(1) В процеса на управление на рисковете застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да наблюдава и управлява следните ситуации:
- 1. действително или потенциално излагане на стратегически риск и репутационен риск и взаимовръзката между тях и други съществени рискове;
- 2. ключови проблеми, засягащи неговата репутация, като се отчитат очакванията на заинтересованите страни и чувствителността на пазара.
(2) Риск мениджърът докладва своевременно пред компетентния орган и изпълнителното ръководство за констатациите си по ал. 1.
(3) Стратегически риск е функция от несъвместимостта на два или повече от следните компоненти:
- 1. стратегическите цели на предприятието;
- 2. разработените стратегии за дейността;
- 3. заложените ресурси за постигане на тези цели;
- 4. качеството на изпълнението;
- 5. състоянието на пазарите, в които предприятието извършва дейността си.
(4) Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да създава процес за формулиране на стратегически цели и за тяхното преобразуване в краткосрочни планове за дейността.