(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.)
(3)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията след двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, размерът на пенсията при отпускането и се определя според наличния осигурителен стаж и осигурителен доход към датата на отпускане на пенсията.
(4)(Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) При пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава.
(5)(Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, по който Република България е страна, или в европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.