Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 5

Наредба за контрола и КООРДИНАЦИЯТА на контрола върху вината, СПИРТА, ДЕСТИЛАТИТЕ и спиртните напитки
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 29, ал. 1 и 4 МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА СПИРТ И СПИРТНИ НАПИТКИ 1. Определяне алкохолното съдържание (обикновен метод) 1. Определение Обемният алкохолен градус е равен на литрите алкохол, съдържащи се в 100 l спиртна напитка, като съответните обеми са измерени при 20°С. 2. Начин на работа Алкохолното съдържание на спирт се определя със спиртомер или ареометър и корекционни алкохолометрични таблици (метод "3. Определяне алкохолното съдържание" към приложение № 3). 2. Оценка на цвета и бистротата на спирт 1. Цел на метода Методът позволява да се оценят цветът и бистротата на неутралния алкохол. 2. Определение Под цвят и бистрота се разбират цветът и бистротата, определени по процедурата, описана в т. 5 на метода. 3. Принцип Цветът и бистротата се оценяват визуално чрез сравнение с вода на бял фон и на черен фон. 4. Апаратура - безцветни епруветки с дължина най-малко 40 cm. 5. Начин на работа На бял и черен фон се поставят две епруветки (съгласно т. 4); в една от епруветките се поставя определено количество от пробата на височина около 40 cm; в другата епруветка се сипва вода до същата височина. Пробата се наблюдава отгоре, по дължината на оста на епруветката и се сравнява с еталона. 6. Изразяване на резултатите Оценяват се цветът и бистротата на пробата, като се наблюдава по начина, описан в т. 5. 3. Определяне на времето за обезцветяване на разтвор от калиев перманганат 1. Цел на метода Методът цели да се определи времето, за което неутрален алкохол обезцветява разтвор на калиев перманганат. 2. Определение Времето за обезцветяване на разтвор на калиев перманганат, определено по описания метод, е броят на минутите, за които оцветяването на пробата се изравнява с това на еталона след добавката на един милилитър разтвор на калиев перманганат, с концентрация 1 mmol/l в проба от 10 ml. 3. Принцип Определя се времето, за което цветът на пробата след добавянето на разтвор на калиев перманганат се уеднаквява с този на еталона, като това време се назовава време за обезцветяване на разтвор на калиев перманганат. 4. Реактиви 4.1. Разтвор на калиев перманганат с концентрация един милимол на литър. Разтворът трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба. 4.2. Оцветяващ разтвор А (червен): - Претеглят се точно 59,50 g (CoCl2.6H2O). - Приготвя се смес, съставена от 25 ml солна киселина (r20°C = 1,19 g/ml) и 975 ml вода. - Поставя се претегленото количество кобалтов дихлорид и част от сместа в мерителна колба с обем 1000 ml и се долива с остатъка от сместа до марката при температура от 20°C. 4.3. Оцветяващ разтвор Б (жълт): - Претеглят се точно 45,00 грама (FeCl3.6H2O). - Приготвя се смес от 25 ml солна киселина (HCl) (r20°C = 1,19 g/ml) и 975 ml вода, след което с количеството железен трихлорид се постъпва както с претегленото количество кобалтов дихлорид при оцветяващия разтвор А. 4.4. Еталон за оцветяване С пипета се вземат 13 ml от оцветяващия разтвор А и 5,5 ml от оцветяващия разтвор Б и се поставят в мерителни колби с обем 100 ml, след което при температура 20°C се добавя вода до марката. Забележка. Оцветяващите разтвори А и Б могат да бъдат запазени в продължение на повече от месец, като се съхраняват при температура 4°C и защитени от светлина. Еталонът за оцветяване трябва да бъде приготвян периодично на определени интервали от време. 5. Апаратура 5.1. Епруветки тип Nessler от 100 ml от прозрачно безцветно стъкло, градуирани до 50 ml, със запушалка от шлифовано стъкло или обикновени епруветки, безцветни, с диаметър 20 mm. 5.2. Пипети от 1, 2, 5, 10 и 50 ml. 5.3. Термометър, измерващ до 50°C, градуиран през 0,1 или 0,2°C. 5.4. Аналитична везна. 5.5. Термостатична вана при 20 ± 0,5°C. 5.6. Мерителни колби с обем 1000 и 100 ml с шлифовани запушалки. 6. Начин на работа С пипета се вземат 10 ml от пробата и се поставят в обикновена епруветка или в епруветка тип Nessler; - поставят се в термостатична вана при 20°C; - в зависимост от количеството на използваната проба се добавят 1 - 5 ml от разтвор на KMnO4 (1 mmol/l), смесва се и се оставя в термостатичната вана при 20°C; - отбелязва се началният момент; - с пипета се вземат 10 ml от контролния разтвор и се поставят в обикновена епруветка със същия диаметър или 50 ml от контролния разтвор в епруветка тип Nessler; - наблюдава се промяната на цвета на пробата и се сравнява от време на време на бял фон с цвета на еталона; - когато цветът на пробата се уеднакви с този на контролния разтвор, се определя времето, изтекло от началния момент. Забележка. По време на опита анализираният разтвор не трябва де се излага на прякото въздействие на слънчева светлина. 7. Отчитане на резултатите 7.1. Изразяване на резултатите Времето за обезцветяване е времето, за което цветът на епруветката, съдържаща пробата, се уеднакви с това на контролната епруветка. При неутрален алкохол продължителността трябва да бъде най-малко 18 min при температура 20°C. 7.2. Повторяемост Разликата във времената за обезцветяване при два опита, извършени едновременно или непосредствено един след друг с една и съща проба от един и същ анализатор при еднакви условия, не трябва да надвишава 2 min. 8. Бележки 8.1. Следи от манганов диоксид оказват катализиращ ефект върху реакцията. Необходимо е използваните пипети и епруветки да бъдат грижливо почистени и да са били използвани само за тази цел. Да се почистят със солна киселина и изплакнат внимателно с вода. Стъклото не трябва да има никаква следа от жълто оцветяване. 8.2. Необходимо е да се контролира качеството на водата, използвана за приготвяне на разредения разтвор на калиев перманганат (т. 4.1). Тя не трябва да абсорбира калиев перманганат. Ако е невъзможно да се постигне необходимото качество, трябва да се нагрее до кипване дестилираната вода и към нея да се прибави неголямо количество калиев перманганат, така че да се получи леко розово оцветяване. Този разтвор трябва да се охлади, за да се използва за разреждане. 8.3. При някои проби обезцветяването може да се извърши, без да се преминава точно през същия нюанс на контролния разтвор. 8.4. Опитът с калиев перманганат може да бъде опорочен, ако алкохолната проба, която се анализира, не е била съхранявана в абсолютно чисто стъклено шише, затворено със запушалка от шлифовано стъкло, промита с алкохол, или с друга запушалка с калаено или алуминиево покритие. 4. Определяне на съдържанието на алдехиди (обикновен метод) 1. Цел на метода Методът се състои в определяне на съдържанието на алдехиди в неутралния алкохол, изразено като ацеталдехид. 2. Определение Количеството на алдехидите, изразени като ацеталдехид, се определя по описания метод. 3. Принцип на метода Цветът, който придобива пробата след реакцията с реактива на Schiff, се сравнява с цвета на контролните разтвори, имащи установено съдържание на ацеталдехид. 4. Реактиви - Хлорхидрат на р-розанилин (фуксинова основа). - Натриев сулфит или натриев метабисулфит, безводен. - Солна киселина (r20°C = 1,19 g/ml). - Активен въглен на прах. - Разтвор на нишесте, приготвен от един грам разтворимо нишесте и 5 g HgI2 (съхраняван), от които се образува суспензия в малко хладка вода. Смесват се с 500 ml вряща вода, подложени на кипене в продължение на 5 min. След това разтворът се филтрира и охлажда. - Разтвор на йод 0,05 mole/l. - Амино-етанол [CH3CH(NH2)OH] (МG 61.08). Приговяне на реактива на Schiff (Шиф): - разтварят се 5,0 g хлорхидрат на р-розанилин с около 1000 ml топла вода в мерителна колба с обем 2000 ml; - при необходимост се оставя да престои във вана до пълно разтваряне; - разтварят се 30 g натриев сулфит (или същото количество натриев метабисулфит, безводен) в около 200 ml вода и се добавя към охладения разтвор на р-розанилин; - оставя се да престои около 10 min; - добавят се 60 ml солна киселина (r20°C = 1,19 g/ml); - след обезцветяването на разтвора е възможна появата на слабо оцветяване в кафяво - разтворът се долива до марката с вода; - ако е необходимо, се филтрира през нагънат филтър с малко активен въглен, така че разтворът да стане безцветен. Бележки: • Реактивът на Schiff трябва да бъде приготвен поне 14 дни преди използването му. • Съдържанието на свободен SO2 в реактива трябва да бъде в рамките на 2,8 - 6,0 mmole/100 ml, а pH трябва да бъде 1. Определяне на съдържанието на свободен SO2 Вземат се с пипета 10 ml от реактива на Schiff и се поставят в Ерленмайерова колба с обем 250 ml; добавя се 200 ml вода; добавя се 5 ml нишестен разтвор; титрува се с помощта на йоден разтвор (0,05 mole/l) до оцветяване на нишестето; ако съдържанието на свободен SO2 не е в указаните граници, той трябва или да се приведе до приемлива стойност чрез повишаването му с добавка на необходимото количество натриев метабисулфит (0,126 g Na2SO3/100 ml) от реактива на милимол-липсващ SO2, или да се понижи чрез разбъркване на реактива с вкарване на въздух. Изчисляване на свободния SO2 в реактива: - милимол свободен SO2/100 ml от реактива е равен на: ml от консумирания йоден разтвор (0,05mol/l•3,2•100) = ---------------------------------------------------------------- 64•10 ml от консумирания йоден разтвор (0,05mol/l) = ----------------------------------------------------------------- 2 Важна бележка. В случай че бъдат възприети други начини за приготвяне на реактива на Schiff, е необходимо да се провери чувствителността на реактива, която трябва да бъде такава, че по време на опита: - не трябва да се появява никакво оцветяване при опит на празна проба с освободен от алдехиди неутрален алкохол; - розовото оцветяване трябва да бъде забележимо при наличие на 0,1 g ацеталдехид/хектолитър абсолютен алкохол. • Пречистване на търговски продукт 1-амино-етанол: Разтварят се напълно 5 g 1-амино-етанол в около 15 ml чист етанол; добавят се около 50 ml сух диетилов етер (за утаяване 1-амино-етанол); поставя се в хладилна камера в продължение на няколко часа; филтрират се кристалите и се изплаква със сух диетилов етер; суши се в продължение на 3 - 4 h във вакуумна сушилня в присъствието на сярна киселина. Забележка. Пречистеният 1-амино-етанол да e бял; в противен случай е необходимо да се повтори кристализацията. 5. Апаратура 5.1. Епруветки за колориметрия 20 ml, снабдени със запушалка от шлифовано стъкло. 5.2. Пипети от 1, 2, 3, 4, 5 и 10 ml. 5.3. Термостатична вана при 20 ± 0,5°C. 5.4. Абсорбционен спектрофотометър, оборудван с кювети с оптичен път 50 mm. 6. Начин на работа 6.1. Предварителна забележка. Когато се определя съдържанието на алдехид по този метод, е необходимо да се следи съдържанието на алкохол от пробата да бъде минимум 90,0 об.%. В противен случай съдържанието на алкохол следва да се повиши с добавка на съответно количество химически чист етанол. 6.2. Контролна крива. Претеглят се на аналитична везна 1,3860 g пречистен сух 1-амино-етанол; разтваря се в химически чист етанол в мерителна колба с вместимост от 1000 ml; допълва се до марката с вода при температура 20°C; разтворът съдържа 1% ацеталдехид на литър; провежда се серия от разреждания на два етапа, така че да се получат 10 контролни разтвора със съдържание от 0,1 - 1,0 mg ацеталдехид в 100 ml от разтвора; с помощта на тези контролни разтвори в съответствие с т. 6.3 се определят абсорбционните стойности и се изготвя крива. 6.3. Определяне на съдържанието на алдехиди. С пипета се вземат 5 ml от мострата и се поставят в епруветка за колориметрия; добавят се 5 ml вода, смесват се и се държат при постоянна температура от 20°C; едновременно се приготвя контрола с 5 ml 96 об.% химически чист етанол, прибавят се 5 ml вода, смесват се и се държат също при температура от 20°C; след това се добавят всеки път по 5 ml от реактива на Schiff в епруветките с шлифована запушалка и се разклащат силно; държат се в термостатична вана при 20°C в продължение на 20 min; съдържанието се излива в кювети; абсорбционната стойност се определя при 546 nm. Бележки: • За да се определят стойностите на алдехидите, е необходимо при всеки анализ да се проверява валидността на контролната крива чрез сравняване с разтвори образци и при необходимост се изготвя отново контролната крива. • При всеки случай трябва да се следи контролата да бъде безцветна. 7. Отчитане на резултатите 7.1. Формула и метод за изчисляване Изготвя се графика, показваща отклоненията в оптическата плътност в зависимост от съдържанието на алдехид, и на тази графика се определя съдържанието на алдехиди в пробата. Съдържанието на алдехиди, изразено в грамове ацеталдехид на хектолитър абсолютен алкохол, е 100А --------, Т където: А е съдържанието на ацеталдехид в пробата, изразено в g/hl, чиято стойност е определена по контролната крива; Т - алкохолното съдържание в об.%, определено по метод "3. Определяне алкохолното съдържание" към приложение № 3. 7.2. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да надвишава 0,1 g алдехид на хектолитър абсолютен алкохол. 5. Определяне на съдържанието на висши алкохоли (обикновен метод) 1. Цел на метода Отнася се за метод за определяне на съдържанието на висши алкохоли в неутралния алкохол, изразено като метил-2-пропанол-1. 2. Определение Количеството на висшите алкохоли, изразено като метил-2-пропанол-1, се определя по описания метод. 3. Принцип Определя се оптическата плътност на цветно съединение при 560 nm, с корекция в случай на наличие на алдехиди в пробата. При взаимодействието на висшите алкохоли с ароматен алдехид с разредена сярна киселина се получава цветно съединение (реакция на Комаровски), което се сравнява с оцветяването, получено от реакцията с метил-2-пропанол-1 при същите условия. 4. Реактиви 4.1. Разтвор на салицилов алдехид един тегловен %, приготвен чрез добавяне на един грам салицилов алдехид към 99 g химически чист етанол при 96 об. %. 4.2. Концентрирана сярна киселина (r20°C Н2SO4 = 1,84 g/ml). 4.3. Метил-2-пропанол-1. 4.4. Контролни разтвори на метил-2-пропанол-1. Във воден разтвор на етанол при 96 об.% се разрежда метил-2-пропанол-1 (т. 4.3), за да се получи серия от контролни разтвори, съдържащи съответно по 0,1, 0,2, 0,4, 0,6 и 1,0 g/hl метил-2-пропанол-1 от разтвора. 4.5. Контролни разтвори на ацеталдехид. Контролният разтвор на ацеталдехид се приготвя, както е описано в т. 6.2 за определяне на алдехиди. 4.6. Етанол при 96 об.%, химически чист, свободен от висши алкохоли и алдехиди. 5. Апаратура 5.1. UV-VIS-спектрофотометър, позволяващ да се определи абсорбирането на разтвори при 560 nm. 5.2. Кювети за спектрофотометри с дебелина 10, 20 и 50 mm. 5.3. Регулируема термостатична вана при температура 20 ± 0,5°C. 5.4. Лабораторни съдове за колориметрия (от огнеупорно стъкло или друг подобен материал) от дебелостенно стъкло, снабдени с шлифована запушалка, с капацитет около 50 ml. 6. Начин на работа 6.1. Съдържание на алдехиди. Определя се съдържанието на алдехиди в пробата, изразени като ацеталдехид, по метод 4 "Определяне на алдехиди (обикновен метод). 6.2. Контролна крива - метил-2-пропанол-1. С пипета се отмерват 10 ml от всеки контролен разтвор на метил-2-пропанол-1 (т. 4.4) и се поставят в епруветки от 50 ml, снабдени със запушалки от шлифовано стъкло. С пипета се отмерва един милилитър от разтвора на салицилов алдехид (т. 4.1) и се поставя в съдовете; добавят се 20 ml сярна киселина (т. 4.2). Внимателно се смесва съдържанието на съдовете чрез обръщане, като от време на време запушалката се повдига. Оставя се да престои при нормална стайна температура в продължение на 10 min, след това се поставя в термостатична вана (т. 5.3) при температура 20 ± 0,5°C. След 20 min съдържанието на съдовете се изсипва в кюветите на спектрофотометъра. Точно 30 min след като е добавена сярна киселина се определя абсорбирането на разтворите при 560 nm. Сравняването се прави спрямо вода в контролната кювета. На графика се нанасят стойностите на абсорбирането в зависимост от концентрацията на метил-2-пропанол-1. 6.3. Контролна крива - алдехиди. Повтаря се описаната в т. 6.2 операция, като 10-те ml от всеки от контролните разтвори на метил-2-пропанол-1 се заменят с 10 ml от контролните разтвори на ацеталдехид. Изобразяват се в графичен вид стойностите на абсорбирането при 560 nm в зависимост от концентрацията на ацеталдехид. 6.4. Определяне на пробата. Повтаря се описаната в т. 6.2 операция, като 10-те ml от всеки от контролните разтвори на метил-2-пропанол-1 се заменят с 10 ml от пробата. Определя се абсорбирането на пробата. 7. Отчитане на резултатите 7.1. Формула и метод за изчисляване 7.1.1. Стойността на абсорбиране на пробата се коригира, като се извади стойността на абсорбиране, съответстваща на съдържанието на алдехиди на мострата (определено въз основа на контролната крива, съставена съобразно т. 6.3). 7.1.2. Съдържанието на висши алкохоли, изразени като метил-2-пропанол-1, в пробата се коригира с помощта на контролната крива, съставена съобразно т. 6.2, като се използва коригираната стойност (7.1.1). 7.1.3. Съдържанието на висши алкохоли, изразени като метил-2-пропанол-1 в грамове на хектолитър (g/hl) абсолютен алкохол, е 100А --------, Т където: А е съдържание на висши алкохоли в пробата, изчислено съгласно т. 7.1.2; Т - алкохолното съдържание на пробата, определено по метода "3. Определяне алкохолното съдържание" на приложение № 3. 7.2. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да надвишава 0,2 g/hl абсолютен алкохол. 6. Определяне на общата киселинност 1. Цел на метода Методът дава възможност за определяне на общата киселинност на неутрален алкохол, изразена като оцетна киселина. 2. Определение Общата киселинност, изразена като оцетна киселина, се определя по описания метод. 3. Принцип След отделяне на газовете пробата се титрува с помощта на еталонен разтвор на натриев хидроксид. 4. Реактиви 4.1. Разтвори на натриев хидроксид (0,01 и 0,1 mole/l), съхранявани при условия, позволяващи редуциране до минимум контакта с въглероден диоксид. 4.2. Разтвор на индигов кармин (А): претеглят се 0,2 g индигов кармин; разтварят се в 40 ml вода в колба с обем 100 ml и се допълват с етанол до марката. Разтвор на фенолруж (Б): претеглят се 0,2 g фенолруж; разтварят се в 6 ml натриев хидроксид (0,1 mole/l) в мерителна колба с обем 100 ml. Разтворът се довежда до марката с вода. 5. Апаратура 5.1. Стъкленица или апарат за титруване. 5.2. Пипета 100 ml. 5.3. Облодънна колба с обем 250 ml с шлифована запушалка. 5.4. Обратен хладник с шлифована запушалка. 6. Начин на работа В облодънна колба с обем 250 ml с пипета се поставят 100 ml от пробата; прибавят се стъклени перли, ускоряващи кипенето, и за кратко се подлага на кипене на обратен хладник; в топлия разтвор се добавя по една капка от всеки от разтворите А и Б. Титрува се с натриев хидроксид (0,01 mole/l) до момента на преминаване на зеленожълтия цвят във виолетов. 7. Отчитане на резултатите 7.1. Формула и метод за изчисляване Общата киселинност, изразена като оцетна киселина в грамове на хектолитър абсолютен алкохол, е 60V --------, Т където: V са милилитрите разтвор на натриев хидроксид при 0,01 mole/l, необходими за неутрализиране; Т е алкохолното съдържание, определено по метода "3. Определяне алкохолното съдържание" към приложение № 3. 7.2. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да надвишава 0,1 g/hl абсолютен алкохол. 7. Определяне на съдържанието на естери (обикновен метод) 1. Цел на метода Методът се състои в определяне на съдържанието на естери в неутрален алкохол, изразено като етилацетат. 2. Определение Количеството на естерите, изразени като етилацетат, се определя по описания метод. 3. Принцип В присъствието на хидроксиламин хидрохлорид в алкален разтвор естерите реагират в количествено отношение, за да образуват хидроксаминови киселини, които в присъствието на железни йони в киселинен разтвор образуват оцветени съединения. Измерват се оптичните плътности на тези съединения при 525 nm. 4. Реактиви 4.1. Солна киселина при 4 mol/l. 4.2. Разтвор на ферихлорид 0,37 mole/l в солна киселина 1 mole/l. 4.3. Разтвор на хидроксиламин хидрохлорид (2 mol/l), който се съхранява в хладилна камера. 4.4. Разтвор на натриев хидроксид при 3,5 mol/l. 4.5. Контролни разтвори на етилов ацетат, съдържащи съответно 0,0, 0,2, 0,4, 0,6, 0,8 и 1,0 g етил ацетат в хектолитър химически чист етанол при 96 об.%. 5. Апаратура - абсорбционен спектрофотометър, оборудван с кювети с дебелина 50 mm. 6. Начин на работа 6.1. Калибровъчна крива: С аналитична везна се отмерва един грам етилов ацетат; разтваря се в мерителна колба с обем 1000 ml с етанол, освободен от естери, и се допълва до марката при температура 20°С; провеждат се серия от разреждания на два етапа, така че да се получат 20 контролни разтвора със съдържание от 0,1 до 2,0 mg етилов ацетат на 100 ml разтвор; с помощта на тези контролни разтвори се определят стойностите на екстинкциите съгласно т. 6.2 и се изготвя крива. 6.2. Определяне съдържанието на естер: С пипета се вземат 10 ml от пробата и се поставят в епруветка, снабдена с шлифована запушалка; добавят се 2 ml от разтвора на хидроксиламин хидрохлорида; едновременно се приготвя контрола с 10 ml химически чист етанол при 96 об.% с 2 ml хидроксиламин хидрохлорид; след това се добавят всеки път по 2 ml натриев хидроксид в епруветки с шлифована запушалка и се разклащат силно; държат се в термостатична вана при 20°C в продължение на 15 min; добавят се по 2 ml солна киселина във всяка епруветка и се разклаща за кратко време; добавят се 2 ml разтвор на железен трихлорид и се размесва добре; съдържанието се излива в кювети и се определя стойността на екстинкцията при 525 nm. 7. Изразяване на резултатите 7.1. Изчисление Построява се стандартна крива на оптичните плътности и концентрацията на еталонните разтвори. Съдържанието на естери, изразено като етилацетат = А, в зависимост от абсорбцията се отчита върху кривата и е 100А ------- , g/hl абсолютен алкохол, Т където: Т е алкохолното съдържание на пробата, определено по метод "3. Определяне на алкохолното съдържание" към приложение № 3. 7.2. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да надвишава 0,1 g естери, изразени като етилацетат в хектолитър абсолютен алкохол. 8. Определяне съдържанието на летливи азотни вещества в спирт 1. Цел на метода Методът се състои в определяне на съдържанието на летливи азотни вещества в неутрален алкохол, изразено като азот. 2. Определение Съдържанието на летливи азотни вещества се изразява като азот, определен по описания метод. 3. Принцип на метода Основава се на изпаряване на пробата до получаването на малък обем в присъствието на сярна киселина и след това се определя съдържанието на амоняк по метода на микродифузията на Conway. 4. Реактиви 4.1. Сярна киселина, един mole/l. 4.2. Разтвор индикатор на борна киселина: В мерителна колба с обем 1000 ml се разтварят 10 g борна киселина, 8 mg зелен бромкрезол и 4 mg метил в пропанол-2 с концентрация 30 об.% и се допълва до 1000 ml чрез добавка на пропанол-2 с концентрация 30 об.%. 4.3. Разтвор на калиев хидроксид 500 g/l, свободен от карбонат. 4.4. Солна киселина, 0,02 mole/l. 5. Апаратура 5.1. Изпарителна капсула с достатъчен капацитет за получаване на проба 50 ml. 5.2. Водна баня. 5.3. Съд на Conway, оборудван с херметичен капак: вж. фигурата за описанието и препоръчителните размери. 5.4. Микробюрета с вместимост от 2 до 5 ml, градуирана през 0,01 ml. 6. Начин на работа 6.1. С пипета се вземат 50 ml от пробата (ако се предвижда съдържание на азот под 0,2 g/hl от мострата, се вземат 200 ml), които се поставят в стъклена капсула, добавя се един милилитър сярна киселина един мол на литър (т. 4.1), поставя се капсулата (т. 5.1) във водна баня (т. 5.2) и се изпарява до получаването на остатък от около един милилитър. 6.2. С пипета се взема един милилитър от разтвора индикатор на борна киселина (т. 4.2), поставя се във вътрешния съд на реактора на Conway (т. 5.3) и се изплаква течният остатък от изпаряването (т. 6.1) във външния съд. Леко се наклонява реакторът на Conway и се добавя около един милилитър разтвор на калиев хидроксид (т. 4.3) във външния съд, колкото се може по-бързо, но и възможно по-далече от цялата съдържаща се течност в този външен съд. Веднага се затваря съдът на Conway и се покрива с херметичен капак, намазан с вазелин. 6.3. Двата разтвора се смесват във външния съд, като се внимава да не проникне течност от единия съд в другия. Оставя се да престои в продължение на 2 h. 6.4. Амонякът се титрува във вътрешния съд с помощта на разтвор на солна киселина 0,02 mole/l (т. 4.4), като се използва малка стъкленица (т. 5.4) за неутрализацията. Обемът на използваната киселина трябва да бъде от порядъка от 0,2 до 0,9 ml - V1,l. 6.5. Извършва се повторно дозиране, като се повтарят описаните в т. 6.1 до 6.4 операции, като се заменят посочените в т. 6.1 50 ml от пробата със същия обем вода - V2, ml. 7. Отчитане на резултатите 7.1. Формула и метод за изчисляване Съдържанието на летливи азотни вещества в грамове азот на хектолитър абсолютен алкохол е (V1 - V2)2800 ---------------- , E•T където: V1 е обемът на солната киселина, необходим за неутрализиране на пробата, ml; V2 - обемът на солната киселина, използвана при празната проба, в ml; Т - алкохолното съдържание, определено по метода "3. Определяне алкохолното съдържание" на приложение № 3; Е - обемът на използваната проба, ml. 7.2. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да надвишава 0,05 g/hl абсолютен алкохол. Фиг. 1. Реактор на Conway 9. Определяне на съдържанието на метанол 1. Цел на метода Методът се състои в определяне на съдържанието на метанол в неутралния алкохол. 2. Определение Съдържанието на метанол се определя по описания метод. 3. Принцип Концентрацията на метанол се определя чрез директно впръскване на пробата в хроматограф при газообразно състояние. 4. Начин на работа Подходящ е всеки метод на газово-течна хроматография, при положение че хроматографската колона в газообразно състояние позволява да се получи, при възприетите условия на действие, ясно отделяне на различните съставки: метанол, ацеталдехид, етанол и етилов ацетат. Лимитът за наличие на метанол в етанола трябва да бъде под 2 g/hl. 5. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да надвишава 2 g метанол на хектолитър абсолютен алкохол. 10. Определяне на сух екстракт 1. Цел на метода Методът се състои в определяне на сухия екстракт в неутрален алкохол. 2. Определение Съдържание на сух екстракт е съдържанието на сухо вещество, определено по описания метод. 3. Принцип Част от пробата се изсушава при температура 103°С и се определя концентрацията на остатъка по метода на гравиметрията. 4. Апаратура 4.1. Водна баня, вряща. 4.2. Изпарителна капсула с достатъчен капацитет. 4.3. Апарат за изсушаване, съдържащ прясно активиран силициев гел (или еквивалентен сикатив), съоръжен с хигрометричен индикатор. 4.4. Аналитична везна. 4.5. Камера за сушене, с регулираща се температура от 103 ± 2°C. 5. Начин на работа Чиста и суха изпарителна капсула (т. 4.2) се измерва с точност до една десета от милиграма (М0); с пипета се поставя неколкократно подходящ обем от пробата в капсулата (от 100 до 250 ml) (V0 ml); поставя се капсулата, съдържаща пробата, във вряща водна баня (т. 4.1) и се оставя да се изпари; поставя се в камерата за изсушаване (т. 4.5), регулирана при температура 103 ± 2°С, в продължение на 30 min, после в апарат за изсушаване (т. 4.3) се поставя капсулата, съдържаща остатъка; капсулата се оставя да се охлади в продължение на 30 min в ексикатор, след което се измерва с точност до една десета от милиграма капсулата, съдържаща остатъка (М1). 6. Отчитане на резултатите 6.1. Формула и метод за изчисляване Съдържанието на сух остатък, изразено в грамове на хектолитър етанол при 100 об.%, е където: M0 е масата на чистата и суха капсула, g; M1 - масата на капсулата, съдържаща остатъка след изсушаване, g; V0 - обемът на мострата, подложена на изсушаване; T - алкохолното съдържание на пробата, определено по метода "3. Определяне алкохолно съдържание" на приложение № 3. 6.2. Повторяемост Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, не трябва да надвишава 0,5 грама на хектолитър абсолютен алкохол. 11. Установяване на отсъствието на фурфурал в спирт 1. Цел на метода Методът цели откриването на наличие на фурфурал в неутралния алкохол. 2. Определение Граничната стойност на определения фурфурал е тази, определена по описания метод. 3. Принцип Алкохолната проба се смесва с анилин и ледена оцетна киселина. Появата на бледорозово оцветяване в рамките на 20 min след смесването показва наличието на фурфурал. 4. Реактиви 4.1. Прясно дестилиран анилин. 4.2. Ледена оцетна киселина. 5. Апаратура - епруветки с шлифовани запушалки. 6. Начин на работа. В епруветка (т. 5) с пипета се вкарват 10 ml от пробата, добавят се 0,5 ml анилин и 2 ml ледена оцетна киселина; епруветката се разклаща, за да се смесят реактивите. 7. Отчитане на резултатите 7.1. Интерпретиране на опита Ако до 20 min се появи бледорозово оцветяване, опитът се счита за положителен, т.е. пробата съдържа фурфурал. 7.2. Повторяемост Резултатите от два опита, извършени едновременно или непосредствено един след друг, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, при еднакви условия, трябва да бъдат идентични. 12. Тест за абсорбиране на ултравиолетова светлина 1. Цел на метода Този метод позволява да се определи оптичната пропускливост на неутралния алкохол. 2. Принцип Оптичната пропускливост на пробата във вълновия обхват 220 - 270 nm се измерва по отношение на определено контролно вещество, притежаващо голяма оптична пропускливост. 3. Апаратура 3.1. Спектрофотометър UV-VIS. 3.2. Кювети от кварц с дебелина 10 mm за идентична спектрална трансмисия 4. Реактиви - n-хексан за спектроскопия. 5. Начин на работа. Предварително се изплакват чистите кювети с разтвор на пробата, после се пълни пробата и кюветите се изсушават отвън; контролната кювета (n) се третира с n-хексан по същия начин и се напълва; определя се стойността на гасене и се построява графика. 6. Отчитане на резултатите Стойностите на гасене, констатирани при 270, 240, 230 и 220 nm, не трябва да надвишават стойностите: 0,02, 0,08, 0,18 и 0,3. Кривата на гасенето трябва да има гладък и правилен контур. 13. Определяне на съдържанието на C14 в спирта 1. Процедура за определяне на естеството на алкохола Определянето на съдържанието на C14 в етанола позволява да се направи разграничение между синтетичния алкохол и алкохола, получен чрез ферментация на суровини от земеделски произход. 2. Определение Под съдържание на C14 в етанола се разбира съдържанието на C14, определено по описания метод. Естественото съдържание в атмосферата на C14 (контролна стойност), който се асимилира от живите растения, не е постоянна величина. Поради това контролната стойност се определя на базата на етанола, получаван само от суровини в крайните фази на растеж. Тази контролна стойност, наречена годишна контролна стойност, се определя ежегодно чрез съвместни анализи, организирани от Бюрото за контрол на Общността и Изследователския център в Испра. 3. Принцип Съдържанието на C14 се определя директно чрез броене посредством течна сцинтилация на пробите, съдържащи алкохол с най-малко 85 тегловни процента етанол. 4. Реактиви 4.1. Сцинтилатор с толуол - 5,0 g 2,5-дифенилоксазол (РРО); 0,5 g p-bis [4-метил-5-фенилоксазол (2)]-бензен (диметил-РОРОР) в един литър чист толуол, химически чист за анализ. Сцинтилатори с рафиниран толуол с този състав, предлагани в търговската мрежа и готови за употреба, също могат да бъдат използвани. 4.2. C14 - еталон. C14 n-хексадекан с активност около 1•106 dpm/g [около 1,67•106 сBq/g (стотни от бекерела на грам)] и с гарантирана точност на определената активност от ± 2 % отн. 4.3. Етанол, свободен от C14. Синтетичен алкохол на база изкопаеми суровини с минимум 85 масови процента етанол за определяне на нулевия ефект. 4.4. Алкохол от земеделски произход, с минимум 85 тегловни процента етанол, в качеството му на сравнителен разтвор. 5. Апаратура 5.1. Спектрометър за течна сцинтилация с множество канали с компютър, автоматична външна стандартизация и показания на условията на канала външен стандарт (обикновена конструкция с три измервателни канала и два канала външни стандарти). 5.2. Флакони за броене със слабо съдържание на калий, пригодени за апаратурата, снабдени с тъмни винтови тапи с вътрешно защитно покритие от полиетилен. 5.3. Пипети за обемен анализ 10 ml. 5.4. Автоматичен дозатор 10 ml. 5.5. Облодънна колба 250 ml с шлифт. 5.6. Апаратура за дестилация на алкохол, оборудвана с купол, например от типа Micko. 5.7. Микролитрова спринцовка 50 ml. 5.8. Фуния за пикнометър, пикнометри 25 и 50 ml. 5.9. Термостат за постоянна температура с отклонение ± 0,01°С. 5.10. Практически алкохолометрични таблици (метод "3. Определяне алкохолното съдържание" към приложение № 3). 6. Начин на работа 6.1. Настройване на апаратурата Апаратурата трябва да се настройва съобразно инструкциите на производителя. Условията за измерване са оптимални, когато стойността E2/B, наречена значим фактор, е максимална. Е е рандеман B - шум от фона Само два канала за измерване се поставят при оптимален режим. Третият измервателен канал остава напълно отворен с цел контрол. 6.2. Селекция на флаконите за контрол По-голям брой флакони за контрол от тези, изисквани впоследствие, се напълват с по 10 ml синтетичен етанол, свободен от С14, и с по 10 ml сцинтилатор с рафиниран толуол и измерени най-малко 4 x 100 min. Флаконите, които с шум от фона се отклоняват с повече от ± 1 отн.% от средната стойност, трябва да се отстранят. При селекцията трябва да се използват единствено нови флакони за контрол, произхождащи от една и съща партида. 6.3. Определяне на съотношението канал - външен стандарт (RCSE) При регулиране на канала, извършено съгласно т. 6.1, едновременно с изчисляването на коефициента за ефективност с помощта на съответна програма за изчисление се определя и съотношението канал - външен стандарт (RCSE). За външността е целесъобразно да се използва цезий 137, който вече е поставен от производителя. 6.4. Изготвяне на пробата За целите на измерването се прибягва до проби със съдържание на етанол от минимум 85 тегловни %, без примеси и показващи абсорбиране под 450 nm. Незначителният остатък от алдехиди и естери не води до отклонения. След изхвърлянето на първите милилитри дестилат дестилацията се извършва директно в пикнометър, след което с помощта на пикнометър се измерва съдържанието на алкохол. Стойностите за определяне се вземат от официалните таблици за алкохола (т. 5.10). 7. Измерване на пробите с вътрешен стандарт 7.1. Пробите със слабо абсорбиране като тези, описани в т. 6.4, със стойност около 1,8 могат да бъдат измерени посредством съотношението канал - външен стандарт (RCSE), което съставлява мярка за коефициента на ефективност. 7.2. Начин на работа Всеки път с помощта на пипета в подбрания флакон за броене, контролиран за шум на фона, се вкарват по 10 ml от пробата, изготвена съгласно т. 6.4, след което всеки път се добавят по 10 ml от сцинтилатора с рафиниран толуол с помощта на автоматичния дозатор. Пробите се хомогенизират в контролния флакон чрез въртене, като се внимава течността да не навлажни вътрешното защитно покритие от полиетилен на винтовата тапа. За да се определи шумът на фона, се приготвя по същия начин контролен флакон със синтетичен етанол, свободен от С14. За да се провери годишната стойност на С14, се приготвя двойна доза естествен етанол, произхождащ от суровини в крайна фаза на развитие, като се смеси един флакон за броене с вътрешен стандарт съгласно т. 8. Контролните проби, както и пробите за шум от фона трябва да се поставят в началото на серията от измервания. Серията от измервания не трябва да включва повече от 10 проби за анализ. Общата продължителност на измерванията за всяка проба е 2 x 100 min минимум, като измерванията на отделните проби се извършват на полуетапи от по 100 min всеки един, за да може да се идентифицира евентуално отклонение или друго смущение. (По този начин един цикъл включва всеки път за всяка проба интервал 100 min.) Пробите за шум от фона или контролните проби се подновяват след 4 седмици. Тази процедура за измерване изисква малко материали и време. Тя е подходяща за лаборатории с достатъчен опит, изследващи голям брой проби. При пробите със слабо абсорбиране (съотношение канал - външен стандарт около 1,8) рандеманът е слабо повлиян от модифицирането на тази стойност. Когато това модифициране не надвишава ± 5 тегловни %, изчисляването може да се извърши със същия рандеман. При пробите с по-силно абсорбиране, като например при денатурираните алкохоли, рандеманът може да бъде изчислен чрез т.нар. крива за корекция на абсорбирането. Ако лабораторията не разполага с подходяща програма за изчисляване, трябва да се измерва с вътрешен стандарт, който ясно определя рандемана. 8. Измерване на пробите с вътрешен стандарт хексадекан С14 8.1. Начин на работа Контролните проби и пробите за шум от фона (естествен и синтетичен етанол), както и неизвестният материал да бъдат измерени двойно. За целта да се приготви двойна проба в неподбран флакон, към който е добавено точно дозирано количество (30 микролитра) хексадекан С14 като вътрешен стандарт (допълнителна активност около 26 269 dpm/g С (около 43 782 сBq/g C). За подготовката на другите образци и времена за измервания е целесъобразно да се процедира, както е указано в т. 7.2, като пробите с вътрешен стандарт са с време за измерване, ограничено до около 5 min чрез предварително настройване с 105 импулса. Чрез серия измервания (10 проби) да се приготвят всеки път двойни контролни проби и проби за шума от фона, които да бъдат поставяни в началото на серията от анализи. 8.2. Използване на вътрешния стандарт и контролните флакони При измерванията с вътрешен стандарт е необходимо с цел предотвратяване на замърсяването съхранението и манипулацията на тези стандарти да се осъществяват на друго място, различно от това на приготвянето и измерването на пробите за анализ. След измерването контролираните флакони за шум от фона могат да бъдат повторно използвани. Винтовите тапи и флаконите, съдържащи вътрешните стандарти, да бъдат изхвърлени. 9. Оценка 9.1. Мерната единица за активност на едно радиоактивно вещество е бекерелът: един Bq = един разпад/сек.(един Bq = един desintegration/sec) Специфичната радиоактивност се изразява в бекерели спрямо един грам въглерод = Bq/g C. За да се получат стойности, близки до действителните, препоръчително е да се отчете резултатът в стотни от бекерела - cBq/g C. Обозначенията и формулите за изчисляване, посочени досега в публикациите и които са базирани на данните dpm, могат да бъдат запазени засега. За да се получи съответната стойност в стотни от бекерела, е достатъчно резултатът dpm да се умножи с коефициент 100 ---- . 60 9.2. Оценка с външен стандарт 9.3. Оценка с вътрешен стандарт 9.4. Означения: - cpmpr - средната стойност на получените резултати при броене на пробите, изчислена през цялото времетраене на измерванията; - cpmNE - средната стойност на получените резултати при броене на шума от фона, изчислена по същия начин; - cpmIS - резултатът при броенето на пробите, с наличен вътрешен стандарт; - dpmIS - количеството на добавения вътрешен стандарт (контролна радиоактивност dpm); - V - обемът на използваните проби, ml; - F - съдържанието чист алкохол, в зависимост от концентрацията му, g/ml; - Z - коефициент за ефективност според стойността на съотношението канал - външен стандарт; - 1,918 = грама алкохол/един грам въглерод. 10. Точност на метода 10.1. Повторяемост (r) r = 0,632 cBq/g С; s(r) = ± 0,223 cBq/g C 10.2. Възпроизводимост (R) R = 0,821 cBq/g С; s(R) = ± 0,290 cBq/g C 14. Определяне на обемното алкохолно съдържание на спиртни напитки (сравнителен метод) Въведение Сравнителният метод е предмет на две приложения:

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 5

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.