(Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г.)
(1) Съдът и разследващият орган могат да откажат предоставянето на писмен или устен превод на документите по чл. 395а, ал. 2, когато те не са от съществено значение за упражняване на правото на защита, както и да откажат писмен превод на части от тях, когато те са неотносими към правото на обвиняемия на защита.
(2) Постановлението на разследващия орган, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор в тридневен срок. Постановлението на наблюдаващия прокурор е окончателно.
(3) Определението или разпореждането на съда, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, се обжалва по реда на глава двадесет и втора.