Действащ текст· консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава
II: Измерване на плътността на дестилата А.1. Принцип Обемното алкохолно съдържание се получава на база на измерената с пикнометър плътност на дестилата. А.2. Реактиви и материали По време на анализа, освен ако не е предвидено друго, се използват реактиви с известна аналитична чистота и вода минимум от 3 клас, както е дефинирано в стандарт БДС EN ISO 3696:2000. А.2.1. Разтвор на натриев хлорид [2 % (m/V)]. За приготвянето на един литър се претеглят 20 g натриев хлорид, които се разтварят до един литър във вода. А.3. Апаратура и оборудване Използва се обичайното лабораторно оборудване, както следва: А.3.1. Аналитична везна с точност 0,1 mg. A.3.2. Термометър с шлифт, градуиран в десети от градуса, в обхват 10 - 30°С. Този термометър трябва да е със сертификат или да е проверен в сравнение със сертифициран такъв. А.3.3. Стъклен пикнометър от стъкло PYREX с обем 100 ml, снабден с подвижен термометър с шлифт (A.3.2). Пикнометърът е снабден със странична тръбичка с дължина 25 mm и вътрешен диаметър 1mm (максимум), завършваща с конична шлифована част. Могат да се използват и други пикнометри, например от 50 ml, описани в стандарт БДС ISO 3507:1995. А.3.4. Предварително претеглено шише със същия външен обем (до 1 ml разлика) в сравнение с обема на пикнометъра и с маса, равна на масата на пикнометъра, напълнен с течност с плътност 1,01 (разтвор на натриев хлорид А.2.1). А.3.5. Водна риза, обхващаща точно тялото на пикнометъра. Забележка 1. Методът за определяне на плътността на спиртните напитки във вакуум изисква двублюдна везна, пикнометър и тарирано шишенце със същия външен обем с оглед елиминиране въздушното течение във всеки момент. Тази проста техника може да се приложи, използвайки едноблюдна везна, като теглото на тарираното шише многократно се измерва и се усредняват промените от въздушното течение по време на измерването. А.4. Начин на работа Предварителни забележки Следващата процедура се отнася до използването на пикнометър от 100 ml за определяне на алкохолното съдържание, даваща най-голяма прецизност. Възможно е използването и на пикнометър с по-малък размер, например 50 ml. А.4.1. Еталониране на пикнометъра Пикнометърът се еталонира чрез определяне на параметрите: - тара на празния пикнометър; - обем на пикнометъра при 20°С; - маса на пълния пикнометър с вода при 20°С. А.4.1.1. Еталониране с едноблюдна везна Определят се: - масата на чист и сух пикнометър P; - масата на пълния с вода пикнометър при t°С, P1; - масата на тарираното шише, Т0. А.4.1.1.1. Претегля се чистият и сух пикнометър P. А.4.1.1.2. Пикнометърът се пълни с дестилирана вода със стайна температура и се поставя термометърът. Пикнометърът се поставя във водната риза. Разклаща се чрез обръщане на балона до отчитане на постоянна температура. Нивото на пикнометъра се изравнява по горния ръб на страничната тръбичка. Отчита се температурата, t°С, и при неточност в температурната скала се коригира. Претегля се пикнометърът, напълнен с вода P1. A.4.1.1.3. Претегля се тарираното шишенце (Т0). А.4.1.1.4. Изчисление - Тарата на празния пикнометър = P - m, където m е масата на въздуха в пикнометъра. m = 0,0012(P1 - P) Забележка 2. Плътността на сухия въздух при 20°С при атмосферно налягане 760 mm Hg е 0,0012. • Обемът на пикнометъра при 20°С V20°С - (с точност до 0,001 ml) се определя по формулата V20°С = [P1 - (P - m)]Ft, където: Ft е факторът, отнасящ се за температура t°С от таблица I на метод "1. Определяне плътността и относителната плътност при 20°С" към приложение № 3. • Масата (теглото) на водата в пикнометъра при 20°С: M20°С = 0,998203 V20°С, където 0,998203 е плътността на водата при 20°C. Забележка 3. Ако е необходимо, се използват плътността във въздуха (0,99715) и изчисленото алкохолно съдържание спрямо плътността във въздуха, посочена в таблиците на митниците и акцизите на Обединеното кралство. А.4.1.2. Еталониращ метод с използване на двублюдна везна. А.4.1.2.1. Тарираното шишенце се поставя върху лявото блюдо, а сухият чист пикнометър със запушалката - на дясното блюдо. Везната се уравновесява чрез поставяне на теглилки от страната на пикнометъра - p, g. А.4.1.2.2. Пикнометърът се напълва с дестилирана вода със стайна температура и се поставя термометърът.Пикнометърът се подсушава и се поставя във водната риза. Разклаща се чрез обръщане на балона до отчитане на постоянна температура. Нивото на пикнометъра се изравнява точно по горния ръб на страничната тръбичка. Подсушава се страничната тръбичка, поставя се запушалката, отчита се температурата t°С и при неточност в температурната скала се коригира. Пикнометърът се претегля пълен с вода; - р', g (теглото, с което се уравновесява везната). А.4.1.2.3. Изчисление • Тарата на празния пикнометър = p + m, където m е масата на въздуха в пикнометъра m = 0,0012 (p - p') • Обемът на пикнометъра при 20°C, който се изчислява с точност до 0,001 ml по формулата: V20°C = Ft(p + m - p'), където Ft е факторът за t°С в таблица I на метод "1. Определяне плътността и относителната плътност при 20°С" на приложение № 3. • Масата на водата в пикнометъра при 20°С: M20°C = 0,998203 V20°C, където 0,998203 е плътността на водата при 20°C. А.4.2. Определяне на алкохолното съдържание на пробата А.4.2.1. С използване на едноблюдна везна А.4.2.1.1. Претегля се тарираното шишенце - T1 (масата му). А.4.2.1.2. Претегля се пълният с дестилат пикнометър (вж. приложение I) - P2 (масата му при t°С). А.4.2.1.3. Изчисление - dT = T1 - T0 • Масата на празния пикнометър в момента на измерване = P - m + dT • Масата на течността, съдържаща се в пикнометъра при t°С = P2 - (P - m + dT) • Плътността при t°С, в g/ml - Плътността при t°С се изразява в kg/m3, като се умножи rt°С по 1000. Тази стойност се означава катo rt. - rt се коригира с помощта на таблиците за плътностите rt на водноалкохолни смеси (таблица II от приложение II на Сборника за методите за анализ на OIV - Международната организация за лозата и виното 1994, стр. 17 до 29). В хоризонталния ред на тази таблица, съответстващ на температурата Т (изразена като цяло число), непосредствено под температурата t°С, се на мира най-ниската плътност, по-голяма от rt. Отчита се табличната разлика, непосредствено под тази плътност, за да се изчисли плътността rt на спиртната напитка при тази температура, изразена в цели градуси. В реда на температурата Т се намира плътността r' непосредствено по-висока от rt, и се изчислява разликата между плътностите rt и r'. Тази разлика се разделя на табличната разлика, вдясно от плътността r'. Частното дава десетичната част от алкохолното съдържание, а цялата част на алкохолното съдържание е посочена отгоре на колоната, в която се намира плътността r' (алкохолното съдържание е Dt). Забележка 4. Възможно е също така да се запази пикнометърът във водна баня при 20°С ± 0,2°С, за да се доведе до марката. А.4.2.1.4. Резултат С помощта на плътността r20 се изчислява действителното алкохолно съдържание, като се използват таблици I, II и III на метод "3. Определяне алкохолното съдържание"към приложение № 3, даващи стойността на обемното алкохолно съдържание (об.%) при 20°С, като функция от плътността при 20°С на водноалкохолни смеси. А.4.2.2. Метод с използване на едноблюдна везна А.4.2.2.1. Претегля се пикнометърът, пълен с приготвения дестилат (вж. част I) - р'' (масата при t°С). А.4.2.2.2. Изчисление • Масата на течността, съдържаща се в пикнометъра, при t°С =p + m - p'' • Плътността при t°С, в g/ml • Плътността при t°С се изразява в kg/m3 и температурата се коригира, за да се изчисли алкохолното съдържание при 20°С при използване на едноблюдна везна. А.5 Характеристики на точността на метода. А.5.1 Статистически резултати от междулабораторни изпитвания Посочените в таблицата данни са резултат от международно изпитване на точността на метода, проведено при съблюдаване на международно установените начини на работа
II: Измерване на плътността на дестилата А.1. Принцип Обемното алкохолно съдържание се получава на база на измерената с пикнометър плътност на дестилата. А.2. Реактиви и материали По време на анализа, освен ако не е предвидено друго, се използват реактиви с известна аналитична чистота и вода минимум от 3 клас, както е дефинирано в стандарт БДС EN ISO 3696:2000. А.2.1. Разтвор на натриев хлорид [2 % (m/V)]. За приготвянето на един литър се претеглят 20 g натриев хлорид, които се разтварят до един литър във вода. А.3. Апаратура и оборудване Използва се обичайното лабораторно оборудване, както следва: А.3.1. Аналитична везна с точност 0,1 mg. A.3.2. Термометър с шлифт, градуиран в десети от градуса, в обхват 10 - 30°С. Този термометър трябва да е със сертификат или да е проверен в сравнение със сертифициран такъв. А.3.3. Стъклен пикнометър от стъкло PYREX с обем 100 ml, снабден с подвижен термометър с шлифт (A.3.2). Пикнометърът е снабден със странична тръбичка с дължина 25 mm и вътрешен диаметър 1mm (максимум), завършваща с конична шлифована част. Могат да се използват и други пикнометри, например от 50 ml, описани в стандарт БДС ISO 3507:1995. А.3.4. Предварително претеглено шише със същия външен обем (до 1 ml разлика) в сравнение с обема на пикнометъра и с маса, равна на масата на пикнометъра, напълнен с течност с плътност 1,01 (разтвор на натриев хлорид А.2.1). А.3.5. Водна риза, обхващаща точно тялото на пикнометъра. Забележка 1. Методът за определяне на плътността на спиртните напитки във вакуум изисква двублюдна везна, пикнометър и тарирано шишенце със същия външен обем с оглед елиминиране въздушното течение във всеки момент. Тази проста техника може да се приложи, използвайки едноблюдна везна, като теглото на тарираното шише многократно се измерва и се усредняват промените от въздушното течение по време на измерването. А.4. Начин на работа Предварителни забележки Следващата процедура се отнася до използването на пикнометър от 100 ml за определяне на алкохолното съдържание, даваща най-голяма прецизност. Възможно е използването и на пикнометър с по-малък размер, например 50 ml. А.4.1. Еталониране на пикнометъра Пикнометърът се еталонира чрез определяне на параметрите: - тара на празния пикнометър; - обем на пикнометъра при 20°С; - маса на пълния пикнометър с вода при 20°С. А.4.1.1. Еталониране с едноблюдна везна Определят се: - масата на чист и сух пикнометър P; - масата на пълния с вода пикнометър при t°С, P1; - масата на тарираното шише, Т0. А.4.1.1.1. Претегля се чистият и сух пикнометър P. А.4.1.1.2. Пикнометърът се пълни с дестилирана вода със стайна температура и се поставя термометърът. Пикнометърът се поставя във водната риза. Разклаща се чрез обръщане на балона до отчитане на постоянна температура. Нивото на пикнометъра се изравнява по горния ръб на страничната тръбичка. Отчита се температурата, t°С, и при неточност в температурната скала се коригира. Претегля се пикнометърът, напълнен с вода P1. A.4.1.1.3. Претегля се тарираното шишенце (Т0). А.4.1.1.4. Изчисление - Тарата на празния пикнометър = P - m, където m е масата на въздуха в пикнометъра. m = 0,0012(P1 - P) Забележка 2. Плътността на сухия въздух при 20°С при атмосферно налягане 760 mm Hg е 0,0012. • Обемът на пикнометъра при 20°С V20°С - (с точност до 0,001 ml) се определя по формулата V20°С = [P1 - (P - m)]Ft, където: Ft е факторът, отнасящ се за температура t°С от таблица I на метод "1. Определяне плътността и относителната плътност при 20°С" към приложение № 3. • Масата (теглото) на водата в пикнометъра при 20°С: M20°С = 0,998203 V20°С, където 0,998203 е плътността на водата при 20°C. Забележка 3. Ако е необходимо, се използват плътността във въздуха (0,99715) и изчисленото алкохолно съдържание спрямо плътността във въздуха, посочена в таблиците на митниците и акцизите на Обединеното кралство. А.4.1.2. Еталониращ метод с използване на двублюдна везна. А.4.1.2.1. Тарираното шишенце се поставя върху лявото блюдо, а сухият чист пикнометър със запушалката - на дясното блюдо. Везната се уравновесява чрез поставяне на теглилки от страната на пикнометъра - p, g. А.4.1.2.2. Пикнометърът се напълва с дестилирана вода със стайна температура и се поставя термометърът.Пикнометърът се подсушава и се поставя във водната риза. Разклаща се чрез обръщане на балона до отчитане на постоянна температура. Нивото на пикнометъра се изравнява точно по горния ръб на страничната тръбичка. Подсушава се страничната тръбичка, поставя се запушалката, отчита се температурата t°С и при неточност в температурната скала се коригира. Пикнометърът се претегля пълен с вода; - р', g (теглото, с което се уравновесява везната). А.4.1.2.3. Изчисление • Тарата на празния пикнометър = p + m, където m е масата на въздуха в пикнометъра m = 0,0012 (p - p') • Обемът на пикнометъра при 20°C, който се изчислява с точност до 0,001 ml по формулата: V20°C = Ft(p + m - p'), където Ft е факторът за t°С в таблица I на метод "1. Определяне плътността и относителната плътност при 20°С" на приложение № 3. • Масата на водата в пикнометъра при 20°С: M20°C = 0,998203 V20°C, където 0,998203 е плътността на водата при 20°C. А.4.2. Определяне на алкохолното съдържание на пробата А.4.2.1. С използване на едноблюдна везна А.4.2.1.1. Претегля се тарираното шишенце - T1 (масата му). А.4.2.1.2. Претегля се пълният с дестилат пикнометър (вж. приложение I) - P2 (масата му при t°С). А.4.2.1.3. Изчисление - dT = T1 - T0 • Масата на празния пикнометър в момента на измерване = P - m + dT • Масата на течността, съдържаща се в пикнометъра при t°С = P2 - (P - m + dT) • Плътността при t°С, в g/ml - Плътността при t°С се изразява в kg/m3, като се умножи rt°С по 1000. Тази стойност се означава катo rt. - rt се коригира с помощта на таблиците за плътностите rt на водноалкохолни смеси (таблица II от приложение II на Сборника за методите за анализ на OIV - Международната организация за лозата и виното 1994, стр. 17 до 29). В хоризонталния ред на тази таблица, съответстващ на температурата Т (изразена като цяло число), непосредствено под температурата t°С, се на мира най-ниската плътност, по-голяма от rt. Отчита се табличната разлика, непосредствено под тази плътност, за да се изчисли плътността rt на спиртната напитка при тази температура, изразена в цели градуси. В реда на температурата Т се намира плътността r' непосредствено по-висока от rt, и се изчислява разликата между плътностите rt и r'. Тази разлика се разделя на табличната разлика, вдясно от плътността r'. Частното дава десетичната част от алкохолното съдържание, а цялата част на алкохолното съдържание е посочена отгоре на колоната, в която се намира плътността r' (алкохолното съдържание е Dt). Забележка 4. Възможно е също така да се запази пикнометърът във водна баня при 20°С ± 0,2°С, за да се доведе до марката. А.4.2.1.4. Резултат С помощта на плътността r20 се изчислява действителното алкохолно съдържание, като се използват таблици I, II и III на метод "3. Определяне алкохолното съдържание"към приложение № 3, даващи стойността на обемното алкохолно съдържание (об.%) при 20°С, като функция от плътността при 20°С на водноалкохолни смеси. А.4.2.2. Метод с използване на едноблюдна везна А.4.2.2.1. Претегля се пикнометърът, пълен с приготвения дестилат (вж. част I) - р'' (масата при t°С). А.4.2.2.2. Изчисление • Масата на течността, съдържаща се в пикнометъра, при t°С =p + m - p'' • Плътността при t°С, в g/ml • Плътността при t°С се изразява в kg/m3 и температурата се коригира, за да се изчисли алкохолното съдържание при 20°С при използване на едноблюдна везна. А.5 Характеристики на точността на метода. А.5.1 Статистически резултати от междулабораторни изпитвания Посочените в таблицата данни са резултат от международно изпитване на точността на метода, проведено при съблюдаване на международно установените начини на работа
(1) и
(2) . Година на вземане на междулабораторни 1997 проби Брой лаборатории 20 Брой проби 6 Тип проби: А - плодов ликьор; двойни с различно съдържание* В - бренди; двойни произволни C - уиски; двойни произволни D - гроздова ракия; двойни с различно съдържание* Е - ракия; двойни с различно съдържание* F - ром; двойни с различно съдържание Метод В: Определяне на действителното обемно алкохолно съдържание на спиртните напитки чрез определяне на плътността по електронен път (измерване на резонансната честота на осцилация на пробата в осцилираща кювета) В.1. Принцип Плътността на течността се определя чрез електронно измерване на трептенето на вибрираща U-образна тръбичка. За извършване на измерването пробата се поставя в осцилираща система, чиято специфична честота на осцилация се променя в резултат на прибавената маса. В.2. Реактиви и материали По време на анализа, ако не е посочено друго, се използват само реактиви с известна аналитична чистота и вода минимум от клас 3, както е дефинирано в стандарт БДС EN ISO 3696:2000. В.2.1. Ацетон (или абсолютен алкохол). В.2.2. Сух въздух. В.3. Апаратура и оборудване Обичайно лабораторно оборудване и в частност следното: В.3.1. Електронен денситометър, отчитащ резултата от измерването в g/ml до петия знак след десетичната запетая. Забележка 1. Денситометърът трябва да е поставен върху изключително стабилен постамент, изолиран от всякакви вибрации. В.3.2. Регулиране на температурата Оптималният режим на работа на денситометъра се постига само при свързване на измервателната кювета към вграден регулатор на температурата, постигащ стабилност на температурата от ± 0,02°С или по-добра. Забележка 2. Прецизното установяване и контролът на температурата в измерващата кювета е много важно, тъй като грешка от 0,1°С може да доведе до промяна в плътността от 0,1 kg/m3. В.3.3. Спринцовки за инжектиране на проба или уред за автоматично въвеждане на проби. В.4. Начин на работа В.4.1. Еталониране на денситометъра Апаратът трябва да е еталониран в съответствие с инструкциите на производителя още при въвеждането му в експлоатация. Трябва да се рекалибрира редовно и да се проверява със сертифициран еталон или вътрешен лабораторен разтвор, приготвен на базата на сертифициран сравнителен стандарт. В.4.2. Определяне на плътността на пробата В.4.2.1. Преди измерването кюветата се почиства и подсушава с ацетон или абсолютен алкохол и сух въздух. Преди инжектиране кюветата се промива с пробата. В.4.2.2. Пробата се инжектира в кюветата (като се използва спринцовка или уред за автоматично въвеждане на проби), така че тя да е изцяло запълнена. При пълненето се елиминират всякакви въздушни мехурчета. Пробата трябва да е хомогенна и да не съдържа твърди частици. Всякакви суспендирани частици преди анализа чрез филтруване се отстраняват. В.4.2.3. След като се стабилизират показанията на денситометъра, се отчитат плътността r20 или алкохолното съдържание. В.4.3. Резултат С помощта на плътността r20 се изчислява действителното обемно алкохолно съдържание, като се използват таблици I, II и III на метод "3. Определяне алкохолното съдържание" към приложение № 3, даващи стойността на обемното алкохолно съдържание (об.%) при 20°С, като функция от плътността при 20°С на водоалкохолни смеси. В.5. Характеристики на възпроизводимостта (точността) на метода В.5.1. Статистически резултати от междулабораторния тест Данни, получени по международно разработен метод за пручване на точността, осъществени в съответствие с международно възприетите процедури (1) и (2). Година на вземане на междулабораторни 1997 проби Брой лаборатории 16 Брой проби 6 Тип проби: А - плодов ликьор; двойни с различно съдържание* В - бренди; двойни произволни C - уиски; двойни произволни D - гроздова ракия; двойни с различно съдържание* Е - ракия; двойни с различно съдържание* F - ром; двойни с различно съдържание* Метод С: Определяне действителното обемно алкохолно съдържание на спиртните напитки чрез денситометрия, използваща хидростатична везна С.1. Принцип Алкохолното съдържание на спиртните напитки може да бъде определено денситометрично с помощта на хидростатична везна въз основа на принципа на Архимед, съгласно който всяко тяло, потопено в течност, е обект на противоналягане в посока отдолу нагоре, равно на теглото на изместената течност. С.2. Реактиви и материали По време на анализа, ако не е предписано друго, да се използват само реактиви с познато аналитично качество и вода, минимум от клас 3, както е определено в БДС EN ISO 3696:2000. С 2.1. Разтвор за почистване на поплавъка (натриев хидроксид 30% m/V). За приготвяне на 100 ml разтвор се измерват 30 g натриев хидроксид и до марката се допълва с 96 % етанол. С.3. Апаратура и оборудване Обичайно лабораторно оборудване, в частност: С.3.1. едноблюдна хидростатична везна с чувствителност един милиграм; C.3.2. поплавък с обем най-малко 20 ml, специално пригоден за везната, снабден с нишка с диаметър непревишаващ 0,1 mm; C.3.3. мерителен цилиндър, притежаващ марка, поплавъкът трябва да може да бъде напълно потопен в обема на цилиндъра, ограничен под марката; над нивото на течността може да е само нишката, мерителният цилиндър трябва да има вътрешен диаметър най-малко с 6 mm по-голям от този на поплавъка; С.3.4. термометър (или температурен датчик), градуиран в градуси и десети от градуса, от 10°С до 40°С, калибриран до 0,05°С; С.3.5. теглилки, проверени от оторизиран сертифициращ орган. Забележка 1. Използването на двублюдна везна е също възможно; начинът е описан в метод "1. Определяне плътността и относителната плътност при 20°С" към приложение № 3. С. 4. Начин на работа Преди всяко измерване поплавъкът и мерителният цилиндър трябва да се почистват с дестилирана вода, да се подсушат с мека филтърна хартия, неоставяща влакна, и след това се промиват с разтвора, чието относително тегло ще бъде определяно. Измерванията трябва да се извършват максимално бързо, след като уредът влезе в стабилен режим на работа, за да се избегне в максимална степен загубата от изпарение на алкохол. С.4.1. Калибриране на везната Въпреки че по принцип везните са снабдени със система за вътрешно калибриране, хидростатичната везна да може да се калибрира с теглилки, проверени от оторизирания орган по сертификация и метрология. С.4.2. Калибриране на поплавъка С.4.2.1. Мерителният цилиндър се напълва до марката с бидестилирана вода [или вода с еквивалентна чистота, например вода, филтрирана през микропорест филтър с проводимост 18,2 (mS/cm)(микросименса на сантиметър)] с температура 15 - 25°С, но за предпочитане е да бъде 20°С. С.4.2.2. Потапят се поплавъкът и термометърът, разбърква се, отчита се плътността на течността от апарата и ако е необходимо, отчитането се коригира, така че да бъде еднакво с това на водата при температурата на измерването. С.4.3. Контрол с използване на водноалкохолен разтвор С.4.3.1. С водноалкохолен разтвор с известно съдържание на алкохол, чиято температура е между 15 - 25°С, като за предпочитане е да е 20°С, мерителният цилиндър се напълва до марката. С.4.3.2. Потапят се поплавъкът и термометърът, разбърква се, отчита се плътността на течността от апарата (или алкохолното съдържание, ако е възможно). Така определеното алкохолно съдържание трябва да бъде равно на определеното преди това. Забележка 2. Този разтвор с известно алкохолно съдържание може да се използва и за калибриране на поплавъка вместо това да се извърши с бидестилирана вода. С.4.4. Измерване на плътността на дестилат (или на алкохолното му съдържание, ако апаратурата го позволява). С.4.4.1. Изпитваната проба се внася в мерителния цилиндър и се довежда до марката. С.4.4.2. Потапят се поплавъкът и термометърът, разбърква се, отчита се плътността на течността от апарата (или алкохолното съдържание, ако е възможно). Отчита се температурата, ако плътността rt е измерена при t°С. С.4.4.3. Коригира се rt с помощта на таблиците за определяне на плътностите rt на водноалкохолните смеси (таблица II от приложение II на Сборника за методите за анализ на Международната организация за лозата и виното OIV, 1994). С.4.5. Почистване на поплавъка и мерителния цилиндър С.4.5.1. Потопя се поплавъкът в течността за почистване, налята в мерителния цилиндър. С.4.5.2. Да се накисне за един час, като периодично се завъртва. С.4.5.3. Да се промие обилно с чешмяна вода, след това с дестилирана вода. С.4.5.4. Да се подсуши с мека филтърна хартия, неоставяща влакна. Тази процедура да се направи преди първата употреба, след това редовно. С.4.6. Резултати С помощта на плътността r20 се изчислява действителното алкохолно съдържание, като се използват таблици I, II и III от метод "3. Определяне алкохолното съдържание" към приложение № 3, даващи стойността на обемното алкохолно съдържание (об.%) при 20°С като функция от плътността при 20°С на водноалкохолни смеси. С.5. Характеристики на възпроизводимостта (точността) на метода С.5.1. Статистически резултати от междулабораторния тест Посочените резултати са получени от международно изпитване за определяне точността на метода в съответствие на международно утвърдените процедури. Година на вземане на междулабораторни 1997 проби Брой лаборатории 12 Брой проби 6 Тип проби: А - плодов ликьор; двойни с различно съдържание* В - бренди; двойни произволни C - уиски; двойни произволни D - гроздова ракия; двойни с различно съдържание* Е - ракия; двойни с различно съдържание* F - ром; двойни с различно съдържание* 1. Еднолитрова колба с нормален сферичен шлиф 2. Ректификационна колона на Вигрьо с дължина 20 cm. 3. Хладник на West с прави стени с дължина 10 cm. 4. Хладник със серпентина - 40 cm. Фиг. Дестилационен апарат за определяне на обемния алкохолен градус на алкохолните напитки 15. Гравиметрично определяне на общия сух екстракт на спиртните напитки (сравнителен метод) 1. Поле на приложение Този метод се прилага само в случаите, когато сухият екстракт е до 15 g/l. 2. Нормативи БДС EN ISO 3696:2000. Вода за лабораторни аналитични анализи - спецификации и методи за изпитване 3. Определение Общият сух екстракт или общото сухо вещество включва всички вещества, които при определени физически условия са нелетливи. 4. Принцип Претегляне на утайката след изпаряване на спиртната напитка на кипяща водна баня и изсушаване на утайката в лабораторна сушилня. 5. Апаратура и оборудване 5.1. Цилиндрично изпарително блюдо с диаметър 55 mm 5.2. Кипяща водна баня 5.3. Пипета от 25 ml клас А 5.4. Сушилня 5.5. Ексикатор 5.6. Аналитична везна с точност 0,1 mg 6. Вземане на проби Пробите се съхраняват при стайна температура до извършване на анализа. 7. Начин на работа 7.1. Отпипетират се 25 ml от спиртната напитка, съдържаща по-малко от 15 g/l сухо вещество, в предварително претегленото плоскодънно изпарително блюдо с диаметър 55 mm. По време на първия час от изпаряването блюдото се поставя върху капака на кипяща водна баня, така че течността да не кипи, което може да доведе до загуба вследствие на изкипяване. Оставя се още един час в директен контакт с парите от кипящата водна баня. 7.2. Изсушаването се завършва, като блюдото се постави в сушилня при 105°С ± 3°С за два часа. Оставя се блюдото да изстине в ексикатор, след което то се претегля със съдържанието. 8. Изчисление Масата на утайката, умножена по 40, е равна на сухия екстракт, съдържащ се в спиртната напитка, който се изразява в грамове на литър.Закръглява се до първия знак след десетичната запетая. 9. Точност на метода 9.1. Статистически резултати от междулабораторен тест 9.2. Посочените данни са получени по международно разработен метод за проучване на точността, осъществени в съответствие с международно възприетите процедури (1)(2). Година на вземане на междулабораторни 1997 проби Брой лаборатории 10 Брой проби 4 Тип проби: А - бренди; двойни произволни В - ром; двойни с различно съдържание С - гроздова ракия; двойни произволни D - ракия; двойни с различно съдържание 16. Определяне съдържанието на летливи съединения и на метанол в спиртни напитки (сравнителни методи) 16.1 Общи бележки 1. Определения Летливите съединения в спиртните напитки включват всички летливи компоненти с изключение на етанол и метанол. Обикновено това са: • летливи киселини, изразени като оцетна киселина; • алдехиди, изразени като етанал (ацеталдехид) и фракцията етанал, съдържаща се в 1,1-диетоксиетан (ацетал); • следните висши алкохоли: пропан-1-ол, бутан-1-ол, бутан-2-ол, метилпропан-1-ол, изразени като индивидуален алкохол, и 2-метилбутан-1-ол и 3-метилбутан-1-ол, изразени като индивидуален алкохол или чрез сумата от двата алкохола; • етилацетат. Конвенционалните методи, позволяващи определянето на летливите съединения, са следните: • летливи киселини, чрез определяне на летливата киселинност; • алдехиди (етанал и ацетал), етилацетат и висши алкохоли посредством газова хроматография. 2. Газово-хроматографски анализ на летливи съединения Чрез газово-хроматографския метод могат да се определят и летливи съединения, характеризиращи изходната суровина за дестилация, условията на самата дестилация и характерни ароматни компоненти на спиртните напитки. 16.2. Газово-хроматографско определяне на летливи съединения: алдехиди, висши алкохоли, етилацетат и метанол 1. Област на приложение Този метод е приложим за определянето на: 1,1-диетоксиетан (ацетал), 2-метилбутан-1-ол (амилов алкохол), 3-метилбутан-1-ол(изоамилов алкохол), метанол (метилов алкохол), етил етаноат(етил ацетат), бутан-1-ол (n-бутанол), бутан-2-ол (сек бутанол), 2-метилпропан-1-ол (изобутилов алкохол), пропан-1-ол (n-пропанол) и етанал (ацеталдехид) в спиртните напитки посредством газова хроматография. Той използва вътрешен стандарт, например пентан-3-ол. Концентрациите на определяемия компонент са изразени в грамове на 100 l абсолютен алкохол; алкохолното съдържание на продукта се определя преди анализа. Спиртните напитки, които могат да бъдат изследвани по този метод, включват: уиски, бренди, ром, винена ракия, плодова ракия и гроздова ракия от джибри. 2. Нормативна справка БДС EN ISO 3696:2000. Лабораторна вода за аналитични цели - спецификации и методи за изпитване 3. Определения Производни съединения са летливите съединения, които се получават едновременно с етанола при ферментацията, дестилацията и зреенето (отлежаването) на спиртните напитки. 4. Принцип Производните съединения в спиртните напитки се определят чрез директно впръскване в газово-хроматографска система на спиртната напитка или подходящо разредена спиртна напитка. Преди впръскването на спиртната напитка се добавя подходящ вътрешен стандарт. Производните съединения се разделят на подходяща колона чрез температурна програма и се детектират с помощта на пламъчно-йонизационен детектор (FID). Концентрацията на всяко едно от тях се определя спрямо вътрешен стандарт с помощта на риспонс-фактори, които се получават при калибриране при хроматографски условия, идентични с тези, при които е осъществен анализът на спиртната напитка. 5. Реактиви и материали Ако няма други указания, следва да се използват само сертифицирани стандартни образци за газово-хроматографски анализ и вода от клас минимум 3, съгласно изискванията на БДС ЕN ISO 3696:2000. Използваните при газово-хроматографския анализ сертифицирани стандартни образци обикновено са: 5.1. абсолютен алкохол 5.2. метанол 5.3. пропан-1-ол 5.4. 2-метилпропан-1-ол 5.5. подходящи вътрешни стандарти: пентан-3-ол, пентан-1-ол, 4-метилпентан-1-ол 5.6. 2-метилбутан-1-ол 5.7. 3-метилбутан-1-ол 5.8. етилацетат 5.9. бутан-1-ол 5.10. бутан-2-ол 5.11. ацеталдехид 5.12. ацетал Ацеталът и ацеталдехидът трябва да се съхраняват на тъмно и при температура, по-ниска от 5°С. Всички други реактиви могат да се съхраняват при стайна температура. 5.13. За приготвяне на стандартните разтвори се използва 40% ( v/v) разтвор на етанол. За да се приготви разтвор на етанол с концентрация 400 ml/l, следва в мерителна колба с обем един литър да се прибавят 400 ml етанол (5.1), да се долее до марката с дестилирана вода и да се разбърка. 5.14. Приготвяне и съхранение на стандартните разтвори (процедура, използвана за валидиран метод). Всички стандартни разтвори трябва да се съхраняват при температура, по-ниска от 5°С, и да се подновяват всеки месец. Масата на компонентите и на разтворите трябва да бъде записвана с точност 0,1 mg. 5.14.1. Стандартен разтвор А За да се сведе до минимум изпаряването на компонентите, в мерителна колба от 100 ml, съдържаща около 60 ml разтвор на етанол (5.13), се отпипетират посочените реактиви, допълва се до марката с етанолов разтвор (5.13) и се хомогенизира добре. Записват се теглото на колбата, теглото на всяко прибавено съединение, както и общото тегло на съдържанието. Компоненти (съединения) Обем (ml) Метанол (5.2) 3,0 Пропан-1-ол(5.3) 3,0 2-метилпропан-1-ол (5.4) 3,0 2-метилбутан-1-ол (5.6) 3,0 3-метилбутан-1-ол (5.7) 3,0 Етилацетат (5.8) 3,0 Бутан-1-ол (5.9) 3,0 Бутан-2-ол (5.10) 3,0 Ацеталдехид (5.11) 3,0 Ацетал (5.12) 3,0 Забележка 1. Препоръчва се да се добавя ацетал и ацеталдехид най-накрая, за да се сведат до минимум загубите при изпаряването. 5.14.2. Стандартен разтвор В В мерителна колба от 100 ml, съдържаща около 80 ml разтвор на етанол (5.13), с пипета се прибавят 3 ml пентан-3-ол или друг подходящ вътрешен стандарт (5.5), добавя се етанолов разтвор до марката и се разбърква добре. Записват се теглото на колбата и на пептан-3-ол или на добавения друг вътрешен стандарт, както и крайното общо тегло на съдържанието. 5.14.3. Стандартен разтвор С Взема се с пипета 1 ml от разтвор А (5.14.1) и 1 ml от разтвор В (5.14.2) и се прибавят в мерителна колба от 100 ml, съдържаща около 80 ml разтвор на етанол (5.13), добавя се етанолов разтвор (5.13) до марката и се разбърква добре. Записват се теглото на колбата и на всяка добавена съставка, както и крайното общо тегло на съдържанието. 5.14.4. Стандартен разтвор D За да се контролира последователността на процеса на анализ, се приготвя стандарт за контролиране на качеството с помощта на приготвения вече стандарт А (5.14.1). В мерителна колба 100 ml, съдържаща около 80 ml разтвор на етанол (5.13), с пипета се добавя един милилитър от разтвор А (5.14.1), добавя се разтвор на етанол (5.13) до марката и се разбърква добре. Записват се теглото на колбата и на всеки добавен компонент, както и на крайното общо тегло на съдържанието. 5.14.5. Стандартен разтвор Е В мерителна колба 100 ml, съдържаща около 80 ml етанолов разтвор (5.13), с пипета се прибавят10 ml от разтвор А (5.14.2), долива се до марката с етанолов разтвор (5.13) и се разбърква добре. Записват се теглото на колбата и на всеки добавен компонент, както и на крайното общо тегло на съдържанието. 5.14.6. Стандартни разтвори за контрол върху линейността на отговор на FID В отделни мерителни колби с обем 100 ml, съдържащи около 80 ml етанол (5.13), се прибавя с пипета съответно по 0, 0,1, 0,5, 1,0 и 2,0 ml разтвор А (5.14.1) и по един милилитър от разтвор В (5.14.2), долива се с етанолов разтвор (5.13) до марката и се разбърква добре. Записват се теглото на колбата и на всеки добавен компонент, както и на крайното общо тегло на съдържанието. 5.14.7. Стандартен разтвор за контрол на качеството CQ В претеглена епруветка се прибавят с пипета 9 ml от стандартен разтвор D (5.14.4) и един милилитър от стандартен разтвор Е (5.14.5) и се разбърква добре. Записват се теглото на епруветката и на всеки добавен компонент, както и на крайното общо тегло на съдържанието. 6. Апаратура и оборудване 6.1. Апаратура за измерване на плътност и алкохолно съдържание 6.2. Аналитична везна с възможност за отчитане на резултата до 0,1 mg 6.3. Газов хроматограф с възможност за работа в температурно програмиран режим, снабден с пламъчно-йонизационен детектор и интегратор или друга система за обработка на данните, с възможности за измерване площта или височината на пиковете. 6.4. Хроматографска колона, позволяваща разделянето на определяемите компоненти, така че минималното разрешение между два компонента (освен 2-метилбутан-1-ол и 3-метилбутан-1-ол) да бъде най-малко 1,3. Забележка 2. Посочените хроматографски колони и условия са подходящи примери: • Предколона с дължина 1 m и вътрешен диаметър 0,32 mm, свързана с колона СР WAX-57 CB с дължина 50 m и вътрешен диаметър 0,32 mm, с дебелина на филма (стабилизиран полиетиленгликол) 0,2 mm, както и друга колона Carbowax (Карбовакс) 400 с дължина 50 m и вътрешен диаметър 0,32 mm с дебелина на филма 0,2 mm (колоните са свързани чрез връзки, без мъртъв обем). Носещ газ и налягане: Хелий (135 kPa) Температура на колоната - начална температура 35°С, задържане 17 min, стъп- ка 12°С/min до 70°С, задържане при 70°С за 25 min Температура на инжектора - 150°С Температура на детектора - 250°С Количество на пробата за един микролитър......split 20 инжектиране - до100:1 • Предколона с дължина 1 m и вътрешен диаметър 0,32 mm, свързана с колона CP-WAX 57 СВ с дължина 50 m и вътрешен диаметър 0,32 mm, дебелина на филма (стабилизиран полиетиленгликол) 2 mm (колоните са свързани чрез връзки, без мъртъв обем). Носещ газ и налягане - Хелий(65 kPa) Температура на колоната - начална температура 35°С, задържане 10 min, стъп- ка: 5°С/min до 110°С, - 30°С/min от 110°С до 190°С, задържане при 190°С за 2 min Температура на инжектора - 260°С Температура на детектора - 300°С Количество на пробата един микролитър......split 55:1 за инжектиране • Колона с пълнеж [5% CW 20 M,Carbopak B(Карбопак В)] с дължина 2 m и вътрешен диаметър 2 mm. Температура на колоната - начална температура 65°С, задържане 4 min, от 65 до 140°С стъпка 10°С/min, задържане при 140°С - 5 min, от 140°С до 150°С, стъпка 5°С/min, задържане - 3 min Температура на инжектора: 65°С Температура на детектора: 200°С Количество на пробата един микролитър за инжектиране 7. Проби и вземане на проби 7.1. Лабораторна проба Алкохолното съдържание на всяка проба се измерва още при получаването и (6.1). 8. Процедура (използвана за валидирания метод) 8.1. Вземане на проба за изпитване 8.1.1. Претегля се един затворен съд, подходящ за измерване, и се записва неговото тегло. 8.1.2. Добавят се 9 ml лабораторна проба в съда и се записва теглото на пробата (Mпроба). 8.1.3. Добавя се един милилитър стандартен разтвор E (5.14.5) и се записва теглото (MIS). 8.1.4. Разклаща се пробата (поне 20 пъти). Преди анализа пробите се съхраняват при температура, по-ниска от 5°С, за да се избегнат до минимум загубите от изпарението. 8.2. Празна проба 8.2.1. С помощта на везна съгласно т.6.2 се претегля затворен съд, подходящ за теглене, и се отбелязва теглото с отчитане до четвъртия десетичен знак. 8.2.2. В съда с пипета се добавят 9 ml от разтвор на етанол (5.13) и се записва теглото. 8.2.3. Добавя се един милилитър стандартен разтвор Е (5.14.5) и се записва теглото. 8.2.4. Пробата се разклаща (поне 20 пъти). Преди анализа пробата се съхранява при температура, по-ниска от 5°С, за да се избегнат до минимум загубите от изпарението. 8.3. Предварителен тест Инжектира се стандартен разтвор С (5.14.3), за да се уверим, че всички вещества са добре разделени (с изключение на 2-метилбутан-1-ол и 3-метилбутан-1-ол). 8.4.Калибриране Калибрирането се проверява чрез следната процедура. Извършва се трикратно инжектиране на всеки от стандартните разтвори, съдържащи вътрешен стандарт (IS). За всяко инжектиране от площите или височините на пиковете на интегратора се изчислява съотношението R за всеки компонент и графично се представя като функция от стойността на концентрацията на тези компоненти по отношение на вътрешния стандарт (IS). Получава се линейна графика с коефициент на корелация минимум 0,99. Площ или височина на пика на отделния компонент R = ---------------------------------------------------------------- Площ или височина на пика на вътрешния стандарт (IS) Концентрация на отделния компонент (?g/g) С = ---------------------------------------------------------------- Концентрация на вътрешния стандарт (IS) (?g/g) 8.5. Определяне В хроматографа се инжектира стандартен разтвор С (5.14.3) и два стандартни разтвора CQ (5.14.7). След това се инжектира с неизвестните проби (подготвени съобразно точки 8.1 и 8.2), като се внася стандартният разтвор за контрол на качеството на всеки 10 проби, за да се осигури аналитична стабилност. На всеки 5 проби се инжектира стандартен разтвор С (5.14.3). 9. Изчисление Възможно е да се прилага автоматизирана система за управление на данните с оглед те да могат да бъдат контролирани съгласно принципите на описания метод. Измерват се площта или височината на пиковете на отделните компоненти и на вътрешния стандарт. 9.1. Изчисление на риспонс фактора От хроматограмата на инжектирания стандартен разтвор С (5.14.3) се изчисляват риспонс факторите за всеки отделен компонент чрез уравнението: където: IS е вътрешният стандарт; концентрация на отделния компонент = концентрацията на отделния компонент в разтвор С (5.14.3); концентрация IS - концентрацията на вътрешния стандарт в разтвор С (5.14.3). 9.1.2. Анализ на пробите С помощта на уравнение (2) се изчислява концентрацията на всеки компонент в пробите. Концентрации на отделните компоненти в mg/g = (Площ или височина на пика на отделния компонент)/(Площ или височина на пика на вътрешния стандарт) където: Мпр e теглото на пробата (8.1.2); МIS - теглото на вътрешния стандарт (8.1.3); концентрация IS = концентрацията на вътрешния стандарт в разтвор Е (5.14.5); RF = риспонс факторът, изчислен с уравнение (1). 9.1.3.Анализ на стандартен разтвор за контрол на качеството. Аналитичният добив на търсената стойност за всеки отделен компонент, съдържащ се в стандартите CQ (5.14.7), се изчислява с формулата: % аналитичен добив на отделните компоненти, съдържащи се в Концентрация на компонента в стандарта CQ еталоните СQ = --------------------------------------------------- • 100
(3) Концентрация на компонента в разтвор D Концентрацията на анализирания компонент в стандартния разтвор CQ се изчислява чрез използване на уравнения (1) и (2). 9.2. Крайно представяне на резултатите За пробите резултатите се превръщат от микрограма на грам в грама за 100 литра абсолютен алкохол с помощта на уравнението: където: r е плътността, kg/m3. Резултатите се изразяват с три цифри и най-много с една цифра след десетичния знак, например 11,4 g/100 l абсолютен алкохол. 10. Осигуряване и контрол на качеството (използвани за валидиран метод) Чрез уравнение (2) се изчислява концентрацията на всеки определяем компонент в стандартните разтвори за контрол на качеството, приготвени съгласно процедурата, описана в т. 8.1.1 до т. 8.1.4. За изчисляване на аналитичния добив на планираната стойност се използва уравнение (3). Ако получените резултати са в границите ± 10% от теоретичните им стойности за всеки определяем компонент, анализът може да бъде извършен. В противен случай се препоръчва да се открие причината за неточността и да се предприемат необходимите коригиращи действия. 11. Характеристики на ефективността (точността) на метода. Статистически резултати от междулабораторни сравнителни изпитвания: следващите таблици представляват стойности за следните анализирани съединения: етанал, етилацетат, ацетал, общ етанал, метанол, бутан-2-ол, пропан-1-ол, бутан-1-ол, 2-метилпропан-1-ол, 2-метилбутан-1-ол, 3-метилбутан-1-ол. Данните са получени от международно проучване върху ефективността (точността) на метода, осъществени в съответствие с международно възприетите процедури. Година на вземане на междулабораторни 1997 проби Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение етанал Тип проби: А - бренди; двойни произволни; В - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*; Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение етилацетат Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение ацетал Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение oбщ етанал Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение метанол Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 4 Определяемо съединение бутан-2-ол Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение пропан-1-ол Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение бутан-1-ол Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение 2-метилпропан-1-ол Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение 2-метилбутан-1-ол Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова ракия; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. Година на международните проби 1997 Брой лаборатории 32 Брой проби 5 Определяемо съединение 3-метилбутан-1-ол Тип проби: A - бренди; двойни произволни; B - вишновка; двойни произволни; C - гроздова; двойни произволни; D - уиски; двойни с различно съдържание*; E - ром; двойни с различно съдържание*. 17. Определяне на захари Захарите в спиртни напитки се определят след инверсия съгласно БДС 6410 (Вина и спиртни напитки. Методи за определяне на захарите).