(1) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в следните случаи:
- 1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
- 2. нарушаване забраната на чл. 45, ал. 1, 2 или 3;
- 3. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
- 4. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
- 5. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
- 6. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
- 7. злоупотреба с власт;
- 8. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, Държавна агенция "Национална сигурност", юридически лица или граждани;
- 9.(нова - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) тежки нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност", уронващи престижа на агенцията;
- 10.(нова - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват служебните задължения, причинено от употреба на алкохол или други упойващи вещества, установено по ред, определен със заповед на председателя на агенцията;
- 11.(нова - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) употреба на наркотични вещества, установена по ред, определен със заповед на председателя на агенцията;
- 12.(предишна т. 9 - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления от общ характер по дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването.