(1) Всяко животно, предназначено за клане, или група животни, когато е достатъчно за точността на информацията и контрола върху тях, носи идентификационен знак, който позволява проследяване на произхода му.
(2) Животните се поддържат чисти.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) С цел гарантиране, че предкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия, собственикът на кланицата изпълнява указанията, дадени от ветеринарния лекар, определен от компетентните органи в съответствие с Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.).
(4) Животните се колят възможно най-бързо след доставянето им в кланичната зала.
(5) Зашеметяването, обезкръвяването, дрането, изкормването и тоалетът на трупа се извършват възможно най-бързо след клането и по начин, който предпазва месото от замърсяване.
(6) Трахеята и хранопроводът се оставят незасегнати при обезкръвяването, освен при клане по религиозни причини.
(7) По време на отстраняването на кожата не се допуска контакт между:
- 1. външната страна на кожата и трупа на животното;
- 2. работещите на кланичната линия и оборудването, влизащи в контакт с външната повърхност на кожата и месото.
(8) Изкормването се извършва възможно най-бързо след зашеметяването. Собственикът на кланицата осигурява недопускане на разпиляване на съдържание от стомашно-чревния тракт по време и след изкормването на животното.
(9) При отстраняване на вимето не се допуска замърсяване на трупа с мляко или коластра.