(Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г.)
(1) Съдът и органите на досъдебното производство могат във всяко положение на делото да установяват обстоятелството, че обвиняемият не владее български език.
(2) Постановлението на разследващия орган, с което се установява, че обвиняемият владее български език, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор.
(3) Определението или разпореждането на съда, с което се установява, че обвиняемият владее български език, се обжалва по реда на глава двадесет и втора.