(1) При служебна необходимост председателят на Агенцията или оправомощено от него длъжностно лице може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място в страната или извън нея.
(2) Командироване по ал. 1 се извършва за не повече от 12 месеца без прекъсване.
(3) Допуска се командироване по ал. 1 за по-дълъг срок от време само след изрично изразено писмено съгласие на държавния служител за това.
(4) За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет.