(1) Устойчивостта на кораба се проверява и се счита достатъчна, ако височината на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KG) не превишава максимално допустимото издигане центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KGznl), като изчисленията се извършват за водоизместванията при всяко възможно газене.
(2) За величина на максималното допустимо издигане на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KGznl) се приема по-малката от величините, изчислени по формулите:
- 1. KGznl = [KM + ( Bf/2.F) (Z.Tm/2-hkw-hkfo)]/[(Bf.Z/2.F).Z + 1] [m]; Стойността на Bf/2.F не може да бъде по-малка от 11,5, 11,5 = tg 5°;
- 2. KGznl = KM-1,00, m; приема се по-малкото от значенията за KGznl, където: KGznl е максимално допустимо издигане центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина, m; КМ - разстоянието на метацентъра над основната равнина, m; F - действащият надводен борд по средата на дължината L, m; Z - параметър на центробежната сила, обусловена от циркулацията. Z = (0,7v)2/9,81.1,25Lf = 0,04v2/L; v - максималната скорост на кораба спрямо водата, m/s; Tm - средното газене, m; hkw - резултантното действащо кренящо рамо от налягането на вятъра, m; hkfo - сумата на кренящите рамена от свободните повърхности на водата, m.
(3) При отсъствие на диаграма на устойчивостта стойността на разстоянието на метацентъра над основната равнина (КМ) се определя по следните приблизителни формули:
- 1. за кораб-площадка: КМ = Bf2/[(12,5-Tm/H)Tm] + Tm/2, m;
- 2. за останалите кораби: КМ = Bf2/[(12,7-1,2.Tm/H)Tm] + Tm/2, m.