(1)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете с трайно увреждане, чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на ТЕЛК (НЕЛК).