(1)(Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава.
(3)(Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.