Наредба № 22 от 5 октомври 2005 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища

С наредбата се определят техническите изисквания към устройството и оборудването на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, с цел подобряване условията за безопасност на корабоплаването.

Наредбата не се прилага за военни и граничнополицейски кораби, кораби под 20 m, пътнически и развлекателни кораби, фериботи, кораби на подводни криле, кораби на въздушна възглавница или други кораби, плаващи със скорост, по-голяма от 40 km/h, спрямо брега.

Корабите, предназназначени за плаване по вътрешните водни пътища, се строят по одобрена проектно-техническа документация в съответствие с правилата на призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).

За всеки новопостроен кораб корабостроителят предава на собственика техническите паспорти на механизмите и обзавеждането, каталожни книги за поръчка на пълен комплект резервни части, инструкции за обслужване на отделните механизми, системи и специфично обзавеждане, комплекти отчетни чертежи по установения формат, както и други отчетни документи, необходими за правилната експлоатация на кораба.

Работната площ на палубите и проходите за преминаване осигурява безопасни условия за работа, като бордовете се осигуряват с леерно или опорно ограждане за краката (кландер).

Товарните люкове се осигуряват с комингси, които изключват възможността за случайно закачване на товарозадържащите приспособления.

Люковите закрития и поддържащите ги бимси се конструират и осигуряват против случайно преместване от вятъра, товарното, швартово или влекално устройства.

Машинните и котелните отделения се разполагат по начин, осигуряващ безопасно управление, обслужване и поддържане на оборудването им.

Преградите, обшивката, вратите и стените на цистерните в машинните и котелните отделения се изработват от стомана или друг негорящ материал.

В машинните, котелните и другите помещения, в които е възможно да попадне гориво или токсични газове, се осигурява вентилация.

Входните люкове и траповете, обезпечаващи достъп в машинните и котелните отделения и бункери, се изработват от стомана или друг огнеустойчив материал и неподвижно се закрепват.

Корабите, предназначени за превоз на товари, се разделят на три типа:

1. 1. тип А - палубни кораби, чиито люкови закрития имат достатъчна якост, твърдост, пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия;
2. 2. тип В - танкери и приравнени към тях кораби, които имат малки отвори за достъп до цистерните, затварят се с метални или равностойни капаци, снабдени с водонепроницаеми уплътнения, и имат следните характеристики: а) висока степен на водонепроницаемост; б) висока степен на непотопимост вследствие на ниската проницаемост на запълнените товарни отсеци;
3. 3. тип С - открити кораби, чиито люкови закрития нямат необходимата якост, твърдост, пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия или на които товарните люкове са отворени.

Върху товарната марка на всички кораби, измерени по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 7 от 2003 г.), и за които са издадени мерителни свидетелства, се вдълбава и знакът за измерване.

Обезсилените марки или знаци се отстраняват или обозначават като такива по разпореждане и под контрола на Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИА “МА”).

За корабите по чл. 24 марките за измерване заместват товарните марки, което се вписва в корабното удостоверение.

Товарните и другите люкове, разположени на открит участък от палубата на преградите, се изграждат със закрития, осигуряващи пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия за корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, и водонепроницаемост при лоши атмосферни условия за корабите, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1.

Капаците на кингстоните и ледовите сандъци са водонепроницаеми.

Размерите на палубните шпигати и вратите във фалшборда осигуряват оттичането на попадналата върху палубата задбордна вода.

Най-малката височина на надводния борд за кораби тип А е: Дължина на кораба в m Най-малка височина на надводния борд в mm зона 1 зона 2 І 30 250 250 40 340 300 50 440 340 60 570 340 70 570 340 і 80 570 340 Забележка. В тази и във всички следващи таблици за промеждутъчните значения за дължина на кораба най-малката височина на надводния борд се определя чрез линейна интерполация.

Най-малката височина на надводния борд за кораби тип В е: Дължина на кораба в m Най-малка височина на надводния борд в mm зона 1 зона 2 І 30 180 160 40 250 220 50 330 220 60 420 220 70 420 220 і 80 420 220

Най-малката височина на надводния борд за кораби-площадка се определя по нормите, предвидени за корабите тип В.

Разстоянието на безопасност е:

1. 1. за кораби тип А и В - не по-малко от 300 mm;
2. 2. за кораби тип С - не по-малко от 500 mm.

Способността на кораба да спира се доказва с маневра за спиране, проведена на полигон по чл. 50, а повратливостта - с повороти в съответствие с чл. 59, ал. 1.

Когато маневрата за спиране по чл. 56 се извършва в тиха вода, се извършва и изпитване за управляемост на кораба на заден ход.

На корабите се монтират двигатели с вътрешно горене, работещи с гориво с температура на възпламеняване над 55 °С.

На задвижващите мотори на смукателни и нагнетателни вентилатори се осигурява възможност за изключване извън машинните помещения.

На корабите със силова уредба с един главен двигател, се монтира устройство за автоматично изключване на двигателя при свръхобороти.

Горивните цистерни, захранващи главните двигатели и двигателите, обезпечаващи безопасната експлоатация на кораба, се оборудват с прибори, подаващи звукови и светлинни сигнали в рулевата рубка, когато нивото на горивото е под минималното.

Нефтосъдържащите води и отработеното масло се съхраняват в цистерни, намиращи се на дъното на машинното отделение.

Цистерната за отработено масло има вместимост не по-малка от 1,5 пъти количеството на отработеното масло, включително и отработеното хидравлично масло.

Шумът, създаван от корабите при движение, от двигателя и от изходящите газове се ограничава чрез съответните средства.

Шумът, създаван от кораба, не може да превишава 75 dB на разстояние 25 m от корпуса, перпендикулярно на борда.

Рулевата рубка се остъклява с прозрачност, позволяваща пропускане на най-малко 75 % от светлината.

Осветлението на показанията на приборите се проектира и изгражда така, че да не дразни зрението, да има възможност за плавно регулиране и да не препятства възприемането на показанията.

Устройствата за контрол и индикация се осигуряват с авариен източник на захранване, което се включва автоматично, в случай че основното захранване спре.

Корабите се оборудват с одобрен тип радиолокационно оборудване и уреди за скоростта на завиване.

В рулевата рубка на кораба:

1. 1. екранът на радиолокатора се монтира в близост до оста на зрение на рулевия;
2. 2. радиолокационното изображение е съвършено ясно, без тубус или капаци при всякакви условия на осветеност;
3. 3. показанията на уреда за скоростта на завиване са изведени над или под радиолокационното изображение или вмъкнати в него.

Рулевата система осигурява управление на кораба при постоянен ъгъл на крена до 15° и температура от -20 °С до +50 °С.

Когато корабът е оборудван с хидравлична рулева система, към нея не се допуска включването на други консуматори.

При наличие на ръчен привод или ръчно управляван от рулевата рубка хидравличен привод е допустимо превключващият вентил на хидравличния привод на рулевата система да не бъде дублиран.

Когато управлението на посоката на упора на винто-рулевите колони, водометния или крилчатия движител или носовото подрулващо устройство е електрическо, хидравлично или пневматично, се осигуряват две независими приводни системи между тях и рулевата рубка.

При наличие на две или повече независими винто-рулеви колони, водометни или крилчати движители или носови подрулващи устройства не е необходима резервна система за управление, в случай че корабът запазва маневреността си при повреда на едно от тези устройства.

В рулевия пост се монтират контролно-измервателни прибори за установяване на:

1. 1. нивото на маслото в хидравличните резервоари;
2. 2. работното налягане в хидравличната система;
3. 3. повреди на електрическото захранване на управлението на руля и приводите;
4. 4. повреди на регулатора за скоростта за завиване;
5. 5. повреди на буферните устройства по чл. 105, ал. 2.

Работата на рулевата система и поддържането на зададения курс се проверяват чрез изпитванията по чл. 49.

Електрическата система на кораба се осигурява с два независими източника на енергия, като при повреда на един от тях оборудването, необходимо за безопасно плаване, се осигурява с енергия в продължение на не по-малко от 30 min.

Необходимото захранване на кораба се определя чрез баланс на мощостта, като се вземе предвид фактора на едновременност.

Минималната защита за неподвижно монтирани елементи на електрообзавеждането е съгласно таблицата: Местоположение Вид на минималната защита (в съответствие с IEC публ. 60529 : 1992) гене- дви- транс- пултове, обо- осве- ратори гатели форма- разпре- руд- тител- тори дели- ване ни при- телни бори устрой- ства и прекъс- вачи Служебни поме- IP 22 IP 22 2) 1)2) IP 44 IP 22 щения, машинни IP 22 IP 22 отделения, отсеци на рулевите системи Трюмове IP 55 IP 55 Акумулаторни и 3) бояджийски по- IP 44 мещения Открити палуби и IP 55 IP 55 IP 55 IP 55 рулеви постове Рулева рубка IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 IP 22 Жилищни поме- IP 22 IP 20 IP 20 щения с изклю- чение на лаза- рети, санитар- ни помещения Лазарети, сани- IP 44 IP 44 IP 44 IP 55 IP 44 тарни поме- щения Забележки: 1) В случай на оборудване с голямо топлоотдаване: IP 12. 2) В случай че устройствата или пултовете нямат този тип защита, тяхното местоположение отговаря на условията, приложими за този тип защита. 3) Електрообзавеждане, сертифицирано по отношение на безопасността от организация по чл. 4.

Напречното сечение на заземяващите проводници е не по-малко от стойностите в таблицата: Напречно Минимално напречно сечение на сечение на заземяващия проводник, mm външните проводници, mm в изолирания кабел поставен отделно от 0,5 до 4 същото напречно 4 сечение като това на външните про- водници повече същото напречно същото напречно от 4 до 16 сечение като това сечение като това на външните про- на външните про- водници водници повече 16 16 от 16 до 35 повече половината от половината от от 35 до 120 напречното сече- напречното сече- ние на външните ние на външните проводници проводници повече от 120 70 70

При напрежение над 50 V корпусът се заземява и изводът за заземяване се маркира.

За сравняване на полярността при постоянен ток или порядъка на фазите при трифазен променлив ток на външното захранване спрямо корабната мрежа се монтира индикаторно устройство.

До съединението по чл. 123, ал. 1 по подходящ начин се указват:

1. 1. редът за включване към външната мрежа;
2. 2. видът на тока и номиналното напрежение, а за променливия ток - и честотата.

Генераторите, електромоторите и съединителните им кутии се монтират на достъпни места за прегледи, измервания и ремонти.

Генераторите, задвижвани от главния двигател, гребния вал или от спомагателни механизми, се проектират в съответствие със скоростта на въртене на задвижващия механизъм.

Вътрешните повърхности на всички помещения, шкафове или сандъци, рафтове или други вградени конструкции, предназначени за акумулаторни батерии, се осигуряват от вредните въздействия на електролита.

Вратите и/или капаците на помещения, шкафовете и сандъците, в които има акумулаторни батерии, се обозначават с надпис или стикер “Забранено пушенето и влизането с открит огън”.

Кабелните кутии и куплунги се оразмеряват в съответствие с типа на използвания кабел и изключват възможността за объркване на щепселните кутии за различните напрежения и честоти.

В случаите на сила на тока над 16 А щепселните кутии се блокират, така че изваждането и вкарването на щепселите да е възможно само при изключена верига.

Металната оплетка, бронята и обшивката на кабелите в силовите или осветителните инсталации се заземяват поне от единия край и не могат да се използват като проводници.

Разпределителните табла на навигационните светлини се монтират в рулевата рубка и се захранват от отделен кабел от главното разпределително табло или от други две независими вериги.

Аварийни източници на захранване са:

1. 1. спомагателна установка с горивна система и система за охлаждане, независими от главната силова установка и при случай на авария включваща се автоматично или включвана ръчно от квалифицирани членове от екипажа до 30 s;
2. 2. акумулаторна батерия, която при случай на авария се включва автоматично или ръчно от квалифицирани членове от екипажа и е способна да осигури енергия на консуматорите по чл. 154 най-малко за 30 min без презареждане.

Аварийните източници захранват едновременно:

1. 1. навигационните светлини;
2. 2. устройствата за звуково предупреждение;
3. 3. аварийното осветление на местата за съхраняване на колективните спасителни средства, надписите, указващи маршрутите за евакуация и изходите им, машинните отделения и изходите им, рулевата рубка, помещенията с аварийни източници на енергия, местата на пожарогасителите и пожарните помпи и местата за събиране на екипажа в случай на опасност;
4. 4. радиотелефонното обзавеждане;
5. 5. системите за тревоги и вътрешнокорабна сигнализация;
6. 6. аварийните прожектори;
7. 7. спринклерната система за пожарогасене или аварийната пожарна помпа.

Аварийните източници на захранване и техните разпределителни табла се монтират извън машинното помещение и помещението, в което е монтирано главното разпределително табло, и се отделят с огнеустойчиви и водонепроницаеми прегради.

На електронните устройства, на системата за рулево управление и силовата установка на кораба се провеждат изпитвания за надеждна експлоатация.

Допустимите отклонения на напрежението и честотата по време на изпитванията са съгласно таблицата: Работни Отклонения параметри продъл- кратко- жителни трайни В обичаен Честота а ± 5 % а ± 10 % 5 s режим Напрежение а ± 10 % а ± 20 % 1,5 s При работа Напрежение + 30 %/- 25 % на акумула- торна батерия

Топлинното изпитване се извършва чрез загряване на образеца до температура 55 °С за 30 min и след 16 h се извършват останалите изпитвания.

Изпитване на студоустойчивост се извършва, като образецът се изключва и охлажда до -25 °С, държи се при тази температура 2 h, след което температурата се повишава до 0 °С и се провеждат останалите изпитвания.

Изпитванията за електромагнитна съвместимост се извършват по правилата на организация по чл. 4.

Годността на електронното оборудване се удостоверява със сертификат от производителя или от организация по чл. 4.

На кораби и състави с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор, по-дълги от 86 m и по-широки от 22,90 m, кърмовите котви трябва да могат да се спускат от рулевия пост.

Не се допуска използване на чугунени котви.

Минималното разкъсващо усилие R на котвената верига се изчислява по формулата:

1. 1. за котви с маса, по-малка от 500 kg - R = 0,35.P? [kN];
2. 2. за котви с маса от 500 до 2000 kg - R = [0,35 - (P? - 500)/1500].P? [kN];
3. 3. за котви с маса по-голяма от 2000 kg - R = 0,25.P? [kN], където: Р? - е теоретичната маса на всяка котва, изчислена по реда на чл. 165 - 169.

В случай че на кораба са монтирани по-тежки котви с по-здрави котвени вериги, в корабното удостоверение се вписват само минималните маса и разкъсващо усилие.

Свързващите звена (вертлюзите) между котвата и котвената верига трябва да издържат на разкъсващо усилие 120 % от R на веригата.

Котвените вериги могат да се заменят със стоманени въжета с 20 % по-голяма дължина и издържащи на разкъсващото усилие R на веригите.

Корабът се оборудва най-малко със:

1. 1. радиотелефонна система;
2. 2. прибори и устройства за подаване на визуални и звукови сигнали, както и за корабна сигнализация;
3. 3. аварийни светлини със самостоятелно захранване, дублиращи швартовите светлини;
4. 4. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтозамърсени парцали и пакли;
5. 5. маркиран огнеустойчив съд с капак за опасни или замърсяващи твърди отпадъци и такъв за опасни или замърсяващи течни отпадъци;
6. 6. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтосъдържащи води.

Влекачите се оборудват с определен брой буксирни стоманени въжета, като основното въже има дължина най-малко 100 m и издържа разкъсващо усилие в kN не по-малко от 1/3 от общата мощност на главните двигатели в kW.

Конструкцията на кораби с дължина 85 m или повече, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, отговаря на следните изисквания:

1. 1. корпусите, надстройките и конструктивните прегради, преградите на коридорите в жилищните помещения, палубата и рубките са изработени от стомана или друг негорим материал;
2. 2. покритията на палубите, стените и подовете на жилищните помещения, помещенията, разположени на палубите, товарните помещения и мебелите са изработени от труднозапалими материали, които при пожар не отделят опасен дим или отровен газ;
3. 3. шахтите на асансьорите за екипажа, намиращи се в жилищните помещения, вътрешните стълби, намиращи се под открита палуба, са изработени от стомана или равностоен материал;
4. 4. преградите на камбузите, бояджийските, фенерните и шкиперските складове, граничещи с жилищни помещения, и помещенията на аварийните генератори са изработени от стомана или равностоен материал;
5. 5. в машинните помещения не се допуска използване на бои и лакове или други покрития на нитроцелулозна или лесновъзпламеняваща се основа;
6. 6. тръбопроводите за нефтопродукти или течни горива са изработени от негорим материал;
7. 7. шпигатите, фановите или други отливни отверстия, разположени близо до водолинията или в местата, където разрушаването на материала в случай на пожар може да доведе до опасност от потъване на кораба, са изработени от материали, издържащи на висока температура;
8. 8. отоплителните електрически уреди са обезопасени против пожар.

Конструкцията на кораби с дължина, по-малка от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, и корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 отговаря на следните изисквания:

1. 1. покритието на палубите, стените и подовете на жилищните помещения, помещенията, разположени на палубите, образуващи горното закритие на машинни и товарни помещения, и мебелите в тях са изработени от труднозапалими материали;
2. 2. стените и вратите на машинните отделения, котелните и бункерите са изработени от стомана или друг огнеустойчив материал;
3. 3. наклонените и вертикалните трапове, водещи към машинните и котелните помещения и бункерите, са закрепени неподвижно и изработени от стомана или друг равностоен материал;
4. 4. в машинното отделение не се допуска употребата на бои, лакове и други покрития на нитроцелулозна или друга лесновъзпламеняваща се основа;
5. 5. тръбопроводите за нефтопродукти или течни горива са изработени от негорим материал;
6. 6. шпигатите, фановите или други отливни отверстия, разположени близо до водолинията или в местата, където разрушаването на материала в случай на пожар може да доведе до опасност от потъване на кораба, са изработени от материали, издържащи на висока температура;
7. 7. отоплителните електрически уреди са обезопасени против пожар;
8. 8. принудителната вентилация на машинното отделение се изключва от леснодостъпно място извън машинното отделение.

На кораби с дължина, по-голяма от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1:

1. 1. наличните наклонени и вертикални трапове във всички помещения за екипажа, както и в помещенията, в които работи екипаж, освен машинното отделение осигуряват бързо излизане на открита палуба;
2. 2. всяко машинно отделение, коридорът на гребния вал и котелното отделение се осигуряват с два изхода, единият от които може да бъде с водонепроницаема врата;
3. 3. в машинните отделения, където няма водонепроницаеми врати, изходите се осигуряват с два метални трапа, максимално отдалечени един от друг и водещи към врати на шахти, отдалечени една от друга и с изход към открита палуба.

На кораби с дължина, по-малка от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, и кораби, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3:

1. 1. наличните наклонени и вертикални трапове във всички помещения за екипажа, както и в помещенията, в които работи екипаж, освен машинното отделение осигуряват бързо излизане на открита палуба;
2. 2. машинните и котелните отделения имат два изхода, единият от които е авариен.

Всеки кораб, плаващ в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, се оборудва с пожарни помпи, напорна система за водно гасене, пожарни хидранти и ръкави.

Товарните трюмове на корабите с дължина, по-голяма от 125 m, се оборудват с обща за всички трюмове стационарна система за пожарогасене.

На борда на корабите с дължина, по-голяма от 110 m, се осигурява стационарната система за пожарогасене в помещения, в които се разполагат:

1. 1. главните и спомагателните котли, работещи с втечнени газове, горивните помпи или разходните горивни цистерни;
2. 2. главният и спомагателният двигател с вътрешно горене с мощност, по-голяма от 750 kW.

Спасителните лодки се проектират с конфигурация, форма и размери, които позволяват при натоварване с определен брой хора, оборудване и снаряжение достатъчни устойчивост и надводен борд.

Спасителните лодки отговарят на следните изисквания:

1. 1. имат места за сядане за не по-малко от 3 души, като всяко място е с широчина не по-малка от 0,745 m;
2. 2. разрешеният брой места за разместване на хората в лодката се определя по минимална брутовместимост 1,75 m3, но не по-малко от 0,225 m3 за един човек;
3. 3. устойчивостта се счита за достатъчна, ако остава надводен борд 100 mm, когато половината от максимално разрешения брой хора са седнали на единия борд на лодката;
4. 4. лодката с максимално допустимия брой хора и снаряжение и запълнена с вода запазва достатъчна плавучест и устойчивост.

При максимално натоварване в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 спасителните лодки имат надводен борд:

1. 1. за лодки с дължина до 3,5 m - 280 mm;
2. 2. за лодки с дължина от 3,5 m до 4,5 m - 280 + 40/(L - 3,5) [mm], където L e дължината на лодката в метри;
3. 3. за лодки с дължина над 4,5 m - 320 mm.

Оборудването се разполага на леснодостъпно място независимо с коя част нагоре плава спасителният сал.

Надуваемите спасителни жилетки:

1. 1. имат два отсека, устойчиви са и имат плавучест, дори и когато единият от отсеците не е в работно положение;
2. 2. автоматично и ръчно се привеждат в работно положение;
3. 3. годни са за използване през всеки сезон.

Спасителните кръгове:

1. 1. поддържат товар с тегло не по-малко от 7,75 kg в сладка вода;
2. 2. изготвени са от материал, устойчив на нефт и нефтопродукти и издържащ на температура до 50 °С;
3. 3. боядисани са в сигнален цвят;
4. 4. имат вътрешен диаметър 0,45 m с отклонение до 10 %;
5. 5. имат от външната си страна леер за хващане.

Спасителните сфери:

1. 1. поддържат тегло от 7,75 kg в сладка вода;
2. 2. изготвени са от материал, устойчив на нефт и нефтопродукти и издържащ на температура до 50 °С;
3. 3. са по-леки от 1 kg;
4. 4. имат по периметъра си мрежа за захващане;
5. 5. боядисани са в сигнален цвят.

Корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3, се снабдяват със:

1. 1. една лодка, която може да събере до трима души;
2. 2. спасителни жилетки за всички намиращи се на борда хора;
3. 3. най-малко два спасителни кръга, а за корабите с дължина над 75 m - три спасителни кръга, или два спасителни кръга и две спасителни сфери, като на корабите, извършващи нощни рейсове, поне един от тези три кръга се оборудва със светлинен буй.

Устройствата за спускане на вода на спасителните лодки се конструират и разполагат така, че да осигуряват надежден, бърз и безопасен за хората спуск на вода от всеки борд на кораба в най-неблагоприятните условия на крен и диферент.

На всички спасителни средства се изписват името на кораба и пристанището на регистрация.

Екипажните кораби имат помещение за почивка на екипажа в свободното от вахта време.

Помещенията по чл. 207 се проектират, оборудват и разполагат по начин, отговарящ на изискванията за комфорт, безопасност и охрана живота и здравето на членовете на екипажа.

Помещенията по чл. 207 се осигуряват срещу проникването на паразити.

Подходите към жилищните помещения:

1. 1. се разполагат и оразмеряват така, че да осигуряват безпрепятствено преминаване;
2. 2. се намират на безопасно разстояние от буксирни лебедки и товарно оборудване;
3. 3. са със свободна широчина не по-малка от 760 mm и свободна височина не по-малка от 1900 mm;
4. 4. са с височина на комингсите на отворите за врати по-малка от 400 mm.

Металните прегради и таваните в помещенията по чл. 207 се осигуряват с изолиращо покритие.

В помещенията по чл. 207 на самоходните кораби се осигурява електрическо осветление, позволяващо възможност за четене и писане.

Помещенията по чл. 207 се осигуряват и с аварийно осветление.

Кухните и салоните-кухни се оборудват със:

1. 1. кухненско обзавеждане;
2. 2. съдомиялна;
3. 3. система за топла и студена вода;
4. 4. хладилник;
5. 5. шкафове или полици.

Към кухните се предвиждат складове и хладилник за съхранение на хранителни продукти.

Гърловините за пълнене на съдовете по чл. 230, ал. 1 се обозначават за предотвратяване на ползването им за други течности.

Изискванията за безопасно разполагане и оборудване на работните места са:

1. 1. наличие на свободен и надежден достъп до работните места;
2. 2. в случай че постоянно използваните подходи към работните места не са на нивото на палубата, се използват наклонени трапове, вертикални трапове или трапове със скоби;
3. 3. броят, оборудването и размерите на изходите, включително аварийните, са в съответствие с предназначението и размерите на помещението;
4. 4. в случай на няколко изхода те се разполагат на максимално разстояние един от друг;
5. 5. аварийните изходи са ясно обозначени;
6. 6. свободната височина на постоянните работни места е не по-малка от 1,98 m;
7. 7. работните места са с достатъчни размери и: а) при физическа работа обемът на нето въздуха не е по-малък от 7,00 m3; б) свободната площ на настила обезпечава свобода на движението, експлоатация, поддържане, текущ ремонт и контрол;
8. 8. работните места, разположени близо до водата или на площадки, разликата в нивата на които превишава 1 m, са оборудвани с устройства, препятстващи падане;
9. 9. за безопасно придвижване на екипажа или товара, проходите, подходите и коридорите са със свободна широчина на прохода, по-голяма от 0,6 m, и свободна височина, по-голяма от 1,98 m;
10. 10. отворите на подходите към работните места се намират на достатъчно голямо разстояние от оборудване, което може да се яви източник на опасност;
11. 11. вратите са конструирани и оборудвани да се отварят и затварят от двете страни и против непреднамерено затваряне;
12. 12. наклонените и вертикалните трапове са: а) стационарни и конструирани против падане и подхлъзване; б) с широчина по-голяма от 0,750 m и разстояние между перилата не по-малко от 0,760 m, а за преносимите стълби широчина, по-голяма от 0,740 m и от 0,750 m в основата; в) с височина на стъпенките, по-малка от 0,30 m, и дълбочина на стъпенките, по-голяма от 0,715 m; г) със стъпенки и прагове, осигуряващи безопасно преминаване и изключващи странично подхлъзване; д) с парапет при повече от три стъпала; е) с устройства за вертикално изкачване, имащи специални поддържащи приспособления над откритите изходи;
13. 13. подвижните трапове (трюмните трапове) са защитени от падане и подхлъзване и имат дължина, позволяваща им при наклон 60° към хоризонта да се подават над горния ръб на люка с 1 m;
14. 14. стъпенките на стационарните трапове са обозначени с контрастна боя;
15. 15. отворите в пода или по повърхността на палубата са обезопасени против падане;
16. 16. подовете, покритията на палубите, настилките и преградите са изработени от лесно почистващ се материал;
17. 17. прозорците и светлиците са устроени и разположени да се отварят, затварят и чистят без опасност за лицата, извършващи тази работа;
18. 18. работните места, с изключение на складовете и празните помещения, се вентилират за редовна подмяна на въздуха чрез система за вентилация (най-малко петкратен обмен на въздуха на час), без да се получава течение;
19. 19. работните места са оборудвани с прибори за отопление на помещенията;
20. 20. работните места по възможност имат естествено осветление;
21. 21. осветлението не предизвиква заслепяване;
22. 22. електрическите ключове за осветлението на работните места са разположени на леснодостъпни места около вратите;
23. 23. работните места и намиращите се в тях установки са изолирани от шум и вибрации;
24. 24. не се допуска опасна концентрация на пара, газове и прах на работните места;
25. 25. оборудването е разположено по начин, обезпечаващ удобно и надеждно маневриране, използване, съхранение и ремонт;
26. 26. таблата с инструкциите за оказването на първа помощ са поставени на добре видими места.

Горните части на кнехтовете и краищата на стъпала се маркират в контрастен цвят.

Работните места се проектират с достатъчни размери за обезпечаване движение на всеки работещ член на екипажа.

Местата на проходите и коридорите за придвижване на членовете от екипажа се проектират и изграждат с достатъчни размери и устройват така, че:

1. 1. пред входовете да не се задържа придвижването;
2. 2. чистата широчина на прохода да е по-голяма от 0,6 m, като за кораби с широчина по-малка от 8,0 m, тя може да бъде намалена до 0,5 m;
3. 3. общата височина на коридора и комингса е по-голяма от 1,98 m.

Вратите се отварят и затварят от всяка страна и се осигуряват от случайно отваряне или затваряне.

В случай на разлика в нивата на пода над 0,30 m се поставят стъпенки, трапове и прагове в проходите, изходите и коридорите.

Работните места с разликата в нивото на пода над 0,750 m, се оборудват с трапове.

Аварийните изходи, прозорците или капаците на светлиците, използвани над аварийните изходи, се проектират и изграждат с чиста площ на отвора 0,736 m2 с най-малък размер 0,750 m.

Работните помещения за членовете на екипажа се осигуряват против вибрации и шум.

Членове на екипажа, подложени на въздействието на шум и вибрации над 85 dB, се снабдяват с индивидуални прибори за защита.

Крановете се проектират и строят така, че усилията по време на работата, да не въздействат на якостта на опорните конструкции и да не влошават устойчивостта на кораба.

Табелите, монтирани на крана, съдържат следната информация:

1. 1. наименование и адрес на строителя;
2. 2. година на построяване;
3. 3. тип или серия;
4. 4. сериен номер, ако има такъв.

За оборудване, работещо с течно гориво, се използват само горива с температура на възпламеняване над 55 °С.

Печките с изпарителни нефтени форсунки се запалват без използване на друг вид горяща течност.

Печките с изпарителни нефтени форсунки се осигуряват с регулатори за постоянен приток на гориво към форсунката без пропуск на гориво и работещи в условия на вибрации и крен до 12°.

Димоотводните тръби на печките с изпарителни нефтени форсунки се оборудват с устройства, предотвратяващи обратна тяга.

Отоплителните прибори с изпарителна нефтена форсунка се снабдяват с необходимите пускови, изключвателни и регулиращи устройства и контролни прибори.

Приборите с принудително въздушно отопление отговарят на следните изисквания:

1. 1. въздухът за горенето се подава от вентилатор, ако горивото се изпарява под налягане;
2. 2. осигурена е възможност за продухване на горивната камера преди запалване на форсунката;
3. 3. подаването на гориво автоматично се прекратява в случай, че горенето е спряло, подаването на въздух не отговаря на горивния процес или температурата на нагретия въздух превишава предварително зададената;
4. 4. оборудвани са с надеждна арматура и контролни прибори.

Оборудването за отопление, работещо с твърдо гориво, се монтира върху метален лист.

Котлите, работещи с твърдо гориво, се оборудват с термостати за регулиране потока на въздуха, необходим за горенето.

В близост до всеки отоплителен прибор се разполагат противопожарни средства.

Допуска се използването само на съдове за втечнен газ с маса на напълване от 5 до 35 kg.

На кораба се използват само съдове с официално клеймо, удостоверяващо проведените им изпитвания и срок на валидност.

Разпределителният пункт за газта се разполага на палубата в специален шкаф, извън жилищните помещения, така че да не пречи на движението, а в случай на изтичане на газ да препятства проникване на газта вътре в кораба или съприкосновението й с източник на възпламеняване.

Към всяка уредба по чл. 267 може да се включат едновременно до четири съда за газ, съединени с автоматичен или механичен превключвател.

Не се разрешава налягането на изхода на крайния регулатор на налягане да превишава атмосферното с повече от 5 kPа, при допустимо отклонение до 10 %.

Не се разрешава при двустепенно намаление на налягането величината на промеждутъчното налягане да превишава атмосферното с повече от 250 kPа.

Газопроводите и съединенията се изграждат газонепроницаеми независимо от вибрациите и разширението, на което могат да бъдат подлагани.

Външната повърхност на стоманените газопроводи се защитава от корозия.

Не се допуска разполагането на уредбите по чл. 267 или на техни части в машинните помещения.

Всеки прибор се монтира и съединява срещу случайно разкачане от съединителния газопровод.

Помещенията, оборудвани с уредби по чл. 267, се осигуряват с достатъчно големи отвори за отвеждане на изгорели газове.

Не се допуска разполагане на изходи на вентилационните отвори или затварящи приспособления в спалните помещения.

На подходящо място на кораба се поставя табела с инструкции за безопасна експлоатация на уредбата по чл. 267.

Корабите за тласкане се проектират, оборудват и снабдяват с устройство за тласкане, позволяващо:

1. 1. лесно и безопасно преминаване на екипажа от тласкача на тласкания кораб;
2. 2. заемане на фиксирано положение спрямо тласкания кораб;
3. 3. предотвратяване на относителното движение между корабите.

При съединяване на корабите с въжета тласкачът се оборудва най-малко с две специални лебедки или еквивалентни съединителни устройства за натягане на въжетата.

Изискванията на чл. 7 за таранна преграда не се прилагат за тласкачи.

Корабите, предназначени за плаване в бордово свързани групи, се оборудват с кнехтове или равностойни устройства, чиито брой и разположение дават възможност за безопасно формиране на групата.

Корабите, предназначени за плаване в състав, се оборудват със съединителни устройства, кнехтове или равностойни устройства, чиито брой и разположение дават възможност за безопасно формиране на състава.

Кърмата на влекача се обезопасява чрез буксирни дъги с предпазни палци.

Кораби с дължина L над 86 m не могат да се използват за влачене по течението.

Конструктивните елементи на корабите се проектират да издържат на въздействието на натоварването върху тях, удостоверено с класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4.

Остатъчният надводен борд е най-малко 300 mm.

Устойчивостта на кораба се потвърждава със:

1. 1. чертежи на техническия кораб (плаващото оборудване и работните устройства) и подробни данни, отнасящи се за устойчивостта;
2. 2. хидростатични елементи или криви;
3. 3. диаграми на статическа устойчивост;
4. 4. описание на практическите ситуации със съответстващите данни, съдържащи теглото и центъра на тежестта, включвайки ненатовареното положение и състоянието на оборудването при транспортиране;
5. 5. изчисляване на крена, диферента и възстановяващите моменти с определяне ъглите на крена и диферента и съответните остатъчни разстояния на безопасност и надводния борд.

Проверката на устойчивостта се извършва при следните условия на натоварване:

1. 1. за плътността на продукта от производството на земснарядите: а) пясък и дребен чакъл - 1,5 t/m3; б) много влажен пясък - 2,0 t/m3; в) земна маса, средно - 1,8 t/m3; г) смес от пясък и вода от каналите - 1,3 t/m3;
2. 2. за грайферните дънноудълбочителни снаряди данните от т. 1, буква “а” се увеличават с 15 %.

Устойчивостта на кораба се проверява, като се отчитат моментите от:

1. 1. натоварването;
2. 2. несиметричната конструкция;
3. 3. налягането на вятъра;
4. 4. циркулацията на самоходните съдове;
5. 5. напречното течение - при необходимост;
6. 6. баласта и снабдяването;
7. 7. палубните товари и ако е предвидено, фрахтовия товар;
8. 8. течните товари със свободни повърхности;
9. 9. силите на инерцията;
10. 10. другото механическо оборудване.

Моментите от налягането на вятъра (Мv) се изчисляват по следната формула: Мv = c. Pv. S.[lv + (T/2)] [kNm], където: c - коефициент на съпротивление, зависещ от конструкцията; за решетъчни ферми с = 1,2; за плътни греди с = 1,6, като и двете значения отчитат поривите на вятъра и площта на всички повърхности, подложени на въздействието на вятъра; Рv - относително налягане на вятъра, равно на 0,25 kN/m2; S - е ветрилната площ на на кораба и е равна на страничната площ на кораба над водолинията в квадратни метри; lv - издигането на центъра на тежестта на ветрилната площ на кораба над нивото на максималното газене, m.

Моментът на центробежната сила от циркулацията на кораба (Mtr) се изчислява по следната формула: Mtr = Ctr.(D/Lf).(KG - T/2) [kNm], където: коефициентът Ctr = 5 [m2/s2]; KG - височина на центъра на тежестта над основната равнина, m.

Моментът, предизвикан от напречното течение, се отчита само за кораби, стоящи напречно на течението.

При потвърждаване на устойчивостта се взема предвид най-неблагоприятният случай на запълване на цистерните спрямо устойчивостта на кораба и влиянието на течния товар и баласт.

Товарните марки следва да отговарят на изискванията по чл. 27.

Оценката за устойчивост на корабите, превозващи контейнери, се извършва от ИА “МА” по представената документация за устойчивостта.

При изчисленията за потвърждаване устойчивостта на кораба се вземат предвид следните изисквания:

1. 1. метацентричната височина (MG) не е по- малка от 1 m;
2. 2. при съвместно действие на моментите от центробежната сила при циркулация на кораба напора на вятъра и свободните повърхнини на течностите в кораба ъгълът на крена не превишава 5° и краят на палубата не влиза във водата;
3. 3. резултантното рамо от центробежната сила при циркулацията на кораба се определя по следната формула: hkz = ckz(v2/LF)(KG - 0,5T?) [m], където: ckz е параметър; ckz = 0,04 [c2/m]; V - максималната скорост на кораба спрямо водата, m/s; KG - височината на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина, m; Т? - средното газене на натоварен кораб, m;
4. 4. резултантното кренящо рамо от налягането на вятъра се определя по следната формула: hkw = ckw.(A?/D?).[lw + (T?/2)], [m], където: ckw е параметър; ckw = 0,025, t/m2; A? - ветрилната площ на натоварен кораб, m2; D? - водоизместването на натоварен кораб, t; lw - разстоянието на центъра на ветрилната площ над водолинията, m; Т? - средното газене на натоварен кораб, m;
5. 5. резултантното кренящо рамо от свободните повърхности на дъждовната вода и остатъците от вода в трюма или двойното дъно се определя по следната формула: hkfo = (ckfo/D?).S[b.l.(b-0,55Цb)], [m], където: ckfo е параметър; ckfo = 0,015 t/m2; b - широчината на разглеждания трюм или отсек от трюма, m; l - дължината на разглеждания трюм или отсек от трюма, m; D? - водоизместването на натоварен кораб, t;
6. 6. за всеки случай на натоварване в изчисленията за устойчивостта на кораба се взема предвид половината от запаса с питейна вода и половината гориво.

При изчисленията за потвърждаване устойчивостта на кораба се вземат предвид следните изисквания:

1. 1. метацентричната височина MG е не по-малка от 0,5 m;
2. 2. отворите в корпуса не влизат във водата при съвместно действие на центробежната сила на циркулацията и налягането на вятъра и с отчитане влиянието на свободните повърхности на течностите;
3. 3. кренящите моменти от центробежните сили на циркулацията, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите се определят в съответствие с формулите по чл. 316 и 317;
4. 4. за всеки случай на натоварване в изчисленията за устойчивостта на кораба се взема предвид половината от запаса с питейна вода и половината гориво.

В случай, че няма криви на инерционните моменти, необходимите стойности на напречния инерционен момент (I) на водолинията се изчисляват по следните приблизителни формули:

1. 1. за кораб-площадка: I = Bf2."/[(12,5 - Tm /Н).Tm], m4;
2. 2. за останалите кораби: I = Bf2."/[(12,7 - 1,2.Tm/Н).Tm], m4.

Плаващите устройства се изработват от метал или друг материал със същите якостни и динамични свойства.

Дебелината на обшивката и пределните стойности на равномерното износване на обшивката на плаващите устройства се определят по реда на чл. 6.

Устойчивостта на плаващите устройства се определя по документацията по чл. 20, ал. 2 и чрез опитно креноване.

Разстоянието за безопасност при максимално натоварване на плаващите устройства не може да бъде по-малко от 300 mm, а надводният борд - по-малък от 150 mm.

При наличие на отвори в плаващото устройство, които не са пръскозащитени и защитени от лоши атмосферни условия, разстоянието на безопасност не може да бъде по-малко от 600 mm.

Буртиците и отблъсквачите на плаващите устройства се изработват от материал, който не наранява корпусите на приставащите кораби.

Плаващите устройства, предназначени за престой на хора, ботели, ресторанти, басейни, спортни площадки и др., се оборудват допълнително с котвено устройство, отговарящо на изискванията по чл. 165.

Плаващите устройства се оборудват с достатъчно стационарно монтирани средства за осветление на преходните мостове и проходите за преминаване.

Плаващите устройства се проектират и строят по одобрена от ИА “МА” проектно-техническа документация.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. “кораб” е кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, кораб от техническия флот или морски кораб;
2. 2. “кораб, плаващ по вътрешните водни пътища” е кораб, предназначен изключително да плава по вътрешните водни пътища;
3. 3. “морски кораб” е кораб, предназначен за морско или крайбрежно плаване;
4. 4. “самоходен кораб” е самоходен сухотоварен кораб или самоходен танкер;
5. 5. “самоходен сухотоварен кораб” е кораб, предназначен за превоз на товари, с изключение на наливни, построен да плава независимо, със собствена механична уредба;
6. 6. “танкер” е самоходен танкер или несамоходна танк-баржа;
7. 7. “самоходен танкер” е кораб, предназначен за превоз на товари в неподвижно закрепени танкове и построен да плава независимо със собствена механична уредба;
8. 8. “баржа канален тип” е кораб от вътрешното плаване с дължина не по-голяма от 38,5 m и широчина не по-голяма от 5,05 m;
9. 9. “влекач” е кораб, предназначен да влачи;
10. 10. “тласкач” е кораб, предназначен да тласка;
11. 11. “баржа” е несамоходна сухотоварна баржа или несамоходна танк-баржа; а) “несамоходна сухотоварна баржа” е кораб, предназначен за превоз на товари, с изключение на наливни, и построен за влачене или тласкане, нямащ собствена механична уредба за придвижване, или имащ такава само за ограничени маневри; б) “несамоходна танк-баржа” е кораб, предназначен за превоз на товари в закрепени неподвижно танкове и построен за влачене или тласкане, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри;
12. 12. “лихтер” е безекипажен несамоходен кораб, построен да бъде превозван на борда на специален морски кораб-лихтеровоз и за плаване по вътрешните водни пътища чрез тласкане;
13. 13. “пътнически кораб” е кораб, построен и оборудван за превоз на повече от 12 пътници;
14. 14. “развлекателен кораб” е кораб, който не е пътнически кораб и е предназначен за спорт и развлечение;
15. 15. “военен кораб” е всеки кораб, който принадлежи към въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на кадрова военна служба, името на когото е вписано в списъка на офицерите от военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина;
16. 16. “граничнополицейски кораб” е всеки кораб, използван за охрана на държавната граница и плаващ под военноморски флаг;
17. 17. “кораб от техническия флот” е плаваща установка, носеща работно устройство, като кран, сонетка, смукачка или подемник за изваждане на потънали предмети, съдоподемна двойка или претоварна установка;
18. 18. “кораб за работни участъци” е кораб, построен и оборудван за използване на работни участъци, като дъноудълбочителен снаряд, дълбачка, шалан за изхвърляне на извадената от реката земна маса, понтон за поставяне на блокове в реката;
19. 19. “плаващо устройство” е плот или друга конструкция, способна да плава и неявяваща се кораб (понтон, док, пристан, хангар за кораби, ботел, плаващ басейн, увеселително заведение или ресторант и други);
20. 20. “състав от кораби” са твърдо свързани или взети на влекало кораби;
21. 21. “формирование” е форма на състава от кораби;
22. 22. “твърд състав” е тласкан състав или бордово свързана група: а) “тласкан състав” е: - твърдо свързани кораби, най-малко един от които се разполага пред кораба, обезпечаващ придвижването на състава; - състав, състоящ се от тласкач и тласкани кораби, при съединяването на които се допуска подвижност във връзката, и който също се разглежда като твърд състав; б) “бордово свързана група” е състав от кораби, твърдо свързани борд към борд, при което нито един от тях не е разположен пред кораба, движещ състава;
23. 23. “влачен състав” е състав от един или няколко кораба, кораби за приставане или плаващи устройства, влачени от един или повече самоходни кораби;
24. 24. “главно машинно отделение” е помещение, в което са монтирани двигатели, осигуряващи движението на кораба;
25. 25. “машинно отделение” е помещение, в което са монтирани двигатели с вътрешно горене;
26. 26. “котелно отделение” е помещение с работещи с гориво установки, предназначени за производство на пара или гореща течност;
27. 27. “закрита надстройка” е водонепроницаема, твърда, непрекъсната конструкция от твърди стени, постоянно и водонепроницаемо съединени с палубата, в която: а) свързването на закритите прегради, имащи достатъчна здравина, с палубата е постоянно и водонепроницаемо; б) отворите за преминаване през преградите, ако има такива, са оборудвани с водонепроницаеми врати; в) всички други отвори в надстройката са оборудвани с водонепроницаеми устройства за затваряне;
28. 28. “жилищни помещения” са помещенията, предназначени за използване от лица, обичайно живеещи на борда (каюти), включително кухни, складове за хранителни продукти, тоалетни, умивални, перални помещения, площадки на траповете и проходите, но не и рулевата рубка;
29. 29. “трюм” е частта от кораба, ограничена от носови и кърмови прегради, открита или закрита посредством люкови закрития, предназначена за превоз на товари, опаковани или насипни, или в цистерни, непредставляващи част от корпуса;
30. 30. “закрепена цистерна” е цистерна, съединена с корпуса, стените на която са образувани от самия корпус или са отделени от корпуса;
31. 31. “работно място” е мястото, където членовете на екипажа изпълняват своите задължения, включително траповете, крановете и корабните лодки;
32. 32. “коридор” е мястото, предназначено за нормално придвижване на лицата и товарите;
33. 33. “равнина на максималното газене” е равнината, съответстваща на максималното газене, до която се допуска да плава корабът;
34. 34. “разстояние на безопасност” е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка, над която корабът не се счита за водонепроницаем;
35. 35. “надводен борд” е разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка на палубата към борда или при липса на палуба - през най-ниската точка от горния ръб на стоманената или дървена обшивка на корпуса;
36. 36. “пределна линия” е въображаемата линия върху бордовата обшивка, минаваща на не по-малко от 10 сm под палубата на преградите и не по-малко от 10 сm под най-ниската водонепроницаема точка но бордовата обшивка; при липса на палуба на преградите се използва линия, минаваща на не по-малка от 10 сm под най-ниската линия на външната водонепроницаема обшивка;
37. 37. “обемно водоизместване (V)” е обемът на изместената от кораба вода в кубически метри;
38. 38. “тегловно водоизместване (D)” е общото тегло на кораба, включително й товара в тонове;
39. 39. “коефициент на общата пълнота (d)” е отношението между обемното водоизместване и произведението на дължината, широчината и газенето;
40. 40. “палуба на преградите” е палуба, до която се простират съответните водонепроницаеми прегради и от която е измерен надводният борд;
41. 41. “преграда” е конструкция с определена височина, обичайно вертикална, разделяща кораба на отсеци и ограничена от дъното на кораба, външната обшивка или други прегради;
42. 42. “напречна преграда” е преграда, простираща се от единия до другия борд на кораба;
43. 43. “таранна преграда” е първата напречна водонепроницаема преграда, достигаща до палубата на преградите, считано от носа на кораба;
44. 44. “стена” е разделителна повърхност, в повечето случаи вертикална;
45. 45. “лека преграда” е преграда, която не е водонепроницаема;
46. 46. “габаритна дължина” е най-голямата дължина на кораба в метри, в която са включени цялото закрепено оборудване, като части от рулевата система или силовите, механични или други подобни приспособления;
47. 47. “дължина по водолинията (Lf)” е дължината на корпуса в метри, измерена в равнината на максималното газене;
48. 48. “габаритна широчина” е максимална широчина на кораба в метри, като се включи цялото прикрепено оборудване, като гребни колела, буртици, механични или други подобни приспособления;
49. 49. “широчина по водолинията (Bf)” е широчина на корпуса в метри, измерена от външните страни на бордовата обшивка в равнината на максималното газене;
50. 50. “носови перпендикуляр” е вертикална линия, минаваща през пресечната точка в носа, между корпуса и линията на максималното газене;
51. 51. “широчина на свободния проход по борда” е разстоянието в метри между вертикалната линия, преминаваща през най-изпъкналата част от коминкса в прохода, и вертикалната линия, преминаваща през вътрешната страна на ограждението (леер, кландер), от външната страна на прохода;
52. 52. “марка за измерване” е правоъгълна пластина с дължина 300 mm, широчина 40 mm и дебелина 4 mm, на която се вдълбава знакът за измерване;
53. 53. “маркиране” е поставянето на марки за измерване по бордовете на кораба;
54. 54. “мидел на кораба” е средата на дължината на кораба;
55. 55. “надстройка” е закрито с палуба съоръжение върху палубата на надводния борд, простиращо се от борд до борд или имащо бордова преграда, отместена навътре от борда на кораба на разстояние не по-голямо от 4 % от широчината (В);
56. 56. “височина на надстройката” е средното разстояние в метри, измерено вертикално по борда от горния ръб на бимса на палубата на преградите до горния ръб на бимса на палубата на надстройката;
57. 57. “дължина на надстройката” е средната дължина в метри на тази част на надстройката, която се намира в границите на дължината (L); ако надстройката е разположена навътре от бордовете, то нейната дължина трябва да бъде умножена по коефицент, определен от отношението на широчината на надстройката в средата на нейната дължина към широчината на кораба в средата на дължината на надстройката;
58. 58. “полубак” е надстройка, разположена до носовия перпендикуляр;
59. 59. “полуют” е надстройка, разположена до кърмовия перпендикуляр;
60. 60. “кораб-платформа” е кораб без надстройки върху палубата на преградите;
61. 61. “палубна линия” е горният ръб на хоризонталния правоъгълник с дължина 300 mm и широчина 25 mm; този правоъгълник се нанася в мидела на всеки борд и неговият горен ръб трябва като правило да преминава през точката, в която продължената навън горна повърхност на палубата на преградите пресича външната повърхност на обшивката на кораба в мидела; палубната линия може да бъде нанесена на друга височина, при условие че надводният борд е съответно коригиран;
62. 62. “мъртва зона” е областта на възпрепятстване на видимостта на рулевия;
63. 63. “навигационни светлини” са топовите, бордовите и кърмовите светлини, светлините, видими от всички страни, синята проблясваща светлина и синята светлина за превоз на опасни товари;
64. 64. “светлинни сигнали” са светлините, съпровождащи звуковите сигнали, и светлината, назначена към синия щит;
65. 65. “рулева система” е цялото оборудване, необходимо за управление на кораба с руля, обезпечаващо маневреността, посочена в глава пета;
66. 66. “рул” е рул или рулове с балери, включително секторните румпели и компонентите, съединяващи с устройствата на рулевото управление;
67. 67. “устройство на рулевото управление” е част от рулевата система, която обезпечава движението на руля;
68. 68. “компоненти за рулевото управление” са компонентите за управление, разположени между източниците на енергия и рулевата система;
69. 69. “източник на енергия” е корабната електрическа мрежа, акумулатор или двигател с вътрешно горене, снабдяващ с енергия компонентите за управление на руловете и рулевата система;
70. 70. “блок на приводите” са съставни части и електрически вериги за работа на приборите на рулево управление с механичен привод;
71. 71. “блок за управление на рулевата система” са приборите за управление на рулевата система, приводите и източниците на захранване;
72. 72. “ръчен привод” е система, посредством която ръчно от щурвала се предава движение на руля чрез механична или хидравлична предавка, без какъвто и да е допълнителен източник на енергия;
73. 73. “ръчно управляем хидравличен привод” е ръчно управлявана хидравлична предавка;
74. 74. “регулатор на скоростта на завиване” е оборудване, което автоматично достига и поддържа зададена скорост на завиване на кораба, в съответствие с предварително избрани стойности;
75. 75. “рулева рубка за управление на кораба с радиолокатор от един човек” е рулева рубка, оборудвана по такъв начин, че при плаване с радиолокатор маневрите на кораба да могат да се осъществяват от един човек;
76. 76. “водонепроницаемост” е свойството на конструктивен елемент или устройство да не допуска проникване на вода;
77. 77. “пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия” е свойството на конструктивен елемент или устройство при нормални условия да пропуска само незначително количество вода;
78. 78. “газонепроницаемост” е свойството на конструктивен елемент или устройство, монтирано така че да предотвратява проникването на газ или пара;
79. 79. “негоримост” е свойството на материала да не гори и да не отделя пари в количества, способни да се самовъзпламенят при достигане на температура около 750 °С;
80. 80. “задържащ огъня” е свойството на материал да не поддържа горенето или повърхността, на който не поддържа горенето и който препятства разпространението на огъня в съществуващия му вид;
81. 81. “огнеустойчивост” е свойството на конструктивен елемент или устройство да отговаря на определени изисквания за устойчивост на огън;
82. 82. “остатъчно разстояние на безопасност” е най-малкото вертикално разстояние между нивото на водата и най-ниската част на кораба, над която той престава да бъде водонепроницаем, и което се измерва при въздействието на момента от циркулацията на кораба;
83. 83. “остатъчен надводен борд” е най-малкото вертикално разстояние между повърхността на водата и горния край на палубата с отчет на крена и диферента от моментите на циркулацията на кораба.

В срок една година от влизане в сила на наредбата устройството и оборудването на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, се привеждат в съответствие с изискванията й.

Извършените прегледи на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, до влизане в сила на наредбата са валидни до изтичане на сроковете, вписани в корабните им удостоверения.

Наредбата се издава на основание чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” дава указания по прилагането на наредбата.