Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение

Наредба за контрола и КООРДИНАЦИЯТА на контрола върху вината, СПИРТА, ДЕСТИЛАТИТЕ и спиртните напитки
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

Б Статистически резултати от паралелни интерлабораторни изследвания Година на изследване - 1995. Брой на лабораториите - 8. Брой на пробите - 5 с добавка на D-ябълчена киселина Вид на пробите: А - червено вино; В - червено вино; С - бяло вино; D - бяло вино; E - бяло вино. 21. Определяне на обща ябълчна киселина (обикновен метод) 1. Принцип на метода Ябълчната киселина, изолирана с помощта на анионобменна колона, се определя колориметрично в елюата чрез измерване на жълтото оцветяване, което тя дава под действието на 96% сярна киселина и на хромотропова киселина. Веществата, съдържащи се в елюата, пречат на тази реакция. Тези вещества реагират с 86% сярна киселина и хромотропова киселина. За да се елиминира влиянието на тези вещества, е достатъчно от абсорбцията, получена след реакцията между хромотропова и 96%-на сярна киселина, да се извади абсорбцията, получена от реакцията с хромотропова киселина и 86%-на сярна киселина. 2. Апаратура 2.1. Стъклена колона с приблизителна дължина 250 mm и вътрешен диаметър 35 mm, с кран. 2.2. Стъклена колона с приблизителна дължина 300 mm и вътрешен диаметър 10 - 11 mm, с кран. 2.3. Водна баня, термостатично контролирана до 100°С. 2.4. Спектрофотометър, позволяващ измерване на абсорбцията при 420 nm, със стъклени кювети с оптичен път един сантиметър. 3. Реактиви 3.1. Силно основна йоннообменна смола (примерно Merck III). 3.2. Натриев хидроксид 5 % (m/v). 3.3. Оцетна киселина 30 % (m/v). 3.4.Оцетна киселина 0,5 % (m/v). 3.5. Разтвор на натриев сулфат (Na2SO4), 10 %(m/v). 3.6. Концентрирана сярна киселина 95 до 97 % (m/m). 3.7.Сярна киселина 86 % (m/m). 3.8. Разтвор на хромотропова киселина, 5 % (m/v). Преди всяко определяне се приготвя пресен разтвор чрез разтваряне на 500 mg динатриева сол на хромотроповата киселина (C10H6Na2O8S2.2H2О) в 10 ml дестилирана вода. 3.9. Разтвор на DL-ябълчна киселина - 0,5 g/l. Разтварят се 250 mg/l ябълчна киселина (С4H6O5) в достатъчно количество 10%-eн разтвор на натриев сулфат (т. 3.5) и се долива до 500 ml с разтвор на динатриев сулфат (10 %). 4. Начин на работа 4.1. Приготвяне на йоннообменната смола На дъното на колоната с размери 35 x 250 mm се поставя намокрен с дестилирана вода стъклен памук. Налива се водна суспензия от анионобменната смола в стъклената колона по такъв начин, че течността да остане на ниво 50 mm над нивото на смолата. Промива се с 1000 ml дестилирана вода. Колоната се промива с разтвор на натриев хидроксид (5%), като се оставя течността да достигне до 2-3 mm над нивото на смолата. Тази операция се повтаря още два пъти и смолата се оставя в контакт в продължение на един час. Колоната се промива с 1000 ml дестилирана вода. Напълва се отново колоната с 30%-на оцетна киселина и се оставя течността да изтече до 2-3 mm над нивото на смолата. Тази операция се повтаря още два пъти. Оставя се поне 24 h да престои преди употреба. Смолата се съхранява с 30%-на оцетна киселина за по-късно използване. 4.2. Подготвяне на йоннообменната смола В долния край на колоната с размери 11 x 300 mm се поставя тампон от стъклен памук. Суспензията от йоннообменната смола, приготвена както е описано в т. 4.1, се налива до височина 10 cm. Кранът се оставя отворен. Разтворът на 30%-на оцетна киселина се оставя да изтече до 2-3 mm над горната повърхност на смолата. Колоната се измива с 50 ml 0,5%-на оцетна киселина. 4.3. Изолиране на DL-ябълчна киселина Прехвърлят се 10 ml вино или гроздова мъст в колоната, в която има йоннообменна смола, както е описано в т. 4.2. Оставя се да изтича капка по капка (дебитът да е около капка в секунда) и се спира изтичането при достигане на течността 2-3 mm над горното ниво на смолата. Колоната се измива първоначално с 50 ml 0,5%-на оцетна киселина, а след това с 50 ml дестилирана вода, като и се позволява да изтече до същото ниво и със същата скорост. Киселините, задържани от смолата, се елюират с 10% разтвор на натриев сулфат (т. 3.5) при същите условия. Елюатът се събира в 100 ml мерителна колба. Колоната може да бъде регенерирана, като се следва процедурата, описана в т. 4.1. 4.4. Определяне на ябълчната киселина Маркират се две 30-милилитрови епруветки с широко гърло и шлиф с "А" и "Б". Във всяка една епруветка се добавя по един милилитър от елюата (т. 4.3) и един милилитър от 5%-на хромотропова киселина. Добавят се в епруветка "А" (контролата) 10 ml 86%-на сярна киселина и 10 ml 96%-на сярна киселина в епруветка "Б" (пробата). Запушва се и се хомогенизира чрез разклащане, като се внимава да не се навлажни стъклената запушалка. Епруветките се поставят в кипяща водна баня за 10 min. Охлаждат се епруветките на тъмно до 20°С. Точно 90 min от началото на охлаждането се измерва абсорбцията на съдържанието в епруветка "Б" спрямо контролата "А", при 420 nm в 10 mm кювети. 4.5. Построяване на калибрационна крива В мерителни колби от 50 ml се отпипетирват по 5, 10, 15 и 20 ml от разтвор на ябълчна киселина с концентрация 5,0 g/l. Доливат се до марката с разтвор на 10%-ен натриев сулфат. Тези разтвори съответстват на елюати, получени от вино, със съдържание 0,5; 1,0; 1,5 и 2 g DL - ябълчна киселина/l. Продължава се, както е описано в т. 4.4. Графиката на стойностите на абсорбациите на тези разтвори е функция от концентрацията на ябълчната киселина в тях и представлява права линия, пресичаща началото на координатна система. Интензитетът на полученото оцветяване зависи до голяма степен от концентрацията на сярната киселина. Необходимо е да се проверява калибрационната крива за поне една точка на серия определяния, за да се провери дали концентрацията на сярната киселина не се е променила. 5. Представяне на резултатите Концентрацията на елюата се намира от калибрационната крива посредством екстраполиране на стойността на измерената абсорбация, за да се отчете съответстваща концентрация на ябълчната киселина в грамове на литър. Закръглява се до първия десетичен знак. Повторяемост (r): Съдържание < 2 g/l: r = 0,1 g/l; Съдържание > 2 g/l: r = 0,2 g/l. Възпроизводимост: (R) R = 0,3 g/l 22. Определяне на сорбинова киселина 1. Принцип на методите 1.1 Определяне чрез ултравиолетова спектрофотометрия Сорбиновата киселина (транс, транс 2,4 хексадеинова киселина), извлечена чрез дестилация с водна пара, се определя във винения дестилат чрез спектрофотометрия в ултравиолетовата област. Вещества, които пречат в ултравиолетовата област, се отстраняват чрез изпаряване до сухо с предварително леко алкализиране на дестилата с калциев хидроксид. Количества, по-малки от 20 mg/l, се потвърждават с използване на тънкослойна хроматография (чувствителност 1 mg/l). 1.2. Определяне чрез газова хроматография Сорбиновата киселина се извлича с диетилов етер и се определя чрез газова хроматография с вътрешен стандарт. 1.3. Определяне на следи чрез тънкослойна хроматография. Сорбиновата киселина, екстрахирана с диетилов етер, се определя чрез метода на тънкослойната хроматография. Нейната концентрация е отчетена полуколичествено. 2. Метод за определяне с ултравиолетова светлина 2.1. Реактиви 2.1.1. Кристална винена киселина (С4Н6О6). 2.1.2. Разтвор на калциев хидроксид [Са(ОН)2], приблизително 0,02 М. 2.1.3. Сравнителен разтвор на сорбинова киселина 20 милиграма на литър. Разтварят се 20 mg сорбинова киселина (С6Н8О2) в приблизително 2 ml от 0,1 M разтвор на натриев хидроксид. Прехвърля се в мерителна колба с обем 1000 ml и се допълва до марката с вода. Възможно е също така и да се разтворят 26,8 mg калиев сорбат С6Н7КО2 във вода и да се допълни до 1000 ml с вода. 2.2 Апаратура 2.2.1. Парогенератор (вж. метод "14. Определяне на летлива киселинност"). 2.2.2. Водна баня при 100°С. 2.2.3. Спектрофотометър, позволяващ измерване при дължина на вълната 256 nm, с кварцови кювети с оптичен път един сантиметър. 2.3. Начин на работа 2.3.1. Дестилация В барботьора се прехвърлят 10 ml вино и се прибавя 1-2 g винена киселина (т. 2.1.1). Събират се 250 ml от дестилата. 2.3.2. Построяване на калибрационната крива Чрез разреждане на сравнителния разтвор (т. 2.1.3) с вода се подготвят четири разтвора, съдържащи 0,5, 1,0, 2,5 и 5 mg сорбинова киселина/l. Измерва се тяхната абсорбция със спектрофотометър при 256 nm, използвайки дестилирана вода като контрола. Начертава се кривата, показваща изменението на абсорбцията, като функция на концентрацията. Функцията е линейна. 2.3.3. Определяния 5 ml от дестилата се поставят в изпарителен съд с диаметър 55 mm и се прибавя 1 ml разтвор на калциев хидроксид (т. 2.1.2). Изпарява се на водна баня до сухо. Остатъкът се разтваря в няколко милилитра дестилирана вода. Пренася се количествено в 20 ml обемна колба и се добавя вода до марката. Със спектрофотометър се измерва абсорбцията при 256 nm. Като контрола се използва разтвор, който е получен чрез разреждане на 1 ml разтвор на калциев хидроксид (т. 2.1.2) до 20 ml. Нанасят се стойностите от измерената абсорбция на калибрационната крива и от нея се отчита концентрацията. Забележка. В практиката изпарението може да се пренебрегне и да се работи директно върху дестилата, разреден с дестилирана вода до 1:4. 2.4. Представяне на резултатите 2.4.1. Изчисления Концентрацията на сорбинова киселина във виното се изразява в mg/l; изчислява се по формулата: 100 С, където: С е концентрацията на сорбинова киселина в разтвора, анализирана чрез спектрофотометрия, изразена в mg/l. 3. Анализ чрез газова хроматография 3.1. Реактиви 3.1.1. Диетилов етер [(С2Н5)2О], дестилиран непосредствено преди употреба. 3.1.2. Вътрешен стандартен разтвор - разтвор от нонанова киселина (С11Н22О2) в 95%-eн етанол при концентрация един грам на литър. 3.1.3. Воден разтвор на сярна киселина (Н2SO4, r20°C = 1,84 g/ml), разреден 1:3 (v/v). 3.2. Апаратура 3.2.1. Газов хроматограф, снабден с пламъчно-йонизиращ детектор и колона от неръждаема стомана (4 m x 1/8 инча), предварително обработена с диметилхлорозилен и напълнена със стационарна фаза, състояща се от смес от 5% диетиленгликол сукцинат и 1% DEGS-H3PO4 фосфорна киселина или от смес от 7% диетиленгликол адипат и 1% DEGА-H3PO4 фосфорна киселина, фиксирана върху Gaschrom Q 80 - 100 mesh. За обработката с диметилдихлорсилан (DMDCS) през колоната се пропуска разтвор, съдържащ 2 - 3 g DMDCS в пречистен тoлуол. Колоната веднага се измива с метанол; пропуска се азот и след това се напълва с хексан и отново повече азот. След тези процедури колоната се напълва. Оперативни условия: температура на колоната - 175°С; температура на инжектора и детектора - 230°С; носещ газ - азот (скорост на потока 200 ml/min). 3.2.2. Микроспринцовка 10 ml, градуирана за измерване до 0,1 ml. Забележка. Могат да се използват и други видове колони, които имат добра разделителна способност, в частност капилярни колони (примерно FFAP). Описаният работен метод е даден като пример. 3.3. Начин на работа 3.3.1. Подготовка на пробата за анализ В стъклена епруветка с обем приблизително 40 ml, снабдена с шлифована запушалка, се прехвърлят 20 ml вино, прибавят се 2 ml от вътрешния стандартен разтвор (т. 3.1.2) и 1 ml от разредената сярна киселина (т. 3.1.3). След смесването на разтворите чрез неколкократно обръщане на епруветката към съдържанието се добавят 10 ml диетилов етер (т. 3.1.1). Сорбиновата киселина се екстрахира в органична фаза посредством разклащане в продължение на 5 min. Оставя се да се утаи. 3.3.2. Подготовка на сравнителния разтвор Избира се вино, чийто етеров екстракт не дава на хроматограмата пик, съответстващ на елюирана сорбинова киселина. Във виното се добавя сорбинова киселина с концентрация 100 mg/l. Приготвят се 20 ml от анализирания разтвор, като се следва процедурата, описана в т. 3.3.1. 3.3.3. Хроматография С микроспринцовка се инжектират 2 µl от екстрахираната с етер фаза, описана в т. 3.3.2, и 2 µl от екстрахираната с етер фаза, описана в т. 3.3.1. Записване на хроматограмата: проверява се идентичността на съответните времена на задържане на сорбиновата киселина. Измерва се площта на всеки пик. 3.4. Изразяване на резултатите 3.4.1. Изчисления Концентрацията на сорбинова киселина в анализираното вино, изразена в mg/l, се изчислява по формулата: h I 100 ___ ___ mg/l, където, H i Н е височината на пика на сорбиновата киселина в сравнителния разтвор; h - височината на пика на сорбиновата киселина в пробата; I - височината на пика на вътрешния стандарт в сравнителния разтвор; i - височината на пика на вътрешния стандарт в пробата. Забележка. Концентрацията на сорбиновата киселина може да бъде определена по същия начин, но чрез измерване на площите на пиковете под съответните пикове. 4. Определяне на следи от сорбинова киселина чрез тънкослойна хроматография 4.1. Реактиви 4.1.1. Диетилов етер (С2Н5)2О. 4.1.2. Воден разтвор на сярна киселина (H2SO4, r20°C = 1,84 g/ml), разреден 1:3 (v/v). 4.1.3. Стандартен разтвор на сорбинова киселина в смес от етанол и вода с алкохолно съдържание 10 об.%, съдържащ 20 mg/l. 4.1.4. Подвижна фаза - хексан-пентан-оцетна киселина (20:20:3) (С6Н14-С5Н12 - СН3СООН, r20°C = 1,05 g/ml) 4.2. Апаратура 4.2.1. Покрита плака за тънкослойна хроматография 20 x 20 cm, с полиамиден гел с дебелина 0,15 mm, с добавка от флуоресцентен индикатор. 4.2.2. Вана за тънкослойна хроматография. 4.2.3. Микропипета от 5 ml ± 0,1 ml 4.2.4. Ултравиолетова лампа (254 nm) 4.3. Начин на работа 4.3.1. Подготовка на пробата за анализ В стъклена епруветка с шлифована запушалка от 25 ml се поставят 10 ml вино, след което се добавя 1 ml сярна киселина (т. 4.1.2) и 5 ml диетилов етер (т. 4.1.1). Смесва се, като епруветката се обръща многократно и се оставя да се утаи. 4.3.2. Приготвяне на сравнителен разтвор за разреждане Чрез разреждане на разтвора, описан в т. 4.1.3, се приготвят пет разредени разтвора, съдържащи съответно 2, 4, 6, 8 и 10 mg сорбинова киселина/l. 4.3.3 Хроматография С микропипета се поставят 5 ml от екстрахираната с етер фаза, получена в т. 4.3.1, и 5 ml от всеки разреден стандартен разтвор (т. 4.3.2) в положение 2 сm от по-ниския ръб на плаката и на 2 сm един от друг. Подвижната фаза (т. 4.1.4) се поставя във ваната за хроматографиране на височина около 0,5 cm, така че да позволява насищането на атмосферата в него с парите на разтворителя. Плаката се поставя във ваната. Хроматограмата се развива над 12 до 15 сm (процесът трае около 30 min). Плаката се изсушава със струя студен въздух и хроматограмата се наблюдава под 254 nm UV лампа. Петната, показващи наличието на сорбинова киселина, се оцветяват в тъмновиолетово на жълто флуоресциращия фон на плаката. 4.4. Изразяване на резултатите Сравняването на интензитета на петната от анализираната проба и на тези от стандартния разтвор позволява полуколичественото определяне на концентрацията на сорбиновата киселина в количества между 2 и 10 mg/l. Концентрация от 1 mg/l може да бъде определена посредством анализиране на 10 ml от разтвора на пробата. Концентрации над 10 mg/l могат да бъдат определени с анализиране на 5 ml (отмерени с микропипета). 23. Определяне L-аскорбинова киселина 1. Принцип на методите Предложените методи позволяват определянето на L-аскорбинова киселина и на дехидроаскорбинова киселина във вина и мъст. 1.1. Сравнителен метод (флуорометричен) L-аскорбиновата киселина се окислява с активен въглен в дехидроаскорбинова киселина. Последната образува флуоресциращо съединение с ортофенилендиамин (ОФДА). Провеждането на контролен тест в присъствието на борна киселина позволява определянето на съпътстваща флуоресценция (чрез формирането на комплекс борна киселина - дехидроаскорбинова киселина) и изваждането и от резултата на флуориметричното изследване. 1.2. Обикновен метод (колориметричен) L-аскорбиновата киселина се окислява с йод до дехидроаскорбинова киселина, която се утаява с динитрофенилхидразин с цел получаване на бис (2,4-динитрофенилхидразон). След разделяне с тънкослойна хроматография и разтваряне в оцетно-кисела среда червено оцветеният дериват се определя спектрофотометрично при 500 nm. 2. Сравнителен метод (флуорометричен) 2.1. Реактиви 2.1.1. Разтвор на ортофенилендиамин дихидрохлорид (C6H10C12N2) - 0,02 g в 100 ml, приготвен непосредствено преди употреба. 2.1.2. Разтвор на натриев ацетат трихидрат (NaCH3COO.3H2O) - 500 g/l. 2.1.3. Смесен разтвор на борна киселина и натриев ацетат: Разтвор на 3 g борна киселина (H3BO3) в 100 ml разтвор на натриев ацетат (т. 2.1.2). Разтворът трябва да се приготвя непосредствено преди употреба. 2.1.4. Разтвор на ледена оцетна киселина CH3COOH (r20°C = 1,05 g/ml), разреден до 56% (v/v) с pH около 1,2. 2.1.5. Сравнителен разтвор на L-аскорбинова киселина, 1 g/l: Приготвя се непосредствено преди употреба, като се разтварят 50 mg L-аскорбинова киселина (C6H8O6), предварително дехидратирана в ексикатор, защитен от светлина, в 50 ml разтвор на оцетна киселина (т. 2.1.4). 2.1.6. Активен въглен - химически чист за анализ (Наименование "Негрил") В ерленмаерова колба от 2 l се поставят 100 g активен въглен и се добавят 500 ml 10%-ен (v/v) разтвор на солна киселина (HCl, r20°C = 1,19 g/ml). Нагрява се до кипене. Филтрува се през шотов филтър с порьозност 3. Третираният по този начин въглен се събира в конусовидна колба от 2 l, добавя се един литър вода, разбърква се и се филтрира с шотов филтър с порьозност 3. Тази операция се повтаря още два пъти. Остатъкът се поставя в сушилня с регулируема температура до 115 ± 5°С за 12 h (примерно една нощ). 2.2. Апаратура 2.2.1. Флуориметър. Използва се спектрофлуориметър, снабден с лампа, даващ непрекъснат спектър при минимално напрежение. Оптималната дължина на вълната за възбуждане и емисия се определят предварително и зависят от използваното оборудване. Дължината на вълната за възбуждане ще бъде приблизително 350 nm, а тази на емисията 430 nm. Кювети с оптичен път 1 cm. 2.2.2. Шотов стъклен филтър с порьозност 3. 2.2.3. Тест епруветки (диаметър около 10 mm). 2.2.4. Бъркалки за тест епруветки 2.3. Начин на работа 2.3.1. Подготовка на пробите от вино или мъст Част от виното или мъстта се поставя в мерителна колба с обем 100 ml и се разрежда до марката с 56%-ен разтвор на оцетна киселина (т. 2.1.4),за да се получи разтвор на L-аскорбинова киселина с концентрация между 0 и 60 mg/l. Съдържанието се хомогенизира чрез разбъркване. Добавят се 2 g активен въглен (т. 2.1.6) и се оставя 15 min, като от време на време се разбърква. Филтрира се през филтърна хартия и първите няколко милилитра от филтрата се отстраняват. В две други мерителни колби с обем 100 ml се поставят 5 ml от филтрата и 5 ml от смесен разтвор на борна киселина и натриев ацетат (т. 2.1.3) (контрола), а във втората - 5 ml от разтвора на натриевия ацетат (т. 2.1.2) (проба). Оставя се 15 min, като от време на време се разбърква. Разрежда се с дестилирана вода до 100 ml. Взимат се по 2 ml от съдържанието на всяка колба и се добавят 5 ml разтвор на орто-фенилендиамин (т. 2.1.1), разбърква се, оставя се 30 min, докато протече реакцията и разтворът потъмнее, след което се мери спектрофлуориметрично. 2.3.2. Изготвяне на калибрационна крива В три мерителни колби с обем 100 ml се поставят съответно по 2,4 и 6 ml от разтвора на L-аскорбиновата киселина (т. 2.1.5), разрежда се до 100 ml с разтвор на оцетна киселина (т. 2.1.4) и чрез разбъркване се хомогенизира. Сравнителните разтвори, приготвени по този начин, съдържат съответно по 2,4 и 6 mg /100 ml. Добавят се 2 g активен въглен (т. 2.1.6) към всяка от колбите и се оставя за 15 min, като се разбъркват периодично. Филтрира се през обикновена филтърна хартия, като се отстраняват първите няколко милилитра от филтрата. Поставят се по 5 ml от всеки филтрат в три мерителни колби с обем 100 ml (първите серии). Операцията се повтаря. Получават се втори серии от трите мерителни колби. Към всяка от колбите в първите серии (отговарящи на контролите) се прибавят по 5 ml от смесения разтвор на борна киселина и натриев ацетат (т. 2.1.5) и към всяка от колбите от вторите серии - 5 ml от разтвора на натриев ацетат (т. 2.1.2). Оставят се за 15 min, като се разбъркват периодично. Доливат се до 100 ml с дестилирана вода. Взимат се по 2 ml от съдържанието на всяка от колбите, добавят се 5 ml разтвор на ортофенилендиамин (т. 2.1.1), разбъркват се. Реакцията протича за 30 min, докато разтворът потъмнее, и след това се измерва спектрофлуориметрично. 2.3.3. Флуориметрично определяне Нулата на измерващата скала се регулира за всеки разтвор за построяване на калибриращата крива и определяните разтвори със съответната контрола. След това се измерва интензитетът на флуоресценция на всеки разтвор от тези на калибрационната крива и тези на опитните. Начертава се калибрационната крива, която е права линия, минаваща през началото на координационната система. На тази линия се намира стойността, която е определена с измерването, и тя съответства на определена концентрация на L-аскорбинова киселина + дехидроаскорбинова киселина в анализирания разтвор. 2.3.4. Изразяване на резултатите Концентрацията на L-аскорбинова киселина и на дехидроаскорбинова киселина във виното в милиграми на литър се изчислява по формулата С x F, където F е факторът на разреждане. 3. Обикновен метод (колориметричен метод) 3.1 Реактиви: 3.1.1. Разтвор на мета-фосфорна киселина, 30 %-на (m/v) Вземат се 30 g мета-фосфорна киселина (HPO3)n, предварително стрита в хаван. Промива се бързо с дестилирана вода и се разбърква. Промитата киселина се разтваря в дестилирана вода, като се разклаща в мерителна колба с обем 100 ml и се долива до марката. Разтворът има концентрация приблизително 30% (m/v) мета-фосфорна киселина. 3.1.2. 3%-ен (m/v) разтвор на мета-фосфорна киселина, приготвен непосредствено преди употребата посредством разреждане 1:10 с дестилирана вода на разтвор по т. 3.1.1. 3.1.3. 1%-ен (m/v) разтвор на мета-фосфорна киселина, приготвен непосредствено преди употребата посредством разреждане 1:30 с дестилирана вода на разтвор по т. 3.1.1. 3.1.4. Полиамидна суспензия Приготвя се суспензия от 10 g полиамид за хроматография с 60 ml дестилирана вода. Оставя се за два часа. Така приготвеното количество е достатъчно за четири анализа. 3.1.5. Тиокарбамид [(NH2)2CS]. 3.1.6. 0,05 М разтвор на йод (I2). 3.1.7. 6% (m/v) разтвор на 2,4-динитрофенилхидразин: Приготвя се суспензия от 6 g 2,4-динитрофенилхидразин (C6H6N4O4) в 50 ml ледена оцетна киселина (r20°C = 1,05 g/ml), добавят се 50 ml сярна киселина (r20°C = 1,84 g/ml). 2,4-динитрофенилхидразинът се разтваря чрез разбъркване. 3.1.8. Етилацетат (C4H8O2) - добавя се 2%-на (v/v) ледена оцетна киселина (т. 3.1.12). 3.1.9. Хлороформ (CHCl3). 3.1.10. 0,5% (m/v) воден разтвор на нишесте. 3.1.11. Подвижна фаза: етилацетат - 50 об.%; хлороформ - 60 об.%; ледена оцетна киселина - 5 об.%. Сместа от разтворители се оставя в покой за 12 h преди употреба. 3.1.12. Ледена оцетна киселина CH3COOH (r20°C = 1,05 g/ml). 3.1.13. Разтвор на L-аскорбинова киселина - 0,1 g/100 ml от 1%-ен разтвор на мета-фосфорна киселина (т. 3.1.3). 3.2. Апаратура 3.2.1. Лабораторна центрофуга и центрофужни епруветки от 50 ml с шлифовани запушалки. 3.2.2. Водна баня за охлаждане с термостатично контролирана температура, между 5 и 10°С. 3.2.3. Термостатирана водна баня при 20°С. 3.2.4. Плаки за тънкослойна хроматография 20 x 20 сm, покрити със силикагел G (дебелина 0,25 или 0,3 mm). 3.2.5. Хроматографска вана. 3.2.6. Микропипети, позволяващи измерването на обеми до 0,2 ml. 3.2.7. Спектрофотометър, позволяващ измерване при 500 nm с кювети с оптичен път 1 cm. 3.3. Начин на работа 3.3.1. Окисляване на L-аскорбиновата киселина до дехидроаскорбинова. В мерителна колба с обем 100 ml се поставят 50 ml от виното, добавят се 15 ml от полиамидната суспензия (т. 3.1.4) и се долива до марката с 3%-ен разтвор на мета-фосфорна киселина (т. 3.1.2.). Разтворът се оставя за един час, като се разклаща на равномерни интервали от време. Филтрира се през нагънат филтър. В центрофужна епруветка се събират 20 ml от филтрата, добавя се 1 ml от 0,05 М разтвор на йод (т. 3.1.6). Хомогенизира се чрез разклащане на затворената центрофужна епруветка и след една минута отделящият се йод се редуцира посредством прибавяне на около 25 mg тиокарбамид. 3.3.2. Образуване и екстрахиране на бис (2,4-динитрофенилхидразин) на дикетоглутаровата киселина. Епруветката се поставя в охладена водна баня с поддържана температура между 5 и 10°С, добавят се 4 ml от разтвора на 2,4-динитрофенилхидразин (т. 3.1.7). Съдържанието внимателно се смесва, като се избягва намокрянето на шлифованата запушалка. Епруветката се затваря плътно и се поставя във водната баня при 20°С, за около 16 h (примерно една нощ). Към съдържанието на центрофужната епруветка се добавя 15 ml от етилацетата (т. 3.1.8). Епруветката се затваря и се разклаща енергично около 30 s. Центрофугира се около 5 min с центрофужна сила 350 - 400 g. Отпипетират се 10 ml от екстракта на етилацетата в конични колби с шлифована запушалка. Запушалката се отстранява и се добавят допълнително 5 ml етилацетат (т. 3.1.8) - центрофужната епруветка отново се разклаща 30 s и се центрофугира 5 min при същата скорост. Отпипетират се 5 ml от екстракта на етилацетат в конични колби, съдържащи 10 ml от първата екстракция. Сместа се хомогенизира с разклащане. 3.3.3. Разделяне на бис (2,4-динитрофенилхидразин) посредством хроматография. Процедурата продължава 2 h, следвайки екстракцията (т. 3.3.2). Поставят се 0,2 ml от екстракта на етилацетат към стартовата линия, намираща се на 2 cm от ръба на плаката, оставя се 2 cm разстояние от двете страни на плаката. Подвижната фаза (т. 3.1.11) се поставя в хроматографската вана на дълбочина от 1 cm, като се позволява на атмосферата там да се насити с парите на разтворителя. Въвежда се плаката, като се оставя разтворителят да се придвижи към върха на плаката. Плаката се изсушава с вентилатор. Плаката трябва да се държи във вертикално положение над гланцирана хартия и с помощта на шпатула перпендикулярно на зоната на движение се изстъргват червените петна (които се характеризират с наличието на 2,4-динитрофенилхидразин). Праховидният продукт се прехвърля без загуби в конична колба, снабдена с шлифована запушалка, и се добавят 4 ml оцетна киселина (т. 3.1.12). Оставя се за 30 min, като периодично се разбърква. Филтрира се през нагъната филтърна хартия директно в кюветата на спектрофотометъра (т. 3.2.7). Полученият филтрат трябва да е напълно бистър. Измерва се абсорбцията на разтвора при 500 nm, като се използва оцетна киселина (т. 3.1.12) в сравнителната кювета за нулиране на апарата. 3.3.4. Построяване на калибрационна крива В три мерителни колби от 100 ml се поставят съответно по 5, 10 и 15 ml разтвор на L-аскорбинова киселина (т. 3.1.13), след което се долива 1 %-ен разтвор на мета-фосфорна киселина (т. 3.1.3) до марката. Така получените разтвори са с концентрация съответно 50, 100 и 150 mg аскорбинова киселина/l. Третират се по 50 ml от всеки от разтворите съгласно процедурите, описани в т. 3.3.1, 3.3.2 и 3.3.3. Начертава се калибрационната крива, която е права линия, преминаваща през началото на координационната система. 3.3.5. Изразяване на резултатите Концентрацията на L-аскорбинова киселина + дехидроаскорбинова киселина във виното се изразява в милиграми на литър. 3.3.5.1. Изчисления Стойността на абсорбцията, измерена съгласно т. 3.3.3, се намира на калибрационната крива и след това се определя концентрацията на L-аскорбинова киселина + дехидроаскорбинова киселина в анализирания разтвор. Забележка. Ако концентрацията на L-аскорбинова киселина + дехидроаскорбинова киселина е по-голяма от 150 mg/l, обемът на пробите за анализ следва да се редуцира до 25, 20 или 10 ml вино, а полученият резултат се умножава по фактора на разреждане F. 24. Определяне на рH 1. Принцип на метода Измерва се разликата в потенциала на двата електрода, потопени в анализираната течност. Единият от двата електрода има потенциал, който е функция от рН на течността, докато другият има фиксиран потенциал, който е известен и представлява сравнителния електрод. 2. Апаратура 2.1. рН-метър със скала, калибрирана в рН единици, позволяващ измерванията да бъдат направени с точност до ± 0,05. 2.2. Електроди: 2.2.1. Стъклен електрод, съхраняван в дестилирана вода. 2.2.2. Наситен с каломел калиево-хлориден сравнителен електрод, съхраняван в наситен разтвор на калиев хлорид. 2.2.3. Или комбиниран електрод, съхраняван в дестилирана вода. 3. Реактиви 3.1. Буферни разтвори 3.1.1. Наситен разтвор на калиев хидроген тартарат, съдържащ минимум 5,7 g/l калиев хидроген тартарат С4Н5КО6 при 20°С. Този разтвор може да бъде съхраняван до два месеца чрез добавяне на 0,1 g тимол на 200 ml. 3,57 при 20°C рН 3,56 при 25°C 3,55 при 30°C 3.1.2. Разтвор на калиев хидрогенфталат, 0,05 М, съдържащ 10,211 g/l калиев хидроген фталат С8Н5КО4 при 20°С. (Максимален срок за съхранение: два месеца.) 3,999 при 15°C 4,003 при 20°C рН 4,008 при 25°C 4,015 при 30°C 3.1.3. Разтвор, съдържащ: Монокалиев фосфат (KH2PO4) - 3,402 g; Дикалиев фосфат (K2HPO4) - 4,354 g; Вода - до един литър. (Максимален срок на съхранение - 2 месеца.) 6,90 при 15°C 6,88 при 20°C рН 6,86 при 25°C 6,85 при 30°C Забележка. Фирмени стандартни буфери също могат да се използват. 4. Начин на работа 4.1. Подготовка на пробите за анализ 4.1.1. За гроздова мъст и вино: Работи се директно с мъст и вино. 4.1.2. За концентрирана ректифицирана мъст: Ректифицираната и концентрирана мъст се разреждат с вода до концентрация 25% ± 0,5% (m\m) от общата захар (25° Brix). Ако Р е процентът (m\m) общи захари в ректифицираната и концентрираната мъст, измерената маса се изчислява по формулата 2500 ------- P и се довежда до 100 g с вода. Използваната вода трябва да е с проводимост под 2 микросименса на сантиметър. 4.2. Нулиране на уреда Нулирането се извършва преди всяко измерване съгласно инструкциите към всеки уред. 4.3. Калибриране на рН-метъра Уредът се калибрира при 20°С посредством буферен разтвор с рН 6,88 и 3,57 при 20°С. За калибриране на рН-метъра се използват буферни разтвори с рН 4,00 при 20°С. 4.4. Определяне Електродът се поставя в анализираната проба, където температурата е 20 - 25°С и възможно най-близо до 20°С. Стойността на рН се отчита директно от скалата. Необходимо е да бъдат осъществени най-малко по две измервания на всяка проба. Крайният резултат се изразява като средноаритметична стойност на две измервания. 5. Изразяване на резултатите рН на мъстта, виното или на 25%-eн (m\m) (25°Brix) разтвор на концентрирана ректифицирана мъст се закръглява с точност до втория десетичен знак. 25. Определяне на серен диоксид 1. Определение Свободен серен диоксид е серният диоксид, представен във виното или мъстта под следните форми - Н2SO3, НSO3-, чието равновесие е функция от рН и температурата: Н2SO3 <=====> Н+ + НSO-3, Н2SO3 представлява молекулярният серен диоксид. Общият серен диоксид е сума от различните форми на серния диоксид, намиращи се във виното, в свободно състояние или свързани с компонентите на виното. 2. Свободен и общ серен диоксид 2.1. Принцип на метода 2.1.1. Сравнителен метод 2.1.1.1. За вино и гроздова мъст Серният диоксид се увлича от поток от въздух или азот. Той се улавя или окислява чрез барботиране в разтвор на водороден пероксид. Образувалата се сярна киселина се определя чрез титруване със стандартен разтвор на натриев хидроксид. Свободният серен диоксид се извлича от виното при ниска температура (10°С). Общият серен диоксид от виното се извлича при висока температура (около 100°С). 2.1.1.2. За концентрирана ректифицирана мъст Общият серен диоксид се извлича от предварително разредената концентрирана ректифицирана мъст при висока температура (около 100°С). 2.1.2. Бърз метод за определяне (за вино и мъст). Свободният серен диоксид се определя чрез директно йодометрично титруване. Свързаният серен диоксид се определя чрез йодометрично титруване след алкална хидролиза. Когато се добави към свободния серен диоксид, се получава общият серен диоксид. 2.2. Сравнителен метод 2.2.1. Апаратура 2.2.1.1. Използваният уред трябва да е в съответствие с показаната схема и в частност що се отнася до хладника. Апаратура за определяне на серен диоксид (дименсиите са в милиметри; вътрешните диаметри на четирите концентрични сонди, образуващи хладника, са 45, 34, 27 и 10 mm) Сондата за отвеждане на газ в барботьора В завършва с малка сфера с диаметър 1 cm и с 20 отвора 0,2 mm около големия хоризонтален кръг. Като алтернатива на сондата може да се използва шотова плака, която да дава възможност за голям брой много малки мехурчета и по този начин да осигурява добър контакт между течността и газовата фаза. Дебитът на газа трябва да бъде около 40 l/h. Смукателното шише от дясно на фигурата е предназначено да ограничава налягането, което се образува от водна помпа до 20 - 30 cm воден стълб. С цел регулиране на вакуума до необходимата величина се инсталира дебитомер с капилярна тръба между барботьора и смукателното шише. 2.2.1.2. Микробюрета 2.2.2. Реактиви 2.2.2.1. 85%-на фосфорна киселина (Н3РО4, r20°C = 1,71 g/ml). 2.2.2.2. Разтвор на водороден пероксид (Н2О2) - 9,1g/l -(три обема). 2.2.2.3. Индикаторен реактив: - метил червено - 100 mg; - метиленово синьо - 50 mg; - спирт, 50 об. % - 100 ml. 2.2.2.4. 0,01 М разтвор на натриев хидроксид (NaOH). 2.2.3. Начин на работа 2.2.3.1. Определяне на свободния серен диоксид Виното се съхранява в пълна и затворена бутилка при 20°С в продължение на два дни преди измерването. • В барботьора В се поставят 2 до 3 ml от разтвора на водородния пероксид (т. 2.2.2.2). Две капки от индикатора се поставят в барботьора В и разтворът на водородния пероксид се неутрализира с 0,01 М разтвор на натриев хидроксид (т. 2.2.2.4). Барботьорът се свързва с апаратурата. • В колбата А с обем от 250 ml се поставят 50 ml от пробата и 15 ml фосфорна киселина (т. 2.2.2.1). Колбата се свързва с апарата. Мехурчета въздух (или азот) се пропускат в апарата за 15 min. Увлеченият серен диоксид се окислява до сярна киселина. Барботьор В се отстранява от уреда и образуваната киселина се титрува с 0,01 М разтвор на натриев хидроксид (т. 2.2.2.4) - n, ml. 2.2.3.2. Изразяване на резултатите Свободният серен диоксид се изразява в милиграми на литър. Закръглява се до най-близкото цяло число. 2.2.3.2.1. Изчисления Свободният серен диоксид в милиграми на литър е: 6,4.n. 2.2.3.3. Определяне на общия серен диоксид 2.2.3.3.1.За концентрирана ректифицирана мъст се използва проба, получена чрез разреждане на пробата за анализ до 40 %-eн (m/v) разтвор, както е указано в метод "13. Определяне на обща киселинност", т. 5.1.2. В облодънна колба А с обем 250 ml се прехвърлят 50 ml от този разтвор, както и 5 ml фосфорна киселина (т. 2.2.2.1). Колбата се свързва с апаратурата. 2.2.3.3.2. Вино и мъст Ако предполагаемата концентрация в пробата е по-малка или равна на 50 mg/l общ серен диоксид, в колба А се поставят 50 ml от пробата и 15 ml от фосфорната киселина (т. 2.2.2.1). Свързва се колбата с апаратурата. 2.2.3.3.3. Ако предполагаемата концентрация в пробата е по-голяма или равна на 50 mg/l от общия серен диоксид, в колба А с обем 100 ml се поставят 20 ml от пробата и 5 ml от фосфорната киселина (т. 2.2.2.1) и колбата се свързва с апаратурата. В барботьора В се поставят 2-3 ml от разтвора на водороден пероксид (т. 2.2.2.2), неутрализира се, както е описано. Виното се налива в колба А и се загрява до кипене, като се използва малък пламък с височина 4 - 5 cm, който директно да докосва дъното на колбата. Тя не се поставя върху метална плочка, а върху диск с отвор, чийто диаметър е приблизително 30 mm. Това се прави, за да се избегне прегряване на екстрактните вещества във виното, които се отлагат по стените на колбата. Кипенето се поддържа, докато се подава въздушна (или азотна) струя. Цялото количество серен диоксид се извлича и окислява за около 15 min. Образуваната сярна киселина се определя чрез титруване с 0,01 М разтвор на натриев хидроксид (т. 2.2.2.4.) - n ml. 2.2.3.4. Изразяване на резултатите. Общото количество серен диоксид се измерва в милиграми на литър и в милиграми на килограм от общите захари. Закръглява се до цяло число. 2.2.3.4.1. Изчисления • За вина и мъст Общият серен диоксид, в милиграми на литър: - проби с ниско съдържание на серен диоксид (тестова проба от 50 ml) е 6,4.n; - други проби (тестова проба от 20 ml) - 16.n. • За концентрирана ректифицирана мъст Количеството на серен диоксид се изразява в милиграми общи захари (подготвена проба от 50 ml) (т. 2.2.3.3.1) и се изчислява по формулата 1600 n ------- , където P Р е процентът (m/m) от общото количество захари. 2.2.3.4.2. Повторяемост (r) • съдържание < 50 mg/l (проба 50 ml), r = 1 mg/l; • съдържание > 50 mg/l (проба 20 ml), r = 6 mg/l. 2.2.3.4.3. Възпроизводимост (R) • съдържание < 50 mg/l (проба 50 ml), R = 9 mg/l; • съдържание > 50 mg/l (проба 20 ml), R = 15 mg/l. 2.3. Бърз метод за определяне. 2.3.1. Реактиви 2.3.1.1. Етилендиаминтетраоцетна киселина (EDTA) (Complexon III): динатриева сол на EDTA (C10H14N2Na2O8 2H2O). 2.3.1.2. Разтвор на натриев хидроксид (NaOH) - 4 M 160 g/l. 2.3.1.3. Разтвор (1:10 v/v) на сярна киселина (H2SO4, r20°C = 1,84 g/ml). 2.3.1.4. Разтвор на нишесте - 5 g/l: 5 g нишесте се смесва с около 500 ml вода. Довежда се до кипене, като непрекъснато се разбърква и се поддържа кипенето в продължение на 10 min. Добавя се 200 g натриев хлорид (NaCl). След охлаждане разтворът се допълва до един литър. 2.3.1.5. 0,025 М йоден разтвор, (I2). 2.3.2. Апаратура 2.3.2.1. Йодни колби 500 ml. 2.3.2.2. Бюрета. 2.3.2.3. Пипети от 1, 2, 5 и 50 ml. 2.3.3. Начин на работа 2.3.3.1. Свободен серен диоксид. В йодни колби от 500 ml ce поставят: - 50 ml вино; - 5 ml разтвор на нишесте (т. 2.3.1.4); - 30 mg EDTA (т. 2.3.1.1); - 3 ml H2SO4 с концентрация 1:10 (v/v) (т. 2.3.1.3). Титрува се веднага с 0,025 М йод (т. 2.3.1.5), докато сместа запази ясен син цвят за 10 - 15 s - n (ml изразходван йод). 2.3.3.2. Определяне на свързан серен диоксид Добавя се 8 ml разтвор 4 М на натриев хидроксид (т. 2.3.1.2), сместа се разклаща веднъж и се оставя да престои 5 min. Бързо се добавя предварително налят в мерителен цилиндър или бехерова чаша 10 ml разтвор на сярна киселина с концентрация 1:10 (v/v) (т. 2.3.1.3) и при енергично разбъркване веднага се титрува с 0,025 М йод (т. 2.3.1.5) - n' (ml изразходван йод). Добавят се 20 ml 4М-ен разтвор на натриев хидроксид (т. 2.3.1.2), разклаща се веднъж и се оставя да престои 5 min. Разрежда се с 200 ml ледено студена вода, доколкото е възможно. Бързо се добавят, предварително наляти в мерителен цилиндър или бехерова чаша 30 ml разтвор на сярна киселина с концентрация 1:10 (v/v) (т. 2.3.1.3). При енергично разбъркване веднага се титрува с 0,025 М йод (т. 2.3.1.5) - n" (ml изразходван йод). 2.3.4. Изразяване на резултатите. 2.3.4.1. Изчисление. - Свободният серен диоксид в mg/l, е 32n. - Общото количество серен диоксид в mg/l е 32(n + n' + n"). Забележки:
  1. 1. За червени вина с ниска концентрация на SO2 е подходящо да се използва йоден разтвор с по-ниска концентрация от 0,025 М (например 0,01 М; в този случай трябва да се замести коефициентът 32 от формулата - с 12,8).
  2. 2. Полезно е червените вина да се осветяват отдолу с лъч жълта светлина или от обикновена електрическа крушка, чийто лъч минава през разтвор на калиев хромат, или от натриева лампа. Наблюдението трябва да се извърши в тъмна стая, като се следи прозрачността на виното - при достигане на крайната точка то помътнява.
  3. 3. Ако количеството на серния диоксид е близо до или надвишава допустимите граници, общото количество серен диоксид трябва да се установи по сравнителния метод.
  4. 4. Ако е особено необходимо да се измери само свободният серен диоксид, анализът трябва да се извърши с проба, която е съхранявана при анаеробни условия при температура 20°С в продължение на два дни преди анализа. Измерването също трябва да се проведе при температура 20°С. 5. Поради това, че някои вещества се окисляват от йода в кисела среда, за по-прецизни измервания трябва отделно да се изчислява количеството на използвания йод. За тази цел свободният серен диоксид трябва да се свърже с излишък от етанал или пропанал, преди да се извърши йодното титруване. Поставят се 50 ml вино в йодна колба от 300 ml, добавят се 5 ml разтвор на етанал (C2H4O, в концентрация 7 g/l) или 5 ml разтвор на пропанал (C3H6O), с концентрация 10 g/l. Колбата се запушва и се оставя да престои 30 min. Добавят се 3 ml сярна киселина 1:10 v/v (т. 2.3.1.3.) и 0,025 М йоден разтвор (т. 2.3.1.5.) в количество, достатъчно да причини промяна в цвета на нишестето - n''' (ml използван йод). Той се изважда от n (свободния серен диоксид) и от n+n'+n" (общото количество серен диоксид). По принцип n''' е малък - 0,2 до 0,3 ml 0,025 М йоден разтвор. Ако към виното е добавена аскорбинова киселина, n''' ще има по-висока стойност и тогава е възможно количеството на това вещество да се измери поне приблизително, от стойността на n''', като се има предвид, че един милилитър от 0,025 М йоден разтвор окислява 4,4 mg аскорбинова киселина. С изчисляване на n''' твърде лесно може да се установи наличието на остатъчна аскорбинова киселина в количества над 20 mg/l във вината, към които тя е била добавена. 3. Молекулен серен диоксид 3.1. Принцип на метода Процентното съдържание на молекулен серен диоксид (H2SO3) в свободния серен диоксид се изчислява като функция на pH, алкохолното съдържание и температурата. За дадена температура и алкохолно съдържание: Н2SO3 <=====> Н+ + НSO-3, L = [H2SO3] + [НSO3-], където - I е йонната сила; - А и В - са коефициенти, вариращи с промяна на температурата и алкохолното съдържание; - КT е константа на термодинамична дисоциация: стойностите на рkT са дадени в табл. 1 за различно алкохолно съдържание и температури; - Kм - е константа на смесена дисоциация; в таблица 2 са дадени стойностите на рKм за различни температури и алкохолно съдържание при средна стойност на йонната сила I = 0,038. Съдържанието на молекулен серен диоксид, изчислено по формулата, е дадено в таблица 3 за различни стойности на рН, температура и алкохолно съдържание. 3.2. Изчисление. При известни стойности на рН на виното и неговото алкохолно съдържание процентното съдържание Х% на молекулен серен диоксид е дадено в таблица 3 за температура t °С. Съдържанието на молекулен серен диоксид в mg/l е Х x С, където С е съдържание на свободен серен диоксид в mg/l. Таблица № 1 Стойности на термодинамичната константа рkT Алкохол в об.% Температура, в °С 20 25 30 35 40 0 1,798 2,000 2,219 2,334 2,493 5 1,897 2,098 2,299 2,397 2,527 10 1,997 2,198 2,394 2,488 2,606 15 2,099 2,301 2,503 2,607 2,728 20 2,203 2,406 2,628 2,754 2,895 Таблица № 2 Стойности на термодинамичната константа ркм (I = 0,038) Алкохол в об.% Температура, в °С 20 25 30 35 40 0 1,723 1,925 2,143 2,257 2,416 5 1,819 2,020 2,220 2,317 2,446 10 1,916 2,116 2,311 2,405 2,522 15 2,014 2,216 2,417 2,520 2,640 20 2,114 2,317 2,538 2,663 2,803 Таблица № 3 Процент на молекулярен серен диоксид от свободния серен диоксид (I = 0, 038) pH T = 20°C алкохол, в об.% 0 5 10 15 20 2,8 7,73 9,46 11,55 14,07 17,09 2,9 6,24 7,66 9,40 11,51 14,07 3,0 5,02 6,18 7,61 9,36 11,51 3,1 4,03 4,98 6,14 7,58 9,36 3,2 3,22 3,99 4,94 6,12 7,58 3,3 2,58 3,20 3,98 4,92 6,12 3,4 2,06 2,56 3,18 3,95 4,92 3,5 1,64 2,04 2,54 3,16 3,95 3,6 1,31 1,63 2,03 2,53 3,16 3,7 1,04 1,30 1,62 2,02 2,53 3,8 0,83 1,03 1,29 1,61 2,02 T = 25°С 2,8 11,47 14,23 17,15 20,67 24,75 2,9 9,58 11,65 14,12 17,15 22,71 3,0 7,76 9,48 11,55 14,12 17,18 3,1 6,27 7,68 9,40 11,55 14,15 3,2 5,04 6,20 7,61 9,40 11,58 3,3 4,05 4,99 6,14 7,61 9,42 3,4 3,24 4,00 4,94 6,14 7,63 3,5 2,60 3,20 3,97 4,94 6,16 3,6 2,07 2,56 3,18 3,97 4,55 3,7 1,65 2,05 2,54 3,18 3,98 3,8 1,32 1,63 2,03 2,54 3,18 T = 30°C 2,8 18,05 20,83 24,49 29,28 35,36 2,9 14,89 17,28 20,48 24,75 30,29 3,0 12,20 14,23 16,98 20,71 25,66 3,1 9,94 11,65 13,98 17,18 21,52 3,2 8,06 9,48 11,44 14,15 17,88 3,3 6,51 7,68 9,30 11,58 14,75 3,4 5,24 6,20 7,53 9,42 12,08 3,5 4,21 4,99 6,08 7,63 9,84 3,6 3,37 4,00 4,89 6,16 7,98 3,7 2,69 3,21 3,92 4,95 6,44 3,8 2,16 2,56 3,14 3,98 5,19 T = 35°C 2,8 22,27 24,75 28,71 34,42 42,18 2,9 18,53 20,71 24,24 29,42 36,69 3,0 15,31 17,18 20,26 24,88 31,52 3,1 12,55 14,15 16,79 20,83 26,77 3,2 10,24 11,58 13,82 17,28 22,51 3,3 8,31 9,42 11,30 14,23 18,74 3,4 6,71 7,63 9,19 11,65 15,49 3,5 5,44 6,16 7,44 9,48 12,71 3,6 4,34 4,95 6,00 7,68 10,36 3,7 3,48 3,98 4,88 6,20 8,41 3,8 2,78 3,18 3,87 4,99 6,80 T = 40°C 2,8 29,23 30,68 34,52 40,89 50,14 2,9 24,70 26,01 29,52 35,47 44,74 3,0 20,67 21,83 24,96 30,39 38,85 3,1 17,15 18,16 20,90 25,75 33,54 3,2 14,12 14,98 17,35 21,60 28,62 3,3 11,55 12,28 14,29 17,96 24,15 3,4 9,40 10,00 11,70 14,81 20,19 3,5 7,61 8,11 9,52 12,13 16,73 3,6 6,14 6,56 7,71 9,88 13,77 3,7 4,94 5,28 6,22 8,01 11,25 3,8 3,97 4,24 5,01 6, 47 9, 15 26. Определяне на натрий 1. Принцип на методите 1.1. Сравнителен метод - атомноабсорбционна спектрофотометрия. Натрият във виното се измерва директно с атомноабсорбционна спектрофотометрия след добавяне на специален буфер от цезиев хлорид за подтискане йонизацията на натрия. 1.2. Обикновен метод - пламъкова фотометрия. Натрият се измерва директно в разредено вино поне 1:10 чрез пламъкова фотометрия. 2. Сравнителен метод 2.1. Реактиви 2.1.1. Разтвор, съдържащ един грам натрий на литър: Използва се стандартен търговски разтвор, съдържащ един грам натрий на литър. Такъв разтвор може да се приготви чрез разтваряне на 2,542 g безводен натриев хлорид (NaCl) в дестилирана вода и допълване на обема до един литър. Този разтвор се съхранява в полиетиленова бутилка. 2.1.2. Моделен разтвор: Лимонена киселина (C6H8O7.Н2О) - 3,5 g; Захароза (C12H22O11) - 1,5 g; Глицерин (C3H8O3) - 5,0 g; Безводен калциев хлорид (CaCl2) - 50 mg; Безводен магнезиев хлорид (MgCl2) - 50 g; 100 %-ов алкохол (C2H5OН) - 50 ml; Дейонизирана вода - до 500 ml. 2.1.3. Разтвор на цезиев хлорид, съдържащ 5% цезий: Разтварят се 6,330 g цезиев хлорид (CsCl) в 100 ml дестилирана вода. 2.2. Апаратура 2.2.1. Атомноабсорбционен спектрофотометър, снабден с горелка за пламък въздух - ацетилен. 2.2.2. Лампа с кух катод за определяне на натрий. 2.3. Начин на работа 2.3.1. Приготвяне на пробата В мерителна колба от 50 ml се отмерват с пипета 2,5 ml от виното, добавя се един милилитър от разтвора на цезиев хлорид (т. 2.1.3.) и се допълва до марката с дестилирана вода. 2.3.2. Калибриране Поставят се по 5,0 ml от моделния разтвор в набор мерителни колби с обем 100 ml и се добавят съответно по 0, 2,5, 5,0, 7,5 и 10 ml от разтвор на натрий с концентрация един грам на литър (т. 2.1.1.), предварително разреден в съотношение 1:100. Към всяка колба се добавя по 2 ml от разтвора на цезиев хлорид (т. 2.1.3.) и колбите се допълват до 100 ml с дестилирана вода. Така приготвените стандартни разтвори съдържат съответно по 0, 0,25, 0,50, 0,75 и 1,00 милиграма натрий на литър и по един грам цезий на литър. Разтворите се съхраняват в полиетиленови съдове. 2.3.3. Измерване Дължината на вълната се настройва на 589,0 nm. Абсорбционната скала се нулира, като се използва моделен разтвор, съдържащ един грам цезий на литър (т. 2.3.2.). Разреденото вино директно се впръсква в горелката на спектрофотометъра, след което последователно се впръскват стандартните разтвори (т. 2.3.2.). Отчитат се показанията за абсорбция. Всяко измерване се повтаря. 2.4. Изразяване на резултатите. 2.4.1. Метод на изчисление. Графиката на абсорбцията се построява като функция от концентрацията на натрия в стандартните разтвори. Върху графиката се отбелязва получената абсорбция на разреденото вино и се определя концентрацията на натрий С в него, в милиграми на литър. Тогава концентрацията на натрий във виното, в mg/l, ще бъде равна на 20 С. Закръглява се до най-близкото цяло число. 2.4.2. Повторяемост (r) r = 1 + 0,024xi, mg/l, където xi - е концентрацията на натрий в пробата, в mg/l. 2.4.3. Възпроизводимост (R) R = 2,5 + 0,05xi, mg/l, където xi - е концентрацията на натрий в пробата, в mg/l. 3. Обикновен метод 3.1. Реактиви 3.1.1. Еталонен разтвор, съдържащ 20 mg натрий на литър: 100 %-ов алкохол (C2H5OH) - 10 ml; Лимонена киселина (C6H8O7.H2O) - 700 mg; Захароза (C12H22O11) - 300 mg; Глицерин (C3H8O3) - 1000 mg; Кисел калиев тартарат (C4H5KO6) - 481,3 mg; Безводен калциев хлорид (CaCl2) - 10 mg; Безводен магнезиев хлорид (MgCl2) - 10 mg; Сух натриев хлорид (NaCl) - 50,84 mg; Вода - до един литър. 3.1.2. Разтвор за разреждане 100%-ов алкохол (C2H5OH) - 10 ml; Лимонена киселина (C6H8O7.H2O) - 700 mg; Захароза (C12H22O11) - 300 mg; Глицерин (C3H8O3) - 1000 mg; Кисел калиев тартарат (C4H5KO6) - 481,3 mg; Безводен калциев хлорид (CaCl2) - 10 mg; Безводен магнезиев хлорид (MgCl2) - 10 mg; Вода - до един литър. За да се приготви разтворът от точки 3.1.1. и 3.1.2., киселият калиев тартарат се разтваря в приблизително 500 ml много гореща дестилирана вода. Този разтвор се смесва с 400 ml дестилирана вода, в която предварително са разтворени другите вещества, и се допълва до един литър. Разтворите се съхраняват в полиетиленови съдове, като в тях се добавят по две капки алил изотиоцианат. 3.2. Апаратура 3.2.1. Пламъков фотометър, захранван с въздушно бутанова смес. 3.3 Начин на работа 3.3.1. Калибриране В мерителни колби от 100 ml се поставят по 5, 10, 15, 20 и 25 ml от еталонния разтвор (т. 3.1.1) и се допълват до 100 ml с разреждащия разтвор (т. 3.1.2). По този начин се получават разтвори, съдържащи съответно по 1, 2, 3, 4 и 5 mg натрий на литър. 3.3.2 Измерване Измерванията се извършват при 589,0 nm. С дестилирана вода уредът се настройва до 100% пропускливост. Директно в горелката на фотометъра последователно се впръскват стандартните разтвори (т. 3.3.1), след това се впръсква виното, разредено с дестилирана вода в съотношение 1:10, и се отчитат показанията на уреда за процент на пропускливост. Ако е необходимо, разреденото 1:10 вино може да се разреди допълнително с разреждащия разтвор (т. 3.1.2.). 3.4. Изразяване на резултатите 3.4.1 Метод на изчисление Построява се графика за промените в процент на пропускливост в зависимост от концентрацията на натрий в стандартните разтвори. Върху тази графика се отбелязва пропускливостта, получена за пробата разредено вино, и се определя съответната концентрация на натрий С. Концентрацията на натрий в милиграми на литър е С x F, където F е факторът на разреждане. 3.4.2 Повторяемост (r) (С изключение на ликьорните вина) r = 1,4 mg/l. За ликьорни вина r = 2,0 mg/l. 3.4.3 Възпроизводимост (R) R = 4,7 + 0,08xi, mg/l, където xi е съдържанието на натрий в пробата, в mg/l. 27. Определяне на калий 1. Принцип на методите 1.1. Сравнителен метод Калият се измерва директно в разредено вино с атомноабсорбционна спектрофтометрия след добавяне на специален буфер, цезиев хлорид, подтискащ йонизацията, за да се предотврати йонизирането на калия. 1.2. Обикновен метод. Наличието на калий се установява директно в разреденото вино чрез пламъкова фотометрия. 2. Сравнителен метод 2.1. Реактиви 2.1.1. Разтвор, съдържащ един грам калий на литър: Използва се стандартен търговски разтвор, съдържащ един грам калий на литър. Такъв разтвор може да се приготви чрез разтваряне на 4,813 g кисел калиев тартарат (C4H5KO6) в дестилирана вода и допълване на обема до един литър. 2.1.2. Моделен разтвор: Лимонена киселина (C6H8O7Н2О) - 3,5 g; Захароза (C12H22O11) - 1,5 g; Глицерин (C3H8O3) - 5,0 g; Безводен калциев хлорид (CaCl2) - 50 mg; Безводен магнезиев хлорид (MgCl2) - 50 mg; 100%-ов алкохол (C2H5OН) - 50 ml; Дестилирана вода - до 500 ml. 2.1.3. Разтвор на цезиев хлорид, съдържащ 5% цезий: Разтварят се 6,33 g цезиев хлорид (CsCl) в 100 ml дестилирана вода. 2.2 Апаратура 2.2.1 Атомноабсорбционен спектрофотометър, снабден с горелка за пламък въздух - ацетилен. 2.2.2 Лампа с кух катод за определяне на калий. 2.3 Начин на работа 2.3.1 Приготвяне на пробата В мерителна колба от 50 ml се отмерват 2,5 ml от виното, предварително разредено в съотношение 1:10, и се добавя един милилитър от разтвора на цезиев хлорид (т. 2.1.3.). Допълва се до марката с дестилирана вода. 2.3.2 Калибриране В комплект мерителни колби с обем 100 ml се поставят по 5,0 ml от моделния разтвор (т. 2.1.2.) и се добавят съответно по 0, 2,0, 4,0, 6,0 и 8,0 ml от калиевия разтвор един g/l (т. 2.1.1.), предварително разреден в съотношение 1:100. Към всяка колба се добавя по 2 ml от разтвора на цезиев хлорид (т. 2.1.3.) и с дестилирана вода колбите се допълват до 100 ml. Така приготвените стандартни разтвори съдържат съответно по 0, 2, 4, 6 и 8 милиграма калий на литър и по един грам цезий на литър. Разтворите се съхраняват в полиетиленови бутилки. 2.3.3 Измерване Дължината на вълната се настройва на 769,9 nm. Абсорбционната скала се нулира, като се използва моделен разтвор, съдържащ един грам цезий на литър (т. 2.3.2.). Директно в горелката на спектрофотометъра се впръсква разреденото вино (т. 2.3.1.), след което последователно се впръскват стандартните разтвори (т. 2.3.2.). Отчитат се показанията за абсорбция. Всяко измерване се повтаря. 2.4 Изразяване на резултатите. 2.4.1. Метод на изчисление Построява се графиката на промените в абсорбцията като функция от концентрацията на калий в стандартните разтвори. Върху графиката се записва средната стойност на абсорбцията, получена за пробата разредено вино, и се определя концентрацията на калий С в него, в милиграми на литър. Тогава концентрацията на калий във виното в милиграми на литър е F x С, където F е факторът на разреждане (в случая 200). Закръглява се до най-близкото цяло число. 2.4.2. Повторяемост (r): r = 35 mg/l. 2.4.3. Възпроизводимост (R): R = 66 mg/l. 2.4.4. Други начини за изразяване на резултатите: - в милиеквиваленти на литър - 0,0256 x F x C. - в милиграми на литър кисел калиев тартарат - 4,813 x F x C. 3. Обикновен метод - атомна абсорбция 3.1. Реактиви: 3.1.1. Сравнителен разтвор, съдържащ 100 mg калий на литър: 100%-ов алкохол (C2H5OH) - 10 ml; Лимонена киселина (C6H8O7.H2O) - 700 mg; Захароза (C12H22O11) - 300 mg; Глицерин (C3H8O3) - 1000 mg; Натриев хлорид (NaCl) - 50,8 mg; Безводен калциев хлорид (CaCl2) - 10 mg; Безводен магнезиев хлорид (MgCl2) - 10 mg; Кисел калиев тартарат (C4H5KO6) - 481,3 mg; Дестилирана вода - до 1000 ml. Киселият калиев тартарат се разтваря в около 500 ml много гореща дестилирана вода, този разтвор се смесва с 400 ml дестилирана вода, в която предварително са разтворени другите вещества, и се допълва до един литър. 3.1.2. Разтвор за разреждане 100 %-ов алкохол (C2H5OH) - 10 ml; Лимонена киселина (C6H8O7.H2O) - 700 mg; Захароза (C12H22O11) - 300 mg; Глицерин (C3H8O3) - 1000 mg; Натриев хлорид (NaCl) - 50,8 mg; Безводен калциев хлорид (CaCl2) - 10 mg; Безводен магнезиев хлорид (MgCl2) - 10 mg; Винена киселина (C4H6O6) - 383 mg; Дестилирана вода - до 1000 ml. Разтворите се съхраняват в полиетиленови бутилки, като към тях се добавят по две капки алилизотиоцианат. 3.2 Апаратура 3.2.1. Пламъков фотометър, захранван с въздушно бутанова смес. 3.3. Начин на работа 3.3.1. Калибриране В мерителни колби с обем 100 ml се поставят съответно по 25, 50, 75 и 100 ml от еталонния разтвор (т. 3.1.1.) и се допълват до 100 ml с разреждащия разтвор (т. 3.1.2.). По този начин се получават разтвори, съдържащи съответно по 25, 50, 75 и 100 милиграма калий на литър. 3.3.2. Измерване Измерванията се правят при 766 nm. С дестилирана вода уредът се настройва до 100% пропускливост. Последователно се впръскват стандартните разтвори (т. 3.3.1.) директно в горелката на фотометъра, след това се впръсква виното, разредено с дестилирана вода в съотношение 1:10, и се отчитат показанията на уреда. Разреденото 1:10 вино може да се разреди допълнително с разреждащия разтвор (т. 3.1.2.). 3.4. Изразяване на резултатите 3.4.1. Метод на изчисление Построява се графиката за изменението на процента на пропускливост като функция от концентрацията на калий в стандартните разтвори. Върху тази графика се отчита пропускливостта, получена за пробата разредено вино, и се определя съответната концентрация на калий С. Концентрацията на калий в милиграми на литър ще бъде C x F, където F е факторът на разреждане. Закръглява се до най-близкото цяло число. 3.4.2. Повторяемост (r): r = 17 mg/l. 3.4.3. Възпроизводимост (R): R = 66 mg/l. 3.4.4. Други начини за изразяване на резултатите. - в милиеквиваленти на литър - 0,0256 x F x C; - в милиграми кисел калиев тартарат на литър - 4,813 x F x C. 28. Определяне на магнезий 1. Принцип на метода Магнезият се определя директно във виното след подходящо разреждане, чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия. 2. Реактиви 2.1. Концентриран стандартен разтвор, съдържащ един грам магнезий на литър: Използва се стандартен търговски магнезиев разтвор един грам на литър (1 g/l). Такъв разтвор може да се приготви чрез разтваряне на 8,3646 g магнезиев хлорид (MgCl2.6H2O) в дестилирана вода и допълване на обема до един литър. 2.2. Разреден стандартен разтвор, съдържащ 5 mg магнезий на литър. Забележка. Стандартните магнезиеви разтвори се съхраняват в полиетиленови съдове. 3. Апаратура 3.1. Атомноабсорбционен спектрофотометър с горелка за пламък въздух - ацетилен. 3.2. Лампа с кух катод за определяне на магнезий. 4. Начин на работа 4.1. Приготвяне на пробата Виното се разрежда с бидестилирана вода в съотношение 1:100. 4.2. Калибриране В комплект мерителни колби с обем 100 ml се сипват съответно по 5, 10, 15 и 20 ml от разредения стандартен магнезиев разтвор (т. 2.2.) и колбите се допълват до 100 ml с дестилирана вода. Така приготвените стандартни разтвори съдържат съответно 0,25, 0,50, 0,75 и 1,0 mg магнезий на литър. Тези разтвори се съхраняват в полиетиленови съдове. 4.3. Измерване Дължината на вълната се настройва на 285 nm. Абсорбционната скала се нулира, като се използва дестилирана вода. Разреденото вино директно се впръсква в горелката на спектрофотометъра, след което последователно се впръскват стандартните разтвори (т. 4.2.). Отчитат се показанията за абсорбция. Всяко измерване се повтаря.
  5. 5. Изразяване на резултатите 5.1. Метод на изчисление Графиката за промените на абсорбцията се построява като функция от концентрацията на магнезий в стандартните разтвори. Върху графиката се отчита средната стойност на абсорбцията, получена за пробата разредено вино, и се определя концентрацията на магнезий С в него в mg/l. В такъв случай концентрацията на магнезий във виното е 100 C, mg/l. Закръглява се до най-близкото цяло число. 5.2. Повторяемост (r): r = 3 mg/l. 5.3. Възпроизводимост (R): R = 8 mg/l. 29. Определяне на калций 1. Принцип на метода Калцият се определя директно във виното след подходящо разреждане чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия и добавяне на буфер. 2. Реактиви 2.1. Стандартен разтвор, съдържащ един грам калций на литър: Използва се стандартен търговски калциев разтвор от един грам на литър. Такъв разтвор може да се приготви чрез разтваряне на 2,5 g калциев карбонат (CaCO3) в HCl 1:10 (v/v), в количество, достатъчно да го разтвори напълно. Разтворът се допълва с дестилирана вода до един литър. 2.2. Разреден стандартен разтвор, съдържащ 50 mg калций на литър. Забележка. Стандартните калциеви разтвори се съхраняват в полиетиленови съдове. 2.3. Разтвор на лантанов хлорид, съдържащ 50 g лантан на литър. Разтварят се 13,369 g лантанов хлорид (LaCl3.7H2O) в дестилирана вода; добавя се един милилитър солна киселина (HCl), разредена в съотношение 1:10 (v/v) и се допълва до 100 ml. 3. Апаратура 3.1. Атомноабсорбционен спектрофотометър с горелка за пламък въздух - ацетилен. 3.2. Лампа с кух катод за определяне на калций. 4. Начин на работа 4.1. Приготвяне на пробата В мерителна колба с обем 20 ml се поставят един ml от виното и два ml от разтвора на лантановия хлорид (т. 2.3.). Колбата се допълва до марката с дестилирана вода. Виното, разредено в съотношение 1:20, съдържа 5 g лантан на литър. Забележка. За сладки вина концентрация 5 g лантан на литър е достатъчна, при условие че разреждането не е намалило съдържанието на захар под границата от 2,5 g/l. При вина с по-висока концентрация на захар концентрацията на лантан се увеличава до 10 g/l. 4.2. Калибриране. В набор мерителни колби с обем 100 ml се поставят съответно по 0, 5, 10, 15 и 20 ml от разредения стандартен калциев разтвор (т. 2.2.). Във всяка колба се добавя по 10 ml разтвор на лантанов хлорид (т. 2.3.) и с дестилирана вода се допълват до 100 ml. Така приготвените разтвори съдържат съответно 0, 2,5, 5,0, 7,5 и 10 mg калций на литър и по 5 g лантан на литър. Тези разтвори се съхраняват в полиетиленови съдове. 4.3. Измерване. Дължината на вълната се настройва на 422,7 nm. Абсорбционната скала се нулира, като се използва разтвор, съдържащ 5 g лантан на литър(т. 4.2.). Разреденото вино директно се впръсква в горелката на спектрофотометъра, след което последователно се впръскват петте стандартни разтвора от т. 4.2. Отчитат се показанията за абсорбция. Всяко измерване се повтаря. 5. Изразяване на резултатите 5.1. Метод на изчисление. Графиката за промените на абсорбцията се построява като функция от концентрацията на калций в стандартните разтвори. Върху графиката се отчита средната стойност на абсорбцията, получена за пробата разредено вино, и се определя концентрацията на калций С в него. Тогава концентрацията на калций във виното е 20 C, mg/l. Закръглява се до най-близкото цяло число. 5.2. Повторяемост (r): Концентрация < 60 mg/l: r = 2,7 mg/l. Концентрация > 60 mg/l: r = 4 mg/l. 5.3. Възпроизводимост (R): R = 0,114xi - 0,5, където xi - е концентрация в пробата, в mg/l. 30. Определяне на желязо 1. Принцип на методите Сравнителен метод След разреждане на виното в подходящо съотношение и отстраняване на алкохола желязото се измерва директно чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия. Обикновен метод След минерализиране на виното с 30% разтвор на водороден пероксид желязото, което се намира под форма на тривалентно Fe (III), преминава в двувалентно Fe (II) и се определя по оцветяването, получено при взаимодействието му с ортофенантролин. 2.Сравнителен метод 2.1. Реактиви 2.1.1. Концентриран стандартен разтвор на желязо, съдържащ един грам Fe (III) на литър. Използва се стандартен търговски разтвор - един грам на литър. Такъв разтвор може да се приготви чрез разтваряне на 8,6341 g фероамониев сулфат [FeNH4(SO4)2.12H2O] в бидестилирана вода, леко подкислена с 1М солна киселина. Обемът се допълва до един литър. 2.1.2. Разреден стандартен разтвор на желязо с концентрация 100 mg/l. 2.2. Апаратура 2.2.1. Ротационен изпарител във водна баня с термостатичен контрол. 2.2.2. Атомноабсорбционен спектрофотометър с горелка за пламък въздух - ацетилен. 2.2.3. Лампа с кух катод за определяне на желязо. 2.3. Начин на работа 2.3.1. Подготовка на пробата Алкохолът в пробата се отстранява с ротационен изпарител (50 - 60°С) с намаляване на обема на пробата до половината от първоначалния и обем. Пробата се допълва до първоначалния обем с бидестилирана вода. Пробата се разрежда преди измерването. 2.3.2 Калибриране В набор мерителни колби с обем 100 ml се поставят съответно по 1, 2, 3, 4 и 5 ml от разтвора, съдържащ 100 mg желязо на литър (т. 2.1.2.), и колбите се допълват до 100 ml с дестилирана вода. Така приготвените разтвори съдържат съответно по 1, 2, 3, 4 и 5 mg желязо на литър. Тези разтвори се съхраняват в полиетиленови съдове. 2.3.3. Измерване Дължината на вълната се настройва на 248,3 nm. Абсорбционната скала се нулира, като се използва дестилирана вода. Разредената проба директно се впръсква в горелката на спектрофотометъра, след което последователно се впръскват петте стандартни разтвора (т. 2.3.2.). Отчитат се показанията за абсорбция. Всяко измерване се повтаря. 2.4. Изразяване на резултатите 2.4.1. Метод на изчисление Графиката за промените на абсорбцията се построява като функция от съдържанието на желязо в стандартните разтвори. Върху графиката се отчита средната стойност на абсорбцията, получена за пробата разредено вино, и се определя съдържанието на желязо С в него. Тогава съдържанието на желязо във виното е F x C, mg/l, където F е факторът на разреждане. Закръглява се до първия десетичен знак. 3. Обикновен метод 3.1. Реактиви 3.1.1. 30% (m/v) разтвор на водороден пероксид (Н2О2), несъдържащ желязо. 3.1.2. Разтвор на 1М солна киселина, несъдържащ желязо. 3.1.3. Амониев хидроокис [(NH4OH),(r20°C = 0,92 g/ml)]. 3.1.4. Раздробена пемза на гранули, третирана с вряща солна киселина, разредена в съотношение 1:2 и промита с дестилирана вода. 3.1.5. 2,5%-ен разтвор на хидрохинон (C6H6O2), подкислен с един милилитър концентрирана сярна киселина (r20°C = 1,84 g/ml) за 100 ml от разтвора. Този разтвор се съхранява в тъмна бутилка в хладилника и се изхвърля при най-малък признак на потъмняване. 3.1.6. 20%-ен разтвор на натриев сулфит (Na2SO3), приготвен от неутрален безводен натриев сулфит. 3.1.7. Ортофенантролинов разтвор (C12H8N2.Н2О) - 0,5 % в 96 об. % алкохол. 3.1.8. 20% (m/v) разтвор на амониев ацетат (CH3COONH4). 3.1.9. Разтвор на Fe (III), съдържащ един грам желязо на литър. Ако се предпочита, може да се използва стандартен търговски разтвор, който може да се приготви чрез разтваряне на 8,6341 g фероамониев сулфат [FeNH4(SO4) 2.12H2O] в 100 ml 1М солна киселина (т. 3.1.2.) и допълване на обема до един литър с 1М солна киселина (т. 3.1.2.). 3.1.10. Разреден стандартен разтвор на желязо, съдържащ 100 mg желязо на литър. 3.2. Апаратура 3.2.1. Киелдалова колба, 100 ml. 3.2.2. Спектрофотометър, с който могат да се правят измервания при дължина на вълната 508 nm. 3.3. Начин на работа 3.3.1. Минерализация 3.3.1.1. За вина със съдържание на захар под 50 g/l: В Киелдалова колба с обем 100 ml се поставят 25 ml от виното, 10 ml от разтвора на водородния пероксид (т. 3.1.1.) и няколко гранули пемза (т. 3.1.4.). Разтворът се концентрира до обем 2 - 3 ml. Течността се оставя да изстине и към нея се добавя амониев хидроокис (т. 3.1.3.) в количество, достатъчно за алкализиране на течността и утаяване на хидроксиди, като се внимава да не се намокрят стените на колбата. След охлаждането към алкализираната течност се добавя 1М солна киселина (т. 3.1.2.) в количество, достатъчно да разтвори утаените хидроокиси, и полученият разтвор се прехвърля в мерителна колба с обем 100 ml. Киелдаловата колба се изплаква с 1М солна киселина (т. 3.1.2.) и течността от изплакването се добавя към мерителната колба, допълвайки нейния обем до 100 ml. 3.3.1.2. За мъст и вина със съдържание на захар над 50 g/l. 3.3.1.2.1. Ако съдържанието на захар е между 50 и 200 g/l: • пробата от 25 ml вино се третира с 20 ml разтвор на водороден пероксид (т. 3.1.1.); • процедурата от т. 3.3.1.1. се повтаря. 3.3.1.2.2. Ако съдържанието на захар е над 200 g/l: Пробите вино или мъст се разреждат в съотношение 1:2 или 1:4, преди да се третират, според процедурата по т. 3.3.1.2.1. 3.3.2. Празна проба Празната проба се извършва с дестилирана вода, като се използва същият обем от разтвора на водороден пероксид (т. 3.1.1.), използван при минерализирането, и се следва процедурата по т. 3.3.1.1. 3.3.3. Определяне В две отделни мерителни колби с обем 50 ml се поставят 20 ml от разтвора на солната киселина, получен след минерализирането (т. 3.3.1.1.) и 20 ml от разтвора на солна киселина, получен от празната проба (т. 3.3.2). Към всяка колба се добавят по 2 ml от разтвора на хидрохинон (т. 3.1.5.), 2 ml от разтвора на сулфит (т. 3.1.6) и един милилитър от разтвора на ортофенантролин (т. 3.1.7.). Разтворите се оставят да престоят 15 min - през това време Fe (III) се редуцира до Fe (II). Добавят се по 10 ml от разтвора на амониев ацетат (т. 3.1.8.), допълват се обемите до 50 ml с дестилирана вода и двете мерителни колби се разклащат. Използва се разтворът, получен от празната проба, за да се нулира абсорбционната скала при 508 nm. Измерва се абсорбцията на разтвора при същата дължина на вълната. 3.3.4. Калибриране В набор мерителни колби с обем 50 ml се поставят съответно по 0,5, 1, 1,5 и 2 ml от разтвора, съдържащ 100 mg желязо на литър (т. 3.1.10) и към всяка от тях се добавят по 20 ml дестилирана вода. Процедурата, описана в т. 3.3.3 се повтаря, за да се измери абсорбцията на всеки от така приготвените стандартни разтвори, които съдържат съответно по 50, 100, 150 и 200 mg желязо. 3.4. Изразяване на резултатите Метод на изчисление Графиката за изменението на абсорбцията се построява като функция от съдържанието на желязо в стандартните разтвори. Отчита се абсорбцията, получена с разтвора за изследване, и се изчислява съдържанието на желязо С в пробата солна киселина от 20 ml, получена след процедурата по минерализиране, т.е. в 5 ml от винената проба за анализ. • Съдържанието на желязо във виното е 200 C, mg/l. Закръглява се до първия десетичен знак. • Ако виното (или мъстта) е било разредено, съдържанието на желязо е 200 x F x C, mg/l, където F е факторът на разреждане. Закръглява се до първия десетичен знак. 31. Определяне на мед 1. Принцип на метода Методът се основава на атомноабсорбционна спектрофотометрия. 2. Апаратура 2.1. Платинено блюдо 2.2. Атомноабсорбционен спектрофотометър. 2.3. Лампа с кух катод за определяне на мед. 2.4. Захранване с газ - въздух-ацетилен или азотен окис-ацетилен. 3. Реактиви 3.1. Мед (метал). 3.2. Азотна киселина (HNO3), (r20°C = 1,38 g/ml), с концентрация 65%. 3.3. Разредена азотна киселина, 1:2 (v/v). 3.4. Разтвор на мед в концентрация 1 g/l: Използва се стандартен фирмен разтвор на мед. Такъв разтвор може да се приготви, като се отмери един грам мед (чист метал) и се прехвърли без загуба в мерителна колба от 1000 ml. Добавя се разредена азотна киселина в съотношение 1:2 (v/v) (т. 3.3), в количество, достатъчно (но без излишък) да разтвори метала, добавят се 10 ml от концентрираната азотна киселина (т. 3.2) и с бидестилирана вода колбата се допълва до марката. 3.5. Разтвор, съдържащ мед в концентрация 100 mg/l: В мерителна колба с обем 100 ml се поставят 10 ml от разтвора, приготвен според т. 3.4, и с бидестилирана вода колбата се допълва до пълния и обем. 4. Начин на работа 4.1. Подготовка на пробата и измерване съдържанието на мед. Приготвя се подходящо разреден разтвор с бидестилирана вода. 4.2. Калибриране В набор мерителни колби с обем 100 ml се отмерват съответно по 0,5, 1,0 и 2,0 ml от разтвора по т. 3.5. (100 mg/l мед) и обемът им се допълва до 100 ml с бидестилирана вода. Така приготвените разтвори съдържат съответно по 0,5, 1,0 и 2,0 mg мед на литър. 4.3. Измерване Абсорбцията се измерва при 324,8 nm. Скалата се нулира с бидестилирана вода. Абсорбцията на стандартните разтвори се измерва директно, в последователност, приготвени според инструкциите в т. 4.2. Всяко измерване се повтаря. 5. Изразяване на резултатите Метод на изчисление. Графиката за промените на абсорбцията се построява като функция от концентрацията на мед в стандартните разтвори. Като се използва измерената абсорбция на пробите, върху калибрационната крива се отчита концентрацията С в милиграми на литър. Концентрацията на съдържащата се мед е F x C, mg/l, където F е факторът на разреждане. Закръглява се до втория десетичен знак. Забележки: 1. Разтворите за построяване на калибрационната крива и разрежданията на пробата се избират в съответствие с чувствителността на апарата, който ще се използва, и концентрацията на мед в пробата. 2. Когато в пробата за анализ се очакват много ниски концентрации на мед, се следва процедурата: В платинено блюдо се поставят 100 ml от пробата и течността се изпарява на водна баня при 100°С, докато придобие гъстота на сироп. Капка по капка се добавят 2,5 ml концентрирана азотна киселина (т. 3.2), докато дъното на блюдото се покрие изцяло. Внимателно утайката се изгаря до пепел на електрически котлон или слаб пламък; след това блюдото се поставя в муфелна пещ, загрята до 500°С ± 25°С, и се оставя в пещта за около един час. След охлаждане пепелта се овлажнява с един милилитър концентрирана азотна киселина (т. 3.2.), докато в същото време се раздробява със стъклена пръчка; сместа се оставя да се изпари и отново се изгаря до пепел, както преди това. Блюдото отново се поставя в муфелната пещ за 15 min. Третирането с азотна киселина се повтаря поне три пъти. Пепелта се разтваря, като в блюдото се добави един милилитър концентрирана азотна киселина (т. 3.2.) и 2 ml бидестилирана вода и сместа се прехвърля в колба от 10 ml. Блюдото се измива три пъти, като всеки път се използват по 2 ml бидестилирана вода. Накрая обемът на колбата се допълва с бидестилирана вода. 32. Определяне на кадмий 1. Принцип на метода Кадмият се измерва директно във виното чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия. 2. Апаратура Преди употреба всички стъклени прибори трябва да се измиват в концентрирана азотна киселина, загрята до 70 - 80°С, а след това да се изплакнат в бидестилирана вода. 2.1. Атомноабсорбционен спектрофотометър, снабден с графитна пещ, мултипотенциометър и с възможност за корекция на фона. 2.2. Лампа с кух катод за определяне на кадмий. 2.3. Автоматични микропипети от 5 ml, със сменяеми връхчета, за еднократна употреба. 3. Реактиви Използваната вода трябва да бъде бидестилирана в боросиликатен стъклен апарат или да се използва вода с подобна степен на пречистеност. Всички реактиви трябва да имат потвърдена чистота за анализ и е особено важно да не съдържат кадмий. 3.1. 85 % фосфорна киселина (r20°C = 1,71 g/ml). 3.2. Разтвор на фосфорна киселина, получен чрез разреждане на 8 ml фосфорна киселина с вода до 100 ml. 3.3. 0,02 М разтвор на двувалентна натриева сол на етилендиаминтетраоцетната киселина (EDTA). 3.4. pH 9 буферен разтвор: в мерителна колба 100 ml се разтварят 5,4 g амониев хлорид в няколко милилитра вода, добавят се 35 ml разтвор на амониев хидроксид (r20°C = 0,92 g/ml), разреден до 25% (v/v) и се допълва с вода до 100 ml. 3.5. Черно ерихромно Т - 1% (m/m) твърда смес от натриев хлорид. 3.6. Кадмиев сулфат (CdSO4.8H2O). Титърът на разтвора на кадмиевия сулфат се проверява по следния метод: В цилиндричен съд с малко вода се отмерват точно 102,6 mg от пробата на кадмиев сулфат и съдът се разклаща, докато съдържанието му се разтвори; добавят се 5 ml от буферния разтвор с pH 9 и приблизително 20 mg от черно ерихром Т. Титрува се с разтвора на EDTA, докато индикаторът започне да се оцветява в синьо. Обемът на добавената EDTA е 20 ml. Ако има малка разлика в обема, премерената доза кадмиев сулфат за тестване, използвана при приготвянето на еталонния разтвор, се коригира в съответствие с тази разлика. 3.7. Еталонен разтвор на кадмий, с концентрация един грам на литър Използва се стандартен разтвор. Той може да се приготви чрез разтваряне на 2,2820 g кадмиев сулфат във вода и с допълване на обема до един литър . Разтворът се съхранява в бутилка от боросиликатно стъкло с шлифована стъклена запушалка. 4. Начин на работа 4.1. Приготвяне на пробата: Виното се разрежда в съотношение 1:2 (v/v) с разтвор на фосфорна киселина. 4.2. Подготовка на калибрационния обхват на разтворите: Еталонният разтвор на кадмий се използва за приготвяне на серия от разредени разтвори с титър, съответно 2,5; 5; 10 и 15 mg кадмий на литър. 4.3. Измерване 4.3.1. Програмиране на пещта (долната информация служи само за ориентация): - изсушаване при 100°С в продължение на 30 s; - минерализация при 900°С в продължение на 20 s; - атомизация при 2250°С в продължение на 2-3 s; - дебит на азот (продухващ газ) - 6 l/min. Забележка. В края на процедурата температурата се увеличава до 2700°С, за да се почисти пещта. 4.3.2. Измервания на атомната абсорбция: Избира се дължина на вълната 228,8 nm. Абсорбционната скала се нулира с бидестилирана вода. С помощта на микропипета трикратно се отмерват и поставят в пещта по 5 ml от всеки от разтворите в калибрационния обхват и от пробата на разтвора за анализ. След всяко поставяне се отчита измерената абсорбция. Абсорбцията се изчислява като средна стойност на резултатите от трите измервания 5. Изразяване на резултатите 5.1. Метод на изчисление Кривата за изменението на абсорбцията се построява като функция от концентрацията на кадмий в разтворите от калибрационния обхват. Промените следват линейна зависимост. Средната стойност на абсорбцията, получена за пробата на разтвора, се отбелязва върху кривата и се отчита съответната концентрация на кадмий С. Концентрацията на кадмий във виното е 2 C, mg/l. 33. Определяне на сребро 1. Принцип на метода Методът се основава на атомноабсорбционна спектрофотометрия след минерализиране на пробата. 2. Апаратура 2.1. Платинено блюдо. 2.2. Водна баня с термостатичен контрол до 100°С. 2.3. Пещ с контрол на температурата до 500-525°С. 2.4. Атомноабсорбционен спектрофотометър. 2.5. Лампа с кух катод за определяне на сребро. 2.6. Захранване с газ: въздух, ацетилен. 3. Реактиви 3.1. Сребърен нитрат (AgNO3). 3.2. Азотна киселина (HNO3)(r20°C = 1,38 g/ml) с концентрация 65 %. 3.3. Разредена азотна киселина - 1:10 (v/v). 3.4. Разтвор, съдържащ сребро в концентрация един грам на литър (1 g/l). Използва се стандартен търговски разтвор на сребро. Той се приготвя чрез разтваряне на 1,575 g сребърен нитрат в разредена азотна киселина и допълване на обема до 1000 ml с разредена азотна киселина (т. 3.3). 3.5. Разтвор, съдържащ сребро в концентрация 10 mg/l: 10 ml от разтвора, приготвен според инструкциите в т. 3.4, се разреждат до 1000 ml с разредена азотна киселина. 4. Начин на работа 4.1. Подготовка на пробата: В платинено блюдо се поставят 20 ml от пробата и течността се изпарява до сухо на кипяща водна баня. В пещта остатъкът се изгаря до пепел при 500 - 525°С. Бялата пепел се овлажнява с един милилитър концентрирана азотна киселина (т. 3.2). Течността се изпарява на кипяща водна баня, като се добавя отново един милилитър азотна киселина (т. 3.2) и повторно се изпарява. Добавят се 5 ml от разредената азотна киселина (т. 3.3) и сместа леко се нагрява до разтваряне. 4.2. Калибриране В набор мерителни колби с обем 100 ml с пипета се отмерват съответно по 2, 4, 6, 8, 10 и 20 ml от разтвора в т. 3.5 (10 mg сребро на литър) и колбите се допълват до марката с разредена азотна киселина (т. 3.3). Така приготвените разтвори съдържат съответно по 0,20, 0,40, 0,60, 0,80, 1,0 и 2,0 mg сребро на литър. 4.3. Измерване Дължината на вълната се настройва на 328,1 nm. Абсорбционната скала се нулира с разредена азотна киселина (3.3). Абсорбцията на разтвора, получен съгласно т. 4.1, се измерва директно на спектрофотометъра, а след това се измерва абсорбцията на еталонните разтвори. Всяко измерване се повтаря. 5. Изразяване на резултатите Метод на изчисление Графиката на изменението на абсорбцията се построява като функция от концентрацията на сребро в стандартните разтвори. Като се използва измерената абсорбция на пробата от калибрационната крива, се отчита концентрацията С в mg/l. Концентрацията на сребро във виното е 25 C, mg/l. Закръглява се до втория десетичен знак. Забележка. Концентрацията на разтворите за построяване на калибрационната крива, обемът на използваната проба и крайният обем на течността се избират така, че да съответстват на чувствителността на уреда, който се използва. 34. Определяне на цинк 1. Принцип на метода След отстраняване на алкохола, цинкът се измерва директно във виното с атомноабсорбционна спектрофотометрия. 2. Реактиви Използваната вода трябва да е бидестилирана вода или друга вода със същата чистота и съхранявана в стъкленица от боросиликатно стъкло. 2.1. Стандартен разтвор, съдържащ един грам цинк на литър: Използва се стандартен търговски разтвор на цинк. Той може да се приготви и чрез разтваряне на 4,3975 g цинков сулфат (ZnSO4.7H2O) във вода и допълване на обема до един литър. 2.2. Разреден разтвор на цинк, съдържащ 100 mg цинк на литър. 3. Апаратура 3.1. Ротационен изпарител във водна баня с термостатичен контрол. 3.2. Атомен абсорбционен спектрофотометър с ацетиленова горелка. 3.3. Лампа с кух катод за определяне на цинк. 4. Начин на работа 4.1. Приготвяне на пробата: От проба 100 ml вино се отстранява алкохолът, като се намали обемът на пробата наполовина, използвайки ротационния изпарител (температура 50 - 60°С). Допълва се до първоначалния обем 100 ml с бидестилирана вода. 4.2. Калибриране В четири мерителни колби с обем 100 ml се поставят съответно по 0,5, 1,0, 1,5 и 2,0 ml от разтвора, съдържащ 100 mg цинк на литър (т. 2.2), и те се допълват до марката с бидестилирана вода. Така приготвените разтвори съдържат съответно по 0,5, 1,0, 1,5 и 2,0 mg цинк на литър. 4.3. Измерване Дължината на вълната се настройва на 213,9 nm. Абсорбционната скала се нулира с бидестилирана вода. Виното се впръсква директно с горелката на спектрофотометъра, след което последователно се впръскват четирите стандартни разтвора. Отчитат се показанията за абсорбция. Всяко измерване се повтаря. 5. Изразяване на резултатите 5.1. Метод на изчисление Графиката на промените на абсорбцията се построява като функция от концентрацията на цинк в стандартните разтвори. Върху графиката се отбелязва средната стойност на абсорбцията, получена за пробата разредено вино, и се отчита концентрацията на цинк в нея. Закръглява се с точност до първия десетичен знак. 35. Определяне на олово 1. Принцип на метода Оловото във виното се измерва директно с атомноабсорбционна спектрофотометрия. 2. Апаратура Преди употреба всички стъклени прибори се измиват с концентрирана азотна киселина, загрята до 70 - 80°С, а след това се изплакват с бидестилирана вода. 2.1. Атомноабсорбционен спектрофотометър, снабден с графитна пещ, мултипотенциометър с възможност за корекция на неспецифичната абсорбция. 2.2. Лампа с кух катод за определяне на олово. 2.3. Автоматични микропипети от 5 ml със сменяеми връхчета за еднократна употреба. 3. Реактиви Всички реактиви трябва да имат потвърдена чистота за анализ и е особено важно да не съдържат олово. Използваната вода трябва да бъде бидестилирана, съхранявана в боросиликатни стъкленици, или да се използва вода с подобна степен на чистота. 3.1. 85%-на фосфорна киселина (r20°C = 1,71 g/ml). 3.2. Разтвор на фосфорна киселина, получен чрез разреждане на 8 ml фосфорна киселина с вода до 100 ml. 3.3. Азотна киселина (r20°C = 1,38 g/ml). 3.4. Разтвор на олово в концентрация един грам на литър (1 g/l). Използва се стандартен търговски разтвор. Този разтвор може да се приготви и чрез разтваряне на 1,600 g оловен (II) нитрат [Pb(NO3)2] в азотна киселина, разредена до един процент (v/v) и с допълване на обема до един литър. Разтворът се съхранява в съд от боросиликатно стъкло с шлифована стъклена запушалка. 4. Начин на работа 4.1. Приготвяне на пробата: Виното се разрежда в съотношение 1:2 или 1:3 с разтвор на фосфорна киселина, в зависимост от предполагаемата концентрация на олово. 4.2. Подготовка на калибрационния обхват на разтворите: Като се използва еталонният разтвор на олово, се приготвят серия от разтвори с титър съответно 2,5, 5, 10 и 15 µg олово на литър, чрез разреждане с бидестилирана вода. 4.3. Определяне 4.3.1. Програмиране на пещта (долната информация служи само за ориентация): - изсушаване при 100°С в продължение на 30 s; - минерализация при 900°С в продължение на 20 s; - атомизация при 2250°С за 2 - 3 s; - поток от азот (носещ газ) - 6 l/min. Забележка: В края на процедурата температурата се увеличава до 2700°С с цел почистване на пещта. 4.3.2. Измервания Избира се дължина на вълната 217 nm. Абсорбционната скала се нулира с бидестилирана вода. С помощта на микропипета в програмираната пещ се въвеждат на порции по 5 ml от всеки от разтворите в калибрационния обхват и от разтворите на анализираната проба. Записват се измерените абсорбции. Намира се средната стойност от три измервания. 5. Изразяване на резултатите Метод на изчисляване. Кривата на изменението на абсорбцията се начертава като функция от концентрациите на оловото в калибрационния обхват. Зависимостта е линейна. Стойностите на абсорбцията на анализираните разтвори на пробата се нанасят на калибрационната крива, получена от концентрациите на оловото С. Концентрацията на олово е F x C, mg/l, където F е факторът на разреждане. 36. Определяне на флуориди 1. Принцип на метода Съдържанието на флуориди във виното, към което е прибавен буфер, се определя със селективен електрод с твърда мембрана. Измереният потенциал е пропорционален на логаритъма от активността на флуоридните йони в средата, съгласно с уравнението: - E = E0 ± S log aF, където: - Е е потенциалът на йон-селективния електрод, измерен със сравнителен електрод в анализираната среда; - Е0 - стандартният потенциал на измерващата клетка; - S - напрежението на йон-селективния електрод (фактор на Нернст); при 25°С теоретичното напрежение е равно на 59,2 mV; - aF - активността на флуоридните йони в изследвания разтвор. 2. Апаратура 2.1. Флуориден йон-селективен кристален мембранен електрод 2.2. Референтен електрод (каломелов Ag/AgCl) 2.3. Миливолтметър (рН-метър с разширена скала в миливолта), с точност до 0,1 mV. 2.4. Магнитна бъркалка с покрита пластина, която предпазва анализирания разтвор от топлината на мотора. Съдът за разбъркване е покрит с пластмаса (полиетилен или еквивалентен материал). 2.5. Пластмасови чашки с вместимост 30 - 50 ml и пластмасови съдове (полиетилен или еквивалентен материал). 2.6. Точни пипети (градуирани в микролитри или други еквивалентни пипети). 3. Реактиви 3.1. Стандартен разтвор на флуориди от един грам на литър. Използват се стандартни търговски разтвори от един грам на литър. Разтворът може да бъде приготвен и чрез разтваряне на 2,210 g натриев флуорид (предварително изсушен 3 h при 105°С) в дестилирана вода. Долива се до един литър с дестилирана вода. Разтворът се съхранява в пластмасов съд. 3.2. Стандартните разтвори на флуориди с подходящи концентрации се приготвят чрез разреждане на нормалния разтвор с дестилирана вода и се съхраняват в пластмасови съдове. Разтворите със съдържание на флуориди в mg/l се приготвят непосредствено преди работа с тях. 3.3. Буферен разтвор с рН 5,5 Към вода (около 50 ml) се добавят 10 g от циклохексан-диамин-(1,2)-тетраоцетна киселина (ЦДТА); в 700 ml дестилирана вода се добавя разтвор, съдържащ 58 g натриев хлорид и 29,4 g тринатриев цитрат. ЦДТА се разтваря посредством прибавяне на около 6 ml от 32% (m/v) разтвор на натриев хидроксид. Накрая се добавят 57 ml оцетна киселина (r20°C = 1,05 g/ml) и с 32% натриев хидроксид (около 45 ml) рН се довежда до 5,5. Охлажда се с дестилирана вода и се долива до един литър. 4. Начин на работа Първоначални бележки: Необходимо е да се внимава всички разтвори по време на измерването да останат при температура 25°С ± 1 °С (отклонение от повече от 1 °С причинява промени от ± 0,2 mV). 4.1. Директен метод Определеният обем вино се поставя в пластмасова чашка заедно със същия обем буферен разтвор. Разтворът се разбърква внимателно. Когато индикаторът на апарата се стабилизира (стабилността е достигната, когато потенциалът варира не повече от 0,2 - 0,3 mV за 3 min), се отчита стойността на потенциала в mV. 4.2. Метод на стандартната добавка Без да се прекъсва разбъркването, с помощта на прецизна пипета се добавя известен обем от стандартния разтвор на флуорида към анализираната среда. След стабилизиране показанията на апарата стойността на потенциала се отчита в mV. Концентрацията на стандартния разтвор, който следва да се добави, се избира, както следва: а) два или три пъти се увеличава концентрацията на флуорида в анализираната среда; б) обемът на анализираната среда трябва да остане практически константна величина (увеличение на обема до ? 1%). Условие "б" улеснява изчисленията (вж. 5). Приблизителната концентрация на анализираната среда се отчита на калибрационната крива, построена на семи-логаритмична скала със стандартни разтвори на флуориди с титър съответно: 0,1, 0,2, 0,5, 1,0 и 2,0 mg/l. Забележка. Ако приблизителната концентрация на изследваната проба е по-висока от концентрациите на еталонните разтвори, пробата се разрежда. Пример: Ако приблизителното съдържание на флуориди в анализираната среда (обем 20 ml) е 0,25 mg/l F-, концентрацията се увеличава с 0,25 mg/l. За тази цел е необходимо да се използва подходяща пипета. Прибавят се например 0,20 ml от стандартния разтвор (1 %), съдържащ 25 mg/l F-, или 0,50 ml стандартен разтвор със 100 mg/l F-. 5. Изчисления Съдържанието на флуориди в анализираната среда се изразява в mg/l и се изчислява по формулата: СF е концентрацията на флуориди в анализираната среда, mg/l; Сa - концентрацията на добавените флуориди в анализираната среда (Va), mg/l; Vo - първоначалният обем на анализираната среда преди добавянето, ml; Va - обемът на добавения разтвор, ml; DЕ - разликата в потенциалите Е1 и Е2, получени в т. 4.1 и 4.2, в mV; S - напрежението на електрода в анализираната среда. Ако Va е много близо до Vo (вж. т. 4.2.), СF се изчислява по формулата: Получената стойност се умножава по фактора на разреждане, получен от добавянето на буферен разтвор. 37. Определяне на въглероден диоксид 1. Принцип на методите 1.1. Сравнителен метод 1.1.1.Негазирани вина (налягане на СО2 ? 0,5 • 105 Ра) (105 паскала (Ра) = 1 бар.) Обемът вино, взет от пробата, се охлажда до около 0°С и се смесва с подходящо количество натриев хидроксид до рН 10 - 11. Титрува се с разтвор на киселина в присъствието на карбоанхидраза. Съдържанието на въглероден диоксид се изчислява от обема на киселината, необходим за промяната на рН от 8,6 (бикарбонатна форма) до 4,0 (въглена киселина). Контролно титруване се провежда при същите условия с вино, освободено от въглероден диоксид, с цел да се отчете обемът на разтвора на натриев хидроксид, необходим за неутрализирането на киселините на виното. 1.1.2. Пенливи и искрящи вина Пробата от виното за анализ се охлажда почти до точката на замръзване. След отделяне на определено количество вино, което ще служи за контрола, след отделяне на въглеродния диоксид, останалата част от бутилката се алкализира, за да се фиксира въглеродният диоксид под формата на Nа2СО3. Титрува се с разтвор на киселина в присъствието на карбоанхидраза. Съдържанието на въглеродния диоксид е приспаднато от обема на разтвора на киселината, поставен, за да се промени рН от 8,6 (бикарбонатна форма) до 4,0 (въглена киселина). Контролно титруване се провежда при същите условия с вино, от което е отделен въглеродният диоксид с цел да се определи обемът натриев хидроксид, изразходван за неутрализиране на киселините на виното. 1.2. Обикновен метод - пенливи и искрящи вина. Манометричен метод - отделеното налягане от въглеродния диоксид се измерва директно в бутилка посредством афрометър. 2. Сравнителен метод 2.1. Негазирани вина (налягането на СО2 ? 0,5 • 105 Ра). 2.1.1. Апаратура 2.1.1.1. Магнитна бъркалка. 2.1.1.2. рН-метър. 2.1.2. Реактиви 2.1.2.1. 0,1 М разтвор на натриев хидроксид (NаОН). 2.1.2.2. 0,05 М разтвор на сярна киселина (Н2SО4). 2.1.2.3. Разтвор на карбоанхидраза, 1 g/l. 2.1.3. Начин на работа Пробата от виното заедно с пипетата от 10 ml, използвана за взимането на пробата, се охлажда до около 0°С. В чаша с обем 100 ml се поставят 25 ml натриев хидроксид (т. 2.1.2.1.) и се добавят две капки воден разтвор на карбоанхидраза (т. 2.1.2.3.). Посредством пипета, охладена до 0°С, се добавят 10 ml от виното. Чашата се поставя на магнитната бъркалка, включва се електродът на рН-метъра и се бърка на бавни обороти. Когато температурата на течността достигне стайна температура, се титрува бавно с разтвор на сярна киселина (т. 2.1.2.2.) до рН 8,6. Титруването се продължава със сярна киселина (т. 2.1.2.2.) до достигане на рН до 4,0 - n, ml. Въглеродният диоксид се отстранява от около 50 ml от пробата вино посредством разбъркване под вакуум за около 3 min, като колбата се загрява на водна баня до около 25°С. Същата процедура се повтаря и с 10 ml от виното, от което е отстранен въглеродният диоксид - n', ml. 2.1.4. Изразяване на резултатите Един милилитър от титрувания 0,1 М разтвор на натриев хидроксид отговаря на 4,4 mg въглероден диоксид. Количеството въглероден диоксид в грамове на литър вино е равно на 0,44(n - n'), където: n - използваният обем сярна киселина за промяна на рН от 8,6 до 4,0; n' - използваният обем сярна киселина за титруване на декарбонизираното вино. Закръглява се до втория десетичен знак. Забележка. Когато виното е леко наситено с въглероден диоксид (съдържанието на СО2 e по-малко от един грам на литър), не е необходимо добавянето на карбоанхидраза за катализиране на хидратацията на СО2. 2.2. Пенливи и искрящи вина 2.2.1. Апаратура 2.2.1.1. Магнитна бъркалка 2.2.1.2. рН-метър 2.2.2. Реактиви 2.2.2.1. 50% (m/m) разтвор на натриев хидроксид (NаОН). 2.2.2.2. 0,05 М разтвор на сярна киселина (Н2SО4). 2.2.2.3. Разтвор на карбоанхидраза, един грам на литър. 2.2.3. Начин на работа. Нивото на виното в бутилката се маркира и след това се охлажда до началото на замръзване. Бутилката се оставя леко да се загрее, като се разклаща, докато изчезнат ледените кристали. Запушалката бързо се отстранява и 45 - 50 ml от виното се поставят в мерителен цилиндър за контролно титруване. Точно отделеният обем v милилитра се определя от скалата на цилиндъра, след като той се върне до стайна температура. След като контролната проба е отстранена, в бутилка с обем 750 ml се добавят 20 ml от разтвора на натриев хидроксид (т. 2.2.2.1.). Изчаква се, докато виното достигне стайна температура. В бехерова чаша от 100 ml се прехвърлят 30 ml преварена, дестилирана вода и две капки от разтвора на карбоанхидразата (т. 2.2.2.3.). Добавят се 10 ml от предварително алкализираното вино. Чашката се поставя на магнитната бъркалка, включва се електродът и се бърка на бавни обороти. Титрува се бавно с разтвор на сярна киселина (т. 2.2.2.2.) до достигане на рН 8,6. Резултатите се отчитат на бюретата. Титруването продължава бавно с разтвор на сярна киселина (т. 2.2.2.2.) до достигане на рН 4,0 - n, ml (обемът киселина, изразходван за промяна на рН от 8,6 - 4,0). Отстранява се СО2 от v ml вино, поставено от една страна за контролно титруване чрез третиране под вакуум за 3 min, като колбата се загрява на водна баня до около 25°С. Поставят се 10 ml от декарбонизираното вино и се добавят 30 ml преварена дестилирана вода, както и 2-3 капки разтвор на натриев хидроксид (т. 2.2.2.1.), за довеждане на рН до 10 - 11. Процедурата продължава, както е описано - n' ml (обемът на добавената 0,05 М сярна киселина). 2.2.4. Изразяване на резултатите Един милилитър 0,05 М сярна киселина отговаря на 4,4 mg СО2. Бутилката алкализирано вино се изпразва и първоначалният обем се определя с точност до един милилитър, посредством доливане до марката с вода - V ml. Количеството на СО2 в грамове на литър вино е V - v + 20 0,44(n - n') ----------- , където: V - v V е първоначалният обем на анализираното вино; v - отделеният обем на пробата вино, доведена до стайна температура (вж. т. 2.2.3). Закръглява се до втория десетичен знак. 2.3. Изразяване на резултатите Изходното налягане при 20°С (Рафр20) се изчислява в паскали по формулата: където: Q е съдържанието на СО2, g/l; А - алкохолното съдържание на виното, при 20°С; S - съдържанието на захар във виното, g/l; Ратм е атмосферното налягане, Pa. 3. Обикновен метод (пенливи и искрящи вина) 3.1. Апаратура Афрометър Налягането в бутилките с пенливо и искрящо вино се измерва с афрометър. Той има различни форми в зависимост от начина, по който бутилката е затворена (с метална запушалка, капачка, коркова или пластмасова тапа, вж. фиг. 1 и 2). Афрометрите са градуирани в паскали (Ра) (1 паскал (Ра) = 1 N/m2 = 10-5 бара.), независимо, че обичайно като мерни единици се използват 105 паскали или килопаскали. Те попадат в различни класове. Класът на манометъра е прецизиран за пълно отчитане в зависимост от точността на скалата, изразена в процент (примерно манометър 1000 кРа клас 1 означава, че максималното налягане от 1000 кРа може да бъде отчетено с точност до ± 10 кРа). За прецизно измерване се препоръчва инструмент от клас 1. Афрометърът трябва да бъде проверяван редовно (поне веднъж годишно). 3.2. Начин на работа Измерванията се провеждат с бутилки, чиято температура е стабилизирана в продължение на 24 h. След като се пробие капачката, тапата или запушалката на бутилката, тя трябва да бъде разклатена енергично, докато налягането се установи до постоянно, за да бъде отчетено. 3.3. Изразяване на резултатите Свръхналягането при 20°С (Рафр20) се изразява в Ра или кРа и е в съответствие с прецизността на манометъра. Показанията трябва да се във форма, съответстваща на точността на манометъра (примерно: 6,3•105 Ра или 630 кРа, а не 6,33•105 Ра или 633 кРа за клас 1, манометър с пълна скала на отчитане от 1000 кРа). Ако температурата, при която се извършва измерването, е различна от 20°С, се прави корекция на резултатите, като измереното налягане се умножи по коефициента Това превръща резултатите в резултати при 20°С. 4. Връзка между налягането и количеството на въглеродния диоксид в пенливо вино (Не се взема предвид присъствието на други газове (О2, N2 и т.н.), които имат много малко влияние върху налягането.). От изходното налягане при 20°С (Рафр20) се изчислява абсолютното налягане при 20°С (Pабс20) по формулата: Pабс20 = Ратм + Рафр20, където: Pатм е атмосферното налягане, изразено в Pa. Количеството на въглеродния диоксид във виното се изразява чрез изразите: - в литри СО2 на литър вино: 0,987.10-5Pабс20(0,86 - 0,01А)(1 - 0,00144S); - в грамове СО2 на литър вино: 1,951.10-5Pабс20(0,86 - 0,01А)(1 - 0,00144S), където: А е алкохолното съдържание във виното при 20°С; S - съдържанието на захари във виното, g/l. Таблица Отношение на налягането Рафр20 за пенливи и искрящи вина при 20°С и налягането Рафрt при температура t 0 1,85 13 1,24 1 1,80 14 1,20 2 1,74 15 1,16 3 1,68 16 1,13 4 1,64 17 1,09 5 1,59 18 1,06 6 1,54 19 1,03 7 1,50 20 1,00 8 1,45 21 0,97 9 1,40 22 0,95 10 1,36 23 0,93 11 1,32 24 0,91 12 1,28 25 0,88 38. Определяне на цианидни производни (Внимание! Необходимо е да се спазват изискванията за безопасност при работа с химикалите хлорамин-T, пиридин, калиев цианид, солна киселина и фосфорна киселина. Изхвърлянето на използваните продукти трябва да се извършва съгласно действащите разпоредби, свързани с околната среда. Да се внимава с циановодородната киселина, която се отделя при дестилиране на подкислени вина.) 1. Принцип Цялото количество свободна циановодородна киселина във виното се отделя чрез киселинна хидролиза и се изолира чрез дестилация. След като реагира с хлорамин-T и пиридин, образуваният глутакон диалдехид се определя чрез колориметрия въз основа на синьото оцветяване с 1,3-диметил-барбитурова киселина. 2. Апаратура 2.1. Дестилационна апаратура За определяне на алкохолното съдържание на виното се използва класическият метод за дестилация (т. 4.1). 2.2. Колба от 500 ml с кръгло дъно със стандартизирани шлифовани свързващи елементи. 2.3. Водна баня с термостатично регулиране при 20°C 2.4. Спектрофотометър, даващ възможност да се правят измервания при дължина на вълната 590 nm 2.5. Стъклени кювети или кювети за еднократна употреба с оптичен път 20 mm 3. Реактиви 3.1. 25% (m/v) фосфорна киселина (H3PO4) 3.2. 3% (m/v) разтвор на хлорамин-T (C7H7ClNNa O2S.3Н2О) 3.3. Разтвор на 1,3-диметил-барбитурова киселина - разтварят се 3,658 g 1,3-диметил-барбитурова киселина (C6H8N2O3) в 15 ml пиридин и 3 ml солна киселина (r20°C = 1,19 g/ml) и се добавят 50 ml дестилирана вода. 3.4. Калиев цианид (KCN). 3.5. 10%-ен (m/v) разтвор на калиев йодид (KJ). 3.6. Разтвор на сребърен нитрат (AgNO3) 0,1 M. 4. Процедура 4.1. Дестилация В 500-милилитрова колба (т. 2.2) се наливат 25 ml вино, 50 ml дестилирана вода, един милилитър фосфорна киселина (т.3.1) и се пускат няколко стъклени топчета. Колбата веднага се поставя в дестилатора. Използва се фуния за преливане на дестилата в градуирана колба с обем 50 ml, съдържаща 10 ml вода. Градуираната колба се потопява във вода с лед. В градуираната колба се събират 30-35 ml дестилат (или общо около 45 ml течност). Фунията на кондензатора се промива с няколко милилитра дестилирана вода. Дестилатът се оставя да достигне 20°C и се налива дестилирана вода до съответната марка. 4.2. Измерване В 50-милилитрова конична колба с шлифована стъклена пробка се прехвърлят 25 ml дестилат, добавя се 1 ml разтвор на хлорамин-T (т. 3.2) и с пробката колбата се затваря херметично. След 60 s се добавят 3 ml 1,3-диметил-барбитурова киселина (т. 3.3), съдът се затваря херметично с пробката и се оставя в продължение на 10 min. След това се измерва поглъщането по отношение на контролен образец (25 ml дестилирана вода вместо 25 ml дестилат) при дължина на вълната 590 nm, в кювети с оптичен път 20 mm. 5. Построяване на калибровъчната крива 5.1. Аргентометрично титруване на калиевия цианид Измерването се прави внимателно. В градуирана колба с обем 300 ml се разтварят около 0,2 g KCN (т. 3.4) в 100 ml дестилирана вода, добавят се 0,2 ml разтвор на калиев йодид (т.3.5) и се титрува с разтвор на 0,1 M сребърен нитрат (т.3.6) до получаване на устойчиво жълтеникаво оцветяване. Като се има предвид фактът, че един милилитър разтвор на 0,1 M сребърен нитрат отговаря на 13,2 mg KCN, се изчислява концентрацията на KCN в пробата. 5.2. Стандартна крива 5.2.1. Приготвяне на стандартни разтвори След като е установена концентрацията на KCN съгласно процедурата, описана в т. 5.1., се приготвя стандартен разтвор, съдържащ 30 mg циановодородна киселина на литър (30 mg HCN = 72,3 mg KCN). Разтворът се разрежда до 1/10. В мерителна колба с обем 100 ml се прехвърлят съответно по 1,0, 2,0, 3,0, 4,0, и 5,0 ml от разредения разтвор (пробата) и колбите се допълват с дестилирана вода до марката. Приготвените разтвори съдържат съответно по 30, 60, 90, 120 и 150 mg циановодородна киселина на литър. 5.2.2. Титруване Вземат се 25-милилитрови проби от получените по този начин стандартни разтвори и се продължава съгласно указанията в т. 4.1 и 4.2. Стойностите, които се получават за поглъщането на стандартните разтвори в зависимост от съдържанието на циановодородна киселина, трябва да образуват графично права линия, пресичаща началото на координатната система.
  6. 6. Изразяване на резултатите Циановодородната киселина се изразява в микрограмове на литър и се закръглява до цяло число. Метод на изчисляване. Концентрацията на циановодородната киселина се отчита по калибрационната крива. Ако пробата за анализ е била разредена, резултатът се умножава с коефициента на разреждане. Повторяемост (r) и възпроизводимост (R) бяло вино: r = 3,1 mg/l или приблизително 6 % xi; R = 12 mg/l или приблизително 25 % xi. червено вино: r = 6,4 mg/l или приблизително 8 % xi; R = 23 mg/l или приблизително 29 % xi, където: xi е средната концентрация на HCN във виното; за бяло вино - xi = 48,4 mg/l; за червено вино - xi = 48,4 mg/l. 39. Определяне на алил изотиоцианат 1. Принцип на метода Алил изотиоцианатът, съдържащ се във виното, се отделя чрез дестилация и се определя посредством газова хроматография. 2. Реактиви 2.1. Абсолютен алкохол 2.2. Стандартен разтвор: разтвор на алил изотиоцианат в абсолютен алкохол, съдържащ 15 mg/l активен алил изотиоцианат. 2.3. Замразена смес, състояща се от етанол и сух лед (температура минус 60°С). 3. Апаратура 3.1. Апарат за дестилация, през който непрекъснато се пропуска струя от азот. 3.2. Подгряващо покритие, термостатично контролирано. 3.3. Дебитометър. 3.4. Газов хроматограф с пламъко-фотометричен детектор, снабден със селективен филтър за серни компоненти (дължина на вълната 394 nm), или друг подходящ детектор. 3.5. Хроматографска колона от неръждаема стомана с вътрешен диаметър 3 mm и дължина 3 m, пълна с Carbowax 20M върху 10% на хромосорб WHP, 80 - 100 mesh. 3.6. Mикроспринцовка от 10 ml 4. Начин на работа В дестилационната колба се наливат два литра вино. В двете епруветки за събиране се добавят няколко милилитра етанол (т. 2.1.) така, че порьозните части на газовите тръби да бъдат напълно покрити. Двете епруветки се изстудяват отвън със замръзнала смес. Колбата се свързва със събирателните епруветки и започва да се вкарва азот с обем 3 l/h. Виното се загрява до 80°С с помощта на загряващата обвивка, дестилира се и се отделят 45-50 ml от дестилата. Хроматографът се кондиционира: препоръчително е да се използват следните условия: - температура на инжектора - 200°С; - температура на колоната - 130°С; - газов поток от хелиев носител - 20 ml/min. С помощта на микроспринцовка се въвежда определено количество стандартен разтвор, така че пикът, съответстващ на алил изотиоцианата, лесно да се отличава на хроматограмата. По същия начин се въвежда и еквивалентно количество от дестилата. Времето на задържане се установява по пика, който съответства на този на алил изотиоцианата. При описаните условия компонентите, които са естествено представени във виното, не дават заблуждаващи пикове на хроматограмата на пробата. Фиг. Апарат за дестилация в ток от азот 40. Цветни характеристики 1. Вина и гроздова мъст 1.1. Определение Хроматичните характеристики на виното са: • пропускливост - тя варира обратно пропорционално на цветния интензитет на виното; • хроматичност - характеризира се с доминиращата дължина на вълната (която характеризира нюанса) и чистотата. Цветните характеристики на червените вина и вината розе се изразяват чрез цветния интензитет и нюанса, които се определят по обикновения метод. 1.2. Принцип на методите 1.2.1. Сравнителен метод - спектрофотометричен метод, който позволява определянето на тримерните величини. Необходими са три-хроматични координати за определянето на цвета, както е залегнало в Международната комисия по осветяването (International Commission on Illumination CIE). 1.2.2. Обикновен метод (приложим за червени вина и вина розе) - спектрофотометричен метод, чрез който се определят цветните характеристики. По принцип се изразява с интензитета на цвета, даден от сумата на абсорбциите при дължина на вълната 420, 520 и 620 nm за един сантиметър оптичен път в пробата. Цветът се изразява като абсорбция при 420 и 520 nm. 1.3. Сравнителен метод 1.3.1. Апаратура 1.3.1.1. Спектрофотометър, позволяващ измерване между 300 и 700 nm 1.3.1.2. Чифт стъклени кювети с оптичен път b 0,1, 0,2, 0,5, 1, 2 и 4 cm. 1.3.2. Начин на работа 1.3.2.1. Подготовка на пробата Мътното вино трябва да бъде избистрено чрез центрофугиране. Въглеродният диоксид в младото и пенливо вино трябва да бъде отстранен посредством разклащане под вакуум. 1.3.2.2. Измервания Оптичният път b в стъклените кювети също трябва да бъде избран така, че измерваната абсорбция да попада в интервала между 0,3 и 0,7. Подходящо е да се използват кювети с 2 (или 4) cm оптичен път за бели вина; един сантиметър - за вина розе, и 0,1 (или 0,2) cm - за червени вина. Спектрофотометричното измерване трябва да бъде извършено с дестилирана вода като сравнителна течност в кювети със същия оптичен път b с цел нулиране на абсорбцията по скалата при дължини на вълната 445, 495, 550 и 625 nm. Четирите съответстващи абсорбции за виното трябва да бъдат закръглени до третия десетичен знак за оптичен път b - А445, А495, А550 и А625. 1.3.3. Изчисления Стойностите на абсорбциите за оптичен път b cm се отчитат от таблица I. Изчисляват се съответните пропускливости (Т%), отговарящи на T445, T495, T550 и T625. Изчисляват се тримерните величини Х, У, Z, закръглени до първия знак след десетичната запетая, от следните уравнения: Х = 0,42Т625 + 0,35Т550 + 0,21Т445 У = 0,20Т625 + 0,63Т550 + 0,17Т495 Z = 0,24Т495 + 0,94Т445 Изчисляват се координатите на цвета х и у по формулите: X Y x = ---------- y = ---------- X + Y + Z X + Y + Z 1.3.4. Изразяване на резултатите 1.3.4.1. Относителната пропускливост се дава от стойността на У, изразена в проценти (за черно У = 0 %; за безцветни течности У = 100 %). 1.3.4.2. Хроматичността се определя от доминиращата дължина на вълната и чистотата. Диаграмата на хроматичността е изразена на фиг. 1. Точката 0 отговаря на източник на бяла светлина, представена чрез стандарта С с координати хo = 0,3101 и уo = 0,3163, храктеризиращи средно ярка дневна светлина. • Доминираща дължина на вълната. Точка С се намира върху диаграмата с координати х и у. Ако С е извън триъгълника АОВ, се прекарва права линия, свързваща точките О и С. Тя се продължава и пресича спектъра в точка S, която отговаря на доминиращата дължина на вълната. Ако точка С е във вътрешността на триъгълника АОВ, прекарва се права от С към О и тя пресича спектъра в точка, която отговаря на дължината на вълната, характеризираща допълнителния цвят на виното. Тази дължина на вълната се изразява чрез стойността на буквата С. • Чистота. Когато точката С е извън триъгълника АОВ, чистотата се изразява в %, чрез съотношението: разстояние от точка С до точка О 100 --------------------------------------- разстояние от точка O до точка S Когато точката С е в триъгълника АОВ, чистотата се определя от процента на съотношението: разстоянието от точка С до точка О (*) 100 --------------------------------------------- разстоянието от точка О до точка Р (*) Това разстояние се пресмята в смисъл на ОС. Р е точката, където правата линия ОС пресича линията на ярко червения цвят (линия АВ). Чистотата се дава директно от диаграмите за хроматичност, като се познават х и у (фиг. 2, 3, 4, 5 и 6). 1.3.4.3. Резултати Луминесцентността, хроматичността (изразени с доминираща дължина на вълната) и чистотата дефинират напълно цвета на виното. Тези величини се представят в анализното свидетелство заедно със стойността на оптичния път, при която са били направени измерванията. 1.4. Обикновен метод 1.4.1. Апаратура 1.4.1.1. Спектрофотометър, позволяващ измерване между 300 и 700 nm. 1.4.1.2. Чифт стъклени кювети с оптичен път b, - 0,1, 0,2, 0, 5 и 1 cm. 1.4.2. Предварителна подготовка на пробата Мътното вино се центрофугира. Въглеродният диоксид в младото и пенливото вино се отстранява посредством разклащане под вакуум. 1.4.3. Начин на работа Оптичният път b в градуирани кювети се избира, така че да позволява измерване на абсорбцията А между 0,3 и 0,7. Спектрофотометричното измерване се извършва с дестилирана вода като сравнителна течност в кювета със същия оптичен път b с цел нулиране на абсорбцията по скалата при дължина на вълната 420, 520 и 620 nm. 1.4.4. Изразяване на резултатите 1.4.4.1. Изчисления Абсорбциите се изчисляват за един сантиметър оптичен път при три дължини на вълните, разделено на b (дебелина на кюветата) в сантиметри - А420, А520 и А620. Интензитетът I се изразява с формулата: I = А420 + А520 + А620, където: А420 - абсорбцията при дължина на вълната 420 nm; А520 - абсорбцията при дължина на вълната 520 nm; А620 - абсорбцията при дължина на вълната 620 nm. Закръглява се с точност до третия десетичен знак. Нюансът се изразява с формулата Закръглява се до третия десетичен знак. Таблица I Трансформация на поглъщанията към излъчванията (Т %) Начин на работа Първият знак на абсорбцията се отчита във вертикалната колона 1, а вторият знак след десетичната запетая се отчита върху хоризонталната линия 2. Намира се цифрата, отговаряща на точката на пресичането им. За да се получи пропускливостта, това число се разделя на 10, ако абсорбцията е по-малка от единица; на 100 - ако лежи между едно и 2; на 1000 - ако е между 2 и 3. Забележка. Числото горе вдясно на всяко квадратче позволява да се държи сметка чрез интерполация за третия десетичен знак върху стойността на поглъщане. Пример: Абсорбция 0,47 1,47 2,47 3,47 Проводимост Т % 33,9 3,4 0,3 0 Проводимостта Т % е изразена с точност до 0,1 %. Фиг. 1. Хроматична диаграма, включваща всички цветове в спектъра Фиг. 2. Хроматична диаграма за вина с ярко червен цвят и вина с керемидено червен цвят Фиг. 3. Хроматична диаграма за вина с ярко червен цвят и вина с керемидено червен цвят Фиг. 4. Хроматична диаграма за вина с ярко червен цвят и с виолетов цвят Фиг. 5. Хроматична диаграма за вина с ярко червен цвят и с виолетов цвят Фиг. 6. Хроматична диаграма за вина с ярко червен цвят и с виолетов цвят 2. Концентрирана ректифицирана гроздова мъст 2.1. Принцип на метода Абсорбцията на ректифицираната гроздова мъст се измерва при дължина на вълната 425 nm, оптичен път един сантиметър след разреждане, до достигане на концентрация на захарта 25 % (m/m) (25° по Брикс). 2.2. Апаратура 2.2.1. Спектрофотометър, позволяващ измерване от 300 до 700 nm. 2.2.2. Стъклени кювети с оптична дължина един сантиметър. 2.2.3. Мембранен филтър с размер на порите 0,45 µm. 2.3. Начин на работа 2.3.1. Подготовка на пробата Използва се разтворът със захарна концентрация 25 % (m/m) (25° по Брикс), приготвен, както е описано в метода "24. Определяне на pH", т. 4.1.2. Филтрира се през мембранния филтър с пори с диаметър 0,45 µm. 2.3.2. Определяне на абсорбцията Абсорбционната скала се нулира при дължина на вълната 425 nm, като се използва кювета, съдържаща дестилирана вода, с оптична дължина от един сантиметър. Абсорбцията А се измерва при същата дължина на вълната с разтвор, съдържащ 25% захар (25° по Брикс), приготвен както в т. 2.3.1 и поставен в кювета с оптична дължина един сантиметър. 2.4. Изразяване на резултатите Стойността на абсорбцията на концентрирана ректифицирана гроздова мъст при дължина на вълната 425 nm в 25%-ен разтвор (25° по Брикс) се закръглява до втория десетичен знак. 41. Определяне на индекса на Фолин-Чикалто 1. Определение Индексът на Фолин-Чикалто се използва за определяне на фенолните съединения. 2. Принцип на метода Всички фенолни съединения, съдържащи се във виното, се окисляват чрез реактива на Фолин-Чикалто. Този реактив се получава от смес от фосфор-волфрамова киселина (H3PW12O40) и фосфор-молибденова киселина (H3PMo12O40), която след окисляване на фенолите се редуцира до смес от сини окиси на волфрама (W8O23) и молибдена (Mo8O23). Полученото синьо оцветяване има максимум на абсорбцията при 750 nm и е пропорционално на общото количество първоначални фенолни съединения. 3. Реактиви Всички са с квалификация "химически чист за анализ". Използваната вода е дестилирана или с подобна чистота. 3.1. Реактив на Фолин-Чикалто Този реактив може да се намери в търговската мрежа, готов за използване. Приготвя се по следния начин: В 700 ml дестилирана вода се разтварят 100 g натриев волфромат (Na2WO4.2H2O) и 25 g натриев молибдат (Na2MoO4.2H2O). Добавят се 50 ml 85% фосфорна киселина (r20°C = 1,71 g/ml) и 100 ml концентрирана солна киселина (r20°C = 1,19 g/ml). Разтворът се оставя да ври в продължение на 10 h, при условия на свободно извиране на водата, след което се добавят 150 g литиев сулфат (LiSO4.H2O) и няколко капки бром и се поставя отново да ври в продължение на 15 min. Оставя се да се охлади и се долива дестилирана вода до един литър. 3.2. 20 %-ен (m/v) разтвор на безводен натриев карбонат (Na2CO3). 4. Апаратура Нормална лабораторна апаратура, в случая: 4.1. мерителни колби от 100 ml; 4.2. спектрофотометър, работещ при 750 nm. 5. Начин на работа 5.1. Червени вина В мерителна колба от 100 ml (т. 4.1) се прехвърлят задължително в следната последователност: един милилитър от виното, предварително разредено 1:5; 50 ml дестилирана вода; 5 ml от реактива на Фолин-Чикалто (т. 3.1); 20 ml от разтвора на натриевия карбонат (т. 3.2). В колбата се долива с дестилирана вода до 100 ml. Разбърква се до получаването на хомогенна смес. Изчаква се 30 min, за да се стабилизира реакцията. Абсорбцията се определя при 750 nm в кювета с оптичен път един сантиметър, спрямо чиста дестилирана вода, измерена вместо виното (контрола). Ако абсорбцията не е около 0,3, то пробата подходящо се разрежда. 5.2. Бели вина Същата процедура се изпълнява с един милилитър неразредено вино. 5.3. Концентрирана ректифицирана гроздова мъст 5.3.1. Подготовка на пробата Използва се разтворът с концентрация на захарта 25 %(m/m) (25° по Брикс), подготвена по начин, описан в метода "24. Определяне на pH", т. 4.1.2. 5.3.2. Измерване Процедира се по описания начин за червено вино (т. 5.1), като се използват 5 ml от пробата по описания в т. 5.3.1 начин и се измерва абсорбцията спрямо контролната проба, приготвена с 25% (m/m) разтвор на инвертна захар. 6. Изразяване на резултатите 6.1. Метод на изчисляване Резултатът е изразен чрез индекс, получен чрез умножаване на абсорбцията по 100 за червени вина, разредени в съотношение 1:5 (или като се използва съответният фактор на разреждане) и съответно по 20 за бели вина. За концентрирана ректифицирана гроздова мъст резултатът се умножава по 16. 6.2. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да е по-голяма от единица. Добрата повторяемост на резултатите се постига с изключително чиста апаратура (мерителните колби и спектрофотометричните кювети). 42. Специфичен анализ на концентрирана и ректифицирана гроздова мъст а) Общи катиони 1. Принцип на метода Пробата се третира чрез силно кисела катионобменна смола. Катионите се обменят срещу Н+. Те се изразяват чрез разликата между общата киселинност на елюата и тази на анализираната проба. 2. Апаратура 2.1. Стъклена колона с вътрешен диаметър 10 - 11 mm и дължина приблизително 300 mm, с кран. 2.2. pH-метър със скала, разграфена най-малко с 0,1 pH мерни единици. 2.3. Електроди: - стъклен електрод, потопен в дестилирана вода; - сравнителен каломелов електрод, потопен в разтвор на наситен калиев хлорид; - или комбиниран електрод, потопен в дестилирана вода. 3. Реактиви 3.1. Силна катион-обменна смола в Н+ форма, предварително накисната във вода една нощ, за да набъбне. 3.2. 0,1 M разтвор на натриев хидроксид. 3.3. Хартиен pH индикатор 4. Начин на работа 4.1. Подготовка на пробата Използва се разтворът, получен чрез разреждане на концентрирана ректифицирана гроздова мъст до 40% (m/v), както е описано в метода "13. Определяне на обща киселинност", т. 5.1.2. 4.2. Подготовка на йонно-обменната колона В колоната се поставят приблизително 10 ml от предварително набъбнала смола в Н+форма. Колоната се изплаква с дестилирана вода, докато се премахне киселинността, като за проверка се използва хартиен индикатор. 4.3. Йонен обмен През колоната се пропускат 100 ml от разтвора на концентрираната и ректифицирана гроздова мъст, приготвен съгласно т. 4.1, със скорост една капка на секунда. Елюатът се събира в чаша. Колоната се изплаква с 50 ml дестилирана вода. Киселинността на елюата (включително водата от изплакването) се титрува с 0,1M разтвор на натриев хидроксид, докато рН стане 7 при 20°С. Алкалният разтвор се прибавя бавно и постоянно при разклащане на получения разтвор от време на време - n, ml. 5. Изразяване на резултатите Киселинността на елюата се изразява в милиеквивалента на килограм общи захари с точност до първия десетичен знак. 5.1. Изчисления • Киселинността на елюата се изразява в милиеквивалента на килограм концентрирана ректифицирана гроздова мъст по формулата: Е = 2,5n, където n са използваните милилитри 0,1 M разтвор на натриев хидроксид. • Общата киселинност на концентрирана и ректифицирана мъст се изразява в милиеквивалента на килограм (вж. метод "13. Определяне на обща киселинност", т. 6.1.2): а. • Общите катиони се изразяват в милиеквиваленти на килограм общи захари: 2,5n - a 100 --------- , P където: Р е процентът на общите захари (m/m); а - общата киселинност в милиеквиваленти на килограм концентрирана ректифицирана мъст б) Проводимост 1. Принцип на метода Измерва се електрическата проводимост на колона с течност, ограничена с два паралелни платинени електрода, които съставляват едно от отклоненията на Уитстонов мост. Проводимостта варира с изменението на температурата. Измерванията се правят при 20°С. 2. Апаратура 2.1.Уред за анализ на проводимостта, позволяващ измерване на проводимостта в граници 1 - 1000 микросименса на сантиметър. 2.2. Водна баня, даваща възможност за достигане на температура на анализираната проба около 20°С ± 2°С. 3. Реактиви 3.1. Дейонизирана вода със специфична проводимост под 2 микросименса на сантиметър при 20°С. 3.2. Сравнителен разтвор на калиев хлорид В дейонизирана вода (т. 3.1) се разтварят 0,581 g калиев хлорид (КCl), предварително изсушен до постоянна маса при температура 105°С. Допълва се до един литър с дейонизирана вода (т. 3.1). Този разтвор има проводимост от 1000 микросименса на сантиметър, при 20°С. Съхранява се не повече от три месеца. 4. Начин на работа 4.1. Подготовка на пробата за анализ Използва се разтвор с обща концентрация на захарите 25%(m/m) (25° по Брикс), както е описано в метода "24. Определяне на pH", т. 4.1.2. 4.2. Определяне на проводимостта Температурата на анализираната проба се довежда до 20°С чрез поставянето и на водна баня и тази температура се поддържа до ± 0,1°С. Клетката за проводимост се изплаква два пъти с изследвания разтвор. Измерва се проводимостта и полученият резултат се изразява в микросименси на сантиметър. 5. Изразяване на резултатите Резултатът се изразява в микросименси на сантиметър (Scm-1) при 20°С, при 25% (m/m) (25° по Брикс) разтвор на концентрирана ректифицирана гроздова мъст. Закръглява се до цяло число. Изчисления. Ако апаратът не е снабден с компенсатор на температурата, проводимостта се коригира, като се използва таблицата. Ако температурата е под 20°С, корекцията се добавя, а ако температурата е над 20°С - се изважда. Таблица Корекции на проводимостта (за температури, различни от 20°С) в микросименси на сантиметър-1 Про- Температури води- 20,2 20,4 20,6 20,8 21,0 21,2 21,4 21,6 21,8 22, 0
(1) мост 19,8 19,6 19,4 19,2 19,0 18,8 18,6 18,4 18,2 18,0
(2) 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 50 0 0 1 1 1 1 1 2 2 2 100 0 1 1 2 2 3 3 3 4 4 150 1 1 2 3 3 4 5 5 6 7 200 1 2 3 3 4 5 6 7 8 9 250 1 2 3 4 6 7 8 9 10 11 300 1 3 4 5 7 8 9 11 12 13 350 1 3 5 6 8 9 11 12 14 15 400 2 3 5 7 9 11 12 14 16 18 450 2 3 6 8 10 12 14 16 18 20 500 2 4 7 9 11 13 15 18 20 22 550 2 5 7 10 12 14 17 19 22 24 600 3 5 8 11 13 16 18 21 24 26 (1) изваждане на корекцията (2) добавяне на корекцията в) Хидроксиметилфурфурол 1. Принцип на метода 1.1. Колориметричен метод Алдехидните деривати на фурана, най-важният от които е хидроксиметилфурфурол, реагират с барбитуровата киселина и пара-толуидина, при което се получава червено съединение. Определя се чрез колориметрия при 550 nm. 1.2. Високоефективна течна хроматография (HPLC). Разделяне чрез пропускане през хроматографска колона с обърната фаза и определяне при 280 nm. 2. Колориметричен метод 2.1. Апаратура 2.1.1. Спректрофотометър за измервания между 300 - 700 nm. 2.1.2. Стъклени кювети с оптична дължина един сантиметър. 2.2. Реактиви 2.2.1. 0,5% разтвор (m/v) на барбитурова киселина. В дестилирана вода се разтварят 500 mg барбитурова киселина (C4O3N2H4) и разтворът се загрява на водна баня до 100°С. Долива се с дестилирана вода до 100 ml. Разтворът се съхранява до една седмица. 2.2.2. 10 % (m/v) разтвор на паратулоидин. В мерителна колба с обем 100 ml се прехвърлят 10 g паратулоидин [C6H4(CH3)NH2], добавят се 50 ml изопропанол [CH3CH(OH)CH3] и 10 ml ледена оцетна киселина [CH3COOH (r20°C = 1,05 g/ml)]; добавя се изопропанол до обем 100 ml. Този разтвор се подновява всеки ден. 2.2.3. 1%-ен (m/v) разтвор на етанал (ацеталдехид) (CH3CHO). Приготвя се непосредствено преди употреба. 2.2.4. Разтвор на хидроксиметилфурфурол (C6O3H6), съдържащ един g/l. Последователно се приготвят разтвори, съдържащи съответно 5, 10, 20, 30, и 40 mg/l. Разтворът с концентрация един грам на литър, а така също и разредените разтвори се приготвят непосредствено преди употреба. 2.3 Подготовка за работа 2.3.1. Подготовка на пробата. Използва се разтвор, получен при разреждане на концентрирана ректифицирана гроздова мъст до 40% (m/v), както е описано в метода "13. Определяне на обща киселинност", т. 5.1.2. Анализът се извършва върху 2 ml от този разтвор. 2.3.2. Колориметрично определяне Във всяка една от двете колби "а" и "b" с обем 25 ml със стъклени запушалки се поставят по 2 ml от пробата, приготвена както е указано в т. 2.3.1. Във всяка колба се поставя по 5 ml разтвор на паратолуидин (т. 2.2.2) и се разбърква. Добавя се един милилитър дестилирана вода в колба "b" (контрола) и един милилитър барбитурова киселина (т. 2.2.1) в колба "а". Разклащат се за хомогенизиране. Съдържанието от колбите се прехвърля в спектрофотометрични кювети с оптичен път един сантиметър. Абсорбционната скала се нулира, като се използва съдържанието на колба "b" и дължина на вълната 550 nm. Промяната в абсорбцията се следва в зависимост от съдържанието на колба "а"; записва се максималната стойност на абсорбцията А, която се достига след две до пет минути. Пробите с концентрация на хидроксиметилфурфурола над 30 mg/l се разреждат преди анализа. 2.3.3. Построяване на калибрационната кривата Прехвърлят се в две колби "а" и "б" с обем 25 ml по 2 ml от всеки разтвор на хидроксиметилфурфурол с концентрация съответно 5, 10, 20, 30, и 40 mg/l (т. 2.2.4) и се процедира, както е описано в т. 2.3.2. Графиката, изобразяваща изменението в абсорбцията като зависимост от концентрацията на хидроксиметилфурфурола в милиграма на литър, е права линия, преминаваща през центъра на координатната система. 2.4. Изразяване на резултатите Концентрацията на хидроксиметилфурфурола в концентрирана ректифицирана гроздова мъст се изразява в милиграма на килограм (mg/kg) от общите захари. 2.4.1. Начин на изчисляване Концентрацията на хидроксиметилфурфурола, С mg/l, в изследваната проба се получава, като абсорбцията А на пробата се отнесе към калибрационната крива. Концентрацията на хидроксиметилфурфурола е C 250 --- , mg/kg от общите захари, където: P Р е процентът (m/m) на общите захари на ректифицираната и концентрирана гроздова мъст. 3. Високоефективна течна хроматография (HPLC) 3.1. Апаратура 3.1.1. Течен хроматограф под високо налягане, оборудван със: - инжектор с обем 5 и 10 ml; - спектрофотометричен детектор за измервания при 280 nm; - колона (например Bondopak C18, Waters Ass.); - регистриращ уред, по възможност интегратор; - скорост на потока на подвижната фаза - 1,5 ml/min. 3.1.2. Мембранен филтър (с диаметър на порите 0,45 mm). 3.2. Реактиви 3.2.1. Двойно дестилирана вода 3.2.2. Метанол (CH3OH), дестилиран или за HPLC. 3.2.3. Оцетна киселина [(CH3COOH), r20°C = 1,05 g/ml]. 3.2.4. Подвижна фаза: вода-метанол (т. 3.2.2) и оцетна киселина (т. 3.2.3), предварително филтрирани през мембранен филтър (0,45 mm) в съотношение 40:9:1 (v/v). Тази смес ежедневно се приготвя и дегазира преди употреба. 3.2.5. Сравнителен разтвор на хидроксиметилфурфурол - 25 mg/l (m/v). В мерителна колба с обем 100 ml се поставят 25 mg точно претеглен хидроксиметилфурфурол (C6H3О6) и до марката се долива метанол (т. 3.2.2). Този разтвор се разрежда 1:10 с метанол (т. 3.2.2.). Филтрира се през мембранен филтър 0,45 mm. Ако се съхранява в кафява стъклена бутилка в хладилник, този разтвор остава траен от два до три месеца. 3.3. Начин на работа 3.3.1. Подготовка на пробата Използва се разтвор, получен чрез разреждане на концентрирана гроздова мъст до 40% (m/v), както е описано в метода "13. Определяне на обща киселинност", т. 5.1.2, и се филтрира през мембранен филтър (с размер на порите 0,45 mm). 3.3.2. Определяне чрез хроматография В хроматографа се инжектирват 5 (или 10) ml от пробата, подготвена съгласно т. 3.3.1 и 5 (или 10) ml от сравнителния разтвор на хидроксиметилфурфурол (т. 3.2.5). Хроматограмата се записва. Времето на задържане на хидроксиметилфурфурола е приблизително 6 - 7 min. 3.4. Изразяване на резултатите Съдържанието на хидроксиметилфурфурол в концентрирана ректифицирана мъст се изразява в милиграма на килограм от общото съдържание на захари. 3.4.1. Начин на изчисляване Ако С в mg/l е концентрацията на хидроксиметилфурфурол в разтвор 40% (m/v) на концентрирана и ректифицирана мъст, концентрацията на хидроксиметилфурфурол е 250 C ------ , mg/kg общи захари, P където: Р е процентът на общите захари в концентрирана и ректифицирана гроздова мъст (m/m). г) Тежки метали 1. Принцип на метода Бърз метод за оценка на тежки метали Тежките метали се откриват в подходящо разредена концентрирана гроздова мъст чрез оцветяване, получено при образуването на сулфиди. Те се оценяват чрез сравнение със сравнителен разтвор на олово, който отговаря на максимално допустимата концентрация. Определяне на съдържанието на олово с атомноабсорбционна спектрофотометрия. Полученият хелат от взаимодействието на амониев пиролидиндитиокарбамат с оловото се екстрахира с метилизобутилкетона и абсорбцията се измерва при 283,3 nm. Съдържанието на олово се определя, като за сравнение се използват стандартни разтвори с известна концентрация. 2. Бърз метод на оценка на тежки метали 2.1. Реактиви 2.1.1. Разредена солна киселина, 70% (m/v). Разреждат се 70 g (HCl)(r20°C= 1,16 до 1,19 g/ml) с вода до 100 ml. 2.1.2. Разредена солна киселина, 20% (m/v). Разреждат се 20 g солна киселина (HCl) (r20°C = 1,16 до 1,19 g/ml) с вода до 100 ml. 2.1.3. Разтвор на амоняк. Разреждат се 14 g амоняк (NH3) (r20°C = 0,931 до 0,934 g/ml) с вода до 100 ml. 2.1.4. Буферен разтвор с рН 3,5 В 25 ml вода се разтварят 25 g амониев ацетат (СН3СООNН4) и се прибавят 38 ml разредена солна киселина (т. 2.1.1). Ако е необходимо, рН се коригира с разредена солна киселина (т. 2.1.2) или разреден амоняк (т. 2.1.3). Допълва се с вода до 100 ml. 2.1.5. 4%-ен (m/v) разтвор на тиоацетамид (C2H5NS). 2.1.6. 85%-ен (m/v) разтвор на глицерол (С3Н8О3), (nD20°C = 1,449 до 1,455). 2.1.7. Реактив на тиоацетамид Към 0,2 ml разтвор на тиоацетамид (т. 2.1.5) се прибавя един милилитър от смес, приготвена от 5 ml вода, 15 ml разтвор на 1 M натриев хидроксид и 20 ml глицерол (т. 2.1.6). Загрява се на водна баня при 100°С в продължение на 20 s. Подготвя се непосредствено преди употреба. 2.1.8. Разтвор на олово със съдържание 0,002 g/l. Разтвор на олово един грам на литър се приготвя, като в колба с обем 250 ml се разтворят във вода 0,400 g оловен нитрат [Pb(NO3)2] и се долее до марката с вода. Преди употреба този разтвор се разрежда 500 пъти с вода (2 ml до 1000), за да се получи разтвор с концентрация 0,002 g/l. 2.2. Начин на работа 10 g от концентрирана ректифицирана гроздова мъст се разтварят в 10 ml вода. Прибавят се 2 ml буферен разтвор с рН 3,5 (т. 2.1.4) и се смесват. Прибавя се 1,2 ml реактив - тиоацетамид (т. 2.1.7). Смесват се веднага. Контролната проба се подготвя при същите условия, като се използва оловен разтвор 0,002 g/l (т. 2.1.8). След 2 min се появява евентуално кафяво оцветяване на разтвора на ректифицираната и концентрирана гроздова мъст и то не е по-наситено от колкото е в контролната проба. 2.3. Изчисления При условията на тази процедура контролната проба отговаря на максимално допустимата концентрация на тежки метали (изразена като олово - 2 mg/kg) в концентрирана ректифицирана гроздова мъст. 3. Определяне на съдържанието на олово с атомноабсорбационен спектрофотометър 3.1. Апаратура 3.1.1. Атомноабсорбционен спектрофотометър, снабден с горелка за пламък въздух - ацетилен. 3.1.2. Лампа с кух катод за определяне на олово. 3.2. Реактиви 3.2.1. Ледена оцетна киселина 12 g ледена оцетна киселина (r20°C = 1,05 g/ml) се разтварят с вода до 100 ml. 3.2.2. 1 %-ен (m/v) разтвор на амониев пиролидиндитиокарбамат (C5H12N2S2). 3.2.3. Метилизобутилкетон [(CH3)2CHCH2COCH3]. 3.2.4. Разтвор на олово, съдържащ 0,010 g олово на литър. Разтвор на олово с концентрация един g/l (т. 2.1.8) се разрежда до 1 %-ен (v/v) разтвор, т. е. 100 пъти. 3.3. Начин на работа 3.3.1. Разтвор за изпитване. Разтварят се 10 g от ректифицираната и концентрирана мъст в разтвор от равни обеми ледена оцетна киселина и вода (т. 3.2.1) и се допълва до 100 ml с този разтвор. Добавят се 2 ml от разтвора на амониев пиролидиндитиокарбамат (т. 3.2.2) и 10 ml метилизобутилкетон (т. 3.2.3). Разбърква се и се оставя да е закрит от светлина за около 30 s. Оставя се да се разслоят двата слоя. Използва се метилизобутилкетоновият слой. 3.3.2. Сравнителен разтвор Подготвят се три сравнителни разтвора, съдържащи повече от 10 g концентрирана ректифицирана мъст, респ. 1,0 2,0 и 3 ml от разтвора на олово 0,010 g/l (т. 3.2.4). Третира се както изпитващият разтвор. 3.3.3. Контрола Контролата се подготвя при същите условия, описани в т. 3.3.1 за разтвора за изпитване, но без добавяне на концентрирана ректифицирана мъст. 3.3.4. Определяне Избира се дължина на вълната 283,3 nm. Контролата се впръсква в пламъка и се регулира абсорбционната нула. Оперира се с метилизобутилкетоновия слой на екстрактите и се определят абсорбциите за изпитващия и контролните разтвори. 3.4. Изразяване на резултатите Съдържанието на олово се изразява в милиграми на килограм концентрирана и ректифицирана мъст. Закръглява се до първия десетичен знак. 3.4.1. Изчисления Прекарва се крива, представляваща абсорбцията като функция на концентрацията на олово, добавено в сравнителните разтвори. Нулевата концентрация съответства на изпитващия разтвор. Екстраполира се пресечната точка на правата с отрицателната част на оста на концентрацията. Разстоянието от точката на пресичане до началото на координатната система дава концентрацията на олово в изпитвания разтвор. д) Химично определяне на етанол Този метод се използва за определяне на алкохола в нискоалкохолни течности като мъст, концентрирана мъст и концентрирана ректифицирана мъст. 1. Принцип на метода Обикновена дестилация. Окисляване на етанола в дестилата с калиев бихромат. Титруване на излишъка от бихромата с разтвор на желязо (II). 2. Апаратура 2.1. Използва се дестилационната апаратура, описана в метода "3. Определяне на алкохолното съдържание", т. 3.2. 3. Реактиви 3.1. Разтвор на калиев бихромат В достатъчно количество вода се разтварят 33,600 g калиев бихромат, (K2Cr2O7), за да се получи един литър разтвор при 20°С. Един милилитър от този разтвор окислява 7,8924 mg алкохол. 3.2. Разтвор на феро (II) амониев сулфат В достатъчно количество вода се разтварят 135 g феро (II) амониев сулфат [FeSO4.(NH4) 2SO4.6H2O], за да се получи един литър разтвор, и се долива 20 ml концентрирана сярна киселина (H2SO4) (r20°C = 1,84 g/ml). Този разтвор малко или много съответства на половината от обема на бихроматния разтвор, когато е прясно приготвен. Той се окислява бавно с течение на времето. 3.3. Разтвор на калиев перманганат 1,088 g от калиевия перманганат (KMnO4) се разтварят в достатъчно количество вода, за да се получи един литър разтвор. 3.4. Разредена сярна киселина 1:2 (v/v). Към 500 ml вода при непрекъснато разбъркване и на порции се прибавят 500 ml сярна киселина (H2SO4)(r20°C = 1,84 g/ml). 3.5. Разтвор на фероортофенантролин 0,695 g железен сулфат (FeSO4.7H2O) се разтварят в 100 ml вода и се добавят 1,485 g ортофенантролинов монохидрат (C12H8N2.H2O). Загрява се, за да се разтвори по-добре. Полученият яркочервен разтвор се съхранява много добре. 4. Начин на работа 4.1 Дестилация В дестилационна колба се поставят 100 g концентрирана и ректифицирана гроздова мъст и 100 ml вода. Дестилира се и дестилатът се събира в мерителна колба с обем 100 ml, след което се довежда до марката с вода. 4.2 Окисляване Взема се колба със стъклена запушалка и широко гърло, позволяващо измиването му без загуби. В колбата се поставят 20 ml от разтвора за титруване - калиев бихромат (т. 3.1) и 20 ml от разредената сярна киселина 1:2 (v/v) (т. 3.4), и се разклаща. Добавят се 20 ml от дестилата. Колбата се запушва и разклаща и се изчаква поне 30 min, като се разклаща от време на време (това е колбата с разтвор за анализ). Титрува се с разтвор на феро (II) амониев сулфат (т. 3.2) спрямо калиево-бихроматния разтвор чрез поставяне в идентична колба на същите количества реактиви, като 20 ml дестилат се заменят с 20 ml дестилирана вода (това е контролната колба). 4.3 Титруване Към съдържанието на "колбата с пробата за анализ" се добавят четири капки от ортофенантролиновия разтвор (т. 3.5). Излишният бихромат се титрува чрез добавяне на феро (II) амониев сулфат (т. 3.2). Добавянето на феро (II) амониев сулфат се преустановява, когато сместа промени цвета си от зеленосин на кафяв. За по-точното определяне края на титруването, се променя цвета на сместа обратно от кафяв на зеленосин с разтвор на калиев перманганат (т. 3.3). Изважда се една десета от обема на използвания разтвор от обема на добавения феро (II) амониев сулфат - n, ml (разлика от обемите). По същия начин се процедира с "контролната колба" - n', ml (разлика от обемите). 5. Изразяване на резултатите Количеството етанол се изразява в грамове на килограм общи захари. Закръглява се до първия десетичен знак. 5.1 Метод на изчисляване n' са милилитрите от железния разтвор, който редуцира 20 ml бихроматен разтвор, а той окислява 157,85 mg чист етанол. Един милилитър от феро (II) разтвора има същата редуцираща сила, както: 157,85 -------- , mg етанол; n' n' - n са милилитрите разтвор на феро (II) разтвора и имат същата редуцираща способност, както: n' - n 157,85 -------- , mg етанол. n' Етанолът, в g/kg, концентрирана и ректифицирана мъст, е: n' - n 7,892 ----------- . n' Етанолът, в g/kg общи захари, е: n' - n 789,2 -------- , n'P където: P е съдържанието на общите захари, в % (m/m). e) Мезо-инозитол, ксило-инозитол и захароза 1. Принцип на метода Газова хроматография на силанови производни 2. Реактиви 2.1. Вътрешен стандарт - ксилол (течен разтвор от около 10 g/l, към който с върха на шпатула е добавен натриев азид). 2.2. Бис-триметилсилил-трифлуорацетамид (C8H18F3NOSi2). 2.3. Триметилхлоросилен (C3H9ClSi). 2.4. Пиридин химически чист за анализ (C5H5N). 2.5. Мезо-инозитол (C6H12O6). 3. Апаратура 3.1. Газов хроматограф, оборудван със: 3.2. Капилярна колона (например с размери: дължина 25 m и вътрешен диаметър 0,3 mm, покрита с филм OV 1 с дебелина 0,15 mm). Експериментални условия: газ носител - водород или хелий; скорост на носещия газ - около 2 ml/min; температура на инжектора и детектора - 300°С; програмиране на температурата - една минута при 160°С, 4 °С/min до 260°С, поддържане на температура 260°С за около 15 min; съотношение на разделяне - около 1:20. 3.3. Интегратор. 3.4. Микроспринцовка 10 ml. 3.5. Микропипети 50, 100 и 200 ml. 3.6. Колба 2 ml с тефлонова запушалка. 3.7. Сушилня. 4. Метод на работа Прецизно претеглена проба от около 5 g концентрирана и ректифицирана гроздова мъст се поставя в колба с обем 50 ml. Добавя се един милилитър от стандартен разтвор на ксилол (т. 2.1) и вода до марката. След хомогенизиране на пробата се вземат 100 ml от сместа, поставят се в колба и се изсушава на лек въздушен поток. За да се подпомогне изпаряването, при необходимост може да се добави 100 ml чист етилов алкохол. Остатъкът внимателно се разтваря в 100 ml пиридин (т. 2.4) и 100 ml бис-триметилсилил-трифлуорацетамид (т. 2.2) и 10 ml триметилхлорсилан (т. 2.3). Колбата се запушва с тефлоновата запушалка и се нагрява в сушилня до 60°С в продължение на един час. Инжектират се 0,5 ml от тази течност в хроматографа посредством празна и затоплена игла. 5. Изчисляване на резултатите Приготвя се разтвор, който съдържа: 60 g/l глюкоза, 60 g/l фруктоза, един грам на литър мезо-инозитол, един грам на литър захароза. Претеглят се 5 g от разтвора и се следва процедурата, описана в т. 4. От получената хроматограма се изчисляват резултатите за мезо-инозитола и захарозата по отношение на ксилитола. За сцило-инозитол, който не се предлага готов в търговската мрежа и има време на задържане, лежащо между последния пик на аномеричната форма на глюкозата и пика на мезо-инозитола (вж. приложената диаграма), се взима същият резултат, както за мезо-инозитола. 6. Изразяване на резултатите Мезо-инозитол и сцило-инозитол се изразяват в милиграми на килограм общи захари. Захарозата се изразява в грамове на килограм гроздова мъст. Фиг. 1. Газхроматограма на мезо-инозитол, сцило-инозитол и захароза. 43. Определяне на изотопното отношение 18О/16О във водата на вината I. Описание на метода 1. Цел на метода Целта на този метод е да се измери изотопното отношение 18О/16О на води с различен произход. Изотопното отношение 18О/16О може да се изрази като отклонение d 0/00 на отношението спрямо стойността на изотопното отношение на международния еталонен образец V.SMOW 2. Принцип Изотопното отношение 18О/16О се определя чрез масова спектрометрия на изотопните отношения (МСИО) от йонен ток m/z 46 (12C16O18O) и m/z 44 (12C16O2), генериран от въглероден диоксид, получен след обмен с водата във виното, в съответствие с реакцията: C16O2 + H218O <======> C16O18O + H216O. Въглеродният диоксид в газова фаза се използва за анализ. 3. Реактиви - въглероден диоксид за анализ; - SMOW (стандартна средна океанска вода); - GISP (Greenland Ice Sheet Precipitation); - SLAP (Standard Light Arctic Precipitation); - вода за сравнение, специфична за лабораторията, внимателно стандартизирана по отношение на еталонния образец на Международната агенция за атомна енергия във Виена (IAEA). 4. Лабораторно оборудване - масспектрометър за изотопни отношения със собствена повторяемост 0,05 ‰; - троен колектор за едновременно регистриране на йони с m/z 44, 45 и 46 или - по подразбиране - двоен колектор за измерване на йони с m/z 44 и 46; - термостатна система (± 0,5°C) за реализиране на равновесие между CO2 и водното съдържание във виното; - вакуумна помпа, която е в състояние да достигне вътрешно налягане 0,13 (Pa); - ампули за проби с обем 15 ml и капилярна добавъчна тръбичка с вътрешен диаметър около 0,015 mm; - пипета на Епендорф с пластмасова конична част за еднократна употреба. 5. Експериментални методи 5.1. Ръчен метод Работен режим на равновесния метод Вкарване на пробата - Взема се пипета на Епендорф с фиксиран обем 1,5 ml, поставя се конична част и се изпомпва анализираната течност, за да бъде вкарана в балонна колба. След това се нанася силиконова смазка около гърлото на балонната колба, тя се прикрепя към вентила, като едновременно с това се проверява дали той е затворен плътно. - Процедурата се повтаря за всяка балонна колба от работната рампа, като в един от балоните се налива лабораторната вода за сравнение. Дегазиране на рампата Двете рампи се охлаждат с течен азот, след което чрез отваряне на вентилите цялата система се продухва до 0,1 mm Hg. След това вентилите се затварят и се оставя да се нагрее. Цикълът на дегазиране се повтаря, докато не изчезнат промените в налягането. Привеждане на водата и CO2 в равновесие: Работната рампа се охлажда до минус 70°C (смес от течен азот и алкохол), за да може водата да замръзне, след което рампата се поставя в условия на вакуум. След стабилизиране на вакуума рампата се изолира чрез задействане на вентила и активиране системата за вкарване на CO2. CO2 се вкарва в работната рампа и след като е изолирана от останалата част на системата - рампата се поставя в термостатна вана при 25°C (± 0,5°C) в продължение на 12 h (една нощ). За да се оптимизира процесът по отношение на времето, необходимо за привеждане в равновесие, препоръчително е да се приготвят пробите в края на деня, за да може през нощта да се установи равновесие. Прехвърляне на CO2, обменен в мерителните клетки На празен ред непосредствено до работната рампа се поставя поставка за пробите, в която има толкова мерителни клетки, колкото са балонните колби, съдържащи обменен CO2. Празните клетки внимателно се продухват и обменените газове, съдържащи се в балоните, се прехвърлят един след друг в мерителните клетки, охладени с течен азот. След това мерителните клетки се оставят да се нагреят до стайна температура. 5.2. Използване на апаратура за автоматичен обмен. За да се получи равновесие, ампулите за пробите се пълнят с 2 ml вино или 2 ml вода (лабораторен работен еталонен образец) и се охлаждат до минус 18 °C. Плъзгачите с пробите, съдържащи замразените продукти, се адаптират към равновесната система и след създаване на вакуум в системата се вкарва въглероден диоксид при налягане 800 хектопаскала (hPa). Балансът се постига при температура 22 ± 0,5°C след минимален период от 5 h, при умерено разбъркване. Тъй като времето на установяване на равновесие зависи от геометрията на ампулите, оптималната продължителност трябва да се определи най-напред за използваната система. След това съдържащият се в ампулите въглероден диоксид се прехвърля във въвеждащата камера на масовия спектрометър с помощта на капилярна тръбичка и измерването се извършва съгласно специфичния протокол за конкретния вид оборудване. 6. Изчисления и изразяване на резултатите Относителната разлика d' на интензитетите на йоните m/z 46 и 44 (I46/I44) между пробите и еталонния образец се изчислява с помощта на формулата Съдържанието на 18О в пробите, сравнено с еталона V.SMOW на скалата V.SMOW/SLAP, се изчислява по формулата Приетата за SLAP стойност е равна на 55,5 0/00 в сравнение с V.SMOW. Изотопното отношение на еталонния образец се определя след всяка серия от 10 измервания на неизвестни проби. 7. Точност: - повторяемостта r е 0,24 0/00. - възпроизводимостта R е 0,50 0/00. 44. Определяне на етилкарбамат във виното: селективни методи на анализ с използване на газова хроматография/масспектрометрия (Приложими за определяне на етилкарбамат при концентрация между 10 и 200 mg/l.) (Внимание! Спазват се изискванията за безопасност при работа с химикали, етилов алкохол, ацетон и канцерогенни продукти (етилкарбамат и дихлорметан). Изхвърлянето на използваните разтворители трябва да се извършва съгласно действащите разпоредби, свързани с околната среда.) А. Принцип Пропил карбамат се добавя към образци, използвани като вътрешен стандарт; разтворът се разрежда с вода и се зарежда в 50-милиметрова екстракционна колона за твърда фаза. Етилкарбаматът и пропилкарбаматът се елюират с дихлорметан. Елюатът се концентрира във вакуумен ротационен изпарител. Концентратът се анализира чрез газова хроматография (GC). Детектирането се извършва чрез масспектрометрия с използване на фрагментометрия в SIM (селективно регистриране на йони). Б. Апаратура и хроматографски условия (пример) а) Газова хроматограма/масспектрометър (GC/MS) и при необходимост филтър за пробите и система за обработка на данните или еквивалентни средства. Капилярна колона от кварц с размери: дължина 30 m (При определени много гъсти вина може да се предпочете използването на капилярна колона от 50 m.) и вътрешен диаметър 0,25 mm на Carbowax 20M. Хроматографски условия: температура на инжектора - 180°C; скорост на газа (хелий) - един милилитър на минута; метод на инжектиране - директно. Температурна програма: 40°C за 0,75 min, нарастваща след това с 10°C/min до 60°C, след това с 3 °C/min до 150°C (При определени много гъсти вина може да се предпочете прилагането на температурна програма 2 °C/min.), покачване до 220°C и поддържане на тази температура в продължение на 4,25 min . Специфичното време на задържане за етилкарбамата е 23 - 27 min, а за пропилкарбамата - 2 - 31 min. Интерфейс на газова хроматография/масспектрометър (GC/MS): трансферна линия 220°C. Параметрите на масспектрометъра се настройват ръчно с перфлуоротрибутиламин и се оптимизират за по-ниска чувствителност по отношение на масата, режим на SIM регистриране, време на задържане на разтворителя и началото на хроматограмата - 22 min, време на задържане / йон 100 ms. б) Вакуумен ротационен изпарител или концентрираща система, подобна на Kuderna Danish. Забележка. Аналитичният добив на етилкарбамата от пробите за анализ C (g) трябва да бъде между 90 и 110 % по време на анализа. в) Колба - облодънна с обем 300 ml, с единично шлифовано гърло. г) Епруветка - 4 ml, градуирана, със свързващ елемент, който е покрит с тефлон, с тапа. В. Реактиви а) Ацетон - качество GC. Забележка. Всяка партида преди използване се проверява в газовия хроматограф / масспектрометър (GC/MS) за липса на чувствителност за йони с m/z 62, 74 и 89. б) Дихлорометан. Забележка. Преди използване всяка партида се проверява в газовия хроматограф/ масспектрометър (GC/MS) след 200-кратна концентрация с цел проверка за липса на чувствителност за йони с m/z 62, 74 и 89. в) Етилов алкохол - безводен. г) Етилкарбамат (EC), стандартни разтвори. 1. Изходен разтвор - 1,00 mg/ml. Претеглят се 100 mg EC (чистота ? 99%), наливат се в мерителна колба с обем 100 ml и се разреждат с ацетон. 2. Стандартен работен разтвор - 10,0 mg/ml. Пресипва се един милилитър изходен разтвор на EC в мерителна колба с обем 100 ml и се разрежда с ацетон до марката. д) Пропилкарбамат (PC), стандартни разтвори:
  1. 1. Изходен разтвор - 1,00 mg/ml. Претеглят се 100 mg PC (чистота ? 99%), прехвърлят се в мерителна колба с обем 100 ml и се разреждат с ацетон до марката.
  2. 2. Стандартен работен разтвор - 10,0 mg/ml. Прехвърля се един милилитър изходен разтвор на PC в мерителна колба с обем 100 ml и се разрежда с ацетон до марката.
  3. 3. Разтвор PC - 400 ng/ml, вътрешен стандартен разтвор. Прехвърлят се 4 ml стандартен работен разтвор на PC в мерителна колба с обем 100 ml и се разреждат с ацетон до марката. е) Стандартни калибрирани разтвори EC - PC. Разреждат се стандартен работен разтвор EC буква "г", т. 2 и стандартен работен разтвор PC буква "д", т. (2) с дихлорометан, за да се получат: 1. (100 ng EC и 400 ng PC)/ ml; 2. (200 ng EC и 400 ng PC)/ ml; 3. (400 ng EC и 400 ng PC)/ ml;
  4. 4. (800 ng EC и 400 ng PC)/ ml;
  5. 5. (1600 ng EC и 400 ng PC)/ ml. ж) Проба за анализ - 100 ng EC/ml в 40% етилов алкохол. Пресипва се един милилитър стандартен работен разтвор EC буква "г", т. 2 в мерителна колба 100 ml и се разрежда с 40 % етилов алкохол до марката. з) Екстракционна колона за твърда фаза - материал за еднократна употреба, предварително запълнена с диатомит(кизелгур), вместимост 50 ml. Забележка. Преди анализа се проверява всяка партида екстракционни колони за възстановяване на EC и PC и за липса на чувствителност за йони с m/z 62, 74 и 89. Приготвя се проба за анализ със 100 ng EC/ml, буква "ж". Прави се анализ на 5,00 ml от пробата, както е описано в букви Г ("а"), Д и Е. Възстановяването на 90 - 110 ng EC/ml е достатъчно. Абсорбенти, чиито частици се характеризират с неравномерен диаметър, могат да предизвикат бавен поток, който да повлияе на възстановяването на EC и PC. Ако след няколко опита не бъдат получени 90 до 110 % от стойността за анализираната проба, колоната се сменя или се използва коригирана калибровъчна крива на възстановяването, за целите на количественото определяне на EC. За да се получи коригирана калибровъчна крива, се приготвят стандартни разтвори, както е описано в буква "е", чрез използване на 40% етилов алкохол, вместо дихлорометан. Прави се анализ на един милилитър от стандартния калибровъчен разтвор, както е описано в букви Г, Д и Е. Създава се нова калибровъчна крива чрез използване на съотношението EC/РС на екстрахираните стандарти. Г. Приготвяне на пробата за анализ Поставят се следните обеми вещество за анализ в две отделни чаши с обем 100 ml за преливане: а) вина, съдържащи над 14 об.% алкохол - 5,00 ± 0,01 ml; б) вина, съдържащи максимум 14 об.% алкохол - 20,00 ± 0,01 ml. Към всяка чаша се добавя един милилитър PC разтвор, служещ за вътрешен стандарт,както е описано в буква В("д") (т. 3), и вода, за да се получи общ обем 40 ml (или 40 g). Д. Екстракция Екстракцията се извършва под капака на екстрактора, с необходимата вентилация. Пробата, приготвена съгласно буква Г, се поставя в екстракционната колона. Чашата се изплаква с 10 ml вода и изплакващата вода се излива в колоната. Оставя се течността да бъде абсорбирана в продължение на 4 min. Елюира се с 2 x 80 ml дихлорометан. Елюатът се събира в конична колба с обем от 300 ml. Елюатът се изпарява до 2 - 3 ml в ротационен изпарител с водна баня при 30°C. (Забележка. Не се оставя да ври до изсъхване.) Концентрираният остатък се прехвърля с пипета на Пастьор в градуирана епруветка от 4 ml. Колбата се изплаква с един милилитър дихлорометан и се прелива в епруветката изплакващата вода. Концентрацията на пробата се увеличава до един милилитър чрез слаб азотен поток. Концентратът се премества в колба за автоматично пробовземане за GC/MS анализ. Е. GC/MS анализ а) Калибровъчна крива Инжектира се един микролитър от всеки стандартен калибровъчен разтвор, описани в буква B("e") в GC/MS. Начертава се графика, като по вертикалната ос се отчита отношението на площите EC-PC за регистрираните йони m/z 62, а по хоризонталната ос - количеството EC в нанограма за милилитър (100, 200, 400, 800, 1600 ng/ml). б) Количествено определение на EC В системата GC/MS се инжектира един микролитър концентриран екстракт, приготвен съгласно буква Д, и се изчислява отношението на площите EC-PC за йони m/z 62. Установява се концентрацията на EC нанограма за милилитър в екстракта чрез използване на калибровъчната крива на вътрешния стандарт. Изчислява се концентрацията на EC в пробата за анализ (ng/ml) чрез разделяне на количеството EC нанограми (ng) в екстракта на обема на пробата за анализ (ml). в) Потвърждение на идентичността на етилкарбамата Определя се дали има регистриране на йони с m/z 62, 74 и 89 по време на периода на задържане на ЕС. Регистрирането на тези йони е свързано - съответно с основните фрагменти (M - C2H2)+ и (M - CH3)+ и молекулните йони (M)+. Наличието на EC се потвърждава, ако относителните съотношения на тези йони са в границите на 20% от съотношенията за стандартните образци EC. Може да е необходимо допълнително увеличаване на концентрацията на екстракта, за да се получи достатъчно добра чувствителност за йони m/z 89. Ж. Съвместен анализ Таблицата показва отделни резултати за използван на практика образец и за двата вида вино. Критерият на Кохран води до елиминирането само на една двойка резултати - за вино с алкохолно съдържание над 14 об.% и за вино с алкохолно съдържание 14 об.% или по-малко - от две различни лаборатории. Относителната възпроизводимост (RSDR) се характеризира с намаление при увеличение на концентрацията на етилкарбамата. Характеризиране на метода за определяне на етилкарбамат в спиртни напитки чрез GC/MS (газ/мас). Проба Средна Аналитичен Sr SR RSDr RSDR проба добив за (%) (%) етилкарбамат, добавката намерено в от етил- (ng/ml) карбамат (%) Вина с 40 1,59 4,77 4,01 12,02 алкохолно 80 89 3,32 7,00 4,14 8,74 съдържание 162 90 8,20 11,11 5,05 6,84 > 14 об.% Вина с 11 0,43 2,03 3,94 18,47 алкохолно 25 93 1,67 2,67 6,73 10,73 съдържание 48 93 1,97 4,25 4,10 8,86 <= 14 об.%

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.