката на пробата и метода за анализ. За целта се вземат произволно приблизително 100 бр. цели ядки от партидата или се заделят от всяка обща проба. За всяка лабораторна проба съотношението черупка/ядивна част може да се изчисли чрез претегляне на целите ядки, отделяне на черупките от плодовете и последващо отделно претегляне на черупките и на ядките. В лабораторията може да бъде определено съотношение между черупка и ядивна част на целите ядки на база анализ от получените резултати за определено количество проби. В този случай и при наличие на лабораторна проба, резултатът от анализа на която значително надхвърля нормите, съотношението черупка/ядивна част за нея трябва да бъде определено чрез използване отделените приблизително 100 броя цели ядки. 2. Подготовка на пробата, получена в лабораторията: всяка лабораторна проба трябва фино да се смели и добре да се размеси, като се използва процес, с който се постига пълното й хомогенизиране. Когато нормата се прилага на сухо вещество, съдържанието му се определя на част от хомогенизираната проба, като се прилага процедура, която осигурява точното му определяне. 3. Методите за анализ, които трябва да се прилагат от лабораториите и изисквания за контрол на лабораториите: 3.1. Определения - най-често използваните параметри за прецизност са “повторяемост” и “възпроизводимост”. Определенията, които трябва да бъдат използвани в лабораториите, са, както следва: 3.1.1. “Повторяемост” (r) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 х sr. 3.1.2. Sr е стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост. 3.1.3. “RSDr” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/x) ґ 100], където x е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби. 3.1.4. “Възпроизводимост” (R) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 sR. 3.1.5. “SR” е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост. 3.1.6. “RSDR” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(Sr/x) х 100]. 3.2. Специфични изисквания към методите за анализ - когато няма установени специфични методи за определяне на съдържанието на афлатоксини в храни, лабораториите могат да изберат всеки метод за анализ, който отговаря на следните критерии: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки: а) Стойностите се прилагат и за В1 и за сумата от B1 + B2 + G1 + G2. б) Ако сумата от отделните афлатоксини B1 + B2 + G1 + G2 трябва да се докладва, резултатът за всеки трябва да бъде известен или еквивалентен. в) Границите на откриване за използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности се дават при съответните концентрации. г) Стойностите за прецизност са изчислени по уравнението на Хорвиц (Horwitz): RSDR = 2(1 - 0,5 lоg С) , където: RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост [(Sr/x) х 100]; С - съотношението между концентрациите (напр. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1,000 mg/kg). Това e общо уравнение за прецизност, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ. 3.3. Изчисляване на аналитичния добив и представяне на резултатите: 3.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието по т. 2.2.2, 2.3.2, 2.4.2, 2.5.1.2 и 2.5.2.3 на част I на приложението. 3.3.2. Аналитичният резултат се изразява като х +/ - U, където х е аналитичният резултат, а U е неопределеността на измерването, като се използва фактор на покриване 2, който дава ниво на сигурност около 95 %.

№ 3към чл. 27 МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА ОХРАТОКСИН А Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на охратоксин А 1. Специфични изисквания за вземане на проби - описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на охратоксин А в храните, посочени в таблица № 3 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети. 1.1. Различни видове партиди: 1.1.1. Процедурите за вземане на проби се прилагат за всички форми, под които храните се предлагат на пазара - в насипно състояние, контейнери, отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други). 1.1.2. При вземане на проби от партиди, състоящи се от отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други) и без да е в противоречие с правилата, посочени в т. 1.3, 1.4 и 1.5, следната формула може да се използва, за да се направи изборът на опаковките, от които да се вземат точкови проби: Честота на вземане на проби (ЧВП): масата на партидата х масатана точковата проба ЧВП = –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– , масата на общата проба х масатана отделната опаковка където: масата е в kg; ЧВП е всяка n-та торба или опаковка, от която трябва да се вземе точкова проба (десети от цялото се закръгляват към най-близкото цяло число). 1.2. Масата на общата проба трябва да бъде около 100 g, освен ако в тази част не е определена друга стойност за масата на точковата проба. Когато партидите се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. 1.3. Общата процедура за вземане на проби от зърнени храни и сушени плодове от грозде е посочена в таблица № 1. Таблица № 1: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата напартидата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки:

към чл. 28 Методи за вземане на проби и методи за анализ за целите на държавния контрол на храни за съдържание на патулин Част I Методи за вземане на проби за целите на държавнияконтрол на храни за съдържание на патулин 1. Предмет и обхват на приложение: 1.1. Описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на патулин в храните, посочени в таблица № 4 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети. Общата проба се изготвя чрез събиране и смесване на всички взети точкови проби. Теглото на общата проба трябва да бъде най-малко 1 kg, освен когато това е практически невъзможно, например, ако се вземат проби от една-единствена опаковка. 2. План за вземане на проби: 2.1. Общата проба трябва да бъде поне 1 kg с изключение на случаите, когато това е невъзможно. 2.2. Брой на точковите проби: 2.2.1. Минималният брой точкови проби, които трябва да се вземат от партида, е посочен в таблица № 1. В случай на течни храни партидата трябва да бъде добре размесена или ръчно, или с механично средство непосредствено преди вземането на пробите. По този начин се приема, че патулинът е равномерно разпределен в партидата. За формиране на общата проба е достатъчно да се вземат три точкови проби. Точковите проби трябва да са с еднаква маса. Масата на една точкова проба трябва да е най-малко 100 g, така че сборът им да образува една обща проба с маса най-малко от 1 kg. Всяко отклонение от тази процедура се отбелязва в протокола за вземане на проби по чл. 23, ал. 1. Таблица № 1: Минимален брой точкови проби, които трябва да се вземат от партида Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2.2. Когато партидата се състои от индивидуални опаковки, броят на опаковките, които трябва да бъдат взети, за да се формира общата проба, е посочен в таблица № 2. Таблица № 2: Брой опаковки (точкови проби), които трябва да се вземат, за да се формира обща проба, когато партидата се състои от отделни опаковки Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3. Съответствие на партида или подпартида със спецификацията: 3.1. Лабораторията трябва да извърши два анализа на лабораторната проба, предназначена за целите на държавния контрол, когато полученият резултат от първия анализ е с по-малко от 20 % под или над нормата по приложение № 1, след което се изчислява средната стойност на резултатите: 3.1.1. Партидата се приема, ако резултатът от първия анализ е с повече от 20 % под нормата или когато се налага да се направят два анализа, средната стойност на резултатите от тях не надвишава съответната норма, посочена в приложение № 1, след отчитане на неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 3.1.2. Партидата не съответства на нормите за патулин от приложение № 1, ако средната стойност на резултатите от двата анализа с корекцията за аналитичния добив надвишава съответната норма над допустимия толеранс, като се вземе предвид неопределеността на измерването. Част II Подготовка на проби и критерии за методите за анализ за целите на държавния контрол за съдържаниена патулин в някои храни 1. Предпазни мерки: Пробите трябва да се подготвят и преди всичко да се хомогенизират изключително внимателно, тъй като замърсяването с патулин на определени храни е неравномерно. За подготовката на материала за анализ се използва цялото количество на пробата, постъпила в лабораторията. 2. Обработка на пробата, получена в лабораторията: Общата проба трябва фино да се смели (където е подходящо) и добре да се размеси, използвайки процес, който е показал постигане на пълното хомогенизиране. 3. Методи за анализ, които трябва да се прилагат от лабораториите, и изисквания за лабораторен контрол: 3.1. Лабораториите трябва да използват следните определения: 3.1.1. “Повторяемост” (r) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проби, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 х sr. 3.1.2. sr е стандартното отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на повторяемост. 3.1.3. “RSDr” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/х) х 100], където х е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби. 3.1.4. “Възпроизводимост” (R) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 sR. 3.1.5. “sR” е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост. 3.1.6. “RSDR” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR/х) х 100]. 4. Специфични изисквания към методите за анализ - поради това, че няма посочени общопризнати методи за определяне съдържанието на патулин в храни, лабораториите могат да използват всеки метод по свой избор при условие, че избраният метод отговаря на следните критерии: Критерии за оценка на метода Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Забележки: а) Границите на откриване на използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности се дават при съответната концентрация. б) Точните стойности на прецизността са изчислени по уравнението на Хорвиц (Horwitz): RSDR =2 (1 - 0,5logC), където: RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост [(SR/х) ґ 100]; С - съотношението между концентрациите (напр. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1,000 mg/kg). Това e общо уравнение за прецизността, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ. 5. Изчисляване на аналитичния добив и представяне на резултатите. 5.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието по т. 3 от част I на приложението. 5.2. Аналитичният резултат се изразява като х ± U, където х е аналитичният резултат и U е неопределеността на измерването.

№ 5към чл. 29 Методи за вземане на проби и методи за анализ, прилагани за целите на държавния контрол на храни за съдържание наолово, живак, кадмий и 3-MCPD Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на олово, живак,кадмий и 3-MCPD 1. Предмет и обхват на приложение: Пробите за целите на държавния контрол на съдържанието на олово, живак, кадмий и 3-монохлорпропан - 1,2-диол (3-MCPD) в храни се вземат в съответствие с правилата, посочени в тази част. Общите проби, взети съгласно тези правила, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети. Описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол на храните, посочени в таблици № 5 и 7 на приложение № 1, за съдържание на олово, живак, кадмий и 3-MCPD. 2. План за вземане на проби: 2.1. Препоръчва се вземането на проби да се извършва на мястото, където храната се включва в хранителната верига и където отделната партида е определима. Използваният метод за вземане на проби трябва да гарантира, че общата проба е представителна за партидата, която подлежи на контрол. Масата на общата проба трябва да бъде най-малко1 kg, освен когато това е практически невъзможно, например, ако се взема проба от една единствена опаковка. 2.2. Брой на точковите проби: 2.2.1. За течни продукти, за които се предполага, че съответният замърсител е равномерно разпределен в представителната партида, е достатъчно да се вземе една точкова проба от партида, която да формира общата проба. Посочва се номерът на партидата. Течните продукти, които съдържат хидролизирани растителни протеини (HVP), или течният соев сос трябва да се разклатят добре или да се хомогенизират по друг подходящ начин преди вземането на точковата проба. 2.2.2. За други продукти минималният брой точкови проби, които трябва да се вземат от партидата, е посочен в таблица № 1. Всички точкови проби трябва да са с еднаква маса. Всяко отклонение от това правило трябва да се отбележи в протокола за вземане на проби по чл. 23, ал. 1. 2.2.3. Когато партидата се състои от 1 до 25 бр. отделни опаковки, в съответствие с посоченото в таблица № 2 се взема една точкова проба, която е и общата проба. Таблица № 1: Минимален брой точкови проби, които трябва да се вземат от партида Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2.4. Когато партидата се състои от отделни опаковки, броят на опаковките, които трябва да се вземат за формиране на общата проба, е посочен в таблица № 2. Таблица № 2: Брой опаковки (точкови проби), които трябва да се вземат за формиране на общата проба, когато партидата се състои от отделни опаковки Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3. Съответствие на партида или подпартида със спецификацията. 3.1. За целите на държавния контрол за определяне на съдържанието на олово, живак, кадмий и 3-MCPD в храни се извършват най-малко два независими анализа на лабораторните проби и се изчислява средната стойност на резултатите. 3.1.1. Партидата се приема, ако изчислената средна стойност не надвишава съответната норма по приложение № 1. 3.1.2. Партидата не съответства на нормите за олово, живак, кадмий и 3-MCPD, ако средната стойност на резултатите от двата анализа надвишава съответните норми по приложение № 1. Част II Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол за съдържание на олово, живак, кадмий и 3-MCPD в някои храни 1. Основното изискване е да се подготви представителна и хомогенна лабораторна проба, без да се внася вторично замърсяване. 2. Специфични процедури за подготовка на пробите за анализ на съдържанието на олово, живак и кадмий. Съществуват много специфични процедури за подготовка на проби, които могат да бъдат използвани. Тези, описани в BS EN 13804 : 2002 “Храни - определяне на следи от елемент - критерии за оценка, общи положения и подготовка на проби”, се считат за удовлетворителни, но могат да се прилагат и други процедури. При използването на който и да било начин за подготовка на пробите трябва да се има предвид следното: 2.1. Когато черупчести мекотели, ракообразни и малки риби нормално се консумират цели, в лабораторната проба трябва да се включат и вътрешностите им. 2.2. При зеленчуците се изследва само ядивната им част. 3. Метод за анализ, който лабораторията трябва да използва, и мерки за контрол на лабораторията. 3.1. Лабораториите трябва да използват следните определения: 3.1.1. “Повторяемост” (r) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 ґ sr. 3.1.2. “Sr” е стандартното отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на повторяемост. 3.1.3. “RSDr” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/х) ґ 100], където хе средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби. 3.1.4. “Възпроизводимост” (R) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 sR. 3.1.5. “sR” е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост. 3.1.6. “RSDR” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR/х) ґ 100]. 3.1.7. HORRATr е наблюдаваното RSDr, разделено на стойността на RSDr, изчислена по уравнението на Хорвиц, при което r = 0,66R. 3.1.8. HORRATR е наблюдаваното RSDR, разделено на стойността на RSDR, изчислена по уравнението на Хорвиц. 3.2. Специфични изисквания към методите за определяне на съдържание на олово, живак, кадмий и 3-MCPD: 3.2.1. Поради това, че не се предписват специфични методи за определяне съдържанието на олово, живак и кадмий в храни, лабораториите трябва да използват валидиран метод, който да удовлетворява критериите за оценка, посочени в таблица № 3. По възможност валидирането на метода трябва да включва организиране на лабораторни и междулабораторни сравнителни изпитвания, при които в образците се включва сертифициран стандартен материал. Таблица № 3: Критерии за оценка на методите за анализ на олово, живак и кадмий в храни Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3.2.2. Поради това, че не се предписват специфични методи за определяне съдържанието на 3-MCPD в храни, лабораториите трябва да използват валидиран метод, който отговаря на критериите за оценка, посочени в таблица № 4. По възможност валидирането на метода трябва да включва организиране на лабораторни и междулабораторни сравнителни изпитвания, при които в образците се включва сертифициран стандартен материал. Чрез междулабораторни изпитвания е валидиран специфичен метод, който отговаря на критериите, посочени в таблица № 4. Специфичният метод се счита за валидиран чрез междулабораторни изпитвания и ако удовлетворява критериите по таблица № 4. Методът за анализ за определяне на 3-MCPD в храни и хранителни съставки чрез използване на масспектрометър, представен на CEN TC 275 и AOACInternational, е бил валидиран чрез междулабораторно изпитване и е показал съответствие с критериите за оценка, посочени в таблица № 4. Таблица № 4: Критерии за оценка на методите за анализ за 3-MCPD Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 4. Оценка на аналитичната достоверност и изчисляване на аналитичния добив: 4.1. По възможност винаги се определя достоверността на анализа чрез включването на подходящи сертифицирани стандартни образци при аналитичното изпитване. Същевременно трябва да се отчитат изискванията на “Съгласуваното ръководство за използване на информацията за аналитичния добив при аналитичните измервания” (Harmonised Guidelines for the Use of Recovery Information in Analytical Measurement), разработено под егидата на IUPAC /ISO/ AOAC. Методът за анализ за определяне на 3-MCPD в храни и хранителни съставки чрез използване на масспектрометър е представен на CEN TG 275 и на AOAC International е бил валидиран чрез междулабораторно изпитване и е показал съответствие с критериите за оценка, посочени в таблица № 4. 4.2. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. 4.3. Резултатите се изразяват в същите мерни единици, в каквито са нормите от приложение № 1.

към чл. 30 МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ, ПРИЛАГАНИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА КОНСЕРВИРАНИ ХРАНИ ЗАСЪДЪРЖАНИЕ НА НЕОРГАНИЧЕН КАЛАЙ Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на консервирани храни за съдържание нанеорганичен калай 1. Предмет и обхват на приложение: Описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол на съдържанието на неорганичен калай в консервирани храни, посочени в таблица № 6 от приложение № 1. Пробите се вземат в съответствие с правилата, посочени в тази част. Общите проби, взети съгласно посочените методи, се считат за представителни за партидите, от които са взети. 2. План за вземане на проби: 2.1. Използваният метод за вземане на проби трябва да гарантира, че общата проба е представителна за партидата, която подлежи на контрол. 2.2. Брой на точковите проби: 2.2.1. Минималният брой точкови проби, които трябва да се вземат от партида консервирани храни, е посочен в таблица № 1. Взетите точкови проби трябва да бъдат с еднаква маса. Таблица № 1: Брой консерви (точкови проби), които трябва да се вземат от партида, за да се формира общата проба Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Нормата за съдържание на неорганичен калай се прилага към съдържимото на всяка консерва, но за приложимостта на изпитването е необходимо да се прилага подходът за вземане на обща проба. Ако резултатът от изпитването на общата проба е по-нисък, но близо до нормата за съдържание на неорганичен калай в храни и се предполага, че отделни консерви могат да надвишат нормите, тогава може да се наложи да се проведе по-нататъшно проучване. 2.3. Вземане на проби при търговия на дребно с храни: Винаги, когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно трябва да се извършва в съответствие с изискванията на наредбата. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при условие, че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата. 3. Съответствие на партида или подпартида със спецификацията: 3.1. За целите на държавния контрол за определяне на съдържанието на неорганичен калай в храни се извършват най-малко два независими анализа на лабораторната проба и се изчислява средната стойност на резултатите: 3.1.1. Партидата се приема, ако изчислената средна стойност не надвишава съответната норма по приложение № 1, като се отчитат неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. 3.1.2. Партидата не съответства, ако изчислената средна стойност на резултатите от двата анализа надвишава съответните норми по приложение № 1 над допустимия толеранс и при отчитане на неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив. Част II Подготовка на пробите и критерии за методите за анализ, използвани за целите на държавния контрол на съдържание на неорганичен калай в консервиранихрани 1. Предпазни мерки и общи изисквания за калай: 1.1. Основното изискване е да се подготви представителна и хомогенна лабораторна проба, без да се внася вторично замърсяване. 1.2. Лаборантът трябва да гарантира, че пробите няма да бъдат замърсени по време на подготовката им. Където е приложимо, техническите средства за измерване и изпитване (ТСИИ), които влизат в контакт с пробите, трябва да бъдат изработени от инертни материали, например пластмаси, като полипропилен, РЕТ и др., и трябва да се почистват с киселини, за да се намали до минимум рискът от замърсяване. За срязване на металните ръбове може да се използва висококачествена неръждаема стомана. 1.3. Цялото количество проби, получено в лабораторията, се използва за подготовката на материала за анализ. Само пробите, които са изключително добре хомогенизирани, дават възпроизводими резултати. Съществуват много специфични процедури за подготовка на проби, които могат да бъдат използвани. Тези, описани в BS EN 13804 : 2002 “Храни - определяне на следи от елемент - критерии за оценка, общи положения и подготовка на проби”, се считат за удовлетворителни, но могат да се прилагат и други процедури. 2. Обработка на пробата при получаване в лабораторията: Общата проба трябва фино да се смели (където е подходящо) и добре да се размеси чрез използване на процес, който е показал постигане на пълно хомогенизиране. 3. Метод за анализ, който трябва да използва лабораторията, и мерки за контрол на лабораторията: 3.1. Лабораториите трябва да използват следните определения: 3.1.1. “Повторяемост” (r) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 х sr. 3.1.2. Sr е стандартното отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на повторяемост. 3.1.3. “RSDr” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(Sr/х) х 100], където х е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби. 3.1.4. “Възпроизводимост” (R) e стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R = 2,8 sR. 3.1.5. “SR” е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост. 3.1.6. “RSDR” е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR/х) х 100]. 3.1.7. HORRATr е наблюдаваното RSDr, разделено на стойността на RSDr, изчислена по уравнението на Хорвиц, при което r = 0,66R. 3.1.8. HORRATR е наблюдаваното RSDR, разделено на стойността на RSDR, изчислена по уравнението на Хорвиц. 3.1.9. U е разширената неопределеност, използвайки фактор за аналитичен добив 2, което дава доверителна граница около 95 %. 3.2. Специфични изисквания: 3.2.1. Поради това, че не се посочват специфични методи за определяне съдържанието на неорганичен калай в консервирани храни, лабораториите трябва да използват валидиран метод, който отговаря на критериите за оценка, посочени в таблица № 2. По възможност валидирането на метода трябва да включва използването на сертифициран стандартен материал. Таблица № 2: Критерии за оценка на методите за анализ за неорганичен калай Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3.2.2. Критерии за оценка: 3.2.2.1. За оценка на пригодността на метода за анализ за използване от лабораторията може също да се използва подходът за неопределеността. Лабораторията може да използва метод, който ще даде резултати с максималната стандартна неопределеност. Максималната стандартна неопределеност може да бъде изчислена чрез следната формула: Uf = Ц (LOD/2)2 + (0,1 С)2, където: Uf е максималната стандартна неопределеност; LOD - границата на откриване на метода; С - определената концентрация. 3.2.2.2. Ако аналитичният метод дава резултати с неопределеност на изпитването, по-ниски от максималната стандартна неопределеност, методът ще бъде еднакво подходящ, както и такъв, който отговаря на критериите, посочени в таблица № 2. 3.3. Изчисляване на аналитичния добив и отчитане на резултатите: 3.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието (виж т. 3 на част I на това приложение). 3.3.2. Лаборантът трябва да отчете изискванията на “Съгласуваното ръководство за използване на информацията за аналитичния добив при аналитичните измервания” (Harmonised Guidelines for the Use of Recovery Information in Analytical Measurement), разработено под егидата на IUPAC/ISO/AOAC. Ръководството служи при определянето на факторите на аналитичния добив. 3.3.3. Аналитичният резултат трябва да се изразява като х ± U, където х е аналитичният резултат и U - неопределеността на измерването. 3.4. Други изисквания към анализа: 3.4.1. Междулабораторни изпитвания. Участие в подходящи схеми на междулабораторни изпитвания, които отговарят на “Международния съгласуван протокол за междулабораторни изпитвания за аналитични (химични) лаборатории”, разработен под егидата на IUPAC/ISO/AOAC. Някои от тези схеми включват определяне на неорганичен калай в храни и участието в тях е препоръчително пред участие в обща схема за определяне на тежки метали в храни. 3.4.2. Вътрешен контрол на качеството: Лабораторията трябва да може да демонстрира, че има вътрешни процедури за контрол на качеството. Такива могат да бъдат намерени в “Ръководство на ISO/AOAC/ IUPAC за вътрешен контрол на качеството в аналитични (химични) лаборатории”. 3.4.3. Подготовка на пробата. Трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че цялото количество неорганичен калай от пробата е било вложено в разтвора за анализ. По-специално е прието, че процедурата за разтваряне на пробата трябва да е такава, че да няма преципитирали хидролизирани SnIV разновидности (т.е. разновидности като SnO2, Sn(OH)4, SnO2H2O). 3.4.4. Подготвените проби трябва да се съхраняват в 5 mol/l HCl. SnCl4 е лесно летлив и поради това разтворите не трябва да завират.

№ 7към чл. 31 МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДРЖАНИЕ НА ДИОКСИНИ (PCDD/PCDF) И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НАЛИЧИЕТОНА ДИОКСИНОПОДОБНИ PCBs Част I Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на диоксини (PCDD/PCDF) и за определяне наличието на диоксиноподобни PCBs 1. Предмет и обхват на приложение: Описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне на съдържанието на диоксини (PCDD/PCDF) и за определяне наличието на диоксиноподобни PCBs (виж таблица № 1) в храните, посочени в таблица № 8 на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети. Таблица № 1: Таблица на факторите за токсична еквивалентност (TEFs), определени от СЗО (WHO-TEF) за оценка на риска за човешкото здраве, основаващи се на заключенията от срещата на СЗО, Стокхолм, Швеция, 15 - 18 юни 1997 г. (Van den Berg et al., (1998) Toxic Equivalency Factros (TEFs) for PCBs, PCDDs, PCDFs for Humans and for Wildlife Envioronment Health Perspectives, 106(12), 775) Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Използвани съкращения: Т = тетра; Ре = пента; Нх = хекса; Нр = хепта; О = окта; CDD = хлородибензодиоксин; CDF = хлородибензофуран; CB = хлоробифенил 2. План за вземане на проби: Прилаганият метод за вземане на проби трябва да гарантира, че общата проба е представителна за партидата, която е определена за контрол. 2.1. Брой на точковите проби: 2.1.1. За мляко и растителни масла, за които се счита, че разпределението на диоксини е равномерно за дадена партида, е достатъчно да се вземат три точкови проби от партида за образуване на общата проба. В тези случаи трябва да се посочва номерът на партидата. 2.1.2. За други храни минималният брой точкови проби, които трябва да се вземат от партидата, е посочен в таблица № 2. 2.2. Маса на общата проба: 2.2.1. Масата на общата проба, която е сбор от всички точкови проби, трябва да бъде най-малко 1 kg. Точковите проби трябва да бъдат с еднаква маса. Масата на точковата проба трябва да бъде най-малко 100 g и е в зависимост от размера на отделните опаковки или единици на партидата. Всяко отклонение от тези правила се отбелязва в протокола за вземане на проби по чл. 23, ал. 1 на наредбата. 2.2.2. Размерът на пробата за яйца от кокошки е най-малко 12 бр. яйца (за партиди в насипно състояние, както и за партиди, състоящи се от отделни опаковки, съгласно посоченото в таблици № 2 и 3). Таблица № 2: Минимален брой точкови проби, коитотрябва да бъдат взети от партида Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2.3. Когато партидата се състои от отделни опаковки, броят на опаковките, които трябва да се вземат, за да формират общата проба, е посочен в таблица № 3. Таблица № 3: Брой опаковки (точкови проби), които трябва да се вземат, за да се формира обща проба запартида, която се състои от отделни опаковки Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.3. Специфични изисквания за вземане на проби от партиди, съдържащи цели риби: 2.3.1. Броят точкови проби, които трябва да се вземат от партидата, е посочен в таблица № 2. Масата на общата проба, която обединява всички точкови проби, трябва да бъде най-малко 1 kg: 2.3.1.1. Когато се вземат проби от партида, която съдържа малки по размер риби (маса на една риба < 1 kg), се приема, че една цяла риба представлява точкова проба за формиране на общата проба. Ако получената обща проба има маса, по-голяма от 3 kg, точковите проби, формиращи общата проба, могат да се състоят от средната част на рибата, всяка една от тях с маса не по-малка от 100 g. Цялата част от рибата, за която се отнасят нормите по приложение № 1, се използва за хомогенизиране на пробата. 2.3.1.2. Когато се вземат проби от партида, която съдържа големи по размер риби (маса на една риба, по-голяма от 1 kg), точковата проба се взема от средната част на рибата. Всяка точкова проба е с маса най-малко 100 g. 2.3.1.3. Когато се вземат проби от партидата, която се състои от много едри риби (например маса на една риба, по-голяма от 6 kg), и вземането на парче от средната част на рибата ще доведе до значителни икономически загуби, е достатъчно да се вземат три точкови проби, всяка с маса не по-малка от 350 g независимо от големината на партидата. 3. Съответствие на партидата или подпартидата със спецификацията: 3.1. Партидата се приема, ако стойността на аналитичния резултат от един анализ не надвишава съответните норми по приложение № 1 при отчитане на неопределеността на измерването. 3.2. Партидата не съответства на нормите за диоксини по приложение № 1, ако стойността на аналитичния резултат, потвърден от два анализа и изчислен като средна стойност от резултатите поне на две различни определяния, надвишава нормите над допустимия толеранс при отчитане на неопределеността на измерването. 3.3. Отчитането на неопределеността на измерването може да се извърши по един от следните начини: 3.3.1.Чрез изчисляване на разширената неопределеност, използвайки фактор за аналитичния добив - коефициент на покриване k=2, който дава ниво на достоверност от около 95 %. 3.3.2. Чрез определяне на границата на решение ССa - концентрацията на аналита, при която надеждността на неговото идентифициране е със стойност a. Раздел II Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол за съдържание на диоксини (PCDD/PCDF) и за определяненаличието на диоксиноподобни PCBs в храни 1. Предмет и обхват на приложение: 1.1. Посочените изисквания трябва да се прилагат за анализи за целите на държавния контрол за съдържание на диоксини - полихлорирани дибензо-р-диоксини (PCDD) и полихлорирани дибензофурани (PCDF) в храни и за определяне на диоксиноподобни PCBs в храни. 1.2. Контролът за съдържание на диоксини в храни може да се провежда чрез стратегия, която включва метод за селективно отсяване (скринингов метод), с цел да се изберат онези проби, в които съдържанието на диоксини и диоксиноподобни PCBs е по-малко от 30 - 40 % над или под определените нива. Съдържанието на диоксини в пробите със значителни стойности трябва да бъде определено посредством потвърдителен метод. 1.3. Скрининговите методи са методи, които се използват за откриване наличието на диоксини и диоксиноподобни PCBs в съответното съдържание. Тези методи имат капацитет да обработват значим брой проби и се използват за отсяване на голям брой проби с възможни положителни резултати. Те са специално разработени за избягване на грешни отрицателни резултати. 1.4. Потвърдителните методи са методи, които дават пълна или допълнителна информация, позволяваща идентифицирането и еднозначното количествено определяне на диоксини и диоксиноподобни PCBs в съответното съдържание. 2. Основа: 2.1. Вземайки предвид, че пробите от околната среда и биологичните проби (включително пробите от храни) принципно съдържат сложни смеси от различни диоксинови конгенери, е разработена концепцията за факторите за токсична еквивалентност (TEFs) на СЗО (WHO-TEF), посочени в таблица № 3, с цел да се улесни извършването на оценката на риска. Тези TEFs позволяват да се изразят концентрациите на смеси от PCDDs и PCDFs, заместени на позиции 2, 3, 7 и 8, както и в последно време на някои форми на диоксиноподобни PCBs, заместени с хлорни атоми на не-орто и моно-орто позиции, които показват активност, подобна на диоксините в токсични еквиваленти (TEQs) на 2, 3, 7, 8-TCDD, съгласно посоченото в таблица № 1 на част I на приложението. 2.2. Концентрациите на всяко вещество в една определена проба се умножават по съответните им TEF, след което се сумират, за да се получи общата концентрация на диоксиноподобните съединения, изразени в TEQs. 2.3. Принципът на “горната граница на концентрацията” изисква при пресмятането на TEQ за всеки конгенер, който не може да бъде количествено определен, да се използва стойността на граница на количествено определяне. Получената стойност се сравнява с нормите, установени в наредбата. 2.4. Принципът на “долната граница на концентрацията” изисква при пресмятането й за всеки конгенер, който не може да бъде количествено определен, да се използва стойност нула за прибавянето му към TEQ. 2.5. Принципът на “средната граница на концентрацията” изисква при пресмятането й за всеки конгенер, който не може да бъде количествено определен, да се използва половината (1/2) от стойността на границата на количествено определяне за прибавянето му към TEQ. Получената стойност се сравнява с нормите, установени в наредбата. 2.6. За целите на това приложение приетата специфична граница за количествено определяне на отделен конгенер е концентрацията на анализираното вещество в екстракт от пробата, която възпроизвежда отчетеното от техническото средство за измерване и изпитване за два различни йона, наблюдавани със съотношение 1:3 на S/N (сигнал/шум) за по-ниско чувствителен сигнал и при изпълнение на основните изисквания, като време на задържане, изотопно съотношение съгласно процедурата за определяне, описана в EPA метод 1613, ревизия В. 3. Изисквания за гарантиране качеството на пробата при подготовката й за анализ: 3.1. Трябва да се вземат предпазни мерки за недопускане на кръстосано замърсяване на всички етапи на вземане на пробите и на извършване на анализите. 3.2. Взетите проби се съхраняват и транспортират в съдове, изработени от стъкло, алуминий, полипропилен или полиетилен. Следите от хартиен прах по вътрешните стени на съда се премахват. Стъклените съдове се изплакват с разтворители, предварително проверени за съдържание на диоксини. 3.3. Съхранението и транспортирането на пробите трябва да се извършва по начин, който запазва целостта на пробата от храната. 3.4. Дотолкова, доколкото е уместно, всяка лабораторна проба фино се смила и се разбърква внимателно чрез използване на процес, с който е доказано, че се постига пълно хомогенизиране (например смилане, което позволява преминаване през сито с размер на отворите 1 mm). Когато пробите са с много високо водно съдържание (влажност), се изсушават преди смилането им. 3.5. Извършва се анализ на празна проба посредством изпълнение на цялата аналитична процедура с изключение на вземане на проба (без храната). 3.6. Масата на пробата, използвана за екстракцията, трябва да бъде достатъчна, за да се изпълнят изискванията за чувствителност. 3.7. Съществуват много специфични методи за подготовка на пробите, които са задоволителни и могат да се използват за определени храни. Методите трябва да са валидирани в съответствие с международно приетите ръководства. 4. Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от лабораториите: 4.1. Лабораториите трябва да покажат ефективността на даден метод при определеното ниво, например: 0,5 пъти, 1 път и 2 пъти определеното ниво с коефициент на вариация, приемлив за повтарящи се анализи. Критериите за приемане са съгласно т. 5. 4.2. Границата на количественото определяне за потвърдителен метод трябва да бъде в интервала от около 1/5 от определеното ниво с цел да гарантира, че приемливи коефициенти на вариация са постигнати в интервала на определеното ниво (референтния интервал). 4.3. Като вътрешни мерки за контрол на качеството редовно трябва да се извършват изпитвания на празни и контролни проби с добавка на референтен материал или анализи на контролни проби (за предпочитане, ако има наличен сертифициран стандартен материал). 4.4. Успешното участие в междулабораторни изпитвания, които оценяват професионализма на лабораторията, е най-добрият начин за доказване на компетентността им за извършване на специфични анализи. Успешното участие в междулабораторни изпитвания, когато се касае например за проби от почви или от отпадни води, не доказва непременно и компетентност в областта на проби от храни или фуражи, които показват по-ниски нива на замърсяване. Поради това постоянното участие в междулабораторни изпитвания за определяне на диоксини и диоксиноподобни РСВs в съответни проби от хранителни/фуражни матрици е задължително. 4.5. В съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Закона за храните лабораториите, в които се провеждат анализи на храни за съответствие с определените норми, трябва да бъдат акредитирани от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” по стандарт БДС ISO/IEC/17025. 5. Изисквания, на които трябва да отговаря аналитичната процедура за диоксини и диоксиноподобни РСВs: 5.1. Основни изисквания за приемане на аналитичните процедури: 5.1.1. Висока чувствителност и ниски граници на откриване. За PCDDs и PCDFs количествата на откриване трябва да бъдат в границите на пиктограма TEQ (10-12 g) поради изключителната токсичност на някои от тези съединения. РСВs се срещат в по-високи количества, отколкото PCDDs и PCDFs. За повечето РСВ конгенери е достатъчна чувствителност в обхвата на нанограма (10-9 g). Въпреки това за измерването на по-токсичните диоксиноподобни РСВs конгенери (по-специално не-орто-заместените конгенери) трябва да се постигне същата чувствителност, както за PCDDs и PCDFs. 5.1.2. Висока селективност (специфичност). Необходимо е да се установи разграничаване между PCDDs, PCDFs и диоксиноподобните РСВs от едно множество от други съединения, съвместно екстрахирани от пробата, способни да пречат и които се намират в концентрации до няколко пъти по-високи от тези на разглежданите анализирани вещества. Поради това за газ-хроматографските/мас-спектрометричните (GC/MS) методи е необходимо диференциране между няколко конгенери, такива като между токсичните (т.е. седемнадесетте PCDDs и PCDFs, заместени на 2, 3, 7, 8 позиции и диоксиноподобните РСВs) и другите конгенери. Биотестовете трябва да позволяват селективно определяне на стойностите на TEQ като сума от PCDDs, PCDFs и диоксиноподобни РСВs. 5.1.3. Висока точност (истинност и прецизност). Определянето трябва да дава валидна оценка за действителната концентрация в пробата. С цел да се избегне отхвърляне на аналитичния резултат за дадена проба в резултат на лоша надеждност на оценката на TEQ е необходимо да се постигне висока степен на точност (точност на измерването е степен на съвпадение между резултат от измерването и определената/приетата изходна стойност). Точността се изразява като истинност и прецизност. Истинността е разликата между средноаритметичната стойност, измерена при анализ на сертифициран сравнителен материал, и неговата стойност по сертификат, изразена като процент от тази стойност. Прецизността обикновено се изразява като стандартно отклонение, включително повторяемостта и възпроизводимостта, и показва близостта между резултатите, получени при прилагане на аналитичната процедура няколко пъти при спазването на описаните условия. 5.1.4. Скрининговите методи могат да включват биотестове и GC/MS методи. Потвърдителните методи са газ-хроматографски с висока разделителна способност и мас-спектрометрични с висока разделителна способност (HRGC/HRMS) методи. За общата TEQ стойност трябва да бъдат изпълнени следните критерии: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 6. Специфични изисквания към GC/MS методите, които трябва да бъдат изпълнени за целите на скрининга или потвърждаването: 6.1. С цел да се валидира аналитичната процедура, трябва да се добавят вътрешни стандарти с PCDD/PCDF референтни материали, маркирани с 13С и заместени с хлор на 2, 3, 7 и 8 позиции (и вътрешни диоксиноподобни стандарти с РСВ, референтни материали, маркирани с 13С, когато е необходимо да се определят диоксиноподобни РСВs), още в самото начало или преди започването на метода за анализ, например преди фазата на екстракция. Трябва да се добави най-малко един конгенер за всяка една хомоложна група за PCDD/PCDF от тетра до окта-хлорираните (и най-малко един конгенер за всяка една хомоложна група диоксиноподобни РСВs, когато е необходимо определянето на диоксиноподобни РСВs). Алтернативно за контрол/мониторинг на PCDD/PCDF и диоксиноподобни РСВs трябва да се използва най-малко един конгенер за всяка функция на отчитане на мас-спектрометрично селектиран йон. Препоръчително е, особено за потвърдителните методи, едновременното използване на всичките седемнадесет вътрешни PCDD/PCDF референтни материали, маркирани с 13С и заместени с хлор на 2, 3, 7 и 8 позиции и на всичките дванадесет вътрешни диоксиноподобни РСВ референтни материали, маркирани с 13С (когато е необходимо да се определят диоксиноподобни РСВs): 6.1.1. За конгенерите, за които не се добавя никакъв аналог, белязан с 13С, също трябва да се определят съответни фактори на отговора чрез използване на подходящи калибриращи разтвори. 6.2. За храните от растителен произход и храни от животински произход със съдържание на мазнини под 10 % е задължително да се добавят вътрешните стандарти преди извършването на екстракцията. За храни от животински произход със съдържание на мазнини над 10 % вътрешните стандарти могат да се добавят преди фазата на екстракция или след екстракцията на мазнините. Трябва подходящо да се валидира ефикасността на екстракцията в зависимост от етапа, на който са били добавени вътрешните стандарти, и от това, дали резултатите са били документирани за храната или на база мазнини. 6.3. Преди анализа с GC/MS трябва да се добавят един или два стандарта за аналитичен добив (сурогат). 6.4. Необходимо е да се извършва контрол на аналитичния добив. За потвърдителните методи процентите за аналитичния добив за всеки вътрешен стандарт трябва да бъдат в интервал от 60 до 120 %. В случай на отделни конгенери, по-специално за някои хепта- и окта-хлорирани дибензодиоксини и дибензофурани, могат да се приемат проценти за аналитичния добив, по-ниски или по-високи, при условие че когато участието им в стойността на TEQ не надвишава 10 % от общата стойност на TEQ (вземат се предвид единствено PCDD/PCDF). За скрининговите методи процентите за аналитичните добиви трябва да бъдат в интервала от 30 до 140 %. 6.5. Подходящо е да се разделят диоксините от пречещите хлорирани съединения, такива като РСВs и хлорирани дифенилови етери, чрез адекватни хроматографски техники (за предпочитане с флоризилова, алуминиева и/или въглеродна колона). 6.6. Разделянето на изомерите чрез газхроматография трябва да бъде достатъчно (< 25% от пик до пик между 1, 2, 3, 4, 7, 8-HxCDF и 1, 2, 3, 6, 7, 8-HxCDF). 6.7. Определянето трябва да се извършва съгласно метода на ЕРА 1613, ревизия В: диоксини и фурани тетра- и окта-хлорирани чрез изотопно разреждане с HRGC/HRMS или друг метод с еквивалентни критерии за оценка. 6.8. Разликата между горната граница и долната граница на определяне не трябва да надвишава 20 % за храните, чието замърсяване с диоксини е около 1 pg WHO-TEQ/g мазнини (вземайки предвид единствено PCDD/PCDF). За храните с ниско съдържание на мазнини трябва да се прилагат същите изисквания за нивата на замърсяване от около 1 pg WHO-TEQ/g продукт. За по-ниски нива на замърсяване, например 0,50 pg WHO-TEQ/g продукт, разликата между горната граница и долната граница може да бъде в интервала от 25 % до 40 %. 7. Скринингови методи за анализ: 7.1. Въведение: При скрининговите методи могат да се използват различни аналитични подходи: изцяло скринингов подход и количествен подход: 7.1.1. Скринингов подход: Стойностите на резултатите от анализа на пробите се сравняват със стойността на резултата на референтна проба на определеното ниво. Проби, чиито стойности на резултатите са под стойността на резултата на референтната проба, се считат за отрицателни, а пробите със стойности на резултатите над тази на референтната проба се считат за положителни. Изисквания: 7.1.1.1. Във всяка серия от изпитвания трябва да се използват празна и референтна проба(и), екстрахирани и анализирани по едно и също време и при идентични условия. Стойността на резултата на референтната проба трябва различимо да надвишава стойността на резултата на празната проба. 7.1.1.2. Трябва да се включат и допълнителни референтни проби с концентрация, равна на 0,5 пъти и 2 пъти определеното ниво, с цел да покажат правилното провеждане на изпитването в референтния интервал за контрол на определеното ниво. 7.1.1.3. Когато се анализират други матрици, трябва да се демонстрира пригодността на референтните проби. Препоръчва се това да се извърши чрез включване на проби, чиято концентрация на TEQ, установена чрез HRGC/HRMS метод, е подобна на тази на референтната проба или чрез празна проба, обогатена до концентрация от същото ниво. 7.1.1.4. Тъй като в биотестовете не могат да се използват вътрешни стандарти, пробите за повторяемост са много важни за получаване на данни за стандартното отклонение в една серия от изпитвания. Коефициентът на вариация трябва да бъде под 30 %. 7.1.1.5. При биотестове трябва да се определят целевите съединения, възможните пречения и максимално допустимите нива за празната проба. 7.1.2. Количествен подход: 7.1.2.1. Количественият подход изисква няколко серии на разреждане на стандарта, двукратно или трикратно пречистване и измерване както на празната проба, така и на контрола на аналитичния добив. Резултатът може да се изрази в TEQ, приемайки, че веществата, които са отговорни за сигнала, отговарят на принципа на TEQ. За това може да се използва TCDD или смес от стандарти на диоксини/фурани, с цел да се построи калибрационна крива, която позволява да се изчисли количеството на TEQ в екстракта и оттам в пробата. Впоследствие този резултат се коригира с количеството на TEQ, изчислено за празна проба (за да се отчетат онечистванията в резултат от използваните разтворители и химикали) и за аналитичния добив (изчислен от количеството на TEQ в проба за контрол на качеството, близка до определената концентрация). Изключително важно е да се има предвид, че част от очевидното намаляване на аналитичен добив може да се дължи на матрични ефекти и/или на разлики между стойностите на TEF в биотестовете и официалните стойности за TEF, определени от СЗО. 7.2. Изисквания към използваните при скрининга методи за анализ: 7.2.1. Скринингът може да се извърши чрез използване на аналитични методи GC/MS или биотестове. За методите GC/MS трябва да се използват критериите, посочени в т. 6. За клетъчни биотестове и биотестовете, извършвани с китове, се прилагат специфичните изисквания, посочени съответно в т. 7.3 и 7.4. 7.2.2. Необходимо е да се представи информация за броя на грешноположителните и грешноотрицателните резултати, получени за голяма серия проби със стойности на резултатите под и над нормата или действителното ниво, определено чрез аналитичен потвърдителен метод. Действителният относителен дял на грешноотрицателните резултати трябва да бъде под 1 %. Относителният дял на грешноположителните проби трябва да бъде достатъчно нисък, за да бъде ефикасен скрининговият метод. 7.2.3. Положителните резултати винаги трябва да се потвърждават с потвърдителен метод за анализ (HRGC/HRMS). Освен това пробите, съответстващи на широка гама от TEQ, трябва да бъдат потвърдени чрез HRGC/HRMS метод (приблизително от 2 % до 10 % от отрицателните проби). Трябва да се осигури достъп до информацията за връзката между резултатите от биотестовете и тези от HRGC/HRMS методите. 7.3. Специфични изисквания, прилагани към клетъчните биотестове: 7.3.1. При провеждане на биотест трябва да се използва във всяко изпитване серия от референтни концентрации на TCDD или смес от диоксини/фурани (цяла крива доза-отговор с R2 > 0,95 за една пълна доза). Въпреки това за целите на скрининга при анализа на пробите с ниска концентрация може да се използва разширена крива за ниско ниво. 7.3.2. За резултатите от биотеста за един постоянен период от време е подходящо да се използва референтна концентрация за TCDD (около 3 пъти границата на количественото определяне) в документ за контрол на качеството. Алтернативна възможност е използването на съответния резултат на референтната проба, сравнен с TCDD-калибрационна крива, имайки предвид, че отговорът на клетките зависи от много фактори. 7.3.3. Препоръчва се регистриране и проверка на графиките за контрол на качеството (ГКК) за всеки вид референтен материал, за да се гарантира, че резултатът съответства на установените правила в ръководствата. 7.3.4. Мястото на включване на разреждането на използваната проба трябва да бъде в линейната част на резултатната крива, по-специално за количествените изчисления. Пробите, разположени над линейната част на резултатната крива, трябва да се разредят и да се анализират отново. Поради това се препоръчва анализът да се извършва с три или повече разреждания наведнъж. 7.3.5. Стандартното отклонение не трябва да бъде над 15 %, когато се извършва трикратно определяне за всяко разреждане на пробата, и не повече от 30 % между три независими анализа. 7.3.6. Границата на откриване може да се определи като 3 пъти стандартното отклонение на чистия разтворител или на фоновия отговор. Друг подход е прилагането на един отговор, по-висок от фоновия отговор (фактор на индукцията 5 пъти по-висок от чистия разтворител), изчислен от калибрационната крива за деня. Границата на количественото определяне може да се определи като от 5 пъти до 6 пъти стандартното отклонение на чистия разтворител или фоновия отговор или да се прилага отговор, по-висок от фоновия отговор (фактор на индукция 10 пъти чистия разтворител), изчислен от калибрационната крива за деня. 7.4. Специфични изисквания, прилагани към биотестове, реализирани с китове (до момента биотестове, реализирани с китове, намиращи се на пазара, не са показали достатъчна чувствителност и надеждност, за да могат да бъдат използвани за скрининга за наличието на диоксини на определените норми за проби от храни и фуражи): 7.4.1. Трябва да се спазват инструкциите на производителя по отношение на подготовката на пробите и анализите. 7.4.2. Не трябва да се използват китовете след изтичането на посочения срок на годност. 7.4.3. Не трябва да се използват материали и компоненти, определени за употреба с други китове. 7.4.4. Китовете трябва да се съхраняват и използват при посочените температурни условия за съхранение и употреба. 7.4.5. Приемливата граница на откриване за имунотестовете се определя като 3 пъти стандартното отклонение за една серия от 10 повтарящи се анализа на празна проба, разделено на стойността на наклона от уравнението на линейната регресия. 7.4.6. Подходящо е да се използват референтни стандарти за лабораторните анализи с цел да се гарантира, че възможността за отговор на стандарта се намира в един приемлив интервал. 8. Изразяване на резултатите: 8.1. Доколкото позволява аналитичната процедура, резултатите от анализа трябва да включват количествата на отделните конгенери на PCDD/PCDF и РСВ и да се отбелязват като долна граница, горна граница и средна граница, с цел да се включи максимално възможната информация при изразяването на резултатите, позволяваща интерпретирането им в съответствие със специфичните изисквания. 8.2. Протоколът трябва също да включва съдържанието на липиди в пробата, както и използвания метод за тяхната екстракция. 8.3. Трябва да се посочват процентите на аналитичния добив на всеки вътрешен стандарт, когато тези проценти са значително извън интервала по т. 6, когато се надвишава нормата за съдържание на диоксини по приложение № 1 и във всички останали случаи, когато това се изисква.