(1) Преминаването от един участък на железен път без надвишение към друг участък с надвишение или обратно се извършва с преход (рампа) на надвишението с наклон, който се изчислява:
- 1. за железопътни магистрали за скорост 160 - 200 км/ч по формулата: K = 10.Vmax, където: Vmax е максималната (проектната) скорост в км/ч, K - наклонът на рампата на надвишението;
- 2. за участъци от железопътни магистрали, проектирани за скорост по-малка от 160 км/ч - по формулата по ал. 1 или при обосновано от проектанта изключение по формулата: K = 8.Vmax;
- 3. за останалите категории железопътни линии в нормални условия - по формулата по т. 1, а в притеснени условия - по формулата по т. 2.
(2) Преходът на надвишението се прави праволинеен от началото на прехода (НП) до края на прехода (КП).
(3) Началото на прехода и краят на прехода на надвишението трябва да съвпадат с началото на преходната крива (НПК) и края на преходната крива (КПК). За железопътните магистрали и новите железопътни линии от категории I и II не се допуска преходът на надвишението да навлиза в циркулярната (кръговата) крива.
(4) При реконструкции на железопътни линии от категории I и II се допуска преходът на надвишението да навлиза в циркулярната крива, като в края на преходната крива преходът на надвишението има стойност: където: Hmin е минималното надвишение на външната релса в мм; Vmax - максималната проектна скорост в км/ч; R - радиусът на кривата в м.
(5) В проектите за железопътни магистрали не се допускат сложни еднопосочни криви с различни надвишения.
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“