(Отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., нов - ДВ, бр. 71 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)
(1) Съдът се произнася, като преценява фактическата и правната сложност на делото, има ли забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и причините за това.
(2) Когато констатира неоправдано забавяне, съдът определя подходящ срок за извършване на действията. Определението е окончателно.
(3) Нови искания за ускоряване могат да се правят след изтичането на срока по ал. 2.