(Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен чл. 143п - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Отчетът по държави по чл. 143ф се предоставя от крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България.
(2) Крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, е съставно предприятие, което отговаря на следните критерии:
- 1. съгласно счетоводното законодателство има задължение да съставя консолидиран финансов отчет;
- 2. няма друго съставно предприятие на тази МГП, което пряко или косвено упражнява контрол в това съставно предприятие.
(3) Когато крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на Република България и е изпълнено едно или повече от условията по чл. 143ц, ал. 1, МГП може да подаде отчет по държави чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на Република България.
(4) Когато МГП не подава чрез заместващо предприятие майка по ал. 3, отчетът по държави се подава от съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1.
(5)(Отм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.)
(6)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Отчет по държави се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предприятие по ал. 1, 3 или 4, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания финансов отчет надвишава 750 000 000 евро за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.