(Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) Когато обвиняемият не владее български език, съдът и органите на досъдебното производство своевременно осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и в разумен срок писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Съдът и органите на досъдебното производство по свой почин или по мотивирано писмено искане на обвиняемия или на неговия защитник могат да предоставят писмен превод и на други документи по делото, освен актовете по чл. 55, ал. 4, когато те са от съществено значение за упражняване на правото на защита.
(3) По изключение вместо писмен превод по ал. 1 и 2 може да се извърши устен превод или устно резюме, когато обвиняемият е съгласен, има защитник и не се нарушават процесуалните му права.