(1) Компетентни да вземат решение за ликвидация или за откриване на производство по несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България, са българските съдебни или административни органи. Решението на тези органи има действие и спрямо клоновете на банката в други държави членки.
(2) Освен ако в този закон е предвидено друго, по отношение на производството по ликвидация и производството по несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България, се прилага българското законодателство, включително относно:
- 1. движимите вещи, които са обект на производството, и правния режим относно движимите вещи, придобити от банката след откриване на производството;
- 2. правата на банката и правомощията на нейния ликвидатор или синдик;
- 3. условията, при които могат да се правят прихващания;
- 4. последиците от откриването на производството върху текущите договори, по които банката е страна;
- 5. действието на производството върху делата, водени от отделни кредитори срещу банката;
- 6. вземанията, които се предявяват към банката, както и правния им режим, ако те са възникнали след откриване на производството;
- 7. реда и изискванията за предявяване и приемане на вземанията към банката;
- 8. правилата относно разпределението на набраните парични средства от осребряването на активи, поредността на вземанията на кредиторите на банката, както и правата на кредиторите, които са получили частично удовлетворение след откриването на производството по несъстоятелност в резултат на реализация на вещни обезпечения или чрез прихващане;
- 9. условията за прекратяване на производство по несъстоятелност и последиците от това;
- 10. правата на кредиторите след прекратяване на производството;
- 11. режима относно разноските в производството;
- 12. условията и реда за обявяване на правните актове, увреждащи интересите на кредиторите, за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими спрямо тях.