към чл. 43, ал. 2, т. 3 I. Стада, държави членки и региони, официално свободни от ензоотична левкоза по говедата A. Официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е стадо, в което:
- 1. няма никакви доказателства както клинични, така и в резултат от лабораторен тест за случаи на ензоотична левкоза по говедата в стадото и нито един такъв случай не е бил потвърден в предходните две години; и 2. всички животни над 24-месечна възраст са реагирали отрицателно през предходните 12 месеца на два теста, изпълнени в съответствие с това приложение в интервал най-малко 4 месеца; или 3. изпълнява условията по т. 1 и се намира в официално свободна от ензоотична левкоза по говедата държава членка или регион. Б. Индивидуалното стадо запазва официалния си статут на свободно от ензоотична левкоза по говедата, при условие че: 1. условието в A 1 продължава да бъде изпълнявано;
- 2. всякакви животни, въведени в стадото, произхождат от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо;
- 3. всички животни над 24-месечна възраст продължават да реагират отрицателно на тест, изпълнен в съответствие с глава II на интервали от 3 години. В. Официалният статут на свободно от левкоза стадо се спира, ако условията, уточнени в Б, не се изпълняват. Г. Статутът остава спрян до достигане на съответствие със следните изисквания: 1. Ако само едно животно в едно официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е реагирало положително на един от тестовете по глава II: а) животното, което е реагирало положително, и в случай на крава, всяко теле, което тя е могла да роди, са напуснали стадото за клане под надзора на ветеринарните власти; б) останалите животни са реагирали отрицателно на серологичен тест, изпълнен в съответствие с глава II най-малко 3 месеца след отстраняване на позитивното животно и всяко негово възможно поколение; в) епидемиологично разследване е проведено и стадото, свързано епидемиологично с инфектираното стадо, се подлага на мерките, установени в буква “б”. Компетентната власт може да предостави дерогация от задължението за клане на телето на заразената крава, където то е било отделено от неговата майка след отелване. В този случай телето се подлага на изискванията по т. 2, буква “в”. 2. В случай че повече от едно животно от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо са реагирали положително или заразата е била потвърдена в стадото: а) животните, които са реагирали положително, и в случай на крави - техните телета, се отстраняват за клане под надзора на ветеринарните власти; б) всички животни на възраст над 24 месеца трябва да реагират отрицателно на два теста, изпълнени в съответствие с глава II на интервал най-малко 4 месеца и не повече от 12 месеца; в) всички други животни, след идентификация, трябва да останат в стопанството до достигане на възраст над 24 месеца и да преминат тестовете по буква “б”; г) епидемиологично разследване се провежда и стадото, свързано епидемиологично към заразеното стадо, се подлага на мерките по буква “б”. Компетентната власт може да предостави дерогация от задължението за клане на телето на заразената крава, ако то е било отделено от майката след отелване. В този случай телето се подлага на изискванията по т. 2. 3. Ако официалният статут на свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е бил спрян поради някаква друга причина, всички животни в стадото на възраст над 24 месеца трябва да дадат отрицателна реакция на серологичен тест, изпълнен в съответствие с глава II. Д. В съответствие с процедурата по чл. 17 комисията може да предложи дадена държава членка или регион от държава членка да станат официално свободни от ензоотична левкоза по говедата, ако: a) най-малко 99,8 % от стадата говеда са официално свободни от ензоотична левкоза по говедата по смисъла на раздел A; или б) нито един случай на ензоотична левкоза по говедата не е бил потвърден в държавата членка или регион от нея за последните 3 години и, в случая на държава членка всички животни на възраст над 24 месеца в най-малко 10 % произволно избрани стада са били тествани с отрицателен резултат в съответствие с глава II през предходните 24 месеца или в случая на регион или на държава членка всички животни на възраст над 24 месеца са преминали теста, предвиден в глава II, с негативен резултат. Е. Държава членка или регион на държава членка запазват статута на официално свободна от ензоотична левкоза по говедата, ако: 1. всяка година или произволна проба с рейтинг на достоверност 99 % е установила, че по-малко от 0,2 % от стадата са били заразени или по-малко от 20 % от едрите преживни животни над двегодишна възраст са били тествани и са реагирали отрицателно на тест, изпълнен в съответствие с глава II; или 2. ако не е бил регистриран нито един случай на ензоотична левкоза по говедата в държавата членка или регион в съотношение едно стадо на 10 000 за най-малко последните 3 години, може да бъде взето решение в съответствие с чл. 17 да се спре рутинното серологично тестване, при условие че: а) всички заклани говеда в рамките на територията на тази държава членка или регион са подложени на следкланичен преглед от официален ветеринарен лекар, който съобщава за всички тумори с оглед на лабораторно изследване, и б) държавата членка докладва за появата на всички случаи на ензоотична левкоза по говедата в засегнатия от решението на комисията регион, комисията може в съответствие с процедурата по чл. 17 да предложи решението за спиране на рутинно серологично тестване да бъде суспендирано или отменено, и в) всички говеда, които са реагирали позитивно на имунодифузионен тест, са били заклани и стадото е подложено на ограничения до установяване отново на неговия статут съгласно глава I, раздел Г. Ж. Официалният статут на свободна от ензоотична левкоза по говедата държава членка или регион на държава членка се преустановява временно в съответствие с процедурата по чл. 17, ако ензоотичната левкоза по говедата е открита и потвърдена в повече от 0,2 % от стопанствата в региона или държавата членка. Официалният статут на свободна от ензоотична левкоза по говедата може да бъде възстановен в съответствие с процедурата по чл. 17, ако: 1. В допълнение на мерките, предвидени в раздел Г, т. 1 и 2, най-малко 20 % от другите избрани произволно стада в региона или държава членка в рамките на 12-месечен период са преминали един от тестовете по глава II. 2. Резултатите на тестването по т. 1 установяват със степен на достоверност 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата са заразени. II. Тестове за ензоотична левкоза по говедата Тестове за ензоотична левкоза по говедата се провеждат чрез имунодифузионен тест при условията, описани в раздели A и Б, или чрез имуноензимен метод (ЕЛАЙЗА) при условията, описани в раздел В. Дифузионният метод може да бъде използван само за индивидуални тестове. Ако резултатите от теста бъдат оспорени с надлежно потвърдени доказателства, допълнителна проверка се прави чрез средствата на имунодифузионния тест. A. Агар гел имунодифузионен тест за ензоотична левкоза по говедата 1. Антигенът, който следва да бъде използван, трябва да съдържа гликопротеини на левкозен вирус по говедата, да бъде стандартизиран срещу стандартен серум (El серум), доставен от Държавната ветеринарна серумна лаборатория, Копенхаген. 2. Официалните институти, които отговарят за калибрирането на стандартни работни антигени на лабораторията срещу официалния EИО стандартен серум (El серум), осигурен от State Veterinary Серум Laboratory, Copenhagen, са. a) Германия: Bundesforschungsanstalt fur Viruskrankheiten der Tiere, Tubingen; б) Белгия: Institut national de recherches vétérinaires, Brussels; в) Франция: Laboratoire national de pathologie bovine, Lyon; г) Великото херцогство Люксембург: д) Италия: Istituto zooprofilattico spenmentale, Perugia; е) Нидерландия: Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad; ж) Дания: Statens Veterinaere Serum Laboratorium, Copenhagen; з) Ирландия: Veterinary Research Laboratory, Abbotstown, Dublin; и) Обединеното кралство:
(1) Великобритания: Veterinary Laboratory Agency, Addlestone, Weybridge, England;
(2) Северна Ирландия: Veterinary Research Laboratory, Stormont, Belfast; й) Испания: Subdirreccion general de sanidad animal. Laboratorio de sanidad y produccion animal Algete, Madrid; к) Португалия: Laboratorio Nacional de Investigaçáo Veterinaria, Lisbon; л) Гърция: Забележка на редакцията: в PDF-а на броя м) Австрия: Bundesanstalt für Tierseuchenbekämpfung, Módling; н) Финландия: Elainldakintd-ja elintarvikelaitos, Helsinki/Anstalten för veterinärmedicin och livsmedel, Helsingfors; о) Швеция: Statens veterinärmedicinska anstalt, Uppsala. 3. Стандартните антигени, използвани в лабораторията, се предават най-малко веднъж годишно на EИО референтни лаборатории, посочени в т. 2, за тестване с официалния EИО стандартен серум. Освен тази стандартизация антигенът в употреба може да бъде калибриран в съответствие с Б. 4. Реагентите за теста се състоят от: a) антиген - съдържа специфични гликопротеини на вируса на ензоотична левкоза по говедата, който е стандартизиран към официален EИО серум; б) тестовия серум; в) известен положителен контролен серум; г) агар гел: 0,8 % агар; 8,5 % NaCl; 0,05 M Tris-buffer pH 7,2; 15 ml от агара се поставят в каменно легенче с диаметър 85 mm, даващ резултат в дълбочина 2,6 mm агар. 5. Тестов образец на 7 свободни от влага клетки се изрязва в агара до дъното на плаката; образецът се състои от една централна клетка и 6 клетки в кръг около нея. Диаметър на централната клетка - 4 mm, диаметър на периферни клетки - 6 mm. Разстояние между централни и периферни клетки - 3 mm. 6. Централната клетка се напълва със стандартния антиген. Периферните клетки 1 и 4 се напълват с положителен серум, а клетки 2, 3, 5 и 6 - с тестовите серуми. Клетките се пълнят до изчезване на менискуса. 7. При изследването се използват следните количества: антиген - 32 μl; контролен серум - 73 μl; тест серум - 73 μl. 8. Инкубирането продължава 72 h при стайна температура (20 до 27 °C) в затворена влажна камера. 9. Тестът може да бъде отчетен през 24 и 48 h, но крайният резултат не може да бъде получен преди 72 h: a) тест серум е положителен, ако формира специфична утаечна линия с BLV антигена и завършена линия на идентификация с контролния серум; б) тест серум е отрицателен, ако не формира специфична утаечна линия с BLV антигена и не изкривява линията на контролния серум; в) реакцията не може да бъде считана за окончателна, ако тя: ва) изкривява линията на контролния серум към BLV антигеновата клетка, без да формира видима утаечна линия с антигена; или вб) ако не може да бъде отчетена или като отрицателна или като положителна. При неокончателни реакции тестовете могат да бъдат повторени и да бъде използван концентриран серум. 10. Всяка друга конфигурация на клетки или образец може да бъде използван, при условие че E4 серумът, разреден 1:10 в негативен серум, може да бъде установен като положителен. Б. Метод за стандартизация на антиген Изисквани разтвори и материали а) 40 ml на 1,6 % агароза в 0,05 M Tris/HCl буфер, pH 7,2 с 8,5 % NaCl; б) 15 ml от серум на говежда левкоза, който има антитела само към вирусни гликопротеини на левкоза по говедата, разреден 1:10 в 0,05 M Tris/HCl буфер, pH 7,2 с 8,5 % NaCl; в) 15 ml на говежда левкоза серум, който има антитела само към вирусни гликопротеини на левкоза по говедата, разреден 1:5 в 0,05 M Tris/HCl буфериран, pH 7,2 с 8,5 % NaCl; г) 4 пластмасови легенчета с диаметър 85 mm; д) перфорация с диаметър от 4 до 6 mm; е) референтен антиген; ж) стандартизиран антиген; з) водна баня (56 °C). Процедура Агарозата се разтваря (1,6 %) в Tris/HCl буфер чрез внимателно нагряване до 100 °C. Поставя се на 56 °C водна баня за приблизително един час. Също така се поставят разрежданията на говеждия левкозен серум на 56 °C водна баня. След това се смесват 15 ml от 56 °C агарозен разтвор с 15 ml говежди левкозен серум (1:10), бързо се разклаща и се изсипват 15 ml в едно от двете каменни легенчета. Процедурата се повтаря с говеждия левкозен серум, разреден 1:5. Когато агарозата се втвърди, в нея се правят дупки, както следва: Добавяне на антиген а) каменни легенчета 1 и 3: клетка A - с неразреден референтен антиген, клетка Б - с 1:2 разреден референтен антиген, клетки В и Д - с референтен антиген, клетка Г - с неразреден тест антиген; б) каменни легенчета 2 и 4: клетка A - с неразреден тест антиген, клетка Б - с 1:2 разреден тест антиген, клетка В - с 1:4 разреден тест антиген, клетка Г - с 1:8 разреден тест антиген. Допълнителни инструкции 1. Експериментът се изпълнява с две серумни разреждания (1:5 и 1:10) за получаване на оптимална утайка. 2. Ако диаметърът на утайката е прекалено малък и при двете разреждания, по-нататък серумът трябва да бъде разреден. 3. Ако диаметърът на утайката при двете разреждания е прекалено голям и слаб, се избира по-нисък серум. 4. Финалната концентрация на агароза трябва да бъде 0,8 %, този на серумите - съответно 5 и 10 %. 5. Отбелязват се измерените диаметри в следващата координатна система. Разреждането на антигена се тества със същия диаметър, като референтният антиген е работното разреждане. В. Имуноензимен метод (ЕЛАЙЗА) за откриване на ензоотична левкоза по говедата 1. Материалът и реагентите, които се използват, са: a) твърдофазови микроплаки, епруветки или друга твърда фаза; б) антиген - фиксиран към твърдата фаза със или без помощта на поликлонални или моноклонални улавящи антитела; ако антигенът е директно приложен към твърдата фаза, всички тестови проби, даващи положителни реакции, се тестват отново към контролен антиген в случая на EBL. Контролният антиген следва да бъде идентичен с антигена, освен за BLV антигени; ако улавящите антитела са приложени към твърдата фаза, антителата не трябва да реагират на антигени, различни от BLV антигени; в) биологичният флуид, който се тества; г) субстрат, адаптиран към използвания ензим; д) спиращ разтвор, ако е необходимо; е) разтвори за разреждането на тестовите проби за приготвяне на реагенти и за измиване; ж) отчитаща система, подходяща за използвания субстрат. 2. Стандартизация и чувствителност на теста Чувствителността на метода ЕЛАЙЗА трябва да бъде на такова равнище, че E4 серум да се точкува положително, когато е разреден 10 пъти (серум проби) или 250 пъти (проби на мляко) повече от разреждането, получено от индивидуални проби, когато са включени в пулове. При образци, където пробите (серум и мляко) са тествани индивидуално, E4 серум, разреден 1 до 10 (в отрицателен серум) или 1 до 250 (в отрицателно мляко), се точкува положително, когато е тестван в същото разреждане на образец, както е използвано за индивидуалните тест проби. Официалните институти, посочени в т. A.2, отговарят за проверката на качеството на ЕЛАЙЗА метода и по-специално за определянето за всяка производствена партида, на броя на мострите, които да бъдат обединени в пулове на база на броенето, получено за E4 серума. Серумът E4 се доставя от Националната ветеринарна лаборатория, Копенхаген. 3. Условия за използване на ЕЛАЙЗА теста за EBL Методът ЕЛАЙЗА може да бъде използван върху проби на мляко или суроватка, взети от събраното мляко от ферма с най-малко 30 % от млечни крави в процес на лактация. Ако е използван този метод, се вземат мерки за взетите проби да могат да бъдат идентифицирани с животните, от които млякото или изследваните серуми са били взети.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 48 от 2006 г., и не се показва тук. Отворете оригинала