Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила от 24 март 2008 г. Заменен от по-нов акт. Същата материя — здравните изисквания към говеда и свине при придвижване и транспортиране между Република България и държавите членки, здравният статус на районите и обектите и допълнителните гаранции — е уредена изцяло наново с Наредба № 5 от 10 март 2008 г. (ДВ, бр. 31 от 2008 г., в сила от 24.03.2008 г.), която възпроизвежда и доразвива целия предмет на Наредба № 48 от 2006 г., включително сертифицирането по приложение № 1, събирателните центрове и системата за надзор, поради което двете не могат да се прилагат едновременно. Нито един от обнародваните след това текстове не изменя и не отменя тази наредба — всички сочени актове засягат други актове, обнародвани в ДВ, бр. 48 от 2006 г. (постановления № 125, № 132 и № 137 на Министерския съвет). Впоследствие материята е преуредена с Наредба № 4 от 8 март 2010 г. (ДВ, бр. 23 от 2010 г.), която е действащата уредба. Актът на негово място: Наредба № 5 от 10 март 2008 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и системите за надзор. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 48 от 2006 г.
В сила от
16 юни 2006 г.

Последна редакция · в сила от 16.06.2006 · без изменения оттогава

към чл. 27, ал. 2 Стандарти за производство и използване на говежди и птичи туберкулини 1. Официално наблюдаваните туберкулинови тестове са извършват с PPD или HCSM туберкулини. 2. Работните стандарти на производителите за контрол на говежди PPD и HCSM туберкулини се калибрират в туберкулинови единици на общността (CTU), следвайки биологичната проба спрямо подходящия EИО стандартен туберкулин. 3. Работните стандарти на производителите за контрол на птичи туберкулини се калибрират в международни единици, следвайки биологичната проба спрямо стандарта на ЕИО за PPD на птичи туберкулин. 4. EИО стандартът за PPD на говежди туберкулин е стандартът, изработен от Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad, Нидерландия. 64 Този срок тече от датата на товарене. 65 Излишното се зачертава. 66 Излишното се зачертава. 67 Излишното се зачертава. 5. EИО стандартът за говежди HCSM туберкулин е стандартът, изработен от Института “Пастьор”, Париж, Франция. 6. EИО стандартът за птичи туберкулин е стандартът, изработен от Ветеринарната лабораторна агенция, Аделстоун, Уейбридж, Англия. 7. Говеждите туберкулини се приготвят с един от следните микробактерийни говежди щамове: a) AN5; б) Vallee. 8. Птичите туберкулини се приготвят с един от микробактерийни птичи щамове: a) D4ER; б) TB56. 9. pH на туберкулините трябва да бъде между 6,5 и 7,5. 10. Към туберкулина могат да бъдат добавяни антимикробни консерванти или други вещества, показали задоволително според държавния институт, отговорен за официалното тестване на туберкулина, че не намаляват безопасността и ефективността на продукта. Максимално разрешените концентрации на фенол и глицерол са: a) фенол: 0,5 % m/v; б) глицерол: 10 % v/v. 11. При условие че туберкулините се съхраняват при температура между 2 и 8 °C, защитени от светлина, те могат да бъдат използвани до края на следните периоди, следващи последния, задоволителен тест за ефикасност: a) течни PPD туберкулини - две години, лиофилизирани PPD туберкулини - осем години; б) HCSM разредени туберкулини - две години. 12. Държавните институти, отговорни за официалното тестване на туберкулини в съответните държави, са: a) Германия: Paul-Ehrlich Institut, Frankfurt/Main; б) Белгия: Instituut Voor Hygiene en Epidemiologie, J. Wytsmanstraat 14, B-1050 Brussels; в) Франция: Laboratoire national des medicaments veterinaires, Fougeres; г) Великото херцогство Люксембург: институт на доставящата държава; д) Италия: Istituto superiore di sanitа, Rome; е) Нидерландия: Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad; ж) Дания: Statens Veterinaere serumlaboratorium, Copenhagen V; з) Ирландия: институт на доставящата държава; и) Обединено кралство: Veterinary Laboratory Agency, Addlestone, Weybridge; й) Гърция: Забележка на редакцията: виж в PDF-а на броя к) Испания: Laboratorio de Sanidad y producciуn animal de Granada; л) Португалия: Laboratorio Nacional de Investigaзаo Veterinаria, Lisbon; м) Австрия: Bundesanstalt fur Tierseuchenbekämpfung, Mуdling; н) Финландия: Eläinlääkintä - ja elintarvikelaitos, Helsinki-anstalten för veterinärmedicin och livsmedel, Helsingfors; o) Швеция: Statens veterinärmedicinska anstalt, Uppsala. 13. Официалните изследвания се извършват върху една партида туберкулини в епруветки, готови за употреба. 14. Туберкулините се тестват чрез биологични и химически методи. 15. Туберкулините трябва да са стерилни. Тестове за стерилност се извършват в съответствие със спецификациите на Европейската фармакопея. 16. Тестът за отсъствие на токсични или дразнещи свойства се извършва в съответствие със спецификациите на Европейската фармакопея. 17. Туберкулините са химически анализирани за определяне на концентрацията на глицерол и/или фенол и също концентрацията на всеки друг консервант, който може да бъде добавен. 18. Тестът за липса на чувствителност към туберкулин се извършва съгласно спецификациите на Европейската фармакопея. 19. Ефикасността на туберкулините се оценява чрез биологични методи. Тези методи се използват за HCSM и PPD туберкулини; те се базират на съпоставката със стандартните туберкулини на туберкулините, които се тестват. 20. Съдържанието на протеин в PPD туберкулини се оценява по метода Kjeldahl. Азотът е превърнат в туберкуло-протеиново съдържание чрез умножение с коефициент 6,25. 21. EИО стандартът за говежди HCSM има ефикасност 65 000 туберкулинови единици на общността (CTU) за един ml и се доставя в ампули, съдържащи 5 ml туберкулин. 22. EИО стандартът за говежди PPD има ефикасност 50 000 туберкулинови единици на общността (CTU) на mg PPD се доставя лиофилизиран в ампули, съдържащи 1,8 mg PPD, т.е. 0,00002 mg PPD има ефикасност, равна на една туберкулинова единица на общността. 23. EИО стандартът за птичи PPD има ефикасност 50 000 международни единици (IU) на mg от изсушения материал за пречистен протеинов дериват и се доставя лиофилизиран в ампули, съдържащи 10 mg PPD плюс 26,3 mg соли, т.e. 0,0000726 mg от стандарта има ефикасност, равна на една международна единица. 24. Туберкулините, предадени от производители за тестване от държавните институти, изброени в § 12, се тестват за ефикасност чрез биологична проба спрямо подходящите стандарти, посочени в § 2 и 3. 25.

към чл. 27, ал. 2 Стандарти за производство и използване на говежди и птичи туберкулини 1. Официално наблюдаваните туберкулинови тестове са извършват с PPD или HCSM туберкулини. 2. Работните стандарти на производителите за контрол на говежди PPD и HCSM туберкулини се калибрират в туберкулинови единици на общността (CTU), следвайки биологичната проба спрямо подходящия EИО стандартен туберкулин. 3. Работните стандарти на производителите за контрол на птичи туберкулини се калибрират в международни единици, следвайки биологичната проба спрямо стандарта на ЕИО за PPD на птичи туберкулин. 4. EИО стандартът за PPD на говежди туберкулин е стандартът, изработен от Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad, Нидерландия. 64 Този срок тече от датата на товарене. 65 Излишното се зачертава. 66 Излишното се зачертава. 67 Излишното се зачертава. 5. EИО стандартът за говежди HCSM туберкулин е стандартът, изработен от Института “Пастьор”, Париж, Франция. 6. EИО стандартът за птичи туберкулин е стандартът, изработен от Ветеринарната лабораторна агенция, Аделстоун, Уейбридж, Англия. 7. Говеждите туберкулини се приготвят с един от следните микробактерийни говежди щамове: a) AN5; б) Vallee. 8. Птичите туберкулини се приготвят с един от микробактерийни птичи щамове: a) D4ER; б) TB56. 9. pH на туберкулините трябва да бъде между 6,5 и 7,5. 10. Към туберкулина могат да бъдат добавяни антимикробни консерванти или други вещества, показали задоволително според държавния институт, отговорен за официалното тестване на туберкулина, че не намаляват безопасността и ефективността на продукта. Максимално разрешените концентрации на фенол и глицерол са: a) фенол: 0,5 % m/v; б) глицерол: 10 % v/v. 11. При условие че туберкулините се съхраняват при температура между 2 и 8 °C, защитени от светлина, те могат да бъдат използвани до края на следните периоди, следващи последния, задоволителен тест за ефикасност: a) течни PPD туберкулини - две години, лиофилизирани PPD туберкулини - осем години; б) HCSM разредени туберкулини - две години. 12. Държавните институти, отговорни за официалното тестване на туберкулини в съответните държави, са: a) Германия: Paul-Ehrlich Institut, Frankfurt/Main; б) Белгия: Instituut Voor Hygiene en Epidemiologie, J. Wytsmanstraat 14, B-1050 Brussels; в) Франция: Laboratoire national des medicaments veterinaires, Fougeres; г) Великото херцогство Люксембург: институт на доставящата държава; д) Италия: Istituto superiore di sanitа, Rome; е) Нидерландия: Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad; ж) Дания: Statens Veterinaere serumlaboratorium, Copenhagen V; з) Ирландия: институт на доставящата държава; и) Обединено кралство: Veterinary Laboratory Agency, Addlestone, Weybridge; й) Гърция: Забележка на редакцията: виж в PDF-а на броя к) Испания: Laboratorio de Sanidad y producciуn animal de Granada; л) Португалия: Laboratorio Nacional de Investigaзаo Veterinаria, Lisbon; м) Австрия: Bundesanstalt fur Tierseuchenbekämpfung, Mуdling; н) Финландия: Eläinlääkintä - ja elintarvikelaitos, Helsinki-anstalten för veterinärmedicin och livsmedel, Helsingfors; o) Швеция: Statens veterinärmedicinska anstalt, Uppsala. 13. Официалните изследвания се извършват върху една партида туберкулини в епруветки, готови за употреба. 14. Туберкулините се тестват чрез биологични и химически методи. 15. Туберкулините трябва да са стерилни. Тестове за стерилност се извършват в съответствие със спецификациите на Европейската фармакопея. 16. Тестът за отсъствие на токсични или дразнещи свойства се извършва в съответствие със спецификациите на Европейската фармакопея. 17. Туберкулините са химически анализирани за определяне на концентрацията на глицерол и/или фенол и също концентрацията на всеки друг консервант, който може да бъде добавен. 18. Тестът за липса на чувствителност към туберкулин се извършва съгласно спецификациите на Европейската фармакопея. 19. Ефикасността на туберкулините се оценява чрез биологични методи. Тези методи се използват за HCSM и PPD туберкулини; те се базират на съпоставката със стандартните туберкулини на туберкулините, които се тестват. 20. Съдържанието на протеин в PPD туберкулини се оценява по метода Kjeldahl. Азотът е превърнат в туберкуло-протеиново съдържание чрез умножение с коефициент 6,25. 21. EИО стандартът за говежди HCSM има ефикасност 65 000 туберкулинови единици на общността (CTU) за един ml и се доставя в ампули, съдържащи 5 ml туберкулин. 22. EИО стандартът за говежди PPD има ефикасност 50 000 туберкулинови единици на общността (CTU) на mg PPD се доставя лиофилизиран в ампули, съдържащи 1,8 mg PPD, т.е. 0,00002 mg PPD има ефикасност, равна на една туберкулинова единица на общността. 23. EИО стандартът за птичи PPD има ефикасност 50 000 международни единици (IU) на mg от изсушения материал за пречистен протеинов дериват и се доставя лиофилизиран в ампули, съдържащи 10 mg PPD плюс 26,3 mg соли, т.e. 0,0000726 mg от стандарта има ефикасност, равна на една международна единица. 24. Туберкулините, предадени от производители за тестване от държавните институти, изброени в § 12, се тестват за ефикасност чрез биологична проба спрямо подходящите стандарти, посочени в § 2 и 3. 25.
(1) Тестване на ефикасност върху морски свинчета: а) използват се морски свинчета албиноси с тегло между 400 и 600 g в добро здраве по време на инжектиране на туберкулина; за всяка проба се използват не по-малко от 8 морски свинчета, тестването се извършва не по-рано от един месец след инжектирането; б) за пробата на говежди туберкулини у морските свинчета се създава чувствителност по един от следните методи: аа) инжектиране на топлинноунищожен микробактериален говежди щам AN5 в маслен адювант; бб) инжектирането на жив микробактериален говежди щам AN5 във физиологичен разтвор; вв) инжектирането на BCG ваксина; в) за пробата на птичи туберкулини у морските свинчета се създава чувствителност чрез инжектиране на 2 mg от топлинно унищожени птичи тип туберкулозни бацили, разтворени в 0,5 ml стерилен течен парафин, или чрез инжектиране на живи птичи туберкулозни бацили във физиологичен разтвор, за тази цел се използва птичият щам D4; г) всеки туберкулин при тест се изследва спрямо съответните туберкулинови стандарти чрез интрадермална проба, като се използват групи от морски свинчета, у които е създадена съответна чувствителност. Козината се подстригва от двете страни на всяко морско свинче. Изпитването се извършва чрез сравняване на реакциите, индуцирани от серия вътрешнокожни инжекции на дози не по-големи от 0,2 ml на разреждания на стандартен туберкулин в изотоничен буфериран солов разтвор, съдържащ Tween 80, 0,0005 %, със съответстващи серии на инжекции на туберкулина, който се тества. Разрежданията се правят в геометрични серии и се инжектират в морските свинчета по произволна схема по латински квадрат (четири места на всяка страна на един осемточков опит). Диаметрите на реакциите на всяка страна следва да бъдат измерени и записани след 24 до 28 h. За всяка проба на изпитвания туберкулин се прави оценка на относителна ефикасност срещу подходящите стандарти и границите на доверие се съставят чрез статистически методи, като се използват диаметрите на реакциите и логаритмите на дозите като метаметри. Говеждият туберкулин, който се изпитва, е с приемлива ефикасност, ако установената му ефикасност гарантира за доза 2000 туберкулин единици на общността (повече или по-малко от 25 %) за говедо. Ефикасността на всеки изпитван туберкулин се изразява, когато е приложимо, в туберкулинови единици на общността на един милилитър.
(2) Тестване на ефикасност върху говеда Периодичното тестване на ефикасност на говежди туберкулини може да бъде извършвано върху естествено или изкуствено заразени с туберкулоза говеда. Тестовете на ефикасност върху групи туберкулозни говеда се извършват чрез интрадермална четири- и шестточкова проба на туберкулина, който се изпитва, съпоставена със съответния стандарт, като ефикасността на туберкулина се оценява чрез статистически методи, както при опитното морско свинче. 26. При етикетирането на туберкулинови контейнери и опаковки се прилагат следните изисквания: Етикетът върху контейнерите и етикетът върху опаковката съдържа: - името на препарата, - за течни препарати - общият обем в контейнера, - броя на международни единици или единици на общността на един милилитър или на един милиграм, - името на производителя, - номера на партидата, - естеството и количеството на реконструиращата течност за препарати в замразено или сушено състояние. Етикетът върху контейнера или етикетът върху опаковката съдържа: - срока на годност, - условията на съхранение, - името и по възможност пропорциите на всяко добавено вещество, - щама на бацила, от който туберкулинът е бил направен. 27. Лабораториите на общността, определени в съответствие с чл. 17, отговарят за допълнителното изследване по рутинни въпроси на полеви туберкулини, използвани в държавите членки да се гарантира, че ефикасността на всеки от тези туберкулини съответства на подходящите стандартни туберкулини на общността. В случай на туберкулозни говеда посочените изследвания се изпълняват върху морски свинчета, у които е създадена съответната чувствителност и чрез подходящи химически тестове. 28. Следните тестове се признават за официални интрадермални туберкулин тестове: a) единичен интрадермален тест - изисква само едно инжектиране на говежди туберкулин; б) интрадермален сравнителен тест - изисква една инжекция от говежди туберкулин и една инжекция от птичи туберкулин, направени едновременно. 29. Дозата на инжектиран туберкулин е: (1) Не по-малко от 2000 CTU от говежди туберкулин. (2) Не по-малко от 2000 IU от птичи туберкулин W15. Обемът на всяка инжекционна доза не надвишава 0,2 ml. 30. Туберкулиновите тестове се изпълняват чрез инжектиране на туберкулин(и) в кожата на врата. Местата на инжектиране се разполагат на границата на предната и средната третина на врата. Когато едновременно птичи и говежди туберкулини се инжектират в едно и също животно, мястото на инжекция на птичи туберкулини са около 10 сm от ръба на костта на врата, а мястото на инжектиране на говежди туберкулин - около 12,5 сm по-ниско върху линия, приблизително успоредна с линията на работа, или на различните страни на врата; при млади животни, при които няма пространство, което да раздели достатъчно местата от едната страна на врата, една инжекция се прави на всяка страна на врата на идентични места в центъра на средната третина на врата. 31. Техниката на туберкулиновото тестване и тълкуване на реакции е, както следва: a) Техника Местата на инжектиране се подстригват и почистват. Една сгъвка от кожа в рамките на всяка подстригана площ се взема между показалеца и палеца, измерва се с дебеломер и се записва. Една къса стерилна игла със заострения край навън, с градуирана спринцовка, напълнена с туберкулин, се вкарва под наклон в по-дълбокия слой на кожата. След това дозата туберкулин се инжектира. Правилното инжектиране се потвърждава чрез напипване на малка грахоподобна подутина на всяко място на инжектиране. Дебелината на всяка сгъвка на кожата на всяко място на инжектиране се измерва отново 72 h след инжектирането и се записва. б) Тълкуване на реакциите Интерпретирането на реакции се базира на клинични наблюдения и записаното увеличение(я) в дебелината на кожната сгъвка на местата на инжектиране 72 h след инжектиране на туберкулин(и). аa) Отрицателна реакция: ако се наблюдава само ограничена подутина, с увеличение не повече от 2 mm в дебелината на сгъвката на кожа без клинични признаци като разлят или обширен оток, отделяне на секрет, некроза, болка или възпаление на лимфните канали в тази област на лимфните възли. бб) Неопределена реакция: ако се наблюдават клинични признаци като посочените в буква аa) и увеличението на дебелината на кожната сгъвка е повече от 2 mm и по-малко от 4 mm. вв) Положителна реакция: ако се наблюдават клинични признаци като посочените в буква аa) или има увеличение на дебелината на кожната гънка от 4 mm или повече в мястото на инжектиране. 32. Интерпретирането на официални интрадермални туберкулинови тестове е, както следва: a) Единичен интрадермален тест: положителен: положителна реакция на говедото, както е определена в параграф 31, буква “вв”); неопределен: неопределена реакция, както е определена в параграф 31, буква “бб”); отрицателен: отрицателна реакция на говедото, както е определена в параграф 31, буква “аа”). Животни, неопределени към единичния интрадермален тест, се подлагат на друг тест минимум след 42 дни. За животни, които не са отрицателни на този втори тест, се счита, че са били положителни към теста. Животни, позитивни към единичния интрадермален тест, могат да бъдат подложени на интрадермален сравнителен тест. б) Интрадермален сравнителен тест за установяване и поддържане на официален статут на стадо, свободно от туберкулоза: положителен: положителна реакция на говедото, която е повече от 4 mm по-голяма от реакцията при птиците, или наличие на клинични признаци; неопределен: положителна или неопределена реакция на говедото, която е от 1 до 4 mm по-голяма от реакцията при птиците, или отсъствието на клинични признаци; отрицателен: отрицателна реакция на говедото или положителна, или неопределена реакция на говедото, но която е равна или по-малка от позитивна или неопределена реакция при птиците, и отсъствието на клинични признаци в двата случая. Животни, неопределени към интрадермалния сравнителен тест, се подлагат на друг тест след минимум 42 дни. Животните, които не са отрицателни към този втори тест, се считат за положителни към теста. в) Официалният статут на свободно от туберкулоза стадо може да бъде временно преустановен и на животните от стадото не се разрешава влизане във вътрешнообщностната търговия, докато статусът на следните животни не бъде разрешен: (1) животни, които са били считани за неопределени към единичния интрадермален туберкулин тест; (2) животни, които са били считани за положителни към единичния интрадермален туберкулин тест, но очакват повторно тестване с интрадермален сравнителен тест;
(3) животни, които са били считани за неопределени към интрадермален сравнителен тест. г) Ако от законодателството на общността се изисква животните да бъдат подлагани на интрадермален тест преди придвиждване, тестът се тълкува така, че никое животно, което показва увеличение на дебелината на кожна сгъвка, по-голямо от 2 mm, или наличие на клинични признаци, да не бъде въвеждано във вътрешнообщностната търговия.

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 48 от 2006 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

История на промените

  1. 16 юни 2006 г.обн ДВ, бр. 48 от 2006 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 2 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.